Version Information

This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible.The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The text contains the following technical markings:
<> Translators note representing text not contained in MSS
[] Text not found in all known MSS
{} Meaning of the preceding word or phrase
() Grammatical function (in parentheses)

Copyright Information

This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible. The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The applied transliteration method is patented and may not be used without an express written permission from the patentee. The current version contains exactly: 66 books, 1,189 chapters, 31,101 verses, 679,466 words and 3,027,900 characters. It may be reproduced electronically only in its entirety, except in cases of direct quotation accompanied with complete bibliographical note. The text may be digitally formatted only if this does not modify the order and meaning of words, phrases and sentences. While the order of the books may be rearranged according to the Western canon, the original chapter and verse numbering must be preserved. Titles may be translated.

Old Testament

Genesis

Chapter 1

¹В начало Бог създаде небето и земята. ²А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. ³И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. ⁴И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. ⁵И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. ⁶И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. ⁷И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. ⁸И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. ⁹И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. ¹⁰И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ¹¹И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. ¹²Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. ¹³И стана вечер, и стана утро, ден трети. ¹⁴И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; ¹⁵и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. ¹⁶Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. ¹⁷И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, ¹⁸да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. ¹⁹И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. ²⁰И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. ²¹И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. ²²И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. ²³И стана вечер, и стана утро, ден пети. ²⁴И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. ²⁵Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. ²⁶И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. ²⁷И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. ²⁸И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. ²⁹И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. ³⁰А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, &lt;давам&gt;, всяка зелена трева за храна; и стана така. ³¹И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Chapter 2

¹Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. ²И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. ³И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, &lt;от всичко&gt;, което Бог беше създал и сътворил. ⁴Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. ⁵А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; ⁶но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. ⁷И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. ⁸И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. ⁹И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. ¹⁰И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни &lt;реки&gt;. ¹¹Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. ¹²И златото на оная земя е добро там има &lt;още&gt; бделий и ониксов камък. ¹³Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. ¹⁴Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. ¹⁵И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. ¹⁶И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; ¹⁷но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. ¹⁸И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. ¹⁹И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. ²⁰Така човекът даде имена на всеки &lt;вид&gt; добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. ²¹Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. ²²И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. ²³А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. ²⁴Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. ²⁵А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Chapter 3

¹А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? ²Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; ³но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. ⁴А змията рече на жената: Никак няма да умрете; ⁵но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. ⁶И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си &lt;да яде&gt; с нея, та и той яде. ⁷Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. ⁸И при &lt;вечерния&gt; ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. ⁹Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? ¹⁰А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. ¹¹А &lt;Бог&gt; му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? ¹²И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. ¹³И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. ¹⁴Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки &lt;вид&gt; добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. ¹⁵Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. ¹⁶На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено &lt;всяко&gt; твое желание и той ще те владее. ¹⁷А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. ¹⁸Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. ¹⁹С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. ²⁰И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. ²¹И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече. ²²И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - ²³затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. ²⁴Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Chapter 4

¹И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С &lt;помощта&gt; на Господа придобих човек. ²Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец. ³И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. ⁴Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; ⁵а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. ⁶И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? ⁷Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. ⁸А Каин каза &lt;това&gt; на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби. ⁹И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? ¹⁰И рече &lt;Бог&gt;: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. ¹¹И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. ¹²Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. ¹³А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. ¹⁴Ето, гониш ме днес от лицето на &lt;тая&gt; земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. ¹⁵А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. ¹⁶Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. ¹⁷И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. ¹⁸И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха. ¹⁹И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. ²⁰Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и &lt;имат&gt; добитък. ²¹Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. ²²Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв &lt;вид&gt; медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. ²³И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. ²⁴Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха &lt;ще се отмъсти&gt; седемдесет и седмократно. ²⁵И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото &lt;тя думаше&gt;, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. ²⁶Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

Chapter 5

¹Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; ²създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени. ³Адам живя сто и тридесет години, и роди &lt;син&gt; по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. ⁴А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. ⁵И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря. ⁶Сит живя сто и пет години и роди Еноса. ⁷А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. ⁸И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря. ⁹Енос живя деветдесет години и роди Кенана. ¹⁰А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. ¹¹И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря. ¹²Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. ¹³А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁴И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря. ¹⁵Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. ¹⁶А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁷И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря. ¹⁸Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. ¹⁹А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. ²⁰И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря. ²¹Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. ²²А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. ²³И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. ²⁴И Енох ходи по Бога и не се намираше &lt;вече&gt;, защото Бог го взе. ²⁵Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. ²⁶А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. ²⁷И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря. ²⁸Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; ²⁹и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши &lt;в умората ни&gt; от работата ни и от труда на ръцете ни, &lt;който ни иде&gt; от земята, която Господ прокле. ³⁰А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. ³¹И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря. ³²А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

Chapter 6

¹Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, ²Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. ³И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. ⁴В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. ⁵И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, ⁶разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. ⁷И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. ⁸А Ной придоби Господното благоволение. ⁹Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога. ¹⁰И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета. ¹¹И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие. ¹²И Бог видя земята; и, ето, &lt;тя&gt; бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята. ¹³И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. ¹⁴Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. ¹⁵Направи го така: дължината на ковчега &lt;да бъде&gt; триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. ¹⁶Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж. ¹⁷И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. ¹⁸Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. ¹⁹И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. ²⁰От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. ²¹А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях. ²²И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

Chapter 7

¹Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. ²Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; ³също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш &lt;от тях&gt; разплод по лицето на цялата земя. ⁴Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил. ⁵И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ. ⁶А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата. ⁷И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него. ⁸От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята, ⁹влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя. ¹⁰И след седмия ден водите на потопа заляха земята. ¹¹В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. ¹²И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. ¹³В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи - ¹⁴те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид. ¹⁵Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя. ¹⁶И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. ¹⁷Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. ¹⁸Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. ¹⁹Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. ²⁰Петнадесет лакти по-горе &lt;от тях&gt; се издигнаха водите, та планините се покриха. ²¹И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. ²²От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. ²³Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. ²⁴А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

Chapter 8

¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. ²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. ³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. ⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. ⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. ⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; ⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. ⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. ⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе &lt;още&gt; по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. ¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. ¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, &lt;имаше&gt; в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. ¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. ¹³В шестстотин и първата година &lt;на Ноевия живот&gt;, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. ¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята &lt;съвършено&gt; изсъхна. ¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: ¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. ¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. ¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; ¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. ²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; ²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. ²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Chapter 9

¹В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. ²Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. ³Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както &lt;дадох&gt; зелената трева. ⁴Месо обаче с живота му, &lt;то ест&gt;, с кръвта му, да не ядете. ⁵А вашата кръв, &lt;кръвта&gt; на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. ⁶Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. ⁷А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея. ⁸После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: ⁹Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; ¹⁰и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. ¹¹Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. ¹²Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: ¹³поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. ¹⁴Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; ¹⁵и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. ¹⁶Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. ¹⁷Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята. ¹⁸А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. ¹⁹Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. ²⁰В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. ²¹И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. ²²И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. ²³А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. ²⁴Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - ²⁵Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. ²⁶Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. ²⁷Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга. ²⁸И след потопа Ной живя триста и петдесет години. ²⁹И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Chapter 10

¹Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. ²Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. ³А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. ⁴А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. ⁵От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. ⁶Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. ⁷А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. ⁸Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. ⁹Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. ¹⁰Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. ¹¹От тая земя излезе &lt;и отиде&gt; в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах ¹²и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). ¹³А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, ¹⁴Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим. ¹⁵А Ханаан роди: първородния си &lt;син&gt; Сидон, &lt;после&gt; Хет, ¹⁶евусейците, аморейците, гергесейците, ¹⁷евейците, арукейците, асенейците, ¹⁸арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. ¹⁹Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. ²⁰Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си. ²¹Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. ²²Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. ²³А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. ²⁴И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. ²⁵И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. ²⁶Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. ²⁷Адорама, Узала, Дикла, ²⁸Овала, Авимаила, Шева, ²⁹Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. ³⁰Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. ³¹Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. ³²Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Chapter 11

¹А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. ²И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. ³И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх &lt;да стига&gt; до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. ⁶И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. ⁷Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. ⁸Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. ¹⁰Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; ¹¹а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. ¹²Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; ¹³а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. ¹⁴Сала живя тридесет години и роди Евера; ¹⁵а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. ¹⁶Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; ¹⁷а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁸Фалек живя тридесет години и роди Рагава; ¹⁹а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. ²⁰Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; ²¹а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. ²²Серух живя тридесет години и роди Нахора; ²³а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. ²⁴Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; ²⁵а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. ²⁶Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана. ²⁷Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. ²⁸И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. ²⁹И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който &lt;освен че&gt; беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. ³⁰А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо. ³¹И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха. ³²И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

Chapter 12

¹Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. ²Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. ³Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. ⁴И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. ⁵Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. ⁶И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците &lt;живееха&gt; в земята. ⁷И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви. ⁸От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име. ⁹После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг. ¹⁰А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в &lt;Ханаанската&gt; земя. ¹¹И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед. ¹²Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. ¹³Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята &lt;дума&gt;. ¹⁴И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. ¹⁵Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона. ¹⁶И заради нея той стори добро на Аврама, който &lt;достигна&gt; да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. ¹⁷Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя. ¹⁸Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? ¹⁹Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди. ²⁰И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

Chapter 13

¹Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, &lt;та замина&gt; към южната страна. ²Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато. ³И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай, ⁴до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име. ⁵Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри. ⁶И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно, ⁷появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя). ⁸Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. ⁹Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако &lt;идеш&gt; наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти &lt;идеш&gt; надясно, аз ще ида наляво. ¹⁰Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан &lt;и видя&gt;, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. ¹¹За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг. ¹²Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на &lt;Иорданската&gt; равнина, и преместваше шатрите си &lt;докато стигна&gt; до Содом. ¹³А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа. ¹⁴И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; ¹⁵защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. ¹⁶И ще направя потомството ти &lt;многочислено&gt; като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. ¹⁷Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам. ¹⁸Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

Chapter 14

¹В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал, ²тия &lt;царе&gt; отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор). ³Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е &lt;сега&gt; Соленото Море). ⁴Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха. ⁵В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим ⁶и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята. ⁷А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар. ⁸Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина: ⁹против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. &lt;Имаше&gt; четирима царе против петимата. ¹⁰А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото. ¹¹И &lt;победителите&gt; задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха. ¹²Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха. ¹³А един от избавилите се дойде и извести &lt;това&gt; на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници. ¹⁴А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони &lt;неприятелите&gt; до Дан. ¹⁵И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск. ¹⁶И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете. ¹⁷И като се върна &lt;Аврам&gt; от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). ¹⁸Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино ¹⁹та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; ²⁰благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И &lt;Аврам&gt; му даде десетък от всичко. ²¹А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. ²²Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, ²³и &lt;се заклех&gt;, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. ²⁴&lt;Приемам&gt; само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

Chapter 15

¹След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. ²А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? ³Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. ⁴Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. ⁵Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. ⁶И &lt;Аврам&gt; повярва в Господа; и Той му го вмени за правда. ⁷После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. ⁸А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя? ⁹&lt;Господ&gt; му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. ¹⁰И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. ¹¹И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди. ¹²А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе. ¹³Тогава &lt;Господ&gt; каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. ¹⁴Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. ¹⁵А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. ¹⁶А в четвъртия род &lt;потомците ти&gt; ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си. ¹⁷А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. ¹⁸И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, ¹⁹&lt;земята на&gt; кенейците, кенезейците, кадмонейците, ²⁰хетейците, ферезейците, рафаимите, ²¹аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.

Chapter 16

¹А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. ²Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя. ³И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. ⁴И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й. ⁵Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе. ⁶А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й. ⁷Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; ⁸и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя. ⁹А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}. ¹⁰Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради &lt;своето&gt; множество. ¹¹После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти. ¹²Той ще бъде между човеците, като див осел; &lt;ще дига&gt; ръката си против всекиго и всеки &lt;ще дига&gt; ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя. ¹³Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда? ¹⁴Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад. ¹⁵И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. ¹⁶А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

Chapter 17

¹Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. ²И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. ³Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки: ⁴Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи. ⁵Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи. ⁶Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. ⁷И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. ⁸На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. ⁹Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. ¹⁰Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. ¹¹Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. ¹²Всяко мъжко &lt;дете&gt; между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец. ¹³Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет. ¹⁴А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, &lt;защото&gt; е нарушил завета Ми. ¹⁵После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й. ¹⁶Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане &lt;майка&gt; на народи; царе на племена ще произлязат от нея. ¹⁷Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? ¹⁸И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе. ¹⁹Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, &lt;който ще бъде и&gt; за потомството му след него. ²⁰И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. ²¹Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време. ²²А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него. ²³В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза. ²⁴Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му; ²⁵а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. ²⁶В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил. ²⁷И всичките мъже от дома му &lt;както&gt; родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Chapter 18

¹След това Господ се яви на &lt;Авраама&gt; при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата &lt;си&gt; в горещината на деня. ²Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: ³Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. ⁴Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. ⁵И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал. ⁶Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. ⁷А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. ⁸После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. ⁹Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е. ¹⁰И рече &lt;Господ&gt;: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. ¹¹А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. ¹²И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? ¹³А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? ¹⁴Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син. ¹⁵Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не &lt;е тъй&gt;; ти се засмя. ¹⁶Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. ¹⁷И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, ¹⁸тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? ¹⁹Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. ²⁰И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, ²¹ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. ²²Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. ²³И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? ²⁴Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? ²⁵Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? ²⁶И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях. ²⁷А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; ²⁸може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. ²⁹А &lt;Авраам&gt; пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. ³⁰А &lt;Авраам&gt; рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. ³¹А &lt;Авраам&gt; рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя &lt;града&gt;. ³²Тогава &lt;Авраам&gt; рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. ³³А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Chapter 19

¹Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: ²Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. ³Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. ⁴А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата ⁵и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. ⁶А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: ⁷Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. ⁸Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. ⁹Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. ¹⁰Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. ¹¹Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата. ¹²Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; ¹³защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. ¹⁴И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. ¹⁵Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. ¹⁶Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали. ¹⁷И като го изведоха вън, рече &lt;единият на Лота&gt;: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш &lt;някъде&gt; в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. ¹⁸А Лот им рече: Ах, Господи, не така! ¹⁹Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш &lt;още&gt; по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. ²⁰Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък &lt;град?&gt;) и така животът ми ще се опази. ²¹Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. ²²Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}. ²³Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. ²⁴Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. ²⁵Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. ²⁶Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол. ²⁷Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; ²⁸и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. ²⁹И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот. ³⁰А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. ³¹Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. ³²Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. ³³И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. ³⁴На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. ³⁵И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. ³⁶Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. ³⁷И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. ³⁸Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Chapter 20

¹От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар. ²И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара. ³Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. ⁴(А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? ⁵Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. ⁶Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. ⁷Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои. ⁸На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много. ⁹Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят. ¹⁰Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо? ¹¹И рече Авраам: &lt;Сторих го&gt; понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми. ¹²А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. ¹³И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е. ¹⁴Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. ¹⁵И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. ¹⁶А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. ¹⁷И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. ¹⁸Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

Chapter 21

¹И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. ²Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. ³И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}. ⁴И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал. ⁵А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. ⁶И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. ⁷Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му. ⁸А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. ⁹А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; ¹⁰затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. ¹¹Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му &lt;Исмаил&gt;. ¹²Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. ¹³Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. ¹⁴Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; &lt;даде&gt; й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. ¹⁵Но изчерпи се водата в меха; и &lt;майка му&gt; хвърли детето под един храст ¹⁶и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. ¹⁷И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. ¹⁸Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. ¹⁹Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. ²⁰Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. ²¹Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. ²²По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. ²³Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. ²⁴И рече Авраам: Заклевам се. ²⁵Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. ²⁶Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес. ²⁷Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор &lt;помежду си&gt;. ²⁸А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. ²⁹И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? ³⁰А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. ³¹Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата. ³²Така те сключиха договор във Вирсавее: и &lt;след това&gt; станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. ³³И &lt;Авраам&gt; посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. ³⁴И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

Chapter 22

¹След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. ²И рече &lt;Бог:&gt; Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. ³На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. ⁴На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. ⁵Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. ⁶И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. ⁷Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече &lt;Исаак&gt;: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? ⁸И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. ⁹А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. ¹⁰И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. ¹¹Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. ¹²И &lt;ангелът&gt; рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. ¹³Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. ¹⁴И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. ¹⁵Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: ¹⁶В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ¹⁷ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; ¹⁸в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. ¹⁹И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. ²⁰А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: ²¹първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. ²²Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. ²³А Ватуил роди Ревека. Тия осем &lt;сина&gt; роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. ²⁴Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Chapter 23

¹Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот. ²И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. ³И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки: ⁴Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, &lt;което да е мое&gt;, за да погреба покойницата си пред очите си. ⁵А хетейците в отговор на Авраама му казаха: ⁶Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си. ⁷Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки: ⁸Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон, ⁹за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница. ¹⁰А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки: ¹¹Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си. ¹²Тогава Авраам се поклони пред людете на земята ¹³и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там. ¹⁴А в отговор Ефрон каза на Авраама: ¹⁵Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си. ¹⁶И Авраам прие &lt;казаното от&gt; Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. ¹⁷И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива, ¹⁸станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град. ¹⁹След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя. ²⁰Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

Chapter 24

¹А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, ²рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; ³и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; ⁴но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и &lt;от там&gt; да вземеш жена за сина ми Исаака. ⁵А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? ⁶Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. ⁷Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. ⁸Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. ⁹Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. ¹⁰И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. ¹¹И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. ¹²Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. ¹³Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. ¹⁴Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. ¹⁵Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. ¹⁶Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. ¹⁷А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. ¹⁸А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. ¹⁹И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. ²⁰И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. ²¹А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. ²²Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: ²³Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? ²⁴А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. ²⁵Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. ²⁶Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. ²⁷И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. ²⁸А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. ²⁹И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. ³⁰Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. ³¹И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. ³²И тъй, човекът влезе в къщи; а &lt;Лаван&gt; разтовари камилите &lt;му&gt; и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. ³³И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А &lt;Лаван&gt; рече: Казвай. ³⁴Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. ³⁵Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. ³⁶И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. ³⁷И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. ³⁸Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и &lt;от там&gt; да вземеш жена за сина ми. ³⁹И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. ⁴⁰Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. ⁴¹&lt;Само&gt; тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. ⁴²И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, ⁴³ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, ⁴⁴и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. ⁴⁵Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. ⁴⁶И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. ⁴⁷Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: &lt;Аз съм&gt; дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. ⁴⁸И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. ⁴⁹Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, &lt;пак&gt; ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. ⁵⁰А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. ⁵¹Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. ⁵²Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. ⁵³И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. ⁵⁴Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, &lt;слугата&gt; рече: Изпратете ме при господаря ми. ⁵⁵А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. ⁵⁶Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. ⁵⁷А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. ⁵⁸И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. ⁵⁹И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. ⁶⁰И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. ⁶¹И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. ⁶²А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. ⁶³И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. ⁶⁴Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. ⁶⁵Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. ⁶⁶И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. ⁶⁷Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след &lt;смъртта&gt; на майка си.

Chapter 25

¹А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. ²Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха. ³И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим. ⁴А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура. ⁵Но Авраам даде целия си имот на Исаака. ⁶А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака. ⁷И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. ⁸И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит &lt;от дни&gt;; и прибра се при людете си. ⁹А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий, ¹⁰нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, &lt;също&gt; и жена му Сара. ¹¹А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои. ¹²Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама; ¹³и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам, ¹⁴Масма, Дума, Маса, ¹⁵Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа. ¹⁶Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им. ¹⁷И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си. ¹⁸А &lt;потомците му&gt; се населиха &lt;в земите&gt; от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; &lt;Исмаил&gt; се засели независим от всичките си братя. ¹⁹Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака, ²⁰а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана. ²¹И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. ²²А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. ²³А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия. ²⁴И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й. ²⁵Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}. ²⁶После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, &lt;или&gt; който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди. ²⁷И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. ²⁸И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. ²⁹&lt;Един ден&gt; Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; ³⁰И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено &lt;вариво&gt;, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}. ³¹И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. ³²А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? ³³И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. ³⁴Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Chapter 26

¹И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, ²защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; ³остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; ⁴и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; ⁵понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. ⁶Затова Исаак се настани в Герар. ⁷И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, &lt;като си думаше&gt;: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. ⁸А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. ⁹Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. ¹⁰И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. ¹¹Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви. ¹²И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. ¹³Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик. ¹⁴Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха; ¹⁵и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. ¹⁶И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. ¹⁷Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. ¹⁸А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. ¹⁹И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. ²⁰Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова &lt;Исаак&gt; нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него. ²¹После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}. ²²Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. ²³От там отиде във Вирсавее. ²⁴И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. ²⁵И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. ²⁶Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола. ²⁷И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? ²⁸А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, ²⁹че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега &lt;виждаме, че&gt; ти си благословеният от Господа. ³⁰Тогава &lt;Исаак&gt; им даде угощение и те ядоха и пиха. ³¹На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. ³²И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. ³³И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. ³⁴А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. ³⁵Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

Chapter 27

¹Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. ²Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; ³вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, ⁴та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. ⁵А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. ⁶Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: ⁷Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. ⁸Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. ⁹Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; ¹⁰и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. ¹¹Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. ¹²Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. ¹³А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. ¹⁴И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. ¹⁵После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. ¹⁶И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. ¹⁷Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. ¹⁸И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? ¹⁹И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. ²⁰Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. ²¹Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. ²²И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. ²³И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. ²⁴И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. ²⁵Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. ²⁶А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. ²⁷И той се приближи та го целуна; и &lt;Исаак&gt; помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. ²⁸Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. ²⁹Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя. ³⁰Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. ³¹Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. ³²А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. ³³Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. ³⁴Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. ³⁵А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. ³⁶И рече &lt;Исав&gt;: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? ³⁷А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? ³⁸И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. ³⁹Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; ⁴⁰С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си. ⁴¹И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. ⁴²И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. ⁴³Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, ⁴⁴и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - ⁴⁵доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? ⁴⁶И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Chapter 28

¹Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. ²Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. ³И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; ⁴и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. ⁵Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. ⁶А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; ⁷и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; ⁸и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, ⁹то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. ¹⁰Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. ¹¹И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. ¹²И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. ¹³И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. ¹⁴Твоето потомство ще бъде &lt;многочислено&gt;, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. ¹⁵Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. ¹⁶А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. ¹⁷И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. ¹⁸На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. ¹⁹И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз. ²⁰Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, ²¹така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, ²²и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Chapter 29

¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. ²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. ³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. ⁴И Яков каза на &lt;овчарите&gt;: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. ⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. ⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. ⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. ⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. ⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. ¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. ¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. ¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава &lt;Яков&gt; разказа на Лавана всичко. ¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И &lt;Яков&gt; живя при него един месец. ¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. ¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, ¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. ¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. ¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. ²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. ²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. ²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. ²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. ²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. ²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И &lt;Яков&gt; рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? ²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. ²⁷Свърши &lt;сватбарската&gt; седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. ²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с &lt;Лия и тогава Лаван&gt; му даде дъщеря си Рахил за жена. ²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. ³⁰И &lt;Яков&gt; влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на &lt;Лавана&gt; още седем години. ³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. ³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. ³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. ³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. ³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

Chapter 30

¹А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. ²А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? ³А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. ⁴И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. ⁵И Вала зачна и роди син на Якова. ⁶Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. ⁷И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. ⁸Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. ⁹Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. ¹⁰И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. ¹¹И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. ¹²И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. ¹³Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. ¹⁴И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. ¹⁵А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. ¹⁶И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. ¹⁷И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. ¹⁸Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. ¹⁹И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. ²⁰И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. ²¹И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. ²²След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. ²³Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. ²⁴И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. ²⁵А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. ²⁶Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. ²⁷А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, &lt;остани; защото&gt; разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. ²⁸Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. ²⁹А &lt;Яков&gt; му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. ³⁰Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? ³¹А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; ³²ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и &lt;всяка&gt; пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. ³³И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, &lt;ако се намери&gt; у мене, ще се счита за крадена. ³⁴И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. ³⁵И тъй в същия ден &lt;Лаван&gt; отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на &lt;Якововите&gt; синове, ³⁶и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. ³⁷Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. ³⁸Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, ³⁹то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. ⁴⁰И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. ⁴¹И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. ⁴²А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. ⁴³Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Chapter 31

¹А &lt;Яков&gt; чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. ²И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. ³А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. ⁴Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; ⁵и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. ⁶А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. ⁷Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. ⁸Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. ⁹Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. ¹⁰И &lt;едно&gt; време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. ¹¹И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. ¹²И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. ¹³Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. ¹⁴Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? ¹⁵Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? ¹⁶Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. ¹⁷Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. ¹⁸И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. ¹⁹А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. ²⁰И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. ²¹Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. ²²А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. ²³Тогава &lt;Лаван&gt;, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. ²⁴Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. ²⁵И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. ²⁶И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? ²⁷Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, ²⁸нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. ²⁹Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. ³⁰И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; &lt;обаче&gt;, защо си откраднал боговете ми? ³¹А Яков в отговор каза на Лавана: &lt;Побягнах&gt; понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. ³²У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). ³³И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери &lt;боговете&gt;. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. ³⁴А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. ³⁵И &lt;Рахил&gt; рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. ³⁶Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? ³⁷Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. ³⁸Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. ³⁹Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше &lt;откраднатото&gt;, било че се открадне деня или нощя. ⁴⁰Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. ⁴¹Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. ⁴²Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. ⁴³А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? ⁴⁴Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. ⁴⁵Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. ⁴⁶Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. ⁴⁷Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. ⁴⁸И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад ⁴⁹и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. ⁵⁰Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас &lt;за свидетел&gt;; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. ⁵¹Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, ⁵²тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. ⁵³Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. ⁵⁴Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. ⁵⁵И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

Chapter 32

¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. ²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}. ³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; ⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; ⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. ⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. ⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: ⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. ⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, ¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото &lt;едвам&gt; с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. ¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. ¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството &lt;си&gt; не може да се изброи. ¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: ¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, ¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, ¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. ¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? ¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. ¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; ²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме &lt;благосклонно&gt;. ²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. ²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. ²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. ²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, ²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. ²⁶Тогава &lt;човекът&gt; рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А &lt;Яков&gt; каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. ²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. ²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. ²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. ³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, &lt;си казваше:&gt; Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. ³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. ³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото &lt;човекът&gt; се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Chapter 33

¹След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. ²Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. ³А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. ⁴И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха. ⁵И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: &lt;Те са&gt; децата, които Бог подари на слугата ти. ⁶Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. ⁷Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. ⁸Тогава рече &lt;Исав&gt;: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. ⁹А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. ¹⁰Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. ¹¹Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. ¹²Тогава рече &lt;Исав&gt;: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. ¹³Но &lt;Яков&gt; му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. ¹⁴Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. ¹⁵А Исав рече: &lt;Поне&gt; да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? &lt;Стига&gt; да придобия благоволението на господаря си. ¹⁶И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. ¹⁷А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, &lt;или&gt; кошари.}. ¹⁸И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. ¹⁹И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. ²⁰Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

Chapter 34

¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на &lt;онази&gt; земя. ²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. ³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. ⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. ⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. ⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. ⁷А като чуха за &lt;станалото&gt;, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. ⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. ⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. ¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. ¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: &lt;Само&gt; да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. ¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. ¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: ¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. ¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, ¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. ¹⁷Но ако не приемете &lt;условието ни&gt; да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. ¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. ¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. ²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: ²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. ²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. ²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му. ²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. ²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. ²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; ²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. ³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. ³¹А те казаха: &lt;Трябваше ли&gt; той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Chapter 35

¹След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. ²Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; ³и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. ⁴И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. ⁵След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. ⁶И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. ⁷И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. ⁸По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}. ⁹И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. ¹⁰Каза му Бог: Името ти &lt;наистина&gt; е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. ¹¹Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; ¹²и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. ¹³Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. ¹⁴И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. ¹⁵И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. ¹⁶След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. ¹⁷А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. ¹⁸А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. ¹⁹Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). ²⁰И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. ²¹Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. ²²И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: ²³синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; ²⁴синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; ²⁵а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; ²⁶и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. ²⁷После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. ²⁸И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. ²⁹И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Chapter 36

¹Ето потомството на Исава, който е Едом. ²Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон; ³и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота. ⁴Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила. ⁵А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя. ⁶А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова. ⁷Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им. ⁸И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом. ⁹Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна; ¹⁰ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. ¹¹А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез. ¹²А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада. ¹³И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. ¹⁴И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея. ¹⁵Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез. ¹⁶Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада. ¹⁷И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. ¹⁸И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена. ¹⁹Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им. ²⁰Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана, ²¹Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя. ²²А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна. ²³А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам. ²⁴И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона. ²⁵И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря. ²⁶И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан. ²⁷Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан. ²⁸Ето синовете на Дисана: Уз и Аран. ²⁹Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана. ³⁰Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя. ³¹Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните. ³²Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава. ³³Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора. ³⁴Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците. ³⁵Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит. ³⁶Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека. ³⁷Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}. ³⁸Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора. ³⁹Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука. ⁴⁰Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет, ⁴¹главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон, ⁴²главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар, ⁴³главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

Chapter 37

¹А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец. ²Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. ³А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. ⁴Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно. ⁵А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. ⁶Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: ⁷Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. ⁸А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му. ⁹А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. ¹⁰Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? ¹¹И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи. ¹²А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, ¹³Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. ¹⁴И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем. ¹⁵И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? ¹⁶А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат &lt;стадото&gt;. ¹⁷И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. ¹⁸А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. ¹⁹Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. ²⁰Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. ²¹Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. ²²Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; &lt;каза така&gt;, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. ²³И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. ²⁴Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. ²⁵После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. ²⁶Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? ²⁷Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. ²⁸И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет. ²⁹А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. ³⁰И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? ³¹Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, ³²изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. ³³И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. ³⁴И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. ³⁵И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. ³⁶А мадиамците продадоха &lt;Иосифа&gt; в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Chapter 38

¹По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. ²И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. ³И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. ⁴И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. ⁵Пак роди и друг син и го наименува Шела. А &lt;Юда&gt; беше в Ахдив, когато тя го роди. ⁶След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. ⁷А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. ⁸Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. ⁹Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше &lt;семето си&gt; на земята, за да не въздигне потомство на брата си. ¹⁰А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. ¹¹Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, &lt;като&gt; вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. ¹²След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. ¹³И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. ¹⁴Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. ¹⁵А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. ¹⁶Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? ¹⁷А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? ¹⁸Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. ¹⁹После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. ²⁰А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. ²¹Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. ²²И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. ²³И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. ²⁴Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. ²⁵А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. ²⁶И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. ²⁷И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. ²⁸И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. ²⁹А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}. ³⁰После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Chapter 39

¹А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. ²И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. ³И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, ⁴Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. ⁵И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. ⁶А &lt;Петефрий&gt; остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив. ⁷И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. ⁸Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; ⁹в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? ¹⁰И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. ¹¹А един ден, като влезе &lt;Иосиф&gt; в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, ¹²тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. ¹³А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, ¹⁴тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. ¹⁵А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. ¹⁶И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. ¹⁷И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; ¹⁸но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. ¹⁹Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. ²⁰И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. ²¹Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. ²²Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. ²³Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на &lt;Иосифа&gt;; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Chapter 40

¹След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар. ²Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите - ³тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен. ⁴А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата. ⁵И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки &lt;видя&gt; съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. ⁶И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени, ⁷попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес? ⁸А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля. ⁹Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене; ¹⁰и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. ¹¹А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка. ¹²И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни. ¹³След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец. ¹⁴Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом. ¹⁵Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма. ¹⁶Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: ¹⁷в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. ¹⁸А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни. ¹⁹След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе. ²⁰След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си: ²¹Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; ²²а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал &lt;сънищата&gt; им. ²³А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

Chapter 41

¹Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}. ²И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. ³А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при &lt;първите&gt; крави на речния бряг. ⁴И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. ⁵А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. ⁶А, ето, след тях израснаха &lt;други&gt; седем класа тънки и прегорели от източния вятър. ⁷И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. ⁸На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона. ⁹Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. ¹⁰Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. ¹¹И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. ¹²А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки &lt;от нас&gt;, според съновидението му, даде значението. ¹³И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. ¹⁴Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона. ¹⁵И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. ¹⁶А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир. ¹⁷Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}. ¹⁸И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. ¹⁹И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. ²⁰И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; ²¹но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. ²²После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. ²³И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; ²⁴тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах &lt;съновидението&gt; на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. ²⁵Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. ²⁶Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. ²⁷А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. ²⁸Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. ²⁹Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. ³⁰А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. ³¹Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. ³²А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, &lt;означава&gt;, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. ³³Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя. ³⁴Нека стори Фараон &lt;това&gt; и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от&lt; произведенията&gt; на Египетската земя. ³⁵Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. ³⁶И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. ³⁷Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги. ³⁸И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? ³⁹Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. ⁴⁰Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. ⁴¹Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. ⁴²Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. ⁴³После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. ⁴⁴При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. ⁴⁵И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. ⁴⁶Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя. ⁴⁷И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. ⁴⁸И &lt;Иосиф&gt; събра всичката храна от тия седем години, които бяха &lt;настанали&gt; в Египетската земя, и тури храната в градовете; във &lt;всеки&gt; град прибра храната от околните му ниви. ⁴⁹Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. ⁵⁰А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. ⁵¹И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото &lt;си думаше:&gt; Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. ⁵²А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото &lt;си думаше&gt;: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. ⁵³А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха &lt;настанали&gt; в Египетската земя ⁵⁴настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. ⁵⁵Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. ⁵⁶(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. ⁵⁷И &lt;от&gt; всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Chapter 42

¹А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? ²Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. ³Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет. ⁴А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие. ⁵И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя. ⁶А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята. ⁷А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. ⁸(&lt;А при все, че&gt; Иосиф позна братята си, те не го познаха). ⁹Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя. ¹⁰А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. ¹¹Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони. ¹²Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята. ¹³А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма. ¹⁴И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. ¹⁵Ето как ще бъдете опитани: &lt;В името&gt; на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука. ¹⁶Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, &lt;в името&gt; на Фараона, наистина вие сте шпиони. ¹⁷И ги постави под стража за три дена. ¹⁸А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: ¹⁹Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.}, ²⁰па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така. ²¹И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие. ²²А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква. ²³А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. ²⁴И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им. ²⁵Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. ²⁶А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там. ²⁷Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. ²⁸И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? ²⁹И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. ³⁰Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци &lt;дошли&gt; да съгледат страната. ³¹Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони; ³²дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. ³³И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете &lt;жито&gt; за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете, ³⁴па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. ³⁵А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си. ³⁶Тогава баща им Яков каза: Вие ме &lt;оставихте&gt; без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това! ³⁷А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. ³⁸А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Chapter 43

¹А гладът ставаше голям по земята. ²И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна. ³А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. ⁴Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; ⁵но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. ⁶А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат? ⁷А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли &lt;и друг&gt; брат? И ние му отговорихме според тия &lt;негови&gt; думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си. ⁸Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни. ⁹Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги. ¹⁰Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път. ¹¹Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на &lt;нашата&gt; земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека; ¹²вземете двойно &lt;повече&gt; пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка. ¹³Вземете и брата си та станете и идете при човека. ¹⁴А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да &lt;остана&gt; без чада, нека остана без чада. ¹⁵Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно &lt;повече&gt; пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа. ¹⁶А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома &lt;ми&gt; и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне. ¹⁷И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом. ¹⁸А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. ¹⁹Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: ²⁰Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; ²¹а &lt;на връщане&gt;, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си. ²²Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни. ²³А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона. ²⁴И &lt;домакинът&gt; въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им. ²⁵А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб. ²⁶И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. ²⁷И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? ²⁸А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха. ²⁹И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое. ³⁰И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. ³¹После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб. ³²И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. ³³И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си. ³⁴И &lt;Иосиф&gt; им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

Chapter 44

¹После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.} ²и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф. ³На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им. ⁴А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? ⁵Не е ли тая &lt;чашата&gt; с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това. ⁶И &lt;човекът&gt;, като ги настигна, каза им тия думи. ⁷А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. ⁸Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? ⁹Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. ¹⁰А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. ¹¹Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си. ¹²И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. ¹³Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града. ¹⁴И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята. ¹⁵И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}? ¹⁶Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата. ¹⁷Но &lt;Иосиф&gt; рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. ¹⁸Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон. ¹⁹Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? ²⁰И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича. ²¹И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. ²²И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. ²³А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. ²⁴И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. ²⁵А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, ²⁶ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. ²⁷И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина: ²⁸Единият излезе от мене и си рекох: Навярно &lt;звяр&gt; го е разкъсал; и до сега не съм го видял; ²⁹и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. ³⁰И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, ³¹като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. ³²Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си. ³³Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. ³⁴Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Chapter 45

¹Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. ²И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. ³И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. ⁴Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет. ⁵Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. ⁶Защото &lt;вече&gt; две години гладът &lt;върлува&gt; в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. ⁷Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. ⁸И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. ⁹Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. ¹⁰Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш. ¹¹Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш. ¹²И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят. ¹³И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука. ¹⁴Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат. ¹⁵И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него. ¹⁶И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му. ¹⁷И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. ¹⁸И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. ¹⁹А на тебе заповядвам &lt;да им речеш&gt;: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате. ²⁰При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. ²¹И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. ²²На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени. ²³И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. ²⁴Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя. ²⁵И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова. ²⁶И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. ²⁷Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи. ²⁸И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Chapter 46

¹И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака. ²И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. ³И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. ⁴Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти. ⁵Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят; ⁶събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; ⁷той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство. ⁸А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова; ⁹а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; ¹⁰Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка; ¹¹Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий; ¹²Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул; ¹³Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон. ¹⁴Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. ¹⁵Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души. ¹⁶А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий; ¹⁷Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел. ¹⁸Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души. ¹⁹А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин; ²⁰И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер; ²¹Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. ²²Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души. ²³А Данови синове: Усим; ²⁴Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим. ²⁵Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души. ²⁶Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; ²⁷и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души. ²⁸И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя. ²⁹Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му. ³⁰И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив. ³¹А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; ³²а тия човеци, понеже са овчари, и &lt;се занимават&gt; със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат. ³³И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? ³⁴Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. &lt;Кажете това&gt;, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

Chapter 47

¹И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. ²И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. ³И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. ⁴Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. ⁵И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; ⁶Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. ⁷След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. ⁸И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти? ⁹И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. ¹⁰И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие. ¹¹Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. ¹²И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според &lt;големината&gt; на челядите им. ¹³А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. ¹⁴И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. ¹⁵И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите &lt;ни&gt;? ¹⁶А Иосиф рече: Ако парите &lt;ви&gt; са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам &lt;хляб&gt; срещу добитъка ви. ¹⁷И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. ¹⁸И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. ¹⁹Защо да измрем пред очите ти и земята ни &lt;да запустее&gt;? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни &lt;за него ще ражда&gt;. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. ²⁰И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. ²¹И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. ²²Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха &lt;определен&gt; от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. ²³Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. ²⁴Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. ²⁵И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. ²⁶И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, &lt;както&gt; е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова. ²⁷И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. ²⁸И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. ²⁹А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и &lt;закълни ми се, че ще&gt; ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, ³⁰но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. ³¹И рече &lt;Яков&gt;: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Chapter 48

¹След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, &lt;да отидат при него&gt;. ²И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. ³И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: ⁴Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи &lt;от теб&gt;; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание. ⁵И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. ⁶А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с &lt;името на тия&gt; свои братя. ⁷А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем). ⁸И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? ⁹А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. ¹⁰А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, &lt;Иосиф&gt; ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. ¹¹И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. ¹²И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. ¹³После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. ¹⁴А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). ¹⁵И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; ¹⁶ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. ¹⁷Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. ¹⁸И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. ¹⁹Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. ²⁰И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. ²¹След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. ²²Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който &lt;дял&gt; взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Chapter 49

¹Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - ²Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си. ³Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. ⁴Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил! ⁵Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. ⁶В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. ⁷Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля. ⁸Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. ⁹Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? ¹⁰Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. ¹¹Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. ¹²Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко. ¹³Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон. ¹⁴Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; ¹⁵И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен. ¹⁶Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. ¹⁷Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. ¹⁸Твоето спасение чаках, Господи. ¹⁹Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им. ²⁰Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши. ²¹Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи. ²²Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. ²³Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; ²⁴Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - ²⁵Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. ²⁶Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си. ²⁷Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист. ²⁸Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, &lt;което му се падаше&gt;. ²⁹Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. ³⁰В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която &lt;пещера&gt; Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. ³¹Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. ³²Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. ³³А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

Chapter 50

¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува. ²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля, ³като &lt;работиха&gt; над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена. ⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете: ⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. ⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. ⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, ⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. ⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие. ¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и &lt;Иосиф&gt; направи за баща си седмодневна жалейка. ¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, &lt;мястото&gt;, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}. ¹²Тогава синовете на &lt;Израиля&gt; му сториха, според както им беше заповядал; ¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която &lt;пещера&gt; Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон. ¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. ¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. ¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: ¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. ¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. ¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? ²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес. ²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно. ²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години; ²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене. ²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. ²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: &lt;Понеже&gt; Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. ²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

Exodus

Chapter 1

¹Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: ²Рувим, Симеон, Левий и Юда, ³Исахар, Завулон и Вениамин, ⁴Дан и Нефталим, Гад и Асир. ⁵Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. ⁶И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. ⁷А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и&lt; толкова&gt; много се засилиха, &lt;щото&gt; земята се изпълни от тях. ⁸Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. ⁹И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; ¹⁰елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. ¹¹Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. ¹²Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че &lt;египтяните&gt; се отвращаваха от израилтяните. ¹³Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; ¹⁴огорчаваха живота им с тежка работа, &lt;да правят&gt; кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки. ¹⁵При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: ¹⁶Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата &lt;за раждане.&gt;}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. ¹⁷Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. ¹⁸Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? ¹⁹И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. ²⁰Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. ²¹И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. ²²Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди &lt;на евреите&gt;, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Chapter 2

¹В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. ²И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. ³Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. ⁴А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. ⁵И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. ⁶Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. ⁷Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? ⁸И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. ⁹И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. ¹⁰А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. ¹¹А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; ¹²и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. ¹³Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? ¹⁴А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. ¹⁵А като чу това Фараон, търсеше &lt;случай&gt; да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. ¹⁶А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци. ¹⁷Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им. ¹⁸И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро? ¹⁹А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците. ²⁰И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб. ²¹И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. ²²И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя. ²³Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. ²⁴Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова. ²⁵И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра &lt;положението им&gt;.

Chapter 3

¹А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив. ²И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и &lt;Моисей&gt; погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. ³И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. ⁴А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. ⁵И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. ⁶Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. ⁷И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. ⁸И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. ⁹И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. ¹⁰Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет. ¹¹А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет? ¹²Рече му &lt;Бог:&gt; Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина. ¹³А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? ¹⁴И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. ¹⁵При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. ¹⁶Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и &lt;видях&gt; онова, което ви правят в Египет; ¹⁷и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. ¹⁸И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог. ¹⁹Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито &lt;даже&gt; под силна ръка. ²⁰А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне. ²¹И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни; ²²но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

Chapter 4

¹А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. ²Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. ³И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. ⁴Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); ⁵&lt;стори това&gt;, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. ⁶При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, &lt;бяла&gt; като сняг. ⁷Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като &lt;останалата&gt; му плът); ⁸и &lt;продължи Господ&gt;: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, &lt;поради&gt; гласа на второто знамение. ⁹Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. ¹⁰А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. ¹¹Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? ¹²Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. ¹³Тогава каза &lt;Моисей&gt;: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. ¹⁴И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. ¹⁵Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. ¹⁶Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. ¹⁷И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията. ¹⁸Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. ¹⁹А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. ²⁰И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. ²¹И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. ²²А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; ²³и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти. ²⁴А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна &lt;Моисея&gt; и искаше да го убие. ²⁵Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. ²⁶След това &lt;Господ&gt; се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти &lt;ми&gt; си кървав младоженец. ²⁷А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. ²⁸И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал. ²⁹Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; ³⁰и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. ³¹И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

Chapter 5

¹След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята. ²Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля. ³А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож. ⁴Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи. ⁵Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи. ⁶И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: ⁷Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява. ⁸Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. ⁹Нека се възлагат &lt;още&gt; по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи. ¹⁰И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява. ¹¹Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. ¹²Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява. ¹³А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. ¹⁴И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред? ¹⁵Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си? ¹⁶Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. ¹⁷Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу. ¹⁸Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли. ¹⁹И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли. ²⁰И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя; ²¹и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият. ²²Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил? ²³Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

Chapter 6

¹А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята. ²Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова. ³Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова &lt;с името&gt; Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова. ⁴Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си. ⁵При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета. ⁶Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. ⁷Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари. ⁸И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. ⁹И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея. ¹⁰Подир това Господ говори на Моисея, казвайки: ¹¹Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си. ¹²Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани.} устни? ¹³Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. ¹⁴Ето родоначалниците на бащините домове &lt;на Аарона и Моисея&gt;: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства. ¹⁵Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства. ¹⁶Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години. ¹⁷Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им. ¹⁸И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години. ¹⁹И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им. ²⁰И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години. ²¹И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий. ²²И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий. ²³И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. ²⁴И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства. ²⁵И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините &lt;домове&gt; на Левитите според семействата им. ²⁶Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им. ²⁷Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон. ²⁸И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя, ²⁹Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам. ³⁰А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?

Chapter 7

¹Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. ²Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си. ³Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. ⁴Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя. ⁵И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях. ⁶И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха. ⁷А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона. ⁸И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки: ⁹Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия. ¹⁰Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и &lt;жезълът&gt; стана змия. ¹¹Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си. ¹²Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли. ¹³А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. ¹⁴След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете. ¹⁵Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия. ¹⁶И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша. ¹⁷Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв. ¹⁸Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката. ¹⁹Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове. ²⁰И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и &lt;Аарон&gt;, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв. ²¹И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя. ²²Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ. ²³И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това. ²⁴А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода. ²⁵И &lt;язвата се продължаваше&gt; напълно седем дни, след като Господ удари реката.

Chapter 8

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. ³Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. ⁴На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите. ⁵И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. ⁶И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. ⁷Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. ⁸Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете &lt;ви&gt;, за да пожертвуват Господу. ⁹И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. ¹⁰&lt;Фараон&gt; каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог. ¹¹Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. ¹²Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона. ¹³И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. ¹⁴И събираха ги на купове: и земята се усмърдя. ¹⁵А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. ¹⁶След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. ¹⁷И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя. ¹⁸И магьосниците работеха &lt;да вършат&gt; същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. ¹⁹Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. ²⁰После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза &lt;да отиде&gt; при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²¹Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. ²²Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята. ²³Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение. ²⁴И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи. ²⁵Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя. ²⁶Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? ²⁷Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал. ²⁸Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се &lt;Богу&gt; за мене. ²⁹И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете &lt;ни&gt; да пожертвуват Господу. ³⁰И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу. ³¹И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една. ³²Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.

Chapter 9

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат. ²Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш, ³ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор. ⁴И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре. ⁵И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята. ⁶На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. ⁷И Фараон прати &lt;да видят&gt;, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете. ⁸Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона; ⁹и &lt;пепелта&gt; ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя. ¹⁰И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните. ¹¹И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, &lt;както&gt; и на всичките египтяни. ¹²Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея. ¹³След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ¹⁴Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. ¹⁵Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята, ¹⁶ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. ¹⁷Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш? ¹⁸Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес. ¹⁹Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; &lt;защото&gt; града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат. ²⁰Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си; ²¹а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето. ²²Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя. ²³И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя. ²⁴Така имаше град, и огън размесен с града, &lt;град&gt; много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ. ²⁵В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. ²⁶Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град. ²⁷Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви. ²⁸Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете. ²⁹А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. ³⁰Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога. ³¹(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе; ³²но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни). ³³И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. ³⁴Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му. ³⁵Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

Chapter 10

¹Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, ²и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ. ³Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ⁴Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти; ⁵те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата, ⁶и ще се напълнят &lt;с тях&gt; къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - &lt;нещо&gt;, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И &lt;Моисей&gt; се обърна та излезе отпред Фараона. ⁷Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина? ⁸Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат? ⁹А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова. ¹⁰Тогава &lt;Фараон&gt; им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас. ¹¹Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие. ¹²Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града. ¹³И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците. ¹⁴И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. ¹⁵Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето. ¹⁶Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас. ¹⁷Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт. ¹⁸И тъй, &lt;Моисей&gt; излезе отпред Фараона и се помоли Господу. ¹⁹И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели. ²⁰Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните. ²¹Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. ²²И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена. ²³Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло. ²⁴Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас. ²⁵Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; ²⁶&lt;тъй че&gt; и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от &lt;добитъка&gt; трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу. ²⁷Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне. ²⁸Тогава Фараон рече на &lt;Моисея&gt;: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш. ²⁹А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

Chapter 11

¹(А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука. ²Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. ³И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете). ⁴Моисей каза на &lt;Фараона:&gt; Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет; ⁵и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. ⁶И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. ⁷А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните. ⁸И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И &lt;Моисей&gt; излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв. ⁹(А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. ¹⁰И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

Chapter 12

¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: ²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. ³Говорете на цялото Израилево общество, като &lt;им&gt; кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. ⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава &lt;домакинът&gt; и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците &lt;в тях&gt;; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. ⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. ⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в &lt;домовете си&gt; да го заколят привечер. ⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. ⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. ⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. ¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. ¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, &lt;понеже е време на&gt; Господното минаване. ¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. ¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. ¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. ¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. ¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен &lt;около&gt; онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. ¹⁷Да пазите, прочее, &lt;празника&gt; на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. ¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. ¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. ²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете. ²¹Тогава, &lt;на четиринадесетия ден от месеца&gt;, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. ²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която &lt;ще приемете&gt; в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на &lt;къщната&gt; врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. ²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. ²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. ²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. ²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? ²⁷Ще отговорите: Това е жертва &lt;в спомен&gt; на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. ²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. ³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. ³¹И повика Моисея и Аарона &lt;още&gt; през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; ³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. ³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. ³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. ³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; ³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. ³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, &lt;на брой&gt; около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. ³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. ³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие. ⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. ⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. ⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа. ⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; ⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. ⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея. ⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. ⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят. ⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. ⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. ⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

Chapter 13

¹Господ говори още на Моисея казвайки: ²Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое. ³Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. ⁴Вие излизате днес в месец Авив. ⁵И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. ⁶Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. ⁷Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. ⁸И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: &lt;Това правя&gt; поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. ⁹Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. ¹⁰Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й. ¹¹А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, ¹²тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. ¹³А всяко първородно от осел ще откупиш с агне &lt;или яре;&gt; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. ¹⁴После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството; ¹⁵понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам. ¹⁶Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет. ¹⁷А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият &lt;път;&gt; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. ¹⁸Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. ¹⁹И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука. ²⁰И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. ²¹И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. ²²Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Chapter 14

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. ³Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила. ⁴И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И &lt;израилтяните&gt; сториха така. ⁵А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? ⁶Затова, &lt;Фараон&gt; впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; ⁷взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. ⁸И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), ⁹и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. ¹⁰А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. ¹¹И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? ¹²Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. ¹³А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. ¹⁴Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. ¹⁵Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. ¹⁶А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. ¹⁷И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. ¹⁸И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. ¹⁹Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, ²⁰и дойде между Египетското множество и Израилевото; &lt;на едните&gt; беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. ²¹Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. ²²Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. ²³А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. ²⁴Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; ²⁵Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. ²⁶Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. ²⁷И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. ²⁸Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. ²⁹А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. ³⁰Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. ³¹Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Chapter 15

¹Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. ³Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. ⁴Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. ⁵Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. ⁶Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. ⁷С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. ⁸От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. ⁹Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. ¹⁰Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. ¹¹Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? ¹²Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. ¹³С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. ¹⁴Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, ¹⁵Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. ¹⁶Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. ¹⁷Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. ¹⁸Господ ще царува до вечни векове. ¹⁹Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. ²⁰Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, ²¹а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²²Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. ²³После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}). ²⁴Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? ²⁵А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: ²⁶Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. ²⁷После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Chapter 16

¹Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя. ²А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона. ³Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад. ⁴Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. ⁵А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден. ⁶И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; ⁷а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас? ⁸Моисей още рече: &lt;Това ще стане&gt;, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа. ⁹И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. ¹⁰А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. ¹¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹²Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. ¹³И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса. ¹⁴И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. ¹⁵Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. ¹⁶Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. ¹⁷И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко, ¹⁸И когато измериха &lt;събраното&gt; с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. ¹⁹Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. ²⁰При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях. ²¹И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се. ²²А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. ²³А той им рече: Това е &lt;точно&gt; каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. ²⁴И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него. ²⁵Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. ²⁶Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. ²⁷Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. ²⁸Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? ²⁹Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото. ³⁰И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден. ³¹А Израилевият дом нарече тая &lt;храна&gt; Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита &lt;смесена&gt; с мед. ³²Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. ³³И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за &lt;идните&gt; ви поколения. ³⁴И така, Аарон я положи пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁵И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. ³⁶А гоморът е една десета от ефата.

Chapter 17

¹След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. ²Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? ³Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? ⁴Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. ⁵А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. ⁶Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. ⁷И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не? ⁸По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. ⁹А Моисей каза на Исуса &lt;Навиева&gt;: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. ¹⁰И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. ¹¹И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. ¹²А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. ¹³Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. ¹⁴Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. ¹⁵И Моисей издигна &lt;там&gt; олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.}, ¹⁶като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

Chapter 18

¹И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, ²то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), ³и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото &lt;Моисей&gt; беше казал: Пришелец станах в чужда земя; ⁴на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото &lt;беше казал:&gt; Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); ⁵и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, ⁶и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. ⁷Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. ⁸И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. ⁹И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. ¹⁰И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. ¹¹Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. ¹²Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, &lt;за да принесе&gt; Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. ¹³На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. ¹⁴А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? ¹⁵А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. ¹⁶Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. ¹⁷Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. ¹⁸Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. ¹⁹Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; ²⁰и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. ²¹Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над &lt;людете&gt; такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; ²²и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят &lt;товара&gt; заедно с тебе. ²³Ако сториш това, и ако Бог &lt;така&gt; ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. ²⁴И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. ²⁵Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. ²⁶Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. ²⁷След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

Chapter 19

¹Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. ²Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. ³И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: ⁴Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. ⁵Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; ⁶и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. ⁷И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. ⁸И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете. ⁹Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете, ¹⁰Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; ¹¹и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде. ¹²И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви; ¹³&lt;обаче&gt; ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, &lt;който се допре&gt;, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината. ¹⁴И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. ¹⁵И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена. ¹⁶А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. ¹⁷Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. ¹⁸А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. ¹⁹И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. ²⁰И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. ²¹Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях. ²²Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. ²³А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. ²⁴Но Господ му каза: Иди, слез, &lt;после&gt; да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях. ²⁵Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

Chapter 20

¹Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: ²Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. ³Да нямаш други богове освен Мене. ⁴Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; ⁵да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, ⁶а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. ⁷Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. ⁸Помни съботния ден, за да го освещаваш. ⁹Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; ¹⁰а на седмия ден, &lt;който&gt; е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; ¹¹защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. ¹²Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. ¹³Не убивай. ¹⁴Не прелюбодействувай. ¹⁵Не кради. ¹⁶Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. ¹⁷Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. ¹⁸И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. ¹⁹И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. ²⁰Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. ²¹Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог. ²²Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. ²³Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове. ²⁴От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. ²⁵Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. ²⁶И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Chapter 21

¹Ето съдбите, които ще представиш пред тях. ²Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. ³Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. ⁴Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. ⁵Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, ⁶тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. ⁷Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. ⁸Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. ⁹Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. ¹⁰Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. ¹¹И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. ¹²Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. ¹³Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. ¹⁴Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. ¹⁵Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. ¹⁶Който открадне човек и го продаде, или ако &lt;откраднатият&gt; се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. ¹⁷Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. ¹⁸Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; ¹⁹и ако &lt;последният&gt; се привдигне и излиза &lt;макар&gt; с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. ²⁰Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. ²¹Обаче, ако &lt;удареният&gt; поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}. ²²Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, &lt;който я е ударил&gt; непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. ²³Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, ²⁴око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, ²⁵изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. ²⁶Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. ²⁷И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му. ²⁸Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. ²⁹Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. ³⁰Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. ³¹Било че &lt;волът&gt; е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. ³²Но ако волът убоде роб или робиня, &lt;стопанинът&gt; нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни. ³³Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, ³⁴притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова. ³⁵Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. ³⁶Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Chapter 22

¹Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата. ²(Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да &lt;се пролее&gt; кръв за него. ³Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще &lt;се пролее&gt; кръв за него). &lt;Крадецът&gt; трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. ⁴И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно. ⁵Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си. ⁶Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати. ⁷Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно, ⁸Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, &lt;за да се издири&gt; дали е турил ръка върху имота на ближния си. ⁹За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. ¹⁰Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, ¹¹то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме &lt;това свидетелство&gt;, а &lt;другият&gt; няма да плаща. ¹²Но ако &lt;животното&gt; бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. ¹³Обаче ако бъде разкъсано &lt;от звяр&gt;, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща. ¹⁴Ако заеме някой от ближния си &lt;животно&gt;, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати. ¹⁵Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си. ¹⁶Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. ¹⁷Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците. ¹⁸Магьосница жена да не оставиш. ¹⁹Всеки скотоложник непременно да се умъртви. ²⁰Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление. ²¹Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. ²²Да не угнетявате вдовица или сираче. ²³Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, ²⁴и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета. ²⁵Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. ²⁶Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; ²⁷защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив. ²⁸Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. ²⁹Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. ³⁰Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане &lt;малкото&gt; с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене. ³¹Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

Chapter 23

¹Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш {Еврейски: Туряш ръка.} с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. ²Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш &lt;правосъдието;&gt; ³нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му. ⁴Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш. ⁵Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш &lt;пак&gt; непременно да помогнеш заедно с него. ⁶Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му. ⁷Отдалечавай се от &lt;всяка&gt; несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия. ⁸Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните. ⁹И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя. ¹⁰Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й; ¹¹а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти &lt;от самораслото&gt;, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си. ¹²Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът. ¹³И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви. ¹⁴Три пъти в годината да Ми правиш празник. ¹⁵Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; ¹⁶и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. ¹⁷Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова. ¹⁸Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта. ¹⁹Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. ²⁰Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм &lt;ти&gt; приготвил. ²¹Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него. ²²Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. ²³Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. ²⁴Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им. ²⁵Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам &lt;всяка&gt; болест помежду ви. ²⁶Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно. ²⁷Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. ²⁸Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците. ²⁹Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. ³⁰Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята. ³¹И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река &lt;Евфрат;&gt; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. ³²Да не направиш завет с тях нито с боговете им. ³³Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.

Chapter 24

¹Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч; ²само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. ³Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. ⁴И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето &lt;изправи&gt; и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена. ⁵И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви. ⁶А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с &lt;другата&gt; половина от кръвта поръси върху олтара. ⁷После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. ⁸Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия. ⁹И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе. ¹⁰И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. ¹¹Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и &lt;там&gt; ядоха и пиха. ¹²Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш. ¹³И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина. ¹⁴А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях. ¹⁵Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. ¹⁶И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден &lt;Господ&gt; извика към Моисея всред облака. ¹⁷И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ. ¹⁸И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

Chapter 25

¹Тогава Господ говори на Моисея казвайки: ²Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. ³И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед, ⁴синьо, мораво, червено, висон, и козина, ⁵червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.}, ⁶масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, ⁷оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. ⁸И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. ⁹По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите. ¹⁰Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. ¹¹Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо. ¹²И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. ¹³Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато, ¹⁴па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях. ¹⁵Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него. ¹⁶И да вложиш в ковчега &lt;плочите на&gt; свидетелството, което ще ти дам. ¹⁷Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. ¹⁸И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището. ¹⁹Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края. ²⁰И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат &lt;обърнати&gt; лицата на херувимите. ²¹И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш &lt;плочите на&gt; свидетелството, което ще ти дам. ²²Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните. ²³Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. ²⁴Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около. ²⁵Да й направиш и перваз наоколо, една длан &lt;широк&gt;, и да направиш златен венец около перваза й. ²⁶Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе. ²⁷Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. ²⁸Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях. ²⁹И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш. ³⁰И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен. ³¹Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него. ³²От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. ³³На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника. ³⁴И на &lt;стъблото на&gt; светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. ³⁵И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под &lt;първите&gt; два клона една топчица, част от самия него, и под &lt;вторите&gt; два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него. ³⁶Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; &lt;светилникът&gt; да бъде цял изкован от чисто злато. ³⁷И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му. ³⁸Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато. ³⁹От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори. ⁴⁰Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.

Chapter 26

¹При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими. ²Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка. ³Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и &lt;другите&gt; пет завеси да бъдат скачени една с друга. ⁴И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от &lt;първите&gt; скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. ⁵Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга. ⁶Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло. ⁷Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси; ⁸дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка. ⁹И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията. ¹⁰И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от &lt;първите&gt; скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е &lt;последна&gt; от вторите скачени завеси. ¹¹И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и &lt;така&gt; да съединиш покрива та да е едно цяло. ¹²И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията. ¹³И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива. ¹⁴Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. ¹⁵Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени. ¹⁶Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска; ¹⁷и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията. ¹⁸И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне; ¹⁹и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа. ²⁰Също за втората страна на скинията, която е северната, &lt;да направиш&gt; двадесет дъски, ²¹и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. ²²А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски, ²³И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна; ²⁴да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете &lt;дъски&gt;; те нека бъдат за двата ъгъла. ²⁵Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска. ²⁶И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията; ²⁷пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. ²⁸И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край. ²⁹Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато. ³⁰Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината. ³¹И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими. ³²И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, &lt;които да стоят&gt; на четири сребърни подложки. ³³Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото. ³⁴И да положиш умилостивилището върху ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството в пресветото място. ³⁵А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна. ³⁶И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон. ³⁷И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.

Chapter 27

¹Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя. ²На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед. ³Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори. ⁴И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца. ⁵И да я положиш под полицата, &lt;която е&gt; около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара. ⁶Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед. ⁷Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях. ⁸Кух, от дъски, да направиш &lt;олтара&gt; посред, както ти се показа на планината, така да го направиш. ⁹Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя. ¹⁰Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. ¹¹Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. ¹²После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки. ¹³Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя. ¹⁴И завесите за едната страна &lt;на входа&gt; да бъдат &lt;дълги&gt; петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки. ¹⁵Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя &lt;дълги&gt;, и за тях три стълба с трите им подложки. ¹⁶А за входа на двора да има покривка, &lt;дълга&gt; двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки. ¹⁷Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни. ¹⁸Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; &lt;завесите му да са&gt; от препреден висон, и подложките &lt;на стълбовете му&gt; медни. ¹⁹Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни. ²⁰И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. ²¹В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат &lt;да горят&gt; от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.

Chapter 28

¹А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. ²И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. ³И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува. ⁴Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват. ⁵И те нека приемат &lt;от людете приносите им&gt; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁶Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁷На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно. ⁸И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия &lt;ефод&gt;, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁹Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля, ¹⁰шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по &lt;реда на&gt; раждането им. ¹¹С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица. ¹²И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена. ¹³И да направиш златни гнездица, ¹⁴и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им. ¹⁵Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш. ¹⁶Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк. ¹⁷И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред, ¹⁸вторият ред: антракс, сапфир и адамант; ¹⁹третият ред: лигирий, агат и аметист; ²⁰а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица. ²¹Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки &lt;камък&gt; според името му. ²²И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато. ²³И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника. ²⁴Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника. ²⁵А &lt;другите&gt; два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна. ²⁶Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода. ²⁷Да направиш и&lt; други&gt; две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода. ²⁸И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода. ²⁹Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. ³⁰На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа. ³¹Да направиш мантията на ефода цяла от синьо. ³²В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира. ³³И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, - ³⁴златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията. ³⁵И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре. ³⁶Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу. ³⁷Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; ³⁸така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа. ³⁹И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа. ⁴⁰А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие. ⁴¹С тия &lt;одежди&gt; да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. ⁴²Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека &lt;покриват&gt; бедрата им от кръста &lt;надолу&gt;; ⁴³и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. &lt;Това&gt; да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.

Chapter 29

¹Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, ²и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш. ³Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена. ⁴Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода. ⁵После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода, ⁶и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец. ⁷Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш. ⁸После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони. ⁹И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му. ¹⁰Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. ¹¹И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане. ¹²После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и &lt;тогава&gt; да излееш всичката кръв при основата на олтара. ¹³И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара. ¹⁴А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях. ¹⁵При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. ¹⁶И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара. ¹⁷Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му. ¹⁸И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу. ¹⁹След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. ²⁰Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш &lt;от нея&gt; на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара. ²¹И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и &lt;с тях&gt; да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него. ²²После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение), ²³и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните &lt;ястия&gt; положени пред Господа. ²⁴Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа. ²⁵Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу. ²⁶И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял. ²⁷И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му. ²⁸И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу. ²⁹И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях. ³⁰Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището. ³¹Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място. ³²И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане; ³³да ядат ония &lt;приноси&gt;, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети. ³⁴И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето. ³⁵Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш. ³⁶И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш. ³⁷Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето. ³⁸А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги. ³⁹Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер; ⁴⁰и с едното агне една десета &lt;от ефа&gt; чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние. ⁴¹А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според &lt;стореното на&gt; утринния принос и според &lt;стореното на&gt; възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу. ⁴²Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе. ⁴³Там ще се срещам с израилтяните; и &lt;това място&gt; ще се освещава със славата Ми. ⁴⁴Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват. ⁴⁵И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог; ⁴⁶и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.

Chapter 30

¹Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; ²един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. ³Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. ⁴А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. ⁵Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. ⁶Тоя &lt;олтар&gt; да туриш пред завесата, която е пред ковчега &lt;с плочите на&gt; свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. ⁷И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. ⁸И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; &lt;това ще бъде&gt; вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. ⁹На тоя &lt;олтар&gt; да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. ¹⁰Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу. ¹¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹²При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш. ¹³Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу. ¹⁴Всеки, който се причислява към преброените &lt;то ест, който е&gt; от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу. ¹⁵Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си. ¹⁶А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви. ¹⁷Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹⁸Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, ¹⁹та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. ²⁰Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, ²¹тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения. ²²При това Господ говори на Моисея, казвайки: ²³Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин &lt;сикли&gt;, от благоуханна канела половината на това, &lt;сиреч&gt;, двеста и петдесет &lt;сикли&gt; от благоуханна тръст двеста и петдесет &lt;сикли&gt;, ²⁴от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин; ²⁵и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване. ²⁶И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега &lt;с плочите на&gt; свидетелството, ²⁷трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар, ²⁸олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; ²⁹така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето. ³⁰И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. ³¹И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения. ³²Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас. ³³Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си. ³⁴Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - &lt;тия&gt; аромати с чист ливан; по равни части да бъдат. ³⁵И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет. ³⁶И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред &lt;плочите на&gt; свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; &lt;тоя темян&gt; да ви бъде пресвет. ³⁷А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа. ³⁸Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.

Chapter 31

¹Пак говори Господ на Моисея, казвайки: ²Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; ³и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; ⁴за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, ⁵и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. ⁶И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: ⁷шатъра за срещане, ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, ⁸трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, ⁹олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; ¹⁰служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; ¹¹мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят. ¹²Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹³Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. ¹⁴Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. ¹⁵Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. ¹⁶Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. ¹⁷То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои. ¹⁸И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, &lt;Господ&gt; му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

Chapter 32

¹А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. ²Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. ³И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. ⁴А той, като ги взе от ръцете им, даде на &lt;златото&gt; образ с резец, &lt;след като&gt; направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. ⁵И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. ⁶И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. ⁷Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. ⁸Скоро се отклониха от пътя, &lt;в&gt; който им съм заповядал &lt;да ходят&gt;; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, ⁹Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; ¹⁰сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. ¹¹Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? ¹²Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, &lt;което възнамеряваш&gt; против людете Си. ¹³Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. ¹⁴Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. ¹⁵И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. ¹⁶Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: ¹⁷А като чу Исус &lt;Навиев&gt; гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. ¹⁸А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. ¹⁹И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. ²⁰Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна&lt; праха&gt; по водата и накара Израилевите чада да я изпият. ²¹После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? ²²И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. ²³Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. ²⁴И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. ²⁵А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), ²⁶застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа &lt;нека дойде&gt; при мене. И събраха се при него всичките Левийци. ²⁷И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. ²⁸И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. ²⁹Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, &lt;като се дигнете&gt; всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение. ³⁰А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. ³¹Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. ³²Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. ³³Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. ³⁴А ти иди сега, води людете &lt;на мястото&gt;, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях &lt;наказанието&gt; на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}. ³⁵Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

Chapter 33

¹Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам. ²И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; ³&lt;и той ще ви заведе&gt; в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя. ⁴(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. ⁵Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. ⁶И тъй израилтяните махнаха украшенията си, &lt;като се отдалечиха&gt; от планината Хорив. ⁷Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. ⁸И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. ⁹И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и &lt;Господ&gt; говореше с Моисея. ¹⁰И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. ¹¹И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше &lt;Моисей&gt; в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра). ¹²Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. ¹³Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. ¹⁴И &lt;Господ&gt; каза: Самият Аз ще вървя &lt;с тебе&gt;, и Аз ще те успокоя. ¹⁵А&lt; Моисей&gt; му рече: Ако Ти не дойдеш &lt;с мене&gt;, не ни извеждай от тука. ¹⁶Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. ¹⁷И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. ¹⁸Тогава рече &lt;Моисей:&gt; Покажи ми, моля, славата Си. ¹⁹А &lt;Господ му&gt; каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. ²⁰Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. ²¹Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; ²²и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; ²³после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Chapter 34

¹След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. ²Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. ³Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина. ⁴И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. ⁵И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. ⁶Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, ⁷Който пази милост за хиляди &lt;поколения&gt;, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява &lt;виновния&gt;, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. ⁸Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; ⁹и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство. ¹⁰И &lt;Господ му&gt; каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. ¹¹Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; ¹²но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. ¹³Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; ¹⁴защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. ¹⁵&lt;Внимавай&gt; да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; ¹⁶и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та &lt;тия&gt; техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. ¹⁷Да не си направиш леяни богове. ¹⁸Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет. ¹⁹Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. ²⁰А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце. ²¹Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: &lt;даже&gt; и във време на сеитба и на жетва да си почиваш. ²²И да пазиш празника на седмиците, &lt;то ест&gt;, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. ²³Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. ²⁴Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. ²⁵Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане &lt;нещо от&gt; жертвата на пасхалния &lt;празник&gt; до утринта, ²⁶Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. ²⁷Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. ²⁸И &lt;Моисей&gt; стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И &lt;Господ&gt; написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. ²⁹И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с &lt;Бога&gt;. ³⁰Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. ³¹За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. ³²След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. ³³И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. ³⁴Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. ³⁵И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с &lt;Господа&gt;.

Chapter 35

¹Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите. ²Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви. ³В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си. ⁴Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза: ⁵Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед, ⁶синьо, мораво, червено, висон и козина, ⁷червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво, ⁸масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, ⁹ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. ¹⁰И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ: ¹¹скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й; ¹²ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса; ¹³трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за &lt;постоянно&gt; приношение; ¹⁴тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление; ¹⁵кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията; ¹⁶олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му; ¹⁷завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход; ¹⁸коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им; ¹⁹служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. ²⁰Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице. ²¹И &lt;пак&gt; дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди. ²²Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха &lt;какъв да бил&gt; златен принос Господу. ²³И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги. ²⁴Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги. ²⁵Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона. ²⁶Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината. ²⁷А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, ²⁸и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян. ²⁹Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи. ³⁰Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, ³¹и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене, ³²за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед; ³³да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа. ³⁴И той тури в неговото сърце, и в &lt;сърцето&gt; на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават. ³⁵Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, &lt;с една дума, работа&gt; на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

Chapter 36

¹&lt;Моисей каза още&gt;: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал. ²Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши; ³и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси, ⁴всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше, ⁵та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши. ⁶Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече. ⁷Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече. ⁸И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими. ⁹Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка. ¹⁰И скачи петте завеси една с друга, и &lt;другите&gt; пет завеси скачи една с друга. ¹¹И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от &lt;първите&gt; скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. ¹²Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга. ¹³Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло. ¹⁴После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи; ¹⁵дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка. ¹⁶И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. ¹⁷И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от &lt;първите&gt; скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше &lt;последна&gt; от вторите скачени завеси. ¹⁸Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. ¹⁹И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. ²⁰И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. ²¹Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина. ²²Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията. ²³И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне; ²⁴и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа. ²⁵Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски, ²⁶и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. ²⁷А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски. ²⁸И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. ²⁹Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете &lt;дъски&gt; на двата ъгъла. ³⁰Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска. ³¹И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, ³²пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. ³³И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край. ³⁴И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато. ³⁵И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими. ³⁶И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки. ³⁷Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, ³⁸и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.

Chapter 37

¹И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. ²Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо. ³И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. ⁴Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато. ⁵И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът. ⁶И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. ⁷И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището, ⁸един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края. ⁹И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха &lt;обърнати&gt; лицата на херувимите. ¹⁰И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. ¹¹Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо. ¹²Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й. ¹³И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе. ¹⁴До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. ¹⁵Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях. ¹⁶И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията. ¹⁷И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него. ¹⁸Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. ¹⁹На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника. ²⁰И на &lt;стъблото&gt; на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. ²¹И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под &lt;първите&gt; два клона една топчица, под &lt;вторите&gt; два клона една топчица &lt;и&gt; под &lt;третите&gt; два клона една топчица. ²²Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато. ²³И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато. ²⁴От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори. ²⁵И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него. ²⁶Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо. ²⁷А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. ²⁸Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато. ²⁹И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.

Chapter 38

¹И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок. ²И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед. ³Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни. ⁴И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, &lt;която е&gt; около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на &lt;олтара&gt;. ⁵Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините. ⁶Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед. ⁷И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи &lt;олтара&gt;. ⁸Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат. ⁹И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя; ¹⁰стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹¹И за северната страна &lt;завесите&gt; бяха сто лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹²После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹³И за източната страна, &lt;която гледа&gt; към изток, бяха петдесет лакътя завеси; ¹⁴завесите за едната страна на &lt;входа&gt; бяха &lt;дълги&gt; петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три; ¹⁵така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им три и подложките им три. ¹⁶Всичките завеси около двора бяха от препреден висон. ¹⁷Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро. ¹⁸Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора; ¹⁹и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани &lt;със сребро&gt;, и връзките им сребърни. ²⁰Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни. ²¹Това е сборът на &lt;вещите за&gt; скинията, сиреч, за скинията &lt;за плочите&gt; на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите. ²²Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея; ²³и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон. ²⁴Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището. ²⁵И среброто от &lt;данъка наложен върху&gt; преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, - ²⁶&lt;данък от&gt; един веках на глава, &lt;сиреч&gt;, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, &lt;то ест, ония които бяха&gt; на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. ²⁷От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на &lt;стълбовете&gt; за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка. ²⁸И от хилядата седемстотин седемдесет и пет &lt;сикъла&gt; направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки. ²⁹А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла. ³⁰От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори, ³¹подложките за &lt;стълбовете&gt; около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.

Chapter 39

¹И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея. ²Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ³И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка. ⁴Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края, ⁵и препаската на ефода от същата &lt;материя&gt; и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея. ⁶Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля. ⁷И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. ⁸Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁹Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен. ¹⁰И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред; ¹¹вторият ред: антракс, сапфир и адамант, ¹²третият ред: лигирий, агат, аметист; ¹³а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си. ¹⁴И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена. ¹⁵И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато. ¹⁶Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника. ¹⁷И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника. ¹⁸А &lt;другите&gt; два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна. ¹⁹И направиха &lt;още&gt; две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода. ²⁰И направиха &lt;още други&gt; две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода. ²¹И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея. ²²Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо. ²³И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере. ²⁴По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден &lt;висон&gt;. ²⁵И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете, ²⁶звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея. ²⁷Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка; ²⁸и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон; ²⁹и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁰Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу. ³¹И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея. ³²Така се свърши всичката работа на скинията, &lt;сиреч&gt;, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха. ³³Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му, ³⁴покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса, ³⁵ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, с върлините му и умилостивилището, ³⁶трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение, ³⁷чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението, ³⁸златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра, ³⁹медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му, ⁴⁰завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, &lt;сиреч&gt;, в шатъра за срещане, ⁴¹служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. ⁴²Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа. ⁴³И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.

Chapter 40

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане. ³И да туриш в него ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата. ⁴Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му. ⁵Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията. ⁶Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане. ⁷И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. ⁸Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход. ⁹Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света. ¹⁰И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет. ¹¹Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш. ¹²После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода; ¹³и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува; ¹⁴да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони, ¹⁵и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения. ¹⁶И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи. ¹⁷В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна. ¹⁸Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й. ¹⁹И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁰И като взе &lt;плочите на&gt; свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините &lt;през колелцата&gt; на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега. ²¹И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та &lt;с нея&gt; покри ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²²Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата; ²³и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁴Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата; ²⁵и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁶И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата; ²⁷и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁸Окачи покривката за входа на скинията. ²⁹Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, &lt;сиреч&gt; шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея. ³⁰Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият, ³¹(и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си; ³²когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея. ³³И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото. ³⁴Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията. ³⁵Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. ³⁶И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания; ³⁷но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. ³⁸Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.

Leviticus

Chapter 1

¹И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза: ²Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата. ³Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. ⁴Да положи ръката си на главата на &lt;животното за&gt; всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него. ⁵После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане. ⁶И да одере &lt;животното&gt; за всеизгаряне и да го насече на късове. ⁷А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня. ⁸И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара; ⁹а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁰Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. ¹¹Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му. ¹²И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара. ¹³А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁴Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата. ¹⁵Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара. ¹⁶Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта. ¹⁷И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.

Chapter 2

¹Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан. ²И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу. ³А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. ⁴Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесени с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло. ⁵Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло. ⁶Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос. ⁷Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло. ⁸Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара. ⁹И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁰А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. ¹¹Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. ¹²Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание. ¹³И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол. ¹⁴И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове. ¹⁵Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос. ¹⁶И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.

Chapter 3

¹Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък. ²Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта. ³И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците); ⁵и Аароновите синове да изгорят &lt;всичко&gt; това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу. ⁶И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък. ⁷Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа. ⁸Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му. ⁹И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ¹⁰двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ¹¹и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу. ¹²А ако приносът му е коза, то да я принесе пред Господа. ¹³Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й. ¹⁴И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ¹⁵двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ¹⁶и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа. ¹⁷Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.

Chapter 4

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, - ³ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. ⁴Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа. ⁵Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане; ⁶и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа. ⁷Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. ⁸И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ⁹двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците, ¹⁰както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне. ¹¹А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му, ¹²сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори. ¹³Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото, ¹⁴когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане; ¹⁵и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. ¹⁶Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане; ¹⁷и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа. ¹⁸Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. ¹⁹Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара. ²⁰И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости. ²¹И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото. ²²А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен, ²³ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък; ²⁴и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях. ²⁵И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне; ²⁶и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости. ²⁷Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен, ²⁸ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък; ²⁹и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето. ³⁰Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее всичката му кръв в подножието на олтара. ³¹И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости. ³²Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък; ³³и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето. ³⁴И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее всичката му кръв в подножието на олтара. ³⁵И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.

Chapter 5

¹Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел &lt;в някое дело&gt;, и чуе &lt;че го попитат с&gt; думи на клетва дали е видял или знае &lt;за работата&gt;, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. ²Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен. ³Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е &lt;причината на&gt; нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен. ⁴Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи &lt;някакво си&gt; зло или добро &lt;нещо&gt;, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях. ⁵А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил; ⁶и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му. ⁷Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне. ⁸Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне; ⁹и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях; ¹⁰а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости. ¹¹Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях. ¹²Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях. ¹³Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а &lt;останалото&gt; да бъде на свещеника, както хлебния принос. ¹⁴Господ още говори на Моисея, казвайки: ¹⁵Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление; ¹⁶и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости. ¹⁷И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си. ¹⁸Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости. ¹⁹Това е принос за престъпление; &lt;защото човекът&gt; без съмнение е виновен пред Господа.

Chapter 6

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си; ³или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо &lt;съгреши той&gt; между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава, ⁴тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, ⁵или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. ⁶При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка, в принос за престъпление; ⁷и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен. ⁸Господ още говори на Моисея, казвайки: ⁹Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. ¹⁰Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара. ¹¹Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. ¹²А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси. ¹³Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва. ¹⁴Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. ¹⁵И &lt;свещеникът&gt;, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. ¹⁶А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. ¹⁷Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление. ¹⁸Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет. ¹⁹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁰Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер. ²¹На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу. ²²Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. ²³Всеки хлебен принос&lt;, принесен&gt; от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде. ²⁴Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁵Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. ²⁶Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. ²⁷Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. ²⁸А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. ²⁹Всеки от мъжки пол между свещеническите &lt;семейства&gt; да яде от него; то е пресвето. ³⁰И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

Chapter 7

¹Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет. ²На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо. ³От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, ⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ⁵и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление. ⁶Всеки от мъжки пол между свещеническите &lt;семейства&gt; да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет. ⁷Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде. ⁸А който свещеник принася някому &lt;приноса за&gt; всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл. ⁹И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася. ¹⁰А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго. ¹¹Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу: ¹²ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло. ¹³А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб. ¹⁴И от приноса си да принесе по едно от всички &lt;тия неща&gt; принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос. ¹⁵И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта. ¹⁶Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден; ¹⁷но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън. ¹⁸И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си. ¹⁹Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от &lt;неоскверненото&gt; месо да яде всеки, който е чист; ²⁰но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²¹Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²²Господ още говори на Моисея, казвайки: ²³Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза. ²⁴Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка &lt;друга&gt; нужда; но никак да не ядете от нея. ²⁵Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си. ²⁶И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. ²⁷Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²⁸Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁹Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва. ³⁰Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа. ³¹А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му. ³²И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви. ³³Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял. ³⁴Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните. ³⁵Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи &lt;синовете&gt; си, за да свещенодействуват Господу, ³⁶който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е &lt;тяхно&gt; вечно право във всичките им поколения. ³⁷Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва, ³⁸който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

Chapter 8

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните; ³и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане. ⁴И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане. ⁵Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим. ⁶Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода. ⁷После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея. ⁸Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима. ⁹Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, &lt;сиреч&gt;, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁰След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги. ¹¹С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети. ¹²Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети. ¹³После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁴След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец. ¹⁵И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури &lt;я&gt; на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а &lt;останалото от&gt; кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него. ¹⁶После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара. ¹⁷А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁸След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. ¹⁹И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта. ²⁰И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината. ²¹А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²²Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. ²³И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури &lt;я&gt; на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. ²⁴Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо. ²⁵После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро; ²⁶взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро; ²⁷и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа. ²⁸После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше &lt;жертва на&gt; посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу. ²⁹Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея. ³⁰После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него. ³¹Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато &lt;Господ ми&gt; рече: Аарон и синовете му да ги ядат. ³²А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня. ³³И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви. ³⁴Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас. ³⁵И през &lt;тия&gt; седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано. ³⁶И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.

Chapter 9

¹На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини; ²и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа. ³И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък, ⁴и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ. ⁵И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа. ⁶И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви. ⁷Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ. ⁸Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него. ⁹А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и &lt;я&gt; тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара; ¹⁰а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея. ¹¹А месото и кожата изгори на огън вън от стана. ¹²Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо. ¹³Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара; ¹⁴и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето. ¹⁵Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото. ¹⁶И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата. ¹⁷Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне. ¹⁸Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо), ¹⁹и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката&lt;, тлъстината&gt;, която покрива &lt;вътрешностите&gt;, бъбреците и булото на дроба; ²⁰и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара. ²¹А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал. ²²Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше &lt;вече&gt; принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. ²³И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. ²⁴И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.

Chapter 10

¹А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. ²За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. ³Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше. ⁴И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана. ⁵Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей. ⁶Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом. ⁷И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей. ⁸След това Господ говори на Аарона, казвайки: ⁹Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения, ¹⁰както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто, ¹¹така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея. ¹²После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет, ¹³и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано. ¹⁴Също и гърдите на движимия принос и бедрото на &lt;този&gt; за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните. ¹⁵Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и &lt;право&gt; на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ. ¹⁶И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: ¹⁷Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? ¹⁸Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. ¹⁹Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? ²⁰И като чу това Моисей видя му се задоволително.

Chapter 11

¹И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза: ²Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. ³Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. ⁴Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; ⁵питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; ⁶дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; ⁷и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас. ⁸От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас. ⁹Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. ¹⁰А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. ¹¹Непременно да бъдат отвратителни за вас; от месото им да не ядете, и от мършата им да се отвращавате. ¹²Всичко във водите, което няма ни перки ни люспи, да бъде отвратително за вас. ¹³Измежду птиците да се отвращавате от следните; да се не ядат, &lt;понеже&gt; са отвратителни: орелът, грифата, морският орел, ¹⁴пилякът, соколът по видовете му, ¹⁵всяка врана по видовете й, ¹⁶камилоптицата, бухалът, кукувицата, ястребът по видовете му, ¹⁷малкият бухал, рибарят, ибисът, ¹⁸лебедът, пеликанът, лешоядът, ¹⁹щъркът, цаплята по видовете й, папунякът и прилепът. ²⁰Всички крилати пълзящи, които ходят на четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. ²¹Обаче измежду всичките пълзящи крилати, можете да ядете ония, които, като ходят на четири нозе имат пищяли над нозете си, за да скачат с тях по земята. ²²Измежду тях можете да ядете следните: скакалеца по видовете му, солама по видовете му, харгола по видовете му, и акридата по видовете й. ²³А всички &lt;други&gt; крилати пълзящи, които имат четири нозе, да бъдат отвратителни за вас. ²⁴От тях ще бъдат нечисти: всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта; ²⁵и всеки, който понесе нещо от мършата им, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта. ²⁶Всяко животно що има раздвоени копита, но не е с разцепени копита нито преживя, е нечисто за вас; всеки, който се допира до такова, ще бъде нечист. ²⁷И измежду всичките четвероноги животни, ония, които ходят на лапите си, ще бъдат нечисти за вас; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. ²⁸И който понесе мършата им нека изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; те са нечисти за вас. ²⁹Измежду пълзящите, които пълзят по земята, следните да бъдат нечисти за вас: невестулката, мишката, гущерът по видовете му, ³⁰ящерът, ящерицата, саврата, самиамитът и хамелионът. ³¹Тия са, които са нечисти за вас измежду всичките пълзящи; всеки, който се допира до мършата им, ще бъде нечист до вечерта. ³²И всяко нещо, върху което те биха паднали мъртви, ще бъде нечисто: било дървен съд, дреха, кожа, вретище, или какъв да е съд, който се употребява в работа, всеки трябва да се тури във вода, и ще бъде нечист до вечерта; тогава ще бъде чист. ³³И ако някое от тях падне в някой пръстен съд, то всичко що е вътре в него ще бъде нечисто; а него да строшите. ³⁴Всяка храна&lt; в него&gt;, която се яде, върху която се сипва вода, &lt;когато се сготви&gt;, ще бъде нечиста; и всяко питие, което се пие, във всеки такъв съд ще бъде нечисто. ³⁵Каквото и да било нещо, върху което би паднало нещо от мършата им, ще бъде нечисто; било пещ или огнище, трябва да се строшат; нечисти са, и нечисти ще бъдат за вас. ³⁶Обаче извор или кладенец, гдето има събрана вода, ще си бъде чист; но каквото се допре до мършата на тия &lt;животни&gt; ще бъде нечисто. ³⁷Но ако падне нещо от мършата им върху някое семе за сеене, което ще се посее, то си е чисто. ³⁸Обаче, ако са полели семето с вода, и падне нещо от мършата им на него, тогава е нечисто за вас. ³⁹Ако умре някое от животните, които бива да ядете, който се допре до мършата му ще бъде нечист до вечерта. ⁴⁰И който яде от мършата му трябва да изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта; и който понесе мършата му нека изпере дрехите си, и ще бъде нечист до вечерта. ⁴¹Всяка гадина, която пълзи по земята, е отвратителна; да ги не ядете. ⁴²Всичко, което се влачи по корема си, и всичко, което ходи на четири нозе, или всичко, което има много нозе, сиреч, всички гадини, които пълзят по земята, - тях да не ядете, защото са отвратителни. ⁴³Да се не омърсите с никакви пълзящи гадини, нито да се оскверните с тях, та да бъдете нечисти чрез тях. ⁴⁴Защото Аз съм Иеова, вашият Бог; осветете се, прочее, и бъдете свети, понеже Аз съм свет; и да се не оскверните с никаква гадина пълзяща по земята. ⁴⁵Защото Аз съм Господ, който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог; бъдете, прочее, свети, защото Аз съм свет. ⁴⁶Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено, което се движи във водите, и за всяко одушевено, което пълзи по земята, ⁴⁷за да правите разлика между чистото и нечистото, и между одушевеното, което бива да се яде, и одушевеното, което не бива да се яде.

Chapter 12

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, като речеш: Ако зачне жена и роди мъжко дете, тя ще бъде нечиста седем дена; както в дните, когато е разлъчана поради месечините си, ще бъде нечиста. ³А на осмия ден да се обреже краекожието на &lt;детето&gt;. ⁴Но тя да остава тридесет и три дена за очистването си от кръвта си; до никоя света вещ да се не допира, и в светилището да не влиза, преди да се свършат дните на очистването й. ⁵Но ако роди женско дете, тя ще бъде нечиста две седмици, както когато е разлъчана; и да остава шестдесет и шест дена за очистването си от кръвта си. ⁶А когато се свършат дните на очистването й, за син или за дъщеря, нека донесе при свещеника едногодишно агне за всеизгаряне; и гълъбче или гургулица в принос за грях, до входа на шатъра за срещане; ⁷и той да го принесе пред Господа и да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста от течението на кръвта си. Това е законът за оная, която ражда мъжко или женско дете. ⁸Но ако не й стига ръка да донесе агне, нека донесе две гургулици или две гълъбчета, едното за всеизгаряне, а другото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за нея, и тя ще бъде чиста.

Chapter 13

¹Господ още говори на Моисея и на Аарона, казвайки: ²Когато човек има по кожата на месата си оток, или краста, или лъскаво петно, и се обърне на рана от проказа върху кожата на месата му, тогава да се заведе при свещеника Аарона, или при един от свещениците, негови синове. ³И свещеникът да прегледа раната върху кожата на месата: ако влакната на раната са побелели, и раната се вижда по-дълбоко от кожата на месата му, това е рана от проказа; и свещеникът, като го прегледа, нека го обяви за нечист. ⁴Но ако лъскавото петно върху кожата на месата му е бяло, и не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му не са побелели, тогава свещеникът да затвори за седем дена &lt;онзи, който има&gt; раната. ⁵А на седмия ден свещеникът да го прегледа; и, ето, ако види, че раната е в застой, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го затвори за още седем дена; ⁶и на седмия ден свещеникът пак да го прегледа; и ето, ако раната е завехнала, и раната не се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; това е краста; &lt;болният&gt; нека изпере дрехите си, и ще бъде чист. ⁷Но ако, подир явяването му пред свещеника за очистването си, крастата се разпростира много по кожата, той трябва да се яви пак при свещеника, ⁸и ако види свещеникът, че крастата се е разпростряла по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е проказа. ⁹Когато човек има рана от проказа, нека бъде заведен при свещеника; ¹⁰и свещеникът да прегледа, и, ето, ако има бял оток на кожата и влакната са побелели, и има живо месо в отока, ¹¹това е стара проказа по кожата на месата му; свещеникът трябва да го обяви за нечист; да не го затвори, защото е нечист. ¹²Но ако, до колкото се вижда на свещеника, проказата се е разпростряла много по кожата, и проказата е покрила цялата кожа на &lt;болния с&gt; раната, от главата до нозете му, ¹³тогава свещеникът да прегледа, и, ето, ако проказата е покрила всичките му меса, нека обяви за чист &lt;онзи, който има&gt; раната; понеже тя цяла е побеляла, той е чист. ¹⁴Но щом се появи на него живо месо, ще бъде нечист; ¹⁵свещеникът, като прегледа живото месо, нека го обяви за нечист; живото месо е нечисто; това е проказа. ¹⁶Или пък ако живото месо пак се промени и побелее, нека дойде при свещеника; ¹⁷и, ето, когато го прегледа свещеникът, ако раната е побеляла, тогава свещеникът да обяви за чист &lt;онзи, който има&gt; раната; той е чист. ¹⁸Ако на кожата на някого по месата му има цирей, който е оздравял, ¹⁹и ако на мястото на цирея се е появил бял оток, или лъскаво бяло червеникаво петно, такъв да се покаже на свещеника; ²⁰и свещеникът да прегледа, и ето, ако изглежда да е по-дълбоко от кожата, и влакната му са побелели, тогава свещеникът да го обяви за нечист: това е рана от проказа, която е избухнала в цирея. ²¹Но ако, като я прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в нея, и не е по-дълбоко от кожата, и е завехнала, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; ²²и ако се разпростира много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва. ²³Но ако лъскавото петно остава на мястото си, и не се е разпростряло, това е белегът от цирея; свещеникът нека го обяви за чист. ²⁴Или, ако на кожата на месата на някого има &lt;място&gt; изгорено от огън, и живото месо на изгореното стане лъскаво, бяло червеникаво, или бяло петно, ²⁵тогава свещеникът да го прегледа, и, ето, ако влакната на лъскавото петно са побелели, и то изглежда да е по-дълбоко от кожата, това е проказа, която е избухнала в изгореното; свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. ²⁶Но ако, като го прегледа свещеникът, ето, няма бели влакна в лъскавото петно, и не е по-дълбоко от кожата, но е завехнало, тогава свещеникът да го затвори за седем дена; ²⁷и на седмия ден свещеникът да го прегледа; ако то се е разпростряло много по кожата, тогава свещеникът да го обяви за нечист; това е язва на проказа. ²⁸Но ако лъскавото петно си стои на мястото, и не се е разпростряло по кожата, но е завехнало, това е оток от изгореното; свещеникът да го обяви за чист, понеже е белег от изгореното. ²⁹Ако мъж или жена има рана на главата или на брадата, ³⁰то свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако тя изглежда да е по-дълбоко от кожата, и в нея има тънки руси влакна, то свещеникът да го обяви за нечист; това е кел, проказа на главата или на брадата. ³¹Но ако, като прегледа свещеникът раната от кела, ето, тя не изглежда да е по-дълбоко от кожата, и няма черни влакна по нея, тогава свещеникът да затвори за седем дена &lt;онзи, който има&gt; раната от кела; ³²и на седмия ден свещеникът да прегледа раната; и, ето, ако не се е разпрострял келът, и няма в него руси влакна, и келът не изглежда да е по-дълбоко от кожата, ³³такъв да се обръсне, но без да обръсне келевото, и свещеникът да затвори келевия още седем дена. ³⁴А на седмия ден свещеникът да прегледа кела; и, ето, ако келът не се е разпрострял по кожата, и изглежда да не е по-дълбоко от кожата, тогава свещеникът да го обяви за чист; и такъв да изпере дрехите си, и ще бъде чист. ³⁵Обаче, ако, подир очистването му, келът се разпростре много по кожата, ³⁶тогава свещеникът да го прегледа; и ако келът се е разпрострял по кожата, свещеникът да не търси руси влакна, човекът е нечист. ³⁷Но ако му се вижда, че келът е в застой, и черни влакна са поникнали по него, келът е оздравял, човекът е чист; свещеникът да го обяви за чист. ³⁸Ако мъж или жена има по кожата на месата си бели лъскави петна, ³⁹то свещеникът да прегледа; и, ето, ако лъскавите петна по кожата на месата им са белезникави, лишай е избухнал по кожата; човекът си е чист. ⁴⁰Ако някому е окапала косата от главата, такъв е плешив, но &lt;пак&gt; е чист. ⁴¹Ако е окапала косата му от предната част на главата му, той е полуплешив, но &lt;пак&gt; е чист. ⁴²Но ако по плешивото или по полуплешивото място има бяла, червеникава рана, това е проказа, която е избухнала в плешивото или полуплешивото му място. ⁴³Свещеникът нека го прегледа; и, ето, ако отокът на раната в плешивото му или в полуплешивото му място е бял червеникав, подобен на изгледа на проказата по кожата на месата, ⁴⁴той е прокажен човек, нечист е; свещеникът непременно да го обяви за нечист; той има раната на главата си. ⁴⁵Дрехите на прокажения, който има тая рана, да се раздерат, и главата му да бъде непокрита, а нека покрие устните си и нека вика: Нечист! нечист! ⁴⁶През всичкото време до когато бъде раната на него той ще бъде нечист; нечист е той; нека седи отлъчен; вън от стана да бъде жилището му. ⁴⁷Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, ⁴⁸било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, ⁴⁹и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. ⁵⁰Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена &lt;онова, което има&gt; заразата; ⁵¹а на седмия ден да прегледа заразата; ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. ⁵²Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или във вътъка, вълнена &lt;дреха&gt; или ленена, или каква да е &lt;заразена&gt; кожена вещ; защото е люта проказа; с огън да се изгори. ⁵³Но ако, като прегледа свещеникът, ето, заразата не се е разпростряла по дрехата, било по основата, или по вътъка, или по каква да е кожена вещ, ⁵⁴то свещеникът да заповяда да изперат онова, което е заразено, и да го затвори още за седем дена. ⁵⁵Тогава, след изпирането, нека прегледа свещеникът заразата; ако заразата не е променила изгледа си, и заразата не се е разпростряла, тая &lt;вещ&gt; е нечиста; с огън да я изгориш; проказата е люта, била тя от вътрешната страна или от външната. ⁵⁶Но ако прегледа свещеникът, и, ето, след изпирането, заразата е завехнала, то да я отдере от дрехата, или от кожата, било от основата или от вътъка. ⁵⁷Ако пък заразата още се яви на дрехата, било на основата или вътъка, или на коя да е кожена вещ, &lt;проказа&gt; е избухнала; с огън да изгориш онова, което е заразено. ⁵⁸И ако заразата се заличи от дрехата, било основата или вътъка, или от коя да е кожена вещ, която ще изпереш, тогава нека се изпере още веднъж, и ще бъде чиста. ⁵⁹Това е законът за заразата на проказата във вълнена или ленена дреха, било в основата или вътъка, или в коя да е кожена вещ, според който да се обявява за чиста или нечиста.

Chapter 14

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Ето законът за прокажения в деня, когато се очиства: да се заведе при свещеника; ³и свещеникът, като излезе вън от стана да прегледа; и ако прокаженият е оздравял от раната на проказата, ⁴тогава свещеникът да заповяда да вземат за очищаемия две живи чисти птичета, кедрово дърво, червена &lt;вълна&gt; и исоп; ⁵и свещеникът да заповяда да заколят едното птиче в пръстен съд над текуща вода. ⁶После да вземе живото птиче, кедровото дърво, червената &lt;вълна&gt; и исопа и да натопи тях и живото птиче в кръвта на закланото над текущата вода птиче; ⁷и седем пъти да поръси очищаемия от проказата и да го обяви за чист, а да пусне живото птиче на полето. ⁸Тогава очищаемият да изпере дрехите си, да обръсне всичката си коса и да се окъпе във вода и ще бъде чист. След това нека дойде в стана, но да живее вън от шатъра си седем дена. ⁹И на седмия ден да обръсне всичката коса на главата си, брадата си и веждите си; всичките си косми да обръсне, и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си във вода, и ще бъде чист. ¹⁰А на осмия ден да вземе две мъжки агнета без недостатък, и едно едногодишно женско агне, и три десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно за хлебен принос омесен с дървено масло, и един лог дървено масло; ¹¹и свещеникът, който го очиства, да представи очищаемия и тия неща пред Господа на входа на шатъра за срещане. ¹²Тогава свещеникът да вземе едното мъжко агне и да го принесе в принос за престъпление, и лога дървено масло, и да ги подвижи за движим принос пред Господа; ¹³и да заколи агнето на мястото, гдето колят приноса за грях и всеизгарянето, на свето място; защото приносът за престъпление, както и приносът за грях, принадлежи на свещеника; той е пресвет. ¹⁴После свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление, и свещеникът да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. ¹⁵След това, свещеникът да вземе от лога дървено масло и да го излее в дланта на лявата си ръка; ¹⁶и свещеникът да натопи десния си пръст в маслото, което има в лявата си длан, и с пръста си седем пъти да поръси от маслото пред Господа; ¹⁷и от останалото масло, което има в дланта си, свещеникът да тури &lt;на&gt; {В изданието от 1940 г. "на" липсва.} края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога, върху кръвта на приноса за престъпление; ¹⁸а останалото масло, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа. ¹⁹Тогава свещеникът да принесе приноса за грях и да направи умилостивение за очищаемия от нечистотата му и после да заколи и всеизгарянето; ²⁰и свещеникът да принесе всеизгарянето и хлебния принос на олтара; така да направи свещеникът умилостивение за него и ще бъде чист. ²¹Но ако &lt;очищаемият&gt; е сиромах та не му стига ръка, то нека вземе едно мъжко агне в движим принос за престъпление, за да се извърши умилостивение за него, и една десета &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос, и един лог дървено масло, ²²и две гургулици или две гълъбчета, както би намерил; едното да бъде принос за грях, а другото всеизгаряне; ²³и на осмия ден да ги донесе за очистването си при свещеника на входа на шатъра за срещане пред Господа. ²⁴Тогава свещеникът да вземе агнето на приноса за престъпление и лога дървено масло, и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; ²⁵и да заколи агнето на приноса за престъпление и свещеникът да вземе от кръвта на приноса за престъпление и да я тури на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога. ²⁶След това, свещеникът да излее от дървеното масло в дланта на лявата си ръка; ²⁷и от маслото, което има в лявата си ръка, свещеникът да поръси с десния си пръст седем пъти пред Господа; ²⁸и свещеникът да тури от маслото, което има в дланта си, на края на дясното ухо на очищаемия, на палеца на дясната му ръка и на палеца на дясната му нога, на туй място, гдето е кръвта от приноса за престъпление; ²⁹а останалото от маслото, което е в дланта на свещеника, да тури на главата на очищаемия, за да извърши умилостивение за него пред Господа. ³⁰После да принесе едната от гургулиците или от гълъбчетата, каквото би намерил; ³¹каквото би намерил: едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне, заедно с хлебния принос; така да направи свещеникът умилостивение за очищаемия пред Господа. ³²Това е законът за онзи, който има рана от проказа, и не му стига ръка &lt;да достави всичко&gt; за очистването си. ³³Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: ³⁴Когато влезете в Ханаанската земя, която Аз ви давам за владение, и туря зараза от проказа в някоя къща в земята, която притежавате, ³⁵тогава оня, чиято е къщата, нека дойде и заяви на свещеника, като каже: Струва ми се, че има язва в къщата. ³⁶И свещеникът, преди да влезе да прегледа язвата, да заповяда да изпразнят къщата, за да не стане нечисто всичко що е в къщата; и след това свещеникът да влезе да прегледа къщата. ³⁷Като разгледа заразата, ако язвата се явява по стените на къщата със зеленикави или червеникави трапчинки, които изглеждат да са по-дълбоко от &lt;повърхността на&gt; стената, ³⁸тогава свещеникът да излезе из къщата до вратата й и да затвори къщата за седем дена. ³⁹А на седмия ден свещеникът да се върне и да прегледа; и, ето, ако заразата се е разпростряла по стените на къщата, ⁴⁰тогава свещеникът да заповяда да извадят камъните, на които е язвата и да ги хвърлят вън от града на нечисто място; ⁴¹и да накара да остържат къщата навсякъде извътре и да изхвърлят остърганата вар вън от града на нечисто място; ⁴²и да вземат други камъни, които да вложат вместо ония камъни, и да вземат друга вар и да измажат къщата. ⁴³Но ако пак дойде язвата и се появи в къщата, след като извадят камъните и остържат къщата и я измажат, ⁴⁴тогава свещеникът да влезе и да прегледа: ако се е разпростряла язвата в къщата, това е люта проказа в къщата; тя е нечиста. ⁴⁵Нека съборят къщата, камъните й, дърветата й и всичката вар на къщата, и да ги изнесат вън от града на нечисто място. ⁴⁶При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта. ⁴⁷А който спи в къщата, нека изпере дрехите си; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си. ⁴⁸Но, като влезе свещеникът та прегледа, и, ето, язвата в къщата не се е разпростряла след измазването и, тогава свещеникът да обяви къщата за чиста, защото язвата е изцеляла. ⁴⁹А за очистването на къщата нека вземе две птичета, кедрово дърво, червена &lt;вълна&gt; и исоп; ⁵⁰и да заколи едното птиче в пръстен съд над текуща вода; ⁵¹да вземе кедровото дърво, исопа, червената &lt;вълна&gt; и живото птиче, и да ги натопи в кръвта на закланото птиче и в текущата вода, и да поръси къщата седем пъти. ⁵²Така да очисти къщата с кръвта на птичето, с текущата вода, с живото птиче, с кедровото дърво, с исопа и с червената &lt;вълна&gt;. ⁵³А да пусне живото птиче вън от града на полето. Така да направи умилостивение за къщата, и тя ще бъде чиста. ⁵⁴Това е законът за всяка рана от проказа и от кел, ⁵⁵и за проказа на дреха и на къща, ⁵⁶и за оток, за краста и за лъскави петна, ⁵⁷за да учи, кога е &lt;нещо&gt; нечисто и кога е чисто; това е законът за проказата.

Chapter 15

¹Господ говори още на Моисея и на Аарона, казвайки: ²Говорете на израилтяните, като им кажете: Ако човек има течение из тялото си, той е нечист поради течението си. ³Нечистотата му в течението му е тая: или има течение от тялото му, или се е спряло течението в тялото му; това е неговата нечистота. ⁴Всяка постелка, на която лежи оня, който има течението, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто. ⁵Също и който се допре до постелката му трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта; ⁶и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. ⁷И който се допре до тялото на онзи, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. ⁸Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и да бъде нечист до вечерта. ⁹И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто. ¹⁰И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. ¹¹И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да е умил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта. ¹²И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода. ¹³А когато се очисти от течението си оня, който има течение, тогава за очистването си да си изброи седем дена и да изпере дрехите си, и да окъпе тялото си в текуща вода и ще бъде чист. ¹⁴И на осмия ден да си вземе две гургулици или две гълъбчета и да дойде пред Господа на входа на шатъра за срещане, та да ги даде на свещеника; ¹⁵и свещеникът да ги принесе, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; така да направи свещеникът умилостивение за него пред Господа поради течението му. ¹⁶Оня човек, от когото излезе съвъкупително семе, да окъпе цялото си тяло във вода и да бъде нечист до вечерта. ¹⁷Всяка дреха и всяка кожа, на която се намира съвъкупително семе, да се изпере с вода и ще бъде нечиста до вечерта. ¹⁸А и жената, с която се е съвъкупил мъж, и тя и той да се окъпят във вода и да бъдат нечисти до вечерта. ¹⁹Оная жена, която има течение, и течението от тялото й е кръв, да бъде нечиста седем дена; и всеки, който се допре до нея, ще бъде нечист до вечерта. ²⁰Всяко нещо, на което е лежала в нечистотата си, ще бъде нечисто; също и всяко нещо, на което е седнала, ще бъде нечисто. ²¹И всеки, който се допре до постелката й, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. ²²И всеки, който се допре до нещо, на което тя е седнала, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. ²³И ако има нещо върху постелката или върху това, на което тя е седнала, и той се допре до това &lt;нещо&gt;, ще бъде нечист до вечерта. ²⁴А ако някой легне с нея, и кръвотечението й дойде на него, ще бъде нечист седем дена; и всяка постелка, на която той би легнал, ще бъде нечиста. ²⁵Ако някоя жена има кръвотечение за много дни, не във времето на нечистотата си, или ако има течение за по-дълго от &lt;обикновеното&gt; време на нечистотата си, то през всичките дни, когато тече нечистотата й, тя ще бъде както през дните на &lt;обикновената&gt; си нечистота; тя е нечиста. ²⁶Всяка постелка, на която лежи през цялото време на течението й, ще бъде както постелката, на &lt;която лежи в обикновената си&gt; нечистота; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто, както с нечистотата на &lt;обикновената&gt; й нечистота. ²⁷Всеки, който се допре до тия неща, ще бъде нечист; нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и да бъде нечист до вечерта. ²⁸Но ако тя се очисти от течението си, тогава да си изброи седем дена, и след тях ще бъде чиста. ²⁹А на осмия ден да си вземе две гургулици или две гълъбчета и да ги донесе при свещеника до входа на шатъра за срещане; ³⁰и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; така да направи свещеникът умилостивение за нея пред Господа поради течението на нечистотата й. ³¹Така да отлъчите израилтяните от нечистотите им, за да не умрат в нечистотата си, като оскверняват скинията Ми, която е всред тях. ³²Това е законът за онзи, който има течение, и за онзи, от когото излезва съвъкупително семе и се осквернява чрез него, ³³и за оная, която е болна от кръвотечението си, и за човека който има течение, бил той мъж или жена, и за онзи, който легне с оная, която е нечиста.

Chapter 16

¹И Господ говори на Моисея, след смъртта на двамата Ааронови синове, когато пристъпиха &lt;с чужд огън&gt; пред Господа и умряха. ²Господ каза на Моисея: Кажи на брата си Аарона да не влиза на всяко време в светилището, което е отвътре завесата, пред умилостивилището, което е върху ковчега, за да не умре; защото Аз ще се явявам в облак върху умилостивилището. ³Ето как да влезе Аарон в светилището: с юнец, в принос за грях и овен за всеизгаряне. ⁴Да се облече в осветения ленен хитон, да има ленените гащи на тялото си, да се опаше с ленения пояс и да носи ленената митра на главата си; те са светите облекла; и след като окъпе тялото си във вода, нека се облече с тях. ⁵И от обществото на израилтяните да вземе два козела в принос за грях и един овен за всеизгаряне. ⁶И Аарон да приведе принесения за грях юнец, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си. ⁷Също да вземе двата козела и да ги представи пред Господа до входа на шатъра за срещане. ⁸Тогава да хвърли Аарон жребий за двата козела, един жребий за Господа, и другия жребий за отпущане; ⁹и да приведе Аарон козела, на който е паднал жребият за Господа, и да го принесе в принос за грях; ¹⁰а да представи жив пред Господа козела, на който е паднал жребият за отпущане, за да направи с него умилостивение и да го изпрати в пустинята за отпущане. ¹¹После Аарон да приведе юнеца на приноса за грях, който е за него, и да направи умилостивение за себе си и за дома си, като заколи принесения за грях юнец, който е за него. ¹²След това да вземе кадилница пълна с разгорени въглища от олтара, който е пред Господа, и две пълни шепи с благоуханен темян счукан дребно, и да го внесе отвътре завесата; ¹³и да тури темяна на огъня пред Господа, за да покрие дима от темяна умилостивилището, което е върху &lt;плочите&gt; на свидетелството, за да не умре. ¹⁴Също да вземе от кръвта на юнеца и с нея да поръси с пръста си умилостивилището откъм изток; а пред умилостивилището да поръси от кръвта седем пъти с пръста си. ¹⁵Тогава да заколи козела на приноса за грях, който е за людете, и да внесе кръвта му отвътре завесата, и с кръвта му да направи както направи с кръвта на юнеца, като поръси с нея над умилостивилището и пред умилостивилището. ¹⁶Така да направи умилостивение за светилището, поради нечистотите на израилтяните, и поради престъпленията им и всичките им грехове; така да направи и за шатъра за срещане, който стои помежду им всред нечистотиите им. ¹⁷И никой да се не намира в шатъра за срещане, когато влиза той в светилището да направи умилостивение, догде излезе, след като направи умилостивение за себе си, за дома си и за цялото общество израилтяни. ¹⁸Тогава да излезе към олтара, който е пред Господа, и да направи умилостивение за него, като вземе от кръвта на юнеца и от кръвта на козела и я тури по роговете на олтара наоколо; ¹⁹и седем пъти да поръси върху него от кръвта с пръста си, и така да го очисти от нечистотиите на израилтяните, и да го освети. ²⁰А като свърши да прави умилостивение за светилището, за шатъра за срещане и за олтара, нека приведе живия козел; ²¹и като положи Аарон двете си ръце на главата на живия козел нека изповяда над него всичките беззакония на израилтяните, всичките им престъпления и всичките им грехове, и нека ги възложи на главата на козела; тогава да го изпрати в пустинята чрез определен човек; ²²и като пусне козела в пустинята, козелът ще понесе на себе си всичките им беззакония в необитаема земя. ²³Тогава да влезе Аарон в шатъра за срещане, да съблече ленените одежди, в които се е облякъл, когато е влязъл в светилището, и да ги остави там; ²⁴и, като окъпе тялото си във вода на свето място, да облече дрехите си, да излезе и да принесе своето всеизгаряне и всеизгарянето на людете, и така да направи умилостивение за себе си и за людете. ²⁵А тлъстината на приноса за грях да изгори на олтара. ²⁶И оня, който откара отпущаемия козел, нека изпере дрехите си и окъпе тялото си във вода и след това да влезе в стана. ²⁷А юнецът на приноса за грях, и козелът на приноса за грях, чиято кръв се е внесла, за да се извърши умилостивение в светилището, да изнесат вън от стана и да изгорят в огън кожата им, месото им и изверженията им. ²⁸А оня, който ги изгори, да изпере дрехите си и да окъпе тялото си с вода и, след това, да влезе в стана. ²⁹Това да ви бъде вечен закон; в седмия месец, на десетия ден от месеца, да смирите душите си и да не вършите никаква работа, нито туземец нито пришелец, който се е заселил между вас; ³⁰защото в тоя ден ще се направи умилостивение за вас, за да се очистите от всичките си грехове, та да сте чисти пред Господа. ³¹Това да ви бъде събота за тържествена почивка и да смирите душите си; това е вечен закон. ³²Оня свещеник, който бъде помазан и посветен да свещенодействува, вместо баща си, &lt;той&gt; да направи умилостивението, като се облече в ленените одежди, светите одежди; ³³и да направи умилостивение за светото светилище, и да направи умилостивение за шатъра за срещане и за олтара, и да направи умилостивение за свещениците и за всичките люде на обществото. ³⁴Това ще ви бъде за вечен закон, веднъж в годината да правите умилостивение за израилтяните поради всичките им грехове. И &lt;Аарон&gt; направи, според както Господ заповяда на Моисея.

Chapter 17

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Говори на Аарона и на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Ето какво заповяда Господ, като рече: ³Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне, или коза в стана, или който заколи вън от стана, ⁴без да го е привел до входа на шатъра за срещане, за да го принесе Господу пред Господната скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; тоя човек ще се изтреби изсред людете си; ⁵с цел израилтяните да довеждат жертвите, които колят на полето и да ги принасят Господу до входа на шатъра за срещане, при свещеника, та да ги колят за примирителни жертви Господу. ⁶И свещеникът да поръси с кръвта Господния олтар при входа на шатъра за срещане и да изгори тлъстината за благоухание Господу. ⁷Да не принасят вече жертвите си на бесовете, след като те блудствуват; това да им бъде вечен закон във всичките им поколения. ⁸Кажи им още: Който човек от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, принесе всеизгаряне или жертва, ⁹без да я приведе до входа на шатъра за срещане, за да я принесе Господу, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ¹⁰Ако някой от Израилевия дом, или от заселените между тях пришелци, яде каква да е кръв, ще насоча лицето Си против оня човек, който яде кръвта, и ще го изтребя изсред людете му. ¹¹Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, &lt;който е в нея&gt;, прави умилостивение. ¹²За това казах на израилтяните: Ни един човек от вас да не яде кръв, и пришелецът, който е заселен между вас, да не яде кръв. ¹³И ако някой от израилтяните, или от заселените между тях пришелци, отиде на лов и улови животно или птица, що бива да се яде, нека излее кръвта й, па да я покрие с пръст. ¹⁴Защото, колкото за живота на всяка твар, кръвта й - тя е животът й; за това казах на израилтяните: Да не ядете кръвта на никаква твар, защото животът на всяка твар е кръвта й; всеки, който я яде, ще се изтреби. ¹⁵И всеки човек, който яде мърша или разкъсано от звяр, бил той туземец или пришелец, нека изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта; а след това ще бъде чист. ¹⁶И ако не ги изпере и не окъпе тялото си, тогава ще носи беззаконието си.

Chapter 18

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните като им кажеш: Аз съм Иеова вашият Бог. ³Да не правите както правят в Египетската земя, гдето сте живели, и да не правите както правят в Ханаанската земя, в която Аз ви завеждам; и да не ходите по техните повеления. ⁴А Моите съдби да правите, и Моите повеления да пазите, да ходите в тях. Аз съм Иеова вашият Бог. ⁵Затова, пазете повеленията Ми, и съдбите Ми, чрез които, ако човек прави това, ще живее. Аз съм Иеова. ⁶Никой да не приближи при някоя своя кръвна роднина, за да открие голотата й. Аз съм Иеова. ⁷Голотата на баща си, тоест, голотата на майка си, да не откриеш; тя ти е майка; да не откриеш голотата й. ⁸Голотата на бащината си жена да не откриеш; тя е голотата на баща ти. ⁹Голотата на сестра си, бащината ти дъщеря, или майчината ти дъщеря, родена у дома или родена вън, - голотата на такива да не откриеш. ¹⁰Голотата на синовата си дъщеря, или на дъщеря на дъщеря ти - тяхната голота да не откриеш; защото тяхната голота е твоя. ¹¹Голотата на дъщерята на бащината ти жена, родена от баща ти, (сестра ти е), - нейната голота да не откриеш. ¹²Голотата на бащината си сестра да не откриеш; тя е близка роднина на баща ти. ¹³Голотата на майчината си сестра да не откриеш, защото тя е близка роднина на майка ти. ¹⁴Голотата на бащиния си брат да не откриеш, &lt;тоест&gt;, при жена му да се не приближиш; тя ти е стрина. ¹⁵Голотата на снаха си да не откриеш; жена е на сина ти: нейната голота да не откриеш. ¹⁶Голотата на братовата си жена да не откриеш; тя е голотата на брата ти. ¹⁷Голотата на жена и на дъщеря й да не откриеш, нито да вземеш дъщерята на сина й, или дъщеря на дъщеря й, за да откриеш голотата й; те са нейни близки роднини; това е нечестие. ¹⁸И да не вземеш жена заедно със сестра й докато е жива другата, за да откриеш голотата й, та да й стане съперница. ¹⁹При жена, когато е разлъчена, поради нечистотата си, да не приближиш да откриеш голотата й. ²⁰И с жената на ближния си да се не съвъкупиш та да се оскверниш с нея. ²¹Никак да не посветиш от семето си на Молоха; нито да оскверниш името на своя Бог. Аз съм Иеова. ²²С мъжко да не легнеш като с женско; това е гнусота. ²³И с никое животно да се не съвъкупиш та да се оскверниш с него, нито жена да застане пред животно, за да се съвъкупи с него; това е мърсота. ²⁴Не се осквернявайте ни с едно от тия неща, защото с всички тия се оскверниха народите, които Аз изпъждам отпред вас. ²⁵Оскверни се и земята; за това въздавам върху нея беззаконието й, и земята избълва жителите си. ²⁶Вие, прочее, пазете повеленията Ми и съдбите Ми, и не правете ни една от тия гнусоти, ни туземец, ни заселен между вас пришелец, ²⁷(защото всички тия гнусоти вършеха човеците, които са били преди вас на тая земя, та се оскверни земята). ²⁸за да не избълва и вас земята, когато я осквернявате, както избълва населението, което беше преди вас. ²⁹Защото, всеки който върши коя да е от тия гнусоти, - човеците, които ги вършат, ще се изтребят изсред людете си. ³⁰И тъй, пазете заръчванията Ми, и не вършете никой от тия гнусни обичаи, които са се вършили преди вас, та да се не оскверните в тях. Аз съм Иеова вашият Бог.

Chapter 19

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Кажи на цялото общество израилтяни, като им речеш: Свети бъдете, защото Аз Господ, вашият Бог, съм свет. ³Да се боите всеки от майка си и от баща си; и съботите Ми да пазите. Аз съм Господ вашият Бог. ⁴Да се не обърнете към идолите, нито да си направите излеяни богове. Аз съм Господ вашият Бог. ⁵Когато принесете примирителна жертва Господу, да я принесете така щото да бъдете приети. ⁶В същия ден, когато я принесете, или на следния, трябва да се яде; и ако остане нещо до третия ден, да се изгори в огън. ⁷И ако някой яде от нея на третия ден, тя е гнусна; не ще бъде приета; ⁸а всеки, който я яде, ще носи беззаконието си, защото е осквернил Господната светиня. Тоя човек ще се изтреби изсред людете си. ⁹Когато жънете жетвата на земята си, да не дожънеш краищата на нивата си и да не събереш падналите в жетвата си класове. ¹⁰Да не обираш повторно лозето си, нито да събираш пабирък от лозето; да го оставиш на сиромаха и на чужденеца. Аз съм Господ вашият Бог. ¹¹Да не крадете нито да мамите и никой да не лъже ближния си. ¹²И да се не кълнете на лъжа в Моето Име, нито да оскверняваш Името на Бога си. Аз съм Господ. ¹³Да не притесняваш ближния си, нито да го ограбиш; да не престои у тебе заплатата на надничаря &lt;ти&gt; през нощта до сутринта. ¹⁴Да не хулиш глухия, нито да туриш препънка пред слепия, но да се боиш от Бога си. Аз съм Господ. ¹⁵Да не извършиш неправда в съд; да не покажеш лицеприятие към сиромаха, нито да се стесниш от личността на големеца; но по правда да съдиш ближния си. ¹⁶Да не обикаляш между людете си като одумник, нито да се подигнеш &lt;в покушение&gt; против кръвта на ближния си. Аз съм Господ. ¹⁷Да не мразиш брата си в сърцето си; да изобличиш смело ближния си, та да се не натовариш с грях поради него. ¹⁸Да не отмъщаваш, нито да храниш злоба против ония, които са от людете ти; но да обичаш ближния си както себе си. Аз съм Господ. ¹⁹Да пазите повеленията Ми. Да не пущаш добитъка си с добитък от друга порода; да не сееш разнородни семена в нивата си; нито да обличаш дреха тъкана от разновидна прежда. ²⁰Ако някой се съвъкупи с жена, която е робиня, годена за мъж, а не откупена нито освободена, те да се накажат, но не със смърт, защото тя не е била свободна. ²¹Той да приведе Господу приноса си за престъпление, при входа на шатъра за срещане, - овен в принос за престъпление. ²²И за греха му, що е сторил, свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа с принесения за престъплението овен; и ще му се прости греха, що е сторил. ²³Когато влезете в земята и посадите от всякакъв вид плодно дърво, то да имате плода му като необрязан; три години да ви бъде като необрязан; да се не яде. ²⁴А в четвъртата година всичкият му плод да бъде свет, за да хвалите с него Господа. ²⁵И в петата година яжте плода му, за да ви се умножава раждането му. Аз съм Господ вашият Бог. ²⁶Да не ядете &lt;месо&gt; с кръвта &lt;му&gt;, нито да си служите с гадания или с предвещания. ²⁷Да не стрижете косата на главата си кръгло; и никой да не разваля краищата на брадата си. ²⁸Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ. ²⁹Да не оскверниш дъщеря си, като й допуснеш да стане блудница, да не би земята да изпадне в блудодеяние, и земята да се напълни с беззаконие. ³⁰Съботите Ми да пазите, и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ. ³¹Да се не отнесете към запитвачите на зли духове нито към врачовете; не ги издиряйте та да се осквернявате чрез тях. Аз съм, Господ вашият Бог. ³²Пред белокосия да ставаш, и старческото лице да почиташ, и от Бога си да се боиш. Аз съм Господ. ³³Когато някой чужденец се засели при тебе в земята ви, да му не правите зло; ³⁴чужденецът, който се е заселил при вас, да ви бъде като ваш туземец, и да го обичаш като себе си; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог. ³⁵Да не извършите неправда в съд, в мярка, във везни, или в мерило. ³⁶Верни везни, верни теглилки, вярна ефа и верен ин да имате. Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя. ³⁷Да пазите всичките Ми повеления и всичките Ми съдби, и да ги извършвате. Аз съм Господ.

Chapter 20

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Да речеш на израилтяните: Който от израилтяните, или от заселените в Израиля чужденци, даде от семето си на Молоха, непременно да се умъртви; людете на земята да го убият с камъни. ³Също и Аз ще насоча лицето Си против оня човек и ще го изтребя изсред людете му, защото е дал от семето си на Молоха, та е омърсил светилището Ми и е осквернил светото Ми Име. ⁴И ако по какъв да е начин людете на земята затворят очите си, за да не видят тоя човек, когато дава от семето си на Молоха, и не го убият, ⁵тогава Аз ще насоча лицето Си против тоя човек и против семейството му, и ще изтребя изсред людете им него и всички, които го последват в блудството, за да блудствуват след Молоха. ⁶И човек, който се отнесе към запитвачите на зли духове и към врачовете за да блудствува след тях, против оня човек Аз ще насоча лицето Си и ще го изтребя изсред людете му. ⁷И тъй, осветете се и бъдете свети, защото Аз съм Господ вашият Бог; ⁸и да пазите повеленията Ми и да ги вършите. Аз съм Господ, Който ви освещавам. ⁹Всеки, който прокълне баща си или майка си, непременно да се умъртви; баща си или майка си е проклел; кръвта му да бъде върху него. ¹⁰Ако прелюбодействува някой с чужда жена, &lt;тоест&gt;, ако прелюбодействува някой с жената на ближния си, непременно да се умъртвят и прелюбодеецът и прелюбодейката. ¹¹Който легне с жената на баща си, бащината голота е открил; непременно и двамата да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. ¹²И ако някой легне със снаха си, непременно и двамата да се умъртвят; мърсота са извършили; кръвта им да бъде върху тях. ¹³Ако някой легне с мъжко, като с женско, и двамата са извършили гнусота; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. ¹⁴Ако някой вземе жена и майка й, това е беззаконие; с огън да се изгорят и той и те, за да няма беззаконие между вас. ¹⁵Ако някой се съвъкупи с животно, той непременно да се умъртви, и животното да убиете. ¹⁶И ако се приближи жена при какво да е животно, за да се съвъкупи с него, да убиеш и жената и животното; непременно да се умъртвят; кръвта им да бъде върху тях. ¹⁷Ако някой вземе сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си, и види голотата й, и тя види неговата голота, това е нечестие, да се изтребят пред очите на людете си; голотата на сестра си е открил; ще носи беззаконието си. ¹⁸И който легне с жена, която е в нечистотата си, и открие голотата й, той е открил течението й, и тя е открила течението на кръвта си; за това, да се изтребят и двамата изсред людете си. ¹⁹Голотата на майчината си сестра или на бащината си сестра да не откриеш; защото, &lt;който е сторил това&gt;, открил е голотата на близките си роднини; те ще носят беззаконието си. ²⁰И ако някой легне със стрина си, голотата на стрина си е открил; те ще носят греха си; бездетни ще умрат. ²¹И ако някой вземе братовата си жена, това е нечистота; братовата си голота е открил; бездетни ще останат. ²²Пазете, прочее, всичките Ми повеления и всичките Ми съдби та ги извършвайте, за да не ви избълва земята, гдето Аз ви завеждам да живеете в нея. ²³И да не ходите по обичаите на населението, което Аз изпъждам отпред вас; защото те извършиха всички тия &lt;гнусоти&gt;, и за това Аз се погнусих от тях. ²⁴А на вас съм казал: Вие ще наследите земята им, и Аз ще я дам на вас за притежание, земя гдето текат мляко и мед. Аз съм Господ вашият Бог, който ви отделих от племената. ²⁵За това, правете разлика между чистите животни и нечистите, и между нечистите птици и чистите; и да не осквернявате себе си с животно, или с птица, или с какво да е що пълзи на земята, които Аз ви отделих като нечисти. ²⁶И бъдете свети на Мене; защото Аз, Иеова съм свет, и ви отделих от племената за да бъдете Мои. ²⁷Също мъж или жена, която запитва зли духове, или е врач, непременно да се умъртви; с камъни да ги убият; кръвта им да бъде върху тях.

Chapter 21

¹Господ рече още на Моисея: Говори на свещениците, Аароновите синове, и кажи им: Никой &lt;от вас&gt; да се не оскверни между людете си, заради мъртвец, ²освен за близък сродник, &lt;сиреч&gt;, за майка си, за баща си, за сина си, за дъщеря си, или за брата си; ³също и за сестра си девица, която е близка нему, и която не е била омъжена, заради нея може да се оскверни. ⁴Като началник на людете си да се не оскверни така щото да стане мръсен. ⁵Да не оплешат главата си, нито да бръснат краищата на брадата си, нито да правят порязвания по месата си. ⁶Свети да бъдат на Бога си, и да не осквернят Името на Бога си; защото те принасят Господните чрез огън приноси, хляба на Бога си; затова, да бъдат свети. ⁷Да не вземат жена, която е блудница или осквернена, нито да вземат жена напусната от мъжа си; защото &lt;свещеникът&gt; е свет на Бога си. ⁸Прочее, да го накараш да бъде свет, защото той принася хляба на твоя Бог; свет да ти бъде; защото Аз Господ, Който ви освещавам, съм свет. ⁹И ако дъщерята на някой свещеник се омърси с блудство, тя омърсява баща си; с огън да се изгори. ¹⁰Но оня, който между братята си е велик свещеник, на чиято глава се е изляло мирото за помазване, и който се е посветил, за да облича &lt;свещените&gt; одежди, да не открива главата си, нито да раздира дрехите си, ¹¹нито да влиза при някой умрял, нито да се осквернява за баща си или за майка си; ¹²нито да излиза от светилището или да осквернява светилището на Бога си; защото посвещаването чрез помазване с мирото на Бога му е &lt;станало&gt; на него. Аз съм Господ. ¹³И той да вземе за жена девица; ¹⁴вдовица, или напусната, или осквернена, или блудница да не взема; но девица от людете си да вземе за жена. ¹⁵И тъй, да не осквернява потомството си между людете си; защото Аз съм Господ, Който го освещавам. ¹⁶Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹⁷Говори на Аарона, като му речеш: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на Бога си. ¹⁸Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп, или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, ¹⁹или човек със строшена нога, или строшена ръка, ²⁰или гърбав, или завързляк, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишаи, или килав. ²¹Ни един човек от потомството на свещеника Аарона, който има недостатък, да не пристъпва за да принесе Господните чрез огън приноси; понеже има недостатък, не бива да пристъпи да принесе хляба на Бога си. ²²От пресветите и от светите &lt;приноси&gt; нека яде хляба на Бога си; ²³но да не влиза до завесата нито да се приближава при олтара, понеже има недостатък, за да не омърсява светилищата Ми; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам. ²⁴И тъй, Моисей каза това на Аарона и на синовете му, и на всичките израилтяни.

Chapter 22

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Речи на Аарона и на синовете му, кога да се въздържат от светите &lt;приноси&gt;, които израилтяните Ми посвещават, за да не омърсяват Моето свето Име. Аз съм Господ. ³Кажи им, че всеки човек от цялото ви потомство, във всичките ви поколения, който има нечистота на себе си, и пристъпи до светите &lt;приноси&gt;, които израилтяните посвещават Господу, тоя човек ще се изтреби от пред Мене. Аз съм Господ. ⁴Който от Аароновото потомство е прокажен, или има течение, да не яде от светите неща, догде се очисти. И който се допре до какво да било нещо, което е нечисто от мърша, или до човек, из когото излиза съвъкупително семе, ⁵или който се допре до каквото да е животно, от което може да стане нечист, или до човек, от когото може да стане нечист, каквато и да е нечистотата му, ⁶оня човек, който се допре до кое да е от такива, ще бъде нечист до вечерта, и да не яде от светите неща догдето не окъпе тялото си във вода. ⁷Когато залезе слънцето ще бъде чист, и подир това нека яде от светите неща, защото това му е храната. ⁸Мърша или звероразкъсано да не яде, за да се не оскверни от тях. Аз съм Господ. ⁹Да пазят, прочее, заръчването Ми, за да не си навлекат грях и умрат поради това, ако са се омърсили. Аз съм Господ, Който ги освещавам. ¹⁰Ни един чужденец да не яде от светите неща: гост на свещеника ако е, или наемник, пак да не яде от светите неща. ¹¹Но ако някой свещеник купи някого с пари, той може да яде от тях, както и оня, който се е родил у дома му; те могат да ядат от хляба му. ¹²Дъщеря на свещеник, ако е омъжена за чужденец, да не яде от приноса за издигане от светите неща. ¹³Но ако дъщеря на свещеник овдовее или бъде напусната и няма дете, и се върне в бащиния си дом, както е била в младостта си, тя може да яде от хляба на баща си. Обаче никой чужденец да не яде от него. ¹⁴И ако някой от незнание яде нещо свето, тогава да даде на свещеника &lt;равното на&gt; светото нещо и да му притури петата му част. ¹⁵&lt;Свещениците&gt; да се не отнасят със светите неща, които израилтяните принасят Господу, като с просто нещо, ¹⁶за да не навлекат на себе си беззаконието на престъпление, когато ядат техните свети неща; защото Аз съм Господ, Който ги освещавам. ¹⁷Господ още говори на Моисея, казвайки: ¹⁸Говори на Аарона, на синовете му и на всичките израилтяни, като им кажеш: Всеки човек от Израилевия дом, или от чужденците в Израиля, който принесе принос срещу какви да са обреци, или като какви да са доброволни приноси, които принасят Господу за всеизгаряне, ¹⁹за да ви бъде приет, &lt;трябва да принесе&gt; мъжко, без недостатък, от говедата, от овците, или от козите. ²⁰Нищо с недостатък да не принасяте, защото не ще ви бъде прието. ²¹Който, за изпълнение на обрек, или за доброволен принос, принесе от говедата или от овците в примирителна жертва Господу, нека я принесе без недостатък, за да бъде приета; никакъв недостатък да няма в нея. ²²&lt;Животно&gt; сляпо, или със строшена или изкълчена част, или което има оток, суха краста, или лишаи, такива да не принасяте Господу, нито да правите от тях жертва Господу чрез огън на олтара. ²³Но юнец или овца с нещо излишно или с недостатък в частите можеш да принесеш за доброволен принос: обаче срещу обрек не ще бъде приет. ²⁴&lt;Животно&gt; превито, или със смазани или изтръгнати мъди, или скопено да не принасяте Господу, нито да правите така в земята си. ²⁵Нито от страна на чужденец да принасяте едно от всички тия за храна на вашия Бог, защото разтление има в тях, недостатък има в тях; не ще ви бъдат приети. ²⁶Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁷Когато се роди теле, или агне, или яре, тогава нека бъде седем дена с майка си; а от осмия ден нататък ще бъде прието за жертвен чрез огън принос Господу. ²⁸А крава или овца да не заколите в един ден с малкото й. ²⁹И когато принесете благодарствена жертва Господу, да я принесете така щото да ви бъде приета. ³⁰В същия ден да се изяде; да не оставяте нищо от нея до сутринта. Аз съм Господ. ³¹И тъй, да пазите заповедите Ми и да ги вършите. Аз съм Господ. ³²И да не осквернявате Моето свето Име; но Аз ще съм осветен между израилтяните. Аз съм Господ, Който ви освещавам, ³³Който ви изведох из Египетската земя, за да бъда вашият Бог. Аз съм Иеова.

Chapter 23

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните: ³Шест дена да се работи; а седмият ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: &lt;в нея&gt; да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу. ⁴Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им: ⁵В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна; ⁶и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове. ⁷На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. ⁸И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. ⁹Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹⁰Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си; ¹¹и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът. ¹²И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок; ¹³и хлебния му принос, две десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино. ¹⁴А хляб, или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища. ¹⁵От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици; ¹⁶до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу. ¹⁷Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу. ¹⁸И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу. ¹⁹Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва. ²⁰И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; те да бъдат свети Господу за свещеника. ²¹И на същия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения. ²²И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог. ²³Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁴Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание. ²⁵&lt;В него&gt; да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу. ²⁶Господ говори още на Моисея, казвайки: ²⁷Десетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу. ²⁸Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог. ²⁹Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си. ³⁰И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му. ³¹Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища. ³²Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си. ³³Господ говори още на Моисея, казвайки: ³⁴Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя седми месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията. ³⁵На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. ³⁶Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу; това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите. ³⁷Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден, ³⁸освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу. ³⁹А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка. ⁴⁰И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог. ⁴¹Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате. ⁴²В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби, ⁴³за да познаят &lt;бъдещите&gt; ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог. ⁴⁴И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.

Chapter 24

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните да ти донасят първоток чисто дървено масло за осветление, за да свети постоянно светило. ³Аарон да го приготвя отвън завесата, &lt;която е&gt; пред&lt; плочите на&gt; свидетелството в шатъра за срещане, &lt;за да свети&gt; от вечер до заран пред Господа винаги; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения. ⁴На чистозлатния светилник да приготвя светилата пред Господа винаги. ⁵И да вземеш чисто брашно, от което да опечеш дванадесет пити; всяка пита да бъде две десети &lt;от ефа&gt;. ⁶И да ги сложиш на два реда, по шест на всеки ред, върху чистозлатната трапеза пред Господа. ⁷И на всеки ред да туриш чист ливан; и това ще бъде върху хляба за спомен в принос чрез огън Господу. ⁸Всеки съботен ден &lt;свещеникът&gt; да слага това винаги пред Господа; това е от страна на израилтяните вечен завет. ⁹И те ще бъдат за Аарона и за синовете му, които да ги ядат на свето място; защото са пресвети нему от &lt;жертвите&gt; принасяни чрез огън Господу; това е вечен закон. ¹⁰И синът на една израилтянка, на когото бащата беше египтянин, излезе между израилтяните; и синът на израилтянката и един израилтянин се караха в стана. ¹¹И синът на израилтянката похули &lt;Господното&gt; Име и прокле. И доведоха го при Моисея. (А името на майка му беше Саломита, дъщеря на Даврия, от Дановото племе). ¹²И туриха го под стража, догде им се обяви от Господа, &lt;какво да му сторят&gt;. ¹³И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹⁴Изведи вън от стана онзи, който прокле; и всички, които са го чули, нека турят ръцете си на главата му, и цялото общество нека го убие с камъни. ¹⁵И говори на израилтяните, като речеш: Който прокълне своя Бог ще носи греха си. ¹⁶Който похули Господното име непременно да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни; бил той чужденец или туземец, когато похули &lt;Господното&gt; име, да се умъртви. ¹⁷Който убие някой човек, непременно да се умъртви. ¹⁸А който убие животно, да го плати. Живот за живот. ¹⁹И ако някой причини повреда на ближния си, нека се направи нему така, както е направил той: ²⁰строшено за строшено, око за око, зъб за зъб; според повредата, която причини той на човека, така да се направи и нему. ²¹Който убие животно, да го плати; а който убие човек, да се умъртви. ²²Един закон да имате, както за чужденеца така и за туземеца; защото Аз съм Господ вашият Бог. ²³И тъй, Моисей каза на израилтяните; и те изведоха вън от стана онзи, който бе проклел, и го убиха с камъни; израилтяните сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

Chapter 25

¹Господ говори още на Моисея на Синайската планина, казвайки: ²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, тогава земята да пази една събота за Господа. ³Шест години да сееш нивите си и шест години да режеш лозето си и да събираш плода му; ⁴а седмата година да бъде събота за тържествена почивка на земята, събота на Господа; &lt;в нея&gt; да не сееш нивата си и да не режеш лозето си. ⁵Да не жънеш и саморасла жетва, нито да обираш грозде от нерязано лозе; година за тържествена почивка да бъде на земята. ⁶&lt;Произведеното през&gt; тая събота на земята ще ви бъде за храна: на тебе, на слугата ти, на слугинята ти, на наемника ти и на чужденеца, който се е заселил при тебе; ⁷на добитъка ти, и на животните, които са в земята ти, всичкото нейно произведение ще бъде за храна. ⁸Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, та, като ти мине времето на седем седмици от години, сиреч, четиридесет и девет години, ⁹тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с възклицание; в деня на умилостивението да накарате да се затръби из цялата ви земя. ¹⁰И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя на всичките й жители; това ще ви бъде юбилей, когато ще се върнете, всеки на притежанието си, и ще се върнете, всеки при семейството си. ¹¹Петдесетата година да ви бъде юбилейна &lt;година&gt;; през нея да не сеете, нито да жънете самораслото, нито да берете нерязаното лозе. ¹²Защото това е юбилей; той нека ви бъде свет; от полето да се храните с произведеното от него. ¹³В тая юбилейна година да се върнете, всеки на притежанието си. ¹⁴И ако продадеш нещо на ближния си, или купиш нещо от ближния си, да се не онеправдавате едни други; ¹⁵но според числото на годините след юбилея да купуваш от ближния си, и според числото на годините на плодосъбирането да ти продава. ¹⁶Според колкото са по-много годините, ще повишиш цената му, и според колкото са по-малко годините, ще понижиш цената му; защото той ти продава според числото на плодосъбиранията. ¹⁷Да се не онеправдавате един други; но да се боиш от своя Бог; защото Аз съм Иеова вашият Бог. ¹⁸И тъй, да държите повеленията Ми, да пазите съдбите Ми и да ги вършите, та да живеете безопасно на земята. ¹⁹Земята ще дава плодовете си; и вие ще ядете до насита и ще живеете безопасно на нея. ²⁰И ако речете: Какво ще ядем в седмата година, като не посеем, нито съберем плодовете си? ²¹Тогава ще заповядам така да се благослови за вас шестата година, щото ще роди плод за три години. ²²А в осмата година ще сеете и ще ядете от старите плодове до деветата година; догдето се съберат нейните плодове ще ядете старите запаси. ²³Земята да се не продава за всегда, понеже земята е Моя; защото вие сте чужденци и пришелци при Мене. ²⁴За това в цялата земя, която притежавате, позволявайте откупване на земята. ²⁵Ако осиромашее брат ти и продаде нещо от притежанието си, нека дойде най-близкият му сродник и да откупи онова, което брат му е продал. ²⁶Но ако човекът няма&lt; сродник&gt; да го откупи, и, като се улесни, сам намери с какво да го откупи, ²⁷тогава нека сметне годините от продажбата му, и нека повърне излишъка на онзи, комуто го е продал, и нека се върне на притежанието си. ²⁸Но ако не може да намери колкото трябва да плати, тогава продаденото да остане в ръката на купувача му до юбилейната година; и в юбилея да се освободи, и той да се върне на притежанието си. ²⁹Ако някой продаде къщата за живеене в ограден град, тогава може да я откупи в разстояние на една цяла година от продажбата й; за една цяла година той ще има право да я откупи. ³⁰Но ако се не откупи до изтичането на една цяла година тогава оная къща, която е в ограден град, да се потвърди за всегда на купувача й във всичките му поколения, в юбилей да се не освобождава. ³¹Но къщите в неоградените села да се считат, както полетата на земята; те може да се откупуват и да се освобождават в юбилей. ³²Обаче в левитските градове, левитите могат кога да е да откупуват къщите в градовете, които притежават. ³³И ако някой купи &lt;къща&gt; от левитите, тогава продадената къща вътре в града, който притежават {В изданието от 1940 г. - "притежава".} да се освободи в юбилей; защото къщите в градовете на левитите са тяхно притежание между израилтяните. ³⁴А полето на пасбището на градовете им да се не продава, защото им е вечно притежание. ³⁵Ако осиромашее брат ти, и видиш, че ръката му трепери, тогава да му помогнеш, &lt;като&gt; на чужденец или пришелец, за да живее при тебе. ³⁶Да не му вземеш лихва или печалба, но да се боиш от своя Бог, та да живее брат ти при тебе. ³⁷Парите си да не му дадеш с лихва, нито храната си да му дадеш за печалба. ³⁸Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви дам Ханаанската земя, и да бъда ваш Бог. ³⁹Ако осиромашее брат ти при тебе и ти се продаде, да го не натоваряш с робска работа. ⁴⁰Нека бъде той като наемник или пришелец при тебе; нека ти работи до юбилейната година; ⁴¹тогава да си излезе от тебе, той и чадата му с него, и да се върне при семейството си, и на притежанието на бащите си да се върне. ⁴²Защото те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя; да се не продават като роби; ⁴³да не господаруваш над него жестоко, но да се боиш от своя Бог. ⁴⁴А колкото за робите и робините, които ще имаш, - от народите, които са около вас, от тях да купуваш роби и робини. ⁴⁵Още и от чадата на чужденците, които са пришелци между вас, от тях да купувате, и от техните семейства, които са между вас, които те са родили в земята ви; те да ви бъдат притежание. ⁴⁶И да ги оставяте в наследство на чадата си; те да ги наследват подир вас, като притежание; винаги от тях да бъдат вашите роби; но над братята си, израилтяните, да не господарувате един над друг жестоко. ⁴⁷Ако чужденецът или пришелецът, който живее при тебе, се замогне, а брат ти осиромашее при него, та се продаде на чужденеца или на пришелеца при тебе, или на кого да е от семейството на чужденеца, ⁴⁸то, след като се продаде, той може да се откупи; един от братята му може да го откупи; ⁴⁹или стрикът му или стриковият му син може да го откупи, или някой близък сродник от семейството му може да го откупи, или ако той се е улеснил, може сам да откупи себе си. ⁵⁰Тогава нека сметне с купувача си от годината, когато му се е продал до юбилейната година, така, че цената, за която се е продал, да бъде съразмерно с числото на годините; да му се сметне съразмерно с времето на наемник. ⁵¹Ако остават още много години, съразмерно с тях да възвърне за откупването си от парите, с които е бил купен. ⁵²Но ако остават малко години до юбилейната година, нека пресметне и съразмерно с годините да възвърне за откупуването си. ⁵³Като годишен наемник да бъде при него; той да не господарува над него жестоко пред тебе. ⁵⁴Но ако така се не откупи, тогава да си излезе в юбилейната година, той и чадата му с него, ⁵⁵защото израилтяните са Мои слуги; те са Мои слуги, които изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.

Chapter 26

¹Да не си правите идоли или кумири, нито да си издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте: защото Аз съм Господ вашият Бог. ²Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ. ³Ако ходите по повеленията Ми, и пазите заповедите Ми и ги вършите, ⁴тогава ще ви дам дъждовете на времето им, и земята ще даде плодовете си, и полските дървета ще дадат плода си. ⁵Вършитбата ви ще трае до гроздобер и гроздоберът ще трае до сеитба; и ще ядете хляба си до насита и ще живеете безопасно в земята си. ⁶Ще дам мир на земята и ще си лягате, и никой няма да ви плаши; и ще изтребя лошите зверове от земята, и нож няма да замине през земята ви. ⁷Ще гоните неприятелите си, и те ще падат пред вас от нож. ⁸Петима от вас ще гонят стотина, а стотина от вас ще гонят десет хиляди; и неприятелите ви ще падат пред вас от нож. ⁹Аз ще погледна благоприятно към вас, ще ви направя да нарастете, ще ви размножа и ще утвърдя завета Си с вас. ¹⁰Ще ядете стари жита, да! ще извадите старите за &lt;да наместите&gt; новите. ¹¹Още ще поставя скинията Си между вас; и душата Ми &lt;не&gt; {В изданието от 1940 г. "не" липсва.} ще се погнуси от вас. ¹²Ще ходя между вас и ще съм вашият Бог, и вие ще бъдете Мои люде. ¹³Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из земята на египтяните, за да не им робувате; и строших жеглата на ярема ви и ви направих да ходите изправени. ¹⁴Но ако не Ме послушате и не извършите всички тия заповеди, ¹⁵и ако отхвърлите повеленията Ми, и ако душата ви се погнуси от съдбите Ми, та да не вършите всичките Ми заповеди, и нарушите завета Ми, ¹⁶тогава ето какво Аз ще ви направя: ще изпратя върху вас ужас, охтика и треска, които ще развалят очите &lt;ви&gt; и ще стопят душата &lt;ви;&gt; и ще сеете семето си напразно, защото неприятелите ви ще го ядат. ¹⁷Ще насоча лицето Си против вас, и ще бъдете избити пред неприятелите си; ония, които ви мразят, ще владеят над вас, и ще бягате, когато никой не ви гони. ¹⁸И ако при всичко това не Ме послушате, тогава ще ви накажа седмократно повече за греховете ви. ¹⁹Ще строша гордата ви сила и ще направя небето ви като желязо и земята ви като мед. ²⁰Силата ви ще се иждивява напразно, защото земята ви няма да дава плодовете си и дърветата на земята ви няма да дават плода си. ²¹И ако ходите противно на Мене и не склоните да Ме слушате, ще наложа върху вас седмократно повече язви според греховете ви. ²²Ще изпратя между вас диви зверове, които ще ви лишат от чадата ви, ще изтребят добитъка ви и ще ви направят да намалявате, та пътищата ви ще запустеят. ²³И ако от това не се поправите &lt;и не се обърнете&gt; към Мене, но ходите противно на Мене, ²⁴тогава ще ходя и Аз противно на вас и ще ви поразя, да! Аз, седмократно поради греховете ви. ²⁵И ще докарам на вас нож, който ще извърши отмъщение за завета; и когато се съберете в градовете си, ще изпратя между вас мор; и ще бъдете предадени в ръката на неприятеля. ²⁶И когато ви строша подпорката от хляба, десет жени ще пекат хляба ви в една пещ и ще ви върнат хляба с теглилка; и ще ядете, но няма да се насищате. ²⁷Но ако и след това не Ме послушате, а ходите противно на Мене, ²⁸то и Аз ще ходя противно на вас с ярост и ще ви накажа, да! Аз, седмократно за греховете ви. ²⁹Ще ядете месата на синовете си и месата на дъщерите си ще ядете. ³⁰И ще разоря оброчищата ви, ще съборя кумирите ви, и труповете ви ще хвърля върху труповете на презрителните {Еврейски: къща за търкаляне.} ви идоли; и душата Ми ще се погнуси от вас. ³¹Ще обърна градовете ви на пустиня, и ще запустя светилищата ви, и не ще да помириша дъха на благоуханните ви &lt;приноси&gt;. ³²Ще запустя и земята ви, тъй щото ще се смаят за това неприятелите ви, които живеят в нея. ³³А вас ще разпръсна между народите и ще изтръгна нож след вас; и земята ви ще бъде пуста и градовете ви пустиня. ³⁴Тогава земята ще се радва на съботите си през всичкото време докато е пуста, и докато вие сте в земята на неприятелите си; тогава ще се успокои земята и ще се радва на съботите си. ³⁵През всичкото време, когато е запустяла, ще си почива, защото не си е почивала в &lt;дължимите&gt; от вас съботи, когато вие живеехте в нея. ³⁶И на останалите от вас ще вложа страх в сърцето им в земите на неприятелите им; шум от поклатен лист ще ги погне, и ще бягат, като бягащи от нож; и ще падат, когато никой не ги гони. ³⁷Ще падат един върху друг, като че ли пред нож, когато никой не &lt;ги&gt; гони; и ще бъдете безсилни да устоите пред неприятелите си. ³⁸Ще погинете между народите; и земята на неприятелите ви ще ви пояде. ³⁹Останалите от вас ще се стопят за беззаконията си в земите на неприятелите си; а още за беззаконията на бащите си ще се стопят заедно с тях. ⁴⁰Но ако изповядат беззаконието си и беззаконието на бащите си в престъплението, което са извършили против Мене, и още, че са ходили противно на Мене, ⁴¹и че Аз ходих противно на тях и ги отведох в земята на неприятелите им, - ако тогава се смири езическото {Еврейски: необрязаното.} им сърце, и приемат наказанието на беззаконието си, ⁴²тогава ще спомня завета Си с Якова; още завета Си с Исаака и завета Си с Авраама ще спомня; ще спомня и земята. ⁴³И земята като ще бъде напусната от тях, ще се радва на съботите си, като стои пуста без тях; и те ще приемат наказанието за беззаконието си, за гдето отхвърлиха съдбите Ми и за гдето душата им се отврати от повеленията Ми. ⁴⁴Но и така, както са в земята на неприятелите си, няма да ги отхвърля, нито ще се отвратя от тях до там щото да ги изтребя и да наруша завета Си с тях; защото Аз съм Господ техен Бог; ⁴⁵но заради тях ще си спомня завета, &lt;който направих&gt; с праотците им, които съм извел из Египетската земя пред очите на народите, за да бъда техен Бог. Аз съм Иеова. ⁴⁶Тия са повеленията, съдбите, и законите, които Господ направи между Себе Си и израилтяните, чрез Моисея, на Синайската планина.

Chapter 27

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато някой направи обрек, ти да направиш оценката на лицата за Господа. ³Ето каква трябва да бъде оценката ти: на мъжко лице от двадесет години до шестдесет години оценката ти да бъде петдесет сребърни сикли, според сикъла на светилището. ⁴И ако е женско лице, оценката ти да бъде тридесет сикли. ⁵Ако е лице от пет години до двадесет години, оценката ти да бъде за мъжко двадесет сикли, а за женско десет сикли. ⁶Ако е лице от един месец до пет години, оценката ти да бъде за мъжко пет сребърни сикли; а за женско оценката ти да бъде три сребърни сикли. ⁷И ако е лице от шестдесет години нагоре, оценката ти да бъде петнадесет сикли, ако е мъжко, и десет сикли, ако е женско. ⁸Но ако човекът е по-сиромах отколкото си го оценил, да се представи пред свещеника, и свещеникът да го оцени &lt;изново;&gt; нека го оцени свещеникът според средствата на онзи, който е направил обрека. ⁹Ако &lt;обрекът&gt; е за животно от ония, които се принасят Господу, всичко що дава някой Господу от тях ще бъде свето. ¹⁰Да го не промени, нито да замени добро &lt;животно&gt; с лошо или лошо с добро; и ако някога замени животното с животно, тогава и едното и другото, което го е заменило, ще бъдат свети. ¹¹Но ако &lt;обрекът&gt; е за някое нечисто животно, от ония, които не се принасят Господу, тогава да представи животното пред свещеника; ¹²и свещеникът да го оцени според както е добро или лошо; по твоята оценка, о свещениче, така ще бъде. ¹³Но ако поиска човекът да го откупи, то върху твоята оценка да придаде петата й част. ¹⁴Когато някой посвети къщата си да бъде света Господу, то свещеникът да я оцени, според както е добра или лоша; както я оцени свещеникът, така ще остане. ¹⁵Но ако оня, който я посвети, поиска да си откупи къщата, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще бъде негова. ¹⁶Ако някой посвети Господу част от нивата, която съставлява притежанието му, оценката ти да бъде според &lt;семето, което може&gt; да се засее в нея; един кор ечемичено семе &lt;да се цени&gt; за петдесет сребърни сикли. ¹⁷Ако посвети нивата си от юбилейната година, то по твоята оценка ще остане. ¹⁸Но ако посвети нивата си след юбилея, свещеникът да му пресметне парите според годините, които остават до юбилейната година, и &lt;според това&gt; да се спадне от оценката ти. ¹⁹Но ако тоя, който е посветил нивата, поиска някога да я откупи, нека придаде на парите, с които си я оценил, петата им част, и ще стане негова. ²⁰Обаче, ако не откупи нивата, или ако е продал нивата другиму, да се не откупува вече; ²¹а когато се освободи нивата в юбилея, ще бъде Света Господу като нива обречена; ще бъде притежание на свещеника. ²²И ако някой посвети Господу нива, която е купил, която, &lt;обаче&gt;, не е част от нивата съставляваща притежанието му, ²³свещеникът да му пресметне цената й до юбилейната година, според твоята оценка; и в същия ден нека даде оцененото от тебе, като свето Господу. ²⁴В юбилейната година нивата да се върне на онзи, от когото е била купена, сиреч, на онзи, комуто се пада земята като притежание. ²⁵И всичките твои оценки да стават според сикъла на светилището; сикълът да е равен на двадесет гери. ²⁶Но никой да не посвещава първородното между животните, което, като първородно, принадлежи Господу; говедо или овца, Господно е. ²⁷И ако е от нечистите животни, нека го откупи според твоята оценка, като придаде върху нея петата й част; или, ако се не откупува, нека се продаде според твоята оценка. ²⁸Но нито да се продаде, нито да се откупи нещо обречено, което би обрекъл някой Господу от онова що има, било човек или животно или нива от притежанието си; всяко нещо обречено е пресвето Господу. ²⁹Никое обречено нещо, обречено от човек, да не се откупи; то трябва непременно да се умъртви. ³⁰Всеки десетък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу. ³¹Ако някой поиска да откупи нещо от десетъка си, нека придаде петата част &lt;на цената му&gt;. ³²И всеки десетък от черда и от стада, десетъкът от всичко що минава &lt;при преброяване&gt; под жезъла, да бъде свет на Господа. ³³Да не издирва &lt;посветителят&gt; добро ли е &lt;животното&gt; или лошо, нито да го промени; но ако го промени някога, то и едното и другото, което го е заменило, да бъдат свети; &lt;животното&gt; да се не откупува. ³⁴Тия са заповедите, които Господ заповяда на Моисея за израилтяните на Синайската планина.

Numbers

Chapter 1

¹И Господ, говорейки на Моисея в Синайската пустиня, в шатъра за срещане, на първия ден от втория месец на втората година откак излязоха из Египетската земя, каза: ²Пребройте цялото общество израилтяни по семействата им, по бащините им домове, като броите по име всички от мъжки пол един по един. ³Всички в Израиля от двадесет години нагоре, които могат да излизат на бой, ти и Аарон пребройте ги според установените им войнства. ⁴И заедно с вас да има по един човек от всяко племе, &lt;от които&gt; всеки да бъде глава на бащиния си дом. ⁵И ето имената на мъжете, които ще стоят заедно с вас: от Рувима, Елисур, Седиуровият син; ⁶от Симеона, Селумиил, Сурисадаевият син; ⁷от Юда, Наасон, Аминадавовият син; ⁸от Исахара, Натанаил, Суаровият син; ⁹от Завулона, Елиав, Хелоновият син; ¹⁰от Иосифовите потомци: от Ефрема, Елисама, Амиудовият син, а от Манасия, Гамалиил, Федасуровият син; ¹¹от Вениамина, Авидан, Гедеониевият син; ¹²от Дана, Ахиезер, Амисадаевият син; ¹³от Асира, Фагеил, Охрановият син; ¹⁴от Гада, Елиасаф, Деуиловият син; ¹⁵от Нефталима, Ахирей, Енановият син. ¹⁶Тия бяха избраните от обществото, началници на бащините си племена, глави на Израилевите хиляди. ¹⁷И тъй, Моисей и Аарон, като взеха тия мъже, които са били споменати по име, ¹⁸свикаха цялото общество на първия ден от втория месец; и те се записаха един по един по семействата си, по бащините си домове, според числото на имената &lt;на мъжете&gt; от двадесет години и нагоре. ¹⁹Както заповяда Господ на Моисея, така той ги изброи в Синайската пустиня. ²⁰Потомците на Рувима, първородния на Израиля, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ²¹преброени от Рувимовото племе, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души. ²²От симеонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, които се преброиха по числото на имената, един по един, всички от мъжки пол от двадесет години и нагоре, всички, които, можеха да излизат на бой, ²³преброени от Симеоновото племе, бяха петдесет и девет хиляди и триста души. ²⁴От гадците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ²⁵преброени от Гадовото племе, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души. ²⁶От юдейците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ²⁷преброени от Юдовото племе, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души. ²⁸От исахарците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ²⁹преброени от Исахаровото племе, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души. ³⁰От завулонците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ³¹преброени от Завулоновото племе, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души. ³²От Иосифовите потомци: &lt;сиреч&gt;, от ефремците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ³³преброени от Ефремовото племе, бяха четиридесет хиляди и петстотин души; ³⁴а от манасийците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ³⁵преброени от Манасиевото племе, бяха тридесет и две хиляди и двеста души. ³⁶От вениаминците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ³⁷преброени от Вениаминовото племе, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души. ³⁸От данците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ³⁹преброени от Дановото племе, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души. ⁴⁰От асирците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ⁴¹преброени от Асировото племе, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души. ⁴²От Нефталимците, поколенията им по семействата им, по бащините им домове, по числото на имената от двадесет години и нагоре, всички, които можеха да излизат на бой, ⁴³преброени от Нефталимовото племе, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. ⁴⁴Тия са изброените, които преброиха Моисей, Аарон и дванадесетте мъже Израилеви първенци, всеки един за бащиния си дом. ⁴⁵И тъй, всичките преброени от израилтяните по бащините им домове, от двадесет години и нагоре, всички между Израиля, които можеха да излизат на бой, ⁴⁶всичките преброени бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. ⁴⁷А левитите не бяха преброени помежду им по бащиното им племе. ⁴⁸Защото Господ, говорейки на Моисея, беше рекъл: ⁴⁹Само Левиевото племе да не преброиш, нито да вземеш числото им между израилтяните; ⁵⁰но да поставиш левитите за настоятели на скинията, &lt;за плочите&gt; на свидетелството, и на всичките нейни принадлежности, и на всичките нейни вещи; те да носят скинията и всичките нейни принадлежности, и те да вършат служението около нея, и да поставят стана си около скинията. ⁵¹И когато трябва да се дига скинията, левитите да я снемат; и когато трябва да се разпъва скинията, левитите да я поставят; а чужденец, който би се приближил до нея, да се умъртви. ⁵²И израилтяните да поставят шатрите си, всеки в стана си и всеки при знамето си, според устроените си войнства. ⁵³А левитите да поставят шатрите си около скинията &lt;за плочите&gt; на свидетелството, за да не падне гняв върху обществото на израилтяните; и левитите да пазят заръчаното за скинията на свидетелството. ⁵⁴И израилтяните сториха така; напълно както Господ заповяда на Моисея, така направиха.

Chapter 2

¹И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: ²Израилтяните нека поставят шатрите си, всеки при знамето си, със знаковете на бащиния си дом; срещу шатъра за срещане да поставят шатрите си изоколо. ³Тия, които поставят шатрите си от предната страна, към изток, да бъдат от знамето на Юдовия стан, според устроените си войнства; и началник на юдейците да бъде Наасон, Аминадавовият син. ⁴(А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха седемдесет и четири хиляди и шестстотин души). ⁵До него да поставят шатрите си Исахаровото племе; и началник на исахарците да бъде Натанаил, Суаровият син; ⁶(а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и четири хиляди и четиристотин души); ⁷и Завулоновото племе; и началник на завулонците да бъде Елиав, Хелоновият син; ⁸(а неговото множество, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и седем хиляди и четиристотин души. ⁹Всичките преброени в Юдовия стан бяха сто и осемдесет и шест хиляди и четиристотин души, според устроените им войнства). Те да се дигат първи. ¹⁰Към юг да бъде знамето на Рувимовия стан, според устроените им войнства; и началник на рувимците да бъде Елисур, Седиуровият син. ¹¹(А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и шест хиляди и петстотин души). ¹²До него да поставят шатрите си Симеоновото племе; и началник на симеонците да бъде Селумиил, Сурисадаевият син; ¹³(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и девет хиляди и триста души) ¹⁴и Гадовото племе; и началник на гадците да бъде Елисаф, Деуиловият син; ¹⁵(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и пет хиляди шестстотин и петдесет души. ¹⁶Всичките преброени в Рувимовия стан бяха сто и петдесет и една хиляда четиристотин и петдесет души, според устроените им войнства). Те да се вдигат втори. ¹⁷После да се дига шатъра за срещане, със стана на левитите всред становете; както са поставили шатрите си, така и да се дигат, всеки на реда си при знамето си. ¹⁸Към запад да бъде знамето на Ефремовия стан, според устроените им войнства; и началник на ефремците да бъде Елисама, Амиудовият син. ¹⁹(А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет хиляди и петстотин души). ²⁰До него да бъде Манасиевото племе; и началник на манасийците да бъде Гамалиил, Федасуровият син; ²¹(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и две хиляди и двеста души); ²²и Вениаминовото племе; и началник на вениаминците да бъде Авидан, Гедеоновият син; ²³(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха тридесет и пет хиляди и четиристотин души. ²⁴Всичките преброени в Ефремовия стан бяха сто и осем хиляди и сто души, според устроените си войнства). Те да се дигат трети. ²⁵Към север да бъде знамето на Дановия стан, според устроените им войнства; и началник на данците да бъде Ахиезер, Амисадаевият син. ²⁶(А неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха шестдесет и две хиляди и седемстотин души). ²⁷До него да поставят шатрите си Асировото племе; и началник на асирците да бъде Фагеил, Охрановият син; ²⁸(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха четиридесет и една хиляда и петстотин души); ²⁹и Нефталимовото племе; и началник на нефталимците да бъде Ахирей, Енановият син; ³⁰(а неговото войнство, сиреч, преброените от тях, бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. ³¹Всичките преброени в Дановия стан бяха сто петдесет и седем хиляди и шестстотин души). Те да се дигат последни при знамената си. ³²Тия са преброените от израилтяните по бащините им домове; всички, които бяха преброени в становете по устроените им войнства, бяха шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. ³³А левитите не бяха преброени между израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁴И тъй, израилтяните правеха напълно това що Господ заповяда на Моисея; така поставяха шатрите си при знамената си, така се и дигаха, всеки според семействата си, по бащините си домове.

Chapter 3

¹А ето поколенията на Аарона и Моисея във времето, когато Господ говори на Моисея на Синайската планина. ²Ето и имената на Аароновите синове: Надав, първородният му, Авиуд, Елеазар и Итамар. ³Тия са имената на Аароновите синове, помазаните свещеници, които Моисей посвети, за да свещенодействуват. ⁴А Надав и Авиуд умряха пред Господа, като принасяха чужд огън пред Господа в Синайската пустиня; и нямаха чада; а Елеазар и Итамар свещенодействуваха в присъствието на баща си Аарона. ⁵И Господ говори на Моисея, казвайки: ⁶Приведи Левиевото племе и представи ги пред свещеника Аарона, за да му слугуват. ⁷Нека пазят заръчаното от него и заръчаното от цялото общество пред шатъра за срещане, за да вършат служенето около скинията. ⁸И нека пазят всичките принадлежности на шатъра за срещане, и заръчаното от израилтяните, за да вършат служенето около скинията. ⁹И да дадеш левитите на Аарона и на синовете му: те са дадени всецяло нему от страна на израилтяните. ¹⁰А Аарона и синовете му да поставиш да вършат свещеническите си служби; а чужденецът, който би се приближил, да се умъртви. ¹¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ¹²Ето, Аз взех левитите измежду израилтяните, вместо всичките първородни от израилтяните, които отварят утроба; левитите ще бъдат Мои. ¹³Защото всяко първородно е Мое; в деня, когато поразих всяко първородно в Египетската земя, Аз осветих за Себе Си всяко първородно в Израиля, и човек и животно; Мои ще бъдат. Аз съм Иеова. ¹⁴И Господ говори на Моисея в Синайската пустиня, казвайки: ¹⁵Преброй левийците според бащините им домове, по семействата им; да преброиш всичките мъжки от един месец и нагоре. ¹⁶И тъй, Моисей ги преброи според Господното слово, както му беше заповядано. ¹⁷А синовете на Леви {Печатна грешка в изданието от 1940 г. Трябва да бъде "Левий".}, по имената си, бяха тия: Гирсон, Каат и Мерарий. ¹⁸И ето имената на гирсонците по семействата им: Ливний и Семей; ¹⁹и каатците по семействата им: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; ²⁰и мерарийците по семействата им: Маалий и Мусий. Тия са семействата на левийците, според бащините им домове. ²¹От Гирсона &lt;произлезе&gt; семейството Ливниево и семейството Семеево; тия са семействата на гирсонците. ²²Преброените от тях по числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, които се преброиха от тях, бяха седем хиляди и петстотин души. ²³Семействата на гирсонците да поставят шатрите си зад скинията към запад. ²⁴И началник на бащиния дом на гирсонците да бъде Елиасаф, Лаиловият син. ²⁵А под грижата на гирсонците в шатъра за срещане да бъдат скинията, шатърът, покривът му, закривката за входа на шатъра за срещане, ²⁶дворните завеси, закривката за входа на двора, който е около скинията и олтарът и въжата му за цялата му служба. ²⁷От Каата &lt;произлезе&gt; семейството на Амрамовците, и семейството на Исааровците, и семейството на Хевроновците, и семейството на Озииловците; тия са семействата на Каатовците. ²⁸Според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, имаше осем хиляди и шестстотин души, които пазеха поръчаното за светилището. ²⁹Семейството на Каатовците да поставят шатрите си откъм южната страна на скинията. ³⁰И началник на бащиния дом от семействата на Каатовците да бъде Елисафан, Озииловият син. ³¹А под тяхната грижа да бъдат ковчегът, трапезата, светилникът, олтарите, принадлежностите на светилището, с които служат, закривката и всичко, което принадлежи на службата му. ³²И Елеазар, син на свещеника Аарона, да бъде началник над левитските началници и да надзирава ония, които пазят заръчаното за светилището. ³³От Мерария &lt;произлезе&gt; семейството на Маалиевците и семейството на Мусиевците; тия са Мерариевите семейства. ³⁴Които от тях се преброиха, според числото на всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха шест хиляди и двеста души. ³⁵И началник на бащиния дом от семействата на Мерариевците да бъде Суриил, Авихаиловият син. Те да поставят шатрите си откъм северната страна на скинията. ³⁶И под грижата, назначена на мерарийците, да бъдат дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й, всичките й прибори, всичко, което принадлежи на службата й, ³⁷стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им и въжата им. ³⁸Тия, които ще поставят шатрите си пред лицето на скинията към изток, пред шатъра за срещане към изгрев слънце, да бъдат Моисей и Аарон и синовете му, които да имат грижа за светилището, сиреч, грижа за израилтяните; и чужденец, който би се приближил, да се умъртви. ³⁹Всичките преброени от левитите, които Моисей и Аарон преброиха по семействата им, по Господната заповед, всичките мъжки от един месец и нагоре, бяха двадесет и две хиляди души. ⁴⁰И Господ рече на Моисея: Преброй всичките мъжки първородни от израилтяните от един месец и нагоре и вземи числото на имената им. ⁴¹И да вземеш левитите за Мене, (Аз съм Господ) вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите вместо всичките първородни между добитъка на израилтяните. ⁴²И тъй, Моисей преброи всичките първородни между израилтяните, според както Господ му заповяда; ⁴³и всичките мъжки първородни като се изброиха по име от един месец и нагоре, според преброяването им, бяха двадесет и две хиляди двеста и седемдесет и три души. ⁴⁴Господ говори още на Моисея, казвайки: ⁴⁵Вземи левитите, вместо всичките първородни между израилтяните, и добитъка на левитите, вместо техния добитък; и левитите ще бъдат Мои. Аз съм Господ. ⁴⁶А за откупване на двестате седемдесет и три души, с които първородните между израилтяните са повече от левитите, ⁴⁷да вземеш по пет сикли на глава; според сикъла на светилището да ги вземеш (един сикъл е равен на двадесет гери); ⁴⁸и парите на откупа от ония, които са повече, да дадеш на Аарона и на синовете му. ⁴⁹И така, Моисей взе парите на откупа от ония, които бяха повече от изкупените &lt;чрез размяна&gt; с левитите; ⁵⁰от първородните на израилтяните взе парите, хиляда триста и шестдесет и пет &lt;сикли&gt; според сикъла на светилището. ⁵¹И Моисей даде парите от откупа на Аарона и на синовете му, според Господното слово, както Господ заповяда на Моисея.

Chapter 4

¹И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: ²Измежду левийците преброй каатците по семействата им, по бащините им домове, ³от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизат в отреда да вършат работа в шатъра за срещане. ⁴Ето, службата на каатците в шатъра за срещане &lt;ще бъде около&gt; пресветите неща: ⁵когато се дига станът, Аарон и синовете му ще пристъпват и ще снемат закривалната завеса, ще закрият с нея ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, ⁶и ще турят на него покрив от язовски {Или, делфинови. &lt;И така и в следните стихове.&gt;} кожи, а отгоре ще разпрострат плат цял от синьо и ще проврат върлините му. ⁷Върху трапезата на присътствените хлябове ще разпрострат син плат, на който ще турят блюдата, темянниците, тасовете и поливалките за поливането; и постоянните хлябове ще бъдат на нея; ⁸и върху тях ще разпрострат червен плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините й. ⁹После ще вземат син плат и ще покрият светилника за осветлението, светилата му, щипците му, пепелниците му и маслениците му, с които си служат около него; ¹⁰и ще турят него и всичките му прибори вътре в покрив от язовски кожи и ще го окачат на лост. ¹¹А върху златния олтар ще разпрострат син плат, и него ще покрият с покрив от язовски кожи, и ще проврат върлините му. ¹²Ще вземат и всичките му служебни прибори, с които служат в светото място, и ще ги турят в син плат, ще ги покрият с покрив от язовски кожи и ще ги окачат на лост. ¹³Тогава, като очистят пепелта от олтара, ще разпрострат на него морав плат, ¹⁴и ще положат на него всичките му прибори, с които си служат около него, - въглениците, вилиците, лопатите и легените, всичките прибори на олтара, - и ще разпрострат върху него покрив от язовски кожи и ще проврат върлините му. ¹⁵И като свършат Аарон и синовете му с покриването на светите вещи и всичките свети прибори, когато трябва да се дига станът, тогава да пристъпват каатците; за да ги носят: но да се не докосват до светите неща, за да не умрат. Тия неща от шатъра за срещане ще носят каатците. ¹⁶И Елеазар, син на свещеника Аарона, ще има надзор над маслото за осветлението, благоуханния темян, постоянния хлебен принос и мирото за помазване, - надзор над цялата скиния и над всичките неща, които са в нея, - над светилището и принадлежностите му. ¹⁷Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: ¹⁸Да не изтребите измежду левитите племето на семействата на Каатовците; ¹⁹но, за да останат живи и да не умрат, когато пристъпват при пресветите неща, правете им така: Аарон и синовете му да влизат и да ги поставят всекиго на службата му и на товара му; ²⁰но те да не влизат да видят светите неща ни за минутка, за да не умрат. ²¹Господ говори на Моисея, казвайки: ²²Така също преброй гирсонците по бащините им домове, по семействата им; ²³от тридесет години и нагоре до петдесет години да ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. ²⁴Ето службата на семействата на гирсонците при слугуването им и при носенето им &lt;на товари&gt;: ²⁵ще носят завесите на скинията и шатъра за срещане, покрива му, покрива от язовски кожи, който е отгоре му, и закривката на входа на шатъра за срещане, ²⁶и дворните завеси, закривката на вратата при входа на двора, който е около скинията и олтара, въжата им, всичките прибори за службата им и каквото е потребно за тия неща; така те ще слугуват. ²⁷Всичкото служене на Гирсоновците, относно всичкото им &lt;носене на&gt; товари и всичкото им слугуване, ще бъде според повелението на Аарона и на синовете му; и вие ще им определяте всяко нещо, което те са длъжни да носят. ²⁸Това е службата на семействата на Гирсоновците в шатъра за срещане; и заръчаното на тях ще бъде под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. ²⁹Ще преброиш и мерарийците по семействата им, по бащините им домове; ³⁰от тридесет години и нагоре до петдесет години ще ги преброиш, всички, които влизат в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане. ³¹И ето нещата, които са длъжни да носят през всичкото си слугуване в шатъра за срещане: дъските на скинията, лостовете й, стълбовете й, подложките й ³²и стълбовете на околния двор, подложките им, колчетата им, въжата им, заедно с всичките им прибори и всичко що им принадлежи; и да определяте по име вещите, които те са длъжни да носят. ³³Това е службата на семействата на мерарийците във всичкото им слугуване в шатъра за срещане, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. ³⁴И тъй, Моисей и Аарон и първенците на обществото преброиха Каатовците по семействата им и по бащините им домове, ³⁵от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане; ³⁶и преброените от тях по семействата им бяха две хиляди седемстотин и петдесет души. ³⁷Тия са преброените от семействата на Каатовците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея. ³⁸А преброените от гирсонците по семействата си и по бащините си домове, ³⁹от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда, за да вършат службата на шатъра за срещане, ⁴⁰преброените от тях по семействата им, по бащините им домове, бяха две хиляди шестстотин и тридесет души. ⁴¹Тия са преброените от семействата на гирсонците, всички, които слугуваха в шатъра за срещане, които Моисей и Аарон преброиха по Господното повеление. ⁴²А преброените от семейството на мерарийците по семействата им, по бащините им домове, ⁴³от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в отреда да слугуват в шатъра за срещане, ⁴⁴преброените от тях по семействата им бяха три хиляди и двеста души. ⁴⁵Тия са преброените от семействата на мерарийците, които Моисей и Аарон преброиха, според както Господ заповяда чрез Моисея. ⁴⁶Всички, които бяха преброени от левитите, които Моисей и Аарон и Израилевите първенци преброиха, по семействата им и по бащините им домове, ⁴⁷от тридесет години и нагоре до петдесет години, всички, които влизаха в шатъра за срещане да слугуват и да носят товари, ⁴⁸ония от тях, които бяха преброени, бяха осем хиляди петстотин и осемдесет души. ⁴⁹Преброиха се, според както Господ заповяда чрез Моисея, всеки според службата си и според товара си. Така се преброиха от него, според както Господ заповяда на Моисея.

