Chapter 16

¹Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. ²И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име. ³И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде. ⁴И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог: ⁵първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали; ⁶а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. ⁷Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, <с тия думи: -> ⁸Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му. ⁹Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела. ¹⁰Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа. ¹¹Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги. ¹²Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му, ¹³Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови. ¹⁴Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят. ¹⁵Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, ¹⁶<Завета>, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака, ¹⁷Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет, ¹⁸Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви, ¹⁹Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея, ²⁰И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде. ²¹Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи, ²²<Казвайки>: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми. ²³Пейте Господу, <жители> <на> целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му. ²⁴Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела. ²⁵Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове. ²⁶Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата, ²⁷Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му. ²⁸Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила. ²⁹Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето. ³⁰Треперете пред Него, <жители на> целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати. ³¹Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува. ³²Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях. ³³Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света. ³⁴Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века; ³⁵И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала. ³⁶Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа. ³⁷Тогава <Давид> остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден; ³⁸<остави> и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари; ³⁹и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон, ⁴⁰за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля; ⁴¹и с тях <постави> Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века; ⁴²и при тях, <то ест, при> Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари. ⁴³И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.