Chapter 5

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните да извеждат вън от стана всеки, който е прокажен, и всеки, който има течение, и всеки, който е нечист от мъртвец. ³Както от мъжки, така и от женски пол изваждайте ги; вън из стана ги извеждайте, за да не мърсят становете си, всред които Аз обитавам. ⁴И израилтяните сториха така, и изведоха ги вън от стана; както рече Господ на Моисея, така сториха израилтяните. ⁵Господ говори още на Моисея, казвайки: ⁶Кажи на израилтяните: Когато мъж или жена, като човек, направи какъв да е грях, и стори престъпление против Господа, и тоя човек стане виновен, ⁷тогава да изповяда греха, който е сторил, и да повърне онова, за което е виновен и, като притури на него една пета част, да го даде на онзи, пред когото се е провинил. ⁸Но ако човекът няма сродник, комуто да повърне онова, за което се е провинил, тогава това, което поради виновността трябва да се повърне на Господа, нека бъде на свещеника, заедно с овена на умилостивението, с който ще направи умилостивение за него. ⁹Всеки възвишаем принос от всичките осветени неща на израилтяните, който донасят на свещеника, нека бъде негов. ¹⁰Негови да бъдат и посветените неща от всеки човек; всичко, каквото дава някой на свещеника, нека бъде негово. ¹¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹²Говори на израилтяните, казвайки им: Ако жената на някого прегреши и направи престъпление против него, ¹³като лежи някой с нея и излее семе, и това се укрие от очите на мъжа й, и тя се оскверни тайно, без да има свидетел против нея, и без да бъде хваната &lt;в делото&gt;, ¹⁴и дойде на него дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя е осквернена, или му дойде дух на ревнивост и ревнува жена си, а тя не е осквернена, ¹⁵тогава тоя човек да доведе жена си при свещеника и да донесе приноса й за нея, една десета от ефа ечемичено брашно; но с дървено масло да го не полее, нито да тури върху него ливан, защото е принос за ревнивост, принос за спомен, който напомня за беззаконие. ¹⁶Тогава свещеникът да я приведе и да я постави пред Господа. ¹⁷После свещеникът да вземе света вода в пръстен съд; и свещеникът да вземе от пръстта, която е по пода на скинията и да я тури във водата. ¹⁸И свещеникът, като постави жената пред Господа, да открие главата на жената и да тури в ръцете й приноса за спомен, приноса за ревнивост; и свещеникът да има в ръката си горчивата вода, която докарва проклетия. ¹⁹И свещеникът да я закълне, като рече на жената: Ако не е легнал някой с тебе и ти не си се отклонила в нечистота, като си под &lt;закона на&gt; мъжа си, бъди неповредена от тая горчива вода, която докарва проклетия; ²⁰но ако си прегрешила, като си под &lt;закона на&gt; мъжа си, и си се осквернила и, ако е лежал с тебе някой освен мъжа ти, ²¹(тогава свещеникът да закълне жената с клетва на проклетия, и свещеникът да рече на жената:) Господ да те постави за проклинане и клетва в народа ти, като направи Господ да изсъхне бедрото ти и да се надуе коремът ти; ²²и да влезе тая вода, която докарва проклетия, във вътрешностите ти, и да надуе корема ти и да изсуши бедрото ти; и жената нека рече: Амин, амин. ²³После свещеникът да напише тия клетви на книга и да ги заличи с горчивата вода; ²⁴и да даде на жената да изпие горчивата вода, която докарва проклетия; и като влезе в нея водата, която докарва проклетия, &lt;да стане&gt; горчива. ²⁵Тогава свещеникът да вземе от ръката на жената приноса на ревнивостта, да подвижи тоя принос пред Господа и да го принесе на олтара; ²⁶и свещеникът да вземе една шепа от приноса за спомен, да го изгори на олтара и след това да даде на жената да изпие водата. ²⁷А когато я напои с водата, тогаз, ако е осквернена и е направила престъпление против мъжа си, водата, която докарва проклетия, като влезе в нея &lt;ще стане&gt; горчива и ще надуе корема й, и бедрото й ще изсъхне; и тая жена ще бъде за проклинане в народа си. ²⁸Но ако жената не е осквернена и е чиста, тогава ще остане неповредена и ще зачнува, ²⁹Това е законът за ревнивостта, когато някоя жена, като е под &lt;закона на&gt; мъжа си, се оскверни, ³⁰или когато дойде дух на ревнивост върху някой мъж и ревнува жена си, тогава нека постави жената пред Господа, и свещеникът нека постъпи с нея във всичко според тоя закон. ³¹Така мъжът ще бъде чист от беззаконие, а жената ще носи беззаконието си.

Chapter 6

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, казвайки им: Когато мъж или жена направи изричен обрек на назирейство, за да посвети себе си Господу, ³тогава да се отказва от вино и от спиртни питиета, да не пие оцет от вино или оцет от спиртни питиета, нито да пие какво да е питие направено от грозде, нито да яде прясно или сухо грозде. ⁴През всичкото време на назирейството си да не яде нищо, което се прави от лозе, от зърното до ципата. ⁵През всичкото време на назирейския си обрек да не тури бръснач на главата си; догдето се изпълни времето, което е обрекъл Господу, ще бъде свет, и нека остави да растат космите на главата му. ⁶През всичкото време на обрека си, че ще бъде назирей Господу, да не се приближи при мъртвец; ⁷да се не оскверни, заради баща си или майка си, брата си или сестра си, когато умрат; понеже назирейският обрек на Бога му е на главата му. ⁸През всичкото време на назирейството си той е свет Господу. ⁹И ако някой умре ненадейно при него, и главата на назирейството му се оскверни, тогава, в деня на очищението си, той да обръсне главата си; на седмия ден да я обръсне. ¹⁰А на осмия ден да донесе две гургулици или две гълъбчета при свещеника при входа на шатъра за срещане; ¹¹и свещеникът да принесе едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне; и да направи умилостивение за него, понеже е съгрешил поради мъртвеца, и в същия ден да освети главата му. ¹²След това &lt;изново&gt; да посвети Господу дните на назирейството си и да донесе едногодишно агне в принос за престъпление; а по-предишните дни няма да се считат, защото се е осквернило назирейството му. ¹³И ето законът за назирея, когато се изпълни времето на назирейството му: да се приведе при входа на шатъра за срещане; ¹⁴и той да принесе в принос за себе си Господу едно мъжко едногодишно агне без недостатък за всеизгаряне, едно женско едногодишно агне без недостатък в принос за грях, един овен без недостатък за примирителен принос, ¹⁵кош с безквасни пити от чисто брашно, смесени с дървено масло, безквасни кори, намазани с масло и хлебния им принос с възлиянията им. ¹⁶И свещеникът да ги представи пред Господа, и да принесе приноса му за грях и всеизгарянето му; ¹⁷и да принесе овена за примирителна жертва Господу, с коша на безквасните хлябове; свещеникът да принесе още хлебния принос с възлиянието му. ¹⁸И назиреят да обръсне главата на назирейството си при входа на шатъра за срещане и да вземе космите на посветената си глава и да ги тури на огъня, който е под примирителната жертва. ¹⁹И свещеникът да вземе сварената плешка на овена, една безквасна пита от коша и една безквасна кора и да ги тури на ръцете на назирея след като обръсне той &lt;главата на&gt; назирейството си; ²⁰и свещеникът да ги подвижи за движим принос пред Господа; това, заедно с гърдите на движимия принос и с бедрото на възвишаемия принос, е свето на свещеника; и след това назиреят може да пие вино. ²¹Това е законът за назирея, който е направил обрек и за приноса му Господу поради назирейството му, освен онова, което му дава ръка; съгласно с обрека, който е направил, така да постъпва според закона за назирейството си. ²²Господ говори още на Моисея, казвайки: ²³Говори на Аарона и на синовете му, казвайки: Така да благославяте израилтяните, като им говорите: ²⁴Господ да те благослови и да те опази! ²⁵Господ да осияе с лицето Си над тебе и да ти покаже милост! ²⁶Господ да издигне лицето Си над тебе и да ти даде мир! ²⁷Така да възлагат Името Ми върху израилтяните; и Аз ще ги благославям.

Chapter 7

¹И когато Моисей свърши поставянето на скинията и помаза и освети я с всичките й принадлежности, и олтара с всичките му прибори, и ги помаза и ги освети, ²тогава Израилевите първенци, началниците на бащините им домове, които бяха първенци на племената и поставени главни надзиратели при преброяването, донесоха принос; ³и представиха приносите си пред Господа, шест покрити коли и дванадесет вола, по една кола от двама първенци, и по един вол от всекиго, и представиха ги пред скинията. ⁴Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ⁵Приеми тия неща от тях, и нека служат за вършенето работата на шатъра за срещане; и дай ги на левитите, на всекиго според работата му. ⁶И тъй, Моисей взе колите и воловете и ги даде на левитите; ⁷двете коли и четирите вола даде на гирсонците, според работата им; ⁸и четирите коли и осемте вола даде на мерарийските синове, според работата им, под надзора на Итамара, син на свещеника Аарона. ⁹А на каатците не даде; защото тяхната работа в светилището беше да носят на рамена. ¹⁰И в деня, когато олтарът биде помазан, първенците принесоха за освещаването му; и първенците принесоха приносите си пред олтара. ¹¹И Господ рече на Моисея: Нека принасят приносите си за освещаването на олтара по един първенец на ден. ¹²И тоя, който принесе приноса си на първия ден, беше Наасон, Аминадавовият син, от Юдовото племе; ¹³и приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебния принос; ¹⁴един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ¹⁵един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ¹⁶един козел в принос за грях; ¹⁷и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Наасона, Аминадавовият син. ¹⁸На втория ден принесе Натанаил, Суаровият син, първенецът на Исахаровото &lt;племе&gt;; ¹⁹и за приноса си принесе едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; ²⁰един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ²¹един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ²²един козел в принос за грях; ²³и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Натанаила, Суаровият син. ²⁴На третия ден &lt;принесе&gt; първенецът на завулонците, Елиав, Хелоновият син. ²⁵Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли&gt;; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; ²⁶един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ²⁷един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ²⁸един козел в принос за грях; ²⁹и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиава, Хелоновият син. ³⁰На четвъртия ден &lt;принесе&gt; Елисур, Седиуровият син, първенецът на рувимците. ³¹Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; ³²един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ³³един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ³⁴един козел в принос за грях; ³⁵и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисура, Седиуровият син. ³⁶На петия ден &lt;принесе&gt; първенецът на симеонците, Селумиил, Сурисадаевият син. ³⁷Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено; с дървено масло, за хлебен принос ³⁸един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ³⁹един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁴⁰един козел в принос за грях; ⁴¹и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Селумиила, Сурисадаевият син. ⁴²На шестия ден &lt;принесе&gt; първенецът на гадците, Елиасаф, Деуиловият син. ⁴³Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁴⁴един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁴⁵един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁴⁶един козел в принос за грях; ⁴⁷и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елиасафа, Деуиловият син. ⁴⁸На седмия ден &lt;принесе&gt; първенецът на ефремците, Елисама, Амиудовият син. ⁴⁹Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли&gt;; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁵⁰един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁵¹един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁵²един козел в принос за грях; ⁵³и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Елисама, Амиудовият син. ⁵⁴На осмия ден &lt;принесе&gt; първенецът на манасийците, Гамалиил, Федасуровият син. ⁵⁵Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁵⁶един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁵⁷един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁵⁸един козел в принос за грях; ⁵⁹и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Гамалиила, Федасуровият син. ⁶⁰На деветия ден &lt;принесе&gt; първенецът на вениаминците, Авидан, Гедеониевият син. ⁶¹Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; ⁶²един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁶³един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁶⁴един козел в принос за грях; ⁶⁵и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Авидана, Гедеониевият син. ⁶⁶На десетия ден &lt;принесе&gt; първенецът на данците, Ахиезер, Амисадаевият син. ⁶⁷Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁶⁸един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁶⁹един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁷⁰един козел в принос за грях; ⁷¹и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахиезера, Амисадаевият син. ⁷²На единадесетия ден &lt;принесе&gt; първенецът на асирците, Фагеил, Охрановият син. ⁷³Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁷⁴един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁷⁵един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁷⁶един козел в принос за грях; ⁷⁷и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Фагеила, Охрановият син. ⁷⁸На дванадесетия ден &lt;принесе&gt; първенецът на нефталимците, Ахирей, Енановият син. ⁷⁹Приносът му беше едно сребърно блюдо тежко сто и тридесет &lt;сикли;&gt; един сребърен леген от седемдесет сикли, според сикъла на светилището; и двете пълни с чисто брашно, смесено с дървено масло, за хлебен принос; ⁸⁰един златен темянник от десет &lt;сикли&gt;, пълен с темян; ⁸¹един юнец, един овен, едно едногодишно агне за всеизгаряне; ⁸²един козел в принос за грях; ⁸³и за примирителна жертва два вола, пет овена, пет козела и пет едногодишни агнета. Това беше приносът на Ахирея, Енановият син. ⁸⁴Тия бяха приносите от Израилевите първенци за освещаването на олтара в деня, когато биде помазан: дванадесет сребърни блюда, дванадесет сребърни легена и дванадесет златни темянника; ⁸⁵всяко сребърно блюдо беше от сто и тридесет &lt;сикли&gt;, и всеки леген седемдесет &lt;сикли&gt;; всичкото сребро на съдовете беше две хиляди и четиристотин &lt;сикли&gt;, според сикъла на светилището; ⁸⁶дванадесет златни темянника пълни с темян; (всеки темянник беше от десет &lt;сикли&gt;, според сикъла на светилището; всичкото злато на темянниците беше сто и двадесет &lt;сикли&gt;); ⁸⁷всичкият добитък за всеизгаряне беше дванадесет юнеца, дванадесет овена, дванадесет едногодишни агнета, заедно с хлебния им принос, и дванадесет козела в принос за грях; ⁸⁸и всичкият добитък за примирителна жертва беше двадесет и четири юнеца, шестдесет овена, шестдесет козела и шестдесет едногодишни агнета. Така стана освещаването на олтара, след като биде помазан. ⁸⁹И когато влезе Моисей в шатъра за срещане, за да говори с &lt;Бога&gt;, тогава чу гласа; който му говореше отгоре на умилостивилището, което беше върху ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството между двата херувима; и говореше му.

Chapter 8

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Говори на Аарона, казвайки му: Когато палиш светилата, седемте светила да светят на предната страна на светилника. ³И Аарон направи така; запали светилата на светилника &lt;така щото да светят&gt; на предната му страна, според както Господ заповяда на Моисея. ⁴И ето каква беше направата на светилника: изкован от злато, от стъблото до цветята си беше изкован, според образеца, който Господ показа на Моисея, така направи той светилника. ⁵Господ говори още на Моисея, казвайки: ⁶Вземи левитите измежду израилтяните, и ги очисти. ⁷И така да им направиш за очистването им: поръси ги с очистителна вода, и нека обръснат цялото си тяло, и изперат дрехите си, и се очистят. ⁸После да вземат един юнец заедно с хлебния му принос от чисто брашно смесено с дървено масло; а ти да вземеш друг юнец в принос за грях. ⁹И да приведеш левитите пред шатъра за срещане, и да събереш цялото общество израилтяни; ¹⁰и когато приведеш левитите пред Господа, нека израилтяните положат ръцете си на левитите; ¹¹и Аарон да принесе левитите пред Господа, като принос от страна на израилтяните, за да вършат те Господната служба. ¹²И като положат левитите ръцете си на главите на юнците, ти да принесеш единия в принос за грях, а другия за всеизгаряне Господу, за да направиш умилостивение за левитите. ¹³И да поставиш левитите пред Аарона и пред синовете му, и да ги принесеш като принос Господу. ¹⁴Така да отделиш левитите измежду израилтяните; и левитите ще бъдат Мои. ¹⁵А след това левитите да влязат, за да слугуват в шатъра за срещане, когато си ги очистил и си ги принесъл като принос. ¹⁶Понеже те Ми са всецяло дадени измежду израилтяните; вместо всичките първородни от израилтяните, всички, които отварят утроба, съм ги взел за Себе Си. ¹⁷Защото всичките първородни измежду израилтяните са Мои, и човек и животно; в деня, когато поразих всичките първородни в Египетската земя, осветих ги за Себе Си. ¹⁸А левитите взех вместо всичките първородни измежду израилтяните. ¹⁹Левитите нарочно дадох на Аарона и на синовете му измежду израилтяните, за да вършат служенето на израилтяните в шатъра за срещане, и да правят умилостивение за израилтяните, за да се не появи язва между израилтяните, когато израилтяните се приближават при светилището. ²⁰Тогава Моисей и Аарон и цялото общество израилтяни постъпиха с левитите напълно, както Господ заповяда на Моисея за левитите; така им сториха израилтяните. ²¹И тъй, левитите се очистиха от греховете си, и изпраха дрехите си; и Аарон ги принесе като принос пред Господа, и Аарон направи за тях умилостивение, за да ги очисти. ²²И след това левитите влязоха в шатъра за срещане, за да вършат службата си пред Аарона и пред синовете му; според както Господ заповяда на Моисея за левитите, така им сториха. ²³Господ говори още на Моисея, казвайки: ²⁴Ето определеното за левитите: от двадесет и пет години и нагоре да влизат в отреда, за да вършат слугуването в шатъра за срещане; ²⁵а от петдесет години да престават да вършат слугуване и да не слугуват вече, ²⁶но да помагат на братята си в шатъра за срещане, да пазят заръчаното; а слугуване да не вършат. Така да постъпваш с левитите, колкото за дадените им заръчвания.

Chapter 9

¹И в първия месец на втората година, откак излязоха из Египетската земя, Господ говори още на Моисея в Синайската пустиня, казвайки: ²Нека направят израилтяните пасхата на определеното й време. ³На четиринадесетия ден от тоя месец привечер да я направите, на определеното й време; според всичките закони за нея и според всичките наредби за нея да я направите. ⁴И тъй, Моисей каза на израилтяните да направят пасхата. ⁵Направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия &lt;месец&gt; привечер, в Синайската пустиня; напълно според както Господ заповяда на Моисея, така направиха израилтяните. ⁶А имаше някои, които бяха нечисти, поради мъртво човешко тяло, та не можаха да направят пасхата в оня ден; и в същия ден те дойдоха пред Моисея и пред Аарона, ⁷и тия мъже му рекоха: Ние сме нечисти, поради мъртво човешко тяло, защо да ни спират да не принесем между израилтяните Господния принос на времето му? ⁸А Моисей им рече: Постойте, за да чуя какво ще заповяда Господ за вас. ⁹И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹⁰Говори на израилтяните, казвайки: Ако някой човек от вас или от потомците ви бъде нечист, поради мъртво тяло, или е далеч на път, нека и той направи пасхата Господу; ¹¹нека я направят на четиринадесетия ден от втория месец привечер, и нека я ядат с безквасни хлябове и горчиви треви; ¹²да не оставят от нея до утрото, нито да трошат кост от нея; да я направят, според всичките повеления за пасхата. ¹³А който е чист, и не е на път, ако пренебрегне да направи пасхата, тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си; понеже не е принесъл Господния принос на времето му, тоя човек ще носи греха си. ¹⁴И ако някой чужденец, който е пришелец между вас, желае да направи пасхата Господу, нека я направи, според повеленията за пасхата и според наредбата за нея; един закон ще имате и за чужденеца и за туземеца. ¹⁵И в деня, когато се постави скинията, облакът покри скинията, шатъра &lt;за плочите&gt; на свидетелството; и от вечер до заран над скинията имаше като огнено явление. ¹⁶Така ставаше всякога: облакът я покриваше, и нощем имаше огнено явление. ¹⁷И когато се дигаше облакът от шатъра, тогава, след това, израилтяните тръгваха; и гдето заставаше облакът, там израилтяните разполагаха стан. ¹⁸По Господно повеление тръгваха израилтяните, и по Господно повеление разполагаха стан; до тогаз, до когато облакът стоеше над скинията, те си оставаха в стана. ¹⁹И когато облакът стоеше над скинията много дни, тогава израилтяните пазеха Господното заръчване и не тръгваха; ²⁰а понякога облакът стоеше над скинията малко дни; но пак по Господно повеление оставаха разположени в стана, и по Господно повеление тръгваха. ²¹И понякога облакът стоеше &lt;само&gt; от вечер до заран; но пак на заранта, когато се дигаше облакът, тогава и те тръгваха; когато се дигаше облакът, било денем или нощем, тогава и те тръгваха; ²²Ако облакът продължаваше да стои над скинията два дена, или един месец, или една година, то и израилтяните оставаха в стана си и не тръгваха; а когато той се дигаше, те тръгваха. ²³Според Господно повеление разполагаха стан, и според Господно повеление тръгваха; те пазеха заръчаното от Бога, както заповядваше Господ чрез Моисея.

Chapter 10

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете. ³Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане. ⁴Ако засвирят само с едната &lt;тръба&gt;, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници. ⁵А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток; ⁶и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат. ⁷А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога. ⁸И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви. ⁹И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си. ¹⁰И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог. ¹¹Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията &lt;за плочите&gt; на свидетелството. ¹²И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според &lt;реда на&gt; пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня. ¹³Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея. ¹⁴Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син. ¹⁵Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син. ¹⁶А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син. ¹⁷Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията. ¹⁸После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син. ¹⁹Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син. ²⁰А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син. ²¹Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше. ²²После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син. ²³Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син. ²⁴А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син. ²⁵После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син. ²⁶Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син. ²⁷А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син. ²⁸Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха. ²⁹В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил ... за.} добро на Израиля. ³⁰Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си. ³¹А &lt;Моисей&gt; каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас. ³²И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе. ³³И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка. ³⁴И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана. ³⁵И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят. ³⁶А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.

Chapter 11

¹И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше &lt;неколцина&gt; в края на стана. ²Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана. ³И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях. ⁴И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем? ⁵Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук; ⁶а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна. ⁷(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий. ⁸И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло. ⁹Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна). ¹⁰И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея. ¹¹Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде? ¹²Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им? ¹³От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем. ¹⁴Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене. ¹⁵Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си. ¹⁶Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе. ¹⁷И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам. ¹⁸И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете. ¹⁹Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена, ²⁰но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет? ²¹И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец. ²²Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни? ²³А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не. ²⁴И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра. ²⁵Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха. ²⁶Обаче двама &lt;от&gt; мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана. ²⁷И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана. ²⁸И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им. ²⁹А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях! ³⁰И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини. ³¹Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те &lt;летяха&gt; до два лакътя над повърхността на земята. ³²Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана. ³³А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва. ³⁴И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде. ³⁵А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.

Chapter 12

¹В това време Мариам и Аарон говориха против Моисея поради етиопянката, която бе взел за жена, (защото беше взел една етиопянка); и рекоха: ²Само чрез Моисея ли говори Господ? не говори ли и чрез нас? И Господ чу това. ³А Моисей беше човек много кротък, повече от всичките човеци, които бяха на земята. ⁴И веднага Господ рече на Моисея, на Аарона и на Мариам: Излезте вие трима към шатъра за срещане. И тъй, излязоха и тримата. ⁵Тогава Господ слезе в облачен стълб, застана пред входа на шатъра и повика Аарона и Мариам, и те двамата излязоха. ⁶И рече: Слушайте сега думите Ми. Ако има пророк между вас, Аз Господ ще му стана познат чрез видение, на сън ще му говоря. ⁷Но слугата Ми Моисей не е така &lt;поставен&gt;, той, който е верен в целия Ми дом; ⁸с него Аз ще говоря уста с уста, ясно, а не загадъчно; и той ще гледа Господния Образ. Как, прочее, не се убояхте вие да говорите против слугата Ми Моисея? ⁹И гневът на Господа пламна против тях, и Той си отиде. ¹⁰И като се оттегли облакът от шатъра, ето, Мариам беше прокажена, &lt;бяла&gt; като сняг; като погледна Аарон на Мариам, ето, тя беше прокажена. ¹¹Тогава Аарон рече на Моисея: Моля ти се, господарю мой, не ни възлагай тоя грях, с който сторихме безумие и съгрешихме. ¹²Да не бъде тя като мъртво &lt;дете&gt;, на което половина от тялото е изтляло, когато излиза из утробата на майка си. ¹³И Моисей викна към Господа, казвайки: О Боже, моля Ти се, изцели я. ¹⁴А Господ каза на Моисея: Ако би я заплюл баща й в лицето, не щеше ли да бъде посрамена седем дена? Нека бъде затворена вън от стана седем дена, и след това да се прибере. ¹⁵И тъй, Мариам бе затворена седем дена вън от стана, и людете не се дигнаха, докато не се прибра Мариам. ¹⁶Подир това людете се дигнаха от Асирот, и разположиха стан във Фаранската пустиня.

Chapter 13

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Изпрати мъже, за да съгледат Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните; да изпратите по един мъж от всяко племе на бащите им, и всички да са от първенците между тях. ³И тъй, според Божието повеление Моисей ги изпрати от Фаранската пустиня; всичките мъже бяха главни между израилтяните. ⁴Ето имената им: от Рувимовото племе, Самуй Закхуровият син; ⁵от Симеоновото племе, Сафат Хориевият син; ⁶от Юдовото племе, Халев Ефониевият син; ⁷от Исахаровото племе, Игал Иосифовият син; ⁸от Ефремовото племе, Осия Навиевият син; ⁹от Вениаминовото племе, Фалтий Рефуевият син; ¹⁰от Завулоновото племе, Гадиил Содиевият син; ¹¹от Иосифовото племе, от Манасиевото племе, Гадий Сусиевият син; ¹²от Дановото племе, Амиил Гамалиевият син; ¹³от Асировото племе, Сетур Михаиловият син; ¹⁴от Нефталимовото племе, Наавий Вопсиевият син; ¹⁵от Гадовото племе, Геуил Махиевият син; ¹⁶Тия са имената на мъжете, които Моисей изпрати, за да съгледат земята; и Моисей наименува Осия Навиевия син Исус. ¹⁷Като ги изпрати да съгледат Ханаанската земя, Моисей им рече: Качете се по южната страна и изкачете се на бърдата, ¹⁸та вижте каква е земята, и людете, които живеят в нея, силни ли са или слаби, малко ли са или много; ¹⁹и каква е земята, на която те живеят, добра ли е или лоша; и какви са градовете, в които те живеят, от шатри ли са или са укрепени; ²⁰и каква е земята, плодовита ли е или постна, има ли по нея дървета или не. И бъдете смели, и донесете от плодовете на земята. А тогава беше времето на първозрялото грозде. ²¹И така, те се качиха и съгледаха земята от Цинската пустиня до Роов при прохода на Емат. ²²После се изкачиха по южната страна и дойдоха до Хеврон, гдето живееха Енаковите синове Ахиман, Сесай и Талмай. (А Хеврон беше построен седем години преди Египетския Зоан). {Гръцки: Танис; &lt;сега&gt;: Сан.} ²³И като дойдоха до долината Есхол, от там отрязаха една лозова пръчка с един грозд, който двама носеха на върлина; &lt;взеха&gt; и нарове и смокини. ²⁴Онова място се нарече долина Есхол {Т.е.: Грозд.} по причина на грозда, който израилтяните отрязаха от там. ²⁵А на края на четиридесетте дена те се върнаха от съгледването на земята. ²⁶И отивайки дойдоха при Моисея, при Аарона и при цялото общество израилтяни във Фаранската пустиня, в Кадис; и дадоха отчет на тях и на цялото общество, и показаха им плода на земята. ²⁷И разказаха му, думайки: Ходихме в земята, в която ни изпрати; и наистина там текат мляко и мед; ето и плода й. ²⁸Людете обаче, които живеят в земята, са силни, и градовете укрепени и много големи; там видяхме още и Енаковите синове. ²⁹Амаличаните живеят в земята към юг; хетейците, евусейците и аморейците живеят по планините; а ханаанците живеят при морето и край бреговете на Иордан. ³⁰Но Халев успокояваше людете пред Моисея, като казваше: Да вървим напред незабавно и да я завладеем, защото можем да я превземем. ³¹А мъжете, които бяха отишли заедно с него, рекоха: Не можем да излезем против ония люде, защото са по-силни от нас. ³²И зле представяха пред израилтяните земята, която бяха съгледали, казвайки: Земята, която обходихме, за да я съгледаме, е земя, която изпояжда жителите си; и всичките люде, които видяхме в нея, са превисоки мъже. ³³Там видяхме исполините, Енаковите синове, от исполинския род; и &lt;пред тях&gt; нам се виждаше, че сме като скакалци; такива се виждахме и на тях.

Chapter 14

¹Тогава цялото общество извика с висок глас, и людете плакаха през оная нощ. ²И всичките израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона; и цялото общество им рече: Да бяхме измрели в Египетската земя! или в тая пустиня да бяхме измрели! ³И защо ни води Господ в тая земя да паднем от нож, и жените ни и децата ни да бъдат разграбени? Не щеше ли да ни е по-добре да се върнем в Египет? ⁴И рекоха си един на друг: Да си поставим началник и да се върнем в Египет. ⁵Тогава Моисей и Аарон паднаха на лицата си пред цялото множество на обществото израилтяни. ⁶И Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син, от ония, които съгледаха земята, раздраха дрехите си, ⁷и говориха на цялото общество израилтяни, казвайки: Земята, през която минахме, за да я съгледаме, е много добра земя. ⁸Ако бъде благоволението на Господа към нас, тогава Той ще ни въведе в тая земя и ще ни я даде, - земя гдето текат мляко и мед. ⁹Само недейте въстава против Господа, нито се бойте от людете на земята, защото те са ястие за нас; защитата им се оттегли от върху тях; а Господ е с нас; не бойте се от тях. ¹⁰Но цялото общество рече да ги убият с камъни. Тогава Господната слава се яви в шатъра за срещане пред всичките израилтяни. ¹¹И Господ рече на Моисея: До кога ще Ме презират тия люде? и до кога няма да Ме вярват, въпреки всичките знамения, които съм извършил посред тях? ¹²Ще ги поразя с мор и ще ги изтребя; а тебе ще направя народ по-голям и по-силен от тях. ¹³Но Моисей рече на Господа: Тогава египтяните ще чуят; защото Ти със силата Си си извел тия люде изсред тях; ¹⁴и ще кажат това на жителите на тая земя, &lt;които&gt; са чули, че Ти, Господи, си между тия люде, - че Ти, Господи, се явяваш лице с лице, и че облакът Ти стои над тях, и че Ти вървиш пред тях денем в облачен стълб, а нощем в огнен стълб. ¹⁵И ако изтребиш тия люде, като един човек, тогава народите, които са чули за Тебе, ще говорят казвайки: ¹⁶Понеже не можа Иеова да въведе тия люде в земята, за която им се кле, за това ги погуби в пустинята. ¹⁷И сега, моля Ти се, нека се възвеличи силата на Господа мой, както си говорил, казвайки: ¹⁸Господ е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление, и никак не обезвинява &lt;виновния&gt;, и въздава беззаконието на бащите върху чадата до третия и четвъртия род. ¹⁹Прости, моля Ти се, беззаконието на тия люде, и според Твоята голяма милост, и според както си прощавал на тия люде от Египет до тука. ²⁰И рече Господ: Прощавам &lt;им&gt;, според както си казал; ²¹но наистина &lt;заклевам се&gt; в живота Си, че ще се изпълни целия свят с Господната слава. ²²Понеже от всички тия мъже, които са виждали славата Ми и знаменията, които извърших в Египет и в пустинята, и са Ме раздразвали до сега десет пъти, и не послушаха гласа Ми, ²³наистина ни един от тях няма да види земята, за която се клех на бащите им, нито ще я види един от ония, които Ме презряха. ²⁴Но понеже слугата ми Халев има в себе си друг дух, и той напълно Ме последва, за това него ще въведа в земята, в която влезе, и потомството му ще я наследва. ²⁵(А амаличаните и ханаанците живеят в долината). Утре се върнете та идете в пустинята към Червеното море. ²⁶Господ говори още на Моисея и Аарона, казвайки: ²⁷До кога &lt;ще търпя&gt; това нечестиво общество, което роптае против Мене? Чух роптанията на израилтяните, с които роптаят против Мене. ²⁸Кажи им: &lt;Заклевам&gt; се в живота Си, казва Господ, навярно ще направя на вас така, както вие говорихте в ушите Ми; ²⁹труповете ви ще паднат в тая пустиня; и от преброените между вас, колкото сте на брой от двадесет години и нагоре, които сте роптали против Мене, ³⁰ни един не ще влезе в земята, за която се клех да ви заселя в нея, освен Халева Ефониевият син и Исуса Навиевият син. ³¹Но децата ви, за които рекохте, че ще бъдат разграбени, тях ще въведа; и те ще познаят земята, която вие презряхте. ³²А вашите трупове ще паднат в тая пустиня. ³³И децата ви ще скитат {Еврейски: бъдат овчари.} по пустинята четиридесет години, и ще теглят поради вашите блудствувания, докато се изпоядат труповете ви в пустинята. ³⁴Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дена, всеки ден за една година, четиридесет години ще теглите поради беззаконията си, и ще познаете &lt;какво значи&gt; Аз да съм неблагоразположен. ³⁵Аз Господ говорих; наистина така ще направя на цялото това нечестиво общество, което се е събрало против Мене; в тая пустиня ще се довършат, и в нея ще измрат. ³⁶И ония мъже, които Моисей изпрати да съгледат земята, които, като се върнаха, направиха цялото общество да роптае против него, и зле представиха земята, ³⁷тия мъже, които зле представиха земята, измряха от язвата пред Господа. ³⁸А Исус Навиевият син и Халев Ефониевият син останаха живи измежду ония мъже, които ходиха да съгледат земята. ³⁹Тогава Моисей каза тия думи на всичките израилтяни; и людете плакаха горчиво. ⁴⁰И сутринта, като станаха рано, изкачиха се на планинския връх и казваха: Ето ни; и ще вървим напред на мястото, което Господ &lt;ни&gt; е обещал; защото съгрешихме. ⁴¹А Моисей рече: Защо престъпвате така Господното повеление, тъй като това няма да успее? ⁴²Не вървете напред, защото Господ не е между вас, да не би да ви поразят неприятелите ви. ⁴³Защото амаличаните и ханаанците са там пред вас, и вие ще паднете от нож. Понеже отстъпихте и не следвахте Господа, затова Господ няма да бъде с вас. ⁴⁴Обаче те дръзнаха да се изкачат на планинския връх; но ковчегът на Господния завет и Моисей не излязоха изсред стана. ⁴⁵Тогава амаличаните и ханаанците, които живееха на оная планина, слязоха та ги разбиха, и поразяваха ги дори до Хорма.

Chapter 15

¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, която Аз ви давам да живеете в нея, ³и пренесете жертва чрез огън Господу, било всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или доброволен принос, или на празниците си, за да направите благоухание Господу от говедата или от овците, ⁴тогава оня, който принася приноса си Господу, нека принесе за хлебен принос една десета &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с четвърт ин дървено масло. ⁵И за всяко агне на всеизгарянето или на жертвата да притуриш четвърт от ин вино за възлияние, ⁶или за всеки овен да притуриш за хлебен принос две десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с една трета от ин дървено масло; ⁷и за възлияние да принесеш една трета от ин вино за благоухание Господу. ⁸И ако принесеш от говедата за всеизгаряне, или жертва за изпълнение на обрек, или примирителен принос Господу, ⁹тогава с &lt;жертвата&gt; от говедата да принесеш за хлебен принос три десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с половин ин дървено масло; ¹⁰и за възлияние да принесеш половин ин вино в жертва чрез огън за благоухание Господу. ¹¹Така трябва да се прави за всяко говедо, или за всеки овен, или за всяко агне или яре. ¹²Според числото, което ще принесете, така да направите за всяко според числото им. ¹³Всеки туземец да прави така, когато принася жертва чрез огън за благоухание Господу. ¹⁴Ако някой чужденец е пришелец между вас, или ако какъвто и да бил е между вас във всичките ви поколения, и принася жертва чрез огън за благоухание Господу, то както правите вие, така да направи и той. ¹⁵Един закон да има за вас, които сте от обществото, и за чужденеца, който е пришелец &lt;между вас&gt;, един вечен закон във всичките ви поколения; както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа. ¹⁶Един закон и една наредба да има за вас и за чужденеца, който е пришелец между вас. ¹⁷Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹⁸Говори на израилтяните, казвайки им: Когато влезете в земята, в която Аз ви въвеждам, ¹⁹и ядете от хляба на земята, тогава да принесете Господу възвишаем принос; ²⁰от първото си тесто да принесете пита за възвишаем принос; да го възвишите, както правите с възвишаемия принос от гумно. ²¹От първото си тесто да давате Господу възвишаем принос във всичките си поколения. ²²И ако прегрешите и не изпълните всички тия заповеди, които Господ каза на Моисея, ²³то ест, всичко, което Господ ви заповяда чрез Моисея, от деня когато Господ даде заповедта и нататък във всичките ви поколения, ²⁴то, ако е сторено от незнание, без да знае обществото - цялото общество нека принесе един юнец за всеизгаряне за благоухание Господу, заедно с хлебния му принос и с възлиянието му, според наредбата, и един козел в принос за грях. ²⁵И свещеникът да направи умилостивение за цялото общество израилтяни, и ще им се прости; защото е станало от незнание, и те са принесли приноса си в жертва чрез огън Господу, и приноса си за грях пред Господа за несъзнателната си погрешка; ²⁶и ще се прости на цялото общество израилтяни и на чужденеца, който е пришелец между тях, защото колкото за всичките люде стореното е станало от незнание. ²⁷Но ако един човек съгреши от незнание, той трябва да принесе едногодишна коза в принос за грях. ²⁸И свещеникът да направи умилостивение пред Господа за човека, който е съгрешил от незнание; когато съгреши от незнание, да направи умилостивение за него, и ще му се прости. ²⁹Един закон да има за вас, както за туземеца от израилтяните, така и за чужденеца, който е пришелец между тях, когато съгреши от незнание. ³⁰Но ако някой съгреши с надменна ръка, бил той туземец или чужденец, той показва презрение към Господа; тоя човек ще бъде изтребен измежду людете си. ³¹Понеже е презрял словото на Господа и престъпил заповедта Му, тоя човек непременно ще се изтреби, беззаконието му ще бъде върху него. ³²Когато израилтяните бяха в пустинята, намериха един човек, който събираше дърва в съботен ден. ³³И ония, които го намериха като събираше дърва, доведоха го при Моисея и Аарона и при цялото общество. ³⁴И туриха го под стража, понеже не беше още изявено що трябваше да сторят с него. ³⁵И Господ каза на Моисея: Човекът непременно трябва да се умъртви; цялото общество да го убие с камъни вън от стана. ³⁶И тъй, цялото общество го изведе вън от стана и го уби с камъни, та умря, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁷Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ³⁸Говори на израилтяните и заповядай им да правят, във всичките си поколения, ресни по краищата на дрехите си, и да турят син ширит по ресните на всичките краища. ³⁹И това да ви бъде за ресни, като ги гледате, да помните всичките Господни заповеди и да ги изпълнявате, и да не дирите &lt;неща&gt; по своите си сърца и по своите си очи, подир, които неща вие блудствувате; ⁴⁰та да помните и изпълнявате всичките Ми заповеди, и да бъдете свети на вашия Бог. ⁴¹Аз съм Господ вашият Бог, Който ви изведох из Египетската земя, за да ви бъда Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

Chapter 16

¹А Корей син на Исаара, син на Каата Левиевият син, и Датан и Авирон синове на Елиава, и Он син на Фалета, Рувимуви потомци, като си взеха човеци, ²дигнаха се против Моисея, с двеста и петдесет човеци от израилтяните, първенци на обществото, избрани за съветници, именити мъже. ³Събраха се, прочее, против Моисея и против Аарона и рекоха им: Стига ви толкоз! Цялото общество е свето, всеки един от тях, и Господ е всред тях. А защо възвишавате себе си над Господното общество? ⁴А Моисей, като чу това, падна на лицето си, ⁵и говори на Корея и на цялата му дружина, казвайки: Утре Господ ще покаже кои са Негови, и кой е свет, и кого ще направи да се приближи при Него. Онзи, който Той избере ще направи да се приближи при Него. ⁶Това направете: ти, Корее, и цялата ти дружина, вземете си кадилници, ⁷турете в тях огън, и турете в тях темян пред Господа утре; и когото Господ избере, той ще бъде свет. Стига толкоз и вам, левийци! ⁸И Моисей рече на Корея; Чуйте сега, вий левийци: ⁹малко ли ви е това, гдето Израилевият Бог отдели вас от Израилевото общество, та ви направи да се приближавате при Него, за да вършите службата на Господната скиния и да стоите пред обществото, за да им служите? ¹⁰Той те направи да се приближиш при Него, и заедно с тебе всичките ти братя левийците; а искате ли и свещенството? ¹¹Така, че ти и цялата ти дружина сте се събрали против Господа; защото кой е Аарон, та да роптаете против него? ¹²И Моисей изпрати да повикат Датана и Авирона, Елиавовите синове; а те отговориха: Няма да дойдем. ¹³Малко ли е това, гдето си ни извел из земя, в която текат мляко и мед, за да ни измориш в пустинята, та още и владетел ли искаш да направиш себе си над нас? ¹⁴При това, ти не си ни довел в земя, гдето текат мляко и мед, нито си ни дал да наследим ниви и лозя. Ще извърташ ли очите на тия хора? Няма да дойдем. ¹⁵Тогава Моисей се разсърди много, и рече Господу: Не погледвай благосклонно на приноса им; аз не съм взел нито един осел от тях, и никому от тях не съм сторил зло. ¹⁶И Моисей рече на Корея: Утре ти и всички, които си събрал, да се намерите пред Господа, - ти, и те, и Аарон; ¹⁷и вземете всеки кадилницата си, турете в тях темян, и занесете пред Господа всеки кадилницата си, двеста и петдесет кадилници; също и ти и Аарон, - всеки своята кадилница. ¹⁸Прочее, те взеха всеки кадилницата си, туриха огън в тях, туриха в тях и темян, и застанаха пред входа на шатъра за срещане заедно с Моисея и Аарона, ¹⁹Корей събра против тях и цялото общество пред входа на шатъра за срещане; и Господната слава се яви на цялото общество. ²⁰Тогава Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: ²¹Отделете се отсред това общество, за да ги изтребя в един миг. ²²А те паднаха на лицата си и рекоха: О Боже, Боже на духовете на всяка твар! ако един човек е съгрешил, ще се разгневиш ли на цялото общество? ²³Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²⁴Говори на обществото, казвайки: Отстъпете от жилищата на Корея, Датана и Авирона. ²⁵И тъй, Моисей стана та отиде при Датана и Авирона; подир него отидоха и Израилевите старейшини. ²⁶И говори на обществото, казвайки: Отстъпете, моля ви се от шатрите на тия нечестиви човеци, и не се допирайте до нищо тяхно, за да не погинете всред всичките техни грехове. ²⁷И тъй, те навред отстъпиха от жилищата на Корея, Датана и Авирона; а Датан и Авирон излязоха та застанаха при входовете на шатрите си, с жените си и малките си деца. ²⁸И рече Моисей: От това ще познаете, че Господ ме е изпратил да извърша всички тия дела, и че не &lt;ги правя&gt; от себе си: ²⁹ако тия човеци умрат, както умират всичките човеци, или ако им се въздаде, според както се въздава на всичките човеци, то Господ не ме е изпратил; ³⁰но ако Господ направи ново нещо, - ако отвори земята устата си та погълне тях и всичко, което е тяхно, и те слязат живи в ада {Еврейски: шеол, т.е., мястото на умрелите.}, тогава ще познаете, че тия човеци презряха Господа. ³¹Като изговори той всички тия думи, земята се разпукна под тях. ³²Земята отвори устата си и погълна тях, домочадията им, всичките Корееви човеци и всичкия им имот. ³³Те и всичко тяхно слязоха живи в ада, земята ги покри, и те погинаха отсред обществото. ³⁴А целият Израил, които бяха около тях, побягнаха, като извикаха, думайки: Да не погълне земята и нас. ³⁵И огън излезе от Господа и пояде ония двеста и петдесет мъже, които принесоха темяна. ³⁶След това Господ говори на Моисея, казвайки: ³⁷Кажи на Елеазара, син на свещеника Аарона, да прибере кадилниците отсред изгарянето; а ти разпръсни огъня нататък; защото свети са ³⁸кадилниците на тия човеци, които съгрешиха против своя си живот {Или: своята си душа.}, и нека ги направят на плочи за обковаване на олтара; понеже те ги принесоха пред Господа, и за това са свети; и те ще бъдат за знамение на израилтяните. ³⁹И тъй, свещеникът Елеазар прибра медните кадилници, които изгорелите бяха принесли; и направиха ги на плочи за обковаване на олтара, ⁴⁰да напомнюват на израилтяните, че никой чужд човек, който не е от Аароновото потомство, не бива да пристъпва да принася темян пред Господа, за да не стане като Корея и дружината му. &lt;Това стори Елеазар&gt;, както Господ му рече чрез Моисея. ⁴¹А на следния ден цялото общество израилтяни възроптаха против Моисея и Аарона, като казваха: Вие избихте Господните люде. ⁴²Но когато обществото се беше събрало против Моисея и Аарона, погледнаха към шатъра за срещане, и ето, облакът го покри, и Господната слава се яви. ⁴³И Моисей и Аарон дойдоха пред шатъра за срещане. ⁴⁴И Господ говори на Моисея, казвайки: ⁴⁵Оттеглете се отсред това общество, за да ги погубя в един миг. Но те паднаха на лицата си. ⁴⁶Тогава Моисей рече на Аарона: Вземи кадилницата си, тури в нея огън от олтара, и тури на него темян та иди скоро в обществото и направи умилостивение за тях; защото гняв излезе от Господа, язвата почна. ⁴⁷Аарон, прочее, взе &lt;кадилницата си&gt;, както рече Моисей, и завтече се сред обществото; и, ето, язвата беше почнала между людете; и той тури темяна и направи умилостивение за людете. ⁴⁸А като застана между мъртвите и живите, язвата престана. ⁴⁹Умрелите от язвата бяха четиринадесет хиляди и седемстотин човеци, освен ония, които умряха в Кореевата работа. ⁵⁰И Аарон се върна при Моисея до входа на шатъра за срещане, защото язвата престана.

Chapter 17

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, и вземи от тях дванадесет жезли, по един жезъл за всеки дом, от всичките им първенци, според домовете на бащите им, и напиши името на всекиго на жезъла му. ³На Левиевия жезъл напиши името на Аарона; понеже ще има по един жезъл за всеки началник на бащините им домове. ⁴Положи ги в шатъра за срещане пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, гдето Аз се срещам с вас. ⁵И жезълът на човека, когото избера, ще процъфти. Така ще направя да престанат пред Мене роптанията на израилтяните, с които те роптаят против вас. ⁶Моисей, прочее, каза на израилтяните; и всичките им първенци му дадоха дванадесет жезъла, всеки първенец по един жезъл, според бащините си домове; и Аароновият жезъл беше между жезлите им. ⁷И Моисей положи жезлите пред Господа в шатъра &lt;за плочите&gt; на свидетелството. ⁸И на следния ден Моисей влезе в шатъра &lt;за плочите&gt; на свидетелството; и ето, Аароновият жезъл за Левиевия дом беше покарал и произрастил пъпки, цъфнал, и завързал зрели бадеми. ⁹И Моисей изнесе всичките жезли от пред Господа при всичките израилтяни; и те, като ги прегледаха, взеха всеки жезъла си. ¹⁰Тогава Господ каза на Моисея: Върни Аароновия жезъл пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, за да се пази за знак против бунтовническия род; и така да направиш да престанат роптанията им против Мене, та да не измрат. ¹¹И Моисей направи така; според както Господ му заповяда така направи. ¹²Тогава израилтяните говориха на Моисея, казвайки: Ето, ние загиваме, погубени сме, всички сме погубени; ¹³всеки, който се приближава, който се приближи до Господната скиния, умира; ще измрем ли ние всички?

Chapter 18

¹И Господ каза на Аарона: Ти, синовете ти и домът на баща ти с тебе ще носите виновността за светилището; и ти и синовете ти с тебе ще носите виновността за свещенството си. ²А приближи при себе си и братята си, Левиевото племе, племето на баща ти, за да са свързани с тебе и да ти слугуват; а ти и синовете ти с тебе да бъдете при шатъра &lt;за плочите&gt; на свидетелството. ³И &lt;левитите&gt; ще пазят заръчаното от тебе, и заръчаното за целия шатър; само до принадлежностите на светилището и до олтара да се не приближават, за да не умрат, те и вие. ⁴Нека бъдат свързани с тебе, и да пазят заръчаното за шатъра за срещане във всяка служба на шатъра; и чужд човек да се не приближи при вас. ⁵Така да пазите заръчаното за светилището и заръчаното за олтара, щото да не падне вече гняв върху израилтяните. ⁶И, ето, Аз взех братята ви левитите отсред израилтяните; те ви са всецяло дар, дадени Господу, да вършат службата на шатъра за срещане. ⁷А ти и синовете ти с тебе ограничавайте свещенодействието си във всичко, което се отнася до олтара и което е извътре завесата, и &lt;около тях&gt; да служите. Вам подарявам службата на свещенството; а чуждият човек, който би се приближил, да се умъртви. ⁸Господ рече на Аарона: Ето, Аз дадох на тебе надзора на Моите възвишаеми приноси, сиреч, на всичките неща посвещавани от израилтяните; на тебе и на синовете ти ги дадох като &lt;ваше&gt; вечно право поради това, че сте били помазани. ⁹От пресветите неща, това, което не се туря на огъня, ще бъде твое; всичките им приноси, всичките им хлебни приноси, всичките им приноси за грях, и всичките им приноси за престъпление, които те дават на Мене, ще бъдат пресвети за тебе и за синовете ти. ¹⁰На пресвето място да ги ядете; всеки от мъжки пол да яде от тях; свети да ти бъдат. ¹¹И ето що е твое: възвишаемият принос от дара им, с всичките движими приноси на израилтяните; давам ги на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като &lt;ваше&gt; вечно право. Който е чист у дома ти да ги яде. ¹²Всичко що е най-добро от дървеното масло, и всичко що е най-добро от виното и от житото, първите им плодове, които те дават Господу, на тебе ги давам. ¹³Първите плодове от всичките &lt;произведения&gt; на земята им, които те ще донасят Господу, ще бъдат твои; който е чист у дома ти да ги яде. ¹⁴Всяко обречено нещо в Израиля ще бъде твое. ¹⁵Всяко първородно от всякакъв вид {Еврейски: от всяка плът.}, което принасят Господу, било човек или животно, ще бъде твое; но за първородното от човека непременно да вземеш откуп, и за първородното от нечисти животни да вземаш откуп. ¹⁶Като станат на един месец подлежащите на откупуване да вземаш откуп за тях по твоята оценка, пет сребърни сикли, според сикъла на светилището, който е двадесет гери. ¹⁷А за първородните от говедата, или за първородните от овците, и за първородните от козите да не вземаш откуп; те са свети; с кръвта им да поръсваш олтара, а тлъстината им да изгаряш, като жертва чрез огън, за благоухание Господу. ¹⁸А месото им да бъде твое, както са твои движимите гърди и дясното бедро. ¹⁹Всичките възвишаеми приноси от светите неща, които израилтяните принасят Господу, давам на тебе, на синовете ти и на дъщерите ти с тебе, като &lt;ваше&gt; вечно право. Това е вечен завет със сол пред Господа за тебе и за потомството ти с тебе. ²⁰Господ рече още на Аарона: Ти да нямаш наследство в тяхната земя, нито да имаш дял между тях; Аз съм твоят дял и твоето наследство между израилтяните. ²¹А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане. ²²Израилтяните да не пристъпят вече при шатъра за срещане, да не би да се натоварят с грях и да измрат. ²³Но левитите да вършат службата в шатъра за срещане, и те да носят виновността си; вечен закон ще бъде във всичките ви поколения да нямат те наследство между израилтяните. ²⁴Защото десетъците, които израилтяните принасят за възвишаем принос Господу, давам в наследство на левитите; за това рекох за тях: Те да нямат наследство между израилтяните. ²⁵И Господ говори на Моисея, казвайки: ²⁶Говори на левитите, казвайки им: Когато вземате от израилтяните десетъка, който ви дадох от тях за ваше наследство, тогава да принасяте от него десетък от десетъка за възвишаем принос Господу. ²⁷И &lt;тия&gt; ваши възвишаеми приноси ще ви се считат като жито от гумното, и като изобилие на вино от лина. ²⁸Така и вие да принасяте възвишаем принос Господу от всичките десетъци, които вземате от израилтяните; и от тях да давате на свещеника Аарона възвишаем принос Господу. ²⁹От всичките си дарове да принасяте всеки възвишаем принос Господу, то ест, осветената част от всичко що е най-добро от тях. ³⁰За това, да им речеш: Когато принасяте най-добрата част от тях, &lt;останалото&gt; ще се счита за левитите, като доход от гумното и като доход от лина. ³¹Можете да го ядете на всяко място, вие и домочадията ви; защото това ви е заплата за служенето ви в шатъра за срещане. ³²Няма да понасяте грях поради това, ако принасяте във възвишаем принос най-добрата част от тях; и да не осквернявате светите неща на израилтяните, за да не умрете.

Chapter 19

¹И Господ говори на Моисея и Аарона, казвайки: ²Ето повелението на закона, който Господ заповяда, като каза: Говори на израилтяните да ти доведат червеникава юница без недостатък, която няма повреда и на която не е турян ярем; ³и да я дадете на свещеника Елеазара, и той да я изведе вън от стана, та да я заколят пред него. ⁴Тогава свещеникът Елеазар, като вземе от кръвта й с пръста си, да поръси седем пъти от кръвта й към предната част на шатъра за срещане. ⁵И да изгорят юницата пред него: кожата й, месото й и кръвта й с изверженията й да изгорят. ⁶После свещеникът да вземе кедрово дърво, исоп и червена &lt;прежда&gt;, и да ги хвърли всред горящата юница. ⁷Тогава свещеникът да изпере дрехите си, да окъпе тялото си във вода, и подир това да влезе в стана; и свещеникът да бъде нечист до вечерта. ⁸Така и оня, който я е изгорил, нека изпере дрехите си във вода, и да окъпе тялото си във вода, и да бъде нечист до вечерта. ⁹Тогава един чист човек да събере пепелта от юницата и да тури вън от стана на чисто място; и &lt;пепелта&gt; да се пази за обществото израилтяни, за &lt;да се направи с нея&gt; вода за очищение от грях. ¹⁰И оня, който събере пепелта от юницата, да изпере дрехите си, и да бъде нечист до вечерта; и това ще бъде вечен закон за израилтяните и за пришелците, които живеят между тях. ¹¹Който се допре до някое мъртво, човешко тяло, да бъде нечист седем дена. ¹²С тая &lt;вода&gt; той да се очисти на третия ден, и на седмия ден ще бъде чист; но ако не се очисти на третия ден, то и на седмия ден не ще бъде чист. ¹³Който се допре до мъртвото тяло на умрял човек, и не се очисти, той осквернява Господната скиния; тоя човек ще се изтреби измежду Израиля; той ще бъде нечист, понеже не е поръсен с очистителната вода; нечистотата му е още на него. ¹⁴Ето и законът, когато някой умре в шатър: всички, които влизат в шатъра и всички, които се намират в шатъра, да бъдат нечисти седем дена; ¹⁵и всеки непокрит съд, който е без привързана покривка, е нечист. ¹⁶И който се допре на полето до някой убит с нож, или до мъртво тяло, или до човешка кост, или до гроб, да бъде нечист седем дена. ¹⁷А за &lt;очистване на&gt; нечистия нека вземат в съд от пепелта на &lt;юницата&gt; изгорена в жертва за грях, и да полеят на нея текуща вода. ¹⁸Тогава чист човек да вземе исоп, и, като го натопи във водата, да поръси шатъра, всичките вещи и човеците, които се намират там и онзи, който се допрял до кост, или до убит човек, или до умрял, или до гроб. ¹⁹И чистият да поръси нечистия на третия ден и на седмия ден; и на седмия ден да го очисти. Тогава нека изпере дрехите си и нека се окъпе във вода и вечерта ще бъде чист. ²⁰А оня, който, като е нечист, не се очисти, оня човек ще се изтреби измежду обществото, понеже е осквернил Господното светилище; той не е поръсен с очистителната вода; нечист е. ²¹И това да им бъде вечен закон, че тоя, който е поръсил с очистителната вода, да изпере дрехите си; и че който се допре до очистителната вода да бъде нечист до вечерта; ²²и че всичко, до което се допре нечистият да бъде нечисто; и че тоя, който се допре &lt;до това нещо&gt;, да бъде нечист до вечерта.

Chapter 20

¹И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана. ²А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона. ³Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа! ⁴Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни? ⁵И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене? ⁶Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви. ⁷И Господ говори на Моисея, казвайки: ⁸Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им. ⁹И тъй, Моисей взе жезъла, &lt;който беше&gt; пред Господа, според както Той му заповяда; ¹⁰и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара? ¹¹Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха. ¹²Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам. ¹³Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях. ¹⁴След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар &lt;да му кажат&gt;: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха, ¹⁵как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и &lt;как&gt; египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни, ¹⁶и &lt;как&gt;, когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели. ¹⁷Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели. ¹⁸Но Едом му отговори: Няма да минеш през &lt;земята&gt; ми, да не би да изляза с нож против тебе. ¹⁹А израилтяните &lt;пак&gt; му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго. ²⁰А той &lt;пак&gt; отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка. ²¹Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него. ²²И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор. ²³Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки: ²⁴Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива. ²⁵Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор; ²⁶и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере &lt;при людете си&gt; и ще умре там. ²⁷И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество. ²⁸И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината. ²⁹И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.

Chapter 21

¹А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници. ²И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им. ³И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха &lt;и разориха&gt; градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, &lt;или&gt;, Погибел.}. ⁴А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя. ⁵И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб. ⁶За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля. ⁷Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете. ⁸И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив. ⁹И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив. ¹⁰Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот. ¹¹И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето. ¹²От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред. ¹³От там отпътуваха и разположиха стан оттатък &lt;реката&gt; Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците. ¹⁴За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон, ¹⁵И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав. ¹⁶А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода. ¹⁷Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него; ¹⁸Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез &lt;заповед на&gt; законодателя; с жезлите си. А от пустинята &lt;отидоха&gt; в Матана, ¹⁹и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот, ²⁰а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}. ²¹Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат: ²²Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели. ²³А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля. ²⁴Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка. ²⁵Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села. ²⁶Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон. ²⁷За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов; ²⁸Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон. ²⁹Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар. ³⁰Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която &lt;се простира&gt; до Медева. ³¹Така Израил се засели в земята на аморейците. ³²После Моисей изпрати &lt;човеци&gt; да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях. ³³Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи. ³⁴Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. ³⁵И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.

Chapter 22

¹Подир това израилтяните отпътуваха и разположиха стан на моавските полета оттатък {На изток от.} Иордан, срещу Ерихон. ²А Валак Сепфоровият син видя всичко що стори Израил на аморейците. ³И Моав се уплаши много от людете, защото бяха многочислени; и Моав се обезпокояваше поради израилтяните. ⁴И Моав рече на мадиамските старейшини: Сега това множество ще пояде всичко около нас, както говедо пояжда полската трева. И Валак Сепфоровият син, който в това време беше цар на моавците, ⁵изпрати посланици до Валаама Веоровия син във Фатур, който е при реката &lt;Евфрат&gt;, в земята на ония, които бяха людете му, за да го повикат като му кажат: Ето, народ излезе из Египет; ето, покриват лицето на земята, и са разположени срещу мене; ⁶Ела сега, прочее, моля ти се, прокълни ми тия люде, защото са по-силни от мене, негли бих могъл да преодолея, та да ги поразим, и да мога да ги изпъдя из земята; понеже зная, че оня, когото ти благославяш, е благословен, а когото проклинаш е проклет. ⁷И тъй, моавските старейшини и мадиамските старейшини отидоха, с възнаграждение в ръце за врачуването; и, като дойдоха при Валаама, казаха му Валаковите думи. ⁸А той им рече: Пренощувайте тука, и ще ви дам отговор, според каквото ми каже Господ. И така моавските първенци останаха у Валаама. ⁹И Бог дойде при Валаама и рече: Какви са тия човеци у тебе? ¹⁰И Валаам рече на Бога: Валак Сепфоровият син, цар на моавците, ги е пратил до мене &lt;да кажат:&gt; ¹¹Ето, людете, които излязоха из Египет, покриват лицето на земята; дойди сега, прокълни ми ги, негли бих могъл да се бия с тях и да ги изпъдя. ¹²А Бог рече на Валаама: Да не отидеш с тях, нито да прокълнеш людете, защото са благословени. ¹³И тъй, Валаам, като стана сутринта, каза на Валаковите първенци: Идете в земята си, защото Господ отказва да ме пусне да дойда с вас. ¹⁴Тогава моавските първенци станаха та дойдоха при Валака и рекоха: Валаам отказва да дойде с нас. ¹⁵А Валак пак изпрати първенци, по-много и по-почтени от ония. ¹⁶И те, като дойдоха при Валаама, му казаха: Така казва Валак Сепфоровият син: Моля ти се, нищо да те не спре да не дойдеш до мене; ¹⁷защото ще те въздигна до голяма почит, и ще сторя все що би ми рекъл; прочее, дойди, моля, прокълни ми тия люде. ¹⁸А Валаам отговори на Валаковите слуги, казвайки; Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, аз не мога да престъпя думата на Господа моя Бог, да направя по-малко или повече. ¹⁹За това, моля, пренощувайте и вие тука, за да се науча какво още ще ми каже Господ. ²⁰И Бог дойде при Валаама през нощта, та му рече: Щом са дошли човеците да те повикат, стани иди с тях; но само онова, което ти река, него да направиш. ²¹За това, Валаам стана на сутринта, оседла ослицата си, и отиде с моавските първенци. ²²Но Божият гняв пламна за гдето отиде; и ангел Господен застана на пътя &lt;пред Валаама&gt;, за да му се възпротиви; (а той яздеше на ослицата си, и двамата му слуги бяха с него). ²³И понеже ослицата видя, че ангел Господен стоеше на пътя с гол нож в ръка, ослицата се отби от пътя и отиваше към полето; а Валаам удари ослицата, за да я оправи в пътя. ²⁴Тогава ангелът Господен застана на един нисък път между лозята, &lt;дето имаше&gt; преграда отсам и преграда оттам &lt;край пътя&gt;. ²⁵И понеже ослицата видя ангела Господен, облегна се към зида и притисна Валаамовата нога до зида; и той я удари пак. ²⁶После ангелът Господен отиде още напред и застана на едно тясно място, гдето нямаше къде да се отбие ни надясно ни наляво. ²⁷И понеже ослицата видя ангела Господен, тя падна под Валаама; а Валаам се разлюти и удари ослицата с тоягата си. ²⁸Тогава Господ отвори устата на ослицата, и тя рече на Валаама: Що съм ти сторила та ме биеш вече три пъти? ²⁹А Валаам рече на ослицата: Защото се подигра с мене. Ах, да имах нож в ръката си! сега бих те заклал. ³⁰И ослицата рече на Валаама: Не съм ли аз твоята ослица, на която си яздил през целия си живот до днес? Имала ли съм навик друг път да ти правя така? А той рече: Не. ³¹Тогава Господ отвори очите на Валаама, и той видя ангела Господен стоящ на пътя с гол нож в ръката си; и преклони глава и падна на лицето си. ³²И ангелът Господен му каза: Ти защо би ослицата си вече три пъти? Ето, аз излязох да ти се съпротивя, защото пътят ти не е прав пред мене; ³³и ослицата ме видя и се отби от мене, ето, три пъти; ако да не бе се отбила от мене, до сега да съм те убил, а нея да съм оставил жива. ³⁴Тогава Валаам рече на ангела Господен: Съгреших, защото не знаех, че ти стоеше на пътя против мене; и сега, ако това не ти е угодно, аз ще се върна. ³⁵А ангелът Господен рече на Валаама: Иди с човеците; но само словото, което ти кажа, него да говориш. И тъй, Валаам отиде с Валаковите първенци. ³⁶А като чу Валак, че иде Валаам, излезе да го посрещне до един моавски град &lt;разположен там&gt;, гдето Арнон е границата, в най-далечната част на границата. ³⁷Тогава Валак рече на Валаама: Не пратих ли до тебе усърдно да те повикат? Защо не дойде при мене? Не мога ли да те въздигна до почит? ³⁸А Валаам рече на Валака: Ето, дойдох при тебе; но имам ли сега власт да говоря нещо? Каквато дума тури Бог в устата ми, нея ще говоря. ³⁹И Валаам отиде с Валака, и дойдоха в Кириатузот. ⁴⁰И Валак жертвува говеда и овци, и изпрати &lt;от тях&gt; и на Валаама и на първенците, които бяха с него, ⁴¹А на сутринта Валак взе Валаама и го заведе на високите Ваалови места от гдето, той видя людете &lt;до&gt; крайната им част.

Chapter 23

¹Тогава Валаам каза на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена. ²И Валак стори, както рече Валаам; и Валак и Валаам принесоха по юнец и овен на всеки жертвеник. ³После Валаам рече на Валака: Застани близо при всеизгарянето си, и аз ще отида; може би да дойде Господ да ме посрещне; а каквото ми яви ще ти кажа. И отиде на гола височина. ⁴И Бог срещна Валаама; а &lt;Валаам&gt; му рече: Приготвих седемте жертвеника, и принесох по юнец и овен на всеки жертвеник. ⁵И Господ тури дума в устата на Валаама, и рече: Върни се при Валака и според тая &lt;дума&gt; говори. ⁶Върна се, прочее, при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, той и всичките моавски първенци. ⁷Тогава почна беседата си, казвайки: - Валак ме доведе от Арам, Моавският цар от източните планини, &lt;и каза ми: &gt; Дойди, прокълни ми Якова, И дойди, хвърли презрение върху Израиля. ⁸Как да прокълна, когото Бог не проклина? Или как да хвърля презрение върху когото Господ не хвърля? ⁹Защото от връх канарите го виждам, И от хълмовете го гледам; Ето люде, &lt;които&gt; ще се заселят отделно, И няма да се считат между народите. ¹⁰Кой може да преброи пясъка Яковов, Или да изчисли четвъртата част от Израиля? Дано умра както умират праведните, И сетнините ми да бъдат както техните! ¹¹Тогава Валак рече на Валаама: Що ми направи ти? Взех те, за да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, ти напълно си ги благословил! ¹²А той в отговор каза: Не трябва ли да внимавам да говоря онова, което Господ туря в устата ми? ¹³Тогава Валак му рече: Дойди, моля, с мене на друго място, от гдето ще ги видиш; само крайната им част ще видиш, а всички тях няма да видиш; и прокълни ми ги от там. ¹⁴И тъй, доведе го на полето Зофим, на върха на Фасга, и издигна седем жертвеника, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник. ¹⁵Тогава &lt;Валаам&gt; рече на Валака: Застани тука при всеизгарянето си, а аз ще срещна &lt;Господа&gt; там. ¹⁶И Господ срещна Валаама, тури дума в устата му, и рече: Върни се при Валака и според тая &lt;дума&gt; говори. ¹⁷Той, прочее, дойде при него; и, ето, той стоеше при всеизгарянето си, и моавските първенци с него. И Валак му рече: Що говори Господ? ¹⁸Тогава той почна притчата си, казвайки: - Стани, Валаче, та слушай; Дай ми ухо, ти сине Сепфоров! ¹⁹Бог не е човек та да лъже, Нито човешки син та да се разкае; Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие? ²⁰Ето, аз получих &lt;заповед&gt; да благославям; И Той като благослови, аз не мога да го отменя. ²¹Не гледа беззаконие в Якова, Нито вижда извратеност в Израиля; Господ Бог негов с него е, И царско възклицание има между тях. ²²Бог ги изведе из Египет: Има сила като див вол. ²³Наистина няма чародейство против Якова. И няма врачуване против Израиля; На времето си ще се говори за Якова И за Израиля: Що е извършил Бог! ²⁴Ето, людете ще въстанат като лъвица, И ще се дигнат като лъв; Няма да легнат, докато не изядат лова И не изпият кръвта на убитите. ²⁵Тогава Валак рече на Валаама: Никак да не ги проклинаш и никак да не ги благославяш. ²⁶А Валаам в отговор каза на Валака: Не говорих ли ти казвайки: Всичко що ми каже Господ, това ще сторя? ²⁷След това Валак пак рече на Валаама: Дойди, моля, ще те заведа &lt;още&gt; на друго място, негли бъде угодно Богу да ми ги прокълнеш от там. ²⁸И Валак заведе Валаама на върха на Фегор, който гледа към Иесимон. ²⁹Тогава Валаам рече на Валака: Издигни ми тук седем жертвеника, и приготви ми тук седем юнеца и седем овена. ³⁰И Валак направи както рече Валаам, и принесе по юнец и овен на всеки жертвеник.

Chapter 24

¹И Валаам, като видя, че беше угодно на Господа да благославя Израиля, не отиде както друг път да търси гадания, но обърна лицето си към пустинята. ²И като подигна очи, Валаам видя Израиля заселен според племената си; и Божият Дух слезе на него. ³И почна притчата си, казвайки: - Валаам син Веоров каза: И човекът, който има отворени очи, каза; ⁴Каза оня, който чу Божиите думи, Който видя видението от Всесилния, Който падна &lt;в изстъпление&gt;, но очите му бяха отворени: ⁵Колко са красиви твоите шатри, Якове, Твоите скинии, Израилю! ⁶Като долини са разпрострени, Като градини по речни брегове, Като алоини дървета, които Господ е насадил, Като кедри покрай водите. ⁷Ще се излива вода из ведрата му, И потомството му &lt;ще се простира&gt; в много води; Царят му ще бъде по-висок от Агага, И царството му ще се възвеличи. ⁸Бог го изведе из Египет; Има сила, както див вол; Ще пояде неприятелските нему народи, Ще строши костите им, и ще ги удари със стрелите си. ⁹Легнал е и лежи като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? Благословен, който те благославя! И проклет, който те проклина! ¹⁰Тогава гневът на Валака пламна против Валаама, и изпляска с ръце: и Валак рече на Валаама: Аз те повиках да прокълнеш неприятелите ми; а, ето, три пъти ти все ги благославяш. ¹¹Сега, прочее, бягай на мястото си; рекох си да те въздигна до голяма почит; но, ето, Господ те въздържа от почит. ¹²А Валаам рече на Валака: Не говорих ли аз и на твоите посланици, които ми прати, като казах: ¹³Ако би ми дал Валак и къщата си пълна със сребро и злато, не мога да престъпя Господното повеление и да направя добро или зло от себе си, но онова, което Господ проговори, него ще кажа? ¹⁴И сега, ето, аз си отивам при своите люде; ела да ти кажа какво ще направят тия люде на твоите люде в послешните дни. ¹⁵И като почна притчата си, рече: - Валаам син Веоров каза, И човекът с отворени очи, каза: ¹⁶Каза оня, който чу думите Божии, Който има знание за Всевишния Който видя видението от Всесилния, Който падна &lt;в изстъпление&gt;, но очите му бяха отворени: ¹⁷Виждам го, но не сега; Гледам го, но не отблизо; Ще излезе звезда от Якова, И ще се въздигне скиптър от Израиля; Ще порази моавските първенци, И ще погуби всичките Ситови {Или, бунтовнически.} потомци. ¹⁸Едом ще бъде притежаван, Още Сиир ще бъде притежаван от неприятелите си; А Израил ще действува мощно. ¹⁹Един &lt;произлязъл&gt; от Якова ще завладее И ще погуби останалите от града. ²⁰А като видя Амалика, продължи притчата си и каза: - Амалик е пръв между народите; Но най-сетне съвсем ще се изтреби. ²¹А като видя кенейците продължи притчата си и каза: - Яко е твоето жилище, И положил си гнездото си на канарата, ²²Но кенейците ще се разорят Догде те заплени Асур. ²³Още продължи притчата си и каза: - Уви! кой ще остане жив, Когато Бог извърши това? ²⁴Но кораби &lt;ще дойдат&gt; от крайморията на Китим, И ще смирят Асура, и ще смирят Евера; Но и &lt;дошлите&gt; съвсем ще се изтребят. ²⁵Тогава, като стана Валаам, тръгна и се върна на мястото си; също и Валак отиде по пътя си.

Chapter 25

¹А докато Израил оставаше в Ситим, людете почнаха да блудствуват с моавките; ²защото те канеха людете на жертвите на боговете си, и людете ядяха и се кланяха на боговете им. ³Израил се привърза за Ваалфегора; и Господният гняв пламна против Израиля. ⁴Тогава Господ рече на Моисея: Хвани всичките първенци на людете и обеси ги за Господа пред слънцето, за да се отвърне от Израиля Господният яростен гняв. ⁵И Моисей рече на Израилевите съдии: Убийте всеки &lt;подчинените&gt; си човеци, които се привързаха за Ваалфегора. ⁶И, ето, един от израилтяните дойде и доведе на братята си една мадиамка пред очите на Моисея и пред цялото общество израилтяни, когато те плачеха пред входа на шатъра за срещане. ⁷А Финеес, син на Елеазара син на свещеника Аарона, като видя стана изсред обществото, взе копие в ръката си, ⁸и влезе подир израилтянина в спалнята та прободе и двамата - израилтянина и жената в корема й. Така язвата престана от израилтяните. ⁹А умрелите от язвата бяха двадесет и четири хиляди души. ¹⁰Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ¹¹Финеес, син на Елеазара, син на свещеника Аарона, отвърна яростта Ми от израилтяните; понеже показа ревност всред тях подобна на Моята, така щото Аз не изтребих израилтяните в ревността си. ¹²За това кажи му: Ето, Аз му давам Моя завет на мир; ¹³ще бъде нему и на потомството му подир него завет на вечно свещенство, защото беше ревностен за своя Бог и направи умилостивение за израилтяните. ¹⁴А името на убитият израилтянин, който беше убит с мадиамката, беше Зимрий син на Салу, първенец на един бащин дом от симеонците. ¹⁵И името на убитата мадиамка беше Хазвия, дъщеря на Сура, началник на людете, от един бащин дом в Мадиам. ¹⁶След това Господ говори на Моисея, казвайки: ¹⁷Измъчвайте мадиамците и поразете ги; ¹⁸защото те ви измъчват с коварствата, с които ви примамиха чрез Фегора и чрез сестра си Хазвия, дъщеря на един мадиамски първенец, която беше убита в деня на язвата &lt;наложена&gt; поради Фегора.

Chapter 26

¹А подир язвата Господ говори на Моисея и Елеазара син на свещеника Аарона, казвайки: ²Пребройте цялото общество израилтяни от двадесет години и нагоре, според бащините им домове, всички в Израиля, които могат да излизат на бой. ³За това, Моисей и свещеникът Елеазар говориха на &lt;людете&gt; на моавските полета, при Иордан срещу Ерихон, казвайки: ⁴&lt;Пребройте людете&gt; от двадесет години и нагоре, според както Господ заповяда на Моисея и на израилтяните, които излязоха из Египетската земя. ⁵Рувим, първородният на Израиля. Рувимците бяха: от Еноха, семейството на Еноховците; от Фалу, семейството на Фалуевците; ⁶от Есрона, семейството на Есроновците; от Хармия, семейството на Хармиевците. ⁷Тия са семействата на рувимците; а преброените от тях бяха четиридесет и три хиляди седемстотин и тридесет души. ⁸Синовете на Фалу бяха Елиав; ⁹и синовете на Елиава: Намуил, Датан и Авирон. Това са ония Датан и Авирон, избраните от обществото, които се подигнаха против Моисея и против Аарона между дружината на Корея, когато се подигнаха против Господа; ¹⁰и земята разтвори устата си та ги погълна заедно с Корея при изтреблението на дружината &lt;му&gt;, когато огънят пояде двеста и петдесетте човеци, и те станаха за знамение; ¹¹а синовете на Корея не умряха. ¹²Симеонците по семействата си бяха: от Намуила, семейството на Намуиловците; от Ямина, семейството на Яминовците; от Яхина, семейството на Яхиновците; ¹³от Зара, семейството на Заровците; от Саула, семейството на Сауловците. ¹⁴Тия са семействата на Симеоновците, двадесет и две хиляди и двеста души. ¹⁵Гадците по семействата си бяха: от Сафона, семейството на Сафоновците; от Агия, семейството на Агиевците; от Суния, семейството на Суниевците; ¹⁶от Азения, семейството на Азениевците; от Ирия, семейството на Ириевците; ¹⁷от Арода, семейството на Ародовците; от Арилия, семейството на Арилиевците. ¹⁸Тия са семействата на гадците; и преброените от тях бяха четиридесет хиляди и петстотин души. ¹⁹Юдовите синове бяха Ир и Онан; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя. ²⁰А юдейците по семействата си бяха; от Села, семейството на Селаевците; от Фареса, семейството на Фаресовците; от Зара, семейството на Заровците. ²¹И Фаресовите потомци бяха: от Есрона, семейството на Есроновците; от Амула, семейството на Амуловците. ²²Тия са Юдовите семейства; и преброените от тях бяха седемдесет и шест хиляди и петстотин души. ²³Исахарците по семействата си бяха: от Тола, семейството на Толовците; от Фуа, семейството на Фуавците; ²⁴от Ясува, семейството на Ясувовците; от Симрона, семейството на Симроновците. ²⁵Тия са Исахаровите семейства; и преброените от тях бяха шестдесет и четири хиляди и триста души. ²⁶Завулонците по семействата си бяха: от Середа, семейството на Середовците; от Елона, семейството на Елоновците; от Ялеила, семейството на Ялеиловците. ²⁷Тия са семействата на завулонците; и преброените от тях бяха шестдесет хиляди и петстотин души. ²⁸Иосифовите синове по семействата си бяха Манасия и Ефрем. ²⁹Манасийците бяха: от Махира, семейството на Махировците. И Махир роди Галаада; а от Галаада, семейството на Галаадовците. ³⁰Ето Галаадовите потомци: от Ахиезера, семейството на Ахиезеровците; от Хелека, семейството на Хелековците; ³¹от Асриила, семейството на Асрииловците; от Сихема, семейството на Сихемовците; ³²от Семида, семейството на Семидовците; и от Ефера, семейството на Еферовците. ³³А Салпаад Еферовият син нямаше синове, но дъщери; а имената на Салпаадовите дъщери бяха Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. ³⁴Тия са Манасиевите семейства; и преброените от тях бяха петдесет и две хиляди и седемстотин души. ³⁵А ето ефремците по семействата им: от Сутала, семейството на Суталовците; от Вехера, семейството на Вехеровците; от Тахана, семейството на Тахановците. ³⁶Ето и Суталовите потомци: от Ерана, семейството на Ерановците. ³⁷Тия са семействата на ефремците; и преброените от тях бяха тридесет и две хиляди и петстотин души. Тия са Иосифовите потомци по семействата си. ³⁸Вениаминците по семействата си бяха: от Вела, семейството на Веловците; от Асвила, семейството на Асвиловците; от Ахирама, семейството на Ахирамовците; ³⁹от Суфама, семейството на Суфамовците; от Уфама, семейството на Уфамовците. ⁴⁰А Веловите синове бяха Аред и Нееман; &lt;от Ареда&gt;, семейството на Аредовците; от Неемана, семейството на Неемановците. ⁴¹Тия са вениаминците по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и шестстотин души. ⁴²Ето данците по семействата им: от Суама, семейството на Суамовците. Тия са Дановите семейства по семействата си. ⁴³Преброените от всичките семейства на Суамовците бяха шестдесет и четири хиляди и четиристотин души. ⁴⁴Асирците по семействата си бяха: от Емна, семейството на Емновците; от Есуи, семейството на Есуиевците; от Верия, семейството на Вериевците. ⁴⁵От Вериевите потомци бяха: от Хевера, семейството на Хеверовците; от Малхиила, семейството на Малхииловците. ⁴⁶А името на Асировата дъщеря беше Сара. ⁴⁷Тия са семействата на асирците; и преброените от тях бяха петдесет и три хиляди и четиристотин души. ⁴⁸Нефталимците по семействата си бяха: от Ясиила, семейството на Ясииловците; от Гуния, семейството на Гуниевците; ⁴⁹от Есера, семейството на Есеровците; от Силима; семейството на Силимовците. ⁵⁰Тия са Нефталимовите семейства по семействата си; и преброените от тях бяха четиридесет и пет хиляди и четиристотин души. ⁵¹Числото на преброените от израилтяните беше шестстотин и една хиляда седемстотин и тридесет души. ⁵²Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ⁵³На тях нека се раздели земята за наследство, според числото на имената им. ⁵⁴На по-многобройните дай по-голямо наследство, а на по-малобройните дай по-малко наследство: на всяко племе да се даде наследството му, според числото на преброените от него. ⁵⁵При все това, обаче, земята ще се раздели с жребие; и те ще наследят според имената на бащините си племена. ⁵⁶С жребие да се раздели наследството им между мнозината и малцината. ⁵⁷А ето числото на преброените от левийците по семействата им: от Гирсона, семейството на Гирсоновците; от Каата, семейството на Каатовците; от Мерария, семейството на Мерариевците. ⁵⁸Ето Левиевите семейства: семейството на Левиевците, семейството на Хевроновците, семейството на Маалиевците, семейството на Мусиевците, семейството на Кореевците; а Каат роди Амрама. ⁵⁹Името на Амрамовата жена беше Иохавед, Левиева дъщеря, която се роди на Левия в Египет; и тя роди на Амрама Аарона и Моисея и сестра им Мариам. ⁶⁰А на Аарона се родиха Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. ⁶¹Но Надав и Авиуд умряха, когато принесоха чужд огън пред Господа. ⁶²А преброените от &lt;левийците&gt; бяха двадесет и три хиляди, всичките мъжки от един месец и нагоре; те не бяха преброени между израилтяните, понеже на тях не се даде наследство между израилтяните. ⁶³Тия са преброените чрез Моисея и свещеника Елеазар, които преброиха израилтяните на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. ⁶⁴Но между тях не се намираше човек от ония, които бяха преброени от Моисея и свещеника Аарон, когато те преброиха израилтяните в Синайската пустиня; ⁶⁵защото за тях Господ бе казал: непременно ще измрат в пустинята. От тях не остана ни един, освен Халев Ефониевият син и Исус Навиевият син.

Chapter 27

¹Тогава дойдоха дъщерите на Салпаада Еферовия син, а &lt;Ефер&gt; син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, от семействата на Манасия Иосифовия син. А ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. ²Те застанаха пред Моисея, пред свещеника Елеазара, и пред първенците и цялото общество, при входа на шатъра за срещане, и рекоха: ³Баща ни умря в пустинята; а той не беше от дружината на ония, които се събраха против Господа в Кореевата дружина, но умря поради своя си грях; и нямаше синове. ⁴Защо да изчезне името на баща ни отсред семейството му по причина, че не е имал син? Дай на нас наследство между братята на баща ни. ⁵И Моисей представи делото им пред Господа. ⁶Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ⁷Право говорят Салпаадовите дъщери; непременно да им дадеш да притежават наследство между братята на баща си, и да направиш да мине върху тях наследството на баща им. ⁸И говори на израилтяните, казвайки: Ако умре някой без да има син, тогава да прехвърлите наследството му върху дъщеря му. ⁹И ако няма дъщеря, тогава да дадете наследството му на братята му. ¹⁰И ако няма братя, тогава да дадете наследството му на бащините му братя. ¹¹Но ако баща му няма братя, тогава да дадете наследството му на най-близкия му сродник от семейството му, и той да го притежава. Това да бъде съдебен закон за израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. ¹²След това Господ рече на Моисея: Възкачи се на тая планина Аварим и прегледай земята, която съм дал на израилтяните; ¹³и като я прегледаш, ще се прибереш и ти при людете си, както се прибра брат ти Аарон; ¹⁴защото в пустинята Цин, когато обществото се противеше, вие не се покорихте на повелението Ми, да Ме осветите при водата пред тях. (Това е водата на Мерива при Кадис в пустинята Цин). ¹⁵А Моисей говори на Господа, казвайки: ¹⁶Господ, Бог на духовете на всяка твар, нека постави над обществото човек, ¹⁷който да излиза пред тях и който да влиза пред тях, който да ги извежда и който да ги въвежда, за да не бъде Господното общество като овци, които нямат пастир. ¹⁸И Господ каза на Моисея: Вземи при себе си Исуса Навиевия син, човек в когото е Духът, и положи на него ръката си; ¹⁹и като го представиш пред свещеника Елеазара и пред цялото общество, дай му поръчка пред тях. ²⁰И възложи на него част от твоята почетна &lt;власт&gt;, за да го слуша цялото общество израилтяни. ²¹И той да стои пред свещеника Елеазара, който ще се допитва до Господа за него според съда на Урима; и по неговата дума да влизат, той и всичките израилтяни с него, и цялото общество. ²²И Моисей стори според както му заповяда Господ; взе Исуса и представи го пред свещеника Елеазара и пред цялото общество; ²³и като положи ръцете си на него, даде му поръчка, според както Господ заповяда чрез Моисея.

Chapter 28

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните, като им кажеш: Внимавайте да Ми принасяте на определеното им време Моите приноси, хляба Ми за благоуханна чрез огън жертва на Мене. ³И кажи им: Ето приносът чрез огън, който ще принасяте Господу: две едногодишни агнета на ден, без недостатък, за всегдашно всеизгаряне. ⁴Едното агне да принасяш заран, а другото агне да принасяш вечер; ⁵а за хлебен принос една десета от ефа чисто брашно, смесено с четвърт ин първоток дървено масло. ⁶Това е всегдашно всеизгаряне, определено на Синайската планина, за благоуханна жертва чрез огън Господу. ⁷И възлиянието му да бъде четвърт ин за едното агне; в светилището да възливаш силно питие за възлияние Господу. ⁸А другото агне да принасяш привечер; както утринния хлебен принос, и както възлиянието му, така да го принасяш за благоуханна жертва чрез огън Господу. ⁹А в съботен ден &lt;да принасяте&gt; две едногодишни агнета, без недостатък, и две десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос с възлиянието му. ¹⁰Това е всеизгарянето за всяка събота, освен всегдашното всеизгаряне с възлиянието му. ¹¹В новолунията си да принасяте за всеизгаряне Господу два юнеца, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък; ¹²и за всеки юнец три десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; и за единия овен две десети &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос; ¹³и за всяко агне по една десета &lt;от ефа&gt; чисто брашно, смесено с дървено масло за хлебен принос. Това е всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу. ¹⁴А възлиянието им да бъде вино, половин ин за юнеца, една трета от ин за овена и четвърт ин за агнето. Това е всеизгарянето за всеки месец през месеците на годината. ¹⁵И освен всегдашното всеизгаряне да се принася Господу един козел в принос за грях, с възлиянието му. ¹⁶На четиринадесетия ден от първия месец е Господната Пасха. ¹⁷А на петнадесетия ден от тоя месец е празник; седем дена да се яде безквасен хляб. ¹⁸На първия ден да има свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа; ¹⁹а да принесете жертва чрез огън, за всеизгаряне Господу: два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. ²⁰А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло; три десети &lt;от ефа&gt; да принесете за юнеца; две десети за овена; ²¹и по една десета &lt;от ефа&gt; да принесеш за всяко от седемте агнета; ²²и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас. ²³Тия да принесете в прибавка на утринното всеизгаряне, което е всегдашно всеизгаряне. ²⁴Така да принасяте храната всеки ден през седемте дена за благоуханна жертва чрез огън Господу: това да се принася с възлиянието му, в прибавка на всегдашното всеизгаряне. ²⁵А на седмия ден да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа. ²⁶Също и в деня на първите плодове, когато принесете нов хлебен принос Господу през&lt; празника&gt; ви &lt;на&gt; седмиците, да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа. ²⁷И за благоухание Господу да принесете във всеизгаряне два юнеца, един овен и седем едногодишни агнета. ²⁸А хлебният им принос да бъде от чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети &lt;от ефа&gt; за всеки юнец, две десети за единия овен, ²⁹и по една десета за всяко от седемте агнета; ³⁰и един козел, за да се извърши умилостивение за вас. ³¹Тия да принесете (без недостатък да бъдат) с възлиянието им, в прибавка на всегдашното всеизгаряне с хлебния му принос.

Chapter 29

¹В седмия месец, на първия ден от месеца, да имате свето събрание и да не работите никаква слугинска работа; той да ви бъде ден на тръбно възклицание. ²Да принесете във всеизгаряне, за благоухание Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета без недостатък; ³а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети &lt;от ефа&gt; за юнеца, две десети за овена, ⁴и по една десета за всяко от седемте агнета; ⁵и един козел в принос за грях, за да се извърши умилостивение за вас; ⁶в прибавка на новолунното всеизгаряне и хлебния му принос, и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им, според определеното за тях, за благоуханна жертва чрез огън Господу. ⁷И на десетия ден от тоя седми месец да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да не работите никаква работа; ⁸а да принесете във всеизгаряне Господу, за благоухание, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък; ⁹а хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети &lt;от ефа&gt; за юнеца, две десети за единия овен, ¹⁰и по една десета за всяко от седемте агнета; ¹¹един козел в принос за грях, в прибавка на приноса в умилостивение за грях и всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им. ¹²И на петнадесетия ден от седмия месец да имате свето събрание, и да не работите никаква слугинска работа, а да пазите празник Господу седем дена. ¹³Да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, тринадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, които да бъдат без недостатък. ¹⁴А хлебният им принос да бъде чисто брашно, смесено с дървено масло, - три десети &lt;от ефа&gt; за всеки от тринадесетте юнеца, две десети за всеки от двата овена. ¹⁵и по една десета за всяко от четиринадесетте агнета; ¹⁶и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ¹⁷На втория ден &lt;да принесете&gt; дванадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; ¹⁸хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; ¹⁹и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянията им. ²⁰На третия ден, единадесет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; ²¹хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните, и за агнетата според числото им, както е определено; ²²и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос с възлиянието му. ²³На четвъртия ден, десет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; ²⁴хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено ²⁵и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ²⁶На петия ден, девет юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета без недостатък; ²⁷хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; ²⁸и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ²⁹На шестия ден, осем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; ³⁰хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено; ³¹и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ³²На седмия ден, седем юнеца, два овена, четиринадесет едногодишни агнета, без недостатък; ³³хлебният им принос с възлиянията им за юнците, за овните и за агнетата, според числото им, както е определено за тях; ³⁴и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ³⁵На осмия ден да имате тържествено събрание и да не работите никаква слугинска работа; ³⁶и да принесете във всеизгаряне, за благоуханна жертва чрез огън Господу, един юнец, един овен, седем едногодишни агнета, без недостатък; ³⁷хлебният им принос с възлиянията им за юнеца, за овена и за агнетата, според числото им, както е определено; ³⁸и един козел в принос за грях, в прибавка на всегдашното всеизгаряне и хлебния му принос, с възлиянието му. ³⁹Тия да принасяте Господу на празниците си, - в прибавка на обреците си и доброволните си приноси, - за всеизгарянията си, за хлебните си приноси, за възлиянията си, и за примирителните си приноси. ⁴⁰И Моисей каза&lt; тия неща&gt; на израилтяните напълно, както Господ заповяда на Моисея.

Chapter 30

¹Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ: ²Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му. ³Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже &lt;себе си&gt; със задължение, в младостта си, в бащиния си дом, ⁴и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила. ⁵Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й. ⁶Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорено с устните й, с което е обвързала душата си, ⁷и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците й си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила. ⁸Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости. ⁹Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си, си остава върху нея. ¹⁰Но ако &lt;една жена&gt; е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение, ¹¹и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила. ¹²Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й и относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще й прости. ¹³Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й; ¹⁴но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул. ¹⁵Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях. ¹⁶Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, &lt;да се пазят&gt; между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом, &lt;относно обреците&gt;.

Chapter 31

¹След това Господ говори на Моисея, казвайки: ²Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си. ³Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа. ⁴По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната. ⁵И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой. ⁶И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му. ⁷Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко. ⁸И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син. ⁹А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот. ¹⁰А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън. ¹¹И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно. ¹²И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. ¹³Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. ¹⁴Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход; ¹⁵и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени? ¹⁶Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество. ¹⁷За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него. ¹⁸А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си. ¹⁹И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки &lt;от вас&gt;, който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден; ²⁰очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове. ²¹Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон. ²²Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая, ²³всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода. ²⁴Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана. ²⁵И Господ говори на Моисея, казвайки: ²⁶Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините &lt;домове&gt; от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно, ²⁷и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество. ²⁸От &lt;дела&gt; на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци; ²⁹от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу. ³⁰А от половината, &lt;която се дава&gt; на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния. ³¹И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея. ³²А плячката, &lt;то ест&gt;, това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди; ³³говеда, седемдесет и две хиляди; ³⁴осли, шестдесет и една хиляда ³⁵и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души. ³⁶Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; ³⁷а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет; ³⁸говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две; ³⁹ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един; ⁴⁰и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души, ⁴¹И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея. ⁴²А половината, &lt;която се даде&gt; на израилтяните, която Моисей отдели от войниците, ⁴³&lt;то ест&gt;, половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин; ⁴⁴говеда, тридесет и шест хиляди; ⁴⁵осли, тридесет хиляди и петстотин; ⁴⁶и човеци - шестнадесет хиляди. ⁴⁷От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея. ⁴⁸Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците, ⁴⁹и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас. ⁵⁰За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа. ⁵¹И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения. ⁵²И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли. ⁵³(&lt;Защото&gt; войниците бяха грабили, всеки за себе си). ⁵⁴И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.

Chapter 32

¹А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, ²то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки: ³Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, ⁴земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. ⁵За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан. ⁶А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите? ⁷Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал? ⁸Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; ⁹отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал. ¹⁰И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки: ¹¹Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно, ¹²освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа. ¹³Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа. ¹⁴И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля. ¹⁵Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще &lt;станете причина да&gt; погинат всички тия люде. ¹⁶Но те пристъпиха при &lt;Моисея&gt; и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си; ¹⁷а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове &lt;в безопасност&gt; от местните жители. ¹⁸Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си. ¹⁹Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток. ²⁰Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа, ²¹ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си, ²²и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа. ²³Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. ²⁴Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви. ²⁵И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда. ²⁶Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове; ²⁷а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза. ²⁸Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините &lt;домове&gt; от племената на израилтяните. ²⁹Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание. ³⁰Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя. ³¹И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим. ³²Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан. ³³И тъй, Моисей им даде, &lt;то ест&gt;, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя. ³⁴И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир, ³⁵Атротсофан, Язир, Иогвея, ³⁶Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци. ³⁷А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, ³⁸Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. ³⁹И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него. ⁴⁰За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него. ⁴¹А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}. ⁴²И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

Chapter 33

¹Ето пътуванията на израилтяните, които излязоха из Египетската земя по устроените си войнства под Моисеева и Ааронова ръка. ²Моисей по Господно повеление написа тръгванията им според пътуванията им; и ето пътуванията им според тръгванията им. ³В първия месец, на петнадесетия ден от първия месец, отпътуваха от Рамесий; на сутринта на пасхата израилтяните излязоха с издигната ръка пред очите на всичките египтяни, ⁴когато египтяните погребваха всичките си първородни, които Господ беше поразил помежду им. (И над боговете им Господ извърши съдби). ⁵И израилтяните, като отпътуваха от Рамесий, разположиха стан в Сокхот. ⁶Като отпътуваха от Сокхот, разположиха стан в Етам, който е в края на пустинята. ⁷Като отпътуваха от Етам върнаха се към Пиаирот, който е срещу Веелсефон, и разположиха стан срещу Мигдол. ⁸А когато отпътуваха от Пиаирот, преминаха през морето в пустинята, та пътуваха тридневен път през пустинята Етам и разположиха стан в Мера. ⁹А като отпътуваха от Мера, дойдоха в Елим; а в Елим имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета, и там разположиха стан. ¹⁰Като отпътуваха от Елим, разположиха стан при Червеното море. ¹¹Като отпътуваха от Червеното море, разположиха стан в пустинята Син. ¹²Като отпътуваха от пустинята Син, разположиха стан в Дофка. ¹³Като отпътуваха от Дофка, разположиха стан в Елус. ¹⁴Като отпътуваха от Елус, разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. ¹⁵Като отпътуваха от Рафидим, разположиха стан в Синайската пустиня. ¹⁶Като отпътуваха от Синайската пустиня, разположиха стан в Киврот-атаава. ¹⁷Като отпътуваха от Киврот-атаава, разположиха стан в Асирот. ¹⁸Като отпътуваха от Асирот, разположиха стан в Ритма. ¹⁹Като отпътуваха от Ритма, разположиха стан в Римон-Фарес. ²⁰Като отпътуваха от Римон-фарес, разположиха стан в Ливна. ²¹Като отпътуваха от Ливна, разположиха стан в Риса. ²²Като отпътуваха от Риса, разположиха стан в Кеелата. ²³Като отпътуваха от Кеелата, разположиха стан в хълма Сафер. ²⁴Като отпътуваха от хълма Сафер, разположиха стан в Харада. ²⁵Като отпътуваха от Харада, разположиха стан в Макилот. ²⁶Като отпътуваха от Макилот, разположиха стан в Тахат. ²⁷Като отпътуваха от Тахат, разположиха стан в Тара. ²⁸Като отпътуваха от Тара, разположиха стан в Митка. ²⁹Като отпътуваха от Митка, разположиха стан в Асемона. ³⁰Като отпътуваха от Асемона, разположиха стан в Масирот. ³¹Като отпътуваха от Масирот, разположиха стан във Венеякан. ³²Като отпътуваха от Венеякан, разположиха стан в Хоргадгад. ³³Като отпътуваха от Хоргадгад, разположиха стан в Иотвата. ³⁴Като отпътуваха от Иотвата, разположиха стан в Еврона. ³⁵Като отпътуваха от Еврона, разположиха стан в Есион-гавер. ³⁶Като отпътуваха от Есион-гавер, разположиха стан в пустинята Цин, която е Кадис. ³⁷А като отпътуваха от Кадис, разположиха стан в планината Ор, при края на Едомската земя. ³⁸И по Господно повеление свещеникът Аарон се изкачи на планината Ор, и умря там, в четиридесетата година от излизането на израилтяните от Египетската земя, в петия месец, на първия ден от месеца. ³⁹Аарон беше на сто и двадесет и три години, когато умря на планината Ор. ⁴⁰И арадският цар, ханаанецът, който живееше на юг от Ханаанската земя, чу за идването на израилтяните. ⁴¹А те, като отпътуваха от планината Ор, разположиха стан в Салмона. ⁴²Като отпътуваха от Салмона, разположиха стан във Финон. ⁴³Като отпътуваха от Финон, разположиха стан в Овот. ⁴⁴Като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-аварим, на моавската граница. ⁴⁵Като отпътуваха от Иим, разположиха стан в Девон-гад. ⁴⁶Като отпътуваха от Девон-гад, разположиха стан в Алмон-дивлатаим. ⁴⁷Като отпътуваха от Алмон-дивлатаим, разположиха стан на планината Аварим, срещу Нево. ⁴⁸А като отпътуваха от планината Аварим, разположиха стан на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон. ⁴⁹При Иордан разположиха стан, от Ветиесимот до Авел-ситим, на моавските полета. ⁵⁰Тогава Господ говори на Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон, казвайки: ⁵¹Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя, ⁵²изгонете от пред себе си всичките жители на земята, изтребете всичките им изображения, унищожете всичките им леяни идоли, и съборете всичките им оброчища. ⁵³И завладейте земята и заселете се в нея; защото на вас съм дал тая земя за наследство. ⁵⁴И да разделите земята с жребие между семействата си за наследство; на по-многобройните да дадете по-голямо наследство, а на по-малобройните да дадете по-малко наследство. На всекиго &lt;наследството&gt; да бъде там, гдето му падне жребието. Според бащините си племена да наследите. ⁵⁵Но ако не изгоните от пред себе си жителите на земята, тогава ония от тях, които оставите, ще бъдат тръни в очите ви и бодли в ребрата ви, и ще ви измъчват в земята, в която живеете. ⁵⁶А и при туй, онова, което мислех да сторя на тях, ще го сторя на вас.

Chapter 34

¹Господ говори още на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните като им кажеш: Когато влезете в Ханаанската земя, (земята, която ще ви се падне в наследство, Ханаанската земя според границите й), ³тогава южните ви земи да бъдат от пустинята Цин покрай Едом: и южната ви граница да бъде от края на Соленото море на изток. ⁴Южната ви граница да завива към нагорнището на Акравим и да отива до Цин и да продължава от южната страна до Кадис-варни, да излиза на Асар-адар и да отива до Асмон. ⁵И границата да завива от Асмон до египетския поток и да стигне до морето. ⁶А за западна граница да имате Голямото море; това да ви бъде западната граница. ⁷Северните ви граници да бъдат тия: от Голямото море да прокарате &lt;границата&gt; до планината Ор; ⁸от планината Ор да прокарате &lt;границата&gt; до прохода на Емат; и границата да продължава до Седад. ⁹И границата да продължава до Зифрон и да излиза на Асаренан. Това да ви бъде северната граница. ¹⁰А източната си граница да прокарате от Асаренан до Шефам. ¹¹И границата да слиза от Шефам до Ривла на изток от Аин; и границата да слиза и да досяга брега на езерото Хинерот на изток. ¹²И границата да слиза до Иордан и да излиза на Соленото море. Това ще бъде земята ви според окръжаващите я граници. ¹³Моисей, прочее, заповяда на израилтяните като каза: Това е земята, която ще наследите чрез жребие, която Господ заповяда да се даде на деветте и половина племена. ¹⁴Защото племето на рувимците, според бащините си домове, и племето на гадците, според бащините си домове, взеха наследството си, както и половината от Манасиевото племе взе. ¹⁵Тия две и половина племена взеха наследството си оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток. ¹⁶И Господ говори на Моисея казвайки: ¹⁷Ето имената на мъжете, които ще ви разделят земята в наследство: свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син. ¹⁸&lt;Също&gt; и от всяко племе да вземете по един първенец, за да разделят земята в наследство. ¹⁹А ето имената на тия мъже: от Юдовото племе: Халев Ефониевият син; ²⁰от племето на симеонците: Самуил Амиудовият син; ²¹от Вениаминовото племе: Елидад Хислоновият син; ²²от племето на данците: първенец Вукий Иоглиевият син; ²³от Иосифовите потомци, от племето на манасийците: първенец Аниил Ефодовият син; ²⁴а от племето на ефремците: първенец Камуил Сафтановият син; ²⁵от племето на завулонците: първенец Елисафан Фарнаховият син; ²⁶от племето на исахарците: първенец Фалтиил Азановият син; ²⁷от племето на асирците: първенец Ахиуд Шеломиевият син; ²⁸и от племето на нефталимците: първенец Федаил Амиудовият син. ²⁹Тия са, на които Господ заповяда да разделят наследството на израилтяните в Ханаанската земя.

Chapter 35

¹Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки: ²Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им. ³Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни. ⁴Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо. ⁵Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им. ⁶И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града. ⁷Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; &lt;дайте&gt; ги заедно с пасбищата им. ⁸И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото &lt;градове&gt; дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко &lt;племе&gt; да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило. ⁹Господ говори още на Моисея казвайки: ¹⁰Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя, ¹¹тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка. ¹²Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото. ¹³От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване. ¹⁴Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване. ¹⁵Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка. ¹⁶Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. ¹⁷Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. ¹⁸Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви. ¹⁹Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви. ²⁰И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре, ²¹или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне. ²²Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал, ²³или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло, ²⁴тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби; ²⁵и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро. ²⁶Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал, ²⁷и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие; ²⁸защото &lt;убиецът&gt; трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание. ²⁹Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища. ³⁰Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива &lt;само&gt; един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви. ³¹Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви. ³²Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника. ³³Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял. ³⁴Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.

Chapter 36

¹Тогава началниците на бащините &lt;домове&gt; от семействата на потомците на Галаада, син на Махира, Манасиевият син, от семействата на Иосифовите потомци, се приближиха и говориха пред Моисея и пред първенците, началниците на бащините &lt;домове&gt; на израилтяните, казвайки: ²Господ заповяда на господаря ни да даде земята за наследство на израилтяните с жребие; и господарят ни получи заповед от Господа да даде наследството на брата ни Салпаада на дъщерите му, ³Но ако те се омъжат за някои от синовете на &lt;другите&gt; племена на израилтяните, тогава наследството им ще се отнеме от наследството на нашите бащи, и ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги вземе &lt;за жени&gt;; така то ще се отнеме от наследството, &lt;което ни дава&gt; жребието. ⁴&lt;Даже&gt;, когато дойде юбилеят на израилтяните, тогава наследството им ще се приложи към наследството на онова племе, което ще ги е взело; и така, наследството им ще се отнеме от наследството на отеческото ни племе. ⁵Прочее, по Господното слово, Моисей заповяда на израилтяните, като каза: Племето на Иосифовите потомци говори право. ⁶Ето какво заповяда Господ за Салпаадовите дъщери; Той казва: Нека се омъжат, за който им се види добре, стига само да се омъжат за &lt;мъже от&gt; семейството на отеческото си племе. ⁷По тоя начин, никое наследство на израилтяните няма да премине от племе на племе; защото израилтяните трябва да се привързват, всеки за наследството на отеческото си племе. ⁸Всяка дъщеря, която има наследство в някое племе на израилтяните, трябва да се омъжи за едного от семейството на отеческото си племе, тъй щото израилтяните да притежават всеки отеческото си наследство. ⁹Да не преминава наследство от едно племе на друго племе, но племената на израилтяните да се привързват, всяко за своето наследство. ¹⁰И Салпаадовите дъщери сториха според както Господ заповяда на Моисея; ¹¹защото Маала, Терса, Егла, Мелха и Нуа, Салпаадовите дъщери, се омъжиха за синовете на чичовете си; ¹²омъжиха се за мъже от семействата на потомците на Манасия Иосифовият син; и така наследството им остана в племето на бащиното им семейство. ¹³Тия са заповедите и съдбите, които Господ заповяда на израилтяните чрез Моисея на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

Deuteronomy

Chapter 1

¹Ето думите, които Моисей говори на целия Израил оттатък {На изток от.} Иордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав. ²(Има единадесет дена &lt;разстояние&gt; от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни). ³В четиридесетата година, в единадесетия месец на първия ден от месеца, Моисей говори на израилтяните според всичко що Господ му заповяда за тях, ⁴след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи. ⁵Оттатък {На изток от.} Иордан в Моавската земя, почна Моисей да изяснява тоя закон, като казваше: ⁶Господ нашият Бог ни говори на Хорив, казвайки: Доволно сте седели на тая планина. ⁷Обърнете се, тръгнете по пътя си та идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни &lt;места&gt; в полето, в поляната в долините, и към юг, и към крайморията в земята на ханаанците, и към Ливан до голямата река, реката Ефрат. ⁸Ето, Аз турям пред вас тая земя; влезте та завладейте земята, за която Господ се е клел на бащите ви, на Авраама, Исаака и Якова, че ще я даде на тях и на потомството им подир тях. ⁹В онова време ви говорих, казвайки: Аз сам не мога да ви нося. ¹⁰Господ вашият Бог ви е умножил; и, ето, днес по множество вие сте като звездите на небето. ¹¹(Господ Бог на бащите ви да ви умножи хиляда пъти повече отколкото сте сега, и да ви благослови според както ви е обещал!) ¹²Как ще мога аз сам да нося тая тегота - вас, и товара от вас и вашите препирни? ¹³Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и познати; и аз ще ги поставя началници над вас. ¹⁴И вие в отговор ми рекохте: Това, което каза ти, добро е да го направим. ¹⁵Прочее, взех началниците на племената ви, мъдри и познати мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. ¹⁶И в онова време заръчах на съдиите ви, като казах: Изслушвайте съдебните дела на братята си, и съдете праведно между човека и брата му и чужденеца, който е при него. ¹⁷В съда да не гледате на лице; да изслушвате малкия, както големия; да се не боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много мъчно за вас, отнасяйте до мене, и аз ще го изслушвам. ¹⁸И в онова време заповядах ви всичко, което трябваше да вършите. ¹⁹Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата оная голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както Господ нашият Бог ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни. ²⁰И рекох ви: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава Господ нашият Бог. ²¹Ето, Господ твоят Бог туря пред тебе тая земя; върви напред, завладей я както ти е говорил Господ Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. ²²Тогава вие всички дойдохте при мене и рекохте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята, и да ни донесат известие, по кой път да отидем в нея, и в кои градове да идем. ²³Това ми беше угодно: за това избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. ²⁴И те като тръгнаха възкачиха се на поляната, и, пристигнали до долината Есхол, я съгледаха. ²⁵И взеха в ръцете си от плодовете на земята, та ни донесоха: донесоха ни и известие, като казаха: Земята, която Господ нашият Бог ни дава, е добра. ²⁶Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на Господа вашия Бог. ²⁷Роптахте в шатрите си и рекохте: Понеже ни мразеше Господ, за това ни изведе из Египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. ²⁸Къде да вървим ние напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже рекоха: Людете са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още и видяхме там Енаковите потомци. ²⁹Но аз ви рекох: Да се не ужасявате и да се не боите от тях. ³⁰Господ вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както стори за вас пред очите ви в Египет ³¹и в пустинята, гдето ти видя как Господ твоят Бог те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, догде стигнахте на това място. ³²А относно това вие не повярвахте Господа вашия Бог. ³³Който вървеше пред вас в пътя, за да ви търси място, где да поставяте стан, нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак. ³⁴А Господ чу гласа на думите ви, и като се разгневи закле се, казвайки: ³⁵Ни един от човеците на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, ³⁶освен Халев Ефониевият син; той ще я види, и нему и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва Господа. ³⁷Па и на мене се разгневи Господ, поради вас, като каза: Нито ти ще влезеш там; ³⁸Исус Навиевият син, който ти слугува, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде &lt;земята&gt; за наследство на Израиля. ³⁹При това, малките ви, за които казахте, че ще бъдат разграбени и чадата ви, които днес не познават &lt;още&gt; добро или зло, те ще влязат там, и на тях ще дам &lt;земята&gt; и те ще я владеят. ⁴⁰Вие се върнете та идете в пустинята по пътя за Червеното море. ⁴¹Тогава в отговор ми рекохте: Съгрешихме против Господа; ние ще вървим напред и ще воюваме според всичко, каквото ни заповяда Господ нашият Бог. И препасахте всеки войнишките си оръжия и се надпреварвахте да се изкачвате на поляната. ⁴²А Господ ми рече: Кажи им: Да се не изкачвате нито да воювате, защото Аз не съм всред вас, да не би да бъдете поразени пред неприятелите си. ⁴³Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на поляната. ⁴⁴Тогава аморейците, които живееха на оная поляна, излязоха против вас, гониха ви, както правят пчелите, и поразиха ви в Сиир и до Орма, ⁴⁵И като се върнахте плакахте пред Господа; но Господ не послуша гласа ви нито ви даде ухо. ⁴⁶Така стояхте в Кадис дълго време, според колкото дни прекарахте &lt;там&gt;.

Chapter 2

¹Тогава се върнахме та пътувахме в пустинята през пътя за Червеното море, според както Господ беше ми говорил; и дълго време обикаляхме поляната Сиир. ²После Господ ми говори казвайки: ³Доволно сте обикаляли тая поляна; върнете се към север. ⁴И заповядай на людете, като им кажеш: Ще минете през пределите на братята си исавците, които живеят в Сиир, и те ще се убоят от вас. За това, внимавайте добре; ⁵да се не биете с тях, понеже няма да ви дам от земята им ни една стъпка от нога, защото на Исава дадох поляната Сиир за владение. ⁶С пари да купувате от тях храна да ядете, още и с пари да купувате от тях вода да пиете; ⁷защото Господ твоят Бог те е благословил във всичките дела на ръцете ти; познал е пътуването ти през тая голяма пустиня; през тия четиридесет години Господ твоят Бог е бил с тебе; не си останал лишен от нищо. ⁸Така минахме покрай братята си исавците, които живееха в Сиир, през пътя по полето от Елат и от Есион-гавер. Върнахме се та минахме през пътя по Моавската пустиня. ⁹Тогава Господ ми каза: Да не досаждате на моавците, нито да воювате с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята им, понеже на Лотовите потомци дадох Ар за владение. ¹⁰(А по-напред живееха там емимите, люде велики и многочислени и високи като енакимите. ¹¹И те, като енакимите, се считаха исполини; но моавците ги наричат емими. ¹²Също и хорейците живееха по-напред в Сиир; но исавците ги заместиха, изтребиха ги от пред себе си и се заселиха на мястото им, както направи Израил в земята на своето наследство, която им даде Господ.) ¹³Станете сега та преминете потока Заред. И така, преминахме потока Заред. ¹⁴Времето, през което пътувахме от Кадис-варни догде преминахме потока Заред, беше тридесет и осем години, догде се довърши изсред стана цялото поколение на воюващите мъже, както им се кле Господ. ¹⁵Още Господната ръка беше против тях, за да ги изтреби изсред стана догде се довършиха. ¹⁶А като се довършиха и измряха всичките воюващи мъже изсред людете, ¹⁷Господ ми говори, казвайки: ¹⁸Днес ти ще преминеш Ар, моавската граница; ¹⁹и като се приближиш срещу амонците, не им досаждай нито да воюваш с тях, защото няма да ти дам да владееш нищо от земята на амонците, понеже на Лотовите потомци я дадох за владение. ²⁰(Също и тя се считаше земя на исполините: исполини по-напред живееха там, а амонците ги наричат замзумими; ²¹люде велики и многочислени и високи, като енакимите; но Господ ги изтреби от пред тях; и те ги заместиха и заселиха се на мястото им; ²²&lt;за тях направи&gt;, както направи за исавците, които живееха в Сиир, когато изтреби хорейците от пред тях, и те ги заместиха и заселиха се на мястото им, &lt;гдето са и&gt; до днес; ²³и кафторците излязоха из Кафтор та изтребиха авейците, които живееха в села дори до Газа, и заселиха се на мястото им.) ²⁴Станете, тръгнете и преминете потока Арнон; ето, предавам в ръката ти асорееца Сион, цар на Есевон, и земята му; почни да я завладяваш, и бий се с него. ²⁵Днес ще почна да всявам трепет и страх от тебе върху &lt;всичките&gt; племена под цялото небе; като чуят за тебе те ще се разтреперят и ще се ужасяват от тебе. ²⁶И изпратих посланици от пустинята Кедемот при есевонския цар Сион с мирни думи, да кажат: ²⁷Нека замина през земята ти; право из друма ще вървя; няма да се отбия ни надясно ни наляво. ²⁸С пари ще ми продадеш храна, за да ям, и с пари ще ми дадеш вода да пия; само с нозете си да замина, ²⁹(както ми сториха исавците, които живеят в Сиир, и моавците, които живеят в Ар), догде мина през Иордан в земята, която Господ нашият Бог ни дава. ³⁰Обаче есевонският цар Сион не склони да заминем през &lt;земята&gt; му; понеже Господ твоят Бог закорави духа му и вкамени сърцето му, за да го предаде в ръцете ти, както &lt;е и до&gt; днес. ³¹А Господ ми рече: Ето, започнах да ти предавам Сиона и земята му; почни да превземаш земята му, за да я наследиш. ³²Тогава Сион излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Яса. ³³И Господ нашият Бог го предаде в ръцете ни; поразихме него, синовете му и всичките му люде. ³⁴В онова време превзехме всичките му градове, и във всеки град изтребихме мъжете, жените и децата; не оставихме да оцелее ни един. ³⁵Пленихме за себе си само добитъка и користите на градовете, които превзехме. ³⁶От Ароир, при устието на потока Арнон, и от града, който е в долината, дори до Галаад не се намери град, който можа да устои против нас; Господ нашият Бог предаде всичките пред нас. ³⁷Само към земята на амонците ти не си се приближил, ни към местата край потока Явок, ни към планинските градове, ни към коя да е страна, която Господ нашият Бог ни бе запретил.

Chapter 3

¹Тогава възвихме та отидохме към Васан; и васанският цар Ог излезе против нас, той и всичките му люде, на бой в Едраи. ²А Господ ми рече: Не бой се от него, защото предадох в ръката ти него, всичките му люде и земята му; ще му направиш както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон. ³И така, Господ нашият Бог предаде в ръката ни и васанския цар Ог и всичките му люде; и поразихме го така, че не му оставихме никого да оцелее. ⁴В онова време превзехме всичките му градове; нямаше град, който не превзехме от тях: шестдесет града, цялата Арговска област, царството на Ога във Васан. ⁵Всички тия градове бяха укрепени с високи стени, с порти и лостове; &lt;и&gt; освен &lt;тях имаше&gt; твърде много неукрепени градове. ⁶Тях изтребихме, както сторихме на есевонския цар Сион; изтребихме всеки град, с мъжете, жените и децата. ⁷А всичкия добитък и користите на градовете разграбихме за себе си. ⁸Така, в онова време, взехме от ръцете на двамата аморейски царе земята, която е оттатък {На изток от.} Иордан, от потока Арнон до планината Ермон; ⁹(Ермон сидонците наричат Сирион, а аморейците го наричат Санир); ¹⁰всичките градове на поляната, целия Галаад и целия Васан, до Салха и Едраи, градове от царството на Ога във Васан. ¹¹(Защото само васанският цар Ог беше останал от оцелелите от исполините; ето, леглото му беше желязно легло; не е ли то в Рава на амонците? Дължината му беше девет лакътя, и широчината му четири лакътя, според лакътя на мъж.) ¹²И дадох на рувимците и на гадците земята, която превзехме в онова време, от Ароир, който е при потока Арнон и половината от планинските страни на Галаад с градовете му; ¹³а остатъка на Галаад и целия Васан, царството на Ога, дадох на половината от манасиевото племе, цялата Арговска област, с целия Васан, който се нарича земя на исполините. ¹⁴Манасиевият потомец Яир взе цялата Арговска област до границите на гесурците и маахатците, и нарече &lt;земите&gt; по свое име Васан-авот-яир, &lt;както се наричат&gt; и до днес. ¹⁵А на Махира дадох Галаад. ¹⁶Но на рувимците и на гадците дадох от Галаад до потока Арнон, до средата на потока, за граница, и до потока Явок, границата на амонците, ¹⁷и полето, и Иордан, който &lt;им&gt; е граница от Хинерот до морето в полето, &lt;то ест&gt;, Соленото море, под Асдот-фасга на изток. ¹⁸В онова време ви заповядах, казвайки: Господ вашият Бог ви даде тая земя да я притежавате; за това всички вие храбри мъже минете въоръжени пред братята си израилтяните. ¹⁹Само жените ви, децата ви и добитъкът ви (защото зная, че имате много добитък) нека останат в градовете, които ви дадох, ²⁰догде Господ успокои братята ви както &lt;е успокоил&gt; и вас, и превземат и те земята, която Господ вашият Бог ще им даде оттатък {На запад от.} Иордан; тогава да се върнете всеки в наследството, което ви дадох. ²¹В онова време заръчах на Исуса, като му казах: Очите ти видяха всичко що стори Господ вашият Бог на тия двама царе; така ще направи Господ и на всичките царства, към които преминаваш. ²²Да се не боите от тях; защото Господ вашият Бог, Той воюва за вас. ²³В онова време се молих Господу, казвайки: ²⁴Господи Иеова, Ти си почнал да показваш на слугата Си величието Си и крепката Си ръка; защото кой е тоя бог, на небето или на земята, който може да работи, както Ти работиш и според Твоите мощни дела? ²⁵Нека премина, моля Ти се, и видя добрата земя оттатък Иордан, оная добра планинска &lt;страна&gt; и Ливан. ²⁶Но Господ понеже бе се разгневил на мене поради вас, не ме послуша; и Господ ми рече: Стига ти; да Ми не продумаш вече за това. ²⁷Възкачи се на върха на Фасга, и дигни очи към запад и север, към юг и изток, та гледай &lt;земята&gt; с очите си; защото няма да преминеш тоя Иордан. ²⁸И заръчай на Исуса, насърчи го и укрепи го; защото той ще мине пред тия люде, и той ще им раздели за наследство земята, която ще видиш. ²⁹И така, седяхме в долината срещу Вет-фегор.

Chapter 4

¹Сега слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които ви уча да вършите, за да живеете, и да влезете и наследите земята, която ви дава Господ Бог на бащите ви. ²Да не притурите нещо на думите, които ви заповядвам, нито да отнемате от тях, за да пазите заповедите на Господа вашия Бог, които ви заповядвам. ³Очите ви са видели що направи Господ, поради Ваалфегора; защото Господ вашият Бог изтреби изсред вас всичките човеци, които се поведоха по Ваалфегора. ⁴А вие, които сте се привързали при Господа вашия Бог, всички сте живи днес. ⁵Ето, аз ви научих повеления и съдби, според както Господ моят Бог ми заповяда, за да вършите според &lt;тях&gt; в земята, в която влизате да я наследите. ⁶И тъй, пазете и вършете ги; защото това е мъдростта ви и благоразумието ви пред очите на племената, които, като чуят за всички тия повеления, ще рекат: Ето, мъдри и разумни люде са &lt;тия&gt; на тоя велик народ. ⁷Защото кой народ е &lt;толкова&gt; велик &lt;щото да&gt; има бог тъй близо при себе си, колкото е Иеова нашият Бог &lt;близо при нас&gt; всеки път, когато Го призоваваме? ⁸Или кой народ е &lt;толкова&gt; велик &lt;щото да&gt; има такива справедливи повеления и съдби, какъвто е целият тоя закон, който излагам пред вас днес? ⁹Само внимавай на себе си и пази добре душата си, да не би да забравиш делата, които очите ти са видели, и да не би да се изгубят от сърцето ти, през всичките дни на живота ти; но предавай ги на чадата си и на внуците си; ¹⁰&lt;предавай им за&gt; деня, в който ти застана пред Господа твоя Бог на Хорив, когато Господ ми каза: Събери Ми людете, и ще ги направя да чуят думите Ми, за да се научат да се боят &lt;от&gt; Мене през всичкото време догдето живеят на земята, и те да учат чадата си &lt;на това&gt;. ¹¹Вие се приближихте и застанахте под планината; и планината гореше в огън до сред небето, и имаше тъмнина, облак и мрак. ¹²Тогава Господ ви говори изсред огъня; вие чухте гласа на думите, но не видяхте никакъв образ; само глас &lt;чухте&gt;. ¹³И Той ви изяви завета Си, който ви заповяда да вършите, сиреч, десетте заповеди; и написа ги на две каменни плочи. ¹⁴И в онова време Господ ми заповяда да ви науча повеления и съдби, за да ги вършите в земята, към която преминавате да я притежавате. ¹⁵Прочее, внимавайте добре на себе си, (защото в деня, когато Господ ви говори на Хорив изсред огъня вие не видяхте никакъв образ), ¹⁶да не би да се развратите и си направите идол, подобие на някой образ, подобие на мъж или на жена, ¹⁷подобие на някое животно, което е на земята, подобие на някоя крилата птица, която лети на небето, ¹⁸подобие на нещо, което пълзи по земята, подобие на някоя риба, която е във водите под земята; ¹⁹и да не би, като подигаш очи към небето, и видиш слънцето и луната, звездите и цялото небесно множество, да се мамиш, та да им се кланяш и да служиш на тях, които Господ твоят Бог разпредели на всичките народи под цялото небе. ²⁰А вас взе Господ и ви изведе из железарската пещ, из Египет, да Му бъдете люде за наследство, както &lt;сте&gt; и днес. ²¹При това, Господ се разгневи на мене поради вас, и закле се да не премина Иордан и да не вляза в оная добра земя, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, ²²но да умра в тая земя; аз няма да премина Иордан; а вие ще преминете и ще завладеете оная добра земя. ²³Внимавайте на себе си да не забравяте завета, който Господ вашият Бог направи с вас, &lt;да не би&gt; да си правите идол, подобие на нещо, което Господ твоят Бог ти е запретил; ²⁴защото Господ твоят Бог е огън пояждащ, Бог ревнив. ²⁵Когато ти се родят чада и внуци, ако, като живеете дълго време на земята, се развратите и направите идол, образ на нещо и вършите зло пред Господа твоя Бог и Го разгневите, ²⁶днес викам небето и земята да свидетелствуват против вас, че непременно скоро ще изчезнете от земята, за превземането на която вие преминавате Иордан; няма да живеете дълго време в нея, а съвсем ще бъдете изтребени. ²⁷Господ ще ви разпръсне между племената, и ще останете малочислени между ония народи, всред които Господ ще ви отведе. ²⁸Там ще служите на богове, дело на човешки ръце, на дърво и камък, които нито виждат нито чуват, нито ядат нито миришат. ²⁹Но ако от там потърсите Господа твоя Бог, всеки &lt;от вас&gt; ще го намери, ако го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа. ³⁰Когато се намериш в скръб, и всичко това те постигне, ако най-после {Еврейски: в последните дни.} се обърнеш към Господа твоя Бог и послушаш гласа Му, ³¹то, понеже Господ твоят Бог е Бог милостив, Той няма да те остави, нито ще те изтреби, нито ще забрави завета, за който се е клел на бащите ти. ³²Защото попитай сега за миналите времена, които бяха преди тебе, от деня когато Бог създаде човека на земята, и &lt;попитай&gt; от единия край на небето до другия: ставало ли е такова нещо, като това велико дело, или чувало ли се е подобно на него? ³³Люде чули ли са някога Божия глас да говори изсред огън, както ти си чул, и да останат живи? ³⁴Или предприел ли е Бог да дойде и вземе за себе си народ изсред &lt;друг&gt; народ, чрез изпитни, знамения и чудеса, и чрез бой, чрез силна ръка, чрез издигната мишца, и чрез големи ужаси, според всичко, което Господ вашият Бог е сторил за вас в Египет пред очите ви? ³⁵На тебе се даде да видиш това, за да познаеш, че Иеова, Той е Бог, и няма друг освен Него. ³⁶За да те научи, Той те направи да чуеш гласа Му от небето, и показа ти на земята великия Си огън, и ти чу думите Му изсред огъня. ³⁷И понеже Той обичаше бащите ти, за това избра тяхното потомство след тях, и с присъствието Си чрез голямата Си сила те изведе из Египет, ³⁸за да изгони от пред тебе народи по-големи и по-силни от тебе, да те въведе в &lt;земята им&gt; и да ти я даде в наследство, както &lt;прави&gt; днес. ³⁹Познай, прочее, днес и вложи в сърцето си, че Иеова е Бог на небето горе и на земята долу; няма друг. ⁴⁰И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за всегда да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава. ⁴¹Тогава Моисей отдели три града оттатък {На изток от.} Иордан към изгрева на слънцето, ⁴²за да прибягва там оня убиец, който убие ближния си по погрешка, без да го е мразил по-напред, и като побегне в един от тия градове, да остане жив. ⁴³&lt;Те бяха:&gt; Восор в пустинята, в полянската земя на рувимците, Рамот в Галаада, &lt;в земята&gt; на гадците и Голан във Васан, &lt;в земята&gt; на манасийците. ⁴⁴И ето законът, който Моисей изложи пред израилтяните; ⁴⁵ето, заявленията, повеленията и съдбите, които Моисей изказа на израилтяните, когато бяха излезли из Египет ⁴⁶оттатък Иордан, в долината срещу Вет-фегор, в земята на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, когото Моисей и израилтяните поразиха, след като бяха излезли из Египет, ⁴⁷като превзеха земята му и земята на васанския цар Ог, двамата аморейски царе, които бяха оттатък Иордан към изгрева на слънцето, ⁴⁸от Ароир, който е при устието на реката Арнон, до планината Сион (която е Ермон), ⁴⁹и цялото поле оттатък Иордан на изток, до морето на полето, под Асдот-фасга.

Chapter 5

¹Моисей повика целия Израил и рече им: Слушай, Израилю, повеленията и съдбите, които изказвам на всеослушание днес, за да ги научите и да внимавате да ги вършите. ²Господ нашият Бог направи завет с нас на Хорив. ³Тоя завет Господ не направи с бащите ни, но с нас, които всички сме живи тук днес. ⁴Лице с лице говори Господ с вас на планината изсред огъня, ⁵(а в онова време аз стоях между Господа и вас, за да ви известя Господните думи; защото се уплашихме от огъня, и не се възкачихме на планината), като казваше: - ⁶Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. ⁷Да нямаш други богове освен Мене. ⁸Не си прави кумир, &lt;подобие&gt; на нещо, което е на небето горе, или което е на земята доле, или което е във водите под земята; ⁹да не им се кланяш нито да им служиш; защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, ¹⁰и Който показвам милост към хиляди &lt;поколения&gt; на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. ¹¹Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита за безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. ¹²Пази съботния ден, за да го освещаваш, според както Господ твоят Бог ти заповяда. ¹³Шест дена да работиш и да вършиш всичките си дела; ¹⁴а седмият ден е събота на Господа твоя Бог; &lt;в него&gt; да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, ни волът ти, ни оселът ти, нито някой твой добитък, ни чужденецът, който е отвътре портите ти, за да си почива слугата ти и слугинята ти, както и ти. ¹⁵И помни, че ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; за това Господ твоят Бог ти заповяда да пазиш съботния ден. ¹⁶Почитай баща си и майка си, според както ти заповяда Господ твоят Бог, за да се продължат дните ти и да благоденствуваш на земята, която Господ твоят Бог ти дава. ¹⁷Не убивай. ¹⁸Не прелюбодействувай. ¹⁹Не кради. ²⁰Не свидетелствувай против ближния си лъжливо свидетелство. ²¹Не пожелавай жената на ближния си; ни да пожелаваш къщата на ближния си, ни нивата му, ни слугата му, ни слугинята му, ни вола му, ни осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. ²²Тия думи Господ изговори на планината на всички вас събрани, изсред огъня, облака и мрака, със силен глас; и друго не притури. После ги написа на две каменни плочи, които даде на мене. ²³А като чухте гласа изсред тъмнината, когато планината гореше в огън, тогава вие, всичките началници на племената ви и старейшините ви, дойдохте при мене и думахте: ²⁴Ето, Господ нашият Бог ни показа славата Си и величието Си, и чухме гласа Му изсред огъня; днес видяхме, че Бог говори с човека, и той остава жив. ²⁵А сега, защо да измрем? - понеже тоя голям огън ще ни пояде; ако чуем още еднъж гласа на Господа нашия Бог, ще измрем. ²⁶Защото кой от всичките смъртни е чул гласа на живия Бог, говорещ изсред огъня, както ние &lt;чухме&gt;, и е останал жив? ²⁷Пристъпи ти и слушай всичко, което ще рече Господ нашият Бог; а ти ни казвай всичко, що ти говори Господ нашият Бог, и ние ще слушаме и ще изпълняваме. ²⁸И Господ чу гласа на думите ви, когато ми говорехте, и Господ ми рече: Чух гласа на думите, които тия люде ти говориха; добре рекоха всичко що казаха. ²⁹Дано да има у тях такова сърце щото да се боят &lt;от&gt; Мене и винаги да пазят всичките Ми заповеди, та да благоденствуват вечно, те и чадата им! ³⁰Иди, кажи им: Върнете се в шатрите си. ³¹А ти остани тук при Мене и ще ти кажа всичките заповеди, повеления и съдби, които ще ги научиш, за да ги извършват в земята, която им давам за притежание. ³²Да внимавате, прочее, да вършите така, както Господ вашият Бог ви заповяда; да се не отклонявате ни надясно ни наляво. ³³Да ходите по всичките пътища, които Господ вашият Бог ви заповяда, за да живеете и да благоденствувате, и да се продължат дните ви на земята, която ще притежавате.

Chapter 6

¹А ето заповедите, повеленията и съдбите, които Господ вашият Бог заповяда да ви науча, за да ги вършите в земята, към която преминавате, за да я притежавате, ²за да се боиш от Господа твоя Бог, да пазиш всичките Му повеления и заповедите Му, които ти заповядвам, ти, синът ти, и внукът ти през всичките дни на живота си, за да ти се продължат дните. ³Чуй, прочее, Израилю, и внимавай да ги вършиш, за да ти бъде добре, и да се размножите много в земята, гдето текат мляко и мед, според както Господ, Бог на бащите ти, ти е обещал. ⁴Слушай, Израилю; Иеова нашият Бог е един Господ; ⁵и да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. ⁶Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; ⁷и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. ⁸Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти. ⁹И да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си. ¹⁰А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, за която се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, да ти даде големи и хубави градове, които ти не си съградил, ¹¹и къщи пълни с всякакви блага, които не си напълнил, и изкопани кладенци, които не си изкопал, лозя и маслини, които не си насадил, - като ядеш и се наситиш, ¹²внимавай на себе си да не забравяш Господа, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. ¹³От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да служиш, и в Неговото Име да се кълнеш. ¹⁴Да не следвате други богове, от боговете на племената, които са около вас, ¹⁵(защото Господ, твоят Бог всред тебе, е Бог ревнив), за да не пламне гневът на Господа твоя Бог против тебе и те изтреби от лицето на земята. ¹⁶Да не изпитвате Господа вашия Бог, както го изпитвахте в Маса. ¹⁷Да пазите прилежно заповедите на Господа вашия Бог, заявленията Му и повеленията Му, които ти заповяда. ¹⁸И да вършиш това, което е право и добро пред Господа, за да ти бъде добре и да влезеш и завладееш добрата земя, за която Господ се е клел на бащите ти, ¹⁹като изгониш всичките си неприятели от пред себе си, според както Господ каза. ²⁰Когато в идните времена синът ти те попита, казвайки: Що значат заявленията, повеленията и съдбите, които Господ нашият Бог ви е заповядал? ²¹Тогава да кажеш на сина си: Бяхме роби на Фараона в Египет; а Господ ни изведе из Египет със силна ръка; ²²и Господ показа пред очите ни големи и страшни знамения и чудеса над Египет, над Фараона и над целия му дом; ²³а нас изведе от там, за да ни въведе в земята, за която се е клел на бащите ни и да ни я даде. ²⁴Господ ни заповяда да вършим всички тия повеления и да се боим от Господа нашия Бог, за да ни бъде всякога добре, и за да пази Той живота ни, както &lt;прави&gt; и днес. ²⁵И това ще ни се счита за правда, ако внимаваме да вършим всички тия заповеди пред Господа нашия Бог, както ни заповяда.

Chapter 7

¹Когато Господ твоят Бог те въведе в земята, в която отиваш да я притежаваш, и изгони много народи от пред тебе, хетейците, гергесейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, седем народа по-големи и по-силни от тебе, ²и когато Господ твоят Бог ги предаде на тебе та ги поразиш, тогава ги изтреби, като &lt;на Бога&gt; обречени; да не правиш договор с тях, нито да ги пожалиш; ³да се не жениш между тях, и да не даваш дъщеря си на сина му, нито да вземаш неговата дъщеря за своя син; ⁴защото ще отвърнат синовете ти от да Ме следват, за да служат на други богове, и така ще пламне против вас гневът на Господа, който скоро ще те изтреби. ⁵Но така да им направите: жертвениците им да разорите, кумирите им да изпотрошите, ашерите им да изсечете и изваяните им идоли да изгорите с огън. ⁶Понеже вие сте люде свети на Господа вашия Бог; вас избра Господ вашият Бог да бъдете Нему собствен народ измежду всичките племена, които са по лицето на земята. ⁷Господ не ви предпочете нито ви избра, за гдето сте по-многочислени от всичките &lt;други&gt; племена; защото вие сте най-малочислени от всичките племена. ⁸Но понеже ви възлюби Господ и за да опази клетвата, с която се е клел на бащите ви, &lt;за това&gt; Господ ви изведе със силна ръка и ви изкупи от дома на робството, от ръката на египетския цар Фараона. ⁹И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог. Който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му; ¹⁰а на ония, които Го мразят, въздава им в лице и ги изтребва; няма да забавя &lt;наказанието&gt; на онзи, който Го мрази, но ще му въздаде в лице. ¹¹За това, пази заповедите, повеленията и съдбите, които днес ти заповядвам, за да ги вършиш. ¹²И ако слушате тия съдби и ги пазите и вършите, Господ твоят Бог ще пази за тебе завета и милостта, за която се е клел на бащите ти; ¹³и ще те възлюби, ще те благослови и ще те умножи; ще благослови и плода на утробата ти и плода на земята ти, житото ти, виното ти и маслото ти, и рожбите от говедата ти и малките от овците ти, в земята, за която се е клел на бащите ти да я даде на тебе. ¹⁴Ще бъдеш благословен повече от всичките племена; не ще има неплоден или неплодна между вас или между добитъка ви. ¹⁵Господ ще отстрани от тебе всяка болест и няма да докара върху тебе ни една от злите египетски болести, които познаваш; но ще ги наложи върху всички ония, които те мразят. ¹⁶За това, да изтребиш всичките племена, които Господ твоят Бог ти предава; окото ти да ги не пожали; и на боговете им да не служиш, защото това ще ти бъде примка. ¹⁷И ако речеш в сърцето си: Тия народи са по-многочислени от мене, как ще мога да ги изгоня? - ¹⁸да се не уплашиш от тях; да помниш добре що направи Господ твоят Бог на Фараона и на всичките египтяни; ¹⁹големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и чудесата, силната ръка и издигнатата мишца, с които Господ твоят Бог те изведе. Така ще направи Господ твоят Бог на всичките племена, от които ти се плашиш. ²⁰Още Господ твоят Бог ще изпрати и стършели върху тях, догде бъдат изтребени останалите, които са се скрили от тебе. ²¹Да се не уплашиш от тях, защото Господ твоят Бог е всред тебе, Бог велик и страшен. ²²И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да се не умножат върху тебе полските зверове. ²³Но Господ твоят Бог ще ти ги предаде и ще ги разстройва с голямо разстройство, догде се изтребят. ²⁴Ще предаде и царете им в ръката ти, и ще заличиш името им под небето; никой не ще може да устои пред тебе догде не ги изтребиш. ²⁵Кумирите на боговете им изгаряйте с огън; да не пожелаеш да вземеш на себе си среброто или златото, което е върху тях, за да се не впримчиш в него, понеже това е мерзост пред Господа твоя Бог. ²⁶И да не внасяш в дома си никаква мерзост, за да не станеш обречен &lt;на изтребление&gt; като нея; съвършено да я мразиш и съвършено да се отвращаваш от нея, защото е обречена &lt;на&gt; изтребление.

Chapter 8

¹Внимавайте да вършите всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да живеете, да се умножите и да влезете да завладеете земята, за която се е клел Господ на бащите ви. ²И да помниш целия път, по който Господ твоят Бог те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не. ³И те смири, и като те остави да огладнееш, храни те с манна, (която беше &lt;храна&gt; непозната на тебе и непозната на бащите ти), за да те научи, че човек не живее само с хляб, но че човек живее с всяко слово, което излиза из Господните уста. ⁴Облеклото ти не овехтя на тебе нито ногата ти отече през тия четиридесет години. ⁵Да вземеш, прочее, в съображение в сърцето си, че както човек наказва сина си, така и Господ твоят Бог наказва тебе. ⁶За това, да пазиш заповедите на Господа твоя Бог, да ходиш в пътищата Му и да се боиш от Него. ⁷Защото Господ твоят Бог те завежда в добра земя, в земя богата с водни потоци, с източници и дълбоки извори, които извират в долини и планини; ⁸в земя богата с жито, ечемик, лозя, смокини и нарове; в земя богата с маслини и мед; ⁹в земя гдето не ще ядеш хляб оскъдно и в която не ще си в нужда от нищо; в земя чиито камъни са желязо, и от чиито планини ще копаеш мед. ¹⁰Ще ядеш и ще се наситиш, и ще благословиш Господа твоя Бог за добрата земя, която ти е дал. ¹¹Внимавай да не забравиш Господа твоя Бог и да не престъпваш заповедите Му, съдбите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам, ¹²да не би, като ядеш и се наситиш и построиш добри къщи и живееш в тях, ¹³и като се умножат говедата ти и овците ти и се умножат среброто ти и златото ти, и се умножи всичко що имаш, ¹⁴тогава да се надигне сърцето ти и да забравиш Господа твоя Бог, Който те е извел из Египетската земя, из дома на робството; ¹⁵Който те преведе през голямата и страшна пустиня, &lt;гдето имаше&gt; горителни змии, скорпии и сухи безводни земи; Който ти извади вода из кременливия камък; ¹⁶Който те храни в пустинята с манна, &lt;храна&gt; която не знаеха бащите ти, за да те смири и да те изпита, да ти направи добро в сетнините ти; ¹⁷и да не би да речеш в сърцето си: Моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. ¹⁸Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство; за да утвърди завета, за който се е клел на бащите ти, както &lt;прави&gt; днес. ¹⁹Но ако забравиш Господа твоя Бог и отидеш след други богове, служиш им и им се поклониш, заявявам ви днес, че съвсем ще бъдете изтребени. ²⁰Ще бъдете изтребени както народите, които Господ изтребва от пред вас, защото не послушахте гласа на Господа вашия Бог.

Chapter 9

¹Слушай, Израилю; днес ти преминаваш Иордан за да влезеш да завладееш народи по-големи и по-силни от тебе, градове големи и укрепени до небето, ²люде велики и високи, Енаковите потомци, които познаваш, и за които си слушал да се казва: Кой може да устои пред Енаковите потомци? ³Знай, прочее, днес, че Иеова твоят Бог е, Който върви пред тебе; като огън пояждащ Той ще ги изтреби и ще ги свали пред тебе; така ще ги изгониш и скоро ще ги погубиш, според както Господ ти каза. ⁴А след като Господ твоят Бог ще ги е изгонил от пред тебе, да не говориш в сърцето си като си казваш: Поради моята правда ме въведе Господ да завладея тая земя; защото поради нечестието на тия народи Господ ги изгонва от пред тебе. ⁵Не поради твоята правда, нито поради правдата на твоето сърце, влизаш ти да притежаваш земята им; но поради нечестието на тия народи Господ твоят Бог ги изгонва от пред тебе и за да утвърди думата, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова. ⁶Знай, прочее, че Господ твоят Бог не ти дава да притежаваш тая добра земя поради твоята правда; защото сте коравовратни люде. ⁷Помни и да не забравяш, колко си раздразнявал Господа твоя Бог в пустинята; от деня, когато излязохте из Египетската земя, догдето стигнахте на това място, вие сте били непокорни Господу. ⁸А на Хорив раздразнихте Господа; и Господ, като се разгневи на вас, щеше да ви изтреби. ⁹Когато се качих на планината, за да взема каменните плочи, плочите на завета, който Господ направи с вас, тогава преседях на планината четиридесет дена и четиридесет нощи, без да ям хляб или да пия вода. ¹⁰И Господ ми даде две каменни плочи, написани с Божия пръст; всичките думи, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня, когато се събрахте &lt;там&gt;, бяха &lt;написани&gt; на тях. ¹¹(В края на четиридесетте дена и четиридесетте нощи Господ ми даде двете каменни плочи, плочите на завета). ¹²А Господ ми рече: Стани, слез скоро от тук; защото твоите люде, които ти изведе из Египет, се развратиха, скоро се отклониха от пътя, който им заповядах; направиха си излеян идол. ¹³Господ още ми говори, казвайки: Видях тия люде, и, ето, те са коравовратни люде; ¹⁴остави Ме, за да ги изтребя и да излича името им под небето, а тебе ще направя народ по-силен и по-голям от тях. ¹⁵И тъй, като се обърнах слязох от планината; а планината гореше в огън, и двете плочи на завета бяха в двете ми ръце. ¹⁶Погледнах, и, ето, бяхте съгрешили против Господа вашия Бог, бяхте си направили излеяно теле, бяхте се отклонили скоро от пътя, който Господ беше ви заповядал. ¹⁷Тогава взех двете плочи та ги хвърлих из двете си ръце, и ги строших пред очите ви. ¹⁸После припаднах пред Господа, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; хляб не ядох и вода не пих поради всичкия грях, чрез който съгрешихте като извършихте зло пред Господа та Го раздразнихте. ¹⁹Защото се уплаших от гнева и яростта, с които Господ се беше разгневил на вас да ви изтреби. Но и тоя път Господ ме послуша. ²⁰Господ много се разгневи и на Аарона, когото щеше да погуби; но аз същевременно се помолих и за Аарона. ²¹И взех гнева ви, телето, което направихте, изгорих го с огън, счуках го и го стрих догде стана ситно като прах; и хвърлих праха му в потока, който тече от планината. ²²Също в Тавера, в Маса и в Киврот-атаава разгневихте Господа. ²³После, когато Господ ви изпрати от Кадис-варни и рече: Вървете напред та завладейте земята, която ви давам, тогава вие не се покорихте на заповедта на Господа вашия Бог, и не Му повярвахте, нито послушахте гласа Му. ²⁴От &lt;първия&gt; ден, откак ви познавам, вие сте били непокорни Господу. ²⁵И тъй, припадах пред Господа през ония четиридесет дена и четиридесет нощи, през които бях припаднал; защото Господ възнамеряваше да ви изтреби. ²⁶Молех се Господу, като казвах: Господи Иеова, не изтребвай людете Си и наследството, което си изкупил с величието Си и което си извел из Египет със силна ръка. ²⁷Спомни слугите Си Авраама, Исаака и Якова; не се взирай в упоритостта на тия люде, нито в нечестието им, нито в греха им, ²⁸да не би да рекат &lt;жителите на&gt; земята, из която си ни извел: Понеже Господ не можа да ги въведе в земята, която им бе обещал и понеже ги мразеше, за това ги изведе да ги погуби в пустинята. ²⁹А пък те са Твои люде и Твое наследство, които си извел с голямата Си сила и с издигнатата Си мишца.

Chapter 10

¹В онова време Господ ми каза: Издялай си две каменни плочи, като първите, и възкачи се при Мене на планината; направи си и дървен ковчег. ²И Аз ще напиша на плочите думите, които бяха на първите плочи, които ти строши; а ти да ги туриш в ковчега. ³Прочее, направих ковчега от ситимово дърво, издялах две каменни плочи, като първите и се възкачих на планината с двете плочи в ръцете си. ⁴И Той написа на плочите, както бе написано по-напред, десетте заповеди, които Господ ви изговори на планината изсред огъня, в деня когато се събрахте &lt;там;&gt; и Господ ги даде на мене. ⁵Тогава се обърнах и слязох от планината, и турих плочите в ковчега, който направих; и там те се намират, според както Господ ми заповяда. ⁶(След това израилтяните отпътуваха от Вирот-Венеякан до Мосера. Там умря Аарон, и там бе погребан; а синът му Елеазар свещенодействува вместо него. ⁷От там отпътуваха до Гадгад, и от Гадгад до Иотвата, земя богата с водни потоци. ⁸В онова време Господ отдели Левиевото племе да носи ковчега &lt;за плочите&gt; на Господния завет, да стои пред Господа, за да Му слугува и да благославя в Името Му, &lt;както прави&gt; до днес; ⁹по която причина левийците нямат дял или наследство между братята си; Господ им е наследство, според както Господ, твоят Бог им се обеща). ¹⁰А аз преседях на планината, както първия път, четиридесет дена и четиридесет нощи; па и тоя път Господ ме послуша, като склони Господ да не те погуби. ¹¹Тогава Господ ми каза: Стани, предвождай тия люде, за да влязат да притежават земята, за която съм се клел на бащите им да я дам на тях. ¹²А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ твоят Бог, освен да се боиш от Господа твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да слугуваш на Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, ¹³та да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро? ¹⁴Ето, небето на небесата, земята и всичко що е на нея принадлежи на Господа твоя Бог, ¹⁵обаче само бащите ти предпочете Господ и ги възлюби, и измежду всичките племена избра вас, потомството им по тях, както &lt;виждате&gt; днес. ¹⁶Обрежете, прочее, краекожието на сърцето си и не бивайте вече коравовратни. ¹⁷Защото Иеова вашият Бог е Бог на боговете и Господ на господарите, великият, мощният и страшният Бог, Който не гледа на лице, нито приема дар; ¹⁸Който извършва съдба за сирачето и за вдовицата и обича чужденеца, като му дава храна и облекло. ¹⁹Обичайте, прочее, чужденеца, защото и вие сте били чужденци в Египетската земя. ²⁰От Господа твоя Бог да се боиш, Нему да слугуваш, Нему да бъдеш привързан и в Неговото име да се кълнеш. ²¹Той е с Когото &lt;трябва&gt; да се хвалиш и Той е твоят Бог, Който извърши за тебе тия велики и страшни дела, които очите ти видяха. ²²Бащите ти слязоха в Египет &lt;на брой&gt; седемдесет души; а сега Господ твоят Бог те направи многочислен, като звездите на небето.

Chapter 11

¹Люби, прочее, Господа твоя Бог и пази винаги заръчванията Му, повеленията Му, съдбите Му и заповедите Му. ²И признайте днес, - (защото не &lt;говоря&gt; на чадата ви, които не познаха и които не видяха наказанието &lt;нанесено&gt; от Господа вашия Бог, величията Му, силната Му ръка и издигнатата Му мишца, ³знаменията Му и делата, които извърши всред Египет против египетския цар Фараон и против цялата му земя, ⁴и що направи на войската на египтяните, на конете им и на колесниците им, когато ви гонеха изподире, как направи да ги потопят водите на Червеното море, и как Господ ги погуби, &lt;та остават погубени&gt; и до днес, ⁵и що направи за вас в пустинята, догде да дойдете на това място, ⁶и що направи на Датана и Авирона, синовете на Елиава Рувимовия син, как земята отвори устата си, та ги погълна всред целия Израил, със семействата им, шатрите им и всичко живо, което им принадлежеше; ⁷но на вас &lt;говоря, чиито&gt; очи видяха всичките велики дела, които Господ извърши), - ⁸за това &lt;признайте и&gt; пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам, за да бъдете дръзновени и да влезете да завладеете земята, към която преминавате да я притежавате, ⁹и да се продължат дните ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да я даде на тях и на потомството им, земя в която текат мляко и мед. ¹⁰Защото земята, в която влизаш да я притежаваш, не е както Египетската земя, из която излязохте, гдето, като сееше ти семето си, напояваше го с ногата си, като зеленчукова градина. ¹¹Но земята, към която преминавате да я притежавате, е земя богата с гори и долини, която пие вода от дъжда на небето, ¹²земя, за която Господ твоят Бог се грижи. Очите на Господа твоя Бог са винаги върху нея, от началото на годината и до края на годината. ¹³И, &lt;казва Господ&gt;: Ако слушате прилежно заповедите Ми, които днес ви заповядвам, да любите Господа вашия Бог и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа, ¹⁴тогава ще давам на земята ви дъжда на времето му - и ранния и късния, за да събираш житото си, виното си и дървеното си масло. ¹⁵И ще давам трева на полетата ти за добитъка ти; и ще ядеш и ще се наситиш. ¹⁶Внимавай на себе си, да не би да се измами сърцето ви, и престъпите като служите на други богове и им се кланяте, ¹⁷та пламне против вас гневът на Господа, и Той да затвори небето, за да не вали дъжд и да не дава земята плода си, та скоро да бъдете изтребени от добрата земя, която Господ ви дава. ¹⁸Вложете, прочее, тия мои думи в сърцето си и в душата си, вържете ги за знак на ръката си, и нека бъдат като надчелия между очите ви. ¹⁹Да учите на тях чадата си, като говорите за тях, когато седиш в къщата си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. ²⁰Да ги написваш на стълбовете на вратите на къщата си и на портите си, ²¹за да се умножат дните ви и дните на чадата ви на земята, за която Господ се е клел на бащите ви да им я даде, колкото време небето е над земята. ²²Понеже, ако пазите прилежно всички тия заповеди, които ви заповядвам, и ги вършите, - да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища и да сте привързани Нему, - ²³тогава Господ ще изгони от пред вас всички тия народи, и ще завладеете народи по-велики и по-силни от вас. ²⁴Всяко място, гдето стъпи стъпалото на нозете ви, ще бъде ваше; от пустинята и Ливан, от реката, &lt;сиреч&gt;, реката Евфрат, дори до Западното море ще бъде пределът ви. ²⁵Никой не ще може да устои пред вас; Господ вашият Бог ще всява страх и трепет от вас по цялата земя, на която стъпвате, според както ви е говорил. ²⁶Ето, днес поставям пред вас благословение и проклетия: ²⁷благословението, ако слушате заповедите на Господа вашия Бог, които днес ви заповядвам; ²⁸и проклетията, ако не слушате заповедите на Господа вашия Бог, но се отклонявате от пътя, който днес ви заповядвам и следвате други богове, които не сте познавали. ²⁹А когато Господ твоят Бог те въведе в земята, към която отиваш, за да я притежаваш, тогава да положиш благословението на хълма Гаризин, а проклетията на хълма Гевал. ³⁰Не са ли те оттатък {На запад от.} Иордан, зад пътя към захождането на слънцето, в земята на ханаанците, които живеят в полето срещу Галгал, при дъбовете Море? ³¹Защото вие преминавате Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви дава: и ще я притежавате и ще се заселите в нея. ³²Внимавайте, прочее, да вършите всичките повеления и съдби, които днес поставям пред вас.

Chapter 12

¹Ето повеленията и съдбите, на които трябва да внимавате, за да ги вършите, през всичкото време, колкото живеете на света, в земята, която Господ Бог на бащите ти ти дава да притежаваш: - ²Да разорите всичките места гдето народите, които ще завладеете, са служили на боговете си, по високите планини, по хълмовете и под всяко зелено дърво; ³и да съсипете жертвениците им, да строшите стълбовете им, да изгорите с огън ашерите им, да съсечете изваяните образи на боговете им и да изличите имената им от онова място. ⁴А спрямо Господа вашия Бог да не постъпвате така; ⁵но да търсите мястото, което Господ вашият Бог избере между всичките ви племена, за да настани там Името Си, &lt;да бъде&gt; жилището Му, и там да идете; ⁶там да принасяте всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си, обреците си, доброволните си приноси и първородните от говедата си и от овците си; ⁷и там, пред Господа вашия Бог, да ядете; и да се веселите, вие и челядите ви, във всичките си предприятия, и в каквото те е благословил Господ твоят Бог. ⁸Да не правите никак, както ние днес правим тук, - всеки каквото му се вижда за добро. ⁹Защото още не сте дошли в почивката и в наследството, което Господ вашият Бог ви дава. ¹⁰Но когато преминете Иордан и се заселите в земята, която Господ вашият Бог ви дава да наследите, и ви успокои от всичките неприятели около вас, та живеете безопасно, ¹¹тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу; ¹²и да се веселите пред Господа вашия Бог, вие, синовете ви, дъщерите ви, слугите ви, слугините ви и левитинът, който е отвътре портите ви (защото той няма дял нито наследство с вас). ¹³Внимавай на себе си да не би да принасяш всеизгарянията си на кое да било място, което виждаш; ¹⁴но на мястото, което Господ избере в едно от племената ти, там да принасяш всеизгарянията си, и там да вършиш всичко що ти заповядвам. ¹⁵Бива обаче да колиш и да ядеш месо във всичките си жилища до колкото желае душата ти, според колкото Господ твоят Бог ще те е благословил; нечистият и чистият могат да ядат от него, както от сърна и както от елен. ¹⁶Само кръвта да не ядете; да я изливате на земята като вода. ¹⁷А не бива да ядеш в жилищата си десетъка от житото си, или от виното си, или от дървеното си масло, или първородните от говедата си, или от овците си, или кой да било от обреците, които си обрекъл, или доброволните си приноси, или възвишаемите приноси на ръцете си; ¹⁸но пред Господа твоя Бог да ги ядеш, на мястото, което Господ твоят Бог избере, ти, синът ти, дъщерята ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти; и да се веселиш пред Господа твоя Бог във всичко на каквото туриш ръка. ¹⁹Внимавай на себе си да не пренебрегваш левитина до тогаз, до когато живееш на земята си. ²⁰Когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, според както ти се е обещал, а ти речеш: Ще ям месо, защото душата ти желае да яде месо, то бива да ядеш месо до колкото желае душата ти. ²¹Ако е много далеч от тебе мястото, което Господ твоят Бог избере, за да настани Името Си там, тогава да колиш от говедата и от овците, които Господ ти е дал, според както ти заповядах, и да ядеш в жилищата си до колкото желае душата ти. ²²Както се яде сърна и елен, така да ядеш и тия; нечистият и чистият могат еднакво да ядат от тях. ²³Само строго да се вардиш да не ядеш кръвта: защото кръвта е животът, и не бива да ядеш живота с месото. ²⁴Да я не ядеш: да я изливаш на земята като вода. ²⁵Да я не ядеш, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе, когато вършиш онова, което е право пред Господа. ²⁶Само колкото неща си посветил и обреците си да взимаш, та да отиваш на мястото, което избере Господ, ²⁷и да принасяш всеизгарянията си, месото и кръвта, върху олтара на Господа твоя Бог. Кръвта на жертвите ти да се излива върху олтара на Господа твоя Бог, а месото ти да ядеш. ²⁸Внимавай и слушай всички тия думи, които ти заповядвам, за да бъде добре на тебе и на чадата ти след тебе до века, когато вършиш онова, което е добро и право пред Господа твоя Бог. ²⁹Когато Господ твоят Бог изтреби от пред тебе народите &lt;на земята&gt;, гдето ти отиваш да ги завладееш, и ти ги завладяваш и се заселиш в земята им, ³⁰внимавай на себе си да се не улавяш в примка да ги последваш, когато бъдат изтребени от пред тебе; и да не изпитваш за боговете им, като казваш: Как служат тия народи на боговете си? - за да направя и аз така. ³¹Да не постъпваш така спрямо Господа твоя Бог; защото те са извършили за боговете си всяка мерзост, която Господ мрази; понеже за боговете си са изгаряли с огън и синовете си и дъщерите си. ³²Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнимаш от него.

Chapter 13

¹Ако се въздигне всред тебе пророк или съновидец и ти означи знамение или чудо, ²и се сбъдне знамението или чудото, поради което той ти говори, казвайки: Да идем след други богове, (които ти не си знаел), и да им служим, - ³да не слушаш думите на оня пророк или на оня съновидец; защото Господ вашият Бог ви изпитва, за да узнае дали любите Господа вашия Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. ⁴Господа вашия Бог да следвате, от Него да се боите, Неговите заповеди да пазите, Неговия глас да слушате, Нему да слугувате и Нему да сте привързани. ⁵А оня пророк или оня съновидец да се умъртви; защото е проповядвал отстъпление от Господа вашия Бог, Който ви е извел из Египетската земя и ви е изкупил от дома на робството, за да те отклони от пътя, в който Господ твоят Бог ти заповяда да ходиш. Така да отмахнеш злото отсред себе си. ⁶Брат ти, син на майка ти, или синът ти, или дъщеря ти, или жената, &lt;която почива&gt; на пазухата ти, или приятелят, който ти е като душата ти, ако те изкуси тайно, като рече: Да идем и да служим на други богове, - които нито ти си знаел, нито бащите ти, ⁷измежду боговете на племената, които са около вас, близо при тебе, или далеч от тебе, от единия край на света до другия, ⁸да не се съгласиш с него нито да го слушаш, нито да го пощади окото ти, нито да го пожалиш нито да го укриеш; ⁹но непременно да го умъртвиш; твоята ръка да бъде първа на него, за да го убиеш, и после ръката на всичките люде. ¹⁰Да го убиеш с камъни, за да умре, защото поиска да те отклони от Господа твоя Бог, Който те изведе из Египетската земя, из дома на робството. ¹¹И целият Израил като чуе ще се убои и няма да върши вече такова зло всред тебе. ¹²Ако, между градовете, които Господ твоят Бог ти дава, за да се заселиш в тях, чуеш да се казва за един &lt;от тях&gt;: ¹³Някои подлеци, излезли изсред тебе, са отклонили жителите на града си, като са казали: Да идем да служим на други богове, които вие не сте знаели, ¹⁴тогава да изследваш, да изпиташ и добре да издириш; и, ето, ако това нещо е истинно и е вярно, че такава мерзост е сторена всред тебе, ¹⁵то непременно да поразиш жителите на оня град с острото на ножа, и с острото на ножа да обречеш на &lt;изтребление&gt; него и всички, които са в него, и добитъка му. ¹⁶Тогава, като събереш всичките користи от него всред площада му, съвсем да изгориш с огън града и всичките користи от него за Господа твоя Бог; и той ще бъде могила до века, да се не съгради вече. ¹⁷Нищо от обреченото &lt;на изтребление&gt; да се не залепи за ръката ти; за да се върне Господ от яростния Си гняв и да ти покаже милост, да те пожали, и да те умножи, както се е клел на бащите ти, ¹⁸ако послушаш гласа на Иеова твоя Бог, да пазиш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам, да вършиш това, което е право пред Господа твоя Бог.

Chapter 14

¹Вие сте чада на Господа вашия Бог; да не правите &lt;по тялото си&gt; нарязвания, нито да се бръснете между очите си поради мъртвец. ²Защото сте люде свети на Господа вашия Бог, и вас избра Господ измежду всичките племена, които са по лицето на земята, за да Му бъдете собствени люде. ³Да не ядеш нищо мръсно. ⁴Ето животните, които &lt;бива&gt; да ядете: говедото, овцата и козата, ⁵елена, сърната, бивола, дивата коза, кошутата, дивия вол и камилопарда. ⁶Всяко животно между четвероногите, което има раздвоена нога и разцепено на два нокътя копито и което преживя, тях да ядете. ⁷Но да не ядете от ония, които &lt;само&gt; преживят, или които &lt;само&gt; имат раздвоено и разцепено копито, &lt;като&gt; камилата, заекът и питомният заек; понеже те преживят, но нямат раздвоено копито, те са нечисти за вас; ⁸и свинята, понеже има раздвоено копито, но не преживя, е нечиста за вас; от месото на тия да не ядете, и до мършата им да се не допирате. ⁹От всички що са във водите, ето кои да ядете: всички, които имат перки и люспи да ядете; ¹⁰но да не ядете никои, които нямат перки и люспи; те са нечисти за вас. ¹¹От всички чисти птици можете да ядете. ¹²А ето тия, които не бива да ядете: орела, грифа, морския орел, ¹³пиляка, сокола, сяпа по видовете му; ¹⁴всяка врана по видовете й; ¹⁵камилоптицата, бухала, кукувицата, ястреба по видовете му, ¹⁶малкия бухал, ибиса, лебеда, ¹⁷пеликана, лешояда, рибаря, ¹⁸щърка, цаплята по видовете й, папуняка и прилепа. ¹⁹Всички крилати пълзящи са нечисти за вас: не бива да се ядат. ²⁰От всички чисти птици можете да ядете. ²¹Никаква мърша да не ядете; (на чужденеца, който е отвътре портите ти, можеш да я даваш да я яде, или да я продаваш на чуждестранец); защото вие сте люде свети на Господа вашия Бог. Да не вариш яре в млякото на майка му. ²²Непременно да даваш десетък от всичките си произведения, които си посеял, които нивата ти произвежда всяка година. ²³И десетъкът от житото си, от виното си и от маслото си, и първородните от говедата си и от овците си да ядеш пред Господа твоя Бог, на мястото, което избере за да настани Името Си там; за да се научиш да се боиш всякога от Господа твоя Бог. ²⁴Но ако, когато те благослови Господ твоят Бог, пътят е много дълъг за тебе, щото да не можеш да ги занасяш, понеже е много далеч от тебе мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там, ²⁵тогава да разменяш &lt;десетъците си&gt; с пари и да вържеш парите в ръката си, па да идеш на мястото, което избере Господ твоят Бог; ²⁶и да дадеш парите за какво да е нещо, което пожелае душата ти, за говеда или за овци, или за вино, или за спиртни пития, или за какво да е нещо, което би пожелала душата ти; и там, пред Господа, твоя Бог, да ядеш и да се развеселиш, ти, домът ти ²⁷и левитинът, който е отвътре портите ти; него да не пренебрегваш, защото той няма дял нито наследство с тебе. ²⁸В края на всяка трета година да изваждаш целия десетък от произведението си през оная година, и да го складираш отвътре &lt;градските&gt; си порти, ²⁹тъй щото левитинът, (защото той няма дял нито наследство с тебе), чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти, да дохождат, да ядат и да се насищат; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти, които ще вършиш.

Chapter 15

¹В края на всяка седма година да правиш опрощаване. ²И ето правилото за опрощаването: всеки заемодавец да опрости заема, който е дал на ближния си; да го не изисква от ближния си или от брата си; защото се провъзгласява опрощаване заради Господа. ³От чужденеца можеш да го изискваш; но каквото твое има у брата ти, ръката ти да го оставя. ⁴Обаче няма да се намери клетник между вас; (защото Господ ще те благославя много в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство, за да я притежаваш); ⁵ако само прилежно слушаш гласа на Господа твоя Бог та внимаваш да изпълняваш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам. ⁶Защото Господ твоят Бог ще те благославя според както ти се обеща; и ще заемеш на много народи, но няма да вземаш на заем; и ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе. ⁷Ако в земята ти, която Господ твоят Бог ти дава, има у тебе сиромах от братята ти, извътре някои от градовете {Еврейски: портите.} ти, да не закоравяваш сърцето си, нито да затваряш ръката си от бедния си брат; ⁸но непременно да отваряш ръката си към него и непременно да му заемаш доволно за нуждата му от каквото има потреба. ⁹Внимавай да не би да влезе подла мисъл в сърцето ти, та да си речеш: Наближава седмата година, годината на опрощаването; и да не погледнеш лошо против бедния си брат и му не дадеш, та извика към Господа против тебе, и това ти &lt;се счете&gt; за грях. ¹⁰Непременно да му дадеш, и да ти не е тежко на сърцето, когато му даваш; понеже за това Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти дела и във всичките ти предприятия. ¹¹Защото сиромасите никога няма да липсват от земята ти; за това ти заповядвам, като казвам: Непременно да отваряш ръката си към бедния си и към оскъдния си брат в земята си. ¹²Ако ти се продаде брат ти, евреин или еврейка, нека ти слугува шест години; а в седмата година да го изпратиш свободен от при себе си. ¹³И когато го изпратиш свободен от при себе си, да го не изпратиш празен; ¹⁴непременно да му подариш изобилно от стадото си, от гумното си и от лина си; както Господ твоят Бог ще те е благословил, &lt;така&gt; да му дадеш. ¹⁵Да си спомниш, че и ти беше роб в Египетската земя, и че Господ твоят Бог те изкупи; за това Аз днес ти заповядвам това нещо. ¹⁶Но ако той ти рече: Не излизам от тебе, - понеже обича тебе и дома ти, защото е добре при тебе, ¹⁷тогава да вземеш шило и да промушиш ухото му върху вратата, и ще ти бъде роб за винаги. Подобно да сториш и на робинята си. ¹⁸Да ти се не види тежко, когато го изпратиш свободен от при себе си: защото за шест години той ти е изработил двойно повече от един наемник; а Господ твоят Бог ще те благославя във всичко що вършиш. ¹⁹Всичките мъжки първородни, които се раждат от говедата ти и овците ти, да посвещаваш на Господа твоя Бог; да не употребиш в работа първородното на говедото си, нито да стрижеш първородните на овците си. ²⁰Всяка година да ги ядеш, ти и домът ти, пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ. ²¹Но ако има някакъв недостатък, ако е куцо или сляпо, или има какъв да е лош недостатък, да го не принесеш жертва на Господа твоя Бог. ²²Да го ядеш отвътре вратите си; нечистият и чистият еднакво &lt;да го ядат&gt;, както &lt;ядат&gt; сърна и елен. ²³Само кръвта му да не ядеш; да я изливаш на земята като вода.

Chapter 16

¹Пази месец Авив да правиш &lt;в него&gt; пасхата на Господа твоя Бог; защото в месец Авив Господ твоят Бог те е извел из Египет през нощ. ²Да жертвуваш пасхата на Господа твоя Бог, от овците и говедата, на мястото, което избере Господ, за да настани Името Си там. ³Да не ядеш с нея нищо квасно; седем дена да ядеш с нея безквасни хлябове, хляб на печал, (защото набързо си излязъл из Египетската земя); за да помниш през всичките дни на живота си деня на излизането си из Египетската земя. ⁴Седем дена да се не вижда квас никъде във всичките ти предели; и от месото, което ще жертвуваш на първия ден надвечер, да не остане нищо до сутринта. ⁵Не бива да жертвуваш пасхата в кой да е от градовете ти, които ти дава Господ твоят Бог; ⁶но на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там, да жертвуваш пасхата привечер, около захождането на слънцето, във времето, когато си излязъл из Египет. ⁷Да я изпичаш и ядеш на мястото, което избере Господ твоят Бог; и на сутринта да се връщаш и да идеш в шатрите си. ⁸Шест дена да ядеш безквасни; и на седмия ден да има тържествено събрание на Господа твоя Бог, &lt;в който ден&gt; да не работиш никаква работа. ⁹Седем седмици да си изброяваш; почвай да броиш седемте седмици, от когато за пръв път туриш сърп на жетвата. ¹⁰И да празнуваш празника на седмиците на Господа твоя Бог като &lt;Му&gt; възвръщаш доброволен принос от ръката си, който ще принасяш, според както Господ твоят Бог ще те е благословил. ¹¹Да се веселиш пред Господа твоя Бог, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти и левитинът, който е отвътре портите ти, и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са всред вас, на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да настани Името Си там. ¹²И като помниш, че ти си бил роб в Египет, да внимаваш да вършиш тия повеления. ¹³Да празнуваш за седем дена празника на скинопигията, {Или, шатрите.} след като прибереш житото си и виното си; ¹⁴и да се веселиш на празника си, ти, синът ти, дъщеря ти, слугата ти, слугинята ти, левитинът и чужденецът, сирачето и вдовицата, които са отвътре портите ти. ¹⁵Седем дена да празнуваш на Господа твоя Бог на мястото, което избере Господ; защото Господ твоят Бог ще те благославя във всичките ти произведения и във всичките дела на ръцете ти; и ти всецяло да се веселиш. ¹⁶Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията; но да се не явяват пред Господа с празни ръце. ¹⁷Всеки да дава по силата си, според благословението, което Господ твоят Бог ще ти е дал. ¹⁸Да си поставяш между племената си съдии и надзиратели във всичките си градове, които ти дава Господ твоят Бог; и те да съдят людете справедливо. ¹⁹Да не изкривяваш съд, да не гледаш на лице, нито да приемаш дар; защото дарът заслепява очите на мъдрите и превръща думите на справедливите. ²⁰По правдата, по правдата да се водиш, за да живееш и да наследиш земята, която Господ твоят Бог ти дава. ²¹Да си не садиш дъбрава {Еврейски: Ашера, &lt;т.е&gt;., идол на Астарта заедно с дърветата под чиято сянка стоеше.} от какви да било дървета при олтара на Господа твоя Бог, който ще си издигнеш; ²²нито да си поставяш стълб, &lt;нещо&gt;, което Господ твоят Бог мрази.

Chapter 17

¹Да не принасяш на Господа твоя Бог говедо или овца с недостатък или с каква да било недъгавост; понеже това е мерзост на Господа твоя Бог. ²Ако се намери всред вас, в някой от градовете ти, които Господ твоят Бог ти дава, мъж или жена да стори зло пред Господа твоя Бог, като престъпи завета Му, ³и отиде та послужи на други богове и им се поклони, - на слънцето, или на луната, или какво да било от небесното множество, - нещо което съм запретил, ⁴тогава, когато ти се извести това и чуеш, да изпиташ добре, и, ето, ако &lt;това&gt; нещо е истинно, ако е вярно, че такава мерзост се върши в Израиля, ⁵то да изведеш вън при портите си мъжа или жената, които са сторили това зло, и да убиеш мъжа или жената с камъни, за да умрат. ⁶Чрез думите на двама или на трима свидетели да се убива оня, който е за смърт; а чрез думите &lt;само&gt; на един свидетел да се не убива. ⁷Ръцете на свидетелите да бъдат първи на него, за да го убият, и после ръцете на всичките люде. Така да отмахваш злото изсред себе си. ⁸Ако се появи някоя работа, която е за тебе много мъчна, да отсъдиш спорни дела отвътре местожителствата си между кръв и кръв, между съдба и съдба, или между побой и побой, тогава да станеш и да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, ⁹и да идеш при левитските свещеници и при онзи, който ще бъде съдия в онова време, и да ги попиташ; и те ще ти кажат решението на съда. ¹⁰А ти да постъпиш според присъдата, която ти кажат от мястото, което избере Господ; и да внимаваш да сториш по всичко, което те научат. ¹¹Да постъпиш според изяснението на закона, както те научат, и според присъдата, която ти рекат; да се не отклоняваш надясно или наляво от присъдата, която ти кажат. ¹²А човекът, който би постъпил надменно, като не послуша свещеника, който стои да служи там пред Господа твоя Бог, или &lt;не послуша&gt; съдията, тоя човек да умре; и така да отмахнеш злото от Израиля. ¹³Всичките люде, като чуят, ще се убоят и не ще бъдат вече надменни. ¹⁴Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, и я завладееш и се заселиш в нея, ако речеш: Ще си поставя цар, както всичките народи, които са около мене, ¹⁵тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ твоят Бог; от братята си да си поставиш цар; не бива да поставиш над себе си чужденец, който не ти е брат. ¹⁶Но той да не си събира много коне, нито да връща людете в Египет с цел да умножава коне; защото Господ ви е казал: Да се не връщате вече през оня път. ¹⁷Нито да си взема той много жени, за да се не отклони сърцето му, нито да си трупа твърде много сребро и злато. ¹⁸А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис на тоя закон, от &lt;книгата&gt; &lt;която&gt; е пред левитските свещеници. ¹⁹&lt;Преписът&gt; да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши; ²⁰за да се не надигне сърцето му над братята му и да се не отклонява от заповедта надясно или наляво; за да остане много години на царството си, той и чадата му, всред Израиля.

Chapter 18

¹Ни левитските свещеници, ни цялото Левиево племе да нямат дял или наследство с Израиля: нека се хранят с жертвите принасяни чрез огън на Господа и с Неговото наследство. ²За това, да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е Господ, както им е казал. ³Ето какво ще бъде правото на свещениците от людете, от ония, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и търбуха. ⁴Нему да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от дървеното си масло, и първото руно от овците си. ⁵Защото, измежду всичките ти племена, него избра Господ твоят Бог да стои да служи в Името на Господа, той и потомците му винаги. ⁶И ако дойде левитин из някой от градовете ти в целия Израил, гдето е бил пришелец, и дойде с всичкото желание на душата си на мястото, което избере Господ, ⁷тогава да служи в Името на Господа своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на Господа. ⁸Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка на полученото от продажбата {Или, наема.} на бащиния му имот. ⁹Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, недей се учи да правиш според мерзостите на тамошните народи. ¹⁰Да не се намира между тебе някой, който да прекара сина си или дъщеря си през огън {Т.е., който изгаря сина си или дъщеря си в огън.}, никой чародей, астролог, гадател, или омаятел, ¹¹никой баяч, запитвач на зли духове, врач, или запитвач на мъртвите; ¹²защото всеки, който прави тия дела, е омразен на Господа, и поради тия мерзости Господ твоят Бог изгонва тия народи от пред тебе. ¹³Съвършен да бъдеш пред Господа твоя Бог. ¹⁴Защото тия народи, които ще завладееш, слушат астролозите и чародеите; но на тебе Господ твоят Бог не е позволил това. ¹⁵Господ твоят Бог ще ти въздигне отсред тебе, от братята ти, пророк както е &lt;въздигнал&gt; мене; него слушайте, ¹⁶според всичко, което ти просеше от Господа своя Бог при Хорив, в деня, когато се събрахте, като казваше ти: Да не чуя вече гласа на Господа моя Бог и да не видя вече тоя голям огън, за да не умра. ¹⁷Тогава Господ ми каза: Добро е това, което рекоха. ¹⁸Аз ще им въздигна отсред братята им пророк, както &lt;съм въздигнал&gt; тебе, и ще туря думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. ¹⁹А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое Име, Аз ще искам ответ от него. ²⁰Но пророк, който дръзне да каже от Мое Име дума, която Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, тоя пророк да умре. ²¹И ако речеш в сърцето си: Как ще познаем коя дума Господ не е казал? - ²²Когато някой пророк говори от Господното име, и думата &lt;му&gt; не се сбъдне нито се изпълни, тая дума Господ не е говорил; пророкът я е говорил надменно; да се не боиш от него.

Chapter 19

¹Когато Господ твоят Бог погуби народите, чиято земя Господ твоят Бог ти дава, и ти ги наследиш и се заселиш в градовете им и в къщите им, ²тогава да отделиш три града всред земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш. ³Да си приготвиш пътя &lt;за тях&gt;, и да разделиш на три части земите на страната, която Господ твоят Бог те прави да наследиш, за да прибягва там всеки убиец. ⁴И ето правилото за убиеца, който може да побегне там и да остане жив: оня, който без намерение удари ближния си, когото по-напред не е мразел, - ⁵както, когато отива някой с другаря си в гората, за да сече дърва, и ръката му, като удари със секирата, за да пресече дървото, желязото изскочи от дръжката и улучи другаря му, та умре, - такъв нека бяга в един от тия градове, и ще остане жив; ⁶да не би мъздовъздателят за кръвта в пламването на сърцето си да се завтече след убиеца и го застигне (ако пътят е дълъг) та го убие, без да е заслужил той за смърт, понеже не го е мразил от по-напред. ⁷За това, аз ти заповядвам, като кажа: Отдели си три града; ⁸(а когато Господ твоят Бог разшири пределите ти, както се е клел на бащите ти, и ти даде цялата земя, която се обеща да даде на бащите ти, ⁹ако пазиш и вършиш всички тия заповеди, които днес ти заповядвам, да любиш Господа твоя Бог и да ходиш всякога в Неговите пътища, тогава при тия три града да си притуриш още три;) ¹⁰за да се не пролее невинна кръв в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и да няма върху тебе &lt;виновност&gt; за кръв. ¹¹Но човек, ако има омраза към ближния си и го причака, и, като се спусне на него, удари го, та умре, и той побегне в един от тия градове, ¹²тогава старейшините на града му да пратят и го вземат от там, и да го предадат в ръката на мъздовъздателя за кръвта, за да умре. ¹³Окото ти да го не пожали, но да отмахнеш от Израиля &lt;проливането на&gt; невинна кръв, за да ти бъде добре. ¹⁴Да не преместваш междите на ближния си, които дедите ти са поставили в наследството, което ще наследиш, в земята, която Господ твоят Бог ти дава, за да я притежаваш. ¹⁵&lt;Само&gt; един свидетел да се не подига против някого за какво да е беззаконие или за какво да е престъпление, с каквото престъпление би съгрешил; а чрез думите на двама свидетели, или чрез думите на трима свидетели, да се установява &lt;всяко&gt; дело. ¹⁶Ако се подигне неправеден свидетел против човека да свидетелствува против него за беззаконие, ¹⁷тогава и двамата, между които е спорът, да застанат пред Господа, пред свещениците и съдиите, които &lt;съдят&gt; в онова време; ¹⁸и съдиите да изпитат подробно; и, ето, ако свидетелят е лъжесвидетел, и свидетелствува лъжливо против брата си, ¹⁹тогава да му сторите онова, което е намислил да стори на брата си; така да отмахнеш злото изсред себе си. ²⁰Защото другите, като чуят ще се убоят, и не ще вършат за напред такова зло всред тебе. ²¹Да го не пожали окото ти; живот &lt;ще се даде&gt; за живот, око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога.

Chapter 20

¹Когато излезеш на бой против неприятелите си, и видиш коне, колесници и люде повече от тебе, да се не убоиш от тях; защото с тебе е Господ твоят Бог, Който те е извел из Египетската земя. ²И като пристъпиш в боя, свещеникът да се приближи и да говори на людете, като им каже: ³Слушай, Израилю! вие пристъпвате днес да се биете против неприятелите си; да не премалнее сърцето ви; не бойте се, нито се смущавайте, нито се ужасявайте от тях; ⁴защото Господ вашият Бог, Той е, Който ходи с вас да се бие за вас против неприятелите ви, за да ви спаси. ⁵И военачалниците нека говорят на людете, като рекат: Кой е построил нова къща и не я е посветил? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я посвети. ⁶И кой е насадил лозе и не е ял от плода му? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя и друг да яде плода му. ⁷И кой се е сгодил за жена и не я е взел? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да умре в боя, и друг да я вземе. ⁸Военачалниците да говорят още на людете, като рекат: Кой е страхлив и малодушен? - Нека си иде и се върне у дома си, да не би да премалнеят сърцата на братята му, както неговото сърце. ⁹И военачалниците, като свършат да говорят на людете, нека поставят полководци над полковете за водители на людете. ¹⁰Когато се приближиш при някой град, за да воюваш против него, предложи му мир. ¹¹Ако ти отговори мирно и ти отвори &lt;портите&gt;, тогава всичките люде, които се намират в него, да ти станат поданици и да ти работят. ¹²Но ако не направи мир с тебе, но воюва против тебе, тогава да го обсадиш; ¹³и когато го предаде Господ твоят Бог в ръцете ти, тогава да поразиш всичките му мъжки с острото на ножа; ¹⁴а жените, децата, добитъкът и всичко що се намира в града, всичките користи от него да вземеш за себе си; и да ядеш користите от неприятелите си, които Господ твоят Бог ти даде. ¹⁵Така да постъпваш с всичките градове, които са много далеч от тебе, които не са от градовете на &lt;тукашните&gt; народи. ¹⁶А от градовете на тия люде, които Господ твоят Бог ти дава за наследство, да не оставиш живо нищо, което диша, ¹⁷но да ги обречеш &lt;на изтребление;&gt; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, според както Господ твоят Бог ти заповяда; ¹⁸за да не ви научат да правите според всичките мерзости, които те са правили за боговете си, и така да съгрешите против Господа вашия Бог. ¹⁹Когато обсаждаш някой град за дълго време и воюваш против него, за да го превземеш, да не унищожаваш дърветата му, нито да дигаш на тях секира; да не ги насичаш, защото от тях можеш да се храниш. Човек ли е полското дърво та да се обсажда от тебе? ²⁰Само дърветата, които знаеш, че не са хранителни дървета, тях можеш да унищожаваш и изсичаш; и &lt;с тях&gt; да правиш кули против града, който ти се противи, догде бъде превзет.

Chapter 21

¹Ако в земята, която Господ твоят Бог ти дава да притежаваш, се намери някой убит, паднал на полето, и не се знае, кой го е убил, ²тогава старейшините ти и съдиите ти да излязат и измерят &lt;разстоянието&gt; до градовете, които са около убития; ³и старейшините на града, който е най-близо до убития, да вземат юница, с която не е работено и която не е теглила ярем; ⁴и старейшините на оня град да докарат юницата в някоя долина, гдето има текуща вода, &lt;долина&gt; която не е орана нито е сеяна, и там в долината да пресекат врата на юницата. ⁵Тогава да пристъпят свещениците, Левиевите потомци, (понеже тях избра Господ твоят Бог да Му служат, и да благославят в Господното Име, и по тяхното обяснение да се съди всеки спор и всеки побой), ⁶и всичките старейшини от оня град, който е най-близо до убития, да умият ръцете си над закланата в долината юница, ⁷и да проговорят, казвайки: Нашите ръце не са пролели тая кръв, нито са видели &lt;проливането&gt; нашите очи; ⁸бъди милостив, Господи, на людете си Израиля, които си изкупил и не вменявай, на людете си Израиля кръв проляна без &lt;тяхна&gt; вина {Еврейски: невинна кръв.}. И кръвта ще им се прости. ⁹Така да заличиш изсред себе си проляната без &lt;твоя&gt; вина кръв, когато сториш това, което е право пред Господните очи. ¹⁰Когато излезеш да воюваш против неприятелите си, и Господ твоят Бог ги предаде в ръцете ти, и вземеш от тях пленници, ¹¹ако видиш между пленниците красива жена, и като я залюбиш пожелаеш да я вземеш за своя жена, ¹²тогава да я заведеш у дома си; и тя да обръсне главата си, да изреже ноктите си ¹³и, като съблече дрехите, в които е била пленена, да седи у дома ти да оплаква баща си и майка си цял месец; и подир това да влезеш при нея и да й бъдеш мъж, и тя да ти бъде жена. ¹⁴Но ако не останеш доволен от нея, тогава да я изпратиш свободна; но да не я продаваш за пари, нито да я правиш робиня, защото си я обезчестил. ¹⁵Ако има някой две жени, едната любима, а другата нелюбима, и му народят деца - любимата и нелюбимата, и ако първородният син е на нелюбимата, ¹⁶тогава в деня, когато дели между синовете си имота си, не бива да направи първороден сина на любимата наместо сина на нелюбимата, &lt;който е истинският&gt; първороден; ¹⁷но да признае за първороден сина на нелюбимата и да му даде двоен дял от всичкия си имот; защото той е пръв плод на силата му; нему принадлежи правото на първородството. ¹⁸Ако има някой упорит и непокорен син, който не слуша думите на баща си или думите на майка си, и при все, че те го наказват, пак той не ще да ги слуша, ¹⁹тогава баща му и майка му да го хванат и да го заведат при старейшините на града му и при портата на местожителството му, ²⁰и да кажат на старейшините на града му: Тоя наш син е упорит и непокорен; не слуша думите ни, разблуден е и пияница. ²¹Тогава всичките мъже от града му да го убият с камъни, та да умре; така да отмахнеш злото отсред себе си; и целият Израил ще чуе и ще се убои. ²²Ако някой извърши престъпление, което заслужава смърт, и бъде умъртвен като го обесиш на дърво, ²³да не остане тялото му през цялата нощ на дървото, но непременно да го погребеш в същия ден; защото обесеният е проклет от Бога; така да не оскверниш земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство.

Chapter 22

¹Когато видиш изгубено говедото или овцата на брата си, да не ги изоставиш {Еврейски: Да не затваряш &lt;очите&gt; си към тях.}; непременно да ги върнеш при брата си. ²И ако брат ти не е близо при тебе, или ако не знаеш &lt;кой е&gt;, тогава ги прибери у дома си, и да стоят при тебе, докато ги потърси брат ти; тогава да му ги дадеш. ³Така да постъпваш и с осела му; така да постъпваш и с дрехата му; така да постъпваш и с всяко изгубено нещо на брата си, което е изгубил и ти го намериш; не бива да ги изоставиш. ⁴Когато видиш осела на брата си или говедото му паднало на пътя, да не ги изоставиш непременно да ги дигнеш заедно с него. ⁵Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женска дреха; понеже всички, които правят така, са мерзост на Господа твоя Бог. ⁶Ако се случи птиче гнездо да бъде на пътя ти, на някое дърво или на земята, и &lt;в него&gt; пилета или яйца, и майката лежи на пилетата или на яйцата, да не вземеш майката заедно с малките. ⁷Непременно да пуснеш майката, а малките бива да вземеш за себе си; за да ти бъде добре и да се продължат дните ти. ⁸Когато строиш нова къща, да правиш ограда около стрехите си, за да не навличаш на къщата си &lt;виновност&gt; за кръв, в случай, че падне някой от &lt;покрива&gt;. ⁹Да не сееш лозето си с разнородни семена, за да се не изгуби цялото му произведение, - семето, което си сеял и плодът на лозето. ¹⁰Да не ореш с вол и осел заедно. ¹¹Да не обличаш дреха &lt;направена&gt; от вълна и лен смесени заедно. ¹²Да си правиш ресни по четирите краища на дрехата, с която се покриваш. ¹³Ако някой вземе жена и, след като влезе при нея, я намрази, ¹⁴и я наклевети в срамотни работи, и навлече на нея лошо име, като рече: Взех тая жена, и като се приближих при нея, не я намерих девица, ¹⁵тогава бащата и майката на момата да вземат и занесат белезите от девството на момата при градските старейшини в портата; ¹⁶и бащата да рече на старейшините: Дадох дъщеря си на тоя човек за жена; но той я мрази, ¹⁷и, ето, момата наклеветил я е в срамотни работи, като е казал: Не намерих дъщеря ти девица; но ето белезите от девството на дъщеря ми. И да разгънат дрехата пред градските старейшини. ¹⁸Тогава старейшините на оня град да вземат човека да го накажат, ¹⁹като го глобят сто сребърни &lt;сикли&gt;; той да ги даде на бащата на момата, защото е навлякъл лошо име на Израилска девица. И тя да му бъде жена; не бива да я напуска през целия си живот. ²⁰Но ако е истинно това нещо, че не се е намерило девство у момата, ²¹тогава да изведат момата и да я поставят пред вратата на бащиния й дом, и мъжете от града й да я убият с камъни, та да умре; защото е сторила безчестие в Израиля, като е блудствувала в бащиния си дом. Така да отмахнеш злото изсред себе си. ²²Ако се намери някой лежащ с омъжена жена, тогава и двамата да бъдат убити, мъжът, който е лежал с жената и жената. Така да отмахнеш злото от Израиля. ²³Ако някой намери в града някоя млада девица, сгодена за мъж, и лежи с нея, ²⁴тогава да изведете и двамата пред портата на оня град, и да ги убиете с камъни, та да умрат, - момата, защото не е извикала, като е била в града, и мъжа, защото е обезчестил жената на ближния си. Така да отмахнеш злото изсред себе си. ²⁵Но ако някой намери на полето сгодена мома и я изнасили, тогава само мъжът, който е лежал с нея, да бъде убит; ²⁶а на момата да не направиш нищо; в момата няма грях, който заслужава смърт; защото това нещо е, както кога някой се спусне върху ближния си и го убие, ²⁷понеже, като я е намерил на полето, сгодената мома е извикала, но не е имало, кой да я отърве. ²⁸Ако някой намери млада несгодена девица и като я хване да лежи с нея, и ги намерят, ²⁹тогава оня, който е лежал с нея, да даде на бащата на момата петдесет сребърни &lt;сикли&gt;; и тя да му стане жена понеже я е обезчестил; не бива да я напуска през целия си живот. ³⁰Никой да не взима жената на баща си, нито да открива полата на баща си.

Chapter 23

¹Оня, който е скопец, или чийто детероден член е отрязан, да не влиза в Господното събрание. ²Никой незаконнороден да не влиза в Господното събрание; никой и от &lt;потомците&gt; му до десетото поколение да не влиза в Господното събрание. ³Амонец и моавец да не влизат в Господното събрание; потомците им и до десетото поколение да не влизат в Господното събрание никога; ⁴защото не ви посрещнаха с хляб и вода по пътя, когато излизахте из Египет, и защото наеха против тебе Валаама Веоровия син от Фатур месопотамски, за да те прокълне. ⁵Но Господ твоят Бог не склони да послуша Валаама; а Господ твоят Бог промени проклетията в благословение за тебе, понеже Господ твоят Бог те обикна. ⁶Да не им благопожелаваш мир или благополучие през всичките си дни до века. ⁷Да се не отвращаваш от едомец, защото ти е брат; да се не отвращаваш от египтянин, защото ти си бил пришелец в земята му. ⁸Децата, които се родят от тях в третото поколение, нека влизат в Господното събрание. ⁹Когато отиваш на война против неприятелите си, пази се от всяка лоша работа. ¹⁰Ако има всред тебе човек, станал нечист от нещо, което му се е случило през нощта, нека излезе вън от стана, и да не влезе в стана; ¹¹а привечер да се окъпе във вода, и когато залезе слънцето да влезе в стана. ¹²Да имаш тъй също място вън от стана, гдето да излизаш по нужда; ¹³и да имаш между оръжията си малка лопатка, та когато клекнеш вън, да се обърнеш и да изровиш с нея и да покриеш онова, което излиза из тебе. ¹⁴Защото Господ твоят Бог ходи през сред стана ти, за да те избави и да предава неприятелите ти пред тебе; за това станът ти трябва да бъде свет, за да не види &lt;Господ&gt; нещо нечисто в тебе и се отвърне от тебе. ¹⁵Да не предадеш на господаря му слуга, който е избягал при тебе от господаря си. ¹⁶При тебе да живее, всред вас, на мястото, което избере отвътре някой твой град, гдето му е угодно; да го не притесняваш. ¹⁷Да няма блудница от Израилевите дъщери, нито да има мъжеложник от Израилевите синове. ¹⁸Срещу никакъв обрек да не принасяш заплата от блудница нито цена от мъжеложник {Еврейски: куче&lt;, име дадено на мъжеложник.&gt;} в дома на Господа твоя Бог, защото тия и двете са мерзост на Господа твоя Бог. ¹⁹Да не заемаш на брата си с лихва, било пари с лихва, храна с лихва, или какво да е друго нещо, което се заема с лихва. ²⁰На чужденец бива да заемаш с лихва, а на брата си да не заемаш с лихва; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките ти предприятия на земята, в която отиваш да я притежаваш. ²¹Когато направиш обрек на Господа твоя Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Господ твоят Бог непременно ще го изиска от тебе, и &lt;неизпълнението му&gt; ще ти се счете за грях. ²²Но ако се въздържаш от да се обричаш, няма да ти се счита за грях. ²³Каквото излиза из устните ти, пази го и го върши според както си обрекъл на Господа твоя Бог, &lt;сиреч&gt;, доброволния принос, който си обрекъл с устата си. ²⁴Когато влезеш в лозето на ближния си, бива да ядеш грозде, колкото искаш догде се наситиш; но в съда си да не туряш. ²⁵Когато влезеш в сеитбите на ближния си, бива с ръката си да откъснеш класове; но не бива да простреш сърп до сеитбите на ближния си.

Chapter 24

¹Когато някой вземе жена и се ожени за нея, ако тя не придобие благоволението му, защото той намира в нея нещо грозно, тогава да й напише разводно писмо, и, като го даде в ръката й, да я изпрати из къщата си. ²А тя, като излезе из къщата му, може да иде и да се омъжи за друг мъж. ³Но ако я намрази и вторият мъж, та й напише разводно писмо, и като го даде в ръката й я изпрати от дома си, или ако умре вторият мъж, който я е взел за своя жена, ⁴то първият й мъж, който я е напуснал, не може да я вземе пак за жена, понеже е осквернена; защото това е мерзост пред Господа. Така да не навличаш грях на земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство. ⁵Ако някой се е оженил наскоро, да не отива на война, и нищо да се не натоваря на него; нека бъде свободен у дома си една година и нека весели жената която си е взел. ⁶Никой да не взема в залог мелница, нито горният й камък; защото &lt;с това&gt; той взема живот в залог. ⁷Ако се намери някой, че е откраднал човек от братята си от израилтяните, та го е направил роб или го е продал, тогава тоя крадец да умре; така да отмахнеш злото изсред себе си. ⁸Внимавай относно язвата проказа да пазиш добре и да вършиш според всичко каквото ви учат левитските свещеници; внимавайте да правите така както съм им заповядал. ⁹Помни що направи Господ твоят Бог на Мариам по пътя, когато излязохте из Египет. ¹⁰Когато заемаш нещо на ближния си, да не влизаш в къщата му, за да вземеш залог за него. ¹¹Вън да заставаш, и човекът, на когото заемаш, нека ти изнесе залога. ¹²И ако човекът е сиромах, да не лягаш да спиш със залога му &lt;при тебе&gt;. ¹³Непременно да му върнеш залога при захождането на слънцето, за да спи той с дрехата си и да те благослови; и това ще ти се счете за правда пред Господа твоя Бог. ¹⁴Да не онеправдаваш някой наемник, беден и сиромах, бил той от братята ти или от чужденците, които са в земята ти отвътре градовете ти. ¹⁵В същия ден му дай заплатата, преди да дойде слънцето, защото е сиромах и на нея се надява; за да не извика против тебе към Господа, и това да ти се счете за грях. ¹⁶Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; всеки поради собствения си грях да бъде умъртвяван. ¹⁷Да не изкривяваш съдбата на чужденеца, нито на сирачето, и да не вземаш дрехата на вдовицата в залог; ¹⁸но да помниш, че ти си бил роб в Египет и, че Господ твоят Бог те е избавил от там; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо. ¹⁹Когато жънеш жетвата на нивите си, ако забравиш някой сноп на нивата, да се не връщаш да го вземеш; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата; за да те благославя Господ твоят Бог във всичките дела на ръцете ти. ²⁰Когато брулиш маслините си, да не претръсваш повторно клоните; &lt;останалото&gt; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. ²¹Когато обираш лозето си, да се не връщаш да го пребираш; &lt;останалото&gt; нека бъде за чужденеца, за сирачето и за вдовицата. ²²Помни, че ти си бил роб в Египетската земя; за това Аз ти заповядвам да вършиш това нещо.

Chapter 25

¹Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и &lt;съдиите&gt; ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния. ²И ако виновният е заслужил за бой, съдията да заповяда да го повалят долу и да му ударят удари пред него, с брой, според престъплението му. ³Четиридесет удара може да му ударят, а не повече; да не би, като превишават и му ударят много повече от тия удари, брат ти да бъде унижен пред очите ти. ⁴Да не обвързваш устата на вола когато вършее. ⁵Ако живеят братя заедно, и един от тях умре бездетен, жената на умрелия да не се омъжи вън &lt;от семейството му&gt; за чужд; братът на мъжа й да влезе при нея и да я вземе за своя жена, и да изпълни към нея длъжността на девер. ⁶И първородният, когото тя роди, да наследи в името на умрелия му брат, за да се не изличи името му от Израиля. ⁷Но ако човекът не желае да вземе жената на брата си, тогава братовата му жена да отиде на &lt;градските&gt; порти при старейшините и да рече: Деверът ми отказва да възстанови името на брата си в Израиля; не иска да изпълни към мене длъжността на девер. ⁸Тогава старейшините на града му да го повикат и да му говорят; и ако той постоянствува и казва: Не желая да я взема, ⁹тогава братовата му жена да пристъпи при него пред старейшините, и като изуе обувката от ногата му да плюе на лицето му, и да проговори и рече: Така ще се прави на човек, който не иска да въздига дома на брата си. ¹⁰И той да се нарича в Израиля с името: Домът на изутия. ¹¹Ако се сбият човеци помежду си, и жената на единия, като пристъпи да освободи мъжа си от ръката на тогова, който го бие, простре ръката си та го хване за срамните му части, ¹²тогава да отсечеш ръката й; окото ти да я не пожали. ¹³Да нямаш в торбата си различни теглилки, тежки и леки. ¹⁴Да нямаш в къщата си различни ефи, голяма и малка. ¹⁵Вярна и права теглилка да имаш; вярна и права ефа да имаш; за да се продължат дните ти на земята, която Господ твоят Бог ти дава. ¹⁶Защото всички, които вършат това, всички, които вършат неправда, са мерзост на Господа твоя Бог. ¹⁷Помни какво ти направи Амалик по пътя, когато излязохте из Египет, ¹⁸как ти се противи по пътя и поради задните ти човеци, всичките останали надире от слабост, когато ти беше запрял и уморен; и той не се убоя от Бога. ¹⁹Поради това, когато те успокои Господ твоят Бог от всичките неприятели около тебе в земята, която Господ твоят Бог ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена на Амалика изпод небето; да не забравиш.

Chapter 26

¹Когато влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава за наследство, и я завладееш и се заселиш в нея, ²тогава да вземеш от първите на всичките земни плодове, които събереш от земята, която Господ твоят Бог ти дава и, като ги туриш в кошница, да отидеш на мястото, което избере Господ твоят Бог, за да установи Името Си там. ³Да отидеш при оня, който е свещеник в онова време и да му речеш: Признавам днес пред Господа твоя Бог, че влязох в земята, за която Господ се е клел на бащите ни, че ще ни я даде. ⁴Тогава свещеникът да вземе кошницата от ръката ти и да я тури пред олтара на Господа твоя Бог. ⁵А ти да проговориш, казвайки пред Господа твоя Бог: Праотец ми, когато беше скитник сириец, слезе в Египет, гдето престоя, на брой малко &lt;човеци&gt;, а там стана народ голям, силен и многочислен. ⁶Но египтяните се отнасяха зле с нас и ни притесниха, и ни натовариха с тежка работа; ⁷а като извикахме към Господа Бога на бащите ни, Господ послуша гласа ни и погледна на унижението ни, труда ни и угнетението ни. ⁸Господ ни изведе из Египет със силна ръка, с издигната мишца, с голям ужас, със знамения и с чудеса; ⁹и ни е въвел в това място, и ни е дал тая земя, земя гдето текат мляко и мед. ¹⁰За това, ето, донесох сега първите от плодовете на земята, която си ми дал Ти, Господи. Тогава да ги поставиш пред Господа твоя Бог и да се поклониш пред Господа твоя Бог. ¹¹И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ твоят Бог е дал на тебе и на дома ти. ¹²Когато в третата година, годината за &lt;плащане&gt; десетъците, свършиш отделянето на всичките десетъци на рожбите си, и ги дадеш на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, за да ядат отвътре градовете ти и се наситят, ¹³тогава да речеш пред Господа твоя Бог: Напълно изнесох от къщата си посветените &lt;десетъци&gt; и дадох ги на левитина, на пришелеца, на сирачето и на вдовицата, според всичките заповеди, които си ми заповядал; аз не съм престъпил ни една от заповедите Ти, нито съм ги забравил; ¹⁴не съм ял от &lt;десетъците&gt; във време на жалейката си, нито съм ги иждивил за нечисто нещо, нито съм дал от тях за мъртвец; послушах гласа на Господа моя Бог; сторих според всичко, което си ми заповядал. ¹⁵Погледни от светото Си жилище, от небето, и благослови людете Си Израиля, и земята, която си ни дал, според както си се клел на бащите ни, земя гдето текат мляко и мед. ¹⁶Днес Господ твоят Бог ти заповядва да изпълняш тия повеления и съдби; за това, пази ги и ги изпълнявай с цялото си сърце и с цялата си душа. ¹⁷Днес ти си заявил, че Иеова е твоят Бог и, че ще ходиш в Неговите пътища, ще пазиш повеленията Му, заповедите Му и съдбите Му и ще слушаш Неговия глас; ¹⁸а Господ днес е заявил, че ти ще бъдеш Негов собствен народ, както ти се е обещал, за да пазиш всичките Негови заповеди, ¹⁹и за да те постави по-високо от всичките народи, които е направил, за похвала, за именитост и за слава, и за да сте люде свети на Господа твоя Бог, според както Той е говорил.

Chapter 27

¹Тогава Моисей с Израилевите старейшини заповяда на людете, казвайки: Пазете всичките заповеди, които днес ви заповядвам. ²И в деня, когато минете през Иордан към земята, която Господ твоят Бог ти дава, постави си големи камъни, измажи ги с вар, ³и напиши на тях всичките думи на тоя закон, като преминеш &lt;Иордан&gt;, за да влезеш в земята, която Господ твоят Бог ти дава, земя гдето текат мляко и мед, както ти се е обещал Господ Бог на бащите ти. ⁴За това, като преминете Иордан, поставете на хълма Гевал тия камъни, за които днес ви заповядвам, и измажи ги с вар. ⁵И там да издигнеш олтар на Господа твоя Бог, олтар от камъни. Желязно &lt;сечиво&gt; да не издигнеш върху тях; ⁶да издигнеш олтара на Господа твоя Бог от цели камъни и да принесеш на него всеизгаряния на Господа твоя Бог; ⁷да принесеш и примирителни жертви, да ядеш там и да се развеселиш пред Господа твоя Бог. ⁸А на камъните да напишеш много ясно всичките думи на тоя закон. ⁹Тогава Моисей с левитските свещеници говори на целия Израил, като каза: Мълчи и слушай, Израилю, днес вие станахте люде на Господа вашия Бог. ¹⁰За това, слушай гласа на Господа твоя Бог и върши заповедите Му и повеленията Му, които днес ти заповядвам. ¹¹И Моисей заръча на людете в същия ден, казвайки: ¹²Когато преминете Иордан, ето кои да застанат на хълма Гаризин, за да благословят людете: Симеон, Левий, Юда, Исахар, Иосиф и Вениамин; ¹³и ето кои да застанат на хълма Гевал за да прокълнат: Рувим, Гад, Асир, Завулон, Дан и Нефталим. ¹⁴Тогава левитите да проговорят и с висок глас да кажат на всичките Израилеви мъже: - ¹⁵Проклет да е оня, който направи изваян или излеян кумир, мерзост на Господа, дело на художнически ръце, и го постави на скрито място. И всичките люде в отговор да кажат: Амин! ¹⁶Проклет, който се присмива на баща си или на майка си. И всичките люде да кажат: Амин! ¹⁷Проклет, който премести междите на ближния си. И всичките люде да кажат: Амин! ¹⁸Проклет, който отбие слепия от пътя. И всичките люде да кажат: Амин! ¹⁹Проклет, който изкриви съда на пришелеца, на сирачето и на вдовицата. И всичките люде да кажат: Амин! ²⁰Проклет, който лежи с жената на баща си; защото открива полата на баща си. И всичките люде да кажат: Амин! ²¹Проклет, който лежи с какво да е животно. И всичките люде да кажат: Амин! ²²Проклет, който лежи със сестра си, дъщеря на баща си, или дъщеря на майка си. И всичките люде да кажат: Амин! ²³Проклет, който лежи с тъща си. И всичките люде да кажат: Амин! ²⁴Проклет, който скришно удари ближния си. И всичките люде да кажат: Амин! ²⁵Проклет, който приеме подарък, за да убие невинно лице. И всичките люде да кажат: Амин! ²⁶Проклет, който не потвърждава думите на тоя закон, като ги изпълнява. И всичките люде да кажат: Амин!

Chapter 28

¹Ако слушаш добре гласа на Господа твоя Бог и внимаваш да вършиш всичките Негови заповеди, които днес ти заповядвам, тогава Господ твоят Бог ще те въздигне над всичките народи на света. ²И всички тия благословения ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе, ако слушаш гласа на Господа твоя Бог. ³Благословен ще бъдеш в града, и благословен ще бъдеш на полето. ⁴Благословен ще бъде плодът на утробата ти, плодът на земята ти и плодът от добитъка ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти; ⁵благословен кошът ти и нощвата ти. ⁶Благословен ще бъдеш при влизането си и благословен ще бъдеш при излизането си. ⁷Господ ще направи да бъдат поразявани пред тебе неприятелите, които се повдигат против тебе; през един път те ще излизат против тебе, а през седем пътища ще бягат от пред тебе. ⁸Господ ще заповяда &lt;да дойде&gt; благословение на тебе в житниците ти и във всичките ти предприятия, и ще те благославя в земята, която Господ твоят Бог ти дава. ⁹Господ ще те утвърди като свет народ за Себе Си, според както ти се е клел, ако пазиш заповедите на Господа твоя Бог и ходиш в Неговите пътища; ¹⁰И всичките племена на света ще видят, че ти се наричаш с Господното Име, и ще се боят от тебе. ¹¹Господ ще те направи да изобилваш с блага, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на земята ти, върху земята, за която Господ се е клел на бащите ти да ти я даде. ¹²Господ ще ти отвори доброто Си съкровище, небето, за да дава дъжд на земята ти на времето му, и да благославя всичките дела на ръцете ти; и ти ще заемаш на много народи, а няма да вземаш на заем. ¹³Господ ще те постави глава, а не опашка, та ще бъдеш само отгоре и няма да бъдеш отдолу, ако слушаш заповедите на Господа твоя Бог, които днес ти заповядвам, да ги пазиш и вършиш. ¹⁴От думите, които днес ви заповядвам, да се не връщаш надясно или наляво, за да отидеш след други богове да им служиш. ¹⁵Но ако не слушаш гласа на Господа твоя Бог, и не внимаваш да вършиш всичките Му заповеди и повеленията Му, които днес ти заповядвам, то всички тия проклетии ще дойдат на тебе и ще почиват на тебе. ¹⁶Проклет ще бъдеш в града и проклет ще бъдеш на полето. ¹⁷Проклети ще бъдат кошът ти и нощвата ти; ¹⁸проклети ще бъдат плодът на утробата ти и плодът на земята ти, рожбите от говедата ти и малките от овците ти. ¹⁹Проклет ще бъдеш при влизането си и проклет ще бъдеш при излизането си. ²⁰Господ ще изпраща върху тебе проклетия, смущение и разорение във всичките предприятия, които предприемаш да вършиш догде бъдеш изтребен и погинеш скоро, поради злите дела, чрез които си Ме оставил. ²¹Господ ще направи да се залепва за тебе мор, догде те довърши от земята, в която отиваш да я завладееш. ²²Господ ще те поразява с охтика, с треска, с огница, с възпаление, със суша {Или, нож.}, с изсушителен вятър и с мана; и те ще те гонят догде погинеш. ²³Небето над главата ти ще бъде мед, и земята под тебе желязо. ²⁴Господ ще обръща дъжда на земята ти на прах и пепел; ще слиза на тебе от небето догде бъдеш изтребен. ²⁵Господ ще направи да бъдеш поразяван пред неприятелите си; през един път ще излизаш против тях, а през седем пътища ще бягаш отпред тях; и ще бъдеш тласкан по всичките царства на света. ²⁶Трупът ти ще бъде храна на всичките въздушни птици и на земните зверове; и не ще има кой да ги отпъжда. ²⁷Господ ще те поразява с египетския струпей, с кръвотечения, с краста и със сърбеж, от които да не можеш да се изцелиш. ²⁸Господ ще те поразява с умопобъркване, със слепота и с омайване на сърцето; ²⁹и ще ходиш пипайки всред пладне, както слепият пипа в тъмнината, и не ще имаш успех в пътищата си; а ще бъдеш само притесняван и обиран всеки ден, и не ще има кой да те избави. ³⁰Ще се сгодиш за жена, но друг мъж ще лежи с нея; къща ще построиш, но няма да живееш в нея; лозе ще насадиш, но няма да ядеш от плода му. ³¹Говедото ти ще бъде заклано пред очите ти, и няма да ядеш от него; оселът ти ще бъде грабнат пред тебе, и няма да ти се върне; овците ти ще бъдат предадени на неприятелите ти, и не ще имаш, кой да &lt;ги&gt; избави. ³²Синовете ти и дъщерите ти ще бъдат предадени на друг народ, и очите ти ще гледат и ще чезнат за тях всеки ден, но нищо не ще бъде в силата на ръката ти &lt;да им помогне&gt;. ³³Народ, когото не познаваш, ще изяде плода на земята ти и &lt;на&gt; всичките ти трудове; и ти ще бъдеш винаги само притесняван и измъчван. ³⁴Ще полудееш, като гледаш това, което ще виждат очите ти. ³⁵Господ ще те поразява с лошо възпаление в колената и в пищялите, тъй щото не ще можеш да се изцелиш, от стъпалата на нозете си до темето си. ³⁶Господ ще заведе тебе и царя, когото ще си поставил над себе си, при народ, когото не си познавал, нито ти нито бащите ти; и там ще служиш на други богове, на дърво и камък. ³⁷И ще станеш за учудване, за поговорка и за поругание на всичките племена, между които Господ ще те отведе. ³⁸Много семе ще изнасяш на полето, а малко ще събираш, защото скакалците ще го пояждат. ³⁹Лозя ще посаждаш и обработваш, а вино няма да пиеш &lt;от тях&gt;, нито ще събираш &lt;грозде&gt;, защото червей ще ги изяде. ⁴⁰Маслини ще имаш във всичките си предели, а с масло няма да се помазваш, защото маслините ти ще окапват. ⁴¹Синове и дъщери ще раждаш, но те не ще бъдат за тебе, защото ще отиват в плен. ⁴²Всичките ти дървета и плода на земята ти, щурецът ще ги пояде. ⁴³Чужденецът, който е всред тебе, ще се издига горе и по-горе над тебе; а ти ще пропадаш долу и по-долу. ⁴⁴Той ще заема на тебе, а ти не ще заемаш на него; той ще бъде глава, а ти ще бъдеш опашка. ⁴⁵Всички тия проклетии ще дойдат върху тебе, та ще те гонят и ще те застигат, догде бъдеш изтребен; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог, за да пазиш заповедите Му и повеленията, които ти заповяда. ⁴⁶Това ще бъде за винаги знамение и чудо върху тебе и потомството ти. ⁴⁷Понеже не си служил на Господа твоя Бог с веселие и със сърдечна радост поради изобилието на всичко, ⁴⁸за това ще слугуваш на неприятелите си, които Господ ще прати против тебе, в глад, в жажда, в голота и в лишение от всичко; и Той ще тури на шията ти железен ярем догде те погуби. ⁴⁹Господ ще навлече против тебе народ от далеч, от земния край, като с орлово летене; народ чийто език не разбираш; ⁵⁰народ със свиреп поглед, който не ще почете стар нито &lt;ще&gt; пожали млад; ⁵¹и ще яде плода на добитъка ти и плода на земята ти догде починеш; който не ще ти остави ни жито, ни вино, ни масло, нито рожбите от говедата ти, нито малките от овците ти, догде те погуби. ⁵²Ще те обсади във всичките ти градове, догде по цялата ти земя изпопадат високите ти и укрепени стени, на които се надяваше; и ще те обсади във всичките ти градове из цялата земя, която Господ твоят Бог ти даде. ⁵³И тогава, при обсадата и притеснението, с което ще те притесни неприятелят ти, ще ядеш плода на утробата си, месата на синовете си и на дъщерите си, които Господ твоят Бог ти е дал. ⁵⁴Оня мъж между вас, който е изтънчен и изнежен, ще гледа с немилостиво око на брата си, на жената, &lt;която почива&gt; на пазухата му и на останалите чада, които му оцелеят, ⁵⁵та няма да даде ни на едного от тях от месото на чадата си, които ще яде; защото не ще му остане нищо при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни във всичките ти градове. ⁵⁶Жената между вас, която е изтънчена и изнежена, която не би дръзнала да тури на земята стъпалото на ногата си по причина на изтънченост и изнеженост, ще гледа с немилостиво око на мъжа, &lt;който почива&gt; на пазухата й, на сина си, на дъщеря си, ⁵⁷и на малкото си &lt;дете&gt;, което е излязло измежду краката й, да! на чадата, които е родила; защото ще ги яде тайно поради лишението от всичко при обсадата и притеснението, с което неприятелят ти ще те притесни в градовете ти. ⁵⁸Ако не внимаваш да изпълняваш всичките думи на тоя закон, които са написани в тая книга, и не се боиш от това славно и страшно име ИЕОВА ТВОЯ БОГ, ⁵⁹тогава Господ ще направи ужасни язвите върху тебе и язвите върху потомството ти, язви големи и непрестанни, и болести зли и непрестанни. ⁶⁰И ще навлече върху тебе всичките египетски болести, от които ти се боеше, и те ще се залепят за тебе; ⁶¹още и всяка болест и всяка язва, която не е написана в книгата на тоя закон, Господ ще ги нанесе на тебе догде бъдеш изтребен. ⁶²Ще останете малцина на брой, - докато по множество бяхте като звездите на небето; защото ти не послуша гласа на Господа твоя Бог. ⁶³И както бе драго на Господа да ви струва добро и да ви умножава, така ще бъде драго на Господа да ви изтребва и да ви погубва; и ще бъдете изкоренени от земята, в която отивате да я завладеете. ⁶⁴Господ ще те разпръсне между всичките племена от единия край на света до другия край на света; и там ще служиш на други богове, които нито ти си познавал нито бащите ти, на дърво и камък. ⁶⁵Но и всред тия народи не ще намериш покой, нито ще има почивка за стъпалото на ногата ти; но там Господ ще ти даде треперене на сърцето, помрачаване на очите и изнемогване на душата. ⁶⁶Животът ти ще бъде в неизвестност пред тебе; и ти ще се боиш денем и нощем, и не ще бъдеш уверен за живота си. ⁶⁷Заран ще думаш: О да мръкнеше! и вечер ще думаш: О да съмнеше! поради страха, с който в сърцето си ще се страхуваш, и поради зрелищата, които с очите си ще виждаш. ⁶⁸И Господ ще те върне в Египет с кораби през пътя, за който ти рекох: Вече няма да го видиш; и там ще &lt;искате да&gt; се продадете на неприятелите &lt;си&gt; за роби и за робини; но не ще има кой да ви купува.

Chapter 29

¹Ето думите на завета, който Господ заповяда на Моисея да направи с израилтяните в Моавската земя, освен завета, който направи с тях в Хорив. ²Моисей повика целия Израил и им каза: Вие видяхте всичко що направи Господ пред очите ви в Египетската земя, на Фараона и на всичките му слуги, и на цялата му земя; ³големите изпитни, които очите ти видяха, знаменията и ония големи чудеса; ⁴но до тоя ден Господ не ви даде сърце за да разбирате, очи за да виждате и уши за да слушате. ⁵А Аз ви дадох за четиридесет години по пустинята, &lt;през което време&gt; дрехите ви не овехтяха на вас, и обущата ни на един от вас не овехтяха на ногата ти, ⁶хляб не ядохте, и вино и спиртни пития не пихте, за да знаете, че Аз съм Господ вашият Бог. ⁷И когато дойдохте на това място есевонският цар Сион и васанският цар Ог излязоха против нас на бой; а ние ги поразихме, ⁸завладяхме земята им, и я дадохме за наследство на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. ⁹Пазете, прочее, думите на тоя завет и изпълнявайте ги, за да успявате във всичко що правите. ¹⁰Днес вие всички стоите пред Господа вашия Бог, - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всичките Израилеви мъже, ¹¹чадата ви, жените и чужденецът, който е всред стана ти, от дървосечеца ти до водоносеца ти, - ¹²за да встъпиш в завета на Господа твоя Бог и в клетвата, която Господ твоят Бог прави днес с тебе, ¹³за да те утвърди днес за Свои люде, и Той да ти бъде Бог, според както ти е рекъл и както се е клел на бащите ти, на Авраама, на Исаака и на Якова. ¹⁴И аз не правя тоя завет и тая клетва само с вас, ¹⁵но &lt;както&gt; с ония, които днес стоят тук с нас пред Господа нашия Бог, &lt;така&gt; и с ония, които днес не са тук с нас; ¹⁶(защото вие знаехте как живеехме в Египетската земя, и как минахме всред народите през които пропътувахме; ¹⁷и видяхме мерзостите им, и дървените им и каменни, сребърни и златни кумири, които са между тях); ¹⁸тъй щото да няма между вас мъж или жена, семейство или племе, чието сърце да се отклонява днес от Господа нашия Бог, за да иде да служи на боговете на ония народи; тъй щото да няма между вас корен, който да ражда отрова и пелин, ¹⁹та, когато чуе думите на тая клетва, да ласкае себе си в сърцето си и да рече: Аз ще имам мир, ако и да ходя с упорито сърце и притурям пиянство на жаждата. ²⁰Бог няма да се умилостиви на него, но изведнъж гневът на Господа и ревнивостта Му ще пламнат против тоя човек; и всяка проклетия, която е написана в тая книга, ще падне на него, и Господ ще изличи името му под небето. ²¹Господ ще го отдели от всичките Израилеви племена за погибел, според всичките проклетии на завета написан в тая книга на закона. ²²А идещото поколение, чадата ви, които ще настанат подир вас, и чужденецът, който дойде от далечна земя, когато видят язвите &lt;нанесени&gt; на оная земя и болестите, с които Господ я е направил да боледува, ще кажат: ²³Цялата земя е изгорена със сяра и със сол, та нито се сее нито произраства, и никаква трева не никне на нея, както при съсипването на Содом и Гомор, на Адама и Севоим, които Господ съсипа в гнева Си и в яростта Си. ²⁴Всичките, народи ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя? Що значи яростта на тоя голям гняв? ²⁵Тогава ще &lt;им&gt; думат: Защото оставиха завета на Господа Бога на бащите си, който Той направи с тях, когато ги изведе из Египетската земя, ²⁶и отидоха та служиха на други богове и им се поклониха, богове, които не знаеха, и които Той не бе им дал, - ²⁷за това пламна яростта на Господа против тая земя, за да докара на нея всичките проклетии, които са написани в тая книга. ²⁸И Господ ги изкорени от земята им с гняв, с ярост и с голямо негодувание, и ги хвърли в друга земя където са днес. ²⁹Скритото принадлежи на Господа нашия Бог, а откритото принадлежи на нас и на чадата ни до века, за да изпълняваме всичките думи на тоя закон.

Chapter 30

¹Когато дойдат на тебе всички тия неща, благословението и проклетията, които положих пред тебе, ако ти си ги припомниш всред всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те изгони, ²и се обърнеш към Господа твоя Бог и с цялото си сърце и цялата си душа послушаш, ти и чадата ти, гласа Му, според всичко що днес ти заповядвам, ³тогава Господ твоят Бог ще те върне от плен, ще ти покаже милост, и пак ще те събере от всичките народи, между които Господ твоят Бог ще те е разпръснал. ⁴До небесните краища, ако бъдеш изгонен, даже от там ще те събере Господ твоят Бог, и от там ще те вземе; ⁵и Господ твоят Бог ще те въведе в земята, която бащите ти притежаваха, и ти ще я притежаваш; Той ще ти струва добро, и ще те умножи повече от бащите ти. ⁶Господ твоят Бог ще обреже сърцето ти и сърцето на потомството ти, за да любиш Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа, та да живееш. ⁷И Господ твоят Бог ще излее всички тия проклетии върху неприятелите ти и върху ония, които те ненавиждат и те гонят. ⁸А ти наново ще слушаш гласа на Господа, и ще изпълняваш всичките Му заповеди, които днес ти заповядвам. ⁹И Господ твоят Бог в благост ще те направи да изобилваш във всичките дела на ръцете ти, в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в рожбите на земята ти; защото Господ пак ще се зарадва за тебе &lt;да ти струва&gt; добро, както се е зарадвал на бащите ти, ¹⁰ако слушаш гласа на Господа твоя Бог, и пазиш заповедите Му и повеленията Му, които са написани в тая книга на закона, - ако се обърнеш към Господа твоя Бог с цялото си сърце и с цялата си душа. ¹¹Понеже тая заповед, която днес ти заповядвам, не е много мъчна за тебе, нито е далеч. ¹²Не е на небето та да кажеш: Кой ще се възкачи за нас на небето да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? ¹³Нито е оттатък морето та да кажеш: Кой ще премине морето за нас да ни я донесе, за да я чуем и да я изпълняваме? ¹⁴Но думата е много близо при тебе, в устата ти и в сърцето ти, за да я изпълняваш. ¹⁵Ето днес положих пред тебе живота и доброто, смъртта и злото, ¹⁶като ти заповядвам днес да любиш Господа твоя Бог, да ходиш в Неговите пътища и да пазиш заповедите Му, повеленията Му и съдбите Му, за да живееш и да се умножаваш, и да те благославя Господ твоят Бог в земята, в която влизаш, за да я завладееш. ¹⁷Но ако се отвърне сърцето ти та не слушаш, но се заблудиш та се кланяш на други богове и им служиш, ¹⁸аз ви заявявам днес, че непременно ще загинете; няма да се продължат дните ви на земята, към която преминавате през Иордан, за да влезете да я притежавате. ¹⁹Днес викам небето и земята за свидетели против вас, че положих пред вас живота и смъртта, благословението и проклетията; за това, изберете живота, за да живееш, ти и потомството ти; ²⁰&lt;избери&gt; да любиш Господа твоя Бог да слушаш гласа Му, и да бъдеш привързан Нему, (защото това е животът ти и дължината на дните ти), за да живееш на земята, за която Господ се е клел на бащите ти, на Авраама, Исаака и Якова, че ще им я даде.

Chapter 31

¹След това Моисей, като изговори тия думи на целия Израил, &lt;прибави&gt; та им каза: ²На сто и двадесет години съм аз днес; не мога вече да излизам и да влизам; и Господ ми е казал: Няма да преминеш тоя Иордан. ³Господ твоят Бог Той ще върви пред тебе; Той ще изтреби тия народи от пред тебе, и ти ще ги завладееш; и Исус, той ще върви пред тебе, според както Господ говори. ⁴И Господ ще им направи така както направи на аморейските царе Сион и Ог, и на земята им, които изтреби. ⁵Господ ще ги предаде вам; и вие да им сторите според всичките заповеди, които съм ви заповядал. ⁶Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави. ⁷Тогава Моисей повика Исуса и му каза, пред целия Израил: Бъди силен и смел, защото ти ще въведеш тия люде в земята, за която Господ се е клел на бащите им, че ще им я даде, и ти ще им я разделиш за наследство. ⁸Господ, Той е, Който ходи пред тебе, Той ще бъде с тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави; не бой се, нито се страхувай. ⁹А Моисей написа тоя закон и го предаде на свещениците, Левиевите потомци, които носеха ковчега &lt;за плочите&gt; на Господния завет, и на всичките Израилеви старейшини. ¹⁰Моисей им заповяда, казвайки: В края на всяка седма година, в годината определена за опрощаването, в празника на скинопигията, ¹¹когато целият Израил се събира да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което Той избере, да прочиташ тоя закон пред целия Израил на всеослушание. ¹²Събирай людете, мъжете, жените, децата и чужденеца, който е отвътре градовете ти, за да чуят и се научат, та да се боят от Господа вашия Бог, и да внимават да изпълняват всичките думи на тоя закон; ¹³да чуят и чадата им, които не знаят, та да се научат да се боят от Господа вашия Бог до тогава, до когато живеете в земята, към която преминавате през Иордан, за да я завладеете. ¹⁴Тогава Господ каза на Моисея: Ето, наближават дните ти да умреш; повикай Исуса, и представете се в шатъра за срещане, за да му дам поръчка. Моисей, прочее, отиде и Исус, и се представиха в шатъра за срещане. ¹⁵И Господ се яви в шатъра в облачен стълб; и облачният стълб застана до входа на шатъра. ¹⁶И Господ рече на Моисея: Ето, ти ще заспиш с бащите си; а тия люде ще се подигнат да блудствуват след чуждите богове на земята, гдето отиват да се намират между тях, а ще оставят Мене, и ще престъпват завета, който направих с тях. ¹⁷И в оня ден гневът Ми ще пламне против тях, и Аз ще ги оставя и ще скрия лицето Си от тях; и ще бъдат разграбвани, и много злини и скърби ще ги постигнат; та ще кажат в оня ден; Не постигнаха ли ни тия злини понеже нашият Бог не е всред нас? ¹⁸И в оня ден Аз непременно ще скрия &lt;от тях&gt; лицето Си поради всичките злини, които ще са сторили, като се обърнат към чужди богове. ¹⁹И сега, напишете си тая песен и научете израилтяните на нея; турете я в устата им, тъй щото тая песен да Ми бъде за свидетелство против израилтяните. ²⁰Защото, като ги въведа в земята, за която съм се клел на бащите им, &lt;земя&gt; гдето текат мляко и мед, и те ядат и се наситят и затлъстеят, тогава ще се обърнат към чужди богове и ще им служат, а Мене ще отхвърлят с презрение и ще нарушават завета Ми. ²¹И като ги постигнат много злини и скърби, тая песен ще говори против тях като свидетел защото няма да се забрави от устата на потомството им; понеже Аз зная мислите, които те размишляват още сега, преди да съм се клел. ²²И тъй, Моисей написа тая песен в същия ден, и научи израилтяните на нея. ²³А &lt;Господ&gt; заръча на Исуса Навиевия син, казвайки: Бъди силен и дързостен, защото ти ще въведеш израилтяните в земята, за която съм им се клел; и Аз ще бъда с тебе. ²⁴А когато Моисей написа на книга думите на тоя закон дори до край, ²⁵тогава Моисей заповяда на левитите, които носеха ковчега &lt;за плочите&gt; на Господния завет, като каза: ²⁶Вземете тая книга на закона и турете я край ковчега &lt;за плочите&gt; на завета на Господа вашия Бог; и там ще бъде за свидетелство против тебе. ²⁷Защото аз знам непокорството ти и коравината на врата ти. Ето, догде съм още жив между вас днес, вие сте били непокорни Господу; а колко повече &lt;ще бъдете&gt; след като умра! ²⁸Съберете при мене всичките старейшини на племената си и първенците си, за да говоря тия думи на всеослушание и да призова небето и земята за свидетели против тях. ²⁹Понеже знам, че подир смъртта ми непременно ще се развратите и отклоните от пътя, за който ви заповядах; и в послешните дни злини ще ви застигнат, понеже ще вършите зло пред Господа и ще Го разгневявате с делата на ръцете си. ³⁰Моисей, прочее, изговори до край, на всеослушание пред цялото Израилево общество, думите на тая песен: -

Chapter 32

¹Слушай, небе, и ще говоря; И да чуе земята думите на устата ми. ²Учението ми ще капе като дъжд; Думата ми ще слезе като роса, Като тънък дъжд на зеленище, И като пороен дъжд на трева. ³Понеже ще провъзглася името на Господа, Отдайте величие на нашия Бог. ⁴Той е Канара; делата му са съвършени, Защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е, и няма неправда в Него; Справедлив и прав е Той. ⁵Те се развратиха; Порокът им не подобава на Неговите чада; Те са поколение извратено и криво. ⁶Така ли въздавате Господу, Люде глупави и неразумни? Не е ли Той Отец ти, Който те е усвоил? - Той, Който те е създал и утвърдил. ⁷Спомни си предишните дни, Смисли годините на много поколения; Попитай баща си, и той ще ти извести, - Старците си, и те ще ти кажат. ⁸Когато Всевишният даваше наследство на народите, Когато разпръсна Адамовите потомци, Постави границите на племената Според числото на израилтяните. ⁹Защото дял на Господа са Неговите люде, Яков е &lt;падащото&gt; Му &lt;Се&gt; с жребие наследство. ¹⁰Намери го в пуста земя, Да! в пуста, дива и виеща; Огради го, настави го, Опази го като зеницата на окото Си. ¹¹Както орел разбутва гнездото си. Трепери над пилетата си, Разпростира крилата си Та ги подема, и вдига ги на крилата си, ¹²&lt;Така&gt; Господ сам го води, И нямаше с него чужд бог. ¹³Издигна го на високите места на света, И той яде произведенията на нивите; И кърми го с мед от камък И с масло от скала кременлива. ¹⁴С краве масло и с овче мляко, С тлъстина от агнета И от овни васански и от козли, С тлъстина от пшеница; И ти пи вино - кръв гроздова. ¹⁵А Иесурун затлъстя и ритна; Затлъстял си, угоил си се, Надебелял си; Тогава забрави Бога, Който го създаде, И презря Канарата на спасението си. ¹⁶С чужди &lt;богове&gt; Го раздразниха до ревнуване, С мерзости Го раздразниха до гняв. ¹⁷Пожертвуваха на бесове, &lt;които&gt; не &lt;бяха Бог&gt;, На богове, които не бяха знаели, На нови &lt;богове&gt; наскоро въведени От които бащите ви не се бояха; ¹⁸А ти не помисли за Канарата, Която те роди, И забрави Бога Създателя твой. ¹⁹Видя Господ и огорчи се, Защото Го разгневиха синовете Му и дъщерите Му; ²⁰И рече: Ще скрия лицето Си от тях, Ще видя каква ще бъде сетнината им; Защото те са поколение развратено, Чада, в които няма вярност. ²¹Те Ме раздразниха до ревнуване с &lt;онова, което&gt; не е Бог, С кумирите си Ме разгневиха; За това и Аз ще ги раздразня до ревнуване с ония, които не са люде, С народ несмислен ще ги разгневя. ²²Защото огън се накладе в гнева Ми, И ще пламне дори до най-дълбокия ад; Ще пояде земята с произведенията й, И ще изгори основите на планините. ²³Ще натрупам на тях зло; Всичките Си стрели ще изхвърля върху тях. ²⁴Ще изтлеят от глад, Ще бъдат изпоядени от възпалителна болест И от лют мор; Зверски зъби ще изпратя върху тях, И отрова от пълзящите по земята. ²⁵Извън нож а извътре ужас Ще погуби децата им, И младежа и девицата, Бозайниче и белокосия старец. ²⁶Рекох: Разпръснал бих ги, Изличил бих спомена им изсред човеците, ²⁷Ако не се боях от гнева на неприятеля. Да не би да високоумствуват противниците им И кажат: Мощната наша ръка Направи всичко това, а не Господ. ²⁸Защото те са народ неразбран, И няма в тях разум. ²⁹О да бяха мъдри, да разбират това, Да смисляха сетнината си! ³⁰Как би могъл един да прогони хиляда, И двама да обърнат в бяг десет хиляди, Ако Канарата им не би ги предала, И Господ не би ги предал! ³¹Защото тяхната канара не е като нашата Канара; И самите ни неприятели нека съдят &lt;за това&gt;. ³²Понеже тяхната лоза е от содомската лоза И от гоморските ниви; Гроздето им е грозде отровно, Гроздовете им са горчиви; ³³Виното им е отрова змийска И мъчителна отрова аспидова. ³⁴Това не е ли скрито у Мене? Не е ли запечатано в съкровищата Ми? ³⁵На Мене принадлежи възмездието и въздаянието; Ногата им с време ще се подплъзне; Защото близо е денят на погиването им, И приготвеното за тях наближава. ³⁶Защото Господ ще съди людете Си И ще пожали слугите Си, Когато види, че изчезна силата им, И че не остана никой, затворен или свободен {Т.е., малолетен или пълнолетен.}. ³⁷И ще рече: Где са боговете им, Канарата, на която уповаваха, ³⁸Които ядяха тлъстината на жертвите им, Пиеха виното на възлиянията им? Те нека станат и ви помогнат Нека ви бъдат закрила. ³⁹Вижте сега, че Аз съм Аз, И освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; И няма кой да избавя от ръката Ми. ⁴⁰Защото дигам ръката Си към небето И казвам: &lt;Заклевам се&gt; във вечния Си живот, ⁴¹Че, ако изостря лъскавия Си меч И туря ръката Си на съдба, Ще въздам на враговете Си, И ще сторя възмездие на ненавистниците Си. ⁴²Ще упоя стрелите Си с кръв, И мечът Ми ще яде меса С кръвта на убитите и на пленените, На чело с вражеските първенци. ⁴³Развеселете се, народи, с людете Му; Защото ще въздаде за кръвта на слугите Си, И ще стори възмездие на противниците Си, И ще направи умилостивение за земята Си, за людете Си. ⁴⁴И Моисей дойде, той и Исус Навиевият син, та изговори всичките думи на тая песен на всеослушание пред людете. ⁴⁵И като свърши Моисей да говори всички тия думи на целия Израил, рече им: ⁴⁶Обърнете сърцата си към всички тия думи, които днес ви заявявам, за които да заръчате и на чадата си да внимават да вършат всичките думи на тоя закон. ⁴⁷Защото за вас това не е празно нещо; понеже то е животът ви, и с това ще се продължи животът ви на земята, към която минавате през Иордан, за да я завладеете. ⁴⁸В същия ден Господ говори на Моисея, казвайки: ⁴⁹Възкачи се на тая аваримска планина, планината Нево, която е в Моавската земя срещу Ерихон, и разгледай Ханаанската земя, която Аз давам на израилтяните за притежание; ⁵⁰и умри на планината, на която се възкачваш, и прибери се при людете си, както брат ти Аарон умря на планината Ор и се прибра при людете си; ⁵¹защото не Ми се покорихте между израилтяните при водите на Мерива {То ест: Препиране.} Кадис в пустинята Цин, понеже не Ме осветихте всред израилтяните. ⁵²За това, отсреща ще видиш земята; но в нея няма да влезеш, в земята, която давам на израилтяните.

Chapter 33

¹И ето благословението, с което Божият човек Моисей благослови израилтяните преди смъртта си. ²Рече: - Господ дойде от Синай, И яви им се от Сиир; Осия от планината Фаран, И дойде с десетки хиляди светии; От десницата Му излезе огнен закон за тях. ³Ей, възлюби племената; Всичките Му светии са под ръката ти; И седяха при нозете ти За да приемат думите ти. ⁴Закон заповяда нам Моисей, Наследство на Якововото общество. ⁵И той беше цар в Есурун Когато първенците на людете се събраха, Всичките Израилеви племена. ⁶Да е жив Рувим, и да не умре; И да не бъдат мъжете му малочислени. ⁷И ето какво каза за Юда: Послушай, Господи, гласа на Юда, И доведи го при людете му; Ръцете му нека бъдат достатъчни за него; И бъди му помощ срещу противниците му. ⁸И за Левия рече: Тумимът ти и Уримът ти Да бъдат с оня твой благочестив човек, Когото си опитал в Маса. И в когото си се препирал при водите на Мерива; ⁹Който рече за баща си и за майка си: Не гледай на тях; Който не призна братята си, Нито позна своите чада; Защо съблюдаваха Твоята дума И опазиха Твоя завет. ¹⁰Ще учат Якова на съдбите Ти, И Израиля на закона Ти; Ще турят темян пред Тебе, И всеизгаряния на олтара Ти. ¹¹Благослови, Господи, притежанията му. И бъди благосклонен към делата на ръцете му; Порази чреслата на ония, които въстават против него. И на ония, които го мразят, та да не станат вече. ¹²За Вениамина рече: Възлюбеният от Господа ще живее безопасно при него; &lt;Господ&gt; ще го закриля всеки ден, И той ще почива между рамената му. ¹³И за Иосифа рече: Благословена да бъде от Господа земята му Със скъпоценни небесни &lt;дарове&gt; от лежащата долу бездна, ¹⁴Със скъпоценни плодове от слънцето, И със скъпоценни произведения от месеците, ¹⁵С изрядни неща от старите планини, Със скъпоценни неща от вечните гори, ¹⁶Със скъпоценни неща от земята и всичко що има в нея. Благоволението на Онзи, Който се яви в къпината, Да дойде на главата Иосифова, И на темето на оня, който се отдели от братята си. ¹⁷Благоволението му е &lt;като&gt; на първородния му юнец, И роговете му &lt;като&gt; роговете на див вол; С тях ще избоде племената до краищата на земята; Те са Ефремовите десетки хиляди, И те са Манасиевите хиляди. ¹⁸И за Завулона рече: Весели се, Завулоне, в излизането си, И ти, Исахаре, в шатрите си. ¹⁹Ще свикат племената на планината; Там ще принасят жертва с правда; Защото ще сучат изобилието на морето И съкровищата скрити в &lt;крайморския&gt; пясък. ²⁰И за Гада рече: Благословен да бъде оня, който разширява Гада. Седи като лъвица, и разкъсва мишци и глава. ²¹Промисли за себе си първия дял, Защото там се узна дела на управителя; А дойде с първенците на людете Та извърши правдата на Господа И Неговите съдби с Израиля. ²²И за Дана рече: Дан е млад лъв, Който скача от Васан. ²³И за Нефталима рече: О Нефталиме, наситен с благоволение, И изпълнен с благословение Господно, Завладей ти запад и юг. ²⁴И за Асира рече: Благословен да е с чада Асир; Нека бъде благоугоден на братята си, И да натопи ногата си в масло. ²⁵Желязо и мед да бъдат обущата ти, И силата ти да бъде според дните ти. ²⁶Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата, И на облаците във великолепието Си. ²⁷Вечният Бог е твое прибежище; И подпорка ти са вечните мишци: Ще изгони неприятеля от пред тебе, и ще рече: Изтреби! ²⁸Тогава Израил ще се засели сам в безопасност; Източникът Яковов ще бъде в земя богата с жито и с вино; И небесата му ще капят роса. ²⁹Блажен си ти Израилю; Кой е подобен на тебе, народе спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ, И меч за твоето превишаване? Ще ти се покорят неприятелите ти; И ти ще стъпваш по височините им.

Chapter 34

¹Тогава Моисей се възкачи от моавските полета на планината Нево, на върха Фасга, който е срещу Ерихон. И Господ му показа цялата Галаадска земя до Дан, ²цялата Нефталимова земя, Ефремовата и Манасиева земя, и цялата Юдова земя до Западното море, ³южната страна, и околността на долината Ерихон, град на палми, до Сигор. ⁴И Господ му каза: Тая е земята, за която съм се клел на Авраама, на Исаака и на Якова, като рекох: На твоето потомство ще я дам. Аз те направих да я видиш с очите си, но в нея няма да минеш. ⁵И тъй, Господният слуга Моисей умря там, в Моавската земя, според казаното от Господа. ⁶И &lt;Господ&gt; го погреба в долината в Моавската земя срещу Вет-фегор; а до днес никой не знае где е гробът му. ⁷Моисей беше на сто и двадесет години, когато умря; очите му не се помрачиха, нито силата му намаля. ⁸И израилтяните плакаха за Моисея тридесет дена в моавските полета; така се изпълниха дните на плача и жалейката за Моисея. ⁹А Исус Навиевият син беше пълен с мъдър дух, защото Моисей беше възложил ръцете си на него; та израилтяните го слушаха, и вършеха според както Господ беше заповядал на Моисея. ¹⁰Не се издигна вече в Израиля пророк като Моисея, когото Господ познаваше лице с лице ¹¹относно всички знамения и чудеса, които Господ го изпрати да извърши в Египетската земя върху Фараона, върху всичките му слуги и върху цялата му земя, ¹²и относно всичката мощна ръка, и относно всичкия голям ужас, които Моисей прояви пред очите на целия Израил.

Joshua

Chapter 1

¹Подир смъртта на Господния раб Моисея, Господ говори на Исуса Навиевия син, Моисеевия слуга, казвайки: ²Слугата ми Моисей умря; сега, прочее, стани та мини през тоя Иордан, ти и всички тия люде, в земята, която Аз давам на тях, на израилтяните. ³Всяко място, на което стъпи стъпалото на нозете ви, давам ви го, според както казах на Моисея. ⁴От пустинята и тоя Ливан до голямата река, реката Ефрат, цялата земя на хетейците, и до голямото море към захождането на слънцето, ще бъдат пределите ви. ⁵Никой не ще може да устои против тебе през всичките дни на живота ти; като бях с Моисея, така ще бъда и с тебе; няма да отстъпя от тебе, нито ще те оставя. ⁶Бъди силен и смел; защото ти ще разделиш в наследство на тия люде земята, за която съм се клел на бащите им, че ще им я дам. ⁷Само бъди силен и твърде дързостен, та да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Моисей ти даде заповед; не се отклонявай от него ни надясно ни наляво, за да имаш добър успех {Или, постъпваш благоразумно.} където и да идеш. ⁸Тая книга на закона да се не отдалечава от устата ти; но да размишляваш върху нея денем и нощем, за да постъпваш внимателно, според всичко каквото е написано в нея, защото тогава ще напредваш в пътя си, и тогава ще имаш добър успех {Или, постъпваш благоразумно.}. ⁹Ето, заповядвам ти: бъди силен и смел; да не се плашиш и да не се страхуваш; защото Господ твоят Бог е с тебе гдето и да идеш. ¹⁰Тогава Исус заповяда на началниците на людете, като каза: ¹¹Преминете през сред стана и заповядайте на людете, казвайки: Пригответе си храна &lt;за път&gt;, защото след три дена ще минете през тоя Иордан, за да влезете да завладеете земята, която Господ вашият Бог ви даде да притежавате. ¹²А на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе Исус говори, казвайки: ¹³Помнете думата, която Господният слуга Моисей ви заповяда, като каза: Господ вашият Бог ви успокои и ви даде тая земя. ¹⁴Жените ви, чадата ви и добитъкът ви нека останат в земята, която Моисей ви даде оттатък {На изток от.} Иордан, а вие, всичките юнаци, да преминете пред братята си въоръжени и да им помагате, ¹⁵догде Господ успокои и братята ви както вас, та притежават и те земята, която Господ вашият Бог им дава; тогава да се върнете в земята на наследството си, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан към изгряването на слънцето, и да я притежавате. ¹⁶И те в отговор казаха на Исуса: Всичко що ни заповядваш ще извършим, и където и да ни пращаш ще идем. ¹⁷Както слушахме във всичко Моисея, така ще слушаме и тебе; само Господ твоят Бог да е с тебе, както беше с Моисея. ¹⁸Всеки, който би се възпротивил на твоите заповеди и не би послушал думите ти във всичко що му заповядваш, ще се умъртви само ти бъди силен и смел.

Chapter 2

¹Тогава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там. ²Но известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята. ³И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя. ⁴Но жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха; ⁵и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете. ⁶Но тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив. ⁷И &lt;изпратените&gt; мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, &lt;гониха ги&gt; до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата. ⁸А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив ⁹и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас; ¹⁰понеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте. ¹¹Като чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. ¹²И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение, ¹³че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт. ¹⁴Мъжете й рекоха: Вместо вас &lt;ние сме готови&gt; да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност. ¹⁵Тогава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше. ¹⁶И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя. ¹⁷И мъжете й рекоха: &lt;Ето как&gt; ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем: ¹⁸ето, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи. ¹⁹Всеки, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него. ²⁰Обаче, ако издадеш тая наша работа, тогава &lt;пак&gt; ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем. ²¹А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца. ²²И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха. ²³Тогава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило. ²⁴И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.

Chapter 3

¹Тогава Исус стана рано; и като се дигнаха от Ситим, той и всичките израилтяни, дойдоха до Иордан, и там пренощуваха преди да преминат. ²А след три дена началниците преминаха през стана ³и заповядаха на людете като казаха: Когато видите ковчега &lt;за плочите&gt; на завета на Господа вашия Бог, и че левитските свещеници го носят, тогава и вие да се дигнете от местата си и да вървите след него. ⁴Но между вас и него да има около две хиляди лакътя разстояние по мярка; да се не приближите при него, за да знаете пътя, по който трябва да вървите; защото до сега не сте минавали през тоя път. ⁵Исус каза още на людете: Осветете се, защото утре Господ ще извърши всред вас чудни дела. ⁶Исус говори и на свещениците, казвайки: Дигнете ковчега &lt;за плочите&gt; на завета и заминете пред людете. Те, прочее, дигнаха ковчега на завета и вървяха пред людете. ⁷И Господ рече на Исуса: Днес почвам да те възвеличавам пред целия Израил, за да познаят, че както бях с Моисея, така ще бъда и с тебе. ⁸А ти заповядай на свещениците, които носят ковчега &lt;за плочите&gt; на завета, като кажеш: Когато стигнете при брега на Иорданската вода, застанете в Иордан. ⁹Тогава Исус каза на израилтяните: Приближете се тук и слушайте думите на Господа вашия Бог. ¹⁰И рече Исус: От това ще познаете, че живият Бог е всред вас, и че съвсем ще изгони отпред вас ханаанците, хетейците, евейците, ферезейците, гергесейците, аморейците и евусейците. ¹¹Ето, ковчегът на завета на Господа на целия свят върви пред вас в Иордан. ¹²Сега, прочее, изберете си дванадесет мъже от Израилевите племена, по един мъж от всяко племе. ¹³И щом стъпят във водата на Иордан стъпалата на нозете на свещениците, които носят ковчега на Иеова, Господа на целия свят, Иорданската вода, водата, която слиза от горе, ще се раздели и ще застане на куп. ¹⁴И тъй, щом се дигнаха людете от шатрите си, като бяха пред людете свещениците, които носеха ковчега на завета, за да преминат Иордан, ¹⁵и щом дойдоха до Иордан ония, които носеха ковчега, и нозете на свещениците, които носеха ковчега, се намокриха в края на водата, (защото Иордан наводнява всичките си брегове през цялото време на жетвата), ¹⁶водата, която слизаше от горе застана и се издигна на куп много надалеч, при града Адам, който е край Царетан; а &lt;водата&gt;, която течеше надолу към полското море, то ест, Соленото море, се свърши и изчезна; и людете преминаха срещу Ерихон. ¹⁷А свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, стояха твърди на сухо всред Иордан; и целият Израил преминаваха по сухо догдето целият народ съвсем премина Иордан.

Chapter 4

¹А когато целият народ съвсем беше преминал Иордан, Господ говори на Исуса, казвайки: ²Вземете си дванадесет човека от людете, по един човек от всяко племе, ³и заповядайте им като кажете: Вземете си дванадесет камъни от тук, от сред Иордан, от мястото гдето нозете на свещениците стояха твърди, и занесете ги със себе си и турете ги на мястото, гдето ще пренощувате тая нощ. ⁴Тогава Исус повика дванадесетте човека, които беше определил от израилтяните, по един човек от всяко племе; ⁵и Исус им каза: Заминете пред ковчега на Господа вашия Бог всред Иордан, и дигнете всеки от вас по един камък на рамената си, според числото на племената на израилтяните, ⁶за да бъде това белег между вас. И утре, когато чадата ви попитат, казвайки: Защо ви са тия камъни? ⁷- Тогава ще им кажете: Понеже водата на Иордан се раздели пред ковчега на Господния завет; когато &lt;ковчегът&gt; преминаваше Иордан, водата на Иордан се раздели. И тия камъни ще бъдат за спомен до века на израилтяните. ⁸Тогава израилтяните сториха така както заповяда Исус; взеха дванадесет камъни отсред Иордан, според както рече Господ на Исуса, според числото на племената на израилтяните; и донесоха ги със себе си на мястото гдето пренощуваха, и там ги положиха. ⁹Още Исус постави дванадесет камъни сред Иордан, на мястото гдето стояха нозете на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там до днес. ¹⁰А свещениците, които носеха ковчега, стояха всред Иордан догде се свърши всичко що Господ заповяда на Исуса да говори на людете, според всичко, което Моисей беше заповядал на Исуса. И людете побързаха та преминаха. ¹¹А когато всичките люде бяха съвсем преминали, мина и Господният ковчег и свещениците пред людете. ¹²И рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе преминаха въоръжени пред израилтяните, според както Моисей им бе казал; ¹³около четиридесет хиляди въоръжени ратници преминаха пред Господа на бой към ерихонските полета. ¹⁴В оня ден Господ възвеличи Исуса пред очите на целия Израил; и те се бояха от него, както се бояха от Моисея, през всичките дни на живота му. ¹⁵Тогава Господ говори на Исуса, казвайки: ¹⁶Заповядай на свещениците, които носят ковчега на свидетелството, да излязат от Иордан. ¹⁷И тъй, Исус заповяда на свещениците, като рече: Излезте от Иордан. ¹⁸А щом свещениците, които носеха ковчега на Господния завет, излязоха изсред Иордан, и стъпалата на свещеническите нозе стъпиха на сухо, водата на Иордан се върна на мястото си и преля всичките му брегове както по-напред. ¹⁹На десетия ден от първия месец людете излязоха от Иордан, и разположиха стан в Галгал, на източната страна от Ерихон. ²⁰И Исус постави в Галгал ония дванадесет камъни, които взеха от Иордан. ²¹Тогава говори на израилтяните, казвайки: Утре, когато чадата ви попитат бащите си, думайки: Какви са тия камъни? ²²( Тогава да разправите на чадата си, като речете: По сухо премина Израил тоя Иордан; ²³защото Господ вашият Бог пресуши Иорданската вода пред вас догде преминахте, както Господ вашият Бог стори на Червеното море, което пресуши пред нас догде преминахме, ²⁴за да знаят всички племена на света, че Господната ръка е мощна, та да се боят винаги от Господа вашия Бог.

Chapter 5

¹А когато всичките аморейски царе, които бяха оттатък Иордан на запад, и всичките ханаански царе, които бяха при морето, чуха, че Господ пресуши водата на Иордан пред израилтяните догде преминаха, сърцата им се стопиха, и душа не остана в тях поради израилтяните. ²В това време Господ рече на Исуса: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път. ³И тъй, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на &lt;мястото&gt; Хълм на краекожията. ⁴А ето причината, по която Исус извърши обрязването: всичките мъжки, които излязоха из Египет, всичките военни мъже, измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет; ⁵и всичките люде, които излязоха, бяха обрязани; а всичките люде, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли из Египет, не бяха обрязани. ⁶Защото израилтяните ходиха четиридесет години по пустинята, догде се изтребиха всичките люде, излезли из Египет военни мъже, които не послушаха Господния глас, на които Господ се кле, че не ще ги остави да видят земята, за която Господ беше се клел на бащите им, че ще ни я даде, земя гдето текат мляко и мед. ⁷А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не бяха ги обрязали по пътя. ⁸И като се обрязаха всичките люде, седяха на местата си в стана догде оздравяха. ⁹Тогава Господ рече на Исуса: Днес отнех от вас египетския позор. За това онова място се нарича Галгал, {Т.е. Търкаляне.} &lt;както се казва&gt; и до днес. ¹⁰А израилтяните разположиха стан в Галгал, и направиха пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на ерихонските полета. ¹¹И на сутринта на пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено &lt;жито&gt;. ¹²А на сутринта, като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тая година ядяха от рожбите на Ханаанската земя. ¹³И когато беше Исус при Ерихон, подигна очи и видя, и, ето, насреща му стоеше човек с измъкнат нож в ръка; и Исус пристъпи при него и му рече: Наш ли си, или от неприятелите ни? ¹⁴А той рече: Не; но за Военачалник на Господното войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята и се поклони; и рече му: Що заповядва Господарят ми на слугата си? ¹⁵А Военачалникът на Господното войнство рече на Исуса: Изуй обущата си от нозете, защото мястото, на което стоиш, е свето. И Исус стори така.

Chapter 6

¹(А Ерихон беше заключен и затворен поради израилтяните; никой не излизаше и никой не влизаше). ²И Господ рече на Исуса: Ето, предадох в ръката ти Ерихон, царя му и силните му и храбри мъже. ³Ходете, прочее, около града, всички военни мъже, и обиколете града веднъж; така да правиш шест дена. ⁴И седем свещеника нека носят пред ковчега седем гръмливи тръби; и на седмия ден обиколете града седем пъти, и свещениците нека свирят с тръбите. ⁵И когато засвирят продължително с гръмливата тръба, като чуете гласа на тръбата всички люде да извикат с гръмлив глас; и градската стена ще падне на мястото си, и людете нека вървят всеки право напред. ⁶Тогава Исус Навиевият син повика свещениците и рече им: Дигнете ковчега на завета, и седем свещеника нека държат седем гръмливи тръби пред Господния ковчег. ⁷Рече на людете: Минете та обиколете града; а въоръжените нека заминат пред Господния ковчег. ⁸И тъй, след като говори Исус на людете, седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби пред Господа минаха, и свиреха с тръбите; и ковчегът на Господния завет вървеше подире им. ⁹И въоръжените вървяха пред свещениците, които свиреха с тръбите, и задната стража следваше зад ковчега, докато &lt;свещениците&gt; свиреха с тръбите като вървяха. ¹⁰А Исус заповяда на людете, като каза: Да не викате, нито да се чуе гласът ви, нито да излезе дума из устата ви, до деня, когато ще ви кажа да извикате; тогава извикайте. ¹¹И тъй, направи да обиколи Господният ковчег около града еднъж; и дойдоха в стана и пренощуваха в стана. ¹²И на сутринта Исус стана рано, и свещениците дигнаха Господния ковчег, ¹³И седемте свещеника, които държаха седемте гръмливи тръби, вървяха пред Господния ковчег, като ходеха и свиреха с тръбите; и пред тях вървяха въоръжените, а задната стража следваше подир Господния ковчег, докато &lt;свещениците&gt; свиреха с тръбите като вървяха. ¹⁴И тъй на втория ден обиколиха града еднъж и се върнаха в стана така правеха шест дена. ¹⁵А на седмия ден станаха рано, при пукването на зората, и обиколиха града седем пъти по същия начин; само тоя ден обиколиха града седем пъти. ¹⁶И на седмия път, като свиреха свещениците с тръбите, Исус рече на людете: Извикайте, защото Господ ви предаде града. ¹⁷И градът и всичко що е в него ще бъдат обречени на Господа; само блудницата Раав, да остане жива, тя и всички, които са в къщата с нея, защото скри пратениците, които проводихме. ¹⁸Но вие се пазете във всеки случай от всичко обречено, да не би, като го обречете, да вземете от обреченото, и така да нанесете проклетия върху стана на Израиля и да го смутите. ¹⁹Всичкото сребро и злато, и медните и железните съдове, са посветени Господу; да се внесат в Господното съкровище. ²⁰И тъй, людете извикаха и &lt;свещениците&gt; свиреха с тръбите; и като чуха людете тръбния глас, и като издадоха людете гръмлив вик, стената падна на мястото си; и людете влязоха в града, всеки право напред, и превзеха града. ²¹И обрекоха на изтребление с острото на ножа всичките в града, мъже и жени, млади и стари, и говеда, овци и осли. ²²Тогава Исус каза на двамата мъже, които бяха съгледали земята: Влезте в къщата на блудницата и изведете от там жената и всичко каквото има, според както й се заклехте. ²³И тъй, като влязоха младежите, шпионите, изведоха Раав, баща й, майка й, братята й и всичко що имаше; изведоха и всичките й роднини, и туриха ги вън от Израилевия стан. ²⁴И града и всичко в него изгориха с огън; само среброто и златото и медните и железните съдове туриха в съкровището на Господния дом. ²⁵А блудницата Раав и бащиното й семейство, и всичко що имаше тя, Исус остави живи и тя живее всред Израиля до днес, защото скри пратениците, които Исус проводи да съгледат Ерихон. ²⁶В онова време Исус се закле, като каза: Проклет пред Господа оня човек, който стане да съгради тоя град Ерихон; със &lt;смъртта на&gt; първородния си &lt;син&gt; ще тури основите му, и със &lt;смъртта на&gt; най-младия си &lt;син&gt; ще постави портите му. ²⁷Така Господ беше с Исуса; и името му се прочу по цялата земя.

Chapter 7

¹А израилтяните извършиха престъпление относно обреченото: защото Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе, взе от обреченото, така че Господният гняв пламна против израилтяните. ²Между това Исус прати човеци от Ерихон в Гай, който е близо при Витавен, на източната страна от Ветил; и говори им, казвайки: Изкачете се та съгледайте земята. И тъй, човеците се изкачиха та съгледаха Гай. ³И като се върнаха при Исуса рекоха му: Да не се изкачат всичките люде, но до две или три хиляди мъже да се изкачат и да поразят Гай; да не &lt;вкарват в&gt; труд всичките люде &lt;да отиват&gt; там, защото ония са малцина. ⁴И така, изкачиха се там от людете около три хиляди мъже; но побягнаха пред гайските мъже. ⁵Гайските мъже поразиха от тях около тридесет и шест мъже, и прогониха ги от портата до Сиварим, и поразиха ги в надолнището; поради което сърцата на людете се стопиха и станаха като вода. ⁶Тогава Исус раздра дрехите си и падна на лицето си на земята пред Господния ковчег, &lt;гдето лежа&gt; до вечерта, той и Израилевите старейшини; и туриха пръст на главите си. ⁷И рече Исус: Ах! Господи Иеова, защо преведе тия люде през Иордан, за да ни предадеш в ръцете на аморейците да ни погубят? О да бяхме били доволни да си седим оттатък {На изток от.} Иордан! ⁸О Господи, що да река като Израил обърна гръб пред неприятелите си? ⁹И като чуят ханаанците и всичките &lt;други&gt; жители на земята, ще ни обиколят и ще направят да изчезне името ни от земята; и какво ще сториш за великото Си Име? ¹⁰А Господ рече на Исуса: Стани, защо си паднал така на лицето си? ¹¹Израил е съгрешил, а именно, престъпили са завета Ми, за който им дадох заповед; да! те са взели от обреченото, още са откраднали, още са излъгали, още са турили &lt;откраднатото&gt; между своите вещи. ¹²По тая причина израилтяните не могат да устоят пред неприятелите си, но обръщат гръб пред неприятелите си, защото станаха проклети; и Аз не ще бъда вече с вас, ако не изтребите проклетия &lt;човек&gt; изсред вас. ¹³Стани та освети людете, и речи: Осветете се за утре; защото така говори Господ Израилевият Бог: Нещо обречено има всред тебе, Израилю; не можеш да устоиш пред неприятелите си догде не махнете обреченото изсред вас. ¹⁴И тъй, приближете се утре според племената си; и племето, което хване Господ, да се приближи според семействата си; и семейството, което хване Господ, да се приближи според домовете си; а домът, който хване Господ, да се приближи според мъжете. ¹⁵И който се хване с обреченото ще се изгори с огън, той и всичко що има, понеже е престъпил Господния завет, и понеже е сторил безумие в Израиля. ¹⁶Тогава Исус, като стана рано на сутринта, приведе Израиля според племената им; и хвана се Юдовото племе. ¹⁷И като приведе Юдовите семейства, хвана се семейството на Заровците. И като приведе семейството на Заровците, мъж по мъж, хвана се Завдий. ¹⁸А като приведе неговия дом мъж по мъж, хвана се Ахан син на Хармия, син на Завдия, син на Зара, от Юдовото племе. ¹⁹Тогава Исус рече на Ахана: Чадо мое, въздай сега слава на Господа Израилевия Бог и изповядай Му се; и кажи ми що си сторил, не скривай от мене. ²⁰И Ахан в отговор на Исуса каза: Наистина аз съгреших на Господа Израилевия Бог, като сторих така и така: ²¹Когато видях между користите една хубава вавилонска дреха, двеста сикли сребро, и една златна плочка тежка петдесет сикли, пожелах ги и ги взех; и, ето, те са скрити в земята всред шатъра ми, и среброто отдолу. ²²Исус, прочее, прати човеци, които се завтекоха в шатъра; и, ето, &lt;откраднатото&gt; беше скрито в шатъра му, и среброто отдолу. ²³И взеха ги отсред шатъра и донесоха ги при Исуса и при всичките израилтяни; и те ги положиха пред Господа. ²⁴Тогава Исус и целият Израил с него взеха Ахана Заровия син, със среброто, дрехата и златната плоча, и синовете му, дъщерите му, говедата му, ослите му, овците му, шатъра му и всичко каквото имаше, и заведоха ги в долината Ахор. ²⁵И рече Исус: Защо си ни смутил? Господ ще смути тебе днес. Тогава целият Израил уби &lt;Ахана&gt; с камъни, и изгориха го с огън &lt;след като&gt; го убиха с камъни. ²⁶После натрупаха на него голяма грамада камъни, &lt;която стои&gt; и до днес. Така се върна Господ от яростния Си гняв. Затуй онова място се нарича и до днес долина Ахор. {То ест: Смущение.}

Chapter 8

¹Подир това Господ рече на Исуса: Не бой се нито се ужасявай; вземи със себе си всичките военни мъже, и стани та се изкачи в Гай; ето, Аз предадох в ръката ти гайския цар, людете му, града му и земята му; ²и да сториш на Гай и на царя му, както стори на Ерихон и на царя му; само че ще заплените за себе си користите му и добитъка му. Постави против града засада от задната му страна. ³Тогава Исус стана с всичките военни люде, за да отидат в Гай; и Исус избра тридесет хиляди мъже силни и храбри изпрати ги нощем, ⁴и заповяда им, казвайки: Гледайте, поставете засада против града от задната страна на града; да се не отдалечите много от града, и да бъдете всички готови; ⁵а аз и всичките люде, които са с мене, ще се приближим до града; и когато излязат против нас, както изпърво, тогава ние ще побегнем от тях. ⁶Те ще излязат след нас догде ги отдалечим от града; защото ще си рекат: Те бягат от нас, както по-напред; и ние ще побегнем от тях. ⁷Тогава вие станете от засадата и превземете града; защото Господ вашият Бог ще го предаде в ръката ви. ⁸И като превземете града да запалите града, да сторите според Господното повеление; ето, заповядах ви. ⁹И тъй, Исус ги изпрати; и те отидоха в засада, като седнаха между Ветил и Гай, на западната страна от Гай; а Исус остана през оная нощ всред людете. ¹⁰И Исус, като стана рано на сутринта и прегледа людете, отиде, той и Израилевите старейшини, пред людете за Гай. ¹¹И всичките военни люде, които бяха с него, отидоха и се приближиха, дойдоха срещу града, и разположиха стан на северната страна от Гай; а между тях и Гай имаше долина. ¹²И той взе около пет хиляди мъже и ги постави в засада между Ветил и Гай на западната страна от града. ¹³И като наредиха людете - цялото войнство, което беше на север от града, и засадата му на запад от града - Исус отиде през оная нощ всред долината. ¹⁴А гайският цар, като видя това, побърза, той и всичките му люде, мъжете на града, та станаха рано, и в определен час излязоха на полето на бой против Израиля; но той не знаеше, че имаше засада против него зад града. ¹⁵А Исус и целият Израил се престориха на разбити пред тях и бягаха през пътя за пустинята. ¹⁶И всичките люде, които бяха в Гай, бяха свикани, за да ги гонят; и гониха Исуса, и отдалечиха се от града. ¹⁷Така в Гай и Ветил не остана човек, който не излезе след Израиля; и те оставиха града отворен и гониха Израиля. ¹⁸Тогава Господ каза на Исуса: Простри към Гай копието, което държиш в ръката си; защото ще предам &lt;града&gt; в ръката ти. Исус, прочее, простря към града копието, което държеше в ръката си. ¹⁹И щом простря ръката си засадата стана бързо от мястото си, завтекоха се изведнъж и влязоха в града и го превзеха; и побързаха та запалиха града. ²⁰А когато гайските мъже се огледаха надире, видяха, и, ето че дим се издигаше от града към небето; и нямаха где да бягат ни тук ни там, понеже людете, които бягаха към пустинята, се обърнаха назад против гонителите. ²¹А Исус и целият Израил, като видяха, че засадата беше превзела града, и че се издигаше дим от града, обърнаха се назад и поразиха гайските мъже. ²²Другите също излязоха из града против тях; и тъй, те се намериха всред израилтяните, &lt;които бяха&gt; едни отсам а едни оттам; и тия ги поразиха така щото не оставиха никой от тях да живее или да побегне. ²³А царя на Гай хванаха жив, и го доведоха при Исуса. ²⁴И като изби Израил всичките жители на Гай в полето и пустинята, гдето ги гонеха, и те всички паднаха от острото на ножа догде се изтребиха, тогава целият Израил се върна в Гай и поразиха го с острото на ножа. ²⁵И всичките паднали в оня ден, мъже и жени, бяха дванадесет хиляди души, всичките гайски люде. ²⁶Защото Исус не оттегли ръката си, с която бе прострял копието, догде не изтреби като обречени, всичките жители на Гай. ²⁷Само че Израил плени за себе си добитък и користите на оня град, според думата, която Господ заповяда на Исуса. ²⁸И така, Исус изгори Гай и го направи всегдашен куп развалини, &lt;както е&gt; до днес. ²⁹А царя на Гай обеси на дърво &lt;и го остави да виси&gt; до вечерта; и като зайде слънцето, Исус заповяда та снеха трупа му от дървото, хвърлиха го във входа на градската порта, и натрупаха на него голяма грамада камъни, &lt;която стои&gt; и до днес. ³⁰Тогава Исус издигна олтар на Господа Израилевия Бог на хълма Гевал, ³¹както Господният слуга Моисей беше заповядал на израилтяните, според написаното в книгата на Моисеевия закон, олтар от цели камъни, по които желязно &lt;сечиво&gt; не се бе издигнало; и принесоха на него всеизгаряния Господу, и пожертвуваха примирителни приноси. ³²И там написа на камъните един препис на Моисеевия закон, който написа пред израилтяните. ³³И целият Израил, със старейшините им, първенците и съдиите им, чужденци и туземци, застанаха отсам и оттам ковчега, срещу левитските свещеници, които държаха ковчега на Господния завет, - &lt;едната&gt; им половина към хълма Гаризин, и &lt;другата&gt; им половина към хълма Гевал, - както Господният слуга Моисей беше заповядал по-напред, за да благославят Израилевите люде. ³⁴И след това прочете всичките думи на закона, благословенията и проклетиите, според всичко каквото бе написано в книгата на закона. ³⁵От всичко що заповяда Моисей нямаше дума, която Исус не прочете пред всичките събрани израилтяни, с жените, децата и чужденците, които се събираха между тях.

Chapter 9

¹А когато чуха това всичките царе оттатък {На запад от.} Иордан, в хълмистите места и в полетата и във всичките крайбрежия на голямото море до срещу Ливан &lt;сиреч&gt;, хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, ²събраха се единодушно да се бият с Исуса и Израиля. ³А жителите на Гаваон, като чуха що бе сторил Исус на Ерихон и на Гай, ⁴постъпиха хитро, като отидоха та се престориха на посланици и взеха стари вретища&lt; та ги туриха&gt; на ослите си и стари и раздрани и вързани мехове за вино, ⁵и стари и кърпени обуща на нозете си, и стари дрехи на себе си, и всичкият хляб, който си доставиха за храна, беше сух и плесенясал. ⁶Те дойдоха при Исуса в стана в Галгал та рекоха нему и на Израилевите мъже: От далечна страна сме дошли; сега, прочее, направете договор с нас. ⁷Но Израилевите мъже рекоха на евейците: Да не би вие да живеете всред нас; и как ще направим договор с вас? ⁸А те казаха на Исуса: Твои слуги сме. И Исус им рече: Кои сте? и от где идете? ⁹А те му казаха: От много далечна земя дойдоха слугите ви поради името на Иеова твоя Бог; защото чухме славата Му и всичко що извършил в Египет, ¹⁰и всичко що сторил на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. ¹¹За това ни говориха старейшините ни и всичките жители на нашата земя, казвайки: Вземете в ръката си храна за из пътя та идете да ги посрещнете, и речете им: Ваши слуги сме; и тъй, сега направете договор с нас. ¹²Този наш хляб беше топъл, когато си го доставихме от къщите си за храна в деня, когато излязохме, за да дойдем при вас; а, ето, сега е сух и плесенясал. ¹³Тия мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, а ето, съдрани са; и тия наши дрехи и обущата ни овехтяха от много дългия ни път. ¹⁴Тогава &lt;израилтяните&gt; приеха мъжете по причина на храната им; а до Господа не се допитаха. ¹⁵Исус сключи мир с тях, и свърза договор с тях, че ще се опази живота им: и началниците на обществото им се заклеха. ¹⁶А три дена след като свързаха договор с тях чуха, че им били съседи и че живеели между тях; ¹⁷и като пътуваха израилтяните, пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. ¹⁸Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото бяха им се заклели в Господа Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. ¹⁹Всичките началници, обаче, рекоха на цялото общество: Ние им се заклехме в Господа Израилевия Бог; и тъй, сега не можем да се допрем до тях. ²⁰Ето какво ще сторим с тях: ще запазим живота им, за да не бъде &lt;Божият&gt; гняв на нас поради клетвата, с която им се заклехме. ²¹Началниците им казаха още: нека останат живи; но да бъдат дървосечци и водоносци на цялото общество, - според както началниците бяха им говорили. ²²Тогава Исус ги свика та им говори, казвайки: Защо ни излъгахте като рекохте: Много далеч сме от вас, - когато вие сте живеели между нас? ²³Сега, прочее, проклети сте; и никога няма да липсват от вас слуги, &lt;които да бъдат&gt; и дървосечци и водоносци за дома на моя Бог. ²⁴А те в отговор на Исуса казаха: Понеже слугите бяха добре предизвестени за онова, което Иеова твоят Бог заповядал на слугата Си Моисея, да ви даде цялата земя, и да изтреби от пред вас всичките жители на земята, за това много се уплашихме от вас за живота си, и сторихме това нещо. ²⁵Сега, ето, в ръцете ти сме; каквото ти се вижда добро и право да ни сториш, стори. ²⁶Той, прочее, стори с тях така, и ги избави от ръката на израилтяните, та не ги убиха. ²⁷И в същия ден Исус ги направи дървосечци и водоносци на обществото и на олтара на Господа в мястото, което Той би избрал, &lt;както са&gt; и до днес.

Chapter 10

¹А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях, ²уплашиха се много, &lt;той и людете му&gt;, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни. ³За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат: ⁴Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните. ⁵И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него. ⁶Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места. ⁷И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже. ⁸И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе. ⁹Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал. ¹⁰И Господ ги смути пред Израиля; и &lt;Исус&gt; ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида. ¹¹А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож. ¹²Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон. ¹³ И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден. ¹⁴Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото &lt;така&gt; да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля, ¹⁵След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал. ¹⁶А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида. ¹⁷Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида. ¹⁸И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят; ¹⁹а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви. ²⁰И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове, ²¹тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните. ²²Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата. ²³И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар. ²⁴И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им. ²⁵Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате. ²⁶А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта. ²⁷А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, &lt;които стоят там&gt; и до днес. ²⁸В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави &lt;никого&gt; да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар. ²⁹След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна. ³⁰И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави &lt;никого&gt; да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар. ³¹После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него. ³²И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна. ³³Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък. ³⁴И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него; ³⁵и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден &lt;Исус&gt; изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис. ³⁶После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него; ³⁷и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави &lt;никого&gt; да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него. ³⁸А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него; ³⁹и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави &lt;никого&gt; да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й. ⁴⁰Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави &lt;никого&gt; да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал. ⁴¹Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон. ⁴²Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля. ⁴³Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.

Chapter 11

¹А асорският цар Явин, като чу това, прати до мадонския цар Иовава, до симвронския цар, до ахсафския цар ²и до царете, които бяха на север в хълмистата и в полянската земя на юг от Хинерот, и в долината, и в Нафат-дор {Или: Дорските височини.} на запад, ³и до ханаанците, които бяха на изток и на запад, и до аморейците, хетейците, ферезейците и евусейците в хълмистата земя, и до евейците под Ермон в земята Масфа. ⁴И те, и всичките им войнства с тях, люде много, по множество както е пясъкът, който е покрай морето, излязоха с твърде много коне и колесници. ⁵И като се събраха всички тия царе, дойдоха и заедно разположиха стана си близо при водата Мером, за да се бият с Израиля. ⁶Тогава Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях; защото утре, около тоя час, Аз ще ги предам всички избити пред Израиля; и ще прережеш жилите на конете им, и ще изгориш с огън колесниците им. ⁷Исус, прочее, и всичките военни люде с него, отидоха внезапно против тях при водата Мером, и ги нападнаха. ⁸И Господ ги предаде в ръката на Израиля; и те ги поразиха, и гониха ги до големия Сидон и до Мисрефот-маим, и до долината на Масфа на изток, и поразяваха ги догдето не оставиха от тях остатък. ⁹Исус им стори, според както Господ му заповяда: преряза жилите на конете им, и изгори с огън колесниците им. ¹⁰В същото време Исус, като се върна, превзе Асор и уби царя му с нож; защото по-напред Асор държеше първенство между всички тия царства. ¹¹И колкото души имаше в него, убиха с острото на ножа и ги изтребиха като обречени; не остана нищо, което дишаше; и изгори Асор с огън. ¹²Исус превзе и всичките градове на ония царе, и всичките им царе хвана и ги уби с острото на ножа; изтреби ги според както бе заповядал Господният слуга Моисей. ¹³Но Израил не изгори никой от градовете, които стояха върху хълмовете си, освен един Асор; него Исус изгори. ¹⁴Всичките користи на тия градове и добитъкът израилтяните плениха за себе си, а всичките човеци убиваха с острото на ножа, догдето ги изтребиха; не оставиха нищо, което дишаше. ¹⁵Както Господ беше заповядал на слугата Си Моисея, така заповяда Моисей на Исуса, така и стори Исус; не престъпи нищо от всичко, което Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁶Така Исус превзе цялата оная хълмиста и цялата южна земя, и цялата Гесанска земя, равнината и полето, хълмистата и равна земя на Израиля, ¹⁷от нагорнището Халак, което отива към Сир, до Ваалгад в Ливанската долина под планината Ермон; и хвана всичките им царе, порази ги и ги уби. ¹⁸Дълго време воюваше Исус против всички тия царе. ¹⁹Нямаше град, който сключи мир с израилтяните, освен евейците, които живееха в Гаваон; те превзеха всичките с бой. ²⁰Защото от Господа стана да се закоравят сърцата им та да излязат против Израиля на бой, за да ги обрече &lt;Исус&gt; на изтребление, за да не им се покаже милост, но за да ги изтреби, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²¹В онова време дойде Исус и изтреби енакимите от планинската земя, от Хеврон, от Девир, от Анав, и от цялата Юдова хълмиста земя, и от цялата Израилева хълмиста земя; Исус ги обрече на изтребление заедно с градовете им. ²²Не останаха енакими в земята на израилтяните; някои от тях останаха само в Газа, Гет и Азот. ²³Така Исус превзе цялата земя, според всичко що Господ беше казал на Моисея; Исус я даде на Израиля за наследство според както бяха разделени по племената си. И земята утихна от война.

Chapter 12

¹А ето царете на земята оттатък Иордан, към изгрева на слънцето, които израилтяните поразиха и чиято земя превзеха, от потока Арнон до Ермонската планина, и цялото поле на изток: ²аморейският цар Сион, който живееше в Есевон и владееше от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и е в средата на долината, и &lt;владееше&gt; половината на Галаад до потока Явок, който е граница на амонците, ³и, на изток, дори до езерото Хинерот и до полското море, &lt;сиреч&gt;, Соленото море, на изток, до пътя към Вет-иесимот, и на южната страна под Асдот-фасга: ⁴и пределите на васанския цар Ог, който беше от останалите исполини и живееше в Астарот и в Едраи, ⁵който владееше в Ермонската планина, в Салха и в целия Васан, до границите на гесурците и на мааханците, и половината от Галаад до границата на есевонския цар Сион. ⁶Тях поразиха Господния слуга Моисей и израилтяните; и Господният слуга Моисей даде &lt;земята им&gt; за притежание на рувимците, на гадците и на половината от Манасиевото племе. ⁷И ето царете на земята оттатък Иордан, на запад, които Исус и израилтяните поразиха, от Ваалгад в Ливанската долина до нагорнището Халак, което отива към Сиир; и Исус даде &lt;земята им&gt; за притежание на Израилевите племена, според както щяха да бъдат разделени: ⁸в хълмистата земя, в равнините, в полето, в подгорията, в пустинята и в южната страна. &lt;Царете бяха от&gt; хетейците, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и евусейците, &lt;а именно:&gt; ⁹ерихонският цар, един; царят на Гай, &lt;град&gt; близо до Ветил, един; ¹⁰ерусалимският цар, един; хевронският цар, един; ¹¹ярмутският цар, един; лахийският цар, един; ¹²еглонският цар, един; гезерският цар, един; ¹³девирският цар, един; гедерският цар, един; ¹⁴хорманският цар, един; арадският цар, един; ¹⁵ливанският цар, един; одоламският цар, един; ¹⁶макиданският цар, един; ветилският цар, един; ¹⁷тапфуанският цар, един; еферският цар, един; ¹⁸афекският цар, един; ласаронският цар, един; ¹⁹мадонският цар, един; асорският цар, един; ²⁰симрон-меронският цар, един; ахсафският цар, един; ²¹таанахският цар, един; магедонският цар, един; ²²кедеският цар, един; царят на Иокнеам в Кармил, един; ²³царят на Дор в Нафат-дор, един; царят на Гоим в Галгал, един; ²⁴тирзанският цар, един; всичките царе, тридесет и един.

Chapter 13

¹А Исус беше стар, напреднал на възраст; и Господ му рече: Ти си стар, напреднал на възраст, а остава още много земя да се превзема. ²Ето земята, която остава още: всичките околности на филистимците и цялата Гесурска &lt;земя&gt;, ³от Сиор, който е към Египет, до границата на Акарон на север, която се счита на ханаанците, - петте околии на филистимците: на газяните, на азотците, на аскалонците, на гетците и на акаронците; и &lt;земята&gt;, която е на авейците; ⁴на южната страна, цялата земя на ханаанците, и Меара, която е на сидонците, до Афек, до аморейските граници; ⁵и земята на гевалците, и целият Ливан към изгрева на слънцето, от Ваалгад под Ермонската планина до прохода на Емат; ⁶всичките планински жители от Ливан до Мисрефот-маим, &lt;то ест&gt;, всичките сидонци; тях Аз ще изтребя отпред израилтяните; а ти раздели тая &lt;земя&gt; в наследство на Израиля, според както съм ти заповядал. ⁷Сега, прочее, раздели тая земя в наследство на деветте племена и на половината от Манасиевото племе. ⁸А заедно с &lt;другата&gt; му &lt;половина&gt; рувимците и гадците взеха наследството си, което Моисей им даде оттатък Иордан, на изток, както Господният слуга Моисей им даде, ⁹от Ароир, който е при брега на потока Арнон, и града, който е в средата на долината, и цялата медеванска равнина до Девон, ¹⁰и всичките градове на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон до границите на амонците, ¹¹и Галаад, и пределите на гесурците и на мааханците, и цялата Ермонска планина, и целия Васан до Салха, ¹²цялото царство на Ога във Васан, който царуваше в Астарот и в Едраи, и който бе оцелял от останалите от исполините; защото тях Моисей порази и ги изгони. ¹³Обаче, израилтяните не изгониха гесурците и мааханците, та гесурците и мааханците живееха между Израиля, &lt;както живеят&gt; и до днес. ¹⁴Само на Левиевото племе той не даде наследство; жертвите, &lt;принесени&gt; чрез огън на Господа Израилевия Бог са тяхно наследство, според както им е казал. ¹⁵А Моисей даде на племето на рувимците &lt;наследство&gt; според семействата им. ¹⁶Пределите им бяха от Ароир, който е при брега на потока Арнон и града, който е всред долината, и цялата равнина до Медева, ¹⁷Есевон и всичките му градове в равнината: Девон, Вамот-ваал, Вет-ваалмеон, ¹⁸Яса, Кедимот, Мафаат, ¹⁹Кириатаим, Сивма, Зарет-Саар в хълма на Емак, ²⁰Вет-фегор, Асдот-фасга, Вет-есимот, ²¹и всичките градове на равнината, и цялото царство на аморейския цар Сион, който царуваше в Есевон, когото Моисей порази заедно с мадиамските първенци: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, Сионови първенци, които живееха в оная земя. ²²И между убитите от тях, израилтяните убиха с нож Валаама Веоровия син, чародееца. ²³А границата на рувимците беше Иордан и пределите му. Това е наследството на рувимците според семействата им, с градовете му и техните села. ²⁴И на Гадовото племе, Моисей даде &lt;наследство&gt; на гадците, според семействата им. ²⁵Пределът им беше Язир и всичките Галаадски градове, и половината от земята на амонците до Ароир срещу Рава, ²⁶и от Есевон до Рамат-масфа и Ветоним, и от Маханаим до границата на Девир, ²⁷и, в долината, Ветарам, Ветнимра, Сокхот и Сафон, останалото от царството на есевонския цар Сион оттатък Иордан на изток, имайки за граница Иордан до края на езерото Хинерот. ²⁸Това е наследството на гадците според семействата им, с градовете му и техните села. ²⁹Моисей даде &lt;наследство&gt; и на половината от Манасиевото племе; и то стана &lt;притежание&gt; на половината от племето на манасийците според семействата им. ³⁰Пределът им беше от Маханаим, целия Васан, цялото царство на васанския цар Ог, и всичките заселища на Яир, които са у Васан, шестдесет града. ³¹И половината от Галаад, и Астарот и Едраи, градове на Оговото царство във Васан, се дадоха на потомците, на Махира Манасиевия син, на половината от Махировите потомци според семействата им. ³²Тия са наследствата, които Моисей раздели в моавските полета оттатък Иордан, срещу Ерихон, на изток. ³³А на Левиевото племе Моисей не даде наследство; Господ Израилевият Бог беше наследството им, според както им беше казал.

Chapter 14

¹И ето наследствата, които израилтяните взеха в Ханаанската земя, които им разделиха свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син, и началниците на бащините &lt;домове&gt; от племената на израилтяните. ²С жребие &lt;се раздели&gt; наследството на тия девет и половина племена, според както Господ беше заповядал чрез Моисея. ³Защото Моисей беше дал наследството на двете и половина племена оттатък Иордан; но на левитите не даде наследство между тях. ⁴Защото Иосифовите потомци бяха две племена: Манасиевото и Ефремовото; но на левитите не дадоха дял в тая земя, а само градове за живеене, с пасбищата за добитъка им и за стоката им. ⁵Според както бе заповядал Господ на Моисея, така сториха израилтяните, като разделиха земята. ⁶В това време, като се приближиха юдейците при Исуса в Галгал, Халев, син на Ефония Кенезов, му каза: Ти знаеш какво е говорил Господ на Божия човек Моисей за мене и за тебе в Кадис-варни. ⁷Аз бях на четиридесет години, когато Господният слуга Моисей ме прати от Кадис-варни, за да разгледам земята; и донесох му известие според както ми беше на сърце. ⁸Братята ми, обаче, които отидоха с мене, обезсърчиха людете; но аз последвах напълно Господа моя Бог. ⁹За това, в същия ден Моисей се закле, казвайки: Земята, на която са стъпили нозете ти, непременно ще бъде наследство на тебе и на потомците ти за винаги, защото ти напълно последва Господа моя Бог. ¹⁰И сега, ето, Господ ме е опазил жив, както каза, тия четиридесет и пет години, от времето когато Господ говори това на Моисея, когато Израил ходеше по пустинята; и сега, ето, днес аз съм на осемдесет и пет години. ¹¹Днес аз съм тъй силен, както в деня, когато ме прати Моисей; както беше тогава силата ми, така е и сега силата ми да воювам и да излизам и да влизам. ¹²Сега, прочее, дай ми тая поляна, за която Господ говори в оня ден; защото ти чу в оня ден, че имало там енакими и големи укрепени градове; та дано бъде Господ с мене, и аз ще ги изгоня, според както Господ каза. ¹³Тогава Исус го благослови; и даде Хеврон за наследство на Халева, Ефониевия син. ¹⁴За това Хеврон стана притежание на Халева, син на Ефония Кенезов, &lt;както е&gt; и до днес, защото той последва напълно Господа Израилевия Бог. ¹⁵А изпърво името на Хеврон беше Кириат-арва; &lt;а Арва беше&gt; голям човек между енакимите. И земята утихна от война.

Chapter 15

¹А на племето на юдейците, според семействата им, се падна по жребие &lt;земята&gt; до едомската граница; пустинята Цин на юг беше южният й край. ²И южната им граница беше от най-далечния край на Соленото море, от залива, който се простира към юг; ³и простираше се към юг до нагорнището на Акравим, преминаваше в Цин, възлизаше на юг от Кадис-варни, и минаваше край Есрон, възлизаше в Адар, завиваше към Карка, ⁴минаваше в Асмон, и излизаше при египетския поток; и границата свършваше при морето. Това ще ви бъде южна граница. ⁵А източната граница беше Соленото море до устието на Иордан. И границата на северната част &lt;почваше&gt; от залива на морето при устието на Иордан; ⁶и границата възлизаше до Ветагла и минаваше на север от Ветарава; и границата възлизаше до камъка на Воана Рувимовия потомък; ⁷и от долината Ахор границата възлизаше към Девир и завиваше на север към Галгал срещу нагорнището на Адумим, който е на южната страна на потока; после границата преминаваше към водата на Енсемес и свършваше до извора Рогил; ⁸и границата възлизаше през долината на Еномовия син, на южната страна на Евус (това е Ерусалим); и границата се възкачваше на върха на хълма, който е на запад срещу еномската долина, която е в северния край на долината на рефаимите; ⁹и от върха на хълма границата минаваше до извора на водата Нефтоя и излизаше в градовете на ефронската гора; и границата се отправяше към Ваала (която е Кириат-иарим); ¹⁰и от Ваала границата завиваше западно към сиирската гора, и минаваше край северната страна на гората Ярим (който е Хасалон), и слизаше у Ветсемес, и минаваше през Тамна; ¹¹после границата излизаше към северната страна на Акарон; и границата се отправяше до Сикрон, и минаваше в гората Ваала, и излизаше в Явнеил; и границата свършваше при морето. ¹²А западната граница беше край голямото море и пределите му. Тия бяха границите, околовръст, на юдейците според семействата им. ¹³И според заповяданото от Господа на Исуса, той даде на Халева Ефониевия син за дял между юдейците града на Арва, Енаковия баща, който &lt;град&gt; е Хеврон. ¹⁴И Халев изпъди от там тримата Енакови сина: Сесая, Ахимана и Талмая, Енакови чада. ¹⁵И от там отиде против жителите на Девир (а името на Девир по-напред беше Кириат-сефер). ¹⁶И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена. ¹⁷И превзе го Готониил син на Кенеза, Халевовия брат; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. ¹⁸И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е? ¹⁹А тя каза: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И той й даде горните извори и долните извори. ²⁰Това е наследството на племето на юдейците според семействата им. ²¹А най-крайните градове в племето на юдейците към едомските граници на юг бяха: Кавсеил, Едар, Ягур, ²²Кина, Димона, Адада, ²³Кадес, Асор, Итнан, ²⁴Зиф, Телем, Ваалот, ²⁵Асор-адата, Кириот, Есрон (който е Асор), ²⁶Амам, Сема, Молада, ²⁷Асаргада, Есемон, Ветфалет, ²⁸Асар-суал, Вирсавее, Визиотия, ²⁹Ваала, Иим, Асем, ³⁰Елтолад, Хесил, Хорма, ³¹Сиклаг, Мадмана, Сансана, ³²Леваот, Силеим, Аин и Римон; всичките градове със селата си бяха двадесет и девет. ³³В равнината бяха: Естаол, Сараа, Асна, ³⁴Заноа, Енганим, Тапфуа, Инам, ³⁵Ярмут, Одолам, Сохо, Азика, ³⁶Сагарим, Адитаим, Гедира и Гедиротаим; четиринадесет града със селата им; ³⁷Сенан, Адаса, Мигдалгад, ³⁸Далаан Масфа, Иоктеил, ³⁹Лахис, Васкат, Еглон, ⁴⁰Хавон, Лахмас, Хитлис, ⁴¹Гедирот, Вет-дагон, Наама и Макида; шестнадесет града със селата им; ⁴²Ливна, Етер, Асан, ⁴³Ефта, Асена, Несив, ⁴⁴Кеила, Ахзив и Мариса; девет града със селата им; ⁴⁵Акарон и заселищата му със селата му; ⁴⁶от Акарон до морето всичките &lt;градове&gt;, които са близо при Азот, със селата им; ⁴⁷Азот и заселищата му със селата му, Газа и заселищата му със селата му, до египетския поток и голямото море с пределите му. ⁴⁸А в хълместите места: Самир, Ятир, Сохо, ⁴⁹Дана, Кириат-сана (който е Девир), ⁵⁰Анав, Естемо, Аним, ⁵¹Гесен, Олон и Гило; единадесет града със селата им; ⁵²Арав, Дума, Есан, ⁵³Янум, Вет-тапфуа, Афека, ⁵⁴Хумата, Кириат-арва (който е Хеврон) и Сиор; девет града със селата им; ⁵⁵Маон, Кармил, Зиф, Юта, ⁵⁶Езраел, Иокдеам, Заноа, ⁵⁷Акаин, Гаваа и Тамна, десет града със селата им; ⁵⁸Алул, Ветсур, Гедор, ⁵⁹Маарат, Ветанот и Елтекон, шест града със селата им; ⁶⁰Кириат-ваал (който е Кириатиарим) и Рава, два града със селата им. ⁶¹В пустинята: Ветарава, Мидин, Сехаха, ⁶²Нивсан, града на солта, и Енгади, шест града със селата им; ⁶³А юдейците не можеха да изгонят евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим с юдейците, &lt;и така живеят&gt; до днес.

Chapter 16

¹На Иосифовите потомци се падна по жребие &lt;земята&gt; от Иордан при Ерихон при ерихонските води на изток в пустинята, &lt;земята&gt;, която възлиза от Ерихон през хълмистата страна до Ветил; ²и &lt;границата&gt; се простираше от Ветил до Луз, и минаваше през околността на Архиатарот, ³и слизаше на запад в околността на Яфлети до околността на долния Веторон и до Гезер и свършваше при морето. ⁴И Иосифовите потомци, &lt;племената на&gt; Манасия и Ефрема, взеха наследството си. ⁵Пределът на ефремците, според семействата им, ето какъв беше: границата на наследството им към изток беше Атарот-адар до горния Веторон; ⁶и на север от Михметат границата се простираше към запад; и границата завиваше към изток до Танат-сило, и от там преминаваше на изток от Янох; ⁷и слизаше от Янох до Атарот и до Наарат, и достигаше до Ерихон и свършваше при Иордан. ⁸От Тапфуа границата отиваше към запад до потока Кана и свършваше при морето. Това е наследството на племето на ефремците според семействата им. ⁹Имаше и градове отделени за ефремците между наследството на манасийците, - всички тия градове със селата им. ¹⁰Но те не изгониха ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха между ефремците, &lt;както живеят и&gt; до днес, и станаха поданни роби.

Chapter 17

¹&lt;Хвърлено&gt; беше жребие и за племето на Манасия, защото той беше първородният на Иосифа. Колкото за Махира, Манасиевият първороден, баща на Галаада, понеже той беше военен мъж, за това Галаад и Васан станаха негови. ²Така че &lt;хвърленото жребие&gt; беше за другите Манасиеви потомци според семействата им: за потомците на Авиезера, за потомците на Хелека, за потомците на Асрииля, за потомците на Сихема, за потомците на Ефера и за потомците на Семида. Тия бяха мъжките чада на Иосифовия син Манасия според семействата им. ³Обаче, Салпаад, син на Ефера, син на Галаада, син на Махира, син на Манасия, нямаше синове, но дъщери; и ето имената на дъщерите му: Маала, Нуа, Егла, Мелха и Терса. ⁴Те дойдоха пред свещеника Елеазара, и пред Исуса Навиевия син, и пред първенците та казаха: Господ заповяда на Моисея да ни даде наследство между братята ни. За това, според Господното повеление, той им даде наследство между братята на баща им. ⁵И тъй, на Манасия се паднаха десет дяла, освен земята Галаад и Васан, която е оттатък Иордан; ⁶защото дъщерите на Манасия получиха наследство между синовете му, а Галаадската земя беше на другите потомци на Манасия. ⁷Манасиевата граница беше от Асир до Михметат, който е срещу Сихем; и границата се простираше надясно до жителите на Ентапфуя. ⁸Земята на Тапфуя принадлежеше на Манасия; а &lt;самият&gt; Тапфуя, на Манасиевата граница, принадлежеше на ефремците. ⁹И границата слизаше до потока Кана, на юг от потока. Тия градове между Манасиевите градове принадлежаха на Ефрема; и Манасиевата граница беше на север от потока и свършваше при морето. ¹⁰&lt;Земята&gt; на юг беше на Ефрема, а на север на Манасия, и морето беше границата му; и &lt;земите&gt; &lt;им&gt; допираха на север до Асир и на изток до Исахар. ¹¹И в &lt;земята на&gt; Исахара и Асира, Манасия притежаваше Ветсан и заселищата му; Ивлеам и заселищата му, жителите на Дор и заселищата му, жителите на Ендор и заселищата му, жителите на Таанах и заселищата му и жителите на Маледон и заселищата му, три околии. ¹²Но манасийците не можаха да изгонят &lt;жителите на&gt; тия градове, а ханаанците настояваха да живеят в оная земя. ¹³А когато се закрепиха израилтяните, те наложиха на ханаанците данък, без да ги изгонят съвсем. ¹⁴Тогава Иосифовите потомци говориха на Исуса, казвайки: Защо даде ти &lt;да се хвърли само&gt; едно жребие за нас, и &lt;само&gt; един дял да наследим, тогаз когато сме много люде, понеже Господ ни е благословил до сега? ¹⁵А Исус им каза: Ако сте много люде, възкачете се на леса и си изсечете една част от него в земята на ферезейците и на рафаимите, тъй като хълместата част на Ефрема е тясна за вас. ¹⁶Но Иосифовите потомци казаха: Тая хълместа част не е сгодна за нас; при това, всичките ханаанци, които живеят в долинската земя, имат железни колесници, както ония, които са във Ветсан и заселищата му, така и ония, които са в Езраелската долина. ¹⁷Тогава Исус говори на Иосифовия дом - на Ефрема и на Манасия - казвайки: &lt;Наистина&gt; вие сте много люде и имате голяма сила; не ще имате &lt;само&gt; едно &lt;притежание чрез&gt; жребие; ¹⁸но хълместата част ще бъде ваша, макар че е залесена, защото ще я изсечете; ще бъде ваша и до краищата си, понеже ще изпъдите ханаанците, при все, че имат железни колесници и са силни.

Chapter 18

¹След това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, гдето и поставиха шатъра за срещане; защото земята &lt;вече&gt; беше завладяна от тях. ²Обаче, между израилтяните останаха седем племена, които още не бяха взели наследството си. ³Исус, прочее, каза на израилтяните: До кога ще немарите да отидете и завладеете земята, която ви е дал Господ Бог на бащите ви? ⁴Изберете си по трима мъже от всяко племе, и аз ще ги пратя; и като станат, нека обходят земята и я опишат, според както трябва, да я наследят, и нека дойдат при мене. ⁵Нека я разделят на седем дяла, като си остане Юда в пределите си, на юг, и Иосифовият дом си остане в пределите си на север. ⁶И като опишете земята на седем дяла и донесете &lt;описанието&gt; тук при мене, аз ще хвърля жребие за вас тук пред Господа нашия Бог. ⁷Защото левитите нямат дял между вас, понеже Господното свещенство е тяхно наследство; а Гад и Рувим и половината от Манасиевото племе получиха оттатък Иордан, на изток, наследството си, което Господният слуга Моисей им даде. ⁸И тъй, мъжете станаха та отидоха; и на ония, които отидоха да опишат земята, Исус даде поръчка, като рече: Идете, обходете земята, за да я опишете, и върнете се при мене; и аз ще хвърля жребие за вас, тук в Сило пред Господа. ⁹Мъжете, прочее, отидоха и обходиха земята, и описаха я в книга по градове на седем дяла, и дойдоха при Исуса в стана в Сило. ¹⁰Тогава Исус хвърли жребие за тях в Сило пред Господа; и там Исус раздели земята на израилтяните според дяловете им. ¹¹Излезе жребието за племето на вениаминците по семействата им; и като излезе жребието, пределът им &lt;се падна&gt; между юдейците и Иосифовите потомци. ¹²На север границата им беше от Иордан; и границата отиваше към северната страна на Ерихон, и възлизаше през хълмистата земя на запад, и свършваше при ветавенската пустиня; ¹³и от там границата минаваше към Луз, край южната страна на Луз (който е Ветил); и границата слизаше в Атарот-адар, до хълма, който е на юг от долния Ветерон. ¹⁴&lt;От там&gt; границата се простираше и завиваше на западната страна към юг, на юг от хълма, който е срещу Ветерон, и свършваше с Кириат-ваал (който е Кириатиарим), град на юдейците. Това беше западната страна. ¹⁵А южната страна беше от края на Кириатиарим, &lt;от гдето&gt; границата минаваше към запад и свършваше при извора на водата Нефтоя; ¹⁶и границата слизаше до края на хълма, който е срещу долината на Еномовия син, и който е на север от долината на рафаимите, и слизаше през долинката на Енома до южната страна на Евус, и слизаше при извора Рогил, ¹⁷и като се разпростираше от север минаваше в Енсемес, и излизаше в Галилот, който е срещу нагорнището при Адумим, и слизаше при камъка на Рувимовия син Воана, ¹⁸и минаваше в страната, която е на север срещу Арава, и слизаше в Арава; ¹⁹и границата минаваше към северната страна на Ветагла; и границата свършваше при северния залив на Соленото море, при южния край на Иордан. Това беше южната граница. ²⁰А границата му на източната страна беше Иордан. Това беше според границите си околовръст, наследството на вениаминците, според семействата им. ²¹А градовете за племето на вениаминците по семействата им бяха: Ерихон, Ветагла, Емек-кесис, ²²Ветарава, Семараим, Ветил, ²³Авим, Фара, Офра, ²⁴Хефар-амона, Афни и Гава; дванадесет града със селата им; ²⁵Гаваон, Рама, Вирот, ²⁶Масфа, Хефира, Моса, ²⁷Рекем, Ерфаил, Тарала, ²⁸Сила, Елеф, Евус (който е Ерусалим), Гаваот и Кириат; четиринадесет града със селата им. Това е наследството на вениаминците, според семействата им.

Chapter 19

¹Второто жребие излезе за Симеона, за племето на Симеоновците според семействата им; и наследството им беше всред наследството на юдейците. ²За свое наследство те имаха: Вирсавее (или Савее), Молада, ³Асар-суал, Вала, Асем, ⁴Елтолад, Ветул, Хорма, ⁵Сиклаг, Вет-маркавот, Асар-суса, ⁶Ветловаот и Саруен; тринадесет града със селата им; ⁷Аин, Римон, Етер и Асан; четири града със селата им; ⁸и всичките села, които бяха около тия градове, до Ваалат-вир (който е южния Рамат). Това е наследството за племето на симеонците според семействата им. ⁹От дела на юдейците се даде наследството на симеонците, защото делът на юдейците беше голям за тях; за това, симеонците наследиха дял всред тяхното наследство. ¹⁰Третото жребие излезе за завулонците, според семействата им; и пределът на наследството им беше до Сарид; ¹¹и границата им отиваше западно до Марала, и досягаше Давасес и досягаше потока, който е срещу Иокнеам; ¹²и от Сарид завиваше към изгрева на слънцето до междата на Кислот-тавор, и излизаше на Даврат, и възлизаше на Яфия, ¹³и от там минаваше към изток в Гетефер, в Ита-касин, и излизаше в Римон-метоар към Нуя; ¹⁴и от север границата завиваше в Анатот, и свършваше в долината Ефтаил, ¹⁵&lt;като включваше&gt; Катат, Наадал, Симрон, Идала и Витлеем, дванадесет града със селата им. ¹⁶Това е наследството на завулонците по семействата им, -тия градове със селата им. ¹⁷Четвъртото жребие излезе за Исахара, за исахарците по семействата им. ¹⁸Пределът им беше Езраил, Кесулот, Сунам, ¹⁹Афераим, Сеон, Анахарат, ²⁰Равит, Кисион, Авес, ²¹Ремет, Енганим, Енада и Вет-фасис; ²²и границата досягаше Тавор, Сахасима и Ветсемес; и границата им свършваше при Иордан; шестнадесет града със селата им. ²³Това е наследството за племето на исахарците по семействата им, - градовете със селата им. ²⁴Петото жребие излезе за племето на асирците според семействата им. ²⁵Пределът им беше Хелкат, Али, Ветен, Ахсаф, ²⁶Аламелех, Амад и Мисал, и достигаше до Кармил на запад и до Сихор-ливнат; ²⁷&lt;и границата им&gt; завиваше към изгрева на слънцето при Вет-дагон, и досягаше Завулон и долината Ефтаил на север от Ветемек и Наил, и излизаше при Хаул на ляво, ²⁸и Еврон, Роов, Амон и Кана, до големия Сидон; ²⁹и границата завиваше към Рама и към укрепения град Тир; и границата завиваше към Оса, и свършваше при морето край страната на Ахзив, ³⁰и Ама, Афен и Роов; двадесет и два града със селата им. ³¹Това е наследство за племето на асирците по семействата им, - тия градове със селата им. ³²Шестото жребие излезе за нефталимците, за нефталимците по семействата им. ³³Границата им беше от Елеф, от Алон {Или: дъба.} близо при Саананим, и Адами-некев, и Явнеил, до Лакум и свършваше при Иордан; ³⁴и границата завиваше към запад до Азнот-тавор, и от там излизаше при Укок, и досягаше Завулон на юг, а досягаше Асир на запад и Юда при Иордан към изгрева на слънцето. ³⁵А укрепените градове бяха: Сидим, Сер, Амат, Ракат Хинерот, ³⁶Адама, Рама, Асор, ³⁷Кедес, Едраи, Енасор, ³⁸Ирон, Мигдалил, Орам, Ветанат и Ветсемес; деветнадесет града със селата им, ³⁹Това е наследството за племето на нефталимците по семействата им - градовете със селата им. ⁴⁰Седмото жребие излезе за племето на данците по семействата им. ⁴¹Пределът, който те наследяваха, беше Саара, Естаол, Ерсемес, ⁴²Салавим, Еалон, Етла, ⁴³Елон, Тамната, Акарон, ⁴⁴Елтеко, Гиветон, Ваалат, ⁴⁵Юд, Вани-варак, Гетримон, ⁴⁶Меиаркон и Ракон, с околността, която е срещу Иопа. ⁴⁷А пределът на данците не им стигаше; за това данците отидоха и воюваха против Лесем, и като го превзеха и го поразиха с острото на ножа, взеха го за притежание и заселиха се в него; и Лесем наименуваха Дан, по името на праотца си Дан. ⁴⁸Това е наследството за племето на данците по семействата им, - тия градове със селата им. ⁴⁹А като свършиха подялбата на земята, според пределите й, израилтяните дадоха на Исуса Навиевия син наследство всред себе си; ⁵⁰според Господната заповед, дадоха му града, който поиска, &lt;сиреч&gt;, Тамнат-сарах в хълместата част на Ефрема; и той съгради града и живееше в него. ⁵¹Тия са наследствата, които свещеникът Елеазар и Исус Навиевият син и началниците на бащините &lt;домове на&gt; племената на израилтяните разделиха с жребие в Сило пред Господа, при входа на шатъра за срещане. Така свършиха подялбата на земята.

Chapter 20

¹Тогава Господ говори на Исуса, казвайки: ²Говори на израилтяните, като им речеш: Определете си прибежищните градове, за които съм ви рекъл чрез Моисея, ³за да прибягва там оня убиец, който убие човек без намерение, по незнание; и те да ви бъдат прибежище от мъздовъздателя за кръвта. ⁴И когато оня, който побегне в един от тия градове, застане във входа на градската порта и каже работата си на всеослушание пред старейшините от оня град, те нека го приемат в града при себе си, и нека му дадат място, и той да живее между тях. ⁵И ако мъздовъздателят за кръвта го подгони, те да не предават убиеца в ръката му; защото по незнание е убил ближния си, без да го е мразил от по-напред. ⁶И да живее в оня град догде се представи на съд пред обществото, &lt;и&gt; до смъртта на онзи който е първосвещеник в онова време; тогава убиецът да се върне и да отиде в града си, и в дома си, в града, от който е побягнал. ⁷И тъй, отделиха Кадес в Галилея, в хълмистата земя на Нефталима, Сихем в хълмистата земя на Ефрема, и Кириат-арва (която е Хеврон) в хълмистата земя на Юда. ⁸А оттатък Иордан срещу Ерихон, на изток, определиха Восор в полската пустиня на Рувимовото племе, Рамот в Галаад от Гадовото племе, и Голан във Васан от Манасиевото племе. ⁹Тия бяха градовете определени за всичките израилтяни, и за чужденците, които живеят между тях, тъй щото всеки, който би убил някого без намерение, да бяга там, та да не бъде убит от мъздовъздателя за кръвта, догдето се представи пред обществото.

Chapter 21

¹След това, началниците на левитските бащини &lt;домове&gt; дойдоха при свещеника Елеазара, при Исуса Навиевия син и при началниците на бащините &lt;домове&gt; от племената на израилтяните, ²та им говориха в Сило, в Ханаанската земя, като казаха: Господ заповяда чрез Моисея да ни се дадат градове за живеене и пасбищата им за добитъка ни. ³И ето градовете с пасбищата им, които израилтяните дадоха на левитите от наследството си според Господната заповед: ⁴Излезе жребието за семействата на каатовците; и потомците на свещеника Аарона, които бяха от левитите, получиха чрез жребие тринадесет града от Юдовото племе, от Симеоновото племе и от Вениаминовото племе. ⁵А останалите Каатови потомци &lt;получиха&gt; чрез жребие десет града от семействата на Ефремовото племе, от Дановото племе и от половината на Манасиевото племе. ⁶И Гирсоновите потомци &lt;получиха&gt; чрез жребие тринадесет града от семействата на Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от половината на Манасиевото племе у Васан. ⁷Мерариевите потомци, според семействата си, &lt;получиха&gt; дванадесет града от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе. ⁸Тия градове, прочее, и пасбищата им израилтяните дадоха чрез жребие на левитите, според както Господ заповяда чрез Моисея. ⁹От племето на юдеите и от племето на симеонците дадоха тия градове, които &lt;по-долу&gt; се споменават по име, ¹⁰и които се получиха от Аароновите потомци, бидейки от семействата на каатовците, които са от левийците; защото първото жребие се хвърли за тях: ¹¹дадоха им града на Арва Енаковия баща (който &lt;град&gt; е Хеврон) с пасбищата му около него, в Юдовата хълместа земя; ¹²(а нивите на града и селата му дадоха на Халева Иефониевия син за негова собственост); ¹³Хеврон, прочее, с пасбищата му, прибежищния град за убиец, дадоха на потомците на свещеника Аарона, също и Ливна с пасбищата му, ¹⁴Ятир с пасбищата му, Естемой с пасбищата му, ¹⁵Олом с пасбищата му, Девир с пасбищата му, ¹⁶Аин с пасбищата му, Юта с пасбищата му и Ветсемес с пасбищата му; девет града от тия две племена; ¹⁷а от Вениаминовото племе, Гаваон с пасбищата му, Гава с пасбищата му, ¹⁸Анатон с пасбищата му и Алмот с пасбищата му; четири града. ¹⁹Всичките градове на Аароновите потомци, свещениците, бяха тринадесет града с пасбищата им. ²⁰И семействата на Каатовите потомци, левитите, които оставаха от Каатовите потомци, получиха градовете на своето &lt;притежание&gt; по жребие от Ефремовото племе. ²¹Дадоха им прибежищния за убиец град Сихем с пасбищата му в хълмистата земя на Ефрема, също и Гезер с пасбищата му, ²²Кивзаим с пасбищата му и Веторон с пасбищата му; четири града; ²³от Дановото племе, Елтеко с пасбищата му, Гиветон с пасбищата му. ²⁴Еалон с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; четири града; ²⁵а от половината на Манасиевото племе, Таанах с пасбищата му и Гетримон с пасбищата му; два града. ²⁶Всичките градове за семействата на останалите Каатови потомци бяха десет с пасбищата им. ²⁷А на Гирсоновите потомци, от семействата на левитите, &lt;дадоха&gt; от &lt;другата&gt; половина на Манасиевото племе, прибежищния за убиец град Голан у Васан с пасбищата му и Веестера с пасбищата му; два града; ²⁸от Исахаровото племе, Кисион с пасбищата му, Даврат с пасбищата му, ²⁹Ярмут с пасбищата му и Енганим с пасбищата му; четири града; ³⁰от Асировото племе, Мисаал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му, ³¹Хелкат с пасбищата му и Роов с пасбищата му; четири града; ³²а от Нефталимовото племе, прибежищния за убиец град Кедес в Галилея с пасбищата му, Амот-дор с пасбищата му и Картан с пасбищата му; три града. ³³Всичките градове на Гирсоновците според семействата им бяха тринадесет града с пасбищата им. ³⁴И на семействата на Мерариевите потомци, останалите от левитите, &lt;дадоха&gt; от Завулоновото племе Иокнеам с пасбищата му, Карта с пасбищата му, ³⁵Димна с пасбищата му и Наалон с пасбищата му; четири града; ³⁶от Рувимовото племе, Восор, с пасбищата му, Яса с пасбищата му, ³⁷Кедимот с пасбищата му и Мефаят с пасбищата му; четири града; ³⁸а от Гадовото племе, прибежищния за убиец град Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му; ³⁹Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му; всичко четири града. ⁴⁰Всичките градове, &lt;които дадоха&gt; чрез жребие на Мерариевите потомци, според семействата им, на останалите от семействата на левитите, бяха дванадесет града. ⁴¹Всичките градове на левитите всред притежанието на израилтяните бяха четиридесет и осем града с пасбищата им. ⁴²Тия градове бяха всеки с околните си пасбища; така бяха всички тия градове. ⁴³Така Господ даде на Израиля цялата земя, за която беше се клел на бащите им, че ще &lt;им&gt; я даде; и завладяха я и заселиха се в нея. ⁴⁴И Господ им даде спокойствие от всяка страна, според всичко що беше се клел на бащите им; и от всичките им неприятели никой не можа да устои против тях; Господ предаде всичките им неприятели в ръката им. ⁴⁵Не пропадна ни едно от всичките добри неща, които Господ беше говорил на Израилевия дом; всички се сбъднаха.

Chapter 22

¹Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза: ²Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал. ³През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда. ⁴И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан. ⁵Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа. ⁶И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите. ⁷(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал &lt;наследство&gt; във Васан; а на &lt;другата&gt; му половина Исус даде &lt;наследство&gt; между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги ⁸като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви. ⁹И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея. ¹⁰И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям. ¹¹А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните. ¹²И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях. ¹³И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара, ¹⁴и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди. ¹⁵И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки: ¹⁶Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа? ¹⁷Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, &lt;поради него&gt;, стана язва в Господното общество, ¹⁸та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество. ¹⁹Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог. ²⁰Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си. ²¹Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници: ²²Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако &lt;сме сторили това&gt; за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, &lt;Господи&gt;, днес. ²³Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това, ²⁴&lt;и види&gt; дали, &lt;напротив&gt;, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог? ²⁵Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа. ²⁶Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва, ²⁷но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа. ²⁸Затова рекохме, ако се случи утре да говорят &lt;така&gt; нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас. ²⁹Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му. ³⁰А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни. ³¹И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка. ³²Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие. ³³И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците. ³⁴И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.

Chapter 23

¹След много време, когато Господ беше успокоил Израиля от всичките му околни неприятели, и Исус беше остарял и в напреднала възраст, ²Исус свика целия Израил, старейшините им, началниците им, съдиите им и надзирателите им, та им каза: Аз остарях и съм в напреднала възраст; ³а вие видяхте всичко, що Господ вашият Бог извърши за вас на всички тия народи; защото Господ вашият Бог, Той е, Който е воювал за вас, ⁴Ето, разделих между вас с жребие в наследство на племената ви &lt;земята на&gt; тия останали народи, и на всичките народи, които погубих, от Иордан до голямото море, към захождането на слънцето. ⁵И Господ вашият Бог, Той ще ги изпъди от пред вас и ще ги изгони от пред очите ви; и вие ще завладеете земята им, според както Господ вашият Бог ви се е обещал. ⁶Бъдете, прочее, много храбри, да пазите и да вършите всичко, що е написано в книгата на Моисеевия закон, без да се отклонявате от него ни надясно ни наляво, ⁷за да се не смесвате с тия народи, които останаха помежду ви, нито да споменавате имената на боговете им, нито да се кълнете &lt;в тях&gt;, нито да им служите, нито да им се кланяте; ⁸но към Господа вашия Бог да сте привързани, както сте били до днес. ⁹Защото Господ е изгонил от пред вас големи и силни народи; и до днес никой не можа да устои пред вас. ¹⁰Един от вас е гонил хиляда, защото Господ вашият Бог, Той е Който воюва за вас, според както ви се е обещал. ¹¹За това, внимавайте добре да любите Господа вашия Бог. ¹²Иначе, ако се върнете някога назад та се привържете към остатъка на тия народи, към останалите между вас, и правите сватовство с тях, и се смесвате с тях и те с вас, ¹³да знаете добре, че Господ вашият Бог не ще вече да изгони от пред очите ви тия народи; но те ще ви бъдат клопка и примка бичове по ребрата ви и тръни в очите ви, догдето изчезнете из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал. ¹⁴И, ето, днес аз отивам по пътя на целия свят; и вие знаете с цялото си сърце и цялата си душа, че не пропадна ни едно от тия добри неща, които Господ вашият Бог говори за вас; всичките се сбъднаха за вас; ни едно от тях не пропадна. ¹⁵Но, ще стане, че, както се сбъднаха за вас всичките добри неща, които Господ вашият Бог говори на вас, така Господ ще докара на вас всичките зли неща, догдето ви изтреби из тая добра земя, която Господ вашият Бог ви е дал, ¹⁶когато престъпите завета на Господа вашия Бог, който Той ви заповяда, и отидете и служите на други богове та им се кланяте; тогава гневът на Господа ще пламне против вас, и вие скоро ще изчезнете из добрата земя, която Той ви е дал.

Chapter 24

¹След това Исус събра всичките Израилеви племена в Сихем и свика старейшините на Израиля, началниците им, съдиите им и надзирателите им; и те се представиха пред Господа. ²И Исус каза на всичките люде: Така говори Господ Израилевият Бог: В старо време оттатък реката живееха бащите ви, Тара, Авраамовият баща и Нахаровият {Грешка в изданието от 1940 г., трябва да е "Нахоровият".} баща, и служеха на други богове. ³И Аз взех баща ви Авраама от оная страна на реката, водих го през цялата Ханаанска земя, и умножих потомството му и му дадох Исаака; ⁴а на Исаака дадох Якова и Исава. И на Исава дадох поляната Сиир за притежание; а Яков и синовете му слязоха в Египет. ⁵И пратих Моисея и Аарона, и поразиха Египет с язви, които извърших всред него, и после ви изведох. ⁶И като извеждах бащите ви из Египет, вие дойдохте на морето; и египтяните се спуснаха след бащите ви с колесници и коне в Червеното море. ⁷Тогава те извикаха към Господа, и Той тури мрак между вас и египтяните, и навлече върху тях морето та ги покри; и очите ви видяха що сторих в Египет; и вие живяхте в пустинята дълго време. ⁸После ви доведох в земята на аморейците, които живееха оттатък Иордан, и те воюваха против вас; но Аз ги предадох в ръцете ви, и вие завладяхте земята им, и Аз ги изтребих от пред вас. ⁹Тогава моавският цар Валак, Сепфоровият син, стана и воюва против Израиля; и прати да повикат Валаама Веоровия син, за да ви прокълне. ¹⁰Но Аз не склоних да послушам Валаама, и той даже ви благослови; и Аз ви избавих от ръката му. ¹¹И вие преминахте Иордан та дойдохте в Ерихон; и воюваха против вас ерихонските мъже: аморейците, ферезейците, ханаанците, хетейците, гергесейците, евейците и евусейците; и Аз ги предадох в ръцете ви. ¹²И изпратих пред вас стършелите, които изгониха от пред вас двамата аморейски царе, - не с твоя нож, нито с твоя лък. ¹³И дадох ви земя, на която не бяхте положили труд, и градове, които не бяхте съградили, и вие живеете в тях; и ядете от лозя и маслини, които не сте садили. ¹⁴Сега, прочее, бойте се от Господа, и служете Му с искреност и истина; и махнете боговете, на които служеха бащите ви оттатък реката и в Египет, и служете Господу. ¹⁵Но ако ви се види тежко да служите Господу, изберете днес кому искате да служите, - на боговете ли, на които служиха бащите ви оттатък реката, или на боговете на аморейците, в чиято земя живеете; но аз и моят дом ще служим Господу. ¹⁶И людете в отговор казаха: Не дай, Боже, да оставим Господа, за да служим на други богове! ¹⁷защото Господ нашият Бог, Той е, Който изведе нас и бащите ни из Египетската земя, от дома на робството, и Който извърши пред нас ония големи знамения, и ни опази през целия път, по който пътувахме, и между всичките племена, през сред които минахме. ¹⁸Тоже Господ изгони от пред нас всичките племена, аморейците, които живееха в тая земя. За това и ние ще служим Господу, защото Той е нашият Бог. ¹⁹Но Исус каза на людете: Не ще можете да служите Господу; защото Той е Бог пресвет; Той е Бог ревнив; не ще да прости престъпленията и греховете ви. ²⁰Защото, ако оставите Господа и служите на чужди богове тогава Той ще се обърне и ще ви стори зло и ще ви изтреби, въпреки доброто, което ви е сторил. ²¹А людете казаха на Исуса: Не, но Господу ще служим. ²²Тогава Исус каза на людете: Вие сте свидетели против себе си, че си избрахте Господа, за да Му служите; (и те рекоха: Свидетели сме); ²³сега, прочее, махнете чуждите богове, които са всред вас, и преклонете сърцата си към Господа Израилевия Бог. ²⁴И людете казаха на Исуса: На Господа нашия Бог ще служим, и Неговия глас ще слушаме. ²⁵И тъй, в същия ден Исус направи завет с людете, и им постави закон и постановление в Сихем. ²⁶И Исус написа тия думи в книгата на Божия закон; и взе голям камък та го изправи там под дъба, който е близо при Господното светилище. ²⁷И Исус каза на всичките люде: Ето тоя камък ще ни бъде за свидетел, защото той чу всичките думи, които Господ ни говори, и той ще ви бъде за свидетел, в случай, че се откажете от вашия Бог. ²⁸Така Исус разпусна людете, &lt;да отидат&gt; всеки в наследството си. ²⁹След това, Господният слуга Исус Навиевият син, умря на възраст сто и десет години. ³⁰И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-сарах, който е в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас. ³¹И Израил служи на Господа през всичките дни на Исуса, и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, и които знаеха всичките дела, които Господ бе извършил за Израиля. ³²И в Сихем погребаха Иосифовите кости, които израилтяните изнесоха из Египет, в местността на нивата, която Яков купи за сто сребърника от синовете на Емора, Сихемовия баща; и тя стана наследство на Иосифовите потомци. ³³И Елеазар Аароновият син умря; и погребаха го на хълма на сина му Финеес, който му бе даден в хълмистата земя на Ефрема.

Judges

Chapter 1

¹Подир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях? ²И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му. ³Тогава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него. ⁴Юда, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже. ⁵И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците. ⁶А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му. ⁷И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали &lt;трохи&gt; под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря. ⁸И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън. ⁹Подир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни. ¹⁰Юда отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая; ¹¹и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер). ¹²И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена. ¹³И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена. ¹⁴И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е? ¹⁵А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори. ¹⁶И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете. ¹⁷Тогава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма. ¹⁸Юда завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му. ¹⁹Господ беше с Юда; и той изгони &lt;жителите на&gt; хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници. ²⁰И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове. ²¹А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, &lt;както живеят и&gt; до днес. ²²Също и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях. ²³И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз). ²⁴И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост. ²⁵И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство. ²⁶И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес. ²⁷Манасия не изгони &lt;жителите на&gt; Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя. ²⁸А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем. ²⁹Нито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им. ³⁰Завулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък. ³¹Асир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов; ³²но асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха. ³³Нефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък. ³⁴И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината; ³⁵но аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък. ³⁶А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

Chapter 2

¹И ангел Господен дойде от Галгал у Бохим та каза: Изведох ви из Египет и доведох ви в земята, за която бях се клел на бащите ви, като рекох: Няма да наруша завета Си с вас до века. ²Вие да не направите договор с жителите на тая земя, а да съсипете олтарите им; но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това? ³За това и Аз рекох: Няма да ги изгоня от пред вас; но те ще се намират между ребрата ви, и боговете им ще ви бъдат примка. ⁴И когато ангелът Господен изговори тия думи на всички израилтяни, людете плакаха с висок глас. ⁵За туй нарекоха онова място Бохим {Т.е. Плачещи.}; и там пренесоха жертва Господу. ⁶И когато Исус разпусна людете, израилтяните отидоха всеки в наследството си, за да притежават земята, ⁷И людете служиха на Господа през всичките дни на Исуса и през всичките дни на старейшините, които преживяха Исуса, които видяха всички велики дела, които Господ беше извършил за Израиля. ⁸И Господният слуга, Исус Навиевият син, умря, на възраст сто и десет години. ⁹И погребаха го в предела на наследството му в Тамнат-арес, в хълмистата земя на Ефрема, на север от хълма Гаас. ¹⁰Също и цялото това поколение се прибра при бащите си; а след тях настана друго поколение, което не знаеше Господа, нито делото, което беше извършил за Израиля. ¹¹И израилтяните сториха зло пред Господа, като се поклониха на ваалимите, ¹²и оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги беше извел из Египетската земя, та последваха други богове, от боговете на племената, които бяха около тях, и, като им се поклониха, разгневиха Господа. ¹³Те оставиха Господа та служиха на Ваала и на астартите. ¹⁴И гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на грабители, които ги ограбиха; и предаде ги в ръката на околните им неприятели, така, щото не можаха вече да устоят пред неприятелите си. ¹⁵Където и да излизаха, Господната ръка беше против тях за зло, както Господ беше говорил, и според както Господ им се беше клел; и те изпаднаха в голямо утеснение. ¹⁶Тогава Господ въздигаше съдии, които ги избавяха от ръката на грабителите им. ¹⁷Но те и съдиите си не слушаха, а блудствуваха след други богове и кланяха им се; скоро се отклониха от пътя, в който ходиха бащите им, които слушаха Господните заповеди: те, &lt;обаче&gt;, не направиха така. ¹⁸И когато Господ им въздигаше съдии, тогава Господ беше със съдията и ги избавяше от ръката на неприятелите им през всичките дни на съдията; защото Господ се смиляваше поради охканията им от ония, които ги угнетяваха и притесняваха. ¹⁹А когато умреше съдията, те се връщаха и се развращаваха по-зле от бащите си, като следваха други богове, за да им служат и да им се кланят; не преставаха от делата си, нито от &lt;да ходят&gt; упорито в пътя си. ²⁰От това гневът на Господа пламна против Израиля, и Той каза: Понеже тоя народ престъпи завета Ми, който съм заповядал на бащите им, и не послушаха гласа Ми, ²¹то и Аз няма да изгоня вече от пред тях ни един от народите, които Исус остави, когато умря, ²²за да изпитам чрез тях Израиля дали ще пазят Господния път и ходят в него, както го пазеха бащите им, или не. ²³И тъй, Господ остави тия народи, без да ги изгони скоро, и не ги предаде в ръката на Исуса.

Chapter 3

¹А ето народите, които Господ остави, за да изпита чрез тях Израиля, всички от тях, които не знаеха всичките ханаански боеве; ²само за да знаят и да се научат на бой поне тия от поколенията на израилтяните, които най-напред не са знаели; &lt;именно:&gt; ³петте началници на филистимците, и всичките ханаанци, сидонци и евейци, които живеят в Ливанската планина, от планината Ваалермон до прохода на Емат. ⁴Те служеха, за да се изпита Израил чрез тях та да се знае, ще слушат ли заповедите, които Господ заповяда на бащите им чрез Моисея. ⁵Така също израилтяните се заселиха между ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците; ⁶и вземаха си дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на боговете им. ⁷И израилтяните сториха зло пред Господа, като забравяха Господа своя Бог и служеха на ваалимите и на ашерите {Или: астарти.}. ⁸Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги предаде в ръката на месопотамския цар Хусанрисатаима; и израилтяните бяха подчинени на Хусанрисатаима осем години. ⁹А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ въздигна избавител на израилтяните, който ги спаси, Готониила син на Кенеза, по-младият брат на Халева. ¹⁰Дух Господен дойде върху него, и той съди Израиля. Излезе и на бой, и Господ предаде в ръката му месопотамския цар Хусанрисатаима; и ръката му преодоля против Хусанрисатаима. ¹¹Тогава земята имаше спокойствие четиридесет години. И Готониил Кенезовият син умря. ¹²Пак израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ укрепи моавския цар Еглон против Израиля, по причина, че сториха зло пред Господа. ¹³И той събра при себе си амонците и амаличаните и отиде та порази Израиля, и завладя Града на палмите. ¹⁴И израилтяните бяха подчинени на моавския цар Еглон осемнадесет години. ¹⁵А когато израилтяните извикаха към Господа, Господ им въздигна избавител, Аода син на вениаминеца Гира, мъж левак. Чрез него израилтяните пратиха подарък на моавския цар Еглон; ¹⁶но Аод си направи меч остър и от двете страни, дълъг един лакът, и опаса го под горната си дреха на дясното си бедро. ¹⁷Той, прочее, принесе подаръка на моавския цар Еглон. А Еглон беше човек твърде тлъст. ¹⁸И като свърши да принесе подаръка, и изпрати човеците, които носеха подаръка, ¹⁹той се върна от пограничните камъни {Или: изваяните идоли.} които са при Галгал, и каза: Имам тайна дума за тебе, царю. А той &lt;му&gt; рече: Мълчи. И излязоха от него всичките, които стояха при него. ²⁰Тогава Аод дойде при него; и той седеше сам в лятната си горна стая. И рече Аод: Имам дума от Бога за тебе. Тогава той стана от стола си. ²¹А Аод простря лявата си ръка и, като измъкна меча от дясното си бедро, заби го в корема му ²²толкоз, щото и дръжката влезе след желязото; и тлъстината до там стисна желязото, щото не можеше да изтръгне из корема му меча, който и излезе отзад. ²³Тогава Аод излезе през трема и затвори след себе си вратата на горната стая, и я заключи. ²⁴А когато излезе той, дойдоха слугите на &lt;Еглона&gt;, и, като видяха, че, ето, вратата на горната стая беше заключена, рекоха: Без съмнение по нуждата си е {Еврейски: Той си покрива нозете.} в лятната стая. ²⁵Но макар че чакаха догде ги хвана срам, ето, той не отваряше вратата на горната стая, затова, взеха ключа та отвориха, и, ето, господарят им лежеше мъртъв на земята. ²⁶А докато те се бавеха, Аод избяга; и премина пограничните камъни, та се отърва в Сеирота. ²⁷И когато дойде, засвири с тръба в Ефремовата хълмиста земя, та израилтяните слязоха с него от хълмистата земя, и той бе на чело. ²⁸И рече им: Вървете подир мене, защото Господ предаде неприятелите ви моавците в ръката ви. И те слязоха подир него, и като превзеха бродовете на Иордан към моавската страна, не оставиха да премине ни един човек. ²⁹И в онова време поразиха от моавците около десет хиляди мъже, всички едри и всички яки; не се избави ни един. ³⁰Така в онова време Моав се покори под ръката на Израиля. Тогава земята имаше спокойствие осемдесет години. ³¹След него настана &lt;времето на&gt; Самегар Анатовият син, който с един волски остен порази шестстотин мъже от филистимците; също и той избави Израиля.

Chapter 4

¹И подир смъртта на Аода израилтяните пак сториха зло пред Господа. ²Затова Господ ги предаде в ръката на ханаанския цар Явин, който царуваше в Асор, на чиито войски началник беше Сисара, който живееше в Аросет езически. ³И израилтяните извикаха към Господа; защото &lt;Явин&gt; имаше деветстотин железни колесници и жестоко притесняваше израилтяните двадесет години. ⁴В онова време пророчица Девора, Лафидотова жена, съдеше Израиля. ⁵И тя живееше под Деворцината палма между Рама и Ветил, в Ефремовата хълмиста земя; и израилтяните възлизаха при нея за съд, ⁶И тя прати да повикат Варака Авиноамовия син от Нефталимовия Кадис и му рече: Не заповяда ли Господ Израилевият Бог, &lt;като каза&gt;: Иди, оттегли се в хълма Тавор и вземи със себе си десет хиляди мъже от нефталимците и от завулонците; ⁷и Аз ще прекарам при тебе, при реката Кисон, Сисара, началник на Явиновата войска, с колесниците му и множеството му, и ще го предам в ръката ти? ⁸А Варак й каза: Ако дойдеш ти с мене, ще отида; но ако не дойдеш с мене, няма да отида. ⁹А тя рече: Непременно ще отида с тебе; но няма да придобиеш чест от похода, на който отиваш, защото в ръката на жена Господ ще предаде Сисара. И тъй, Девора стана та отиде с Варака в Кадис. ¹⁰И Варак свика Завулона и Нефталима в Кадис; и вървяха подир него десет хиляди мъже; и Девора отиде с него. ¹¹А кенеецът Хевер, от потомците на Моисеевия тъст Овав, беше се отделил от кенейците и беше поставил шатъра си до дъба при Саанаим, който е близо до Кадис. ¹²И известиха на Сисара, че Варак Авиноамовият син се изкачил на хълма Тавор. ¹³Затова, Сисара свика, от Аросет езически, при реката Кисон, всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичките люде, които бяха с него. ¹⁴Тогава Девора каза на Варака: Стани, защото тоя е денят, в който Господ предаде Сисара в ръката ти. Не излезе ли Господ пред тебе? И тъй, Варак слезе от хълма Тавор, и десет хиляди мъже подир него. ¹⁵И Господ разби Сисара с острото на ножа пред Варака, с всичките му колесници и цялата му войска; и Сисара слезе от колесницата си та побягна пеш. ¹⁶И Варак преследва колесниците и войската до Аросет езически; и цялата войска на Сисара падна чрез острото на ножа; не остана ни един. ¹⁷А Сисара побягна пеш в шатъра на Яил, жената на кенееца Хевер; защото имаше мир между асорския цар Явин и дома на кенееца Хевер. ¹⁸И Яил излезе да посрещне Сисара и рече му: Свърни, господарю мой, свърни у мене; не бой се. И когато свърна у нея в шатъра, тя го покри с черга. ¹⁹И той й каза: Дай ми, моля, да пия малко вода, защото ожаднях. И тя развърза мех с мляко та му даде да пие; и &lt;пак&gt; го покри. ²⁰И рече й: Застани при входа на шатъра, и ако дойде някой и те попита, казвайки: Има ли някой тук? Кажи: Няма. ²¹Тогава Яил, Хеверовата жена, взе един кол от шатъра, взе и млат в ръката си, та отиде тихо при него и заби кола в слепите му очи, така щото премина в земята; а той, като беше уморен, спеше дълбоко; и умря. ²²И, ето, Варак гонеше Сисара; а Яил излезе да го посрещне и рече му: Дойди; ще ти покажа мъжа, когото търсиш. И когато свърна у нея, ето, Сисара лежеше мъртъв, с кола в слепите си очи. ²³Така в оня ден Бог покори ханаанския цар Явин пред израилтяните. ²⁴И ръката на израилтяните постоянно преодоляваше над ханаанския цар Явина, докато унищожиха ханаанския цар Явина.

Chapter 5

¹В оня ден Девора и Варак Авиноамовият син пееха, говорейки: - ²За гдето взеха водителството в Израиля военачалниците, За гдето доброволно се предадоха людете, Хвалете Господа. ³Чуйте, царе! дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея, Господу; На Господа Бога Израилева ще пея хвала. ⁴Господи, когато излезе Ти от Сиир, Когато тръгна от полето Едом Земята се потресе, също и небето покапа, Ей, облаците покапаха вода. ⁵Планините се разтопиха от присъствието Господно, Самият Синай от присъствието на Господа Бога Израилева. ⁶В дните на Самегара Анатовия син, В дните на Яил, пътищата бяха напуснати, И пътниците вървяха по пътеки настрана. ⁷Престанаха управниците в Израиля; престанаха До като се въздигнах аз Девора, Въздигнах се майка в Израиля. ⁸Избраха си нови богове; Тогава настана бой в портите; &lt;Но&gt; видя ли се щит или копие Между четиридесет хиляди в Израиля? ⁹Сърцето ми е към началниците на Израиля, Които между людете предадоха себе си доброволно. Хвалете Господа! ¹⁰Вие, които яздите на бели осли, Вие, които седите на меки постелки, И вие, които ходите по път, възвестете това! ¹¹Далеч от кипежа на стрелците {Или: делящите &lt;корист.&gt;}, На места гдето черпят вода, Там да възхваляват правдините на Господа, Праведните дела на владичеството Му в Израиля. Тогава людете Господни слязоха при портите. ¹²Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Вараче, И заплени пленниците си, сине Авиноамов! ¹³Тогава направи остатък от людете да владеят благородните; Господ ме направи да владея силните. ¹⁴Които са от корена Ефремов, &lt;слязоха&gt; против Амалика След тебе, Вениамине, между твоите племена; От Махира слязоха началници, И от Завулона ония, които държат жезъл на повелител. ¹⁵И първенците Исахарови &lt;бяха&gt; с Девора, Исахар още с Варака, Спуснаха се подир него в долината. При потоците Рувимови Велики бяха сърдечните решения. ¹⁶Защо си седнал между оградите Да слушаш блеянията на {Или: Свиренето при} стадата? При потоците Рувимови Големи бяха сърдечните изпитания. ¹⁷Галаад мируваше оттатък Иордан; И Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайморията И мируваше в заливчетата си. ¹⁸Завулон са люде, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим, по опасните {Еврейски: високите.} места на полето, ¹⁹Дойдоха царете, воюваха; Тогаз воюваха ханаанските царе В Таанах, близо при водите на Магедон; Парична корист не взеха. ²⁰От небето воюваха; Звездите от пътищата си воюваха против Сисара. ²¹Реката Кисон ги завлече, Старата река, реката Кисон, Стъпкала си мощ, душе моя. ²²Тогаз се строшиха конските копита От стремливото тичане, стремливото тичане на силните им. ²³Кълнете Мироза, рече ангелът Господен, Горчиво кълнете жителите му, Защото не дойдоха на помощ Господу, На помощ Господу против силните. ²⁴Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевера кенееца; Повече от всички жени &lt;живеещи&gt; в шатри нека бъде благословена. ²⁵Вода поиска той; тя му мляко даде, Масло принесе във великолепна чаша. ²⁶Ръката си простря към кола, И десницата си към работническия млат; И с млат удари Сисара и промуши му главата, Ей, проби и прониза слепите му очи. ²⁷При нозете й се повали, падна; простря се; При нозете й се повали, падна; Дето се повали, там и падна мъртъв. ²⁸Сисаровата майка надничаше през прозореца И викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му? ²⁹Мъдрите нейни госпожи й отговаряха, Даже и тя даваше отговор на себе си: ³⁰Не са ли намерили и делят користи? По мома, по две моми, на всеки мъж; На Сисара користи от пъстрошарени дрехи, Користи от пъстрошарени везани дрехи, От пъстрошарени дрехи везани и от двете страни, за шиите на &lt;момите взети в&gt; корист. ³¹Така да погинат всички твои врази, Господи; А ония, които Те любят, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това, земята имаше спокойствие четиридесет години.

Chapter 6

¹И израилтяните сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на Мадиама за седем години. ²И ръката на Мадиама преодоля над Израиля; и поради мадиамците, израилтяните си направиха ония ровове, които са по горите, и пещерите и укрепленията. ³И след като Израил посееше, мадиамците, амаличаните и източните жители дохождаха и нападаха против него; ⁴и, като разполагаха стан против тях, унищожаваха рожбите на земята чак до Газа, и не оставяха храна за Израиля, нито овца, нито говедо, нито осел. ⁵Защото дохождаха с добитъка си и с шатрите си, и влизаха &lt;в страната&gt; многобройни като скакалци; безбройни бяха и те и камилите им, и навлизаха в земята, за да я опустошават. ⁶Така Израил изпадна в голямо униние поради мадиамците; затова, израилтяните извикаха към Господа. ⁷И когато израилтяните извикаха към Господа поради мадиамците, ⁸тогава Господ изпрати на израилтяните един пророк, който им каза: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз ви изведох от Египет, и ви изведох от дома на робството; ⁹и избавих ви от ръката на египтяните и от ръката на всички, които ви насилваха, и като ги изпъдих от пред вас, дадох ви земята им. ¹⁰И рекох ви: Аз съм Господ вашият Бог; да не почитате боговете на аморейците, в чиято земя живеете. Обаче вие не послушахте гласа Ми. ¹¹И ангелът Господен дойде та седна под дъба, който е в Офра, и принадлежеше на авиезереца Иоас; а син му Гедеон чукаше жито в лина, за да го скрие от мадиамците. ¹²И ангелът Господен му се яви и му каза: Господ е с тебе, мъжо силни и храбри. ¹³А Гедеон му рече: О господине, ако Господ е с нас, то защо ни постигна всичко това? и къде са всичките Му чудеса, за които бащите ни ни разказваха, като думаха: Не изведе ли ни Господ от Египет? Но сега Господ ни е оставил и ни е предал в ръката на мадиамците. ¹⁴И Господ погледна към него и му каза: Иди с тая твоя сила, и ще освободиш Израиля от ръката на мадиамците; не те ли изпратих Аз? ¹⁵А той Му рече: О Господи! с какво ще освободя аз Израиля? Ето, моето семейство е най-долно между Манасия, и аз съм най-малък в бащиния си дом. ¹⁶Но Господ му рече: Непременно Аз ще бъда с тебе; и ти ще поразиш мадиамците като един човек. ¹⁷Сетне той му каза: Моля Ти се, ако съм придобил Твоето благоволение, покажи ми знамение, за &lt;да зная&gt; Кой си Ти, Който говориш с мене; ¹⁸моля Ти се, не си отивай от тук, докато не дойда при Тебе и изнеса приноса си и го положа пред Тебе. И Той &lt;му&gt; рече: Ще чакам догдето се върнеш. ¹⁹Тогава Гедеон влезе та приготви яре и пресни пити от една ефа брашно; месото тури в кошница, а чорбата тури в гърне, и изнесе ги вън при него под дъба, та ги представи. ²⁰И ангелът Божий му каза: Вземи месото и пресните пити та ги сложи на тоя камък, а чорбата излей. И стори така. ²¹Тогава ангелът Господен простря края на жезъла, който беше в ръката му, та досегна месото и пресните пити; и излезе огън из камъка та пояде месото и пресните пити; а след това ангелът Господен си отиде отпред очите му. ²²И като видя Гедеон, че това бе ангел Господен, Гедеон каза: Горко ми, Господи Иеова! защото видях ангела Господен лице с лице. ²³А Господ му каза: Мир на тебе, не бой се; няма да умреш. ²⁴И Гедеон издигна там олтар на Господа и нарече го Иеова-шалом {Т.е., Господ на мир.}; той е до днес в Офра на авиезерците. ²⁵И в същата нощ Господ му каза: Вземи бащиния си вол, втория вол седемгодишния, та съсипи Вааловия жертвеник, който се намира у баща ти, и съсечи ашерата, която е при него. ²⁶После на върха на тая скала издигни олтар на Господа твоя Бог, според наредбата, и вземи втория вол та го принеси за всеизгаряне с дървата на ашерата, която ще съсечеш. ²⁷И тъй, Гедеон взе десетина души от слугите си та стори както Господ му каза; а, понеже се боеше от бащиния си дом и от градските жители, затова не го стори денем, но го стори нощем. ²⁸А когато градските жители станаха на утринта, ето, Вааловият жертвеник беше съборен, и ашерата, която беше при него, съсечена, и вторият вол цял изгорен на издигнатия олтар. ²⁹И казаха си един на друг: Кой е извършил тая работа? И като разпитаха и издириха, рекоха: Гедеон Иоасовият син е извършил тая работа. ³⁰Тогава градските жители казаха на Иоаса: Изведете сина си да се умъртви, понеже той е съборил Вааловия жертвеник, и понеже е съсякъл ашерата, която беше при него. ³¹А Иоас рече на всички, които бяха се дигнали против него: Вие ли ще защитите делото на Ваала? или вие ще го спасите? Който защити неговото дело, нека бъде умъртвен докато &lt;е още&gt; заран. Ако той е бог, нека сам защити делото си, като са съборили жертвеника му. ³²За това в същия ден той нарече &lt;сина си&gt; Ероваал {Т.е., Нека се съди Ваал.}, като казваше: Нека се съди Ваал с него, като е съборил жертвеника му. ³³Тогава всичките мадиамци и амаличани и източните жители се събраха заедно та преминаха и разположиха стан в долината Езраел. ³⁴А Господният Дух дойде на Гедеона, и той засвири с тръба; и авиезерците се събраха да го последват. ³⁵После изпрати вестители до целия Манасия, та и той се събра да го последва; прати вестители и до Асира, до Завулона и до Нефталима, а те дойдоха та ги посрещнаха. ³⁶И Гедеон рече на Бога: Ако искаш да освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал, ³⁷ето, аз ще туря руно вълна на гумното; ако падне роса само на руното, а цялата почва остане суха, тогава ще позная, че ще освободиш Израиля с моята ръка, според както си казал. ³⁸Така и биде; защото, като стана рано на утринта, той изстиска руното, и роса потече из руното, пълен леген вода. ³⁹И Гедеон рече на Бога: Да не пламне гневът Ти против мене, и аз ще продумам само тоя път; да опитам, моля Ти се, само тоя път с руното: сега нека остане сухо само руното, а по цялата почва нека падне роса. ⁴⁰И Бог стори така през оная нощ: само руното остана сухо, а по цялата почва падна роса.

Chapter 7

¹Тогава Ероваал (който е Гедеон) стана рано, и всичките люде, които бяха с него, та разположиха стана си при извора Арод; а станът на мадиамците беше на север от тях, в долината до хълма Море. ²И Господ каза на Гедеона: Людете, които са с тебе, са твърде много, за да предам мадиамците в ръката им, да не би да се възгордее Израил против Мене и &lt;да&gt; каже: Моята ръка ме избави. ³Сега, прочее, иди, прогласи на всеослушание пред людете тия думи: Който се страхува и трепери, нека се върне и си отиде от галаадската гора. И върнаха се от людете двадесет и две хиляди души, и останаха десет хиляди. ⁴Но Господ каза на Гедеона: Людете пак са много; заведи ги при водата, и там ще ти ги пресея; и за когото ти кажа: Тоя да отиде с тебе, той нека отиде с тебе; а за когото ти кажа: Тоя да не отиде с тебе, той нека не отиде. ⁵И той, заведе людете при водата; и Господ каза на Гедеона: Всеки, който полочи с езика си от водата, както лочи куче, него да поставиш отделно, така и всеки, който се наведе на коленете си, за да пие. ⁶И числото на ония, които полочиха, като поднесоха ръка до устата си, беше триста мъже; а всичките останали люде се наведоха на коленете си, за да пият вода. ⁷Тогава Господ каза на Гедеона: Чрез тия триста мъже, които полочиха, ще ви избавя, и ще предам мадиамците в ръката ти; а всичките &lt;останали&gt; люде нека си отидат, всеки на мястото си. ⁸И тъй, людете взеха храна в ръцете си, и тръбите си; и той изпрати всичките израилтяни, всеки в шатъра му, а тристата мъже задържа при себе си. А мадиамският стан беше под него в долината. ⁹И в същата нощ Господ му каза: Стани слез в стана, защото го предадох в ръката ти. ¹⁰Но ако те е страх да слезеш, слез със слугата си Фура в стана, ¹¹и ще чуеш какво говорят; и след това ръцете ти ще се подкрепят, за да слезеш в стана. И тъй, той слезе със слугата си Фура до външните части на въоръжените в стана. ¹²А мадиамците и амаличаните и всичките източни жители бяха разпрострени в долината по множество като скакалци; и камилите им по множество бяха безбройни, като пясъка край морето. ¹³И като пристигна Гедеон, ето, един човек разказваше сън на другаря си, като говореше: Ето, видях сън, и ето, пита от ечемичен хляб, като се търкаляше в мадиамския стан, дойде до шатъра и го удари, та падна; и прекатури го така, че шатърът се събори. ¹⁴И другарят му в отговор рече: Това не е друго освен сабята на Гедеона Иоасовия син, израилтянина; Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото &lt;ни&gt; множество. ¹⁵И като чу Гедеон разказа на съня и тълкуването му, поклони се; и като се върна в Израилевия стан, рече: Станете, защото Господ предаде в ръката ви мадиамското множество. ¹⁶И раздели тристата мъже на три дружини, и даде тръби в ръцете на всичките, тоже и празни водоноси, с факли във водоносите. ¹⁷И рече им: Гледайте мене; и &lt;каквото правя аз&gt;, правете и вие подобно; и, ето, когато стигна при външните части на стана, то каквото направя аз, това да направите и вие. ¹⁸Когато засвиря с тръбата, аз и всичките, които са с мене, тогава да засвирите и вие с тръбите от всяка страна на целия стан, и да извикате: За Господа и за Гедеона! ¹⁹И тъй, Гедеон и стоте мъже, които бяха с него, дойдоха при външната част на стана, около началото на средната стража, тъкмо когато бяха поставили часовоите; и засвириха с тръбите и строшиха водоносите, които бяха в ръцете им. ²⁰Па и трите дружини засвириха с тръбите и, като строшиха водоносите, държаха факлите в левите си ръце, а тръбите в десните си ръце, за да свирят; и викаха: Сабя Господна и Гедеонова! ²¹Всеки застана на мястото си около стана; и целият стан се разтича, като викаха и бягаха. ²²Защото, като засвириха с тристата тръби, Господ обърна сабята на всеки човек против ближния му в целия стан; и войската избяга до Ветасета към Зерерат, до околността на Авелмеола при Тават. ²³Тогава израилтяните от Нефталима, от Асира и от целия Манасия се събраха та преследваха Мадиама. ²⁴И Гедеон прати вестители по цялата Ефремова хълмиста земя да кажат: Слезте против Мадиама и ловете пред тях водите &lt;на&gt; Иордан до Вет-вара. И тъй, всичките ефремци се събраха та заловиха водите &lt;на&gt; Иордан до Вет-вара. ²⁵И хванаха двамата мадиамски началници, Орива и Зива, Орива убиха при скалата Орив, а Зива убиха при лина Зив. И гониха Мадиама. И донесоха главите на Орива и Зива на Гедеона оттатък Иордан.

Chapter 8

¹Тогава ефремците казаха на &lt;Гедеона&gt;: Какво ни стори ти, че не ни повика, когато отиде да воюваш против Мадиама? И караха се силно с него. ²А той им рече: Що съм извършил аз сега в сравнение с вас? Ефремовият пабирък не е ли по-желателен от Авиезеровия гроздобер? ³Във вашите ръце Бог предаде мадиамските началници, Орива и Зива; и що съм могъл аз да извърша в сравнение с вас? Тогава гневът им се укроти към него, когато каза това. ⁴И като дойде Гедеон при Иордан, той премина с тристата мъже, които бяха с него, уморени, но пак преследвайки. ⁵И рече на сокхотските жители: Дайте, моля, няколко хляба на людете, които вървят подир мене защото са изнемощели; а аз гоня мадиамските царе Зевей и Салман. ⁶А сокхотските първенци &lt;му&gt; казаха: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на войската ти? ⁷А Гедеон рече: Затова, когато Господ предаде Зевея и Салмана в ръката ми, тогава аз ще разкъсам месата ви с пустинните тръни и с глоговете. ⁸От там отиде във Фануил и каза на &lt;жителите&gt; му същото; а фануилските мъже му отговориха, както бяха отговорили сокхотските мъже. ⁹А той говори и на фануилските мъже, казвайки: Когато се върна с мир, аз ще съборя тая кула. ¹⁰А Зевей и Салман бяха в Каркор и войските им с тях, около петнадесет хиляди души, всичките колкото бяха оцелели от цялата войска на източните жители; защото бяха паднали сто и двадесет хиляди мъже, които теглеха нож. ¹¹И Гедеон отиде през пътя на ония, които живееха в шатри на изток от Нова и на Иогвея, та порази множеството; защото множеството беше в безгрижност. ¹²А Зевей и Салман побягнаха; но той ги гони, и хвана двамата мадиамски царе Зевея и Салмана, и разби цялото множество. ¹³Тогава Гедеон Иоасовият син се върна от войната през нагорнището на Херес. ¹⁴И като хвана един момък от сокхотските мъже, разпита го, и той му описа първенците на Сокхот и старейшините му, седемдесет и седем мъже. ¹⁵И &lt;Гедеон&gt; дойде при сокхотските мъже та рече: Ето Зевея и Салмана, за които ми се подиграхте като казахте: Ръцете на Зевея и на Салмана в ръката ти ли са вече та да дадем хляб на човеците ти, че били изнемощели? ¹⁶И взе градските старейшини, и пустинни тръни и глогове, та наказа {Еврейски: поучи, &lt;или&gt;, овърша.} с тях сокхотските мъже. ¹⁷Също и събори кулата на Фануила и изби градските мъже. ¹⁸Тогава каза на Зевея и на Салмана: Какви бяха ония човеци, които убихте в Тавор? А те отговориха: Какъвто си ти, такива бяха и те; всеки приличаше на царски син. ¹⁹А той каза: Мои братя бяха, синовете на моята майка; заклевам се в живота на Господа, ако бяхте опазили живота им, аз не бих ви убил. ²⁰И рече на първородния си, Етер: Стани, убий ги. Но младежът не изтегли меча си, защото се боеше, бидейки още млад. ²¹Тогава Зевей и Салмана казаха: Стани ти, та ни нападни; защото според човека е и силата му. И тъй, Гедеон стана та уби Зевея и Салмана, и взе полумесецообразните &lt;украшения&gt;, които бяха на вратовете на камилите им. ²²Тогава Израилевите мъже казаха на Гедеона: Владей над нас, и ти, и синът ти, и внукът ти, защото ти ни освободи от ръката на Мадиама. ²³А Гедеон им каза: Нито аз ще владея над вас, нито синът ми ще владее над вас; Господ ще владее над вас. ²⁴Гедеон, обаче, им рече: Едно нещо ще поискам от вас, - да ми дадете всеки обеците от користите си. (Защото &lt;неприятелите&gt;, понеже бяха исмаиляни, носеха златни обеци). ²⁵И те отговориха: На драго сърце ще ги дадем. И като простряха дреха, всеки хвърляше там обеците от користите си. ²⁶И теглото на златните обеци, които поиска, беше хиляда и седемстотин златни &lt;сикли&gt;, освен полумесецообразните &lt;украшения&gt;, огърлията и моравите дрехи, които бяха върху мадиамските царе, и освен веригите, които бяха около вратовете на камилите им. ²⁷И от тях Гедеон направи ефод, който положи в града си, в Офра; а там целият Израил блудствува след него; и той стана примка на Гедеона и на дома му. ²⁸Така Мадиам се покори пред израилтяните, и не дигна вече глава. И земята имаше спокойствие четиридесет години в дните на Гедеона. ²⁹Тогава Ероваал, Иоасовият син, отиде и седна в дома си. ³⁰И Гедеон имаше седемдесет сина, родени от самия него, защото имаше много жени. ³¹Също и наложницата му, която беше в Сихем, му роди син, когото той нарече Авимелех. ³²И Гедеон, Иоасовият син, умря в честита старост, и биде погребан в гроба на баща си Иоаса, в Офра на авиерците. ³³А когато умря Гедеон, израилтяните пак се отвърнаха, и, като блудствуваха след ваалимите, поставиха си Ваалверита за бог. ³⁴И израилтяните не си спомниха Господа своя Бог, Който ги бе избавил от ръката на всичките им околни неприятели; ³⁵нито показаха благост към дома на Ероваала (&lt;който е&gt; Гедеон) съответно на всичките добрини, които той бе сторил на Израиля.

Chapter 9

¹След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече: ²Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът. ³Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат. ⁴И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него. ⁵И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри. ⁶Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем. ⁷А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог: ⁸еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас. ⁹Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата? ¹⁰Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас. ¹¹Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата? ¹²После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас. ¹³Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата? ¹⁴Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас. ¹⁵А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри. ¹⁶Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както &lt;извършеното от&gt; ръцете му заслужава, - ¹⁷(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама; ¹⁸а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), - ¹⁹ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас! ²⁰Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха! ²¹Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха. ²²И Авимелех началствува над Израиля три години. ²³А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха, ²⁴за да дойде &lt;наказание&gt; за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им &lt;върху него&gt; и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си. ²⁵Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха. ²⁶В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него. ²⁷И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха &lt;гроздето&gt; и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха. ²⁸Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние? ²⁹Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез! ³⁰И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна. ³¹И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе. ³²Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето. ³³И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато &lt;Гаал&gt; и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка. ³⁴И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем. ³⁵И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата. ³⁶А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци. ³⁷Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим. ³⁸Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях. ³⁹Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха. ⁴⁰И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата. ⁴¹И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем. ⁴²А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха. ⁴³Тогава той взе людете &lt;си&gt; та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази. ⁴⁴И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази. ⁴⁵И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол. ⁴⁶А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита. ⁴⁷И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали. ⁴⁸Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене. ⁴⁹И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени. ⁵⁰След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе. ⁵¹Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата. ⁵²Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън. ⁵³Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа. ⁵⁴И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря. ⁵⁵И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си. ⁵⁶Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя. ⁵⁷Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, &lt;произнесена&gt; от Иотама Еровааловия син.

Chapter 10

¹А след Авимелеха издигна се да избави Израиля един Исахаров мъж Тола, син на Фуя, син на Додо; и той живееше в Самир у Ефремовата хълмиста земя. ²И като съди Израиля двадесет и три години, умря, и бе погребан в Самир. ³А подир него се издигна галаадецът Яир, който съди Израиля двадесет и две години. ⁴Той имаше тридесет сина, които яздеха на тридесет ослета; и имаха тридесет града, намиращи се в галаадска земя, които и до днес се наричат Яирови паланки. ⁵И Яир умря и бе погребан в Камон. ⁶И израилтяните пак сториха зло пред Господа, като служеха на ваалимите, на астартите, на сирийските богове, на сидонските богове, на моавските богове, на боговете на амонците и на боговете на филистимците, и оставиха Господа и не служиха Нему. ⁷Затова гневът на Господа пламна против Израиля и Той ги предаде в ръцете на филистимците и в ръцете на амонците. ⁸От тая година те измъчваха и притесняваха израилтяните осемнадесет години, всичките израилтяни, които бяха оттатък Иордан в земята на аморейците, която е в Галаад. ⁹При това, амонците преминаха Иордан, за да воюват против Юда, против Вениамина и против Ефремовия дом; така че Израил се намираше в крайно утеснение. ¹⁰Тогава израилтяните извикаха към Господа, като казваха: Съгрешихме Ти, защото оставихме нашия Бог та служихме на ваалимите. ¹¹А Господ каза на израилтяните: Не &lt;избавих ли ви&gt; от египтяните, от аморейците, от амонците и от филистимците? ¹²Също и когато сидонците, амаличаните и маонците ви притесняваха, и извикахте към Мене, Аз ви избавих от ръката им. ¹³А въпреки това, вие Ме оставихте та служихте на други богове; за туй няма да ви избавям вече. ¹⁴Идете, викайте към боговете, които сте си избрали; те нека ви избавят във време на утеснението ви. ¹⁵А израилтяните казаха на Господа: Съгрешихме; стори ни каквото Ти е угодно; само избави ни днес, молим Ти се. ¹⁶И те отмахнаха отсред себе си чуждите богове та служиха на Господа; и Неговата душа се смили за окаянието на Израиля. ¹⁷Тогава амонците се събраха та разположиха стан в Галаад. Събраха се израилтяните та разположиха стан в Масфа. ¹⁸И людете &lt;и&gt; галаадските началници си рекоха едни на други: Който започне да се бие с амонците, той ще стане началник на всичките галаадски жители.

Chapter 11

¹И галаадецът Ефтай беше силен и храбър мъж; той беше син на една блудница; а Ефтаевият баща беше Галаад. ²И жената на Галаада му роди синове; а когато пораснаха синовете на жена му, те изпъдиха Ефтая, като му казаха: Ти няма да наследиш в бащиния ни дом, защото си син на чужденка. ³Затова Ефтай побягна от братята си, та живееше в земята Тов; и при Ефтая се събраха безделници, които и излизаха с него. ⁴А след известно време амонците воюваха против Израиля. ⁵И когато се биеха амонците против Израиля, галаадските старейшини отидоха да доведат Ефтая от земята Тов, ⁶като казаха на Ефтая: Дойди та ни стани началник, за да се бием против амонците. ⁷А Ефтай рече на галаадските старейшини: Не ме ли намразихте, и не ме ли изпъдихте из бащиния ми дом? А защо сте дошли при мене сега, когато сте на тясно? ⁸И галаадските старейшини казаха на Ефтая: За това сме се върнали сега при тебе, за да дойдеш с нас и да се биеш против амонците; и ти ще станеш за нас началник над всичките галаадски жители. ⁹И Ефтай каза на галаадските старейшини: Ако ме върнете у дома, за да воювам против амонците, и Господ ми ги предаде, &lt;наистина&gt; ли ще стана началник над вас? ¹⁰И галаадските старейшини казаха на Ефтая: Господ нека бъде свидетел помежду ни! сигурно ще направим според както си казал. ¹¹Тогава Ефтай отиде с галаадските старейшини, и людете го поставиха глава и началник над себе си. И Ефтай изговори всичките си думи пред Господа в Масфа. ¹²Тогава Ефтай прати посланици до царя на амонците да кажат: Каква работа имаш с мене, та си дошъл при мене да се биеш против земята ми? ¹³И царят на амонците отговори на Ефтаевите посланици: Защото Израил, когато идеше от Египет, отне земята ми от Арнон до Явок и до Иордан; сега, прочее, върни тия &lt;земи&gt; по мирен начин. ¹⁴Тогава Ефтай пак прати посланици до царя на амонците да му рекат: ¹⁵Така казва Ефтай: Израил не е отнел моавската земя, нито земята на амонците; ¹⁶но когато Израил идеше от Египет и отиваше през пустинята към Червеното море, и беше дошъл в Кадис, ¹⁷тогава Израил прати посланици до едомския цар да рекат: Нека премина, моля през земята ти. А едомският цар не послуша. Прати още и до моавския цар; но и той не склони. Затова Израил остана в Кадис. ¹⁸Тогава отиде през пустинята, та обиколи едомската земя и моавската земя, и, като мина по източната страна на моавската земя, разположи стан оттатък Арнон; но не влезе вътре в моавските предели, защото Арнон беше моавската граница. ¹⁹След това Израил прати посланици до аморейския цар Сион есевонския цар, та Израил му каза: Нека преминем, молим те, през земята ти до нашето място. ²⁰Но Сион не се довери на Израиля &lt;та да го пусне&gt; да мине през пределите му; а &lt;напротив&gt; Сион събра всичките си люде и, като разположи стан в Яса, воюва против Израиля. ²¹И Господ Израилевият Бог предаде Сиона и всичките му люде в ръката на Израиля, и те ги поразиха; и така Израил завладя цялата земя на аморейците, жителите на оная земя. ²²Те завладяха всичките предели на аморейците, от Арнон до Явок, и от пустинята дори до Иордан. ²³И сега, като Господ Израилевият Бог е изгонил аморейците отпред людете Си Израиля, ти ли ще притежаваш &lt;земите&gt; им? ²⁴Не ще ли притежаваш онова, което твоят бог Хамос ти дава да притежаваш? Също и ние ще притежаваме &lt;земите на&gt; всички, които Иеова нашият Бог е изгонил отпред нас. ²⁵И сега, ти в какво си по-добър от моавския цар Валак Сепфоровия син? Борил ли се е той някога с Израиля, или воювал ли е някога против него? ²⁶Триста години са откак се е заселил Израил в Есевон и в селата му, в Ароир и в селата му, и във всичките градове, които са разположени край Арнон; а защо през това време не сте ги превзели обратно? ²⁷Прочее, аз не съм ти съгрешил; но ти ме онеправдаваш като воюваш против мене. Господ Съдията нека съди днес между израилтяните и амонците. ²⁸Но царят на амонците не послуша думите, които Ефтай му изпрати. ²⁹Тогава дойде Господният Дух на Ефтая; и той мина през Галаад и Манасия, мина и през галаадската Масфа, и от галаадската Масфа мина против амонците. ³⁰И Ефтай направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш амонците в ръката ми, ³¹тогава онова, което излезе из вратата на къщата ми да ме посрещне, когато се върна с мир от амонците, ще бъде Господу, и ще го принеса всеизгаряне. ³²И тъй, Ефтай замина към амонците, за да воюва против тях, и Господ ги предаде в ръката му; ³³та ги порази от Ароир до Минит, двадесет града, и до Авел-Керамим, с твърде голямо поражение. Така се покориха амонците пред израилтяните. ³⁴Тогава, като дойде Ефтай у дома си в Масфа, ето, дъщеря му излизаше да го посрещне с тъпанчета и хора; и тя му беше едничка; освен нея нямаше ни син ни дъщеря. ³⁵И като я видя, той раздра дрехите си и каза: Горко ми, щерко моя! ти съвсем си ме унижила, и си от ония, които ме смущават; защото аз изговорих думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, и не мога да отстъпя. ³⁶А тя му каза: Тате, понеже си изговорил думи {Еврейски: отворил устата си.} към Господа, стори с мене според това, което е излязло из устата ти, тъй като Господ извърши за тебе възмездие на неприятелите ти амонците. ³⁷Каза още на баща си: Нека ми се направи това: остави ме два месеца, да ида да ходя по хълмовете, аз и другарките ми, и да оплача девството си. ³⁸И той рече: Иди. И пусна я за два месеца. И тя отиде с другарките си, та оплака девството си по хълмовете. ³⁹И в края на двата месеца се върна при баща си; и той стори с нея според обрека, който бе направил. И тя не беше познала мъж. От това стана обичай в Израил, ⁴⁰да ходят Израилевите дъщери всяка година, четири дена в годината, за да оплакват дъщерята на галаадеца Ефтай.

Chapter 12

¹Тогава Ефремовите мъже се събраха и, като преминаха към север, рекоха на Ефтая: Ти защо отиде да воюваш против амонците, а нас не повика да дойдем с тебе? Ние ще изгорим къщата ти с огън, и тебе в нея. ²А Ефтай им рече: Аз и людете ми имахме голям спор с амонците; и аз ви повиках, а вие не ме избавихте от ръката им. ³И като видях, че не ме избавихте, турих в опасност живота си, като отидох против амонците; и Господ ги предаде в ръката ми. И сега защо сте дошли при мене днес да се биете против мене? ⁴Тогава Ефтай събра всичките галаадски мъже, та се би против Ефрема; и галаадските мъже поразиха ефремците, защото тия рекоха: Бежанци от Ефрема сте вие, галаадци, &lt;живеещи&gt; между ефремците и манасийците! ⁵Галаадците взеха бродовете на Иордан към Ефремовата &lt;земя&gt;; и когато някой от ефремските бежанци кажеше: Оставете ме да премина, тогава галаадските мъже му казваха: Ти ефремец ли си? ⁶Ако речеше: Не съм, тогава му думаха: Речи Шиболет, а той казваше: Сиболет, защото не можеше да го произнесе право. Тогава го хващаха, та го заколваха при бродовете на Иордан. И в онова време паднаха от Ефрема четиридесет и две хиляди души. ⁷И Ефтай съди Израиля шест години. Тогава Ефтай, галаадецът, умря, и бе погребан в &lt;един от&gt; галаадските градове. ⁸А подир него, Ивцан от Витлеем стана съдия в Израиля. ⁹Той имаше тридесет сина, и тридесет дъщери, които омъжи навън; и взе от вън тридесет дъщери за синовете си. И съди Израиля седем години. ¹⁰И Ивцан умря, и бе погребан във Витлеем. ¹¹След него, завулонецът Елон стана съдия в Израиля, и съди Израиля десет години. ¹²И Елон завулонецът умря, и бе погребан в Еалон в Завулоновата земя. ¹³А след него, Авдон, син на пиратонеца Илела, стана съдия в Израиля. ¹⁴Той имаше четиридесет сина и тридесет внуци, които яздеха на седемдесет ослета; и съди Израиля осем години. ¹⁵И Авдон, син на пиратонеца Илела, умря, и бе погребан в Пиратон в Ефремовата земя, на амаликската хълмиста страна.

Chapter 13

¹И израилтяните пак сториха зло пред Господа; и Господ ги предаде в ръката на филистимците за четиридесет години. ²И имаше един човек от Сарая, от Дановото племе, по име Маное, чиято жена бе бездетна, която не раждаше. ³И ангел Господен се яви на жената и каза й: Ето, сега си бездетна и не раждаш; но ще заченеш и ще родиш син. ⁴Затова, пази се сега да не пиеш вино или спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто. ⁵Защото, ето, ще заченеш и ще родиш син; и бръснач да не мине през главата му, защото още от рождението &lt;си&gt; детето ще бъде Назирей Богу; и той ще почне да избавя Израиля от ръката на филистимците. ⁶Тогава жената отиде та яви на мъжа си, казвайки: Един Божий човек дойде при мене, чието лице беше като лицето на ангела Божий, много страшно; и аз не го попитах от где е, нито той ми яви името си. ⁷Но рече ми: Ето, ще заченеш и ще родиш син; затова, да не пиеш вино, нито спиртно питие, и да не ядеш нищо нечисто; защото, от рождението &lt;си&gt;, до деня на смъртта си, детето ще бъде Назирей Богу. ⁸Тогава Маное се помоли Господу, казвайки: Моля ти се, Господи, нека дойде пак при нас Божият човек, когото си пратил, и нека ни научи що да сторим с детето, което ще се роди. ⁹И Бог послуша Маноевия глас: и ангелът Божи пак дойде при жената, като седеше на нивата; а мъжът й Маное не беше с нея. ¹⁰И жената се завтече та побърза да яви на мъжа си, като му каза: Ето, яви ми се оня човек, който дойде при мен завчера. ¹¹Тогава Маное стана та отиде подир жена си, и, като дойде при човека, каза му: Ти ли си оня човек, който си говорил на &lt;тая&gt; жена? И той рече: Аз. ¹²И рече Маное: Когато вече се сбъдне това, което ти каза, как трябва да се направлява детето, и какво да прави то? ¹³И ангелът Господен рече на Маноя: Нека се пази жената от всичко, за което й говорих; ¹⁴да не яде от нищо, що произлиза от лозе, нито да пие вино или спиртно питие, и да не яде нищо нечисто; всичко, що й заповядах, нека опази. ¹⁵Тогава Маное каза на ангела Господен: Моля, нека те задържим, за да ти сготвим яре. ¹⁶Но ангелът Господен каза на Маноя: И да ме задържиш, няма да ям от хляба ти; и ако искаш да направиш всеизгаряне, принеси го Господу. (Защото Маное не позна, че това беше ангел Господен). ¹⁷Тогава Маное каза на ангела Господен: Как ти е името, за да те почетем, когато се сбъдне това, което ти каза? ¹⁸А ангелът Господен му рече: Защо питаш за името ми, то е тайно. ¹⁹Тогава Маное взе ярето и хлебния принос та ги принесе Господу на камъка; и, като гледаха Маное и жена му, &lt;ангелът&gt; постъпваше чудно; ²⁰защото, когато се издигаше пламъкът от олтара към небето, то и ангелът Господен се издигна в пламъка на олтара; а Маное и жена му, като гледаха, паднаха с лице на земята. ²¹Но ангелът Господен беше невидим вече за Маноя и за жена му; и тогава Маное позна, че това беше ангел Господен. ²²И Маное каза на жена си: Непременно ще умрем, защото видяхме Бога. ²³А жена му рече: Ако Господ иска да ни умори, не щеше да приеме всеизгаряне и хлебен принос от ръката ни, нито щеше да ни изяви всичко това, нито би ни съобщил такива неща в това време. ²⁴И жената роди син и нарече го Самсон; и детето порасна, и Господ го благослови. ²⁵И Господният Дух почна да го подбужда в Маханедан, между Сарая и Естаол.

Chapter 14

¹И Самсон слезе в Тамнат и видя в Тамнат една жена от филистимските дъщери. ²И отиде да извести на баща си и на майка си, казвайки: Видях в Тамнат една жена от филистимските дъщери; сега, прочее, вземете ми я за жена. ³А баща му и майка му му рекоха: Няма ли някоя жена между дъщерите на братята ти, или между всичките ми люде, та отиваш да вземаш жена от необрязаните филистимци? А Самсон рече на баща си: Нея ми вземи; защото тя ми е угодна. ⁴Но баща му и майка му не знаеха, че това беше от Господа, и че той търсеше причина против филистимците; защото по онова време филистимците владееха над Израиля. ⁵Тогава Самсон слезе с баща си в Тамнат; а като стигнаха до тамнатските лозя, ето, едно лъвче ревеше против него. ⁶И Господният Дух дойде със сила на него; и той го разкъса както би разкъсал яре, и то без да има нещо в ръката си; но не каза на баща си и на майка си що бе сторил. ⁷И слезе та говори с жената; и тя беше угодна на Самсона. ⁸И след няколко дни, като се върна да я вземе, той се отби &lt;от пътя&gt;, за да види трупа на лъва; и ето рой пчели в лъвовия труп, и мед. ⁹И взе от него в ръцете си, па вървеше и ядеше, и като застигна баща си и майка си даде и на тях, та ядоха; но не им каза, че беше взел меда от лъвовия труп. ¹⁰И баща му слезе при жената; и там Самсон направи угощение, защото така правеха момците. ¹¹И като го видяха &lt;филистимците&gt; доведоха тридесет другари, за да бъдат с него. ¹²И рече им Самсон: Сега ще ви предложа една гатанка. Ако можете да ми я отгатнете през седемте дена на угощението, и да я намерите, тогава аз ще ви дам тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна; ¹³но ако не можете да ми я отгатнете, тогава вие ще ми дадете тридесет ленени ризи и тридесет дрехи за премяна. И те му казаха: Предложи гатанката си, за да я чуем. ¹⁴И той им рече: - От ядящия излезе ястие, И от силния излезе сладост. А до третия ден те не можаха да отгатнат гатанката. ¹⁵Тогава на седмия ден казаха на Самсоновата жена: Предумай мъжа си да ни каже гатанката, за да не би да изгорим тебе и бащиния ти дом с огън. За това ли ни поканихте, да ни оберете? не е ли &lt;така?&gt; ¹⁶И тъй, жената на Самсона заплака пред него, като каза: Ти само ме мразиш, и не ме обичаш; предложил си гатанка на ония, които са от людете, ми, а на мене не си я казал. А той й рече: Ето, нито на баща си и на майка си не съм я казал, та на тебе ли ще я кажа? ¹⁷Но тя плачеше пред него през седемте дена, в които ставаше угощението им; а на седмия ден й я откри, защото му бе много досадила; и тя каза гатанката на мъжете от людете си. ¹⁸Тогава на седмия ден, преди да зайде слънцето, градските мъже му рекоха: - Що е по-сладко от мед? И що е по-яко от лъв? А той им рече: Ако не бяхте орали с моята юница, не бихте отгатнали гатанката ми. ¹⁹И Господният Дух дойде със сила на него; и той слезе в Аскалон та изби тридесет мъже от тях, и като взе облеклата им, даде премените на ония, които отгатнаха гатанката. И гневът му пламна, и отиде в бащиния си дом. ²⁰А Самсоновата жена се омъжи за другаря му, който му беше приятел.

Chapter 15

¹И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе. ²И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата. ³А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло. ⁴И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки. ⁵И като запали главните, пусна &lt;лисиците&gt; по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините. ⁶Тогава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън. ⁷А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана. ⁸И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам. ⁹Тогава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий. ¹⁰И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас. ¹¹Затова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз. ¹²А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете. ¹³А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата. ¹⁴Когато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му &lt;като че ли&gt; се разтопиха от ръцете му. ¹⁵И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже. ¹⁶Тогава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже. ¹⁷И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, &lt;или&gt; Хълма на челюстта.} ¹⁸А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните? ¹⁹Но Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече &lt;мястото&gt;, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, &lt;както се нарича и&gt; до днес. ²⁰И той съди Израиля във времето на филистимското &lt;господаруване&gt; двадесет години.

Chapter 16

¹След това, Самсон отиде в Газа, гдето видя една блудница, и влезе при нея. ²&lt;И каза се&gt; на газяните: Самсон дойде тук. А те го обиколиха и цяла нощ седяха в засада за него при градската порта; и таеха се цяла нощ, като казваха: Преди да съмне утре ще го убием. ³А Самсон спа до среднощ; и, като стана в полунощ, хвана вратите на градската порта и двата стълба, та ги изкърти заедно с лоста, тури ги на рамената си, и изнесе ги на върха на хълма, който е срещу Хеврон. ⁴След това, той залюби една жена в долината Сорик на име Далила. ⁵И филистимските началници, като дойдоха при нея, рекоха й: Предумай го и виж в що се състои голямата му сила, и как можем му надви та да го вържем, за да го оскърбим; а ние ще ти дадем всеки по хиляда и сто сребърника. ⁶Далила, прочее, каза на Самсона: Яви ми, моля, в що се състои голямата ти сила, и с какво трябва да те вържат, за да те оскърбят. ⁷И рече й Самсон: Ако ме вържат със седем пресни тетиви, още не изсъхнали, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. ⁸Тогава филистимските началници й донесоха седем пресни тетиви, още не изсъхнали; и тя го върза с тях. ⁹(А в спалнята й имаше засада). И тя му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той скъса тетивите, както би се скъсала връв от кълчища, когато се допре {Еврейски: когато помирише.} до огъня. И силата му не се узна. ¹⁰После Далила каза на Самсона: Ето, ти си ме подиграл и си ме излъгал; кажи ми сега, моля, с какво трябва да те вържат. ¹¹А той й рече: Ако ме вържат яко с нови въжета, още не употребявани, тогава ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. ¹²Далила, прочее, взе нови въжета та го върза с тях, и рече му: Филистимците връх тебе, Самсоне! (А засадата седеше в спалнята). А той ги скъса от мишците си като нишка. ¹³Тогава Далила рече на Самсона: До сега си ме подигравал и си ме лъгал; кажи ми с какво трябва да те вържат. А той й рече: Ако втъчеш седемте плитки на главата ми в тъкането. ¹⁴И тя &lt;ги втъка и&gt; завря колчето; тогава му рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! А той се събуди от съня си, и изтръгна колчето на стана с тъкането. ¹⁵Тогава тя му рече: Как можеш да казваш: Обичам те, като сърцето ти не е с мене? Ето, тия три пъти ти ме излъга и не ми яви в що се състои голямата ти сила. ¹⁶И понеже му досаждаше всеки ден с думите си, и толкоз настояваше пред него, щото душата му се притесни до смърт, ¹⁷той й откри всичкото си сърце като й рече: Бръснач не е минавал през главата ми, защото аз съм Назирей Богу още от утробата на майка си; ако се обръсна, тогава силата ми ще се оттегли от мене, та ще стана безсилен, и ще бъда като всеки друг човек. ¹⁸А като видя Далила че й откри цялото си сърце, прати да повикат филистимските началници, като каза: Дойдете и тоя път, защото той ми откри цялото си сърце. Тогава филистимските началници дойдоха при нея, та донесоха и парите в ръцете си. ¹⁹И тя го приспа на коленете си, па повика човек та обръсна седемте плитки на главата му; и тя започна да го оскърбява. И силата му се оттегли от него. ²⁰Тогава тя рече: Филистимците връх тебе, Самсоне! И той се събуди от съня си и си каза: Ще изляза както друг път и ще се отърся. Но той не знаеше, че Господ беше се оттеглил от него. ²¹И тъй, филистимците го хванаха и избодоха очите му, и като го отведоха в Газа, вързаха го с медни окови; и той мелеше в тъмницата. ²²Но космите на главата му почнаха &lt;пак&gt; да растат след като бе обръснат. ²³И филистимските началници се събраха, за да принесат голяма жертва на бога си Дагона и да се развеселят, защото си рекоха: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни Самсона. ²⁴И когато го видяха людете, хвалеха бога си, казвайки: Нашият бог предаде в ръката ни неприятеля ни, разорителя на земята ни, който е убил множество от нас. ²⁵И когато се развеселиха сърцата им, рекоха: Повикайте Самсона, за да му се подиграваме {Еврейски: Да стане за подигравка.}. И тъй, повикаха Самсона из тъмницата, та стана за подигравка пред тях; след което го поставиха между стълбовете &lt;на къщата&gt;. ²⁶Тогава Самсон каза на момченцето, което го държеше за ръката: Остави ме да напипам стълбовете, на които се крепи къщата, за да се подпра на тях. ²⁷А къщата беше пълна с мъже и жени; там бяха и всичките филистимски началници, и на покрива около три хиляди мъже и жени, които гледаха Самсона, като беше станал за подигравка. ²⁸Тогава Самсон извика към Господа, казвайки: Господи Иеова, помни ме, моля; и подкрепи ме, моля, само тоя път, Боже, за да отмъстя &lt;поне&gt; еднъж на филистимците за двете си очи. ²⁹И Самсон прегърна двата средни стълба, на които се крепеше къщата, и опря се на тях, на единия с дясната си ръка, и на другия с лявата. ³⁰И рече Самсон: Нека умра с филистимците. И наведе се с всичката си сила; и къщата падна върху началниците и върху всичките люде, които бяха в нея. Така, умрелите, които той уби при смъртта си, бяха повече от ония, които бе убил през живота си. ³¹Тогава братята му и целият му бащин дом слязоха и като го взеха, занесоха го та го погребаха в гроба на баща му Маноя, между Сарая и Естаол. И той съди Израиля двадесет години.

Chapter 17

¹Имаше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей. ²Той каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори &lt;клетвата&gt; като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа. ³И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе. ⁴Но той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха &lt;поставени&gt; в дома на Михея. ⁵И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник. ⁶В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно. ⁷И имаше един момък от Витлеем Юдов, &lt;град&gt; на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец. ⁸Тоя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери &lt;място&gt;, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя. ⁹И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря &lt;място&gt;. ¹⁰И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него. ¹¹И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му. ¹²И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща. ¹³Тогава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Chapter 18

¹В онова време нямаше цар в Израиля; и в ония дни Дановото племе си търсеше притежание, гдето да се засели, защото до оня ден не беше им се паднало наследство между Израилевите племена. ²И данците изпратиха от рода си петима мъже от цялото си число, храбри мъже, от Сарая и от Естаол, за да съгледат земята и да я изследват, като им казаха: Идете, изследвайте земята. И те дойдоха до Михеевата къща, в Ефремовата хълмиста земя и там пренощуваха, ³&lt;защото&gt;, като се приближиха до Михеевата къща, познаха гласа на младия левитин и свърнаха там та му казаха: Кой те доведе тук? и що правиш на това място? и какво ти се пада тук? ⁴А той им рече: Така и така ми направи Михей, и пазари ме, та му станах свещеник. ⁵И те му рекоха: Молим, допитай се до Бога, за да узнаем дали ще бъде благополучно пътешествието, по което отиваме. ⁶А свещеникът им каза: Идете с мир; пътешествието, по което отивате, е пред Господа. ⁷Тогава петимата мъже тръгнаха; и като дойдоха в Лаис, видяха, че людете в него живееха безгрижно, както сидонците, спокойно и без страх, защото нямаше в земята властелин, който да ги притеснява в нещо; и те бяха далеч от сидонците, и нямаха сношение с никого. ⁸Те, прочее, се върнаха при братята си в Сарая и Естаол; и братята им рекоха: Какво &lt;ще кажете&gt; вие? ⁹А те рекоха: Станете, нека отидем против тях; защото видяхме земята, и, ето, много е добра. Вие &lt;още&gt; седите ли? Не се обленявайте да идете и влезете, за да завладеете земята. ¹⁰Като отидете ще намерите люде, които живеят безгрижно и на обширна земя, (защото Бог я даде в ръката ни), земя, в която няма оскъдност от нищо, каквото има на света. ¹¹И тъй, потеглиха от там, от Дановия род, от Сарая и от Естаол, шестстотин мъже препасани с войнишки оръжия. ¹²И отивайки, те разположиха стан у Кириатиарим в Юда; за това нарекоха онова място Маханедан {Т.е., Данов стан.}, &lt;както се казва и&gt; до днес; ето то се намира зад Кириатиарим. ¹³И от там преминаха в Ефремовата хълмиста земя та дойдоха до Михеевата къща. ¹⁴Тогава петимата мъже, които бяха ходили да съгледат местността Лаис, проговориха, казвайки на братята си: Знаете ли, че в тия къщи има ефод и домашни идоли, изваян идол и леян кумир? Сега, прочее, размислете, какво трябва да направите. ¹⁵И така, те се отбиха там, та отидоха в къщата на младия левитин (&lt;ще каже&gt;, в Михеевата къща) и го поздравиха. ¹⁶И шестте стотин мъже, които бяха от данците, застанаха, препасани с войнишките си оръжия, във входа на вратата. ¹⁷Тогава петимата мъже, които бяха отишли да съгледат земята, отидоха, влязоха там, та взеха изваяния идол, ефода, домашните идоли, и леяния кумир; а свещеникът стоеше във входа на вратата с шестте стотин мъже, които бяха препасани с войнишки оръжия. ¹⁸И когато влязоха те в Михеевата къща и изнесоха изваяния идол, ефода, домашните идоли и леяния кумир, свещеникът им рече: Що правите вие? ¹⁹А те му рекоха: Мълчи! тури ръката си на устата си, та дойди с нас и бъди ни отец и свещеник. По-добре ли ти е да бъдеш свещеник на дома на един човек, или да бъдеш свещеник на едно племе и на един род в Израиля? ²⁰На това свещеникът сърдечно се зарадва, и, като взе ефода, домашните идоли, и изваяния идол, отиваше си всред людете. ²¹И те се обърнаха та потеглиха, като туриха пред себе си децата и добитъка и по-скъпите си вещи. ²²Когато те се бяха отдалечили от Михеевата къща, човеците от къщите съседни с Михеевата къща, се събраха и застигнаха данците. ²³И като извикаха на данците, тия обърнаха лицата си та рекоха на Михея: Що ти е та си събрал при себе си такова множество? ²⁴А той каза: Взехте ми боговете, които си направих, и свещеника, и тръгнахте; и що повече ми остава? Как, прочее, ми казвате: Що ти е? ²⁵А данците му рекоха: Да се не чуе гласът ти между нас, да не би да ви нападнат разгневени мъже, та изгубиш живота си и живота на домашните си. ²⁶И данците вървяха по пътя си; а Михей, като видя, че те са по-силни от него, върна се та дойде у дома си. ²⁷Те, прочее, взеха това, що беше направил Михей, и свещеника когото имаше, та дойдоха в Лаис, при люде спокойни и живеещи без страх; и поразиха ги с острото на ножа и изгориха града с огън. ²⁸И нямаше кой да го избави, защото беше далеч от Сидон, и те нямаха сношения с никого. Градът бе в долината до Вет-реов; и те го съградиха &lt;изново&gt; и се заселиха в него. ²⁹И нарекоха града Дан, по името на баща си Дан, който се е родил на Израиля; а по-напред името на града беше Лаис. ³⁰Тогава данците си поставиха изваяния идол; а Иоанатан, син на Гирсона, син на Моисея, - той и потомците му бяха свещеници на Дановото племе до времето, когато земята {Т.е., като представена от Божия ковчег.} се плени. ³¹Така те си поставиха изваяния идол, който Михей бе направил, и който оставаше там през цялото време, когато Божият дом беше в Сило.

Chapter 19

¹В ония дни, когато нямаше цар в Израиля, имаше един левитин, който живееше на отвъдната страна на Ефремовата хълмиста земя, и който си беше взел наложница от Витлеем Юдов. ²Но наложницата му блудствува против него, и отиде си от него в бащината си къща във Витлеем Юдов, гдето остана около четири месеца. ³И мъжът й стана, та отиде подир нея, за да й говори любезно и да я върне, &lt;като водеше&gt; със себе си слугата си и два осела. И тя го въведе в бащината си къща; и когато го видя бащата на младата, посрещна го с радост. ⁴И тъст му, бащата на младата, го задържа, та преседя с него три дена; и ядоха и пиеха и пренощуваха там. ⁵На четвъртия ден, като станаха рано, той се дигна да си иде; но бащата на младата рече на зетя си: Подкрепи сърцето си с малко хляб и после ще си отидеш. ⁶И така, седнаха та ядоха и пиха двамата заедно; после бащата на младата рече на мъжа: Склони, моля, да пренощуваш, и нека се развесели сърцето ти. ⁷Обаче, човекът се дигна да си иде; но понеже тъст му настояваше пред него, той пак пренощува там. ⁸А на петия ден стана рано да си иде; но бащата на младата рече: Подкрепи, моля, сърцето си. И останаха догдето превали денят, като ядоха двамата. ⁹Сетне, когато човекът стана да си отиде - той и наложницата му и слугата му, рече тъст му, бащата на младата: Ето, сега денят преваля към вечер; пренощувайте, моля. Ето, денят е на свършване; пренощувай тук и нека се развесели сърцето ти; а утре тръгнете рано на път, за да отидеш у дома си. ¹⁰Но човекът не склони да пренощува, а като стана, тръгна и дойде срещу Евус (който е Ерусалим), като &lt;водеше&gt; със себе си два оседлани осела; и наложницата му беше с него. ¹¹Когато се приближиха до Евус, денят беше много преминал; и слугата рече на господаря си: Дойди, моля, нека се отбием в тоя град на евусите, за да пренощуваме в него. ¹²Но господарят му рече: Няма да се отбием в град на чужденци, гдето не се намират от израилтяните, но ще заминем за Гавая. ¹³Рече още на слугата си: Дойди, нека се приближим до едно от тия места, и ще пренощуваме в Гавая или в Рама. ¹⁴И тъй, те заминаха та вървяха; а зайде им слънцето близо при Гавая, която принадлежи на Вениамина. ¹⁵И там се отбиха, за да влязат да пренощуват в Гавая; и когато влезе, седна край градската улица, защото никой не ги прибираше в къщата си, за да пренощуват. ¹⁶И, ето, един старец идеше вечерта от работата си на полето; и тоя човек беше от хълмистата земя на Ефрема и пришелствуваше в Гавая, а местните човеци бяха вениаминци. ¹⁷И като подигна очи и видя пътника на градската улица, старецът &lt;му&gt; каза: Къде отиваш? и от где идеш? ¹⁸А той му рече: Ние заминаваме от Витлеем Юдов към отвъдната страна на хълмистата земя на Ефрема, отдето съм аз. Ходих до Витлеем Юдов, и &lt;сега&gt; отивам за Господния дом; а никой не ме прибира в къщата си. ¹⁹А пък ние си имаме плява и храна за ослите си, също и хляб и вино за мене и за слугинята ти и за момчето, което е със слугите ти; нямаме нужда от нищо. ²⁰И старецът рече: Бъди спокоен; обаче, всичките ти нужди нека понеса аз; само да не пренощуваш на улицата. ²¹И така, той го въведе в къщата си, и даде зоб на ослите; а те си умиха нозете и ядоха и пиха. ²²Като веселяха сърцата си, ето, едни градски мъже, развратници, обиколиха къщата, блъскаха на вратата, и говореха на стареца домакин, казвайки: Изведи човека, който влезе в къщата ти, за да го познаем. ²³А човекът, &lt;то ест&gt;, домакинът, излезе при тях та им каза: Не, братя мои! моля, недейте прави това зло; тъй като тоя човек е мой гост, {Еврейски: е възлязъл в къщата ми.} недейте струва това безумие. ²⁴Ето дъщеря ми, девица, и неговата наложница; тях ще изведа вън сега; опозорете ги, и сторете им каквото ви е угодно; но на тоя човек да не сторите едно такова безумно дело. ²⁵Но мъжете не искаха да го послушат; за това, човекът взе наложницата му та им я изведе вън; и те я познаха и обезчестяваха я цялата нощ дори до утринта, а като се зазори пуснаха я. ²⁶И тъй призори жената дойде и падна при вратата на къщата на човека, гдето беше господарят й, &lt;и там лежа&gt; до съмване. ²⁷И на утринта господарят й стана та отвори вратата на къщата и излизаше, за да си отиде по пътя, и ето наложницата му паднала при вратата на къщата, и ръцете й на прага. ²⁸И рече й: Стани да си отидем. Но нямаше отговор. Тогава човекът я дигна на осела, и стана та отиде на мястото си. ²⁹И като дойде в дома си, взе нож, хвана наложницата си, и я разсече член по член {Еврейски: според костите й.} на дванадесет части, и прати ги във всичките предели на Израиля. ³⁰И всички, които видяха това, думаха: Не е ставало, нито се е виждало такова нещо от деня, когато израилтяните излязоха из Египетската земя, до днес; размислете, прочее, затова, съветвайте се, и изказвайте се.

Chapter 20

¹Тогава всичките израилтяни излязоха, и цялото общество, от Дан до Вирсавее, заедно с Галаадската земя, се събра като един човек пред Господа в Масфа. ²И людете от всичките краища, всичките Израилеви племена, четиристотин хиляди мъже пешаци, които теглеха меч, се представиха в събранието на Божите люде. ³И вениаминците чуха, че израилтяните отишли в Масфа. И израилтяните казаха: Разправете ни как стана това зло. ⁴И левитинът, мъжът на убитата жена, в отговор рече: Дойдох в Гавая Вениаминова, аз и наложницата ми, за да пренощуваме. ⁵А гавайските мъже се подигнаха против мене, и през нощта обиколиха къщата в която бях; мене искаха да убият, а наложницата ми изнасилваха, та умря. ⁶Затова взех наложницата си та я разсякох и я изпратих по всичките предели на Израилевото наследство; защото те извършиха разврат и безумие в Израиля. ⁷Гледайте, вие израилтяните, всинца вие, съветвайте се тук помежду си, и дайте мнението си. ⁸Тогава всичките люде станаха като един човек и казаха: Никой от нас няма да отиде в шатъра си, нито ще се върне някой от нас в къщата си, ⁹но ето сега какво ще направим на Гавая, &lt;ще отидем&gt; против нея по жребие; ¹⁰и ще вземем по десет мъжа на сто от всичките Израилеви племена, и по сто на хиляда, и по хиляда на десет хиляди, които да донесат храна на людете, та, като стигнат в Гавая Вениаминова, да им сторят според всичкото безумие, което те извършиха в Израиля. ¹¹И тъй, събраха се против града всичките Израилеви мъже, обединени като един човек. ¹²Тогава Израилевите племена пратиха мъже по цялото Вениаминово племе да казват: Какво е това нечестие, което се е извършило помежду ви? ¹³Сега, прочее, предайте човеците, ония развратници, които са в Гавая, за да ги избием, и да отмахнем това зло от Израиля. Но Вениамин отказа да послуша гласа на братята си израилтяните; ¹⁴и вениаминците се събраха от градовете си на Гавая, за да излязат на бой против израилтяните. ¹⁵И в оня ден вениаминците, &lt;излезли&gt; от градовете, като се преброиха, бяха двадесет и шест хиляди мъже, които теглеха меч, освен жителите на Гавая, които се преброиха седемстотин отборни мъже. ¹⁶Между всички тия люде имаше седемстотин отборни мъже леваци, които всички можеха с прашка да хвърлят камъни на косъм и всеки път да улучат. ¹⁷А без Вениамина, Израилевите мъже, като се преброиха, бяха четиристотин хиляди мъже, които теглеха меч; всички тия бяха военни мъже. ¹⁸Тогава израилтяните станаха, възлязоха във Ветил, та се допитаха до Бога, казвайки: Кой от нас да възлезе пръв против вениаминците? А Господ каза: Юда &lt;да излезе&gt; пръв. ¹⁹И тъй, на утринта израилтяните станаха та разположиха стан против Гавая. ²⁰И Израилевите мъже излязоха на бой против Вениамина; и опълчиха се Израилевите мъже на бой против тях в Гавая. ²¹А вениаминците излязоха из Гавая, та в оня ден повалиха на земята двадесет и две хиляди мъже от Израиля. ²²Но людете, Израилевите мъже, се ободриха и опълчиха се пак на бой, на мястото, гдето бяха се опълчили първия ден. ²³Защото израилтяните бяха възлезли и плакали пред Господа до вечерта, и бяха се допитали до Господа, казвайки: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? И Господ беше казал: Възлезте против него. ²⁴И така, на втория ден израилтяните се приближиха при вениаминците. ²⁵А на втория ден Вениамин излезе из Гавая против тях та повали на земята още осемнадесет хиляди мъже от израилтяните; всички тия теглеха меч. ²⁶Тогава всичките израилтяни и всичките люде влязоха та дойдоха във Ветил и плакаха, и седнаха там пред Господа, и постиха в оня ден до вечерта; и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви пред Господа. ²⁷После израилтяните се допитаха до Господа, (защото през ония дни ковчегът на Божия завет беше там, ²⁸и Финеес, син на Елеазара, Аароновият син, служеше пред него през ония дни), и запитаха: Да възлезем ли пак на бой против потомците на брата ни Вениамина? или да престанем? И Господ каза: Възлезте, защото утре ще ги предам в ръката ви. ²⁹Тогава Израил постави засада около Гавая. ³⁰И на третия ден израилтяните излязоха против вениаминците, та се опълчиха против Гавая както в предишните дни. ³¹А вениаминците излязоха против людете, отвлякоха се от града, и почнаха както в предишните дни да поразяват людете по пътищата, (от които единият отива към Ветил, а другият към Гавая), и убиха в полето около тридесет мъже от Израиля. ³²Затова вениаминците си казаха: Те падат пред нас както по-напред. А израилтяните рекоха: Да побегнем и да ги отвлечем от града към пътищата. ³³Тогава всичките Израилеви мъже станаха от мястото си, та се опълчиха във Ваал-тамар, и засадата на Израиля изкочи от мястото си, от Гавайската ливада. ³⁴И дойдоха против Гавая десет хиляди отборни мъже от целия Израил, и битката ставаше ожесточена; но &lt;вениаминците&gt; не знаеха, че бедата ги застигаше. ³⁵Защото Господ порази Вениамина пред Израиля; и в оня ден израилтяните погубиха от вениаминците двадесет и пет хиляди и сто мъже; те всички теглеха меч. ³⁶И вениаминците видяха, че бяха поразени. Защото израилевите мъже отстъпиха пред вениаминците, като разчитаха на засадата, която бяха поставили против Гавая. ³⁷Тогава засадата побърза та се спусна върху Гавая; и засадата дебнеше напред, и поразиха целия град с острото на ножа. ³⁸А Израилевите мъже бяха определили знак с ония, които бяха в засадата, да направят да се издигне от града голям стълб дим. ³⁹И когато израилтяните отстъпиха в битката, Вениамин почна да поразява, и уби от израилтяните около тридесет мъже, защото си рекоха: Наистина те падат пред нас както при първата битка. ⁴⁰Но когато облакът почна да се издига от града в димен стълб, вениаминците погледнаха назад, и, ето, целият град се издигаше &lt;в дим&gt; към небето. ⁴¹Тогава се повърнаха Израилевите мъже; и Вениаминовите мъже се смутиха, защото видяха, че бедата ги постигна. ⁴²Затова обърнаха се пред Израилевите мъже към пътя за пустинята; но битката ги притисна; и те погубваха всред градовете ония които излизаха из тях. ⁴³Заобиколиха вениаминците, гониха ги, и тъпкаха ги лесно до срещу Гавая към изгрева на слънцето. ⁴⁴И паднаха от Вениамина осемнадесет хиляди мъже, - всички храбри мъже. ⁴⁵Прочее, те се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; а &lt;израилтяните&gt; набраха от тях пабирък по пътищата, пет хиляди мъже, после ги гониха до Гидом и &lt;там&gt; убиха от тях две хиляди мъже. ⁴⁶Така, всичките, които паднаха в оня ден от Вениамина, бяха двадесет и пет хиляди мъже, които теглеха меч, - всички храбри мъже. ⁴⁷А шестстотин мъже се обърнаха та побягнаха към пустинята в канарата Римон; и седяха в канарата Римон четири месеца. ⁴⁸А Израилевите мъже се обърнаха върху вениаминците, та ги поразиха с острото на ножа, както градски човек, така и добитък, и всичко що се намираше; и предадоха на огън всичките градове, които намираха.

Chapter 21

¹А Израилевите мъже бяха се заклели в Масфа, казвайки: Ни един от нас да не даде дъщеря си на вениаминец за жена. ²И людете дойдоха във Ветил та седяха там до вечерта пред Бога, и те с висок глас плакаха горко. ³И рекоха: Защо, Господи Израилеви Бог, стана това в Израиля, та липса днес едно племе от Израиля? ⁴И на утрешния ден, людете станаха рано та издигнаха там олтар, и принесоха всеизгаряния и примирителни жертви. ⁵Тогава израилтяните казаха: Кой измежду всичките Израилеви племена не възлезе на събранието при Господа? Защото бяха направили голяма клетва относно онзи, който не би дошъл при Господа в Масфа, като бяха рекли: Непременно да се умъртви. ⁶И израилтяните се разкаяха за брата си Вениамина, казвайки: Днес се отсече едно племе от Израиля. ⁷Какво да сторим за оцелелите от тях, за да имат жени, тъй като се заклехме в Господа да им не дадем жени от дъщерите си? ⁸Затова казаха: Кой измежду Израилевите племена не възлезе в Масфа при Господа? И, ето, от Явис галаадски не беше дошъл никой на събранието в стана. ⁹Защото, като се преброиха людете, ето, нямаше там ни един от жителите на Явис галаадски. ¹⁰За това, обществото прати там дванадесет хиляди от най-храбрите мъже и казаха им със заповед: Идете, поразете жителите на Явис галаадски с острото на ножа, с жените и децата. ¹¹И ето какво да направите: погубете съвсем всеки от мъжки пол, и всяка жена, която е лежала с мъж. ¹²А между жителите на Явис галаадски намериха четиристотин млади девици, които не бяха познали мъж, като не бяха лежали с мъж; и доведоха ги в стана у Сило, което е в Ханаанската земя. ¹³Тогава цялото общество прати да говорят на вениаминците, които бяха в канарата Римон, и да им прогласят мир. ¹⁴И тъй, вениаминците незабавно се върнаха; и те им дадоха за жени ония, които бяха оставили живи от Явис галаадските жени; но пак не им стигнаха. ¹⁵И людете се смилиха за Вениамина, защото Господ беше направил пролом между Израилевите племена. ¹⁶Тогава старейшините на обществото казаха: Що да сторим за оцелелите, за да имат жени, тъй като жените са изтребени от Вениамина? ¹⁷И рекоха: Наследство е потребно за оцелелите от Вениамина, за да не изчезне едно племе от Израиля; ¹⁸а пак ние не можем да им дадем жени от дъщерите си, защото израилтяните се заклеха, казвайки: Проклет, който даде жена на Вениамина. ¹⁹Тогава рекоха: Ето, всяка година става празник Господу в Сило, което е на север от Ветил на изток от пътя, който отива от Ветил в Сихем, и на юг от Левона. ²⁰И така, заповядаха на вениаминците, казвайки: Идете, крийте се в лозята; ²¹и гледайте, и, ето, ако силоенските дъщери излязат да играят хоро, тогава излезте из лозята та си грабнете всеки за себе си жена от силоенските дъщери, па си идете във Вениаминовата земя. ²²И когато бащите им или братята им, дойдат при нас, за да се оплачат, ние ще им речем: Бъдете благосклонни към тях заради нас, понеже в битката ние не задържахме жена за всекиго; а сега вие не сте им ги дали, та да сте виновни. ²³И вениаминците сториха така, и според числото си взеха жени от играещите хоро; после си тръгнаха и се върнаха в наследството си, и съградиха&lt; изново&gt; градовете и живееха в тях. ²⁴Тогава израилтяните тръгнаха от там, всеки за в племето си и в рода си, и излязоха от там всеки за в наследството си. ²⁵В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

Ruth

Chapter 1

¹В дните когато съдиите съдеха, настана глад в земята. И един човек от Витлеем Юдов отиде да престои в Моавската земя, той, и жена му, и двамата му сина. ²Името на човека беше Елимелех, а името на жена му Ноемин, а имената на двамата му сина Маалон и Хелеон; те бяха ефратци от Витлеем Юдов. И дойдоха в Моавската земя и там останаха. ³И Елимелех, мъжът на Ноемин, умря; и тя остана с двамата си сина. ⁴И те си взеха жени моавки, &lt;на които&gt; името на едната беше Орфа, а името на другата Рут; и живяха там около десет години. ⁵Тогава умряха Маалон и Хелеон, и двамата, тъй че жената се лиши от двамата си сина и от мъжа си. ⁶След това тя стана със снахите си да се върне от Моавската земя, защото беше чула в Моавската земя, че Господ посетил людете Си и им дал хляб. ⁷И тъй, тя излезе от мястото, гдето беше, и двете й снахи с нея, и вървяха по пътя да се върнат в Юдовата земя. ⁸Сетне Ноемин каза на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да постъпва с благост към вас, както вие постъпвахте към умрелите и към мене. ⁹Господ да ви даде да намерите спокойствие, всяка в дома на мъжа си. Тогава ги целуна; а те плакаха с висок глас. ¹⁰И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде. ¹¹Но Ноемин каза: Върнете се, дъщери мои, защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже? ¹²Върнете се, дъщери мои, идете защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда; даже ако се омъжех тая нощ, па и родях синове, ¹³вие бихте ли ги чакали догде порастат? Бихте ли се въздържали заради тях да се не омъжите? Не, дъщери мои; &lt;върнете се&gt;, понеже съм много огорчена заради вас, гдето Господната ръка се е простирала против мене. ¹⁴А като плакаха пак с висок глас, Орфа целуна свекърва си, а Рут се привърза при нея. ¹⁵Тогава рече Ноемин: Ето, етърва ти се върна при людете си и при боговете си; върни се и ти подир етърва си. ¹⁶А Рут каза: Не ме умолявай да те оставя и да не дойда подире ти; защото, гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог; ¹⁷гдето умреш ти, и аз ще умра, и там ще се погреба; така да ми направи Господ, да! и повече да притури, ако друго, освен смъртта, ме разлъчи от тебе. ¹⁸И &lt;Ноемин&gt;, като видя, че тя настояваше да иде с нея, престана да й говори. ¹⁹И тъй, двете вървяха докато дойдоха във Витлеем. И когато стигнаха във Витлеем, целият град се раздвижи поради тях; и жените думаха: Това ли е Ноемин? ²⁰А тя им каза: Не ме наричайте Ноемин {Т.е., Благоугодност.} наричайте ме Мара {Т.е., Горест.} защото Всесилният ме твърде огорчи. ²¹Пълна излязох; а Господ ме доведе празна. Защо ме наричате Ноемин, тъй като Господ е заявил против мене, и Всесилният ме е оскърбил? ²²Така се върна Ноемин, и с нея снаха й Рут, моавката, която дойде от Моавската земя. Те стигнаха във Витлеем в началото на ечемичната жетва.

Chapter 2

¹А Ноемин имаше един сродник по мъжа си, многоимотен човек, от рода на Елимелеха, на име Вооз. ²И моавката, Рут, каза на Ноемин: Да отида на нивата да събирам класове подир онзи, чието благоволение придобия. И тя й рече: Иди, дъщерьо моя. ³И тя отиде, и като стигна, събираше класове в нивата подир жетварите; и случи й се да попадне на нивата, която беше дал на Вооза, човекът от рода на Елимелеха. ⁴И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас! И те му отговориха: Господ да те благослови! ⁵Тогава Вооз рече на слугата си, настойника на жетварите: Чия е тая млада жена? ⁶И слугата, настойникът на жетварите, рече в отговор: Тая млада жена е моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя; ⁷и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между снопите подир жетварите. И тъй тя дойде та стоя от сутринта до сега, само че си почина малко в къщи. ⁸Тогава Вооз рече на Рут: Чуеш ли, дъщерьо моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук при момичетата ми. ⁹Нека очите ти бъдат в нивата, гдето ще жънат, и ходи подир тях; ето, аз заръчах на момчетата да се не досягат до тебе; и когато си жадна, иди при съдовете та пий от онова, което момчетата са налели. ¹⁰И тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как придобих аз твоето благоволение, та да ме пригледаш, като съм чужденка? ¹¹А Вооз в отговор й рече: Каза ми се напълно всичко, що си сторила на свекърва си подир смъртта на мъжа си, и как си оставила баща си и майка си и родината си, та си дошла между люде, които по-преди не си познавала. ¹²Господ да ти отплати за делото ти, и пълна награда да ти се даде от Господа Израилевия Бог, под Чиито крила си дошла да се подслониш. ¹³И тя рече: Да придобия твоето благоволение, господарю мой; понеже ти ме утеши и понеже говори благосклонно на слугинята си, ако и да не съм като някоя от твоите слугини. ¹⁴И когато настана времето за ядене, Вооз й рече: Дойди тука, та яж от хляба, и натопи залъка си в оцета. Тя, прочее, седна до жетварите; а той й подаде пържена пшеница, та яде и се насити и остави нещо. ¹⁵А като стана да бере класове, Вооз заповяда на момчетата си, като каза: И между снопите нека събира класове; не я мъмрете; ¹⁶и даже изваждайте нещо за нея от ръкойките и оставяйте го, и нека го събира без да й забранявате. ¹⁷Така тя береше класове в нивата до вечерта; па очука събраното, и то беше около една ефа ечемик. ¹⁸И взе това та влезе в града, и свекърва й видя колко класове бе събрала; и &lt;Рут&gt; извади та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила. ¹⁹И свекърва й рече: Где събира днес класове? и где работи? Благословен да бъде оня, който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия &lt;нива&gt; бе работила, като каза: Името на човека, у когото работих днес, е Вооз. ²⁰И Ноемин рече на снаха си: Благословен от Господа оня, който не лиши от милостта си ни живите, ни умрелите. Рече й още Ноемин: Тоя човек е от нашия род, близък нам сродник. ²¹И Рут моавката каза: При това, той ми рече: Да не се делиш от момчетата ми докато не свършат цялата ми жетва. ²²И Ноемин рече на снаха си Рут: Добре е, дъщерьо моя, да излизаш с неговите момичета, и да те не срещат в друга нива. ²³И така, тя се привърза при момичетата на Вооза, за да бере класове догде се свърши ечемичната жетва и пшеничната жетва; и седеше със свекърва си.

Chapter 3

¹След това, свекърва й Ноемин й рече: Дъщерьо моя, да не потърся ли спокойствие за тебе та да благоденствуваш? ²И сега, не е ли от нашия род Вооз, с чиито момичета беше ти? Ето, тая нощ той вее ечемика на гумното. ³Умий се, прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите си и слез на гумното; но да се не покажеш на човека, догде не е свършил яденето и пиенето си. ⁴И като си ляга, забележи мястото гдето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що трябва да направиш. ⁵А тя й рече: Всичко, що ми казваш, ще сторя. ⁶И тъй слезе на гумното, та стори всичко, що й заповяда свекърва й. ⁷А Вооз, като яде и пи и сърцето му се развесели, отиде да си легне край купа ечемик; а тя дойде тихо та подигна покривката от нозете му и легна. ⁸И около среднощ човекът се стресна и обърна; и, ето, жена лежеше при нозете му. ⁹И рече: Коя си ти? И тя отговори: Аз съм слугинята ти Рут; простри, прочее, полата си над слугинята си, защото си&lt; ми&gt; близък сродник. ¹⁰А той каза: Благословена да си от Господа, дъщерьо; тая последна доброта, която си показала, е по-голяма от предишната, гдето ти не отиде след млади, били те сиромаси или богати. ¹¹И сега, дъщерьо, не бой се; аз ще сторя за тебе всичко що казваш; защото целият град на людете ми знае, че си добродетелна жена. ¹²И сега, вярно е, че аз съм близък сродник; има, обаче, друг сродник по-близък от мене. ¹³Остани тая нощ и утре, ако иска той да изпълни към тебе длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но, ако не иска да изпълни към тебе длъжността на сродник, тогава &lt;заклевам се&gt; в живота на Господа, аз ще изпълня тая длъжност към тебе. Пренощувай тук. ¹⁴И тя лежа при нозете му до сутринта, и стана преди да може човек да разпознава човека, защото той рече: Нека не се знае, че жена е дохождала на гумното. ¹⁵Рече още: Донеси покривалото, което е върху тебе, и дръж го. И като го държеше, той премери шест &lt;мери&gt; ечемик, та го натовари на нея; и тя си отиде в града. ¹⁶И като дойде при свекърва си, тя й каза: Що ти &lt;стана&gt;, дъщерьо моя. И тя й разправи всичко, що й стори човекът. ¹⁷Каза още: Даде ми тия шест &lt;мери&gt; ечемик, защото ми рече: Да не идеш празна при свекърва си. ¹⁸А тя рече: Седни, дъщерьо моя, догде видиш как ще се свърши работата; защото човекът няма да се спре, докато не свърши работата &lt;още&gt; днес.

Chapter 4

¹И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна. ²Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха. ³После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха; ⁴а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя. ⁵И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му. ⁶Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя &lt;нивата&gt;. ⁷А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше &lt;обичаят&gt;: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля. ⁸За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката. ⁹Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново. ¹⁰А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес. ¹¹И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем; ¹²и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда. ¹³И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син. ¹⁴И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля. ¹⁵Тоя &lt;син&gt; ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина. ¹⁶И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница. ¹⁷И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща. ¹⁸И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона, ¹⁹Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава, ²⁰Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона, ²¹Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида, ²²Овид роди Есея, а Есей роди Давида.

1 Samuel

Chapter 1

¹Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец. ²Той имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца. ³Тоя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа. ⁴И &lt;една година&gt;, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й; ⁵а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й. ⁶А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й. ⁷(Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така &lt;Фенина&gt; я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше). ⁸Но мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина? ⁹А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм). ¹⁰Тя, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много. ¹¹И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му. ¹²А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й. ¹³Защото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна. ¹⁴За туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино. ¹⁵А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа. ¹⁶Не считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега. ¹⁷Тогава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. ¹⁸И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече &lt;скръбно&gt;. ¹⁹И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни. ²⁰И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, &lt;каза&gt;: От Господа го изпросих. ²¹И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си. ²²Но Анна не отиде, защото рече на мъжа си: &lt;Не ща да отида&gt; докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги. ²³И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби. ²⁴И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко. ²⁵И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия. ²⁶И &lt;Анна&gt; рече: О, господарю мой, &lt;заклевам се&gt; в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу. ²⁷За това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него. ²⁸Затова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.

Chapter 2

¹Тогава Анна се помоли, като казваше: - Развесели се сърцето ми в Господа; Въздигна се рога ми чрез Господа; Разшириха се устата ми срещу неприятелите ми, Защото се развеселих в спасението Ти. ²Няма свет какъвто е Господ; Защото няма друг освен Тебе, Нито канара като нашия Бог. ³Не продължавайте да говорите горделиво; Да не излезе високомерие из устата ви; Защото Господ е Бог на знания, И от Него се претеглят делата. ⁴Лъковете на силните се строшиха; А немощните се препасаха със сила. ⁵Ситите се пазариха за хляб; А гладните престанаха &lt;да гладуват. &gt;Ей, и неплодната роди седем, А многодетната изнемощя. ⁶Господ умъртвява, и съживява; Сваля в ада {Еврейски: Шеол, т.е. място на умрелите.}, и възвежда. ⁷Господ осиромашава &lt;човека&gt;, и обогатява; Смирява &lt;човека&gt;, и въздига. ⁸Въздига бедния от пръстта, И възвишава сиромаха от бунището, За да ги направи да седнат между князете, И да наследят славен престол; Защото стълбовете на земята са на Господа, Който и постави на тях вселената. ⁹Ще пази нозете на светиите Си; А нечестивите ще погинат в тъмнината; Понеже със сила не ще надделее човек. ¹⁰Противниците на Господа ще се сломят; Ще гръмне от небето против тях; Господ ще съди краищата на земята, И ще даде сила на царя Си, И ще въздигне рога на помазаника Си. ¹¹Тогава Елкана си отиде у дома си в Рама. А детето слугуваше Господу пред свещеника Илия. ¹²А Илиевите синове бяха лоши човеци, които не познават Господа. ¹³Тия свещеници постъпваха към людете така: когато някой принасяше жертва, като се вареше месото, слугата на свещеника дохождаше с тризъбна вилица в ръка ¹⁴и забождаше я в тенджерата или в котела, или в котлето, или в гърнето; и каквото издигаше вилицата, свещеникът го вземаше за себе си. Така постъпваха в Сило с всичките израилтяни, които дохождаха там. ¹⁵Даже и преди да изгорят тлъстината, слугата на свещеника дохождаше та казваше на човека, който принасяше жертвата: Дай на свещеника месо за печене, защото няма да приеме от тебе варено месо, но сурово. ¹⁶И ако човекът му речеше: Нека изгорят първо тлъстината, и &lt;сетне&gt; си вземи колкото желае душата ти, тогава му казваше: Не, но сега ще дадеш, и ако не, ще взема на сила. ¹⁷Така грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа; защото човеците се отвращаваха от Господната жертва. ¹⁸А Самуил слугуваше пред Господа, дете препасано с ленен ефод. ¹⁹И майка му правеше за него горна дрешка та му донасяше всяка година, когато дохождаше с мъжа си, за да принесе годишната жертва. ²⁰И Илий благослови Елкана и жена му, като каза: Господ да ти даде рожба от тая жена вместо заема, който дадохте на Господа. И те отидоха на мястото си. ²¹И Господ посети Анна; и тя зачна и роди три сина и две дъщери. А детето Самуил растеше пред Господа. ²²А като беше Илий много стар, чу всичко, що правили синовете му на целия Израил, и как лежели с жените, които слугували при входа на шатъра за срещане. ²³И той им рече: Защо правите такива работи? понеже слушам лоши работи за вас от всички тия люде. ²⁴Недейте, чада мои; защото не е добър слухът, който чувам; вие правите Господните люде да стават престъпници. ²⁵Ако съгреши човек на човека ще стане моление Богу за него {Или: Бог ще го съди.}; но ако съгреши някой Господу, кой ще се моли за него? Но те не послушаха гласа на баща си, защото Господ щеше да ги погуби. ²⁶А детето Самуил растеше и придобиваше благоволението и на Господа и на човеците. ²⁷Тогава дойде един Божий човек при Илия та му рече: Така казва Господ: Не съм ли Се открил явно на бащиния ти дом когато те бяха в Египет у Фараоновия дом? ²⁸И не съм ли избрал него измежду всичките Израилеви племена за Мой свещеник, за да принася жертва на олтара Ми, да гори темян и да носи ефод пред Мене? И не съм ли дал на бащиния ти дом всичките приноси чрез огън от израилтяните? ²⁹Защо, прочее, ритате жертвата Ми и приноса Ми, който съм заповядал &lt;да принасят&gt; в жилището Ми, и почиташ синовете си повече от Мене, за да се гоите с по-доброто от всичките приноси на людете Ми Израиля? ³⁰Затова Господ Израилевият Бог каза: Аз наистина думах, че твоят дом и домът на баща ти щяха да ходят пред Мене до века; но сега Господ казва: Далеч от Мене! защото ония, които славят Мене, тях ще прославя Аз, а ония, които Ме презират, ще бъдат презрени. ³¹Ето, идат дните, когато ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, така щото да няма старец в дома ти. ³²И посред всичките блага, които ще се дават на Израиля, в жилището Ми ще видиш утеснение {Или: противник.}; и не ще има старец в дома ти до века. ³³И оня от твоите, когото не отсека от олтара Си, ще бъде за изнуряване на очите ти и за огорчаване на душата ти; и всичките внуци на дома ти ще умират в средна възраст. ³⁴И това, което ще дойде върху двамата ти сина, върху Офния и Финееса, ще ти бъде знамение: в един ден и двамата ще умрат. ³⁵И Аз ще Си въздигна верен свещеник, който ще постъпва според това, което е в сърцето Ми и в душата Ми; и ще му съградя непоколебим дом; и той ще ходи пред помазаника Ми до века. ³⁶А всеки, който остане в твоя дом, ще дохожда да му се кланя за малко пари и за един хляб, и ще казва: Назначи ме, моля, на някоя от свещеническите служби, за да ям едно късче хляб.

Chapter 3

¹А в ония дни, когато детето Самуил слугуваше Господу пред Илия, слово от Господа беше рядкост, и нямаше явно видение. ²И в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, (а очите му бяха почнали да ослабват та не можеше да вижда), ³и Божият светилник не беше още изгаснал в Господния храм, гдето беше Божият ковчег, и Самуил си беше легнал, ⁴Господ повика Самуила; и той рече: Ето ме. ⁵И завтече се при Илия та рече: Ето ме, защо ме повика. А той рече: Не съм те повикал; върни се та си легни. И той отиде и си легна. ⁶А Господ извика още втори път: Самуиле! И Самуил стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защо ме повика? А той отговори: Не съм те викал, чадо мое; върни се та си легни. ⁷Самуил не познаваше още Господа; и слово от Господа не беше му се откривало. ⁸И Господ повика Самуила още трети път. И той стана та отиде при Илия и рече: Ето ме, защото ме повика. Тогава Илия разбра, че Господ е повикал детето. ⁹Затова, Илий каза на Самуила: Иди та си легни; и ако те повика, кажи: Говори, Господи, защото слугата Ти слуша. И тъй, Самуил отиде та си легна на мястото си. ¹⁰И Господ дойде та застана и извика както по-напред: Самуиле! Самуиле! Тогава Самуил каза: Говори, защото слугата Ти слуша. ¹¹Тогава Господ каза на Самуила: Ето, Аз ще извърша в Израиля едно такова дело, щото на всеки, който го чуе, ще му писнат двете уши. ¹²В оня ден ще извърша против Илия всичко, що говорих за дома му; ще почна и ще свърша. ¹³Защото му известих, че ще съдя дома му до века поради беззаконието което той знае; понеже синовете му навлякоха проклетия на себе си, а той не ги възпря. ¹⁴За това се заклех за Илиевия дом, че беззаконието на Илиевия дом няма да се очисти до века с жертва, нито с принос. ¹⁵И Самуил лежа до утринта; после отвори вратата на Господния дом. Но Самуил се боеше да каже видението на Илия. ¹⁶А Илия повика Самуила, казвайки: Самуиле! чадо мое! А той рече: Ето ме. ¹⁷И каза: Какво слово ти говори &lt;Господ?&gt; не крий го, моля, от мене. Така да ти направи Бог, да! и повече да притури, ако скриеш от мене някоя от всичките думи, които ти е говорил. ¹⁸Тогава Самуил му каза всичко, и не скри нищо от него. И рече &lt;Илий&gt;: Господ е; нека стори каквото Му е угодно. ¹⁹И Самуил растеше; и Господ бе с него, и не оставаше да падне на земята ни една от неговите думи. ²⁰И целият Израил, от Дан до Вир-савее, позна, че Самуил беше потвърден {Или: верен.} за Господен пророк, ²¹И Господ пак се явяваше в Сило; защото Господ се откриваше на Самуила в Сило чрез словеса от Господа. И Самуиловите думи се разнасяха {Или: се изпълняваха.} по целия Израил.

Chapter 4

¹В това време Израил излезе на бой против филистимците и разположи стан близо при Евен-езер; а филистимците разположиха стан в Афек. ²И филистимците се опълчиха против Израиля; и когато започнаха битката, Израил се пръсна пред филистимците, и около четири хиляди мъже бяха убити на полесражението. ³А като дойдоха людете в стана, Израилевите старейшини казаха: Защо ни порази Господ днес пред филистимците? Нека донесем при себе си ковчега &lt;за плочите&gt; на Господния завет от Сило, тъй щото, като дойде всред нас, да ни избави от ръката на неприятелите ни. ⁴И така, людете пратиха в Сило, та донесоха от там ковчега на завета на Господа на Силите, Който обитава между херувимите; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха там с ковчега на Божия завет. ⁵И като дойде ковчегът на Господният завет в стана, целият Израил възкликна с голям глас, тъй щото земята проехтя. ⁶А филистимците като чуха шума на възклицанието, рекоха: Що значи това шумно и голямо възклицание в стана на евреите? и научиха се, че Господният ковчег дошъл в стана. ⁷Тогава филистимците се уплашиха, защото казваха: Бог е дошъл в стана. И рекоха: Горко ни! Защото такова нещо не е ставало до сега. ⁸Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тия мощни богове? Тия са боговете, които поразиха египтяните с всякаква язва в пустинята. ⁹Укрепете се, филистимци, бъдете мъжествени, за да не станете слуги на евреите, както те станаха на вас; бъдете мъжествени, та се бийте с тях. ¹⁰Тогава филистимците се биха; и Израил беше поразен, и всеки побягна в шатъра си; и стана много голямо поражение, защото паднаха тридесет хиляди пешаци от Израиля. ¹¹и Божият ковчег бе хванат; и двамата Илиеви сина, Офний и Финеес, бяха убити. ¹²Тогава един човек от Вениамина се завтече от битката, та отиде в Сило, в същия ден, с раздрани дрехи и с пръст на главата си. ¹³И като стигна, ето, Илий седеше на стола си край пътя та пазеше, защото сърцето му трепереше за Божия ковчег. И когато дойде човекът в града та извести това, целият град извика. ¹⁴А Илий, като чу шума на викането каза: Що значи тоя шум и глъч? И човекът дойде бързо та извести на Илия. ¹⁵Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му бяха ослабнали та не можеше да вижда. ¹⁶И човекът каза на Илия: Аз дойдох от сражението; още днес избягах от битката. И рече: Що стана, чадо мое? ¹⁷И вестителят в отговор рече: Израил побягна пред филистимците, при това стана голямо поражение между людете, освен това и двамата ти сина, Офний и Финеес, умряха, и Божият ковчег е хванат. ¹⁸А щом спомена за Божия ковчег, &lt;Илий&gt; падна от стола възнак край портата, и вратът му се строши, и умря; защото беше стар и тежък човек. И той съди Израиля четиридесет години. ¹⁹А снаха му, Финеесовата жена, която беше непразна, готова да роди, щом чу известието, че Божият ковчег бил хванат, и че свекърът й и мъжът й умрели, преви се и роди, защото болките й я хванаха. ²⁰И когато умираше, жените, които стояха около нея, й рекоха: Не бой се, защото си родила син. Но тя не отговори, нито даде внимание. ²¹И нарече детето Ихавод {Т.е., Неславен.}, като казваше: Славата се изгуби от Израиля, (защото Божият ковчег се хванал, и защото свекърът й и мъжът й &lt;умрели&gt;); ²²каза прочее: Славата се изгуби от Израиля, защото Божият ковчег се хвана.

Chapter 5

¹А филистимците, като хванаха Божия ковчег, занесоха го от Евен-езер в Азот. ²И филистимците взеха Божия ковчег та го внесоха в капището на Дагона, и поставиха го до Дагона. ³И на следния ден, когато азотяните станаха рано, ето Дагон паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег. И взеха Дагона та го поставиха на мястото му. ⁴И на другия ден като станаха рано сутринта, ето Дагон &lt;пак&gt; паднал с лицето си на земята пред Господния ковчег, и главата на Дагона и двете длани на ръцете му, отсечени върху прага; само &lt;трупът&gt; на Дагона беше останал. ⁵(За това, нито Дагоновите жреци, нито някои от ония, които влизат в Дагоновото капище, не стъпват на прага му {Еврейски: на Дагона.} в Азот до днес). ⁶Но ръката на Господа натегна над азотяните, и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях и Азот и околностите му. ⁷И като видяха азотските мъже, че такава е работата, рекоха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагона. ⁸За това, пратиха та събраха при себе си всичките филистимски началници и рекоха: Що да сторим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха ковчегът на Израилевия Бог нека се пренесе в Гет. И тъй пренесоха &lt;в Гет&gt; ковчега на Израилевия Бог. ⁹Но като го пренесоха, ръката на Господа беше против града с много голямо поражение; и Той удари градските мъже от малък до голям, та избухнаха по тях хемороиди. ¹⁰Затова, пратиха Божия ковчег в Акарон. А като дойде Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха, казвайки: Донесоха ковчега на Израилевия Бог у нас, за да измори нас и людете ни. ¹¹И тъй, пратиха да съберат всичките филистимски началници, и рекоха: Изпратете ковчега на Израилевия Бог, и нека се върне на мястото си, за да не измори нас и людете ни; защото имаше смъртно поражение по целия град; Божията ръка тежеше там твърде много. ¹²И мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.

Chapter 6

¹Господният ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца; ²и тогава филистимците повикаха жреците и чародеите и казаха: Що да сторим с Господния ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му? ³А те рекоха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, но непременно му отдайте принос за престъпление; тогава ще оздравеете, и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас. ⁴И казаха: Какъв принос за престъпление трябва да му отдадем? А те рекоха: Пет златни хемороиди и пет златни мишки, &lt;според&gt; числото на филистимските началници; защото същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви. ⁵Затова, да направите подобия на хемороидите си, и подобия на мишките, които повреждат земята ви; и да отдадете слава на Израилевия Бог, та дано би олекчил ръката Си над вас, над боговете ви, и над земята ви. ⁶Защо, прочее, закоравявате сърцата си, както египтяните и Фараон закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса всред тях, те не пуснаха ли людете да си отидат, и те тръгнаха? ⁷И тъй сега, вземете си една нова кола, та я пригответе, &lt;вземете&gt; и две дойни крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телците им &lt;вземете&gt; отподир тях и върнете ги у дома. ⁸Тогава вземете Господния ковчег та го турете на колата; и златните неща, които Му отдавате в принос за престъпление, турете в ковчежец от страната му; и изпратете го да иде. ⁹И гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница у Ветсемес, тогава Той ни е сторил това голямо зло; но ако не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, но това ни е постигнало случайно. ¹⁰И мъжете сториха така: взеха две дойни крави, та ги впрегнаха в колата, а телците им затвориха у дома. ¹¹И положиха на колата Господния ковчег, и ковчежеца със златните мишки и подобията на хемороидите си. ¹²И кравите се отправиха по пътя направо за Витсемес; все по друма вървяха, и ревяха, като отиваха, без да се обръщат ни на дясно, ни на ляво; а филистимските началници идеха подир тях до границата на Ветсемес. ¹³А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като подигнаха очи, видяха ковчега, и като го видяха, зарадваха се. ¹⁴И колата влезе в нивата на Исуса ветсемесеца та застана там, гдето имаше голям камък; и нацепиха дървата на колата, та принесоха кравите във всеизгаряне Господу. ¹⁵Тогава левитите снеха Господния ковчег и ковчежеца, който беше с него, в който бяха златните неща, и ги положиха на големия камък; и в същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертвуваха жертви Господу. ¹⁶А петимата филистимски началници, като видяха това, върнаха се в Акарон в същия ден. ¹⁷А златните хемороиди, които филистимците отдадоха Господу в принос за престъпление, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет, един за Акарон; ¹⁸а златните мишки бяха&lt; според&gt; числото на всичките филистимски градове принадлежащи на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, дори до големия камък {Или: Авел.}, на който положиха Господния ковчег, - &lt;камък, който стои&gt; до днес в нивата на Исуса ветсемесеца. ¹⁹Но &lt;Господ&gt; порази ветсемеските мъже за гдето погледнаха в Господния ковчег, като порази от людете петдесет хиляди и седемдесет мъже; и людете плакаха, защото Господ порази людете с голямо изтребление. ²⁰И ветсемеските мъже казаха: Кой може да застане пред Господа, пред светия тоя Бог? и при кого да отиде Той от нас? ²¹Сетне изпратиха вестители до кириатиаримските жители да кажат: Филистимците донесоха назад Господния ковчег; слезте и изкачете го при себе си.

Chapter 7

¹Тогава кириатиаримските мъже дойдоха та дигнаха Господния ковчег, и донесоха го в Авинадавовата къща на хълма; и осветиха сина му Елеазара, за да пази Господния ковчег. ²И от деня, когато ковчегът бе положен в Кириатиарим, мина се много време - двадесет години; и целият Израилев дом въздишаше за Господа. ³И Самуил говори на целия Израилев дом, казвайки: Ако се обръщате от все сърце към Господа, махнете отсред себе си чуждите богове и астартите, та пригответе сърцата си за Господа и само Нему служете; и Той ще ви избави от ръката на филистимците. ⁴Тогава израилтяните махнаха ваалимите и астартите та служеха само на Господа. ⁵После Самуил каза: Съберете целия Израил в Масфа, и ще се помоля за вас Господу. ⁶И тъй събраха се в Масфа, и наляха вода, която изляха пред Господа, и постиха през оня ден, и рекоха там: Съгрешихме на Господа. И Самуил съдеше израилтяните в Масфа. ⁷А като чуха филистимците, че израилтяните се събрали в Масфа, филистимските началници излязоха против Израиля. Като чуха това, израилтяните уплашиха се от филистимците. ⁸И израилтяните рекоха на Самуила: Не преставай да викаш за нас към Господа нашия Бог, за да ни избави от ръката на филистимците. ⁹За това, Самуил взе едно млечниче агне, та го принесе цяло всеизгаряне Господу; и Самуил извика към Господа за Израиля, и Господ го послуша; ¹⁰защото, когато принасяше Самуил всеизгарянето, понеже филистимците се приближиха да се бият с Израиля, в същия ден Господ гръмна със силен гръм върху филистимците и ги смути; и те бяха поразени пред Израиля. ¹¹Израилевите мъже излязоха от Масфа, та гониха филистимците, и поразяваха ги до под Вет-хар. ¹²Тогава Самуил взе един камък та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер {Т.е., Камък на Помощ.}, като казваше: До тука ни помогна Господ. ¹³Така филистимците бяха покорени и не дойдоха вече в Израилевите предели; и Господната ръка беше против филистимците през всичките дни на Самуила. ¹⁴И градовете, които филистимците бяха превзели от Израиля, бяха повърнати на Израиля, от Акарон до Гет; и Израил освободи техните околности от ръката на филистимците. А между Израиля и аморейците имаше мир. ¹⁵И Самуил съдеше Израиля през всичките дни на живота си. ¹⁶И всяка година той отиваше да обикаля Ветил, Галгал и Масфа, и съдеше Израиля във всички тия места; ¹⁷а &lt;после&gt; се връщаше в Рама, защото домът му беше там, па и там съдеше Израиля. Там издигна и олтар на Господа.

Chapter 8

¹Самуил, когато остаря, постави синовете си съдии над Израиля. ²Името на първородния му беше Иоил, а името на втория му Авия; те бяха съдии във Вир-савее. ³Но синовете му не ходеха в неговите пътища, но се отклониха &lt;та отиваха&gt; след сребролюбието, и вземаха подкуп, и извръщаха правосъдието. ⁴Тогава всичките Израилеви старейшини се събраха, та дойдоха при Самуила в Рама и му рекоха: ⁵Ето, ти остаря, и синовете ти не ходят в твоите пътища; постави ни, прочее, цар, който да ни съди, както е у всичките народи. ⁶Обаче на Самуила не бе угодно гдето рекоха: Дай ни цар, който да ни съди. И Самуил се помоли на Господа. ⁷А Господ каза на Самуила: Послушай гласа на людете за всичко, що ти говорят, защото не отхвърлиха тебе, но Мене отхвърлиха, за да не царувам над тях. ⁸Според всичките дела, които те са вършили от деня, когато съм ги извел от Египет дори до тоя ден, като са Ме оставяли и са служили на други богове, така правят и на тебе. ⁹Сега, прочее, слушай гласа им, обаче тържествено протестирай пред тях, и покажи им как ще постъпва царят, който ще царува над тях. ¹⁰Самуил, прочее, каза всичките Господни думи на людете, които искаха цар от него. ¹¹Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му. ¹²И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и &lt;ще ги поставя&gt; да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му. ¹³Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки. ¹⁴И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си. ¹⁵Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си. ¹⁶И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи. ¹⁷Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги. ¹⁸В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден. ¹⁹Обаче, людете не искаха да послушат Самуиловия глас, а рекоха: Не, но цар нека има над нас, ²⁰за да бъдем и ние както всичките народи, и нашият цар да ни съди, и да ни предвожда, и да воюва в боевете ни. ²¹И Самуил, като изслуша всичките думи на людете, каза ги в ушите на Господа. ²²А Господ каза на Самуила: Послушай гласа им и постави им цар. Тогава Самуил каза на Израилевите мъже: Идете всеки в града си.

Chapter 9

¹Имаше човек от Вениамина на име Кис, син на Авиила, син на Серора, син на Вехората, син на Афия, човек вениаминец, силен и храбър. ²А той имаше син на име Саул, отборен и твърде красив; между израилтяните нямаше човек по-красив от него; от рамената си и нагоре беше по-висок от всичките люде. ³И ослиците на Сауловия баща се изгубиха; затова Кис каза на сина си Саула: Вземи сега със себе си един от слугите и стани та иди да търсиш ослиците. ⁴И тъй, той мина през Ефремовата хълмиста земя, мина и през земята Салиса, но не ги намериха; после мина през земята Саалим, но и там ги нямаше; и заминаха през Вениаминовата земя, но не ги намериха. ⁵А когато дойдоха в земята Суф, Саул каза на слугата, който беше с него: Ела да се върнем; да не би баща ми да престане &lt;да се грижи&gt; за ослиците, и да започне да мисли за нас. ⁶А той му рече: Ето в тоя град има Божий човек, човек, който е на почит; всичко що казва непременно се сбъдва; да идем, прочее, там, негли би могъл да ни каже &lt;нещо&gt; за това, поради което пътуваме. ⁷И Саул каза на слугата си: Но ако отидем, какво да занесем на човека? защото хлябът в съдовете ни се свърши, и няма подарък да занесем на Божия човек. Що имаме? ⁸И слугата пак отговори на Саула, казвайки: Ето в ръката ми се намира четвърт сребърен сикъл, &lt;който&gt; ще дам на Божия човек, за да ни покаже пътя. ⁹(В старо време в Израиля, когато някой отиваше да се допита до Бога, думаше така: Елате да идем при гледача; защото оня, който се нарича пророк, се наричаше по-напред гледач). ¹⁰Тогава Саул каза на слугата си: Добре казваш; ела да идем. И тъй отидоха в града, гдето беше Божият човек. ¹¹И като се изкачваха по нагорнището към града, намериха моми излезли да налеят вода и казаха им: Тук ли е гледачът? ¹²А те в отговор казаха им: Тук е; ето го пред тебе; побързай сега, защото днес дойде в града, понеже людете имат днес жертва на високото място. ¹³Щом възлезете в града, ще го намерите преди да се изкачи на високото място да яде; защото людете не ядат до като не дойде той, понеже той благославя жертвата; след това поканените ядат. И тъй, качете се сега, защото около тоя час ще го намерите. ¹⁴Прочее, те се изкачиха към града; и като влизаха в града, ето Самуил излизаше насреща им, за да се изкачи на високото място. ¹⁵А Господ беше открил на Самуила, един ден преди да дойде Саул, като беше казал: ¹⁶Утре около тоя час ще изпратя до тебе човек от Вениаминовата земя; него да помажеш княз над людете Ми Израиля, и той ще избави людете Ми от ръката на филистимците; защото Аз погледнах благосклонно към людете Си, понеже викът им стигна до Мене. ¹⁷И когато Самуил видя Саула, Господ му рече: Ето човекът, за когото ти говорих! Той ще началствува над людете Ми. ¹⁸В същото време Саул се приближи до Самуила в портата и каза: Покажи ми, моля, где е къщата на гледача. ¹⁹И Самуил в отговор рече на Саула: Аз съм гледачът; изкачвай се пред мене на високото място, за да ядете днес с мене; а утре ще те изпратя, и ще ти явя всичко, що имаш на сърцето си. ²⁰А колкото за ослиците ти, които се изгубиха преди три дена, нямай грижа за тях, защото се намериха. И към кого е всичкото желание на Израиля? не е ли към тебе и към целия дом на баща ти? ²¹А Саул в отговор рече: Не съм ли аз Вениаминец, от най-малкото от Израилевите племена? и не е ли семейството ми най-малко от всичките семейства на Вениаминовото племе? Защо, прочее, ми говориш по тоя начин? ²²А Самуил взе Саула и слугата му та ги въведе в гостната стая, и даде им първото място между поканените, които бяха около тридесет души. ²³Тогава Самуил каза на готвача: Донеси дела, който ти дадох, за който ти рекох: Пази това при себе си. ²⁴И така, готвачът дигна бедрото и онова, що беше върху него та го сложи пред Саула. И &lt;Самуил&gt; рече: Ето запазеното; тури го пред себе си та яж, защото за тоя час то е било запазено за тебе след като рекох, че ще поканя людете. И тъй Саул яде със Самуила в оня ден. ²⁵И като слязоха от високото място в града, &lt;Самуил&gt; се разговори със Саула на къщния покрив. ²⁶И станаха рано; и около зазоряване Самуил повика Саула на къщния покрив, казвайки: Стани да те изпратя. И Саул стана, та излязоха вън двамата, той и Самуил. ²⁷А като слизаха към градския край, Самуил каза на Саула: Заповядай на слугата да замине пред нас, (и той замина); а ти постой малко, за да ти известя Божието слово.

Chapter 10

¹Тогава Самуил взе съда с миро та го изля на главата му, целуна го и каза: Не помаза ли те Господ за княз над наследството Си? ²Като си заминеш днес от мене, ще намериш двама човека близо при Рахилиния гроб, във Вениаминовата земя у Селса; и те ще ти рекат: Намериха се ослиците, които ти отиде да търсиш; и, ето, баща ти престана да се грижи за ослиците, та много скърби за вас, като казва: Какво да правя за сина си? ³И като идеш по-нататък, от там ще дойдеш до дъба на Тавор, и там ще те посрещнат трима човека, които отиват към Бога във Ветил, от които един носи три ярета, а друг носи три хляба, а друг носи мех с вино; ⁴и те ще те поздравят и ще ти дадат два хляба, които да приемеш от ръцете им. ⁵После ще стигнеш до Божия хълм, гдето е филистимският гарнизон; и като стигнеш там, в града, ще срещнеш дружина пророци, слизащи от високото място, предшествувани от псалтир, тъпанче, свирка и китара, и те пророкуващи. ⁶Тогава ще дойде Господният Дух върху тебе, та ще пророкуваш заедно с тях, и ще се промениш в друг човек. ⁷А когато тия знамения дойдат на тебе, прави каквото случаят позволява; защото Бог е с тебе. ⁸После слез ти пред мене в Галгал; и, ето, аз ще сляза при тебе, за да принеса всеизгаряния и да пожертвувам примирителни жертви; чакай седем дена, докато дойда при тебе и ти кажа що да сториш. ⁹И когато обърна гърба си да си замине от Самуила, Бог му даде друго сърце; и всички ония знамения се сбъднаха в същия ден. ¹⁰Като дойдоха там на хълма, ето, дружина пророци го посрещнаха: и Божият Дух дойде със сила върху него, и той пророкува между тях. ¹¹И като видяха всички, които го познаваха по-напред, че, ето, пророкуваше между пророците, тогава людете казваха едни на други: Що е станало на Кисовия син? и Саул ли е между пророците? ¹²А един от ония, които бяха от там, проговори казвайки: Но кой е техният баща? От това стана поговорка: И Саул ли е между пророците? ¹³И като свърши пророкуването си, дойде на високото място. ¹⁴И стриката на Саула рече на него и на слугата му: Къде ходихте? И той каза: Да търсим ослите; и когато видяхме, че ги няма, отидохме при Самуила. ¹⁵И Сауловият стрика рече: Я ми кажи що ви рече Самуил. ¹⁶И Саул рече на стрика си: Каза ни положително, че ослиците се намериха. Но не му яви това, което Самуил беше казал за царството. ¹⁷След това Самуил събра людете при Господа в Масфа ¹⁸и рече на израилтяните: Така говори Господ Израилевият Бог: Аз изведох Израиля из Египет, и ви избавих от ръката на египтяните и от ръката на всичките царства, които ви притесняваха. ¹⁹А вие днес отхвърлихте вашия Бог, Който сам ви избавя от всичките ви бедствия и скърби, и рекохте Му: Непременно да поставиш цар над нас. Сега, прочее, застанете пред Господа според племената си и според хилядите си. ²⁰И когато Самуил накара да се приближат всичките Израилеви племена, хвана се &lt;с жребие&gt; Вениаминовото племе. ²¹И като накара да се приближи Вениаминовото племе според семействата си, хвана се семейството на Матри; и хвана се Кисовият син Саул, но като го потърсиха, той не се намери. ²²Затова, допитаха се пак до Господа: Човекът дошъл ли е вече тук? И Господ отговори: Ето, той се е скрил между вещите. ²³Тогава се завтекоха та го взеха от там; и като застана между людете, беше по-висок от всичките люде от рамената си и нагоре. ²⁴Тогава Самуил каза на всичките люде: Виждате ли онзи, когото Господ избра, че няма подобен на него между всичките люде? И всичките люде извикаха, казвайки: Да живее царят! ²⁵После Самуил съобщи на людете как ще се реди царството, и като го написа в книга, положи я пред Господа. Тогава Самуил разпусна всичките люде, всеки у дома му. ²⁶Също и Саул {В изданието от 1940 г. Самуил - печатна грешка.} отиде у дома си в Гавая, и с него отиде един полк силни мъже, до чиито сърца Бог беше се докоснал. ²⁷Но някои лоши човеци рекоха: Как ще ни избави той? И презираха го, и не му принасяха дарове; а той се правеше на глух.

Chapter 11

¹След това амонецът Наас възлезе та разположи стан против Явис-галаад; и всичките явиски мъже казаха на Нааса: Направи договор с нас, и ще ти слугуваме. ²И амонецът Наас им каза: С това условие ще направя &lt;договор&gt; с вас: да извъртя десните очи на всички ви; и ще положа това за позор върху целия Израил. ³И явиските старейшини му казаха: Дай ни седем дена срок, за да пратим вестители по всичките предели на Израиля; и тогава, ако няма кой да ни избави, ще излезем към тебе. ⁴И тъй вестителите дойдоха в Сауловия &lt;град&gt; Гавая та казаха тия думи на всеослушание пред людете; и всичките люде плакаха с висок глас. ⁵А, ето, Саул идеше подир воловете от полето: и Саул рече: Какво е на людете та плачат? И съобщиха му думите на явиските мъже. ⁶Тогава дойде Божият Дух със сила върху Саула, когато чу ония думи, и гневът му пламна твърде много. ⁷И взе два вола, и като ги наряза на части прати ги по всичките предели на Израиля чрез вестители, за да кажат: Който не излезе подир Саула и подир Самуила, така ще се направи на воловете му. И страх от Господа обзе людете; и излязоха като един човек. ⁸И като ги преброи у Везек, израилтяните бяха триста хиляди души, а Юдовите мъже тридесет хиляди души. ⁹И рекоха на вестителите, които бяха дошли: Така да кажете на явис-галаадските мъже, утре като припече слънцето, ще ви дойде избавление. А когато вестителите дойдоха и известиха на явиските мъже, те се зарадваха. ¹⁰И явиските мъже рекоха &lt;на амонците&gt;: Утре ще излезем към вас, и вие ни направете всичко, що ви се вижда добро. ¹¹И на утринта Саул раздели людете на три полка; и във &lt;време на&gt; утринната стража те навлязоха всред стана, и поразяваха амонците докато се стопли денят; и оцелелите от тях се разпиляха до толкоз, щото нито двама от тях не останаха заедно. ¹²Тогава людете казаха на Самуила: Кой е онзи що рече: Саул ли ще се възцари над нас? Доведете тия мъже, за да ги избием. ¹³Но Саул каза: Никой няма да бъде убит тоя ден; защото днес Господ извърши избавление в Израиля. ¹⁴Тогава Самуил каза на людете: Дойдете да идем в Галгал и там да възобновим царството. ¹⁵И така, всичките люде отидоха в Галгал, и поставиха Саула цар пред Господа там в Галгал; там и пожертвуваха примирителни жертви пред Господа; и Саул и всичките Израилеви мъже се развеселиха там твърде много.

Chapter 12

¹Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах гласа ви за всичко, що ми казахте, и поставих цар над вас. ²И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос, и, ето, синовете ми са с вас; и обходата ми от младостта ми до днес е пред вас. ³Ето ме: свидетелствувайте против мене пред Господа и пред помазаника Му - Кому съм взел вола? или кому съм взел осела? или кого съм онеправдал? кого съм притеснил? или из ръката на кого съм взел подкуп, за да ослепя очите си с него, та да ви го върна? ⁴А те рекоха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого. ⁵И рече им: Свидетел ви е Господ, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. ⁶И рече Самуил на людете: Господ е, Който постави Моисея и Аарона и изведе бащите ви от Египетската земя. ⁷Сега, прочее, застанете, за да разсъждавам с вас пред Господа за всичките справедливи дела, които Господ направи вам и на бащите ви. ⁸Когато Яков дойде в Египет, и бащите ви извикаха към Господа, тогава Господ прати Моисея и Аарона, които изведоха бащите ви из Египет и заселиха ги на това място. ⁹Те обаче забравиха Господа своя Бог; затова ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, в ръката на филистимците и в ръката на моавския цар, които воюваха против тях. ¹⁰Тогава те извикаха към Господа, казвайки: Съгрешихме, понеже оставихме Господа та служихме на ваалимите и на астартите; но сега избави ни от ръката на неприятелите ни, и ще Ти служим. ¹¹И Господ изпрати Ероваала, Водана, Ефтая и Самуила та ви избави от ръката на неприятелите ви от всякъде; и вие живяхте в безопасност. ¹²Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, рекохте ми: Не, но цар да царува над нас, - когато Господ вашият Бог ви беше цар. ¹³Сега, прочее, ето царят, когото избрахте, когото искахте! и, ето Господ постави цар над вас. ¹⁴Ако се боите от Господа и Му служите, и слушате гласа Му, и не въставате против Господното повеление, и следвате Господа вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, &lt;добре&gt;; ¹⁵но, ако не слушате Господния глас, а въставате против Господното повеление, тогава Господната ръка ще бъде против, вас, както беше против бащите ви. ¹⁶Сега, прочее, застанете та вижте това велико дело, което Господ ще направи пред очите ви. ¹⁷Не е ли днес жетва на пшеницата? Ще призова Господа; и Той ще прати гръмове и дъжд, за да познаете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред Господа. ¹⁸Тогава Самуил призва Господа; и Господ прати гръмове и дъжд през същия ден; и всичките люде се уплашиха твърде много от Господа и от Самуила. ¹⁹И всичките люде казаха на Самуила: Помоли се за слугите си на Господа твоя Бог, за да не измрем; защото върху всичките си грехове притурихме и това зло, да искаме за себе си цар. ²⁰И Самуил каза на людете: Не бойте се; вие наистина сторихте всичко това зло; но да се не отклоните та да не следвате Господа, а служете Господу от все сърце; ²¹и да се не отклоните, защото &lt;тогава ще идете&gt; след суетностите, които не могат да ползват, или да избавят, понеже са суетни. ²²Защото Господ няма да остави людете Си заради великото Си Име, понеже Господ благоволи да ви направи Свои люде. ²³А колкото за мене, да не даде Бог да съгреша на Господа, като престана да се моля за вас! но ще ви уча добрия и правия път. ²⁴Само бойте се от Господа, и служете Му искрено от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. ²⁵Но ако следвате да струвате зло, тогава и вие и царят ви ще погинете.

Chapter 13

¹&lt;До това време&gt; Саул беше царувал една година; а като царува две години над Израиля, ²Саул си избра три хиляди мъже от Израиля, от които две хиляди бяха със Саула в Михмас и в хълма Ветил, а хиляда бяха с Ионатана в Гавая Вениаминова; а останалата част от людете изпрати, всеки в шатъра му. ³И Ионатан порази филистимския гарнизон, който беше в Гава; и филистимците чуха. И Саул извести &lt;това&gt; с тръба по цялата земя, като казваше: Нека чуят и евреите. ⁴И така, целият Израил чу да говорят, че Саул поразил филистимския гарнизон, и че Израил станал омразен на филистимците. И людете се събраха в Галгал да следват Саула. ⁵А филистимците се събраха да се бият с Израиля, тридесет хиляди колесници и шест хиляди конници и люде по множество, като пясъка край морския бряг; и възлязоха та разположиха стан в Михмас, на изток от Ветавен. ⁶Когато Израилевите мъже видяха, че бяха поставени на тясно, (защото людете бяха на тясно), тогава людете се скриха в пещерите, в гъсталаците, в скалите, в канарите и в рововете. ⁷И някои от евреите преминаха Иордан към Гадовата и Галаадската земя. А колкото за Саула, той беше още в Галгал; и всичките люде вървяха подир него с трепет. ⁸И чака седем дена, според определеното от Самуила време; а понеже Самуил не беше дошъл в Галгал, и людете се разпръсваха от него, ⁹затова рече Саул: Донесете тука при мене всеизгарянето и примирителните приноси. И той принесе всеизгарянето. ¹⁰И щом свърши принасянето на всеизгарянето, ето, Самуил дойде; и Саул излезе да го посрещне и да го поздрави. ¹¹А Самуил каза: Що стори ти? И Саул рече: Понеже видях, че людете се разпръсваха от мене, и че ти не дойде на определеното време, а филистимците се събираха в Михмас, ¹²затова си рекох, сега филистимците ще нападнат върху мене в Галгал, а пък аз не съм отправил молба към Господа; и тъй, дръзнах и принесох всеизгарянето. ¹³И Самуил каза на Саула: Безумие си сторил ти, гдето не опази повелението, което Господ твоят Бог ти заповяда; защото Господ щеше сега да утвърди царството ти над Израиля до века. ¹⁴Но сега царството ти няма да трае; Господ Си потърси човек според сърцето Си, и него определи да бъде княз над людете Му, понеже ти не опази онова, което Господ ти заповяда. ¹⁵Тогава Самуил стана та отиде от Галгал в Гавая Вениаминова. А Саул преброи людете, които се намираха с него; &lt;и те бяха&gt; около шестотин мъже. ¹⁶Саул и син му Ионатан и людете, които се намираха с тях, седяха в Гавая Вениаминова; а филистимците бяха разположили стан в Михмас. ¹⁷И от филистимския стан излязоха три чети грабители; една чета се отправи по пътя за Офра към земята Согал; ¹⁸друга чета се отправи по пътя за Веторон; а друга чета се отправи по пътя за околността, която гледа към долината Севоим къде пустинята. ¹⁹А в цялата Израилева земя не се намираше ковач, защото филистимците рекоха: Да не би евреите да си направят мечове или копия, ²⁰но всичките израилтяни слизаха при филистимците, за да наклепят всеки търнокопа си, палешника си, брадвата си и мотиката си. ²¹Обаче, имаха пила за търнокопите, палешниците, тризъбците и брадвите, и за да острят остените. ²²Затова, в деня на боя не се намираше нито нож, ни копие в ръката на някого от людете, които бяха със Саула и Ионатана; в Саула, обаче, и в сина му Ионатана намериха се. ²³А филистимският гарнизон излезе към прохода на Михмас.

Chapter 14

¹А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това. ²А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже. ³И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал. ⁴А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене. ⁵Едната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая. ⁶Ионатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина. ⁷И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти. ⁸Тогава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим. ⁹Ако ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях. ¹⁰Но ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак. ¹¹И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили. ¹²И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка. ¹³И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него. ¹⁴И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя. ¹⁵И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет. ¹⁶И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше &lt;тук&gt; таме. ¹⁷Тогава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше. ¹⁸И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше &lt;там&gt; с израилтяните). ¹⁹А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си. ²⁰И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение. ²¹И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните &lt;местности&gt;, те също &lt;се обърнаха&gt; да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана. ²²Тоже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват. ²³Така в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен. ²⁴А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна. ²⁵А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята, ²⁶и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата. ²⁷Ионатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите. ²⁸А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели. ²⁹А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед; ³⁰колко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците? ³¹И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели. ³²Затова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта. ³³Тогава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене &lt;преди да се свърши&gt; денят. ³⁴И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там. ³⁵И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа. ³⁶Тогава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога. ³⁷И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден. ³⁸Тогава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес; ³⁹защото &lt;заклевам се&gt; в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде. ⁴⁰И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро. ⁴¹Тогава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати. ⁴²И рече Саул: Хвърлете &lt;жребие&gt; между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан. ⁴³Тогава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра! ⁴⁴И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане. ⁴⁵А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! &lt;Заклеваме се&gt; в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря. ⁴⁶Тогава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си. ⁴⁷А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше; ⁴⁸и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха. ⁴⁹А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата. ⁵⁰А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир. ⁵¹А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове. ⁵²И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

Chapter 15

¹След това Самуил каза на Саула: Господ ме изпрати да те помажа цар над людете Му, над Израиля; сега, прочее, послушай гласа на Господните думи. ²Така казва Господ на Силите: Забелязал съм онова, което стори Амалик на Израиля, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. ³Иди сега та порази Амалика, обречи на изтребление всичко, що има, и не го пожали; но избий мъж и жена, дете и бозайниче, говедо и овца, камила и осел. ⁴Прочее, Саул повика людете та ги преброи в Телаам &lt;и бяха&gt; двеста хиляди пешаци &lt;израилтяни&gt; и десет хиляди Юдови мъже. ⁵И Саул дойде до един амаликов град и постави засада в долината. ⁶А Саул каза на кенейците: Идете, оттеглете се, слезте отсред амаличаните, за да не ви изтребя с тях; защото вие постъпвахте с благост към всичките израилтяни, когато идеха от Египет. И така, кенейците се оттеглиха отсред амаличаните. ⁷И Саул порази амаличаните от Евила до прохода на Сур, срещу Египет. ⁸И хвана жив амаличкия цар Агаг, а изтреби всичките люде с острото на ножа. ⁹Саул, обаче, и людете пощадиха Агага, и по-добрите от овците и от говедата и от угоените, и агнетата и всичко, което беше добро, и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. ¹⁰Тогава Господното слово дойде към Самуила и каза: ¹¹Разкаях се, гдето поставих Саула цар, понеже той се отвърна от да Ме следва, и не извърши повеленията Ми. А това нещо възмути Самуила, и той викаше към Господа цялата нощ. ¹²И на утринта, като стана Самуил рано, за да посрещне Саула, известиха на Самуила казвайки: Саул дойде в Кармил, и, ето, като си издигна паметник {Еврейски: Ръка.}, обърна се та замина и слезе в Галгал. ¹³И когато Самуил дойде при Саула, Саул му каза: Благословен да си от Господа! изпълних Господната заповед. ¹⁴Но Самуил каза: Що значи тогава това блеене на овци в ушите ми, и тоя рев на говеда, що слушам? ¹⁵И Саул отговори: От амаличаните ги докараха; защото людете пощадиха по-добрите от овците и от говедата, за да пожертвуват на Господа твоя Бог; а другите обрекохме на изтребление. ¹⁶Тогава Самуил каза на Саула: Почакай, и ще ти известя какво ми говори Господ нощес. А той му рече: Казвай. ¹⁷И рече Самуил: Когато ти беше малък пред собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза цар над Израиля, ¹⁸и Господ те изпрати на път и рече: Иди та изтреби грешните амаличани, и воювай против тях догде се довършат. ¹⁹Защо, прочее, не послуша ти Господния глас, но се нахвърли на користите, та стори това зло пред Господа? ²⁰А Саул каза на Самуила: Да! послушах Господния глас, и отидох в пътя, по който Господ ме изпрати, и доведох амаличкия цар Агаг, а амаличаните обрекох на изтребление. ²¹Но людете взеха от користите овци и говеда, по-добрите от обречените неща, за да пожертвуват на Господа твоя Бог в Галгал. ²²И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността - от тлъстината на овни. ²³Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар. ²⁴Тогава Саул каза на Самуила: Съгреших; защото престъпих Господното повеление и твоите думи, понеже се убоях от людете и послушах техния глас. ²⁵Сега, прочее, прости, моля, съгрешението ми, и върни се с мене, за да се поклоня Господу. ²⁶А Самуил каза на Саула: Няма да се върна с тебе, защото ти отхвърли Господното слово, и Господ отхвърли тебе, да не бъдеш цар над Израиля. ²⁷И като се обърна Самуил да си отиде, той хвана полата на мантията му, и тя се раздра. ²⁸И рече му Самуил: Господ откъсна днес Израилевото царство от тебе и го даде на един твой ближен, който е по-добър от тебе. ²⁹Па и Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек та да се разкайва. ³⁰А той каза: Съгреших; но сега стори ми чест, моля пред старейшините на людете ми и пред Израиля, и върни се с мене, за да се поклоня на Господа твоя Бог. ³¹И тъй, Самуил се върна &lt;и отиде&gt; след Саула; и Саул се поклони на Господа. ³²Тогава рече Самуил: Доведете ми тук амаличкия цар Агаг. И Агаг дойде при него весело, защото си казваше: Непременно горчивината на смъртта ще е преминала. ³³А Самуил рече: Както мечът ти е обезчадил жени, така и твоята майка ще се обезчади между жените. И Самуил съсече Агага пред Господа в Галгал. ³⁴Тогава Самуил си отиде в Рама, а Саул отиде у дома си в Гавая Саулова. ³⁵И Самуил не видя вече Саула до деня на смъртта си; обаче Самуил плачеше за Саула. И Господ се разкая, за гдето беше поставил Саула цар над Израиля.

Chapter 16

¹Тогава Господ каза на Самуила: До кога ще плачеш за Саула, тъй като Аз съм го отхвърлил да не царува над Израиля? Напълни рога си с миро та иди; Аз те изпращам при витлеемеца Есей; защото Си промислих цар измежду неговите синове. ²А Самуил каза: Как да ида? ако чуе Саул, ще ме убие. И Господ каза: Вземи със себе си юница и речи: Дойдох да пожертвувам Господу; ³и покани Есея на жертвата. Тогава Аз ще ти покажа какво да правиш; и ще Ми помажеш, когото ти посоча по име. ⁴И Самуил стори каквото Господ каза, и дойде във Витлеем. А градските старейшини го посрещнаха разтреперани, и рекоха: С мир ли идеш? ⁵И той рече: С мир. Ида да пожертвувам Господу; осветете се и дойдете с мене на жертвата. И той освети Есея и синовете му и ги покани на жертвата. ⁶И като влизаха и видя Елиава, каза си: Несъмнено пред Господа е помазаникът му. ⁷Но Господ каза на Самуила: Не гледай на лицето му, нито на високия му ръст, понеже съм го отхвърлил; защото не е както гледа човек, понеже човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце. ⁸Тогава Есей повика Авинадава та го направи да мине пред Самуила; а &lt;Самуил&gt; каза: И тогова не е избрал Господ. ⁹Тогава Есей направи да мине Сама; а той каза: Нито тогова е избрал Господ. ¹⁰И Есей направи да минат седемте му сина пред Самуила; но Самуил каза на Есея: Господ не е избрал тия. ¹¹Тогава Самуил рече на Есея: Присъствуват ли тук всичките ти чада? И той рече: Остава още най-младият; и, ето, пасе овцете. И Самуил каза на Есея: Прати да го доведат; защото няма да седнем около &lt;трапезата&gt; догде не дойде тук. ¹²И прати та го доведоха. И той беше рус, с хубави очи, и красив на глед. И Господ каза: Стани, помажи го, защото той е. ¹³Тогава Самуил взе рога с мирото та го помаза всред братята му; и Господният Дух дойде със сила на Давида от същия ден и после. Тогава Самуил стана та си отиде в Рама. ¹⁴А Господният Дух беше се оттеглил от Саула, и зъл дух от Господа го смущаваше. ¹⁵И така, слугите на Саула му рекоха: Ето сега, зъл дух от Бога те смущава; ¹⁶затова нека заповяда господарят ни на слугите си, които са пред тебе, да потърсят човек, който знае да свири с арфа; и когато злият дух от Бога е на тебе, той ще свири с ръката си, и ще ти стане добре. ¹⁷И Саул каза на слугите си: Намерете ми човек, който свири добре, и доведете го при мене. ¹⁸Тогава едно от момчетата проговори казвайки: Ето видях един от синовете на витлеемеца Есей, който знае да свири и е силен и храбър военен мъж, в слово разумен, и красив човек: и Господ е с него. ¹⁹Тогава Саул проводи пратеници до Есея да рекат: Прати ми сина си Давида, който е с овците. ²⁰И тъй Есей взе осел &lt;натоварен&gt; с хляб, и мех с вино, и едно яре, та ги прати на Саула със сина си Давида. ²¹И Давид дойде при Саула, та застана пред него; и той го обикна много; и &lt;Давид&gt; му стана оръженосец. ²²И Саул прати да кажат на Есея: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение. ²³И когато &lt;злият&gt; дух от Бога беше на Саула, Давид вземаше арфата и свиреше с ръката си; тогава Саул се освежаваше и ставаше му добре, и злият дух се оттеглюваше от него.

Chapter 17

¹След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика. ²А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците. ³Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им. ⁴И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок. ⁵Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед, ⁶и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си. ⁷Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му &lt;тежеше&gt; шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него. ⁸И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене. ⁹Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате. ¹⁰Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама. ¹¹А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много. ¹²А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората. ¹³И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама. ¹⁴Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула. ¹⁵А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше. ¹⁶И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена. ¹⁷В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана; ¹⁸а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи &lt;ми&gt; белег от тях. ¹⁹Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците. ²⁰Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката. ²¹И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска. ²²А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им. ²³И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу. ²⁴А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха. ²⁵И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля. ²⁶И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог? ²⁷И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил. ²⁸А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката. ²⁹И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина? ³⁰И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи. ³¹И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си. ³²И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец. ³³Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си. ³⁴А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото, ³⁵аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах &lt;грабнатото&gt; от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах. ³⁶Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог. ³⁷Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе. ³⁸Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня. ³⁹И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия &lt;оръжия&gt;, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече. ⁴⁰И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка. ⁴¹И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него. ⁴²И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице. ⁴³И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си. ⁴⁴Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове. ⁴⁵А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. ⁴⁶Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля, ⁴⁷и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка. ⁴⁸И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца. ⁴⁹И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята. ⁵⁰Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида; ⁵¹затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха. ⁵²Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон. ⁵³А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им. ⁵⁴И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си. ⁵⁵А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: &lt;Заклевам се&gt; в живота на душата ти, царю, не зная. ⁵⁶И царят каза: Попитай чий син е тоя момък. ⁵⁷И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му. ⁵⁸И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.

Chapter 18

¹И като престана &lt;Давид&gt; да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. ²И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. ³Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. ⁴Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. ⁵И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители. ⁶А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали. ⁷И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди. ⁸А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? ⁹И от същия ден и нататък Саул гледаше &lt;на&gt; Давида с лошо око. ¹⁰И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. ¹¹И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. ¹²И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил. ¹³Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете. ¹⁴И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. ¹⁵Затова Саул, като гледаше, че &lt;Давид&gt; се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него. ¹⁶А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях. ¹⁷Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него. ¹⁸И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, &lt;и какво е&gt; бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет? ¹⁹Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена. ²⁰А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно. ²¹И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет. ²²И Саул заповяда на слугите си, &lt;казвайки:&gt; Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя &lt;е&gt; към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя. ²³И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. ²⁴И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид. ²⁵А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците. ²⁶А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат &lt;определените за това&gt; дни, ²⁷Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. ²⁸И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. ²⁹И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги. ³⁰И филистимските началници пак излизаха &lt;на бой&gt;; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Chapter 19

¹Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида. ²Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се; ³а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя. ⁴И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе; ⁵защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина? ⁶И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: &lt;Давид&gt; няма да бъде убит. ⁷Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; &lt;и&gt; той стоеше пред него както по-напред. ⁸И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него. ⁹А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си. ¹⁰И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и &lt;Саул&gt; удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ. ¹¹Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит. ¹²И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави. ¹³Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха. ¹⁴И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е. ¹⁵Но Саул &lt;пак&gt; прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия. ¹⁶А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му. ¹⁷И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия? ¹⁸Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот. ¹⁹След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама. ²⁰И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те. ²¹И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха. ²²Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама. ²³И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама. ²⁴Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?

Chapter 20

¹Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми? ²А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така. ³Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но &lt;заклевам се&gt; в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта. ⁴Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе. ⁵И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден. ⁶Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство. ⁷Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него. ⁸И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си? ⁹И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя? ¹⁰Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито? ¹¹А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето. ¹²И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог &lt;да бъде свидетел&gt; ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя. ¹³Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми! ¹⁴И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна, ¹⁵но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели. ¹⁶И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, &lt;и рече&gt;: Господ да изиска &lt;това&gt; чрез Давидовите неприятели! ¹⁷И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа. ¹⁸Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно. ¹⁹Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато &lt;разисквахме&gt; оная работа, и седни при скалата Езил. ²⁰И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел; ²¹и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - &lt;заклевам се за това&gt; в живота на Господа. ²²Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил. ²³А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде &lt;свидетел&gt; между мене и тебе до века. ²⁴И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна &lt;на трапезата&gt; да яде. ²⁵И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно. ²⁶Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист. ²⁷А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място &lt;пак&gt; беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес? ²⁸И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза: ²⁹Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза. ³⁰Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота? ³¹Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре. ³²А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил? ³³А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида. ³⁴И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил. ³⁵И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче. ³⁶И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него. ³⁷И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе? ³⁸И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си. ³⁹Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата. ⁴⁰Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му &lt;слугуваше&gt;, и му каза: Иди занеси ги в града. ⁴¹А щом отиде момчето, Давид стана от &lt;едно място&gt; към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много. ⁴²И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде &lt;свидетел&gt; между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И &lt;Давид&gt; стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.

Chapter 21

¹Тогава Давид дойде в Ноб при свещеника Ахимелех; и Ахимелех посрещна Давида с трепет, като му каза: Защо си сам, и няма никой с тебе? ²И Давид рече на свещеника Ахимелех: Царят ми възложи една работа и каза ми: Никой да не знае за тая работа, по която те изпращам, нито каквото съм ти заповядал; и определих на момците, еди-кое и еди-кое място. ³А сега, що имаш на ръка? Дай в ръката ми пет хляба, или каквото се намира. ⁴И свещеникът отговори на Давида казвайки: Нямам на ръка ни един обикновен хляб; но има осветени хлябове, - ако момците са се въздържали поне от жени. ⁵И Давид отговори на свещеника, като му каза: Наистина жените са били далеч от нас около тия три дена откак тръгнах; и съдовете на момците са чисти; и &lt;хлябът&gt; е някак си общ, още повече понеже &lt;друг хляб&gt; се освещава днес в съда. ⁶И тъй свещеникът му даде осветените &lt;хлябове&gt;; защото нямаше там друг хляб освен присътствените хлябове, които бяха дигнали от пред Господа, за да положат топли хлябове в деня, когато се дигнаха другите. ⁷(А същия ден имаше там, задържан пред Господа, един от Сауловите слуги на име Доик, едомец, началник на Сауловите овчари.) ⁸Давид още каза на Ахимелеха: А нямаш ли тук на ръка някое копие или меч? защото не взех в ръката си ни меча си, ни оръжията си, понеже царевата работа беше спешна. ⁹И рече свещеникът: Мечът на филистимеца Голиат, когото ти уби в долината Ила, ето, обвит е в кърпа зад ефода; ако искаш да го вземеш, вземи го, защото тук няма друг освен него. И рече Давид: Няма друг като него, дай ми го. ¹⁰Така в оня ден Давид стана, та побягна от Саула, и отиде при гетския цар Анхус. ¹¹А слугите на Анхуса му казаха: Тоя Давид не е ли цар на земята? Не е ли той, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди? ¹²И Давид като пазеше тия думи в сърцето си, много се уплаши от гетския цар Анхус. ¹³Затова измени поведението си пред тях, като се престори на луд в ръцете им, и драскаше по вратите на портата, и оставяше лигите си да текат по брадата му. ¹⁴Тогава Анхус каза на слугите си: Ето, виждате, че тоя човек е луд; тогава защо го доведохте при мене? ¹⁵Малко ли са моите луди {Еврейски: Липса от луди ли имам аз.}, та сте довели тогова да прави лудории пред мене? Ще влезе ли той в дома ми?

Chapter 22

¹Тогава Давид излезе от там, та избяга в пещерата Одолам; и братята му и целият му бащин дом, когато чуха, слязоха там при него. ²И всички, които бяха в утеснение, и всички длъжници, и всички огорчени се събраха при него, и той им стана началник; и така, с него имаше около четиристотин мъже. ³И от там Давид отиде в Масфа моавска, та рече на моавския цар: Нека дойдат, моля, баща ми и майка ми при вас, докато узная какво ще стори Бог с мене. ⁴И доведе ги пред моавския цар, та живяха с него през цялото време, докато Давид беше в крепостта. ⁵А пророк Гад каза на Давида: Не оставай в крепостта; излез, та иди в Юдовата земя. Тогава Давид отиде и влезе в дъбравата Арет. ⁶А като чу Саул, че Давид и мъжете, които бяха с него, се явили (&lt;в което време&gt; Саул седеше в Гавая под дъба в Рама, с копието си в ръка, и всичките му слуги стояха около него), ⁷тогава Саул каза на слугите си, които стояха около него: Чуйте сега, вениаминци; Есеевият син ще даде ли на всички ви ниви и лозя, ще постави ли всички ви хилядници и стотници, ⁸та вие всички да направите заговор против мене, и да няма кой да ми открие, че син ми е направил завет с Есеевия син, и да няма ни един от вас да го боли сърцето за мене, или да ми открие, че син ми е подигнал слугата ми против мене, да постави засада, както днес? ⁹Тогава едомецът Доик, който стоеше при Сауловите слуги, проговори, казвайки: Видях Есеевият син, че дойде в Ноб при Ахимелеха Ахитововия син, ¹⁰който се допита до Господа за него и му даде храна, даде му и меча на филистимеца Голиат. ¹¹Тогава царят прати да повикат свещеника Ахимелеха, Ахитововия син и целия му бащин дом, свещениците, които бяха в Ноб; и те всички дойдоха при царя. ¹²И рече Саул: Слушай сега, сине Ахитовов. А той отговори: Ето ме, господарю мой. ¹³И рече му Саул: Защо заговорихте против мене, ти и Есеевият син, та си му дал хляб и меч и си се допитал до Бога за него, за да се подигне против мене и да постави засада, както днес? ¹⁴А Ахимелех в отговор рече на царя: А кой между всичките ти слуги е тъй верен като Давида, който е зет на царя, и има свободен вход при тебе {Или: Ходи по твоите повеления &lt;или&gt;, ти е съветник.} и който е почитан в дома ти? ¹⁵Днес ли съм почнал да се допитвам до Бога за него? Далеч от мене! Нека не приписва царят нищо на слугата си, нито на целия ми бащин дом; защото слугата ти не знае нищо за всичко това, ни малко ни много. ¹⁶Но рече царят: Непременно ще умреш, Ахимелехе, ти и целият ти бащин дом. ¹⁷И царят заповяда на стражата, която стоеше около него: Обърнете се та убийте Господните свещеници, понеже и тяхната ръка е с Давида, и понеже са знаели, че той бягал, а не ми известиха. Но царевите слуги отказаха да дигнат ръцете си, за да нападнат Господните свещеници. ¹⁸Тогава царят каза на Доика: Обърни се ти, та нападни свещениците. И едомецът Доик се обърна, нападна свещениците, и уби същия ден осемдесет и пет мъже, които носеха ленен ефод. ¹⁹И Ноб, града на свещениците порази с острото на ножа; мъже и жени, деца и бозайничета, говеда, осли и овци &lt;порази&gt; с острието на ножа. ²⁰Но един от синовете на Ахимелеха Ахитововия син, на име Авиатар, се избави, та побягна при Давида. ²¹И Авиатар извести на Давида, че Саул изби Господните свещеници. ²²И Давид каза на Авиатара: Оня ден, когато едомецът Доик беше там, знаех, че непременно щеше да яви &lt;работата&gt; на Саула. Аз станах причина за &lt;смъртта&gt; на всички човеци от бащиния ти дом. ²³Остани с мене, не бой се; защото, който иска моя живот, онзи е който иска и твоя; но заедно с мене ти ще бъдеш в безопасност.

Chapter 23

¹След това известиха на Давида казвайки: Ето, филистимците воюват против Кеила и разграбват гумната. ²Затова Давид се допита до Господа, като каза: Да ида ли да поразя тия филистимци? И Господ каза на Давида: Иди та порази филистимците и избави Кеила. ³А мъжете на Давида му рекоха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече ако отидем в Кеила против филистимските войски! ⁴Затова Давид пак се допита до Господа. И Господ му отговори казвайки: Стани слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти. ⁵Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, воюва против филистимците, взе добитъка им, и порази ги с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители. ⁶А когато Авиатар Ахимелеховият син прибягна при Давида в Кеила, той слезна с ефод в ръката си. ⁷И извести се на Саула, че Давид е дошъл в Кеила. И рече Саул: Бог го предаде в ръката ми, защото, щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен. ⁸Затова Саул свика всичките люде на война, да слязат в Кеила за да обсадят Давида и мъжете му. ⁹Но Давид, като се научи, че Саул кроил зло против него, рече на свещеника Авиатара: Донеси тук ефода. ¹⁰И Давид каза: Господи Боже Израилев, слугата Ти чу положително, че Саул възнамерявал да дойде в Кеила да съсипе града поради мене. ¹¹Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул според както чу слугата Ти? Господи Боже Израилев, моля Ти се, яви на слугата Си. И рече Господ: Ще слезе. ¹²Тогава каза Давид: Кеилските мъже ще предадат ли мене и мъжете ми в Сауловата ръка? И рече Господ: Ще предадат. ¹³Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се дигнаха та излязоха от Кеила, и отидоха гдето можаха. И извести се на Саула, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа да излезе. ¹⁴А Давид живееше в пустинята в недостъпни места, и седна в хълмистата част на пустинята Зиф. И Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. ¹⁵И тъй Давид, като видя, че Саул бе излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата. ¹⁶Тогава Ионатан, Сауловият син, стана та отиде при Давида в дъбравата та укрепи ръката му в Бога. ¹⁷И рече му: Не бой се; защото ръката на баща ми Саула няма да те намери; и ти ще царуваш над Израиля, а аз ще бъда втория след тебе; да! и баща ми Саул знае това. ¹⁸И те двамата направиха завет пред Господа; и Давид остана вътре в дъбравата, а Ионатан отиде у дома си. ¹⁹Тогава зифците дойдоха при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид у нас в недостъпни места вътре в дъбравата, на хълма Ехела, който е на юг от Есимон? ²⁰Сега, прочее, царю, слез според всичкото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката на царя. ²¹И рече Саул: Да сте благословени от Господа, защото ме пожалихте. ²²Идете, прочее, уверете се още по-точно, научете се, и вижте мястото, гдето е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър. ²³И тъй, вижте и научете се, в кое от всичките скришни места се крие, а когато се върнете при мене с положително известие, ще отида с вас; и, ако е в тая земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди. ²⁴И те станаха та отидоха в Зиф преди Саула. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, на полето на юг от Иесимон. ²⁵И тъй, Саул и мъжете му отидоха да го търсят; защото беше известено на Давида, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон; и Саул, като чу, завтече се след Давида в пустинята Маон. ²⁶И Саул ходеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна на хълма; и Давид побърза да побегне от Саула, защото Саул и мъжете му обикаляха Давида и мъжете му, за да ги хванат. ²⁷Но дойде вестител при Саула та рече: Побързай да дойдеш, защото филистимците нападнаха земята. ²⁸Затова, Саул се върна от преследването на Давида и отиде против филистимците, по която причина нарекоха онова място Селаамалекот. {Т.е., Камък на деления, &lt;или&gt; избавление.}

Chapter 24

¹След това Давид излезе от там и седна в недостъпните места на Ен-гади; и като се върна Саул от преследването на филистимците, известиха му, казвайки: Ето, Давид е в пустинята Ен-Гади. ²И тогава Саул взе три хиляди мъже избрани, измежду целия Израил, та отиде да търси Давида и мъжете му по скалите на дивите кози. ³И дойде при кошарите на овците край пътя, гдето имаше пещера; там Саул влезе по нуждата си {Еврейски: Да покрие нозете си.}, а Давид и мъжете му седяха по-навътре в пещерата. ⁴И мъжете на Давида му рекоха: Ето денят, за който Господ ти каза: Ето Аз ще предам неприятеля ти в ръката ти, и ще му сториш както ти се вижда за добро. Тогава Давид стана та отряза скришно полата на Сауловата мантия. ⁵А по-после Давид се смути в сърцето си, за гдето отряза Сауловата пола. ⁶И рече на мъжете си: Да ми не даде Господ да сторя това на господаря си, Господния помазаник, да дигна ръка против него; защото е Господният помазаник. ⁷С тия думи Давид спря мъжете си, и не ги остави да се подигнат против Саула. А Саул стана от пещерата и отиде по пътя си. ⁸После стана Давид та излезе из пещерата и извика подир Саула казвайки: Господарю мой, царю! И когато Саул погледна отдире си, Давид се наведе с лице до земята, та се поклони. ⁹И Давид каза на Саула: Защо слушаш думите на човеци, които казват: Ето, Давид иска злото ти? ¹⁰Ето, днес очите ти виждат как Господ те предаде в ръката ми тоя ден в пещерата; и едни рекоха да те убия; но аз те пожалих, защото рекох: Не ща да дигна ръка против господаря си, защото е Господният помазаник. ¹¹Виж още, отче мой, виж и полата на мантията ти в ръката ми; и от това, че отрязах полата на мантията ти, но не те убих, познай и виж, че няма ни злоба, ни престъпление в ръката ми, и че не съм съгрешил против тебе, при все че ти гониш живота ми, за да го отнемеш. ¹²Господ нека съди между мене и тебе, и Господ нека ми въздаде за тебе; обаче моята ръка не ще се дигне против тебе. ¹³Както казва поговорката на древните: От беззаконните произхожда беззаконие; но моята ръка не ще се дигне против тебе. ¹⁴Подир кого е излязъл Израилевият цар? Кого преследваш ти? Подир умряло куче, подир една бълха. ¹⁵Господ, прочее, нека бъде съдия и нека съди между мене и тебе, нека види, нека се застъпи за делото ми, и нека ме избави от ръката ти. ¹⁶И като изговори Давид тия думи на Саула, рече Саул: Това твоят глас ли е, чадо мое Давиде? И Саул плака с висок глас. ¹⁷И рече на Давида: Ти си по-праведен от мене, защото ти ми въздаде добро, а аз ти въздадох зло. ¹⁸И ти показа днес, че си ми сторил добро, защото, когато Господ бе ме предал в ръцете ти, ти не ме уби. ¹⁹Понеже кой, като намери неприятеля си, би го оставил да си отиде по пътя невредим? Господ, прочее, да ти въздаде добро за това, което ти ми направи днес. ²⁰И сега, ето, познавам че наистина ти ще станеш цар, и че Израилевото царство ще се утвърди в твоята ръка. ²¹Сега, прочее, закълни ми се в Господа, че няма да изтребиш потомството ми след мене, и че няма да погребеш името ми от бащиния ми дом. ²²И Давид се закле на Саула. Тогава Саул си отиде у дома си, а Давид и мъжете му се изкачиха на твърдото място.

Chapter 25

¹В това време Самуил умря; и целият Израил се събра та го оплакаха, и погребаха го в къщата му в Рама. И Давид стана та слезе в пустинята Фаран. ²И имаше в Маон един човек, чиято работа беше на Кармил; и тоя човек беше много богат, и имаше три хиляди овци и хиляда кози; и стрижеше овците си на Кармил. ³Името на човека беше Навал, а името на жена му Авигея; и жената беше благоразумна и красива, а мъжът опак и нечестив в делата си; и той беше от Халевовия род {Или: С кучешки нрави.}. ⁴И като чу Давид в пустинята как Навал стрижел овците си, ⁵изпрати десет момъка; и Давид каза на момците: Качете се на Кармил та идете при Навала, и поздравете го от мое име като кажете: ⁶Здравей! мир и на тебе, мир и на дома ти, мир и на всичко що имаш! ⁷И сега чух, че си имал стригачи; ето, не повредихме овчарите ти, които бяха с нас, нито им се изгуби нещо през цялото време, когато бяха на Кармил. ⁸Попитай момците си, и ще ти кажат. Прочее, нека придобият &lt;моите&gt; момци твоето благоволение, защото в добър ден дойдохме; дай, моля, на слугите си и на сина си Давида каквото ти дава ръка. ⁹И тъй, Давидовите момци дойдоха та говориха на Навала според всички тия думи от името на Давида, - и млъкнаха. ¹⁰Но Навал отговори на Давидовите слуги, казвайки: Кой е Давид? и кой е Есеевият син? Много са станали днес слугите, които бягат всеки от господаря си. ¹¹И така, да взема ли хляба си, и водата си, и закланото, което заклах за стригачите си, та да ги дам на човеци, които не знам от къде са? ¹²И Давидовите момци се върнаха по пътя си, та си отидоха, и като дойдоха известиха на &lt;Давида&gt; всички тия думи. ¹³Тогава Давид каза на мъжете си: Препашете всеки меча си; и препасаха всеки меча си; така и Давид препаса меча си; и излязоха подир Давида около четиристотин мъже, а двеста останаха при вещите. ¹⁴А един от момците извести на Наваловата жена Авигея, казвайки: Ето, Давид прати човеци от пустинята за да поздравят нашия господар; а той се спусна върху тях. ¹⁵Но тия мъже бяха много добри към нас; ние не бяхме повредени, нито изгубихме нещо, докато дружехме с тях, когато бяхме в полето; ¹⁶те бяха като стена около нас и денем и нощем през всичкото време, докато бяхме с тях и пасяхме овците. ¹⁷Прочее, знай това и размисли, какво ще направиш; защото зло е решено против господаря ни и против целия му дом; понеже той е толкоз злонрав човек, щото никой не може да му продума. ¹⁸Тогава Авигея побърза та взе двеста хляба, два меха вино, пет сготвени овци, пет мери пържено жито, сто грозда сухо грозде и двеста низаници смокини, и ги натовари на осли. ¹⁹И рече на момчетата си: Вървете пред мене; ето аз ида след вас. Но на мъжа си Навала не каза нищо. ²⁰И като седеше тя на осела и слизаше под сянката на гората, ето, Давид и мъжете му слизаха към нея; и тя ги срещна. ²¹А Давид беше казал: Наистина напразно съм пазил всичко що имаше тоз човек в пустинята, и нищо не се изгуби от всичко що имаше; но пак той ми въздаде зло за добро. ²²Така да направи Бог на Давидовите неприятели, да! и повече да притури, ако до утрешната зора оставя едно мъжко {Еврейски: Пикаещ в стена.} от всичко що е негово. ²³И Авигея, като видя Давида побърза та слезе от осела, и падна пред Давида на лицето си, та се поклони до земята. ²⁴И, като припадна при нозете му, рече: На мене, господарю мой, на мене нека бъде това нечестие; и нека говори, моля, слугинята ти в ушите ти; и послушай думите на слугинята си. ²⁵Моля, нека господарят ми не обръща никакво внимание на тоя злонрав човек Навала; защото каквото е името му такъв е и той; Навал {Т.е., Безумен.} е името му, и безумие &lt;обитава&gt; в него; а пък аз, твоята слугиня, не видях момците на господаря си, които си пратил. ²⁶Сега, прочее, господарю мой, &lt;в името&gt; на живия Господ и на живота на душата ти, понеже Господ те е въздържал от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ти, то вразите ти, и тия, които искат зло на господаря ми, нека бъдат като Навала. ²⁷И сега тоя подарък {Еврейски: това благословение.}, който твоята слугиня донесе на господаря си, нека се даде на момците, които следват господаря ми. ²⁸Прости, моля, грешката на слугинята си, защото Господ непременно ще направи за господаря ми твърд дом, понеже господарят ми воюва в Господните войни. И зло не се намери в тебе никога. ²⁹И при все, че се е дигнал човек да те гони и да иска живота ти, пак животът на господаря ми ще бъде вързан във вързопа на живите при Господа твоя Бог; а животът на неприятелите ти Той ще изхвърли като отсред прашка. ³⁰И когато Господ постъпи към господаря ми според всичките благости, които е говорил за тебе, и те постави управител над Израиля, ³¹тогава това не ще ти бъде &lt;причина за&gt; съжаление, нито &lt;причина&gt; да се спъва сърцето на господаря ми, гдето си пролял невинна кръв, или гдето господарят ми е отмъстил сам за себе си; но когато Господ направи добро на господаря ми, тогава спомни слугинята си. ³²Тогава Давид каза на Авигея: Благословен да бъде Господ Израилевия Бог, Който те изпрати днес да ме посрещнеш; ³³и благословен съвета ти; и благословена ти, която ме въздържа днес от кръвопролитие и от самоотмъщаване с ръката ми. ³⁴Защото действително, &lt;заклевам се&gt; в живота на Господа Израилевия Бог, Който ме въздържа да не ти сторя зло, ако не беше побързала да дойдеш да ме посрещнеш, то до утрешната зора нямаше да остане на Навала нито едно мъжко. ³⁵И така Давид взе от ръката й онова, що му бе донесла; и рече й: Иди в дома си с мир; виж, послушах думите ти и те приех. ³⁶А Авигея дойде при Навала, и, ето, той имаше в дома си гощавка, като царска гощавка; и Наваловото сърце беше весело в него, понеже той беше крайно пиян, затова, до утрешната зора тя не му извести нищо, ни малко, ни много. ³⁷Но на утринта, като изтрезня Навал, жена му му разказа тия работи; и сърцето му примря в него, и той стана като камък. ³⁸И около десет дена подир това Господ порази Навала, та умря. ³⁹А когато чу Давид, че умрял Навал, рече: Благословен да бъде Господ, Който отсъди съдбата ми за обидата ми от Навала, и въздържа слугата Си да не стори зло; защото Господ обърна злобата на Навала върху главата му. И Давид прати да говорят на Авигея, за да я вземе за жена. ⁴⁰И когато Давидовите слуги дойдоха при Авигея в Кармил, говориха й казвайки: Давид ни прати при тебе да те вземе за жена. ⁴¹И тя стана та се поклони с лицето си до земята и рече: Ето, слугинята ти е служителка да мие нозете на господаревите си слуги. ⁴²Тогава Авигея побърза та стана и се качи на осел, заедно с пет нейни момичета, които отиваха подир нея; и отиде след пратениците на Давида, и му стана жена. ⁴³Давид взе още и Ахиноам от Езраел; и тия двете му станаха жени. ⁴⁴А Саул беше дал дъщеря си Михала, Давидовата жена, на Фалтия Лаисовия син, който беше от Галим.

Chapter 26

¹Тогава дойдоха зифците при Саула в Гавая и рекоха: Не се ли крие Давид в хълма Ехела срещу Есимон? ²И тъй Саул стана та слезе в зифската пустиня, като водеше със себе си три хиляди мъже избрани от Израиля, та търси Давида в зифската пустиня. ³И Саул разположи стана си на върха Ехела, който е срещу Есимос, край пътя. А Давид се намираше в пустинята; и като се научи, че Саул идвал отдире му в пустинята, ⁴Давид прати съгледачи та разбра, че Саул наистина бе дошъл. ⁵И Давид стана та дойде на мястото, гдето Саул беше разположил стана си, и Давид съгледа мястото, гдето лежеше Саул и Авенир Нировият син, военачалникът му. А Саул лежеше в оградата от коли, и людете бяха разположени около него. ⁶Тогава Давид проговори и рече на хетееца Ахимелех и на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат: Кой ще слезе с мене при Саула в стана. И рече Ависей: Аз ще сляза с тебе. ⁷И тъй, Давид и Ависей дойдоха през нощта при людете; и, ето, Саул лежеше заспал в оградата от коли, и копието му беше забито в земята при главата му; а Авенир и людете лежаха около него. ⁸Тогава Ависей каза на Давида: Бог предаде днес врага ти в ръката ти; сега, прочее, нека го поразя с копието до земята с един удар и няма да повторя. ⁹А Давид рече на Ависея: Да го не погубиш; защото кой може да дигне ръка против Господния помазаник и да бъде невинен? ¹⁰Рече още Давид: &lt;Бъди уверен, както си&gt; в живота на Господа, че Господ ще го порази; или денят му ще дойде, и ще умре; или ще влезе в сражение и ще загине. ¹¹Да ми не даде Господ да дигна ръка против Господния помазаник! Но вземи сега, моля, копието, което е при главата му, и стомната с водата, па да си отидем. ¹²И тъй, Давид взе копието и стомната с водата, които бяха при Сауловата глава, та си отидоха; никой не видя, никой не усети, и никой не се събуди; защото всичките спяха, понеже дълбок сън от Господа бе паднал на тях. ¹³Тогава Давид мина насреща та застана на върха на хълма от далеч, като имаше между тях голямо разстояние, ¹⁴и Давид извика към людете и към Авенира Нировия син, като каза: Не отговаряш ли, Авенире? И Авенир в отговор рече: Кой си ти, що викаш към царя? ¹⁵И Давид каза на Авенира: Не си ли ти &lt;доблестен&gt; мъж? и кой е подобен на тебе между Израиля? Защо, прочее, не пазиш господаря си царя? понеже един от людете влезе да погуби господаря ти царя. ¹⁶Не е добро това, което стори ти; в името на живия Господ вие заслужавате смърт, понеже не опазихте господаря си, Господния помазаник. И сега, вижте, где е копието на царя и стомната с водата, която беше при главата му. ¹⁷А Саул позна Давидовия глас, и рече: Твоят глас ли е, чадо мое, Давиде? И Давид рече: Моят глас е, господарю мой, царю. ¹⁸Рече още: Защо преследва господарят ми така слугата си? Какво съм сторил? или какво зло има в ръката ми? ¹⁹И сега, моля, нека чуе господарят ми царят думите на слугата си. Ако Господ те е подигнал против мене, нека приеме жертва; но ако това са хора, човеци, те нека бъдат проклети пред Господа, защото са ме пропъдили, така щото днес нямам участие в &lt;даденото от&gt; Господа наследство, като ми казват: Иди служи на други богове. ²⁰Сега, прочее, нека падне кръвта ми на земята далеч от Господното присъствие; защото Израилевият цар е излязъл да търси една бълха, като кога гони някой яребица в горите. ²¹Тогава рече Саул: Съгреших; върни се, чадо мое, Давиде; защото няма вече да ти сторя зло, понеже животът ми беше днес скъпоценен пред очите ти; ето, безумие сторих и направих голяма погрешка. ²²А Давид в отговор рече: Ето царското копие; нека дойде един от момците да го вземе. ²³А Господ да въздаде на всекиго според правдата му и верността му; защото Господ те предаде днес в ръката ми, но аз отказах да дигна ръката си против Господния помазаник. ²⁴Ето, прочее, както твоят живот бе днес много ценен пред моите очи, така и моят живот нека бъде много ценен пред очите на Господа, и Той да ме избави от всичките скърби. ²⁵Тогава Саул каза на Давида: Да си благословен, чадо мое, Давиде! ти непременно ще извършиш &lt;велики дела&gt;, и без друго ще надделееш. И така, Давид отиде в пътя си; а Саул се върна на мястото си.

Chapter 27

¹Тогава Давид каза в сърцето си: Най-сетне ще загина един ден от Сауловата ръка: няма по-добро за мене отколкото да избягам по-скоро във филистимската земя; тогава Саул ще се отчая и няма вече да ме търси по всичките предели на Израиля; така ще се отърва от ръката му. ²Затова, Давид стана с шестте стотин мъже, които бяха с него и отиде при гетския цар Анхуса Маоховия син. ³И Давид остана да живее при Анхуса в Гет, той и мъжете му, всеки със семейството си, и Давид с двете си жени, езраелката Ахиноам, и кармилката Авигея, Наваловата жена. ⁴И когато известиха на Саула, че Давид побягнал в Гет, той не го потърси вече. ⁵И Давид каза на Анхуса: Ако съм придобил сега твоето благоволение, нека ми се даде място в някой от полските градове, да живея там; защо да живее слугата ти при тебе в царския град? ⁶И в същия ден Анхус му даде Сиклаг; затова, Сиклаг принадлежи на Юдовите царе и до днес. ⁷А времето, което Давид прекара в земята на филистимците бе една година и четири месеца. ⁸И Давид и мъжете му възлязоха та нападнаха гесурийците, гезерейците и амаличаните (защото те бяха жителите на земята от старо време), до Сур и дори до Египетската земя. ⁹Давид опустошаваше земята, и не оставаше жив ни мъж, ни жена; и грабеше овци, говеда, осли, камили и дрехи; и като се връщаше, дохождаше при Анхуса. ¹⁰И Анхус казваше &lt;на Давида&gt;: Где нападнахте днес? А Давид казваше: Южната част на Юда, и южната земя на ерамеилците и южната земя на кенейците. ¹¹Давид не оставаше жив ни мъж ни жена, които да бъдат доведени в Гет, понеже си думаше: Да не би да долагат против нас, казвайки: Така направи Давид, и такъв е бил обичаят му през цялото време откак е живял във филистимската земя. ¹²И Анхус вярваше на Давида, и си казваше: Той е направил себе си съвсем омразен на людете си Израиля; затова ще ми бъде слуга за винаги.

Chapter 28

¹В тия дни филистимците събраха войските си за война, за да воюват против Израиля. И Анхус каза на Давида: Знай положително, че ще отидеш с мене в множеството, ти и мъжете ти. ²И Давид рече на Анхуса: Ти наистина ще познаеш какво може слугата ти да извърши. А Анхус каза на Давида: Затова ще те направя пазач на главата ми за всегда. ³А Самуил беше умрял, и целият Израил беше го оплакал и беше го погребал в града му Рама. А Саул беше отстранил от земята запитвачите на зли духове и врачовете. ⁴И тъй, филистимците се събраха и дойдоха та разположиха стана си в Сунам; също и Саул събра целия Израил, и разположиха стана си в Гелвуе. ⁵А Саул, когато видя стана на филистимците, уплаши се, и сърцето му се разтрепера твърде много. ⁶И Саул се допита до Господа; но Господ не му отговори, нито чрез сънища, нито чрез Урима, нито чрез пророци. ⁷Тогава Саул каза на слугите си: Потърсете ми някоя запитвачка на зли духове, за да ида при нея и да направя допитване чрез нея. И слугите му му рекоха: Ето, има в Ендор една запитвачка на зли духове. ⁸И така, Саул се предреши като облече други дрехи, и отиде, той и двама мъже с него, та дойдоха при жената през нощта; и &lt;Саул&gt; й рече: Почародействувай ми, моля, чрез запитване зли духове, и възведи ми, когото ти кажа. ⁹А жената му каза: Ето, ти знаеш що направи Саул, как изтреби от земята запитвачите на зли духове и врачовете; тогава защо впримчваш живота ми та да ме умъртвят? ¹⁰Но Саул й се закле в Господа, казвайки: Заклевам се в живота на Господа, няма да ти се случи никакво зло за това. ¹¹Тогава жената рече: Кого да ти възведа? А той каза: Самуила ми възведи. ¹²И когато жената видя Самуила, извика със силен глас; и жената говори на Саула и рече: Защо ме измами? Ти си Саул. ¹³И рече й царят: Не бой се; но ти какво видя? И жената каза на Саула: Видях един бог който възлизаше из земята. ¹⁴И рече й: Какъв е изгледът му? А тя рече: Един старец възлиза, и е обвит с мантия. И Саул позна, че това беше Самуил, и наведе се с лицето си до земята та се поклони. ¹⁵И Самуил каза на Саула: Защо ме обезпокои, като ме направи да възляза? И Саул отговори: Намирам се в голямо утеснение, защото филистимците воюват против мене, а Бог се е отдалечил от мене, и не ми отговаря вече нито чрез пророци, нито чрез сънища; затова повиках тебе да ми явиш що да правя. ¹⁶Тогава Самуил рече: А защо се допитваш до мене, като Господ се е отдалечил от тебе и ти е станал неприятел? ¹⁷Ето, Господ си извърши, според както бе говорил чрез мене; защото Господ откъсна царството от твоята ръка и го даде на ближния ти Давида. ¹⁸Понеже ти не се покори на гласа на Господа, като не извърши върху Амалика &lt;според&gt; големия Му гняв, затова Господ ти направи това нещо днес. ¹⁹При това, Господ ще предаде Израиля с тебе в ръката на филистимците; и утре ти и синовете ти ще бъдете при мене; и Господ ще предаде множеството на израилтяните в ръката на филистимците. ²⁰Тогава Саул изведнъж падна цял прострян на земята, защото се уплаши много от Самуиловите думи; нямаше сила в него, понеже не бе вкусил храна &lt;през&gt; целия ден и &lt;през&gt; цялата нощ. ²¹А жената дойде при Саула, и като видя, че беше много разтревожен, каза му: Ето, слугинята ти послуша гласа ти; турих живота си в опасност {Еврейски: Ръката си.}, и покорих се на думите, които ми говори. ²²Сега, прочее, послушай и ти, моля, гласа на слугинята си, и нека сложа малко хляб пред тебе, та яж, за да имаш сила, когато отидеш на път. ²³Но той отказа, като думаше: Не ща да ям. Слугите му, обаче, и жената го принудиха, та послуша думите им; и стана от земята та седна на леглото. ²⁴А жената имаше в къщата угоено теле, и побърза та го закла; и взе брашно та замеси и изпече от него безквасни пити; ²⁵и го донесе пред Саула и пред слугите му, та ядоха. Тогава те станаха та си отидоха през същата нощ.

Chapter 29

¹Филистимците, прочее, събраха всичките си войски в Афек; а израилтяните разположиха стана си при извора, който е в Езраел. ²И филистимските началници заминаваха със стотините &lt;си&gt; и с хилядите &lt;си войници&gt;; а Давид и мъжете му идеха отдире с Анхуса. ³Тогава рекоха филистимските военачалници: Що &lt;търсят тука&gt; тия евреи? И Анхус каза на филистимските военачалници: Това не е ли Давид, слугата на Израилевия цар Саула, който е бил с мене през тия дни или години? и аз не съм намерил в него никаква грешка откакто е преминал &lt;откъм мене&gt; до днес. ⁴Обаче, филистимските военачалници му се разгневиха, и филистимските военачалници му рекоха: Изпрати този човек и нека се върне на мястото, което си му определил и да не слиза с нас в битката, да не би в боя да ни стане противник; защото как би се примирил този с господаря си, ако не с главите на тия мъже? ⁵Той не е ли Давид, за когото пееха ответно в хороигранията, като казваха: - Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди? ⁶Тогава Анхус повика Давида, та му рече: &lt;В името на&gt; живия Господ, ти си бил честен, и излизането ти и влизането ти с мене във войската е угодно пред очите ми; защото не съм намерил зло в тебе от деня, когато си дошъл при мене до днес; обаче началниците не са добре разположени към тебе. ⁷Сега, прочее, върни се та си иди с мир, да не би да причиниш незадоволство у филистимските началници. ⁸А Давид каза на Анхуса: Но що съм сторил? и що си намерил ти в слугата си откак съм пред тебе до днес, та да не мога да ида да воювам против неприятелите на господаря си царя? ⁹И Анхус в отговор каза на Давида: Зная, че си угоден пред очите ми, като Божий ангел; все пак, обаче, филистимските военачалници рекоха: Да не отива той с нас в битката. ¹⁰Сега, прочее, стани утре рано със слугите на господаря си, които дойдоха с тебе; и като станете утре рано, щом се развидели, идете си. ¹¹И тъй, на утринта Давид и мъжете му станаха рано, за да си идат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха в Езраел.

Chapter 30

¹И когато на третия ден Давид и мъжете му влязоха в Сиклаг, амаличаните бяха нападнали южната страна и Сиклаг, и бяха опустошили Сиклаг и бяха го изгорили с огън. ²Бяха запленили и жените, които се намираха в него; не бяха убили никого, ни малък, ни голям, но бяха ги откарали и бяха отишли в пътя си. ³А когато Давид и мъжете му дойдоха в града, ето, беше изгорен с огън, и жените им, синовете им и дъщерите им пленени. ⁴Тогава Давид и людете, които бяха с него, плакаха с висок глас, докато не им остана вече сила да плачат. ⁵Също и двете Давидови жени бяха пленени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал. ⁶И Давид се наскърби много, защото людете говореха да го убият с камъни, понеже душата на всички люде беше преогорчена, всеки за синовете си и дъщерите си; а Давид се укрепи в Господа своя Бог. ⁷Тогава Давид каза на свещеника Авиатара, Ахимелеховия син: Донеси ми тук, моля, ефода. И Авиатар донесе ефода при Давида. ⁸И Давид се допита до Господа, казвайки: Да преследвам ли тоя полк? ще ги стигна ли? А Той му отговори: Преследвай, защото без друго ще ги стигнеш, и непременно ще отървеш &lt;всичко&gt;. ⁹Тогава Давид отиде с шестте стотин мъже, които бяха с него, и дойдоха до потока Восор, дето се спряха изостаналите надире; ¹⁰понеже останаха надире двеста души, които бяха до там уморени, щото не можаха да преминат потока Восор. А Давид и четиристотин мъже преследваха; ¹¹и на полето намериха един египтянин, когото доведоха при Давида; и дадоха му хляб та яде, и напоиха го с вода, ¹²дадоха му и част от низаница смокини и два грозда сухо грозде; и като яде, духът му се върна в него, защото три дена и три нощи не беше ял хляб, нито беше пил вода. ¹³И Давид му каза: Чий си? и от где си? И той рече: Аз съм младеж египтянин, слуга на един амаличанин; и господарят ми ме остави понеже се разболях преди три дена. ¹⁴Ние нападнахме южната земя на херетците, и Юдовите земи, и южната земя на Халева, и изгорихме Сиклаг с огън. ¹⁵Тогава Давид му каза: Завеждаш ли ме при тоя полк? А той рече: Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш, нито ще ме предадеш в ръката на господаря ми, и ще те заведа при тоя полк. ¹⁶И когато го заведе, ето, те бяха разпръснати по цялата местност та ядяха, пиеха и се веселяха поради всичките големи користи, които бяха взели от филистимската земя и от Юдовата земя. ¹⁷И Давид ги поразяваше от зората дори до вечерта срещу другия ден, тъй че ни един от тях не се избави, освен четиристотин момци, които се качиха на камили и побягнаха. ¹⁸Така Давид отърва всичко що бяха взели амаличаните; също и двете си жени отърва Давид. ¹⁹Не им се изгуби нищо, ни малко ни голямо, ни синове, ни дъщери, ни корист, ни какво да било нещо, което бяха заграбили от тях; Давид върна всичко. ²⁰Също Давид взе всичките овци и говеда; и като караха тая черда пред него, казваха: Тия са Давидовите користи. ²¹И когато дойде Давид при двестате мъже, които бяха до там уморени, щото не можаха да следват Давида, и които бяха оставили при потока Восор, те излязоха да посрещнат Давида и да посрещнат людете, които бяха с него; и когато се приближи Давид при людете, поздрави ги. ²²А всичките лоши и развратени мъже от ония, които бяха ходили с Давида, проговориха казвайки: Понеже тия не дойдоха с нас, не ще им дадем от користите, които отървахме, освен на всекиго жена му и чадата му; тях нека вземат и да си отидат. ²³Но Давид каза: Не бива да постъпите така, братя мои, с ония неща, които ни даде Господ, Който ни опази и предаде в ръката ни полка що бе дошъл против нас. ²⁴И кой би послушал тия ваши думи? Но какъвто е делът на участвуващия в боя, такъв ще бъде делът и на седящия при вещите; по равно ще се делят &lt;користите&gt; помежду им. ²⁵И така ставаше от оня ден и нататък; той направи това закон и повеление в Израиля, &lt;както е&gt; и до днес. ²⁶А когато Давид дойде в Сиклаг, изпрати от тия користи на Юдовите старейшини, на приятелите си, и рече: Ето ви подарък от користите взети от Господните врагове. ²⁷&lt;Изпрати&gt; на ония, които &lt;живееха&gt; във Ветил, на ония в южния Рамот, на ония в Ятир, ²⁸на ония в Ароир, на ония в Сифмот, на ония в Естемо, ²⁹на ония в Рахал, на ония в градовете на ерамеилците, на ония в градовете на кенейците, ³⁰на ония в Хорма, на ония в Хорасан, на ония в Атах, ³¹на ония в Хеврон, и на &lt;ония във&gt; всичките места, гдето Давид и мъжете му се навъртаха.

Chapter 31

¹А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците и паднаха убити в хълма Гелвуе. ²И филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхусуя. ³И битката се засилваше против Саула, и стрелците го улучиха; и той бе тежко ранен от стрелците. ⁴Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си, та ме прободи с него, за да не дойдат тия необрязани та ме прободат и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не прие, защото много се боеше. Затова Саул взе меча си та падна върху него. ⁵И като видя оръженосецът му, че Саул умря, падна и той на меча си и умря с него. ⁶Така умря Саул, тримата му сина, оръженосецът му, и всичките му мъже заедно в същия онзи ден. ⁷Тогава Израилевите мъже, които бяха оттатък долината и отвъд Иордан, като видяха, че Израилевите мъже бягаха, и че Саул и синовете му измряха, напуснаха градовете, та побягнаха; а филистимците дойдоха и се заселиха в тях. ⁸А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и тримата му сина паднали на хълма Гелвуе. ⁹И отсякоха главата му и снеха оръжията му, и изпратиха &lt;човеци&gt; навред из филистимската земя, за да разнесат известие в капищата на идолите си и между людете. ¹⁰И оръжията му положиха в капището на астартите, а тялото му обесиха на стената на Ветсан. ¹¹А като чуха жителите на Явис-галаад това, което филистимците направиха на Саула, ¹²всичките храбри мъже станаха и, като ходиха цялата нощ, снеха тялото на Саула и телата на синовете му от стената на Ветсан, и като дойдоха в Явис, там ги изгориха. ¹³И взеха костите им та ги закопаха под дървото в Явис, и постиха седем дена.

2 Samuel

Chapter 1

¹След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена, ²на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони. ³И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах. ⁴И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан. ⁵Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше &lt;това&gt;: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели? ⁶И момъкът, който му съобщаваше &lt;това&gt; рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха. ⁷И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме. ⁸И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм. ⁹Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене. ¹⁰И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си. ¹¹Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така &lt;направиха&gt; и всичките мъже, които бяха с него. ¹²И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч. ¹³А Давид рече на момъка, който му съобщаваше &lt;това&gt;: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин. ¹⁴И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник? ¹⁵И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря. ¹⁶И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник. ¹⁷Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач; ¹⁸(и заръча да научат юдейците &lt;тая Песен на&gt; лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): - ¹⁹Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места &lt;на полето&gt; ти! Как паднаха силните. ²⁰Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните. ²¹Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви &lt;доставяйки&gt; първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, &lt;като да&gt; не е бил той помазан с миро. ²²От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен. ²³Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете. ²⁴Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви. ²⁵Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на &lt;полето&gt; ти! ²⁶Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените. ²⁷Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!

Chapter 2

¹След това Давид се допита до Господа като каза: Да възляза ли в някой от Юдовите градове? И Господ му каза: Възлез. Пак рече Давид: Где да възляза? А Той му каза: в Хеврон. ²И тъй, Давид възлезе там с двете си жени, езраелката Ахиноам и Авигея жената на кармилеца Навал. ³Давид заведе и мъжете, които бяха с него, всеки със семейството му; и заселиха се в хевронските градове. ⁴Тогава Юдовите мъже дойдоха и помазаха там Давида за цар над Юдовия дом. И известиха на Давида, казвайки: явис-галаадските мъже бяха, които погребаха Саула. ⁵Затова Давид прати човеци до явис-галаадските мъже да им кажат: Благословени да сте от Господа, за гдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте. ⁶Сега Господ нека покаже и към вас милост и вярност; така и аз ще ви въздам за тая добрина, понеже сторихте това нещо. ⁷Сега, прочее, нека се укрепят ръцете ви, и бъдете мъжествени; защото господарят ви Саул умря, а Юдовият дом си помаза мене за цар. ⁸Обаче, Авенир Нировият син, Сауловият военачалник, взе Исвостея, Сауловия син, та го заведе в Маханаим, ⁹и направи го цар над Галаад, над асурците, над езраелците, над Ефрема, над Вениамина и над целия Израил; ¹⁰(Исвостей Сауловият син беше на четиридесет години, когато стана цар над Израиля и царува две години); но Юдовият дом последва Давида. ¹¹А времето, през което Давид царува в Хеврон над Юдовия дом, беше седем години и шест месеца. ¹²И тъй, Авенир Нировият син, и слугите на Исвостея Сауловия син, отидоха от Маханаим в Гаваон. ¹³Също и Иоав Саруиният син и Давидовите слуги излязоха та се срещнаха близо при гаваонския водоем; и едните седнаха отсам водоема, а другите оттатък водоема. ¹⁴Тогава Авенир каза на Иоава: Нека станат сега момците да поиграят пред нас. И рече Иоав: Нека станат. ¹⁵И тъй, те станаха та преминаха на брой дванадесет души от Вениамина, от страната на Исвостея Сауловия син и дванадесет от Давидовите слуги. ¹⁶И хванаха всеки съперника си за главата, та заби ножа си в ребрата на съперника си, и паднаха заедно; за туй, онова място се нарече Хелкат-асурим {Т.е., Нива на ножовете.}, което е в Гаваон. ¹⁷И в оня ден сражението стана много ожесточено; и Авенир и Израилевите мъже бяха победени от Давидовите слуги. ¹⁸И там бяха тримата Саруини синове: Иоав, Ависей и Асаил; а Асаил бе лек в нозете като полска сърна. ¹⁹И Асаил се спусна подир Авенира; и като тичаше не се отби ни надясно, ни наляво от преследването на Авенира. ²⁰А Авенир погледна надире и рече: Ти ли си, Асаиле? А той отговори: Аз. ²¹Тогава Авенир му каза: Отбий се надясно или наляво си та хвани някого от момците и вземи си оръжието му. Но Асаил отказа да се отбие от преследването му. ²²И Авенир пак каза на Асаила: Отбий се от да ме преследваш; защо да те поваля до земята? тогава как ще погледна брата ти Иоава в лицето? ²³Но той отказа да се отбие; затова Авенир го порази в корема със задния край на копието си, така че копието излезе отзад; и той падна там и умря на самото място. И всички &lt;които&gt; дохождаха на мястото, гдето Асаил падна и умря, спираха се. ²⁴А Иоав и Ависей преследваха Авенира; и слънцето захождаше когато стигнаха до хълма Амма, който е срещу Гия, край пътя за гаваонската пустиня. ²⁵И вениаминците като се събраха около Авенира, съставиха една дружина и застанаха на върха на един хълм. ²⁶Тогава Авенир извика към Иоава и рече: Непременно ли ще пояжда мечът? не знаеш ли, че сетнината ще бъде горчива? Тогава, до кога не щеш да заповядаш на людете да се върнат от преследването на братята си? ²⁷И рече Иоав: &lt;заклевам се&gt; в живота на Бога, че ако не беше говорил ти &lt;да поиграят момците&gt;, тогава още в зори людете непременно щяха да се оттеглят всеки от преследването на брата си. ²⁸И тъй, Иоав засвири с тръбата, та всичките люде се спряха, и не преследваха вече Израиля, нито се биеха вече. ²⁹Тогава Авенир и мъжете му вървяха през цялата оная нощ из полето, преминаха Иордан та пропътуваха целия Витрон, и дойдоха в Маханаим. ³⁰А Иоав се върна от преследването на Авенира; и като събра всичките люде, от Давидовите слуги липсваха деветнадесет мъже и Асаил. ³¹Но Давидовите слуги бяха поразили от вениаминците и от Авенировите мъже триста и шестдесет мъже, &lt;които&gt; умряха. ³²И дигнаха Асаила та го погребаха в бащиния му гроб, който бе във Витлеем. А Иоав и мъжете му, като вървяха цяла нощ, стигнаха в Хеврон около зазоряване.

Chapter 3

¹А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше. ²И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам; ³вторият му, Хилеав {В 1. Лет. 3:1, Даниил.}, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; ⁴четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала; ⁵и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон. ⁶А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом. ⁷А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и &lt;Исвостей&gt; каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница? ⁸Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена! ⁹Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел, ¹⁰като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, &lt;както е&gt; и над Юда, от Дан до Вирсавее. ¹¹И &lt;Исвостей&gt; не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него. ¹²Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведа под твоята власт целия Израил. ¹³А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми. ¹⁴И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия. ¹⁵Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син. ¹⁶И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна. ¹⁷А Авенир &lt;влезе във връзка&gt; с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас; ¹⁸сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели. ¹⁹Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом. ²⁰И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него. ²¹Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир. ²²И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и &lt;Авенир&gt; беше отишъл с мир. ²³А като дойде Иоав и цялата войска, която беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир. ²⁴Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл? ²⁵Знаеш &lt;какъв е&gt; Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш. ²⁶И Иоав, като излезе от &lt;при&gt; Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това. ²⁷И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори &lt;уж&gt; тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря. ²⁸А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син; ²⁹нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб. ³⁰Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убил брата им Асаила в сражението при Гаваон. ³¹Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото. ³²И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха. ³³И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен? ³⁴Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред &lt;тези, които вършат&gt; неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха пак над него. ³⁵Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето. ³⁶И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят. ³⁷Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син. ³⁸И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил? ³⁹Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

Chapter 4

¹А когато чу &lt;Исвостей&gt; Сауловият син, че Авенир умрял в Хеврон, ръцете му ослабнаха, и всичките израилтяни се смутиха. ²А &lt;тоя&gt; Саулов син имаше двама мъже пълководци, от които името на единия беше Ваана, а името на другия Рихав, синове на виротянина Римон от вениаминците; (защото и Вирот се числеше към Вениамина; ³а виротяните бяха побягнали в Гетаим, дето са били пришелци до днес). ⁴А Сауловият син Ионатан имаше син повреден в нозете. Беше на пет годишна възраст, когато дойде известие от Езраел за Саула и Ионатана, и гледачката му беше го дигнала и побягнала; и като бързаше да бяга, той паднал и окуцял. Името му беше Мемфивостей. ⁵И Рихав и Ваана, синовете на виротянина Римон, отидоха и в горещината на деня влязоха в къщата на Исвостея, който лежеше на легло по пладне; ⁶и влязоха там до сред къщата &lt;уж&gt; да вземат жито и удариха го в корема; а Рихав и брат му Ваана избягаха. ⁷Защото, когато влязоха в къщата, и той лежеше на легло в спалнята си, удариха го, убиха го и му отсякоха главата. И като взеха главата му, вървяха през полето цялата нощ, ⁸и донесоха главата на Исвостея при Давида в Хеврон, и рекоха на царя: Ето главата на Исвостея, син на врага ти Саула, който търсеше живота ти; днес Господ въздаде на Саула и на потомците му за господаря ни царя. ⁹А Давид отговори на Рихава и на брата му Ваана, синовете на виротянина Римон, като им рече: &lt;Заклевам се&gt; в живота на Господа, който избави душата ми от всяко бедствие, ¹⁰когато един ми извести, казвайки: Ето, Саул умря, като мислеше, че носи добро известие, хванах го та го убих в Сиклаг, - което беше наградата, що му дадох за известието му, - ¹¹а колко повече, когато нечестиви мъже са убили праведен човек в собствената му къща, на леглото му, не ще ли да изискам сега кръвта му от ръката ви и ви изтребя от земята! ¹²Тогава Давид заповяда на момците си; и те ги убиха, и като отсякоха ръцете им и нозете им, обесиха ги при водоема в Хеврон. А главата на Исвостея взеха та я заровиха в Авенировия гроб в Хеврон.

Chapter 5

¹Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние. ²И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; и на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля. ³И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля. ⁴Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царува четиридесет години. ⁵В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години. ⁶След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука. ⁷Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град. ⁸И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им. ⁹И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре. ¹⁰Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него. ¹¹В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида. ¹²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля. ¹³И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери. ¹⁴А ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, ¹⁵Евар, Елисуа, Нефег, Яфия, ¹⁶Елисама, Елиада и Елифалет. ¹⁷А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта. ¹⁸И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаим. ¹⁹Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти. ²⁰И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място за проломите.}. ²¹Там &lt;филистимците&gt; оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха. ²²И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим. ²³А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците. ²⁴И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. ²⁵И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа в Гезер.

Chapter 6

¹След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, &lt;на брой&gt; тридесет хиляди души. ²И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, &lt;дето се намираше&gt;, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите. ³И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег, ⁴като Ахио вървеше пред ковчега, &lt;а Оза край него&gt; {Първата част от ст.4 се изоставя.}. ⁵А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове &lt;инструменти&gt; от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали. ⁶А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря &lt;ръката&gt; &lt;си&gt; към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха. ⁷И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег. ⁸И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, &lt;както се нарича и&gt; до днес. ⁹И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене? ¹⁰Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом. ¹¹И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом. ¹²Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град. ¹³И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени &lt;телци&gt;. ¹⁴И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод. ¹⁵Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук. ¹⁶А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си. ¹⁷И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа. ¹⁸И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите. ¹⁹И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера &lt;вино&gt; и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си. ²⁰А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек! ²¹А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх. ²²И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а от слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан. ²³Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.

Chapter 7

¹И като се настани царят в къщата си, и Господ беше го успокоил от всичките неприятели около него, ²царят каза на пророк Натана: Виж сега, аз живея в кедрова къща, а Божият ковчег стои под завеси. ³И Натан каза на царя: Иди, стори всичко, което е в сърцето ти; защото Господ е с тебе. ⁴Но през същата нощ Господното слово дойде на Натана и рече: ⁵Иди кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти ли ще Ми построиш дом, в който да обитавам? ⁶Защото от деня, когато изведох израилтяните от Египет дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил в шатър и в скиния. ⁷Където и да съм ходил с всичките израилтяни, говорих ли някога на някое от Израилевите племена, на което заповядах да пасе людете Ми Израиля, да кажа: Защо не Ми построихте кедров дом? ⁸Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давида: Така казва Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми, на Израиля; ⁹и съм бил с тебе навсякъде, гдето си ходил и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти велико, както името на великите, които са на земята. ¹⁰И ще определя място за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на свое собствено място, и няма да се преместват вече; и &lt;тези които, вършат&gt; нечестие няма вече да ги притесняват, както по-напред, ¹¹и както от деня, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще те успокоя от всичките ти неприятели. При това, Господ ти явява, че Господ ще ти съгради дом. ¹²Когато се навършат дните ти и заспиш с бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще излезе из чреслата ти, и ще утвърдя царството му. ¹³Той ще построи дом за името Ми; и Аз ще утвърдя престола на царството му до века. ¹⁴Аз ще му бъда Отец, и той ще Ми бъде син: ако стори беззаконие, ще го накажа с тояга &lt;каквато е&gt; за мъже и с биения &lt;каквито са&gt; за човешкия род; ¹⁵но Моята милост няма да го остави, както я отнех от Саула, когото отмахнах от пред тебе. ¹⁶И домът ти и царството ти ще се утвърдят пред тебе до века; престолът ти ще бъде утвърден до века. ¹⁷И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение. ¹⁸Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Иеова, и какъв е моят дом, та си ме довел до това &lt;положение?&gt; ¹⁹Но даже и това бе малко пред очите Ти, Господи Иеова; а Ти си говорил още за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и &lt;даваш&gt; това като закон на човеците, Господи Иеова! ²⁰И какво повече може да Ти рече Давид? защото Ти, Господи Иеова, познаваш слугата Си. ²¹Заради Своето слово и според Своето сърце Ти си сторил всички тия велики дела, за да ги явиш на слугата Си. ²²Затова Ти си велик, Господи Боже; защото няма подобен на Тебе, нито има бог освен Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си. ²³И кой друг народ на света е както Твоите люде, както Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, да ги направи именити, и да извърши за тях велики дела, и страшни дела за земята Ти, пред Твоите люде, които Ти си откупил за Себе Си от Египет, от народите, и от боговете им? ²⁴Защото Ти си утвърдил людете Си Израиля за Себе Си, за да Ти бъдат люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог. ²⁵И сега, Господи Боже, утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си, и за дома му, и стори както си говорил. ²⁶И нека възвеличат името Ти до века, като казват: Господ на Силите е Бог над Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида, ²⁷Защото Ти, Господи на Силите, Боже Израилев, откри на слугата Си, като каза: Ще ти съградя дом: затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тая молитва. ²⁸И сега, Господи Иеова, Ти си Бог, и думите Ти са истинни, и Ти си обещал тия блага на слугата Си; ²⁹сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века; защото Ти, Господи Иеова, Си говорил тия неща, и под Твоето благословение нека бъде благословен до века домът на слугата Ти.

Chapter 8

¹След това Давид порази филистимците и ги покори; и Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците. ²Порази и моавците, и измери ги с въжета, като ги накара да легнат на земята; и отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. ³Давид още порази совския цар Ададезер, син на Реова, когато &lt;последният&gt; отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат. ⁴Давид му отне хиляда &lt;колесници&gt; и седемстотин конници {В оригинала тука: 1700 конници; а в &lt;І Лет. 18:4&gt;: 1000 колесници и 7000 конници.} и двадесет хиляди пешаци; и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, запази от тях само за сто колесници. ⁵И когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже. ⁶Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги, и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. ⁷И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим. ⁸И от Ветах и от Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе твърде много мед. ⁹А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на Ададезера, ¹⁰тогава Той изпрати сина си Иорама при цар Давида, за да го поздрави и да го благослови, понеже се бил против Ададезера и го поразил; защото Ададезер &lt;често&gt; воюваше против Тоя. И &lt;Иорам&gt; донесе със себе си сребърни съдове, златни съдове и медни съдове; ¹¹па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, що беше посветил &lt;взето&gt; от всичките народи, които беше покорил: ¹²от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните, и от користите взети от совенския цар Ададезер, Реововия син. ¹³И Давид си придоби име, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в долината на солта. ¹⁴И постави гарнизони в Едом; в целия Едом постави гарнизони, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. ¹⁵Така Давид царува над целия Израил; и Давид съдеше всичките си люде и им раздаваше правда. ¹⁶А Иоав, Саруиният син, беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец; ¹⁷а Садок, Ахитововият син и Ахимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Сарая, секретар; ¹⁸А Ванаия, Иодаевият син, беше &lt;над&gt; херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха придворни началници.

Chapter 9

¹След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана? ²И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е. ³И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син, повреден в нозете. ⁴И царят му каза: Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар. ⁵Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар. ⁶И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти. ⁷И Давид му каза: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза. ⁸А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене? ⁹Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежеше на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти. ¹⁰Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш &lt;доходите&gt;, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги). ¹¹И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, &lt;рече царят&gt;, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове. ¹²И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея. ¹³Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царевата трапеза. И той куцаше и с двата крака.

Chapter 10

¹След това, царят на амонците умря, и вместо него се възцари син му Анун. ²Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, както баща му показа благост към мене. И така Давид прати чрез слугите си да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха в земята на амонците, ³първенците на амонците рекоха на господаря си Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти Давид ти е изпратил утешители? Не е ли пратил Давид слугите си при тебе, за да разузнаят града и да го съгледат та да го съсипе? ⁴Затова Анун хвана Давидовите слуги та обръсна половината от брадите им, и отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати. ⁵А когато известиха това на Давида, той изпрати &lt;човеци&gt; да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да &lt;им&gt; рекат от царя: Седете в Ерихон догде порастат брадите ви, и тогава се върнете. ⁶А като видяха амонците, че станаха омразни на Давида, амонците пратиха та наеха двадесет хиляди пешаци от вет-реовските сирийци и совенските сирийци, и хиляда мъже от царя на Мааха, и дванадесет хиляди души от товските мъже. ⁷И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже. ⁸И амонците излязоха та се строиха за бой при входа на портата; а сирийците от Сова и Реов, и мъжете от Тов и Мааха бяха отделно на полето. ⁹А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра измежду всичките отборни Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците; ¹⁰а останалите люде даде в ръката на брата си Ависей, който ги опълчи против амонците. ¹¹И каза: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми дойдеш на помощ; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти дойда на помощ. ¹²Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно. ¹³И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; а те побягнаха от него. ¹⁴А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха от Ависея и влязоха в града. Тогава Иоав се оттегли от амонците та дойде в Ерусалим. ¹⁵А сирийците, като видяха, че бяха поразени от Израиля, &lt;пак&gt; се събраха всички заедно. ¹⁶И Адарезер прати да изведат сирийците, които бяха оттатък реката; и те дойдоха в Елам, със Совака, военачалника на Адарезера, на чело. ¹⁷И когато се извести на Давида, той събра целия Израил и премина Иордан та дойде в Елам. А сирийците се опълчиха против Давида и се биха с него. ¹⁸Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците &lt;мъжете на&gt; седемстотин колесници и четиридесет хиляди конници, и порази военачалника им Совак, и той умря там. ¹⁹И така, всичките царе, подвластни на Адарезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Израиля и им се подчиниха. И сирийците не смееха вече да помагат на амонците.

Chapter 11

¹След една година, във времето когато царете отиват на война, Давид прати Иоава и слугите си с него и целия Израил; и те разбиха амонците, и обсадиха Рава. А Давид остана в Ерусалим. ²И надвечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царската къща; и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива на глед. ³И Давид прати да разпитат за жената; и рече &lt;един&gt;: Не е ли това Витсавее, дъщеря на Елиама, жена на хетееца Урия? ⁴И Давид прати човеци да я вземат, и когато дойде при него лежа с нея, (защото се бе очистила от нечистотата си); и тя се върна у дома си. ⁵А жената зачна; и прати да известят на Давида, казвайки: Непразна съм. ⁶Тогава Давид прати до Иоава &lt;да кажат&gt;: Изпрати ми хетееца Урия. И Иоав изпрати Урия при Давида. ⁷И когато дойде Урия при него, Давид го попита как е Иоав, как са людете и как успява войната. ⁸После Давид каза на Урия: Слез у дома си та умий нозете си. И Урия излезе из царската къща, а след него отиде дял от царската &lt;трапеза&gt;. ⁹Но Урия спа при вратата на царската къща с всичките слуги на господаря си, и не слезе у дома си. ¹⁰И когато известиха на Давида, казвайки: Урия не слезе у дома си, Давид каза на Урия: Не си ли дошъл от път? защо не слезе у дома си? ¹¹И Урия каза на Давида: Ковчегът и Израил и Юда прекарват в шатри; и господарят ми Иоав и слугите на господаря ми са разположени в стан на открито поле; а аз ли да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си? &lt;Заклевам се&gt; в твоя живот и в живота на душата ти, не направям аз това нещо. ¹²Тогава Давид каза на Урия: Престой тука и днес, па утре ще те изпратя. И тъй, Урия престоя в Ерусалим през оня ден и през другия. ¹³И Давид го покани, та яде пред него и пи; и опи го. Но вечерта &lt;Урия&gt; излезе да спи на леглото си със слугите си, а у дома си не слезе. ¹⁴Затова, на утринта Давид писа писмо на Иоава и го прати чрез Уриева ръка. ¹⁵А в писмото написа, казвайки: Поставете Урия там, гдето сражението е най-люто; сетне се оттеглете от него, за да бъде ударен и да умре. ¹⁶И така, Иоав, като държеше града в обсада, определи Урия на едно място, гдето знаеше, че има храбри мъже. ¹⁷И когато мъжете излязоха от града та се биха с Иоава, паднаха неколцина от людете, &lt;ще каже&gt;, от Давидовите слуги; умря и хетеецът Урия. ¹⁸Тогава Иоав прати да известят на Давида всичко, що се бе случило във войната. ¹⁹И заповяда на вестителя, казвайки: Когато разкажеш на царя всичко, що се е случило във войната, ²⁰ако пламне гневът на царя и той ти рече: Защо се приближихте толкоз до града да се биете? не знаехте ли, че щяха да стрелят от стената? ²¹Кой порази Авимелеха син на Ерувесета {Съд. 6:32, Иероваал.}? Една жена не хвърли ли върху него от стената горен воденичен камък, та умря в Тевес? Защо се приближихте толкоз при стената? Тогава ти кажи: Умря и слугата ти хетеецът Урия. ²²И така, вестителят замина и, като дойде, извести на Давида всичко, за което Иоав го беше изпратил. ²³Вестителят рече на Давида: Мъжете надделяха над нас та излязоха против нас на полето; а ние ги прогонихме дори до входа на портата; ²⁴но стрелците стреляха от стената върху слугите ти, и неколцина от слугите на царя умряха; умря и слугата ти хетеецът Урия. ²⁵Тогава Давид каза на вестителя: Така да кажеш на Иоава: Да те не смущава това нещо, защото мечът пояжда някога едного и някога другиго; засили още повече нападението си против града и съсипи го. Също и ти го насърчи. ²⁶И когато чу Уриевата жена, че мъжът й Урия умрял, плака за мъжа си. ²⁷И като премина жалейката, Давид прати та я взе у дома си, и тя му стана жена, и му роди син. Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.

Chapter 12

¹Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах. ²Богатият имаше овци и говеда твърде много; ³а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; и то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то му беше като дъщеря. ⁴И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе от своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него. ⁵Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт; ⁶и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил. ⁷Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка; ⁸и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това. ⁹Защо презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците. ¹⁰Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена. ¹¹Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце. ¹²Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето. ¹³Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу. А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. ¹⁴Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре. ¹⁵И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя. ¹⁶Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята. ¹⁷И старейшините на дома му станаха &lt;и дойдоха&gt; при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях. ¹⁸И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло! ¹⁹Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря. ²⁰Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се поклони. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде. ²¹А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб! ²²А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо. ²³Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене. ²⁴След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби, ²⁵и прати чрез пророка Натана та го нарече Едидия {Т.е., Любезен Господу.}, заради Господа. ²⁶А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град. ²⁷И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите. ²⁸Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име. ²⁹Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя. ³⁰И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи. ³¹Изведе и людете, които бяха в него, та ги тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

Chapter 13

¹След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар. ²А Амнон &lt;до толкоз&gt; се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея. ³Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек. ⁴И рече на &lt;Амнона&gt;: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви &lt;причината?&gt; И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома. ⁵А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й. ⁶И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й. ⁷И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие. ⁸И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците. ⁹Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него. ¹⁰Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона. ¹¹А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя. ¹²Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие. ¹³И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе. ¹⁴Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея. ¹⁵Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си. ¹⁶А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша. ¹⁷И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея. ¹⁸А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея. ¹⁹Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше. ²⁰А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома. ²¹А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи. ²²Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар. ²³А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове. ²⁴Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти. ²⁵А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но &lt;царят&gt; отказа да иде, а го благослови. ²⁶Тогава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас &lt;поне&gt; брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе? ²⁷Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове. ²⁸Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри. ²⁹И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха. ³⁰И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях. ³¹Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си. ³²А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар. ³³Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял. ³⁴А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма. ³⁵И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало. ³⁶И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много. ³⁷Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; &lt;а Давид&gt; жалееше за сина си всеки ден. ³⁸Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години. ³⁹И &lt;душата на&gt; цар Давида излизаше &lt;и чезнеше по&gt; Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

Chapter 14

¹И Иоав Саруиният син позна, че сърцето на царя беше &lt;наклонено&gt; към Авесалома. ²Затова Иоав прати в Текое та доведоха от там една умна жена, и рече й: Престори се, моля, че си в жалейка и облечи траурни дрехи, и не се помазвай с масло, но бъди като жена, която жалее дълго време за мъртвец; ³и иди при царя та му говори според тия думи. И Иоав тури думите в устата й. ⁴И когато текойката &lt;дойде да&gt; говори на царя, падна с лице на земята та се поклони, и рече: Помогни ми царю. ⁵И царят й рече: Що имаш? А тя рече: Ах! аз съм вдовица; мъжът ми умря. ⁶Слугинята ти имаше двама сина, и те двамата се сбиха на полето; и като нямаше кой да ги раздели, единият удари другият и го уби. ⁷И, ето, всичките роднини станаха против слугинята ти и рекоха: Предай оногова, който удари брата си, за да го убием за живота на брата му, когото уби, и така да изтребим и наследника. Така ще угасят въглена, който ми е останал, и не ще оставят на мъжа ми ни име, ни остатък по лицето на света. ⁸И царят каза на жената: Иди у дома си; аз ще разпоредя за тебе. ⁹А текойката каза на царя: Господарю мой царю, беззаконието нека бъде на мене и на бащиния ми дом; а царят и престолът му нека бъдат невинни. ¹⁰И рече царят: Който проговори против тебе, доведи го при мене, и няма вече да те докачи. ¹¹И тя рече: Моля, нека помни царят Господа своя Бог, за да не продължава вече отмъстителят за кръвта да изтребва, и да не погуби сина ми. А той рече: заклевам се в живота на Господа, ни един косъм на сина ти няма да падне на земята. ¹²Тогава жената рече: Нека каже, моля, слугинята ти една дума на господаря си царя. И той рече: Кажи. ¹³И жената рече: Тогава защо си помислил такова нещо против Божиите люде? понеже царят, като казва това, излиза виновен загдето царят не възвръща своя заточеник. ¹⁴Защото е неизбежно ние да умрем, и сме като вода разляна по земята, която не се събира пак; па и Бог не отнема живот, но изнамерва средства, щото заточеният да не остане отдалечен от Него. ¹⁵Сега по тая причина дойдох да кажа това на господаря си царя, че людете ме уплашиха; и слугинята ти рече: Ще говоря сега на царя; може би царят да изпълни просбата на слугинята си. ¹⁶Защото царят ще послуша, за да избави слугинята си от ръката на човека, &lt;който иска&gt; да погуби и мене и сина ми изсред Божието наследство. ¹⁷И слугинята ти рече: Думата на господаря ми нека бъде сега утешителна; защото господарят ми царят е като Божий ангел за да разсъждава за доброто и злото; и Господ твой Бог да бъде с тебе. ¹⁸Тогава царят в отговор каза на жената: Моля, да не скриеш от мене това, за което ще те попитам. И рече жената: Нека проговори, моля, господарят ми царят. ¹⁹И рече царят: С тебе ли е във всичко това ръката на Иоава? И жената в отговор рече: Заклевам се в живота на душата ти господарю мой царю, никой не може да се отклони ни на дясно ни на ляво от нищо що изрече господарят ми царят; защото слугата ти Иоав, той ми заповяда, и той тури всички тия думи в устата на слугинята ти. ²⁰Слугата ти Иоав стори това, за да измени лицето на работата; и господарят ми е мъдър с мъдростта на един Божий ангел, за да познава всичко, що има на света. ²¹Тогава царят каза на Иоава: Ето сега, сторих това нещо; иди прочее, доведи младежа Авесалом. ²²И Иоав падна с лице на земята та се поклони и благослови царя. И рече Иоав: Днес слугата ти познава, че придобих твоето благоволение, господарю мой царю, тъй като царят изпълни желанието на слугата си. ²³И така Иоав стана и отиде в Гесур, и доведе Авесалома в Ерусалим. ²⁴А царят рече: Нека се отбие в своята къща, а моето лице да не види. Затова Авесалом се отби в своята си къща и не видя лицето на царя. ²⁵А в целия Израил нямаше човек толкова много хвален за красотата си колкото Авесалома; от петата на ногата му, дори до върха на главата му нямаше в него недостатък. ²⁶И когато острижеше главата си, (защото всяка година я стрижеше, понеже &lt;косата&gt; му натегваше, затова я стрижеше), претегляше косата на главата си, и тя &lt;тежеше&gt; двеста сикли според царската теглилка. ²⁷И родиха се на Авесалома трима сина и една дъщеря на име Тамар, която беше красива. ²⁸И Авесалом седя в Ерусалим цели две години без да види лицето на царя. ²⁹Тогава Авесалом повика Иоава, за да го изпрати при царя; но той отказа да дойде при него. И повика го втори път; но пак отказа да дойде. ³⁰Затова, каза на слугите си: Вижте, Иоавовата нива е близо до моята, и там има ечемик; идете запалете го. И тъй Авесаломовите слуги запалиха нивата. ³¹Тогава Иоав стана та отиде при Авесалома в къщата му и му каза: Защо са запалили слугите ти нивата ми? ³²А Авесалом отговори на Иоава: Ето, пратих до тебе да кажат: Дойди тук за да те пратя при царя да кажеш: Защо съм дошъл от Гесур? по-добре щеше да е за мене да бях още там; сега, прочее, нека видя лицето на царя; и ако има неправда в мене, нека ме убие. ³³Тогава Иоав дойде при царя та му извести това; и той повика Авесалома, който като дойде при царя, поклони се с лице до земята пред царя; и царят целуна Авесалома.

Chapter 15

¹След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него. ²И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе. ³И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша. ⁴Авесалом още казваше: Да бях &lt;само&gt; поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който има спор или дело, та да го оправдавам! ⁵И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше. ⁶Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже. ⁷И като се свършиха четири години {Така според доста много стари преводи; обаче, според Еврейския текст,}, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу; ⁸защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу. ⁹И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон. ¹⁰А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон. ¹¹А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нещо. ¹²После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома. ¹³Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома. ¹⁴А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да &lt;ни&gt; застигне скоро, та докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа. ¹⁵И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят. ¹⁶И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десет жени, наложници, да пазят къщата. ¹⁷Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място. ¹⁸И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя. ¹⁹Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с царя, защото си чужденец и преселен от мястото си. ²⁰Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе! ²¹А Итай в отговор рече на царя: &lt;Заклевам се&gt; в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде господарят ми царят, било за смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти. ²²Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките му мъже, и всичките деца що бяха с него. ²³А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята. ²⁴А ето &lt;дойде&gt; и Садок и с него всичките левити, които носеха ковчега &lt;за плочите&gt; на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (&lt;при който&gt; се качи и Авиатар) догде всичките люде излязоха от града. ²⁵Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му; ²⁶но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ми стори каквото Му се вижда за добро. ²⁷Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас &lt;нека се върнат&gt; и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан. ²⁸Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести &lt;какво да направя&gt;. ²⁹И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха. ³⁰А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха. ³¹И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела. ³²И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусай го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си. ³³И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар; ³⁴но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела. ³⁵Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара; ³⁶ето, там с тях са двамата им сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете. ³⁷И така, Давидовият приятел Хусай, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.

Chapter 16

¹И когато Давид беше преминал малко върха &lt;на хълма&gt;, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино. ²И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята. ³Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство. ⁴И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю. ⁵А когато цар Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом, на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше. ⁶И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и отляво му. ⁷И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче! ⁸Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник. ⁹Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата. ¹⁰А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, кой ще му рече: Защо правиш така? ¹¹Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал. ¹²Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо &lt;неговото&gt; проклинане днес. ¹³И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах. ¹⁴И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там. ¹⁵Между това, Авесалом и всичките люде, &lt;сиреч&gt;, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим, и Ахитофел с него. ¹⁶И когато архиецът Хусай, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусай каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят! ¹⁷А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си? ¹⁸И Хусай каза на Авесалома: Не, но когото Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана. ¹⁹При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на &lt;приятеля ми?&gt; Както съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе. ²⁰Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим. ²¹И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилят ръцете на всичките, които са с тебе. ²²Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил. ²³А в онова време съветът, който даваше Ахитофел, бе &lt;считан&gt; като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв &lt;се считаше&gt; всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.

Chapter 17

¹Ахитофел каза още на Авесалома: Да избера сега дванадесет хиляди мъже, и да стана да преследвам Давида още тая нощ. ²Ще налетя върху него като е уморен и ръцете му ослабнали, и ще го уплаша; и всичките люде, що са с него, ще побягнат, и ще поразя само царя. ³Така ще възвърна всичките люде към тебе, защото &lt;убиването на&gt; мъжа, когото ти търсиш, значи възвръщането на всичките; всичките люде ще се помирят. ⁴И тая дума бе угодна на Авесалома и на всичките Израилеви старейшини. ⁵Тогава рече Авесалом: Повикай сега и архиеца Хусай, и нека чуем какво ще каже и той. ⁶И когато Хусай влезе при Авесалома, Авесалом му говори, казвайки: Така е говорил Ахитофел. Да постъпим ли &lt;според&gt; неговия съвет? ако не, говори ти. ⁷И Хусай каза на Авесалома: Не е добър съветът, който Ахитофел даде тоя път. ⁸Хусай рече още: Ти знаеш баща си и неговите мъже, че са силни мъже, и че са преогорчени в душа, както мечка лишена от малките си в полето; и баща ти, като военен мъж, няма да пренощува с людете; ⁹ето, сега е скрит в някой трап или в някое &lt;друго&gt; място, и когато нападне някой от тия &lt;твои люде&gt; в началото &lt;на сражението&gt;, всеки, който чуе ще рече: Поражение става между людете, които следват Авесалома. ¹⁰Тогава даже юначният, чието сърце е като лъвско сърце, съвсем ще примре; защото целият Израил знаеше, че баща ти е юнак, и че ония, които са с него, са храбри мъже. ¹¹Аз съветвам, по-добре, да се събере при тебе целият Израил, от Дан до Вирсавее, по множество както пясъка край морето, и ти лично да идеш в боя. ¹²Така ще налетим върху него в някое място, където се намери, и ще го нападнем, както пада росата на земята, тъй щото от него и от всичките човеци, които са с него, няма да оставим ни един. ¹³Или, ако прибегне в някой град, тогава целият Израил ще донесе до оня град въжета, та ще го завлечем до потока, тъй щото да не остане там ни едно камъче. ¹⁴Тогава Авесалом и всичките Израилеви мъже казаха: Съветът на архиеца Хусай е по-добър от съвета на Ахитофела. (Защото Господ беше рекъл да осуети добрия Ахитофелов съвет, за да нанесе Господ зло на Авесалома). ¹⁵Тогава Хусай каза на свещениците Садока и Авиатара: Така и така съветва Ахитофел Авесалома и Израилевите старейшини; а така и така съветвах аз. ¹⁶Сега, прочее, пратете скоро да известят на Давида, казвайки: Не оставай тая нощ при бродовете в пустинята, но непременно да преминеш &lt;Иордан&gt;, за да не погинат царят и всичките люде, които са с него. ¹⁷А Иоанатан и Ахимаас стояха при извора Рогил, защото не смееха да влизат явно в града; затова, една слугиня отиде да им извести това, и те отидоха та известиха на цар Давида. ¹⁸А един момък ги видя и обади на Авесалома; но двамата отидоха бърже та влязоха в къщата на един човек във Ваурим, който имаше кладенец в двора си, и спуснаха се в него. ¹⁹И жена &lt;му&gt; взе една покривка та я простря върху отвора на кладенеца, и насипа върху нея чукано жито, така щото нищо не се позна. ²⁰И когато Авесаломовите слуги дойдоха при жената в къщата и казаха: Где са Ахимаас и Ионатан? Жената им рече: Преминаха водния поток. И те ги потърсиха, но като не ги намериха, върнаха се в Ерусалим. ²¹А след заминаването им, ония излязоха от кладенеца и отидоха та известиха на цар Давида. Рекоха на Давида: Станете преминете скоро водата, защото Ахитофел така съветва против вас. ²²Тогава Давид и всичките люде, що бяха с него, станаха та преминаха Иордан; до зори не остана ни един, който не беше преминал Иордан. ²³А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се. Така умря; и погребан бе в бащиния си гроб. ²⁴Тогава Давид дойде в Механаим; а Авесалом премина Иордан, той и всичките Израилеви мъже с него. ²⁵И Авесалом постави Амаса за военачалник вместо Иоава. (А Амаса бе син на един човек на име Итра, израилтянин {В 1 Лет. 2:17, Исмаилянин.}, който беше влязъл при Авигея Наасовата дъщеря, сестра на Саруия Иоавовата майка). ²⁶И Израил и Авесалом разположиха стана си в галаадската земя. ²⁷А когато дойде Давид в Маханаим, Совей Наасовият син, от Рава на амонците, и Махир Амииловият син, от Ло-девар, и галаадецът Верзелай, от Рогелим, ²⁸донесоха постелки, легени и пръстени съдове, жито, ечемик, брашно, пържено жито, боб, леща и &lt;други&gt; печени храни, ²⁹мед, масло, овци и говеждо сирене на Давида и на людете с него за да ядат; защото рекоха: Людете са гладни и изнемощели и жадни в пустинята.

Chapter 18

¹След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници. ²И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас. ³Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умре и половината от нас, &lt;пак&gt; няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас {Или: понеже има десет хиляди такива каквито сме ние.}, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. ⁴И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди. ⁵Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалома. ⁶И тъй, людете, излязоха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес. ⁷И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души; ⁸защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа. ⁹И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него. ¹⁰И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб. ¹¹А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс. ¹²А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома. ¹³Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене. ¹⁴Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба. ¹⁵И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го. ¹⁶Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете. ¹⁷И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си. ¹⁸А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник. ¹⁹Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му. ²⁰А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря. ²¹Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече. ²²Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля, след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията? ²³&lt;Но той пак рече:&gt; Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина. ²⁴А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам. ²⁵И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше. ²⁶После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето &lt;още един&gt; човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия. ²⁷И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия. ²⁸И Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя. ²⁹И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше. ³⁰И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана. ³¹И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе. ³²И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж! ³³И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бях умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!

Chapter 19

¹И извести се на Иоава: Ето, царят плаче и жалее Авесалома. ²И в оня ден победата се обърна в печал между целия народ; защото в оня ден людете чуха да казват: Царят бил печален за сина си. ³И през оня ден людете влизаха в града скришно, както посрамени люде, които се спотайват, когато бягат изсред сражението. ⁴А царят покри лицето си; и царят викаше със силен глас: Сине мой Авесаломе! Авесаломе, сине мой, сине мой! ⁵Тогава Иоав влезе при царя в къщата та рече: Ти посрами лицата на всичките си слуги, които опазиха днес живота ти и живота на синовете ти и на дъщерите ти, живота на жените ти и живота на наложниците ти. ⁶Понеже обичаш ония, които те мразят, а мразиш ония, които те обичат; защото ти показа днес, че за тебе не са нищо военачалници и слуги; защото днес познах, че ако бе останал Авесалом жив, а ние всички бяхме измрели днес, тогава щеше да ти е угодно. ⁷Сега, прочее, стани, излез та говори насърчително на слугите си; защото се заклевам в Господа, че ако не излезеш, няма да остане с тебе тая нощ ни един човек; а това ще бъде по-лошо за тебе от всички злини, които са те сполетели от младостта ти до сега. ⁸Тогава царят стана та седна в портата. И известиха на всичките люде, казвайки: Ето, царят седи в портата. И всичките люде дойдоха при царя. А Израил беше побягнал, всеки в шатъра си. ⁹Тогава всичките люде на всичките Израилеви племена се препираха, казвайки: Царят ни е избавил от ръката на неприятелите ни, и той ни е освободил от ръката на филистимците, а сега побягна от земята поради Авесалома; ¹⁰сега, прочее, като умря в сражението Авесалом, когото помазахме &lt;за цар&gt; над нас, защо не говорите нищо за възвръщането на царя? ¹¹Тогава цар Давид прати до свещениците Садока и Авиатара, да им кажат: Говорете на Юдовите старейшини, като кажете: Защо сте вие последни да възвърнете царя в дома му, тъй като думите на целия Израил (според донесенията до царя) са да ги възвърнат в къщата му? ¹²Вие сте мои братя, вие сте моя кост и моя плът; защо, прочее, сте последни да възвърнете царя? ¹³А най-вече на Амаса речете: Не си ли ти моя кост и моя плът? Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако не бъдеш ти винаги военачалник пред мене вместо Иоава. ¹⁴И той склони сърцата на всичките Юдови мъже, като на един човек; тъй че те пратиха до царя &lt;да му кажат:&gt; Върни се ти и всичките твои слуги. ¹⁵И тъй, царят се върна та дойде до Иордан; а Юда дойде до Галгал, за да иде да посрещне царя, да преведе царя през Иордан. ¹⁶Тогава вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, побърза та слезе с Юдовите мъже да посрещне цар Давида. ¹⁷И с него бяха хиляда мъже от Вениамина, тоже и слугата на Сауловия дом Сива и петнадесетте му сина и двадесет негови слуги с него; и бързо преминаха Иордан &lt;да отидат&gt; при царя. ¹⁸После премина ладия, за да преведе семейството на царя и да върши каквото би му се видяло за добре. И Семей, Гираевият син, падна пред царя, когато той щеше да премине Иордан, и рече на царя: ¹⁹Нека не ми вменява господарят ми беззаконие, и нека не помни това, в което се провини слугата ти в деня, когато господарят ми царят излизаше из Ерусалим, та да го тури царят в сърцето си; ²⁰защото аз, слугата ти, познавам, че съгреших, затова, ето, дойдох днес пръв от целия Иосифов дом за да сляза и посрещна господаря си царя. ²¹Но Ависей, Саруиният син, проговаряйки рече: Не трябва ли да бъде убит Семей, за гдето прокле Господния помазаник? ²²А Давид рече: Какво има между мен и вас, Саруини синове, та да ми ставате днес противници? Бива ли да бъде убит днес човек в Израиля? защото не зная ли, че аз съм днес цар над Израиля? ²³И царят рече на Семея: Няма да умреш. И царят му се закле. ²⁴Също и Сауловият син Мемфивостей слезе да посрещне царя. Той нито нозете си беше умил, нито брадата си пригладил, нито дрехите си изпрал от деня, когато царят беше заминал, до деня когато се върна с мир. ²⁵А когато дойде от Ерусалим да посрещне царя, царят му рече: Защо не дойде с мене, Мемфивостее? ²⁶А той отговори: Господарю мой, царю, слугата ми ме измами; защото слугата ти рече: Ще си оседлая един осел за да се кача на него та да ида с царя, понеже слугата ти куца. ²⁷И той е наклеветил слугата ти на господаря ми царя; но господарят ми царят е като Божий ангел; стори, прочее, каквото ти се вижда угодно. ²⁸Защото целият ми бащин дом &lt;можеше да&gt; се определи за смърт пред господаря ми царя; но при все това, ти постави слугата си между ония, които ядяха на трапезата ти. Затова, какво право имам аз вече да се оплаквам още на царя? ²⁹И царят му рече: Защо продължаваш да говориш за работите си? Аз казвам: Ти и Сива си разделете земите. ³⁰А Мемфивостей рече на царя: И всичките нека вземе той, тъй като господарят ми царят се е върнал в дома си с мир. ³¹Тоже и галаадецът Верзелай слезе от Рогелим та премина Иордан с царя, за да го изпрати оттатък Иордан. ³²А Верзелай беше много стар, осемдесет години на възраст; и беше прехранвал царя, когато седеше в Маханаим, защото беше много богат човек. ³³И царят рече на Верзелая: Премини с мене, и ще те издържам при себе си в Ерусалим. ³⁴А Верзелай каза на царя: Колко е числото на годините на живота ми та да отида с царя в Ерусалим? ³⁵Днес съм осемдесет години на възраст. Мога ли да различавам между добро и лошо? може ли слугата ти да усеща що яде или що пие? мога ли да чуя вече гласа на певците или на певиците? Защо, прочее, да бъде слугата ти още товар на господаря ми царя? ³⁶Слугата ти е помислил да премине Иордан с царя само до малко разстояние; а защо царят да ми даде затова едно такова възнаграждение? ³⁷Нека се върне слугата ти, моля, за да умра в града си при гроба на баща си и майка си; но, ето, слугата ти Хамаам, той нека премине с господаря ми царя; и стори с него както ти се вижда угодно. ³⁸И царят рече: Хамаам ще премине с мене; и аз ще му сторя каквото на тебе се вижда угодно; па и за тебе ще сторя всичко, каквото поискаш от мене. ³⁹И така всичките люде преминаха Иордан. И когато беше преминал царят, царят целуна Верзелая и го благослови; и той се върна на мястото си. ⁴⁰Царят, прочее, продължи пътя си до Галгал, и Хамаам замина с него; и всичките Юдови люде, както и половината от Израилевите люде, преведоха царя. ⁴¹И, ето, всичките Израилеви мъже дойдоха при царя та рекоха на царя: Защо те откраднаха братята ни Юдовите мъже, та преведоха царя и семейството му през Иордан и всичките Давидови мъже с него? ⁴²А всичките Юдови мъже отговориха на Израилевите мъже: Защото царят е наш сродник; и защо се сърдите за това нещо? дали изядохме нещо от царя? или даде ли ни той някакъв дар? ⁴³А Израилевите мъже, в отговор на Юдовите мъже, рекоха: Ние имаме десет части в царя, и даже имаме по-голямо &lt;право&gt; на Давида от вас; защо, прочее, ни презряхте? и не говорихме ли ние първи да възвърнем царя си? Но думите на Юдовите мъже бяха по-остри от думите на Израилевите мъже.

Chapter 20

¹А случи се да има там един лош човек на име Севей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек! ²И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим. ³И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража, и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици. ⁴Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и &lt;тогава&gt; ти да се явиш тук. ⁵И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил. ⁶Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни. ⁷Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син. ⁸Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той &lt;към него&gt;, мечът падна. ⁹И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне. ¹⁰А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така &lt;Иоав&gt; го удари с него в корема, и изля червата му на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей &lt;продължаваха да&gt; преследват Савея Вихриевия син. ¹¹А един от Иоавовите момци застана при &lt;Амаса&gt; и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава. ¹²А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха. ¹³И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син. ¹⁴А &lt;Савей&gt; мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха. ¹⁵Тогава дойдоха та го обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената &lt;със стеноломи&gt; за да я съборят. ¹⁶Тогава една благоразумна жена извика из града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря. ¹⁷И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава му рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам. ¹⁸И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат &lt;работата&gt;. ¹⁹Аз съм от мирните и верните в Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство? ²⁰А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя! ²¹Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената. ²²Тогава жената отиде при всичките люде &lt;та им говори&gt; с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и &lt;людете&gt; се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим. ²³И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците. ²⁴Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец; ²⁵Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници; ²⁶също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.

Chapter 21

¹В Давидовите дни стана глад три години наред; и когато Давид се допита до Господа &lt;за причината&gt;, Господ каза: Поради Саула е и поради кръвожадния му дом, гдето изби гаваонците. ²Тогава царят повика гаваонците та им рече: - (а гаваонците не бяха от израилтяните, но от останалите аморейци; и израилтяните бяха им се заклели &lt;да ги оставят да живеят&gt;, а Саул от ревност към израилтяните и юдейците беше поискал да ги избие) - ³Давид, прочее, рече на гаваонците: Що да ви сторя? и с какво да направя умилостивение, за да благословите Господното наследство? ⁴А гаваонците му казаха: Не е въпрос за сребро или злато между нас и Саула, или неговия дом, нито е наша работа да убием човек в Израиля. И той рече: Каквото кажете ще ви сторя. ⁵И те рекоха на царя: От синовете на човека, който ни е погубвал, и който е изхитрувал против нас с цел да бъдем изтребени, така щото да не оставаме в никой от Израилевите предели, ⁶от тях нека ни се дадат седмина човека, и ще ги обесим пред Господа в Гавая, &lt;града&gt; на Саула, Господния избраник. И рече царят: Ще ги предам. ⁷Обаче, царят пожали Мемфивостея, син на Ионатана Сауловия син, поради Господната клетва помежду им, между Давида и Ионатана, Сауловия син. ⁸Но царят взе Армония и Мемфивостея, двамата сина на Ресфа, дъщеря на Аия, когото беше родила на Саула, и петимата сина на Михала Сауловата дъщеря, които беше родила на Адриила, син на меолатянина Верзелай, ⁹та ги предаде в ръцете на гаваонците; и те ги обесиха на бърдото пред Господа. И седмината паднаха заедно, като бяха погубени в първите дни на жетвата, в началото на жетвата на ечемика. ¹⁰Тогава Ресфа, дъщеря на Аия, взе вретище та си го постла на канарата, и от началото на жетвата до като падна на тях дъжд от небето не оставаше въздушните птици да се допрат до тях денем, нито полските зверове нощем. ¹¹И извести се на Давида онова, което стори Ресфа, дъщеря на Аия, Сауловата наложница. ¹²Тогава Давид отиде та взе костите на Саула и костите на сина му Ионатана от мъжете на Явис-галаад, които го бяха грабнали от улицата на Ветасан, гдето ги бяха обесили филистимците в деня, когато филистимците убиха Саула в Гелвуе; ¹³и изнесе от там костите на Саула и костите на сина му Ионатана; събраха и костите на обесените. ¹⁴И погребаха костите на Саула и на сина му Ионатана в Сила у Вениаминовата земя, в гроба на баща му Кис; и изпълниха всичко, що заповяда царят. След това Бог се умилостиви към земята. ¹⁵А филистимците пак воюваха против Израиля; и Давид и слугите му с него слязоха та се биха против филистимците; и умори се Давид. ¹⁶А Исви-венов, който беше от синовете на исполина, чието копие тежеше триста медни &lt;сикли&gt;, и който беше опасан с нов &lt;меч&gt;, се надяваше да убие Давида. ¹⁷Ависей обаче, Саруиният син, му помогна та порази филистимеца и го уби. Тогава Давидовите мъже му се заклеха, като рекоха: Ти няма вече да излезеш с нас на бой, да не би да изгасиш светилото на Израиля. ¹⁸След това, настана пак война с филистимците в Гов, когато хусатецът Сивехай уби Сафа, който беше от синовете на исполина. ¹⁹И пак настана война с филистимците в Гов, когато Елханин, син на витлеемеца Яреорегим уби &lt;брата на&gt; гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач. ²⁰Настана пак война в Гет гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста на ръцете си и по шест пръста на нозете си, двадесет и четири на брой; също и той бе се родил на исполина. ²¹а когато хвърли презрение върху Израиля, Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. ²²Тия четирима бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

Chapter 22

¹Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула; ²и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой; ³Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие. ⁴Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си. ⁵Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха; ⁶Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха ⁷В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми &lt;стигна&gt; в ушите Му. ⁸Тогаз се поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. ⁹Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него. ¹⁰Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му. ¹¹Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила. ¹²Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци. ¹³От святкането пред Него Огнени въглища се разпалиха. ¹⁴Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си; ¹⁵И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути. ¹⁶Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха се основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му. ¹⁷Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води; ¹⁸Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене. ¹⁹Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка. ²⁰И изведе ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене. ²¹Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме. ²²Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие. ²³Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил. ²⁴Непорочен бях пред Него. И опазих се от беззаконието си. ²⁵Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му. ²⁶Към милостивия, &lt;Господи&gt;, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш, ²⁷Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния, противен ще се явиш. ²⁸Оскърбени люде Ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш. ²⁹Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми. ³⁰Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена. ³¹Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. ³²Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог? ³³Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми; ³⁴Прави нозете ми като &lt;нозете&gt; на елените, И поставя ме на високите ми места; ³⁵Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък. ³⁶Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик. ³⁷Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха. ³⁸Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших. ³⁹Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми. ⁴⁰Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене. ⁴¹Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят. ⁴²Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша, ⁴³Тогава ги стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги; ⁴⁴Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми; Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми. ⁴⁵Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха. ⁴⁶Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили. ⁴⁷Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала, ⁴⁸Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене, ⁴⁹И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника. ⁵⁰Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея. ⁵¹Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му до века.

Chapter 23

¹ А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече: ²Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му &lt;дойде&gt; на езика ми. ³Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци &lt;нека бъде&gt; праведен, &lt;Нека бъде един&gt;, който владее със страх от Бога; ⁴&lt;И ще бъде&gt; като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле &lt;що никне&gt; из земята От сиянието, което блясва след дъжд. ⁵Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всичко и твърд, &lt;Който&gt; е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли {Или: ако и да не.} го направи да процъфти? ⁶А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат. ⁷А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място. ⁸Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: тахмонецът Иосев-васевет, главен военачалник {Думите: Той беше асонецът Адинон, &lt;се изоставят&gt;. Виж. 1 Лет. 11:11.}, който уби в една битка осемстотин души. ⁹След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци, ¹⁰той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него. ¹¹И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците, ¹²той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо избавление. ¹³А &lt;още&gt; трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина. ¹⁴И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем, ¹⁵и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата? ¹⁶тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече: ¹⁷Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! &lt;Да пия ли&gt; кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже. ¹⁸А Иоавовият брат Ависей, Серуиният син, беше първият от тримата; той, като махаше копието си против триста души &lt;неприятели&gt;, уби ги, и си придоби име между тримата. ¹⁹Не беше ли той най-славният от тримата? затова им стана началник; обаче, не стигна до &lt;първите&gt; трима. ²⁰И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден; ²¹при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него &lt;само&gt; с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. ²²Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже. ²³По-славен бе от тридесетте, но не достигна до &lt;първите&gt; трима. И Давид го постави над телохранителите си. ²⁴Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; &lt;също бяха&gt; и Елханан, син на Додо от Витлеем; ²⁵Сама ародецът; Елика ародецът: ²⁶Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис; ²⁷Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът; ²⁸Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът; ²⁹Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците; ³⁰Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас; ³¹Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът; ³²Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове; ³³Сама арорецът; Ахаим, син на арореца Сарар; ³⁴Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел; ³⁵Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът; ³⁶Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът; ³⁷Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът; ³⁸Ирас етерецът; Гарив етерецът; ³⁹Урия хетеецът: всичко, тридесет и седем души.

Chapter 24

¹Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда. ²Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете. ³А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо? ⁴Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде. ⁵Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината. ⁶После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон; ⁷тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда. ⁸И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни. ⁹И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди. ¹⁰И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. ¹¹И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки: ¹²Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе. ¹³Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести &lt;това&gt;; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. ¹⁴И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна. ¹⁵И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже. ¹⁶А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна. ¹⁷И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом. ¹⁸В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна. ¹⁹И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ. ²⁰И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята. ²¹Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете. ²²А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва; ²³всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе. ²⁴А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за &lt;определена&gt; цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете &lt;купи&gt; за петдесет сребърни сикли. ²⁵И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.

1 Kings

Chapter 1

¹А когато цар Давид бе остарял, в напреднала възраст, при все, че го покриваха с дрехи, не се стоплюваше. ²Затова, слугите му казаха: Нека потърсят за господаря ни царя млада девица за да престоява пред царя и да му пригажда, и да спи на пазвата му, за да се топли господарят ни царят. ³И тъй, потърсиха по всичките Израилеви предели красива девица, и намериха сунамката Ависага, и доведоха я при царя. ⁴Девицата бе много красива, и пригаждаше на царя и му слугуваше; но царят не я позна. ⁵Тогава Адония, Агитиният син, надуто си каза: Аз ще царувам. И приготви си колесници и конници и петдесет мъже, които да тичат пред него. ⁶А баща му никога не беше му досаждал с думите: Ти защо правиш това? А той беше и много хубав на глед; и роди се &lt;на Давида&gt; подир Авесалома. ⁷Той се сговори с Иоава Саруиния син и със свещеника Авиатара, и те последваха Адония и му помагаха. ⁸Но свещеник Садок, Ванаия Иодаевият син, пророк Натан, Семей и Реий и Давидовите силни мъже не бяха с Адония. ⁹И Адония закла овци, говеда и угоени &lt;телци&gt; при скалата на Зоелет, която е при извора Рогих, и покани всичките си братя царските синове, и всичките Юдови мъже царските слуги. ¹⁰Обаче пророка Натана, Ванаия и силните мъже и брата си Соломона не покани. ¹¹Тогава Натан говори на Соломоновата майка Витсавее, казвайки: Не си ли чула, че се е възцарил Адония Агитиният син, а господарят ни Давид не знае това? ¹²Сега, прочее, ела, моля, да те съветвам, за да избавиш своя живот и живота на сина си Соломона. ¹³Иди, влез при цар Давида и кажи му: Господарю мой царю, не закле ли се ти на слугинята си, казвайки: Синът ти Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? Защо, прочее, се възцари Адония? ¹⁴И ето, докато ти още говориш там с царя, ще дойда и аз подир тебе и ще потвърдя думите ти. ¹⁵И така, Витсавее влезе при царя, в спалнята, като беше царят много стар, и сунамката Ависага му слугуваше. ¹⁶И Витсавее се наведе та се поклони на царя. И царят рече: Какво желаеш? ¹⁷А тя му каза: Господарю мой, ти се закле в Господа твоя Бог на слугинята си &lt;и каза&gt;: Твоят син Соломон непременно ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми. ¹⁸Но сега, ето, Адония се е възцарил; а ти, господарю мой царю, не знаеш това. ¹⁹И той е заклал говеда, угоени &lt;телци&gt; и овци в изобилие, и е поканил всичките царски синове, и свещеника Авиатара, и военачалника Иоава; обаче, слугата ти Соломона не е поканил. ²⁰Но към тебе, господарю мой царю, към тебе са &lt;обърнати&gt; очите на целия Израил, за да им известиш кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него. ²¹Иначе, когато господарят ми царят заспи с бащите си, аз и синът ми Соломон ще се считаме за оскърбители. ²²А докато тя още говореше с царя, ето, дойде и пророк Натан. ²³И известявайки на царя, рекоха: Ето пророка Натан. И той, като влезе пред царя, поклони му се с лице до земята. ²⁴И Натан каза: Господарю мой царю, рекъл ли си ти, Адония ще царува подир мене, и той ще седи на престола ми? ²⁵Защото той слезе днес та закла говеда, угоени &lt;телци&gt;, и овци в изобилие, и покани всичките царски синове, и военачалниците, и свещеника Авиатара; и, ето, ядат и пият пред него, и думат: Да живее цар Адония! ²⁶А мене, мене слугата ти, и свещеника Садока, и Ванаия Иодаевия син, и слугата ти Соломона не покани. ²⁷От господаря ми царя ли стана това нещо, без да си обявил на слугите си, кой ще седне на престола на господаря ми царя подир него? ²⁸Тогава цар Давид в отговор рече: Повикайте ми Витсавее. И тя влезе при царя и застана пред него. ²⁹И царят се закле, казвайки: &lt;В името на&gt; живия Господ, Който е избавил душата ми от всяко бедствие, ³⁰непременно, както ти се заклех в Господа Израилевия Бог и рекох, че синът ти Соломон ще царува подир мене, и че той ще седи вместо мене на престола ми, непременно така ще направя днес. ³¹Тогава Витсавее се наведе с лице до земята та се поклони на царя, и каза: Да живее господарят ми цар Давид до века! ³²Тогава рече цар Давид: Повикайте ми свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син. И те дойдоха пред царя. ³³И царят им рече: Вземете със себе си слугите на вашия господар, качете сина ми Соломона на моята мъска, и заведете го долу в Гион; ³⁴и свещеник Садок и пророк Натан нека го помажат там за цар над Израиля; и засвирете с тръба и кажете: Да живее цар Соломон! ³⁵Тогава качете се &lt;тук&gt; подир него, и нека дойде и седне на престола ми, защото той ще царува вместо мене, и аз го назначих да бъде вожд на Израиля и на Юда. ³⁶А Ванаия Иодаевият син, в отговор на царя, рече: Амин! така да повели и Господ Бог на господаря ми царя! ³⁷Както е бил Господ с господаря ми царя, така да бъде и със Соломона, и да направи престола му още по-велик от престола на господаря ми цар Давида. ³⁸И така, свещеник Садок пророк Натан и Ванаия Иодаевият син, с херетците и фелетците, слязоха та качиха Соломона на цар Давидовата мъска и доведоха го в Гион. ³⁹И свещеник Садок взе рога с мирото от шатъра, &lt;за срещане&gt; та помаза Соломона. И засвириха с тръба, и всичките люде рекоха: Да живее цар Соломон! ⁴⁰И всичките люде отидоха нагоре подир него; и людете свиреха с кавали и веселяха се с голямо веселие, така че земята се цепеше от виковете им. ⁴¹А Адония и всичките му гости чуха &lt;шума&gt;, като свършиха яденето си. И когато Иоав чу тръбния звук рече: Защо е тоя шум и градът развълнуван? ⁴²Докато още говореше, ето, Ионатан, син на свещеника Авиатара дойде; и Адония рече: Влез, защото ти си достоен мъж и носиш добри известия. ⁴³А Ионатан в отговор рече на Адония: Наистина господарят ни цар Давид направи Соломона цар; ⁴⁴и царят прати с него свещеника Садока, пророка Натана и Ванаия Иодаевия син, с херетците и фелетците, та го възкачиха на царевата мъска; ⁴⁵И свещеникът Садок и пророк Натан го помазаха за цар в Гион; и от там отидоха нагоре веселящи се, така щото градът екна. Това е шумът, който сте чули. ⁴⁶При това, Соломон седна на престола на царството. ⁴⁷Освен туй, и царските слуги влязоха да честитят на господаря ни цар Давида, и рекоха: Бог да направи името на Соломона по-светло и от твоето име, и да направи престола му по-велик и от твоя престол. И царят се поклони &lt;както беше&gt; на леглото си. ⁴⁸Царят още говори така: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който ми даде днес &lt;син&gt; да седи на престола ми, докато очите ми го гледат. ⁴⁹Тогава всичките гости на Адония се уплашиха, и ставайки отидоха всеки в пътя си. ⁵⁰А Адония, понеже се уплаши от Соломона, стана и отиде да се хване за роговете на олтара. ⁵¹И известиха на Соломона, казвайки: Ето, Адония се бои от Цар Соломона, и, ето, хванал се е за роговете на олтара и казва: Нека ми се закълне днес цар Соломон, че няма да убие слугата си с меч. ⁵²И рече Соломон: Ако се покаже достоен мъж, ни един от космите му няма да падне на земята; но ако се намери зло в него, ще се умъртви. ⁵³И тъй, цар Соломон прати, та го свалиха от олтара; и той дойде да се поклони на цар Соломона. А Соломон му рече: Иди у дома си.

Chapter 2

¹И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки: ²Аз отивам в пътя на целия свят; ти, прочее, се крепи и бъди мъжествен. ³Пази заръчванията на Господа твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази повеленията Му, заповедите Му, съдбите Му и заявленията Му, според както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш и на където и да се обръщаш; ⁴За да утвърди Господ думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават чадата ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина, от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол. ⁵Освен това, ти знаеш какво ми стори Иоав Саруиният син, и какво направи на двамата военачалници на Израилевите войски, - на Авенира Нировия син и на Амаса Етеровия син, - които уби, като проля боева кръв в мирно време, и обагри с боева кръв пояса, който бе около кръста му, и обущата, които бяха на нозете му. ⁶Постъпвай, прочее, според мъдростта си, и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. ⁷Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай, и нека бъдат между ония, които ядат на трапезата ти; защото така с &lt;храна&gt; те дойдоха при мене, когато бягах от брата ти Авесалома. ⁸И ето с тебе вениаминецът Семей Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим; слезе обаче да ме посрещне при Иордан, и заклех му се в Господа, като рекох: Няма да те убия с меч. ⁹Сега, прочее, да го не считаш за невинен; защото си мъдър човек и ще знаеш, що трябва да му направиш за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. ¹⁰И така, Давид заспа с бащите си, и биде погребан в Давидовия град. ¹¹А времето, през което Давид царува над Израиля, беше четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три години царува в Ерусалим. ¹²И Соломон седна на престола на баща си Давида; и царството му се закрепи твърдо. ¹³Тогава Адония, Агитиният син, дойде при Витсавее, Соломоновата майка. А тя каза: С мир ли идеш? И рече: С мир. ¹⁴После рече: Имам да ти кажа една дума. И тя рече: Казвай: ¹⁵Тогава той каза: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството, и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си &lt;с ожидане&gt; за да царувам; обаче царството се отклони, та се падна на брата ми, защото от Господа му дойде. ¹⁶Сега, прочее, имам една просба към тебе: не ми &lt;я&gt; отричай. И тя му рече: Казвай. ¹⁷И рече: Кажи, моля, на цар Соломона (защото не ще да ти откаже &lt;това&gt;) да ми даде за жена сунамката Ависага. ¹⁸А Витсавее рече: Добре; аз ще говоря за тебе на царя. ¹⁹И така, Витсавее влезе при цар Соломона да му говори за Адония. И царят стана да я посрещне, и поклони й се; сетне, като седна на престола си, каза да положат престол и за царевата майка; и тя седна отдясно му. ²⁰Тогава тя каза: Една малка просба имам към тебе; не ми &lt;я&gt; отричай. А царят й рече: Проси, майко моя, защото няма да ти откажа. ²¹И тя рече: Нека се даде сунамката Ависага на брата ти Адония за жена. ²²Но цар Соломон в отговор рече на майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? искай за него и царството, (защото ми е по-голям брат); да! за него, за свещеника Авиатара и за Иоава Саруиния син. ²³Тогава цар Соломон се закле в Господа, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако Адония не е изговорил тая дума против живота си. ²⁴Сега, прочее, &lt;заклевам се в&gt; живота на Господа, Който ме утвърди и ме тури да седна на престола на баща ми Давида, и Който ми направи дом, според както се е обещал, днес непременно Адония ще бъде умъртвен. ²⁵И тъй, цар Соломон прати да изпълни &lt;заповедта му&gt; Ванаия Иодаевият син, който го нападна; и той умря. ²⁶А на свещеника Авиатара царят каза: Иди в Анатот, на нивите си, защото заслужаваш смърт; но няма сега да те умъртвя, понеже ти си носил ковчега на Господа Иеова пред баща ми Давида, и понеже си страдал всичко, което е страдал и баща ми. ²⁷Така Соломон отблъсна Авиатара да не бъде свещеник Господу, за да се изпълни словото, което Господ бе говорил в Сило за Илиевия дом. ²⁸И когато за това стигна слух до Иоава, (защото Иоав клонеше след Адония, ако и да не беше клонил след Авесалома), Иоав побягна в Господния шатър и се хвана за роговете на олтара. ²⁹И извести се на цар Соломона: Иоав побягна в Господния шатър, и ето, той е при олтара. Тогава Соломон прати Ванаия Иодевият син, като каза: Иди, нападни го. ³⁰И тъй, Ванаия дойде в Господния шатър та му рече: Така казва царят: Излез. А той рече: Не, но тук ще умра. И Ванаия извести на царя, казвайки: Така каза Иоав, и такъв отговор ми даде. ³¹А царят му рече: Направи според както е рекъл; нападни го и погреби го, за да изгладиш от мене и от бащиния ми дом невинната кръв, която Иоав е пролял. ³²Господ ще възвърне &lt;проляната&gt; от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже по-праведни и по-добри от него, та ги уби с меч, без да знае баща ми Давид, - Авенира Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса Етеровия син, Юдовия военачалник. ³³Така ще се възвърне кръвта им на Иоавовата глава и на главата на потомството му до века; а на Давида, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от Господа до века. ³⁴Тогава Ванаия, Иодаевият син, влезе да го нападна и го уби; и погребан бе у дома си в пустинята. ³⁵И вместо него царят постави свещеника Садока. ³⁶Тогава царят прати да повикат Семея, и рече му: Построй си къща в Ерусалим и живей там и да не излезеш от там на никъде; ³⁷защото, знай положително, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит; кръвта ти ще бъде на твоята глава. ³⁸И Семей рече на царя: Добра е думата; според както каза господарят ми царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Ерусалим доволно време. ³⁹А след три години, двама от Семеевите слуги побягнаха при гетския цар Анхуса, Мааховия син; и известиха на Семея, казвайки: Ето, слугите ти са в Гет. ⁴⁰Тогава Семей, като стана та оседла осела си, отиде в Гет при Анхуса за да потърси слугите си; и Семей отиде та доведе слугите си от Гет. ⁴¹И извести се на Соломона, че Семей ходил от Ерусалим в Гет и се върнал. ⁴²Тогава царят прати да повикат Семея, и му рече: Не те ли заклех в Господа и те предупредих, като рекох: Знай положително, че в деня, когато излезеш и отидеш вън, где и да е, непременно ще умреш; и ти ми рече: Добра е думата, която чух? ⁴³Защо, прочее, не опази Господната клетва и заповедта, която ти дадох? ⁴⁴Царят още каза на Семея: Ти знаеш всичкото зло сторено на баща ми Давида, което се таи в сърцето ти; затова, Господ ще възвърне злото ти на твоята глава; ⁴⁵а цар Соломон ще бъде благословен, и Давидовият престол утвърден пред Господа до века. ⁴⁶Тогава царят заповяда на Ванаия Иодаевия син; и той излезе та го нападна; и той умря. И царството се утвърди в Соломоновата ръка.

Chapter 3

¹А Соломон се сроди с египетския цар Фараона, като взе Фараоновата дъщеря; и доведе я &lt;да живее&gt; в Давидовия град догде да свърши съграждането на своя дом, и на Господния дом и на стената около Ерусалим. ²Но людете жертвуваха по високите места, понеже до онова време нямаше дом съграден за Господното име. ³И Соломон възлюби Господа, и ходеше в повеленията на баща си Давида; само че жертвуваше и кадеше по високите места. ⁴И царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това бе главното високо място; хиляда всеизгаряния принесе Соломон на оня олтар. ⁵А в Гаваон Господ се яви на Соломона на сън през нощта; и рече Бог: Искай какво да ти дам. ⁶А Соломон каза: Ти показа голяма милост към слугата Си баща ми Давида, понеже той ходи пред Тебе във вярност, в правда и в сърдечна правота с Тебе; и Ти си запазил за него тая голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. ⁷И сега, Господи Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче; не зная как да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.}. ⁸И слугата Ти е всред Твоите люде които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. ⁹Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ; ¹⁰И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо. ¹¹И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, ¹²ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. ¹³А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни. ¹⁴И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. ¹⁵И събуди се Соломон; и, ето, бе сън. След това, дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертвува всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги. ¹⁶Тогава дойдоха при царя две блудници та застанаха пред него. ¹⁷И едната жена рече: О, господарю мой! аз и тая жена живеем в една къща; и аз родих &lt;като живеех&gt; с нея в къщата. ¹⁸И на третия ден, откак родих аз, роди и тая жена; и ние бяхме &lt;сами&gt; заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме в къщата. ¹⁹И през нощта умрял синът на тая жена, понеже го налегнала. ²⁰А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от при мене, когато слугинята ти спеше, та го турила на своята пазуха, а своя мъртъв син турила на моята пазуха. ²¹И в зори като станах, за да накърмя сина си, ето, той бе мъртъв; но на утринта, като го разгледах, ето, не бе моят син, когото бях родила. ²²А другата жена рече: Не, но живият е моят син, и мъртвият е твоят син. А тая рече: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така говориха пред царя. ²³Тогава царят рече: Едната казва: Тоя живият е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата казва: Не, но мъртвият е твоят син, а живият е моят син. ²⁴И царят рече: Донесете ми нож. И донесоха нож пред царя. ²⁵И царят рече: Разделете на две живото дете, и дайте половината на едната и половината на другата. ²⁶Тогава оная жена, чието беше живото дете, говори на царя (защото сърцето й я заболя за сина й), казвайки: О господарю мой! дай й живото дете, и недей го убива. А другата рече: Нито мое да е, нито твое; разделете го. ²⁷Тогава царят в отговор рече: Дайте на тая живото дете, и недейте го убива; тя е майка му. ²⁸И целият Израил чу за съда който царят отсъди; и бояха се от царя, защото видяха, че Божия мъдрост имаше в него, за да раздава правосъдие.

Chapter 4

¹Цар Соломон, прочее, царуваше над целия Израил; ²и ето началниците, които той имаше: Азария, Садоковия син, свещеник; ³Елиореф и Ахия, синовете на Сиса, секретари; Иосафат, Ахилудовия син, летописец; ⁴Ванаия, Иодаевия син, над войската; Садок и Авиатар, свещеници; ⁵Азария, Натановия син, над надзирателите &lt;на храната&gt;; Завуд, Натановия син, главен чиновник и приятел на царя; ⁶Ахисар домоуправител; а Адонирам, Авдовия син, над набора. ⁷А Соломон имаше из целия Израил дванадесет надзиратели; които доставяха храните за царя и за дома му; всеки доставяше за един месец в годината. ⁸И ето имената им: Оровия син, &lt;надзирател&gt; в Ефремовата гора; ⁹Декеровият син, в Макас-Саавим, Ветсемес и Елон-Ветанан. ¹⁰Еседовият син, в Арувот; под него бе Сохо и цялата страна Ефер; ¹¹Авинадавовият син, в целия Нафат-дор; той имаше за жена Соломоновата дъщеря Тафата; ¹²Ваана Ахилудовият син, в Таанах и Магедон, и в целия Ветсан, който е при Церетан под Езраел, от Ветсан до Авел-меола до отвъд Иокмеам; ¹³Геверовият син, в Рамот-галаад; той имаше градовете на Яира Манасиевия син, които са в Галаад; той имаше и областта Аргов, която е във Васан, - шестдесет големи градове със стени и медни лостове; ¹⁴Ахинадав Идовият син, в Маханаим; ¹⁵Ахимаас, в Нефталим; и той взе за жена Соломоновата дъщеря Васемата; ¹⁶Ваана, Хусевият син, в Асир и в Алот; ¹⁷Иосафат, Фаруевият син, в Исахар; ¹⁸Семей, Илаевият син, във Вениамин; ¹⁹и Гевер, Уриевият син, в галаадската земя, в земята на аморейския цар Сион и на васанския цар Ог; и в тая земя той бе единственият надзирател. ²⁰Юда и Израил бяха многобройни, по множество както крайморския пясък; ядяха, пиеха и веселяха се. ²¹И Соломон владееше над всичките царства от реката &lt;Евфрат&gt; до филистимската земя и до египетската граница; и те донасяха подаръци, и бяха подчинени на Соломона през всичките дни на неговия живот. ²²А продоволствието за Соломона за един ден бе тридесет кора чисто брашно и шестдесет кора &lt;друго&gt; брашно, ²³десет угоени говеда и двадесет охранени говеда, и сто овци, освен елени, сърни, биволи и тлъсти птици. ²⁴Защото той владееше над цялата земя отсам реката, от Тапса дори до Газа, - над всички царе отсам реката; и той имаше мир навсякъде около себе си. ²⁵Юда и Израил живееха безопасно, всеки под лозята си и под смоковницата си, от Дан до Вирсавее, през всичките дни на Соломона. ²⁶И Соломон имаше обори за четиридесет хиляди коне за колесниците си, и дванадесет хиляди конници. ²⁷И ония надзиратели продоволствуваха, всеки в месеца си, за цар Соломона и за всички, които дохождаха на Соломоновата трапеза; те не допускаха никаква оскъдност. ²⁸Още ечемик и слама за конете и бързоногите коне донасяха на мястото, гдето бяха, всеки според както му беше определено. ²⁹И Бог даде на Соломона твърде много мъдрост и разум, и душевен простор, като крайморския пясък. ³⁰Така Соломоновата мъдрост надмина мъдростта на всичките източни жители и цялата египетска мъдрост; ³¹защото беше по-мъдър от всичките човеци, - от езраеца Етан, и от Емана, Халкола и Дарда, синовете на Маола; и името му се прочу между всичките околни народи. ³²Той изрече три хиляди поговорки; а песните му бяха хиляда и пет &lt;на брой&gt;. ³³Той говори за дърветата, от ливанския кедър дори до исопа, който никне из стената; говори още за животните, за птиците, за пълзящите и за рибите. ³⁴И от всичките народи, и от всичките царе на света, които бяха чули за мъдростта на Соломона, дохождаха да слушат неговата мъдрост.

Chapter 5

¹А Тирският цар Хирам, като чу, че помазали Соломона за цар вместо баща му, прати слугите си до него; защото Хирам бе всякога приятел на Давида. ²И Соломон прати на Хирама да кажат: ³Ти знаеш, че баща ми Давид не можа да построи дом за името на Господа своя Бог по причина на боевете, които го обикаляха от всякъде, докато Господ не положи &lt;неприятелите му&gt; под стъпалата на нозете му. ⁴Но сега, Господ моят Бог, ми даде спокойствие навред; нямам противник нито злополука. ⁵И, ето, аз възнамерявам да построя дом за името на Господа моя Бог, според както Господ говори на баща ми Давида, като рече: Син ти, когото ще поставя вместо тебе на престола ти, той ще построи дом за името Ми. ⁶Сега, прочее, заповядай да ми насекат кедри от Ливан; моите слуги ще бъдат с твоите слуги; и ще ти дам заплата за слугите ти напълно според както ще речеш; защото ти знаеш, че между нас няма човек, който знае да сече дървета, толкова изкусно, колкото сидонците. ⁷Тогава Хирам, като чу Соломоновите думи, много се зарадва и рече: Благословен да бъде днес Господ, Който даде на Давида мъдър син &lt;да царува&gt; над тоя велик народ. ⁸И Хирам прати до Соломона да кажат: Чух &lt;известието&gt;, което ти ми прати; аз ще сторя все що искаш за кедровите дървета и за елховите дървета. ⁹Моите слуги ще ги снемат от Ливан до морето; и аз ще ги свържа на салове, за да се превозват по море до мястото, което би ми посочил, и там да се развържат и ти да ги прибереш. Също и ти ще сториш каквото искам, да продоволствуваш моя дом. ¹⁰И тъй, Хирам даваше на Соломона кедрови дървета и елхови дървета, колкото той искаше. ¹¹А Соломон даде на Хирама двадесет хиляди кора пшеница за храна на дома му, и двадесет кора първоток дървено масло; така даваше Соломон на Хирама всяка година. ¹²И Господ даде на Соломона мъдрост, според както му беше обещал; и имаше мир между Хирама и Соломона, и те двамата направиха договор помежду си. ¹³И цар Соломон събра набор от целия Израил, и събраните мъже бяха тридесет хиляди души. ¹⁴И изпращаше ги в Ливан на смени, по десет хиляди души на месец; един месец бяха в Ливан и два месеца у домовете си; а над набора беше Адонирам. ¹⁵Соломон имаше и седемдесет хиляди бременосци и осемдесет хиляди каменоделци в планините, ¹⁶освен три хиляди и триста Соломонови настойници, които бяха над работите, надзираващи людете, които работеха тая работа. ¹⁷И по царската заповед изкараха големи камъни, камъни с голяма стойност, за да положат основите на дома с дялани камъни. ¹⁸И Соломоновите зидари, и Хирамовите зидари, и гевалците ги издялаха, и приготвиха дърветата и камъните, за да построят дома.

Chapter 6

¹В четиристотин и осемдесетата година от изхода на израилтяните из Египетската земя, в четвъртата година на царуването си над Израиля, в месец Зив, който е вторият месец, Соломон почна да строи Господния дом. ²И дължината на дома, който цар Соломон построи за Господа, беше шестдесет лакътя, широчината му двадесет, а височината му тридесет лакътя. ³А предхрамието, откъм лицето на храма на дома, беше двадесет лакътя дълго, според широчината на дома, а десет лакътя широко пред дома. ⁴И направи за дома неподвижни прозорци с решетки. ⁵И пристрои етажи изоколо до стената на дома, изоколо до стените на дома, както на храма, така и на светилището {Или: Прорицалището.}; така направи странични стаи изоколо. ⁶На по-долния етаж широчината бе пет лакътя, на средния широчината бе шест лакътя, а на третия широчината бе седем лакътя; защото на външната страна &lt;на стената&gt; на дома той направи стеснения изоколо, за да не влизат &lt;гредите&gt; в стените на дома. ⁷И като се строеше домът иззида се с камъни приготвени на кариерата; така щото нито чук, нито топор, нито какво да е желязно сечиво не се чу в дома, като се строеше. ⁸Вратата за средните странични стаи беше в дясната страна на дома; и чрез витлообразна стълба се възкачваха в средния &lt;етаж&gt;, и от средния в третия. ⁹Така построи дома и го свърши; и покри дома с кедрови греди и дъски. ¹⁰Пристрои етажите, по пет лакътя високи по целия дом; и те се държаха за дома чрез кедрови греди. ¹¹Тогава Господното слово дойде до Соломона, и рече: ¹²Относно тоя дом, който строиш, &lt;казвам ти&gt;: Ако ходиш в повеленията Ми, изпълняваш съдбите Ми, и пазиш всичките Ми заповеди да ходиш в тях, тогава Аз ще утвърдя с тебе думата, която говорих на баща ти Давида; ¹³И ще обитавам всред израилтяните, и няма да оставя людете Си Израиля. ¹⁴Така Соломон построи дома и го свърши. ¹⁵И облече стените на дома извътре с кедрови дъски; облече стените с дърво извътре от пода на дома до покрива, а пода на дома покри с елхови дъски. ¹⁶Още в по-вътрешната част на дома облече &lt;едно място от&gt; двадесет лакътя с кедрови дъски от пода до &lt;върха на&gt; стените; облече го извътре за светилището - най-светото място. ¹⁷А домът, то ест, предхрамието, бе четиридесет лакътя &lt;дълъг&gt;. ¹⁸И по кедровите дървета, извътре дома, бяха изрязани пъпки и цъфнали цветове; всичко бе кедрово; камък не се виждаше. ¹⁹Той приготви светилище в по-вътрешната част на дома, за да положи там ковчега на Господния завет. ²⁰Отвътре светилището беше двадесет лакътя дълго, двадесет лакътя широко и двадесет лакътя високо; и го обкова с чисто злато, обкова и кедровия олтар. ²¹Така Соломон обкова дома извътре с чисто злато; и прокара &lt;завесата&gt; на златни верижки пред светилището, и покри я със злато. ²²Обковаваше със злато и целия дом, докато свърши целия дом; обкова със злато и целия олтар, който бе при светилището. ²³И в светилището направи два херувима от маслинено дърво, по десет лакътя високи. ²⁴Едното крило на единия херувим беше пет лакътя &lt;дълго&gt;, и другото крило на единия херувим пет лакътя; от края на едното му крило, до края на другото му крило, имаше десет лакътя. ²⁵Така и другият херувим имаше десет лакътя &lt;между краищата на крилата си; защото&gt; двата херувима имаха една мярка и една направа. ²⁶Височината на единия херувим беше десет лакътя, така и на другия херувим. ²⁷И той положи херувимите в средата на вътрешния дом; и крилата на херувимите бяха разперени, така щото крилото на единия достигаше едната стена, и крилото на другия херувим достигаше другата стена; и крилата им се допираха едно с друго в средата на дома. ²⁸И обкова херувимите със злато. ²⁹А по всичките стени на дома изоколо изряза образи на херувими и палми и цъфнали цветове, извътре и извън. ³⁰Също и пода на дома обкова със злато извътре и извън. ³¹За входа на светилището направи врата от маслинено дърво; и горният праг със стълбовете на вратата бяха една пета &lt;от дължината на стената&gt;. ³²И двете &lt;крила&gt; на вратата бяха от маслинено дърво; и по тях &lt;Соломон&gt; изряза херувими и палми и цъфнали цветове, и обкова ги със злато, като разстла златото върху херувимите и върху палмите. ³³Така и за храмовата врата направи вратни стълбове от маслинено дърво, &lt;ограждайки отверстие широко&gt; една четвърт &lt;от дължината на стената&gt;. ³⁴И две врати от елхово дърво; двете крила на едната врата се сгъваха и двете крила на другата врата се сгъваха. ³⁵И изряза на тях херувими и палми и цъфнали цветове; и покри ги със злато натъкмено върху изрязаното, ³⁶Съгради вътрешния двор с три реда дялани камъни и с един ред кедрови греди. ³⁷През четвъртата година, в месец Зив, се положиха основите на Господния дом; ³⁸И през единадесетата година, в месец Вул, който е осмият месец, домът се свърши във всичките си части и съвършено по плана си. Така, за седем години той го построи.

Chapter 7

¹А Соломон строеше своята къща тринадесет години, докато свърши цялата си къща. ²Защото построи къщата Ливански лес, на която дължината бе сто лакътя, широчината петдесет лакътя, и височината тридесет лакътя, върху четири реда кедрови стълбове, с кедрови греди върху стълбовете. ³И тя биде покрита с кедър отгоре на четиридесет и петте стаи които се подпираха на стълбовете, по петнадесет в един етаж. ⁴И имаше решетки в трите етажа, така че светене беше поставено срещу светене в трите етажа. ⁵И всичките врати и вратни стълбове, и решетките, бяха четириъгълни; и светене беше поставено срещу светене в трите етажа. ⁶Направи и трем от стълбове, на който дължината беше петнадесет лакътя, а широчината тридесет лакътя; и тремът беше пред &lt;стълбовете на къщата&gt;, така щото стълбовете и стъпалата му бяха към лицето на тия. ⁷Направи още престолния трем, гдето щеше да съди, то ест, съдилищния трем; и той бе облечен с кедър от пода до върха. ⁸А къщата му, в която живееше, &lt;поставена&gt; в един друг двор по-навътре от трема, имаше същата направа. И подобна на тоя трем Соломон направи къща и за Фараоновата дъщеря, която бе взел за жена. ⁹Всички тия &lt;постройки&gt;, от вътрешното и от външното им лице, от основата до върха им, а отвън дори до големия двор, бяха от скъпи камъни, от камъни дялани според мярка, претрити с трион. ¹⁰Тоже и основата бе от скъпи камъни, големи камъни, камъни, от десет лакътя и камъни от осем лакътя. ¹¹И отгоре имаше скъпи камъни, камъни дялани според мярка, и кедрови &lt;греди&gt;. ¹²Също и около големия двор имаше три реда дялани камъни и един ред кедрови греди, подобно на вътрешния двор на Господния дом и &lt;подобно&gt; на трема на къщата. ¹³А цар Соломон бе пратил да доведат Хирама от Тир. ¹⁴Той бе син на една вдовица от Нефталимовото племе, а баща му беше тирянин, който работеше мед; и той бе твърде изкусен, разумен, вещ да изработва всякаква медна работа. И така, той дойде при цар Соломона та му изработи всичката му работа. ¹⁵Защото изля двата медни стълба, всеки стълб осемнадесет лакътя висок; и окръжността на всеки стълб се измерваше с връв от дванадесет лакътя. ¹⁶И направи от леяна мед два капитела, за да ги тури на върховете на стълбовете; височината на единия капител беше пет лакътя и височината на другия капител пет лакътя. ¹⁷&lt;Направи още&gt; мрежи от плетена изработка и венцеобразни верижки за капителите, които бяха на върховете на стълбовете, седем за единия капител и седем за другия капител. ¹⁸Така направи стълбовете, и два реда &lt;нарове&gt;, изоколо върху всяка мрежа, за да покрие с нарове капителите, които бяха на върховете &lt;на стълбовете;&gt; и направи същото на другия капител. ¹⁹И капителите, които бяха на върховете на стълбовете в трема, бяха от по четири лакътя, изработени във вид на кремове. ²⁰И капителите, които бяха на двата стълба, имаха &lt;нарове&gt; и отгоре, близо до изпъкналата част, която бе при мрежата; и наровете бяха двеста, наредени изоколо върху всеки капител. ²¹И &lt;Соломон&gt; изправи стълбовете за трема на храма; и като изправи десния стълб, нарече го Яхин {Т.е., Ще утвърди.}; а като изправи левия стълб, нарече го Воаз {Т.е., В него сила.}. ²²И на върховете на стълбовете имаше изработени кремове. Така се свърши направата на стълбовете. ²³Направи още и леяното море, с устие десет лакътя &lt;широко&gt;, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст. ²⁴Наоколо под устието му имаше &lt;цветни&gt; пъпки, които го обикаляха, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; пъпките бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него. ²⁵И &lt;морето&gt; стоеше на дванадесет вола, три гледащи към север, три гледащи към запад, три гледащи към юг, и три гледащи към изток; а морето стоеше върху тях; и задните части на всичките бяха навътре. ²⁶Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, &lt;във вид на&gt; кремов цвят; и побираше две хиляди вати &lt;вода&gt;. ²⁷Направи още и десет медни подножия, всяко подножие четири лакътя дълго, четири лакътя широко и три лакътя високо. ²⁸А ето каква беше направата на подножията: имаха странични плочи, и страничните плочи бяха между стълбчета. ²⁹А върху страничните плочи, които бяха между стълбчетата, имаше лъвове, волове и херувими; и над стълбчетата беше подпорката; а под лъвовете и воловете имаше висящи ресни. ³⁰Всяко подножие имаше четири медни колела и медни оси, и четирите му крака имаха рамена; рамената, които бяха леяни, се намираха под умивалницата всяко срещу ресните. ³¹Отверстието на &lt;подножието&gt;, извътре капитела и нагоре, беше един лакът, а отверстието му беше кръгло, закрепено върху подпорката, един лакът и половина; също и по отверстието му имаше ваяния; а страничните плочи бяха четвъртити, а не кръгли. ³²Под страничните плочи имаше четири колела; и осите на колелата се съединяваха с подножието; а височината на всяко колело бе лакът и половина. ³³Направата на колелата бе като направата на колеснично колело; осите им, наплатите им, спиците им и главините им, - всичките бяха леяни. ³⁴При четирите ъгъла на всяко подножие имаше четири рамена, и рамената бяха част от самото подножие. ³⁵На върха на подножието имаше кръгла препаска половин лакът висока; а отверстието и страничните плочи на върха на подножието съставляваха едно цяло с него. ³⁶И по плочите на отверстието му и по страничните му плочи &lt;Хирам&gt; издълба херувими, лъвове и палми, съразмерно &lt;големината на&gt; всяко, с ресни наоколо. ³⁷Така направи десетте подножия, които имаха всички същото леяне, същата мярка и същия образ. ³⁸Направи още десет медни умивалници; всеки умивалник побираше четиридесет вати &lt;вода&gt;; всеки умивалник беше четири лакътя &lt;широк&gt;; и върху всяко от десетте подножия &lt;се постави&gt; един умивалник. ³⁹И постави подножията, пет от дясната страна на дома, и пет от лявата страна на дома; а морето постави от дясната страна на дома, към изток, къде юг. ⁴⁰Хирам направи и умивалниците, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на всичките работи, които направи на цар Соломона за Господния дом. ⁴¹Двата стълба; изпъкналата част на капителите, които бяха на върховете на двата стълба; двете мрежи, които да покриват двете изпъкналости на капителите, които бяха на върховете на стълбовете; ⁴²Четирите стотин нарове за двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа, които да покриват двете изпъкналости на капителите; ⁴³Десетте подножия, и десетте умивалници върху подножията; ⁴⁴едното море и дванадесетте вола под морето; ⁴⁵котлите, лопатите и легените - всички тия вещи, които Хирам направи на цар Соломона за Господния дом, бяха от лъскава мед. ⁴⁶На Иорданското поле царят ги изля, в глинената земя между Сокхот и Царетан. ⁴⁷И Соломон остави всички тия вещи &lt;непретеглени&gt;, защото бяха твърде много; теглото на медта не можеше да се пресметне. ⁴⁸И Соломон направи всичките принадлежности, които бяха за Господния дом, - златния олтар; златната трапеза, на която &lt;се полагаха&gt; присътствените хлябове; ⁴⁹светилниците, пет отдясно и пет отляво пред светилището, от чисто злато; с цветята, светилата и клещите от злато; ⁵⁰чашите, щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато и резета от злато, за вратата на най-вътрешния дом, &lt;то ест&gt;, пресветото място, и за вратата на дома, &lt;сиреч&gt;, на храма. ⁵¹Така се свърши всичката работа, която цар Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата, посветени от баща му Давида, - среброто, златото и вещите, - и ги положи в съкровищниците на Господния дом.

Chapter 8

¹Тогава Соломон събра при себе си в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините &lt;домове&gt; на израилтяните, за да възнесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион. ²И тъй всичките Израилеви мъже се събраха при цар Соломона на празника в месец Етаним, който е седмият месец. ³А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, свещениците вдигнаха ковчега. ⁴Те занесоха Господния ковчег и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги занесоха. ⁵А цар Соломон и цялото Израилево общество, колкото се бяха събрали при него, бяха с него пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят. ⁶Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите. ⁷Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. ⁸И върлините се издадоха така щото се виждаха краищата на върлините от светото място пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес. ⁹В ковчега нямаше друго освен двете каменни плочи, които Моисей положи там на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли от Египетската земя. ¹⁰А щом излязоха свещениците из светилището, облакът изпълни Господния дом; ¹¹така щото поради облака свещениците не можаха да застанат, за да служат, защото Господната слава изпълни Господния дом. ¹²Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак. ¹³Аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. ¹⁴После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза: ¹⁵Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръката Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече: ¹⁶От деня, когато изведох людете Си Израиля из Египет, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, &lt;гдето&gt; да се построи дом за да се настани името Ми там; но избрах Давида, за да бъде над людете Ми Израиля. ¹⁷И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог; ¹⁸но Господ рече на Баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти. ¹⁹Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дома за името Ми. ²⁰Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог. ²¹И в него приготвих място за ковчега, в който е заветът, който Господ направи с бащите ни, когато ги изведе из Египетската земя. ²²Тогава Соломон застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и като простря ръцете си към небето рече: ²³Господи Боже Израилев, няма горе на небето или долу на земята бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце; ²⁴Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! каквото си говорил с устата Си, това си свършил с ръката Си, както &lt;се вижда&gt; днес. ²⁵Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида, баща ми, онова, което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мене на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят пред Мене, както ти си ходил пред Мене. ²⁶Сега, прочее, Боже Израилев, нека се потвърди, моля, словото, което си говорил на слугата Си Давида баща ми. ²⁷Но Бог наистина ли ще обитава на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих! ²⁸Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли днес пред Тебе, ²⁹за да бъдат очите Ти, нощем и денем, отворени към Твоя дом, към мястото, за което Ти си казал: Името Ми ще бъде там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. ³⁰Слушай молението на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив. ³¹Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом, ³²тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му. ³³Когато людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, ако се обърнат към Тебе та изповядат Твоето име, и принесат молитва, като Ти се помолят в тоя дом, ³⁴тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на бащите им. ³⁵Когато се затвори небето та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си, понеже ги съкрушаваш, ³⁶тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си. ³⁷Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци, или гъсеници, ако неприятелят им ги обсади в градовете на земята им, - каквато и да е язвата, каквато и да е болестта, - ³⁸тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек, или от всичките Ти люде Израиля, който ще познае всеки раната на своето сърце, и простре ръцете си към тоя дом, ³⁹Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости и подействувай та въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на целия човешки род), ⁴⁰за да Ти се боят през всичкото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни. ⁴¹Още за чужденеца, който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето име, ⁴²(защото ще чуят за великото Ти име, и за Твоята мощна ръка, и за Твоята издигната мишца), - когато дойде та се помоли в тоя дом, ⁴³Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките люде на света, да Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом, който построих. ⁴⁴Ако людете Ти излязат на бой против неприятеля си, където би ги пратил Ти, и се помолят на Господа &lt;като се обърнат&gt; към града, който Ти си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, ⁴⁵тогава послушай от небето молитвата им и защити правото им. ⁴⁶Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в неприятелската земя, далеч или близо, ⁴⁷все пак, ако дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята на пленителите си, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда, ⁴⁸и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята на неприятелите, които са ги запленили, и Ти се помолят &lt;като се обърнат&gt; към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, ⁴⁹тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им и молението им, защити правото им, ⁵⁰и прости на людете Си, които са Ти съгрешили, всичките им престъпления, чрез които станаха престъпници против Тебе, и умилостиви към тях пленителите им, за да им покажат милост; ⁵¹защото те са Твои люде и Твое наследство, които си извел из Египет, отсред железарската пещ. ⁵²Нека, прочее, бъдат отворени очите Ти към молението на слугата Ти и към молението на людете Ти Израиля, за да ги слушаш за каквото и да Те призоват; ⁵³защото Ти, Господи Иеова, си ги отделил от всичките племена на света, за да бъдат Твое наследство, според както говори чрез слугата Си Моисея, когато изведе бащите ни из Египет. ⁵⁴И като свърши Соломон да принася цялата тая молитва и това моление към Господа, стана отпред Господния олтар, гдето бе коленичил с ръце прострени към небето. ⁵⁵И застана та благослови с висок глас цялото Израилево общество, като каза: ⁵⁶Благословен да бъде Господ, Който успокои людете Си Израиля според всичко що е обещал. Не пропадна ни едно от всичките добри обещания, които даде чрез слугата Си Моисея. ⁵⁷Дано бъде Господ наш Бог с нас както е бил с бащите ни, да не ни остави, нито да ни отхвърли! ⁵⁸да преклони сърцата ни към себе Си, тъй щото да ходим във всичките Му пътища, и да пазим заповедите, повеленията и съдбите, които е заповядал на бащите ни! ⁵⁹И тия мои думи, с които се помолих пред Господа, нека бъдат денем и нощем близо при Господа нашия Бог, за да защищава правото на слугата Си и правото на людете Си Израиля според всекидневната нужда; ⁶⁰така щото всичките племена на света да познаят, че Иеова Той е Бог; няма друг. ⁶¹Прочее, вашите сърца нека бъдат съвършени спрямо Господа нашия Бог, за да ходите в повеленията Му и да пазите заповедите Му, както &lt;правите&gt; днес. ⁶²Тогава царят и целият Израил с него принесоха жертви пред Господа. ⁶³За примирителни жертви, които принесе Господу, Соломон пожертвува двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките израилтяни посветиха Господния дом. ⁶⁴В същия ден царят освети средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който бе пред Господа, бе твърде малък, за да побере всеизгарянето и хлебния принос и тлъстината на примирителните приноси. ⁶⁵По тоя начин Соломон и целият Израил с него, голям събор &lt;събран из местностите&gt; от прохода на Емат до египетския поток пазеха в онова време празника пред Господа нашия Бог седем дена и седем дена, четиринадесет дена. ⁶⁶А на осмия ден разпусна людете; и те благословиха царя, и отидоха си в шатрите си с радостни и весели сърца поради всичкото добро, което Господ бе показал към слугата Си Давида и към людете Си Израиля.

Chapter 9

¹Когато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и &lt;беше извършил&gt; всичко, което желаеше Соломон да направи, ²яви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон. ³Господ му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги. ⁴А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми, ⁵тогава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж &lt;седящ&gt; на Израилевия престол. ⁶Но ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните, ⁷тогава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена. ⁸А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом? ⁹И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло. ¹⁰А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща, ¹¹и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя. ¹²А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха. ¹³И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} &lt;както се нарича&gt; и до днес. ¹⁴И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато. ¹⁵И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер. ¹⁶(Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена). ¹⁷А Соломон съгради, &lt;освен&gt; Гезер, и долния Ветерон, ¹⁸Ваалат, Тамар в пустата &lt;част на Юдовата&gt; земя, ¹⁹всичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си. ²⁰А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните, ²¹от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, &lt;каквито са&gt; и до днес. ²²Но от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му. ²³Главните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите. ²⁴А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която &lt;Соломон&gt; беше построил за нея, тогава &lt;когато&gt; той съгради Мило. ²⁵И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня &lt;олтар&gt;, който бе пред Господа, &lt;след&gt; като свърши дома. ²⁶Цар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя. ²⁷А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, &lt;да бъдат&gt; със Соломоновите слуги. ²⁸Те отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

Chapter 10

¹И Савската {Еврейски: Шевска.} царица, като чу, че Соломон се прочува &lt;като служител на&gt; Господното име, дойде да го опита с мъчни &lt;за нея въпроси&gt;. ²Дойде в Ерусалим с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с твърде много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си. ³И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за царя, което не &lt;можа&gt; да й обясни. ⁴А като видя Савската царица всичката мъдрост на Соломона, и къщата която бе построил, ⁵ястията на трапезата му, седенето на слугите му, и прислужването на служителите му, и облеклото им, и виночерпците му, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея. ⁶И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. ⁷Аз не вярвах думите, докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината не ми е била казана; мъдростта ти и благоденствието ти надминават слуха, който бях чула. ⁸Честити мъжете ти, честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе та слушат мъдростта ти. ⁹Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на Израилевия престол. Понеже Господ е възлюбил Израиля за винаги, затова те е поставил цар, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда. ¹⁰И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато, и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не дойде вече такова изобилие от аромати, каквото ония, които Савската царица даде на Соломона. ¹¹Още и Хирамовите кораби, които донасяха злато от Офир, донасяха от Офир и голямо изобилие алмугови дървета и скъпоценни камъни. ¹²А от алмуговите дървета царят направи преградки в Господния дом и в царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива алмугови дървета не са дохождали нито са били виждани до днес. ¹³И цар Соломон даде на Савската царица всичко що тя желаеше, каквото поиска, освен онова, което цар Соломон й даде доброволно. И тъй тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя. ¹⁴А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин и шестдесет и шест златни таланта, ¹⁵освен онова, което &lt;се внасяше&gt; от купувачите, от товарите на търговците, от всичките арабски царе и от управителите на страната. ¹⁶И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин &lt;сикли&gt; злато се иждиви за всеки щит; ¹⁷и триста щитчета от ковано злато; три фунта злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес. ¹⁸Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с най-чисто злато. ¹⁹Престолът имаше шест стъпала, и върхът на престола беше кръгъл отзаде; и имаше облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стояха край облегалките. ²⁰А там, върху шестте стъпала, от двете страни, стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство. ²¹И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; &lt;среброто&gt; се считаше за нищо в Соломоновото време. ²²Защото царят имаше на морето кораби, &lt;като&gt; тарсийските, заедно с корабите на Хирама; еднъж в три години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни. ²³Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост. ²⁴И целият свят търсеше Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му. ²⁵И всяка година донасяха всеки от тях подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски. ²⁶Тоже Соломон събра колесници и конници; имаше хиляда и четиристотин колесници, и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим. ²⁷И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим, като камъни, а кедрите направи, като полските черници. ²⁸И конете, които имаше Соломон, се докарваха из Египет; и царските търговци ги купуваха по стада с &lt;определена&gt; цена. ²⁹А всяка колесница излизаше из Египет и възхождаше &lt;в Ерусалим&gt; за шестстотин сребърни &lt;сикли&gt; и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе, и за сирийските царе, те се доставяха чрез тия &lt;търговци&gt;.

Chapter 11

¹А цар Соломон залюби, освен Фараоновата дъщеря, много чужденки, моавки, амонки, едомки, сидонки, хетейки, ²от народите, за които Господ каза на израилтяните: Не влизайте при тях, нито те да влизат при вас, за да не преклонят сърцата ви към боговете си. Към тях Соломон се страстно прилепи. ³Имаше седемстотин жени княгини и триста наложници; и жените му отвърнаха сърцето му. ⁴Защото, когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида. ⁵Защото Соломон отиде след Астарта, богинята на сидонците, и след Мелхома {Или: Молох. Виж. ст.7.}, мерзостта на амонците. ⁶Така Соломон стори зло пред Господа, и не следваше съвършено Господа, както беше сторил баща му Давид. ⁷В това време Соломон издигна високо мястото на Хамоса, мерзостта на Моава, и на Молоха, мерзостта на амонците, в хълма, който е срещу Ерусалим. ⁸Така направи и за всичките си чужденки жени, които кадяха и жертвуваха на боговете си. ⁹А Господ се разгневи на Соломона, понеже сърцето му се отвърна от Господа Израилевия Бог, Който му се яви два пъти, ¹⁰и му заповяда за това нещо, да не отива никак след други богове; но той не опази онова, което Господ заповяда. ¹¹Затова, Господ каза на Соломона: Понеже това е сторено от тебе, и ти не опази завета Ми и повеленията, които ти заповядах, непременно ще откъсна царството от тебе, и ще го дам на слугите ти. ¹²Но заради баща ти Давида, в твоите дни няма да направя това; от ръката на сина ти ще го откъсна. ¹³Обаче, няма да откъсна цялото царство; едно племе ще дам на сина ти, заради слугата Ми Давида и заради Ерусалим, който избрах. ¹⁴След това, Господ подигна противник на Соломона, едомеца Адад, който бе от царското потекло в Едом. ¹⁵Защото, когато Давид бе в Едом, и военачалникът Иоав възлезе да погребе избитите, като беше убил всекиго от мъжки пол в Едом, ¹⁶(понеже Иоав седя там с целия Израил шест месеца, докато изтреби всекиго от мъжки пол в Едом), ¹⁷Адад побягна, и с него няколко едомци от слугите на баща му, за да отидат в Египет; а Адат беше още малко дете. ¹⁸Като станаха от Мадиам, дойдоха във Фаран; и вземайки със себе си мъже от Фаран, дойдоха в Египет при египетския цар Фараон, който му даде къща, определи му храна и му даде земя. ¹⁹И Адад придоби голямо благоволение пред Фараона, така щото той му даде за жена балдъза си, сестра на царицата Тахпенеса, ²⁰И Тахпенесината сестра му роди сина му Генуват, когото Тахпенеса отби във Фараоновата къща; и Генуват бе в дома на Фараона между неговите синове. ²¹И когато Адад чу в Египет, че Давид заспал с бащите си, и че военачалникът Иоав умрял, Адад каза на Фараона: Отпусни ме да си отида в моята страна. ²²А Фараон му каза: Ами от що си лишен при мене та искаш да отидеш в страната си? И отговори: От нищо; но както и да е, отпусни ме. ²³Бог му подигна &lt;и друг&gt; противник, Резона Еелиадевия син, който бе побягнал от господаря си Ададезера, софския цар. ²⁴И който, като събра около себе си мъже, стана главатар на чета, когато Давид порази &lt;совците;&gt; и те отидоха в Дамаск та се заселиха там, и царуваха в Дамаск. ²⁵Той бе противник на Израиля през всичките Соломонови дни; и освен пакостите които &lt;направи&gt; Адад, &lt;Резон&gt; досаждаше на Израиля като царуваше над Сирия. ²⁶Също и Еровоам Наватовият син, ефремец от Сарида, Соломонов слуга, чиято майка, една вдовица, се наричаше Серуа, и той дигна ръка против царя. ²⁷А ето причината, по която той дигна ръка против царя: Соломон беше съградил Мило, и когато поправяше разваленото в стената на града на баща си Давида, ²⁸тоя Еровоам, човек силен и храбър, бе &lt;там;&gt; и Соломон, като видя, че момъкът беше способен за работа, постави го надзирател над всичката работа &lt;наложена&gt; върху Иосифовия дом. ²⁹А в това време, като беше излязъл Еровоам из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия силонецът, облечен в нова дреха; и двамата бяха сами на полето. ³⁰И Ахия хвана новата дреха, която носеше, и разкъса я на дванадесет части. ³¹И рече на Еровоама: Вземи си десет части; защото така казва Господ Израилевият Бог: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка, и ще дам на тебе десет племена; ³²(ще остане, обаче, нему едно племе, заради слугата Ми Давида, и заради Ерусалим, града който избрах между всичките Израилеви племена); ³³защото оставиха Мене та послужиха на Астарта, богинята на сидонците, на Хамоса, бога на моавците, и на Мелхома, бога на амонците, и не ходиха в пътищата Ми, да вършат онова, което е право пред Мене, и &lt;да пазят&gt; повеленията Ми, и съдбите Ми, както &lt;правеше&gt; баща му Давид. ³⁴Не ща, обаче, да отнема цялото царство от ръката му, но ще го поставя владетел {Еврейски: Княз.} през всичките дни на живота му, заради слугата Ми Давида, когото избрах, защото той пазеше заповедите Ми и повеленията Ми. ³⁵Обаче, ще отнема царството от ръката на сина му, и ще го дам на тебе, &lt;сиреч&gt;, десет племена; ³⁶А на сина му ще дам едно племе, тъй щото слугата Ми Давид да има всякога светилник пред мене в Ерусалим, в града, който избрах за себе Си, за да настаня там името Си. ³⁷А тебе ще взема, и ти ще царуваш над всичко, което желае душата ти, и ще бъдеш цар над Израиля. ³⁸И ако слушаш всичко, което ти заповядвам, и ходиш в пътищата Ми, и вършиш &lt;всичко&gt;, което е право пред Мене, като пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както правеше слугата Ми Давид, тогава ще бъда с тебе, и ще ти съградя непоклатим дом, както съградих на Давида, и ще ти дам Израиля. ³⁹И чрез това ще оскърбя Давидовия род, но не за винаги. ⁴⁰Затова, Соломон поиска да убие Еровоама. А Еровоам, като стана, побягна в Египет при египетския цар Сисак, и остана в Египет до Соломоновата смърт. ⁴¹А останалите дела на Соломона, всичко, което той извърши, и мъдростта му, не са ли записани в книгата на Соломоновите дела? ⁴²А времето на Соломоновото царуване в Ерусалим, над целия Израил, беше четиридесет години. ⁴³Така Соломон заспа с баща си, и беше погребан в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Ровоам.

Chapter 12

¹И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар. ²И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет. ³Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха: ⁴Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим. ⁵А той им рече: Идете си, &lt;чакайте&gt; за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха. ⁶Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде? ⁷Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги. ⁸Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. ⁹Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас? ¹⁰И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. ¹¹Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии. ¹²Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден. ¹³И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха, ¹⁴и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии. ¹⁵Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син. ¹⁶А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. ¹⁷А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. ¹⁸Тогава цар Ровоам прати &lt;при израилтяните&gt; Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим. ¹⁹Така Израил въстана против Давидовия дом &lt;и остава въстанал&gt; до днес. ²⁰А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом. ²¹Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син. ²²Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече: ²³Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш: ²⁴Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово. ²⁵Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил. ²⁶А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом; ²⁷&lt;защото&gt;, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама. ²⁸Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на &lt;людете&gt;: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя; ²⁹И единия &lt;идол&gt; постави във Ветил, а другия постави в Дан. ³⁰А това нещо беше грях; защото людете, &lt;за да се кланят&gt; пред всеки от тях, отиваха дори до Дан. ³¹&lt;Царят&gt; направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци. ³²Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил. ³³И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.

Chapter 13

¹И, ето, един Божий човек дойде от Юда във Ветил чрез Господното слово; а Еровоам стоеше при жертвеника за да покади. ²И &lt;човекът&gt; извика против жертвеника чрез Господното слово, казвайки: Жертвениче, жертвениче, така говори Господ: Ето, син ще се роди на Давидовия дом, на име Иосия, и ще заколи върху тебе жреците от високите места, които кадят върху тебе; и човешки кости ще се изгорят върху тебе. ³И в същия ден той даде знамение, като рече: Ето знамението, което изговори Господ: Ето, жертвеникът ще се разцепи, и пепелта, която е на него, ще се разсипе. ⁴А, когато цар Еровоам чу думите, които Божият човек извика против жертвеника във Ветил, простря ръката си от жертвеника и рече: Хванете го. И ръката му, която простря против него, изсъхна, така щото не можа да я потегли надире към себе си. ⁵Също и жертвеникът се разцепи и пепелта се разсипа от жертвеника, според знамението, което Божият човек даде чрез Господното слово. ⁶Тогава царят проговаряйки, каза на Божия човек: Изпроси, моля, благоволението на Господа твоя Бог, и моли се за мене, за да ми се възстанови ръката. И тъй, Божият човек се помоли Господу; и ръката на царя му се възстанови и стана както беше по-напред. ⁷Тогава царят каза на Божия човек: Дойди с мене у дома и обядвай, и ще ти дам подарък. ⁸Но Божият човек рече на царя: Ако щеш да ми дадеш половината от дома си, няма да вляза с тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода на това място; ⁹защото така ми бе заръчано чрез Господното слово, което ми каза: Не яж хляб &lt;там&gt;, нито пий вода, и не се връщай през пътя, по който бе отишъл. ¹⁰Така той си тръгна по друг път, и не се върна през пътя по който бе дошъл във Ветил. ¹¹А във Ветил живееше един стар пророк; и синовете му дойдоха та му разказаха всичките дела, които Божият човек бе сторил онзи ден във Ветил; разказаха още на баща си и думите, които бе говорил на царя. ¹²И баща им каза: През кой път си отиде? А синовете му бяха видели през кой път си отиде Божият човек, който беше дошъл от Юда. ¹³Той, прочее, каза на синовете си: Пригответе ми осела. И те му приготвиха осела; а той, като го възседна, ¹⁴отиде подир Божия човек, и го намери седнал под един дъб; и каза му: Ти ли си Божият човек дошъл от Юда? И рече: Аз съм. ¹⁵Тогава му каза: Дойди с мене у дома и яж хляб. ¹⁶А той рече: Не мога да се върна с тебе, нито да сляза у тебе, нито ще ям хляб, нито ще пия вода с тебе на това място; ¹⁷защото ми се каза чрез Господното слово: Да не ядеш хляб, нито да пиеш вода там, нито, като се върнеш, да отидеш през пътя по който си дошъл. ¹⁸А той му каза: И аз съм пророк както си ти; и ангел ми говори чрез Господното слово, казвайки: Върни го със себе си у дома си за да яде хляб и да пие вода. &lt;Обаче&gt; той го лъжеше. ¹⁹И тъй, &lt;човекът&gt; се върна с него та яде хляб в къщата му и пи вода. ²⁰А като седяха на трапезата, Господното слово дойде към пророка, който беше го върнал, ²¹та извика към Божия човек, който беше дошъл от Юда, и рече: Така говори Господ, понеже ти не послуша Господното слово, и не опази заповедта, която ти даде Господ твоят Бог, ²²но се върна та яде хляб и пи вода на мястото, за което Той ти рече да не ядеш хляб, нито да пиеш вода &lt;там, затова&gt; тялото ти няма да се положи в гроба на бащите ти. ²³И след като &lt;човекът&gt; беше ял хляб и пил, &lt;старият пророк&gt; оседла осела на пророка, когото бе върнал. ²⁴А като си отиде той, лъв го намери на пътя и го уби; и тялото му бе простряно на пътя, и оселът стоеше при него; също и лъвът стоеше при тялото. ²⁵И, ето, човеци като минаваха видяха тялото простряно на пътя и лъва стоящ при тялото; и като дойдоха, известиха това в града, гдето живееше старият пророк. ²⁶А когато пророкът, който го беше върнал чу, рече: Това е Божият човек, който не послуша Господното слово; затова го предаде Господ на лъва, та го разкъса и го уби, според словото, което Господ му говори. ²⁷Тогава говори на синовете си, казвайки: Оседлайте ми осела. И те го оседлаха. ²⁸И той отиде та намери тялото му простряно на пътя, и оселът и лъвът стоящи при тялото; лъвът не бе изял тялото, нито бе разкъсал осела. ²⁹И пророкът дигна тялото на Божия човек та го качи на осела и занесе го; и старият пророк дойде в града си за да го оплаче и да го погребе. ³⁰И положи тялото му в своя гроб; и плакаха над него, &lt;казвайки&gt;: Уви, брате мой! ³¹И като го погреба, говори на синовете си казвайки: Когато умра, погребете и мене в гроба, гдето е погребан Божият човек; турете костите ми при неговите кости; ³²защото непременно ще се изпълни това, което той извика чрез Господното слово против жертвеника във Ветил, и против всичките капища по високите места, които са в самарийските градове. ³³Но след това Еровоам не се върна от лошия си път, но пак правеше от всякакви люде жреци за високите места; който пожелаеше, той го посвещаваше, за да има жреци на високите места. ³⁴И това нещо беше грях за Еровоамовия дом, поради което да бъде изтребен и погубен от лицето на земята.

Chapter 14

¹В онова време се разболя Авия, Еровоамовият син. ²И Еровоам каза на жена си: Стани, моля, предреши се така, щото да не познаят, че си Еровоамовата жена, и иди в Сило; ето там е пророкът Ахия, който ми каза, че ще царувам над тия люде. ³Вземи със себе си десет хляба, сухари и едно гърне мед та иди при него; той ще ти яви какво ще стане на детето. ⁴И тъй, Еровоамовата жена стори така; тя стана та отиде в Сило, и дойде в Ахиевата къща. А Ахия не можеше да вижда, защото очите му бяха се помрачили от старостта му. ⁵А Господ беше рекъл на Ахия: Ето, Еровоамовата жена иде да се допита до тебе за сина си, защото е болен. Така и така да й кажеш; защото, когато влезе, ще се престори на друга. ⁶И тъй, като чу Ахия стъпването на нозете й като влизаше във вратата, рече: Влез, Еровоамова жено; защо се преструваш на друга? Но аз съм пратен при тебе с тежки известия. ⁷Иди, кажи на Еровоама: Така казва Господ Израилевият Бог: Понеже Аз те издигнах отсред людете, и те поставих вожд на людете Си Израиля, ⁸и, като откъснах царството от Давидовия дом, дадох го на тебе, но пак ти не биде както слугата Ми Давида, който опази заповедите Ми и като Ме следва с цялото си сърце, за да върши само онова, което е право пред Мене, ⁹но ти надмина в зло всички, които са били преди тебе, защото отиде и си направи други богове и леяни идоли, та Ме разгневи и отхвърли зад гърба си, ¹⁰затова, ето, ще докарам зло на Еровоамовия дом, и ще изтребя от Еровоамовия род всеки от мъжки пол, както малолетния, така пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля, и ще измета Еровоамовия дом, както някой измита тора, догде не остане нищо. ¹¹Който от Еровоамовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, въздушните птици ще го изядат; защото Господ каза това. ¹²Ти, прочее, стани, иди у дома си; и като влязат нозете ти в града, детето ще умре. ¹³Целият Израил ще го оплаче, и ще го погребат; защото само то от Еровоамовия &lt;род&gt; ще се положи в гроб, понеже в него измежду Еровоамовия дом се намери нещо добро пред Господа Израилевия Бог. ¹⁴А Господ ще си въздигне цар над Израиля, който ще изтреби Еровоамовия дом в оня ден; но що? даже и сега! ¹⁵И Господ ще порази Израиля като тръст, която се клати у водата; и ще изкорени Израиля из тая добра земя, която е дал на бащите им, и ще ги разпръсне оттатък реката &lt;Ефрат&gt;, понеже направиха ашерите си та разгневиха Господа. ¹⁶И ще предадете Израиля поради греховете, с които Еровоам съгреши, и с които направи Израиля да съгреши. ¹⁷Тогава Еровоамовата жена стана та си отиде, и дойде в Терса; и като стъпи на прага на къщната &lt;врата&gt;, детето умря. ¹⁸И целият Израил го оплака, и погребаха го, според словото, което Господ говори чрез слугата Си пророка Ахия. ¹⁹А останалите дела на Еровоама, как воюва и как царува, ето, те са написани в Книгата на летописите на Израилевите царе. ²⁰Времето, през което Еровоам царуваше, беше двадесет и две години; и той заспа с бащите си, и вместо него се възцари син му Надав. ²¹А Ровоам, Соломоновият син царуваше над Юда. Ровоам бе на четиридесет и една година, когато стана цар, и царува седемнадесет години в Ерусалим, града, който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама. ²²А Юда върши зло пред Господа; и раздразниха Го до ревнуване с извършените си грехове, които бяха повече от всичко, що бяха извършили бащите им. ²³Защото и те си издигнаха високи места и кумири и ашери на всеки висок хълм и под всяко зелено дърво. ²⁴Още в земята имаше мъжеложци, които постъпваха според всичките мерзости на народите, които Господ беше изгонил отпред израилтяните. ²⁵И в петата година от Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак дойде против Ерусалим, ²⁶та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още всичките златни щитове, които Соломон бе направил. ²⁷А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата и царската къща. ²⁸И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите ги държаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите. ²⁹А останалите дела на Ровоама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ³⁰А между Ровоама и Еровоама имаше постоянна война. ³¹И Ровоам заспа с бащите си, и погребан биде с бащите си в Давидовия град. Името на майка му, амонката, бе Наама. А вместо него се възцари син му Авия.

Chapter 15

¹В осемнадесетата година от царуването на Еровоама Наватовия син, Авия се възцари над Юда; ²и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря. ³Той ходи във всичките грехове, които баща му бе сторил преди него; и сърцето му не бе съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида. ⁴Но заради Давида Господ неговият Бог му даде светилник в Ерусалим, като издигна сина му подир него и утвърди Ерусалим; ⁵защото Давид стори онова, което бе право пред Господа, и през всичките дни на живота си, не се отклоняваше от нищо, което му заповяда, освен в делото относно хетееца Урия. ⁶И между Ровоама и Еровоама имаше война през всичките дни на &lt;Ровоамовия&gt; живот. ⁷А останалите дела на Авия, и всичко що извърши, не са ли написани в книгата на Юдовите царе? Имаше война и между Авия и Еровоама. ⁸И Авия заспа с бащите си, и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. ⁹Аса се възцари над Юда в двадесетата година на Израилевия цар Еровоама, ¹⁰и царува в Ерусалим четиридесет и една година. Името на майка му бе Мааха, Авесаломова дъщеря. ¹¹И Аса върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид. ¹²Той отмахна мъжеложците от земята, и дигна всичките идоли, които бяха направили бащите му. ¹³А още свали и майка си Мааха да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол та го изгори при потока Кедрон. ¹⁴Но високите места не се премахнаха; сърцето обаче на Аса бе съвършено пред Господа през всичките му дни. ¹⁵И той донесе в Господния дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него вещи, сребро, злато и съдове. ¹⁶И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни. ¹⁷И Израилевият цар Вааса като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него. ¹⁸Тогава Аса взе всичкото сребро и злато, останало в съкровищата на Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги даде в ръцете на слугите си; и цар Аса ги прати при сирийския цар Венадад, син на Тавримона, син на Есиона, който живееше в Дамаск, да рекат: ¹⁹Нека има договор между мене и тебе, &lt;както е имало&gt; между баща ми и твоя баща; ето, пратих ти подарък сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене. ²⁰И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове, и порази Иион, Дан, Авел-вет-мааха и целия Хинерот с цялата Нефталимова земя. ²¹А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и установи се в Терса. ²²Тогава цар Аса възгласи на целия Юда, без никакво изключение та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях цар Аса съгради Гава Вениаминова и Масфа. ²³А всичките останали дела на Аса, всичкото му юначество, всичко що извърши, и градовете, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? А във време на старостта си той се разболя от болест в нозете. ²⁴И Аса заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; а вместо него се възцари син му Иосафат. ²⁵А във втората година на Юдовия цар Аса, над Израиля се възцари Надав Еровоамовият син, и царува над Израиля две години. ²⁶Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши. ²⁷А Вааса, Ахиевият син, от Исахаровия дом, направи заговор против него; и Вааса го уби в Гиветон, който принадлежеше на филистимците; защото Надав и целият Израил обсаждаха Гиветон. ²⁸А Вааса го уби в третата година на Юдовия цар Аса, и се възцари вместо него. ²⁹И щом се възцари, изби целия Еровоамов род; не остави на Еровоама нищо живо, което не изтреби, според словото, което Господ говори чрез слугата Си Ахия силонеца, ³⁰поради греховете, с които Еровоам съгреши, и чрез които направи Израиля да греши, и поради раздразнението, с което предизвика гнева на Господа Израилевия Бог. ³¹А останалите дела на Надава, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ³²И между Аса и Израилевия цар Вааса имаше война през всичките им дни. ³³В третата година на Юдовия цар Аса се възцари в Терса Вааса Ахиевият син над целия Израил, &lt;и царува&gt; двадесет и четири години. ³⁴Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на Еровоама, и в греха му, чрез който направи Израиля да греши.

Chapter 16

¹Тогава дойде Господното слово към Ииуя Ананиевия син против Вааса, и рече: ²Понеже, като те издигнах от пръстта, и те поставих вожд на людете Си Израиля, ти ходи в пътя на Еровоама, и направи людете Ми Израиля да съгрешат та да Ме разгневят с греховете си, ³ето, изтребвам съвършено Вааса и рода му, и ще направя твоя род както рода на Еровоама Наватовия син. ⁴Който от Ваасовия род умре в града, него кучетата ще изядат; а който негов умре в полетата, него въздушните птици ще изядат. ⁵А останалите дела на Вааса, и онова, което извърши, и юначеството му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ⁶И Вааса заспа с бащите си, и биде погребан в Терса; а вместо него се възцари син му Ила. ⁷При това, Господното слово дойде чрез пророка Ииуй, Ананиевия син, против Вааса и против рода му, както поради всичките злини, които извърши пред Господа та Го разгневи с делата на ръцете си и стана подобен на рода на Еровоама, така и понеже порази тоя &lt;род&gt;. ⁸В двадесет и шестата година на Юдовия цар Аса, Ила Ваасовият син се възцари над Израиля в Терса, &lt;и царува&gt; две години. ⁹А слугата му Зимрий, началник на половината от военните му колесници, направи заговор против него, когато беше в Терса, та пиеше и се опиваше в къщата на домоуправителя си Арса в Терса. ¹⁰Зимрий влезе, та като го порази уби го, в двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, и възцари се вместо него. ¹¹А щом се възцари и седна на престола си, веднага порази целия Ваасов род; не му остави никого от мъжки пол, нито сродниците му, нито приятелите му. ¹²Така Зимрий изтреби целия Ваасов род, според словото, което Господ говори против Вааса чрез пророка Ииуй, ¹³за всичките грехове на Вааса, и за греховете на сина му Ила, с които те съгрешиха, и чрез които направиха Израиля да съгреши, та разгневиха Господа Израилевия Бог със суетите си {Т.е., С идолите си.}. ¹⁴А останалите дела на Ила, и всичко, което извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ¹⁵В двадесет и седмата година на Юдовия цар Аса, Зимрий царува седем дена в Терса. А людете бяха разположени в стан против Гиветон, който принадлежеше на филистимците. ¹⁶И людете, които бяха в стана, като чуха да казват: Зимрий направил заговор, при това убил и царя, то същия ден, в стана, целият Израил направи военачалника на войската Амрий цар над Израиля. ¹⁷Тогава Амрий и целият Израил с него възлязоха от Гиветон та обсадиха Терса. ¹⁸А Зимрий, като видя, че градът беше превзет, влезе във вътрешната царска къща та изгори царската къща с огън, и себе си в нея, и умря, ¹⁹за греховете, с които съгреши, като върши зло пред Господа, и ходи в пътя на Еровоама и в греха, който той стори, като направи Израиля да греши. ²⁰А останалите дела на Зимрия, и измяната, която извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ²¹Тогава Израилевите люде се разделиха на две части: половината от людете последваха Тивния Гинатовия син, за да направят него цар, а половината последваха Амрия. ²²Но людете, които последваха Амрия, надделяха над людете, които последваха Тивния Гинатовия син; и Тивний умря, а възцари се Амрий. ²³В тридесет и първата година на Юдовия цар Аса, се възцари Амрий над Израиля &lt;и царува&gt; дванадесет години. И когато беше царувал шест години в Терса, ²⁴купи самарийския хълм от Семера за два таланта сребро; и съгради &lt;град&gt; на хълма и нарече града, който съгради, Самария, по името на Семера, притежателя на хълма. ²⁵Амрий върши зло пред Господа, даже вършеше по-зле от всичките що бяха преди него; ²⁶защото ходеше във всичките пътища на Еровоама Наватовия син, и в неговия грях, чрез който направи Израиля да греши та да разгневят Господа Израилевия Бог със суетите си. ²⁷А останалите дела, които Амрий направи, и юначествата, които показа, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ²⁸И Амрий заспа с бащите си, и биде погребан в Самария; а вместо него се възцари син му Ахаав. ²⁹И в тридесет и осмата година на Юдовия цар Аса, се възцари над Израиля Ахаав Амриевият син; и Ахаав Амриевият син царува над Израиля в Самария двадесет и две години. ³⁰А Ахаав, Амриевият син, върши зло пред Господа повече от всичките, които бяха преди него. ³¹И като, че беше малко това, че ходеше в греховете на Еровоама Наватовия син, при това той взе за жена Езавел, дъщеря на сидонския цар Етваал, и отиде да служи на Ваала и &lt;да&gt; му се покланя. ³²И издигна жертвеник на Ваала във Вааловото капище, което построи в Самария. ³³Ахаав направи и ашера; тъй че от всичките Израилеви царе, които бяха преди него, Ахаав извърши най-много да разгневи Господа Израилевия Бог. ³⁴В неговите дни ветилецът Хиил съгради Ерихон; тури основите му със &lt;смъртта на&gt; първородния си &lt;син&gt; Авирон, и постави вратите му със &lt;смъртта на&gt; най-младия си син Селув, според словото, което Господ говори чрез Исуса Навиевия син.

Chapter 17

¹А тесвиецът Илия, който бе от галаадските жители, рече на Ахаава: &lt;В името на&gt; живия Господ, Израилевия Бог, Комуто служа, &lt;заявявам ти че&gt; през тия години няма да падне роса или дъжд освен чрез дума от мене. ²И Господното слово дойде към него и рече: ³Иди от тука, обърни се към изток, и скрий се при потока Херит, който е срещу Иордан. ⁴Ще пиеш от потока; а на враните заповядах да те хранят там. ⁵И той отиде та стори според Господното слово; защото отиде и седна при потока Херит, който е срещу Иордан. ⁶И враните му донасяха хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; а той пиеше от потока. ⁷А след известно време потокът пресъхна, понеже не валя дъжд по земята. ⁸Тогава Господното слово дойде към него и рече: ⁹Стани, иди в Сарепта сидонска и седи там; ето, заповядах на една вдовица там, да те храни. ¹⁰И тъй, той стана та отиде в Сарепта. И като дойде при градската порта, ето там една вдовица, която събираше дърва; и той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, малко вода в съд да пия. ¹¹И като отиваше да донесе, той извика към нея и рече: Донеси ми, моля, и залък хляб в ръката си. ¹²А тя рече: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа твоя Бог, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко дървено масло в стомната и, ето, събирам две дръвчета, за да ида и да го приготвя за мене и за сина ми да го изядем и да умрем. ¹³А Илия й рече: Не бой се; иди, стори както каза; но омеси от него първо за мене една малка пита та ми донеси, а после приготви за себе си и за сина си; ¹⁴защото така казва Господ Израилевият Бог: Делвата с брашното няма да се изпразни, нито стомната с маслото ще намалее, до деня, когато Господ даде дъжд на земята. ¹⁵И тя отиде та стори според каквото каза Илия; и тя и той и домът й ядоха &lt;много&gt; дни. ¹⁶Делвата с брашното не се изпразни, нито стомната с маслото намаля, според словото, което Господ говори чрез Илия. ¹⁷А след това, синът на жената, домакинята, се разболя; и болестта му бе тъй тежка, щото не остана дишане в него. ¹⁸Тогава тя рече на Илия: Какво има между мене и тебе, Божий човече? Дошъл ли си при мене, за да ми припомниш греховете и да умориш сина ми? ¹⁹А той й каза: Дай ми сина си. И като го взе от пазухата й та го изнесе на горната стая, гдето живееше, положи го на леглото си. ²⁰И извика към Господа и рече: Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата, при която живея, като си уморил сина й? ²¹Тогава той се простря три пъти върху детето, и извика към Господа, казвайки: Господи Боже мой, моля Ти се, нека се върне душата на това дете в него. ²²И Господ послуша Илиевия глас, та се върна душата на детето в него и то оживя. ²³Тогава Илия взе детето та го занесе от горната стая в къщата и даде го на майка му; и Илия рече: Виж, синът ти е жив. ²⁴И жената каза на Илия: Сега познавам, че си Божий човек, и че Господното слово, което говориш, е истина.

Chapter 18

¹А след дълго време, в третата година, Господното слово дойде към Илия и рече: Иди, яви се на Ахаава; и ще дам дъжд на земята. ²Илия, прочее, отиде да се яви на Ахаава. А гладът бе тежък в Самария. ³А Ахаав беше повикал домоуправителя Авдия. (А Авдия се боеше много от Господа; ⁴защото, когато Езавел изтребваше Господните пророци, Авдия бе взел сто пророка та бе ги скрил, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и беше ги хранил с хляб и вода). ⁵И Ахаав беше казал на Авдия: Обиколи земята &lt;и иди&gt; към всичките водни извори и към всичките потоци, дано намерим трева за да запазим живота на конете и на мъските, и да не се лишим от животните. ⁶И тъй, те бяха разделили земята помежду си, за да я обиколят: Ахаав беше отишъл сам по един път, а Авдия беше отишъл сам по друг път. ⁷И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господарю мой Илие: ⁸А той каза: Аз съм. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. ⁹А той каза: В що съм съгрешил, та искаш да предадеш слугата си в ръката на Ахаава, за да ме убие? ¹⁰&lt;Заклевам ти се в&gt; живота на Господа твоя Бог, че няма народ или царство, гдето да не е пращал господарят ми да те търси; и когато кажеха: Няма го &lt;тук&gt;, той заклеваше царството и народа, че не са те намерили. ¹¹А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия. ¹²А щом се отделя от тебе, Господният Дух ще те отведе, гдето аз не зная; и така, когато отида да известя на Ахаава, &lt;че си тук&gt;, и той не те намери, ще ме убие. Но аз, твоят слуга, се боя от Господа още от младостта си. ¹³Не е ли известно на господаря ми що сторих, когато Езавел убиваше Господните пророци, как скрих сто души от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и храних ги с хляб и вода? ¹⁴А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; и той ще ме убие! ¹⁵Но Илия рече: &lt;Заклевам ти се в&gt; живота на Господа на Силите, Комуто служа, днес ще му се явя. ¹⁶И тъй, Авдия отиде да посрещне Ахаава и му извести. И Ахаав отиде да посрещне Илия. ¹⁷А като видя Илия, Ахаав му рече: Ти ли си, смутителю на Израиля? ¹⁸А той отговори: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте Господните заповеди, и ти последва ваалимите. ¹⁹Сега, прочее, прати та събери при мене целия Израил на планината Кармил, и четиристотин и петдесет Ваалови пророци, и четирите стотин пророци на Ашера, които ядат на Езавелината трапеза. ²⁰И така, Ахаав прати до всичките израилтяни та събра пророците на планината Кармил. ²¹Тогава Илия дойде при всичките люде та рече: До кога ще се колебаете между две мнения? Иеова, ако е Бог, следвайте Го; но ако е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни дума. ²²Тогава Илия рече на людете: Само аз останах Господен пророк; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже. ²³Те, прочее, нека ни дадат два юнеца; и нека изберат единия юнец за себе си, нека го разсекат и го турят на дървата, но огън да не турят отдолу; и аз ще приготвя другия юнец и ще го туря на дървата, но огън няма да туря отдолу. ²⁴Тогава вие призовете името на вашия бог, и аз ще призова името на Господа; и оня бог, който отговори с огън, той нека е Бог. И всичките люде в отговор казаха: Добро е каквото си казал. ²⁵И тъй, Илия каза на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте мнозина; и призовете името на бога си, огън обаче не туряйте отдолу. ²⁶И те взеха юнеца, който им се даде, та го приготвиха, и призоваха името на Ваала от сутринта дори до пладне, като викаха: Послушай ни, Ваале! Но нямаше глас, нито кой да отговори; и те скачаха около жертвеника, който бяха издигнали. ²⁷А около пладне Илия им се присмиваше като казваше: Викайте със силен глас, защото е бог! той или размишлява, или има някаква работа, или е на път, или - може би - спи и трябва да се събуди. ²⁸И те викаха със силен глас и режеха се според обичая си с мечове и с ножове, догде бликна кръв от тях. ²⁹И като мина пладне, те пророкуваха до часа на &lt;вечерния&gt; принос; но нямаше глас нито кой да отговори, нито кой да внимава. ³⁰Тогава Илия каза на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И той поправи Господния олтар, който беше съборен; ³¹защото Илия взе дванадесет камъни, според числото на племената на синовете на Якова, към когото дойде Господното слово и рече: Израил ще бъде името ти. ³²И с камъните издигна олтар в Господното име; и около олтара направи окоп, доволно голям да побира две сати семе. ³³И като нареди дървета, насече юнеца на късове та го положи на дървата, и каза: Напълнете четири бъчви с вода, та излейте на всеизгарянето и на дървата. ³⁴И рече: Повторете. И повториха. Рече още: Потретете. И потретиха. ³⁵И водата обикаляше около олтара, още и окопът се напълни с вода. ³⁶А в часа на &lt;вечерния&gt; принос, пророк Илия се приближи и каза: Господи, Боже Авраамов, Исаков и Израилев, нека стане известно днес, че Ти си Бог в Израиля, и аз Твой слуга, и че според Твоето слово аз сторих всички тия неща. ³⁷Послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тия люде, че Ти, Господи, си Бог, и че Ти си възвърнал сърцата им надире. ³⁸Тогава огън от Господа падна та изгори всеизгарянето, дървата, камъните и пръстта, и облиза водата, която бе в окопа. ³⁹И всичките люде, когато видяха това, паднаха на лицата си и рекоха: Иеова, Той е Бог; Иеова, Той е Бог. ⁴⁰И Илия им каза: Хванете Вааловите пророци; ни един от тях да не избяга. И хванаха ги; и Илия ги заведе при потока Кисон и там ги изкла. ⁴¹Тогава Илия каза на Ахаава: Качи се, яж и пий, защото &lt;се чува&gt; глас на изобилен дъжд. ⁴²И тъй, Ахаав възлезе да яде и да пие; а Илия се възкачи на връх Кармил, и като се наведе до земята тури лицето си между коленете си, ⁴³и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И той възлезе та погледна и рече: Няма нищо. &lt;А Илия&gt; рече: Иди пак, до седем пъти. ⁴⁴И седем пъти той рече: Ето, малък облак, колкото човешка длан, се издига от морето. Тогава &lt;Илия&gt; каза: Иди, кажи на Ахаава: Впрегни &lt;колесницата си&gt; та слез, за да те не спре дъждът. ⁴⁵А между това небето се помрачи от облаци и вятър, и заваля силен дъжд. И Ахаав, возейки се, отиде в Езраел. ⁴⁶И Господната ръка, бидейки върху Илия, той стегна кръста си, та се завтече пред Ахаава до входа на Езраел.

Chapter 19

¹И Ахаав съобщи на Езавел всичко, що бе сторил Илия, и как бе избил с меч всичките пророци. ²Тогава Езавел прати човек до Илия да каже: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако утре, около тоя час, не направя твоя живот както живота на един от тях. ³А като видя това {Или: А Илия се убоя и.}, &lt;Илия&gt; стана и отиде за живота си, и като дойде във Вирсавее Юдово, остави слугата си там. ⁴А сам той отиде на еднодневен път в пустинята, и дойде та седна под една смрика; и поиска за себе си да умре, казвайки: Доволно е, сега, Господи, вземи душата ми, защото не съм по-добър от бащите си. ⁵Тогава легна и заспа под смриката; после, ето, ангел се допря до него и му рече: Стани, яж. ⁶И погледна, и ето при главата му пита печена на жаравата и стомна с вода. И яде и пи, и пак легна. ⁷А ангелът Господен дойде втори път та се допря до него, и рече: Стани, яж, защото пътят е много дълъг за тебе. ⁸И той стана та яде и пи, и със силата от онова ястие пътува четиридесет дена и четиридесет нощи до Божията планина Хорив. ⁹И там влезе в една пещера, гдето се засели; и ето, Господното слово дойде към него та му рече: Що правиш тук, Илие? ¹⁰А той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти и избиха с меч пророците Ти; само аз останах, но и моя живот искат да отнемат. ¹¹И &lt;словото му&gt; каза: Излез та застани на планината пред Господа. И, ето, Господ минаваше и голям силен вятър цепеше бърдата и сломяваше скалите пред Господа, но Господ не бе във вятъра; а подир вятъра земетръс, но Господ не бе в земетръса; ¹²И подир земетръса огън, но Господ не бе в огъня; а подир огъня тих и тънък глас. ¹³И Илия, като го чу, покри лицето си с кожуха си, излезе и застана при входа на пещерата. И, ето, глас дойде към него, който рече: Що правиш тук, Илие? ¹⁴И той каза: Аз съм бил много ревнив за Господа Бога на Силите; защото израилтяните оставиха завета Ти, събориха олтарите Ти, и избиха с меч пророците Ти; само аз останах но и моя живот искат да отнемат. ¹⁵Но Господ му рече: Иди, върни се по пътя си през пустинята в Дамаск, и когато пристигнеш, помажи Азаила за цар над Сирия; ¹⁶а Ииуя Намесиевия син помажи за цар над Израиля; и Елисея Сафатовия син, от Авелмеола, помажи за пророк вместо тебе. ¹⁷И ще стане, че който се избави от Азаиловия меч него Ииуй ще убие; и който се избави от Ииуевия меч, него Елисей ще убие. ¹⁸Оставил съм Си, обаче, в Израиля седем хиляди души, всички ония, които не са преклонили колена пред Ваала, и всички, чиито уста не са го целунали. ¹⁹И тъй, &lt;Илия&gt; тръгна от там и намери Елисея Сафатовия син, който ореше с дванадесет двойки &lt;волове&gt; пред себе си; и сам бе с дванадесетата; и Илия мина към него и хвърли кожуха си върху него. ²⁰А той остави воловете та се завтече подир Илия и рече: Нека целуна, моля, баща си и майка си, и тогава ще те последвам. &lt;А Илия&gt; му каза: Иди, върни се, защото какво съм ти сторил? ²¹И той се върна отподире му, та взе двойката волове и ги закла, а с приборите на воловете опече месото им, и даде на людете, та ядоха. Тогава стана та последва Илия, и му слугуваше.

Chapter 20

¹Тогава сирийският цар Венадад, събра цялата си войска; (а имаше с него тридесет и двама царе, и коне и колесници); и влезе та обсади Самария и воюваше против нея. ²И прати човеци на Израилевия цар Ахаава, в града, да му кажат: Така казва Венадад: ³Среброто и златото ти е мое; тоже и жените ти и най-добрите от чадата ти са мои. ⁴И Израилевият цар в отговор рече: Според както казваш, господарю мой царю, твой съм аз и все що имам. ⁵А пратениците пак дойдоха та рекоха: Така говори Венадад, казвайки: Наистина пратих до тебе да кажат: Ще дадеш на мене среброто си, златото си, жените си и чадата си; ⁶обаче утре, около тоя час, ще пратя слугите си при тебе, които да претърсят къщата ти и къщите на слугите ти; и все що ти се вижда желателно ще го турят в ръцете си и ще го отнемат. ⁷Тогава Израилевият цар повика всичките старейшини на страната та рече: Забележете, моля и вижте, че тоя човек търси &lt;повод за&gt; зло; защото прати до мене за жените ми, за чадата ми, за среброто ми и за златото ми, и не му отказах нищо. ⁸А всичките старейшини и всичките люде му рекоха: Да не &lt;го&gt; послушаш, нито да склониш. ⁹Затова, той каза на Венададовите пратеници: Кажете на господаря ми царя: Всичко каквото ти заръча на слугата си изпърво ще го направя, но това нещо не мога да направя. И тъй, пратениците си отидоха та му занесоха отговор. ¹⁰Тогава Венадад прати до него да кажат: Така да ми направят боговете, да! и повече да притурят, ако пръстта на Самария бъде достатъчна по за една шепа на всичките люде, които ме следват. ¹¹Но Израилевият цар в отговор рече: кажете му: Оня, който опасва &lt;оръжия&gt;, нека не се хвали както оня, който ги разпасва. ¹²А когато &lt;Венадад&gt; чу тая дума, той и царете, &lt;които бяха с него&gt;, пиеха в шатрите; и рече на слугите си: Опълчете се. И те се опълчиха против града. ¹³И, ето, един пророк дойде при Израилевия цар Ахаав и каза: Така казва Господ, виждаш ли цялото това голямо множество? ето, Аз днес го предавам в ръцете ти; и ще познаеш, че Аз съм Господ. ¹⁴А Ахаав рече: Чрез кого? А той каза: Така казва Господ, Чрез слугите на областните управители. Тогава рече: Кой ще почне сражението? И той отговори: Ти. ¹⁵Тогава Ахаав събра слугите на областните управители, които бяха двеста и тридесет и двама души, и след тях събра всичките люде, всичките израилтяни, които бяха седем хиляди души; ¹⁶и те излязоха около пладне. А Венадад пиеше и се опиваше в шатрите, той и царете, тридесет и двамата съюзени с него царе. ¹⁷Първи излязоха слугите на областните управители; и когато прати Венадад &lt;да се научи&gt;, известиха му казвайки: Мъже излязоха из Самария. ¹⁸А той рече: Било, че са излезли с мир, хванете ги живи, или ако са излезли за бой, &lt;пак&gt; ги живи хванете. ¹⁹И тъй, слугите на областните управители и войската, която ги следваше, излязоха из града. ²⁰И всеки уби човека &lt;насреща&gt; си; и сирийците побягнаха, и Израил ги преследва; а сирийският цар Венадад се отърва на кон с конниците. ²¹Тогава Израилевият цар излезе та порази &lt;бягащите&gt; на конете и в колесниците, и нанесе на сирийците голямо поражение. ²²След това, пророкът дойде при Израилевия цар и му рече: Иди, укрепи се; размисли, и внимавай какво да направиш; защото, след като се измине една година, сирийският цар ще дойде против тебе. ²³А слугите на сирийския цар му рекоха: Техният бог е планински бог, затова &lt;израилтяните&gt; надделяха над нас; но ако се бием с тях на полето, непременно ние ще надделеем над тях. ²⁴Затова, ето какво да направиш: отмахни всеки от царете от мястото му, и вместо тях постави военачалници. ²⁵После ти си събери войска колкото войската, която ти изгуби, кон вместо кон, колесница вместо колесница; и нека се бием с тях на полето, и непременно ще надделеем над тях. И той послуша гласа им та направи така. ²⁶Тогава, след като се измина една година, Венадад събра сирийците, и възлезе в Афек, за да се бие с Израиля. ²⁷И израилтяните, като бяха събрани и продоволствувани, отидоха насреща им; и израилтяните разположиха стана си срещу тях, като две малки кози стада, а сирийците изпълниха страната. ²⁸Тогава Божият човек дойде та говори на Израилевия цар, казвайки: Така говори Господ, понеже сирийците рекоха: Иеова е Бог на планините, а не Бог на долините, затова ще предам в ръката ти цялото това голямо множество; и ще познаете, че Аз съм Иеова. ²⁹И стояха разположени в стан едни срещу други седем дена, а на седмия ден завързаха бой; и израилтяните избиха от сирийците сто хиляди пешаци в един ден. ³⁰А останалите, като побягнаха до Афек, в града, стената падна върху двадесет и седем хиляди от останалите мъже. Побягна и Венадад та влезе в града, &lt;гдето се криеше&gt; из клет в клет. ³¹Тогава слугите му му казаха: Ето сега, чули сме, че царете от Израилевия дом били милостиви царе; нека турим, прочее, вретища на кръстовете си и въжета на главите си, и нека излезем при Израилевия цар, дано би ти пощадил живота. ³²И тъй, като се препасаха с вретища около кръстовете си и &lt;туриха&gt; въжета на главите си, дойдоха при Израилевия цар та рекоха: Слугата ти Венадад казва: Моля ти се, остави ме да живея. А той каза: Жив ли е още? брат ми е. ³³А мъжете взеха това за добър знак, и побързаха да го уловят от него, и казаха: Брат ти Венадад. И той каза: Идете, доведете го. И когато дойде Венадад при него, той го качи на колесницата си. ³⁴Тогава &lt;Венадад&gt; му рече: Градовете, които баща ми превзе от твоя баща, ще ти ги върна; и ти си направи улици в Дамаск както си направи баща ми в Самария. &lt;А Ахаав отговори&gt;: И аз ще те пусна с тоя договор. Така направи договор с него и го пусна. ³⁵Тогава един човек от пророческите ученици {Еврейски: Синовете на пророците.} рече на другаря си чрез Господното слово: Удари ме, моля. Но човекът отказа да го удари. ³⁶Затова, той му рече: Понеже ти не послуша Господния глас, ето, щом си тръгнеш от мене, лъв ще те убие. И щом тръгна от него, намери го лъв и го уби. ³⁷Сетне той намери друг човек и рече: Удари ме, моля. И човекът го удари и с удара го нарани. ³⁸Тогава пророкът си отиде и чакаше на пътя за царя, като бе се предрешил с покривало на очите си. ³⁹И когато минаваше царят, той извика към царя и рече: Слугата ти отиде всред сражението; и ето, един човек, като се отби на страна доведе едного при мене и рече: Пази тоя човек; ако побегне някак, тогава твоят живот ще бъде вместо неговия живот, или ще платиш един талант сребро. ⁴⁰И като се занимаваше слугата ти тук-таме, той се изгуби. А Израилевият цар му каза: Ето присъдата ти; ти сам си я изрекъл. ⁴¹Тогава той побърза та дигна покривалото от очите си; и Израилевият цар го позна, че беше един от пророците. ⁴²А той му рече: Така казва Господ, понеже ти пусна от ръката си човека, когото Аз бях обрекъл на погубване, затова твоят живот ще бъде вместо неговия живот, и твоите люде вместо неговите люде. ⁴³И Израилевият цар дойде в Самария и отиде у дома си тъжен и огорчен.

Chapter 21

¹След тия събития, понеже езраелецът Навутей имаше лозе в Езраел, близо до палата на самарийския цар Ахаава, ²Ахаав говори на Навутея казвайки: Дай ми лозето си да го имам за бостан {Еврейски: Градина за зеленчук.}, понеже е близо до къщата ми; и вместо него ще ти дам лозе по-добро от него, или, ако ти се види добре, ще ти дам стойността му в пари. ³А Навутей рече на Ахаава: Да ми не даде Господ да ти дам бащиното си наследство. ⁴И Ахаав дойде у дома си тъжен и огорчен поради думата, която езраелецът Навутей му каза, като рече: Не ща да ти дам бащиното си наследство. И като легна на леглото си, отвърна лицето си и не яде хляб. ⁵Тогава жена му Езавел дойде при него та му рече: Защо е духът ти тъжен, та не ядеш хляб? ⁶А той й каза: Понеже говорейки на езраелеца Навутей рекох му: Дай ми лозето си с пари, или, ако обичаш, ще ти дам &lt;друго&gt; лозе вместо него; а той отговори: Не ща да ти дам лозето си. ⁷А жена му Езавел му рече: Царуваш ли ти наистина над Израиля? Стани, яж хляб, и нека е весело сърцето ти; аз ще ти дам лозето на езраелеца Навутей. ⁸И така, тя писа писма от Ахаавово име, и като ги запечата с печата му, прати писмата до старейшините и благородните, които бяха в града му, живеещи с Навутея. ⁹В писмата писа, казвайки: Прогласете пост, и поставете Навутея на видно място пред людете; ¹⁰и срещу него поставете двама лоши човеци да засвидетелствуват против него казвайки: Ти похули Бога и царя. Тогава го изведете вън и убийте го с камъни, и нека умре. ¹¹И мъжете от града му, старейшините и благородниците, които живееха в града му, сториха според &lt;заповедта, която&gt; Езавел им бе пратила, според написаното в писмата, които им бе пратила: ¹²прогласиха пост, и поставиха Навутея на видно място пред людете. ¹³И двамата лоши човеци влязоха и седнаха пред него; и лошите човеци свидетелствуваха против него, против Навутея, пред людете, казвайки: Навутей похули Бога и царя. Тогава го изведоха вън от града, та го убиха с камъни; и умря. ¹⁴После пратиха до Езавел да кажат: Навутей е убит с камъни и умря. ¹⁵А като чу Езавел, че Навутей бил убит с камъни и умрял, Езавел рече на Ахаава: Стани, присвои си лозето, което езраелецът Навутей отказа да ти даде с пари; защото Навутей не е жив, но е умрял. ¹⁶И като чу Ахаав, че Навутей е умрял, Ахаав стана та слезе в лозето на езраелеца Навутей за да го присвои. ¹⁷Но Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: ¹⁸Стани, слез да посрещнеш Израилевия цар Ахаава, който &lt;живее&gt; в Самария; ето, той е в Навутеевото лозе, гдето слезе да го присвои. ¹⁹И да му говориш казвайки: Така казва Господ: Уби ли ти, а още присвои ли ти? Да му говориш още казвайки: Така казва Господ: На мястото, гдето кучетата лизаха Навутеевата кръв, кучетата ще лижат твоята кръв, да! твоята. ²⁰И Ахаав каза на Илия: Намери ли ме, враже мой? А той отговори: Намерих те, защото ти си продал себе си да вършиш зло пред Господа. ²¹Ето &lt;казва Господ:&gt; Аз ще докарам зло върху тебе, ще те измета, и ще изтребя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затворения така и свободния.} в Израиля; ²²и ще направя дома ти като дома на Еровоама Наватовия син, и като дома на Вааса Ахиевия син, поради раздразнението, с което Ме ти разгневи, като направи Израиля да съгреши. ²³Също и за Езавел говори Господ, казвайки: Кучетата ще изядат Езавел при рова на Езраел. ²⁴Който от Ахаавовия &lt;род&gt; умре в града, него кучетата ще изядат; а който умре в полето, него въздушните птици ще изядат. ²⁵(Никой, наистина, не биде подобен на Ахаава, който продаде себе си да върши зло пред Господа, като го подбуждаше жена му Езавел, ²⁶и който извърши много мерзости като следваше идолите, съвсем, както вършеха аморейците, които Господ беше изгонил пред израилтяните). ²⁷А Ахаав, като чу тия думи, раздра дрехите си, тури вретище на снагата си, пости и лежеше обвит във вретище, и ходеше внимателно. ²⁸Тогава Господното слово дойде към тесвиеца Илия и рече: ²⁹Видя ли как се смири Ахаав пред Мене? Понеже той се смири пред Мене, няма да докарам злото в неговите дни; в дните на сина му ще докарам злото върху дома му.

Chapter 22

¹И минаха се три години без война между Сирия и Израиля. ²А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар, ³рече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар? ⁴Рече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне. ⁵Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово. ⁶Тогава Израилевият цар събра пророците &lt;си&gt;, около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя. ⁷Обаче Иосафат каза: Няма ли тук, освен &lt;тия&gt;, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? ⁸И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят. ⁹Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла. ¹⁰А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях. ¹¹А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш. ¹²Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя. ¹³А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто. ¹⁴А Михей рече: &lt;В името на&gt; живия Господ&lt; заявявам, че&gt; каквото ми рече Господ, това ще говоря. ¹⁵И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя. ¹⁶А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име! ¹⁷А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. ¹⁸Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло? ¹⁹&lt;А Михей&gt; рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. ²⁰И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго. ²¹Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. ²²И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И &lt;Господ&gt; рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. ²³Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе. ²⁴Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе? ²⁵А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш. ²⁶Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас. ²⁷И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир. ²⁸И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена. ²⁹И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад. ³⁰И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението. ³¹А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар. ³²А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика. ³³И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. ³⁴А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен. ³⁵И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата. ³⁶И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки &lt;да иде&gt; в града си и всеки на мястото си! ³⁷Така царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария. ³⁸И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил. ³⁹А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ⁴⁰Така Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия. ⁴¹А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав. ⁴²Иосафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. ⁴³Той ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. ⁴⁴И Иосафат сключи мир с Израилевия цар. ⁴⁵А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе. ⁴⁶Също той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса. ⁴⁷В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше. ⁴⁸Иосафат построи кораби&lt; като&gt; тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер. ⁴⁹Тогава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа. ⁵⁰И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам. ⁵¹Охозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля. ⁵²Той върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши; ⁵³защото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

2 Kings

Chapter 1

¹След смъртта на Ахаава, Моав въстана против Израиля. ²И Охозия падна през решетката на своята горна стая, която бе в Самария, и се разболя; и прати човеци, на които рече: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-зевув дали ще оздравея от тая болест. ³Но ангел Господен каза на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар, и кажи им: Няма ли Бог в Израиля, та отивате да се допитате до акаронския бог Ваал-зевува? ⁴Сега, прочее, така казва Господ: Няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде. ⁵А като се върнаха пратениците при &lt;Охозия&gt;, той им рече: Защо се върнахте? ⁶Те му казаха: Един човек излезе да ни посрещне и рече ни: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, та му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израиля та пращаш да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува? Няма, прочее, да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. ⁷И рече им: Какъв беше на глед човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тия думи? ⁸И те му отговориха: Беше човек облечен в кожух и препасан около кръста си с кожен пояс. А той рече: Това е тесвиецът Илия. ⁹Тогава &lt;царят&gt; прати при него един петдесетник с петдесетте му &lt;войници&gt;. И той се възкачи при него; и, ето, &lt;Илия&gt; седеше на върха на хълма. И рече му: Божий човече, царят каза: Слез. ¹⁰А Илия в отговор рече на петдесетника: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте ти &lt;войници&gt;. И слезе огън от небето та изгори него и петдесетте му &lt;войници&gt;. ¹¹Пак &lt;царят&gt; прати при него друг петдесетник с петдесетте му &lt;войници&gt;. И той проговори та му рече: Божий човече, така казва царят: Слез скоро. ¹²А Илия в отговор им рече: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето та нека изгори тебе и петдесетте &lt;войници&gt;. И слезе Божият огън от небето та изгори него и петдесетте му &lt;войници&gt;. ¹³Пак прати &lt;царят&gt; трети петдесетник с петдесетте му &lt;войници&gt;. И третият петдесетник, като се възкачи дойде та коленичи пред Илия и го помоли, казвайки му: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тия петдесет твои слуги. ¹⁴Ето, огън слезе от небето та изгори първите двама петдесетника с петдесетте им &lt;войници;&gt; а сега нека бъде моят живот скъпоценен пред очите ти. ¹⁵И ангел Господен рече на Илия: Слез с него; не бой се от него. И тъй, той стана та слезе с него при царя. ¹⁶И рече му: Така казва Господ: Понеже си пратил човеци да се допитат до акаронския бог Ваал-зевува, като че нямаше Бог в Израиля, за да се допиташ до Неговото слово, затова няма да слезеш от леглото, на което си се качил, но непременно ще умреш. ¹⁷И така, той умря според Господното слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Иорам във втората година на Юдовия цар Иорам Иосафатовия син; понеже &lt;Охозия&gt; нямаше син. ¹⁸И останалите дела, които Охозия извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

Chapter 2

¹И когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, Илия отиде с Елисея от Галгал. ²И Илия рече на Елисея: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей рече: &lt;Заклевам се&gt; в живота на Господа и в живота на душата ти, няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил. ³И пророческите ученици {Еврейски. Синовете на пророците; &lt;и така из цялата глава.&gt;}, които бяха във Ветил, излязоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, &lt;който е бил&gt; над тебе {Еврейски: От върху главата ти.}? А той каза: Да, зная това, мълчете. ⁴Тогава Илия му рече: Елисее, седи тук, моля, защото Господ ме прати в Ерихон. А той рече: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа и &lt;в&gt; живота на душата ти, няма да те оставя. Така, дойдоха в Ерихон. ⁵И пророческите ученици, които, бяха в Ерихон, дойдоха при Елисея та му рекоха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, &lt;който е бил&gt; над тебе? А той отговори: Да, зная това мълчете. ⁶Тогава Илия му рече: Седи тука, моля, защото Господ ме прати до Иордан. А той каза: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа и &lt;в&gt; живота на душата ти, няма да те оставя. И тъй, отидоха и двамата. ⁷И петдесет мъже от пророческите ученици отидоха та застанаха насреща им от далеч. А те двамата застанаха при Иордан. ⁸И като взе Илия кожуха си та го сгъна, удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо. ⁹И когато преминаха, Илия каза на Елисея: Искай какво да ти сторя преди да бъда отнет от тебе. И рече Елисей: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти. ¹⁰А той рече: Мъчно нещо поиска ти; &lt;но&gt;, ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде така; но ако не, не ще бъде. ¹¹И докато те още ходеха и се разговаряха, ето огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето. ¹²А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и конница негова! И не го видя вече. И хвана дрехите си та ги разкъса на две части. ¹³И като дигна кожуха на Илия, който падна от него, върна се и застана на брега на Иордан. ¹⁴И взе кожуха, който падна от Илия, та удари водата и рече: Где е Господ Израилевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели на едната и на другата страна; и Елисей премина. ¹⁵А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, като го видяха отсреща рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат, и му се поклониха до земята. ¹⁶Тогава му рекоха: Ето сега, между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е дигнал Господният Дух и го е хвърлил на някое бърдо или в някоя долина. А той каза: Не изпращайте. ¹⁷Но като настояваха пред него толкоз щото се засрами, рече: Изпратете. Изпратиха, прочее, петдесет мъже, които търсиха три дена, но не го намериха. ¹⁸И когато се върнаха при него, (защото той беше останал в Ерихон); рече им: Не ви ли казах: Не отивайте? ¹⁹След това, гражданите казаха на Елисея: Виж, молим ти се, местоположението на тоя град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна. ²⁰А той рече: Донесете ми ново блюдо, и турете в него сол. И донесоха му. ²¹Тогава слезе при извора на водата та хвърли солта в него, като рече: Така казва Господ: Изцерих тая вода; не ще има вече от нея ни смърт ни безплодие. ²²Така водата биде изцерена, &lt;каквато е и&gt; до днес, според словото, което Елисей говори. ²³И от там той възлезе във Ветил; и като се качваше по пътя, излязоха из града малки деца та му се присмиваха, като му казваха: Качи се, плешиве! качи се, плешиве! ²⁴А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господното име. И излязоха из дъбравата две мечки та разкъсаха от тях четиридесет и две деца. ²⁵И от там отиде на планината Кармил, отгдето и се върна в Самария.

Chapter 3

¹А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години. ²Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му. ³Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях. ⁴А моавският цар Миса имаше стада, и даваше &lt;данък&gt; на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни. ⁵Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар. ⁶Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил. ⁷И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне. ⁸Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня. ⁹И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях. ¹⁰Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава! ¹¹А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце. ¹²И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него. ¹³А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава. ¹⁴А рече Елисей: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял; ¹⁵но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него. ¹⁶И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове; ¹⁷защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви. ¹⁸Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви; ¹⁹и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя. ²⁰И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода. ²¹А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата. ²²И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха: ²³Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве! ²⁴А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им. ²⁵И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха. ²⁶И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха. ²⁷Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.

Chapter 4

¹А една от жените на пророческите ученици извика към Елисея и каза: Слугата ти мъж ми умря; и ти знаеш, че слугата ти се боеше от Господа; а заимодавецът дойде да вземе за себе си двата ми сина за роби. ²И Елисей й каза: Що да ти сторя? Кажи ми що имаш в къщи? А тя рече: Слугинята ти няма нищо в къщи, освен един съд с дървено масло. ³И рече: Иди, вземи на заем вън, от всичките си съседи, съдове празни съдове, заеми не малко. ⁴Сетне влез и затвори вратата зад себе си и зад синовете си, и наливай &lt;от маслото&gt; във всички тия съдове, и пълните туряй на страна. ⁵И тъй, тя си отиде от него та затвори вратата зад себе си и зад синовете си; и те донасяха &lt;съдовете&gt; при нея, а тя наливаше. ⁶И като се напълниха съдовете, рече на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той й рече: Няма друг съд. И маслото престана. ⁷Тогава тя дойде та извести на Божия човек. И той рече: Иди, продай маслото та плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти. ⁸И един ден Елисей замина в Сунам, гдето имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти заминаваше свръщаше там, за да яде хляб. ⁹Сетне &lt;жената&gt; рече на мъжа си: Ето сега, познавам че този, който постоянно наминава у нас, е свет Божий човек. ¹⁰Да направим, моля, една малка стаичка на стената, и да турим в нея за него легло и маса и стол и светилник, за да свръща там, когато дохожда при нас. ¹¹И един ден, като дойде там и свърна в стаичката та лежеше в нея, ¹²рече на слугата си Гиезия: Повикай тая сунамка. И повика я, и тя застана пред него. ¹³И рече на &lt;Гиезия&gt;: Кажи й сега: Ето, ти си положила всички тия грижи за нас; що да ти сторим? Обичаш ли да се говори за тебе на царя или на военачалника. А тя отговори: Аз живея между своите люде. ¹⁴Тогава рече: Що, прочее, да сторим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма син, а мъжът й е стар. ¹⁵И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата. ¹⁶И &lt;Елисей й&gt; рече: До година, по това време, ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си. ¹⁷Но жената зачна и роди син на другата година по същото време, както й рече Елисей. ¹⁸И когато порасна детето, излезе един ден към баща си при жетварите. ¹⁹И рече на баща си: Главата ми! главата ми! А той рече на &lt;един от&gt; момците: Занеси го при майка му. ²⁰И като го взе занесе го при майка му; и &lt;детето&gt; седя на коленете й до пладне, и тогава умря. ²¹И тя се качи та го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе. ²²Тогава повика мъжа си и рече: Изпрати ми, моля, един от момците и една от ослиците, за да тичам при Божия човек и да се върна. ²³А той рече: Защо да отидеш днес при него? не е нито нов месец, нито събота. А тя рече: Бъди спокоен. ²⁴Тогава оседла ослицата, и рече на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мене освен ако ти заповядвам. ²⁵И тъй, стана та отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя от далеч, рече на слугата си Гиезия: Ето там сунамката! ²⁶Сега, прочее, тичай да я посрещнеш и кажи й: Добре ли си? добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре. ²⁷А когато дойде при Божия човек на планината, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи, за да я оттласне. Но Божият човек рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея: а Господ е скрил &lt;причината&gt; от мене, и не ми я е явил. ²⁸А тя рече: Искала ли съм син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи? ²⁹Тогава &lt;Елисей&gt; рече на Гиезия: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка, та иди; ако срещнеш човек, да го не поздравиш, а ако те поздрави някой, да му не отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето. ³⁰А майката на детето рече: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа и &lt;в&gt; живота на душата ти, няма да те оставя. И така, той стана та отиде подир нея. ³¹А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но нямаше ни глас, нито слушане. Затова се върна да го посрещне и му извести казвайки: Детето не се събуди. ³²И когато влезе Елисей в къщата, ето детето умряло, положено на леглото му. ³³Влезе, прочее, та затвори вратата зад тях двамата, и помоли се Господу. ³⁴Тогава се качи та легна върху детето, и като тури устата си върху неговите уста, и очите си върху неговите очи, и ръцете си върху неговите ръце простря се върху него; и стопли се тялото на детето. ³⁵После се оттегли та ходеше насам натам из къщата, тогава &lt;пак&gt; се качи та се простря върху него; и детето кихна седем пъти, и детето отвори очите си. ³⁶И Елисей извика Гиезия и рече: Повикай тая сунамка. И повика я; и когато влезе при него, рече й: Вземи сина си. ³⁷И тя влезе, падна на нозете му та се поклони до земята, и дигна сина си та излезе. ³⁸Пак дойде Елисей в Галгал, когато имаше глад в земята; и като седяха пред него пророческите ученици, &lt;та го слушаха&gt;, рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за пророческите ученици. ³⁹Затова, един излезе на полето за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички, та напълни дрехата си, и се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеха, &lt;че са отровни&gt;. ⁴⁰После сипаха на човеците да ядат; а като ядоха от варивото извикаха, казвайки: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат от него. ⁴¹А той рече: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо отровно в котела. ⁴²В това време един човек от Ваалсалиса дойде та донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито небелени. И рече: Дай на людете да ядат. ⁴³И слугата му рече: Що! да сложа ли това пред стотина човека? А той каза: Дай на людете да ядат, защото така казва Господ: Ще се нахранят, и ще остане излишък. ⁴⁴Тогава той сложи пред тях, та се нахраниха, и остана излишък, според Господното слово.

Chapter 5

¹А Нееман, военачалникът на сирийския цар, беше човек велик и почитан пред господаря си, понеже чрез него Господ бе дал избавление на Сирия; при това, беше човек силен и храбър, &lt;но беше&gt; прокажен. ²И сирийците бяха излезли на чети, и бяха довели от Израилевата земя една малка мома пленница; и тя слугуваше на Неемановата жена. ³И рече на господарката си: Ако беше господарят ми при пророка, който е в Самария, и той би го изцелил от проказата му! ⁴Тогава влезе &lt;Нееман&gt; та съобщи на господаря си, казвайки: Така и така рече момата, която е от Израилевата земя. ⁵И рече сирийският цар: Стани, иди, и ще пратя писмо до Израилевия цар. И тъй, той отиде, вземайки в ръката си десет таланта сребро, шест хиляди жълтици, и десет премени дрехи. ⁶И донесе писмото на Израилевия цар, &lt;в което се&gt; казваше: Като пристигне това писмо до тебе, ето, същевременно пратих до тебе слугата си Неемана, за да го изцериш от проказата му. ⁷А Израилевият цар, като прочете писмото, раздра дрехите си и рече: Бог ли съм аз за да умъртвявам и да съживявам, та праща до мене да изцеря човека от проказата му? Моля, прочее, разсъдете и вижте как търси &lt;повод за&gt; скарване с мене. ⁸А Божият човек Елисей, като чу, че Израилевият цар раздрал дрехите си, прати до царя да рекат: Защо си раздрал дрехите си? Нека дойде сега при мене, и ще познае, че има пророк в Израиля. ⁹И така, Нееман дойде с конете си и с колесниците си та застана при вратата на Елисеевата къща. ¹⁰И Елисей прати до него човек да каже: Иди, окъпи се седем пъти в Иордан; и ще се обновят месата ти, и ще се очистиш. ¹¹А Нееман се разгневи, та си отиде, като казваше: Ето, аз мислех, че той непременно ще излезе при мене, ще застане, и ще призове името на Господа своя Бог, и ще помаха ръката си върху мястото, и &lt;така&gt; ще изцери прокажения. ¹²Реките на Дамаск, Авана и Фарфар, не струват ли повече от всичките води на Израиля? Не мога ли да се окъпя в тях и да се очистя? Затова, той се обърна и си отиде много разгневен. ¹³А слугите му се приближиха та му говориха, казвайки: Татко мой, ако ти беше заръчал пророкът нещо голямо, не би ли го извършил? Колко повече, прочее, като ти казва! Окъпи се и очисти се! ¹⁴Тогава той слезе та се потопи седем пъти в Иордан, според думите на Божия човек; и месата му се обновиха, като месата на малко дете, и очисти се. ¹⁵Тогава той се върна при Божия човек с цялата си дружина, и като дойде та застана пред него рече: Ето, сега узнах, че няма Бог в целия свят освен в Израиля; затова, моля, приеми сега подарък от слугата си. ¹⁶А той каза: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа, Комуто слугувам, не ща да приема. А той го принуждаваше да приеме; но отказа. ¹⁷Тогава Нееман рече: Ако не то нека се даде, моля, на слугата ти товар за две мъски от &lt;тая&gt; пръст; защото слугата ти не ще вече да принася ни всеизгаряне, нито жертва на други богове освен на Господа. ¹⁸Господ да прости това нещо на слугата ти, ако, когато влиза господарят ми в капището на Римона, за да се поклони там, и се подпира на ръката ми, се навеждам и аз в капището на Римона; като се навеждам в капището на Римона, Господ да прости това нещо на слугата ти! ¹⁹И рече му: Иди с мир. И така, той отиде от него известно разстояние. ²⁰Но Гиезий, слугата на Божия човек Елисей, си рече: Ето, господарят ми се посвени, та не взе от ръката на тоя сириец Нееман това, което донесе; но &lt;в името на&gt; живия Господ, аз ще се завтека подир него и ще взема нещо от него. ²¹И тъй, Гиезий се завтече подир Неемана. А Нееман, когато видя, че тича подир него, скочи от колесницата да го посрещне и рече: Добре ли е &lt;с всички ви?&gt; ²²Той рече: Добре. Господарят ми ме прати да река: Ето тъкмо сега дойдоха у мене от хълмистата земя на Ефрема двама младежи от пророческите ученици; дай им, моля, един талант сребро и премени дрехи. ²³И рече Нееман: Благоволи да вземеш два таланта. И като го принуди, върза двата таланта сребро в два мешеца заедно с две премени дрехи, и натовари ги на двама от слугите си, които ги носеха пред него. ²⁴И когато стигна до хълма, взе ги от ръцете им та ги скри в къщата; и отпусна човеците, та си отидоха. ²⁵Тогава влезе та застана пред господаря си. И &lt;Елисей&gt; му рече: От где идеш, Гиезие? А той рече: Слугата ти не е ходил никъде. ²⁶И &lt;Елисей&gt; му каза: Не отиде ли сърцето ми &lt;с тебе&gt;, когато се върна човекът от колесницата си за да те посрещне? Време ли е да приемеш пари и да приемеш дрехи, маслини и лозя, овци и говеда, слуги и слугини? ²⁷Затова, Неемановата проказа ще се залепи за тебе и за рода ти до века. И той излезе от присъствието му прокажен, &lt;бял&gt; като сняг.

Chapter 6

¹И пророческите ученици казаха на Елисея: Ето сега, мястото, гдето живеем &lt;та внимаваме&gt; пред тебе е тясно за нас. ²Нека отидем, молим, до Иордан, и от там да вземем всеки по една греда, и да си построим там място, гдето да живеем. А той отговори: Идете. ³И един &lt;от тях&gt; каза: Благоволи, моля, да дойдеш и ти със слугите си. И той отговори: Ще дойда. ⁴Отиде, прочее, с тях. И като стигнаха до Иордан, сечеха дървета. ⁵А един от тях като сечеше греда, желязото падна във водата; и той извика и рече: Ах, господарю мой! то беше взето на заем! ⁶А Божият човек рече: Где падна? И показа му мястото. Тогава той отсече едно дръвце та го хвърли там; и желязото изплава. ⁷И рече: Вземи си го. И той простря ръка та го взе. ⁸А сирийският цар, като воюваше против Израиля, съветваше се със слугите си, та каза: На еди-кое-си място ще разположа стана си. ⁹Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там. ¹⁰И Израилевият цар прати до мястото, за което Божият човек му каза и го предупреди; и опази се от там не еднъж, нито дваж. ¹¹И сърцето на сирийския цар се смути поради това нещо; за туй свика слугите си та им каза: Не щете ли да ми обадите, кой от нашите е за Израилевия цар? ¹²А един от слугите му каза: Никой, господарю мой царю; но пророкът, който е в Израиля, Елисей, известява на Израилевия цар думите, които говориш в спалнята си. ¹³И рече: Идете, научете се где е, за да пратя да го заловят. И известиха му казвайки: Ето, в Дотан е. ¹⁴Тогава той прати там коне, колесници и голяма войска, които дойдоха през нощта и обиколиха града. ¹⁵И на сутринта, когато слугата на Божия човек стана та излезе, ето, войска с коне и колесници беше обиколила града. И рече му слугата му: Ах, господарю мой! Какво ще правим? ¹⁶А той отговори: Не бой се, защото ония, които са с нас, важат повече от ония, които са с тях. ¹⁷И помоли се Елисей, казвайки: Моля Ти се, Господи, отвори му очите за да види. И Господ отвори очите на слугата та видя, и, ето, хълмът бе пълен с огнени коне и колесници около Елисея. ¹⁸И когато слязоха към &lt;врага&gt;, Елисей се помоли Господу казвайки: Моля Ти се, порази тия люде със слепота. И порази ги със слепота, според както каза Елисей. ¹⁹Тогава Елисей им рече: Не е тоя пътят, нито е тоя градът; дойдете подир мене, и ще ви заведа при човека, когото търсите. И отведе ги в Самария. ²⁰И когато стигнаха в Самария, Елисей рече: Господи, отвори очите на тези за да видят. И Господ отвори очите им, та видяха; и, ето, бяха всред Самария. ²¹А когато ги видя, Израилевият цар рече на Елисея: Да ги поразя ли, татко? да ги поразя ли? ²²А той отговори: Не ги поразявай. Поразил ли би ти ония, които би пленил с меча си и с лъка си? Сложи им хляб и вода, за да ядат и пият; и нека отидат при господаря си. ²³И така, той им сложи много ястия; и след като ядоха и пиха, пусна ги, та отидоха при господаря си. И сирийските чети не дойдоха вече в Израилевата земя. ²⁴А след това, сирийският цар Венадад събра цялата си войска и дойде та обсади Самария. ²⁵И стана голям глад в Самария; защото, ето, обсаждаха я докле една оселова глава се продаваше за осемдесет сребърника, и четвърт кав гълъбова тор, за пет сребърника. ²⁶И като заминаваше Израилевият цар по стената, една жена извика към него и каза: Помогни, господарю мой, царю! ²⁷А той рече: Ако Господ не ти помогне, от где ще ти помогна аз? от гумното ли, или от лина? ²⁸И царят й рече: Що имаш? А тя отговори: Тая жена ми рече: Дай твоя син да го изядем днес, а утре ще изядем моя син. ²⁹И тъй сварихме моя син та го изядохме; и на следния ден й рекох: Дай твоя син да го изядем; а тя скри сина си. ³⁰И като чу царят думите на жената, раздра дрехите си; и като минаваше по стената, людете видяха, и, ето, извътре имаше вретище върху снагата му. ³¹Тогава рече: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако главата на Елисея, Сафатовия син, остане на него днес. ³²А когато изпрати мъж от служащите му, Елисей седеше в къщата си и старейшините седяха с него; но преди да стигне пратеникът при него, той рече на старейшините: Виждате ли как тоя син на убийцата прати да ми отнемат главата? Гледайте, щом дойде пратеникът, затворете вратата и спрете го при вратата; тропота на нозете на господаря му не е ли подир него? ³³И докато още говореше с тях, ето, пратеникът слезе при него; &lt;а царят го превари&gt; и каза: Ето, от Господа е това зло; какво има да се надея вече на Господа?

Chapter 7

¹Тогава рече Елисей: Слушайте Господното слово. Така казва Господ: Утре, по това време, при портата на Самария една сата чисто брашно ще &lt;се продаде&gt; за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл. ²А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек, казвайки: Ето сега, и прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане това нещо? А той каза: Ето, ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него. ³А във входа на портата имаше четирима прокажени; и рекоха си един на друг: Защо да седим тук докле умрем? ⁴Ако речем да влезем в града, гладът е в града, и ще умрем там; и ако седим тук, пак ще умрем. Сега, прочее, да идем та да се предадем в сирийският стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем. ⁵И така, на мръкване станаха за да отидат към сирийския стан, а когато стигнаха до края на сирийския стан, ето, нямаше никой там. ⁶Защото Господ беше направил да се чуе в стана на сирийците тропот от колесници и тропот от коне, тропот от голяма войска; и те бяха си рекли един на друг: Ето, Израилевият цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да дойдат върху нас. ⁷Затова, бяха станали и побягнали в полусветлината, като оставиха шатрите си, конете си и ослите си, - целия стан, както си беше, - и бяха побягнали за живота си. ⁸И когато тия прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър та ядоха и пиха, и взеха от там сребро, злато и дрехи, и отидоха та ги скриха; после, връщайки се, влязоха в друг шатър, взеха и от там и отидоха та скриха &lt;взетото&gt;. ⁹Тогава рекоха помежду си: Ние не правим добре; тоя ден е ден на добри вести, а ние мълчим; ако чакаме докле съмне, възмездието ни ще ни постигне; нека, прочее, отидем да известим това на царския дом. ¹⁰И тъй, дойдоха та извикаха към градските вратари, и известиха им казвайки: Отидохме в стана на сирийците, и, ето, нямаше там ни човек ни човешки глас, само коне вързани и осли вързани, и шатрите както са си били. ¹¹И вратарите извикаха и известиха това вътре в царския дом. ¹²А царят, като стана, през нощта, каза на слугите си: Сега ще ви кажа що ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и за това са излезли из стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат из града ще ги заловим живи, и ще влезем в града. ¹³А един от слугите му в отговор рече: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града, (ето те са като цяло множество от Израиля, което е оцеляло в него; ето, те са както цялото множество от израилтяните, които се изнуриха), и нека пратим да видим. ¹⁴Взеха, прочее, две колесници с коне, и царят ги прати по дирята на сирийската войска, и рече: Идете и вижте. ¹⁵И отидоха подир тях до Иордан; и, ето, целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха хвърлили в бързането си. И пратениците се върнаха та явиха това на царя. ¹⁶Тогава людете излязоха та разграбиха стана на сирийците. Така, една сата чисто брашно &lt;се продаваше&gt; за един сикъл, и две сати ечемик за един сикъл, според Господното слово. ¹⁷И за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но людете го стъпкаха в портата, та умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. ¹⁸И както беше говорил Божият човек на царя, казвайки: Утре, по това време, в самарийската порта две сати ечемик &lt;ще се дават&gt; за сикъл, и една сата чисто брашно за сикъл, ¹⁹а сановникът беше отговорил на Божия човек, казвайки: И прозорци ако би направил Господ на небето, би ли могло да стане такова нещо? а той беше казал: Ето, ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него, ²⁰така му се случи, защото людете го стъпкаха в портата, та умря.

Chapter 8

¹А Елисей беше говорил на жената, чийто син беше съживил, като беше казал: Стани та иди, ти и домът ти, и поживей гдето можеш поживя; защото Господ повика глада, и ще дойде на земята &lt;и ще продължи&gt; седем години. ²И жената беше станала и постъпила според думите на Божия човек, и беше отишла тя и домът й, и беше поживяла във филистимската земя седем години. ³А в края на седемте години жената се върна от филистимската земя; и излезе да вика към царя за къщата си и за нивите си. ⁴А царят се разговаряше със слугата на Божия човек, Гиезий, и казваше: Я ми разкажи всичките големи дела, които Елисей извърши. ⁵И като разказваше на царя как бе съживил мъртвия, ето, че жената, чиито син беше съживил, извика към царя за къщата си и за нивите си. И рече Гиезий: Господарю мой царю, тази е жената и този е синът й, когото Елисей съживи. ⁶И царят запита жената, и тя му разказа &lt;работата&gt;. Тогава царят й определи един чиновник, &lt;комуто&gt; каза: Повърни всичко, което е било нейно, и всичките произведения от нивите й от деня, когато е напуснала страната до сега. ⁷А Елисей отиде в Дамаск. А сирийският цар Венадад бе болен; и известиха му, казвайки: Божият човек дойде тук. ⁸И царят рече на Азаила: Вземи подарък в ръката си та иди да посрещнеш Божия човек и допитай се чрез него до Господа, като кажеш: Ще оздравея ли от тая болест? ⁹И тъй, Азаил отиде за да го посрещне, като взе със себе си подарък от всяко благо от Дамаск, четиридесет камилски товари; и дойде та застана пред него и рече: Син ти Венадад, сирийският цар, ме прати при тебе, и казва: Ще оздравея ли от тая болест? ¹⁰И Елисей му рече: Иди, кажи му: Непременно ще оздравееш &lt;от болестта&gt;. Обаче, Господ ми яви, че непременно ще умре &lt;друго-яче&gt;. ¹¹И втренчи погледа си в &lt;Азаила&gt; без да мръдне, догде се засрами той; и Божият човек заплака. ¹²А Азаил каза: Защо плачеш, господарю мой? А той отговори: Защото зная колко зло ще сториш на израилтяните: укрепленията им ще предадеш на огън, младежите им ще избиеш с меч, малките им деца ще смажеш и бременните им жени ще разпориш. ¹³И рече Азаил: Но що е слугата ти, кучето, та да извърши това голямо нещо? И Елисей отговори: Господ ми яви, че ти ще царуваш над Сирия. ¹⁴Тогава той тръгна от Елисея та дойде при господаря си и той му рече: Що ти каза Елисей? И отговори: Каза ми, че непременно ще оздравееш. ¹⁵А на другия ден взе завивката и като я натопи във вода, разпростря я по лицето му, така че той умря. А вместо него Азаил се възцари. ¹⁶И в петата година на Израилевия цар Иорам, син на Ахаава {Изоставят се думите: Когато Иосафат царуваше над Юда.}, възцари се Иорам, син на Юдовия цар Иосафат. ¹⁷Той бе тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим. ¹⁸И ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахаавовият дом, защото жена му беше Ахаавова дъщеря; и върши зло пред Господа. ¹⁹При все това, Господ не иска да изтреби Юда, заради слугата Си Давида, както му бе обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века. ²⁰В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар. ²¹Затова, Иорам замина за Саир, и всичките колесници с него; и като стана през нощта, порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците; а людете побягнаха в шатрите си. ²²Обаче, Едом отстъпи изпод ръката на Юда, &lt;и остана независим&gt; до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна. ²³А останалите дела на Иорама, и всичко каквото извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²⁴И Иорам заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Охозия. ²⁵Охозия, син на Юдовия цар Иорам, се възцари в дванадесетата година на Израилевия цар Иорам, Ахаавовия син. ²⁶Охозия бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внучка на Израилевия цар Амрий. ²⁷Той ходи в пътя на Ахаавовия дом, и извърши зло пред Господа, както Ахаавовия дом; защото бе зет на Ахаавовия дом. ²⁸И отиде на война с Иорама Ахаавовия син против сирийския цар Азаил в Рамот-галаад; а сирийците раниха Иорама. ²⁹И тъй, цар Иорам се върна в Езраел, за да се цери от раните, които му нанесоха сирийците в Рама {Т.е., Рамот-галаад.}, когато воюваше против сирийския цар Азаил. И Юдовият цар Охозия, Иорамовият син, слезе в Езраел, за да види Иорама, Ахаавовия син, защото бе болен.

Chapter 9

¹Тогава пророк Елисей повика един от пророческите ученици та му рече: Препаши кръста си и вземи в ръката си тоя съд с миро та иди в Рамот-галаад; ²и като стигнеш там, подири в същото място Ииуя, син на Иосафата, Намесиевия син; тогава влез &lt;при него&gt;, дигни го отсред братята му, и въведи го в една вътрешна стая. ³После вземи съда с мирото та го излей на главата му, и речи: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. Тогава отвори вратата и бягай без да се забавиш. ⁴И тъй, младежът, младият пророк, отиде в Рамот-галаад. ⁵И като стигна, ето, военачалниците седяха &lt;заедно&gt;; и рече: Имам дума към тебе, о военачалниче. И Ииуй рече: Към кого от всички нас? А той каза: Към тебе военачалниче. ⁶И той стана та влезе в къщата. Тогава &lt;пророкът&gt; изля мирото на главата му и му рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Помазах те цар над Господните люде, над Израиля. ⁷И ти да поразиш дома на господаря си Ахаава, за да отмъстя върху Езавел за кръвта на слугите Си пророците, за кръвта на всичките Господни слуги. ⁸Защото целият Ахаавов дом ще бъде изтребен, и ще погубя от Ахаава всеки от мъжки пол, както малолетния, така и пълнолетния {Еврейски: Затвореният така и свободния.} в Израил; ⁹и ще направя дома на Ахаава както дома на Еровоама, Наватовия син и както дома на Вааса, Ахиевия син. ¹⁰А Езавел - кучетата ще я изядат в градския край на Езраел, и не ще да има кой да я погребе. И като отвори вратата, побягна. ¹¹Тогава Ииуй излезе при слугите на господаря си, и един &lt;от тях&gt; му каза: Всичко добре ли е? Защо е дошъл тоя луд при тебе? А той им рече: Вие знаете човека и това, което каза. ¹²А те рекоха: Не е вярно; я ни кажи. А той рече: Така и така ми говори, като рече: Така казва Господ: Помазах те цар над Израиля. ¹³Тогава побързаха, и като взеха всеки дрехата си туриха ги под &lt;Ииуя&gt; на върха на стълбата, и засвириха с тръба и рекоха: Ииуй се възцари. ¹⁴Така Ииуй, син на Иосафата, Намесиевият син, направи заговор против Иорама. (А Иорам с целия Израил пазеше Рамот-галаад от сирийския цар Азаил; ¹⁵а цар Иорам беше се върнал в Езраел за да се цери от раните които сирийците му бяха нанесли, когато воюваше против сирийския цар Азаил). И рече Ииуй: Ако това е вашето мнение, то да не излезе никой да побегне из града за да отиде и извести това в Езраел. ¹⁶Тогава Ииуй се качи на колесницата та отиде в Езраел, защото Иорам лежеше там. И Юдовият цар Охозия бе слязъл да види Иорама. ¹⁷И стражът, който стоеше на кулата в Езраел, когато съгледа дружината на Ииуя, като идеше, рече: Виждам една дружина. И рече Иорам: Вземи конник и прати да ги посрещне; и нека рече: &lt;С&gt; мир ли &lt;идеш?&gt; ¹⁸Отиде, прочее, конник да го посрещне, и рече: Така казва царят: &lt;С&gt; мир ли &lt;идеш?&gt; А Ииуй рече: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. И стражът извести, казвайки: Пратеникът стигна до тях, но не се връща. ¹⁹Тогава изпрати втори конник, който отиде при тях та рече: Така казва царят: &lt;С&gt; мир ли &lt;идеш?&gt; А Ииуй отговори: Що имаш ти с мира? обърни се та иди отзаде ми. ²⁰И стражът извести, казвайки: Стигна до тях, но &lt;и той&gt; не се връща; а карането прилича на карането на Ииуя, Намесиевия син, защото кара като луд. ²¹Тогава рече Иорам: Впрегнете. И впрегнаха колесницата му. И Израилевият цар Иорам и Юдовият цар Охозия излязоха, всеки в колесницата си, и отидоха да посрещнат Ииуя, и намериха го в нивата на езраелеца Навутей. ²²И Иорам, като видя Ииуя, рече: &lt;С&gt; мир ли &lt;идеш&gt;, Ииуе? А той отговори: Какъв мир докле са толкоз много блудствата и чародействата на майка ти Езавел? ²³Тогава Иорам обърна юзда та побягна, като думаше на Охозия: Предателство, Охозие! ²⁴А Ииуй дръпна лъка си с пълна сила та устрели Иорама между плещите му така щото стрелата излезе през сърцето му; а той се прегърби в колесницата си. ²⁵Тогава рече &lt;Ииуй&gt; на военачалника си Видкар: Вземи та го хвърли в &lt;оная&gt; част от нивата, &lt;която принадлежи&gt; на езраелеца Навутей; защото спомни си, че, когато аз и ти яздехме подир баща му Ахаава, Господ произнесе против него това пророчество: ²⁶Не видях ли вчера кръвта на Навутея и кръвта на синовете му, казва Господ? И в тая част &lt;от нивата&gt; ще ти въздам, казва Господ. Сега, прочее, дигни, хвърли го в тая част, според Господното слово. ²⁷А Юдовият цар Охозия, като видя това побягна през пътя на градинската къща. И Ииуй се спусна подир него и рече: Поразете и тогова в колесницата. &lt;И поразиха го&gt; в нагорнището на Гур, близо до Ивлеам; и той побягна в Магедон и умря там. ²⁸И слугите му го докараха на колесница в Ерусалим, погребаха го в гроба му с бащите му в Давидовия град. ²⁹А Охозия бе се възцарил над Юда в единадесетата година на Иорама Ахаавовия син. ³⁰Така Ииуй дойде в Езраел и Езавел като чу начерни &lt;клепачите на&gt; очите си, накити главата си и надникна през прозореца. ³¹И, като влизаше Ииуй в портата, тя рече: &lt;С&gt; мир ли &lt;идеш&gt;, ти Зимриевце, убийцо на господаря си? ³²А той подигна лицето си към прозореца и рече: Кой е от към мене? Кой? И надникнаха към него двама трима скопци. ³³И рече: Хвърлете я долу. И те я хвърлиха долу; и пръсна от кръвта й по стената и по конете; и той я сгази. ³⁴И като влезе та яде и пи, рече: Идете сега и вижте тая проклета и погребете я, защото е царска дъщеря. ³⁵И отидоха да я погребат, но не намериха от нея освен черепа, нозете и дланите на ръцете. ³⁶И когато се върнаха та му явиха това, той рече: Това е словото, което Господ говори чрез слугата Си тесвиеца Илия, като рече: В градския край на Езраел кучетата ще изядат месата на Езавел; ³⁷и трупът на Езавел в градския край на Езраел ще бъде като гной по лицето на полето, така щото не ще да рекат: Това е Езавел.

Chapter 10

¹А Ахаав имаше седемдесет сина в Самария. И Ииуй написа писма та прати в Самария до езраелските началници, до старейшините и до възпитателите на Ахаавовите деца, &lt;в които&gt; рече: ²Щом пристигне до вас това писмо, понеже синовете на господаря ви са при вас, и имате колесници и коне, укрепен град и оръжия, ³то вижте кой е най-добър и най-способен от синовете на господаря ви та го поставете на бащиния му престол, и бийте се за дома на господаря си. ⁴Но те твърде много се уплашиха, и рекоха: Ето, двамата царе не устояха пред него; и как ще устоим ние? ⁵И така, домоуправителят, градоначалникът, старейшините и възпитателите на децата пратиха до Ииуя да рекат: Ние сме твои слуги, и ще сторим всичко, каквото ни кажеш; няма да направим никого цар; стори каквото ти се вижда угодно. ⁶Тогава им писа второ писмо, &lt;в което&gt; рече: Ако сте от към мене, и ако послушате моя глас, отнемете главите на тия човеци, синовете на господаря ви, и утре по това време, дойдете при мене в Езраел. (А царските синове, седемдесетте човека, бяха при градските големци, които ги възпитаваха). ⁷И като стигна писмото до тях, хванаха царските синове, седемдесетте човека, та ги изклаха, и туриха главите им в кошници та му ги пратиха в Езраел. ⁸И един пратеник дойде та му извести, казвайки: Донесоха главите на царските синове. А той рече: Турете ги на два купа във входа на портата &lt;да стоят&gt; до утре. ⁹И на сутринта излезе та застана и рече на всичките люде: Вие сте праведни; ето, аз направих заговор против господаря си и го убих; но кой изби всички тези? ¹⁰Знайте сега, че няма да падне на земята нищо от Господното слово, което Господ говори против Ахаавовия дом; защото Господ извърши онова, което говори чрез слугата Си Илия. ¹¹И тъй, Ииуй порази всичките останали от Ахаавовия дом в Езраел, и всичките му големци, близките му приятели и свещениците му, докле не му остави остатък. ¹²Сетне стана та тръгна и дойде в Самария. И по пътя, като беше близо при овчарската стригачница, ¹³Ииуй срещна братята на Юдовия цар Охозия, и попита: Кои сте вие? А те отговориха: Ние сме братя на Охозия, и слизаме да поздравим чадата на царя и чадата на царицата. ¹⁴И рече: Хванете ги живи. И хванаха ги живи та ги изклаха при рова на стригачницата, четиридесет и двама човека; не остави ни един от тях. ¹⁵И като тръгна от там събра се с Ионадава Рихавовия син, който идеше да ги посрещне; Ииуй го поздрави и му рече: Право ли е твоето сърце &lt;към мене&gt;, както е моето сърце към твоето? И Ионадав отговори: Право е. Ако е тъй, &lt;каза Ииуй&gt;, дай ръката си; и той подаде ръката си. И Ииуй го качи при себе си на колесницата, и рече: ¹⁶Дойди с мене та виж ревността ми за Господа. Така го качиха в колесницата му. ¹⁷И когато стигна в Самария, поразяваше всичките останали от Ахаава в Самария догде го изтреби, според словото, което Господ говори на Илия. ¹⁸Тогава Ииуй събра всичките люде та им рече: Ахаав е малко служил на Ваала; Ииуй ще му служи много. ¹⁹Сега, прочее, повикайте ми всичките пророци на Ваала, всичките му служители и всичките му жреци; никой да не отсъствува, защото имам &lt;да принеса&gt; голямата жертва на Ваала; никой, който отсъствува, няма да остане жив. Но Ииуй направи това с хитрост, с намерение да изтреби Вааловите служители. ²⁰И тъй, Ииуй рече: Прогласете тържествено събрание за Ваала. И те прогласиха. ²¹И Ииуй прати по целия Израил, та дойдоха всичките Ваалови служители, така че не остана никой, който не дойде. Дойдоха в капището на Ваала; и Вааловото капище се напълни от край до край. ²²И каза на одеждопазителя: Извади одежди за всичките Ваалови служители. И той им извади одежди. ²³Тогава Ииуй и Ионадав, Рихавовият син, влязоха във Вааловото капище; и рече на Вааловите служители: Прегледайте и внимавайте да няма някой между вас някой от слугите на Иеова, но &lt;да бъдат&gt; само служители на Ваала. ²⁴И когато влязоха да принесат жертви и всеизгаряния, Ииуй нареди отвън осемдесет мъже, на които рече: Който остави да избяга някой от &lt;тия&gt; човеци, които доведох в ръцете ви, животът му &lt;ще се вземе&gt; вместо неговия живот. ²⁵И като свърши принасянето на всеизгарянето, Ииуй рече на телохранителите и на полководците: Влезте, избийте ги; никой да не избяга. И телохранителите и полководците ги избиха с острото на ножа и ги изхвърлиха вън. После, като отидоха в града на Вааловото капище, ²⁶извадиха кумирите на Вааловото капище та ги изгориха, ²⁷строшиха идола на Ваала, съсипаха Вааловото капище, и направиха го бунище, &lt;както е&gt; до днес. ²⁸Така Ииуй изтреби Ваала от Израиля. ²⁹Но Ииуй не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши, &lt;то ест&gt;, от златните телета, които бяха във Ветил и в Дан. ³⁰Тогава Господ рече на Ииуя: Понеже ти добре стори, като извърши това, което е право пред очите Ми, и направи на Ахаавовия дом напълно според това, което бе в сърцето Ми, затова твоите синове до четвъртото поколение ще седят на Израилевия престол. ³¹Обаче, Ииуй не внимаваше да ходи с цялото си сърце в закона на Господа Израилевия Бог; не се остави от греховете на Еровоама, с които направи Израиля да греши. ³²В това време Господ почна да кастри Израиля; защото Азаил ги порази във всичките Израилеви предели, ³³от Иордан на изток цялата галаадска земя, гадците, рувимците и манасийците, от Ароир при потока Арнон и Галаад и Васан. ³⁴А останалите дела на Ииуя, всичко що извърши и всичките му юначества, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ³⁵И Ииуй заспа с бащите си; и погребаха го в Самария. И вместо него се възцари син му Иоахаз. ³⁶И времето, през което Ииуй царува над Израиля в Самария, бе двадесет и осем години.

Chapter 11

¹А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род. ²Но Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит. ³И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята. ⁴Но в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син. ⁵И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате &lt;на служба&gt; в събота, нека пази стража при царската къща, ⁶една трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой. ⁷И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте &lt;службата&gt; в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя. ⁸И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му. ⁹И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят &lt;на служба&gt; в събота, и ония, които щяха да оставят &lt;службата&gt; в събота - та дойдоха при свещеника Иодай. ¹⁰И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом. ¹¹И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома. ¹²Тогава &lt;Иодай&gt; изведе царския син та положи на него короната и &lt;му връчи божественото&gt; заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят! ¹³А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом, ¹⁴и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор! ¹⁵И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом. ¹⁶И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита. ¹⁷Тогава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете. ¹⁸И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом. ¹⁹Тогава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол. ²⁰Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща. ²¹Иоас беше на седем години, когато се възцари.

Chapter 12

¹В седмата година на Ииуя се възцари Иоас, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее. ²И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичкото време, когато го наставляваше свещеник Иодай. ³Обаче високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. ⁴А Иоас рече на свещениците: Всичките пари от посветените неща, които се внасят в Господния дом, и парите от всекиго, който преминава &lt;преброението&gt;, и парите от всекиго според оценката му, и всичките пари, които би дошло някому в сърцето да принесе в Господния дом, ⁵свещениците нека ги вземат у себе си, всеки от познатия си, и нека поправят разваленото на дома, гдето се намери развалено. ⁶Но понеже до двадесет и третата година на цар Иоаса свещениците не бяха поправили разваленото на дома, ⁷затова цар Иоас повика свещеник Иодай и &lt;другите&gt; свещеници та им рече: Защо не поправихте разваленото на дома? Сега, прочее, не вземайте вече пари от познатите си, но дайте &lt;събраното&gt; за разваленото на дома. ⁸И свещениците склониха нито да вземат вече пари от людете, нито &lt;да бъдат отговорни&gt; за поправяне разваленото на дома. ⁹А свещеник Иодай взе един ковчег и като отвори дупка на капака му, тури го при олтара отдясно на входа в Господния дом; и свещениците, които пазеха вратата, туряха в него всичките пари, които се внасяха в Господния дом. ¹⁰И когато виждаха, че имаше много пари в ковчега, царският секретар и първосвещеникът отиваха та завързваха в мешци намерените в Господния дом пари, като ги и броеха. ¹¹И даваха преброените пари в ръцете на ония, които вършеха делото, които надзираваха Господния дом; а те ги иждивяваха по дърводелците и строителите, които работеха в Господния дом, ¹²и по зидарите и по каменоделците, и за купуване дървета и дялани камъни за поправяне разваленото на Господния дом, и за всяко иждивение за поправката на дома. ¹³Но от парите, които се внасяха в Господния дом, не се направиха сребърни чаши, щипци, легени, тръби, нито какви да било златни съдове или сребърни съдове; ¹⁴но даваха ги на работниците, и поправяха с тях Господния дом. ¹⁵Освен това, не търсеха сметка от човеците, на които даваха парите за да се разпределят на работниците, защото постъпваха честно. ¹⁶&lt;Обаче&gt;, парите принасяни за престъпление и парите принасяни за грях, не се внасяха в Господния дом; те бяха за свещениците. ¹⁷Тогава дойде сирийският цар Азаил та воюва против Гет и го превзе; и после Азаил обърна лицето си за да дойде против Ерусалим. ¹⁸Затова Юдовият цар Иоас взе всичките посветени неща, които бащите му Иосафат, Иорам и Охозия, Юдовите царе, бяха посветили, и посветените от него неща, и всичкото злато, което се намери в съкровищата на Господния дом и на царската къща, та ги прати на сирийския цар Азаил; и той се оттегли от Ерусалим. ¹⁹А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²⁰И слугите му се подигнаха и, като направиха заговор, убиха Иоаса в къщата Мило, в надолнището към Сила. ²¹Защото слугите му Иозахар Симеатовият син, и Иозавад, Сомировият син, го поразиха, та умря; и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Амасия.

Chapter 13

¹В двадесет и третата година на Юдовия цар Иоас, Охозиевия син, се възцари Иохаз, Ииуевият син, над Израиля в Самария, &lt;и царува&gt; седемнадесет години. ²Той върши зло пред Господа, като последва греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши; не се остави от тях. ³Затова гневът на Господа пламна против Израиля, и Той постоянно ги предаваше в ръката на сирийския цар Азаила, и в ръката на Венадада, Азаиловия син. ⁴Тогава Иоахаз се помоли Господу; и Господ го послуша, защото видя притеснението на Израиля, как сирийският цар ги притесняваше. ⁵(И Господ даде избавител на Израиля, така щото се отърваха изпод ръката на сирийците, та израилтяните живееха в жилищата си, както по-напред; ⁶обаче не се оставиха от греховете на дома на Еровоама, с които направи Израиля да греши, а в тях ходиха; и ашерата още стоеше в Самария). ⁷Защото &lt;сирийският цар&gt; не беше оставил на Иоахаза от людете повече от петдесет конници, десет колесници и десет хиляди пешаци; защото сирийският цар беше ги погубил и беше ги направил като стъпкана пръст. ⁸А останалите дела на Иоахаза, и всичко що извърши и юначествата му, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ⁹И Иоахаз заспа с бащите си, и погребаха го в Самария; а вместо него се възцари син му Иоас. ¹⁰В тридесет и седмата година на Юдовия цар Иоас, се възцари Иоас, Иоахазовият син, над Израиля в Самария, &lt;и царува&gt; шестнадесет години. ¹¹Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши, а в тях ходи. ¹²А останалите дела на Иоаса, и всичко що извърши и юначеството, с което воюва против Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ¹³И Иоас заспа с бащите си; а на престола му седна Еровоам. А Иоас биде погребан в Самария с Израилевите царе. ¹⁴В това време Елисей се разболя от болестта, от която умря. И Израилевият цар слезе при него та плака над него, като рече: Татко мой! татко мой! колесница Израилева и конница негова! ¹⁵А Елисей му каза: Вземи лък и стрели. И той си взе лък и стрели. ¹⁶Тогава рече на Израилевия цар: Тури ръката си на лъка. И като тури ръката си, Елисей положи ръцете си върху ръцете на царя и рече: ¹⁷Отвори източния прозорец. И той го отвори. И рече Елисей: Стреляй. И той устрели. И рече: Стрелата на Господното спасение! да! стрелата на избавлението от сирийците! защото ще поразиш сирийците в Афек докле ги довършиш. ¹⁸Рече още: Вземи стрелите. И той ги взе. Тогава рече на израилевия цар: Удряй на земята. И той удари три пъти, и престана. ¹⁹А Божият човек се разсърди на него, и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти; тогава щеше да удариш сирийците докле ги довършиш: но сега само три пъти ще поразиш сирийците. ²⁰И Елисей умря, и погребаха го. А в следната година някои моавски чети опустошаваха земята. ²¹И &lt;неколцина израилтяни&gt; като погребваха един човек, ето, видяха чета; затова хвърлиха човека в гроба на Елисея. А щом стигна човекът та досегна Елисеевите кости, оживя и се изправи на краката си. ²²И сирийският цар Азаил притесняваше Израиля през всичките дни на Иоахаза. ²³Но Господ им показа милост, пожали ги и ги прегледа заради завета Си с Авраама, Исаака и Якова; и отказа да ги изтреби, и не ги отхвърли още от присъствието Си; ²⁴защото, като умря сирийският цар Азаил, и вместо него се възцари син му Венадад, ²⁵Иоас, Иоахазовият син, взе обратно от ръката на Венадада, Азаиловия син, градовете, които &lt;Азаил&gt; беше отнел от ръката на баща му Иоахаза във война. Три пъти го порази Иоас, и взе обратно Израилевите градове.

Chapter 14

¹Във втората година на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, се възцари Амасия, син на Юдовия цар Иоас. ²Той бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иоадана, от Ерусалим. ³Той върши това, което бе право пред Господа, но не както баща си Давида; той постъпваше съвсем според както бе постъпил баща му Иоас. ⁴Обаче високите места не се отмахнаха; людете жертвуваха и кадяха по високите места. ⁵И щом се закрепи царството в ръката му, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя. ⁶Но чадата на убийците не умъртви, според писаното в книгата на Моисеевия закон, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да се не умъртвяват поради чадата, нито чадата да се умъртвяват поради бащите; но всеки да се умъртвява за своя си грях. ⁷Той изби десет души от Едома в долината на солта, и, като превзе &lt;град&gt; Села с бой, нарече го Иоктеил, &lt;както се казва&gt; и до днес. ⁸Тогава Амасия прати човеци до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син да кажат: Ела да се погледнем един други в лице. ⁹А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна. ¹⁰Ти наистина порази Едома, и надигна се сърцето ти; радвай се на славата си и седи у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе? ¹¹Но Амасия не послуша. Прочее, Израилевият цар Иоас отиде, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда. ¹²И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си. ¹³И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса Охозиевия син; и дойде в Ерусалим та събори четиристотин лакти от Ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла. ¹⁴И като взе всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намериха в Господния дом и в съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария. ¹⁵(А останалите дела, които извърши Иоас и юначествата му, и как воюва с Юдовия цар Амасия, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ¹⁶И Иоас заспа с бащите си, и биде погребан в Самария с Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Еровоам). ¹⁷А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовия син, Юдовият цар Амасия, Иоасовият син, живя петнадесет години. ¹⁸А останалите дела на Амасия не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ¹⁹И понеже направиха заговор против него в Ерусалим, той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там. ²⁰И докараха го на коне; и биде погребан в Ерусалим с бащите си в Давидовия град. ²¹Тогава всичките Юдови люде взеха Азария {В гл. 15:13 и 2 Лет. 26:1, Озия.}, който бе шестнадесет години на възраст, та го направиха цар вместо баща му Амасия. ²²Той съгради Елат и го възвърна на Юда след като &lt;баща му&gt; царят заспа с бащите си. ²³В петнадесетата година на Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, се възцари в Самария Еровоам, син на Израилевия цар Иоас, &lt;и царува&gt; четиридесет и една година. ²⁴Той върши зло пред Господа; не се остави ни от един от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши. ²⁵Той възстанови границата на Израиля от прохода на Емат до полското море, според словото, което Господ Израилевият Бог говори чрез слугата Си Иона Аматиевия син, пророкът, който бе от Гетефер. ²⁶Защото Господ видя, че притеснението на Израиля беше много горчиво, понеже нямаше нито малолетен, нито пълнолетен {Еврейски: Нито затворен, нито свободен.}, който да помогне на Израиля. ²⁷И Господ не рече да изличи изпод небето името на Израиля, но ги избави чрез ръката на Еровоама Иоасовия син. ²⁸А останалите дела на Еровоама, и всичко що извърши, и юначествата му, как воюва, и как възвърна на Израиля Дамаск и Емат, &lt;които бяха подчинени&gt; на Юда, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ²⁹И Еровоам заспа с бащите си Израилевите царе; и вместо него се възцари син му Захария.

Chapter 15

¹В двадесет и седмата година на Израилевия цар Еровоама, се възцари Азария, син на Юдовия цар Амасия. ²Той беше шестнадесет години на възраст когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим. ³Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия. ⁴Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. ⁵Но Господ порази царя, така щото той остана прокажен до деня на смъртта си, та живееше в отделна къща. А царският син Иотам бе домовладетел, и съдеше людете на земята. ⁶А останалите дела на Азария, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ⁷И Азария заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иотам. ⁸В тридесет и осмата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Захария Еровоамовият син, &lt;и царува&gt; шест месеца. ⁹Той върши зло пред Господа, както сториха бащите му; не се остави от греховете на Еровоама Наватовия син, с които направи Израиля да греши. ¹⁰А Салум, Явисовият син, направи заговор против него, и порази го пред людете и го уби; и вместо него сам се възцари. ¹¹А останалите дела на Захария, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. ¹²Това беше &lt;изпълнение на&gt; словото, което Господ говори на Ииуя като рече: Твоите синове ще седят на Израилевия престол до четвъртото поколение. Така и стана. ¹³Салум, Явисовият син, се възцари в тридесет и деветата година на Юдовия цар Озия {В гл. 14:21 и ст. 1, 6, 7, 8, 17 и 27, Азария.}, и царува един месец в Самария. ¹⁴Защото Манаим, Гадииният син, като излезе от Терса, дойде в Самария, и като порази Самума, Явисовия син в Самария и го уби, сам се възцари вместо него. ¹⁵А останалите дела на Салума, и заговорът, който направи, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. ¹⁶Тогава Манаим порази Тапса и всичко що бе в нея, и околностите й, от Терса. Порази я понеже не му отвориха; и разпра всички бременни жени в нея. ¹⁷В тридесет и деветата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля Манаим, Гадииният син, &lt;и царува&gt; десет години в Самария. ¹⁸Той върши зло пред Господа; през целия си живот не се оставяше от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши. ¹⁹Тогава асирийският цар Фул дойде против земята; а Манаим даде на Фула хиляда таланта сребро, за да му помогне да закрепи царството в ръката си. ²⁰И Манаим с насилие събра среброто от Израиля, от всичките големи богаташи по петдесет сребърни сикли, за да даде на асирийския цар. И така асирийският цар се върна, и не остана там в земята. ²¹А останалите дела на Манаима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе? ²²И Манаим заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Факия. ²³В петдесетата година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факия, Манаимовият син, &lt;и царува&gt; две години. ²⁴Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши. ²⁵И полководецът му Факей, Ромелиевият син, направи заговор против него та го порази в Самария, във вътрешната царска къща, с Аргова и Арие, като имаше със себе си и петдесет мъже от галаадците; и уби го та сам се възцари вместо него. ²⁶А останалите дела на Факия, и всичко що извърши, ето, написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. ²⁷В петдесет и втората година на Юдовия цар Азария, се възцари над Израиля в Самария Факей, Ромелиевият син, &lt;и царува&gt; двадесет години. ²⁸Той върши зло пред Господа; не се остави от греховете на Еровоама, Наватовия син, с които направи Израиля да греши. ²⁹В дните на Израилевия цар Факей, дойде асирийският цар Теглат-феласар та превзе Иион, Авел-вет-мааха, Янох, Кадес, Асор, Галаад и Галилея цялата Нефталимова земя, и заведе &lt;жителите&gt; им пленници в Асирия. ³⁰А Осия, син на Ила, направи заговор против Факея Ромелиевия син и като го порази, уби го, и сам се възцари вместо него в двадесетата година на Иотама, Озиевия син. ³¹А останалите дела на Факея, и всичко що извърши, ето написани са в Книгата на летописите на Израилевите царе. ³²Във втората година на Израилевия цар Факей, Ромелиевия син, се възцари Иотам, син на Юдовия цар Озия. ³³Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса Садокова дъщеря. ³⁴Той върши това, което бе право пред Господа; постъпваше съвсем както бе направил баща му Озия. ³⁵Но високите места не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места. Той построи горната порта на Господния дом. ³⁶А останалите дела на Иотама, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ³⁷В онова време Господ почна да праща против Юда сирийския цар Расин и Факея, Ромелиевия син. ³⁸А Иотам заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ахаз.

Chapter 16

¹В седемнадесетата година на Факея, Ромелиевия син, се възцари Ахаз, син на Юдовия цар Иотам. ²Ахаз бе двадесет години на възраст, когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа своя Бог, както баща му Давид, ³но ходи в пътя на Израилевите царе, и даже преведе сина си през огъня според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. ⁴Той жертвуваше и кадеше по високите места, и по върховете и под всяко зелено дърво. ⁵Тогава сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей, Ромелиевият син, дойдоха в Ерусалим да воюват, и обсадиха Ахаза, но не можаха да му надвият. ⁶В онова време сирийският цар Расин възвърна Елат под Сирия, и изпъди юдеите из Елат; а сирийците дойдоха в Елат та живееха там, &lt;гдето са&gt; и до днес. ⁷Затова Ахаз прати човеци до асирийския цар Теглат-феласар да кажат: Аз съм твой слуга и твой син; възлез да ме избавиш от ръката на сирийския цар и от ръката на Израилевия цар, които се подигнаха против мене. ⁸И Ахаз взе среброто и златото, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща, та ги прати подарък на асирийския цар. ⁹И асирийският цар го послуша и възлезе против Дамаск та го превзе, и отведе &lt;жителите&gt; му в Кир, а Расина уби. ¹⁰А когато цар Ахаз отиде в Дамаск да посрещне асирийския цар Теглат-феласар, видя жертвеника в Дамаск; и цар Ахаз изпрати на свещеника Урия образа на жертвеника, и рисунка на него, точно според направата му. ¹¹И свещеник Урия направи жертвеник точно според това, което цар Ахаз прати от Дамаск; така го направи свещеник Урия догде се върна цар Ахаз от Дамаск. ¹²И когато се върна царят от Дамаск, видя жертвеника; и царят се приближи при жертвеника та направи принос върху него. ¹³И върху &lt;тоя&gt; жертвеник изгори всеизгарянето си и хлебния си принос, и изля възлиянието си, и поръси кръвта на примирителните си приноси. ¹⁴А медният олтар, който бе пред Господа, премести от лицето на дома, от &lt;мястото му&gt; между жертвеника и Господния дом, и го постави на северната страна от жертвеника. ¹⁵И цар Ахаз заповяда на свещеника Урия, казвайки: На великия жертвеник принасяй утрешното всеизгаряне, вечерния хлебен принос, царското всеизгаряне и хлебен принос, с всеизгарянето &lt;принасяно&gt; от всичките люде на земята и хлебния им принос и възлиянията им, и ръси и върху него всичката кръв на всеизгарянето и всичката кръв на жертвата; а медният олтар ще служи за мене за да се допитвам &lt;до Господа&gt;. ¹⁶И свещеник Урия стори така, точно според както му заповяда цар Ахаз. ¹⁷А цар Ахаз отсече страничните плочи на подножията, и дигна от тях умивалника; и свали морето от медните волове, които бяха под него, та го тури на каменен под. ¹⁸И покрития път за съботата, който бяха построили в къщата, и външния вход за царя, премести в Господния дом, поради асирийския цар. ¹⁹А останалите дела, които извърши Ахаз, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²⁰И Ахаз заспа с бащите си, в Давидовия град; а вместо него се възцари син му Езекия.

Chapter 17

¹В дванадесетата година на Юдовия цар Ахаз, се възцари в Самария над Израиля Осия, син на Ила, &lt;и царува&gt; девет години. ²Той върши зло пред Господа, обаче, не както Израилевите царе, които бяха преди него. ³Против него възлезе асирийският цар Салманасар, комуто Осия стана слуга, като му даваше данък. ⁴А &lt;след време&gt; асирийският цар откри заговор в Осия, защото той бе пратил човеци до египетския цар Сов, и не беше дал данък на асирийския цар, както беше правил всяка година; затова асирийският цар го затвори и върза в тъмница. ⁵И асирийският цар опустошаваше цялата земя, и като отиде в Самария обсаждаше я три години. ⁶В деветата година на Осия, асирийският цар превзе Самария, отведе Израиля в плен в Асирия, и засели ги в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове. ⁷А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили на Господа своя Бог, Който ги изведе от Египетската земя, изпод ръката на египетския цар Фараона, като бяха почитали други богове, ⁸и бяха ходили в наредбите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните, и &lt;в наредбите&gt;, които Израилевите царе узакониха. ⁹И израилтяните бяха вършили скришно работи, които не бяха прави пред Господа техния Бог, и бяха си строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град. ¹⁰Също бяха си издигали кумири и ашери върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; ¹¹и там бяха ходили по всичките високи места, както народите, които Господ изпъди пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневяваха Господа, ¹²и бяха служили на идолите, за които Господ им беше казал: Не вършете това нещо. ¹³Но пак чрез всичките пророци и всичките гледачи Господ беше предупреждавал Израиля и Юда, казвайки: Върнете се от злите си пътища, и пазете Моите заповеди и Моите повеления, съвършено според закона, който дадох на бащите ви, и който ви пратих чрез слугите Си пророците. ¹⁴При все това, те не бяха послушали, но бяха закоравили врата си както врата на бащите им, които не повярваха в Господа своя Бог. ¹⁵Бяха отхвърляли повеленията Му и завета, който направи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите {Еврейски: Суетите.} и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които Господ им беше заповядал да не правят както тях. ¹⁶И бяха оставили всичките заповеди на Господа своя Бог та си бяха направили две леяни телета, направили бяха ашери, и се кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваала. ¹⁷Те бяха превеждали синовете си и дъщерите си през огъня, чародействували и гадаели, и продавали себе си да вършат зло пред Господа та бяха Го разгневявали. ¹⁸Затова, Господ се разгневи много против Израиля и ги отхвърли от лицето Си; остана само едното Юдово племе. ¹⁹Па и Юда не беше опазил заповедите на Господа своя Бог, но бяха ходили в наредбите, които Израил беше узаконил. ²⁰Господ, прочее, отхвърли целия Израилев род, унижи ги, и ги предаде в ръката на разграбителите, докле ги отхвърли от лицето Си. ²¹Защото отцепи Израиля от Давидовия дом; и те направиха Еровоама, Наватовия син, цар; и Еровоам оттегли Израиля та да не следват Господа и направи ги да извършат голям грях. ²²И израилтяните бяха ходили във всичките грехове, които Еровоам извърши; не се оставяха от тях ²³докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги пророците. Така Израил биде отведен от своята земя в Асирия, &lt;гдето е&gt; и до днес. ²⁴Тогава асирийският цар доведе &lt;люде&gt; от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим та ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те усвоиха Самария и населиха се в градовете й. ²⁵А в началото на заселването си там, те не се бояха от Господа; затова Господ прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях. ²⁶По тая причина те говориха на асирийския цар, казвайки: Людете, които ти пресели и постави в самарийските градове, не знаят начина &lt;на служене&gt; на местния Бог затова Той прати лъвове между тях, и, ето, убиват ги, понеже не знаят начина &lt;на служене&gt; на местния Бог. ²⁷Тогава асирийският цар заповяда, казвайки: Заведете там един от свещениците, които запленихме от там; и нека идат &lt;пак&gt; и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи начина &lt;на служене&gt; на местния Бог. ²⁸И така, един от свещениците, които те бяха запленили от Самария, дойде та се засели във Ветил, и поучаваше ги как да се боят от Господа. ²⁹Обаче &lt;людете от&gt; всеки народ поставиха свои богове, &lt;людете от&gt; всеки народ в градовете, гдето живееха, и туриха ги в капищата по високите места, които самаряните бяха построили. ³⁰Вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, а хутайските мъже поставиха Нергал, ематските мъже поставиха Асима, ³¹авците поставиха Ниваз и Тартак, и сефаруимците горяха децата си на огън за сефаруимските богове Адрамелех и Анамелех. ³²Така те се бояха от Господа, и си поставиха свещеници за високите места от всякакви люде между тях, които служеха за тях в капищата по високите места. ³³Бояха се от Господа, и на своите си богове служеха според обичая на народите, измежду които бяха преселени. ³⁴Дори до днес постъпват според по-предишните обичаи: не се боят от Господа, а нито постъпват според своите си повеления и според своите си съдби, нито според закона и заповедта, която Господ даде на потомците на Якова, когото нарече Израил, ³⁵с които Господ бе направил завет, като им заповяда казвайки: Да се не боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвувате; ³⁶но от Господа, Който ви изведе из Египетската земя с голяма сила и с издигната мишца, от Него да се боите, Нему да се кланяте и Нему да принасяте жертва. ³⁷И да внимавате да изпълнявате всякога повеленията, съдбите, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да се не боите. ³⁸И да не забравяте завета, който направих с вас; и да не се боите от други богове. ³⁹Но от Господа вашия Бог да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели. ⁴⁰Те, обаче, не послушаха, но постъпваха според по-предишните си обичаи. ⁴¹И така, тия народи се бояха от Господа, и служеха на своите идоли; също и чадата им и внуците им постъпват до днес както постъпваха бащите им.

Chapter 18

¹В третата година на Израилевия цар Осия, Иловия син, се възцари Езекия, син на Юдовия цар, Ахаз. ²Той беше двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. ³Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид: ⁴събори високите места, изпотроши кумирите, изсече ашерите и сломи медната змия, която Моисей беше направил, защото дори до онова време израилтяните й кадяха; и нарече я Нехущан {Т.е., Късче мед.}. ⁵На Господа Израилевия Бог упова. Нямаше подобен нему между всичките Юдови царе, ни между ония, които бяха подир него, нито преди него; ⁶защото се прилепи към Господа, не престана да Го следва, но опази заповедите, които Господ даде на Моисея. ⁷И Господ бе с него; където и да излизаше, той благоуспяваше; и въстана против асирийския цар, и не му слугуваше вече. ⁸Той порази филистимците до Газа и до околностите й, от стражарска кула до укрепен град. ⁹А в четвъртата година на цар Езекия, която бе седмата година на Израилевия цар Осия, син на Ила, асирийският цар Салманасар възлезе против Самария и я обсаждаше. ¹⁰След три години я превзе; в шестата година на Езекия, която бе деветата година на Израилевия цар Осия, Самария бе превзета. ¹¹И асирийският цар отведе Израиля в плен в Асирия, и ги настани в Ала и в Авор при реката Гозан и в мидските градове; ¹²защото не послушаха гласа на Господа своя Бог, но престъпиха завета Му, - всичко, което Господният слуга Моисей заповяда, - и не послушаха, и нито го извършиха. ¹³А в четиринадесетата година на цар Езекия, асирийският цар Сенахирим възлезе против всичките укрепени Юдови градове и ги превзе. ¹⁴Тогава Юдовият цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: Съгреших; върни се от мене; каквото ми наложиш ще го нося. И тъй, асирийският цар наложи на Юдовия цар Езекия триста таланта сребро и тридесет таланта злато. ¹⁵И Езекия му даде всичкото сребро, което се намери в Господния дом и в съкровищата на царската къща. ¹⁶В това време Езекия откова &lt;златото от&gt; вратите на Господния храм и &lt;от&gt; стълбовете, които той, Юдовият цар Езекия, бе обковал &lt;със злато&gt;, и го даде на асирийския цар. ¹⁷Но асирийският цар прати от Лахис Тартана, Рапсариса и Рапсака с голяма войска при цар Езекия в Ерусалим. А те възлязоха и дойдоха в Ерусалим. И когато стигнаха, дойдоха та застанаха при водопровода на горния водоем, който е по друма към тепавичарската нива. ¹⁸И когато извикаха към царя, излязоха при тях управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син. ¹⁹Тогава Рапсак им рече: Кажете сега на Езекия: Така казва великият цар, асирийският цар, каква е тая увереност, на която уповаваш? ²⁰Ти казваш: &lt;Имам&gt; благоразумие и сила за воюване. Но това са само лицемерни думи. На кого, прочее, се надяваш та си въстанал против мене? ²¹Виж, ти се надяваш, &lt;като че ли&gt; на тояга, на оная строшена тръстика на Египет, на която, ако се опре някой, ще се забучи в ръката му та ще я промуши. Такъв е египетският цар Фараон за всички, които се надяват на него. ²²Но ако ми речете: На Господа нашия Бог уповаваме, то Той не е ли Оня, Чиито високи места и жертвеници премахна Езекия, като рече на Юда и на Ерусалим: Пред тоя олтар в Ерусалим се покланяйте? ²³Сега, прочее, дай &lt;човеци в&gt; залог на господаря ми асирийския цар; а аз ще ти дам две хиляди коне, ако можеш от своя страна да поставиш на тях ездачи. ²⁴Как тогава ще отблъснеш един военачалник измежду най-низките слуги на господаря ми? Но пак уповаваш на Египет за колесници и за конници! ²⁵Без &lt;волята&gt; на Господа ли възлязох сега на това място за да го съсипя? Господ ми рече: Възлез против тая земя та я съсипи. ²⁶Тогава Елиаким, Хелкиевият син, Шевна и Иоах рекоха на Рапсака: Говори, молим, на слугите си на сирийски, защото го разбираме; недей ни говори на юдейски, та да чуят людете, които са на стената. ²⁷Но Рапсак им рече: Да ли ме е пратил господарят ми &lt;само&gt; при твоя господар и при тебе да говоря тия думи? не &lt;ме ли е изпратил&gt; при мъжете, които седят на стената, за да ядат с вас заедно изпражненията си и да пият пикочта си? ²⁸Тогава Рапсак застана та извика на юдейски със силен глас, като говори, казвайки: Слушайте думата на великия цар, асирийския цар: ²⁹така казва царят: Да ви не мами Езекия. Защото той не ще може да ви избави от ръката ми. ³⁰И да ви не прави Езекия да уповавате на Господа, като казва: Господ непременно ще ни избави, и тоя град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. ³¹Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: Направете спогодба с мене и излезте при мене, и яжте всеки от лозето си, и всеки от смокинята си, и пийте всеки от водата на щерната си ³²докле дойда и ви заведа в земя подобна на вашата земя, земя изобилваща с жито и вино, земя изобилваща с хляб и лозя, земя изобилваща с дървено масло и мед, за да живеете и да не умрете; и не слушайте Езекия, когато би ви убеждавал, като казва: Господ ще ни избави. ³³Някой от боговете на народите избавил ли е земята си от ръката на асирийския цар? ³⁴Где са боговете на Емат и Арфад {В изданието от 1940 г. Аршад, вероятно печатна грешка.}? Где са боговете на Сефаруим, на Ена и на Ава? Избавиха ли те Самария от ръката ми? ³⁵Кои измежду всичките богове на &lt;разните&gt; страни са избавили земята си от моята ръка, та да избави Иеова Ерусалим от ръката ми? ³⁶А людете мълчаха, и не му отговориха ни дума, защото царят беше заповядал, казвайки: Да му не отговаряте. ³⁷Тогава управителят на двореца Елиаким, Хелкиевият син, и секретарят Шевна, и летописецът Иоах, Асафовият син, дойдоха при Езекия с раздрани дрехи та му известиха Рапсаковите думи.

Chapter 19

¹А когато цар Езекия &lt;чу думите му&gt;, раздра дрехите си, покри се с вретище и влезе в Господния дом. ²И прати управителя на двореца Елиаким, секретаря Шевна и старшите свещеници, покрити с вретища, при пророк Исаия Амосовия син. ³И рекоха му: Така казва Езекия: Ден на скръб, на изобличение и на оскърбление е тоя ден, защото настана часа да се родят децата, но няма сила за раждане. ⁴Може би Господ твоят Бог ще чуе всичките думи на Рапсака, когото господарят му асирийският цар прати да укорява живия Бог, и ще изобличи думите, които Господ твоят Бог чу; затова, възнеси молба за остатъка що е оцелял. ⁵И тъй слугите на цар Езекия отидоха при Исаия, ⁶И Исаия им рече: Така да кажете на господаря си: Така казва Господ: Не бой се от думите, които си чул, с които слугите на асирийския цар Ме похулиха. ⁷Ето, Аз ще туря в него &lt;такъв&gt; дух, щото, като чуе слух, ще се върне в своята земя; и ще го направя да падне от нож в своята земя. ⁸И така, Рапсак, като се върна, намери, че асирийският цар воюваше против Ливна; защото бе чул, че той заминал от Лахис. ⁹И &lt;царят&gt;, когато чу да казват за етиопския цар Тирак: Ето, излязъл да воюва против тебе, прати пак посланици до Езекия, казвайки: ¹⁰Така да говорите на Юдовия цар Езекия, да речете: Твоят Бог, на Когото уповаваш, да те не мами, като казва: Ерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар. ¹¹Ето, ти чу какво направили асирийските царе на всичките земи, как ги обрекли на изтребление; та ти ли ще се избавиш? ¹²Боговете на народите избавиха ли ония, които бащите ми изтребиха, Гозан, Харан, Ресеф и еденяните, които бяха в Таласар? ¹³Где е ематският цар, арфадският цар и царят на града Сефаруим, на Ена и на Ава? ¹⁴А когато Езекия взе писмото от ръката на посланиците та го прочете, Езекия възлезе в Господния дом и го разгъна пред Господа. ¹⁵И Езекия се помоли пред Господа, като каза: Господи Боже Израилев, Който седиш между херувимите, Ти и само Ти си Бог на всичките земни царства; Ти си направил небето и земята. ¹⁶Приклони, Господи, ухото Си и чуй; отвори Господи очите Си и виж; и чуй думите, с които Сенахирим изпрати тогоз да похули живия Бог. ¹⁷Наистина, Господи, асирийските царе запустиха народите и земите им; ¹⁸и хвърлиха в огън боговете им, защото не бяха богове, но дело на човешки ръце, дървета и камъни; затова ги погубиха. ¹⁹Сега, прочее, Господи Боже наш, отърви ни, моля Ти се, от ръката му, за да познаят всичките земни царства, че Ти си Господ, единственият Бог. ²⁰Тогава Исаия, Амосовият син, прати до Езекия да кажат: Така казва Господ Израилевият Бог: Чух това, за което си се помолил на Мене против асирийския цар Сенахирим. ²¹Ето словото, което Господ изговори за него: - Презря те, присмя ти се, девицата, сионовата дъщеря; Зад &lt;гърба&gt; ти поклати глава ерусалимската дъщеря. ²²Кого си обидил и похулил ти? И против Кого си говорил с висок глас И си надигнал нагоре очите си? Против Светия Израилев. ²³Господа си обидил ти чрез посланиците си, като си рекъл: С множеството на колесниците си възлязох аз Върху височината на планините, Върху уединенията на Ливан: И ще изсека високите му кедри, Отборните му елхи; И ще вляза в най-крайното помещение по него, В леса на неговия Кармил. ²⁴Аз изкопах, и пих чужди води; И със стъпалото на нозете си Ще пресуша всичките реки на Египет {Или: Обсадените.}. ²⁵Не си ли чул, че Аз съм наредил това отдавна, и от древни времена съм начертал това? А сега го изпълних, Така щото ти да обръщаш укрепени градове в купове развалини. ²⁶Затова жителите им станаха безсилни, Уплашиха се и посрамиха се; Бяха като трева на полето, като зеленина, Като трева на къщния покрив, И &lt;жито&gt; препълнено преди да стане стъбло. ²⁷Но Аз зная жилището ти, Излизането ти и влизането ти, И убийството ти против Мене, ²⁸Понеже буйството ти против Мене, И надменността ти стигнаха до ушите Ми, Затова ще туря куката Си в ноздрите ти, И юздата Си в устните ти, Та ще те върна през пътя, по който си дошъл. ²⁹И това ще ти бъде знамението: Тая година ще ядете това, което е саморасло, Втората година това, което израства от същото; А третата година посейте и пожънете, Насадете лозя и яжте плода им. ³⁰И оцелялото от Юдовия дом, Което е останало, пак ще пуска корени долу, И ще дава плод горе. ³¹Защото из Ерусалим ще излезе остатък, И из хълма Сион оцелялото. Ревността на Господа на Силите ще извърши това. ³²Затова, така казва Господ за асирийския цар: Няма да влезе в тоя град, Нито ще хвърли там стрела, Нито ще дойде пред него с щит, Нито ще издигне против него могила. ³³По пътя, през който е дошъл, по него ще се върне, И в тоя град няма да влезе, казва Господ; ³⁴Защото ще защитя тоя град за да го избавя, Заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. ³⁵И в същата нощ ангел Господен излезе та порази сто осемдесет и пет хиляди души в асирийския стан; и когато станаха &lt;хора&gt; на сутринта, ето, всички ония бяха мъртви трупове. ³⁶И тъй, асирийският цар Сенахирим си тръгна та отиде, върна се, и живееше в Ниневия. ³⁷А като се кланяше в капището на бога си Нисрох, неговите синове Адрамелех и Сарасар го убиха с нож; и побягнаха в араратската земя. А вместо него се възцари син му Есарадон.

Chapter 20

¹В това време Езекия се разболя до смърт; и пророк Исаия, Амосовият син, дойде при него та му рече: Така казва Господ, нареди за дома си, понеже ще умреш и няма да живееш. ²Тогава &lt;царят&gt; обърна лицето си към стената та се помоли Господу, казвайки: ³Моля Ти се, Господи, спомни си сега как ходих пред Тебе с вярност и с цяло сърце, и върших това, което е угодно пред Тебе. И Езекия плака горко. ⁴А преди да беше излязъл Исаия до средната част на града, Господното слово дойде към него и рече: ⁵Върни се та кажи на вожда на Моите люде, Езекия, така казва Господ, Бог на баща ти Давида: Чух молитвата ти, видях сълзите ти; ето Аз ще те изцеля; след три дена ще възлезеш в Господния дом. ⁶Ще приложа на живота ти петнадесет години; и ще избавя тебе и тоя град от ръката на асирийския цар; и ще защитя тоя град заради Себе Си и заради слугата Ми Давида. ⁷Тогава Исаия каза: Вземете низаница смокини. И взеха та я туриха на цирея; и &lt;царят&gt; оздравя. ⁸А Езекия беше казал на Исаия: Какво ще бъде знамението, че Господ ще ме изцели, и че след три дена ще отида в Господния дом? ⁹И Исаия беше рекъл: Ето какво ще ти бъде знамението от Господа, че Господ ще извърши това, което каза: &lt;избери&gt; - да напредне ли сянката десет стъпала, или да се върне надире десет стъпала? ¹⁰И Езекия отговори: Лесно нещо е да слезе сянката десет стъпала; не, но нека се върне сянката десет стъпала надире. ¹¹И пророк Исаия извика към Господа; и Той върна сянката десет стъпала надире, по които беше слезнала върху слънчевия часовник на Ахаза. ¹²В онова време вавилонският цар Веродах-валадан {Или: Мородох-валадан.}, Валадановият син, прати писмо и подарък на Езекия, защото чу, че Езекия бил се разболял. ¹³И Езекия ги изслуша, и показа им цялата къща със скъпоценните си вещи - среброто и златото, ароматите и скъпоценните масла, целия си оръжеен склад, и всичко каквото се намираше между съкровищата му; в къщата му и в цялото му владение не остана нищо, което Езекия не им показа. ¹⁴Тогава дойде пророк Исаия при цар Езекия та му рече: Какво казаха тия човеци? и от где дойдоха при тебе? И Езекия рече: От далечна земя идат, от Вавилон. ¹⁵Тогава каза: Що видяха в къщата ти? И Езекия отговори: Видяха всичко що има в къщата ми; няма нищо между съкровищата ми, което не им показах. ¹⁶Тогава Исаия рече на Езекия: Слушай Господното слово: ¹⁷Ето, идат дни, когато всичко що е в къщата ти, и каквото бащите ти са събрали до тоя ден, ще се пренесе у Вавилон; няма да остане нищо, казва Господ. ¹⁸И ще отведат от синовете, които ще излязат от тебе, които ще родиш; и те ще станат скопци {Или: Камериери.} в палата на вавилонския цар. ¹⁹Тогава Езекия рече на Исаия: Добро е Господното слово, което ти изрече. Прибави още: Не е ли тъй, щом в моите дни ще има мир и вярност? ²⁰А останалите дела на Езекия, и всичкото му юначество, и как направи водоема и водопровода та доведе вода в града, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²¹И Езекия заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Манасия.

Chapter 21

¹Манасия бе дванадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му бе Ефсива. ²Той върши зло пред Господа според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. ³Устрои изново високите места, които баща му Езекия бе съборил, издигна жертвеници на Ваала и направи ашера, както Израилевият цар Ахаав беше сторил, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. ⁴Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще настаня името Си. ⁵Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. ⁶И преведе сина си през огъня, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши голямо зло пред Господа та Го разгневи. ⁷И ваяният идол на ашерата, който направи, постави в дома, за който Господ каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века; ⁸и няма вече да направя нозете на Израиля да блуждаят вън от земята, която дадох на бащите им, само ако внимават да вършат всичко що им заповядах, напълно според закона, който слугата Ми Моисей им даде. ⁹Но не послушаха; а Манасия го подмами да вършат по-лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните. ¹⁰Тогава Господ говори чрез слугите Си пророците, казвайки: ¹¹Понеже Юдовият цар Манасия стори тия мерзости, и извърши повече зло от всичко, което извършиха аморейците, които бяха преди него, и чрез идолите си направи и Юда да съгреши, ¹²затова, така казва Господ Израилевият Бог: Ето Аз нанасям такова зло на Ерусалим и на Юда, щото на всеки, който чуе за него, ще му писнат и двете уши. ¹³И ще простра върху Ерусалим &lt;същата мерилна&gt; връв, &lt;която прострях&gt; върху Самария, и &lt;същия&gt; отвес, &lt;който прострях&gt; върху Ахавовия дом; и ще избърша Ерусалим както избърсва някой едно блюдо, и като го избърше, обръща го наопаки. ¹⁴И ще отхвърля останалите от наследството Си, и ще ги предам в ръката на неприятелите им; и те ще бъдат разграбени и пленявани от всичките си неприятели, ¹⁵защото вършеха зло пред Мене и Ме разгневяваха от деня, когато бащите им излязоха из Египет, до днес. ¹⁶При това, освен греха, с който направи Юда да съгреши като върши зло пред Господа, Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия. ¹⁷А останалите дела на Манасия, и всичко що извърши, и грехът, който стори, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ¹⁸И Манасия заспа с бащите си, и биде погребан в градината на своята къща, в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Амон. ¹⁹Амон бе двадесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува две години в Ерусалим; а името на майка му бе Месулемета, дъщеря на Аруса от Иотева. ²⁰Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия. ²¹Ходи напълно в пътя, в който ходи баща му, и служи на идолите, на които служеше баща му, та им се поклони. ²²И остави Господа Бога на бащите си, и не ходи в Господния път. ²³А слугите на Амона направиха заговор против него та убиха царя в собствената му къща. ²⁴Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него. ²⁵А останалите дела, които извърши Амон, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²⁶И погребаха го в гроба му в градината на Оза; и вместо него се възцари син му Иосия.

Chapter 22

¹Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година; а името на майка му бе Иедида, дъщеря на Адаия от Васкат. ²Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи напълно в пътя на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво. ³И в осемнадесетата година на цар Иосия, царят прати в Господния дом секретаря Сафан, син на Азалия, Месуламовия син, и му каза: ⁴Иди при първосвещеника Хелкия та &lt;му речи&gt; да изброи внесените в Господния дом пари, които вратарите са събрали от людете, ⁵и нека ги предадат в ръката на работниците, които надзирават Господния дом; а те нека ги дадат на работниците, които са в Господния дом, за да поправят разваленото на дома, - ⁶на дърводелците, на строителите и на зидарите, - и за да купят дървета и дялани камъни за да поправят дома. ⁷Обаче, не държаха с тях никаква сметка за предаваните в ръцете им пари, защото постъпваха честно. ⁸Тогава първосвещеникът Хелкия каза на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана, който я прочете. ⁹И секретарят Сафан отиде при царя и доложи на царя, казвайки: Слугите ти иждивиха парите, които намериха в дома, като ги предадоха в ръката на работниците, които надзирават Господния дом. ¹⁰Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя. ¹¹А царят, като чу думите на книгата на закона, раздра дрехите си. ¹²Тогава царят заповяда на свещеника Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Аховора Михеевия син, на секретаря Сафан, и на царския слуга Асаия, казвайки: ¹³Идете, допитайте се до Господа за мене, за людете и за целия Юда, относно думите на тая книга, която се намери; защото голям е Господният гняв, който е пламнал против нас, понеже бащите ни не послушаха думите на тая книга та да постъпват напълно според както е писано за нас. ¹⁴И така, свещеник Хелкия, Ахикам, Аховор, Сафан и Асаия отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те говориха с нея. ¹⁵И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до Мене: ¹⁶Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам злото на това място и на жителите му, според всичко което е писано в книгата, която Юдовият цар е прочел. ¹⁷Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките дела на ръцете си, затова гневът Ми ще пламне против това място, и няма да угасне. ¹⁸Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул: ¹⁹Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат &lt;за&gt; проклетия, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. ²⁰Ето, прочее, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от всичкото зло, което ще докарам на това място. И те доложиха на царя.

Chapter 23

¹Тогава царят прати, та събраха при него всичките Юдови и ерусалимски старейшини. ²И царят възлезе в Господния дом, и с него всичките Юдови мъже и всичките ерусалимски жители, - свещениците, пророците и всичките люде от малък до голям; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом. ³И царят застана до стълба, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му и заявленията Му, и повеленията Му с цялото &lt;си&gt; сърце и с цялата &lt;си&gt; душа, та да изпълняват думите на тоя завет, които са написани в тая книга. И всичките люде потвърдиха завета. ⁴Тогава царят заповяда на първосвещеник Хелкия, на свещениците от втория чин и на вратарите да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за ашерата и за цялото небесно множество; и изгори ги вън от Ерусалим, в полетата на Кедрон, и отнесе пепелта им във Ветил. ⁵И премахна идолопоклонническите жреци, които Юдовите царе бяха определили да кадят по високите места в Юдовите градове и околностите на Ерусалим, както и тия, които кадяха на Ваала, на слънцето, на луната, на дванадесетте съзвездия, на цялото небесно множество. ⁶Занесе ашерата из Господния дом вън от Ерусалим на потока Кедрон, стри я на прах, и хвърли праха й по общонародните гробища. ⁷Събори и къщите на мъжеложците, които бяха в Господния дом, гдето жените тъчеха завеси за ашера. ⁸И доведе всичките свещеници от Юдовите градове, и оскверни високите места, гдето тия свещеници бяха кадили, от Гева до Вирсавее; и събори високите места на портата, които бяха във входа на портата на градоначалника Исус, който &lt;вход&gt; беше отляво на градската порта. ⁹Но свещениците от високите места не възлизаха &lt;да служат&gt; при Господния олтар в Ерусалим, но ядяха безквасни хлябове между братята си. ¹⁰&lt;Царят&gt; оскверни и Тофета, който е в долината на Еномовите потомци, за да не може никой да преведе сина си или дъщеря си през огъня на Молоха. ¹¹И отминаха конете, които Юдовите царе бяха посветили на слънцето във входа на Господния дом, при жилището на скопеца Натанмелех, което бе в &lt;храмовите&gt; предели, и изгори с огън колесниците на слънцето. ¹²Царят събори и жертвениците, които бяха върху покрива на Ахазовата горна стая, които Юдовите царе бяха направили, и жертвениците, които Манасия бе направил в двора на Господния дом, и като ги срина от там, хвърли праха им в потока Кедрон. ¹³Царят оскверни и високите места, които бяха пред Ерусалим, които бяха отдясно на хълма на разврата {Т.е. Елеонският.}, които Израилевият цар Соломон беше построил за Астарта, мерзостта на сидонците, и за Хамоса, мерзостта на моавците, и за Мелхома, мерзостта на амонците. ¹⁴И сломи истуканите, съсече ашерите и напълни местата им с човешки кости. ¹⁵При това &lt;царят&gt; събори жертвеника, който бе във Ветил, и високото място, което бе построил Еровоам, Наватовият син, който направи Израиля да греши, да! оня жертвеник и онова високо място, и като изгори високото място, стри го на прах, и изгори ашерата. ¹⁶И като се обърна и съгледа гробовете, които бяха там в хълма, Иосия прати та взе костите из гробовете, изгори ги на жертвеника, и го оскверни, според Господното слово прогласено от Божия човек, който прогласи тия неща. ¹⁷Тогава рече: Какъв е тоя стълб, който виждам? А градските мъже му разправиха: Това е гробът на Божия човек, който дойде от Юда та прогласи тия дела, които ти извърши против ветилския жертвеник. ¹⁸Тогава &lt;царят&gt; каза: Оставете го; никой да не поклати костите му. И така оставиха костите му непоклатени, заедно с костите на пророка, който дойде от Самария. ¹⁹Иосия отмахна и всичките капища на високите места, които се намираха в сирийските градове, и които Израилевите царе бяха направили та бяха разгневили &lt;Господа&gt;, и постъпи с тях точно според делата, които беше извършил във Ветил. ²⁰И като изкла на жертвениците всичките жреци от високите места, които бяха там, и изгори върху тях човешки кости, той се върна в Ерусалим. ²¹След това, царят заповяда на всичките люде, казвайки: Направете пасхата на Господа вашия Бог, както е писано в тая книга на завета. ²²Навярно ни във времето на съдиите, които съдиха Израиля, нито във времето на никой от Израилевите царе или Юдовите царе, не е ставала такава пасха, ²³каквато стана тая пасха Господу в Ерусалим в осемнадесетата година на цар Иосия. ²⁴При това, Иосия премахна запитвачите на зли духове и врачовете, домашните идоли и кумирите, и всичките мерзости, които се намериха в Юдовата земя и в Ерусалим, за да изпълни думите на закона, написани в книгата, която свещеник Хелкия намери в Господния дом. ²⁵Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Моисеевия закон; нито след него настана подобен нему. ²⁶При все това, обаче, Господ не се върна от яростния Си и голям гняв; защото гневът Му пламна против Юда поради всичките предизвикателства, с които Манасия беше Го разгневил. ²⁷И рече Господ: Ще отхвърля и Юда от лицето Си, както отхвърлих Израиля; ще отхвърля и тоя град Ерусалим, който избрах, и дома, за който рекох: Името Ми ще бъде там. ²⁸А останалите дела на Иосия, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ²⁹В неговите дни египетският цар Фараон-нехао възлезе против асирийския цар при реката Евфрат. Затова цар Иосия отиде против него; а той, като го видя, уби го в Магедон. ³⁰И слугите му го закараха мъртъв в колесницата от Магедон и докараха го в Ерусалим, гдето го погребаха в собствения му гроб. А людете от земята взеха Иоахаза, Иосиевия син, и като го помазаха, направиха го цар вместо баща му. ³¹Иоахаз {В 1 Лет. 13:15 е Иер. 22:11. Селум.} бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му беше Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. ³²Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му. ³³А Фараон-нехао го затвори в Ривла, в земята Емат, за да не царува в Ерусалим; и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато. ³⁴И Фараон-нехао постави Елиакима, Иосиевия син, цар вместо баща му Иосия, като промени името му на Иоаким, а Иоахаза отпрати; и той дойде в Египет и там умря. ³⁵А Иоаким даде на Фараона среброто и златото, обаче обложи с данък земята, за да даде парите според Фараоновата заповед; с насилие събра среброто и златото от людете на земята, от всекиго, &lt;според&gt;, както беше &lt;състоянието му&gt;, за да ги даде на Фараон-нехао. ³⁶Иоаким бе двадесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Зевуда, дъщеря на Федаия от Рума. ³⁷Той върши зло пред Господа, напълно както бяха направили бащите му.

Chapter 24

¹В неговите дни възлезе вавилонският цар Навуходоносор; и Иоаким му стана подчинен за три години; сетне се отметна и въстана против него. ²Но Господ прати против него халдейските чети, сирийските чети, моавските чети и четите на амонците, и прати ги против Юда за да го съкрушат, според словото, което Господ говори чрез слугите Си пророците. ³Наистина по заповед от Господа стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето Си поради греховете на Манасия, според всичко що бе извършил, ⁴а още поради невинната кръв, която бе пролял, като напълни Ерусалим с невинна кръв, така че Господ отказа да &lt;му&gt; прости. ⁵А останалите дела на Иоакима, и всичко що извърши, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе? ⁶И Иоаким заспа с баща си; и вместо него се възцари син му Иоахин. ⁷И египетският цар не излезе вече от земята си, защото вавилонският цар бе превзел всичко, което &lt;принадлежеше&gt; на египетския цар, от египетската река до реката Евфрат. ⁸Иоахин {В 1 лет, 3:16 и Иер. 24:1, Иехониа.} бе осемнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим; а името на майка му бе Неуста, дъщеря на Елнатана от Ерусалим. ⁹Той върши зло пред Господа, съвсем както бе направил баща му. ¹⁰В онова време слугите на вавилонския цар Навуходоносора възлязоха против Ерусалим та обсадиха града. ¹¹И докато слугите му го обсаждаха, вавилонският цар Навуходоносор дойде до града; ¹²и Юдовият цар Иоахин излезе към вавилонския цар, той, майка му, слугите му, началниците му и скопците му; и вавилонският цар го хвана в осмата година на царуването си. ¹³И той отнесе от там всичките съкровища на Господния дом и съкровищата на царската къща, и съсече всичките златни вещи в Господния храм, които Израилевия цар Соломон беше направил, според както Господ беше казал. ¹⁴И пресели целия Ерусалим, всичките първенци и всичките юначни мъже, десет хиляди пленници, и всичките дърводелци и ковачи; останаха само по-сиромашката част от людете на земята. ¹⁵Пресели Иоахима във Вавилон; и заведе пленници от Ерусалим във Вавилон майката на царя, жените на царя, скопците на &lt;царя&gt; и първенците от земята. ¹⁶Всичките юначни мъже - седем хиляди души, и дърводелците и ковачите - хиляда души, всичките храбри войници, - тях вавилонският цар заведе пленници във Вавилон. ¹⁷И вавилонският цар постави чича си Матания цар вместо него, като промени името му на Седекия. ¹⁸Седекия бе двадесет и една година на възраст, когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Амитала, дъщеря на Еремия от Ливна. ¹⁹Той върши зло пред Господа, съвсем както беше направил Иоаким. ²⁰Защото от гнева на Господа, който &lt;пламна&gt; против Ерусалим и Юда, докато ги отхвърли от лицето Си, &lt;стана, че&gt; Седекия въстана против вавилонския цар.

Chapter 25

¹И тъй, в деветата, година на &lt;Седекиевото&gt; царуване, в десетия месец, на десетия ден от месеца, вавилонският цар Навуходоносор дойде, той и цялата му войска, против Ерусалим, и като разположи стана си против него, издигнаха укрепления наоколо против него; ²и градът бе обсаждан до единадесетата година на цар Седекия. ³А на деветия ден от &lt;четвъртия&gt; месец, &lt;когато&gt; гладът се усили в града, тъй щото нямаше хляб за людете на мястото, ⁴отвори се пролом в градската &lt;стена&gt;, поради което всичките военни мъже &lt;побягнаха&gt; през пътя на портата, която е между двете стени, при царската градина, (а халдейците бяха близо около града), и &lt;царят&gt; отиде по пътя за полето. ⁵А халдейската войска преследва царя та го стигна в ерихонските полета; и цялата му войска се разбяга от него. ⁶И хванаха царя та го въведоха при вавилонския цар в Ривла; и издадоха присъда против него, &lt;именно&gt;, ⁷заклаха синовете на Седекия пред очите му, избодоха очите на Седекия, и като го вързаха в окови заведоха го във Вавилон. ⁸А в петия месец, на седмия ден от месеца, в деветнадесетата година на вавилонския цар Навуходоносор, дойде в Ерусалим началникът на телохранителите Навузардан, служител на вавилонския цар, ⁹та изгори Господния дом и царския дворец; дори всичките къщи в Ерусалим, &lt;сиреч&gt;, всяка голяма къща, изгори с огън. ¹⁰И цялата халдейска войска, която бе с началника на телохранителите, събори стените около Ерусалим. ¹¹Тогава началникът на телохранителите Навузардан заведе в плен останалите от людете, които бяха оцелели в града, и бежанците, които прибягнаха при вавилонския цар, както и останалото множество. ¹²Обаче, началникът на телохранителите остави някои от по-бедните в земята за лозари и земеделци. ¹³А медните стълбове, които бяха в Господния дом, и подножията и медното море, които бяха в Господния дом, халдейците сломиха и пренесоха медта им във Вавилон; ¹⁴отнесоха и котлите, лопатите, щипците, темянниците и всичките медни прибори, с които се извършваше службата. ¹⁵Началникът на телохранителите отнесе и кадилниците и тасовете, - каквото беше златно &lt;като&gt; злато, и каквото сребърно &lt;като&gt; сребро. ¹⁶&lt;Колкото за&gt; двата стълба, едното море и подножията, които Соломон беше направил за Господния дом, медта на всички тия вещи превишаваше всяко тегло {Еврейски: Беше без теглилка.}; ¹⁷височината на единия стълб беше осемнадесет лакътя; и меден капител беше върху него, височината на който капител бе три лакътя; а върху капитела наоколо имаше мрежа и нарове, всичките медни. Подобни на тия &lt;бяха размерите&gt; и на втория стълб с мрежата. ¹⁸Началникът на телохранителите взе и първосвещеник Сараия, и втория свещеник Софония, и тримата вратари; ¹⁹и от града взе един скопец, който беше надзирател на военните мъже, и петима мъже от имащите достъп {Еврейски: Ония, които виждаха лицето на царя.} при царя, които се намериха в града, и на военачалника секретаря, който събираше войски от людете на земята, и шестдесет мъже от людете на земята, които се намериха в града; ²⁰и като ги взе началникът на телохранителите Навузардан ги заведе при вавилонския цар в Ривла. ²¹И вавилонският цар ги порази, и уби ги в Ривла, в земята Емат. Така Юда биде закаран в плен от земята си. ²²А колкото за людете, които останаха в Юдовата земя, които вавилонският цар Навуходоносор беше оставил, над тях той постави за управител Годолия, син на Ахикама, Сафановия син. ²³А като чуха всичките военачалници, те и войниците им, че вавилонският цар поставил за управител Годолия, дойдоха при Годолия в Масфа, именно, Исмаил син на Натания, Ионан син на Кария, Сараия син на нетофатеца Танумет, и Яазания син на един маахатец, те и войниците им. ²⁴И Годолия се закле на тях и на мъжете им, като им каза: Не бойте се от слугите на халдейците; заселете се в земята та работете на вавилонския цар, и ще ви бъде добре. ²⁵Но в седмия месец Исмаил, син на Натания, Елисамовия син, от царския род, дойде, заедно с десетина мъже, та поразиха Годолия (тъй че умря) и юдеите и халдейците, които бяха с него в Масфа. ²⁶Тогава всичките люде от малък до голям и военачалниците станаха та отидоха в Египет; защото се уплашиха от халдейците. ²⁷А в тридесет и седмата година, от пленяването на Юдовия цар Иоахин в дванадесетия месец на двадесет и седмия ден от месеца, вавилонският цар Евилмеродах, в годината на възцаряването си, възвиси от тъмницата главата на Юдовия цар Иоахин; ²⁸и говори му любезно, постави неговия престол по-горе от престола на царете, които бяха с него във Вавилон, ²⁹и промени тъмничните му дрехи; и &lt;Иоахин&gt; се хранеше всякога пред него, през всичките дни на живота си. ³⁰А колкото за храната му, даваше му се от царя постоянна храна, ежедневен дял, през всичките дни на живота му.

1 Chronicles

Chapter 1

¹Адам, Сит, Енос, ²Каинан, Маалалеил, Яред, ³Енох, Матусал, Ламех, ⁴Ное, Сим, Хам и Яфет. ⁵Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох, и Тирас; ⁶а Гомерови синове: Асханаз, Дифат {В Бит. 10:3, Рифат.}, и Тогарма; ⁷а Яванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Родамим {В Бит. 10:4, Доданим.}. ⁸Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан; ⁹а Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. ¹⁰И Хус роди Нимрода; той пръв стана силен на земята; ¹¹а Мицраим роди лудимите, анамимите, леавимите, нафтухимите, ¹²патрусимите, каслухимите (от които произлязоха филистимците), и кафторимите; ¹³а Ханаан роди първородния си Сидон и Хета, ¹⁴и евусейците, аморейците, гергесейците, ¹⁵евейците, арукейците, асенейците, ¹⁶арвадците, цемарейците и аматейците. ¹⁷Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам; а &lt;Арамови синове:&gt; Уз, Ул, Гетер и Мосох {В Бит. 10:23, Маш.}; ¹⁸а Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. ¹⁹И на Евера се родиха два сина: името на единия бе Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му бе Иоктан. ²⁰А Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха, ²¹Адорама, Узала, Дикла, ²²Гевала {В Бит. 10:28, Овала.}, Авимаила, Шева, ²³Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. ²⁴Сим, Арфаксад, Сала, ²⁵Евер, Фалек, Рагав, ²⁶Серух, Нахор, Тара, ²⁷Аврам, който е и Авраам, ²⁸А Авраамови синове: Исаак и Исмаил. ²⁹Ето техните поколения: първородният на Исмаила, Наваиот; после Кидар, Адвеил, Мавсам, ³⁰Масма, Дума, Маса, Адад, Тема, ³¹Етур, Нафис и Кедма; тия бяха Исмаиловите синове. ³²А ето синовете на Авраамовата наложница Хетура: тя роди Земрана, Иоксана, Мадана, Мадиама, Есвока и Шуаха; а Иоксанови синове: Шева и Дедан; ³³а Мадиамови синове: Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура. ³⁴И Авраам роди Исаака: а Исааковите синове бяха Исав и Израил, ³⁵Исавови синове: Елифаз, Рагуил, Еус, Еглом и Корей; ³⁶а Елифазови синове: Теман, Омар, Сефи {В Бит. 36:11, Сефо.}, Готом, Кенез, Тамна и Амалик; ³⁷Рагуилови синове: Нахат, Зара, Сама и Миза. ³⁸А Сиирови синове: Лотан, Совал, Севегон, Ана, Дисон, Асар и Дисан; ³⁹а Лотанови синове: Хори и Омам {В Бит. 36:22, Емам.}; а сестра на Лотана бе Тамна; ⁴⁰Совалови синове: Алиан {В Бит. 36:23, Алван.}, Манахат, Гевал, Сефи {В Бит. 36:23, Сефо.} и Онам; а Севегонови синове: Аиа и Ана: ⁴¹Анов син, Дисон; а Дисонови синове: Амадан, Асван, Итрам и Харан; ⁴²Асарови синове: Валаан, Заван и Акан; Дисанови синове: Уз и Аран. ⁴³А ето царете, които царуваха в едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните: Вела Веоровият син; и името на града му бе Денава. ⁴⁴А като умря Вела, вместо него се възцари Иовав, Заровият син, от Восора. ⁴⁵А като умря Иовав, вместо него се възцари Хусам, от земята на теманците. ⁴⁶А като умря Хусам, вместо него се възцари Адад Вададовият син, който порази мадиамците на моавското поле; и името на града му бе Авит. ⁴⁷А като умря Адад, вместо него се възцари Самла, от Масрека. ⁴⁸А като умря Самла, вместо него се възцари Саул, от Роовот при Евфрат {Еврейски: Реката.}. ⁴⁹А като умря Саул, вместо него се възцари Вааланан, Аховоровият син. ⁵⁰А като умря Вааланан, вместо него се възцари Адад {В Бит. 36:39 Адар.}; и името на града му бе Пау, а името на жена му Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука. ⁵¹А като умря Адад, едомските първенци бяха: първенец Тамна, първенец Алия {В Бит. 36:40 Алва.}, първенец Етет, ⁵²първенец Оливема, първенец Ила, първенец Финон, ⁵³първенец Кенез, първенец Теман, първенец Мивсар, ⁵⁴първенец Магедиил и първенец Ирам. Тия бяха едомските първенци.

Chapter 2

¹Ето синовете на Израиля: Рувим, Симеон, Левий, Юда, Исахар, Завулон, ²Дан, Иосиф, Вениамин, Нефталим, Гад и Асир. ³Юдови синове: Ир, Онан и Шела: тримата му се родиха от ханаанката, дъщерята на Суя. А първородният на Юда, Ир, бе лош пред Господа, та Той го умъртви. ⁴И снаха му Тамар му роди Фареса и Зара. Всичките Юдови синове бяха петима. ⁵Фаресови синове: Есрон и Амул. ⁶А Зарови синове: Зимрий {В Ис Нав. 7:1, Завдий.}, Етан, Еман, Халкол и Дара {В 3 Цар. 4:31, Дарда.}; всичко петима. ⁷А Хармиев син: Ахар {В Ис Нав. 7:1, Ахан.}, смутителят на Израиля, който извърши престъпление относно обреченото. ⁸А Етанов син - Азария. ⁹А синове, които се родиха на Есрона: Ерамеил, Арам и Халев. ¹⁰И Арам роди Аминадава: а Аминадав роди Наасона, първенец на Юдовите потомци. ¹¹А Наасон роди Салмона: Салмон роди Вооза; ¹²Вооз роди Овида; Овид роди Есея; ¹³а Есей роди първородния си Елиав, втория Авинадав, третия Сама, ¹⁴четвъртия Натанаил, петия Радай, ¹⁵шестия Осем и седмия Давид. ¹⁶А техни сестри бяха Саруия и Авигея; а Саруините синове бяха трима: Ависей, Иоав и Асаил; ¹⁷и Авигея роди Амаса; а баща на Амаса беше исмаилецът Иетер {Във 2 Цар. 17:25, Итра, израилтянин.}. ¹⁸И Халев, Есроновият син, роди &lt;синове&gt; от жена си Азува и от Ериота: синовете му бяха Есер, Совав и Ардон. ¹⁹И като умря Азува, Халев си взе Ефрата, която му роди Ора. ²⁰А Ор роди Урия; а Урий роди Веселеила. ²¹И после Есрон влезе при дъщерята на Махира Галаадовия баща; той я взе като беше на шестдесет години на възраст, и тя му роди Сегува; ²²А Сегув роди Яира, който имаше двадесет и три града в галаадската земя. ²³И Гесур и Арам превзеха от тях Яировите паланки, с Кенат и селата му, шестдесет града. Всички тия бяха синове на Махира, Галаадовия баща. ²⁴А след като умря Есрон в Халев-ефрата, тогава Есроновата жена Авия му роди Асхора бащата на Текуе. ²⁵И синовете на първородния на Есрона, Ерамеила, бяха: първородният Арам и Вуна, Орен, Осем и Ахия. ²⁶Ерамеил взе и друга жена, чието име бе Атара; тя бе майка на Онама. ²⁷А синовете на първородния на Ерамеила, Арам, бяха: Маас, Ямин и Екер. ²⁸И синовете на Анама бяха: Самай и Ядай; а синовете на Самая: Надав и Ависур. ²⁹И името на Ависуровата жена бе Авихаила, която му роди Аавана и Молида. ³⁰А Надавови синове бяха: Селед и Апаим; и Селед умря бездетен. ³¹А син на Апаима беше Есий; а син на Есия, Сисан; а син на Сисана, Аалай. ³²А синовете на Ядая Самаевия брат бяха: Етер и Ионатан; и Етер умря бездетен; ³³а синовете на Ионатана: Фалет и Заза. Тия бяха потомците на Ерамеила. ³⁴А Сисан нямаше синове, но дъщери. И Сисан имаше слуга египтянин на име Яраа; ³⁵и Сисан даде дъщеря си на слугата си Яраа за жена; и тя му роди Атая; ³⁶а Атай роди Натана; Натан роди Завада; ³⁷Завад роди Ефлала; Ефлал роди Овида; ³⁸Овид роди Ииуя; Ииуй роди Азария; ³⁹Азария роди Хелиса; Хелис роди Елеаса; ⁴⁰Елеас роди Сисамая; Сисамай роди Селума; ⁴¹Селум роди Екамия; а Екамия роди Елисама. ⁴²А синовете на Хелева Ерамеиловия брат, бяха: първородният му Миса, който бе баща на Зиф; и син на Мариса бе Ави-хеврон. ⁴³А Хевронови синове: Корей, Тапфуа, Рекем и Сема. ⁴⁴А Сема роди Раама, Иоркоамовия баща; а Рекем роди Самая. ⁴⁵И Самаев син беше Маон; а Маон беше Ветсуровият баща. ⁴⁶А наложницата на Халева, Гефа, роди Харана, Моса и Газеза; а Харан роди Газеза. ⁴⁷А Ядаеви синове: Регем, Иотам, Гисан, Фелет, Гефа и Сагаф. ⁴⁸И наложницата на Халева, Мааха, роди Севера и Тирхана; ⁴⁹роди още Сагафа, Мадмановия баща, Сева Махвановия баща и бащата на Гавая; и Халевова дъщеря бе Ахса. ⁵⁰Ето синовете на Халева, син на първородния на Ефрата, Ор: Совал Кириатиаримовият баща, ⁵¹Салма Витлеемовият баща, и Ареф Вет-гадеровият баща. ⁵²А на Совала Кириатиаримовия баща синовете бяха Арое {В гл. 4:2, Реаия.} &lt;и&gt; половината от манахатците. ⁵³А Кириатиаримовите семейства бяха: етерците, футците, суматците и мисрайците от тях произлязоха сарайците и естаолците. ⁵⁴Салмови синове: Витлеем, нетофатците, Атарот-вит-Иоав, половината от манахатците, сарайците, ⁵⁵семействата на писците, които живеят в Явис, тиратците, симеатците и сухатците. Това са кенейците, които произлязоха от Амата, прадед на Рихавовия дом.

Chapter 3

¹А ето синовете, които се родиха на Давида в Хеврон: първородният, Амнон, от езраелката Ахиноама; вторият Даниил {В 2 Цар. 3:3. Хилеав.}, от кармилката Авигея; ²третият Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай; четвъртият Адония, син на Агита; ³петият Сефатия, от Авитала; шестият Итраам, от жена му Егла, ⁴Шестимата му се родиха в Хеврон, гдето царува седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува тридесет и три години. ⁵А тия му се родиха в Ерусалим: Сама {В 2 Цар. 5:14, Самуа.}, Совав, Натан и Соломон, четирима, от Витсавее, дъщеря на Амиила {В 2 Цар. 11:3, Елиам.}; ⁶и Евар, Елисама {В 2 Цар. 5:15, Елисуа.}, Елифалет, ⁷Ногах, Нефес, Яфия, ⁸Елисама, Елиада и Елифалет, девет души; ⁹всички тия бяха Давидови синове, освен синовете от наложниците; и Тамар беше тяхна сестра. ¹⁰А Соломонов син бе Ровоам; негов син, Авия; негов син, Аса; негов син, Иосафат; ¹¹негов син, Иорам; негов син, Охозия {В 2 Лет. 21:17, Иоахаз.}; негов син, Иоас; ¹²негов син, Амасия; негов син, Азария {В 4 Цар. 15:30, Озия.}; негов син, Иотам; ¹³негов син, Ахаз; негов син, Езекия; негов син Манасия; ¹⁴негов син, Амон; негов син Иосия. ¹⁵А синовете на Иосия бяха: първородният Иоанан, вторият Иоаким, третият Седекия, четвъртият Селум. ¹⁶А Иоакимови синове: Ехония син му, Седекия негов син. ¹⁷А Ехониев син бе Асир; негов син Салатиил, ¹⁸и Малхирам, Федаия, Сенасар, Екамия, Осама и Недавия. ¹⁹А Федаиеви синове: Зоровавел и Семей; а Зоровавелови синове: Месулам и Анания, и сестра им Саломита, ²⁰и Асува, Оел, Варахия, Асадия и Юсав-есед, петима. ²¹А Ананиеви синове: Фелатия и Исаия, синовете на Рафаия, синовете на Арнана, синовете на Авдия, синовете на Сехания. ²²А Сеханиев син, Семаия; и Семаиеви синове: Хатус, Игал, Вария, Неария и Сафат, шестима. ²³А Неариеви синове: Елиоинай, Езекия и Азрикам, трима. ²⁴А Елиоинаеви синове: Одаия, Елиасив, Фелаия, Акув, Иоанан, Далаия и Ананий, седмина.

Chapter 4

¹Юдови синове: Фарес, Есрон, Хармий, Ор и Совал. ²И Реаия Соваловият син роди Яата; и Яат роди Ахумая и Лаада. Тия са семействата на сарайците. ³И ето &lt;синовете&gt; на Итамовия баща: Езраел, Есма и Едвас; и името на сестра им бе Аселелфония, ⁴и Фануил Гедеровият баща и Езер Хусовият баща. Тия са потомците на Ора първородния на Ефрата, Витлеемовия баща. ⁵И Асхор, Текуевият баща, имаше две жени, Хала и Наара. ⁶Наара му роди Ахузама, Ефера, Темания и Ахастара; тия бяха синове на Наара. ⁷А синовете на Хала: Серет, Есуар и Етнан. ⁸И Кос роди Анува, Совива и семействата на Ахарила Арумовия син. ⁹А Явис беше най-много почитан между братята си; и майка му го нарече Явис {Т.е., Скръбен.}, като думаше: Понеже го родих в скръб. ¹⁰И Явис призова Израилевия Бог, казвайки: Дано действително ме благословиш, и дано разшириш пределите ми, и ръката Ти да бъде с мене, и да ме пазиш от зло, та да нямам скръб! И Бог му даде това, което поиска. ¹¹А Хелуви, Суевият брат, роди Махира; той бе Естоновият баща. ¹²А Естон роди Ветрафа, Фасея и Техина основател {Еврейски: Баща.} на град Наас; тия са мъжете на Риха. ¹³И Кенезови синове бяха: Готониил и Сараия; а Готониилов син, Атат. ¹⁴А Меонотай роди Офра; а Сараия роди Иоава начинателя+ на долината на дърводелците, защото бяха дърводелци. ¹⁵А синовете на Халева, Ефониевия син: Иру, Иле и Наам; а Иловият син беше Кенез. ¹⁶И Ялелеилови синове: Зиф, Зифа, Тирия и Асареил. ¹⁷А Езраеви синове: Етер, Меред, Ефер и Ялон: а &lt;жената на Мереда&gt; роди Мариама, Самая и Есва Естемовия баща; ¹⁸а &lt;другата&gt; му жена, Юдея, роди Яреда Гедоровия баща, Хевера Соховия баща и Екутиила Заноевия баща. И тия са синовете на Вития Фараоновата дъщеря, която взе Меред; ¹⁹И синовете на Одиевата жена, сестра Нахамова, бяха бащата на гармиеца Кеила и маахатеца Естемо. ²⁰А Симонови синове бяха: Амион, Рина, Венанан и Тилон. И Есиеви синове: Зохет и Вензохет. ²¹Синовете на Шела, Юдовия син, бяха Ир баща на Лиха, и Лаада, баща на Мариса, и семействата от дома на тия, които работеха висон, от Асвеевия дом, ²²и Иоаким, и мъжете на Хозива, и Иоас, и Сараф, които владееха в Моав и в Ясувилехем. Това е &lt;според&gt; стари записки. ²³Те бяха грънчарите и жителите в Нетаим и в Гедира; там живееха с царя за да му работят. ²⁴Симеонови синове бяха: Намуил {В Бит. 46:10 и Изх. 6:15, Иемуил.} Ямин, Ярив, Зара {В Бит. 46:10, Яхин, Сохар.} и Саул; ²⁵негов син, Селум; негов син, Мавсам; негов син, Масма. ²⁶А Масмови синове: син му Амуил; негов син, Закхур; негов син, Семей. ²⁷А Семей роди шестнадесет сина и шест дъщери; братята му обаче нямаха много синове, нито се умножи цялото им семейство като Юдовите потомци. ²⁸Те се заселиха във Вирсавее, Молада и Асар-суал, ²⁹във Вала, Есем и Толад {В Ис. Нав. 19:4, Елтолад.}, ³⁰във Ватуил, Хорма и Сиклаг, ³¹във Вет-мархавот, Асар-сусим, Вет-вирей и в Саараим; тия бяха техни градове до царуването на Давида. ³²И селищата им бяха: Итам, Аим, Римон, Тохен и Асан, пет града, ³³и всичките села, които бяха около тия градове, до Ваал {В Ис. Нав. 19:8, Ваалат-вир.}; тия бяха местожителствата им и родословията им. ³⁴А Месовав, Ямлих, Иоса, Амасиевият син, ³⁵Иоил, Ииуй син на Иосивия син на Сараия, син на Асиила, ³⁶и Елиоинай, Якова, Есохаия, Асаия, Адиил, Есимиил, Ванаия ³⁷и Зиза, син на Сифия, син на Алона, син на Едаия, син на Симрия, син на Семаия, - ³⁸тия споменати по имена бяха първенци на семействата им; и бащините им домове нараснаха твърде много. ³⁹И &lt;Симеоновите потомци&gt; отидоха дори до прохода на Гедор, на изток от долината, за да търсят паша за стадата си. ⁴⁰И намериха тлъста и добра паша; и земята бе широка, спокойна и мирна, защото тия, които по-напред живееха там, бяха Хамови потомци. ⁴¹И тия написани по име дойдоха в дните на Юдовия цар Езекия та разрушиха шатрите им и поразиха моавците, които намериха там, и погубиха ги &lt;така щото не остана ни един от тях&gt; до днес, и на тяхното място сами се заселиха, защото там имаше паша за стадата им. ⁴²И някои от тях, &lt;именно&gt;, петстотин мъже от Симеоновите потомци, отидоха в хълмистата земя Сиир, като имаха за свои водители, Есиевите синове: Фелатия, Неария, Рафаия и Озиила, ⁴³та поразиха останалите от амаличаните, които бяха оцелели, и се заселиха там, &lt;гдето са и&gt; до днес.

Chapter 5

¹И синовете на първородния на Израиля, Рувим, (защото той бе първородният; но, понеже оскверни леглото на баща си, неговото първородство се даде на синовете на Израилевия син Иосифа, а родословието не се смята според първородството; ²защото Юда превъзмогна над братята си, и от него &lt;се определи да произлезе&gt; вождът; първородството, обаче, беше на Иосифа,)- ³синовете на първородния на Израиля, Рувим, бяха Енох, Фалу, Есрон и Хармий. ⁴Синове на Иоила: негов син, Семаия; негов син, Гог; негов син, Семей; ⁵негов син, Михей; негов син Реаия; негов син, Ваал; ⁶негов син, Веера, когото асирийският цар Теглат-Фелнасар {В 4 Цар. 14:29 и 16:7, Тегзатал-феласар.} заведе в плен; той бе първенец на рувимците. ⁷А началниците на братята му, според семействата им, когато родословието на поколенията им се изброи, бяха Еиил, Захария ⁸и Вела, син на Азаса, син на Сема, син на Иоила; той се засели в Ароир и до Нево и Ваалмеон; ⁹и към изток се засели дори до входа на пустинята от река Евфрат, защото добитъкът им беше се умножил в галаадската земя. ¹⁰А в дните на Саула воюваха против агаряните, които паднаха от ръката им; и те се заселиха в шатрите им по цялата източна страна на Галаад. ¹¹И Гадовите потомци се заселиха срещу тях във васанската земя до Салха, ¹²&lt;от които&gt; Иоил беше началникът, а Сафам вторият, и Янай, и Сафат във Васан. ¹³И братята им, от бащините им домове, бяха: Михаил, Месулам, Сева, Иорай, Яхан, Зия и Евер, седмина. ¹⁴Тия бяха синовете на Авихаила, син на Урия, син на Яроя, син на Галаада, син на Михаила, син на Есисая, син на Ядо, син на Вуза. ¹⁵Ахий, син на Авдиила Гуниевият син, беше началник на бащиния им дом. ¹⁶Те се заселиха в Галаад, във Васан, в селата му, и във всичките околности на Сарон до пределите им. ¹⁷Всички тия се изброиха според родословията си в дните на Юдовия цар Иотам и в дните на Израилевия цар Еровоам. ¹⁸От Рувимовите потомци, гадците и половината от Манасиевото племе, юначните мъже, които носеха щит и нож, стреляха с лък и бяха обучени на бой, възлизаха на четиридесет и четири хиляди седемстотин и шестдесет души, които можеха да излизат на война. ¹⁹И те воюваха против агаряните, етуряните, нафисците и нодавците. ²⁰И те бидоха подпомогнати против тях, тъй че агаряните и всички, които бяха с тях, се предадоха в ръцете им; защото в битката те извикаха към Бога, и Той ги послуша, понеже уповаваха на Него. ²¹И плениха добитъка им: петдесет хиляди от камилите им, двеста и петдесет хиляди от овците им, и две хиляди от ослите им, също и сто хиляди души човеци; ²²защото мнозина паднаха убити, понеже &lt;изходът на&gt; боя беше от Бога. И &lt;заселиха се&gt; на мястото им, &lt;и там&gt; живяха до пленението. ²³А потомците на половината Манасиево племе се заселиха в оная земя; те нараснаха от Васан до Ваал-ермон и Санир и планината Ермон. ²⁴И ето началниците на бащините им домове: Ефер, Есий, Елиил, Азрил, Еремия, Одуия и Ядиил, мъже силни и храбри, мъже именити, началници на бащините си домове. ²⁵Но понеже те престъпваха против Бога на бащите си, като блудствуваха след боговете на народите на оная земя, които Бог беше погубил пред тях, ²⁶затова, Израилевият Бог подбуди духа на асирийския цар Фул, и духа на асирийския цар Теглат-Фелнасар, та плени рувимците и гадците и половината от Манасиевото племе, и заведе ги в Ала, в Авор, в Ара и до реката Гозан&lt;, гдето са и&gt; до днес.

Chapter 6

¹Левиеви синове бяха Гирсон {В ст. 16 и 17, Гирсом.}, Каат и Мерарий. ²А Каатови синове: Амрам, Исаар {В ст. 22, Аминадав.}, Хеврон и Озиил; ³а Амрамови чада: Аарон, Моисей и Мариам; а Ааронови синове: Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар. ⁴Елеазар роди Финееса; Финеес роди Ависуя; ⁵Ависуй роди Вукия; Вукий роди Озия; ⁶Озий роди Зараия; Зараия роди Мераиота; ⁷Мераиот роди Амария; Амария роди Ахитова; ⁸Ахитов роди Садока; Садок роди Ахимааса; ⁹Ахимаас роди Азария; Азария роди Иоанана; ¹⁰Иоанан роди Азария (той е оня, който свещенодействуваше в храма, който Соломон построи в Ерусалим); ¹¹а Азария роди Амария; Амария роди Ахитова; ¹²Ахитов роди Садока; Садок роди Селума {В гл.9:11, Месулам.}; ¹³Селум роди Хелкия; Хелкия роди Азария; ¹⁴Азария роди Сараия; а Сараия роди Иоседека. ¹⁵А Иоседек отиде в плен, когато Господ закара в плен Юда и Ерусалим чрез ръката на Навуходоносора. ¹⁶Левиеви синове: Гирсом {В ст. 1, Гирсон.}, Каат и Мерарий. ¹⁷А ето имената на Гирсомовите синове: Ливний и Семей. ¹⁸А Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил. ¹⁹Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. И ето семействата на левитите, според бащините им домове: ²⁰на Гирсона: негов син, Ливний: негов син, Яат; негов син, Зима; ²¹негов син, Иоах {В ст. 42, Етан.}; негов син, Идо {В ст. 41, Адаия.}; негов син, Зара; и негов син, Етрай {В ст. 41, Етния.}. ²²Синовете на Каата: син му Аминадав {В ст. 2, 18, 38, Исаар.}; негов син, Корей; негов син, Асир; ²³негов син, Елкана; негов син, Авиасаф; негов син, Асир; ²⁴негов син, Тахат; негов син, Уриил; негов син, Озия; и негов син, Саул. ²⁵А Елканови синове: Амасай и Ахимот. ²⁶&lt;А относно&gt; Елкана: синовете на Елкана: негов син, Суфай {В ст. 36, Софония, Азария, Иоил.}; негов син, Нахат {В ст. 35, Суф.}; ²⁷негов син, Елиав {В ст. 34, Той.}; негов син Ероам; негов син, Елкана. ²⁸А Самуилови синове: първородният &lt;Иоил&gt;, а вторият Авия. ²⁹Мерариеви синове: Маалий; негов син, Ливний; негов син, Семей; негов син, Оза; ³⁰негов син, Сама; негов син, Агия; негов син, Асаия. ³¹И ето ония, които постави Давид над пеенето в службата в Господния дом, когато се намери трайно място за ковчега, ³²които слугуваха с пеене пред скинията, шатъра за срещане, докле Соломон построи Господния дом в Ерусалим, и стояха на службата си според чина си; ³³ето ония, които стояха с чадата си: от Каатови потомци - певецът Еман, син на Иоила, син на Самуила, ³⁴син на Елкана, син на Ероама, син на Елиила, син на Тоя {В ст. 26, Нахат.}, ³⁵син на Суфа {В ст. 26, Суфай.}, син на Елкана, син на Маата, син на Амасая, ³⁶син на Елкана, син на Иоила, син на Азария, син, на Софония {В ст. 24, Саул, Озия Ериил.}, ³⁷син на Тахата, син на Асира, син на Авиасафа, син на Корея, ³⁸син на Исаара, син на Каата, син на Левия, син на Израиля. ³⁹И брат му Асаф, който стоеше отдясно нему: Асаф, син на Варахия, син на Сама, ⁴⁰син на Михаила, син на Ваасия, син на Малхия, ⁴¹син на Етния {В ст. 21, Иетрай.}, син на Зара, син на Адаия, ⁴²син на Етана, син на Зима, син на Семея, ⁴³син на Яата, син на Гирсома, син на Левия. ⁴⁴И братята им Мерариеви потомци, които бяха от ляво: Етан {В гл. 9:16, Иедутун.} син на Кисия {В гл. 15:17, Кусаия.}, син на Авдия, син на Малуха, ⁴⁵син на Асавия, син на Амасия, син на Хелкия, ⁴⁶син на Амсия, син на Вания, син на Самира, ⁴⁷син на Маалия, син на Мусия, син на Мерария, син на Левия; ⁴⁸и братята на левитите, които бяха определени за цялата служба в скинията на Божия дом. ⁴⁹А Аарон и потомците му принасяха принос върху олтара за всеизгарянето и върху кадилния олтар, &lt;като определени&gt; за цялата служба на пресветото място, и да правят умилостивение за Израиля, точно както заповяда Божият слуга Моисей. ⁵⁰И ето Аароновите потомци: негов син, Елеазар; негов син, Финеес; негов син, Ависуй; ⁵¹негов син, Вукий; негов син, Озий; негов син, Зараия; ⁵²негов син, Мераиот; негов син, Амария; негов син, Ахитов; ⁵³негов син, Садок; и негов син, Ахимаас. ⁵⁴И ето жилищата им според заселванията им в пределите им: на Аароновите потомци от семейството на каатците (защото на тях падна &lt;първото&gt; жребие), ⁵⁵на тях дадоха Хеврон в Юдовата земя, с пасбищата около него. ⁵⁶Обаче, нивите на града и селата му дадоха на Халева Ефониевия син. ⁵⁷А на Аароновите потомци дадоха тия Юдови градове: Хеврон прибежищния &lt;град&gt;, Ливна с пасбищата му, Ятир, Естемо с пасбищата му, ⁵⁸Илен {В Ис. Нав. 21:15, Олон.} с пасбищата му, Девир с пасбищата му, ⁵⁹Асан {В Ис. Нав. 21:16, Аин.} с пасбищата му, и Витсемес с пасбищата му, ⁶⁰а от Вениаминовото племе, Гава с пасбищата му, Алемет {В Ис. Нав. 21:18, Алмон.} с пасбищата му, и Анатот с пасбищата му; всичките им градове, според семействата им, бяха тринадесет града. ⁶¹И на Каатовите потомци, останали от семейството на племето, &lt;дадоха се&gt; с жребие десет града от половината Манасиево племе. ⁶²А на Гирсоновите потомци, според семействата им, от Исахаровото племе, от Асировото племе, от Нефталимовото племе и от Манасиевото племе във Васан &lt;се дадоха&gt; тринадесет града. ⁶³На Мерариевите потомци, според семействата им, &lt;дадоха се&gt; с жребие от Рувимовото племе, от Гадовото племе и от Завулоновото племе дванадесет града. ⁶⁴Израилтяните дадоха на левитите тия градове и пасбищата им. ⁶⁵Дадоха с жребие тия градове, споменати по име, от племето на Юдовите потомци, и от племето на Симеоновите потомци, и от племето на Вениаминовите потомци. ⁶⁶А някои от семействата на Каатовите потомци получиха градове за притежанията си от Ефремовото племе. ⁶⁷Дадоха им прибежищните градове: Сихем с пасбищата му, в Ефремовата хълмиста земя; Гезер с пасбищата му, ⁶⁸Иокмеам {Виж. Ис. Нав. 21:22-39, дето някои от тия градове имат други имена.} с пасбищата му, Веторон с пасбищата му, ⁶⁹Еалон с пасбищата му, и Гетримон с пасбищата му, ⁷⁰а, от половината на Манасиевото племе, Анир с пасбищата му, и Вилеам с пасбищата му; &lt;тях дадоха&gt; на семействата на останалите Каатови потомци. ⁷¹На Гирсоновите потомци &lt;дадоха&gt;, от семействата на половината Манасиево племе, Голан във Васан с пасбищата му, и Астарот с пасбищата му; ⁷²от Исахаровото племе Кедес с пасбищата му, Даврат с пасбищата му, ⁷³Рамот с пасбищата му и Аним с пасбищата му; ⁷⁴от Асировото племе, Масал с пасбищата му, Авдон с пасбищата му, ⁷⁵Хукок с пасбищата му, и Роов с пасбищата му; ⁷⁶а, от Нефталимовото племе, Кедес в Галилея с пасбищата му, Амон с пасбищата му, и Кириатаим с пасбищата му. ⁷⁷А на останалите Мерариеви потомци &lt;дадоха&gt;, от Завулоновото племе, Римон с пасбищата му и Тавор с пасбищата му; ⁷⁸а оттатък Иордан при Ерихон, на изток от Иордан, &lt;дадоха&gt;, от Рувимовото племе, Восор в пустинята с пасбищата му, Яса с пасбищата му, ⁷⁹Кедимот с пасбищата му, и Мефаат с пасбищата му; ⁸⁰а, от Гадовото племе, Рамот в Галаад с пасбищата му, Маханаим с пасбищата му, ⁸¹Есевон с пасбищата му и Язир с пасбищата му.

Chapter 7

¹А Исахаровите синове бяха: Тола, Фуа, Ясув {В Бит. 46:13, Фува и Иов.} и Симрон, четирима; ²а Толови синове: Озий, Рафаия, Ериил, Ямай, Евсам и Самуил, началници на бащиния им Толов дом, силни и храбри в поколенията им; в дните на Давида, числото им бе двадесет и две хиляди и шестотин; ³а Озиеви синове: Езраия; и Езраиеви синове; Михаил, Авдия, Иоил и Есия, петима, всички началници. ⁴И с тях, според поколенията им, според бащините им домове, &lt;имаше&gt; полкове войска за бой, тридесет и шест хиляди души; защото имаха много жени и синове. ⁵А братята им, между всичките Исахарови семейства, силни и храбри, всичките преброени според родословията си, бяха осемдесет и седем хиляди души. ⁶Вениаминови синове: Вела, Вехер и Едиил, трима; ⁷а Велови синове: Есвон, Озий, Озиил, Еримот и Ирий, петима, началници на бащини домове, силни и храбри, които се преброиха според родословията си; и бяха двадесет и две хиляди и тридесет и четири души; ⁸а Вехерови синове: Земира, Иоас, Илиезер, Елиоинай, Амрий, Еримот, Авия, Анатот и Аламет; всички тия бяха Вехерови синове. ⁹А броя на родословието им, според поколенията им, бе двадесет хиляди и двеста началници на бащините им домове, силни и храбри. ¹⁰А Едиилов син бе Валаан; а Валаанови синове: Еус, Вениамин, Аод, Ханаана, Зитан, Тарсис и Ахисаар; ¹¹всички тия Едиилови потомци, началници на бащини домове, силни и храбри, бяха седемнадесет хиляди и двеста души, които можеха да излизат на война. ¹²А Суфим и Уфим {В числа 26:29, Суфам и Урам.} бяха Ирови {Според ст. 7, Ириеви.} синове; а Ахиров {Според числа 26:38, Ахирамов.} син бе Усим. ¹³Нефталимови синове; Ясиил {В бит. 46:24 Ясеил.}, Гуний, Есер и Селум {В Бит. 46:24, Силим.} внуци на Вала. ¹⁴Манасиеви синове: Асриил, когото му роди жена му; (а наложницата му сирианката роди Махира Галаадовия баща; ¹⁵а Махир взе за жена &lt;сестрата&gt; на Уфама и Суфама, и името на сестра им бе Мааха); а името на втория бе Салпаад; и Салпаад роди дъщеря. ¹⁶А Махировата жена Мааха роди син и нарече го Фарес; а името на брата му бе Сарес, а синовете му: Улам и Раким; ¹⁷и Уламов син бе Ведан. Тия бяха синовете на Галаада, син на Махира, Манасиевия син. ¹⁸А сестра му Амолехет роди Исуда, Авиезера {В числа 26:30, Иезер.} и Маала. ¹⁹А Семидови синове бяха Ахиан, Тихем, Ликхий и Аниам. ²⁰А Ефремови синове: Сутала; негов син, Веред; негов син, Тахат; негов син, Елеада; негов син, Тахат; ²¹негов син, Завад; негов син, Сутала; и Езер и Елеад; а гетските мъже, които се родиха в това място, ги убиха защото бяха слезли да отнемат добитъка им. ²²А баща им Ефрем жали много дни; и братята му дойдоха да го утешат. ²³Сетне влезе при жена си, която зачна и роди син; и нарече го Верия, по причина на нещастието, което се бе случило в дома му; ²⁴(а дъщеря му бе Сеера, която съгради долния и горния Веторон и Узен-сеера); ²⁵и негов син бе Рефа; негови синове, Ресеф и Тела; негов син, Тахан; ²⁶негов син, Ладан; негов син, Амиуд; негов син, Елисама; ²⁷негов син, Нави; и негов син, Исус. ²⁸А притежанията им и жилищата им бяха Ветил със селата му, и към изток Нааран {В Ис. Нав. 16:7, Наарат.} и към запад Гезер със селата му, и Сихем със селата му, до Газа със селата му; ²⁹а, в пределите на Манасиевите потомци, Ветсан със селата му, Таанах със селата му, Магедон със селата му, и Дор със селата му. В тях се заселиха потомците на Иосифа Израилевия син. ³⁰Асирови синове: Емна, Есуа, Есуий и Верия, тяхна сестра Сера; ³¹а Вериеви синове бяха: Хевер и Малхиил, който е баща на Вирзавит. ³²А Хевер роди Яфлета, Сомира {В ст. 34, Семир.} и Хотама, и тяхна сестра Суя; ³³а Яфлетови синове бяха: Фасах, Вимал и Асуат; тия са Яфлетови синове; ³⁴а Семирови {Според ст. 32, Сомирови.} синове бяха: Ахий, Рога, Ехува и Арам; ³⁵а синовете на брата му Елем: Софа, Емна, Селис и Амал; ³⁶Софови синове бяха: Суа, Арнефер, Согал, Верий, Емра, ³⁷Восор, Од, Сама, Силса, Итран и Веера. ³⁸А Етерови синове бяха: Ефоний, Фасфа и Ара. ³⁹А Улови синове: Арах, Аниил и Рисия. ⁴⁰Всички тия бяха Асирови потомци, началници на бащини домове, отборни, силни и храбри, главни първенци. И броят им, според родословието им, за военна служба, възлизаше на двадесет и шест хиляди мъже.

Chapter 8

¹А Вениамин роди първородния си Вела, втория Асвил, третия Аара, ²четвъртия Ноя и петия Рафа. ³А Велови синове бяха: Адар {В Бит. 46:21, Аред.}, Гира, Авиуд, ⁴Ависуй, Неемана, Ахоа, ⁵Гира, Сефуфан {В числа 26:39, Суфам.} и Урам. ⁶И ето Аодовите синове, които бяха началници на бащините домове на ония, които живееха в Гава, а бидоха заведени в Манахат; ⁷с Нееман, Ахия и Гира който ги заведе, и роди Аза и Ахиуда. ⁸А Саараим роди &lt;синове&gt; в моавската земя след като напусна жените си Усима и Ваара: ⁹от жена си Одеса роди Иоавава, Савия, Миса, Малхама, ¹⁰Еуса, Сахия и Мирма; тия бяха синовете му, началници на бащини домове. ¹¹А от Усима беше родил Авитова и Елфаала. ¹²А Елфаалови синове бяха: Евер Мисаам, Самер, (който съгради Оно, Лод и селата му), ¹³и Верия и Сема {В ст. 21, Семей.}, които бяха началници на бащините домове на живеещите в Еалон, и които изпъдиха гетските жители. ¹⁴А Ахио, Сасак, Еримот, ¹⁵Зевадия, Арад, Адер, ¹⁶Михаил, Есна и Иоха бяха Вериеви синове; ¹⁷и Зевадия, Месулам, Езекий, Хевер, ¹⁸Есмерай, Езлия и Иовав бяха Елфаалови синове; ¹⁹Яким, Зехрий, Завдий, ²⁰Елиинай, Силатай, Елиил, ²¹Адаия, Вераия и Симрат бяха Симееви синове {Ст. 13, Семови.}; ²²а Есфан, Евер, Елиил, ²³Авдон, Зехрий, Анан, ²⁴Анания, Елам, Анатотия, ²⁵Ефадия и Фануил бяха Сасакови синове: ²⁶а Самсерай, Сеария, Готолия, ²⁷Яресия, Илия и Зехрий бяха Ероамови синове, - ²⁸те бяха началници на бащини домове, началници според семействата им; те се заселиха в Ерусалим. ²⁹А в Гаваон се засели Гаваоновият баща &lt;Еил&gt;, името на чиято жена бе Мааха; ³⁰а първородният му син бе Авдон, сетне Сур, Кис, Ваал, Надав, ³¹Гедор, Ахио, Захер {В гл. 9:37, Захария.} ³²и Макелот, &lt;който&gt; роди Сама {В гл. 9:38, Симеам.} и те също се заселиха с брата си в Ерусалим, срещу братята си. ³³А Нир роди Киса; Кис роди Саула; а Саул роди Ионатана, Мелхисуе, Авинадава {В 1 Цар. 14:49, Иисуй.} и Ес-ваала {В 2 Цар. 2:8, Исвостей.}. ³⁴А Ионатановият син бе Мерив-ваал {В 2 Цар. 4:4, Мемфивостей.}, а Мерив-ваал роди Михея. ³⁵А Михееви синове бяха Фитон, Мелех, Тарея и Ахаз. ³⁶А Ахаз роди Иоада {В гл. 9:42, Яра.}, Иоада роди Алемета, Азмавета и Зимрия; а Зимрий роди Моса; ³⁷Моса роди Винея; негов син бе Рафа {В гл. 9:43, Рафаия.}; негов син, Елеаса; негов син, Асиил. ³⁸А Асиил имаше шест сина, чиито имена са тия: Азрикам, Вохеру, Исмаил, Сеария, Авдия и Анан; всички тия бяха Асиилови синове. ³⁹А синовете на брата му Исек бяха: първородният му Улам, вторият Еус и третият Елифалет. ⁴⁰А Уламовите синове бяха силни и храбри мъже, които стреляха с лък, и имаха много синове и внуци, сто и петдесет души. Всички тия бяха от Вениаминовите потомци.

Chapter 9

¹Така целият Израил се преброи по родословия; и, ето, записани са в Книгата на Израилевите и Юдовите Царе. Те бидоха пленени у Вавилон поради беззаконията си. ²А първите жители, които се настаниха в притежанията им, в градовете им, бяха израилтяните, свещениците, левитите и нетинимите. ³И в Ерусалим се заселиха от юдейците, от вениаминците, от ефремците и от манасийците: ⁴Утай, син на Амиуда, син на Амрия, който бе син на Имрия Ваниевия син, от синовете на Фареса Юдовия син; ⁵и от Шелаевците: първородният Асаия и синовете му; ⁶и от Заровите синове: Еуил и братята им, шестстотин и деветдесет души; ⁷а от вениаминците: Салу, син на Месулама, син на Одуия, Асенуевия син, ⁸Евния Ероамовият син, Ила син на Озия, Михриевият син и Месулам, син на Сефатия, син на Рагуила, Евниевия син; ⁹и братята им, според семействата им, деветстотин и петдесет и шест души; всички тия мъже бяха началници на бащини &lt;домове&gt;, според бащините им домове. ¹⁰А от свещениците: Едаия, Иоиарив, Яхин ¹¹и Азария {В Неем. 11:11, Сараия.} син на Хелкия, син на Месулама, който бе син на Садока, син на Мераиота, син на Ахитова, началник на Божия дом; ¹²и Адаия, син на Ероама, син на Пасхора Мелхиевия син, и Маасай син на Адиила, син на Язира, който бе син на Месулама, син на Месилемита Емировия син, ¹³и братята им, началници на бащините им домове, хиляда и седемстотин и шестдесет души, мъже много способни за делото на службата на Божия дом. ¹⁴А от левитите: Семаия, син на Асува, син на Азрикама Асавиевия син от Мерариевите потомци; ¹⁵и Ваквакар, Ерес, Галал и Матания син на Михея, син на Зехрия {В Неем. 11:17, Завдия.} Асафовия син; ¹⁶и Авдия {В Неем. 11:17, Авда.} син на Сомаия {В Неем. 11:17, Самуа.} син на Галала Едутуновия син, и Варахия син на Аса, син на Елкана, който се засели в селата на нетофатците. ¹⁷А вратарите бяха: Селум, Акув, Талмон, Ахиман и братята им; Селум беше началник; ¹⁸те до сега бяха вратари при царската източна врата за полковете на Левиевите потомци; ¹⁹а Селум син на Коре, който бе син на Авиасафа, Коревия син, и братята му от бащиния му дом, Кореевците, бяха над работата на службата, пазачи на входовете на скинията; и бащите им са били стражи на входа на Господния стан; ²⁰по-напред началник над тях беше Финеес Елеазеровият син, с когото бе Господ; ²¹а Захария, Меселемиевият син, беше пазач при входа на шатъра за срещане; ²²всички ония избрани за пазачи при входовете, бяха двеста и дванадесет души. Те, които Давид и гледачът Самуил бяха поставили на службата им, бяха преброени по родословия в селата си. ²³И така те и потомците им надзираваха портите на Господния дом, на дома на скинията като вардеха по ред. ²⁴Вратарите бяха на четирите страни {Еврейски: Ветрове.}, на изток, на запад, на север и на юг. ²⁵А братята им, които бяха по селата си, трябваше да дохождат в определени времена за да бъдат с тях по седем дни. ²⁶Защото тия левити, четиримата главни вратари, оставаха в службата си, и надзираваха стаите и съкровищата на Божия дом. ²⁷Те и нощуваха около Божия дом, защото грижата за него бе &lt;възложена&gt; на тях, и те трябваше да го отварят всяка заран. ²⁸И някои от тях бяха над служебните съдове, защото по брой ги внасяха и по брой ги изнасяха. ²⁹Още някои от тях бяха определени над &lt;другите&gt; вещи, над всичките свещени съдове, и над чистото брашно, виното, дървеното масло, ливана и ароматите. ³⁰А някои от свещеническото съсловие приготовляваха благоуханното миро. ³¹А Мататия, който бе от левитите, първородният на корееца Серум, надзираваше печените в тава &lt;жертви&gt;. ³²И &lt;други&gt; от братята им, от потомците на каатците, бяха над присътствените хлябове за да ги приготовляват всяка събота. ³³И от тях бяха певците, началниците на бащините &lt;домове&gt; на левитите, &lt;които живееха&gt; в стаите свободни &lt;от друго служене&gt;, защото се упражняваха в работата си денем и нощем, ³⁴Тия бяха началници на бащините &lt;домове&gt; на левитите, началници според семействата им; те живееха в Ерусалим. ³⁵А в Гаваон се засели Гаваоновият баща Еил, името на чиято жена бе Мааха: ³⁶а първородният му син бе Авдон, после Сур, Кис, Ваал, Нир, Надав, ³⁷Гедор, Ахио, Захария и Макелот; ³⁸а Макелот роди Симеама: също и те се заселиха с братята си в Ерусалим, срещу братята си. ³⁹А Нир роди Киса; Кис роди Саула; а Саул роди Ионатана, Мелсисуя, Авинадава и Есваала. ⁴⁰А Ионатановият син бе Мерив-ваал; а Мерив-ваал роди Михея. ⁴¹А Михееви синове бяха: Фитон, Мелех, Терея ⁴²и Ахаз, &lt;който&gt; роди Яра; а Яра роди Алемета, Азмавета и Зимрия; а Зимрий роди Моса: ⁴³и Моса роди Винея; а негов син бе Рафаия; негов син, Елеаса; и негов син, Асил. ⁴⁴А Асил имаше шест сина, чиито имена са тия: Азрикам, Вохеру, Исмаил, Сеария, Авдия и Анан; те бяха Асилови синове.

Chapter 10

¹А филистимците воюваха против Израиля; и Израилевите мъже побягнаха от филистимците, и паднаха убити в хълма Гелвуе. ²И в преследването филистимците настигнаха Саула и синовете му; и филистимците убиха Сауловите синове Ионатана, Авинадава и Мелхисуя. ³И като се засилваше боят против Саула, стрелците го улучиха, и той биде наранен от стрелците. ⁴Тогава Саул каза на оръженосеца си: Изтегли меча си та ме прободи с него, да не би да дойдат тия необрязани и се поругаят с мене. Но оръженосецът му не искаше, защото много се боеше. За това Саул взе меча си та падна върху него. ⁵И оръженосецът му като видя, че Саул умря, падна и той на меча си та умря. ⁶Така умря Саул и тримата му сина; и целият му дом умря едновременно. ⁷Тогава всичките Израилеви мъже, които бяха в долината, като видяха, че побягнаха, и че Саул и синовете му умряха, напуснаха градовете си и побягнаха; а филистимците дойдоха та се заселиха в тях. ⁸А на следния ден, когато филистимците дойдоха да съблекат убитите, намериха Саула и синовете му паднали на хълма Гелвуе. ⁹И като го съблякоха, взеха главата му и оръжията му, та ги разпратиха наоколо из филистимската земя за да разнесат известие на идолите си и на людете. ¹⁰И положиха оръжията му в капището на боговете си, а главата му приковаха в Дагоновото капище. ¹¹А когато чуха всичките &lt;жители&gt; на Явис-галаад все що направили филистимците на Саула, ¹²всичките храбри мъже станаха та дигнаха тялото на Саула и телата на синовете му, донесоха ги в Явис, и погребаха костите им под дъба на Явис; и постиха седем дена. ¹³Така умря Саул за престъплението, което извърши против Господа, против Господното слово, което не опази, а още, понеже бе се съвещал със запитвачка на зли духове, за да се допита &lt;до тях&gt;, ¹⁴а до Господа не се допита, затова Той го умъртви, и обърна царството към Давида, Есеевия син.

Chapter 11

¹Тогава целият Израил се събра при Давида в Хеврон и рекоха: Ето, ние сме твоя кост и твоя плът, ²И по-напред още, и докато Саул царуваше, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля, и на тебе Господ твоят Бог каза: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над людете Ми Израиля. ³И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон; и Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля, според Господното слово чрез Самуила. ⁴Тогава Давид и целият Израил отидоха в Ерусалим (който бе Евус), гдето бяха жителите на земята, евусците. ⁵А жителите на Евус рекоха на Давида: Няма да влезеш тук. Обаче, Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град. ⁶И рече Давид: Който пръв удари евусците, той ще бъде военачалник и вожд. И Иоав, Саруиният син, се качи пръв; и стана военачалник. ⁷Тогава Давид се засели в крепостта; затова тя се нарече Давидов град. ⁸И той съгради града околовръст от Мило и наоколо; а Иоав поправи останалата част от града. ⁹И Давид преуспяваше и ставаше по-велик, защото Господ на Силите бе с него. ¹⁰А ето началниците на силните мъже, които имаше Давид, които заедно с целия Израил се подвизаваха с него за царството му, за да го направят цар, според Господното слово относно Израиля. ¹¹А ето изчислението на силните мъже, които имаше Давид: Ясовеам, Ахмоновия син, главен военачалник; той като махаше копието си против триста души &lt;неприятели&gt;, уби ги в едно сражение. ¹²И след него бе ахохиецът Елеазар Додовият син, който бе един от тримата силни мъже. ¹³Той бе с Давида във Фас-дамим {В 1 Цар. 17:1, Ефес-дамим.}, когато филистимците се събраха за бой там, гдето имаше частица земя пълна с ечемик; и когато людете побягнаха пред филистимците, ¹⁴те застанаха всред нивата и я защищаваха и поразиха филистимците; и Господ извърши голямо избавление. ¹⁵После, трима от тридесетте военачалници слязоха до скалата при Давида в одоламската пещера; а филистимският стан бе разположен в рафаимската долина. ¹⁶И като беше Давид тогава в канарата, а филистимският гарнизон бе в това време във Витлеем, ¹⁷и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата; ¹⁸то тия трима пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и като взеха донесоха на Давида. Но Давид отказа да я пие, а я възля Господу, като рече: ¹⁹Да ми не даде моят Бог да сторя това! Да пия ли кръвта на тия мъже, които туриха живота си в опасност? защото с опасност за живота си я донесоха. Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже. ²⁰И Иоавовият брат Ависей беше главен между &lt;другите&gt; трима; защото той като махаше копието си против триста души &lt;неприятели&gt;, уби ги и си придоби име между тримата. ²¹Между тримата той бе по-славен от двамата, и стана им началник; но не стигна до &lt;първите&gt; трима. ²²Ванаия, Иодаевият син, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, - той уби двамата лъвовидни моавски мъже; тоже той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден; ²³при това, той уби египтянина, мъж с голям ръст, пет лакътя висок; в ръката на египтянина имаше копие като кросно на тъкач; а &lt;Ванаия&gt; слезе при него &lt;само&gt; с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие. ²⁴Тия неща стори Ванаия, Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже. ²⁵Ето, той стана по-славен от тридесетте, но не стигна до &lt;първите&gt; трима. И Давид го постави над телохранителите си. ²⁶А {В 2 Цар. 23:24-33 някои от имената, които следват, се пишат различно.} силните мъже между войските бяха: Асаил, Иоавовият брат, Елханан, син на Додо от Витлеем, ²⁷Самот арорецът, Хелис фелонецът, ²⁸Ирас, син на текоеца Екис, Авезер анатонецът, ²⁹Сивехай хустанецът, Илай ахохиецът, ³⁰Маарай нетофатецът, Хелед, син на нетофатеца Ваана, ³¹Итай, син на Риваия от Гавая, &lt;която принадлежеше&gt; на Вениаминовите потомци, Ванаия пиратонецът, ³²Урай от долините Гаас, Авиил арватецът, ³³Азмавет варумецът, Елиава саалвонецът, ³⁴синовете на Асима гизонеца, Ионатан син на арареца Сагий, ³⁵Ахиам син на арареца Сахар, Елифал Уровият син, ³⁶Ефер мехиратецът, Ахия фелонецът, ³⁷Есро кармилецът, Наарай Есвеевият син, ³⁸Иоил, Натановият брат, Мивар Аргиевият син, ³⁹Селек амонецът, Нахарай виротецът, оръженосецът на Иоава Саруиния син, ⁴⁰Ираз иетерецът, Гарив етерецът, ⁴¹Урия хетеецът, Завад Аалаевият син, ⁴²Адина син на рувимеца Сиза, началник на рувимците, и тридесет души с него, ⁴³Анан, син на Мааха, Иосафат митнецът, ⁴⁴Озия астеротецът, Сама и Еиил синове на Хотама ароирецът, ⁴⁵Един син на Симрия, брат му Иоха тисецът, ⁴⁶Елиил маавецът, Еривай и Иосавия Елнаамови синове, Етема моавецът, ⁴⁷Елиил, Овид и Ясиил месоваецът.

Chapter 12

¹И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, &lt;за да се крие&gt; от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война. ²Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина. ³Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй, ⁴гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад, ⁵Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия, ⁶Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците; ⁷и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор. ⁸И някои от гадците се отделиха &lt;та дойдоха&gt; при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете. ⁹&lt;Те бяха&gt;: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият; ¹⁰Мисмана, четвъртият; Еремия, петият; ¹¹Атай, шестият; Елиил, седмият; ¹²Иоанан, осмият; Елзавад, деветият; ¹³Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият. ¹⁴Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, &lt;между&gt; &lt;тях&gt;, беше над сто &lt;войници&gt;, а който беше най-горен, беше над хиляда. ¹⁵Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато &lt;реката&gt; заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад. ¹⁶Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата. ¹⁷А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако &lt;сте дошли&gt; за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това. ¹⁸Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, &lt;и рече&gt;: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си. ¹⁹И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни. ²⁰А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди. ²¹Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници. ²²Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия. ²³И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово: ²⁴от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой; ²⁵от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой; ²⁶от левийците, четири хиляди и шестстотин души; ²⁷а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души, ²⁸и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника; ²⁹а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом; ³⁰от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом; ³¹от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар; ³²от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед; ³³от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце; ³⁴от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци; ³⁵от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой; ³⁶от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй; ³⁷а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой. ³⁸Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар. ³⁹И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях. ⁴⁰Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.

Chapter 13

¹Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници; ²и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас; ³и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни. ⁴И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде. ⁵Тогава Давид събра целия Израил от египетския &lt;поток&gt; Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим. ⁶И Давид отиде с целия Израил във Ваала, &lt;то ест&gt;, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите. ⁷И &lt;като изнесоха&gt; Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата. ⁸И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби. ⁹А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха. ¹⁰И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога. ¹¹И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, &lt;както се казва и&gt; до днес. ¹²И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег? ¹³Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома. ¹⁴И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

Chapter 14

¹Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща. ²И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля. ³И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери. ⁴И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон, ⁵Евар, Елисуа, Елфалет, ⁶Ногах, Нефег, Явия, ⁷Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет. ⁸А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях. ⁹И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим. ¹⁰Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти. ¹¹И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}. ¹²И &lt;филистимците&gt; оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън. ¹³И филистимците пак нахлуха в долината. ¹⁴Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците. ¹⁵И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество. ¹⁶И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер. ¹⁷И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.

Chapter 15

¹След това &lt;Давид&gt; си построи &lt;и други&gt; къщи в Давидовия град; приготви и място за Божия ковчег, и постави шатър за него. ²Тогава рече Давид: Не бива да дигат Божия ковчег други освен левитите, защото тях избра Господ да носят Божия ковчег и да Му слугуват винаги. ³И Давид събра целия Израил в Ерусалим за да пренесат Господния ковчег на мястото, което беше приготвил за него. ⁴Давид събра Аароновите потомци и левитите; ⁵от Каатовите потомци, началника Уриил и братята му, сто и двадесет души; ⁶от Мерариевите потомци началника Асаия и братята му, двеста и двадесет души; ⁷от Гирсоновите потомци, началника Иоил и братята му, сто и тридесет души; ⁸от Елисафановите потомци, началника Семаия и братята му, двеста души; ⁹от Хевроновите потомци, началника Елиил и братята му, осемдесет души; ¹⁰от Озииловите потомци, началника Аминадав и братята му, сто и двадесет души. ¹¹И Давид повика свещениците Садок и Авиатар и левитите Уриил, Асаия, Иоил, Семаия, Емиил и Аминадав, та им рече: ¹²Вие сте началници на бащините &lt;домове&gt; на левитите; осветете се вие и братята ви за да пренесете ковчега на Господа Израилевия Бог на &lt;мястото&gt;, което съм приготвил за него. ¹³Защото, понеже първия път вие не &lt;го дигнахте&gt;, Господ нашият Бог нанесе поражения върху нас, защото не Го потърсихме според както е заповядано. ¹⁴И тъй, свещениците и левитите осветиха себе си за да пренесат ковчега на Господа Израилевия Бог. ¹⁵(Левийците &lt;бяха, които&gt; носеха Божия ковчег с върлините горе на рамената си, както заповяда Моисей, според Господното слово). ¹⁶И Давид каза на левитските началници да поставят братята си певците с музикални инструменти, псалтири и арфи и кимвали, за да свирят весело със силен глас. ¹⁷И така левитите поставиха Емана, Иоилевия син, а от братята му Асафа Варахииния син; а от братята им, Мерариевите потомци, Етана Кисиевия син; ¹⁸и с тях братята им от втория чин, вратарите Захария, Вена, Яазиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Ванаия, Маасия, Мататия, Елифалей, Микнеия, Овид-едом и Еиил. ¹⁹Така, певците Еман, Асаф и Етан &lt;се определиха&gt; да дрънкат с медни кимвали; ²⁰а Захария, Азиил, Семирамот, Ехиил, Уний, Елиав, Маасия и Ванаия с псалтири по Аламот; ²¹а Мататия, Елифалей, Минеия, Авид-едом, Еиил и Азазия, с арфи по Семинит, за да ръководят пеенето. ²²А Ханания, главен певец на левитите, ръководеше пеенето, понеже бе изкусен. ²³А Варахия и Елкана бяха вратари за ковчега. ²⁴А свещениците на Севания, Иосафат, Натанаил, Амасий, Захария, Ванаия и Елиезер свиреха с тръбите пред Божия ковчег; а Овид-едом и Ехия бяха вратари за ковчега. ²⁵И тъй, Давид и Израилевите старейшини и хилядниците отидоха да дигнат с веселие ковчега на Господния завет от Овид-едомовата къща. ²⁶И понеже Бог помагаше на левитите, които носеха ковчега на Господния завет, те пожертвуваха седем юнеца и седем овена. ²⁷И Давид бе облечен с одежда от висон както и всичките левити, които носеха ковчега и певците, и Ханания ръководител на певците; а Давид носеше ленен ефод. ²⁸Така целият Израил възвеждаше ковчега на Господния завет с възклицание, с глас от рог, с тръби и с кимвали, като свиреха с псалтири и с арфи. ²⁹А когато ковчегът на Господния завет влизаше в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше, презря го в сърцето си.

Chapter 16

¹Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. ²И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име. ³И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде. ⁴И определи известни левити да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господа Израилевия Бог: ⁵първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали; ⁶а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. ⁷Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, &lt;с тия думи: -&gt; ⁸Славословете Господа: призовавайте името Му; Възвестявайте между народите делата Му. ⁹Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела. ¹⁰Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа. ¹¹Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги. ¹²Помнете пречудните дела, които е извършил, Знаменията Му и съдбите на устата Му, ¹³Вие, потомство на Неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови. ¹⁴Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят. ¹⁵Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, ¹⁶&lt;Завета&gt;, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака, ¹⁷Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет, ¹⁸Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви, ¹⁹Когато бяхте малцина на брой, Малцина и пришелци в нея, ²⁰И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царство в други люде. ²¹Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи, ²²&lt;Казвайки&gt;: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми. ²³Пейте Господу, &lt;жители&gt; &lt;на&gt; целия свят; Благовествувайте из ден в ден спасението Му. ²⁴Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела. ²⁵Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове. ²⁶Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата, ²⁷Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му. ²⁸Отдайте Господу, вие, семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила. ²⁹Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос, и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето. ³⁰Треперете пред Него, &lt;жители на&gt; целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати. ³¹Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува. ³²Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях. ³³Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света. ³⁴Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века; ³⁵И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала. ³⁶Благословен да бъде Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа. ³⁷Тогава &lt;Давид&gt; остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден; ³⁸&lt;остави&gt; и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари; ³⁹и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон, ⁴⁰за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля; ⁴¹и с тях &lt;постави&gt; Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото Неговата милост е до века; ⁴²и при тях, &lt;то ест, при&gt; Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари. ⁴³И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си.

Chapter 17

¹А като се настани Давид в къщата си, рече Давид на пророк Натана: Виж, аз живея в кедрова къща, а ковчегът на Господния завет &lt;стои&gt; под завеси. ²И Натан каза на Давида: Стори всичко, що е в сърцето ти, защото Бог е с тебе. ³Но през същата нощ Господното слово дойде към Натана и рече: ⁴Иди, кажи на слугата Ми Давида: Така говори Господ: Ти няма да Ми построиш дом, в който да обитавам, ⁵защото от деня, когато изведох Израиля &lt;от Египет&gt;, дори до днес, не съм обитавал в дом, но съм ходил из шатър в шатър и из скиния &lt;в скиния&gt;. ⁶В кое от всичките места, гдето съм ходил с целия Израил, говорих Аз някога на някой от Израилевите съдии, на които заповядах да пасат людете Ми, като казах: Защо Ми не построихте кедров дом? ⁷Сега, прочее, така да кажеш на слугата Ми Давид: Така каза Господ на Силите: Аз те взех от кошарата, от подир стадото, за да бъдеш вожд на людете Ми Израиля; ⁸и съм бил с тебе на всякъде, гдето си ходил, и изтребих всичките ти неприятели пред тебе, и направих името ти да е както името на великите, които са на земята. ⁹И ще определя мястото за людете Си Израиля и ще ги насадя, та ще обитават на своето собствено място и няма да се преместят вече; и тези които вършат неправда няма вече да ги притесняват, както по-напред, ¹⁰и както от времето, когато поставих съдии над людете Си Израиля; и ще покоря всичките ти неприятели. При това ти явявам, че Господ ще ти съгради дом. ¹¹Когато се навършат дните ти, та трябва да отидеш при бащите си, ще въздигна потомеца ти подир тебе, който ще бъде един от твоите синове, и ще утвърдя царството му. ¹²Той ще Ми построи дом; и Аз ще утвърдя престола му до века. ¹³Аз ще му бъда отец, и той ще Ми бъде син; и няма да отнема милостта Си от него, както я отнех от оногова, който бе преди тебе; ¹⁴но ще го закрепя в Моя дом и в Моето царство до века; престолът му ще бъде утвърден до века. ¹⁵И Натан говори на Давида точно според тия думи и напълно според това видение. ¹⁶Тогава цар Давид влезе та седна пред Господа и рече: Кой съм аз, Господи Боже, и какъв е моят дом, та си ме довел до това &lt;положение&gt;? ¹⁷Но даже и това бе малко пред очите Ти, Боже; а Ти си говорил &lt;още&gt; за едно дълго бъдеще за дома на слугата Си, и благосклонно си погледнал на мене, като на човек от висока степен, Господи Боже. ¹⁸Какво повече може &lt;да&gt; Ти &lt;рече&gt; Давид за честта сторена на слугата Ти? защото Ти познаваш слугата Си. ¹⁹Господи, заради слугата Си и според Своето сърце, Ти си сторил всичко за това велико дело, за да явиш всички &lt;тия&gt; велики дела. ²⁰Господи, няма подобен на Тебе, според всичко, що сме чули с ушите си. ²¹И кой друг народ на света е както Твоите люде Израил, при когото Бог дойде да го откупи за Свои люде, за да придобиеш име чрез велики и ужасни дела, като изпъди Ти народите пред людете Си, които си откупил от Египет? ²²Защото си направил людете Си Израиля Свои люде до века; и Ти, Господи, им стана Бог. ²³И сега, Господи, нека се утвърди до века думата, която си говорил за слугата Си и за дома му, и стори както си говорил. ²⁴Нека се утвърди; така щото да се възвеличи името Ти до века, та да казват: Господ на Силите, Израилевият Бог, е Бог на Израиля; и нека бъде утвърден пред Тебе домът на слугата Ти Давида. ²⁵Защото Ти, Боже мой, откри на слугата Си, че ще му съградиш дом; затова слугата Ти намери &lt;сърцето си&gt; разположено да се помоли пред Тебе. ²⁶И сега, Господи, Ти си Бог, и си обещал тия блага на слугата Си; ²⁷сега, прочее, благоволи да благословиш дома на слугата Си, за да пребъдва пред Тебе до века, защото Ти, Господи, си &lt;го&gt; благословил и ще бъде благословен до века.

Chapter 18

¹След това Давид порази филистимците и ги покори, и отне Гет и селата му от ръката на филистимците. ²Порази и моавците; и моавците станаха Давидови слуги и плащаха данък. ³Давид още порази совския цар Ададезер в Емат, като &lt;последният&gt; отиваше да утвърди властта си на реката Евфрат. ⁴Давид му отне хиляда колесници, седем хиляди конници и двадесет хиляди пешаци и Давид пресече жилите на всичките колеснични коне, само че запази от тях за сто колесници. ⁵И когато дамаските сирийци дойдоха за да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази от сирийците двадесет и две хиляди мъже. ⁶Тогава Давид постави гарнизони в дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. ⁷И Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезера, та ги донесе в Ерусалим. ⁸И от Тиват и от Хун, Ададезерови градове, Давид взе твърде много мед, от която Соломон направи медното море, стълбовете и медните съдове. ⁹А ематският цар Той, когато чу, че Давид поразил всичката сила на совския цар Ададезер, ¹⁰прати сина си Адорам при цар Давида за да го поздрави и да го благослови понеже се бил против Ададезера и го поразил, защото Ададезер &lt;често&gt; воюваше против Тоя. И &lt;Адорам донесе със себе си&gt; всякакви златни, сребърни и медни съдове; ¹¹па и тях цар Давид посвети на Господа, заедно със среброто и златото, което беше отнел от всичките народи, от Едом, от Моав, от амонците, от филистимците и от Амалика. ¹²При това, Ависей, Саруиният син, порази осемнадесет хиляди едомци в долината на солта. ¹³И постави гарнизони в Едом, и всичките едомци се подчиниха на Давида. И Господ запазваше Давида където и да отиваше. ¹⁴Така Давид царува над целия Израил, и съдеше всичките си люде и им раздаваше правда. ¹⁵А Иоав, Саруиният син беше над войската; а Иосафат, Ахилудовият син, летописец; ¹⁶а Садок, Ахитововият син и Авимелех, Авиатаровият син, свещеници; а Суса, секретар; ¹⁷а Ванаия, Иодаевият син, беше над херетците и фелетците; а Давидовите синове бяха първенци около царя.

Chapter 19

¹След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му &lt;Анун&gt;. ²Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат, ³първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята? ⁴Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати. ⁵И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати &lt;човеци&gt; да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете. ⁶А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова. ⁷И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват. ⁸И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже. ⁹А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето. ¹⁰А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците; ¹¹а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците. ¹²И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна. ¹³Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно. ¹⁴И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него. ¹⁵А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим. ¹⁶А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката &lt;Евфрат&gt;, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело. ¹⁷И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него. ¹⁸Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците &lt;мъжете на&gt; седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак. ¹⁹И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.

Chapter 20

¹След една година, във времето когато царете отиват на война, Иоав изведе &lt;всичката&gt; сила на войската, и, като опустоши земята на амонците, дойде та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Иоав порази Рава и я съсипа. ²И Давид взе от главата на царя им короната му, и намери, че тежеше един златен талант, и по нея имаше скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида; и той изнесе из града твърде много користи. ³Изведе и людете, които бяха в него, та ги пресече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим. ⁴След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифая, от синовете на исполина; и &lt;филистимците&gt; бяха победени. ⁵И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач. ⁶Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста &lt;на ръцете си&gt; и по шест пръста &lt;на нозете си, всичко&gt; двадесет и четири; също и той бе се родил на исполина; ⁷а когато се закани на Израиля Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби. ⁸Тия бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

Chapter 21

¹Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля. ²И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им. ³А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля? ⁴Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим. ⁵И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож. ⁶А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава. ⁷Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля. ⁸Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост. ⁹И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки: ¹⁰Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе. ¹¹Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ: ¹²Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни &lt;да поразява&gt; Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил. ¹³И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна. ¹⁴И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля. ¹⁵И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше &lt;людете&gt;: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна. ¹⁶И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си. ¹⁷И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби. ¹⁸Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна. ¹⁹И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име. ²⁰И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито). ²¹И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята. ²²Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете. ²³А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам. ²⁴А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за &lt;жертва&gt; Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя. ²⁵И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка. ²⁶И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън &lt;паднал&gt; върху олтара за всеизгарянето. ²⁷Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му. ²⁸В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, &lt;започна да&gt; принася жертви там. ²⁹Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон. ³⁰Но Давид не можеше да иде пред &lt;скинията&gt; да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

Chapter 22

¹Тогава рече Давид: Това е домът на Господа Бога, и това е олтарът за всеизгаряне за Израиля. ²И Давид заповяда да съберат чужденците, които бяха в Израилевата земя; и накара каменосечци да изсекат и издялат камъни за построяването на Божия дом. ³Давид приготви и много желязо за гвоздеи, за вратите на портите и за скобите, и мед &lt;толкоз&gt; много, &lt;щото&gt; превишаваше теглото, ⁴и кедрови дървета без брой; защото сидонците и тиряните донасяха на Давида много кедрови дървета. ⁵Защото Давид си казваше: Понеже син ми Соломон е млад и нежен, и домът, който ще се построи Господу, трябва да бъде извънредно великолепен, прочут и славен в цялата вселена, затова ще направя приготовление за него. И тъй, Давид направи голямо приготовление преди смъртта си. ⁶Тогава повика сина си Соломона, та му заръча да построи дом за Господа Израилевия Бог. ⁷И Давид каза на Соломона: Сине мой, аз пожелах в сърцето си да построя дом за името на Господа моя Бог; ⁸но Господното слово дойде до мене, което каза: Много кръв си пролял, и големи войни си водил; ти няма да построиш дом за името Ми, защото си пролял много кръв на земята пред Мене. ⁹Ето, ще ти се роди син, който ще бъде спокоен човек, защото ще го успокоя от всички неприятели около него; понеже Соломон {Т.е., Мирен.} ще му бъде името, и в неговите дни ще дам мир и тишина на Израиля; ¹⁰той ще построи дом за името Ми; и той ще Ми бъде син, и Аз ще му бъда Отец, и ще утвърдя престола на царството му над Израиля до века. ¹¹Сега, сине мой, Господ да бъде с тебе; а ти да благоуспееш, та да построиш дома на Господа твоя Бог, както Той е говорил за тебе. ¹²Само да ти даде Господ мъдрост и разум, и да те упътва за &lt;управляването на&gt; Израиля, за да пазиш закона на Господа твоя Бог. ¹³Ако внимаваш да изпълняваш повеленията и съдбите, които Господ заповяда на Моисея за Израиля, тогава ще благоуспееш. Бъди силен и храбър, не бой се, и не се страхувай. ¹⁴И, ето, аз, в смирението си, приготвил съм за Господния дом сто хиляди таланта злато, и един милион таланта сребро, а мед и желязо без тегло, защото е много; приготвил съм и дървета и камъни, на които може ти да притуриш. ¹⁵А имам и доста много работници - каменосечци, зидари, дърводелци и работници изкусни във всякакъв вид работа. ¹⁶Златото, среброто, медта и желязото са без брой. Стани та действувай; и Господ да бъде с тебе! ¹⁷Давид заповяда и на всичките Израилеви първенци да помагат на сина му Соломона, &lt;като каза&gt;: ¹⁸Не е ли с вас Господ вашият Бог? и не даде ли ви спокойствие от всякъде? защото предаде в моята ръка жителите на тая земя; и земята се подчини пред Господа и пред Неговите люде. ¹⁹Утвърдете, прочее, сърцето си и душата си да търсите Господа вашия Бог; и станете та постройте светилището на Господа Бога, за да донесете ковчега на Господния завет и светите Божии вещи в дома, който ще се построи за Господното име.

Chapter 23

¹Така Давид, като остаря и се насити с дни, направи сина си Соломона цар над Израиля. ²И събра всичките Израилеви първенци, и свещениците и левитите. ³А левийците бяха преброени от тридесет годишна възраст и нагоре; и като се преброиха мъжете един по един, броят им бе тридесет и осем хиляди души, ⁴от които двадесет и четири хиляди да надзирават делото на Господния дом, а шест хиляди да бъдат управители и съдии, ⁵четири хиляди вратари, и четири хиляди да хвалят Господа с инструментите, които направих, &lt;рече Давид&gt;, за да хвалят с тях &lt;Господа&gt;. ⁶И Давид ги раздели на отреди според Левиевите синове, Гирсона, Каата и Мерария. ⁷От Гирсоновците бяха Ладан и Семей. ⁸Ладанови синове бяха: Ехиил - главният, Зетам и Иоил, трима. ⁹Семееви синове: Селомит, Азиил и Аран, трима. Тия бяха началници на Ладановите бащини &lt;домове&gt;. ¹⁰А Семееви синове: Яат, Зиза, Еус и Верия. Тия четирима бяха Семееви синове. ¹¹А Яат бе главният и Зиза вторият; а Еус и Верия нямаха много синове, затова бяха преброени заедно като един бащин дом. ¹²Каатови синове бяха: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил, четирима. ¹³Амрамови синове: Аарон и Моисей. А Аарон бе отделен, той и синовете му, за да освещават пресветите неща за всякога, да кадят пред Господа, да Му служат, и да благославят в Неговото име за винаги. ¹⁴А синовете на Божия човек Моисей, се числяха между Левиевото племе. ¹⁵Синовете на Моисея бяха: Гирсам и Елиезер. ¹⁶От Гирсамовите синове, Суваил бе главният. ¹⁷И Елиезеровият син беше Равия - главният. Елиезер нямаше други синове; а Равиевите синове бяха премного. ¹⁸От Исааровите синове, Селомит бе главният. ¹⁹Хевроновите синове: Ерия, първият; Амария, вторият; Язиил, третият; и Екамеам, четвъртият. ²⁰Азииловите синове: Михей, първият; и Есия, вторият. ²¹Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий. Маалиеви синове: Елеазар и Кис. ²²А Елеазар умря без да има синове, а само дъщери; затова братовчедите им, Кисовите синове, ги взеха &lt;за жени&gt;. ²³Мусиеви синове бяха: Маалий, Едер и Еримот, трима. ²⁴Тия бяха левийците, според бащините си домове, началници на бащините си &lt;домове&gt; според преброяването си, броени един по един по име, които извършваха работите по службата на Господния дом, от двадесет годишна възраст и нагоре. ²⁵Защото Давид рече: Господ Израилевият Бог успокои людете Си, за да живеят в Ерусалим за винаги. ²⁶При това, не ще има нужда вече левитите да носят скинията и всичките нейни вещи за службата й; ²⁷защото, според последните думи на Давида, левийците бяха преброени от двадесет годишна възраст нагоре. ²⁸Понеже тяхната работа бе да помагат на Аароновите потомци в службата на Господния дом, в дворовете, в стаите, в очистването на всичките свети неща, - във &lt;всичката&gt; работа на службата на Господния дом, ²⁹също &lt;в грижата&gt; за присътствените хлябове, за чистото брашно на хлебните приноси, било за безквасните кори, или за нещата, които се пекат в тава, или за препечените, и от всякаква мярка и големина, ³⁰и всяка заран да стоят за да славят и хвалят Господа, тоже и вечер, ³¹и да принасят Господу всичките всеизгаряния в съботите, на новолунията, и на празниците, по число, според определеното за тях, всякога пред Господа, ³²и да пазят заръчаното за шатъра за срещане, и заръчаното за светилището, и заръчаното от братята си Аароновите потомци по службата на Господния дом.

Chapter 24

¹Ето отредите на Аароновите потомци, Ааронови синове бяха: Надав, Авиуд, Елеазар, и Итамар. ²А Надав и Авиуд умряха преди баща си и нямаха чада; за това, Елеазар и Итамар свещенодействуваха. ³И Давид, заедно със Садока от Елеазаровите потомци, ги разпредели според наредената за тях работа. ⁴А от Елеазаровите потомци се намериха повече началници отколкото от Итамаровите потомци, и &lt;според това&gt; бидоха разпределени: от Елеазаровите потомци имаше шестнадесет началника на бащини домове, а от Итамаровите потомци, според бащините им домове, осем &lt;началника&gt;. ⁵Разпределиха и едните и другите с жребий; защото имаше управители на светилището и управители на Божия &lt;дом&gt;, както от Елеазаровите потомци, така и от Итамаровите потомци. ⁶И секретарят Семаия, Натаналовият син, който бе от левитите, ги записа в присъствието на царя, на първенците, на свещеника Садока, на Ахимелеха, Авиатаровия син и на началниците на бащините &lt;домове&gt; на свещениците и на левитите, като се вземеше един бащин дом от Елеазара и един от Итамара. ⁷А първият жребий излезе за Иоиарива, вторият за Едаия, ⁸третият за Харима, четвъртият за Сеорима, ⁹петият за Мелхия, шестият за Меиамина, ¹⁰седмият за Акоса, осмият за Авия, ¹¹деветият за Иисуя, десетият за Сехания, ¹²единадесетият за Елиасива, дванадесетият за Якима, ¹³тринадесетият за Уфа, четиринадесетият за Есевава, ¹⁴петнадесетият за Велга, шестнадесетият за Емира, ¹⁵седемнадесетият за Изира, осемнадесетият за Афисиса, ¹⁶деветнадесетият за Петаия, двадесетият за Езекиила, ¹⁷двадесет и първият за Яхаина, двадесет и вторият за Гамула, ¹⁸двадесет и третият за Делаия, и двадесет и четвъртият за Маазия. ¹⁹Тоя беше редът на служението им, според който да влизат в Господния дом, по наредбата &lt;дадена&gt; им чрез баща им Аарона, според както му бе заповядал Господ Израилевият Бог. ²⁰А останалите левийци бяха: от Амрамовите потомци, Суваил; от Суваиловите синове, Ядаия; ²¹от Равия, от Равиевите синове, Есия първият; ²²от исаарците, Селомот; от Селомотовите синове, Яат; ²³а &lt;Хевронови&gt; синове Ерия, &lt;първият;&gt; Амария, вторият; Яазиил, третият; Екамеам, четвъртият; ²⁴от Озииловите синове, Михей; от Михеевите синове, Самир; ²⁵Михеев брат бе Есия; от Есиевите синове, Захария; ²⁶Мерариеви синове бяха: Маалий и Мусий; Яазиевият син, Вено; ²⁷Мерариеви потомци чрез Яазия: Вено, Соам, Закхур и Иврий. ²⁸от Маалия бе Елеазар, който нямаше синове; ²⁹от Киса, Кисовият син Ерамеил; ³⁰и Мусиеви синове: Маалий, Едер и Еримот. Тия бяха левиевите потомци според бащините им домове. ³¹Както братята им, Аароновите потомци, така и те хвърлиха жребия в присъствието на цар Давида, на Садока, на Ахимелеха и на началниците на бащините &lt;домове&gt; на свещениците и на левитите, както за по-главните си бащини &lt;домове&gt;, така и за по-малките си братя.

Chapter 25

¹При това, Давид и военачалниците определиха за службата някои от Асафовите, Емановите и Едутуновите синове да пророкуват с арфи, с псалтири и с кимвали; а броят на ония, които се занимаваха с тая служба беше: ²от Асафовите синове: Закхур, Иосиф, Натания и Асарила, Асафови синове, под наставлението на Асафа, който пророкуваше по наредбата на царя; ³от Едутуна, Едутуновите синове: Годолия, Езрий, Исаия, &lt;Семей&gt;, Асавия и Мататия, шестима, под наставлението на баща си Едутуна, който пророкуваше с арфа и славословеше Господа; ⁴от Емана, Емановите синове: Вукия, Матания, Озиил, Суваил, Еримот, Анания, Ананий, Елиата, Гидалтий, Ромамтиезер, Иосвекаса, Малотий, Отир и Маазиот; ⁵всички тия бяха синове на царския гледач в Божиите слова Еман, &lt;определен&gt; да свири високо с рога. И Бог даде на Емана четиринадесет сина и три дъщери. ⁶Всички тия, под наставлението на баща си, бяха певци в Господния дом с кимвали, псалтири и арфи за службата на Божия дом; а Асаф, Едутун и Еман бяха под нареждането на царя. ⁷И броят им, заедно с братята им, обучени в Господните пеения, всичките изкусни, беше двеста и осемдесет и осем души. ⁸А те хвърлиха жребия за реда на служенето си, малък и голям, учител и ученик, наравно. ⁹И първият жребий излезе за Асафа, &lt;тоест за сина му&gt; Иосифа; вторият за Годолия, - той, братята му и синовете му бяха дванадесет души; ¹⁰третият за Закхура, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹¹четвъртият, за Езрий, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹²петият, за Натания, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹³шестият, за Вукия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁴седмият, за Асарила, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁵осмият, за Исаия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁶деветият, за Матания, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁷десетият, за Семея, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁸единадесетият, за Азареила, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ¹⁹дванадесетият, за Асавия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁰тринадесетият, за Суваила, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²¹четиринадесетият, за Мататия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²²петнадесетият, за Еримота, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²³шестнадесетият, за Анания, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁴седемнадесетият, за Иосвекаса, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁵осемнадесетият, за Анания, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁶деветнадесетият, за Малотия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁷двадесетият, за Елиата, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁸двадесет и първият, за Отира, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ²⁹двадесет и вторият, за Гидалтия, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ³⁰двадесет и третият, за Маазиота, - той, синовете му и братята му дванадесет души; ³¹и двадесет и четвъртият, за Ромамтиезера, - той, синовете му и братята му дванадесет души.

Chapter 26

¹За отредите на вратарите: от Кореевците бе Меселемия, Кореевият потомец, от Асафовите синове. ²А Меселемиеви синове бяха: Захария, първородният; Едиил, вторият; Зевадия, третият; Ятниил, четвъртият; ³Елам, петият; Иоанан, шестият; и Елиоинай, седмият. ⁴И Овид-едомови синове: Семаия, първородният; Иозавад, вторият; Иоах третият; Сахар четвъртият; Натанаил, петият; ⁵Амиил, шестият; Исахар, седмият; и Феулатай, осмият; защото Бог го благослови. ⁶А на сина му Семаия се родиха синове, които властвуваха над бащиния си дом, защото бяха силни и храбри мъже: ⁷Семаевите синове бяха: Офний, Рафаил, Овид, Елзавад, чиито братя, Елиу и Семахия, бяха храбри мъже. ⁸Всички тия от Овид-едомовите потомци, те, синовете им и братята им от Овид-едома, силни и способни за службата, бяха шестдесет и двама души. ⁹А Меселемия имаше осемнадесет храбри синове и братя. ¹⁰А синовете на Оса от Мерариевите потомци бяха: Симрий, първият, (защото, ако и да не беше първороден, пак баща му го направи пръв); ¹¹Хелкия, вторият; Тевалия, третият; и Захария четвъртият, Всичките синове и братя на Оса бяха тринадесет души. ¹²От тия се образуваха отредите на вратарите, ще каже на главните мъже, имащи заръчвания наравно с братята си да слугуват в Господния дом. ¹³И за всяка порта хвърлиха жребий, малък и голям еднакво според бащините си домове. ¹⁴И жребият за Селемия падна към изток. Тогава хвърлиха жребий за сина му Захария, мъдър съветник; и на него жребият излезе към север; ¹⁵за Овид-едома към юг, а за синовете му влагалището; ¹⁶за Суфима и Оса към запад, с портата Салехет, при пътя, който върви нагоре, стража срещу стража. ¹⁷Към изток бяха шестима левити, към север четирима на ден, към юг четирима на ден, и към влагалището по двама; ¹⁸в Парвар към запад, четирима към пътя, &lt;който върви на горе&gt;, и двама в Парвар. ¹⁹Тия бяха отредите на вратарите между кореевите потомци и Мерариевите потомци. ²⁰А от левитите Ахия бе над съкровищата на Божия дом и над съкровищата на посветените неща. ²¹Ладанови синове: синовете на гирсонеца Ладан, началници на бащините &lt;домове&gt; на гирсонеца Ладан, бяха Ехиил; ²²а Ехииловите синове, Зетан и брат му Иоил, бяха над съкровищата на Господния дом. ²³От Амрамовците, Исааровците, Хевроновците и Озииловците, ²⁴Суваил, син на Гирсама, Моисеевия син, бе надзирател над съкровищата. ²⁵А братята му от Елиезера, чийто син бе Равия, а негов син Исаия, негов син Иорам, негов син Зехрий, а негов син Селомит; - ²⁶тоя Селомит и братята му бяха над всичките съкровища на посветените неща, които посветиха цар Давид, първенците на бащините &lt;домове&gt;, хилядниците, стотниците и военачалниците. ²⁷От користите, вземани в боевете, бяха посветили за построяването на Господния дом. ²⁸Също и всичко, каквото бяха посветили гледачът Самуил, Саул Кисовият син, Авенир Нировият син, и Иоав Саруиният син, - &lt;всичко&gt; посветено от кого да било, - бе под ръката на Селомита и на братята му. ²⁹От Исааровците: Ханания и синовете му бяха надзиратели и съдии над Израиля за външните дела. ³⁰От Хевроновците: Асавия и братята му, хиляда и седемстотин храбри мъже, бяха надзиратели над Израиля отсам Иордан, на запад, за всичките Господни дела и за слугуването на царя. ³¹Между Хевроновците Ерия беше началник, между Хевроновците, според поколенията им, според бащините им &lt;домове&gt;. В четиридесетата година на Давидовото царуване те бяха прегледани, и между тях се намериха силни и храбри мъже в Язир Галаад. ³²И братята му, храбри мъже, бяха две хиляди и седемстотин началници на бащини &lt;домове&gt;, които цар Давид постави над рувимците, гадците и половината Манасиево племе за всяко Божие дело и за царските работи.

Chapter 27

¹А според преброяването им израилтяните, &lt;то ест&gt;, началниците на бащините &lt;домове&gt;, хилядниците, стотниците, и чиновниците им, които слугуваха на царя във всичко, що се касаеше до отредите, които влизаха &lt;в служба&gt; и излизаха от месец на месец през всичките месеци на годината, бяха двадесет и четири хиляди във всеки отред. ²Над първия отред, за първия месец, бе Ясовеам, Завдииловият син; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ³Той беше от Фаресовите потомци първенец на всички военачалници, за първия месец. ⁴И над отреда за втория месец беше ахохецът Додай, с Макелот за първенец на неговия отред; също и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ⁵Третият военачалник за третия месец беше Ванаия, син на свещеник Иодай, главен; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ⁶Това е оня Ванаия, който бе силният между тридесетте, и над тридесетте; и в неговия отред беше син му Амизавад. ⁷Четвъртият &lt;военачалник&gt;, за четвъртия месец, бе Иоавовият брат Асаил, и с него син му Зевадия; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ⁸Петият военачалник за петия месец бе езраецът Самот; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ⁹Шестият &lt;военачалник&gt; за шестия месец, бе Ирас, син на текоеца Екис; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹⁰Седмият &lt;военачалник&gt;, за седмия месец бе фелонецът Хелис, от ефремците; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹¹Осмият &lt;военачалник&gt;, за осмия месец, бе хусатецът Сивехай, от Заровците; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹²Деветият &lt;военачалник&gt;, за деветия месец, бе анатотецът Авиезер, от вениаминците; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹³Десетият &lt;военачалник&gt;, за десетия месец, бе нетофатеца Маарай, от Заровците; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹⁴Единадесетият &lt;военачалник&gt;, за единадесетия месец, бе пиратонецът Ванаия от ефремците; и в неговия отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹⁵Дванадесетият &lt;военачалник&gt;, за дванадесетия месец, бе нетофатецът Хелдай, от Готониила; и неговият отред имаше двадесет и четири хиляди души. ¹⁶После, над Израилевите племена; първенец на рувимците бе Елиезер, Зехриевият син; на Симеонците, Сафатия, Мааховият син; ¹⁷на левийците, Асавия, Кемуиловият син; на Аароновците, Садок; ¹⁸на Юда, Елиу, от Давидовите братя; на Исахара, Амрий Михаиловият син; ¹⁹на Завулона, Исмая Авдиевият син; на Нефталима, Еримот Азрииловият син; ²⁰на ефремците, Осия Азазиевият син; на половината Манасиево племе, Иоил Федаиевият син; ²¹на &lt;другата&gt; половина на Манасиевото &lt;племе&gt; в Галгал, Идо Захариевият син; на Вениамина, Ясиил Авенировият син; ²²на Дана, Азареил Ероамовият син. Тия бяха първенци на Израилевите племена. ²³Но между тях Давид не преброи ония, които бяха на двадесет годишна възраст и по-долу; защото Господ беше казал, че ще умножава Израиля както небесните звезди. ²⁴Иоав, Саруиният син, почна да брои, но не свърши; и поради това &lt;преброяване&gt; падна гняв на Израиля, и броят не се вписа между работите записани в летописите на цар Давида. ²⁵А над царските съкровища бе Азмавет, Адииловият син; над съкровищата на полетата, на градовете, на селата и на крепостите, Ионатан Озиевият син; ²⁶над полските работници, които обработваха земята, Езрий Хелувовият син; ²⁷над лозята, раматецът Семей; над плода от лозята &lt;влаган&gt; във винените влагалища, Завдий Сифамиевият син; ²⁸над маслините и черниците, които бяха на полето, гедерецът Вааланан; над влагалищата за дървено масло, Иоас; ²⁹над говедата, които пасяха в Сарон, саронецът Ситрай; над говедата, които бяха в долините, Сафат Адлаиевият син; ³⁰над камилите, исмаилецът Овил; над ослите, меронотецът Ядаия; ³¹а над овците, агарецът Язиз. Всички тия бяха надзиратели на цар Давидовия имот. ³²А Давидовият стрика Ионатан, човек разумен и книжовник, беше съветник; Ехиил, Ахмониевият син, беше с царските синове; ³³Ахитофел, царски съветник; архиецът Хусай, царски приятел; ³⁴а &lt;съветниците&gt; след Ахитофела, Иодай, Ванаиевият син и Авиатар; а началник на царската войска, Иоав.

Chapter 28

¹Тогава Давид събра в Ерусалим всичките Израилеви първенци, първенците на племената, началниците на отредите, които слугуваха на царя &lt;по ред&gt;, и хилядниците, стотниците и надзирателите на всичките имоти и притежания на царя и на синовете му, както и скопците му, юнаците му и всичките силни и храбри мъже. ²И цар Давид се изправи на нозете си та рече: Чуйте ме, братя мои и люде мои. Аз имах в сърцето си &lt;желание&gt; да построя успокоителен дом за ковчега на Господния завет и за подножието на нашия Бог; и бях направил приготовление за построяването. ³Но Бог ми каза: Ти няма да построиш дом на името Ми, защото си войнствен мъж и си пролял &lt;много&gt; кръв. ⁴А Господ Израилевият Бог избра мене, измежду целия ми бащин дом, за да бъда цар над Израиля до века; защото избра Юда за вожд, а от Юдовия дом &lt;избра&gt; моя бащин дом, и между синовете на баща ми благоволи да направи мене цар над целия Израил. ⁵А измежду всичките ми синове, (защото Господ ми даде много синове), Той избра сина ми Соломона да седи на престола на Господното царство над Израиля; ⁶и рече ми: Син ти Соломон, той ще построи дома Ми и дворовете Ми; защото него избрах да бъде Мой син, и Аз ще бъда негов Отец. ⁷И ако постоянствува да изпълнява заповедите Ми и съдбите Ми, както прави днес, Аз ще утвърдя царството му до века. ⁸Сега, прочее, пред целия Израил - Господното общество, и при слушането на нашия Бог, &lt;заръчвам ви:&gt; Пазете и изпитвайте всички заповеди на Господа вашия Бог, за да &lt;продължавате да&gt; владеете тая добра земя и да я оставите след себе си за наследство на потомците си за винаги. ⁹И ти, сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума; ако Го търсиш, Той ще бъде намерен от тебе; но ако Го оставиш, ще те отхвърли за винаги. ¹⁰Внимавай сега; защото Господ избра тебе да построиш дом за светилище; бъди твърд и действувай. ¹¹Тогава Давид даде на сина си Соломона чертежа на трема &lt;на храма&gt;, на обиталищата му, на съкровищниците му, на горните му стаи, на вътрешните му стаи и на мястото на умилостивилището, ¹²и чертежа на всичко, което прие чрез Духа за дворовете на Господния дом, за всичките околни стаи, за съкровищниците на Божия дом и съкровищниците на посветените неща, ¹³и &lt;разписанието&gt; за отредите на свещениците и левитите и за всяка работа по службата в Господния дом, и &lt;чертежа&gt; на всичките вещи за службата в Господния дом. ¹⁴&lt;Даде му наставления и&gt; за златото, &lt;по колко&gt; на тегло &lt;да се употреби&gt; за златните &lt;вещи&gt;, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; &lt;и за среброто, по колко&gt; на тегло за всичките сребърни вещи, за всичките вещи, за всякакъв вид служба; ¹⁵също &lt;наставления&gt; за теглото на златните светилници и на златните им светила, с теглото на всеки светилник и на светилата му; и &lt;теглото&gt; на сребърните светилници, с теглото на светилника и на светилата му, според употребата на всеки светилник. ¹⁶&lt;Даде му наставления&gt; и за златото, &lt;по колко&gt; на тегло &lt;да се употреби&gt; за трапезите на присътствените &lt;хлябове, колко&gt; за всяка трапеза; и за среброто за сребърните трапези; ¹⁷и за чистото злато, за вилиците, за легените и за поливалниците, и за златните паници с теглото на всяка паница; също и за сребърните паници с теглото на всяка паница; ¹⁸и за пречистеното злато, &lt;колко&gt; на тегло &lt;да се употреби&gt; за кадилния олтар; и &lt;колко&gt; злато за начертаната колесница, &lt;то ест&gt;, херувимите, които разперват &lt;крила&gt; и покриват ковчега на Господния завет. ¹⁹Всичко това &lt;каза Давид&gt;, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа. ²⁰Давид още каза на сина си Соломона: Бъди твърд и насърчен и действувай; не бой се, нито се страхувай; защото Господ Бог, моят Бог, е с тебе; няма да те остави, нито да те напусне докле свършиш всичката работа за службата на Господния дом. ²¹И, ето, &lt;определени са&gt; отредите на свещениците и левитите за всяка служба на Божия дом; и с тебе ще бъдат, за всякаква работа, всичките усърдни люде, изкусни за всяка работа; също и първенците и всичките люде &lt;ще бъдат&gt; всецяло &lt;с тебе да изпълняват&gt; твоите заповеди.

Chapter 29

¹Тогава цар Давид каза на цялото събрание: Син ми Соломон, когото сам Бог избра, е още млад и нежен, а работата е голяма; защото тоя палат не е за човека, но за Господа Бога. ²Аз, прочее, приготвих, с всичката си сила, за дома на моя Бог златото за златните вещи, среброто за сребърните вещи, медта за медните вещи, желязото за железните вещи, и дървета за дървените вещи, тоже ониксови камъни, &lt;камъни&gt; за влагане, камъни лъскави и разноцветни, и всякакви скъпоценни камъни, и голямо количество мрамори. ³При това, понеже утвърдих сърцето си към дома на моя Бог, освен всичко що съм приготвил за светия дом, частното си съкровище от злато и сребро, ⁴а именно, три хиляди таланта злато от офирското злато и седем хиляди таланта пречистено сребро, с което да облекат стените на обиталищата, ⁵златото за златните вещи, и среброто за сребърните вещи, и за всякаква работа, &lt;която ще се изработи с ръцете на художниците&gt;. Кой, прочее, ще направи днес доброволен принос Господу? ⁶Тогава първенците на бащините &lt;домове&gt;, първенците на Израилевите племена, на хилядниците, стотниците и надзирателите на царските работи пожертвуваха усърдно; ⁷и дадоха за работата на Божия дом пет хиляди таланта и десет хиляди драхми злато, десет хиляди таланта сребро, осемнадесет хиляди таланта мед и сто хиляди таланта желязо. ⁸И у които се намериха &lt;скъпоценни&gt; камъни, и тях дадоха за съкровищницата на Господния дом чрез ръката на гирсонеца Ехиил. ⁹Тогава людете се зарадваха, защото жертвуваха усърдно, понеже с цяло сърце принасяха доброволно Господу; също и цар Давид се зарадва твърде много. ¹⁰Затова Давид благослови Господа пред цялото събрание; и Давид каза: Благословен си, Господи, от века и до века, Бог на нашия баща Израил. ¹¹Твое, Господи, е величието, и силата, и великолепието, и сиянието, и славата; защото сичко &lt;е Твое&gt; що е на небето и на земята; Твое е царството, Господи, и Ти си на високо, като глава над всичко. ¹²Богатствата и славата са от Тебе, и Ти владееш над всичко; в Твоята ръка е могъществото и силата, и в Твоята ръка е да възвеличаваш и да укрепяваш всички. ¹³Сега, прочее, Боже наш, ние Ти благодарим, и хвалим Твоето славно име. ¹⁴Но кой съм аз, и кои са людете ми, та да можем да принесем доброволно принос като тоя? защото всичко е от Тебе, и от Твоето даваме на Тебе. ¹⁵Защото сме чужденци пред Тебе, и пришелци, както всичките ни бащи; дните ни на земята са като сянка, и трайност няма. ¹⁶Господи Боже наш, целият тоя куп &lt;материал&gt;, който сме приготвили за да Ти построим дом за Твоето свето име, иде от Твоята ръка, и всичко е Твое. ¹⁷И зная, Боже мой, че Ти изпитваш сърцето и че благоволението Ти е в правдата. С правотата на сърцето си аз принесох доброволно всичко това; и сега с радост видях, че и Твоите люде, които присъствуват тук, принасят на Тебе доброволно. ¹⁸Господи Боже на бащите ни Авраама, Исаака и Израиля, опази това за винаги в сърдечните размишления на людете Си, и оправи сърцето им към Себе Си; ¹⁹и дай на сина ми Соломона съвършено сърце за да пази заповедите Ти, изявленията Ти, и повеленията Ти, и да върши всичко това, и да построи палата, за който направих приготовление. ²⁰Тогава Давид каза на цялото събрание: Благословете сега Господа вашия Бог. И тъй, цялото събрание благослови Господа Бога на бащите си, и като се наведоха поклониха се Господу и на царя. ²¹И на следния ден пожертвуваха жертви Господу, като принесоха във всеизгаряния Господу хиляда юнеца, хиляда овни, и хиляда агнета, с възлиянията им, също и голямо количество жертви за целия Израил; ²²и на същия ден ядоха и пиха пред Господа с голяма радост. И втори път прогласиха Давидовия син Соломона за цар, и помазаха го Господу за управител, а Садока за свещеник. ²³Тогава Соломон седна на Господния престол като цар, вместо баща си Давида, и благоуспяваше; и целият Израил му се покори. ²⁴Също и всичките първенци, и силните мъже, още и всичките цар Давидови синове се покориха на цар Соломона. ²⁵И Господ възвеличи Соломона твърде много пред целия Израил, и даде му такова царско величие, каквото никой цар не бе имал преди него в Израиля. ²⁶Така Давид, Есеевият син, царува над целия Израил. ²⁷И времето, през което царува над Израиля, бе четиридесет години: седем години царува в Хеврон, и тридесет и три в Ерусалим. ²⁸И умря в честита старост, сит от дни, богатство и слава; и вместо него се възцари син му Соломон. ²⁹А делата на цар Давида, първите и последните, ето, написани са в Книгата на гледача Самуил, и в Книгата на пророка Натан, и в Книгата на гледача Гад, ³⁰с всичките &lt;събития на&gt; царуването му, и с могъществото му, и с времената, които преминаха над него, над Израиля, и над всичките царства на &lt;околните&gt; страни.

2 Chronicles

Chapter 1

¹Соломон, Давидовият син, се закрепи на царството си; и Господ неговият Бог бе с него и твърде много го възвеличи. ²Тогава Соломон говори на целия Израил, на хилядниците и стотниците, на съдиите и на всичките първенци от целия Израил, началниците на бащините &lt;домове;&gt; ³и така, Соломон и цялото общество с него, отидоха на високото място, което е в Гаваон; защото там беше Божият шатър за срещане, който Господният слуга Моисей беше направил в пустинята. ⁴А Давид беше пренесъл Божия ковчег от Кириатиарим на &lt;мястото&gt;, което му бе приготвил; защото Давид бе поставил за него шатър в Ерусалим. ⁵При това, медният олтар, който Везелеил, син на Урия, Оровият син, беше направил, бе там пред Господната скиния; и Соломон и обществото се обърнаха ревностно към него. ⁶Там отиде Соломон, при медния олтар пред Господа, който &lt;олтар&gt; бе пред шатъра за срещане, та принесе на него хиляда всеизгаряния. ⁷В същата нощ Бог се яви на Соломона и му рече: Искай какво да ти дам. ⁸А Соломон каза на Бога: Ти си показал голяма милост към баща ми Давида, като си ме поставил цар вместо него. ⁹Сега, Господи Боже, нека се утвърди обещанието, &lt;което Ти даде&gt; на баща ми Давида; защото Ти ме направи цар над люде многочислени като праха на земята. ¹⁰Дай ми, прочее, мъдрост и разум за да се обхождам {Еврейски: Да излизам и да влизам.} &lt;прилично&gt; пред тия люде; защото кой може да съди тоя Твой голям народ? ¹¹И Бог каза на Соломона: Понеже си имал това в сърцето си, и не поиска богатство, имоти и слава, нито живота на ония, които те мразят, нито поиска дълъг живот, но поиска за себе си мъдрост и разум за да съдиш людете Ми, над които те направих цар, ¹²дават ти се мъдрост и разум; при това ще ти дам богатство, имоти и слава, каквито не са имали царете, които са били преди тебе, нито ще имат някои след тебе. ¹³Тогава Соломон се върна в Ерусалим от високото място, което е в Гаваон от пред шатъра за срещане; и царуваше над Израиля. ¹⁴И Соломон събра колесници и конници, и имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници, които настани по градовете за колесниците и при царя в Ерусалим. ¹⁵И царят направи среброто и златото &lt;да изобилват&gt; в Ерусалим като камъни, а кедрите направи по множество като полските черници. ¹⁶И за Соломона докарваха коне из Египет; кервани от царски търговци ги купуваха по стада с &lt;определена&gt; цена. ¹⁷А извеждаха и докарваха из Египет всяка колесница за шестстотин сребърни &lt;сикли&gt;, и всеки кон за сто и петдесет; така също за всичките хетейски царе и за сирийските царе &lt;конете им&gt; се доставяха чрез тия &lt;търговци&gt;.

Chapter 2

¹Тогава Соломон, като реши да построи дом за Господното име, и царска къща, ²Соломон изброи седемдесет хиляди мъже за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели над тях. ³Тогава Соломон прати до тирския цар Хирам да кажат: Както си сторил на баща ми Давида, и си му пратил кедри, за да си построи къща, в която да живее, &lt;стори така&gt; &lt;и на мене&gt;. ⁴Ето, аз строя дом за името на Господа моя Бог, да го посветя Нему, за да се принася пред Него благоуханен темян и постоянните присътствени &lt;хлябове&gt;, и утринните и вечерните всеизгаряния, в съботите, на новолунията, и в празниците на Господа нашия Бог; това е всегдашна &lt;наредба&gt; в Израил. ⁵А домът, който строя, е голям, защото нашият Бог е велик повече от всичките богове. ⁶Но кой може да Му построи дом, когато небето и небето на небесата не са достатъчни да Го поберат? кой прочее съм аз, та да Му построя дом, освен само за да кадя пред Него? ⁷Затова, прати ми сега човек изкусен да работи злато и сребро, мед и желязо, мораво, червено и синьо, и който знае да прави ваяни работи, &lt;и нека работи&gt; с изкусните човеци, които са с мене в Юда и в Ерусалим, които баща ми Давид е промислил. ⁸Изпрати ми и кедрови дървета, елхови дървета и алмугови дървета от Ливан; защото зная, че твоите слуги умеят да секат дървета в Ливан; и, ето, моите слуги ще бъдат с твоите слуги, ⁹за да ми приготвят изобилно дървета; защото домът, който строя, ще бъде голям и чудесен. ¹⁰И ето, ще дам на твоите слуги, дървосечците, двадесет хиляди кора чукано жито, двадесет хиляди кора ечемик, двадесет хиляди вати вино и двадесет хиляди вати дървено масло. ¹¹Тогава тирският цар Хирам отговори с писмо, което прати на Соломона: Понеже Господ люби людете Си, за това те е поставил цар над тях. ¹²Рече още Хирам: Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, създател на небето и на земята, Който даде на цар Давида мъдър син, надарен с остроумие и разум, който да построи дом Господу и царска къща. ¹³Сега, прочее, пращам &lt;ти&gt; човек изкусен и разумен, майстора си Хирам, ¹⁴син на една жена от Давидовите дъщери и на баща тирянин, изкусен и да изработва злато и сребро, мед и желязо, камъни и дърва, и мораво, синьо, висон и червено, тоже да прави всякакви ваяни работи и да изработва всякакво измишление каквото му се внуши, &lt;за да работи той&gt; заедно с твоите изкусни човеци и с изкусните човеци &lt;промислени&gt; от господаря ми баща ти Давида. ¹⁵Сега, прочее, нека господарят ми изпрати на слугите си житото и ечемика, дървеното масло и виното, които е обещал; ¹⁶а ние ще насечем дърветата от Ливан, колкото ти са потребни, и ще ти ги докараме на салове по море до Иопия, а ти ще ги превозиш в Ерусалим. ¹⁷И Соломон преброи всичките чужденци, които бяха в Израилевата земя, след преброяването, с което баща му Давид ги бе преброил; и намериха се сто и петдесет и три хиляди и шестстотин души. ¹⁸И от тях назначи седемдесет хиляди за бременосци, и осемдесет хиляди за каменоделци в планините, и три хиляди и шестстотин за надзиратели върху работенето на людете.

Chapter 3

¹Тогава Соломон почна да строи Господния дом в Ерусалим на хълма Мория, гдето се яви &lt;Господ&gt; на баща му Давида, на мястото, което Давид беше приготвил на гумното на евусеца Орна. ²Той почна да строи на втория ден от втория месец на четвъртата година от възцаряването си. ³А основата, която Соломон положи, за да построи Божия дом, &lt;имаше&gt; тия &lt;мерки&gt;: дължината в лакти, според старата мярка, бе шестдесет лакътя, и широчината двадесет лакътя. ⁴А тремът, който бе пред лицето &lt;на дома&gt;, имаше дължина според широчината на дома, двадесет лакътя, а височината сто и двадесет; и обкова го извътре с чисто злато. ⁵И облече великия дом с елхови дървета, които обкова с чисто злато, и извая по него палми и верижки. ⁶И украси дома със скъпоценни камъни за красота; а златото бе от Фаруим. ⁷Обкова още със злато дома, гредите, вратите, стълбовете и стените му; и извая херувими по стените. ⁸И направи пресветото &lt;място на&gt; дома, с дължина, според широчината на дома, двадесет лакътя, и с широчина двадесет лакътя; и обкова го с шестстотин таланта чисто злато. ⁹А теглото на гвоздеите беше петдесет сикли злато. Обкова и горните стаи със злато. ¹⁰И в пресветото &lt;място на&gt; дома направи два херувима ваяна изработка, и обкова ги със злато. ¹¹А крилата на херувимите имаха, &lt;заедно&gt;, дължина двадесет лакътя; едното крило, &lt;на единия херувим&gt;, имаше пет лакътя и досягаше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим. ¹²Така и едното крило на другия херувим имаше пет лакътя и досягаше стената на дома; и другото крило имаше пет лакътя и допираше крилото на другия херувим, ¹³Крилата на тия херувими се простираха на двадесет лакътя; и те стояха на нозете си, и лицата им гледаха на навътре. ¹⁴И направи завесата от синьо, мораво, червено и висон, и изработи по нея херувими. ¹⁵Направи пред дома и два стълба тридесет и пет лакътя високи, с капител на върха на всеки от тях пет лакътя &lt;висок&gt;. ¹⁶Направи и верижки, &lt;както&gt; в светилището, и тури ги на върховете на стълбовете; и направи сто нара, които окачи на верижките. ¹⁷И изправи стълбовете пред храма, единият отдясно, а другият отляво; и нарече оня, който беше отдясно, Яхин {Т.е., Ще утвърди.}, а оня, който беше отляво, Воаз {Т.е., В него сила.}.

Chapter 4

¹При това направи меден олтар, с дължина двадесет лакътя, а височина десет лакътя. ²Направи още леяно море, с устие десет лакътя &lt;широко&gt;, кръгло изоколо, а с височина пет лакътя; и връв от тридесет лакътя го измерваше околовръст. ³И под &lt;устието му&gt; имаше образи на волове {В 3 Цар. 7:24, пъпки.}, които го обикаляха наоколо, по десет на един лакът; те обикаляха морето изоколо; воловете бяха на два реда, излеяни в едно цяло с него. ⁴То стоеше на дванадесет вола; три гледаха към север, три гледаха към запад, три гледаха към юг, и три гледаха към изток, а морето стоеше върху тях; и задните части на всички бяха навътре. ⁵Дебелината му беше една длан; а устието му беше направено като устие на чаша, във вид на кремов цвят; и побираше, когато бе пълно, три хиляди вати &lt;вода&gt;. ⁶Направи още десет умивалници, от които тури пет отдясно и пет от ляво &lt;на дома&gt;, за да мият в тях; там миеха това, което беше за всеизгаряне; морето, обаче, бе за да се мият в него свещениците. ⁷Направи и десетте златни светилника, според наставлението за тях, и тури ги в храма, пет отдясно и пет отляво. ⁸И направи десет трапези, които тури в храма, пет отдясно и пет отляво. Направи и сто златни легена. ⁹При това направи двора за свещениците, и големия двор, и порти за двора, и покри вратите им с мед. ¹⁰И постави морето от дясната страна &lt;на дома&gt;, към изток, къде юг. ¹¹Хирам направи и котлите, лопатите и легените. Така Хирам свърши изработването на работите, които направи на цар Соломона за Божия дом: ¹²двата стълба; изпъкналите части; двата капитела, които бяха на върха на стълбовете; двете мрежи за покриване двете изпъкнали части на капителите, които бяха на върховете на стълбовете; ¹³четирите стотин нарове за двете мрежи - два реда нарове за всяка мрежа - за да покриват двете изпъкнали части на капителите, които бяха върху стълбовете. ¹⁴Тоже направи подножията; направи и умивалниците върху подножията; ¹⁵и едното море с дванадесетте вола под него. ¹⁶Също и котлите, лопатите, вилиците и всичките им прибори майсторът му Хирам направи на цар Соломона за Господния дом от лъскава мед. ¹⁷На Иорданското поле царят ги изля в глинената земя между Сокхот и Середата. ¹⁸Така Соломон направи всички тия вещи, толкоз много, щото теглото на медта не можеше да се пресметне. ¹⁹Също Соломон направи всички вещи, които бяха за Божия дом; и златния олтар; и трапезите, на които &lt;се полагаха&gt; присътствените хлябове; ²⁰и светилниците със светилата им, от чисто злато, за да горят пред светилището според наредбата; ²¹и цветята, светилата и клещите, от злато, и то чисто злато; ²²и щипците, легените, темянниците и кадилниците, от чисто злато. А колкото за входа на дома, вътрешните му врати за в пресветото място, и вратите на дома, &lt;то ест&gt;, на храма, бяха от злато.

Chapter 5

¹Така се свърши всичката работа, която Соломон направи за Господния дом. И Соломон внесе нещата посветени от баща му Давида, - среброто златото и всичките вещи, - и ги положи в съкровищниците на Божия дом. ²Тогава Соломон събра в Ерусалим Израилевите старейшини, и всичките началници на племената, началниците на бащините &lt;домове&gt; на израилтяните, за да пренесат ковчега на Господния завет от Давидовия град, който е Сион. ³И тъй всичките Израилеви мъже се събраха пред царя на празника в седмия месец. ⁴А когато дойдоха всичките Израилеви старейшини, левитите дигнаха ковчега. ⁵Те пренесоха ковчега и шатъра за срещане с всичките свети принадлежности, които бяха в шатъра; свещениците и левитите ги пренесоха. ⁶А цар Соломон и цялото Израилево общество, които се бяха събрали пред него, бяха пред ковчега, и жертвуваха овци и говеда, които по множеството си не можеха да се пресметнат или да се изброят. ⁷Така свещениците внесоха ковчега на Господния завет на мястото му, в светилището на дома, в пресветото място, под крилата на херувимите. ⁸Защото херувимите бяха с крилата си разперени над мястото на ковчега, и херувимите покриваха отгоре ковчега и върлините му. ⁹И върлините се издадоха така, щото се виждаха краищата на върлините &lt;издадени&gt; от ковчега пред светилището, но извън не се виждаха; и там са до днес. ¹⁰В ковчега нямаше друго освен двете плочи, които Моисей положи &lt;там&gt; на Хорив, гдето Господ направи завет с израилтяните, когато бяха излезли из Египет. ¹¹А щом излязоха свещениците из светилището, (защото всичките свещеници, които се намираха там, бяха се осветили без да чакат реда на отредите си; ¹²а и всичките певци левити - Асаф, Еман, Едутун и синовете им и братята им облечени във висон, и &lt;държащи&gt; кимвали, псалтири и арфи стояха на изток от олтара, и с тях сто и двадесет свещеника, които свиреха с тръби), ¹³и като възгласиха тръбачите и певците заедно, пеещи и славословещи Господа с един глас, и като издигнаха глас с тръби и кимвали и музикални инструменти та хвалеха Господа, защото е благ, защото милостта Му е до века, тогава домът, Господният дом, се изпълни с облак, ¹⁴така щото поради облака свещениците не можаха да застанат за да служат, защото Господната слава изпълни Божия дом.

Chapter 6

¹Тогава Соломон говори: Господ е казал, че ще обитава в мрак; ²но аз Ти построих дом за обитаване, място, в което да пребиваваш вечно. ³После царят обърна лицето си та благослови цялото Израилево общество, докато цялото Израилево общество стоеше на крака, като каза: ⁴Благословен да бъде Господ Израилевият Бог, Който извърши с ръцете Си онова, което говори с устата Си на баща ми Давида, като рече: ⁵От деня, когато изведох людете Си из Египетската земя, не избрах измежду всичките Израилеви племена ни един град, гдето да се построи дом, за да се настани името Ми там, нито избрах мъж за да бъде вожд на людете Ми Израиля; ⁶но избрах Ерусалим за да се настани името Ми там, и избрах Давида за да бъде над людете Ми Израиля; ⁷И в сърцето на баща ми Давида дойде да построи дом за името на Господа Израилевия Бог; ⁸но Господ рече на баща ми Давида: Понеже дойде в сърцето ти да построиш дом за името Ми, добре си сторил, че е дошло това в сърцето ти. ⁹Ти, обаче, няма да построиш дома; но синът ти, който ще излезе из чреслата ти, той ще построи дом за името Ми. ¹⁰Господ, прочее, изпълни словото, което говори; и като се издигнах аз вместо баща си Давида, и седнах на Израилевия престол, според както говори Господ, построих дома за името на Господа Израилевия Бог. ¹¹И там турих ковчега, в който е заветът, който Господ направи с израилтяните. ¹²Тогава &lt;Соломон&gt; застана пред Господния олтар, пред цялото Израилево общество, и простря ръцете си. ¹³(Защото Соломон беше направил медна платформа, която беше пет лакътя дълга, пет лакътя широка и пет лакътя висока, която беше положил всред двора, и като застана на нея, падна на коленете си пред цялото Израилево общество). Той, прочее, простря ръцете си към небето и рече: ¹⁴Господи Боже Израилев, няма на небето и на земята Бог подобен на Тебе, Който пазиш завета и милостта към слугите Си, които ходят пред Тебе с цялото си сърце; ¹⁵Който си изпълнил към слугата Си Давида, баща ми, това, което си му обещал; да! &lt;това, което&gt; си говорил с устата Си, него си и свършил с ръката Си, както &lt;се вижда&gt; днес. ¹⁶Сега, Господи Боже Израилев, изпълни към слугата Си Давида баща ми, онова което си му обещал, като си рекъл: Няма да ти липсва мъж, който да седи пред Мен на Израилевия престол, ако само внимават чадата ти в пътя си, за да ходят в закона Ми, както ти си ходил пред Мене. ¹⁷Сега, прочее, Господи Боже Израилев, нека се потвърди словото, което си говорил на слугата Си Давида. ¹⁸Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небето и небето на небесата не са достатъчни да Те поберат; колко по-малко тоя дом, който построих! ¹⁹Но пак погледни благосклонно към молитвата на слугата Си и към молението му, Господи Боже мой, тъй щото да послушаш вика и молитвата, с която слугата Ти се моли пред Тебе, ²⁰за да бъдат очите Ти денем и нощем отворени към тоя дом, към мястото, за което Ти си казал, че ще настаниш името Си там, за да слушаш молитвата, с която слугата Ти ще се моли на това място. ²¹Слушай моленията на слугата Си и на людете Си Израиля, когато се молят на това място; да! слушай Ти от местообиталището Си, от небето, и като слушаш бивай милостив. ²²Ако съгреши някой на ближния си, и му се наложи клетва, за да се закълне, и той дойде та се закълне пред олтара Ти в тоя дом, ²³тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и въздай на беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му. ²⁴Ако людете Ти Израил бъдат разбити пред неприятеля по причина, че са Ти съгрешили, и се обърнат та изповядат Твоето име, и принесат молитва като се помолят пред Тебе в тоя дом, ²⁵тогава Ти послушай от небето, и прости греха на людете Си Израиля, и възвърни ги в земята, която си дал на тях и на бащите им. ²⁶Когато се затвори небето, та не вали дъжд по причина, че са Ти съгрешили, ако се помолят на това място и изповядат Твоето име, и се обърнат от греховете си понеже ги съкрушаваш, ²⁷тогава Ти послушай от небето и прости греха на слугите Си и на людете Си Израиля, и покажи им добрия път, в който трябва да ходят, и дай дъжд на земята Си, която си дал в наследство на людете Си. ²⁸Ако настане глад на земята, ако настане мор, ако се появят изсушителен вятър, мана, скакалци или гъсеници, ако неприятелите им ги обсадят в градовете на земята им, - каква да е язва или каква да е болест &lt;ако се появи между тях, -&gt; ²⁹тогава всяка молитва, всяко моление, което би се принесло от кой да бил човек или от всичките Ти люде Израиля, когато всеки познае раната си и болката си и простре ръцете си към Твоя дом, ³⁰Ти послушай от небето, от местообиталището Си, и прости, и въздай на всекиго според всичките му постъпки, като познаваш сърцето му, (защото Ти, само Ти, познаваш сърцата на човешкия род), ³¹за да Ти се боят, като ходят в Твоите пътища, през цялото време, когато живеят на земята, която си дал на бащите ни. ³²А за чужденеца, още който не е от людете Ти Израиля, но иде от далечна страна, заради Твоето велико име, и заради Твоята мощна ръка, и заради Твоята издигната мишца, - когато дойдат та се помолят в тоя дом, ³³тогава послушай от небето, от местообиталището Си, и подействувай според всичко, за което чужденецът Те призове; за да познаят името Ти всичките племена на света, и Ти се боят както людете Ти Израил, и да познаят, че с Твоето име се нарече тоя дом който построих. ³⁴Ако людете Ти излязат на бой против неприятелите си, където би ги пратил Ти, и Ти се помолят &lt;като се обърнат&gt; към тоя град, който Ти си избрал, и към дома, който построих на Твоето име, ³⁵тогава послушай от небето молитвата им и моленето им, и защити правото им. ³⁶Ако Ти съгрешат, (защото няма човек, който да не греши), и Ти се разгневиш на тях та ги предадеш на неприятеля, и пленителите им ги заведат пленници в земя далечна или близка, ³⁷и дойдат на себе си в земята, гдето са отведени пленници, та се обърнат и Ти се помолят в земята, гдето са запленени, и рекат: Съгрешихме, беззаконствувахме, сторихме неправда, ³⁸и се обърнат към Тебе с цялото си сърце и с цялата си душа в земята, гдето са запленени, гдето са ги завели пленници, и се помолят, &lt;като се обърнат&gt; към земята си, която си дал на бащите им, към града, който си избрал, и към дома, който построих за Твоето име, ³⁹тогава Ти послушай от небето, от местообиталището Си, молитвата им, и моленията им, защити правото им, и прости на людете Си, които са Ти съгрешили. ⁴⁰Сега, моля Ти се, Боже мой, нека бъдат отворени очите Ти, и внимателни ушите Ти, към молитвата, която се принася на това място. ⁴¹Стани, прочее, сега, Господи Боже, &lt;влез&gt; в покоя Си, Ти и ковчегът на Твоята сила; свещениците Ти, Господи Боже, да бъдат облечени със спасение, и светиите Ти нека се веселят в блага. ⁴²Господи Боже, недей отблъсва лицето на помазаника Си; помни милостите, &lt;които си показал към&gt; слугата Си Давида.

Chapter 7

¹Като свърши Соломон молението си, огън слезе от небето та изгори всеизгарянията и жертвите, и Господната слава изпълни дома. ²И свещениците не можаха да влязат в Господния дом, защото славата на Господа изпълни дома Му. ³А всичките израилтяни, като видяха, че огънят слезе, и че Господната слава бе над дома, наведоха се с лице до земята върху постланите &lt;камъни&gt; та се поклониха, прославящи Господа, защото е благ защото милостта Му е до века. ⁴Тогава царят и всичките люде принесоха жертви пред Господа. ⁵Цар Соломон принесе в жертви двадесет и две хиляди говеда и сто и двадесет хиляди овци. Така царят и всичките люде посветиха Божия дом. ⁶И свещениците стояха според службите си, също и левитите с инструментите за песнопеене Господу, които цар Давид беше направил, за да славословят Господа, защото милостта Му е до века, когато Давид въздаваше хвала чрез тяхното служене; а свещениците тръбяха срещу тях; докато целият Израил стоеше. ⁷Соломон освети и средата на двора, който е към лицето на Господния дом; защото там принесе всеизгарянията и тлъстината на примирителните приноси, понеже медният олтар, който Соломон бе направил, не можеше да побере всеизгарянието и хлебния принос и тлъстината. ⁸По тоя начин Соломон и целият Израил с него, твърде голям събор &lt;събран из местностите&gt; от прохода на Емат до Египетския поток, пазеха в онова време празника седем дни. ⁹А на осмия ден държаха тържествено събрание; защото пазеха посвещението на олтара седем дни и празника седем дни. ¹⁰И на двадесет и третия ден от седмия месец &lt;царят&gt; изпрати людете в шатрите им с радостни и весели сърца за благостите, които Господ бе показал към Давида, към Соломона и към людете Си Израиля. ¹¹Така Соломон свърши Господния дом и царската къща; всичко, каквото дойде в сърцето на Соломона да направи в Господния дом и в своята къща, свърши го благополучно. ¹²Тогава Господ се яви на Соломона през нощта и му каза: Чух молитвата ти и избрах това място да Ми бъде дом за жертви. ¹³Ако заключа небето да не вали дъжд, или ако заповядам на скакалците да изпоядат земята, или ако изпратя мор между людете Си, ¹⁴и людете Ми, които се наричат с Моето име, смирят себе си та се помолят, и потърсят лицето Ми, и се върнат от нечестивите си пътища, тогава ще послушам от небето, ще простя греха им и ще изцеля земята им. ¹⁵Сега очите Ми ще бъдат отворени, и ушите Ми внимателни, към молитвата, която се принася на това място. ¹⁶Защото сега избрах и осветих тоя дом за да бъде името Ми в него до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги. ¹⁷А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене както ходи баща ти Давид, и постъпваш напълно според както съм ти заповядал, и пазиш повеленията Ми и съдбите Ми, ¹⁸тогава ще утвърдя престола на царството ти според завета, който направих с баща ти Давида, като рекох: Няма да ти липсва мъж да управлява Израиля. ¹⁹Но ако се отклоните, ако оставите повеленията и заповедите, които поставих пред вас, и отидете та послужите на други богове и им се поклоните, ²⁰тогава ще ги изкореня от земята Си, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си, и ще го направя за поговорка и поругание между всичките племена. ²¹А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки, който минава край него, ще се зачуди и ще рече: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом? ²²И ще отговарят: Понеже оставиха Господа Бога на бащите си, Който ги изведе из Египетската земя, та се хванаха за други богове и им се поклониха и им послужиха, за това нанесе на тях всичкото това зло.

Chapter 8

¹А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи Господния дом и своята къща, ²Соломон съгради &lt;изново&gt; градовете, които Хирам му бе дал, и засели в тях израилтяни. ³И Соломон отиде в Емат-сова и преодоля над него. ⁴И съгради Тадмор в пустата &lt;част над Юдовата&gt; земя, и всичките градове за житниците, които съгради в Емат. ⁵Съгради още горния Веторон и долния Веторон, градове укрепени със стени, порти и лостове, ⁶и Ваалат и всичките градове, в които Соломон имаше житници, и всичките градове за колесниците, и градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си. ⁷А относно всичките люде, които останаха от хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от Израиля, ⁸от техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не бяха изтребили, от тях Соломон събра набор &lt;за задължителни работници, каквито са&gt; и до днес. ⁹Но от израилтяните Соломон не направи никого слуга за работата си; а те бяха военните мъже, и главните му военачалници, и началниците на колесниците му и на конниците му; ¹⁰тоже те бяха главните началници, които имаше цар Соломон (двеста и петдесет души), които началствуваха над людете. ¹¹Тогава Соломон възведе Фараоновата дъщеря от Давидовия град в къщата, която беше построил за нея; защото рече: Жена ми да не живее в къщата на Израилевия цар Давида, понеже местата, в които е влизал Господният ковчег, са свети. ¹²Тогава Соломон &lt;почна да&gt; принася всеизгаряния Господу на Господния олтар, който бе издигнал пред трема, ¹³като принасяше потребното за всеки ден според Моисеевата заповед, в съботите, на новолунията и на празниците, които ставаха три пъти в годината, - на празника на безквасните &lt;хлябове&gt;, на празника на седмиците и на празника на шатроразпъването. ¹⁴И според наредбата на баща си Давида, постави отредите на свещениците на службата им, и левитите на заръчаното за тях, да пеят и да служат пред свещениците, според както беше потребно за всеки ден, и вратарите според отредите им на всяка порта; защото такава бе заповедта от Божия човек Давид. ¹⁵И в нищо не се отклониха от царската заповед относно свещениците и левитите, нито относно съкровищата. ¹⁶А цялата Соломонова работа беше предварително приготвена, от деня, когато се положи основата на Господния дом докле се свърши. &lt;Така&gt; се свърши Господният дом. ¹⁷Тогава Соломон отиде в Есион-гавер и в Елот, на морския бряг в едомската земя. ¹⁸И Хирам му прати, под грижата на слугите си, кораби и опитни морски слуги, та отидоха със Соломоновите слуги в Офир; и от там взеха четиристотин и петдесет таланта злато та го донесоха на цар Соломона.

Chapter 9

¹И савската царица, като слушаше да се прочува Соломон, дойде в Ерусалим да опита Соломона с мъчни &lt;за нея&gt; въпроси; &lt;дойде&gt; с една твърде голяма свита, с камили натоварени с аромати, и с много злато и скъпоценни камъни; и като дойде при Соломона, говори с него за всичко що имаше на сърцето си. ²И Соломон отговори на всичките й въпроси; нямаше нищо скрито за Соломона, което не &lt;можа&gt; да й обясни. ³А като видя савската царица мъдростта на Соломона и къщата, която бе построил, ⁴ястията на трапезата му, сядането на слугите му, и прислужването на служителите му и облеклото им, също и виночерпците му и тяхното облекло, и нагорнището, с което отиваше в Господния дом, не остана дух в нея. ⁵И рече на царя: Верен беше слухът, който чух в земята си, за твоето състояние и за мъдростта ти. ⁶Аз не вярвах думите им докато не дойдох и не видях с очите си; но, ето, нито половината от величието на мъдростта ти не ми е била казана; ти надминаваш слуха, който бях чула. ⁷Честити мъжете ти, и честити тия твои слуги, които стоят всякога пред тебе, та слушат мъдростта ти. ⁸Да бъде благословен Господ твоят Бог, Който има благоволение към тебе да те постави на престола Си цар за Господа твоя Бог. Понеже твоят Бог е възлюбил Израиля за да го утвърди до века, за това те е поставил цар над тях, за да раздаваш правосъдие и да вършиш правда. ⁹И тя даде на царя сто и двадесет таланта злато и твърде много аромати и скъпоценни камъни; не е имало никога такива аромати, каквито савската царица даде на цар Соломона. ¹⁰(Още и Хирамовите слуги и Соломоновите слуги, които донасяха злато от Офир, донасяха и алмугови дървета и скъпоценни камъни. ¹¹А от алмуговите дървета царят направи подпорки {В 3 Цар. 10:12, преградки.} за Господния дом и за царската къща, тоже и арфи и псалтири за певците; такива &lt;дървета&gt; не бяха се виждали по-напред в Юдовата земя). ¹²И цар Соломон даде на савската царица всичко, що тя желаеше, каквото поиска, освен &lt;равното на&gt; онова, което тя беше донесла на царя. И тъй, тя се върна със слугите си та си отиде в своята си земя. ¹³А теглото на златото, което дохождаше на Соломона всяка година, беше шестстотин шестдесет и шест златни таланта, ¹⁴освен онова, което се внасяше от купувачите, от търговците, от всичките арабски царе, и от управителите на страната, които донасяха на Соломона злато и сребро. ¹⁵И цар Соломон направи двеста щита от ковано злато; шестстотин &lt;сикли&gt; злато се иждиви за всеки щит; ¹⁶и триста щитчета от ковано злато; три &lt;фунта&gt; злато се иждиви за всяко щитче; и царят ги положи в къщата Ливански лес. ¹⁷Царят направи и един великолепен престол от слонова кост, който позлати с чисто злато. ¹⁸Престолът имаше шест стъпала и едно златно подножие закрепени за престола, и облегалки от двете страни на седалището, и два лъва стоящи край облегалките. ¹⁹А там, върху шестте стъпала, от двете страни стояха дванадесет лъва; подобно нещо не се е направило в никое царство. ²⁰И всичките цар Соломонови съдове за пиене бяха златни, и всичките съдове в къщата Ливански лес от чисто злато; ни един не бе от сребро; &lt;среброто&gt; се считаше за нищо в Соломоновите дни. ²¹Защото царят имаше, заедно с Хирамовите слуги, кораби &lt;като ония&gt;, които отиваха в Тарсис; еднъж в трите години тия тарсийски кораби дохождаха и донасяха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни. ²²Така цар Соломон надмина всичките царе на света по богатство и мъдрост. ²³И всичките царе на света търсеха Соломоновото присъствие, за да чуят мъдростта, която Бог бе турил в сърцето му. ²⁴И всяка година донасяха всеки от подаръка си, сребърни вещи, златни вещи, облекла, оръжия и аромати, коне и мъски. ²⁵Соломон имаше тоже четири хиляди обора за коне и за колесници и дванадесет хиляди конници, които настани в градовете за колесниците и при царя в Ерусалим. ²⁶И владееше над всичките царе от реката &lt;Евфрат&gt; до филистимската земя и до границите на Египет. ²⁷И царят направи среброто да изобилва в Ерусалим като камъни, а кедрите направи като полските черници. ²⁸И докарваха коне за Соломона от Египет и от всичките страни. ²⁹А останалите дела на Соломона, първите и последните, не са ли написани в Книгата на пророк Натана, и в пророчеството на силонеца Ахия, и във Виденията на гледача Идо, &lt;които изрече&gt; против Еровоама, Наватовия син? ³⁰И Соломон царува в Ерусалим над целия Израил четиридесет години. ³¹Така Соломон заспа с бащите си, и биде погребан в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Ровоам.

Chapter 10

¹И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар. ²И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет; ³защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха: ⁴Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим. ⁵А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха. ⁶Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде? ⁷Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги. ⁸Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него. ⁹Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас? ¹⁰И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст. ¹¹Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз &lt;ще ви наказвам&gt; със скорпии. ¹²Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден. ¹³И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините, ¹⁴и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз &lt;ще ви накажа&gt; със скорпии. ¹⁵Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син. ¹⁶А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите. ¹⁷А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях. ¹⁸Тогава цар Ровоам прати &lt;при другите израилтяни&gt; Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим. ¹⁹Така Израил въстана против Давидовия дом, &lt;и остава въстанал&gt; до днес.

Chapter 11

¹Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама. ²Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече: ³Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш: ⁴Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи та се върнаха, и не отидоха против Еровоама. ⁵А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда; ⁶съгради Витлеем, Итам, Текуе, ⁷Ветсур, Сохо, Одолам, ⁸Гет, Мариса, Зиф, ⁹Адораим, Лахис, Азика, ¹⁰Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин, ¹¹Укрепи &lt;тия&gt; крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино. ¹²Още във всеки град &lt;тури&gt; щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него. ¹³И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища. ¹⁴Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействуват Господу, ¹⁵и &lt;Еровоам&gt; беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил. ¹⁶И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим за да жертвуват на Господа Бога на бащите си. ¹⁷Така за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона. ¹⁸И Ровоам си взе за жена Маелетя, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав, ¹⁹която му роди синове: Еуса, Самария и Заама. ²⁰А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита. ²¹И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери); ²²и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началствува над братята си, защото &lt;мислеше&gt; да го направи цар. ²³И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, &lt;по неколцина&gt; във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И &lt;за тях&gt; потърси много жени.

Chapter 12

¹Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил. ²И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим ³с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни {Или, троглодити.} и етиопяни, бяха безбройни. ⁴И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим. ⁵Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради &lt;нахлуването на&gt; Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака. ⁶По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ. ⁷А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака. ⁸Обаче те ще му станат слуги, за да познаят &lt;що е&gt; да слугуват на Мене и &lt;що&gt; да слугуват на земните царства. ⁹И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил. ¹⁰(А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща. ¹¹И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите). ¹²И като се смири &lt;Ровоам&gt;, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда &lt;се намираше&gt; някакво добро. ¹³Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама. ¹⁴А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа. ¹⁵А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни. ¹⁶И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

Chapter 13

¹В осемнадесетата година от царуването на Еровоама, Авия се възцари над Юда, ²и царува три години в Ерусалим. Името на майка му бе Михаия, дъщеря на Уриила от Гавая. И имаше война между Авия и Еровоама. ³И Авия се опълчи за бой с войска от силни войници, &lt;на брой&gt; четиристотин хиляди отборни мъже; а Еровоам се опълчи за бой против него с осемстотин хиляди отборни мъже, силни и храбри. ⁴Тогава Авия застана на хълма Семараим, който е в Ефремовата хълмиста земя, и каза: Слушайте ме, Еровоаме и целий Израилю. ⁵Не трябва ли да знаете, че Господ Израилевият Бог, даде за винаги на Давида да царува над Израиля, той и потомците му, чрез завет със сол? ⁶При все това, Еровоам, Наватовият син, слуга на Давидовия син Соломона, стана и се повдигна против господаря си; ⁷и при него се събраха нищожни и лоши човеци, та се засилиха против Ровоама, Соломоновия син, когато Ровоам бе млад и с крехко сърце и не можеше да им противостои. ⁸И сега вие замислювате да се противите на Господното царство, което е в ръцете на Давидовите потомци, защото сте голямо множество, и между вас са златните телета, които Еровоам ви е направил за богове. ⁹Не изпъдихте ли Господните свещеници, Аароновите потомци и левитите, и не направихте ли си жреци, както правят людете на &lt;другите&gt; земи, така щото всеки, който иде да се освети с теле и седем овена, той може да стане жрец на &lt;ония, които&gt; не са богове? ¹⁰А колкото за нас, Иеова е нашият Бог, и ние не Го оставяме; и &lt;ние имаме&gt; за свещеници, които служат Господу, Ааронови потомци и левитите на службата им, ¹¹които всяка заран и всяка вечер горят пред Господа всеизгаряния и благоуханен темян, и &lt;нареждат&gt; присътствени хлябове върху чисто - &lt;златната&gt; трапеза, и златния светилник и светилата му, за да гори всяка вечер; защото ние пазим заръчаното от Господа нашия Бог; вие обаче Го оставихте. ¹²И, ето, с нас е Бог начело, и свещениците Му с гръмливи тръби, за да свирят тревога против вас. Чада на Израиля, не воювайте против Господа Бога на бащите си, защото няма да успеете. ¹³Обаче, Еровоам накара една засада да обиколи и да иде зад тях, така щото те бяха пред Юдовите &lt;мъже&gt;, а засадата зад тях. ¹⁴И когато Юда назърна надире, ето, боят бе и отпреде им и отзаде; затова извикаха към Господа, и свещениците засвириха с тръбите. ¹⁵Тогава Юдовите мъже нададоха вик; и като извикаха Юдовите мъже, Бог порази Еровоама и целия Израил пред Авия и Юда. ¹⁶Израилтяните бягаха пред Юда; и Бог ги предаде в ръката им, ¹⁷така щото Авия и неговите люде им нанесоха голямо поражение, и от Израиля паднаха убити петстотин хиляди отборни мъже. ¹⁸Така в онова време израилтяните се смириха; а юдейците превъзмогнаха, понеже уповаха на Господа Бога на бащите си. ¹⁹И Авия преследва Еровоама и му отне градовете: Ветил и селата му, Есана и селата му, Ефрон и селата му. ²⁰И в дните на Авия, Еровоам не си възвърна вече силата; и Господ го порази, та умря. ²¹Но Авия се засили и взе четиринадесет жени, и роди двадесет и два сина и шестнадесет дъщери. ²²А останалите дела на Авия, и постъпките му, и изреченията му са написани в повестите на пророк Идо.

Chapter 14

¹Така Авия заспа с бащите си и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Аса. В неговите дни земята беше спокойна десет години. ²И Аса върши това, което бе добро и право пред Господа своя Бог; ³защото махна жертвениците на чуждите &lt;богове&gt; и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите; ⁴и заповяда на Юда да търсят Господа Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му. ⁵Махна още от всичките Юдови градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него. ⁶И тъй като утихна, земята и нямаше война в ония години, той съгради укрепени градове в Юда; понеже Господ му даде покой. ⁷Затова той каза на Юда: Да съградим тия градове, и да направим около тях стени и кули, порти и лостове, докато земята е &lt;още свободна&gt; пред нас; понеже потърсихме Господа нашия Бог, потърсихме Го, и Той ни е дал покой от всяка страна. И тъй, съградиха и благоуспяха. ⁸А Аса имаше войска: от Юда, триста хиляди мъже, които носеха щитове и копия; а от Вениамина, двеста и осемдесет хиляди, които носеха щитчета и запъваха лъкове; всички тия бяха силни и храбри. ⁹След това етиопянинът Зара излезе против тях с една войска от един милион мъже и с триста колесници и стигна до Мариса. ¹⁰И Аса излезе против него; и се опълчиха за бой в долината Сефата, при Мариса. ¹¹Тогава Аса извика към Господа своя Бог и рече: Господи, безразлично е за Тебе да помагаш на мощния или на оня, който няма никаква сила; помогни нам, Господи Боже наш, защото на Тебе уповаваме, и в Твоето име идем против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Тебе. ¹²И Господ порази етиопяните пред Аса и пред Юда; и етиопяните побягнаха. ¹³А Аса и людете, които бяха с него, ги преследваха до Герар; и от етиопяните паднаха толкоз много, щото не можаха вече да се съвземат, защото бидоха смазани пред Господа и пред Неговото множество. И &lt;Юдовите мъже&gt; взеха твърде много користи. ¹⁴И поразиха всичките градове около Герар, защото страх от Господа ги обзе; и ограбиха всичките градове, защото имаше в тях много користи. ¹⁵Нападнаха още и шатрите на добитъка, и като взеха много овци и камили, върнаха се в Ерусалим.

Chapter 15

¹Тогава Божият дух дойде на Азария, Одидовия син, ²и излезе да посрещне Аса и му рече: Слушайте ме, Асо и целий Юдо и Вениамине: Господ е с вас докато сте вие с Него; и ако Го търсите, ще бъде намерен от вас, но ако Го оставите, Той ще ви остави. ³Дълго време Израил остана без истинския Бог, без свещеник, който да поучава, и без закон; ⁴но когато в бедствието си се обърнаха към Господа Израилевия Бог и Го потърсиха, Той биде намерен от тях. ⁵И в ония времена не е имало мир нито за излизащия, нито за влизащия, но големи смутове върху всичките жители на земите. ⁶Народ се сломяваше от народ, и град от град; защото Бог ги смущаваше с всякакво бедствие. ⁷А вие се усилвайте, и да не ослабват ръцете ви; защото делото ви ще се възнагради. ⁸И когато чу Аса тия думи и предсказанието на пророк Одида, ободри се, и отмахна мерзостите от цялата Юдова и Вениаминова земя, и от градовете, които бе отнел от Ефремовата хълмиста земя; и поднови Господния олтар, който бе пред Господния трем. ⁹И събра целия Юда и Вениамина, и живеещите между тях пришелци от Ефрема, Манасия и Симеона; защото мнозина от Израиля прибягваха при него като виждаха, че Господ неговият Бог бе с него. ¹⁰Те се събраха в Ерусалим в третия месец, в петнадесетата година от царуването на Аса. ¹¹В това време принесоха жертви Господу от донесените користи, седемстотин говеда и седем хиляди овци. ¹²И стъпиха в завет да търсят Господа Бога на бащите си от цялото си сърце и от цялата си душа, ¹³и да се умъртвява всеки, малък или голям, мъж или жена, който не би потърсил Господа Израилевия Бог. ¹⁴И заклеха се Господу със силен глас, с възклицание, с тръби, и с рогове. ¹⁵И целият Юда се развесели поради клетвата; защото се заклеха от цялото си сърце, и потърсиха &lt;Бога&gt; с цялата си воля; и Той биде намерен от тях, и Господ им даде покой от всякъде. ¹⁶А още и майка си Мааха цар Аса свали да не бъде царица, понеже тя бе направила отвратителен идол на Ашера; и Аса съсече нейния идол, стри го, та го изгори при потока Кедрон. ¹⁷Но високите места не се премахнаха от Израиля; сърцето, обаче, на Аса бе съвършено през всичките му дни. ¹⁸И той донесе в Божия дом посветените от баща му вещи, и посветените от самия него, сребро, злато и съдове. ¹⁹И нямаше вече война до тридесет и петата година от царуването на Аса.

Chapter 16

¹В тридесет и шестата година от царуването на Аса, Израилевият цар Вааса, като възлезе против Юда, съгради Рама, за да не оставя никого да излиза от Юдовия цар Аса, нито да влиза при него. ²Тогава Аса извади сребро и злато из съкровищата на Господния дом и на царската къща та прати при сирийския цар Венадад, който живееше в Дамаск, да рекат: ³Нека има договор между мене и тебе, &lt;както е имало&gt; между баща ми и твоя баща; ето пратих ти сребро и злато; иди, развали договора си с Израилевия цар Вааса, за да се оттегли от мене. ⁴И Венадад послуша цар Аса та прати началниците на силите си против Израилевите градове; и те поразиха Иион, Дан, Авел-маим и всичките Нефталимови житници-градове. ⁵А Вааса, като чу това, престана да гради Рама, и преустанови работата си. ⁶Тогава цар Аса взе целия Юда, та дигнаха камъните на Рама и дърветата й, с които Вааса градеше; и с тях съгради Гава и Масфа. ⁷А в това време гледачът Ананий отиде при Юдовия цар Аса та му рече: Понеже си уповал на сирийския цар, а не си уповал на Господа своя Бог, затова войската на сирийския цар избегна из ръката ти. ⁸Етиопяните и ливийците не бяха ли огромно множество, с твърде много колесници и конници? Но пак, понеже ти упова на Господа, Той ги предаде в ръката ти. ⁹Защото очите на Господа се обръщат {Еврейски: Тичат.} насам-натам през целия свят, за да се показва Той мощен в помощ на ония, чиито сърца са съвършено &lt;разположени&gt; към Него. В това ти си постъпил безумно, защото от сега нататък ще имаш войни. ¹⁰По това, Аса се разгневи на гледача та го тури в затвор, защото се разсърди против него за туй нещо. И в същото време Аса притесни някои от людете. ¹¹И, ето, делата на Аса, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. ¹²А в тридесет и деветата година от царуването си, Аса се разболя от болест в нозете; обаче, макар болестта му да ставаше твърде тежка, пак в болестта си той не потърси Господа, но лекарите. ¹³И Аса заспа с бащите си; и умря в четиридесет и първата година от царуването си. ¹⁴И погребаха го в гроба, който си бе изкопал в Давидовия град, и положиха го на легло пълно с благоухания и с различни аптекарски &lt;аромати;&gt; и изгориха за него твърде много &lt;аромати&gt;.

Chapter 17

¹А вместо &lt;Аса&gt; се възцари син му Иосафат, който се засили против Израиля; ²защото тури &lt;военни&gt; сили във всичките укрепени градове на Юда, и постави гарнизони в Юдовата земя и в Ефремовите градове, които баща му Аса бе превзел. ³И Господ бе с Иосафата, понеже той ходи в първите пътища на баща си Давида и не потърси ваалимите, ⁴но потърси Бога на бащите си, и в Неговите заповеди ходи, а не по делата на Израиля. ⁵Затова Господ, утвърди царството в ръката му; и целият Юда даде подаръци на Иосафата; и той придоби богатство и голяма слава. ⁶При това, като се поощри сърцето му в Господните пътища, той отмахна от Юда високите места и ашерите. ⁷Тоже в третата година от царуването си прати първенците си Венхаила, Авдия, Захария, Натанаила и Михаия да поучават в Юдовите градове, ⁸и с тях левитите Семаия, Натанаия, Зевадия, Асаила, Семирамота, Ионатана, Адония, Товия и Товадония, левитите, и заедно с тях свещениците Елисама и Иорама. ⁹И те поучаваха в Юда, като имаха със себе си книгата на Господния закон; и обхождаха всичките Юдови градове та поучаваха людете. ¹⁰И страх от Господа обзе всичките царства в земите, които бяха около Юда, та не воюваха против Иосафата. ¹¹Някои и от филистимците донесоха подаръци на Иосафата, и сребро като данък; арабите още му докараха стада: седем хиляди и седемстотин овена, и седем хиляди и седемстотин козли. ¹²И Иосафат продължаваше да се възвеличава твърде много; и съгради в Юда крепости и житници-градове. ¹³И имаше много работи в Юдовите градове, и военни мъже, силни и храбри, в Ерусалим. ¹⁴А ето броят им, според бащините им домове: от Юда хилядници: Адна, началникът, и с него триста хиляди души силни и храбри; ¹⁵след него, Иоанан, началникът, и с него двеста и осемдесет хиляди души; ¹⁶след него, Амасия Зехриевият син, който драговолно принесе себе си Господу, и с него двеста хиляди силни и храбри мъже; ¹⁷а от Вениамина: Елиада, силен и храбър, и с него двеста хиляди души въоръжени с лъкове и щитчета; ¹⁸а след него, Иозавад, и с него сто и осемдесет хиляди души въоръжени за война. ¹⁹Тия бяха мъжете, които слугуваха на царя, освен ония, които царят постави в укрепените градове в целия Юда.

Chapter 18

¹А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава. ²И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде &lt;с него&gt; в Рамот-галаад. ³Защото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната. ⁴Иосафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово. ⁵Тогава Израилевият цар събра пророците &lt;си&gt;, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя. ⁶Обаче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него? ⁷И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят. ⁸Тогава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла. ⁹А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях. ¹⁰А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш. ¹¹Също и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя. ¹²А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като &lt;думата&gt; на един от тях, и ти говори доброто. ¹³А Михей рече: &lt;Заклевам се в&gt; живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря. ¹⁴И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото &lt;неприятелите&gt; ще бъдат предадени в ръката ви. ¹⁵А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име! ¹⁶А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир. ¹⁷Тогава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло? ¹⁸А &lt;Михей&gt; рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво. ¹⁹И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго. ²⁰Сетне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как? ²¹А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И &lt;Господ&gt; рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така. ²²Сега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе. ²³Тогава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе? ²⁴А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш. ²⁵Тогава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас, ²⁶и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир. ²⁷И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде. ²⁸И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад. ²⁹И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението. ³⁰А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар. ³¹А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия &lt;да се отвърнат&gt; от него. ³²Понеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха. ³³А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен. ³⁴И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

Chapter 19

¹А като се връщаше Юдовият цар Иосафат с мир у дома си в Ерусалим, ²гледачът Ииуй, Ананиевият син, излезе да го посрещне, и рече на цар Иосафата: На нечестивия ли помагаш, и тия ли, които мразят Господа, обичаш? Затова, гняв от Господа има върху тебе. ³Все пак, обаче, намериха се в тебе добри неща, защото ти отмахна ашерите от земята, и утвърди сърцето си да търсиш Бога. ⁴И като се засели Иосафат в Ерусалим, сетне излезе пак между людете от Вирсавее до Ефремовата хълмиста земя, та ги обърна към Господа Бога на бащите им. ⁵И по всичките укрепени градове на Юда постави съдии в земята, град по град. ⁶И рече на съдиите: Внимавайте какво правите; защото не съдите за човека, но за Господа, Който е с вас в съдопроизнасянето. ⁷Затова нека бъде върху вас страх от Господа; внимавайте в делата си; защото у Господа нашия Бог няма неправда, нито лицеприятие, нито дароприятие. ⁸Тогава, като се върнаха в Ерусалим, Иосафат постави и в Ерусалим някои от левитите и свещениците и от началниците на Израилевите бащини &lt;домове&gt;, за Господния съд и за спорове. ⁹И заръча им като им рече: Така да постъпвате със страх от Господа, вярно и със съвършено сърце. ¹⁰И ако дойде при вас от братята ви, които живеят в градовете си, какъвто и да бил спор, между кръв и кръв, между закон и заповед, между повеления и узаконения, увещавайте ги да не стават виновни пред Господа, да не би да дойде гняв върху вас и върху братята ви. Така постъпвайте и няма да станете виновни. ¹¹И, ето, първосвещеникът Амария ще бъде над вас във всяко Господно дело; и началникът на Юдовия дом, Зевадия, Исмаиловият син, ще бъде във всяко царско дело; а левитите ще бъдат надзиратели пред вас. Действувайте мъжествено; и Господ ще бъде с добрия.

Chapter 20

¹След това моавците и амонците, и с тях някои от маонците {Еврейски: Амонците. Виж. 10 и Гл. 26:7.} дойдоха да воюват против Иосафата. ²Тогава някои дойдоха та известиха на Иосафата, като рекоха: Голямо множество иде против тебе изотвъд &lt;Соленото&gt; море, от Сирия; и ето ги в Асасон-тамар, (който е Енгади). ³А Иосафат се уплаши, и предаде се да търси Господа, и прогласи пост по целия Юда. ⁴И юдейците се събраха за да искат &lt;помощ&gt; от Господа; дори от всичките Юдови градове дойдоха да търсят Господа. ⁵И Иосафат застана всред събраните юдейци и ерусалимляни в Господния дом, пред новия двор, и рече: ⁶Господи Боже на бащите ни, не си ли Ти Бог на небето? и не си ли Ти владетел над всичките царства на народите? И не е ли в Твоята ръка сила и могъщество, така щото никой не може да устои против Тебе? ⁷Не беше ли Ти, Боже наш, Който си изпъдил жителите на тая земя пред людете Си Израиля, и дал си я за винаги на потомството на приятеля Си Авраама? ⁸И те се заселиха в нея, и построиха Ти светилище в нея за Твоето име, и рекоха: ⁹Ако ни връхлети зло, - меч, съдба, мор, или глад; - и ние застанем пред тоя дом и пред Тебе, (защото Твоето име е в тоя дом), и извикаме към Тебе в бедствието си, тогава Ти ще ни послушаш и избавиш. ¹⁰И сега, ето амонците и моавците и ония от гората Сиир, които не си оставил Израиля да ги нападне, когато идеха от Египетската земя, но се отклониха от тях и не ги изтребиха, - ¹¹ето как ни възнаграждават като идат да ни изпъдят от Твоето притежание, което си ни дал да наследим. ¹²Боже наш, не щеш ли да ги съдиш? Защото в нас няма сила да противостоим на това голямо множество, което иде против, нас, и не знаем що да правим; но към Тебе са очите ни. ¹³А целият Юда стоеше пред Господа с челядите си, жените си и чадата си. ¹⁴Тогава всред събранието дойде Господният Дух на левитина Яазиил, Захариевия син, (а &lt;Захария бе&gt; син на Венаия, син на Елила, син на Матания), от Асафовите потомци; и рече: ¹⁵Слушайте, целий Юдо, вие ерусалимски жители, и ти царю Иосафате; така казва Господ на вас: Не бойте се, нито да се уплашите от това голямо множество; защото боят не е ваш, но Божий. ¹⁶Слезте утре против тях; ето, те възлизат през нагорнището Асис, и ще ги намерите при края на долината, пред пустинята Еруил. ¹⁷Не ще да е потребно вие да се биете в тоя &lt;бой&gt;; поставете се, застанете, и вижте със себе си &lt;извършеното&gt; от Господа избавление, Юдо и Ерусалиме; не бойте се, нито да се уплашите; утре излезте против тях, защото Господ е с вас. ¹⁸Тогава Иосафат се наведе с лицето до земята; и целият Юда и ерусалимските жители паднаха пред Господа, та се поклониха Господу. ¹⁹И левитите, от потомците на Каатовците и от потомците на Кореевците, станаха да хвалят с много силен глас Господа Израилевия Бог. ²⁰И тъй, на сутринта станаха рано, та излязоха към пустинята Текуе; а когато бяха излезли, Иосафат застана та рече: Слушайте ме, Юдо и вие ерусалимски жители; вярвайте в Господа вашия Бог, и ще се утвърдите; вярвайте пророците Му, и ще имате добър успех. ²¹Тогава, като се съветва с людете, нареди някои от тях да пеят Господу и да хвалят великолепието на &lt;Неговата&gt; светост като излизат пред войската казвайки: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. ²²И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади против амонците и моавците, и против &lt;ония от&gt; хълмистата страна Сиир, които бяха дошли против Юда; и те бидоха поразени. ²³Защото амонците и моавците станаха против жителите на хълма Сиир за да ги изтребят и заличат; и като довършиха жителите на Сиир, те си помогнаха взаимно да се изтребят. ²⁴А Юда, като стигна до стражарската кула на пустинята, погледна към множеството и, ето, те бяха мъртви тела паднали на земята, и никой не беше се избавил. ²⁵И когато Иосафат и людете му дойдоха да ги оберат, намериха между мъртвите им тела твърде много богатство и скъпи вещи и взеха си толкоз много, щото не можеха да ги отнесат; а три дена обираха, защото користите бяха много. ²⁶А на четвъртия ден се събраха в Долината на благословението, защото там благословиха Господа; за туй онова място се нарече Долина на благословение, &lt;и така се нарича&gt; до днес. ²⁷Тогава всичките Юдови и ерусалимски мъже, с Иосафата начело, тръгнаха да се върнат в Ерусалим с веселие, понеже Господ ги беше развеселил &lt;с поражението&gt; на неприятелите им. ²⁸И дойдоха в Ерусалим с псалтири и арфи и тръби до Господния дом. ²⁹И страх от Бога обзе всичките царства на &lt;околните&gt; страни, когато чуха, че Господ воювал против неприятелите на Израиля. ³⁰И така, царството на Иосафата се успокои; защото неговият Бог му даде спокойствие от всякъде. ³¹Така Иосафат царуваше над Юда. Той бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея. ³²Той ходи в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. ³³Високите места обаче не се отмахнаха, нито още бяха людете утвърдили сърцата си към Бога на бащите си. ³⁴А останалите дела на Иосафата, първите и последните, ето, написани са в историята на Ииуя, Ананиевия син, който се споменува в Книгата на Израилевите царе. ³⁵А след това Юдовият цар Иосафат се сдружи с Израилевия цар Охозия, чиито дела бяха нечестиви. ³⁶Сдружи се с него за да построят кораби, които да идат в Тарсис; и построиха корабите в Есион-гавер. ³⁷Тогава Елиезер, Додовият син, от Мариса, пророкува против Иосафата, казвайки: Понеже си се сдружил с Охозия, Господ съсипа твоите дела. И така, корабите се разбиха, тъй че не можаха да идат в Тарсис.

Chapter 21

¹След това, Иосафат заспа с бащите си и биде погребан с бащите си в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Иорам. ²А &lt;Иорам&gt; имаше братя, Иосафатови синове, - Азария, Ехиил, Захария, Азария, Михаил и Сафатия; всички тия бяха синове на Израилевия цар Иосафат. ³И баща им беше им дал много подаръци, - сребро, злато и скъпоценни неща, заедно с укрепени градове в Юда; но царството беше дал на Иорама, понеже той бе първороден. ⁴А Иорам, когато се издигна на бащиното си царство и се закрепи, изби всичките си братя с меч, още и неколцина от Израилевите първенци. ⁵Иорам бе тридесет и две години на възраст когато се възцари, и царува осем години в Ерусалим. ⁶Той ходи в пътя на Израилевите царе, както постъпваше Ахавовият дом, защото жена му беше Ахавова дъщеря; и върши зло пред Господа. ⁷При все това, Господ не иска да изтреби Давидовия дом, заради завета, който бе направил с Давида, и понеже беше обещал, че ще даде светилник нему и на потомците му до века. ⁸В неговите дни Едом отстъпи изпод ръката на Юда, и си поставиха свой цар. ⁹Затова, Иорам замина с началниците си, и всичките колесници с него; и като стана през нощ порази едомците, които го обкръжаваха, и началниците на колесниците. ¹⁰Обаче, Едом отстъпи из под ръката на Юда, &lt;и остава независим&gt; до днес. Тогава, в същото време, отстъпи и Ливна изпод ръката му, понеже беше оставил Господа Бога на бащите си. ¹¹Той построи и високи места по Юдовите планини, и направи ерусалимските жители да блудствуват, и разврати Юда. ¹²Тогава дойде до него писмо от пророка Илия, което казваше: Така казва Господ Бог на баща ти Давида: Понеже ти не си ходил в пътищата на баща си Иосафата, нито в пътищата на Юдовия цар Аса, ¹³но си ходил в пътя на Израилевите царе, и си направил Юда и ерусалимските жители да блудствуват, както блудствува Ахавовият дом, още си избил и братята си, дома на баща си, които бяха по-добри от тебе, ¹⁴ето, Господ порази с тежък удар людете ти, чадата ти, жените ти и целия ти имот; ¹⁵и ти тежко ще боледуваш от разстройство на червата си, догдето от болестта червата ти почнат да изтичат от ден на ден. ¹⁶Прочее, Господ подигна против Иорама духа на филистимците и на арабите, които са близо до етиопяните; ¹⁷и те възлязоха против Юда, спуснаха се на него, и заграбиха целия имот що се намери в царската къща, още и синовете му и жените му, така щото не му остана син, освен Иоахаз {В 3 Цар. 8:24 и Гл.22:1, Охозия.}, най-младият от синовете му. ¹⁸А подир всичко това Господ го порази с неизцерима болест в червата; ¹⁹и след известно време, на края, след две години, червата му изтекоха поради болестта му; и умря с люти болки. А людете му не гориха &lt;аромати&gt; за него, както бяха горили за бащите му. ²⁰Той беше тридесет и две години на възраст, когато се възцари, и царува в Ерусалим осем години; и пресели се неоплакан; и погребаха го в Давидовия град, обаче не в царските гробища.

Chapter 22

¹Ерусалимските жители направиха цар вместо &lt;Иорама&gt;, най-младия му син Охозия; защото четите надошли в стана с арабите бяха избили всичките по-стари. Така се възцари Охозия, син на Юдовия цар Иорам. ²Охозия бе четиридесет и две години на възраст когато се възцари, и царува една година в Ерусалим. Името на майка му бе Готолия, внука на Амрия. ³Също и той ходи в пътищата на Ахавовия дом; защото майка му &lt;беше&gt; негова съветница в нечестието му. ⁴Той върши зло пред Господа, както Ахавовия дом; защото подир смъртта на баща му, те му станаха съветници, за неговото погубване. ⁵По техния съвет като ходеше, той отиде на бой заедно с Израилевия цар Иорам, син на Ахааза, против Сирийския цар Азаил в Рамот-галаад гдето сирийците и раниха Иорама. ⁶И той се върна в Езраел за да се цери от раните, които му нанесоха в Рама {Т.е., Рамот-галаад.}, когато воюваше против сирийския цар Азаил. Тогава Юдовият цар Охозия {Еврейски: Азария, Виж. и Гл. 21:17 и ст. І.} Иорамовият син, слезе в Езраел за да види Иорама Ахавовия син, защото бе болен. ⁷И загиването на Охозия стана от Бога чрез отиването му при Иорама; защото, когато дойде, излезе с Иорама против Ииуя, Намесиевия син, когото Господ бе помазал да изтреби Ахавовия дом. ⁸И Ииуй, когато извършваше съдбата против Ахавовия дом, намери Юдовите първенци и синовете на Охозиевите братя, които служеха на Охозия, и ги изби. ⁹Тогава потърси и Охозия; и заловиха го, като бе скрит в Самария, и доведоха го при Ииуя та го убиха; и погребаха го, защото рекоха: Син е на Иосафата, който потърси Господа с цялото си сърце. И Охозиевият дом нямаше вече сила да задържи царството. ¹⁰А Готолия, Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род от Юдовия дом. ¹¹Но Иосавеета, царската дъщеря, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове като ги убиваха, и тури него и доилката му в спалнята. Така Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, жена на свещеник Иодай, (защото бе сестра на Охозия), скри го от Готолия, та не го уби. ¹²И беше при тях, скрит в Божия дом, шест години; а Готолия царуваше на земята.

Chapter 23

¹А в седмата година Иодай се усили като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаила Иоанановия син, Азария Овидовия син, Маасия Адаиевия син и Елисафата Зехриевия син, та направи завет с тях. ²И обходиха Юда та събраха левитите от всичките Юдови градове, и началниците на Израилевите бащини &lt;домове&gt;, и дойдоха в Ерусалим. ³Тогава цялото събрание направи завет с царя в Божия дом. И &lt;Иодай&gt; им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци. ⁴Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате &lt;на служба&gt; в събота, нека стоят вратари при вратите, ⁵една трета в царската къща, и една трета при портата на основата; а всичките люде да бъдат в дворовете на Господния дом. ⁶И никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и ония от левитите, които служат; те нека влизат, защото са свети; а всичките люде да пазят заръчаното от Господа, ⁷И левитите да окръжават царя, като има всеки оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му. ⁸И тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят &lt;на служба&gt; в събота, и ония, които щяха да оставят &lt;службата&gt; в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите. ⁹И свещеник Иодай даде на стотниците цар Давидовите копия и щитчетата и щитове, които бяха в Божия дом. ¹⁰И постави всичките люде около царя, всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма. ¹¹Тогава изведоха царския син, та положиха на него короната и &lt;му връчиха божественото&gt; заявление, и направиха го цар. И Иодай и синовете му го помазаха и казаха: Да живее царят! ¹²А Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, дойде при людете в Господния дом, ¹³и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите, а певците и ония, които бяха изкусни да псалмопеят, &lt;свиреха&gt; с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор! ¹⁴И свещеник Иодай изведе стотниците, поставени над силите, та им рече: Изведете я вън от редовете, и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом. ¹⁵И така отстъпиха й място: и когато стигна до входа на царската къща, убиха я там. ¹⁶Тогава Иодай направи завет между себе си и всичките люде и царя, че ще бъдат Господни люде. ¹⁷И всичките люде влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловият жрец, Матан, убиха пред жертвениците. ¹⁸И Иодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил из Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и с песни според Давидовата наредба. ¹⁹Постави и вратарите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от какво да е нещо. ²⁰Тогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на людете, и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и като заминаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол. ²¹Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч.

Chapter 24

¹Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее. ²И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай. ³И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери. ⁴След това, Иоас си науми да обнови Господния дом. ⁵И тъй събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха. ⁶Тогава царят повика началника &lt;на работата&gt; Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, &lt;определен&gt; от Господния слуга Моисей &lt;да се събира&gt; от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството? ⁷(Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите). ⁸Прочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом. ⁹И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък наложен върху Израиля от Божия слуга Моисей в пустинята. ¹⁰И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше. ¹¹И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари. ¹²И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари за да поправят Господния дом. ¹³И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в &lt;първото&gt; му състояние и го закрепиха. ¹⁴И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне &lt;жертви&gt;, темянници, и &lt;други&gt; златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая. ¹⁵Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря. ¹⁶И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му. ¹⁷А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша; ¹⁸и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление. ¹⁹При все това, &lt;Бог&gt; им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха. ²⁰Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана &lt;на високо място&gt; над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас. ²¹Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом. ²²Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири. ²³И в края на годината, сирийската войска възлезе против &lt;Иоаса;&gt; и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск. ²⁴При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така &lt;сирийците&gt; извършиха съдба против Иоаса. ²⁵А като заминаха от него, (и го оставиха &lt;страдащ&gt; с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища. ²⁶А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита. ²⁷А колкото за синовете му, и за тежките товари &lt;за откуп наложени&gt; върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.

Chapter 25

¹Амасия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим. ²Той върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце. ³А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя. ⁴Но чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях. ⁵Тогава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит. ⁶А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро. ⁷А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците. ⁸Но ако си решил да идеш, действувай &lt;храбро&gt;, укрепи се за бой; &lt;иначе&gt;, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля. ⁹А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това. ¹⁰Тогава Амасий ги отдели, &lt;то ест&gt;, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени. ¹¹А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци. ¹²А &lt;други&gt; десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха. ¹³Но мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи. ¹⁴А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян. ¹⁵Затова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти? ¹⁶А като му говореше той, &lt;царят&gt; му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет. ¹⁷Тогава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице. ¹⁸А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна. ¹⁹Ти казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе? ²⁰Но Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката &lt;на неприятелите&gt;, понеже бяха прибягнали към Едомските богове. ²¹Прочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда. ²²И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си. ²³И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла. ²⁴И &lt;като взе&gt; всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария. ²⁵А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години. ²⁶А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. ²⁷А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там. ²⁸И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия &lt;столичен град&gt;.

Chapter 26

¹А всичките Юдови люде взеха Озия {Или, Азария.}, който бе на шестнадесет години, та го направиха цар вместо баща му Амасия. ²Той съгради Елот и го възвърна на Юда след като &lt;баща му&gt; царят заспа с бащите си. ³Озия беше шестнадесет години на възраст, когато се възцари, и царува петдесет и две години в Ерусалим; и името на майка му бе Ехолия, от Ерусалим. ⁴Той върши това, което бе право пред Господа, напълно според както беше сторил баща му Амасия. ⁵И търсеше Бога в дните на Захария, който разбираше Божиите видения; и до когато търсеше Господа, Бог му даваше успех. ⁶Той излезе та воюва против филистимците, и събори стената на Гет, стената на Явни, и стената на Азот, и съгради градове в азотската &lt;околност&gt; и между филистимците. ⁷И Бог му помогна против филистимците, и против арабите, които живееха в Гур-ваал, и против маонците. ⁸И амонците даваха подаръци на Озия; и името му се прочу дори до входа на Египет, защото стана премного силен. ⁹Озия съгради и кули в Ерусалим, върху портата на ъгъла, върху портата на долината и върху ъгъла &lt;на стената&gt;, и ги укрепи. ¹⁰Съгради още кули в пустинята, и изкопа много кладенци, защото имаше много добитък и по ниските места и по поляната, &lt;имаше и&gt; орачи и лозари в планините и на Кармил; защото обичаше земеделието. ¹¹При това, Озия имаше войска от военни мъже, които излизаха на война по полкове, според числото им, което се преброи от секретаря Еиил и настоятеля Маасия, под ръководството на Анания, един от царските военачалници. ¹²Цялото число на началниците на бащините &lt;домове&gt;, на силните и храбри мъже, беше две хиляди и шестстотин. ¹³Под тяхна ръка имаше военна сила от триста и седем хиляди и петстотин души, които се биеха с голямо юначество, за да помагат на царя против неприятелите. ¹⁴Озия приготви за тях, за цялата войска, щитове и копия, шлемове и брони, лъкове и камъни за прашки. ¹⁵И в Ерусалим направи машини, изобретени от изкусни мъже, да бъдат &lt;поставени&gt; на кулите и на крепостите при ъглите, за хвърляне на стрели и на големи камъни. И името му се прочу на далеч; защото му се помагаше чудно, догдето стана силен. ¹⁶Но, когато стана силен, сърцето му се надигна та се отдаде на поквара; и извърши престъпление против Господа своя Бог, като влезе в Господния храм за да покади върху кадилния олтар. ¹⁷А свещеник Азария влезе подире му, и с него осемдесет Господни свещеници, храбри мъже; ¹⁸и възпротивиха се на цар Озия, и му рекоха: Не принадлежи на тебе, Озие, да кадиш Господу, но на свещениците, Аароновите потомци, които са посветени, за да кадят; излез из светилището, защото си извършил престъпление, което не ще ти бъде за почит от Господа Бога. ¹⁹А Озия, който държеше в ръката си кадилница, за да кади, разяри се; и като се разяри на свещениците, проказата му избухна на челото му пред свещениците в Господния дом, близо при кадилния олтар. ²⁰И първосвещеник Азария и всичките свещеници погледнаха на него, и, ето, бе прокажен на челото си; и побързаха да го извадят от там; и даже сам той побърза да излезе, защото Господ го беше поразил. ²¹И цар Озия остана прокажен до деня на смъртта си; и живееше в отделна къща като прокажен, понеже беше отлъчен от Господния дом; а син му Иотам бе над царския дом и съдеше людете на земята. ²²А останалите дела на Озия, първите и последните, написа пророк Исаия, Амосовият син. ²³И Озия заспа с бащите си, и погребаха го с бащите му в оградата на царските гробища, защото рекоха: Прокажен е. И вместо него се възцари син му Иотам.

Chapter 27

¹Иоатам беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Еруса, Садокова дъщеря. ²Той върши това, което е право пред Господа, съвсем както бе направил баща му Озия; обаче не влезе в Господния храм. Но людете още се покваряваха. ³Той построи горната порта на Господния дом и съгради много върху стената на Офил. ⁴Съгради още и градове в хълмистата страна на Юда, и в дъбравите съгради крепости и кули. ⁵И като воюва против царя на амонците, надделя над тях; и в същата година амонците му дадоха сто таланта сребро, десет хиляди кора жито и десет хиляди &lt;кора&gt; ечемик. Толкоз му платиха амонците и втората и третата година. ⁶Така Иотам стана силен, понеже оправяше пътищата си пред Господа своя Бог. ⁷А останалите дела на Иотама, и всичките му войни, и постъпките му, ето, написани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе. ⁸Той бе на двадесет и пет години когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим. ⁹И Иотам заспа с бащите си; и погребаха го в Давидовия град; и вместо него се възцари син му Ахаз.

Chapter 28

¹Ахаз бе двадесет години на възраст когато се възцари, и царува шестнадесет години в Ерусалим; но не върши това, което бе право пред Господа, както баща му Давид, ²но ходи в пътищата на Израилевите царе, направи още и леяни идоли за ваалимите. ³При това той кади в долината на Еномовия син, и изгори &lt;от&gt; чадата си в огъня, според мерзостите на народите, които Господ беше изпъдил пред израилтяните. ⁴И жертвуваше и кадеше по високите места, по хълмовете и под всяко зелено дърво. ⁵Затова Господ неговият Бог го предаде в ръката на сирийския цар; и &lt;сирийците&gt; го поразиха, и взеха от него голямо множество пленници, които отведоха в Дамаск. Също биде предаден в ръката на Израилевия цар, който му нанесе голямо поражение. ⁶Защото Факей, Ромелиевият син, изби от Юда сто и двадесет хиляди души в един ден, всички силни и храбри мъже, понеже бяха оставили Господа Бога на бащите си; ⁷и Зехрий, един силен мъж от Ефрема, уби царския син Маасия, и надзирателя на двореца Азрикам, и втория подир царя Елкана; ⁸тоже израилтяните заплениха от братята си двеста хиляди жени, синове и дъщери, и при това взеха много користи от тях, и отнесоха користите в Самария. ⁹А там имаше един Господен пророк на име Одид; и той излезе да посрещне войската, която дохождаше в Самария та им рече: Ето, понеже Господ Бог на бащите ви се разгневи на Юда, предаде ги в ръката ви; и вие ги убихте с ярост, която стигна до небето. ¹⁰И сега възнамерявате да държите юдейците и ерусалимляните като роби и робини под себе си; обаче няма ли у вас, у сами вас, престъпления против Господа вашия Бог? ¹¹Сега, прочее, послушайте ме, и върнете пленниците, които заробихте от братята си; защото яростен гняв от Господа е върху вас. ¹²Тогава някои от първенците от ефремците, Азария Ионановият син, Варахия Месилемотовият син, Езекия Селумовият син и Амаса Адлаевият син, станаха против завърналите се от войната та им рекоха: ¹³Не въвеждайте тук пленниците: защото като беззаконствувахме &lt;вече&gt; против Господа, вие искате да притурите на греховете ни и на престъпленията ни; защото престъплението ни е голямо, и яростен гняв е върху Израиля. ¹⁴Тогава войниците оставиха пленниците и користите пред първенците и пред цялото събрание. ¹⁵И споменатите по име мъже станаха та взеха пленниците и облякоха от користите всичките голи между тях; облякоха ги, обуха ги, дадоха им да ядат и да пият, и помазаха ги, а всичките слаби от тях пренесоха на осли и ги заведоха в Ерихон, града на палмите, при братята им. Тогава се върнаха в Самария. ¹⁶В онова време цар Ахаз прати до асирийските царе да иска помощ, ¹⁷защото едомците бяха пак дошли и поразили Юда и взели пленници. ¹⁸Филистимците тоже бяха нападнали полските градове и южната страна на Юда, и бяха превзели Ветсемес, Еалон, Гедирот, Сокхо и селата му, Тамна и селата му, и Гимзо и селата му, и бяха се заселили в тях. ¹⁹Защото Господ смири Юда поради Израилевия цар Ахаз; понеже той беше развратил Юда и нечествувал много против Господа. ²⁰И асирийският цар Теглат-феласар дойде при него; но той го притесни, а не го подкрепи; ²¹защото Ахаз, като оголи Господния дом и царската къща и първенците, даде &lt;всичкото&gt; на асирийския цар; но това не му помогна. ²²И във времето на притеснението си той още повече престъпваше против Господа; такъв бе цар Ахаз. ²³Защото жертвуваше на дамасковите богове, които го бяха поразили, като думаше: Понеже боговете на сирийските царе им помагат, на тях ще принасям жертви, за да помагат и на мене. Но те станаха причина да падне той и целият Израил. ²⁴И Ахаз събра съдовете на Божия дом, та съсече съдовете на Божия дом, затвори вратите на Господния дом, и си направи жертвеници на всеки ъгъл в Ерусалим. ²⁵И във всеки Юдов град устрои високи места, за да кади на други богове, и разгневи Господа Бога на бащите си. ²⁶А останалите негови дела, и всичките му постъпки, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. ²⁷И Ахаз заспа с бащите си; и погребаха го в града, в Ерусалим, но не го занесоха в гробищата на Израилевите царе. А вместо него се възцари син му Езекия.

Chapter 29

¹Езекия беше двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим; а името на майка му беше Авия, Захариева дъщеря. ²Той върши това, което бе право пред Господа, напълно както извърши баща му Давид. ³В първия месец от първата година на царуването си той отвори вратите на Господния дом и ги поправи. ⁴И като доведе свещениците и левитите, събра ги на източния площад и рече им: ⁵Слушайте ме, левити, осветете се сега, осветете и храма на Господа Бога на бащите си, и изнесете нечистотата от светото място. ⁶Защото бащите ни са отстъпили, сторили са зло пред Господа нашия Бог, оставили са Го и са отвърнали лицата си от Господното обиталище, и са обърнали гръб; ⁷те са затворили вратите на предхрамието и са изгасили светилниците, а не са кадили темян нито пренасяли всеизгаряния в светото място на Израилевия Бог. ⁸Затова гняв от Господа е бил върху Юда и Ерусалим, и Той ги предаде да бъдат тласкани, и да бъдат &lt;предмет&gt; на учудване и на съскане, както виждате с очите си. ⁹Защото, ето, бащите ни са паднали от нож, а синовете ни, дъщерите ни и жените ни са поради това в плен. ¹⁰Сега, прочее, имам сърдечно желание да направим завет с Господа Израилевия Бог, за да отвърне от нас яростния Си гняв. ¹¹Чада мои, не бивайте сега небрежни; защото вас е избрал Господ да стоите пред Него, да Му служите, да сте Му служители и да кадите. ¹²Тогава станаха левитите: Маат Амасаевият син и Иоил Азариевият син, от Каатовите потомци; а от Мерариевите потомци, Кис Авдиевият син и Азария Ялелеиловият син; от Герсоновците, Иоах Земовият син и Еден Иоаховият син; ¹³от Елисафановите потомци, Симрий и Еиил; от Асафовите потомци, Захария и Матания; ¹⁴от Емановите потомци, Ехиил и Семей; а от Едутуновите потомци, Семаия и Озиил; ¹⁵и те, като събраха братята си та се осветиха, влязоха според царската заповед, съгласно Господното слово, да очистят Господния дом. ¹⁶Свещениците влязоха в по-вътрешната част на Господния дом, за да я очистят, и изнесоха в двора на Господния дом всичката нечистота, която намериха в Господния храм; а левитите взеха та я изнесоха вън в потока Кедрон. ¹⁷На първия ден от първия месец почнаха да освещават, а на осмия ден от месеца стигнаха до Господния трем; и за осем дни осветиха Господния дом, и на шестнадесетия ден от първия месец свършиха. ¹⁸Тогава влязоха в &lt;двореца&gt; при цар Езекия и рекоха: Очистихме изцяло Господния дом, олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и трапезата за присътствените хлябове с всичките й прибори; ¹⁹при това, приготвихме и осветихме всичките вещи, които цар Ахаз, в царуването си, оскверни когато отстъпи: и ето ги пред Господния олтар. ²⁰Тогава цар Езекия стана рано, и като събра градските първенци, възлезе в Господния дом. ²¹И докараха седем юнеца, седем овена, седем агнета и седем козела в принос за грях за царството, за светилището и за Юда; и той заповяда на свещениците, Аароновите потомци, да ги принесат на Господния олтар. ²²И тъй, те заклаха юнците, и свещениците, като взеха кръвта, попръскаха я по олтара, заклаха и овните и попръскаха кръвта им по олтара; тоже и агнетата заклаха и попръскаха кръвта им по олтара. ²³Сетне преведоха козлите, които бяха в принос за грях, пред царя и събранието; и те положиха ръцете си на тях; ²⁴тогава свещениците ги заклаха и попръскаха кръвта им по олтара в принос за грях, за да направят умилостивение за целия Израил; защото царят заповяда, щото всеизгарянето и приноса за грях &lt;да станат&gt; за целия Израил. ²⁵И той постави левитите в Господния дом с кимвали, с псалтири и с арфи, според заповедта на Давида и на царевия гледач Гад и на пророк Натана; защото заповедта бе от Господа чрез пророците Му. ²⁶И левитите стояха с Давидовите &lt;музикални&gt; инструменти, а свещениците с тръбите. ²⁷Тогава Езекия заповяда да принесат всеизгарянето на олтара. И когато почна всеизгарянето, почна и пеенето Господу с тръбите и с инструментите на Израилевия цар Давида. ²⁸А цялото събрание се кланяше, и певците пееха, и тръбите свиреха непрекъснато докле се извърши всеизгарянето. ²⁹И като свършиха принасянето царят и всички, които присъствуваха с него, коленичиха и се поклониха. ³⁰Тогава цар Езекия и първенците заповядаха на левитите да славословят Господа с думите на Давида и на гледача Асаф. И те пееха с веселие; и наведоха се та се поклониха. ³¹След това, Езекия проговаряйки, каза: Сега, като сте се осветили Господу, пристъпете та принесете жертви и благодарителни приноси в Господния дом. И така, обществото принесе жертви и благодарителни приноси; и всеки, който имаше сърдечно съизволение, &lt;принесе&gt; и всеизгаряне. ³²И числото на всеизгарянията, които обществото принесе, възлезе на седемдесет юнеца, сто овена и двеста агнета; всички тия бяха за всеизгаряния Господу; ³³а посветените &lt;животни&gt; бяха шестстотин говеда и три хиляди овце. ³⁴Свещениците, обаче, бяха малцина, и не можеха да одерат всичките всеизгаряния; затова, братята им, левитите им, помогнаха докле се свърши работата и докле се осветиха свещениците; защото левитите показаха повече сърдечна правота да се освещават отколкото свещениците. ³⁵А пък всеизгарянията бяха много, заедно с тлъстината на примирителните приноси и с възлиянията на всяко всеизгаряне. Така се възстанови службата на Господния дом. ³⁶И Езекия и всичките люде се радваха за гдето Бог беше предразположил людете; понеже това нещо стана ненадейно.

Chapter 30

¹След това Езекия прати &lt;човеци&gt; по целия Израил и Юда, писа още и писма на Ефрема и Манасия, да &lt;ги поканят да&gt; дойдат на Господния дом в Ерусалим, за да направят пасха на Господа Израилевия Бог. ²Защото царят и първенците му и цялото общество в Ерусалим бяха се съветвали да направят пасхата във втория месец. ³Понеже не бяха могли да я направят в онова време, защото нямаше доволно осветени свещеници, и людете не бяха се събрали в Ерусалим. ⁴И това нещо се видя право на царя и на цялото общество. ⁵Затова решиха да прогласят по целия Израил, от Вирсавее дори до Дан, &lt;покана&gt; да дойдат за да направят пасха на Господа Израилевия Бог в Ерусалим; защото отдавна не бяха я празнували според предписанието. ⁶И тъй бързоходците отидоха с писмата от царя и първенците му по целия Израил и Юда, според царската заповед, и казаха: Чада на Израиля, обърнете се към Господа Бога на Авраама, на Исаака и на Израиля, за да се обърне Той към останалите от вас, които се избавихте от ръката на асирийските царе. ⁷Не бъдете както бащите ви и както братята ви, които престъпваха против Господа Бога на бащите си, така щото Той ги предаде на опустошение, както виждате. ⁸Сега не закоравявайте врата си, както сториха бащите ви, но предайте се Господу и влезте в светилището Му, което е осветил за винаги, и служете на Господа вашия Бог, за да отвърне от вас яростния Си гняв. ⁹Защото, ако се обърнете, към Господа, то на братята ви и чадата ви ще се покаже милост от тия, които са ги пленили, и те ще се върнат в тая земя; защото щедър и милостив е Господ вашият Бог, и няма да отвърне лицето Си от вас, ако вие се обърнете към Него. ¹⁰Така бързоходците минаха от град в град през Ефремовата и Манасиевата земя дори до Завулон; но те им се присмяха и подиграха се с тях. ¹¹Някои обаче от Асира, Манасия и Завулона се смириха и дойдоха в Ерусалим. ¹²А и над Юда бе Божията ръка, за да им даде едно сърце да постъпят по заповедта на царя и на първенците според Господното слово. ¹³И събраха се в Ерусалим много народ, за да пазят празника на безквасните хлябове във втория месец; беше твърде голямо събрание. ¹⁴И станаха та отмахнаха жертвениците, които бяха в Ерусалим, отмахнаха и всичките кадилни олтари, та ги хвърлиха в потока Кедрон. ¹⁵Тогава заклаха пасхалните &lt;агнета&gt; в четиринадесетия ден от втория месец; и свещениците и левитите засрамени се осветиха, и внесоха всеизгаряния в Господния дом. ¹⁶И застанаха на мястото си, според чина си, съгласно закона на Божия човек Моисей; и свещениците пръскаха кръвта, &lt;като я вземаха&gt; от ръката на левитите. ¹⁷Защото имаше мнозина в събранието, които не бяха се осветили; за това левитите взеха грижата да заколят пасхалните &lt;агнета&gt;, за всеки, който не беше чист, за да се осветят Господу. ¹⁸Понеже голяма част от людете, мнозина от Ефрема, Манасия, Исахара и Завулона, не бяха се очистили, но ядоха пасхата не според предписанието; защото Езекия бе се помолил за тях, казвайки: Благий Господ да бъде милостив към всекиго, ¹⁹който утвърждава сърцето си да търси Бога, Господа Бога на бащите си, ако и да не е &lt;очистен&gt; според очистването &lt;изискано&gt; за светилището. ²⁰И Господ послуша Езекия та прости {Еврейски: Изцели.} людете. ²¹И израилтяните, които се намираха в Ерусалим, пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с голямо веселие; и всеки ден левитите и свещениците славословеха Господа, &lt;пеещи&gt; с &lt;музикални&gt; инструменти на Господа. ²²И Езекия говори насърчително на всичките левити, които разбираха добре Господната &lt;служба&gt;. Така през седемте празнични дни те ядяха, като жертвуваха примирителни жертви и славословеха Господа Бога на бащите си. ²³Тогава цялото общество се съветва да празнуват още седем дни; и празнуваха &lt;още&gt; седем дни с веселие. ²⁴Защото Юдовият цар Езекия подари на обществото за жертви хиляда юнеца и седем хиляди овце; и първенците подариха на обществото хиляда юнеца и десет хиляди овце; и много свещеници осветиха себе си. ²⁵И развеселиха се всички събрани от Юда, със свещениците и левитите, и всички събрани надошли от Израиля, и чужденците надошли от Израилевата земя, които живееха в Юда. ²⁶Така стана голямо веселие в Ерусалим; защото от времето на Израилевия цар Соломона, Давидовия син, не бе станало такова нещо в Ерусалим. ²⁷След това левитите, свещениците, станаха та благословиха людете; и гласът им биде послушан &lt;от Господа&gt;, и молитвата им възлезе на небето, Неговото свето обиталище.

Chapter 31

¹А като се свърши всичко това, целият Израил, които се намираха там, излязоха по Юдовите градове та изпотрошиха кумирите, изсякоха ашерите и събориха високите места и жертвениците из целия Юда и Вениамина, също и в Ефрем и Манасия, докле ги унищожиха всички. Тогава всичките израилтяни се върнаха в градовете си, всеки в своята собственост. ²Тогава Езекия определи отредите на свещениците и на левитите, според разпределенията им, всекиго според службата му, и свещениците и левитите, за всеизгарянията и примирителните приноси, за да служат и да славословят и да хвалят в портите на Господния стан. ³&lt;Определи&gt; и царския дял от имота си за всеизгарянията, &lt;а именно&gt;, за утринните и вечерните всеизгаряния, и за всеизгарянията в съботите и новолунията и на празниците, според предписанието в Господния закон. ⁴Заповяда още на людете, които живееха в Ерусалим, да дават дела на свещениците и на левитите, за да се затвърдят в Господния закон. ⁵И щом се издаде тая заповед, израилтяните донесоха много от първите плодове на житото, виното, дървеното масло, меда и на всичките земни произведения; донесоха още в изобилие и десетъците от всяко нещо. ⁶И израилтяните и юдейците, които живееха в Юдовите градове, също и те донесоха десетъците от говеда и овци, и десетъците от светите неща, които бяха посветени на Господа техния Бог, и туриха ги на купове. ⁷В третия месец почнаха да правят куповете, и в седмия месец свършиха. ⁸И когато дойдоха Езекия и първенците и видяха куповете, благословиха Господа и Неговите люде Израиля. ⁹Сетне Езекия запита свещениците и левитите за куповете. ¹⁰И първосвещеник Азария, от Садоковия дом, в отговор му рече: Откак почнаха да донасят приносите в Господния дом, яли сме до насита, и остана много; защото Господ е благословил людете Си; и останалото е тоя голям склад. ¹¹Тогава Езекия заповяда да приготвят помещения в Господния дом; и като ги приготвиха, ¹²в тях внесоха вярно приносите, десетъците и посветените неща; а надзирател над тях бе левитинът Хонения, и подир него брат му Семей. ¹³А по заповед на цар Езекия и на настоятеля на Божия дом Азария, Ехиил, Азазия, Нахат, Асаил, Еримот, Иозавад, Елиил, Исмахия, Маат и Ванаия бяха надзиратели под властта на Хонения и брат му Семей. ¹⁴А Коре, син на левитина Емна, вратарят при източната &lt;порта&gt;, бе над нещата доброволно принесени Богу, за да раздава Господните приноси и пресветите неща. ¹⁵А под него бяха, в градовете на свещениците, Еден, Миниамин, Исус, Семаия, Амария и Сехания, на които бе поръчано да раздават на братята си според отредите &lt;им&gt;, както на големия, тъй и на малкия, ¹⁶на всекиго, който постъпваше в Господния дом, ежедневния му &lt;дял&gt; за служенето им в службата, според отредите им, освен ония, които се преброиха според родословието на мъжките от три години на възраст и нагоре; ¹⁷&lt;да раздават&gt; и на преброените от свещениците и от левитите, според бащините им домове, на възраст от двадесет години и нагоре, според службите им, по отредите им, ¹⁸и на всичките им челяди, на жените им, и на синовете им, и на дъщерите им, в цялото общество, които бяха преброени по родословие; защото те се посветиха вярно на светите неща. ¹⁹А колкото за Аароновите потомци, свещениците, които &lt;живееха&gt; в полетата на градските пасбища, имаше във всеки град човеци определени по име да раздават дялове на всичките мъжки между свещениците, и на всичките преброени между левитите. ²⁰Така направи Езекия и в целия Юда; и върши това, което бе добро, и право, и вярно пред Господа своя Бог. ²¹Във всяка работа, която почна, относно служенето на Божия дом, и закона, и заповедите, като търсеше своя Бог, вършеше я от все сърце, и успяваше.

Chapter 32

¹След тия неща и това &lt;явление на&gt; вярност, асирийският цар Сенахирим дойде та влезе в Юда, и разположи стана си против укрепените градове, като намисли да ги усвои. ²А Езекия, като видя, че Сенахирим дойде и че намерението му бе да воюва против Ерусалим, ³съветва се с първенците си и със силните си мъже да запълни водните извори, които бяха вън от града; и те му помогнаха. ⁴И като се събраха много люде, запълниха всичките извори и потока, който тече сред земята, защото казваха: Асирийските царе, като дойдат, защо да намерят много вода? ⁵И &lt;Езекия&gt; се ободри и съгради пак цялата стена, която бе съборена, направи кулите й по-високи, &lt;съгради&gt; и другата стена извън, и поправи Мило в Давидовия град, и направи много копия и щитове. ⁶И постави военачалници над людете, и като ги събра при себе си на площада, при градската порта, говори им насърчително, казвайки: ⁷Бъдете силни и храбри, не бойте се, нито се уплашвайте от асирийския цар, нито от голямото множество, което е с него; защото с нас има Един по-велик отколкото има с него. ⁸С него са плътски мишци; с нас е Господ нашият Бог, да ни помогне и да воюва в боевете ни. И людете се успокоиха от думите на Юдовия цар Езекия. ⁹След това, асирийският цар Сенахирим прати слугите си в Ерусалим (а той и всичките му военачалници с него обсаждаха Лахис) до Юдовия цар Езекия и до целия Юда, който бе в Ерусалим, да рекат: ¹⁰Така казва асирийският цар Сенахирим: На що се надявате та чакате в Ерусалим обсадата му? ¹¹Не мами ли ви Езекия, та ще ви предаде на смърт от глад и от жажда, като казва: Господ нашият Бог ще ни избави от ръката на асирийския цар? ¹²Езекия не е ли същият, който махна Неговите високи места и Неговите жертвеници, и заповяда на Юда и на Ерусалим, като каза: &lt;Само&gt; пред един олтар да се кланяте, и върху него да кадите? ¹³Не знаете ли що сторих аз и бащите ми на всичките племена на земите? Можаха ли боговете на народите на тия земи да избавят някак земята си от ръката ми? ¹⁴Кой от всичките богове на ония народи, които бащите ми изтребиха е могъл да избави людете си от ръката ми, та да може вашият Бог да ви избави от ръката ми? ¹⁵Сега, прочее, да ви не мами Езекия, и да ви не убеждава по тоя начин, и не го вярвайте; защото никой бог, на кой да било народ или царство, не е могъл да избави людете си от моята ръка и от ръката на бащите ми, - та вашият ли Бог ще може да ви избави от ръката ми? ¹⁶И слугите му говориха още повече против Господа Бога и против слугата Му Езекия. ¹⁷Той писа и писма да хули Господа Израилевия Бог, и да говори против Него, като казваше: Както боговете на народите на тия земи не избавиха своите люде от ръката ми, така и Езекиевият Бог няма да избави Своите люде от ръката ми. ¹⁸Тогава извикаха на Юдейски със силен глас към ерусалимските люде, които бяха на стената, за да ги уплашат и да ги смутят, та да превземат града; ¹⁹и говориха за ерусалимския Бог, както за боговете на племената на света, които са дело на човешки ръце. ²⁰Затова цар Езекия и пророк Исаия, Амосовият син, се помолиха и викаха към небето. ²¹И Господ прати ангел, който погуби всичките силни и храбри мъже, и първенците, и военачалниците в стана на асирийския цар. Така той се върна с посрамено лице в земята си. И когато влезе в капището на бога си, тия, които бяха излезли из чреслата му, го убиха там с нож. ²²Така Господ избави Езекия и ерусалимските жители от ръката на асирийския цар Сенахирим, и от ръката на всички &lt;други&gt;, и ги ръководеше на всяка страна. ²³И мнозина донесоха дарове Господу в Ерусалим, и скъпоценности на Юдовия цар Езекия; така че от тогава нататък той се възвеличаваше пред всичките народи. ²⁴В това време Езекия се разболя до смърт: и като се помоли Господу, Той му говори и му даде знамение. ²⁵Но Езекия не отдаде &lt;Господу&gt; според стореното нему благодеяние, защото сърцето му се надигна; за това гняв падна на него и на Юда и Ерусалим. ²⁶Обаче, Езекия се смири поради надигането на сърцето си, той и ерусалимските жители, тъй че Господният гняв не дойде на тях в Езекиевите дни. ²⁷И Езекия придоби много голямо богатство и слава; и направи съкровищници за сребро и злато, за скъпоценни камъни, за аромати, за щитове и за всякакви отборни вещи, ²⁸също и житници за произведението на житото, на виното и на дървеното масло, и обори за всякакви животни и огради за стада. ²⁹При това, той си направи градове, и придоби множество овце и говеда; защото Бог му даваше твърде много имот. ³⁰Същият тоя Езекия запълни и горния извор на водата на Гион, и я доведе направо долу на запад от Давидовия град. И Езекия успя във всичките си дела. ³¹Но относно посланиците, които вавилонските първенци пратиха до него да разпитат за знамението станало в страната, Бог го остави, за да го изпита и да узнае всичко що беше на сърцето му. ³²А останалите дела на Езекия, и добрините му, ето, написани са във Видението на пророк Исаия, Амосовия син, в Книгата на Юдовите и Израилевите царе. ³³И Езекия заспа с бащите си, и погребаха го в най-видния от гробовете на Давидовите потомци; и целият Юда и ерусалимските жители му отдадоха почест при смъртта му. И вместо него се възцари син му Манасия.

Chapter 33

¹Манасия бе двадесет години на възраст когато се възцари и царува петдесет и пет години в Ерусалим. ²Той върши зло пред Господа, според мерзостите на народите, които Господ изпъди пред израилтяните. ³Устрои изново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвеници на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. ⁴Тоже издигна жертвеници в Господния дом, за който Господ беше казал: В Ерусалим ще бъде името Ми до века. ⁵Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на Господния дом. ⁶И преведе чадата си през огъня в долината на Еномовия син, още упражняваше предвещания и употребяваше гадания, упражняваше омайвания, и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред Господа та Го разгневи. ⁷И ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давида и на сина му Соломона: В тоя дом, и в Ерусалим, който избрах от всичките Израилеви племена, ще настаня името Си до века; ⁸нито ще местя вече ногата на Израиля от земята, която определих за бащите ви, само ако внимават да вършат всичко, що им заповядах, целия закон и повеленията и съдбите &lt;дадени&gt; чрез Моисея. ⁹Но Манасия подмами Юда и ерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които Господ изтреби пред израилтяните. ¹⁰Тогава Господ говори на Манасия и на людете му; но те не послушаха. ¹¹Затова Господ доведе против тях военачалниците на асирийския цар, та хванаха Манасия, и, като &lt;го туриха&gt; в окови и вързаха го с вериги, заведоха го във Вавилон. ¹²А когато беше в бедствие, помоли се на Господа своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си. ¹³И когато му се помоли, &lt;Бог&gt; даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Ерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ - Той е Бог. ¹⁴А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, дори до входа на рибната порта, и прекара я около Офил, та я издигна много високо; и постави военачалници във всичките укрепени Юдови градове. ¹⁵И отмахна чуждите богове, и идола от Господния дом, и всичките жертвеници, които бе издигнал върху хълма на Господния дом и в Ерусалим, и ги хвърли вън от града. ¹⁶И поправи Господния олтар, и пожертвува на него примирителни и благодарствени жертви, и заповяда на Юда да служи на Господа Израилевия Бог. ¹⁷Но людете още жертвуваха по високите места, обаче, само на Господа своя Бог. ¹⁸А останалите дела на Манасия, и молитвата му към неговия Бог, и думите на гледачите, които му говориха в името на Господа Израилевия Бог, ето, написани са между делата на Израилевите царе. ¹⁹И молитвите му, и как &lt;Бог&gt; го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, гдето устрои високи места и постави ашерите и леяните идоли, преди да се смири, ето, написани са в историята на гледачите. ²⁰И Манасия заспа с бащите си; и погребаха го в собствената му къща; а вместо него се възцари син му Амон. ²¹Амон бе двадесет и две години на възраст когато се възцари, и царува две години в Ерусалим. ²²Той върши зло пред Господа, както стори баща му Манасия; и Амон жертвуваше на всичките леяни идоли, които баща му Манасия бе направил, и им служеше. ²³А не се смири пред Господа, както се смири баща му Манасия; но тоя Амон вършеше все по-много и по-много престъпления. ²⁴А слугите му направиха заговор против него, та го убиха в собствената му къща. ²⁵Обаче, людете от страната избиха всичките, които бяха направили заговора против цар Амона; и людете от страната направиха сина му Иосия цар вместо него.

Chapter 34

¹Иосия бе осем години на възраст когато се възцари, и царува в Ерусалим тридесет и една година. ²Той върши това, което бе право пред Господа, като ходи в пътищата на баща си Давида, без да се отклони на дясно или на ляво. ³В осмата година на царуването си, като бе още млад, почна да търси Бога на баща си Давида; а в дванадесетата година почна да чисти Юда и Ерусалим от високите места, от ашерите, от ваяните идоли, и от леяните. ⁴В неговото присъствие събориха жертвениците на ваалимите; и изсече кумирите на слънцето, които бяха върху тях, и сломи ашерите и ваяните и леяните идоли, и като ги стри на прах, разпръсна го върху гробовете на ония, които бяха им жертвували. ⁵Изгори и костите на жреците на жертвениците им, и &lt;така&gt; очисти Юда и Ерусалим. ⁶&lt;Същото направи&gt; и в градовете на Манасия, Ефрема и Симеона, и дори до Нефталима, всред околните им развалини; ⁷събори жертвениците, стри на прах ашерите и ваяните идоли, и изсече всичките кумири на слънцето по цялата Израилева земя. Тогава се върна в Ерусалим. ⁸А в осемнадесетата година на царуването си, когато беше очистил земята и &lt;Божия&gt; дом, прати Сафана, Азалиевия син, и градския началник Маасия, и летописеца Иоах, син на Иоахаза, за да поправят дома на Господа неговия Бог. ⁹И те отидоха при първосвещеника Хелкия, та предадоха парите внесени в Божия дом, които вратарите левити бяха събрали от Манасия и Ефрема, и от всички останали от Израил, и от целия Юда и Вениамина, и от жителите на Ерусалим. ¹⁰Предадоха ги в ръката на работниците, които надзираваха Господния дом; а те ги дадоха на работниците, които работеха в Господния дом, за да поправят и обновят дома, - ¹¹дадоха ги на дърводелците и на зидарите, за да купят дялани камъни и дървета за греди, и да поправят зданията, които Юдовите царе бяха съборили. ¹²И мъжете вършеха работата честно; а надзирателите над тях бяха левитите Яат и Авдия от Мерариевите потомци, Захария и Месулам от Каатовите потомци, за да настояват, а от &lt;другите&gt; левити всички изкусни свирачи на музикални инструменти. ¹³Имаше още и настойници над бременосците и над всички, които работеха в каква да било работа; а някои от левитите бяха писари, надзиратели и вратари. ¹⁴А като изнасяха внесените в Господния дом пари, свещеник Хелкия намери книгата на Господния закон &lt;даден&gt; чрез Моисея. ¹⁵И Хелкия проговаряйки рече на секретаря Сафан: Намерих книгата на закона в Господния дом. И Хелкия даде книгата на Сафана. ¹⁶А Сафан донесе книгата на царя, занесе и дума на царя, казвайки: Слугите ти вършат всичко, що им е определено; ¹⁷и събраха намерените в Господния дом пари, и ги предадоха в ръката на настоятелите и в ръката на работниците. ¹⁸Тоже секретарят Сафан извести на царя, казвайки: Свещеник Хелкия ми даде една книга. И Сафан я прочете пред царя. ¹⁹А царят, като чу думите на закона, раздра дрехите си. ²⁰И царят заповяда на Хелкия, на Ахикама Сафановия син, на Авдона {В 4 Цар. 22:12, Аховор.}, Михеевия син, на секретаря Сафан и на царевия слуга Асаия, казвайки: ²¹Идете, допитайте се до Господа за мене и за останалите в Израиля и в Юда, относно думите на намерената книга; защото голям е Господният гняв, който се изля на нас, понеже бащите ни не опазиха Господното слово да постъпват напълно според както е писано в тая книга. ²²И така, Хелкия и ония, които царят &lt;беше определил&gt;, отидоха при пророчицата Олда, жена на одеждопазителя Селум, син на Текуя, Арасовия син. А тя живееше в Ерусалим, във втория участък; и те й говориха според поръчаното. ²³И тя им рече: Така казва Господ Израилевият Бог: Кажете на човека, който ви е пратил до мене: ²⁴Така казва Господ: Ето, Аз ще докарам зло на това място и на жителите му, всичките проклетии написани в книгата, която прочетоха пред Юдовия цар. ²⁵Понеже Ме оставиха и кадяха на други богове, та Ме разгневиха с всичките си дела на ръцете си, затова гневът Ми ще се излее на това място, и няма да угасне. ²⁶Но на Юдовия цар, който ви прати да се допитате до Господа, така да му кажете: Така казва Господ Израилевият Бог: Относно думите, които ти си чул, ²⁷понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Бога, когато си чул Неговите думи против това място и против жителите му, и ти си се смирил пред Мене, раздрал си дрехите си, и си плакал пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ. ²⁸Ето, Аз ще те прибера при бащите ти, и ще се прибереш в гроба си с мир; и твоите очи няма да видят нищо от цялото зло, което ще докарам на това място и на жителите му. И те доложиха на царя. ²⁹Тогава царят прати та събра всичките Юдови и ерусалимски старейшини. ³⁰И царят възлезе в Господния дом, заедно с всичките Юдови мъже и ерусалимските жители, - свещениците, левитите и всичките люде от голям до малък; и прочете на всеослушание пред тях всичките думи от книгата на завета, която се намери в Господния дом. ³¹И царят застана на мястото си, та направи завет пред Господа да следва Господа, да пази заповедите Му, заявленията Му и повеленията Му с цялото си сърце и с цялата си душа, та да изпълнява думите на завета, които са написани в тая книга. ³²И накара всички, които се намериха в Ерусалим и във Вениамин, да потвърдят &lt;завета&gt;. И ерусалимските жители постъпиха според завета на Бога, Бога на бащите си. ³³И Иосия отмахна всичките мерзости от всичките места принадлежащи на израилтяните, и накара всички, които се намериха в Израил, да служат, да служат на Господа своя Бог; през всичките му дни те не се отклониха от следване Господа Бога на бащите си.

Chapter 35

¹При това, Иосия направи пасха Господу в Ерусалим; и на четиринадесетия ден от първия месец заклаха пасхалните &lt;агнета&gt;. ²И той постави свещениците в длъжностите им, и ги насърчи да служат на Господния дом. ³И рече на осветените Господу левити, които поучаваха целия Израил: Положете светия ковчег в дома, който построи Израилевият цар Соломон, Давидовият син; няма да &lt;го&gt; носите вече на рамена; сега слугувайте на Господа вашия Бог и на людете Му Израил. ⁴Пригответе се според бащините си домове, по отредите си, според предписанието на Израилевия цар Давида, и според предписанието на сина му Соломона; ⁵и стойте в светилището, според отделенията на бащините домове на братята си миряните {Еврейски: Синовете на людете.}, и за всяко нека има по един отдел от левитските бащини домове. ⁶И като заколите пасхалните &lt;агнета&gt;, осветете се, и пригответе за братята си, за да направят &lt;и те&gt; според Господното слово &lt;дадено&gt; чрез Моисея. ⁷И Иосия подари на людете за жертви овце, агнета и ярета, на брой тридесет хиляди, всичките за пасхалните жертви, за всички, които се намериха там, и три хиляди говеда; тия бяха от царския имот. ⁸И първенците му подариха на драго сърце на людете, на свещениците и на левитите. А управителите на Божия дом, Хелкия, Захария и Ехиил, подариха на свещениците за пасхалните жертви две хиляди и шестстотин &lt;агнета и ярета&gt; и триста говеда. ⁹Също и Хонения и братята му Семаия и Натанаил, и началниците на левитите, Асавия, Еиил и Иозавад, подариха на левитите за пасхалните жертви пет хиляди &lt;агнета и ярета&gt; и петстотин говеда. ¹⁰Така се приготви службата. Тогава свещениците застанаха на мястото си, и левитите по отредите си, според царската заповед. ¹¹И заклаха пасхалните &lt;агнета&gt;, и свещениците поръсиха &lt;кръвта, която вземаха&gt; от ръката на левитите, които и одраха &lt;жертвите&gt;. ¹²И отделиха &lt;частите&gt; за всеизгарянето, за да ги дадат според отделенията на бащините домове на людете, за да принесат Господу според предписанията в Моисеевата книга; така сториха и с говедата. ¹³И опекоха пасхалните &lt;агнета&gt; с огън според наредбата; а светите жертви свариха в котли, в гърнета и в тави, и ги разделиха веднага помежду всичките люде. ¹⁴После приготвиха за себе си и за свещениците; защото свещениците, Аароновите потомци, &lt;се занимаваха&gt; с принасяне всеизгарянията и тлъстините до нощта; затова левитите приготвиха за себе си и за свещениците, Аароновите потомци. ¹⁵И певците, Асафовите потомци, бяха на мястото си, според заповедта на Давида, на Асафа, на Емана и на царския гледач Едутун; и вратарите &lt;пазеха&gt; на всяка порта; нямаше нужда да оставят работата си, защото братята им, левитите, приготвиха за тях. ¹⁶И тъй, цялата Господна служба биде приготвена в същия ден, за да направят пасхата и да принесат всеизгарянията на Господния олтар, според заповедта на цар Иосия. ¹⁷И израилтяните, които се намериха там, правиха в онова време пасхата и празника на безквасните хлябове седем дни. ¹⁸Такава пасха не беше ставала в Израил от дните на пророк Самуила; нито един от всичките Израилеви царе не беше направил такава пасха, каквато направиха Иосия, и свещениците, и левитите, и целият Юда и Израил, които се намериха там, и ерусалимските жители. ¹⁹Тая пасха стана в осемнадесетата година на Иосиевото царуване. ²⁰А след всичко това, когато Иосия беше наредил &lt;Божия&gt; дом, египетският цар Нехао възлезе за да воюва против Кархамис при &lt;реката&gt; Евфрат; и Иосия излезе против него. ²¹А той прати посланици до него да кажат: Какво има между мене и тебе, царю Юдов? Не &lt;ида&gt; днес против тебе, но против дома, с който имам война, и Бог ми е заповядал да побързам; остави се от Бога, който е с мене, да не би да те изтреби. ²²Обаче Иосия не отвърна лицето си от него, но преличи се да воюва против него, и не послуша думите на Нехао, които бяха из Божиите уста, и дойде да се бие в долината Магедон. ²³И стрелците устрелиха цар Иосия; и царят рече на слугите си: Извадете ме от тук, защото съм тежко ранен. ²⁴И тъй, слугите му го извадиха из колесницата, та го качиха на втората му колесница, и докараха го в Ерусалим; и умря, и биде погребан в гробищата на бащите си. И целият Юда и Ерусалим жалееха за Иосия. ²⁵Също и Еремия плака за Иосия; и всичките певци и певици до днес напомнюват Иосия в плачовете си, които и направиха това обичай в Израиля; и ето, те са написани в Плача. ²⁶А останалите дела на Иосия, и добродетелите му &lt;сторени&gt; според предписаното в Господния закон, ²⁷и делата му, първите и последните, ето, писани са в Книгата на Израилевите и Юдовите царе.

Chapter 36

¹Тогава людете от Юдовата земя взеха Иохаза, Иосиевия син, та го направиха цар в Ерусалим вместо баща му. ²Иоахаз бе двадесет и три години на възраст когато се възцари, и царува три месеца в Ерусалим. ³Защото Египетският цар го свали &lt;от престола&gt; в Ерусалим, и наложи на земята данък от сто таланта сребро и един талант злато. ⁴И египетският цар постави брата му Елиакима цар над Юда и Ерусалим, като промени името му на Иоаким. А брат му Иоахаз, Нехао взе та го заведе в Египет. ⁵Иоаким бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува единадесет години в Ерусалим; и върши зло пред Господа своя Бог. ⁶И вавилонският цар Навуходоносор възлезе против него, та го върза с окови, за да го заведе във Вавилон. ⁷Навуходоносор занесе и от вещите на Господния дом във Вавилон, и ги тури в капището си във Вавилон. ⁸А останалите дела на Иоакима, и мерзостите, които извърши, и това което се намери в него, ето, писани са в книгите на Израилевите и Юдовите царе. И вместо него се възцари син му Иоахин. ⁹Иоахин бе осемнадесет {В Еврейският текст, осем; но виж. 4 Цар. 24:8} години на възраст когато се възцари, и царува три месеца и десет дена в Ерусалим; и върши зло пред Господа. ¹⁰А в края на годината цар Навуходоносор прати да го доведат във Вавилон, заедно с отбраните вещи на Господния дом; и направи Седекия, брата &lt;на баща му&gt;, цар над Юда и Ерусалим. ¹¹Седекия бе двадесет и една година на възраст когато се възцари и царува единадесет години в Ерусалим. ¹²Той върши зло пред Господа своя Бог; не се смири пред пророк Еремия, &lt;който му говореше&gt; из Господните уста. ¹³А още се и подигна против цар Навуходоносора, който го бе заклел в Бога &lt;в подчиненост;&gt; и закорави врата си, и упорствува в сърцето си да се не обърне към Господа Израилевия Бог. ¹⁴При това, всичките по-главни свещеници и людете преумножиха престъпленията си, според всичките мерзости на народите, и оскверниха дома на Господа, който Той бе осветил в Ерусалим. ¹⁵И Господ Бог на бащите им ги предупреждаваше чрез Своите посланици, като ставаше рано и ги пращаше, защото жалеше людете Си и обиталището Си. ¹⁶Но те се присмиваха на Божиите посланици, презираха словата на &lt;Господа&gt;, и се подиграваха с пророците Му, догдето гневът Му се издигна против людете Му така, че нямаше изцеление. ¹⁷Затова Той доведе против тях халдейския цар, който изби юношите им с нож, вътре в дома на светилището им, и не пожали ни юноша, ни девица, ни старец, ни белокос; всичките предаде в ръката му. ¹⁸И всичките вещи на Божия дом, големи и малки, и съкровищата на Господния дом, и съкровищата на царя и на първенците му, - всичките занесе във Вавилон. ¹⁹И изгориха Божия дом, и събориха стената на Ерусалим, и всичките му палати изгориха с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожиха. ²⁰А оцелелите от нож отведе във Вавилон гдето останаха слуги нему и на синовете му до времето на персийското царство; ²¹за да се изпълни Господното слово, &lt;изговорено&gt; чрез устата на Еремия, догдето земята се наслаждава със съботите си; &lt;защото&gt; през цялото време, когато лежеше пуста тя пазеше събота, докле да се изпълнят седемдесет години. ²²А в първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, &lt;изговорено&gt; чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено &lt;обяви&gt;, като рече: ²³Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е &lt;наклонен&gt;, Иеова неговият Бог да бъде с него, нека възлезе.

Ezra

Chapter 1

¹В първата година на персийския цар Кир, за да се изпълни Господното слово, &lt;изговорено&gt; чрез устата на Еремия, Господ подбуди духа на персийския цар Кир, та прогласи из цялото си царство, още и писмено &lt;обяви&gt;, като рече: ²Така казва персийският цар Кир: Небесният Бог Иеова ми е дал всичките царства на света; и Той ми е заръчал да Му построя дом в Ерусалим, който е в Юда. ³Прочее, който между вас, от всичките Негови люде, е &lt;наклонен&gt;, неговият Бог да бъде с него, нека възлезе в Ерусалим, който е в Юда, и нека построи на Иеова Израилевият Бог (Той е Бог) дома, който е в Ерусалим. ⁴На всеки, който е оцелял, в каквото и да било място, гдето пришелствува, нека му помогнат мъжете на онова място със сребро и със злато, с имот и с добитък, освен това, което доброволно би се принесло за Божия дом, който е в Ерусалим. ⁵Тогава станаха началниците на бащините &lt;домове&gt; на Юда и Вениамина, и свещениците, и левитите, с всичките, на които Бог подбуди духа да възлязат, за да построят Господния дом, който е в Ерусалим. ⁶И всичките им съседи им помагаха със сребърни вещи, със злато, с имот, с добитък и със скъпоценни неща, освен всичко това, което доброволно се принасяше. ⁷И цар Кир извади вещите на Господния дом, които Навуходоносор бе донесъл от Ерусалим и турил в капището на боговете си, - ⁸тях извади персийският цар Кир чрез съкровищника Митридат, и ги брои на управителя на Юда Сасавасар. ⁹И ето числото им: тридесет златни легени, хиляда сребърни легени, двадесет и девет ножове, ¹⁰тридесет златни паници, четиристотин и десет сребърни паници от втори вид, и хиляда други съдове. ¹¹Всичките златни и сребърни съдове бяха пет хиляди и четиристотин, които всички занесе Сасавасар, когато пленниците се върнаха от Вавилон в Ерусалим.

Chapter 2

¹А ето човеците от &lt;Вавилонската&gt; област, които се върнаха от плен, от ония, които вавилонският цар Навуходоносор беше преселил като пленници във Вавилон, и които се върнаха в Ерусалим и в Юдея, всеки в града си, ²които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Сараия, Реелия, Мардохея, Валасана, Масфара, Вагуя, Реума и Ваана. Числото на мъжете на Израилевите люде беше: ³Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души; ⁴Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души; ⁵Арахови потомци, седемстотин и седемдесет и пет души; ⁶Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и дванадесет души; ⁷Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души; ⁸Затуеви потомци, деветстотин и четиридесет и пет души; ⁹Закхееви потомци, седемстотин и шестдесет души; ¹⁰Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души; ¹¹Виваиеви потомци, шестстотин и двадесет и трима души; ¹²Азгадови потомци, хиляда и двеста и двадесет и двама души; ¹³Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и шест души; ¹⁴Вагуеви потомци, две хиляди и петдесет и шест души; ¹⁵Адинови потомци, четиристотин петдесет и четири души; ¹⁶Атирови потомци от Езекия, деветстотин и осем души; ¹⁷Висаеви потомци, триста двадесет и трима души; ¹⁸Иораеви потомци, сто и дванадесет души; ¹⁹Асумови потомци, двеста и двадесет и трима души; ²⁰потомци от Гивар, деветдесет и пет души; ²¹потомци от Витлеем, сто и двадесет и трима души; ²²нетофатски мъже, петдесет и шест души; ²³анатотски мъже, сто и двадесет и осем души; ²⁴потомци от Азмавет, четиридесет и двама души; ²⁵потомци от Кириатиарам, от Хефира, и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души; ²⁶потомци от Рама и Гавая, шестстотин и двадесет и един души; ²⁷михмаски мъже, сто и двадесет и двама души; ²⁸ветилски и гайски мъже, двеста и двадесет и трима души; ²⁹потомци от Нево, петдесет и двама души; ³⁰Магвисови потомци, сто и петдесет и шест души; ³¹потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души; ³²Харимови потомци, триста и двадесет души; ³³потомци от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и пет души; ³⁴потомци от Ерихон, триста и четиридесет и пет души; ³⁵потомци от Сеная, три хиляди и шестстотин и тридесет души. ³⁶Свещениците: Едаиеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души; ³⁷Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души; ³⁸Пасхорови потомци, хиляда и двеста и четиридесет и седем души; ³⁹Харимови потомци, хиляда и седемнадесет. ⁴⁰Левитите: Исусови и Кадмиилови потомци, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души. ⁴¹Певците: Асафовите потомци, сто и двадесет и осем души. ⁴²Потомците на вратарите: Селумови потомци, Атерови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, всичко сто и тридесет и девет души. ⁴³Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфаеви потомци, Таваотови потомци, ⁴⁴Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци, ⁴⁵Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Акувови потомци, ⁴⁶Агавови потомци, Салмаеви потомци, Ананови потомци, ⁴⁷Гедилови потомци, Гаарови потомци, Реаиеви потомци, ⁴⁸Расинови потомци, Некодаеви потомци, Газамови потомци, ⁴⁹Озаеви потомци, Фасееви потомци, Висаеви потомци, ⁵⁰Асанаеви потомци, Меунимови потомци, Нефусимови потомци, ⁵¹Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци, ⁵²Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци, ⁵³Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци, ⁵⁴Несиеви потомци, Атифаеви потомци. ⁵⁵Потомците на Соломоновите слуги: Сотаеви потомци, Софаретови потомци, Ферудаеви потомци, ⁵⁶Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци, ⁵⁷Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохертови потомци, от Севаим, Амиеви потомци. ⁵⁸Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души. ⁵⁹А ето тия, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адан и Емир, но които не можаха да покажат бащините си домове и рода си, че бяха от Израиля: ⁶⁰Далаиеви потомци, Товиеви потомци и Некодаеви потомци, шестстотин и петдесет и двама души; ⁶¹и от свещеническите потомци: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Верзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Верзелай и се нарече по тяхното име. ⁶²Тия търсиха регистрите си &lt;между&gt; преброените по родословие, но не се намериха; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни. ⁶³И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща, докле не настане свещеник с Урим и Тумим. ⁶⁴Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души, ⁶⁵освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста и тридесет и седем души. Те имаха и двеста певци и певици. ⁶⁶Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет; ⁶⁷камилите им, четиристотин и тридесет и пет; и ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет. ⁶⁸А някои от началниците на бащините &lt;домове&gt;, когато дойдоха в Господния дом, който е в Ерусалим, принесоха доброволно за Божия дом, за да го издигнат на мястото му; ⁶⁹според силата си внесоха в съкровищницата за делото шестдесет и една хиляди драхми злато, пет хиляди фунта сребро, и сто свещенически одежди. ⁷⁰Така свещениците, левитите, някои от людете, певците, вратарите и нетинимите се заселиха в градовете си, - целият Израил в градовете си.

Chapter 3

¹И като настъпи седмият месец, и израилтяните бяха в градовете, людете се събраха като един човек в Ерусалим. ²Тогава стана Исус, Иоседековият син, с братята си свещениците, и Зоровавел, Салатииловият син, с братята си, та издигнаха олтара на Израилевия Бог, за да принасят всеизгаряния върху него, според предписаното в закона на Божия човек Моисей. ³И понеже се бояха от людете на ония места, поставиха олтара на мястото му, и принасяха върху него всеизгаряния Господу, всеизгаряния заран и вечер. ⁴И пазиха празника на шатроразпъването, според предписаното, и &lt;принасяха&gt; ежедневните всеизгаряния на брой както бе наредено, според определеното за всеки ден, ⁵и от тогава на сетне и постоянните всеизгаряния, и &lt;приносите&gt; по новолунията и по всичките осветени Господни празници, както и тия на всекиго, който би принесъл доброволен принос Господу. ⁶От първия ден на седмия месец почнаха да принасят всеизгаряния Господу; но основите на Господния храм не бяха още положени. ⁷И дадоха пари на каменоделците и на дърводелците, и ядене, пиене и дървено масло на сидонците и на тиряните, за да докарат кедрови дървета от Ливан в морето при Иопия, според както персийският цар Кир беше им позволил. ⁸И във втория месец на втората година от завръщането им при Божия дом в Ерусалим, Зоровавел Салатииловият син, Исус Иоседековият син и другите от братята им свещеници и левити, и всички, които бяха дошли от плена в Ерусалим, почнаха &lt;да работят;&gt; и поставиха левитите, от двадесет годишна възраст и нагоре, да надзирават работата на Господния дом. ⁹И Исус, синовете му и братята му, Кадмиил и синовете му, и синовете на Юда, станаха като един човек, за да надзирават работниците по Божия дом; &lt;също и&gt; синовете на Инадада, с техните синове и братя левитите. ¹⁰И когато зидарите положиха основите на Господния дом, поставиха свещениците в одеждите им с тръби, и левитите, Асафовите потомци, с кимвали, за да хвалят Господа, според наредбата на Израилевия цар Давида. ¹¹И пяха ответно, като хвалеха Господа и Му благодаряха защото е благ, защото е до века милостта Му към Израиля. И всичките люде нададоха голямо възклицание и хвалеха Господа, понеже основите на Господния дом бидоха положени. ¹²Обаче мнозина от свещениците, левитите и началниците на бащините &lt;домове&gt;, старци, които бяха видели първия дом, плачеха със силен глас като се основаваше тоя дом пред очите им; а мнозина възкликнаха гръмогласно от радост; ¹³така щото людете не можаха да различават гласа на веселото възклицание от гласа на плача на людете; защото людете възклицаваха със силен глас, и гласът се чуваше на далеч.

Chapter 4

¹А неприятелите на Юда и на Вениамина, като чуха, че върналите се от плена строели храма на Господа Израилевия Бог, ²дойдоха при Зоровавела и при началниците на бащините &lt;домове&gt; та им рекоха: Да градим с вас; защото и ние търсим вашия Бог както вие Нему и жертвуваме от времето на Асирийския цар Есарадон, който ни възведе тук. ³Но Зоровавел, Исус и останалите началници на Израилевите бащини &lt;домове&gt; им рекоха: Не можете вие заедно с нас да построите дом на нашия Бог; но ние сами ще построим на Господа Израилевия Бог, както ни заповяда персийският цар Кир. ⁴Тогава людете на земята ослабваха ръцете на Юдовите люде и им пречеха в граденето, ⁵и наемаха съветници против тях, за да осуетят намерението им, през всичките дни на персийския цар Кир, дори до царуването на персийския цар Дарий. ⁶И когато царуваше Асуир, в началото на царуването му, написаха обвинение против жителите на Юда и Ерусалим. ⁷В дните на Артаксеркса писаха Вислам, Митридат, Тавеил и другите им съслужители до персийския цар Артаксеркс; и писмото се написа със сирийски &lt;букви&gt; и се съчини на сирийски &lt;език&gt;. ⁸Властникът Реум, и секретарят Самса писаха писмо против Ерусалим до цар Артаксеркса както следва: ⁹Властникът Реум, секретарят Самса и другите им съслужители, динците, афарсахците, тарфалците, афарсяните, архевците, вавилоняните, сусанците, деавците, еламците ¹⁰и останалите народи, които великият и славният Асенафар доведе та засели в градовете на Самария и в другите &lt;градове&gt; оттатък реката, и прочее, - ¹¹(ето препис от писмото, което пратиха на цар Артаксеркса, -) Слугите ти, мъжете, които са оттатък реката, и прочее: ¹²Да е известно на царя, че юдеите, които възлязоха от тебе при нас, като стигнаха в Ерусалим, градят бунтовния и злия град, и издигат стената като са свързали основите. ¹³Да е известно сега на царя, че, ако се съгради тоя град и се издигнат стените, то няма да плащат данък, мито, или пътна повинност, така щото ще повредят дохода на царете. ¹⁴А понеже ние се храним от палата, и е неприлично за нас да гледаме вредата, &lt;която ще се нанесе&gt; на царя, за това пратихме да известим на царя, ¹⁵за да се издири в книгата на летописите на бащите ти; и ще намериш в книгата на летописите и ще узнаеш, че тоя град е град бунтовен, пакостен на царете и на областите, и че още от старо време са дигали въстания всред него, за която вина тоя град е бил опустошен. ¹⁶Известяваме на царя, че, ако тоя град се съгради &lt;наново&gt;, и се издигнат стените му, не ще имаш никакво притежание отсам реката. ¹⁷Царят отговори на властника Реум, на секретаря Самса и на другите им съслужители, които живееха в Самария и в другите &lt;градове&gt; отсам реката: Мир и прочее. ¹⁸Писмото, което ни пратихте, прочете се разумливо пред мене, ¹⁹и като издадох указ, издириха и намериха, че тоя град още от старо време се е подигал против царете, и че в него са ставали бунтове и въстания. ²⁰Имало още и силни царе над Ерусалим, които владеели над всичките &lt;страни&gt; оттатък реката, на които се плащало данък, мито и пътна повинност. ²¹Сега, прочее, заповядайте да престанат ония мъже и да се не съгради тоя град, докле не се издаде указ от мене. ²²И внимавайте да не бъдете небрежливи в това, да не би да порасте злото за щета на царете. ²³А когато се прочете преписът от цар Артаксерксовото писмо пред Реума и секретаря Самса и служителите им, побързаха да възлязат в Ерусалим при юдеите та ги спряха на сила. ²⁴Така престана работата по Божия дом, който е в Ерусалим, и остана спряна до втората година от царуването на персийския цар Дарий.

Chapter 5

¹А пророците, пророк Агей, и Захария, Идовия син, пророкуваха в името на Израилевия Бог на юдеите, които бяха в Юда и Ерусалим. ²Тогава станаха Зоровавел, Салатииловият син, и Исус Иоседековият син, и почнаха да строят Божия дом, който е в Ерусалим; и с тях бяха Божиите пророци та им помагаха. ³А в същото време дойдоха при тях областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай, и съслужителите им, та им рекоха така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигнете тая стена? ⁴После им казаха: Как са имената на мъжете, които строят това здание? ⁵Но върху старейшините на юдеите беше окото на техния Бог, така щото те не можаха да ги спрат докле не се отнесе работата до Дария, и тогава да се даде писмен отговор за работата. ⁶&lt;Ето&gt; препис от писмото, което областният управител отсам реката Татанай, и Сетар-вознай и съслужителите му афарсахците, които са отсам реката, пратиха до цар Дария. ⁷Пратиха му писмо, в което бе писано така: - На цар Дария всяко благополучие! ⁸Да бъде известно на царя, че ходихме в Юдейската област при дома на великия Бог; и той се зида с големи камъни, и поставят се дървета в стените; и това дело напредва прилежно и успява в ръцете им. ⁹Тогава попитахме ония старейшини и им казахме така: Кой ви разреши да строите тоя дом и да издигате тия стени? ¹⁰Още и за имената им попитахме, за да ти явим, и да запишем имената на мъжете, които им са на чело. ¹¹А те в отговор ни рекоха така: Ние сме слуги на Бога, на небето и на земята, и строим дома, който е бил построен вече преди много години, - който дом един велик Израилев цар построи и довърши. ¹²Но понеже бащите ни разгневиха Бога на небето, Той ги предаде в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, халдееца, който събори тоя дом и пресели людете във Вавилон. ¹³Но в първата година на вавилонския цар Кир, цар Кир издаде указ, за да се построи тоя Божий дом. ¹⁴Още и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор бе взел от храма що бе в Ерусалим и бе отнесъл в капището във Вавилон, тях цар Кир извади от вавилонското капище, и те бяха предадени на някой си по име Сасавасар, когото бе направил областен управител; ¹⁵и каза му: Вземи тия вещи, иди, занеси ги в храма, който е в Ерусалим, и нека се построи Божият дом на мястото си. ¹⁶Тогава тоя Сасавасар дойде и положи основите на Божия дом, който е в Ерусалим; и от онова време дори до сега той се строи, и още не е довършен. ¹⁷Сега, прочее, ако е угодно на царя, нека се издири в царската съкровищница там у Вавилон, дали наистина е бил издаден указ от цар Кира, за да се построи тоя Божий дом в Ерусалим; и нека изпрати царя &lt;да ни извести&gt; волята си в случая.

Chapter 6

¹Тогава цар Дарий издаде указ, та претърсиха в помещенията на архивите, гдето се полагаха съкровищата във Вавилон; ²и намери се в Ахмета, в палата, който е в областта на мидяните, един свитък, в който имаше един такъв летопис: - ³В първата година на цар Кира, цар Кир издаде указ &lt;както следва&gt;: За Божия дом в Ерусалим: Нека се построи домът, мястото гдето се принасят жертви, и да се положат здраво основите му; височината му да бъде шестдесет лакътя, широчината му шестдесет лакътя, ⁴с три реда големи камъни и един ред нови дървета; и разноските да се дадат от царския дом. ⁵Също и златните и сребърните вещи на Божия дом, които Навуходоносор взе от храма, който бе в Ерусалим, та ги донесе във Вавилон, нека се дадат назад и да се повърнат на храма в Ерусалим, всяка на мястото си, и да се положат в Божия дом. ⁶Сега, прочее, областни управителю отвъд реката Татанае, Сетар-вознае, и съслужителите ви афарсахците, които сте отвъд реката, отдалечете се от там. ⁷Не спъвайте работата по тоя Божий дом; областният управител на юдеите и старейшините на юдеите нека построят тоя Божия дом на мястото му. ⁸При туй, относно онова, що трябва да направите за тия старейшини на юдеите, за построяването на тоя Божий дом, издавам указ да се дадат незабавно от царския имот, от данъка на &lt;жителите&gt; отвъд реката, разноските на тия човеци, за да не бъдат възпрепятствувани. ⁹И каквото би им потрябвало, било телци, овни, или агнета, за всеизгарянията на небесния Бог, &lt;тоже&gt; жито, сол, вино, или дървено масло, според искането на свещениците, които са в Ерусалим, нека им се дават всеки ден непременно, ¹⁰за да принасят благоуханни жертви на небесния Бог, и да се молят за живота на царя и на синовете му. ¹¹Издавам още и указ, щото на всеки, който би изменил тая заповед, по тая причина, да се изкърти греда от къщата му та да се изправи, и той да се обеси на нея, и къщата му да стане на бунище. ¹²И Бог, Който е настанил името Си там, нека изтреби всички царе и племена, които биха прострели ръка, за да изменят &lt;тая заповед&gt;, та да се събори тоя Божий дом, който е в Ерусалим. Аз Дарий издадох указа; нека се изпълни незабавно. ¹³Тогава областният управител отсам реката Татанае, и Сетар-вознай, и съслужителите им направиха незабавно така както бе заповядано от цар Дария. ¹⁴И юдейските старейшини градяха успешно, &lt;насърчавани&gt; чрез пророкуването на пророк Агея и на Захария, Идовия син. Те градиха и свършиха, според заповедта на Израилевия Бог, и според указа на персийския цар Кир, и Дарий, и Артаксеркс. ¹⁵Така тоя дом се свърши на третия ден от месец Адар, в шестата година от царуването на цар Дария. ¹⁶И израилтяните, свещениците, левитите и останалите от завърналите се от плена, пазиха с веселие посвещението на тоя Божий дом. ¹⁷За посвещението на тоя Божий дом принесоха сто юнеца, двеста овена и четиристотин агнета, а в принос за грях за целия Израил, дванадесет козела, според числото на Израилевите племена, ¹⁸И поставиха свещениците в чиновете им, и левитите в отредите им, за Божията служба, която се върши в Ерусалим, според предписаното в Моисеевата книга. ¹⁹И завърналите се от плена направиха пасхата на четиринадесетия ден от първия месец; ²⁰защото свещениците и левитите бяха се очистили единодушно, та те всички бяха чисти; &lt;и левитите&gt; заклаха пасхата за всички завърнали се от плена, и за братята си свещениците, и за себе си. ²¹И завърналите се от плена израилтяни, и всички, които се бяха отлъчили от нечистотата на народите на земята &lt;и се бяха присъединили&gt; към тях, за да търсят Господа Израилевия Бог, ядоха &lt;пасхата&gt;, ²²и пазиха празника на безквасните хлябове седем дни с веселие; защото Господ ги развесели, като бе обърнал към тях сърцето на асирийския цар, за да укрепи ръцете им в делото на дома на Бога, Израилевия Бог.

Chapter 7

¹След тия събития, в царуването на персийския цар Артаксеркс, &lt;дойде&gt; Ездра син на Сараия, син на Азария, син на Хелкия, ²син на Селума, син на Садока син на Ахитова, ³син на Амария, син на Азария син на Мераиота, ⁴син на Зария, син на Озия, син на Вукия, ⁵син на Ависуя, син на Финееса, син на Елеазара, син на първосвещеника Аарон. ⁶Тоя Ездра възлезе от Вавилон; и бе книжник вещ в Моисеевия закон, който Господ Израилевият Бог бе дал; и царят му даде всичко що поискаше, понеже ръката на Господа неговия Бог беше над него &lt;за добро&gt;. ⁷Също и някои от израилтяните и от свещениците, и певците, вратарите и нетинимите възлязоха в Ерусалим в седмата година на цар Артаксеркса. ⁸&lt;Ездра&gt; стигна в Ерусалим в петия месец от седмата година на царя. ⁹Защото на първия ден, от първия месец, той тръгна от Вавилон, и на първия ден, от петия месец, стигна в Ерусалим, понеже добрата ръка на неговия Бог беше над него. ¹⁰Защото Ездра бе утвърдил сърцето си да изучава Господния закон и да го изпълнява, и да учи в Израиля повеления и съдби. ¹¹А ето препис от писмото, което цар Артаксеркс даде на свещеник Ездра, книжника, книжника &lt;вещ&gt; в думите на Господните заповеди и в повеленията Му към Израиля: - ¹²Артаксеркс, цар на царете, към свещеник Ездра, книжника &lt;вещ&gt; в закона на небесния Бог, съвършен &lt;мир&gt;, и прочее. ¹³Издавам указ щото всички, които са от Израилевите люде, и от свещениците и левитите, в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Ерусалим, да отидат с тебе. ¹⁴Тъй като си изпратен от царя и от седмината му съветника да изпиташ за Юда и Ерусалим според закона на твоя Бог, който е в ръката ти, ¹⁵и да занесеш среброто и златото, което царят и съветниците му доброволно принасят на Израилевия Бог, Чието обиталище е в Ерусалим, ¹⁶както и всичкото сребро и злато, което ти би събрал от цялата Вавилонска област, заедно с доброволните приноси на людете и на свещениците, които биха принасяли доброволно за дома на своя Бог в Ерусалим, ¹⁷затова, купи веднага с тия пари юнци, овни, агнета, с хлебните им приноси и възлиянията им, и принеси ги върху олтара на дома на вашия Бог, Който е в Ерусалим. ¹⁸И каквото се види угодно на тебе и на братята ти да сторите с останалото сребро и злато, сторете според волята на вашия Бог. ¹⁹И съдовете, които ти са дадени за службата на дома на твоя Бог, предай ги пред ерусалимския Бог. ²⁰И каквото повече би потрябвало за дома на твоя Бог, което стане нужда да изразходваш, изразходвай го от царската съкровищница. ²¹И аз, аз цар Артаксеркс, издавам указ до всичките хазнатари, които са отвъд реката, щото всичко, което би поискал от вас свещеник Ездра, книжникът &lt;вещ&gt; в закона на небесния Бог, да се дава веднага, ²²до сто таланта сребро, до сто кора жито, до сто вати вино, до сто вати дървено масло, и неопределено &lt;количество&gt; сол. ²³Каквото и да е заповядано от небесния Бог, нека се направи точно за дома на небесния Бог, да не би да дойде гняв върху царството на царя и на синовете му. ²⁴При това ви известяваме относно свещениците, левитите, певците, вратарите, нетинимите и слугите на тоя Божий дом, че на никого от тях не ще бъде законно да се наложи данък, мито, или пътна повинност. ²⁵И ти, Ездро, според мъдростта, която имаш от твоя Бог, постави управници и съдии, които да съдят всичките люде намиращи се отвъд реката, и те всички да са такива, които знаят законите на твоя Бог; и поучавайте всеки, който не ги знае. ²⁶И против всеки, който не пази законите на твоя Бог и царския закон, нека се изпълнява незабавно против него присъдата, било за смърт, за заточение, за конфискуване на имот, или за затвор. ²⁷Благословен да бъде Господ, Бог на нашите бащи, Който е турил такава &lt;мисъл&gt; в сърцето на царя, да прослави дома на Господа, Който е в Ерусалим, ²⁸и е направил да намери милост пред царя и съветниците му, и пред всичките силни първенци на царя! Така, понеже ръката на Господа моя Бог беше над мене &lt;за добро&gt;, аз се ободрих, и събрах от Израиля &lt;някои&gt; по-видни човеци, за да възлязат заедно с мене.

Chapter 8

¹А ето началниците на бащините им &lt;домове&gt;, ето и родословието, на ония, които възлязоха с мене от Вавилон в царуването на цар Артаксеркса. ²От Финеесовите потомци, Гирсон; от Итамаровите потомци, Даниил; от Давидовите потомци, Хатус. ³От потомците на Сехания, из Фаросовите потомци, Захария, и с него се преброиха по родословието на мъжките сто и петдесет души. ⁴От Фаат-моавовите потомци, Зараиевият син Елиоинай, и с него двеста души от мъжки пол. ⁵От Сеханиевите потомци, Яазииловият син, и с него триста души от мъжки пол. ⁶От Адиновите потомци, Ионатановият син Евед, и с него петдесет души от мъжки пол. ⁷От Еламовите потомци, Готолиевият син Исаия, и с него седемдесет души от мъжки пол. ⁸От Сефатиевите потомци, Михаиловият син Зевадия, и с него осемдесет души от мъжки пол. ⁹От Иоавовите потомци, Ехииловият син Авдия, и с него двеста и осемнадесет души от мъжки пол. ¹⁰От Селомитовите потомци, Иосифиевият син, и с него сто и шестдесет души от мъжки пол. ¹¹От Виваевите {В изданието от 1940 г. Винаевите, печатна грешка.} потомци, Захария Виваевият син, и с него двадесет и осем души от мъжки пол. ¹²От Азгадовите потомци, Иоанан Акатановият син, и с него сто и десет души от мъжки пол. ¹³От послешните, Адоникамовите потомци, &lt;следните&gt;, чиито имена са: Елифалет, Еиил и Семаия, и с тях седемдесет души от мъжки пол. ¹⁴А от Вагуевите потомци, Утай и Завуд, и с тях седемдесет души от мъжки пол. ¹⁵Тия събрах при реката, която тече към Аава, и там се разположихме в стан три дни; а като прегледах людете и свещениците, не намерих там ни един от потомците на Левия. ¹⁶Тогава пратих за по-видните човеци Елиезера, Ариила, Семаия, Елнатана, Ярива, Елнатана, Натана, Захария и Месулама, и за благоразумните мъже Иоярива и Елнатана, ¹⁷и дадох им поръчка до началника на мястото Касифия, Идо; и казах им какво да казват на Идо и на братята му нетинимите на мястото Касифия, да ни изпратят служители за дома на нашия Бог. ¹⁸И понеже добрата ръка на нашия Бог беше над нас, те ни доведоха един разумен човек от потомците на Маалия, син на Левия, син на Израиля; също и Саравия със синовете му и братята му, осемнадесет души; ¹⁹и Асавия, и с него Исаия от Мерариевите потомци, братята му и синовете им, двадесет души; ²⁰и от нетинимите, които Давид и първенците бяха определили за прислуга на левитите, двеста и двадесет нетиними. Всички тия бяха споменати по име. ²¹Тогава прогласих пост там при реката Аава, за да се смирим пред нашия Бог, и да просим от Него добър път за нас, за чадата ни, и за всичкия ни имот. ²²Защото ме беше срам да поискам от царя войници и конници, за да ни помогнат против неприятели по пътя; понеже бяхме говорили на царя казвайки: Ръката на нашия Бог е за добро над всички, които Го търсят, а силата Му и гневът Му са против всички, които Го оставят. ²³Постихме, прочее, и молихме се на нашия Бог за това, и Той ни послуша. ²⁴Тогава отделих дванадесет от главните свещеници - Саравия, Асавия, и с тях десет от братята им - ²⁵и претеглих им среброто, златото и вещите, които царят, съветниците му и първенците му, и целият Израил, който се намираше там, бяха дали в принос за дома на нашия Бог; ²⁶претеглих, прочее, в ръката им шестстотин и петдесет таланти сребро, сто таланта сребърни вещи, сто таланта злато, ²⁷двадесет златни паници, хиляда драхми на тегло, и два съда от добра лъскава мед, скъпоценни като злато. ²⁸И рекох им: Вие сте свети Господу, и вещите са свети; защото среброто и златото са доброволен принос на Господа Бога на бащите ви; ²⁹внимавайте, &lt;прочее&gt;, и пазете ги докле ги претеглите пред по-първите от свещениците и левитите и началниците на Израилевите бащини &lt;домове&gt; в Ерусалим, в стаите на Господния дом. ³⁰И тъй, свещениците и левитите приеха среброто, златото и вещите в размер на това тегло, за да ги донесат в Ерусалим в дома на нашия Бог. ³¹Тогава на дванадесетия ден от първия месец станахме от реката Аава, за да отидем в Ерусалим; и ръката на нашия Бог бе над нас за &lt;добро&gt;, та ни избави от неприятелска ръка и от причакващи по пътя. ³²И като стигнахме в Ерусалим, седяхме там три дни. ³³А на четвъртия ден, в дома на нашия Бог, среброто, златото и вещите се претеглиха в ръката на Меримота, син на свещеник Урия, с когото бе Елеазар Финеесовият син, и с тях левитите Иозавад, Исусовият син и Ноадия, Вануевият син, - ³⁴всичко &lt;се предаде&gt; под брой и по тегло; и цялото тегло се записа в същото време. ³⁵Завърналите се от плен, които бяха дошли от заточение, принесоха всеизгаряния на Израилевия Бог, дванадесет юнци за целия Израил, деветдесет и шест овена, седемдесет и седем агнета, и дванадесет козела в принос за грях, всички тия във всеизгаряния на Господа. ³⁶И предадоха царските поръчки на царските сатрапи {Т.е. Главни управители.} и на областните управители отсам реката; и те помагаха на людете и на Божия дом.

Chapter 9

¹Като се свърши това, първенците дойдоха при мене и казаха: Израилевите люде, и свещениците и левитите, не са се отделили от людете на тия земи, колкото за техните мерзости, &lt;мерзостите&gt; на ханаанците, хетейците, ферезейците, евусейците, амонците, моавците, египтяните и аморейците; ²защото са вземали от дъщерите им за себе си и за синовете си, тъй че светият род се е смесил с людете на тия земи; дори, ръката на първенците и на по-видните лица е била първа в това престъпление. ³И като чух това нещо, раздрах дрехата си и мантията си, скубах космите от главата си и от брадата си, и седях смутен. ⁴Тогава се събраха при мене всички, които трепереха от думите на Израилевия Бог поради престъплението на ония, които са били в плена; и седях смутен до вечерната жертва. ⁵А във &lt;време&gt; &lt;на&gt; вечерната жертва станах от унижението си, и с раздраната си дреха и мантия преклоних колене, и като прострях ръцете си към Господа моя Бог, рекох: ⁶Боже мой, срамувам се и червя се да подигна лицето си към Тебе, Боже мой; защото нашите беззакония превишиха главите ни, и престъпленията ни пораснаха до небесата. ⁷От дните на бащите си до днес ние сме били много виновни; и поради беззаконията си ние, царете ни и свещениците ни бяха предадени в ръката на другоземните царе, под нож, в плен, на разграбване, и на посрамяване на лицата ни, както е днес, ⁸И сега за твърде малко време Господ нашият Бог показва милост към нас, за да се опази между нас остатък, и за да бъдем закрепени в Неговото свето място, за да може нашият Бог да просвещава очите ни и да ни даде малко отдих в робството ни. ⁹Защото сме роби; но и в робството ни нашият Бог не ни е оставил, а е благоволил да намерим милост пред персийските царе, та да ни съживи, за да издигнем дома на нашия Бог и да поправим развалините му, и да ни даде ограда в Юда и в Ерусалим. ¹⁰Но сега, Боже наш, какво да кажем след това? защото оставихме заповедите, ¹¹които Си дал чрез слугите Си пророците, като си рекъл: Земята, в която влизате, за да я владеете, е земя осквернена от гнусотиите и от мерзостите на людете на тия земи, които са я напълнили от край до край с нечистотиите си; ¹²сега, прочее, не давайте дъщерите си на синовете им, и не вземайте техните дъщери за синовете си, и не съдействувайте никога за мира или благоденствието им; за да се укрепите, и да ядете благата на тая земя, и да я оставите в наследство на потомците си за винаги. ¹³А след всичко, което е дошло върху нас поради нашите лоши дела и поради голямото наше престъпление, тъй като Ти, Боже наш, си се въздържал да не ни накажеш според беззаконията ни, а си ни дал такова избавление, ¹⁴трябва ли ние да нарушим пак Твоите заповеди и да се сродяваме с людете &lt;предадени&gt; на тия мерзости? Ти не би ли се разгневил на нас докле ни довършиш, та да не остане никакъв остатък и никой оцелял? ¹⁵Господи Боже Израилев, праведен си, защото ние сме остатък оцелели, както сме днес; ето, пред Тебе сме с престъплението си! защото поради него не можем да се изправим пред Тебе.

Chapter 10

¹А като се молеше Ездра и се изповядваше с плач, паднал пред Божия дом, събра се при него от Израиля едно много голямо множество мъже, жени и деца; защото людете плачеха много горчиво. ²Тогава Сехания, Ехииловият син, от Еламовите потомци, проговори та рече на Ездра: Ние извършихме престъпление против своя Бог, като взехме чужденки от племената на земята; все пак, обаче, сега има надежда за Израиля относно това нещо. ³Сега, прочее, нека направим завет с нашия Бог да напуснем всички тия жени и родените от тях, съгласно съвета на господаря ми и на ония, които треперят от заповедта на нашия Бог; и нека се постъпи според закона. ⁴Стани, защото това нещо на тебе принадлежи; и ние сме с тебе; бъди храбър и действувай. ⁵Тогава Ездра стана та закле началниците на свещениците, на левитите и на целия Израил, че ще постъпят според това заявление. И те се заклеха. ⁶Тогава Ездра стана от пред Божия дом та отиде в стаята на Иоанана, Елиасивовия син; но когато стигна там, не яде хляб и не пи вода, защото тъжеше за престъплението на ония, които са били в плена. ⁷Сетне прогласиха по Юда и Ерусалим между всичките върнали се от плена да се съберат в Ерусалим, ⁸и да бъде конфискуван целият имот на всеки, който не би дошъл в три дни според решението на началниците и старейшините, и сам той да бъде отлъчен от обществото на ония, които са били в плен. ⁹И така, в трите дни се събраха всичките Юдови и Вениаминови мъже в Ерусалим. Беше деветият месец, на двадесетия ден от месеца; и всичките люде, седейки в двора пред Божия дом, трепереха поради това нещо и от поройния дъжд. ¹⁰Тогава свещеник Ездра стана та им рече: Вие сте извършили престъпление, като сте взели чужденки за жени та сте увеличили виновността на Израиля. ¹¹Сега, прочее, изповядайте се на Господа Бога на бащите си и изпълнете волята Му, и отлъчете се от племената на тая земя и от чужденките жени. ¹²Тогава цялото събрание отговаряйки рече със силен глас: Както си казал, така подобава нам да направим. ¹³Людете, обаче, са много, и понеже времето е много дъждовито, не можем да стоим вън; при това, работата не е за един ден, нито за два, защото сме мнозина, които сме съгрешили в това нещо. ¹⁴Затова, нека се назначат нашите първенци &lt;да надзирават тая работа&gt; за цялото общество, и в определени времена нека дохождат &lt;пред тях&gt; всички, които са взели за жени чужденки по нашите градове, и заедно с тях старейшините на всеки град, и съдиите му, догдето се отвърне от нас пламенният гняв на нашия Бог поради това нещо. ¹⁵&lt;И понеже&gt; само Ионатан Асаиловият син и Яазия Текуевият син станаха да се противят, с Месулам и левитина Саватай, които ги подкрепиха, ¹⁶&lt;затова&gt; завърналите се от плена постъпиха така; и отделиха се към свещеник Ездра някои началници на бащини &lt;домове&gt;, според бащините си домове, всички по име; и те седнаха на първия ден от десетия месец да изследват тая работа. ¹⁷И до първия ден от първия месец свършиха с всичките мъже, които бяха взели за жени чужденки. ¹⁸Между потомците на свещениците се намериха такива, които бяха взели за жени чужденки: от синовете на Исуса Иоседековият син и братята му, Маасия, Елиезер, Ярив и Годолия. ¹⁹И дадоха ръцете си &lt;в обещание&gt;, че ще напуснат жените си; и като престъпници &lt;принесоха&gt; за престъплението си овен от стадото. ²⁰А от Емировите потомци, Ананий и Зевадия, ²¹от Харимовите потомци, Маасия, Илия, Семаия, Ехиил и Озия. ²²От Пасхоровите потомци, Елиоинай, Маасия, Исмаил, Натанаил, Иозавад и Еласа. ²³А от левитите: Иозавад, Семей, Келаия, (който е Келита), Петаия, Юда и Елиезер. ²⁴От певците, Елиасив; и от вратарите: Селум, Телем и Урий. ²⁵А от Израиля, от Фаросовите потомци: Рамия, Езия, Мелхия, Миамин, Елеазар, Мелхия и Ванаия. ²⁶От Еламовите потомци: Матания, Захария, Ехиил, Авдий, Еримот и Илия. ²⁷От Затуевите потомци: Елиоинай, Елиасив, Матания, Еримот, Завад и Азиза. ²⁸От Виваевите потомци: Иоанан, Анания, Завай и Атлай. ²⁹От Ваниевите потомци: Месулам, Малух, Адаия, Ясув, Сеал и Рамот. ³⁰От Фаат-моавовите потомци: Адна, Хелал, Ванаия, Маасия, Матания, Веселеил, Вануй и Манасия. ³¹От Харимовите потомци: Елиезер, Есия, Мелхия, Семаия и Симеон. ³²Вениамин, Малух и Самария. ³³От Асумовите потомци: Матенай, Матата, Завад, Елифалет, Еремай, Манасия и Семей. ³⁴От Ваниевите потомци: Маадай, Амрам и Уил. ³⁵Ванаия, Ведеия, Хелуй, ³⁶Вания, Меримот, Елиасив, ³⁷Матания, Матенай, Яасо, ³⁸Ваний, Вануй, Семей, ³⁹Селемия, Натан, Адаия, ⁴⁰Махнадевай, Сасай, Сарай, ⁴¹Азареил, Селемия, Самария, ⁴²Селум, Амария и Иосиф. ⁴³От Невоевите потомци: Еиил, Мататия, Завад, Зевина, Ядав, Иоил и Ванаия. ⁴⁴Всички тия бяха взели чужденки за жени; и някои от жените бяха им родили чада.

Nehemiah

Chapter 1

¹Историята на Неемия, Ахалиевия Син. В месец Хаслев, в двадесетата година, когато бях в столицата Суса, ²един от братята ми, Ананий, дойде от Юда, той и някои &lt;други&gt;: и попитах ги за избавените юдеи оцелели от плена, и за Ерусалим. ³И те ми рекоха: Останалите, които оцеляха от плена в тамошната област, са в голямо тегло и укор; и стената на Ерусалим е съборена, и портите му са изгорени с огън. ⁴А когато чух тия думи, седнах та плаках, и тъжах няколко дни; и постих и се молих пред небесния Бог, казвайки: ⁵Моля Ти се, Господи, Боже небесни, велики и страшни Боже, Който пазиш завет и милост към тия, които Те любят и изпълняват Твоите заповеди, ⁶дано бъде сега ухото Ти внимателно, и очите Ти отворени, за да слушаш, молитвата на Твоя слуга, която принасям сега пред Тебе ден и нощ за Твоите слуги израилтяните, и като изповядвам греховете на израилтяните, с които сме Ти съгрешили. И аз и бащиният ми дом сме съгрешили; ⁷много се развратихме пред Тебе, и не опазихме заповедите, повеленията и съдбите, които Ти даде на слугата Си Моисея. ⁸Спомни си, моля Ти се, словото, което си заповядал на слугата Си Моисея като си рекъл: Ако престъпите, Аз ще ви разпръсна между племената; ⁹но ако се обърнете към Мене, и пазите заповедите Ми и ги вършите, то даже ако има от вас изхвърлени до краищата на небесата, и от там ще ги събера, и ще ги доведа на мястото, което избрах за да настаня там името Си. ¹⁰А тия са Твои слуги и Твои люде, които си избавил с голямата Си сила и с мощната Си ръка. ¹¹Моля Ти се, Господи, да бъде ухото Ти внимателно към молитвата на слугата Ти, и към молитвите на слугите Ти, които обичат да се боят от името Ти; и направи да благоуспее, моля Ти се, слугата Ти днес, и дай му да намери милост пред тоя човек. (Защото аз бях виночерпец на царя).

Chapter 2

¹А в месец Нисан, в двадесетата година на цар Артаксеркса, като имаше вино пред него, аз взех виното та го дадох на царя. И като не бях изглеждал &lt;по-напред&gt; посърнал пред него, ²затова царят ми рече: Защо е посърнало лицето ти, като не си болен? това не е друго освен скръб на сърцето. Тогава се уплаших твърде много. ³И рекох на царя: Да живее царят до века! как да не е посърнало лицето ми, когато градът, мястото на гробищата на бащите ми, е запустял, и портите му изгорени с огън. ⁴Тогава царят ми каза: За какво правиш прошение? И помолих се на небесния Бог; ⁵после рекох на царя: Ако е угодно на царя, и ако слугата ти е придобил твоето благоволение, изпрати ме в Юда, в града на гробищата на бащите ми, за да го съградя. ⁶Царят пак ми рече (като седеше при него и царицата): Колко време ще се продължи пътешествието ти? и кога ще се върнеш? И угодно биде на царя да ме изпрати, като му определих срок. ⁷Рекох още на царя: Ако е угодно на царя, нека ми се дадат писма до областните управители отвъд реката, за да ме препращат докле стигна в Юда, ⁸и писмо до пазителя на царското бранище Асаф, за да ми даде дървета да направя греди за вратите на крепостта при дома, и за градската стена, и за къщата, в която ще се настаня. И царят ми разреши &lt;всичко&gt;, понеже добрата ръка на моя Бог беше над мене. ⁹И тъй, дойдох при областните управители отвъд реката та им дадох царските писма. (А царят бе пратил с мене военачалници и конници). ¹⁰А когато аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът, чуха това, оскърбиха се твърде много за дето е дошъл човек да се застъпи за доброто на израилтяните. ¹¹Така дойдох в Ерусалим и седях там три дни. ¹²Тогава станах през нощта, аз и неколцина други с мене, без да явя някому що беше турил моят Бог в сърцето ми да направя за Ерусалим; и друг добитък нямаше с мене освен добитъкът, на който яздех. ¹³Излязох нощем през портата на долината та &lt;дойдох&gt; срещу извора на смока и до портата на бунището, та прегледах ерусалимските стени, как бяха съборени, и портите им изгорени с огън. ¹⁴Сетне минах към портата на извора и към царския водоем; но нямаше място от гдето да мине добитъкът, който бе под мене. ¹⁵Тогава възлязох нощем край потока та прегледах стената; после, като се обърнах, влязох през портата на долината та се върнах. ¹⁶А по-видните мъже не знаеха где ходих или що сторих; и до тогава не бях явил това ни на юдеите, ни на свещениците, ни на благородните, ни на по-видните мъже, ни на другите, които вършеха работата. ¹⁷Тогава им рекох: Вие виждате бедствието, в което се намираме, как Ерусалим е опустошен и портите му са изгорени с огън; елате, да съградим стената на Ерусалим, за да не бъдем вече за укор. ¹⁸И разправих им как ръката на моя Бог беше добра над мене, още и за думите, които царят ми беше казал. И те рекоха: Да станем и да градим. Така засилиха ръцете си за добрата &lt;работа&gt;. ¹⁹А аронецът Санавалат и слугата Товия, амонецът и арабинът Гисам, когато чуха това, присмяха ни се, презряха ни и думаха: Що е това, което правите? искате да се подигнете против царя ли? ²⁰А аз като им отговорих, рекох им: Небесният Бог, Той ще ни направи да благоуспеем; затова ние, слугите Му, ще станем и ще градим. Вие, обаче, нямате дял, нито право, нито спомен в Ерусалим.

Chapter 3

¹Тогава първосвещеник Елиасив и братята му свещениците станаха та съградиха овчата порта; те я осветиха и поставиха вратите й, дори до кулата Мея я осветиха, до кулата Ананеил. ²И до него градяха ерихонските мъже. И до тях градеше Закхур, Имриевият син. ³А рибната порта съградиха Сенаевите синове, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й. ⁴До тях поправяше Меримот, син на Урия, Акосовият син. До него поправяше Месулам, син на Варахия, Месизавеиловият син. До него поправяше Садок, Ваанаевият син. ⁵И до него поправяха текойците; но големците им не се впрегнаха в делото на своя Господ. ⁶И старата порта поправиха Иодай, Фасеевият син и Месулам, Весодиевият син, които, като положиха гредите й, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й. ⁷До тях гаваонецът Мелатия и меронотецът Ядон, мъже от Гаваон и от Масфа, поправяха до седалището на областния управител отсам реката. ⁸До тях поправяше Озиил, Арахиевият син, един от златарите. До него поправяше Анания, един от аптекарите; и те укрепиха Ерусалим до широката стена. ⁹До него поправяше Рафаия, Оровият син, началник на половината от Ерусалимския окръг. ¹⁰До тях поправяше, срещу къщата си, Едаия, Арумафовият син. До него поправяше Хатус, Асаваниевият син. ¹¹А Мелхия, Харимовият син, и Асув, Фаат-моавовият син, поправяха друга част и кулата на пещите. ¹²И до тях поправяше, заедно с дъщерите си, Селум, Алоисовият син, началник на половината от Ерусалимския окръг. ¹³Портата на долината поправиха Анун и жителите на Заноя, които, като я съградиха, поставиха и вратите й, ключалките й и лостовете й; &lt;поправиха&gt; и хиляда лакти от стената до портата на бунището. ¹⁴А портата на бунището поправи Мелхия, Рихавовият син, началник на Вет-акаремския окръг; и той, като я съгради, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й. ¹⁵А портата на извора поправи Селун, Холозеевият син, началник на Масафския окръг, който като я съгради и покри, постави и вратите й, ключалките й и лостовете й; &lt;поправи&gt; и стената на силоамския водоем при царската градина, дори до стъпалата, които слизат от Давидовия град. ¹⁶След него поправяше Неемия Азвуковият син, началник на половината от Вет-сурския окръг, до мястото срещу Давидовите гробища, и до направения водоем, и до къщата на силните мъже. ¹⁷След него поправяха левитите, &lt;начело&gt; с Реума, Ваниевият син. До него поправяше Асавия, началник на половината от Кеилския окръг, за своя окръг. ¹⁸След него поправяха братята им, &lt;начело с&gt; Вавая, Инададовият син, началник на &lt;другата&gt; половина от Кеилския окръг. ¹⁹До него, Есер, Исусовият син, началник на Масфа, поправяше друга част, срещу нагорнището към оръжейницата при ъгъла &lt;на стената&gt;. ²⁰След него Варух, Заваевият син, поправяше ревностно друга част, от ъгъла до вратата на къщата на първосвещеник Елиасива. ²¹След него, Меримот, син на Урия, Акосовия син, поправяше друга част, от вратата на Елиасивовата къща до края на Елиасивовата къща. ²²След него поправяха свещениците, които живееха в тая околност. ²³След тях поправяха Вениамин и Асув срещу къщата си. След тях поправяше Азария, син на Маасия, Ананиевият син, при къщата си. ²⁴След него, Вануй, Инададовият син, поправяше друга част, от къщата на Азария до къта, дори до ъгъла &lt;на стената&gt;. ²⁵Фалал Узаевият син &lt;поправяше&gt; срещу ъгъла и кулата, която се издава от горната царска къща, която бе при двора на стражата; и след него &lt;поправяше&gt; Фадаия, Фаросовият син. ²⁶(А нетинимите живееха в Офил до мястото срещу портата на водата на изток, и до издадената кула). ²⁷След него текойците поправяха друга част срещу голямата издадена кула и до стената на Офил. ²⁸Над конската порта поправяха свещениците, всеки срещу къщата си. ²⁹След тях поправяше Садок, Емировият син, срещу къщата си. След него поправяше вратарят на източната порта Семаия, Сеханиевият син. ³⁰След него, Анания, Селемиевият син и Анун, шестият син на Салафа, поправяха друга част. След тях поправяше Месулам, Варахиевият син, срещу стаята си. ³¹След него поправяше Мелхия, син на златаря, до къщата на нетинимите и на търговците, срещу вратата на Мифкада и до нагорнището при ъгъла. ³²А между нагорнището, при ъгъла и овчата порта, поправяха златарите и търговците.

Chapter 4

¹А Санавалат, когато чу, че ние сме градили стената, разгневи се, много възнегодува, и присмя се на юдеите. ²И говори пред братята си и пред самарийската войска, казвайки: Що правят тия окаяни юдеи? ще се закрепят ли? ще жертвуват ли? ще свършат ли в един ден? ще съживят ли камъните от купищата пръст, като са изгорели? ³А амонецът Товия, който бе при него, рече: Даже това що градят, лисица ако се покачи &lt;по него&gt;, ще събори каменната им стена. ⁴Чуй, Боже наш, защото сме презрени, обърни укора им върху собствените им глави, и предай ги на разграбване в земя гдето ще са пленници. ⁵Не покривай беззаконието им, и грехът им да се не изличи пред Тебе; защото Те разгневиха пред градящите. ⁶Така съградихме стената; и стената се свърза цяла до половината &lt;от височината&gt; си; защото людете имаха присърце работата. ⁷Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че поправянето на ерусалимските стени напредвало, и че проломите почнали да се затварят, разгневиха се много; ⁸и всичките заедно се сговориха да дойдат и да воюват против Ерусалим и да му напакостят. ⁹А ние се помолихме на своя Бог, и поставихме стражи &lt;да пазят&gt; против тях денем и нощем, &lt;понеже се бояхме&gt; от тях. ¹⁰Но Юда рече: Силата на бременосците вече ослабна, а пръстта е много; ние не можем да градим стената. ¹¹А неприятелите ни рекоха: Няма да усетят, нито да видят докле дойдем всред тях, та ги избием и спрем работата. ¹²И като дойдоха юдеите, които живееха при тях, рекоха ни десет пъти: Към която страна и да се обърнете, от там ще дойдат върху нас. ¹³Затова поставих зад по-ниските места в стената, зад по-изложените места - поставих людете по семействата им с мечовете им, с копията им и с лъковете им. ¹⁴И като разгледах, станах та рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Не се бойте от тях; помнете великия и страшния Господ, и бийте се за братята си, за синовете си и дъщерите си, за жените си и за домовете си. ¹⁵А когато неприятелите ни чуха, че &lt;намерението им&gt; било известно нам, и че Бог осуетил проекта им, ние всинца се върнахме на стената, всеки на работата си. ¹⁶И от това време нататък, половината от слугуващите ми бяха на работата, а половината от тях държаха копията, щитчетата, лъковете и броните; и началниците насърчаваха {Еврейски: Бяха зад.} целия Юдов дом. ¹⁷Всеки един от ония, които градяха стената, и които носеха товарите, и които товареха, работеше работата с едната си ръка, а с другата държеше оръжието; ¹⁸и всеки от зидарите имаше меча си опасан на кръста си и така градеше. А тоя, който свиреше с тръбата беше до мене. ¹⁹И рекох на благородните, на по-първите човеци и на другите люде: Работата е по-голяма и обширна, а ние сме пръснати по стената далеч един от други; ²⁰затова, гдето чуете гласа на тръбата, там се стичайте при нас; нашият Бог ще воюва за нас. ²¹Така карахме работата; половината от тях държаха копията от зазоряването до появяването на звездите. ²²И в същото време казах на людете: Всеки със слугата си нека нощува всред Ерусалим, за да ни бъдат стражи нощем, а да работят денем. ²³И тъй, нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито мъжете от стражата, които ме следваха, - никой от нас не събличаше дрехите си; всеки &lt;държеше&gt; оръжието си &lt;даже, когато отиваше&gt; на водата &lt;да се мие&gt;.

Chapter 5

¹По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите. ²Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем. ³А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада. ⁴Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци. ⁵Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са &lt;вече&gt; заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни. ⁶И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи. ⁷Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох: ⁸Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво &lt;да отговорят&gt;. ⁹Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели? ¹⁰Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство. ¹¹Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях. ¹²Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, &lt;чрез които&gt; ги заклех, че ще направят според това обещание. ¹³Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание. ¹⁴А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител. ¹⁵А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога. ¹⁶Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа. ¹⁷При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи. ¹⁸А това що се готвеше &lt;за мене&gt; всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни &lt;имахме&gt; изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде. ¹⁹Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.

Chapter 6

¹А Санавалат, Товия, арабинът Гисам, и останалите от неприятелите ни, като чуха, че съм бил заградил стената, и че не останало вече пролом в нея, ако и да не бях поставил врати на портите до онова време, ²Санавалат и Гисам пратиха до мене да кажат: Дойди, нека се срещнем в &lt;едно от&gt; селата на Оновото поле. Но те възнамеряваха да ми сторят зло. ³И пратих им човеци да кажат: Голяма работа върша, и не мога да сляза; защо да се спира работата като я оставя и сляза при вас? ⁴И пращаха до мене четири пъти по същия начин; но аз им отговарях все така. ⁵Тогава за пети път Санавалат прати слугата си до мене по същия начин с отворено писмо в ръката му, ⁶в което бе писано: Слух се носи между народите, пък и Гисам казва, че ти и юдеите мислите да се подигнете, за която причина ти и градиш стената; и, според тия думи, ти искаш да им станеш цар. ⁷Назначил си още и пророци да разгласяват за тебе в Ерусалим, като казват: Цар има в Юда. И сега ще се извести на царя според тия думи. Дойди сега, прочее, и нека се съветваме заедно. ⁸Тогава пратих до него &lt;човеци&gt; да кажат: Няма такова нещо каквото ти казваш; но ти ги измислюваш от себе си. ⁹Защото те всички искаха да ни плашат, казвайки: Ръцете им ще ослабнат от работата, та няма да се свърши. А сега, &lt;о Боже&gt;, подкрепи Ти ръцете ми. ¹⁰Тогава аз отидох в къщата на Семаия син на Делаия, Метавеиловия син, който бе затворен; и той &lt;ми&gt; каза: Нека се срещнем в Божия дом, всред храма, и нека затворим вратите на храма; защото тия идат да те убият, да! тая нощ ще дойдат да те убият. ¹¹Но аз казах: Човек като мене бива ли да бяга? и кой човек като мене би влязъл в храма за да избави живота си? Не ща да вляза. ¹²И познах, че, ето, Бог не бе го пратил; но той от себе си произнесе това пророчество против мене, и Товия и Санавалат бяха го подкупили. ¹³С тая цел бе подкупен, да се уплаша та да направя така, и да съгреша, и те да имат причина, да злословят, за да ме укорят. ¹⁴Спомни си, Боже мой, за Товия и Санавалата според тия техни дела, още и за пророчицата Ноадия и за другите пророци, които искаха да ме плашат. ¹⁵Така се свърши стената на двадесет и петия &lt;ден&gt; от &lt;месец&gt; Елул, за петдесет и два дни. ¹⁶И когато чуха това всичките ни неприятели, тогава всичките езичници около нас се уплашиха, и много се снишиха пред своите очи, защото познаха, че това дело стана от нашия Бог. ¹⁷При това, в ония дни Юдовите благородни пращаха често писма до Товия, и &lt;писма&gt; от Товия дохождаха до тях. ¹⁸Защото в Юда имаше мнозина, които се бяха заклели да му бъдат &lt;привързани&gt;, понеже бе зет на Сехания Араховия син, и син му Иоанан бе взел за жена дъщерята на Месулама Варахиевия син. ¹⁹Още и приказваха пред мене за неговите благодеяния, а моите думи носеха нему. И Товия пращаше писма, за да ме уплаши.

Chapter 7

¹А като се съгради стената и поставих вратите, и определиха се вратарите, певците и левитите, ²предадох Ерусалим под грижата на брата си Анания и на началника на крепостта Анания; защото беше верен човек и боеше се от Бога повече от мнозина. ³И рекох им: Да се не отварят ерусалимските порти преди да припече слънцето; и вратите да &lt;остават&gt; заключени и залостени до тогаз, до когато не стоят &lt;стражите да пазят при тях;&gt; и поставете стражи из ерусалимските жители, всеки на стражата си, всеки срещу къщата си. ⁴А градът бе широк и голям, и людете в него малцина, и нямаше къщи построени. ⁵И моят Бог тури в сърцето ми да събера благородните, по-първите човеци и людете, за да бъдат изброени по родословие. И намерих книгата на родословието на ония, които възлязоха най-напред, намерих и писано в нея: ⁶Ето човеците на &lt;Вавилонската&gt; област, които възлязоха от плена на закараните, които вавилонският цар Навуходоносор бе преселил, и които се върнаха в Ерусалим и в Юда, всеки в града си, ⁷които дойдоха със Зоровавела, Исуса, Неемия, Азария, Раамия, Наамания, Мардохея, Валасана, Мисиерета, Вагуя, Наума и Ваана. Числото на мъжете от Израилевите люде &lt;беше следното:&gt; ⁸Фаросови потомци, две хиляди и сто и седемдесет и двама души. ⁹Сефатиеви потомци, триста и седемдесет и двама души. ¹⁰Арахови потомци, шестстотин и петдесет и двама души. ¹¹Фаат-моавови потомци, от Исусовите и Иоавовите потомци, две хиляди и осемстотин и осемнадесет души. ¹²Еламови потомци, хиляда и двеста и петдесет и четири души. ¹³Затуеви потомци, осемстотин и четиридесет и пет души. ¹⁴Закхееви потомци, седемстотин и шестнадесет души. ¹⁵Вануеви потомци, шестстотин и четиридесет и осем души. ¹⁶Виваеви потомци, шестстотин и двадесет и осем души. ¹⁷Азгадови потомци, две хиляди и триста и двадесет и двама души. ¹⁸Адоникамови потомци, шестстотин и шестдесет и седем души. ¹⁹Вагуеви потомци, две хиляди и шестстотин и седем души. ²⁰Адинови потомци, шестстотин и петдесет и пет души. ²¹Атирови потомци, от Езекия, деветдесет и осем души. ²²Асумови потомци, триста и двадесет и осем души. ²³Висаеви потомци, триста и двадесет и четири души. ²⁴Арифови потомци, сто и дванадесет души. ²⁵Гаваонски мъже, деветдесет и пет души. ²⁶Витлеемски и нетофатски мъже, сто и осемдесет и осем души. ²⁷Анатотски мъже, сто и двадесет и осем души. ²⁸Вет-асмаветски мъже, четиридесет и двама души. ²⁹Мъже от Кириатиарим, от Хефира и от Вирот, седемстотин и четиридесет и трима души. ³⁰Мъже от Рама и от Гава, шестстотин и двадесет и един човека. ³¹Мъже от Михмас, сто и двадесет и двама души. ³²Мъже от Ветил и от Гай, сто и двадесет и трима души. ³³Мъже от другия Нево, петдесет и двама души. ³⁴Потомци на другия Елам, хиляда и двеста и петдесет и четири души. ³⁵Харимови потомци, триста и двадесет души. ³⁶Мъже от Ерихон, триста и четиридесет и пет души. ³⁷Мъже от Лод, от Адид и от Оно, седемстотин и двадесет и един човек. ³⁸Мъже от Сеная, три хиляди и деветстотин и тридесет души. ³⁹Свещениците: Едаеви потомци, от Исусовия дом, деветстотин и седемдесет и трима души. ⁴⁰Емирови потомци, хиляда и петдесет и двама души. ⁴¹Пасхорови потомци, хиляда и четиридесет и седем души. ⁴²Харимови потомци, хиляда и седемнадесет души. ⁴³Левитите: Исусови потомци от Кадмиила, от Одавиевите потомци, седемдесет и четири души. ⁴⁴Певците: Асофови потомци, сто и четиридесет и осем души. ⁴⁵Вратарите: Селумови потомци, Атирови потомци, Талмонови потомци, Акувови потомци, Атитаеви потомци, Соваеви потомци, сто и тридесет и осем души. ⁴⁶Нетинимите: Сихаеви потомци, Асуфови потомци, Таваотови потомци, ⁴⁷Киросови потомци, Сиаеви потомци, Фадонови потомци, ⁴⁸Леванаеви потомци, Агаваеви потомци, Салмаеви потомци, ⁴⁹Ананови потомци, Гедилови потомци, Гаарови потомци, ⁵⁰Реаеви потомци, Расинови потомци, Некодаеви потомци, ⁵¹Газамови потомци, Озаеви потомци, Фасееви потомци, ⁵²Висаеви потомци, Меунимови потомци, Нафусесимови потомци, ⁵³Ваквукови потомци, Акуфаеви потомци, Арурови потомци, ⁵⁴Васалотови потомци, Меидаеви потомци, Арсаеви потомци, ⁵⁵Варкосови потомци, Сисарови потомци, Тамаеви потомци, ⁵⁶Насиеви потомци и Атифаеви потомци. ⁵⁷Потомци на Соломоновите слуги: Сотаиеви потомци, Соферетови потомци, Феридови потомци, ⁵⁸Яалаеви потомци, Дарконови потомци, Гедилови потомци, ⁵⁹Сефатиеви потомци, Атилови потомци, Фохеретови потомци от Севаим, Амонови потомци. ⁶⁰Всичките нетиними и потомците на Соломоновите слуги бяха триста и деветдесет и двама души. ⁶¹А ето ония, които възлязоха от Тел-мелах, Тел-ариса, Херув, Адон и Емир, но не можеха да покажат бащините си домове, нито рода си, дали бяха от Израиля: ⁶²Делаиеви потомци, Товиеви потомци, Некодаеви потомци, шестстотин и четиридесет и двама души. ⁶³И от свещениците: Аваиеви потомци, Акосови потомци, потомци на Варзелая, който взе жена от дъщерите на галаадеца Варзелай и се нарече с тяхното име; ⁶⁴те потърсиха регистъра си &lt;между&gt; преброените по родословие, но не се намери; затова, те бидоха извадени от свещенството като скверни. ⁶⁵И управителят им заповяда да не ядат от пресветите неща докле не настане свещеник с Урим и Тумим. ⁶⁶Всичките купно събрани бяха четиридесет и две хиляди и триста и шестдесет души, ⁶⁷освен слугите им и слугините им, които бяха седем хиляди и триста тридесет и седем души. Те имаха и двеста и четиридесет и пет певци и певици. ⁶⁸Конете им бяха седемстотин и тридесет и шест; мъските им, двеста и четиридесет и пет; ⁶⁹камилите им, четиристотин и тридесет и пет; а ослите им, шест хиляди и седемстотин и двадесет. ⁷⁰А някои от началниците на бащините &lt;домове&gt; дадоха за делото: управителят внесе в съкровищницата хиляда драхми злато, петдесет легени и петстотин и тридесет свещенически одежди. ⁷¹И някои от началниците на бащините &lt;домове&gt; внесоха в съкровищницата за делото двадесет хиляди драхми злато и две хиляди и двеста фунта сребро. ⁷²И внесеното от другите люде бе двадесет хиляди драхми злато, две хиляди фунта сребро, и шестдесет и седем свещенически одежди. ⁷³Така свещениците, левитите, вратарите, певците, някои от людете, нетинимите и целият Израил се заселиха в градовете си; когато настъпи седмият месец, израилтяните бяха &lt;вече&gt; в градовете си.

Chapter 8

¹Тогава всичките люде се събраха като един човек на площада, който бе пред портата на водата; и рекоха на книжника Ездра да донесе книгата на Моисеевия закон, който Господ бе заповядал на Израиля. ²И тъй, на първия ден, от седмия месец, свещеник Ездра донесе закона пред събранието от мъже и жени и от всички, които, слушайки, можеха да разбират. ³И на площада, който бе пред портата на водата, той чете от него, от зори до пладне, пред мъжете и жените и ония, които можеха да разбират; и вниманието {Еврейски: Ушите.} на всичките люде беше в книгата на закона. ⁴А книжникът Ездра стоеше на висока дървена платформа, която бяха направили за тая цел; и при него стояха Мататия, Сема, Анаия, Урия, Хелкия и Маасия отдясно му; а отляво му, Федаия, Мисаил, Мелхия, Асум, Асвадана, Захария и Месулам. ⁵И Ездра разгъна книгата пред всичките люде (защото бе над всичките люде); и когато я разгъна, всичките люде станаха прави. ⁶И Ездра благослови Господа великия Бог; и всичките люде отговориха: Амин, амин! като издигнаха ръцете си; и наведоха се та се поклониха Господу с лицата си до земята. ⁷А Исус, Ваний, Серевия, Ямин, Акув, Саветай, Одия, Маасия, Келита, Азария, Иозавад, Анан, Фелаия и левитите тълкуваха закона на людете, като &lt;стояха&gt; людете на местата си. ⁸Четоха ясно от книгата на Божия закон, и дадоха значението като им тълкуваха прочетеното. ⁹И Неемия, който бе управител, и свещеник Ездра, книжникът, и левитите, които тълкуваха на людете, рекоха на всичките люде: Тоя ден е свет на Господа вашия Бог; не тъжете, нито плачете; (защото всичките люде плачеха като чуха думите на закона). ¹⁰Тогава им рече: Идете, яжте тлъсто и пийте сладко и пратете дялове на тия, които нямат нищо приготвено, защото денят е свет Господу; и не скърбете, защото да се радвате, в Господа, е вашата сила. ¹¹И левитите усмириха всичките люде, като казваха: Мълчете, защото денят е свет; и не тъжете. ¹²И така, всичките отидоха да ядат и да пият, да изпратят дялове, и да направят голямо увеселение, защото бяха разбрали думите, които им се известиха. ¹³И на втория ден началниците на бащините &lt;домове&gt; на всичките люде, и свещениците и левитите, се събраха при книжника Ездра, за да се поучат с думите на закона. ¹⁴И намериха писано в закона, че Господ бе заповядал чрез Моисея на израилтяните да живеят в колиби в празника на седмия месец, ¹⁵и да обнародват и прогласяват това във всичките си градове, па и в Ерусалим, казвайки: Излезте в гората та донесете маслинени клони, клони от дива маслина, мирсинени клони, палмови клони, и клони от гъстолистни дървета, за да направите колиби според предписаното. ¹⁶И тъй, людете излязоха та донесоха &lt;клони&gt;, и направиха се колиби, всеки по покрива на къщата си, в дворовете си, в дворовете на Божия дом, на площада при портата на водата и на площада при Ефремовата порта. ¹⁷Цялото събрание от ония, които бяха се върнали от плена, направиха колиби и седнаха в колибите; защото от времето на Исуса, Навиевия син, до оня ден израилтяните не бяха правили така. И стана много голямо веселие. ¹⁸При това, всеки ден, от първия ден до последния ден, четеше се от книгата на Божия закон. И пазеха празника седем дни; а на осмия ден имаше тържествено събрание според наредбата.

Chapter 9

¹След това, на двадесет и четвъртия ден от същия месец, когато израилтяните бяха събрани с пост, &lt;облечени&gt; с вретища, и с пръст на себе си, ²Израилевият род отдели себе си от всичките чужденци; и застанаха та изповядаха своите грехове и беззаконията на бащите си. ³През една четвърт от деня те ставаха на мястото си та четяха от книгата на закона на Господа своя Бог, и през &lt;друга&gt; четвърт се изповядваха и кланяха се на Господа своя Бог. ⁴Тогава някои от левитите, - Исус, Ваний, Кадмиил, Севания, Вуний, Серевия, Ваний и Хананий, - застанаха на платформата та извикаха със силен глас към Господа своя Бог. ⁵После левитите Исус, Кадмиил, Ваний, Асавния, Серевия, Одия, Севания и Петаия рекоха: Станете та благославяйте Господа вашия Бог от века и до века; и да благославят, &lt;Боже&gt;, Твоето славно име, което е възвишено по-горе от всяко благословение и хвала. ⁶Ти си Господ, само Ти; Ти си направил небето, небето на небесата, и цялото им множество, земята и всичко що е на нея, моретата и всичко що е в тях, и Ти оживотворяваш всичко това; и на Тебе се кланят небесните войнства. ⁷Ти си Господ Бог, Който си избрал Аврама, извел си го от Ур халдейски, и си му дал име Авраам; ⁸и като си намерил сърцето му вярно пред Тебе, направил си с него завет, че ще дадеш земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евусейците и гергесейците, - че ще я дадеш на потомството му; и изпълнил си думите Си, защото си праведен. ⁹И Ти видя теглото на бащите ни в Египет, и чу вика им при Червеното море. ¹⁰Ти показа знамения и чудеса над Фараона, над всичките му слуги, и над всичките люде на земята му, понеже Ти позна, че гордо постъпваха против тях; и Ти си придоби име, както е &lt;известно&gt; днес. ¹¹Ти и раздели морето пред тях, та преминаха по сухо всред морето; а гонителите им Ти хвърли в дълбочините, като камък в силните води. ¹²При това денем Ти ги води с облачен стълб, а нощем с огнен стълб, за да им светиш по пътя, през който трябваше да минат. ¹³Тоже Ти слезе на Синайската планина та говори с тях от небето, и им даде справедливи съдби и закони на истината, и добри повеления и заповеди; ¹⁴и им направи позната светата Своя събота, и им даде заповеди, повеления и закони чрез слугата Си Моисея. ¹⁵Ти им даде и хляб от небето, когато бяха гладни, и им извади вода из скала, когато бяха жадни; и заповяда им да влязат, за да завладеят земята, за която беше се клел, че ще им я дадеш. ¹⁶Но те и бащите ни се възгордяха, закоравиха врата си и не послушаха Твоите заповеди; ¹⁷те отказаха да послушат, и не си спомниха чудесата, които Ти извърши за тях; но закоравиха врата си, и в бунта си определиха началник, за да се върнат в робството си. Но понеже си Бог, Който обичаш да прощаваш, милостив и жалостив, дълготърпелив и многомилостив, Ти не ги остави. ¹⁸Даже, когато си направиха леяно теле и рекоха: Ето твоят Бог, който те изведе из Египет, и извършиха предизвикателства, ¹⁹Ти пак в голямото Си милосърдие не ги остави в пустинята; облачният стълб не престана да бъде над тях денем, за да ги води из пътя, нито огненият стълб нощем, за да им свети по пътя, през който трябваше да минат. ²⁰И Ти им даде благия Си Дух, за да ги вразумява и не отне манната Си от устата им, и даде им вода, когато бяха жадни. ²¹Даже Ти ги храни четиридесет години в пустинята, та нищо не им липсваше; дрехите им не овехтяха и нозете им не отекоха. ²²При това, Ти им даде царства и племена, които им раздели за дялове; и така завладяха земята на Сиона, и земята на есевонския цар, и земята на васанския цар Ог. ²³И Ти умножи чадата им като небесните звезди, и заведе ги в земята, за която беше казал на бащите им да влязат &lt;в нея&gt;, за да я завладеят. ²⁴И тъй, чадата &lt;им&gt; влязоха та завладяха земята; и Ти покори пред тях жителите на земята, ханаанците, и предаде ги в ръцете им с царете им и племената на земята, за да им сторят по волята си. ²⁵И те превзеха укрепени градове и плодовита земя; и притежаваха къщи пълни с всякакви блага, изкопани кладенци, лозя, маслини, и множество плодовити дървета; така те ядоха и се наситиха, затлъстяха, и се насладиха с Твоята голяма благост. ²⁶Но те не се покоряваха, подигаха се против Тебе, захвърляха Твоя закон зад гърбовете си, и избиваха Твоите пророци, които заявяваха против тях, за да ги обърнат към Тебе, и извършиха големи предизвикателства. ²⁷Затова, Ти ги предаваше в ръката на притеснителите им, които ги притесняваха; а във време на притеснението им, като викаха към Тебе, Ти слушаше от небето, и според голямото Си милосърдие им даваше избавители, които ги избавяха от ръката на притеснителите им. ²⁸Но като се успокояваха, те пак вършеха зло пред Тебе; затова Ти ги оставяше в ръката на неприятелите им, които и ги завладяваха; но пак, когато се обръщаха та викаха към Тебе, Ти ги слушаше от небето, и много пъти ги избавяше според милосърдието Си. ²⁹Ти и заявяваше против тях, за да ги обърнеш към закона Си; но те се гордееха и не слушаха Твоите заповеди, но съгрешаваха против съдбите Ти (чрез които, ако ги изпълнява човек, ще живее), и обръщаха {Еврейски: Втвърдяваха плешката си.} към &lt;Тебе&gt; гърба си, и закоравяваха врата си та не слушаха. ³⁰Въпреки това, Ти много години ги търпеше и заявяваше против тях чрез Духа Си посредством пророците Си, но те не внимаваха; затова Ти ги предаде в ръката на племената на земите. ³¹Обаче, поради голямото Твое милосърдие не ги довърши, нито ги остави; защото си Бог щедър и милостив. ³²Сега, прочее, Боже наш, велики, мощни и страшни Боже, Който пазиш завет и милост, да се не счита за малко пред Тебе цялото злострадание, което е постигнало нас, царете ни, първенците ни, свещениците ни, пророците ни, бащите ни и всичките Твои люде от времето на асирийските царе до днес. ³³Наистина Ти си справедлив във всичко, което ни е сполетяло; защото Ти си действувал вярно, а ние сме постъпвали нечестиво. ³⁴Още царете ни, първенците ни, свещениците ни и бащите ни не са опазили закона Ти, и не са внимавали в Твоите заповеди и заявления, с които си заявявал против тях. ³⁵Защото те &lt;през време&gt; на царството си, и при голямата благост, която Ти им показа, и в широката и плодовита земя, която Ти постави пред тях, не Ти служиха, нито се обърнаха от нечестивите си дела. ³⁶Ето, роби сме днес; и в земята, която Ти даде на бащите ни, за да ядат плода й и благото й, ето, роби сме в нея. ³⁷Тя дава голямо изобилие на царете, които Ти си поставил над нас, поради греховете ни; и властвуват над телата ни и над добитъка ни според волята си; а ние сме в голямо притеснение. ³⁸Поради всичко това ние правим верен завет и го написваме; и първенците ни, свещениците ни го подпечатват.

Chapter 10

¹А ония, които подпечатаха, бяха: управителят Неемия, Ахалиевият син и Седекия, ²Сераия, Азария, Еремия, ³Пасхор, Амария, Мелхия, ⁴Хатус, Севания, Малух, ⁵Харим, Меримот, Авдия, ⁶Даниил, Ганатон, Варух, ⁷Месулам, Авия, Миамин, ⁸Маазия, Велгай и Семаия; те бяха свещеници. ⁹Левити: Исус, Азаниевият син, Вануй от Инададовите потомци и Кадмиил; ¹⁰и братята им Севания, Одия, Келита, Фелаия, Анан, ¹¹Михей, Реов, Асавия, ¹²Закхур, Серевия, Севания, ¹³Одия, Ваний и Венину. ¹⁴Началници на людете: Фарос, Фаат-моав, Елам, Зату, Ваний, ¹⁵Вуний, Азгад, Вивай, ¹⁶Адония, Вагуй, Адин, ¹⁷Атир, Езекия, Азур, ¹⁸Одия, Асум, Висай, ¹⁹Ариф, Анатот, Невай, ²⁰Магфиас, Месулам, Изир, ²¹Месизавеил, Садок, Ядуа, ²²Фелатия, Анан, Анаия, ²³Осия, Анания, Асув, ²⁴Алоис, Филея, Совив, ²⁵Реум, Асавна, Маасия, ²⁶Ахия, Анан, Ганан, ²⁷Малух, Харим и Ваана. ²⁸А останалите от людете, свещениците, левитите, вратарите, певците, нетинимите и всички, които бяха се отделили от племената на земите &lt;и се прилепили&gt; към Божия закон, жените им, синовете им и дъщерите им, всеки, който знаеше и разбираше, ²⁹присъединиха се към братята си, големците си, и постъпиха в заклинание и клетва да ходят по Божия закон, който бе даден чрез Божия слуга Моисея, и да пазят и вършат всичките заповеди на Иеова нашия Господ, съдбите Му и повеленията Му; ³⁰и да не даваме дъщерите си на племената на земята, и да не вземаме техните дъщери за синовете си; ³¹и ако племената от земята донесат стоки или каква да било храна за продан в съботен ден, да не купуваме от тях в събота или в свет ден; и да се отказваме от &lt;обработването на земята&gt; всяка седма година и от изискването на всеки дълг. ³²Наредихме си още да се задължим да даваме всяка година по една трета от сикъла за службата на дома на нашия Бог, ³³за присътствените хлябове, за постоянния хлебен принос, за постоянното всеизгаряне, в съботите и на новолунията и на празниците, и за светите неща, за приносите за грях в умилостивение за Израиля, и за всичката работа на дома на нашия Бог. ³⁴И ние - свещениците, левитите и людете - хвърлихме жребие &lt;помежду си&gt; за приноса на дървата, за да ги докарват в дома на нашия Бог, според бащините ни домове, в определени времена всяка година, за да горят върху олтара на Господа нашия Бог според предписаното в закона; ³⁵и всяка година да донасяме в Господния дом първите плодове от земята си и първите плодове от рожбата на всяко дърво; ³⁶и да довеждаме в дома на нашия Бог, на свещениците, които служат в дома на нашия Бог, първородните от синовете си и от добитъка си, според предписаното в закона, и първородните от говедата си и от стадата си; ³⁷и да донасяме на свещениците, в стаите на дома на нашия Бог първите плодове от нашето тесто, и приносите си, и плодовете от всякакво дърво, тоже и виното и дървеното масло; и &lt;да внасяме&gt; на левитите десетъците от земята си, и левитите да вземат десетъците по всичките градове, гдето обработваме земята. ³⁸И &lt;някой&gt; свещеник, Ааронов потомец, да бъде с левитите когато вземат десетъците; и левитите да донасят десетъка от десетъците в дома на нашия Бог, в стаите на съкровищницата. ³⁹Защото израилтяните и левийците трябва да донасят приносите от житото, от виното и от дървеното масло в стаите, гдето са съдовете на светилището, и служащите свещеници, вратарите и певците. И няма да оставим дома на нашия Бог.

Chapter 11

¹И първенците на людете се заселиха в Ерусалим; а останалите от людете хвърлиха жребие, за да доведат един от десет души да се засели в Ерусалим, в светия град, а деветте части &lt;от населението&gt; в &lt;другите&gt; градове. ²И людете благословиха всички ония човеци, които доброволно предложиха себе си да се заселят в Ерусалим. ³А ето главните &lt;мъже&gt; от областта, които се заселиха в Ерусалим; (а в Юдовите градове се заселиха, всеки в притежанието си в градовете им, Израил, свещениците, левитите, нетинимите и потомците на Соломоновите слуги); ⁴в Ерусалим се заселиха някои от юдейците и от вениаминците. От юдейците: Атаия син на Озия, син на Амария, син на Сафатия, син на Маалалеила, от Фаресовите потомци; ⁵и Маасия син на Варуха, син на Холозея, син на Азаия, син на Адаия, син на Иоярива, син на Захария, син на Силония. ⁶Всичките Фаресови потомци, които се заселиха в Ерусалим, бяха четиристотин и шестдесет и осем храбри мъже. ⁷А вениаминците бяха следните: Салу син на Месулама, син на Иоада, син на Федаия, син на Колаия, син на Маасия, син на Итиила, син на Исаия; ⁸и с тях Гавай и Салай; деветстотин и двадесет и осем души. ⁹Иоил, Зехриевият син, беше надзирател над тях, а Юда Сенуиният син, беше втори над града. ¹⁰От свещениците: Едаия, Иояривовият син, Яхин, ¹¹Сераия син на Хелкия, син на Месулама, син на Садока, син на Мераиота, син на управителя на Божия дом Ахитов; ¹²и братята им, които вършеха работата на дома; осемстотин и двадесет и двама души; и Адаия син на Ероама, син на Фелалия, син на Амсия, син на Захария, син на Пасхора, син на Мелхия; ¹³и братята му, началници на бащини &lt;домове&gt;; двеста и четиридесет и двама души; и Амасай син на Азареила, син на Аазая, син на Месилемота, син на Емира; ¹⁴и братята им, силни и храбри мъже, сто и двадесет и осем души; а Завдиил, син на Гедолим, бе надзирател над тях. ¹⁵А от левитите: Семаия син на Асува, син на Азрикама, син на Асавия, син на Вуний; ¹⁶и Саветай и Иозавад, от левитските началници, бяха над външните работи на Божия дом. ¹⁷И Матания син на Михея, син на Завдия, син на Асафа, който ръководеше славословието при молитвата, и Ваквукия, който беше вторият между братята си; и Авда, син на Самуя, син на Галала, син на Едутуна. ¹⁸Всичките левити в светия град бяха двеста и осемдесет и четири души. ¹⁹А вратарите: Акув, Талмон и братята им, които пазеха портите, бяха сто и седемдесет и двама души. ²⁰А останалите от Израиля, свещениците и левитите, бяха по всичките Юдови градове, всеки в наследството си. ²¹А нетинимите се заселиха в Офил; а Сиха и Гесфа бяха над нетинимите. ²²А надзирателят на левитите в Ерусалим бе Озий син на Вания, син на Асавия, син на Матания, син на Михея, от Асафовите потомци, певците, над работата на Божия дом. ²³Защото имаше царска заповед за тях, и определен дял за певците според нуждата на всеки ден. ²⁴А Петаия, син на Месизавеила, от потомците на Юдовия син Зара, беше помощник на царя във всичко що се касаеше до людете. ²⁵А колкото за селата с нивите им, някои от юдейците се заселиха в Кириат-арва и селата й, в Девон и селата му, и в Кавсеил и селата му, ²⁶и в Иисуя, Молада, Вет-фелет, ²⁷Асар-суал, Вирсавее и селата му, ²⁸в Сиклаг, Мекона и селата му, ²⁹в Ен-римон, Сарая, Ярмут, ³⁰Заноя, Одолам и селата им, в Лахис и полетата му, и в Азика и селата му. Така се заселиха от Вирсавее до Еномовата долина. ³¹А вениаминците &lt;се заселиха&gt; от Гава &lt;нататък&gt;, в Михмас, Гаия, Ветил и селата му, ³²в Анатон, Ноб, Анания, ³³Асора, Рама, Гетаим, ³⁴Адид, Севоим, Невалат, ³⁵Лод, Оно и в долината на дърводелците. ³⁶А някои отреди от левитите &lt;се заселиха&gt; в Юда и във Вениамин.

Chapter 12

¹А ето свещениците на левитите, които възлязоха със Зоровавела Салатииловия син и с Исуса: Сараия, Еремия, Ездра, ²Амария, Малух, Хатус, ³Сехания, Реум, Меримот, ⁴Идо, Ганатон, Авия, ⁵Миамин, Маадия, Велга, ⁶Семаия, Иоярив, Едаия, ⁷Салу, Амок, Хелкия и Едаия. Тия бяха началниците на свещениците и на братята им в дните на Исуса. ⁸А левитите: Исус, Вануй, Кадмиил, Серевия, Юда и Матания, който, заедно с братята си, бе над пеенето. ⁹А Ваквукия и Уний, братята им, бяха срещу тях в стражите. ¹⁰И Исус роди Иоакима, а Иоаким роди Елиасива, а Елиасив роди Иодая, ¹¹а Иодай роди Ионатана, а Ионатан роди Ядуя. ¹²А в дните на Иоакима свещеници, &lt;които бяха и&gt; началници на бащини &lt;домове&gt;, бяха: &lt;началник на бащиния дом&gt; на Сераия, Мераия; на Еремия, Анания; ¹³на Ездра, Месулам; на Амария, Иоанан; ¹⁴на Мелиху, Ионатан; на Севания, Иосиф; ¹⁵на Харима, Адна; на Мераиота, Хелкай; ¹⁶на Идо, Захария; на Ганатона, Месулам; ¹⁷на Авия, Зехрий; на Миниамина, от Моадия, Фелтай; ¹⁸на Велга, Самуа; на Семаия, Ионатан; ¹⁹на Иоярива, Матенай; на Едаия, Озий; ²⁰на Салая, Калай; на Амока, Евер; ²¹на Хелкия, Асавия; и на Едаия, Натанаил. ²²В дните на Елиасива, Иодая, Иоанана и Ядуа левитите бяха записани за началници на бащини &lt;домове&gt;; също и свещениците през царуването на персиеца Дарий. ²³Левийците, &lt;които бяха&gt; началници на бащини &lt;домове&gt;, бяха записани в Книгата на летописите, дори до дните на Иоанана Елиасивовия син. ²⁴А началниците на левитите бяха: Асавия, Серевия и Исус Кадмииловият син, с братята им срещу тях, &lt;назначени&gt; да хвалят и песнословят според заповедта на Божия човек Давида, &lt;ответно&gt; едни срещу други {Еврейски: Стража срещу стража.}. ²⁵Матания, Ваквукия, Авдия, Месулам, Талмон и Акув бяха вратари, и пазеха стражата на влагалищата при портите. ²⁶Тия бяха в дните на Иоакима син на Исуса, син на Иоседека, и в дните на областния управител Неемия, и на свещеник Ездра книжникът. ²⁷И при посвещаването на ерусалимската стена потърсиха левитите по всичките им места, за да ги доведат в Ерусалим да празнуват посвещението с веселие, със славословия и песни, с кимвали, псалтири и арфи. ²⁸И тъй, дружните певци се събраха, както от ерусалимската околност, така и от нетофатските села. ²⁹от Вет-галгал, и от селата на Гава и на Азмавет; защото певците си бяха съградили села около Ерусалим. ³⁰И свещениците и левитите, като очистиха себе си, очистиха и людете, портите и стената. ³¹Тогава изкачих Юдовите началници на стената, и определих две големи &lt;отделения&gt; хвалители; &lt;едното&gt; отиваше в шествие на дясно върху стената към портата на бунището; ³²и подир тях вървяха Осаия, и половината от Юдовите първенци ³³и Азария, Ездра, Меулам, ³⁴Юда, Вениамин, Семаия и Еремия, ³⁵и някои от синовете на свещениците с тръби: Захария син на Ионатана, син на Семаия, син на Матания, син на Михея, син на Закхура, син на Асафа, ³⁶и братята му: Семаия, Азареил Милалай, Гилалай, Маай, Натанаил, Юда и Ананий, с музикалните инструменти на Божия човек Давида; и книжника Ездра им беше на чело; ³⁷и при портата на извора те се изкачиха направо пред себе си по стъпалата на Давидовия град, гдето стената се възвишава над Давидовата къща, дори до портата на водата към изток. ³⁸А другото отделение хвалители вървеше в противоположна посока, и аз подир тях, тоже и половината от людете, по стената, край кулата на пещите и по широката стена, ³⁹и над Ефремовата порта, и над старата порта, и над рибната порта, и край кулата Ананеил, и край кулата Мея, до овчата порта, докле застанаха в портата на стражата. ⁴⁰Така двете отделения хвалители застанаха в Божия дом, и аз, и половината от видните мъже с мене, ⁴¹и свещениците Елиаким, Маасия, Миниамин, Михей, Елиоинай, Захария и Анания, с тръби, ⁴²както и Маасия, Семаия, Елеазар, Озий, Иоанан, Малхия, Елам и Езер. И певците запяха със силен глас, с Езраия за водител. ⁴³И в същия ден принесоха големи жертви и се развеселиха, защото Бог ги развесели премного; още жените и децата се развеселиха; тъй че увеселението на Ерусалим се разчу надалеч. ⁴⁴Тоже в същия ден се определиха човеци над стаите за влагалищата, за приносите, за първите плодове, и за десетъците, за да събират в тях от полетата на градовете дяловете узаконени за свещениците и левитите; защото Юда се радваше поради свещениците и левитите, които служеха. ⁴⁵Защото те и певците и вратарите пазеха заръчаното от Бога си, и заръчаното за очищението, според заповедта на Давида и сина му Соломона. ⁴⁶Защото отдавна, в дните на Давида и на Асафа, &lt;имаше&gt; главни певци и пеения за хвала и благодарение Богу. ⁴⁷И в дните на Зоровавела и в дните на Неемия, целият Израил даваха определените за всеки ден дялове на певците и на вратарите; те посвещаваха &lt;даровете си&gt; на левитите, а левитите посвещаваха на Аароновите потомци.

Chapter 13

¹В същия ден, като четяха Моисеевата книга и людете слушаха, намери се писано в нея, че амонците и моавците не трябваше никога да влизат в Божието общество, ²защото не посрещнаха израилтяните с хляб и вода, а наеха против тях Валаама, за да ги прокълне; обаче нашият Бог обърна проклятията в благословение. ³И като чуха закона, отлъчиха от Израиля всичките &lt;чужденци&gt; смесени &lt;с него&gt;. ⁴А въпреки това, свещеник Елиасив, който надзираваше стаите на дома на нашия Бог, като беше сродник на Товия, ⁵приготви за него голяма стая, гдето по-напред туряха хлебните приноси, ливана, вещите и десетъците от житото, от виното и от дървеното масло, които бяха определени за левитите, за певците и за вратарите, също и приносите за свещениците. ⁶Но когато ставало всичко това, аз не бях в Ерусалим; защото в тридесет и втората година на вавилонския цар Артаксеркс, отидох при царя. И подир известно време, като изпросих позволение от царя, ⁷&lt;пак&gt; дойдох в Ерусалим, и научих се за злото, което Елиасив беше сторил относно Товия като приготвил за него стая в дворовете на Божия дом. ⁸И стана ми много мъчно; за това, изхвърлих вън от стаята всичката покъщнина на Товия. ⁹Тогава заповядах, та очистиха стаите, и пак внесох там вещите на Божия дом, хлебните приноси и ливана. ¹⁰После забелязах, че дяловете на левитите не били им давани, така щото левитите и певците, които вършеха работата &lt;на служенето&gt;, бяха побягнали всеки в селото си. ¹¹Тогава изобличих по-главните мъже, като рекох: Защо е оставен Божият дом? И събрах &lt;побягналите служители&gt; та ги поставих на мястото им. ¹²Тогава целият Юда донесе във влагалищата десетъка от житото, от виното и от дървеното масло. ¹³И поставих за пазители на влагалищата свещеник Селемия и секретаря Садок и от левитите Федаия, и при тях Анана син на Закхура, син на Матания, защото се считаха за верни; и работата им бе да раздават на братята си. ¹⁴Помни ме, Боже мой, за това, и не заличавай добрините, които сторих за дома на моя Бог и за наредбите Му. ¹⁵През ония дни видях неколцина в Юда, че в събота тъпчеха грозде в лина, внасяха снопи и товареха на осли вино, грозде, смокини и всякакви товари, които докарваха в Ерусалим в съботен ден; и аз заявих &lt;против тях&gt;, когато &lt;така&gt; продаваха храна. ¹⁶Също и тиряните, които живееха в &lt;града&gt;, донасяха риби и всякакви стоки та продаваха в събота на юдейците и в Ерусалим. ¹⁷Тогава изобличих Юдовите благородни, като им рекох: Какво е това зло, което правите, като осквернявате съботния ден? ¹⁸Не постъпиха ли така бащите ви, така щото нашият Бог докара всичко това зло на нас и на тоя град? А пък вие умножавате гняв върху Израиля като осквернявате съботата. ¹⁹Затова, когато почна да мръкнува в ерусалимските порти преди съботата, заповядах да се затворят вратите, и заповядах да се не отварят до подир съботата; и поставих на портите неколцина от моите слуги, за да не се внася никакъв товар в съботен ден. ²⁰Тогава един-два пъти търговците и продавачите на всякакви стоки пренощуваха вън от Ерусалим. ²¹Аз, прочее, заявих против тях, като им рекох: Защо нощувате пред стената? Ако повторите, ще туря ръка на вас. От тогава не дойдоха вече в събота. ²²И заповядах на левитите да се очистват и да дохождат да вардят портите, за да освещават съботния ден. Помни ме, Боже мой, и за това, и смили се за мене според голямата Си милост. ²³После, в ония дни видях юдеите, които бяха взели жени азотки, амонки и моавки, ²⁴чиито деца говореха половин азотски, а не знаеха да говорят юдейски, но &lt;приказваха&gt; по езика на всеки &lt;от тия народи&gt;. ²⁵И изобличих ги, проклех ги, бих неколцина от тях, оскубах им космите и заклех ги в Бога, &lt;като казах&gt;: Да не давате дъщерите си на синовете им, и да не вземате от техните дъщери за синовете си или за себе си. ²⁶Не съгреши ли така израилевият цар Соломон? Ако и да не е имало между много народи цар подобен на него, който беше възлюбен от своя Бог, и когото Бог направи цар над целия Израил, но и него чужденките жени накараха да съгреши. ²⁷А ние да позволим ли на вас да вършите всичкото това голямо зло, да ставате престъпници против нашия Бог, като вземате чужденки жени? ²⁸И един от синовете на Иодая, син на първосвещеник Елиасива, беше зет на оронеца Санавалат; затова го изпъдих от мене. ²⁹Спомни си за тях, Боже мой, защото са осквернили свещенството и завета на свещенството и левитите. ³⁰Така ги очистих от всичките чужденци, и определих отреди за свещениците и левитите, за всекиго работата му; ³¹&lt;наредих&gt; и за приноса на дърва в определени времена, и за първите плодове. Помни ме, Боже мой, за добро.

Esther

Chapter 1

¹А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области), ²в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса, ³в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски &lt;мъже&gt;, големците и първенците на областите), ⁴когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие. ⁵И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат, ⁶&lt;който бе украсил със завеси&gt; от бял, зелен и син &lt;плат&gt;, прострени на висонени и морави върви, &lt;окачени&gt; със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор. ⁷И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя. ⁸А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго. ⁹А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира. ¹⁰А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира, ¹¹да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед. ¹²Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него. ¹³Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така &lt;да се носи&gt; спрямо всички, които знаеха закон и съд; ¹⁴а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството): ¹⁵Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците? ¹⁶И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира. ¹⁷Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им. ¹⁸И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят &lt;по същия начин&gt; на всичките царски първенци; и от това ще &lt;произлезе&gt; голямо презрение и гняв. ¹⁹Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея. ²⁰И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък. ²¹И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан. ²²Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и &lt;в него&gt; да говори по езика на людете си.

Chapter 2

¹След тия събития, като се укроти яростта на цар Асуира, той си спомни за Астин, и за онова що бе сторила, и за какво бе решено против нея. ²Тогава слугите, които слугуваха на царя, рекоха: Нека се потърсят за царя красиви млади девици; ³и нека назначи царят чиновници по всичките области на царството си, които да съберат в столицата Суса, в женската къща, всичките красиви млади девици, под надзора на царския скопец Игай, пазач на жените; и нека им се дадат нещата, които им са потребни за приглаждане. ⁴И девицата, която се хареса на царя, нека стане царица вместо Астин. И това биде угодно на царя; и той стори така. ⁵Имаше в столицата Суса един юдеин на име Мардохей, син на Яира, син на Семея, син на Киса, вениаминец, ⁶който беше откаран от Ерусалим с пленниците, които бяха откарани с Юдовия цар Ехония, които вавилонският цар Навуходоносор беше откарал. ⁷И той отхранваше Адаса (която е Естир), чичовата си дъщеря, защото тя нямаше ни баща ни майка. Момичето беше прилично и красиво; и когато баща му и майка му умряха, Мардохей го взе за своя дъщеря. ⁸И тъй, когато се разчу заповедта и указа на царя, и когато бяха събрани много момичета в столицата Суса, под надзора на Игая, доведоха и Естир в царската къща, под надзора на Игая, пазача на жените. ⁹И момичето му се хареса и придоби неговото благоволение; и той побърза да й даде от царската къща нещата потребни за приглаждането й, както и нейния дял, също и седемте момичета, които подобаваше да й се дадат; и премести нея и момичетата й в най-доброто помещение на женската къща. ¹⁰Естир не беше изявила людете си, нито рода си; защото Мардохей беше й заръчал да не го изявява. ¹¹И Мардохей ходеше всеки ден пред двора на женската къща, за да се научава как е Естир и какво ще стане с нея. ¹²А когато дойдеше реда на всяка девица да влезе при цар Асуира, след като беше стояла дванадесет месеца &lt;в женската къща&gt;, според нареденото за жените, (защото така се употребяваше времето на приглаждането им, шест месеца &lt;се мажеха&gt; със смирнено масло, и шест месеца с аромати и с &lt;други&gt; неща за приглаждане на жените), ¹³тогава така &lt;приготвена&gt;, девицата влизаше при царя; всичко каквото поискаше даваше й се, да го занесе със себе си от женската къща в къщата на царя. ¹⁴Вечер влизаше, а заран се връщаше във втората женска къща под надзора на Саасгаза, царския скопец, който пазеше наложниците; тя не влизаше вече при царя, освен ако царят я поискаше, и бъдеше повикана по име. ¹⁵А когато дойде редът да влезе при царя Естир, дъщеря на Авихаила, чичо на Мардохея, която той беше взел за своя дъщеря, тя не поиска друго освен каквото определи царският скопец Игай, пазача на жените. И Естир придобиваше благоволението на всички, които я гледаха. ¹⁶И тъй, Естир биде заведена при цар Асуира в царския му дом в десетия месец, който е месец Тевет, в седмата година от царуването му. ¹⁷И царят възлюби Естир повече от всичките жени; и тя придоби неговото благоволение и милост повече от всичките девици; и той тури царската корона на главата й, и направи я царица вместо Астин. ¹⁸Тогава царят направи голямо угощение на всичките си първенци и на слугите си, угощение &lt;в чест&gt; на Естир; и определи &lt;деня&gt; за празник на областите, и даде подаръци, както подобаваше на царя. ¹⁹И когато се събраха девиците втори път, тогава Мардохей седеше в царската порта. ²⁰Естир не бе изявила рода си, нито людете си, както й беше заръчал Мардохей; защото Естир изпълняваше заповедта на Мардохея както, когато беше в неговия дом {Еврейски: На храна при него.}. ²¹В тия дни, когато Мардохей седеше в царската порта, двама от царските скопци, Вихтан и Терес, от ония, които пазеха входа, се разгневиха, и поискаха да турят ръка върху цар Асуира. ²²А това стана известно на Мардохея, и той го обади на царица Естир; а Естир обади на царя в името на Мардохея. ²³И като се изследва работата и се намери, че беше така, и двамата бидоха обесени на дърво; и &lt;събитието&gt; се записа в книгата на летописите пред царя.

Chapter 3

¹След това, цар Асуир повиши Амана, сина на агагеца Амидата, въздигна го, и постави стола му над &lt;столовете на&gt; всичките първенци, които бяха около него. ²И всичките царски слуги, които бяха в царската порта, се навеждаха и се кланяха на Амана; защото царят бе заповядал така за него. Но Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше. ³Затова, царските слуги, които бяха в царската порта, рекоха на Мардохея: Ти защо престъпваш царската заповед? ⁴А като му говореха всеки ден, а той ги не слушаше, обадиха на Амана, за да видят дали думите на Мардохея ще устоят, тъй като им беше явил, че е юдеин, &lt;та не се покорява на заповедта&gt;. ⁵И когато видя Аман, че Мардохей не се навеждаше, нито му се кланяше, Аман се изпълни с ярост. ⁶Но мислеше, че да тури ръка само на Мардохея ще бъде нищожно нещо; затова, понеже му бяха явили от кои люде беше Мардохей, Аман искаше да изтреби Мардохеевите люде, &lt;сиреч&gt;, всичките юдеи, които бяха в цялото царство на Асуира. ⁷В първия месец, който е месец Нисан, в дванадесетата година на цар Асуира, хвърлиха пур (сиреч, жребие) пред Амана последователно за всеки ден от всеки месец, дори до дванадесетия &lt;месец&gt;, който е месец Адар. ⁸Тогава Аман рече на цар Асуира: Има едни люде пръснати и разсеяни между племената по всичките области на твоето царство; и законите им различават от &lt;законите на&gt; всичките люде, и те не пазят царските закони; затова не е от полза за царя да ги търпи. ⁹Ако е удобно на царя, нека се предпише да се изтребят; и аз ще броя десет хиляди таланта сребро в ръцете на чиновниците, за да го внесат в царските съкровищници. ¹⁰И царят извади пръстена си от ръката си та го даде на Амана, сина на агагеца Амедата, неприятеля на юдеите. ¹¹И царят рече на Амана: Дава ти се среброто, тоже и тия люде, да направиш с тях както обичаш. ¹²И така, на тринадесетия ден, от първия месец, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Аман, на царските сатрапи, на управителите на всяка област, и на първенците на всеки народ, във всяка област, според азбуката им, и на всеки народ според езика му; в името на цар Асуира се писа, и се подпечата с царския пръстен. ¹³И писма се изпратиха с бързоходци по всичките царски области, за да погубят, да избият, и да изтребят всичките юдеи, млади и стари, деца и жени, в един ден, тринадесетия от дванадесетия месец, който е месец Адар, и да разграбят имота им. ¹⁴Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови за оня ден. ¹⁵Бързоходците излязоха и бързаха според царската заповед; и указът се издаде в столицата Суса. И царят и Аман седнаха да пируват; но градът Суса се смути.

Chapter 4

¹А Мардохей, като се научи за всичко, що бе станало, раздра дрехите си, облече се във вретище с пепел, и излезе всред града та викаше със силно и горчиво викане. ²И дойде пред царската порта; защото никой, облечен във вретище, не можеше да влезе вътре в царската порта. ³И във всяка област, гдето стигна тая заповед и указът на царя, стана между юдеите голямо тъгуване, пост, плач и ридание; и мнозина лежаха с вретище постлано под себе си и пепел. ⁴И момичетата и скопците на Естир влязоха та й известиха за това; и царицата се смути много. И прати дрехи, за да облекат Мардохея, и да съблекат вретището от него; но той не прие. ⁵Тогава Естир повика Атаха, един от скопците на царя, когото той бе определил да й слугува, и заповяда му да отиде при Мардохея да се научи какво е това, и защо е то. ⁶И тъй, Атах излезе при Мардохея в градския площад, който бе пред царската порта. ⁷И Мардохей му съобщи всичко, що му бе станало, и количеството на среброто, точно, което Аман бе обещал да внесе в царските съкровищници, за да изтреби юдеите. ⁸Даде му и препис от писаното в указа, който бе издаден в Суса за погубването им, за да го покаже на Естир и да й го обясни, и да й заръча да влезе при царя за да му се помоли, и да направи прошение за людете си. ⁹Атах, прочее, дойде та съобщи на Естир Мардохеевите думи. ¹⁰Естир говори на Атаха и даде му &lt;заповед&gt; да съобщи на Мардохея &lt;така:&gt; ¹¹Всичките царски слуги и людете от царските области знаят, че всеки човек, мъж или жена, който би влязъл невикан при царя във вътрешния двор, един закон има за него, - да се умъртви, освен оня, към когото царят би прострял златния скиптър, за да остане жив; но има тридесет дни откак аз не съм викана да вляза при царя. ¹²И известиха на Мардохея думите на Естир. ¹³Тогава Мардохей заръча да отговорят на Естир: Не мисли в себе си, че от всичките юдеи &lt;само&gt; ти ще се избавиш в царския дом. ¹⁴Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това? ¹⁵Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохея; ¹⁶Иди, събери всичките юдеи, които се намират в Суса, и постете за мене, не яжте и не пийте три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще постим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона и ако погина, нека погина. ¹⁷И тъй, Мардохей отиде та извърши всичко, що му бе заповядала Естир.

Chapter 5

¹А на третия ден Естир се облече в царските си дрехи, и застана във вътрешния дом на царската къща, срещу царската къща; а царят седеше на царския си престол в царската къща, срещу входа на къщата. ²И като видя царят царица Естир, че стоеше в двора, тя придоби благоволението му; и царят простря към Естир златния скиптър, който държеше в ръката си; и Естир, се приближи та се допре до края на скиптъра. ³Тогава царят й каза: Що искаш, царице Естир? и каква е молбата ти? Даже до половината от царството ще ти се даде. ⁴И Естир рече: Ако е угодно на царя, нека дойде царят, с Амана, днес на угощението, което съм приготвила за него. ⁵И царят рече: Карайте Амана да побърза, за да се направи каквото е казала Естир. Така царят и Аман дойдоха на угощението, което Естир бе приготвила. ⁶И като пиеха вино, царят каза на Естир: Какво е прошението ти? и ще се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще бъде изпълнена даже до половината от царството. ⁷Тогава Естир в отговор рече: Прошението и молбата ми е &lt;това:&gt; ⁸Ако съм придобила благоволението на царя, и ако е угодно на царя да удовлетвори прошението ми и да изпълни молбата ми, нека дойде царят с Амана, на угощението, което ще приготвя за тях, и утре ще направя според както царят е казал. ⁹В тоя ден Аман излезе радостен и с весело сърце; но когато видя Мардохея в царската порта, че не става, нито шава за него, Аман се изпълни с ярост против Мардохея. ¹⁰Обаче Аман се въздържа и отиде у дома си; тогава прати да повикат приятелите му и жена му Зареса, ¹¹и Аман им приказа за славата на богатството си, и за многото си деца, и как царят го бе повишил и как го бе въздигнал над първенците и царските слуги. ¹²Рече още Аман: Даже и царица Естир не покани другиго с царя на угощението, което направи, а само мене; още и утре съм поканен у нея с царя. ¹³Обаче всичко това не ме задоволява докле гледам юдеина Мардохей да седи при царската порта. ¹⁴Тогава жена му Зареса и всичките му приятели му казаха: Нека се приготви една бесилка петдесет лакътя висока, и утре кажи на царя да бъде обесен Мардохей на нея; тогава иди радостен с царя на угощението. И като се хареса това на Амана, заповяда да се приготви бесилката.

Chapter 6

¹През оная нощ сънят побягна от царя; и той заповяда да донесат записната книга на летописите; и прочитаха се пред царя. ²И намери се как Мардохей беше обадил за Вихтана и Тереса, двама от царските скопци, от ония, които пазеха входа, че бяха поискали да турят ръка на цар Асуира. ³И царят рече: Каква почест и отличие е дадено на Мардохея за това? И слугите на царя, които му прислужваха казаха: Не се е направило нищо за него. ⁴Тогава царят рече: Кой е на двора? А Аман беше дошъл във външния двор на царската къща, за да каже на царя да обеси Мардохея на бесилката, която бе приготвил за него. ⁵И слугите на царя му казаха: Ето, Аман стои на двора. И царят рече: Да влезе. ⁶И като влезе Аман царят му рече: Що да се направи на човека, на когото царя благоволява да направи почест? А Аман помисли в сърцето си: Кому &lt;другиму&gt; би благоволил царят да направи почест освен на мене? ⁷Затова Аман каза на царя: За човека, на когото царят благоволява да направи почест, ⁸нека донесат царската одежда, с която царят се облича, и царската корона, която се туря на главата му, и нека доведат коня, на който царят язди, ⁹и тая одежда и коня да се дадат в ръката на един от по-видните царски първенци, за да облекат човека, когото царят благоволява да почете; и когато го развеждат възседнал на коня през градския площад, нека прогласяват пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. ¹⁰Тогава царят рече на Амана: Скоро вземи одеждата и коня както си рекъл, и направи така на юдеина Мардохей, който седи при царската порта; да се не изостави нищо от всичко, което си казал. ¹¹И така, Аман взе одеждата и коня та облече Мардохея, и го преведе яхнал през градския площад, и прогласяваше пред него: Така ще се направи на човека, когото царят благоволява да почете. ¹²И Мардохей се върна в царската порта. А Аман отиде бърже у дома си наскърбен, и с покрита глава. ¹³И Аман разказа на жена си Зереса и на всичките си приятели всичко, що му се бе случило. Тогава мъдреците му и жена му Зареса му рекоха: Ако Мардохей, пред когото си почнал да изпадаш, е от юдейски род, ти не ще му надвиеш, но без друго ще паднеш пред него. ¹⁴Докато още се разговаряха с него, царските скопци стигнаха и побързаха да заведат Амана на угощението, което Естир бе приготвила.

Chapter 7

¹Царят, прочее, и Аман дойдоха да пируват с царица Естир. ²И на втория ден, като пиеха вино, царят пак каза на Естир: Какво е прошението ти, царице Естир? и ще ти се удовлетвори; и каква е молбата ти? и ще се изпълни даже до половината от царството. ³Тогава царицата Естир в отговор рече: Ако съм придобила твоето благоволение, царю, и ако е угодно на царя, нека ми се подари живота ми при молбата ми, и людете ми при молбата ми; ⁴защото сме продадени, аз и людете ми, да бъдем погубени, избити и изтребени. Ако бяхме &lt;само&gt; продадени като роби и робини, премълчала бих, при все че неприятелят не би могъл да навакса щетата на царя. ⁵Тогава цар Асуир проговаряйки рече на царица Естир: Кой е той, и где е оня, който е дръзнал в сърцето си да направи така? ⁶И Естир каза: Противникът и неприятелят е тоя нечестив Аман. Тогава Аман се смути пред царя и царицата. ⁷И царят разгневен стана от угощението с вино &lt;и отиде&gt; в градината на палата, а Аман стана, за да изпроси живота си от царица Естир, защото видя, че зло беше решено против него от царя. ⁸В това време царят се върна от градината на палата в мястото на винопиенето; а Аман бе паднал на постелката, на която беше Естир. И царят рече: Още и царицата ли иска да изнасили пред мене у дома? Щом излязоха тия думи из устата на царя, покриха Амановото лице. ⁹Тогава Арвона, един от служащите пред царя скопци рече: Ето и бесилката, петдесет лакътя висока, която Аман направи за Мардохея, който говори добро за царя, стои в къщата на Амана. И рече царят: Обесете го на нея. ¹⁰И така, обесиха Амана на бесилката, която бе приготвил за Мардохея. Тогава царската ярост утихна.

Chapter 8

¹В същия ден цар Асуир даде на царица Естир дома на неприятеля на юдеите Аман. И Мардохей дойде пред царя, защото Естир бе явила що й беше той. ²И царят извади пръстена си, който бе взел от Амана, и го даде на Мардохея. А Естир постави Мардохея над Амановия дом. ³Тогава Естир говори пак пред царя, паднала на нозете му, и моли му се със сълзи да отстрани злото &lt;скроено&gt; от агагеца Аман и замисленото, което беше наредил с хитрост против юдеите. ⁴И царят простря златния скиптър към Естир; и тъй, Естир се изправи, застана пред царя, и рече: ⁵Ако е угодно на царя, и ако съм придобила неговото благоволение, и това се види право на царя, и ако съм му угодна, нека се пише да се отмени &lt;писаното в&gt; писмата придобити с хитрост от агагеца Аман, син на Амедата, които писа, за да се погубят юдеите по всичките области на царя; ⁶защото как бих могла да търпя да видя злото, което би сполетяло людете ми? или как бих могла да търпя да видя изтреблението на рода си? ⁷Тогава цар Асуир каза на царица Естир и на юдеина Мардохей: Ето, дадох на Естир дома на Амана; и него обесиха на бесилката, защото простря ръката си против юдеите. ⁸Пишете, прочее, и вие на юдеите каквото обичате, в името на царя, и подпечатайте го с царския пръстен; защото писмо писано в името на царя и подпечатано с царския пръстен не се отменява. ⁹Тогава в третия месец, който е месец Сиван, на двадесет и третия му ден, царските секретари бяха повикани, та се писа точно според това, което заповяда Мардохей, на юдеите, и на сатрапите, и на управителите и първенците на областите, които бяха от Индия до Етиопия, сто и двадесет и седем области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, и на юдеите според азбуката им и според езика им. ¹⁰И &lt;Мардохей&gt; писа от името на цар Асуира, и подпечати го с царския пръстен, и изпрати писмата с бързоходци конници, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, от отборни кобили, ¹¹чрез които &lt;писма&gt; царят разреши на юдеите, във всеки град, гдето се намираха, да се съберат да станат за живота си, да погубят, да избият и да изтребят всичката сила на ония люде и на оная област, които биха ги нападнали &lt;заедно с&gt; децата и жените им, и да разграбят имота им, ¹²и то в един ден, по всичките области на цар Асуира, &lt;сиреч&gt;, в тринадесетия ден от дванадесетия месец, който е месец Адар. ¹³Препис от писаното, чрез който щеше да се разнесе тая заповед по всяка област, се обнародва между всичките племена, за да бъдат готови юдеите за оня ден да въздадат на неприятелите си. ¹⁴И бързоходците, които яздеха на бързи коне, употребявани в царската служба, излязоха бърже, тикани от царската заповед. И указът се издаде в столицата Суса. ¹⁵А Мардохей излезе от присъствието на царя в царски дрехи, сини и бели, и с голяма златна корона, и с висонена и морава мантия; и град Суса се радваше и се веселеше. ¹⁶И юдеите имаха светлина и веселие, радост и слава. ¹⁷И във всяка област и във всеки град, гдето стигна царската заповед и указ, юдеите имаха радост и веселие, пируване и добър ден. И мнозина от людете на земята станаха юдеи; защото страх от юдеите ги обзе.

Chapter 9

¹А в дванадесетия месец, който е месец Адар, на тринадесетия ден от същия, когато наближаваше &lt;времето&gt; да се изпълни царската заповед и указ, в деня когато неприятелите на юдеите се надяваха да им станат господари, (но напротив се обърна, че юдеите станаха господари, на ония, които ги мразеха), ²юдеите се събраха в градовете си по всичките области на цар Асуира, за да турят ръка на ония, които биха искали злото им; и никой не можа да им противостои, защото страх от тях обзе всичките племена. ³И всичките първенци на областите, и сатрапите, областните управители, и царските надзиратели помагаха на юдеите; защото страх от Мардохея ги обзе. ⁴Понеже Мардохей беше големец в царския дом, и славата му се разнесе по всичките области; защото човекът Мардохей ставаше все по-велик и по-велик. ⁵И юдеите поразиха всичките си неприятели с удар от меч, с убиване, и с погубване, и сториха каквото искаха на ония, които ги мразеха. ⁶И в столицата Суса юдеите, избиха и погубиха петстотин мъже. ⁷Убиха и Фарсандата, Далфона, Аспата, ⁸Пората, Адалия, Аридата, ⁹Фармаста, Арисая, Аридая и Ваезета, ¹⁰десетте сина на неприятеля на юдеите Аман, Амедатаевия син; на имот обаче ръка не туриха. ¹¹На същия ден, като доложиха пред царя числото на избитите в столицата Суса, ¹²царят рече на царица Естир: В столицата Суса юдеите са избили и погубили петстотин мъже и десетте Аманови сина; какво ли са направили и в другите царски области! Сега какво е прошението ти? и ще ти се удовлетвори; и каква е още молбата ти? и ще се изпълни. ¹³И Естир каза: Ако е угодно на царя, нека се разреши на юдеите, които са в Суса, да направят и утре според указа за днес, и да обесят на бесилка десетте Аманови сина. ¹⁴И царят заповяда да стане така; и издаде се указ в Суса, та обесиха десетте Аманови сина. ¹⁵И тъй, юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на четиринадесетия ден от месец Адар, та избиха триста мъже в Суса; на имот, обаче, ръка не туриха. ¹⁶А другите юдеи, които бяха по царските области, се събраха та стояха за живота си, и се успокоиха от неприятелите си, като избиха от ония, които ги мразеха, седемдесет и пет хиляди души; на имот, обаче, ръка не туриха. ¹⁷&lt;Това стана на&gt; тринадесетия ден от месец Адар; а на четиринадесетия ден от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение. ¹⁸Но юдеите, които бяха в Суса, се събраха и на тринадесетия и на четиринадесетия му ден; а на петнадесетия от същия си почиваха, и го направиха ден за пируване и увеселение. ¹⁹Ето защо юдеите селяни, които живеят в градове без стени, правят четиринадесетия ден от месец Адар, &lt;ден&gt; за увеселение и за пируване, и добър ден, и &lt;ден&gt; за пращане подаръци {Еврейски: Дялове.} едни на други. ²⁰Тогава Мардохей, като описа тия събития, прати писма до всичките юдеи, които бяха по всичките области на цар Асуира, до ближните и до далечните, ²¹с които им заръча да пазят, всяка година, и четиринадесетия ден от месец Адар и петнадесетия от същия, ²²като дните, в които юдеите се успокоиха от неприятелите си, и месеца, в който скръбта им се обърна на радост и плачът им в добър ден, та да ги правят дни за пируване и увеселение, и за пращане подаръци едни на други, и милостиня на сиромасите. ²³И юдеите предприеха да правят както бяха почнали и както Мардохей им беше писал, ²⁴по причина че агагецът Аман, син на Амедата, неприятелят на всичките юдеи, беше изхитрил против юдеите да ги погуби, и беше хвърлил пур (сиреч, жребие) да ги погуби и да ги изтреби; ²⁵когато обаче, &lt;Естир&gt; дойде пред царя, той с писма заповяда да се върне върху неговата глава замисленото зло, което беше наредил с хитрост против юдеите, и да се обесят на бесилката той и синовете му. ²⁶Затова, нарекоха ония дни Пурим, от името пур. За туй, поради всичките думи на това писмо, и поради онова, което бяха опитали в това събитие, и което им се бе случило, ²⁷юдеите постановиха, и възприеха за себе си и за потомството си, и за всички, които биха се присъединили към тях, непрестанно да пазят тия два дни, според предписаното за тях и във времето им всяка година; ²⁸и тия дни да се помнят и да се пазят във всеки век и във всеки род, във всяка област и във всеки град; и тия дни Пурим да се не изоставят от юдеите, нито да изчезне споменът им между потомството им. ²⁹Тогава царица Естир, дъщеря на Авихаила, и юдеина Мардохей писаха втори път със силно наблягане за да утвърдят написаното за Пурима. ³⁰При това, &lt;Мардохей&gt; прати писма до всичките юдеи в сто и двадесет и седемте области на Асуировото царство, с думи на мир и искреност, ³¹за да утвърди тия дни Пурим във времената им, според както юдеинът Мардохей и царица Естир им бяха заповядали, и както бяха постановили за себе си и за потомството си, в &lt;спомен на&gt; постите и плача си. ³²И тая наредба за Пурима се потвърди със заповедта на Естир; и записа се в книгата.

Chapter 10

¹И цар Асуир наложи данък на земята и на морските острови. ²А всичките му силни и могъществени дела, и описанието на величието, на което царят въздигна Мардохея, не са ли написани в Книгата на летописите на персийските и мидийските царе? ³Защото юдеинът Мардохей стана втори подир цар Асуира, велик между юдеите и благоугоден на многото си братя, като търсеше доброто на людете си и говореше мир за целия си род.

Job

Chapter 1

¹Имаше в земята Уз {Или: Авситис. Виж. Бит. 10:23, 22:20, 21, 3:28.} един човек на име Иов. Тоя човек бе непорочен и правдив, боеше се от Бога, и отдалечаваше се от злото. ²И родиха му се седем сина и три дъщери. ³А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове; и петстотин ослици; &lt;имаше&gt; и голямо множество слуги; така че тоя човек бе най-големият от всичките жители на изток. ⁴И синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всекиго &lt;от тях&gt; на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях. ⁵И когато се изреждаха дните на угощаването, Иов пращаше за &lt;чадата си&gt; та ги освещаваше, като ставаше рано заранта и принасяше всеизгаряния според числото на всички тях; защото Иов си думаше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Иов постоянно. ⁶А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана. ⁷И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея. ⁸После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? ⁹А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога? ¹⁰Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята. ¹¹Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице. ¹²И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа. ¹³И един ден, когато синовете му и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, ¹⁴дойде вестител при Иова та рече: Като оряха воловете, и ослиците пасяха при тях, ¹⁵савците нападнаха та ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁶Докато още говореше, той, дойде и друг та рече: Огън от Бога падна от небето та изгори овцете и слугите и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁷Тоя като още говореше, дойде и друг та рече: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острото на ножа; и само аз се отървах да ти известя. ¹⁸Тоя като говореше още, дойде и друг та рече: Синовете ти и дъщерите ти като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат, ¹⁹ето, дойде силен вятър от пустинята та удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху чадата&lt; ти&gt; та умряха; и само аз се отървах да ти известя. ²⁰Тогава Иов стана, раздра дрехата си, и обръсна главата си, и като падна на земята поклони се. ²¹И рече: Гол излязох из утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име. ²²Във всичко това Иов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.

Chapter 2

¹И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа. ²И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея. ³После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото. И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина. ⁴А Сатана в отговор на Господа рече: Кожа за кожа, да! все що има човек ще го даде за живота си. ⁵Но простри ръката Си сега та се допри до костите му и до месата му, и той ще Те похули в лице. ⁶И Господ рече на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази. ⁷Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа та порази Иова с лоши цирки от стъпалата на нозете му до темето му. ⁸И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел. ⁹Тогава жена му му рече: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри. ¹⁰А той й каза: Ти говориш както говори една от безумните жени. Що! доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Иов не съгреши с устните си. ¹¹А тримата приятели на Иова, като чуха за всичкото това зло, което го сполетяло, дойдоха всеки от мястото си, - теманецът Елифаз, шуахецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат. ¹²И като подигнаха очи от далеч и го не познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си, и сипаха пръст на главите си &lt;като я хвърлиха&gt; към небето. ¹³И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.

Chapter 3

¹След това Иов отвори устата си та прокле деня си. ²Иов, проговаряйки, рече: - ³Да погине денят, в който се родих, И нощта, &lt;в която&gt; се каза, роди се мъжко. ⁴Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина. ⁵Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен. ⁶Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците. ⁷Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея. ⁸Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана. ⁹Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората; ¹⁰Защото не затвори вратата на &lt;майчината ми&gt; утроба, И не скри скръбта от очите ми. ¹¹Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата? ¹²Защо ме приеха коленете? Или защо съсците, за да суча? ¹³Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой. ¹⁴Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове; ¹⁵Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро; ¹⁶Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели. ¹⁷Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват. ¹⁸Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника, ¹⁹Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си, ²⁰Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата, ²¹Които копнеят за смъртта, и няма я, Ако и да копаят за нея повече отколкото за скрити съкровища, - ²²Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба? ²³&lt;Защо се дава видело&gt; на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил? ²⁴Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода. ²⁵Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене. ²⁶Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.

Chapter 4

¹Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: - ²Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори? ³Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил. ⁴Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил. ⁵А сега &lt;това&gt; дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се. ⁶В страха ти &lt;от Бога&gt; не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда? ⁷Спомни си, моля, кой &lt;някога&gt; е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите. ⁸До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат. ⁹Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват. ¹⁰Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв &lt;замират&gt;, И зъбите на младите лъвове се изкъртват. ¹¹Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват. ¹²Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него: ¹³Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците, ¹⁴Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости; ¹⁵Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха; ¹⁶Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак &lt;се яви&gt; пред очите ми; В тишината чух тоя глас: ¹⁷Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си? ¹⁸Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, - ¹⁹Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци! ²⁰Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги. ²¹Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

Chapter 5

¹Извикай сега; има ли някой да ти отговори? И към кого от светите &lt;духове&gt; ще се обърнеш? ²Наистина гневът убива безумния, И негодуването умъртвява глупавия. ³Аз съм виждал безумният като се е вкоренявал; Но веднага съм проклинал обиталището му; ⁴&lt;Защото&gt; чадата му са далеч от безопасност; Съкрушават ги по съдилищата И няма кой да ги отърве; ⁵Гладният изяжда жетвата им, Граби я даже изсред тръните; И грабителят поглъща имота им. ⁶Защото скръбта не излиза от пръстта, Нито печалта пониква из земята; ⁷Но човек се ражда за печал, Както искрите, за да хвъркат високо, ⁸Но аз Бога ще потърся, И делото си ще възложа на Бога, ⁹Който върши велики и неизследими дела И безбройни чудеса; ¹⁰Който дава дъжд по лицето на земята, И праща води по нивите; ¹¹Който възвишава смирените, И въздига в безопасност нажалените, ¹²Който осуетява кроежите на хитрите, Така щото ръцете им не могат да извършат предприятието си; ¹³Който улавя мъдрите в лукавството им, Тъй че намисленото от коварните се прекатурва. ¹⁴Денем посрещат тъмнина, И по пладне пипат както нощем. ¹⁵Но &lt;Бог&gt; избавя сиромаха от меча, който е устата им, И от ръката на силния; ¹⁶И така сиромахът има надежда, А устата на беззаконието се запушват. ¹⁷Ето, блажен е оня човек, когото Бог изобличава; Затова, не презирай наказанието от Всемогъщия; ¹⁸Защото Той наранява, Той и превързва; Поразява, и Неговите ръце изцеляват. ¹⁹В шест беди ще те избави; Дори в седмата няма да те досегне зло. ²⁰В глад ще те откупи от смърт, И във война от силата на меча. ²¹От бича на език ще бъдеш опазен, И не ще се уплашиш от погибел, когато дойде. ²²На погибелта и на глада ще се присмиваш, И не ще се уплашиш от земните зверове; ²³Защото ще имаш спогодба с камъните на полето; И дивите зверове ще бъдат в мир с тебе. ²⁴И ще познаеш, че шатърът ти е в мир; И когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо. ²⁵Ще познаеш още, че е многочислено твоето потомство, И рожбите ти както земната трева. ²⁶В дълбока старост ще дойдеш на гроба си, Както се събира житен сноп на времето си. ²⁷Ето, това издирихме; така е; Слушай го, и познай го за своето добро.

Chapter 6

¹А Иов в отговор рече: - ²Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу &lt;нея&gt; на везните! ³Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени. ⁴Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене. ⁵Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си? ⁶Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето? ⁷Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие. ⁸Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! - ⁹Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече! ¹⁰Но, &lt;това&gt; ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия. ¹¹Каква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа? ¹²Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни? ¹³Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението? ¹⁴На оскърбения &lt;трябва да се покаже&gt; съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия. ¹⁵Братята ми &lt;ме&gt; измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци, ¹⁶Които се мътят от леда, И в които се топи снегът; ¹⁷Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си; ¹⁸Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят; ¹⁹Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха; ²⁰Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха; ²¹Сега и вие сте &lt;така&gt; никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте. ²²Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си? ²³Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците? ²⁴Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил. ²⁵Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават? ²⁶Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър? ²⁷Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали &lt;яма&gt; на неприятеля си. ²⁸Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане &lt;явно&gt; пред вас ако аз лъжа ²⁹Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми. ³⁰Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

Chapter 7

¹Земният &lt;живот&gt; на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник? ²Както на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си, ³Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха. ⁴Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори. ⁵Снагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее. ⁶Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда. ⁷Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро. ⁸Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има. ⁹Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. &lt;И така в цялата книга на Иов.&gt;} няма да възлезе пак; ¹⁰Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече. ¹¹Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си. ¹²Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража? ¹³Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми, ¹⁴Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения; ¹⁵Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости. ¹⁶Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета. ¹⁷Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него, ¹⁸Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута? ¹⁹До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна? ²⁰Ако съм съгрешил, що правя &lt;с това&gt; на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си? ²¹И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Chapter 8

¹Тогава шуахецът Валдад в отговор каза: ²До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат &lt;като&gt; силен вятър? ³Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата? ⁴Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от {Еврейски: В ръката на.} беззаконието им; ⁵Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия, ⁶Тогава, ако беше ти чист и правдив, Непременно сега Той би се събудил &lt;да работи&gt; за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище; ⁷И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много. ⁸Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им; ⁹(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянка); ¹⁰Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си? ¹¹Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода? ¹²Догде е още зелена и неокосена Изсъхва преди всяка &lt;друга&gt; трева. ¹³Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине. ¹⁴Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина. ¹⁵Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае. ¹⁶Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му; ¹⁷Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните &lt;като&gt; дом; ¹⁸&lt;Но пак&gt;, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава &lt;мястото&gt; ще се отрече от него, &lt;казвайки:&gt; Не съм те видял. ¹⁹Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат. ²⁰Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците. ²¹Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание. ²²Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.

Chapter 9

¹А Иов в отговор рече: ²Наистина зная, че това е така, Но как ще се оправдае човек пред Бога? ³Ако поиска да се съди с Него, Не може да Му отговори &lt;за&gt; едно от хиляда. ⁴Мъдро сърце и мощна сила има Бог; Кой, като е упорствувал против Него, е благоденствувал? ⁵Той премества планините, и те не усещат Когато ги е превърнал в гнева Си. ⁶Той поклаща земята от мястото й, Тъй щото стълбовете й треперят. ⁷Той заповядва на слънцето, и не изгрява; И туря под печат звездите. ⁸Той сам простира небесата, И стъпва на морските вълни. ⁹Той прави &lt;съзвездията&gt; - Мечката, Ориона и Плеядите, И скритите пространства {Еврейски: Стай.} на юг. ¹⁰Той прави велики и неизследими дела. И безбройни чудеса. ¹¹Ето, минава край мене, и не Го виждам; Преминава и не Го съглеждам; ¹²Ако грабне &lt;плячка&gt;, кой ще Му забрани? Кой ще Му рече: Що правиш? ¹³&lt;Ако&gt; Бог не оттегли гнева Си, Горделивите помощници се повалят под Него! ¹⁴Колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря И да избера думите си, &lt;за да разисквам&gt; с Него! ¹⁵Комуто, и праведен ако бях, не можех отговори, Но щях да попрося милост от Съдията си. ¹⁶Ако извиках, и ми отговореше, Не щях да повярвам, че е послушал гласа ми. ¹⁷Защото ме смазва с вихрушка, И умножава раните ми без причина. ¹⁸Не ме оставя да си отдъхна, Но ме насища с горчивини. ¹⁹Ако е &lt;дума&gt; за силата на мощните; Ето ме! &lt;би казал Той; &gt;И ако за съд, &lt;би казал&gt;: Кой ще Ми определи време &lt;да се съдя?&gt; ²⁰Даже ако бях праведен, осъдили ме биха собствените ми уста; Ако бях непорочен, Той би ме показал опърничав. ²¹Макар да бях непорочен, не бих зачитал себе си, Презрял бих живота си. ²²Все едно е; затова казвам: Той погубва и непорочния и нечестивия, ²³Ако бичът &lt;Му&gt; убива внезапно, Той се смее при изпитанията на невинните. ²⁴Земята е предадена в ръцете на нечестивите; Той покрива лицата на съдиите й; Ако не, тогава кой е, &lt;който прави това?&gt; ²⁵А моите дни са по-бързи от бързоходец; Бягат без да видят добро; ²⁶Преминаха като леки кораби, Като орел, който се спуща върху лова. ²⁷Ако река: Ще забравя оплакването си, Ще оставя жалеенето си, и ще се утеша. ²⁸В ужас съм от всичките си скърби; Зная, че Ти няма да ме имаш за невинен; ²⁹Нечестив ще се считам; Защо, прочее, да се трудя напразно? ³⁰Ако се умия със снежна вода, И очистя със сапун ръцете си, ³¹Ти пак ще ме хвърлиш в тинята, Така щото и самите ми дрехи ще се гнусят от мене. ³²Защото Той не е човек, както съм аз, та да Му отговоря И да дойдем заедно на съд. ³³Няма посредник помежду ни, Който да тури ръката си върху двама ни. ³⁴Нека оттегли от мене тоягата Си, И ужасът Му да не ме уплашва. ³⁵Тогава ще говоря, и няма да се боя от Него; Защото в себе си не съм така &lt;уплашен&gt;.

Chapter 10

¹Душата ми се отегчи от живота ми; &lt;За това&gt; ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си. ²Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен. ³Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите? ⁴Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек? ⁵Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни, ⁶Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми, ⁷При все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да &lt;ме&gt; избави от ръката Ти? ⁸Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме? ⁹Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш? ¹⁰Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене? ¹¹С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел; ¹²Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми. ¹³Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти; ¹⁴Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен. ¹⁵Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми, ¹⁶Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене. ¹⁷Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат. ¹⁸Защо, прочее, ме извади Ти из утробата? &lt;Иначе&gt;, бих издъхнал без да ме е виждало око; ¹⁹Бих бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба. ²⁰Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко ²¹Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, - ²²Земя мрачна като самата тъмнина, &lt;Земя&gt; на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

Chapter 11

¹Тогава нааматецът Софар, в отговор рече: - ²Не трябва ли да се отговори на многото думи? Бива ли да се оправдае словоохотлив човек? ³Твоите самохвалства ще запушат ли хорските уста? И когато ти се присмиваш, тебе никой да не засрами ли? ⁴Защото ти казваш: Това, което говоря, е право, И аз съм чист пред Твоите очи. ⁵Но дано проговореше Бог, И да отвореше устните Си против тебе, ⁶И да ти явеше тайните на мъдростта, Че тя е двояка в проницателността &lt;си&gt;. Знай, прочее, че Бог изисква от тебе по-малко, отколкото заслужава беззаконието ти. ⁷Можеш ли да изброиш Божиите дълбочини? Можеш ли да издириш Всемогъщия напълно? ⁸Тия &lt;тайни&gt; са високи до небето; що можеш да сториш? По-дълбоки са от преизподнята; що можеш да узнаеш? ⁹Мярката им е по-дълга от земята И по-широка от морето. ¹⁰Ако мине Той та улови и събере съд, То кой може да Му забрани? ¹¹Защото Той знае суетните човеци, Той вижда и нечестието, без да &lt;Му е нужно да&gt; внимава в него. ¹²Но суетният човек е лишен от разум; Дори, човек се ражда като диво оселче. ¹³Ако управиш ти сърцето си, И простреш ръцете си към Него, ¹⁴Ако има беззаконие в ръцете ти, отстрани го, И не оставяй да обитава нечестие в шатрите ти. ¹⁵Тогава само ще издигнеш лицето си без петно, Да! утвърден ще бъдеш, и няма да се боиш; ¹⁶Защото ще забравиш скръбта си; Ще си я спомняш като води, които са оттекли. ¹⁷Твоето пребивание ще бъде по-светло от пладне; И тъмнина ако си, &lt;пак&gt; ще станеш като зора. ¹⁸Ще бъдеш в увереност, защото има надежда; Да! ще се озърнеш наоколо, и ще си легнеш безопасно. ¹⁹Ще легнеш, и не ще има кой да те плаши; Дори мнозина ще търсят твоето благоволение. ²⁰А очите на нечестивите ще изтекат; Прибежище не ще има за тях; И надеждата им ще бъде, че ще издъхват.

Chapter 12

¹Тогава Иов в отговор рече: - ²Наистина &lt;само&gt; вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта! ³Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае? ⁴Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание! ⁵Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния. ⁶Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва&lt; изобилие&gt; в ръцете им. ⁷Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и ще ти кажат; ⁸Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят. ⁹От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това? - ¹⁰В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество. ¹¹Ухото не изпитва ли думите, Както небцето вкусва ястието си? ¹²Мъдростта е у белокосите, &lt;казвате вие&gt;, И разумът в дългия живот. ¹³А у &lt;Бога&gt; е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум. ¹⁴Ето, Той събаря, и не се съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря. ¹⁵Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята. ¹⁶У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът. ¹⁷Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави. ¹⁸Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже. ¹⁹Закарва първенците ограбени И поваля силните. ²⁰Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините. ²¹Излива презрение върху князете, И ослабва силата {Или: Разхлабя пояса.} на яките. ²²Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка. ²³Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги. ²⁴Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня; ²⁵Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пияни.

Chapter 13

¹Ето, моето око е видяло всичко &lt;това&gt;, Ухото ми е чуло и го е разбрало. ²Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас. ³Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога; ⁴Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари. ⁵Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост. ⁶Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми. ⁷Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете? ⁸Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли? ⁹Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете както лъжат човека? ¹⁰Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие. ¹¹Величието Му не ще ли да ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне? ¹²Вашите паметни думи &lt;стават пред Него&gt; поговорки от пепел; Защитата ви &lt;става&gt; укрепление от кал. ¹³Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще. ¹⁴Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си. ¹⁵Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него. ¹⁶Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него. ¹⁷Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви. ¹⁸Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая. ¹⁹Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна. ²⁰Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти, - ²¹&lt;Не отказвай&gt; да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужаса Ти. ²²Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и Ти ми отговори. ²³Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми. ²⁴Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел? ²⁵Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява? ²⁶Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследвам беззаконията на младостта си, ²⁷И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми? - ²⁸При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.

Chapter 14

¹Човекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение. ²Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи. ³И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе? ⁴Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. ⁵Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине, ⁶Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си. ⁷Защото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне, ⁸Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта; ⁹Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено. ¹⁰Но човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го? ¹¹Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва, ¹²Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си. ¹³О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и &lt;тогава&gt; да би ме спомнил! ¹⁴Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми. ¹⁵Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си. ¹⁶А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми? ¹⁷Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми. ¹⁸Наистина, &lt;както&gt; и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си; ¹⁹&lt;Както&gt; водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; &lt;Така&gt; Ти погубваш надеждата на човека. ²⁰Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш. ²¹Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях; ²²&lt;Знае&gt; само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

Chapter 15

¹Тогава теманецът Елифад в отговор рече: ²Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си? ³С празни думи ли се препира И с безполезни речи? ⁴Наистина ти унищожаваш страха &lt;от Бога&gt;, И намаляваш моленето пред Него. ⁵Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите. ⁶Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе. ⁷Ти ли си първороденият човек? Или създаден ли си преди хълмовете? ⁸Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта? ⁹Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас? ¹⁰Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти. ¹¹Божиите утешения и меките &lt;Му&gt; към тебе думи Малко нещо ли са за тебе? ¹²Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти, ¹³Та обръщаш духът си против Бога, И изпущаш &lt;такива&gt; думи из устата си? ¹⁴Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен? ¹⁵Ето, на светите Си &lt;ангели&gt; Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му; ¹⁶Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда като вода! ¹⁷Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя, ¹⁸(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, &lt;Както бяха чули&gt; от бащите си; ¹⁹На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях); ²⁰Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя. ²¹Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителя; ²²Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа; ²³Скита се да &lt;търси&gt; хляб, &lt;казвайки&gt;: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му; ²⁴Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват, ²⁵Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия, ²⁶Спусна се на Него с &lt;корав&gt; врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си. ²⁷Понеже покри лицето си с тлъстината си, И затлъсти кръста си, ²⁸Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове. ²⁹Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им. ³⁰Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на &lt;Божиите&gt; уста ще бъде завлечен. ³¹Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му. ³²Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее, ³³Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината. ³⁴Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството. ³⁵Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.

Chapter 16

¹Тогава Иов в отговор рече: ²Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички. ³Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш? ⁴И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас. ⁵&lt;Но&gt; аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила &lt;скръбта ви&gt;. ⁶Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой? ⁷Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство. ⁸Набръчкал си ме в свидетелство &lt;против мене&gt;; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми. ⁹Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене. ¹⁰Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене. ¹¹Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите. ¹²Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел. ¹³Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята. ¹⁴Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин. ¹⁵Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта, ¹⁶Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми, ¹⁷Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми. ¹⁸О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място &lt;за почивка&gt;. ¹⁹Ето и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините. ²⁰Моите приятели ми се присмиват; &lt;Но&gt; окото ми рони сълзи към Бога, ²¹Дано Той &lt;сам&gt; защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му! ²²Защото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

Chapter 17

¹Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът &lt;чака&gt;. ²Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им! ³Дай, моля&lt;, поръчителство&gt;; стани ми поръчител при Себе Си; Кой &lt;друг&gt; би дал ръка на мене, ⁴Защото си скрил сърцето им от разум, Затова няма да ги възвисиш. ⁵Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат. ⁶Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях. ⁷Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми &lt;телесни&gt; части &lt;станаха&gt; като сянка. ⁸Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия. ⁹А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си. ¹⁰А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен. ¹¹Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха. ¹²Нощта &lt;скоро&gt; ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината, ¹³Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, ¹⁴Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте, ¹⁵То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми? ¹⁶При вратите на преизподнята ще слезе тя, Когато едновременно ще има покой в пръстта.

Chapter 18

¹Тогава шуахецът Валдад в отговор рече: ²До кога още ще ловите думи? &lt;Първо&gt; разбирайте, и после ще говорим. ³Защо сме считани като скотове, И станахме никакви пред вас? ⁴О ти, който разкъсваш душата си в гнева си, За тебе ли ще бъде напусната земята, И скалите ще се преместят от мястото си? ⁵Наистина светлината на нечестивия ще угасне, И пламъкът на огъня му няма да свети. ⁶Светлината ще бъде мрак в шатъра му, И светилникът при него ще изгасне, ⁷Силното му стъпване ще се стесни. И собствените му намерения ще го повалят. ⁸Защото със своите си нозе той се хвърля в мрежа, И ходи върху примки. ⁹Клопка ще го улови за петата, Примка ще го хване. ¹⁰Въжето му е скрито в земята, И примката на пътя му. ¹¹Ужаси ще го плашат отвред, И ще го гонят в петите. ¹²Силата му ще чезне от глад, И бедствие ще бъде готово до хълбока му. ¹³Първородният на смъртта ще пояде членовете на тялото му. Да! ще пояде членовете му. ¹⁴Той ще бъде изкоренен от шатъра си, в който уповава, И ще бъде закаран при царя на ужасите. ¹⁵В шатъра му ще се засели това, което не е негово; Сяра ще се разпръсне върху жилището му. ¹⁶Отдолу корените му ще изсъхнат, И отгоре клоните му ще се отсекат. ¹⁷Споменът му ще се изличи от земята, И името му не ще го има вече по улиците. ¹⁸Ще бъде изпъден от светлото в тъмното, И ще бъде изгонен от света. ¹⁹Не ще има ни син, ни внук между людете си, Нито остатък в жилищата си. ²⁰Идните поколения ще се смаят за деня му, Както и предишните се ужасиха. ²¹Наистина такива са жилищата на нечестивия, И това е мястото на онзи, който не познава Бога.

Chapter 19

¹Тогава Иов в отговор рече: ²До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи? ³Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата. ⁴Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене. ⁵Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми, ⁶Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си. ⁷Ето, викам: Неправда! но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд. ⁸Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми, ⁹Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми. ¹⁰Съкрушил ме е от всякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво. ¹¹Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си. ¹²Полковете Му настъпват заедно Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми. ¹³Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене. ¹⁴Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми. ¹⁵Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им. ¹⁶Викам слугата си, и не отговаря, &lt;При все че&gt; с устата си му се моля. ¹⁷Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми, ¹⁸И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене. ¹⁹Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене. ²⁰Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се &lt;само&gt; с кожата на зъбите си. ²¹Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене. ²²Защо ме гоните, като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми? ²³О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга! ²⁴Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово! ²⁵Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята; ²⁶И, като изтлее след кожата ми това &lt;тяло&gt;, &lt;Пак&gt; вън от плътта си ще видя Бога: ²⁷Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец. &lt;За тая гледка&gt; дробовете ми се топят дълбоко в мене. ²⁸Ако кажете: Как ще го гоним, Тъй като причината на това &lt;страдание&gt; се намира в &lt;самия&gt; него! ²⁹Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията &lt;нанесени&gt; от меча, За да познаете, че има съд.

Chapter 20

¹Тогава нааматецът Софар в отговор рече: ²Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам. ³Чух укорителното изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря. ⁴Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята, ⁵Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна? ⁶Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците, ⁷Пак той ще се изрине за винаги както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат: Где е той? ⁸Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне. ⁹Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече. ¹⁰Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им. ¹¹Костите му са пълни със &lt;съгрешенията на&gt; младостта му; И те ще лежат с него в пръстта. ¹²Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си, ¹³Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си, ¹⁴Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще &lt;се обърне&gt; във вътрешностите му. ¹⁵Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му. ¹⁶Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви. ¹⁷Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло. ¹⁸Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него {Еврейски: Да го погълне.}; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва, ¹⁹Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил. ²⁰Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази &lt;нищо&gt; от това, което му е най-мило; ²¹&lt;Понеже&gt; не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае. ²²Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне. ²³Когато се кани да напълни корема си, &lt;Бог&gt; ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него когато &lt;още&gt; яде. ²⁴Когато бяга от желязното оръжие, &lt;Стрелата на&gt; медния лък ще го прониже. ²⁵Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат. ²⁶Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван &lt;от човек&gt; ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде. ²⁷Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се подигне против него. ²⁸Богатството на дома му ще изчезне, В деня на &lt;Божия&gt; гняв ще се разпилее. ²⁹Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.

Chapter 21

¹Тогава Иов в отговор рече: ²Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте. ³Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се. ⁴За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми? ⁵Погледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си. ⁶Само да си наумя &lt;тия въпроси&gt; ужасявам се, И трепет обзема снагата ми. ⁷Защо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни. ⁸Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им. ⁹Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях. ¹⁰Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята, ¹¹Пущат чадата си като овце; И децата им скачат. ¹²Пеят при &lt;музиката на&gt; тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката. ¹³Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. ¹⁴Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти. ¹⁵Що е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме? ¹⁶Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите! ¹⁷Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! &lt;Бог им&gt; разпределя болезни в гнева Си. ¹⁸Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява. ¹⁹&lt;Думате&gt;: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. &lt;По-добре&gt; нека въздаде на сами тях, за да го усещат; ²⁰Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия. ²¹Защото какво наслаждение от дома си има &lt;нечестивият&gt; след себе си, Когато се преполови числото на месеците му? ²²Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите? ²³Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен; ²⁴Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък. ²⁵А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце. ²⁶Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват. ²⁷Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми. ²⁸Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите? ²⁹Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им &lt;примери&gt;, - ³⁰Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран? ³¹Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил? ³²Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата &lt;си&gt;. ³³Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него. ³⁴Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава &lt;само&gt; лъжа?

Chapter 22

¹Тогава теманецът Елифаз в отговор рече: ²Може ли човек да бъде полезен Богу? Ако разумен може да бъде полезен на себе си. ³Ако си ти праведен, Всемогъщият има ли за какво да се радва? Или ползува ли се Той ако правиш пътищата си непорочни? ⁴Поради твоя ли страх &lt;от Него&gt; Той те изобличава, И влиза в съд с тебе? ⁵Нечестието ти не е ли голямо? И беззаконията ти не са ли безкрайни? ⁶Защото без причина си взел залог от брата си, И си лишил голите от дрехите им. ⁷Не си напоил с вода уморения, И си задържал хляб от гладния. ⁸А който беше як, той придобиваше земята; И който беше почитан, той се заселваше в нея. ⁹Вдовици си отпратил празни, И мишците на сирачетата си строшил. ¹⁰За това примки те обикалят, И страх внезапен те ужасява, ¹¹Или тъмнина, та не виждаш, И множество води те покрива. ¹²Бог не е ли на небесните висоти? Сега гледай височината на звездите, колко са на високо! ¹³А ти казваш: Где ще знае Бог? През мрака ли може да съди? ¹⁴Облаци Го покриват, та не вижда; И ходи по свода небесен, ¹⁵Забележил ли си ти стария път, По който са ходили беззаконниците? - ¹⁶Тия, които преждевременно бидоха грабнати, И чиято основа порой завлече, - ¹⁷Които рекоха Богу: Отдалечи се от нас, И - какво може Всемогъщият да стори за нас? - ¹⁸При все, че Той напълни с блага домовете им. Но далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите! ¹⁹Праведните гледат и се радват; И невинните им се присмиват, &lt;като казват:&gt; ²⁰Не бяха ли погубени въстаналите против нас. И огън погълна останалите от тях? ²¹Сприятели се сега с Него и бъди в мир; От това ще дойде добро за тебе. ²²Приеми, прочее, закона от устата Му, И съхрани думите Му в сърцето си. ²³Ако се върнеш към Всемогъщия, пак ще бъдеш утвърден; Отдалечи, прочее, беззаконието от шатрите си, ²⁴Хвърли {Еврейски: Тури.} злото &lt;си&gt; в пръстта, И офирското &lt;злато&gt; между камъните на потоците; ²⁵И Всемогъщият ще ти бъде злато, И изобилие от сребро за тебе. ²⁶Защото тогава ще се веселиш във Всемогъщия, И ще въздигаш лицето си към Бога. ²⁷Ще Му се помолиш, и Той ще те послуша; И ще изпълни обреците Си. ²⁸И каквото решение направиш, ще ти бъде потвърдено; И светлина ще сияе по пътищата ти. ²⁹Когато &lt;те&gt; унижат, Тогава ще речеш: Има въздигане! И Той ще спаси онзи, който има смирен поглед. ³⁰&lt;Даже&gt; онзи, който не е невинен, ще избави; Да! с чистотата на твоите ръце ще бъде избавен.

Chapter 23

¹А Иов в отговор рече: ²И днес оплакването ми е горчиво; Раната ми е по-тежка от въздишането ми. ³Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му, ⁴Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи. ⁵Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече. ⁶Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен. ⁷Тогава &lt;би станало явно, че&gt; един праведник разисква с Него; И така, аз бих се освободил за винаги от Съдията си. ⁸&lt;Обаче&gt;, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не Го виждам, ⁹Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам. ¹⁰Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато. ¹¹Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня; ¹²От заповедта на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна. ¹³Но Той е на един &lt;ум&gt;, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави. ¹⁴Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него. ¹⁵Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам, треперя от Него. ¹⁶Защото &lt;сам&gt; Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил; ¹⁷Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат &lt;думите ми&gt;, Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.

Chapter 24

¹Защо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му &lt;за съд?&gt; ²Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат; ³Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата; ⁴Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно &lt;от тях&gt;. ⁵Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им. ⁶Жънат фуража в нивата, &lt;за да го ядат&gt;. И берат лозата на неправедника; ⁷Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа; ⁸Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище. ⁹&lt;Други&gt; грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха. ¹⁰Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете; ¹¹Изстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни. ¹²Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа. ¹³&lt;Други&gt; са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й, ¹⁴Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец. ¹⁵Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си. ¹⁶В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават. ¹⁷Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка. ¹⁸Бърже се &lt;отвличат&gt; по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат &lt;вече&gt; към пътя за лозята. ¹⁹&lt;Както&gt; сушата и топлината поглъщат водата от снега, &lt;Така&gt; и преизподнята грешните. ²⁰Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво. ²¹Поглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро, ²²Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си. ²³&lt;Бог&gt; им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им. ²⁴Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички &lt;други&gt; си отиват, И отсичат се както главите на класовете. ²⁵И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Chapter 25

¹Тогава шуахецът Валдат в отговор рече: - ²Господството и страховдъхновението принадлежат Нему; Прави мир във висините Си. ³Имат ли брой войнствата Му? И върху кого не изгрява Неговата светлина? ⁴И тъй, как може човек да е праведен пред Бога? Или как може да е чист роденият от жена? ⁵Ето, и самата луна не е светла, И звездите не са чисти, пред Него, ⁶Колко по-малко гадината човек, И червеят човешки син!

Chapter 26

¹А Иов в отговор рече: - ²Каква помощ си дал ти на немощния! Как си спасил безсилната мишца! ³Как си съветвал оня, който няма мъдрост! И какъв здрав разум си изсипал! ⁴Към кого си отправил думи? И чий дух те е вдъхновявал {Еврейски: Е излязъл от тебе.}? ⁵&lt;Пред Него&gt; мъртвите треперят Под водите и обитателите им. ⁶Преизподнята е гола пред Него, И Авадон {Т.е., Гибелта.} няма покрив. ⁷Простира севера върху празния простор; Окача земята на нищо. ⁸Връзва водите в облаците Си; Но облак не се продира изпод тях. ⁹Покрива лицето на престола Си Като простира облака Си върху него. ¹⁰Обиколил е водите с граница Дори до краищата на светлината и на тъмнината. ¹¹Небесните стълбове треперят И ужасяват се от смъмрянето Му. ¹²Развълнува морето със силата Си; И с разума Си поразява Рахав {Баснословно чудовище.}. ¹³Чрез духа Си украсява небесата; Ръката Му пробожда бягащия змей {Баснословният причинител на затъмненията на небесните тела.}. ¹⁴Ето, тия са само краищата на пътищата Му; И колко малко шепнене &lt;ни дават да&gt; чуем за Него! А гърма на силата Му, кой може да разбере?

Chapter 27

¹И Иов продължи беседата си като казваше: ²В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми, ³&lt;Заклевам се, че&gt; през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми, ⁴Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама. ⁵Да не даде Бог да ви оправдая! Докато издъхна няма да отхвърля непорочността си от мене. ⁶Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи. ⁷Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззакония. ⁸Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му? ⁹Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда? ¹⁰Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време? ¹¹Ще ви науча &lt;това&gt;, &lt;което е&gt; в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ща да скрия. ¹²Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни? ¹³Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това: ¹⁴Ако се умножават чадата му, &lt;умножават се за меч&gt;; И внуците му не ще се наситят с хляб. ¹⁵Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат. ¹⁶Ако и да натрупа сребро &lt;много&gt; като пръст, И приготви дрехи &lt;изобилно&gt; като кал, ¹⁷Може да приготви, но праведните ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто. ¹⁸Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба. ¹⁹Богат ляга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си, и го няма; ²⁰Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем; ²¹Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва от мястото му. ²²Защото &lt;Бог&gt; ще хвърли върху него &lt;беди&gt;, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му. ²³Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвирват &lt;така, че ще бяга&gt; от мястото си.

Chapter 28

¹Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави. ²Желязото се взима из земята, И медта се лее от камъка. ³&lt;Човекът&gt; туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка. ⁴Далеч от човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците &lt;рудничарите&gt; се люлеят. ⁵Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън. ⁶Камъните й са място на сапфир, И златна пръст има в нея. ⁷Хищна птица не знае тоя път И око на сокол не го е видяло. ⁸Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него. ⁹&lt;Човекът&gt; простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен. ¹⁰Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно ¹¹И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят. ¹²Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума? ¹³Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите, ¹⁴Бездната казва: Не е в мене; И морето казва: Не е у мене. ¹⁵Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея. ¹⁶Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир. ¹⁷Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от най-чисто злато. ¹⁸Не ще се спомене корал или кристал &lt;за покупката й. &gt;Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни. ¹⁹Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато. ²⁰От где, прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума? - ²¹Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици. ²²Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея. ²³Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й; ²⁴Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе, ²⁵За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка. ²⁶Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гърма, ²⁷Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! и я изследва; ²⁸И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.

Chapter 29

¹И Иов още продължи беседата си като казваше: ²О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше, ³Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината; ⁴Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми; ⁵Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене; ⁶Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло! ⁷Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара, ⁸Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави; ⁹Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си; ¹⁰Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им; ¹¹Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене; ¹²Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник. ¹³Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата. ¹⁴Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона. ¹⁵Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия. ¹⁶Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене. ¹⁷Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му. ¹⁸Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат както пясъка. ¹⁹Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми. ²⁰Славата ми зеленее &lt;още&gt; в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми. ²¹Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за &lt;да чуят&gt; съветите ми. ²²Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях; ²³За мене очакваха като за дъжд, И устата им зееха като за пролетен дъжд. ²⁴Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не &lt;можаха да&gt; потъмнят {Еврейски: Да направят да падне.} светлостта на лицето ми. ²⁵Избирах пътя към тях, и седях пръв &lt;помежду им, &gt;И живеех като цар всред войската, Като онзи, който утешава наскърбените.

Chapter 30

¹Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си; ²Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала? ³От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена; ⁴Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна. ⁵Бяха изпъдени измежду &lt;човеците&gt;, Които викаха подир тях като подир крадци. ⁶Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите. ⁷Ревяха между храстите. Събираха се под тръните; ⁸Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята. ⁹А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка. ¹⁰Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми. ¹¹Тъй като &lt;Бог&gt; е съсипал достолепието ми {Или: Разтегнал пояса ми.} и ме е смирил. То и те се разюздиха пред мене. ¹²Отдясно въстават &lt;тия&gt; изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения {Или: Пътища.}, ¹³Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници. ¹⁴Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се &lt;върху мене&gt;. ¹⁵Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак. ¹⁶И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха. ¹⁷През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват {Или: Мъките ми не престават,}. ¹⁸&lt;Само&gt; с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стяга както яката на хитона ми. ¹⁹&lt;Бог&gt; ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах. ²⁰Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти &lt;просто&gt; ме поглеждаш. ²¹Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш; ²²Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята. ²³Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи. ²⁴Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си? ²⁵Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха? ²⁶Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината. ²⁷Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха. ²⁸Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ. ²⁹Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците. ³⁰Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън. ³¹&lt;Затова&gt; арфата ми &lt;се измени&gt; в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.

Chapter 31

¹Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица? ²Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише? ³Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие? ⁴Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки? ⁵Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама, - ⁶(&lt;Но&gt; нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -) ⁷Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако се е залепило петно на ръцете ми, ⁸То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми ⁹Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си, ¹⁰То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея; ¹¹Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите; ¹²Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове. ¹³Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене, ¹⁴То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети? ¹⁵Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същият ли ни образува в утробата? ¹⁶Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата, ¹⁷Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него, - ¹⁸(Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата;) ¹⁹Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка, ²⁰И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми; ²¹Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата; ²²То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя; ²³Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо. ²⁴Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование; ²⁵Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие; ²⁶Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си, ²⁷Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми; ²⁸И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от вишния Бог. ²⁹Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло, - ³⁰(Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да искам живота му с проклетия); - ³¹Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо? ³²(Чужденецът не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника); ³³Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си, ³⁴Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата; - ³⁵(О, да имаше някой да ме слуша! - Ето &lt;виж&gt; тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори! - И &lt;да имах акта&gt; {Еврейски: Книга.} който противникът ми е написал! ³⁶Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си! ³⁷Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да &lt;се&gt; приближа при него-); ³⁸Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно; ³⁹Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й; ⁴⁰Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Chapter 32

¹И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи. ²Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога; ³тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да &lt;му&gt; намерят отговор. ⁴А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото &lt;другите&gt; бяха по-стари от него. ⁵Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна. ⁶Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение. ⁷Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост. ⁸Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява. ⁹Не че &lt;човеците&gt; са велики, &lt;за това&gt; ще са и мъдри, Нито че са стари, &lt;за това&gt; ще разбират правосъдието. ¹⁰Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си. ¹¹Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете; ¹²Внимателно ви слушах, И, ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му; ¹³За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек. ¹⁴Понеже той не е отправял думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи. ¹⁵Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат. ¹⁶А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече? ¹⁷Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си. ¹⁸Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска. ¹⁹Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове. ²⁰Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря. ²¹Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека. ²²Защото не зная да лаская; &lt;Иначе&gt; Създателят ми би ме отмахнал веднага.

Chapter 33

¹Затова, Иове, чуй сега словото ми, И слушай всичките мои думи. ²Ето, сега отворих устата си, Езикът ми с устата ми говори. ³Думите ми ще бъдат &lt;според&gt; правотата на сърцето ми, И устните ми ще произнесат чист разум. ⁴Духът Божий ме е направил, И дишането на Всемогъщия ме оживотворява. ⁵Ако можеш, отговори ми; Опълчи се &lt;с думите си&gt; пред мене та застани. ⁶Ето, и аз съм пред Бога както си ти, - И аз съм от кал образуван. ⁷Ето, моят ужас няма да те уплашва. Нито ще тежи ръката ми върху тебе. ⁸Безсъмнено ти си говорил, като слушах аз, И аз чух гласа на думите &lt;ти, като казваше:&gt; ⁹Чист и без престъпление съм; Невинен съм, и беззаконие няма в мене; ¹⁰Ето, &lt;Бог&gt; намира причини против мене, Счита ме за Свой неприятел; ¹¹Туря нозете ми в клада, Наблюдава всичките ми пътища. ¹²Ето, в това ти не си прав; Ще ти отговоря, че Бог е по-велик от човека. ¹³Защо се препираш с Него, Загдето Той не дава отчет ни за едно от Своите дела? ¹⁴Защото &lt;сигурно&gt; Бог говори веднъж и дваж, &lt;Само че човекът&gt; не внимава. ¹⁵В сън, в нощно видение, Когато дълбок сън напада човеците, Когато сънуват на леглата си, ¹⁶Тогава Той отваря ушите на човеците, И запечатва поука в тях, ¹⁷За да отвърне човека &lt;от&gt; намерението &lt;му&gt;, И да извади гордостта из човека; ¹⁸Предпазва душата му от гроба, И живота му, за да не падне от меч. ¹⁹Той бива и наказван с болки на леглото си, Да! с непрестанни болки в костите си, ²⁰Така щото душата му се отвръща от хляб, И сърцето му от вкусното ястие. ²¹Месата му се изнуряват тъй, че не се виждат, А невидимите му по-преди кости се подават. ²²Да! душата му се приближава при гроба. И животът му при погубителите, ²³Тогава, ако има ангел с него, Посредник, пръв между хиляда, За да възвести на човека що е за него право, ²⁴И ако &lt;Бог&gt; му бъде милостив И рече: Избави го, за да не слезе в гроба, Аз промислих откуп &lt;за него, -&gt; ²⁵Тогава месата му ще се подмладяват повече от месата на дете? Той се връща в дните на младостта си; ²⁶Ако се помоли Богу, Той е благосклонен към него, И му дава да гледа лицето Му с радост; И възвръща на човека правдата му. ²⁷Той пее пред човеците, казвайки: Съгреших и изкривих правото, И не ми се въздаде &lt;според греха ми;&gt; ²⁸Той избави душата ми, за да не отиде в рова; И животът ми ще види виделината. ²⁹Ето, всичко това върши Бог Дваж и триж с човека, ³⁰За да отвърне душата му от рова, Но да се просвети с виделината на живота. ³¹Внимавай, Иове, послушай ме, Мълчи, и аз ще говоря. ³²Ако имаш какво да кажеш, отговори ми; Говори, защото желая да бъдеш оправдан; ³³Но ако не, то ти слушай мене; Мълчи, и ще те науча мъдрост.

Chapter 34

¹И Елиу пак проговаряйки рече: ²Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни; ³Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието. ⁴Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто. ⁵Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми; ⁶Въпреки правото ми &lt;считан&gt; съм &lt;за&gt; лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление. ⁷Кой човек е като Иова, Който укорява &lt;Бога&gt;, както пие вода, ⁸И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци? ⁹Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога. ¹⁰Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието! ¹¹Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си. ¹²Наистина Бог няма да извърши нечестие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието. ¹³Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена? ¹⁴Ако прилепи Той сърцето Си &lt;само&gt; към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и дишането Си, ¹⁵То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта. ¹⁶Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми. ¹⁷Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник, ¹⁸Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте, ¹⁹Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце? ²⁰В една минута умират - да! в полунощ; Людете &lt;им&gt; се смущават и преминават; И мощните биват премахнати не с ръка. ²¹Защото очите на &lt;Бога&gt; са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки. ²²Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие. ²³Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога. ²⁴Без &lt;дълго&gt; изследване сломява силните, И поставя други вместо тях. ²⁵Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват. ²⁶Удря ги като нечестиви Явно, там гдето има зрители, ²⁷Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му, ²⁸Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените. ²⁹И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично &lt;да ли е сторено това&gt; спрямо народ или спрямо един човек, - ³⁰За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете, ³¹Защото, ако някой каже на Бога: Понесох &lt;наказание&gt; без да съм сторил зло; ³²Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече, - ³³То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, &lt;казва Бог&gt;, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш. ³⁴Разумни мъже ще ми рекат: Да! всеки мъдър човек, който ме слуша, &lt;ще каже:&gt; ³⁵Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост. ³⁶Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци. ³⁷Защото на греха си притуря бунтовничество, Поругава се {Еврейски: Изпляска с ръце.} между нас, И умножава думите си против Бога.

Chapter 35

¹Елиу още проговаряйки рече: ²Мислиш ли, че е право това, което рече ти: Моята правда &lt;в туй дело&gt; е повече от Божията? ³Защото ти рече: Какво ще ми бъде преимуществото? Какво ще ме ползува повече отколкото, ако бях съгрешил? ⁴Аз ще отговоря на тебе. И на приятелите ти с тебе. ⁵Погледни към небесата и виж; И гледай облаците, &lt;колко&gt; по-нависоко са от тебе. ⁶Ако съгрешаваш, какво правиш против Него? И ако се умножават престъпленията ти, какво Му вършиш? ⁷Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво получава от ръката ти? ⁸Нечестието ти &lt;може да повреди само&gt; човек като тебе; А правдата ти &lt;може да ползува само&gt; човешки син. ⁹Поради много угнетения викат &lt;страдалците&gt;, Пищят поради насилието на мощните; ¹⁰Но пак никой не казва: Где е Бог Творецът ми, Който дава песни нощем, ¹¹Който ни учи повече нежели земните животни, И прави ни по-мъдри от въздушните птици? ¹²Така те викат; но Той не отговаря &lt;Да ги избави&gt; от гордостта на нечестивите. ¹³Наистина, Бог не слуша празнословието, И Всемогъщият не го зачита, ¹⁴Колко по-малко, когато ти казват, че не Го виждаш, Че делото &lt;ти&gt; е пред Него, и &lt;напразно&gt; Го чакаш! ¹⁵И сега, понеже не &lt;те&gt; е посетил в яростта Си, И не е прегледал със строгост надменността ти, ¹⁶Затова Иов отваря уста &lt;да говори&gt; суетности, Трупа думи лишени от благоразумие.

Chapter 36

¹И Елиу продължавайки рече: ²Потърпи ме малко, и ще ти явя, Защото имам още нещо да ти кажа за Бога. ³Ще черпя знанието си от далеч, И ще отдам правда на Създателя си; ⁴Защото наистина думите ми не ще бъдат лъжливи; Един, който е усъвършенствуван в знание, стои пред тебе. ⁵Ето, макар Бог да е мощен, не презира никого, - Макар да е мощен в силата Си да разсъждава. ⁶Той не запазва живота на нечестивия, А на сиромасите отдава правото. ⁷Не оттегля очите Си от праведните, Но даже ги туря и с царе да седят на престол за винаги, И те биват възвишени. ⁸А във вериги, ако са вързани, И хванати с въжета на наскърбление, ⁹Тогава им явява делата им И престъпленията им, че са се възгордели, ¹⁰Отваря и ухото им за поука, И заповядва да се върнат от беззаконието; ¹¹И ако послушат и служат на Него, Ще прекарат дните си в благополучие И годините си във веселия; ¹²Но ако не послушат, ще загинат от меч, И ще умрат без мъдрост. ¹³А нечестивите в сърце питаят яд, Не викат &lt;към Бога&gt; за помощ когато ги връзва; ¹⁴Те умират в младост, И животът им &lt;угасва&gt; между мръсните. ¹⁵Той избавя наскърбения чрез скръбта му, И чрез бедствие отваря ушите им ¹⁶И така би извел и тебе из утеснение В широко място, гдето няма теснота; И слаганото на трапезата ти било би пълно с тлъстина. ¹⁷Но ти си пълен със съжденията на нечестивия; &lt;Затова&gt; съдбата и правосъдието те хващат, ¹⁸Внимавай да не би жегата &lt;на страданията ти&gt; да те подигне против удара; Тогава нито голям откуп би те отървал. ¹⁹Ще важи ли викането ти да те извади от бедствие, Или всичките напрежения на силата ти? ²⁰Не пожелавай нощта, Когато людете изчезват от мястото си. ²¹Внимавай! не погледвай беззаконието; Защото ти си предпочел това повече от наскърблението. ²²Ето, Бог е възвишен в силата Си; Кой е господар като Него? ²³Кой Му е предписал пътя Му? Или кой може да Му рече: Извършил си беззаконие? ²⁴Помни да възвеличаваш Неговото дело, Което човеците възпяват, ²⁵В което всичките човеци се взират, Което човекът гледа от далеч. ²⁶Ето, Бог е велик, и ние Го не познаваме; Числото на годините Му е неизследимо. ²⁷Той привлича водните капки, Които таят в дъжд от парите Му, ²⁸Които облаците изливат И оросяват върху множество човеци. ²⁹Може ли, даже, някой да разбере как се разпростират облаците, Или &lt;се произвеждат&gt; гърмежите на скинията Му? ³⁰Ето, простира светлината Си около Себе Си, И се покрива с морските дъна. ³¹(Понеже чрез тия неща съди народите; Дава храна изобилно), ³²Покрива ръцете Си със светкавицата, И заповядва й где да удари; ³³Шумът й известява за това, И добитъкът - за &lt;пламъка&gt;, който възлиза.

Chapter 37

¹Да! поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си. ²Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му. ³Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята; ⁴След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му. ⁵Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме; ⁶Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове; ⁷Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата &lt;Му&gt;. ⁸Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си. ⁹От помещението си иде бурята, И студът от &lt;ветровете&gt; що разпръскват &lt;облаците&gt;. ¹⁰Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват; ¹¹Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак, ¹²Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо, ¹³Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва. ¹⁴Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела. ¹⁵Разбираш ли как им налага Бог &lt;волята Си&gt;. И прави светкавицата да свети от облака Му? ¹⁶Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание? - ¹⁷Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния &lt;вятър&gt;. ¹⁸Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво? ¹⁹Научи ни що да Му кажем, &lt;Защото&gt; поради невежество {Еврейски: Тъмнината.} ние не можем да наредим &lt;думите си&gt;. ²⁰Ще Му се извести ли, че желая да говоря, &lt;Като зная че&gt;, ако продума човек непременно ще бъде погълнат? ²¹И сега &lt;човеците&gt; не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил, ²²Та е дошло златозарно сияние от север; &lt;А как ще погледнат на&gt; Бога, у Когото е страшна слава! ²³Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати. ²⁴Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните {Еврейски: Мъдрите в сърце.}.

Chapter 38

¹Тогава Господ отговори на Иова из бурята и каза: ²Кой е тогава този, който помрачава &lt;Моя&gt; съвет С неразумни думи? ³Опаши сега кръста си като мъж, И ще те попитам; и ти ми изявявай. ⁴Где беше ти, когато основах земята? Извести, ако си разумен: ⁵Кой определи мерките й? (ако знаеш) Или кой тегли връв &lt;за мерене&gt; по нея? ⁶На какво се вдълбочиха основите й? Или кой положи краеъгълния й камък, ⁷Когато звездите на зората пееха заедно, И всичките Божии синове възклицаваха от радост? ⁸Или &lt;кой&gt; затвори морето с врати, Когато се устреми та излезе из матка, ⁹Когато го облякох с облак И го пових с мъгла, ¹⁰И поставих му граница от Мене, Турих лостове и врати, ¹¹И рекох: До тук ще дохождаш, но не по-нататък, И тук ще се спират гордите ти вълни? ¹²Откак &lt;започнаха&gt; дните ти заповядал ли си ти на утрото И показал на зората мястото й, ¹³За да обхване краищата на земята, Така щото да се изтърсят от нея злодейците ¹⁴Та да се преобразува тя, както глина под печат, И &lt;всичко&gt; да изпъква като че ли в облекло, ¹⁵А от нечестивите да се отнема виделината им, И издигнатата им мишца да се строши? ¹⁶Прониквал ли си до изворите на морето? Или ходил ли си да изследваш бездната? ¹⁷Откриха ли се на тебе вратите на смъртта? Или видял ли си сенчестите врати на смъртта? ¹⁸Схванал ли си широчината на земята? Кажи, ако си разбрал всичко това. ¹⁹Где е пътят към обиталището на светлината? И на тъмнината где е мястото й, ²⁰За да я заведеш до границата й, И да познаеш пътеките към дома й? ²¹&lt;Без съмнение&gt;, ти знаеш, защото тогаз си се родил, И голямо е числото на твоите дни! ²²Влизал ли си в съкровищниците за снега, Или виждал ли си съкровищниците за градушката, ²³Които пазя за време на скръб, За ден на бой и на война? ²⁴Що е пътят &lt;за мястото, гдето&gt; се разсява светлината, Или се разпръсва по земята източният вятър? ²⁵Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове, Или път за светкавицата на гърма, ²⁶За да се докара дъжд върху ненаселена земя, Върху пустинята, гдето няма човек, ²⁷За да насити пустата и запустяла &lt;земя. &gt;И да направи нежната трева да изникне? ²⁸Дъждът има ли баща? Или кой е родил капките на росата? ²⁹От чия матка излиза ледът? И кой е родил небесната слана? - ³⁰&lt;Когато&gt; водите се втвърдяват като камък, И повърхността на бездната се смръзва. ³¹Ти ли връзваш връзките на Плеадите, Или развързваш въжетата на Ориона? ³²Извеждаш ли Мазарот {Вероятно някое съзвездие или звезда.} на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? ³³Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху земята? ³⁴Издигаш ли гласа си до облаците, За да те покрият изобилни води? ³⁵Изпращаш ли светкавици, та да излизат И да ти казват: Ето ни? ³⁶Кой е турил мъдрост в облаците? Или кой е дал разум на гъстите облаци? ³⁷Кой с мъдрост брои облаците? Или кой излива небесните мехове ³⁸Та да се сгъстява пръстта в куп, И буците да се слепят? ³⁹Улавят ли лов за лъвицата? Или насищат ли охотата на лъвовите малки, ⁴⁰Когато седят в рововете си, &lt;И&gt; остават в скривалищата за да причакват? ⁴¹Кой приготвя за враната храната й, Когато пилетата й от нямане храна Се скитат и викат към Бога?

Chapter 39

¹Знаеш ли времето, когато раждат дивите кози по канарите? Забелязваш ли кога раждат кошутите? ²Преброяваш ли колко месеци изпълняват те? Или знаеш ли срока за раждането им? - ³&lt;Когато&gt; се навеждат, раждат малките си, Освобождават се от болките си. ⁴Малките им заякват, растат в полето; Излизат и не се връщат &lt;вече&gt; при тях. ⁵Кой е пуснал на свобода дивия осел? Или кой е развързал връзките на &lt;тоя&gt; плах бежанец, ⁶За който съм направил пустинята за къща И солената земя за негово жилище? ⁷Той се присмива на градския шум, Нито внимава на викането на &lt;този, който го&gt; кара. ⁸Планините, които обикаля, са пасбището му; И търси всякаква зеленина. ⁹Ще благоволи ли дивият вол да ти работи, Или ще нощува ли в твоите ясли? ¹⁰Можеш ли да впрегнеш дивия вол за оране? Или ще браносва ли той полетата зад тебе? ¹¹Ще се облегнеш ли на него, защото силата му е голяма? Или ще повериш ли на него работата си? ¹²Ще се довериш ли на него да ти прибере житото ти И да &lt;го&gt; събере в гумното ти? ¹³Крилата на камилоптицата пляскат весело; Но крилата и перата й благи ли са? ¹⁴Защо тя оставя яйцата си на земята И ги топли в пръстта, ¹⁵А забравя, че е възможно нога да ги смаже Или полски звяр да ги стъпче. ¹⁶Носи се жестоко с малките си, като че не са нейни; Трудът й е напразно, защото не я е грижа &lt;за опасности:&gt; ¹⁷Понеже Бог я е лишил от мъдрост, И не я е обдарил с разум. ¹⁸Когато стане да бяга Присмива се на коня и на ездача му. ¹⁹Ти ли си дал сила на коня? Облякъл си врата му с трептяща грива? ²⁰Ти ли го правиш да скача като скакалец? Гордото му пръхтене е ужасно. ²¹Копае &lt;с крак&gt; в долината, и се радва на силата си; Излиза срещу оръжията. ²²Присмива се на страха и не се бои. Нито се обръща назад от меча, ²³Тула по &lt;страната му&gt; трещи, &lt;И&gt; лъскавото копие, и сулицата. ²⁴С буйство и ярост той гълта земята; И при гласа на тръбата не вярва &lt;от радост&gt;. ²⁵Щом &lt;свири&gt; тръбата, той казва: Хо, хо! И от далеч подушва боя, Гърменето на военачалниците и викането. ²⁶Чрез твоята ли мъдрост лети на горе ястребът, &lt;И&gt; простира крилата си към юг? ²⁷При твоята ли заповед се възвишава орелът, И прави гнездото си по височините? ²⁸Живее по канарите, и &lt;там&gt; се помещава, По върховете на скалите, и по непроходимите &lt;места&gt;. ²⁹От там си съзира плячка, Очите му я съглеждат от далеч. ³⁰И пилетата му смучат кръв; И дето има трупове, там е и той.

Chapter 40

¹Господ проговори на Иова и каза: ²Тоя, който е изобличил Всемогъщият, ще ли се бори с Него? Тоя, който се препира с Бога, нека отговори на &lt;всичко&gt; това. ³Тогава Иов отговори Господу, казвайки: ⁴Ето, аз съм нищожен; какво да Ти отговоря? Турям ръката си на устата си. ⁵Веднъж съм говорил, и не ща да отговарям &lt;вече, &gt;Дори дваж, но няма да повторя. ⁶Тогава Господ отговори на Иова из бурята, като каза: ⁷Опаши сега кръста си като мъж; Аз ще те попитам, и ти Ми изявявай. ⁸Дори не ще ли допускаш Моята съдба? Ще осъдиш ли Мене, за да оправдаеш себе си? ⁹Или имаш ли мишца като Бога? И можеш ли да гърмиш с глас като Него? ¹⁰Украси се сега с превъзходство и достолепие, И облечи се в чест и величие. ¹¹Изсипвай преливащия си гняв; И гледай на всеки горделив, и смирявай го; ¹²Гледай на всеки горделив, и снишавай го; И стъпквай нечестивите на мястото им; ¹³Скрий ги купно в пръстта; Вържи лицата им в скритото &lt;място&gt;. ¹⁴Тогава и Аз ще изповядам пред тебе, Че твоята десница може да те спаси. ¹⁵Ето сега речния кон {Еврейски: Веемот.} който съм направил както и тебе; Яде трева като вол. ¹⁶Ето сега, силата му е в чреслата му, И якостта му в мускулите на корема му. ¹⁷Клати опашката си като кедър; Жилите на бедрата му са сплотени. ¹⁸Костите му са &lt;като&gt; медни цеви; Ребрата му са като железни лостове. ¹⁹Той е изящното дело Божие; Оня, Който го е направил, &lt;го&gt; е снабдил &lt;с&gt; меча Си. ²⁰Наистина планините промишляват за него храна. Гдето играят всичките полски зверове. ²¹Ляга под сенчестите дървета, В скривалището на тръстиката, и &lt;в&gt; блатата; ²²Сенчестите дървета го покриват със сянката си; Върбите на потоците го обкръжават. ²³Ето, ако би придошла река, той не трепери; Не се смущава, ако би се и Иордан устремил по устата му. ²⁴Може ли &lt;някой&gt; да го хване когато е на щрек. &lt;Или&gt; да прободе носа &lt;му&gt; с примка?

Chapter 41

¹Можеш ли да извлечеш крокодила {Левиатан.} с въдица, Или да притиснеш езика му с въже? ²Можеш ли тури оглавник на носа му, Или да пробиеш челюстта му с кука? ³Ще отправи ли той към тебе много моления? Ще ти говори ли със сладки думи? ⁴Ще направи ли договор с тебе, Та да го вземеш за вечен слуга? ⁵Можеш ли игра с него както с птица? Или ще го вържеш ли за &lt;забава на&gt; момичетата си? ⁶Дружините риболовци ще търгуват ли с него? Ще го разделят ли между търговците? ⁷Можеш ли прониза {Еврейски: Напълни.} кожата му със сулици, Или главата му с рибарски копия? ⁸Тури ръката си на него; Спомни си боя, и не прави вече &lt;това&gt;. ⁹Ето, надеждата &lt;да го хване&gt; някой е празна; Даже от изгледа му не отпада ли човек? ¹⁰Няма човек толкова дързък щото да смее да го раздразни. Тогава кой може да застане пред Мене? ¹¹Кой Ми е дал по-напред, та да &lt;му&gt; отплатя? &lt;Все що има&gt; под цялото небе е Мое. ¹²Няма да мълча за телесните му части, нито за силата му. Нито за хубавото му устройство. ¹³Кой може да смъкне външната му дреха? Кой може да влезе вътре в двойните му челюсти {Еврейски: Юзди.}? ¹⁴Кой може да отвори вратите на лицето му? Зъбите му изоколо са ужасни. ¹⁵&lt;Той&gt; се гордее с наредените &lt;си&gt; люспи, Съединени заедно &lt;като че ли&gt; плътно запечатани; ¹⁶Едната се допира до другата Така щото ни въздух не може да влезе между тях; ¹⁷Прилепени са една за друга, Държат се помежду си тъй щото не могат да се отделят. ¹⁸Когато киха блещи светлина, И очите му са като клепачите на зората. ¹⁹Из устата му излизат запалени факли, И огнени искри изкачат. ²⁰Из ноздрите му излиза дим, Като на възвряло гърне &lt;над пламнали&gt; тръстики. ²¹Дишането му запаля въглища, И пламъкът излиза из устата му. ²²На врата му обитава сила, И &lt;всички&gt; заплашени скачат {Еврейски: И страха скача.} пред него. ²³Пластовете на месата му са слепени, Твърди са на него, не могат се поклати. ²⁴Сърцето му е твърдо като камък, Даже твърдо като долния воденичен камък. ²⁵Когато става, силните се ужасяват, От страх се смайват. ²⁶Мечът на тогова, който би го улучил, не може да удържи, - Ни копие, ни сулица, ни остра стрела. ²⁷Той счита желязото като плява, Медта като гнило дърво. ²⁸Стрелите не могат го накара да бяга; Камъните на прашката са за него като слама; ²⁹Сопи се считат като слама; Той се присмива на махането на копието. ³⁰&lt;Като&gt; остри камъни има по долните му части; Простира &lt;като белези от&gt; диканя върху тинята; ³¹Прави бездната да ври като котел; Прави морето като варилница за миро. ³²Остава подир себе си светла диря, &lt;Тъй щото&gt; някой би помислил, че бездната е побеляла &lt;от старост&gt;. ³³На земята няма подобен нему, Създаден да няма страх. ³⁴Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всичките горделиви зверове {Еврейски: Синове на гордостта.}.

Chapter 42

¹Тогава Иов отговори Господу, казвайки: ²Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано. ³&lt;Наистина&gt;, кой е този, който помрачава &lt;Твоя&gt; съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал. ⁴Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай. ⁵Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда; ⁶Затова отричам се &lt;от думите си&gt;, И се кая в пръст и пепел. ⁷А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов. ⁸Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и принесете {В издание 1940 г. "пренесете"} всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас &lt;според&gt; безумието &lt;ви&gt;, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов. ⁹И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова. ¹⁰И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше &lt;по-напред&gt;. ¹¹Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всички, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица. ¹²Така Господ благослови последните &lt;дни&gt; на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици. ¹³Още му се родиха седем сина и три дъщери; ¹⁴и първата &lt;си дъщеря&gt; нарече Емима, втората Касия, а третата Керен-апух. ¹⁵И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на {Еврейски: Между.} братята им. ¹⁶Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си &lt;до&gt; четири поколения. ¹⁷И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.

Psalms

Chapter 1

¹Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните не стои, И в събранието на присмивателите не седи; ²Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ. ³Ще бъде като дърво посадено при потоци води, Което дава плода си на времето си, И чийто лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоуспява. ⁴Не &lt;е&gt; така &lt;с&gt; нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява. ⁵Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните; ⁶Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.

Chapter 2

¹Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета? ²Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия Помазаник, &lt;като&gt; казват: ³Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им. ⁴Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае. ⁵Тогава ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, &lt;казвайки:&gt; ⁶Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм. ⁷Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих. ⁸Поискай от Мене и Аз ще &lt;ти&gt; дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. ⁹Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд. ¹⁰Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се, земни съдии. ¹¹Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет. ¹²Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.

Chapter 3

¹Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене. ²Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села). ³Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми. ⁴С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села). ⁵&lt;И&gt; аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа. ⁶Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене. ⁷Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите. ⁸От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).

Chapter 4

¹За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми. ²Човешки синове, до кога &lt;ще обръщате&gt; славата ми в безчестие? &lt;До кога&gt; ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села). ³Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си Своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него. ⁴Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села). ⁵Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа. ⁶Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си. ⁷Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от &lt;тяхната&gt;, когато им се умножава житото и виното. ⁸Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.

Chapter 5

¹На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай Господи, думите ми; Внимавай на размишлението ми, ²Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля. ³Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям &lt;молитвата си&gt; към Тебе, и ще очаквам. ⁴Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе, ⁵Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие; ⁶Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен. ⁷Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм. ⁸Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене. ⁹Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика си ласкаят. ¹⁰Имай ги за виновни, Боже; нека паднат в това, което сами са скроили; Изрини ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе. ¹¹Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят Твоето име. ¹²Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благоволение като с щит.

Chapter 6

¹За първия певец на струнни инструменти, на осмострунна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание. ²Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми. ³Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога? ⁴Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си; ⁵Защото в смъртта не се споменува за Тебе; В преизподнята {Еврейски: Шеол, т.е. гроб, яма, ад. Навсякъде думата &lt;шеол&gt; е заменена с} кой ще те славослови? ⁶Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си. ⁷Окото ми вехне от скръб, Старее поради всичките ми противници. ⁸Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми; ⁹Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми. ¹⁰Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.

Chapter 7

¹Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме; ²Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител. ³Господи Боже мой, ако съм сторил аз това, - Ако има в ръцете ми беззаконие, ⁴Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител, ⁵То нека подгони неприятелят душата ми и &lt;я&gt; стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села). ⁶Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който си отредил съда. ⁷И нека събраните племена те обикалят; И ти се върни &lt;да седнеш&gt; на високо над тях. ⁸Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде. ⁹Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите. ¹⁰Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце. ¹¹Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден &lt;на нечестивия&gt;. ¹²Ако се не обърне &lt;нечестивия&gt;, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си. ¹³Приготвил е против него и смъртоносни оръдия; Прави стрелите Си огнени &lt;стрели&gt;. ¹⁴Ето, &lt;нечестивият&gt; е в мъки да роди беззаконие, Зачна нечестие и роди лъжа. ¹⁵Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той &lt;сам&gt; ще падне в ямата, която направи. ¹⁶Нечестието му ще се върне на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме. ¹⁷Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.

Chapter 8

¹За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата. ²Из устата на младенците и сучещите Укрепил Си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят. ³Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил, ⁴&lt;Казвам си:&gt; Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш? ⁵А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите {Или: Божеството.}, И със слава и чест си го увенчал. ⁶Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му, ⁷Всичките овце и говеда, Още и животните на полето, ⁸Въздушните птици, морските риби, &lt;И всичко&gt; що минава през морските пътища. ⁹Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!

Chapter 9

¹За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще &lt;Те&gt; славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела. ²Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни; ³Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие. ⁴Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо. ⁵Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове. ⁶Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете &lt;им&gt;, та и поменът им загина. ⁷Но Господ седи &lt;Цар&gt; до века, Приготвил е престола Си за съд, ⁸И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо. ⁹И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена. ¹⁰И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят. ¹¹Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му; ¹²Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни &lt;уповаващите на Него, &gt;Не забравя викането на кротките. ¹³Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, &lt;която ми причиняват&gt; ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта; ¹⁴За да разкажа всичко, &lt;поради което&gt; Ти&lt; си&gt; за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, &lt;И&gt; за да се радвам заради спасителната Ти помощ. ¹⁵Народите затънаха в ямата, &lt;която сами&gt; направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях. ¹⁶Господ е станал познат &lt;чрез&gt; правосъдието, &lt;което&gt; е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села). ¹⁷Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога. ¹⁸Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките. ¹⁹Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе. ²⁰Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).

Chapter 10

¹(21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? &lt;Защо&gt; се криеш във време на неволя? ²(22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които &lt;ония&gt; измислюват. ³(23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, &lt;даже Го&gt; презира. ⁴(24)Нечестивият, от гордостта на лицето &lt;си казва: Господ&gt; няма да издири; Всичките му помисли &lt;са, че&gt; няма Бог. ⁵(25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира {Еврейски: Духа срещу.} всичките си противници. ⁶(26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма &lt;да изпадна&gt; в злощастие. ⁷(27)Устата му са пълни с проклинане и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие. ⁸(28)Седи в засада в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния. ⁹(29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабне сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си. ¹⁰(30)Навежда се, снишава се; И безпомощните падат в ноктите му {Или: Под силата му.}. ¹¹(31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види. ¹²(32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките. ¹³(33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да &lt;Го&gt; издирваш? ¹⁴(34)Ти си &lt;го&gt; видял; защото гледаш неправдата и притеснението, За да &lt;ги&gt; хващаш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник. ¹⁵(35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, &lt;докато&gt; не намериш &lt;вече от него&gt;. ¹⁶(36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му. ¹⁷(37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си, ¹⁸(38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.

Chapter 11

¹(По слав. 10). За първия певец. Давидов&lt; псалом&gt;. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица? ²Понеже, ето, нечестивите запъват лък, Приготвят стрелите си на тетивите, За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце. ³Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил? ⁴Господ е в светия Си храм, Господ, Чийто престол е на небето; Очите Му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада. ⁵Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие. ⁶Над нечестивите ще навали примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им. ⁷Защото праведният Бог обича правдата; Праведният &lt;човек&gt; ще гледа лицето Му.

Chapter 12

¹(По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада. ²Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце. ³Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща. ⁴&lt;На ония&gt;, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас? ⁵Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност &lt;онзи&gt; когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}. ⁶Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти. ⁷Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века, ⁸При все, че нечестивите ходят &lt;свободно&gt; от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

Chapter 13

¹(По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене? ²До кога ще имаш борба {Еврейски: Съветвания.} в душата Си, Болки в сърцето Си всеки ден? До кога ще се превъзнася неприятелят ми над мене? ³Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт; ⁴Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя. ⁵Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти. ⁶Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.

Chapter 14

¹(По слав. 13). За първия певец. Давидов &lt;псалом. &gt;Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро. ²Господ надникна от небесата над човешките чада За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. ³Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. ⁴Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми &lt;както&gt; ядат хляб, И не призовават Господа? ⁵Тогава ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните. ⁶Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище. ⁷Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Chapter 15

¹(По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм? ²Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си; ³Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема &lt;да хвърли&gt; укор против ближния си, ⁴Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, &lt;ако и да&gt; се &lt;е&gt; клел за своя повреда не се отмята; ⁵Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.

Chapter 16

¹(По слав. 15). Давидова песен {Псалми 50-60, надписите.} Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам. ²Рекох Господу: Ти си Господ мой; Вън от Тебе няма добро за мене. ³В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение. ⁴Скърбите на ония, които заменят &lt;Иеова&gt; с друг &lt;бог&gt;, ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената &lt;на боговете&gt; им. ⁵Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало. ⁶За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство. ⁷Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми. ⁸Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя. ⁹Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата {Еврейски: Славата.} ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност. ¹⁰Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление. ¹¹Ще ми изявиш пътя на живота; Пред Твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.

Chapter 17

¹(По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която &lt;принасям&gt; с искрени устни. ²Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо. ³Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми. ⁴Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоите уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците. ⁵Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали. ⁶Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си, &lt;и&gt; послушай думите ми. ⁷Яви чудесните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите &lt;на Тебе&gt;. От ония, които въстават &lt;против тях&gt;. ⁸Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си ⁹От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават. ¹⁰Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво. ¹¹Те обиколиха вече стъпките ни; Насочиха очите си, за да &lt;ни&gt; тръшнат на земята; ¹²Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места. ¹³Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, - ¹⁴От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в &lt;тоя&gt; живот, И чийто корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си. ¹⁵А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.

Chapter 18

¹(По слав. 17). За първия певец. &lt;Псалом&gt; на Господния слуга {Псал. 36, надписа.} Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя. ²Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула. ³Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си. ⁴Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха. ⁵Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. ⁶В утеснението си призовах Господа. И към Бога мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му. ⁷Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той. ⁸Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него. ⁹Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му. ¹⁰Възседна на херувим и летя; Летя на ветрени крила. ¹¹Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци. ¹²От святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища. ¹³И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища. ¹⁴И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути. ¹⁵Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От Твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти. ¹⁶Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води. ¹⁷Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене. ¹⁸Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка. ¹⁹И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене. ²⁰Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме, ²¹Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие. ²²Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил. ²³Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си. ²⁴Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му. ²⁵Към милостивия, &lt;Господи&gt;, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш. ²⁶Към чистия, чист ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш. ²⁷Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш. ²⁸Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми. ²⁹Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена. ³⁰Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него. ³¹Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог? ³²Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми, ³³Той прави нозете ми като &lt;нозете&gt; на елените, И ме поставя на високите ми места. ³⁴Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък. ³⁵Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благост ме е направила велик. ³⁶Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха. ³⁷Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших. ³⁸Стрих ги, та не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми. ³⁹Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене. ⁴⁰Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят. ⁴¹Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша. ⁴²Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата. ⁴³Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, &lt;когото&gt; не познавах, слугува на мене, ⁴⁴Щом чуха за мене, те ме и послушаха; &lt;Даже&gt; чужденците се преструваха, че ми се покоряват. ⁴⁵Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища. ⁴⁶Жив е Господ, и благословена &lt;да бъде&gt; Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми, ⁴⁷Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена, ⁴⁸Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника. ⁴⁹Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея. ⁵⁰&lt;Ти си&gt;, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

Chapter 19

¹(По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му. ²Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание. ³Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им, ⁴Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето, ⁵Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището. ⁶То излиза от &lt;единия&gt; край на небето, И обикаля до &lt;другия&gt; му край; От топлината му нищо не се укрива. ⁷Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия; ⁸Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите; ⁹Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи. ¹⁰Желателни &lt;са&gt; повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита. ¹¹Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда. ¹²Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните &lt;прегрешения&gt;. ¹³Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления. ¹⁴Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

Chapter 20

¹(По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо! ²Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион! ³Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села). ⁴Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение! ⁵В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения! ⁶Сега зная, че Господ избавя помазаника Си; Ще го послуша от своето Си небе Със спасителната сила на десницата Си. ⁷Едни &lt;споменават&gt; колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог. ⁸Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме. ⁹Господи, пази! Нека ни послуша Царят, когато &lt;Го&gt; призовем.

Chapter 21

¹(По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти! ²Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си &lt;го&gt; лишил. (Села). ³Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато. ⁴Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове. ⁵Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него; ⁶Защото си го поставил &lt;да бъде&gt; за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си; ⁷Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати. ⁸Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят. ⁹Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги погълне с гнева Си, И огън ще ги изгори. ¹⁰Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада. ¹¹Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят, ¹²Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб &lt;Когато&gt; приготвиш на тетивите Си &lt;стрели&gt; против лицето им. ¹³Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.

Chapter 22

¹(По слав. 21). За първия певец по "Кошутата на зората". Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? &lt;Защо стоиш&gt; далеч и не ми помагаш, &lt;Нито внимаваш&gt; на думите на охкането {Еврейски: Рикаенето.} ми? ²Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих. ³Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления. ⁴На Тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави, ⁵Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха. ⁶А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презиран от людете. ⁷Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава &lt;и казват:&gt; ⁸Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него. ⁹Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам &lt;като бях&gt; на майчините си гърди, ¹⁰На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог. ¹¹Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник. ¹²Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха. ¹³Отвориха срещу мене устата си, &lt;Като&gt; лъв, който граби и реве. ¹⁴Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми. ¹⁵Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта. ¹⁶Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми. ¹⁷Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат. ¹⁸Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие. ¹⁹Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш. ²⁰Избави от меч душата ми, Живота {Еврейски: Едничката ми &lt;душа.&gt;} ми от силата на кучето. ²¹Избави ме от устата на лъва И от роговете на дивите волове. Ти си ме послушал! ²²Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля. ²³Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство. ²⁴Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него. ²⁵От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание; Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят. ²⁶Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно. ²⁷Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се поклонят пред Тебе Всичките племена на народите; ²⁸Защото царството е на Господа, И Той владее над народите. ²⁹Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си, ³⁰Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на &lt;идното&gt; поколение. ³¹Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, &lt;казвайки&gt;, че Той е сторил &lt;това&gt;.

Chapter 23

¹(По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда. ²На зелени пасбища ме успокоява; При тихи води ме завежда. ³Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си. ⁴Да! и в долината на мрачната сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават. ⁵Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с миро главата ми; чашата ми се прелива. ⁶Наистина благост и милост ще ме следват През всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.

Chapter 24

¹(По слав. 23). Давидов псалом. Господня е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея; ²Защото Той я е основал върху моретата, И затвърдил върху водите. ³Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? ⁴Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа. ⁵Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си. ⁶Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села). ⁷Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата. ⁸Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой. ⁹Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата. ¹⁰Кой е Тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).

Chapter 25

¹(По слав. 24). Давидов &lt;псалом&gt;. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си. ²Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене. ³Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно. ⁴Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си. ⁵Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден. ⁶Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века. ⁷Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си. ⁸Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя &lt;Си&gt;. ⁹Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя &lt;Си&gt;. ¹⁰Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му. ¹¹Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо. ¹²Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере. ¹³Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята. ¹⁴Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си. ¹⁵Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми. ¹⁶Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен. ¹⁷Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми. ¹⁸Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове. ¹⁹Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят. ²⁰Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам. ²¹Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам. ²²Боже, избави Израиля От всичките му беди.

Chapter 26

¹(По слав. 25). Давидов &lt;псалом&gt;. Съди ме, Господи, защото съм ходил в незлобието си, Уповавал съм на Господа без да се поколебая. ²Изследвай ме, Господи, и изпитвай ме, Опитай вътрешностите ми и сърцето ми. ³Защото Твоето милосърдие е пред очите ми. И аз съм ходил в истината Ти. ⁴Не съм сядал с човеци измамници, И с лицемерци няма да отида. ⁵Мразя събранието на злосторниците, И с нечестивите няма да седна. ⁶Ще измия в невинност ръцете си; Така ще обиколя олтара Ти, Господи, ⁷За да възглася с глас на хваление, И да разкажа всичките Твои чудесни дела. ⁸Господи, любя местопребиванието на Твоя дом, И мястото на скинията на славата Ти. ⁹Да не отнемеш душата ми заедно с грешните, Нито живота ми заедно с мъже кръвопийци; ¹⁰В чиито ръце има злодеяние, И десницата им е пълна с подкупи. ¹¹А пък аз ще ходя в незлобието си; Изкупи ме и смили се за мене. ¹²Ногата ми стои на равно място; В събранията ще благославям Господа.

Chapter 27

¹(По слав. 26). Давидов &lt;псалом&gt;. Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша? ²Когато се приближиха при мене злосторници, Противниците ми и неприятелите ми, За да изядат плътта ми, Те се спънаха и паднаха. ³Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност. ⁴Едно нещо съм поискал от Господа, това ще търся, - Да живея в дома Господен през всичките дни на живота си. За да гледам привлекателността на Господа. И да &lt;Го&gt; диря в храма Му. ⁵Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, Ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, Ще ме издигне на канара. ⁶И сега главата ми ще се издигне Над неприятелите ми, които ме окръжават; И ще принеса в скинията Му жертва на възклицания, Ще пея, да! ще славословя Господа. ⁷Слушай, Господи, гласа ми, когато викам; Смили се тоже за мене, и отговори ми. ⁸&lt;Когато Ти рече&gt;: Търсете лицето Ми, Моето сърце Ти каза: Лицето Ти ще търся, Господи. ⁹Да не скриеш от мене лицето Си; Да не отхвърлиш с гняв слугата Си; Ти ми стана помощ; недей ме отхвърля, И недей ме оставя, Боже, Спасителю мой; ¹⁰Защото баща ми и майка ми са ме оставили; Господ, обаче, ще ме прибере. ¹¹Научи ме, Господи, пътя Си, И води ме по равна пътека поради ония, които ме причакват. ¹²Да ме не предадеш на волята на противниците ми; Защото лъжливи свидетели са се дигнали против мене, Които дишат насилие. ¹³Ако не бях повярвал, че ще видя благостите Господни В земята на живите - &lt;бих премалнял&gt;. ¹⁴Чакай Господа; Дерзай, и нека се укрепи сърцето ти; Да! чакай Господа.

Chapter 28

¹(По слав. 27). Давидов &lt;псалом&gt;. Към Тебе ще извикам, Господи, канаро моя; Не замълчавай към мене, Да не би, ако останеш мълчалив към мене, Да се оприлича на ония, които слизат в рова. ²Послушай гласа на молбите ми, когато викам към Тебе, Когато дигам ръце към най-вътрешното на Твоето светилище. ³Не ме завличай с нечестивите И с ония, които вършат беззаконие, Които говорят мир с ближните си, А в чието сърце &lt;има&gt; злоба. ⁴Въздай им според делата им И според нечестието на постъпките им; Въздай им според делата на ръцете им; Отдай им каквото заслужават. ⁵Понеже те не внимават на деянията на Господа Нито на делата на ръцете Му, Той ще ги събори, и няма да ги съгради. ⁶Благословен да е Господ, Защото послуша гласа на молбите ми. ⁷Господ е сила моя и щит мой; На Него е уповало сърцето ми, и Той ми помогна; Затова се развесели сърцето ми, И с песните си ще Го възхваля. ⁸Господ е сила на &lt;людете Си; &gt;Той е крепост за избавление на помазаника Си. ⁹Избави людете Си и благослови наследството Си; Храни ги и носи ги до века.

Chapter 29

¹(По слав. 28). Давидов &lt;псалом&gt;. Отдайте Господу, вие синове на силните, Отдайте Господу слава и могъщество. ²Отдайте Господу дължимата на името Му слава; Поклонете се Господу в света премяна. ³Гласът Господен е над водите; Бог на славата гърми; Господ &lt;гърми&gt; над големите води, ⁴Гласът Господен е силен; Гласът Господен е величествен. ⁵Гласът Господен троши кедри; Да! Господ троши ливанските кедри, ⁶И прави ги да скачат като юнец, Ливан и Сирион като див вол в младостта си. ⁷Гласът Господен разцепва огнените пламъци. ⁸Гласът Господен разтърсва пустинята; Господ разтърсва пустинята Кадис. ⁹Гласът Господен прави да раждат кошутите, И оголва лесовете; А в храма Му всеки възгласява: Слава! ¹⁰Господ седна &lt;Цар&gt; над Потопа; Да! Господ седи като Цар до века. ¹¹Господ ще даде сила на людете Си; Господ ще благослови людете Си с мир.

Chapter 30

¹(По слав. 29). Псалом. Песен при освещението на Давидовия дом. Ще Те превъзнасям, Господи; защото Ти си ме издигнал, И не си оставил неприятелите ми да тържествуват над мене. ²Господи Боже мой, извиках към Тебе; И Ти си ме изцелил. ³Господи, извел си от преизподнята душата ми; Опазил си живота ми измежду ония, които слизат в рова. ⁴Пейте Господу, светии Негови, И възхвалявайте светото Му име {Еврейски: Светият му спомен. Виж Изх. 3:15.}. ⁵Защото гневът Му е само за една минута, А благоволението Му е за цял живот; Вечер може да влезе плач да пренощува, А на сутринта &lt;иде&gt; радост. ⁶Аз в благоденствието си рекох: Няма да се поклатя до века. ⁷Господи, с благоволението Си Ти беше ме поставил на твърда планина; Скрил си лицето Си&lt;, и&gt; смутих се. ⁸Към Тебе, Господи, извиках, И на Господа се помолих, &lt;като казах:&gt; ⁹Каква полза от кръвта ми, ако сляза в рова? Пръстта ще Те славослави ли? Ще възвестява ли истината Ти? ¹⁰Послушай, Господи, и смили се за мене; Господи, бъди ми помощник. ¹¹Обърнал си плача ми на играние за мене; Съблякъл си ми вретището и препасал си ме с веселие. ¹²За да Ти пее хвала душата &lt;ми&gt; и да не млъква. Господи Боже мой, до века ще Те хваля.

Chapter 31

¹(По слав. 30). За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века; Избави ме според правдата Си. ²Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш; Бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш. ³Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме. ⁴Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото Ти си моя крепост. ⁵В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господи Боже на истината. ⁶Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа, ⁷Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволята ми, Познал си утесненията на душата ми, ⁸И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко. ⁹Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми. ¹⁰Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха. ¹¹На всичките си противници станах &lt;за&gt; укор, А най-вече на ближните си, И &lt;за&gt; плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене. ¹²Като някой умрял бидох забравен от сърцето &lt;на всичките; &gt;Станах като счупен съд; ¹³Защото съм чул клеветите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговаряха против мене И намислиха да отнемат живота ми. ¹⁴Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой. ¹⁵В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят. ¹⁶Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си. ¹⁷Господи, да се не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. ¹⁸Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително. ¹⁹Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, &lt;И&gt; която си показал {Еврейски: Изработил... за.} пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе! ²⁰Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици. ²¹Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град. ²²А в тревогата си аз бях рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе. ²³Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво. ²⁴Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.

Chapter 32

¹(По слав. 31). Давидов псалом. Поучение. Блажен &lt;оня&gt;, чието престъпление е простено, Чийто грях е покрит. ²Блажен оня човек, комуто Господ не вменява беззаконие, И в чийто дух няма измама. ³Когато мълчах, овехтяха костите ми От охкането ми всеки ден; ⁴Понеже денем и нощем ръката Ти тежеше върху мене, Влагата ми се обърна на лятна суша. (Села). ⁵Признах греха си пред Тебе, и беззаконието си не скрих; Рекох: Ще изповядам Господу престъпленията си; И Ти прости вината на греха ми. (Села). ⁶Затова нещо нека Ти се моли всеки благочестив На време, когато може да се намери &lt;то&gt;; Наистина, когато големите води преливат Те няма да стигнат до него. ⁷Ти си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб; С песни на избавление ще ме окръжаваш. (Села). ⁸Аз ще те вразумя, и ще те науча Пътя, по който трябва да ходиш; Ще те съветвам, Като върху тебе &lt;ще бъде&gt; окото Ми. ⁹Не бивайте като кон или като мъска, Които нямат разум; За чиито &lt;челюсти&gt; трябват оглавник и юзда, за да ги държат, Иначе, не биха се приближавали при Тебе. ¹⁰Много ще бъдат скърбите на нечестивия; Но онзи, който уповава на Господа, Милост ще го окръжи. ¹¹Веселете се в Господа и радвайте се, праведници, И викайте с радост всички, които сте с право сърце.

Chapter 33

¹(По слав. 32). Радвайте се праведници, в Господа; Прилично е за праведните да въздават хваление. ²Хвалете Господа с арфа, Псалмопейте Му с десетострунен псалтир. ³Пейте Му нова песен, Свирете изкусно с възклицание. ⁴Защото словото на Господа е право, И всичките Му дела са &lt;извършени&gt; с вярност. ⁵Той обича правда и правосъдие; Земята е пълна с милосърдието Господно. ⁶Чрез словото на Господа станаха небесата, И чрез дишането на устата Му цялото им множество. ⁷Той събра като куп морските води, Тури бездните в съкровищници. ⁸Нека се бои от Господа цялата земя; Нека благоговеят с боязън пред Него всичките жители на вселената. ⁹Защото Той каза, и стана; Той заповяда, и затвърди се. ¹⁰Господ осуетява намеренията на народите; Прави безполезни мислите на племената. ¹¹Намеренията на Господа стоят твърди до века, Мислите на сърцето Му из род в род. ¹²Блажен оня народ, на когото Бог е Господ, Людете, които е изброил за Свое наследство. ¹³Господ наднича от небето, Наблюдава всичките човешки чада; ¹⁴От местообиталището Си Гледа на всичките земни жители, - ¹⁵Онзи, Който създаде сърцата на всички тях, Който познава всичките им работи. ¹⁶Никой цар не се избавя чрез многочислена войска Силен &lt;мъж&gt; не се отървава чрез голямо юначество. ¹⁷Безполезен е конят за избавление, И чрез голямата си сила не може да избави &lt;никого&gt;. ¹⁸Ето, окото на Господа е върху ония, които Му се боят, Върху ония, които се надяват на Неговата милост, ¹⁹За да избави от смърт душата им, И в глад да ги опази живи. ²⁰Душата ни чака Господа; Той е помощ наша и щит наш. ²¹Защото в Него ще се весели сърцето ни, Понеже на Неговото свето име уповахме. ²²Дано бъде милостта Ти, Господи, върху нас Според както сме се надявали на Тебе.

Chapter 34

¹(По слав. 33). &lt;Псалом&gt; на Давида, когато се престори на луд пред Авимелеха {Анхус. 1 Цар. 21:12 - 22:1}, който го пусна, та си отиде. По еврейски азбучен псалом. Ще благославям Господа на всяко време Похвала към Него ще бъде винаги в устата ми. ²С Господа ще се хвали душата ми; Смирените ще чуят &lt;това&gt; и ще се зарадват. ³Величайте Господа с мене, И заедно нека възвеличим името Му. ⁴Потърсих Господа; и Той ме послуша, И от всичките ми страхове ме избави. ⁵Погледнаха към Него; и светнаха &lt;очите им&gt;, И лицата им никога няма да се посрамят. ⁶Тоя сиромах извика; и Господ го послуша, И от всичките му неволи го избави. ⁷Ангелът на Господа се опълчва около ония, които Му се боят, И ги избавя. ⁸Вкусете и вижте, че Господ е благ; Блажен оня човек, който уповава на Него. ⁹Бойте се от Господа, вие Негови светии; Защото за боящите се от Него няма оскъдност. ¹⁰Лъвчетата търпят нужда и глад; Но ония, които търсят Господа, няма да бъдат в оскъдност за никое добро. ¹¹Дойдете, чада, послушайте мене; Ще ви науча на страх от Господа. ¹²Желае ли човек живот, Обича ли дългоденствие, за да види добрини? - ¹³Пази езика си от зло И устните си от лъжливо говорене. ¹⁴Отклонявай се от злото и върши доброто, Търси мира и стреми се към него. ¹⁵Очите на Господа са върху праведните, И ушите Му към техния вик. ¹⁶Лицето на Господа е против ония, които вършат зло, За да изтреби помена им от земята. ¹⁷&lt;Праведните&gt; извикаха, и Господ послуша, И от всичките им беди ги избави. ¹⁸Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, И спасява ония, които са с разкаян дух. ¹⁹Много са неволите на праведния; Но Господ го избавя от всички тях; ²⁰Той пази всичките му кости; Ни една от тях не се строшава. ²¹Злощастието ще затрие грешния; И ония, които мразят праведния, ще бъдат осъдени. ²²Господ изкупва душата на слугите Си; И от ония, които уповават на Него, ни един няма да бъде осъден.

Chapter 35

¹(По слав. 34). Давидов &lt;псалом. &gt; Бори се, Господи, с ония, които се борят с мене; Воювай против ония, които воюват против мене. ²Вземи оръжие и щит, И стани да ми помагаш. ³Изтръгни и копие, та затвори пътя на гонителите ми; Кажи на душата ми: Аз съм избавител Твой. ⁴Нека се посрамят и се опозорят Ония, които искат &lt;да погубят&gt; душата ми; Нека се върнат назад и се смутят Ония, които ми мислят зло. ⁵Нека бъдат като плява пред вятъра, И ангел Господен да ги гони. ⁶Нека бъде пътят им тъмен и плъзгав, И ангел Господен да ги гони. ⁷Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап; Без причина изкопаха &lt;яма&gt; за душата ми. ⁸Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел; И мрежата му, която е скрил, нека улови самия него. Той нека падне в същата погибел. ⁹А моята душа ще се весели в Господа, Ще се радва в избавлението Му. ¹⁰Всичките ми кости ще рекат; Господи, кой е подобен на Тебе, Който избавяш сиромаха от по-силния от него, Да! сиромаха и немощния от грабителя му? ¹¹Несправедливи свидетели въстават И питат ме за &lt;неща&gt;, за които аз не зная &lt;нищо&gt; ¹²Въздават ми зло за добро, &lt;За да бъде&gt; в оскъдност душата ми. ¹³А аз, когато те боледуваха, Аз се обличах във вретище, Смирявах с пост душата си, И молитвата ми се връщаше в пазухата ми &lt;и се повтаряше;&gt; ¹⁴Обхождах се като с приятел, като с мой брат, Ходех наведен и нажален както кога жалее някой майка си. ¹⁵Но когато накуцвах в &lt;пътя си&gt;, те се зарадваха и се събраха. Побойници се събраха против мене, - човеци, които аз не знаех; Късаха &lt;ме&gt; без да престават. ¹⁶Като нечестивите смешкари в пиршества Скърцаха на мене със зъби. ¹⁷Господи до кога ще гледаш? Избави душата ми от погубленията им, Живота ми {Еврейски: Едничката ми &lt;душа.&gt;} от &lt;тия&gt; лъвове. ¹⁸Аз ще Те славословя в голямо събрание, Ще Те хваля между многочислени люде. ¹⁹Да не тържествуват над мене Ония, които несправедливо враждуват против мене; Нито да намигват с очи Ония, които ме мразят без причина. ²⁰Защото не говорят за мир, Но измислюват лъжливи думи против тихите на земята. ²¹Да! те отвориха широко срещу мене устата си; Казваха: О, хохо! очите ни видяха! ²²Ти си видял, Господи, да не премълчиш; Господи, да не се отдалечиш от мене, ²³Стани и събуди се за съда ми; За делото ми, Боже мой и Господи мой. ²⁴Съди ме, Господи Боже мой, според правдата Си, И да не тържествуват над мене. ²⁵Да не кажат в сърцето си: Ето желанието ни &lt;се изпълни. &gt;Нито да кажат: Погълнахме го. ²⁶Да се посрамят и се опозорят заедно &lt;всички&gt; Ония, които се радват на злощастието ми; Да се облекат със срам и с позор Ония, които се големеят против мене. ²⁷Да възклицават и да се зарадват Ония, които благоприятствуват на правото ми дело, И винаги нека казват: Да се възвеличи Господ, Който желае благоденствие на слугата Си. ²⁸И езикът ми ще разказва Твоята правда И Твоята хвала всеки ден.

Chapter 36

¹(По слав. 35). За първия певец. &lt;Псалом&gt; на Господния слуга Давида. Беззаконието на нечестивия свидетелствува {Еврейски: Говори.} на вътрешното ми сърце, Че пред очите му няма страх от Бога. ²Защото той се лъже в своите си очи. Че беззаконието му няма да се открие и да се намрази, ³Думите на устата му са беззаконие и измама; Той не иска да бъде разумен за да прави добро. ⁴Беззаконие измислюва на леглото си; Застава на недобър път; злото не мрази. ⁵Господи, Твоето милосърдие &lt;стига&gt; до небето, Верността Ти до облаците; ⁶Правдата Ти е като великолепните планини; Съдбите Ти са бездна голяма; Ти, Господи, запазваш човеци и животни. ⁷Колко е скъпоценно Твоето милосърдие, Боже! Затова човешките чада прибягват под покрова на крилата Ти. ⁸Ще се напояват от най-доброто {Еврейски: Тлъстината.} на дома Ти. И от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. ⁹Защото у Тебе е изворът на живота, В Твоята светлина ще видим светлина. ¹⁰Простирай милосърдието Си към ония, които Те познават, И правдата Си към ония, които са с право сърце. ¹¹Нека не дойде против мене ногата на горделивите, Нито ръката на нечестивите да ме поклати. ¹²Там паднаха ония, които вършат беззаконие; Повалиха се и не ще могат да станат.

Chapter 37

¹(По слав. 36). Давидов &lt;псалом&gt;. По Еврейски азбучен псалом, Не се раздразнявай поради злотворците, Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие. ²Защото като трева скоро ще се окосят, И като зелена трева ще повехнат. ³Уповавай на Господа и върши добро; &lt;Така ще&gt; населиш земята и &lt;ще&gt; се храниш с увереност. ⁴Весели се, тъй също, в Господа; И Той ще ти даде попросеното от сърцето ти. ⁵Предай на Господа пътя си; И уповавай на Него, и Той ще извърши &lt;очакването ти;&gt; ⁶И ще направи да се яви правдата ти като светлината, И съдът ти като пладне. ⁷Облегни се на Господа, и чакай Него; Не се раздразнявай поради този човек, който успява в пътя си Като извършва подлости. ⁸Престани от негодуванието, и остави гнева; Не се раздразнявай, &lt;понеже това води&gt; само към злотворството. ⁹Защото злотворците ще се изтребят; А ония, които чакат Господа, те ще наследят земята. ¹⁰Защото още малко, и нечестивият не ще го има вече; Да! прилежно ще изследваш мястото му, и не ще се намери; ¹¹Но кротките ще наследят земята, И ще се наслаждават с изобилен мир. ¹²Нечестивият прави заговор против праведния. И скърца на него със зъби. ¹³Господ ще му се присмее, Понеже вижда, че иде денят му. ¹⁴Нечестивите изтръгнаха меч и опънаха лъка си, За да повалят сиромаха и немощния, За да заколят ония, които са с праведна обхода. ¹⁵Мечът им ще се забие в тяхното сърце, И лъковете им ще се строшат. ¹⁶Малкият &lt;имот&gt; на праведния е по-желателен От богатството на мнозина нечестиви; ¹⁷Защото мишците на нечестивите ще се строшат, А Господ подкрепява праведните. ¹⁸Господ знае дните на непорочните; И тяхното наследство ще бъде до века. ¹⁹Те няма да се посрамят в лоши времена. В дни на глад ще бъдат сити, ²⁰А нечестивите ще загинат, И враговете Господни ще бъдат като отборните агнета {Еврейски: Превъзходните на пасбищата.}; Ще чезнат, като дим ще изчезнат. ²¹Нечестивият взема на заем, и не отплаща; А праведният постъпва благо и дава. ²²Защото благословените от &lt;Господа&gt; ще наследят земята; А проклетите от Него ще се изтребят. ²³Стъпките на човека се оправят от Господа; И Неговото благоволение е в пътя Му. ²⁴Ако падне, не ще се повали, Защото Господ подпира ръката му. ²⁵Млад бях, ето, остарях, Но не съм видял праведният оставен, Нито потомството му да проси хляб. ²⁶Всеки ден постъпва благо и дава на заем; И потомството му е в благословение. ²⁷Отклонявай се от зло, и върши добро, И ще имаш вечно жилище. ²⁸Защото Господ обича правосъдие, И не оставя светиите Си; До века те ще бъдат опазени; А потомството на нечестивите ще се изтреби. ²⁹Праведните ще наследят земята, И ще живеят на нея до века. ³⁰Устата на праведния приказва за мъдрост, И езикът му говори правосъдие. ³¹Законът на неговия Бог е в сърцето му; Стъпките му няма да се подхлъзнат, ³²Грешният наблюдава праведния, И търси да го убие. ³³Господ няма да го остави в ръцете му, Нито ще го осъди, когато бъде съден. ³⁴Чакай Господа и пази Неговия път, И Той ще те издигне, за да наследиш земята; Когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш &lt;това&gt;. ³⁵Виждал съм нечестивия страшен, И разпрострян като зелено дърво на своята си почва; ³⁶Но когато преминах, ето нямаше го; Търсих го, и не се намери. ³⁷Забележи непорочния и гледай праведния; Защото миролюбивият човек &lt;ще има&gt; потомство; ³⁸А престъпниците &lt;всички&gt; заедно ще се изтребят; Останалите от нечестивите ще се отсекат. ³⁹Но избавлението на праведните е от Господа; Той им е крепост във време на беда. ⁴⁰И Господ ще им помогне и ще ги избави, Ще ги избави от нечестивите и ще ги спаси, Понеже са прибягнали при Него.

Chapter 38

¹(По слав. 37). Давидов псалом, за спомен {Псал. 70, надписа.}. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай. ²Защото стрелите Ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене. ³Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях. ⁴Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене. ⁵Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми. ⁶Превит съм и съвсем се сгърбих; Цял ден ходя нажален. ⁷Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми. ⁸Изнемощях и премного съм смазан, Охкам {Еврейски: Рикая.} поради безпокойствието на сърцето си. ⁹Господи, &lt;известно е&gt; {"е" да не се чете - печатна грешка в изданието от 1940 г.} пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе. ¹⁰Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене. ¹¹Приятелите ми и близките ми странят от язвата ми, И роднините ми стоят надалеч. ¹²Също и ония, които искат живота ми, турят примки &lt;за мене&gt;; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден. ¹³Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си. ¹⁴Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения. ¹⁵Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой; ¹⁶Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми. ¹⁷Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене; ¹⁸Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си. ¹⁹Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха. ²⁰Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто. ²¹Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отдалечиш от мене. ²²Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.

Chapter 39

¹(По слав. 38). За първия певец Едутун {1 Лет. 16:41. 25:1. Псал. 62 и 77, надписите.}. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си, Докато е пред мене нечестивият. ²Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше. ³Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. &lt;Тогава&gt; проговорих с езика си, &lt;казвайки:&gt; ⁴Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен. ⁵Ето, направил си дните &lt;като&gt; педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе; ⁶Наистина всеки човек, колкото яко и да стои, е само лъх, (Села). Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа &lt;съкровища&gt;, но не знае кой ще ги прибере. ⁷И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе. ⁸Избави ме от всичките ми беззакония; Недей ме прави за укор на безумния. ⁹Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори &lt;това&gt;. ¹⁰Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам. ¹¹Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието &lt;му, &gt;Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е &lt;само&gt; лъх; (Села). ¹²Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе &lt;И&gt; пришелец, както всичките мои бащи. ¹³Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.

Chapter 40

¹(По слав. 39). За първия певец. Давидов псалом. Чаках с търпение Господа; И Той се преклони към мене; и послуша вика ми, ²И изведе ме из гибелната яма, из тинята и калта И постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми; ³тури още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог; Мнозина ще видят и ще се убоят, и ще уповават на Господа. ⁴Блажен оня човек, който възлага упованието си на Господа, И не е склонил към горделивите нито към ония, които коварно отстъпват, ⁵Господи Боже мой, Ти си сторил много чудеса; И Твоите мисли заради нас Не е възможно да ги изложи някой пред Тебе; Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, Те превишават &lt;всяко&gt; преброяване ⁶В жертва и приноси Ти нямаш благоволение; Отворил си уши в мене; Всеизгаряне и принос за грях Ти не си поискал. ⁷Тогава рекох: Ето, дойдох; (В свитъка на книгата е предписано на мене); ⁸Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; Да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми. ⁹Прогласил съм правда в голямо събрание; Ето, не съм въздържал устните си; Господи, Ти знаеш. ¹⁰Правдата Ти не съм скрил в сърцето си; Верността Ти и спасението Ти съм изявил; Не съм утаил Твоето милосърдие и Твоята истина от голямо събрание. ¹¹Господи, не задържай благите Си милости от мене; Твоето милосърдие и Твоята истина нека ме пазят винаги; ¹²Защото са ме окръжили безбройни злини, Постигнаха ме беззаконията ми, така щото не мога да подигна очите си; Те са по-многобройни от космите на главата ми, и сърцето ми отпадна. ¹³Благоволи, Господи, да ме избавиш; Господи, побързай да ми помогнеш. ¹⁴Нека се посрамят и се смутят заедно &lt;всички &gt;Ония, които търсят душата ми за да я погубят: Нека се обърнат назад и се опозорят Ония, които се наслаждават на злощастието ми. ¹⁵Нека се смаят поради срама си Ония, които ми думат: О, хохо! ¹⁶Нека се радват и се веселят в Тебе Всички, които Те търсят; Ония, които обичат спасението Ти, Нека думат винаги: Да се величае Господ. ¹⁷А аз съм сиромах и немощен, &lt;Но&gt; Господ се грижи за мене; Помощ моя и избавител мой си Ти; Боже мой, да се не забавиш.

Chapter 41

¹(По слав. 40). За първия певец. Давидов псалом. Блажен оня, който прегледва немощния; В зъл ден ще го избави Господ. ²Господ ще го пази и ще продължи живота му; Блажен ще бъде той на земята; И Ти няма да го предадеш на волята на неприятелите му. ³Господ ще го подкрепява на болното легло; В болестта му Ти ще преобърнеш цялото му легло. ⁴Аз рекох: Господи, смили се за мене; Изцели душата ми, защото Ти съгреших. ⁵Неприятелите ми говорят зло за мене, &lt;като казват:&gt; Кога ще умре той, и ще загине името му. ⁶И ако дойде &lt;един&gt; от тях да &lt;ме&gt; види, говори престорено, Събира в сърцето си &lt;всичкото&gt; зло&lt; що забелязва&gt;, И като излезе навън разказва го. ⁷За мене шепнат заедно всички, които ме мразят, Против мене измислюват зло, &lt;казвайки:&gt; ⁸&lt;Някаква&gt; лоша болест го е сполетяла, И като е легнал няма вече да стане. ⁹Да! самият ми близък приятел, комуто имах доверие, Който ядеше хляба ми, дигна своята пета против мене. ¹⁰Но Ти, Господи, смили се за мене; Изправи ме, и ще им отвърна. ¹¹От това зная, че Твоето благоволение е към мене, Понеже неприятелят ми не тържествува над мене. ¹²А мене Ти ме поддържаш в непорочността ми, И утвърждаваш ме пред лицето Си до века. ¹³Благословен да е Господ, Израилевият Бог, От века и до века. Амин и амин.

Chapter 42

¹(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже. ²Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога? ³Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? ⁴Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше. ⁵Защо си отпаднала душе моя? И &lt;защо&gt; се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя &lt;За&gt; помощта от лицето Му. ⁶Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на &lt;планините&gt; Ермон, от гората Мисар. ⁷Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене; ⁸&lt;Но пак&gt; денем Господ ще заръча за &lt;мене&gt; милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми. ⁹Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? ¹⁰Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог? ¹¹Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: &lt;Той е&gt; помощ на лицето ми и Бог мой.

Chapter 43

¹(По слав. 42). Съди ме, Боже, и защити делото ми против нечестив народ? Избави ме от измамлив и несправедлив човек. ²Понеже Ти си Бог на силата ми, защо си ме отхвърлил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля? ³Изпрати светлината Си и истината Си; те нека ме водят. Да ме заведат в Твоя свет хълм и в обиталищата Ти. ⁴Тогава ще вляза при Божия олтар, При Бога моята превъзходна радост; И с Арфа ще славословя Тебе, о Боже, Боже мой, ⁵Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога, защото аз още ще Го словословя; &lt;Той&gt; е помощ на лицето ми и Бог мой.

Chapter 44

¹(По слав. 43). За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали, Какво дело си извършил в техните дни, в древните времена. ²Ти си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; Съкрушил си племена, а тях си разпространил. ³Защото не завладяха земята със своя меч, Нито тяхната мишца ги спаси, Но Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, Защото Твоето благоволение беше към тях. ⁴Ти си Цар мой, Боже; Заповядай &lt;да стават&gt; победи за Якова. ⁵Чрез Тебе ще повалим неприятелите си; Чрез Твоето име ще стъпчем ония, които се повдигат против нас. ⁶Защото няма да уповавам на лъка си, Нито ще ме избави мечът ми. ⁷Защото Ти си ни избавил от противниците ни, И посрамил си ония, които ни мразят. ⁸С Бога ще се хвалим всеки ден, И името Ти ще славословим до века. (Села). ⁹Но сега Ти си &lt;ни&gt; отхвърлил и посрамил, И не излизат вече с нашите войски. ¹⁰Правиш ни да се върнем назад пред противника; И мразещите ни обират ни за себе си. ¹¹Предал си ни като овце за ядене, И разпръснал си ни между народите. ¹²Продал си Своите люде за нищо, И не си спечелил от цената им. ¹³Правиш ни &lt;за&gt; укор на съседите ни, За присмех и поругание на ония, които са около нас. ¹⁴Правиш ни за поговорка между народите, За кимване с глава между племената. ¹⁵Всеки ден позорът ми е пред мене, И срамът на лицето ми ме покрива, ¹⁶Поради гласа на онзи, който укорява и хули, Поради неприятеля и отмъстителя. ¹⁷Всичко това дойде върху нас; Обаче ние не Те забравихме, Нито станахме неверни на Твоя завет. ¹⁸Сърцето ни не се върна назад, Нито се отклониха стъпките ни от Твоя път, ¹⁹Макар Ти да си ни съкрушил в пусто място {Еврейски: Място на чакали.}. И да си ни покрил с мрачна сянка. ²⁰Ако сме забравили името на нашия Бог, Или сме прострели ръцете си към чужд Бог, ²¹То не ще ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето. ²²Не! ние сме убивани заради Тебе цял ден, Считани сме като овце за клане, ²³Събуди се, Господи, защо спиш? Стани, не &lt;ни&gt; отхвърляй за винаги. ²⁴Защо криеш лицето Си, И забравяш неволята ни и угнетението ни? ²⁵Защото душата ни е снишена до пръстта; Коремът ни е прилепнал до земята. ²⁶Стани да ни помогнеш, И Избави ни заради милосърдието Си.

Chapter 45

¹(По слав. 44). За първия певец, по Криновете {Псал. 69 и 80, надписите.}: псалом за Кореевите синове. Поучение. Песен на любовта. От сърцето ми извира блага дума. Аз разказвам делата си на Царя; Езикът ми е перо на бързописец. ²Ти си по-красив от човешките чада; На устата Ти се изля благодат; Затова те благослови Бог до века. ³Препаши меча Си на бедрото Си Силни, Славата Си и величието Си; ⁴И във величието Си язди победоносно В полза на истината и кротостта &lt;и&gt; правдата; И Твоята десница ще Те предвожда към страшни неща. ⁵Стрелите Ти са остри, &lt;Забиват се&gt; в сърцата на царските врагове; Племена падат пред Тебе. ⁶Твоят престол, Боже, е до вечни векове; Скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота. ⁷Възлюбил си правда и намразил си нечестие; Затова, Боже, твоят Бог те е помазал С миро на радост повече от твоите събратя. ⁸На смирна и алой &lt;и&gt; касия &lt;миришат&gt; всичките ти дрехи; Из слоново-костни палати струнните инструменти те развеселиха. ⁹Царски дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско злато ¹⁰Слушай, дъщерьо, и виж, и приклони ухото си; Забрави и народа си и бащиния си дом; ¹¹Така царят ще пожелае твоята красота; Защото той е господарят ти; и ти му се поклони. ¹²И тирската дъщеря, даже и богатите измежду народа &lt;й&gt;, Ще търсят благоволението ти с подаръци. ¹³Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата; Облеклото й е златоткано. ¹⁴Ще я доведат при царя с везани дрехи; Нейните другарки, девиците, които я следват, ще ти се доведат, - ¹⁵С веселие и радост ще се доведат; Ще влязат в царския палат. ¹⁶Вместо бащите ти ще бъдат чадата ти, Които ще поставиш за князе по цялата земя. ¹⁷Ще направя името Ти паметно през всичките поколения; Затова племената ще Те възхваляват до вечни векове.

Chapter 46

¹(По слав. 45). За първия певец, на Кореевите синове. Песен за женски хор {1 Лет. 15:20. Псал. 48 и 66, надписите.}. Бог е нам прибежище и сила, Винаги изпитана помощ в напасти, ²Затова няма да се уплашим, ако би се и земята поклатила, И планините се преместили всред моретата, ³&lt;Ако и да&gt; бучат и да се вълнуват водите им, И планините да се тресат от надигането им. (Села). ⁴Има една река, чиито води веселят Божия град, Светото място, гдето обитава Всевишният. ⁵Бог е всред него; той няма да се поклати; Бог ще му помогне, и то при зазоряване. ⁶Развълнуваха се народите, разклатиха се царствата; Издаде &lt;Той&gt; гласа си; земята се разтопи. ⁷Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог (Села). ⁸Дойдете та вижте делата на Господа, Какви опустошения е направил на земята. ⁹Прави да престанат войните до края на земята; Строшава лък и сломява копие; Изгаря с огън колесници. ¹⁰Млъкнете и знайте, че Аз съм Бог; Ще се възвиша между народите, Ще се възвиша на земята. ¹¹Господ на Силите е с нас; Прибежище е нам Якововият Бог. (Села).

Chapter 47

¹(По слав. 46). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Ръкопляскайте, всички племена, Викнете към Бога с глас на тържество. ²Защото Господ Всевишен е страшен, Велик цар е над цялата земя. ³Покори племена под нас, И народи под нозете ни. ⁴Избра за нас наследството ни, Превъзходната &lt;земя&gt; на Якова, когото възлюби. (Села). ⁵Възлезе Бог с възклицание Господ с тръбен глас. ⁶Пейте на Бога, пейте; Пейте на нашия цар, пейте. ⁷Защото Бог е цар на цялата земя; Пейте с разбиране. ⁸Бог царува над народите; Бог седи на светия Си престол. ⁹Началниците на племената се събраха, &lt;За да станат&gt; люде на Бога Авраамов; Защото земните защитници принадлежат Богу, Който е превъзвишен.

Chapter 48

¹(По слав. 47). Псаломска песен на Кореевите синове. Велик е Господ; и твърде достохвален В града на нашия Бог, в Своя свет хълм. ²Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, Е хълмът Сион, &lt;гдето по&gt; северните &lt;му&gt; страни &lt;Е&gt; градът на великия цар. ³В палатите му Бог е познат като прибежище. ⁴Защото, ето, царете се събраха; Всички преминаха. ⁵Те като видяха почудиха се, Смутиха се, спуснаха се на бяг. ⁶Трепет ги обзе там, Болки като на раждаща жена. ⁷С източния вятър Ти съкрушаваш тарсийските кораби. ⁸Каквото бяхме чули, това и видяхме В града на Господа на Силите, в града на нашия Бог, Който Бог и до века ще утвърди. (Села). ⁹Размишляваме, Боже, за Твоето милосърдие Всред Твоя храм. ¹⁰Според името Ти, Боже, е и хвалата Ти до краищата на земята; Десницата Ти е пълна с правда. ¹¹Нека се весели хълмът Сион, Нека се радват Юдовите дъщери. Заради Твоите съдби. ¹²Обиколете Сион и обходете го; Пребройте кулите му; ¹³Обърнете внимание в укрепленията му; Разгледайте палатите му; За да го разказвате на поколението подир&lt; вас&gt;. ¹⁴Защото Тоя Бог е наш Бог до вечни векове; Той ще ни ръководи &lt;дори&gt; до смърт.

Chapter 49

¹(По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената, ²И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно. ³Устата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни &lt;неща&gt;; ⁴Ще наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си. ⁵Защо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите? ⁶От ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство, ⁷Ни един &lt;от тях&gt; не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него. ⁸(Защото &lt;толкова&gt; скъп е откупът на душата им, Щото &lt;всеки&gt; трябва да се оставя от това за винаги), ⁹Та да живее вечно И да не види изтление. ¹⁰Защото гледа, че мъдрите умират, И еднакво &lt;с тях&gt; погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други. ¹¹Тайната им мисъл е, &lt;че&gt; домовете им &lt;ще траят&gt; вечно, &lt;И&gt; жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена. ¹²Но човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват. ¹³Това е пътят на безумните; Но пак &lt;идещите&gt; подир тях човеци одобряват думите им. (Села). ¹⁴Назначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях. ¹⁵Но Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села) ¹⁶Не бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му; ¹⁷Защото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на &lt;друг&gt; подир него, ¹⁸Ако и да е облажавал душата си приживе, И &lt;човеците&gt; да те хвалят, когато правиш добро на себе си, ¹⁹Пак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина. ²⁰Човек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

Chapter 50

¹(По слав. 49). Асафов {Виж. 1 лет.15:17. 25:2. 2 Лет. 29:3.} псалом. Господ Бог Иеова е говорил и призовал земята От изгряването на слънцето до захождането му. ²От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял. ³Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; Ще има пред Него огън поглъщаш, И около Него силна буря. ⁴Ще призове небесата отгоре, И земята, за да съди людете Си, &lt;казвайки:&gt; ⁵Съберете Ми Моите светии, Които направиха с Мене завет с жертви. ⁶И небесата ще известят правдата Му, Защото сам Бог е съдия. (Села) ⁷Слушайте, люде Мои, и ще говоря, - Израилю, и ще заявя пред тебе: Бог, твоят Бог съм Аз. ⁸Не ща да те изоблича поради жертвите ти, Нито поради твоите всеизгаряния, &lt;които&gt; са винаги пред Мене, ⁹Не ща да приема юнец от къщата ти, Нито козли от стадата ти; ¹⁰Защото Мои са всичките горски зверове, И добитъкът, който е по хиляди хълмове. ¹¹Познавам всичките планински птици, И полските зверове са в ума Ми. ¹²Ако огладнеех, не щях да кажа на тебе; Защото Моя е вселената и всичко що има в нея. ¹³Ще ям ли Аз месо от юнци? Ще пия ли кръв от козли? ¹⁴Принеси Богу жертва на хваление, И изпълни на Всевишния обреците си; ¹⁵И призови Ме в ден на напаст; И Аз ще те избавя; и ти ще Ме прославиш. ¹⁶Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, И разказваш завета Ми с устата си, ¹⁷Тъй като &lt;сам&gt; ти мразиш поука, И хвърляш зад себе си Моите думи? ¹⁸Ако видиш крадец, тичаш с него, И с прелюбодейците участвуваш. ¹⁹Предаваш устата си на зло. И езикът ти устройва коварство. ²⁰Като седиш, говориш против брата си; Разсяваш клетвата против сина на майка си. ²¹Понеже си сторил това, и Аз премълчах, Ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; &lt;Но&gt; Аз ще те изоблича, и ще изредя &lt;всичко това&gt; пред очите ти. ²²Разсъдете, прочее, за това, вие, които забравяте Бога, Да не би да &lt;ви&gt; разкъсам, без да се намери кой да ви избави. ²³Който принася жертва на хвала, той Ме прославя; И на онзи, който оправя пътя си, ще покажа Божието спасение.

Chapter 51

¹(По слав. 50). За първия певец, псалом на Давида, когато пророк Натан дойде при него, след като беше влязъл той при Витсавия {2 Цар. 11:2-4. 12:1-9.}. Смили се за мене, Боже, според милосърдието Си; Според множеството на благите Си милости изличи беззаконията ми. ²Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми. ³Защото престъплението си аз признавам, И грехът ми е винаги пред мене. ⁴На Тебе, само на Тебе, съгреших, И пред Тебе сторих това зло; &lt;Признавам това&gt;, за да бъдеш оправдан, когато говориш, И &lt;да излезеш&gt; непорочен, когато съдиш. ⁵Ето родих се в нечестие, И в грях ме зачна майка ми. ⁶Ето, &lt;понеже&gt; желаеш искреност вътре &lt;в човека, &gt;Научи ме мъдрост в скришното &lt;на сърцето ми&gt;. ⁷Поръси ме с исоп, и ще бъда чист; Измий ме, и ще стана по-бял от сняг. ⁸Дай ми да чуя радост и веселие, За да се зарадват костите, които си строшил. ⁹Отвърни лицето Си от греховете ми. И всичките ми беззакония изличи. ¹⁰Сърце чисто сътвори в мене, Боже, И дух постоянен обновявай вътре в мене, ¹¹Да не ме отхвърлиш от присъствието Си, Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух. ¹²Повърни ми радостта на спасението Си: И освобождаващият Дух нека ме подкрепи. ¹³Тогава ще науча престъпниците на Твоите пътища, И грешници ще се обърнат към Тебе. ¹⁴Избави ме от виновността за кръвта, Боже, Боже на спасението ми; &lt;И&gt; езикът ми ще пее високо за Твоята правда. ¹⁵Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала. ¹⁶Защото не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни. ¹⁷Жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш. ¹⁸Стори добро на Сион според благоволението Си; Съгради стените на Ерусалим. ¹⁹Тогава благоволението Ти ще бъде в жертви на правда, В приноси и всеизгаряния; Тогава ще принасят юнци на олтара Ти.

Chapter 52

¹(По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия &lt;пребъдва&gt; до века. ²Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие. ³Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села). ⁴Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език. ⁵Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села). ⁶А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят &lt;и рекат:&gt; ⁷Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си. ⁸А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века. ⁹Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

Chapter 53

¹(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро. ²Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога. ³Всеки един от тях се обърна надире; &lt;всички&gt; заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един. ⁴Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми &lt;както&gt; ядат хляб, И не призовават Бога? ⁵Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли. ⁶Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.

Chapter 54

¹(По слав. 53). За първия певец, върху струнни инструменти, Давидово поучение, когато зифеяните дойдоха и казаха на Саула: Ето, Давид се крие между нас {1 Цар. 23:19. 26:1.}. Боже, избави ме чрез името Си, И в силата Си съди ме. ²Боже, слушай молитвата ми, Внимавай в думите на устата ми, ³Защото чужденци се подигнаха против мене, И насилници търсят душата ми; Не поставиха Бога пред себе си. (Села). ⁴Ето, Бог ми помага; Господ е от ония, които подкрепяват душата ми. ⁵Той ще въздаде злото върху неприятелите ми; Според Твоята вярност изтреби ги, ⁶Доброволно ще Ти принеса жертва; Ще словословя името Ти, Господи, защото е благо. ⁷Защото Си ме избавил от всяко утеснение; И окото ми е видяло &lt;повалянето&gt; на неприятелите ми.

Chapter 55

¹(По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми. ²Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена; ³Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват, ⁴Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна; ⁵Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи. ⁶И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина. ⁷Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села). ⁸Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята. ⁹Опропасти &lt;ги&gt;, Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града. ¹⁰Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него; ¹¹Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му. ¹²Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него; ¹³Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел. ¹⁴Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом. ¹⁵Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им &lt;има&gt; злодейство. ¹⁶Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави. ¹⁷Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми. ¹⁸Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене. ¹⁹Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). &lt;Ще съкруши човеците&gt;, които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога. ²⁰Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си. ²¹Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби. ²²Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният. ²³Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

Chapter 56

¹(По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява. ²Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене. ³Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам. ⁴Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}? ⁵Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене. ⁶Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми. ⁷Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена. ⁸Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те &lt;записани&gt; в Твоята книга? ⁹Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене. ¹⁰Чрез Бога ще хваля думите &lt;Му;&gt; Чрез Господа ще хваля думите &lt;Му&gt;. ¹¹На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек? ¹²Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси. ¹³Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли &lt;да избавиш и&gt; нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

Chapter 57

¹(По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат &lt;тия&gt; бедствия. ²Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене. ³Ще прати от небесата и ще ме избави, &lt;Когато ме&gt; укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си. ⁴Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, &lt;Между&gt; човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч. ⁵Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти &lt;нека бъде&gt; по цялата земя. ⁶Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села). ⁷Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя. ⁸Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина. ⁹Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите. ¹⁰Защото Твоята милост е велика &lt;дори&gt; до небесата. И Твоята вярност до облаците. ¹¹Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти &lt;нека бъде&gt; по цялата земя.

Chapter 58

¹(По слав. 57). За първия певец, по не разорявай. Давидова песен. Наистина с мълчание ли изказвате правда? Праведно ли съдите, човешки синове? ²Не! в сърцето &lt;си&gt; вие вършите неправди, Размервате насилието на ръцете си по земята. ³Още от рождението си нечестивите се отстраняват; Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят