Version Information

This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible.The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The text contains the following technical markings:
<> Translators note representing text not contained in MSS
[] Text not found in all known MSS
{} Meaning of the preceding word or phrase
() Grammatical function (in parentheses)

Copyright Information

This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible. The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The applied transliteration method is patented and may not be used without an express written permission from the patentee. The current version contains exactly: 66 books, 1,189 chapters, 31,101 verses, 679,466 words and 3,027,900 characters. It may be reproduced electronically only in its entirety, except in cases of direct quotation accompanied with complete bibliographical note. The text may be digitally formatted only if this does not modify the order and meaning of words, phrases and sentences. While the order of the books may be rearranged according to the Western canon, the original chapter and verse numbering must be preserved. Titles may be translated.

Old Testament

Genesis

Chapter 1

¹В начало Бог създаде небето и земята. ²А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. ³И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. ⁴И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. ⁵И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. ⁶И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. ⁷И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. ⁸И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. ⁹И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. ¹⁰И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ¹¹И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. ¹²Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. ¹³И стана вечер, и стана утро, ден трети. ¹⁴И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; ¹⁵и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. ¹⁶Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. ¹⁷И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, ¹⁸да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. ¹⁹И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. ²⁰И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. ²¹И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. ²²И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. ²³И стана вечер, и стана утро, ден пети. ²⁴И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. ²⁵Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. ²⁶И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. ²⁷И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. ²⁸И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. ²⁹И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. ³⁰А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, &lt;давам&gt;, всяка зелена трева за храна; и стана така. ³¹И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.

Chapter 2

¹Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. ²И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. ³И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, &lt;от всичко&gt;, което Бог беше създал и сътворил. ⁴Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. ⁵А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; ⁶но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. ⁷И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. ⁸И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. ⁹И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. ¹⁰И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни &lt;реки&gt;. ¹¹Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. ¹²И златото на оная земя е добро там има &lt;още&gt; бделий и ониксов камък. ¹³Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. ¹⁴Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. ¹⁵И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. ¹⁶И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; ¹⁷но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. ¹⁸И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. ¹⁹И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. ²⁰Така човекът даде имена на всеки &lt;вид&gt; добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. ²¹Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. ²²И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. ²³А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. ²⁴Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. ²⁵А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.

Chapter 3

¹А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? ²Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; ³но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. ⁴А змията рече на жената: Никак няма да умрете; ⁵но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. ⁶И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си &lt;да яде&gt; с нея, та и той яде. ⁷Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. ⁸И при &lt;вечерния&gt; ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. ⁹Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? ¹⁰А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. ¹¹А &lt;Бог&gt; му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? ¹²И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. ¹³И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. ¹⁴Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки &lt;вид&gt; добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. ¹⁵Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. ¹⁶На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено &lt;всяко&gt; твое желание и той ще те владее. ¹⁷А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. ¹⁸Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. ¹⁹С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. ²⁰И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. ²¹И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече. ²²И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - ²³затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. ²⁴Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.

Chapter 4

¹И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С &lt;помощта&gt; на Господа придобих човек. ²Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец. ³И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. ⁴Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; ⁵а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. ⁶И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? ⁷Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. ⁸А Каин каза &lt;това&gt; на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби. ⁹И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? ¹⁰И рече &lt;Бог&gt;: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. ¹¹И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. ¹²Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. ¹³А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. ¹⁴Ето, гониш ме днес от лицето на &lt;тая&gt; земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. ¹⁵А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. ¹⁶Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. ¹⁷И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. ¹⁸И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха. ¹⁹И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. ²⁰Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и &lt;имат&gt; добитък. ²¹Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. ²²Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв &lt;вид&gt; медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. ²³И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. ²⁴Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха &lt;ще се отмъсти&gt; седемдесет и седмократно. ²⁵И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото &lt;тя думаше&gt;, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. ²⁶Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.

Chapter 5

¹Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; ²създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени. ³Адам живя сто и тридесет години, и роди &lt;син&gt; по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. ⁴А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. ⁵И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря. ⁶Сит живя сто и пет години и роди Еноса. ⁷А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. ⁸И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря. ⁹Енос живя деветдесет години и роди Кенана. ¹⁰А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. ¹¹И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря. ¹²Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. ¹³А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁴И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря. ¹⁵Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. ¹⁶А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁷И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря. ¹⁸Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. ¹⁹А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. ²⁰И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря. ²¹Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. ²²А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. ²³И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. ²⁴И Енох ходи по Бога и не се намираше &lt;вече&gt;, защото Бог го взе. ²⁵Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. ²⁶А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. ²⁷И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря. ²⁸Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; ²⁹и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши &lt;в умората ни&gt; от работата ни и от труда на ръцете ни, &lt;който ни иде&gt; от земята, която Господ прокле. ³⁰А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. ³¹И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря. ³²А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.

Chapter 6

¹Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, ²Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. ³И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. ⁴В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. ⁵И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, ⁶разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. ⁷И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. ⁸А Ной придоби Господното благоволение. ⁹Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога. ¹⁰И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета. ¹¹И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие. ¹²И Бог видя земята; и, ето, &lt;тя&gt; бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята. ¹³И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. ¹⁴Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. ¹⁵Направи го така: дължината на ковчега &lt;да бъде&gt; триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. ¹⁶Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж. ¹⁷И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. ¹⁸Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. ¹⁹И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. ²⁰От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. ²¹А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях. ²²И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.

Chapter 7

¹Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. ²Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; ³също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш &lt;от тях&gt; разплод по лицето на цялата земя. ⁴Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил. ⁵И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ. ⁶А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата. ⁷И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него. ⁸От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята, ⁹влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя. ¹⁰И след седмия ден водите на потопа заляха земята. ¹¹В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. ¹²И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. ¹³В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи - ¹⁴те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид. ¹⁵Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя. ¹⁶И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. ¹⁷Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. ¹⁸Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. ¹⁹Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. ²⁰Петнадесет лакти по-горе &lt;от тях&gt; се издигнаха водите, та планините се покриха. ²¹И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. ²²От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. ²³Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. ²⁴А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.

Chapter 8

¹Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. ²Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. ³Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. ⁴А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. ⁵Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. ⁶После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; ⁷и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. ⁸Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. ⁹Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе &lt;още&gt; по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. ¹⁰А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. ¹¹И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, &lt;имаше&gt; в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. ¹²След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. ¹³В шестстотин и първата година &lt;на Ноевия живот&gt;, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. ¹⁴А на двадесет и седмия ден от втория месец земята &lt;съвършено&gt; изсъхна. ¹⁵Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: ¹⁶Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. ¹⁷Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. ¹⁸Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; ¹⁹излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. ²⁰И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; ²¹и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. ²²Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.

Chapter 9

¹В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. ²Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. ³Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както &lt;дадох&gt; зелената трева. ⁴Месо обаче с живота му, &lt;то ест&gt;, с кръвта му, да не ядете. ⁵А вашата кръв, &lt;кръвта&gt; на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. ⁶Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. ⁷А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея. ⁸После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: ⁹Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; ¹⁰и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. ¹¹Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. ¹²Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: ¹³поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. ¹⁴Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; ¹⁵и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. ¹⁶Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. ¹⁷Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята. ¹⁸А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. ¹⁹Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. ²⁰В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. ²¹И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. ²²И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. ²³А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. ²⁴Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - ²⁵Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. ²⁶Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. ²⁷Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга. ²⁸И след потопа Ной живя триста и петдесет години. ²⁹И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.

Chapter 10

¹Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. ²Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. ³А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. ⁴А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. ⁵От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. ⁶Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. ⁷А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. ⁸Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. ⁹Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. ¹⁰Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. ¹¹От тая земя излезе &lt;и отиде&gt; в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах ¹²и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). ¹³А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, ¹⁴Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим. ¹⁵А Ханаан роди: първородния си &lt;син&gt; Сидон, &lt;после&gt; Хет, ¹⁶евусейците, аморейците, гергесейците, ¹⁷евейците, арукейците, асенейците, ¹⁸арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. ¹⁹Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. ²⁰Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си. ²¹Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. ²²Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. ²³А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. ²⁴И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. ²⁵И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. ²⁶Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. ²⁷Адорама, Узала, Дикла, ²⁸Овала, Авимаила, Шева, ²⁹Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. ³⁰Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. ³¹Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. ³²Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.

Chapter 11

¹А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. ²И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. ³И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. ⁴И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх &lt;да стига&gt; до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. ⁵А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. ⁶И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. ⁷Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. ⁸Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. ⁹За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. ¹⁰Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; ¹¹а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. ¹²Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; ¹³а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. ¹⁴Сала живя тридесет години и роди Евера; ¹⁵а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. ¹⁶Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; ¹⁷а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. ¹⁸Фалек живя тридесет години и роди Рагава; ¹⁹а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. ²⁰Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; ²¹а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. ²²Серух живя тридесет години и роди Нахора; ²³а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. ²⁴Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; ²⁵а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. ²⁶Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана. ²⁷Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. ²⁸И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. ²⁹И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който &lt;освен че&gt; беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. ³⁰А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо. ³¹И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха. ³²И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.

Chapter 12

¹Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. ²Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. ³Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. ⁴И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. ⁵Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. ⁶И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците &lt;живееха&gt; в земята. ⁷И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви. ⁸От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име. ⁹После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг. ¹⁰А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в &lt;Ханаанската&gt; земя. ¹¹И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед. ¹²Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. ¹³Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята &lt;дума&gt;. ¹⁴И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. ¹⁵Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона. ¹⁶И заради нея той стори добро на Аврама, който &lt;достигна&gt; да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. ¹⁷Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя. ¹⁸Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? ¹⁹Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди. ²⁰И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.

Chapter 13

¹Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, &lt;та замина&gt; към южната страна. ²Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато. ³И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай, ⁴до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име. ⁵Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри. ⁶И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно, ⁷появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя). ⁸Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. ⁹Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако &lt;идеш&gt; наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти &lt;идеш&gt; надясно, аз ще ида наляво. ¹⁰Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан &lt;и видя&gt;, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. ¹¹За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг. ¹²Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на &lt;Иорданската&gt; равнина, и преместваше шатрите си &lt;докато стигна&gt; до Содом. ¹³А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа. ¹⁴И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; ¹⁵защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. ¹⁶И ще направя потомството ти &lt;многочислено&gt; като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. ¹⁷Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам. ¹⁸Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.

Chapter 14

¹В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал, ²тия &lt;царе&gt; отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор). ³Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е &lt;сега&gt; Соленото Море). ⁴Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха. ⁵В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим ⁶и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята. ⁷А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар. ⁸Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина: ⁹против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. &lt;Имаше&gt; четирима царе против петимата. ¹⁰А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото. ¹¹И &lt;победителите&gt; задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха. ¹²Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха. ¹³А един от избавилите се дойде и извести &lt;това&gt; на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници. ¹⁴А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони &lt;неприятелите&gt; до Дан. ¹⁵И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск. ¹⁶И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете. ¹⁷И като се върна &lt;Аврам&gt; от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). ¹⁸Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино ¹⁹та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; ²⁰благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И &lt;Аврам&gt; му даде десетък от всичко. ²¹А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. ²²Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, ²³и &lt;се заклех&gt;, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. ²⁴&lt;Приемам&gt; само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.

Chapter 15

¹След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. ²А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? ³Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. ⁴Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. ⁵Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. ⁶И &lt;Аврам&gt; повярва в Господа; и Той му го вмени за правда. ⁷После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. ⁸А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя? ⁹&lt;Господ&gt; му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. ¹⁰И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. ¹¹И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди. ¹²А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе. ¹³Тогава &lt;Господ&gt; каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. ¹⁴Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. ¹⁵А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. ¹⁶А в четвъртия род &lt;потомците ти&gt; ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си. ¹⁷А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. ¹⁸И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, ¹⁹&lt;земята на&gt; кенейците, кенезейците, кадмонейците, ²⁰хетейците, ферезейците, рафаимите, ²¹аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.

Chapter 16

¹А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. ²Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя. ³И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. ⁴И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й. ⁵Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе. ⁶А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й. ⁷Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; ⁸и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя. ⁹А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}. ¹⁰Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради &lt;своето&gt; множество. ¹¹После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти. ¹²Той ще бъде между човеците, като див осел; &lt;ще дига&gt; ръката си против всекиго и всеки &lt;ще дига&gt; ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя. ¹³Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда? ¹⁴Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад. ¹⁵И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. ¹⁶А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.

Chapter 17

¹Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. ²И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. ³Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки: ⁴Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи. ⁵Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи. ⁶Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. ⁷И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. ⁸На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. ⁹Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. ¹⁰Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. ¹¹Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. ¹²Всяко мъжко &lt;дете&gt; между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец. ¹³Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет. ¹⁴А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, &lt;защото&gt; е нарушил завета Ми. ¹⁵После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й. ¹⁶Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане &lt;майка&gt; на народи; царе на племена ще произлязат от нея. ¹⁷Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? ¹⁸И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе. ¹⁹Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, &lt;който ще бъде и&gt; за потомството му след него. ²⁰И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. ²¹Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време. ²²А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него. ²³В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза. ²⁴Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му; ²⁵а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. ²⁶В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил. ²⁷И всичките мъже от дома му &lt;както&gt; родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.

Chapter 18

¹След това Господ се яви на &lt;Авраама&gt; при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата &lt;си&gt; в горещината на деня. ²Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: ³Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. ⁴Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. ⁵И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал. ⁶Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. ⁷А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. ⁸После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. ⁹Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е. ¹⁰И рече &lt;Господ&gt;: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. ¹¹А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. ¹²И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? ¹³А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? ¹⁴Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син. ¹⁵Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не &lt;е тъй&gt;; ти се засмя. ¹⁶Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. ¹⁷И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, ¹⁸тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? ¹⁹Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. ²⁰И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, ²¹ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. ²²Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. ²³И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? ²⁴Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? ²⁵Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? ²⁶И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях. ²⁷А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; ²⁸може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. ²⁹А &lt;Авраам&gt; пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. ³⁰А &lt;Авраам&gt; рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. ³¹А &lt;Авраам&gt; рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя &lt;града&gt;. ³²Тогава &lt;Авраам&gt; рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. ³³А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.

Chapter 19

¹Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: ²Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. ³Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. ⁴А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата ⁵и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. ⁶А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: ⁷Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. ⁸Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. ⁹Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. ¹⁰Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. ¹¹Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата. ¹²Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; ¹³защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. ¹⁴И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. ¹⁵Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. ¹⁶Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали. ¹⁷И като го изведоха вън, рече &lt;единият на Лота&gt;: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш &lt;някъде&gt; в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. ¹⁸А Лот им рече: Ах, Господи, не така! ¹⁹Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш &lt;още&gt; по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. ²⁰Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък &lt;град?&gt;) и така животът ми ще се опази. ²¹Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. ²²Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}. ²³Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. ²⁴Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. ²⁵Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. ²⁶Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол. ²⁷Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; ²⁸и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. ²⁹И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот. ³⁰А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. ³¹Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. ³²Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. ³³И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. ³⁴На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. ³⁵И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. ³⁶Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. ³⁷И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. ³⁸Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.

Chapter 20

¹От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар. ²И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара. ³Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. ⁴(А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? ⁵Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. ⁶Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. ⁷Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои. ⁸На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много. ⁹Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят. ¹⁰Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо? ¹¹И рече Авраам: &lt;Сторих го&gt; понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми. ¹²А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. ¹³И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е. ¹⁴Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. ¹⁵И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. ¹⁶А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. ¹⁷И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. ¹⁸Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.

Chapter 21

¹И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. ²Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. ³И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}. ⁴И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал. ⁵А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. ⁶И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. ⁷Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му. ⁸А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. ⁹А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; ¹⁰затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. ¹¹Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му &lt;Исмаил&gt;. ¹²Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. ¹³Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. ¹⁴Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; &lt;даде&gt; й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. ¹⁵Но изчерпи се водата в меха; и &lt;майка му&gt; хвърли детето под един храст ¹⁶и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. ¹⁷И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. ¹⁸Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. ¹⁹Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. ²⁰Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. ²¹Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. ²²По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. ²³Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. ²⁴И рече Авраам: Заклевам се. ²⁵Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. ²⁶Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес. ²⁷Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор &lt;помежду си&gt;. ²⁸А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. ²⁹И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? ³⁰А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. ³¹Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата. ³²Така те сключиха договор във Вирсавее: и &lt;след това&gt; станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. ³³И &lt;Авраам&gt; посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. ³⁴И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.

Chapter 22

¹След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. ²И рече &lt;Бог:&gt; Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. ³На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. ⁴На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. ⁵Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. ⁶И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. ⁷Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече &lt;Исаак&gt;: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? ⁸И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. ⁹А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. ¹⁰И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. ¹¹Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. ¹²И &lt;ангелът&gt; рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. ¹³Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. ¹⁴И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. ¹⁵Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: ¹⁶В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, ¹⁷ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; ¹⁸в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. ¹⁹И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. ²⁰А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: ²¹първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. ²²Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. ²³А Ватуил роди Ревека. Тия осем &lt;сина&gt; роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. ²⁴Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.

Chapter 23

¹Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот. ²И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. ³И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки: ⁴Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, &lt;което да е мое&gt;, за да погреба покойницата си пред очите си. ⁵А хетейците в отговор на Авраама му казаха: ⁶Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си. ⁷Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки: ⁸Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон, ⁹за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница. ¹⁰А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки: ¹¹Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си. ¹²Тогава Авраам се поклони пред людете на земята ¹³и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там. ¹⁴А в отговор Ефрон каза на Авраама: ¹⁵Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си. ¹⁶И Авраам прие &lt;казаното от&gt; Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. ¹⁷И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива, ¹⁸станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град. ¹⁹След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя. ²⁰Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.

Chapter 24

¹А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, ²рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; ³и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; ⁴но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и &lt;от там&gt; да вземеш жена за сина ми Исаака. ⁵А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? ⁶Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. ⁷Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. ⁸Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. ⁹Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. ¹⁰И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. ¹¹И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. ¹²Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. ¹³Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. ¹⁴Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. ¹⁵Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. ¹⁶Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. ¹⁷А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. ¹⁸А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. ¹⁹И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. ²⁰И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. ²¹А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. ²²Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: ²³Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? ²⁴А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. ²⁵Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. ²⁶Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. ²⁷И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. ²⁸А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. ²⁹И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. ³⁰Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. ³¹И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. ³²И тъй, човекът влезе в къщи; а &lt;Лаван&gt; разтовари камилите &lt;му&gt; и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. ³³И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А &lt;Лаван&gt; рече: Казвай. ³⁴Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. ³⁵Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. ³⁶И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. ³⁷И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. ³⁸Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и &lt;от там&gt; да вземеш жена за сина ми. ³⁹И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. ⁴⁰Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. ⁴¹&lt;Само&gt; тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. ⁴²И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, ⁴³ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, ⁴⁴и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. ⁴⁵Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. ⁴⁶И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. ⁴⁷Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: &lt;Аз съм&gt; дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. ⁴⁸И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. ⁴⁹Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, &lt;пак&gt; ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. ⁵⁰А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. ⁵¹Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. ⁵²Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. ⁵³И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. ⁵⁴Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, &lt;слугата&gt; рече: Изпратете ме при господаря ми. ⁵⁵А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. ⁵⁶Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. ⁵⁷А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. ⁵⁸И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. ⁵⁹И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. ⁶⁰И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. ⁶¹И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. ⁶²А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. ⁶³И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. ⁶⁴Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. ⁶⁵Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. ⁶⁶И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. ⁶⁷Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след &lt;смъртта&gt; на майка си.

Chapter 25

¹А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. ²Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха. ³И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим. ⁴А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура. ⁵Но Авраам даде целия си имот на Исаака. ⁶А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака. ⁷И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. ⁸И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит &lt;от дни&gt;; и прибра се при людете си. ⁹А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий, ¹⁰нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, &lt;също&gt; и жена му Сара. ¹¹А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои. ¹²Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама; ¹³и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам, ¹⁴Масма, Дума, Маса, ¹⁵Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа. ¹⁶Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им. ¹⁷И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си. ¹⁸А &lt;потомците му&gt; се населиха &lt;в земите&gt; от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; &lt;Исмаил&gt; се засели независим от всичките си братя. ¹⁹Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака, ²⁰а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана. ²¹И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. ²²А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. ²³А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия. ²⁴И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й. ²⁵Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}. ²⁶После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, &lt;или&gt; който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди. ²⁷И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. ²⁸И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. ²⁹&lt;Един ден&gt; Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; ³⁰И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено &lt;вариво&gt;, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}. ³¹И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. ³²А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? ³³И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. ³⁴Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.

Chapter 26

¹И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, ²защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; ³остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; ⁴и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; ⁵понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. ⁶Затова Исаак се настани в Герар. ⁷И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, &lt;като си думаше&gt;: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. ⁸А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. ⁹Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. ¹⁰И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. ¹¹Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви. ¹²И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. ¹³Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик. ¹⁴Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха; ¹⁵и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. ¹⁶И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. ¹⁷Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. ¹⁸А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. ¹⁹И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. ²⁰Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова &lt;Исаак&gt; нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него. ²¹После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}. ²²Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. ²³От там отиде във Вирсавее. ²⁴И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. ²⁵И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. ²⁶Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола. ²⁷И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? ²⁸А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, ²⁹че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега &lt;виждаме, че&gt; ти си благословеният от Господа. ³⁰Тогава &lt;Исаак&gt; им даде угощение и те ядоха и пиха. ³¹На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. ³²И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. ³³И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. ³⁴А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. ³⁵Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.

Chapter 27

¹Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. ²Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; ³вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, ⁴та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. ⁵А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. ⁶Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: ⁷Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. ⁸Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. ⁹Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; ¹⁰и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. ¹¹Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. ¹²Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. ¹³А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. ¹⁴И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. ¹⁵После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. ¹⁶И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. ¹⁷Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. ¹⁸И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? ¹⁹И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. ²⁰Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. ²¹Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. ²²И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. ²³И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. ²⁴И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. ²⁵Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. ²⁶А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. ²⁷И той се приближи та го целуна; и &lt;Исаак&gt; помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. ²⁸Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. ²⁹Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя. ³⁰Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. ³¹Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. ³²А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. ³³Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. ³⁴Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. ³⁵А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. ³⁶И рече &lt;Исав&gt;: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? ³⁷А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? ³⁸И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. ³⁹Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; ⁴⁰С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си. ⁴¹И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. ⁴²И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. ⁴³Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, ⁴⁴и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - ⁴⁵доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? ⁴⁶И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?

Chapter 28

¹Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. ²Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. ³И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; ⁴и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. ⁵Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. ⁶А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; ⁷и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; ⁸и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, ⁹то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. ¹⁰Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. ¹¹И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. ¹²И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. ¹³И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. ¹⁴Твоето потомство ще бъде &lt;многочислено&gt;, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. ¹⁵Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. ¹⁶А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. ¹⁷И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. ¹⁸На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. ¹⁹И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз. ²⁰Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, ²¹така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, ²²и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.

Chapter 29

¹Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. ²И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. ³И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. ⁴И Яков каза на &lt;овчарите&gt;: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. ⁵И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. ⁶И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. ⁷А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. ⁸А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. ⁹Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. ¹⁰А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. ¹¹И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. ¹²И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. ¹³А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава &lt;Яков&gt; разказа на Лавана всичко. ¹⁴И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И &lt;Яков&gt; живя при него един месец. ¹⁵След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. ¹⁶А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, ¹⁷на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. ¹⁸И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. ¹⁹И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. ²⁰И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. ²¹След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. ²²И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. ²³А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. ²⁴И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. ²⁵Но на утринта, ето че беше Лия. И &lt;Яков&gt; рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? ²⁶А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. ²⁷Свърши &lt;сватбарската&gt; седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. ²⁸И Яков стори така; свърши седмицата с &lt;Лия и тогава Лаван&gt; му даде дъщеря си Рахил за жена. ²⁹И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. ³⁰И &lt;Яков&gt; влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на &lt;Лавана&gt; още седем години. ³¹А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. ³²И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. ³³И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. ³⁴Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. ³⁵И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.

Chapter 30

¹А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. ²А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? ³А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. ⁴И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. ⁵И Вала зачна и роди син на Якова. ⁶Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. ⁷И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. ⁸Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. ⁹Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. ¹⁰И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. ¹¹И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. ¹²И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. ¹³Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. ¹⁴И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. ¹⁵А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. ¹⁶И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. ¹⁷И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. ¹⁸Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. ¹⁹И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. ²⁰И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. ²¹И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. ²²След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. ²³Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. ²⁴И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. ²⁵А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. ²⁶Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. ²⁷А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, &lt;остани; защото&gt; разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. ²⁸Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. ²⁹А &lt;Яков&gt; му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. ³⁰Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? ³¹А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; ³²ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и &lt;всяка&gt; пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. ³³И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, &lt;ако се намери&gt; у мене, ще се счита за крадена. ³⁴И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. ³⁵И тъй в същия ден &lt;Лаван&gt; отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на &lt;Якововите&gt; синове, ³⁶и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. ³⁷Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. ³⁸Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, ³⁹то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. ⁴⁰И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. ⁴¹И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. ⁴²А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. ⁴³Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.

Chapter 31

¹А &lt;Яков&gt; чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. ²И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. ³А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. ⁴Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; ⁵и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. ⁶А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. ⁷Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. ⁸Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. ⁹Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. ¹⁰И &lt;едно&gt; време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. ¹¹И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. ¹²И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. ¹³Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. ¹⁴Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? ¹⁵Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? ¹⁶Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. ¹⁷Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. ¹⁸И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. ¹⁹А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. ²⁰И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. ²¹Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. ²²А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. ²³Тогава &lt;Лаван&gt;, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. ²⁴Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. ²⁵И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. ²⁶И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? ²⁷Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, ²⁸нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. ²⁹Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. ³⁰И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; &lt;обаче&gt;, защо си откраднал боговете ми? ³¹А Яков в отговор каза на Лавана: &lt;Побягнах&gt; понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. ³²У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). ³³И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери &lt;боговете&gt;. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. ³⁴А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. ³⁵И &lt;Рахил&gt; рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. ³⁶Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? ³⁷Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. ³⁸Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. ³⁹Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше &lt;откраднатото&gt;, било че се открадне деня или нощя. ⁴⁰Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. ⁴¹Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. ⁴²Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. ⁴³А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? ⁴⁴Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. ⁴⁵Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. ⁴⁶Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. ⁴⁷Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. ⁴⁸И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад ⁴⁹и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. ⁵⁰Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас &lt;за свидетел&gt;; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. ⁵¹Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, ⁵²тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. ⁵³Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. ⁵⁴Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. ⁵⁵И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.

Chapter 32

¹Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. ²А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}. ³И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; ⁴и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; ⁵придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. ⁶А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. ⁷А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: ⁸Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. ⁹Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, ¹⁰не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото &lt;едвам&gt; с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. ¹¹Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. ¹²А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството &lt;си&gt; не може да се изброи. ¹³Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: ¹⁴двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, ¹⁵тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, ¹⁶и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. ¹⁷На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? ¹⁸Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. ¹⁹Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; ²⁰и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме &lt;благосклонно&gt;. ²¹И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. ²²А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. ²³Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. ²⁴А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, ²⁵който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. ²⁶Тогава &lt;човекът&gt; рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А &lt;Яков&gt; каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. ²⁷А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. ²⁸А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. ²⁹А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. ³⁰И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, &lt;си казваше:&gt; Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. ³¹Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. ³²Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото &lt;човекът&gt; се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.

Chapter 33

¹След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. ²Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. ³А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. ⁴И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха. ⁵И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: &lt;Те са&gt; децата, които Бог подари на слугата ти. ⁶Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. ⁷Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. ⁸Тогава рече &lt;Исав&gt;: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. ⁹А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. ¹⁰Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. ¹¹Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. ¹²Тогава рече &lt;Исав&gt;: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. ¹³Но &lt;Яков&gt; му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. ¹⁴Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. ¹⁵А Исав рече: &lt;Поне&gt; да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? &lt;Стига&gt; да придобия благоволението на господаря си. ¹⁶И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. ¹⁷А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, &lt;или&gt; кошари.}. ¹⁸И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. ¹⁹И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. ²⁰Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.

Chapter 34

¹А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на &lt;онази&gt; земя. ²А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. ³И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. ⁴И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. ⁵А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. ⁶Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. ⁷А като чуха за &lt;станалото&gt;, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. ⁸И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. ⁹И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. ¹⁰Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. ¹¹Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: &lt;Само&gt; да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. ¹²Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. ¹³А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: ¹⁴Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. ¹⁵Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, ¹⁶тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. ¹⁷Но ако не приемете &lt;условието ни&gt; да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. ¹⁸И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. ¹⁹Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. ²⁰Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: ²¹Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. ²²Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. ²³Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. ²⁴Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му. ²⁵А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. ²⁶Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. ²⁷Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. ²⁸Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; ²⁹и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. ³⁰Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. ³¹А те казаха: &lt;Трябваше ли&gt; той да постъпи със сестра ни, като с блудница?

Chapter 35

¹След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. ²Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; ³и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. ⁴И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. ⁵След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. ⁶И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. ⁷И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. ⁸По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}. ⁹И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. ¹⁰Каза му Бог: Името ти &lt;наистина&gt; е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. ¹¹Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; ¹²и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. ¹³Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. ¹⁴И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. ¹⁵И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. ¹⁶След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. ¹⁷А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. ¹⁸А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. ¹⁹Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). ²⁰И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. ²¹Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. ²²И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: ²³синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; ²⁴синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; ²⁵а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; ²⁶и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. ²⁷После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. ²⁸И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. ²⁹И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.

Chapter 36

¹Ето потомството на Исава, който е Едом. ²Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон; ³и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота. ⁴Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила. ⁵А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя. ⁶А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова. ⁷Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им. ⁸И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом. ⁹Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна; ¹⁰ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. ¹¹А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез. ¹²А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада. ¹³И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. ¹⁴И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея. ¹⁵Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез. ¹⁶Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада. ¹⁷И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. ¹⁸И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена. ¹⁹Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им. ²⁰Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана, ²¹Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя. ²²А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна. ²³А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам. ²⁴И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона. ²⁵И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря. ²⁶И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан. ²⁷Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан. ²⁸Ето синовете на Дисана: Уз и Аран. ²⁹Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана. ³⁰Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя. ³¹Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните. ³²Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава. ³³Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора. ³⁴Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците. ³⁵Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит. ³⁶Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека. ³⁷Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}. ³⁸Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора. ³⁹Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука. ⁴⁰Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет, ⁴¹главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон, ⁴²главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар, ⁴³главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.

Chapter 37

¹А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец. ²Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. ³А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. ⁴Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно. ⁵А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. ⁶Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: ⁷Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. ⁸А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му. ⁹А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. ¹⁰Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? ¹¹И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи. ¹²А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, ¹³Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. ¹⁴И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем. ¹⁵И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? ¹⁶А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат &lt;стадото&gt;. ¹⁷И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. ¹⁸А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. ¹⁹Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. ²⁰Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. ²¹Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. ²²Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; &lt;каза така&gt;, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. ²³И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. ²⁴Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. ²⁵После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. ²⁶Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? ²⁷Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. ²⁸И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет. ²⁹А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. ³⁰И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? ³¹Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, ³²изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. ³³И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. ³⁴И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. ³⁵И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. ³⁶А мадиамците продадоха &lt;Иосифа&gt; в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.

Chapter 38

¹По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. ²И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. ³И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. ⁴И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. ⁵Пак роди и друг син и го наименува Шела. А &lt;Юда&gt; беше в Ахдив, когато тя го роди. ⁶След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. ⁷А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. ⁸Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. ⁹Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше &lt;семето си&gt; на земята, за да не въздигне потомство на брата си. ¹⁰А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. ¹¹Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, &lt;като&gt; вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. ¹²След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. ¹³И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. ¹⁴Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. ¹⁵А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. ¹⁶Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? ¹⁷А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? ¹⁸Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. ¹⁹После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. ²⁰А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. ²¹Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. ²²И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. ²³И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. ²⁴Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. ²⁵А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. ²⁶И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. ²⁷И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. ²⁸И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. ²⁹А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}. ³⁰После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.

Chapter 39

¹А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. ²И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. ³И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, ⁴Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. ⁵И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. ⁶А &lt;Петефрий&gt; остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив. ⁷И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. ⁸Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; ⁹в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? ¹⁰И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. ¹¹А един ден, като влезе &lt;Иосиф&gt; в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, ¹²тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. ¹³А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, ¹⁴тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. ¹⁵А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. ¹⁶И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. ¹⁷И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; ¹⁸но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. ¹⁹Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. ²⁰И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. ²¹Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. ²²Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. ²³Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на &lt;Иосифа&gt;; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.

Chapter 40

¹След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар. ²Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите - ³тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен. ⁴А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата. ⁵И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки &lt;видя&gt; съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. ⁶И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени, ⁷попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес? ⁸А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля. ⁹Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене; ¹⁰и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. ¹¹А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка. ¹²И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни. ¹³След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец. ¹⁴Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом. ¹⁵Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма. ¹⁶Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: ¹⁷в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. ¹⁸А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни. ¹⁹След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе. ²⁰След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си: ²¹Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; ²²а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал &lt;сънищата&gt; им. ²³А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.

Chapter 41

¹Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}. ²И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. ³А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при &lt;първите&gt; крави на речния бряг. ⁴И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. ⁵А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. ⁶А, ето, след тях израснаха &lt;други&gt; седем класа тънки и прегорели от източния вятър. ⁷И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. ⁸На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона. ⁹Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. ¹⁰Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. ¹¹И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. ¹²А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки &lt;от нас&gt;, според съновидението му, даде значението. ¹³И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. ¹⁴Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона. ¹⁵И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. ¹⁶А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир. ¹⁷Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}. ¹⁸И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. ¹⁹И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. ²⁰И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; ²¹но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. ²²После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. ²³И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; ²⁴тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах &lt;съновидението&gt; на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. ²⁵Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. ²⁶Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. ²⁷А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. ²⁸Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. ²⁹Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. ³⁰А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. ³¹Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. ³²А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, &lt;означава&gt;, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. ³³Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя. ³⁴Нека стори Фараон &lt;това&gt; и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от&lt; произведенията&gt; на Египетската земя. ³⁵Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. ³⁶И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. ³⁷Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги. ³⁸И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? ³⁹Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. ⁴⁰Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. ⁴¹Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. ⁴²Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. ⁴³После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. ⁴⁴При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. ⁴⁵И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. ⁴⁶Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя. ⁴⁷И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. ⁴⁸И &lt;Иосиф&gt; събра всичката храна от тия седем години, които бяха &lt;настанали&gt; в Египетската земя, и тури храната в градовете; във &lt;всеки&gt; град прибра храната от околните му ниви. ⁴⁹Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. ⁵⁰А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. ⁵¹И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото &lt;си думаше:&gt; Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. ⁵²А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото &lt;си думаше&gt;: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. ⁵³А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха &lt;настанали&gt; в Египетската земя ⁵⁴настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. ⁵⁵Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. ⁵⁶(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. ⁵⁷И &lt;от&gt; всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.

Chapter 42

¹А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? ²Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. ³Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет. ⁴А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие. ⁵И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя. ⁶А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята. ⁷А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. ⁸(&lt;А при все, че&gt; Иосиф позна братята си, те не го познаха). ⁹Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя. ¹⁰А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. ¹¹Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони. ¹²Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята. ¹³А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма. ¹⁴И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. ¹⁵Ето как ще бъдете опитани: &lt;В името&gt; на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука. ¹⁶Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, &lt;в името&gt; на Фараона, наистина вие сте шпиони. ¹⁷И ги постави под стража за три дена. ¹⁸А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: ¹⁹Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.}, ²⁰па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така. ²¹И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие. ²²А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква. ²³А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. ²⁴И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им. ²⁵Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. ²⁶А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там. ²⁷Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. ²⁸И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? ²⁹И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. ³⁰Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци &lt;дошли&gt; да съгледат страната. ³¹Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони; ³²дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. ³³И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете &lt;жито&gt; за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете, ³⁴па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. ³⁵А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си. ³⁶Тогава баща им Яков каза: Вие ме &lt;оставихте&gt; без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това! ³⁷А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. ³⁸А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.

Chapter 43

¹А гладът ставаше голям по земята. ²И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна. ³А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. ⁴Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; ⁵но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. ⁶А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат? ⁷А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли &lt;и друг&gt; брат? И ние му отговорихме според тия &lt;негови&gt; думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си. ⁸Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни. ⁹Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги. ¹⁰Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път. ¹¹Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на &lt;нашата&gt; земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека; ¹²вземете двойно &lt;повече&gt; пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка. ¹³Вземете и брата си та станете и идете при човека. ¹⁴А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да &lt;остана&gt; без чада, нека остана без чада. ¹⁵Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно &lt;повече&gt; пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа. ¹⁶А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома &lt;ми&gt; и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне. ¹⁷И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом. ¹⁸А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. ¹⁹Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: ²⁰Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; ²¹а &lt;на връщане&gt;, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си. ²²Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни. ²³А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона. ²⁴И &lt;домакинът&gt; въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им. ²⁵А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб. ²⁶И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. ²⁷И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? ²⁸А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха. ²⁹И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое. ³⁰И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. ³¹После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб. ³²И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. ³³И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си. ³⁴И &lt;Иосиф&gt; им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.

Chapter 44

¹После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.} ²и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф. ³На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им. ⁴А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? ⁵Не е ли тая &lt;чашата&gt; с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това. ⁶И &lt;човекът&gt;, като ги настигна, каза им тия думи. ⁷А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. ⁸Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? ⁹Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. ¹⁰А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. ¹¹Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си. ¹²И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. ¹³Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града. ¹⁴И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята. ¹⁵И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}? ¹⁶Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата. ¹⁷Но &lt;Иосиф&gt; рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. ¹⁸Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон. ¹⁹Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? ²⁰И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича. ²¹И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. ²²И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. ²³А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. ²⁴И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. ²⁵А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, ²⁶ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. ²⁷И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина: ²⁸Единият излезе от мене и си рекох: Навярно &lt;звяр&gt; го е разкъсал; и до сега не съм го видял; ²⁹и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. ³⁰И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, ³¹като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. ³²Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си. ³³Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. ³⁴Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.

Chapter 45

¹Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. ²И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. ³И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. ⁴Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет. ⁵Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. ⁶Защото &lt;вече&gt; две години гладът &lt;върлува&gt; в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. ⁷Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. ⁸И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. ⁹Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. ¹⁰Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш. ¹¹Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш. ¹²И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят. ¹³И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука. ¹⁴Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат. ¹⁵И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него. ¹⁶И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му. ¹⁷И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. ¹⁸И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. ¹⁹А на тебе заповядвам &lt;да им речеш&gt;: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате. ²⁰При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. ²¹И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. ²²На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени. ²³И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. ²⁴Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя. ²⁵И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова. ²⁶И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. ²⁷Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи. ²⁸И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Chapter 46

¹И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака. ²И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. ³И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. ⁴Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти. ⁵Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят; ⁶събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; ⁷той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство. ⁸А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова; ⁹а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; ¹⁰Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка; ¹¹Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий; ¹²Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул; ¹³Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон. ¹⁴Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. ¹⁵Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души. ¹⁶А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий; ¹⁷Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел. ¹⁸Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души. ¹⁹А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин; ²⁰И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер; ²¹Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. ²²Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души. ²³А Данови синове: Усим; ²⁴Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим. ²⁵Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души. ²⁶Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; ²⁷и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души. ²⁸И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя. ²⁹Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му. ³⁰И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив. ³¹А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; ³²а тия човеци, понеже са овчари, и &lt;се занимават&gt; със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат. ³³И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? ³⁴Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. &lt;Кажете това&gt;, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.

Chapter 47

¹И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. ²И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. ³И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. ⁴Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. ⁵И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; ⁶Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. ⁷След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. ⁸И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти? ⁹И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. ¹⁰И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие. ¹¹Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. ¹²И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според &lt;големината&gt; на челядите им. ¹³А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. ¹⁴И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. ¹⁵И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите &lt;ни&gt;? ¹⁶А Иосиф рече: Ако парите &lt;ви&gt; са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам &lt;хляб&gt; срещу добитъка ви. ¹⁷И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. ¹⁸И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. ¹⁹Защо да измрем пред очите ти и земята ни &lt;да запустее&gt;? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни &lt;за него ще ражда&gt;. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. ²⁰И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. ²¹И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. ²²Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха &lt;определен&gt; от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. ²³Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. ²⁴Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. ²⁵И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. ²⁶И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, &lt;както&gt; е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова. ²⁷И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. ²⁸И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. ²⁹А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и &lt;закълни ми се, че ще&gt; ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, ³⁰но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. ³¹И рече &lt;Яков&gt;: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.

Chapter 48

¹След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, &lt;да отидат при него&gt;. ²И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. ³И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: ⁴Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи &lt;от теб&gt;; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание. ⁵И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. ⁶А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с &lt;името на тия&gt; свои братя. ⁷А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем). ⁸И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? ⁹А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. ¹⁰А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, &lt;Иосиф&gt; ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. ¹¹И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. ¹²И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. ¹³После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. ¹⁴А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). ¹⁵И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; ¹⁶ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. ¹⁷Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. ¹⁸И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. ¹⁹Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. ²⁰И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. ²¹След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. ²²Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който &lt;дял&gt; взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

Chapter 49

¹Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - ²Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си. ³Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. ⁴Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил! ⁵Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. ⁶В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. ⁷Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля. ⁸Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. ⁹Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? ¹⁰Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. ¹¹Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. ¹²Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко. ¹³Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон. ¹⁴Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; ¹⁵И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен. ¹⁶Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. ¹⁷Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. ¹⁸Твоето спасение чаках, Господи. ¹⁹Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им. ²⁰Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши. ²¹Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи. ²²Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. ²³Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; ²⁴Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - ²⁵Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. ²⁶Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си. ²⁷Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист. ²⁸Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, &lt;което му се падаше&gt;. ²⁹Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. ³⁰В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която &lt;пещера&gt; Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. ³¹Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. ³²Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. ³³А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.

Chapter 50

¹Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува. ²И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля, ³като &lt;работиха&gt; над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена. ⁴И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете: ⁵Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. ⁶А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. ⁷И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, ⁸също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. ⁹Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие. ¹⁰И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и &lt;Иосиф&gt; направи за баща си седмодневна жалейка. ¹¹А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, &lt;мястото&gt;, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}. ¹²Тогава синовете на &lt;Израиля&gt; му сториха, според както им беше заповядал; ¹³защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която &lt;пещера&gt; Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон. ¹⁴И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. ¹⁵А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. ¹⁶Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: ¹⁷Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. ¹⁸После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. ¹⁹А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? ²⁰Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес. ²¹Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно. ²²Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години; ²³и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене. ²⁴След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. ²⁵И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: &lt;Понеже&gt; Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. ²⁶И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.

Exodus

Chapter 1

¹Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: ²Рувим, Симеон, Левий и Юда, ³Исахар, Завулон и Вениамин, ⁴Дан и Нефталим, Гад и Асир. ⁵Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. ⁶И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. ⁷А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и&lt; толкова&gt; много се засилиха, &lt;щото&gt; земята се изпълни от тях. ⁸Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. ⁹И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; ¹⁰елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. ¹¹Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. ¹²Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че &lt;египтяните&gt; се отвращаваха от израилтяните. ¹³Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; ¹⁴огорчаваха живота им с тежка работа, &lt;да правят&gt; кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки. ¹⁵При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: ¹⁶Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата &lt;за раждане.&gt;}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. ¹⁷Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. ¹⁸Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? ¹⁹И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. ²⁰Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. ²¹И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. ²²Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди &lt;на евреите&gt;, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.

Chapter 2

¹В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. ²И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. ³Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. ⁴А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. ⁵И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. ⁶Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. ⁷Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? ⁸И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. ⁹И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. ¹⁰А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. ¹¹А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; ¹²и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. ¹³Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? ¹⁴А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. ¹⁵А като чу това Фараон, търсеше &lt;случай&gt; да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. ¹⁶А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци. ¹⁷Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им. ¹⁸И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро? ¹⁹А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците. ²⁰И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб. ²¹И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. ²²И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя. ²³Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. ²⁴Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова. ²⁵И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра &lt;положението им&gt;.

Chapter 3

¹А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив. ²И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и &lt;Моисей&gt; погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. ³И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. ⁴А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. ⁵И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. ⁶Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. ⁷И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. ⁸И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. ⁹И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. ¹⁰Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет. ¹¹А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет? ¹²Рече му &lt;Бог:&gt; Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина. ¹³А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? ¹⁴И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. ¹⁵При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. ¹⁶Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и &lt;видях&gt; онова, което ви правят в Египет; ¹⁷и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. ¹⁸И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог. ¹⁹Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито &lt;даже&gt; под силна ръка. ²⁰А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне. ²¹И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни; ²²но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.

Chapter 4

¹А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. ²Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. ³И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. ⁴Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); ⁵&lt;стори това&gt;, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. ⁶При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, &lt;бяла&gt; като сняг. ⁷Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като &lt;останалата&gt; му плът); ⁸и &lt;продължи Господ&gt;: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, &lt;поради&gt; гласа на второто знамение. ⁹Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. ¹⁰А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. ¹¹Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? ¹²Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. ¹³Тогава каза &lt;Моисей&gt;: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. ¹⁴И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. ¹⁵Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. ¹⁶Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. ¹⁷И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията. ¹⁸Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. ¹⁹А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. ²⁰И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. ²¹И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. ²²А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; ²³и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти. ²⁴А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна &lt;Моисея&gt; и искаше да го убие. ²⁵Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. ²⁶След това &lt;Господ&gt; се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти &lt;ми&gt; си кървав младоженец. ²⁷А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. ²⁸И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал. ²⁹Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; ³⁰и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. ³¹И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

Chapter 5

¹След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята. ²Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля. ³А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож. ⁴Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи. ⁵Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи. ⁶И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: ⁷Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява. ⁸Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. ⁹Нека се възлагат &lt;още&gt; по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи. ¹⁰И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява. ¹¹Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. ¹²Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява. ¹³А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. ¹⁴И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред? ¹⁵Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си? ¹⁶Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. ¹⁷Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу. ¹⁸Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли. ¹⁹И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли. ²⁰И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя; ²¹и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият. ²²Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил? ²³Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?

Chapter 6

¹А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята. ²Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова. ³Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова &lt;с името&gt; Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова. ⁴Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си. ⁵При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета. ⁶Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. ⁷Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари. ⁸И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. ⁹И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея. ¹⁰Подир това Господ говори на Моисея, казвайки: ¹¹Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си. ¹²Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани.} устни? ¹³Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. ¹⁴Ето родоначалниците на бащините домове &lt;на Аарона и Моисея&gt;: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства. ¹⁵Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства. ¹⁶Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години. ¹⁷Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им. ¹⁸И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години. ¹⁹И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им. ²⁰И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години. ²¹И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий. ²²И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий. ²³И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. ²⁴И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства. ²⁵И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините &lt;домове&gt; на Левитите според семействата им. ²⁶Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им. ²⁷Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон. ²⁸И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя, ²⁹Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам. ³⁰А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?

Chapter 7

¹Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. ²Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си. ³Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. ⁴Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя. ⁵И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях. ⁶И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха. ⁷А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона. ⁸И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки: ⁹Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия. ¹⁰Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и &lt;жезълът&gt; стана змия. ¹¹Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си. ¹²Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли. ¹³А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. ¹⁴След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете. ¹⁵Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия. ¹⁶И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша. ¹⁷Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв. ¹⁸Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката. ¹⁹Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове. ²⁰И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и &lt;Аарон&gt;, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв. ²¹И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя. ²²Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ. ²³И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това. ²⁴А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода. ²⁵И &lt;язвата се продължаваше&gt; напълно седем дни, след като Господ удари реката.

Chapter 8

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. ³Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. ⁴На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите. ⁵И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. ⁶И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. ⁷Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. ⁸Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете &lt;ви&gt;, за да пожертвуват Господу. ⁹И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. ¹⁰&lt;Фараон&gt; каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог. ¹¹Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. ¹²Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона. ¹³И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. ¹⁴И събираха ги на купове: и земята се усмърдя. ¹⁵А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. ¹⁶След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. ¹⁷И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя. ¹⁸И магьосниците работеха &lt;да вършат&gt; същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. ¹⁹Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. ²⁰После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза &lt;да отиде&gt; при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ²¹Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. ²²Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята. ²³Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение. ²⁴И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи. ²⁵Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя. ²⁶Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? ²⁷Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал. ²⁸Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се &lt;Богу&gt; за мене. ²⁹И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете &lt;ни&gt; да пожертвуват Господу. ³⁰И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу. ³¹И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една. ³²Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.

Chapter 9

¹Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат. ²Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш, ³ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор. ⁴И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре. ⁵И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята. ⁶На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. ⁷И Фараон прати &lt;да видят&gt;, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете. ⁸Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона; ⁹и &lt;пепелта&gt; ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя. ¹⁰И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните. ¹¹И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, &lt;както&gt; и на всичките египтяни. ¹²Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея. ¹³След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ¹⁴Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. ¹⁵Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята, ¹⁶ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. ¹⁷Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш? ¹⁸Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес. ¹⁹Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; &lt;защото&gt; града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат. ²⁰Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си; ²¹а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето. ²²Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя. ²³И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя. ²⁴Така имаше град, и огън размесен с града, &lt;град&gt; много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ. ²⁵В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. ²⁶Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град. ²⁷Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви. ²⁸Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете. ²⁹А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. ³⁰Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога. ³¹(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе; ³²но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни). ³³И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. ³⁴Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му. ³⁵Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.

Chapter 10

¹Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, ²и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ. ³Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. ⁴Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти; ⁵те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата, ⁶и ще се напълнят &lt;с тях&gt; къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - &lt;нещо&gt;, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И &lt;Моисей&gt; се обърна та излезе отпред Фараона. ⁷Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина? ⁸Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат? ⁹А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова. ¹⁰Тогава &lt;Фараон&gt; им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас. ¹¹Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие. ¹²Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града. ¹³И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците. ¹⁴И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. ¹⁵Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето. ¹⁶Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас. ¹⁷Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт. ¹⁸И тъй, &lt;Моисей&gt; излезе отпред Фараона и се помоли Господу. ¹⁹И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели. ²⁰Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните. ²¹Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. ²²И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена. ²³Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло. ²⁴Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас. ²⁵Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; ²⁶&lt;тъй че&gt; и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от &lt;добитъка&gt; трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу. ²⁷Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне. ²⁸Тогава Фараон рече на &lt;Моисея&gt;: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш. ²⁹А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.

Chapter 11

¹(А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука. ²Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. ³И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете). ⁴Моисей каза на &lt;Фараона:&gt; Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет; ⁵и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. ⁶И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. ⁷А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните. ⁸И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И &lt;Моисей&gt; излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв. ⁹(А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. ¹⁰И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).

Chapter 12

¹Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: ²Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. ³Говорете на цялото Израилево общество, като &lt;им&gt; кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. ⁴Но ако домашните са малцина за агнето, тогава &lt;домакинът&gt; и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците &lt;в тях&gt;; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. ⁵Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. ⁶И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в &lt;домовете си&gt; да го заколят привечер. ⁷После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. ⁸През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. ⁹Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. ¹⁰И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. ¹¹И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, &lt;понеже е време на&gt; Господното минаване. ¹²Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. ¹³И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. ¹⁴Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. ¹⁵Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. ¹⁶На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен &lt;около&gt; онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. ¹⁷Да пазите, прочее, &lt;празника&gt; на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. ¹⁸От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. ¹⁹Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. ²⁰Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете. ²¹Тогава, &lt;на четиринадесетия ден от месеца&gt;, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. ²²После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която &lt;ще приемете&gt; в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на &lt;къщната&gt; врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. ²³Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. ²⁴И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. ²⁵Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. ²⁶И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? ²⁷Ще отговорите: Това е жертва &lt;в спомен&gt; на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. ²⁸И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ²⁹И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. ³⁰И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. ³¹И повика Моисея и Аарона &lt;още&gt; през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; ³²подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. ³³Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. ³⁴И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. ³⁵А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; ³⁶и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. ³⁷Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, &lt;на брой&gt; около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. ³⁸Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. ³⁹А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие. ⁴⁰А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. ⁴¹И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. ⁴²Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа. ⁴³И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; ⁴⁴обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. ⁴⁵Никой пришелец или наемник да не яде от нея. ⁴⁶В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. ⁴⁷Цялото общество израилтяни ще я пазят. ⁴⁸И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. ⁴⁹Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. ⁵⁰И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. ⁵¹И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.

Chapter 13

¹Господ говори още на Моисея казвайки: ²Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое. ³Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. ⁴Вие излизате днес в месец Авив. ⁵И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. ⁶Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. ⁷Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. ⁸И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: &lt;Това правя&gt; поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. ⁹Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. ¹⁰Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й. ¹¹А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, ¹²тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. ¹³А всяко първородно от осел ще откупиш с агне &lt;или яре;&gt; и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. ¹⁴После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството; ¹⁵понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам. ¹⁶Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет. ¹⁷А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият &lt;път;&gt; защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. ¹⁸Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. ¹⁹И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука. ²⁰И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. ²¹И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. ²²Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.

Chapter 14

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. ³Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила. ⁴И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И &lt;израилтяните&gt; сториха така. ⁵А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? ⁶Затова, &lt;Фараон&gt; впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; ⁷взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. ⁸И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), ⁹и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. ¹⁰А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. ¹¹И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? ¹²Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. ¹³А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. ¹⁴Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. ¹⁵Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. ¹⁶А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. ¹⁷И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. ¹⁸И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. ¹⁹Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, ²⁰и дойде между Египетското множество и Израилевото; &lt;на едните&gt; беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. ²¹Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. ²²Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. ²³А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. ²⁴Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; ²⁵Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. ²⁶Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. ²⁷И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. ²⁸Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. ²⁹А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. ³⁰Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. ³¹Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.

Chapter 15

¹Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. ³Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. ⁴Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. ⁵Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. ⁶Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. ⁷С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. ⁸От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. ⁹Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. ¹⁰Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. ¹¹Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? ¹²Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. ¹³С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. ¹⁴Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, ¹⁵Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. ¹⁶Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. ¹⁷Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. ¹⁸Господ ще царува до вечни векове. ¹⁹Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. ²⁰Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, ²¹а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. ²²Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. ²³После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}). ²⁴Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? ²⁵А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: ²⁶Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. ²⁷После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.

Chapter 16

¹Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя. ²А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона. ³Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад. ⁴Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. ⁵А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден. ⁶И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; ⁷а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас? ⁸Моисей още рече: &lt;Това ще стане&gt;, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа. ⁹И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. ¹⁰А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. ¹¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹²Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. ¹³И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса. ¹⁴И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. ¹⁵Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. ¹⁶Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. ¹⁷И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко, ¹⁸И когато измериха &lt;събраното&gt; с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. ¹⁹Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. ²⁰При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях. ²¹И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се. ²²А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. ²³А той им рече: Това е &lt;точно&gt; каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. ²⁴И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него. ²⁵Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. ²⁶Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. ²⁷Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. ²⁸Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? ²⁹Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото. ³⁰И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден. ³¹А Израилевият дом нарече тая &lt;храна&gt; Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита &lt;смесена&gt; с мед. ³²Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. ³³И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за &lt;идните&gt; ви поколения. ³⁴И така, Аарон я положи пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁵И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. ³⁶А гоморът е една десета от ефата.

Chapter 17

¹След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. ²Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? ³Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? ⁴Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. ⁵А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. ⁶Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. ⁷И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не? ⁸По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. ⁹А Моисей каза на Исуса &lt;Навиева&gt;: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. ¹⁰И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. ¹¹И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. ¹²А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. ¹³Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. ¹⁴Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. ¹⁵И Моисей издигна &lt;там&gt; олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.}, ¹⁶като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.

Chapter 18

¹И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, ²то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), ³и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото &lt;Моисей&gt; беше казал: Пришелец станах в чужда земя; ⁴на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото &lt;беше казал:&gt; Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); ⁵и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, ⁶и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. ⁷Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. ⁸И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. ⁹И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. ¹⁰И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. ¹¹Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. ¹²Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, &lt;за да принесе&gt; Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. ¹³На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. ¹⁴А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? ¹⁵А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. ¹⁶Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. ¹⁷Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. ¹⁸Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. ¹⁹Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; ²⁰и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. ²¹Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над &lt;людете&gt; такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; ²²и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят &lt;товара&gt; заедно с тебе. ²³Ако сториш това, и ако Бог &lt;така&gt; ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. ²⁴И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. ²⁵Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. ²⁶Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. ²⁷След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.

Chapter 19

¹Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. ²Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. ³И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: ⁴Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. ⁵Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; ⁶и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. ⁷И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. ⁸И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете. ⁹Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете, ¹⁰Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; ¹¹и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде. ¹²И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви; ¹³&lt;обаче&gt; ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, &lt;който се допре&gt;, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината. ¹⁴И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. ¹⁵И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена. ¹⁶А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. ¹⁷Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. ¹⁸А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. ¹⁹И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. ²⁰И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. ²¹Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях. ²²Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. ²³А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. ²⁴Но Господ му каза: Иди, слез, &lt;после&gt; да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях. ²⁵Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.

Chapter 20

¹Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: ²Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. ³Да нямаш други богове освен Мене. ⁴Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; ⁵да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, ⁶а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. ⁷Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. ⁸Помни съботния ден, за да го освещаваш. ⁹Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; ¹⁰а на седмия ден, &lt;който&gt; е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; ¹¹защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. ¹²Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. ¹³Не убивай. ¹⁴Не прелюбодействувай. ¹⁵Не кради. ¹⁶Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. ¹⁷Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. ¹⁸И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. ¹⁹И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. ²⁰Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. ²¹Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог. ²²Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. ²³Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове. ²⁴От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. ²⁵Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. ²⁶И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.

Chapter 21

¹Ето съдбите, които ще представиш пред тях. ²Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. ³Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. ⁴Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. ⁵Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, ⁶тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. ⁷Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. ⁸Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. ⁹Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. ¹⁰Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. ¹¹И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. ¹²Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. ¹³Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. ¹⁴Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. ¹⁵Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. ¹⁶Който открадне човек и го продаде, или ако &lt;откраднатият&gt; се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. ¹⁷Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. ¹⁸Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; ¹⁹и ако &lt;последният&gt; се привдигне и излиза &lt;макар&gt; с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. ²⁰Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. ²¹Обаче, ако &lt;удареният&gt; поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}. ²²Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, &lt;който я е ударил&gt; непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. ²³Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, ²⁴око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, ²⁵изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. ²⁶Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. ²⁷И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му. ²⁸Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. ²⁹Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. ³⁰Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. ³¹Било че &lt;волът&gt; е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. ³²Но ако волът убоде роб или робиня, &lt;стопанинът&gt; нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни. ³³Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, ³⁴притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова. ³⁵Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. ³⁶Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.

Chapter 22

¹Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата. ²(Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да &lt;се пролее&gt; кръв за него. ³Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще &lt;се пролее&gt; кръв за него). &lt;Крадецът&gt; трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. ⁴И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно. ⁵Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си. ⁶Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати. ⁷Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно, ⁸Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, &lt;за да се издири&gt; дали е турил ръка върху имота на ближния си. ⁹За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. ¹⁰Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, ¹¹то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме &lt;това свидетелство&gt;, а &lt;другият&gt; няма да плаща. ¹²Но ако &lt;животното&gt; бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. ¹³Обаче ако бъде разкъсано &lt;от звяр&gt;, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща. ¹⁴Ако заеме някой от ближния си &lt;животно&gt;, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати. ¹⁵Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си. ¹⁶Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. ¹⁷Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците. ¹⁸Магьосница жена да не оставиш. ¹⁹Всеки скотоложник непременно да се умъртви. ²⁰Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление. ²¹Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. ²²Да не угнетявате вдовица или сираче. ²³Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, ²⁴и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета. ²⁵Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. ²⁶Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; ²⁷защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив. ²⁸Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. ²⁹Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. ³⁰Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане &lt;малкото&gt; с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене. ³¹Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.

Chapter 23

¹Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш {Еврейски: Туряш ръка.} с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. ²Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш &lt;правосъдието;&gt; ³нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му. ⁴Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш. ⁵Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш &lt;пак&gt; непременно да помогнеш заедно с него. ⁶Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му. ⁷Отдалечавай се от &lt;всяка&gt; несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия. ⁸Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните. ⁹И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя. ¹⁰Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й; ¹¹а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти &lt;от самораслото&gt;, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си. ¹²Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът. ¹³И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви. ¹⁴Три пъти в годината да Ми правиш празник. ¹⁵Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; ¹⁶и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. ¹⁷Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова. ¹⁸Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта. ¹⁹Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. ²⁰Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм &lt;ти&gt; приготвил. ²¹Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него. ²²Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. ²³Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. ²⁴Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им. ²⁵Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам &lt;всяка&gt; болест помежду ви. ²⁶Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно. ²⁷Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. ²⁸Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците. ²⁹Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. ³⁰Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята. ³¹И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река &lt;Евфрат;&gt; защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. ³²Да не направиш завет с тях нито с боговете им. ³³Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.

Chapter 24

¹Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч; ²само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. ³Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. ⁴И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето &lt;изправи&gt; и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена. ⁵И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви. ⁶А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с &lt;другата&gt; половина от кръвта поръси върху олтара. ⁷После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. ⁸Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия. ⁹И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе. ¹⁰И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. ¹¹Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и &lt;там&gt; ядоха и пиха. ¹²Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш. ¹³И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина. ¹⁴А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях. ¹⁵Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. ¹⁶И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден &lt;Господ&gt; извика към Моисея всред облака. ¹⁷И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ. ¹⁸И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.

Chapter 25

¹Тогава Господ говори на Моисея казвайки: ²Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. ³И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед, ⁴синьо, мораво, червено, висон, и козина, ⁵червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.}, ⁶масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, ⁷оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. ⁸И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. ⁹По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите. ¹⁰Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. ¹¹Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо. ¹²И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. ¹³Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато, ¹⁴па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях. ¹⁵Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него. ¹⁶И да вложиш в ковчега &lt;плочите на&gt; свидетелството, което ще ти дам. ¹⁷Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. ¹⁸И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището. ¹⁹Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края. ²⁰И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат &lt;обърнати&gt; лицата на херувимите. ²¹И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш &lt;плочите на&gt; свидетелството, което ще ти дам. ²²Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните. ²³Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. ²⁴Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около. ²⁵Да й направиш и перваз наоколо, една длан &lt;широк&gt;, и да направиш златен венец около перваза й. ²⁶Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе. ²⁷Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. ²⁸Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях. ²⁹И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш. ³⁰И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен. ³¹Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него. ³²От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. ³³На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника. ³⁴И на &lt;стъблото на&gt; светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. ³⁵И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под &lt;първите&gt; два клона една топчица, част от самия него, и под &lt;вторите&gt; два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него. ³⁶Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; &lt;светилникът&gt; да бъде цял изкован от чисто злато. ³⁷И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му. ³⁸Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато. ³⁹От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори. ⁴⁰Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.

Chapter 26

¹При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими. ²Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка. ³Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и &lt;другите&gt; пет завеси да бъдат скачени една с друга. ⁴И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от &lt;първите&gt; скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. ⁵Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга. ⁶Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло. ⁷Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси; ⁸дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка. ⁹И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията. ¹⁰И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от &lt;първите&gt; скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е &lt;последна&gt; от вторите скачени завеси. ¹¹И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и &lt;така&gt; да съединиш покрива та да е едно цяло. ¹²И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията. ¹³И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива. ¹⁴Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. ¹⁵Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени. ¹⁶Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска; ¹⁷и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията. ¹⁸И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне; ¹⁹и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа. ²⁰Също за втората страна на скинията, която е северната, &lt;да направиш&gt; двадесет дъски, ²¹и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. ²²А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски, ²³И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна; ²⁴да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете &lt;дъски&gt;; те нека бъдат за двата ъгъла. ²⁵Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска. ²⁶И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията; ²⁷пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. ²⁸И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край. ²⁹Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато. ³⁰Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината. ³¹И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими. ³²И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, &lt;които да стоят&gt; на четири сребърни подложки. ³³Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото. ³⁴И да положиш умилостивилището върху ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството в пресветото място. ³⁵А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна. ³⁶И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон. ³⁷И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.

Chapter 27

¹Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя. ²На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед. ³Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори. ⁴И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца. ⁵И да я положиш под полицата, &lt;която е&gt; около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара. ⁶Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед. ⁷Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях. ⁸Кух, от дъски, да направиш &lt;олтара&gt; посред, както ти се показа на планината, така да го направиш. ⁹Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя. ¹⁰Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. ¹¹Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. ¹²После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки. ¹³Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя. ¹⁴И завесите за едната страна &lt;на входа&gt; да бъдат &lt;дълги&gt; петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки. ¹⁵Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя &lt;дълги&gt;, и за тях три стълба с трите им подложки. ¹⁶А за входа на двора да има покривка, &lt;дълга&gt; двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки. ¹⁷Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни. ¹⁸Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; &lt;завесите му да са&gt; от препреден висон, и подложките &lt;на стълбовете му&gt; медни. ¹⁹Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни. ²⁰И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. ²¹В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред &lt;плочите на&gt; свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат &lt;да горят&gt; от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.

Chapter 28

¹А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. ²И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. ³И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува. ⁴Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват. ⁵И те нека приемат &lt;от людете приносите им&gt; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁶Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁷На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно. ⁸И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия &lt;ефод&gt;, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁹Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля, ¹⁰шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по &lt;реда на&gt; раждането им. ¹¹С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица. ¹²И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена. ¹³И да направиш златни гнездица, ¹⁴и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им. ¹⁵Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш. ¹⁶Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк. ¹⁷И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред, ¹⁸вторият ред: антракс, сапфир и адамант; ¹⁹третият ред: лигирий, агат и аметист; ²⁰а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица. ²¹Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки &lt;камък&gt; според името му. ²²И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато. ²³И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника. ²⁴Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника. ²⁵А &lt;другите&gt; два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна. ²⁶Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода. ²⁷Да направиш и&lt; други&gt; две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода. ²⁸И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода. ²⁹Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. ³⁰На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа. ³¹Да направиш мантията на ефода цяла от синьо. ³²В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира. ³³И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, - ³⁴златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията. ³⁵И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре. ³⁶Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу. ³⁷Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; ³⁸така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа. ³⁹И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа. ⁴⁰А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие. ⁴¹С тия &lt;одежди&gt; да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. ⁴²Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека &lt;покриват&gt; бедрата им от кръста &lt;надолу&gt;; ⁴³и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. &lt;Това&gt; да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.

Chapter 29

¹Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, ²и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш. ³Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена. ⁴Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода. ⁵После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода, ⁶и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец. ⁷Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш. ⁸После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони. ⁹И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му. ¹⁰Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. ¹¹И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане. ¹²После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и &lt;тогава&gt; да излееш всичката кръв при основата на олтара. ¹³И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара. ¹⁴А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях. ¹⁵При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. ¹⁶И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара. ¹⁷Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му. ¹⁸И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу. ¹⁹След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. ²⁰Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш &lt;от нея&gt; на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара. ²¹И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и &lt;с тях&gt; да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него. ²²После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение), ²³и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните &lt;ястия&gt; положени пред Господа. ²⁴Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа. ²⁵Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу. ²⁶И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял. ²⁷И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му. ²⁸И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу. ²⁹И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях. ³⁰Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището. ³¹Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място. ³²И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане; ³³да ядат ония &lt;приноси&gt;, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети. ³⁴И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето. ³⁵Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш. ³⁶И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш. ³⁷Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето. ³⁸А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги. ³⁹Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер; ⁴⁰и с едното агне една десета &lt;от ефа&gt; чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние. ⁴¹А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според &lt;стореното на&gt; утринния принос и според &lt;стореното на&gt; възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу. ⁴²Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе. ⁴³Там ще се срещам с израилтяните; и &lt;това място&gt; ще се освещава със славата Ми. ⁴⁴Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват. ⁴⁵И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог; ⁴⁶и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.

Chapter 30

¹Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; ²един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. ³Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. ⁴А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. ⁵Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. ⁶Тоя &lt;олтар&gt; да туриш пред завесата, която е пред ковчега &lt;с плочите на&gt; свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. ⁷И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. ⁸И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; &lt;това ще бъде&gt; вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. ⁹На тоя &lt;олтар&gt; да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. ¹⁰Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу. ¹¹И Господ говори на Моисея, казвайки: ¹²При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш. ¹³Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу. ¹⁴Всеки, който се причислява към преброените &lt;то ест, който е&gt; от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу. ¹⁵Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си. ¹⁶А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви. ¹⁷Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹⁸Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, ¹⁹та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. ²⁰Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, ²¹тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения. ²²При това Господ говори на Моисея, казвайки: ²³Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин &lt;сикли&gt;, от благоуханна канела половината на това, &lt;сиреч&gt;, двеста и петдесет &lt;сикли&gt; от благоуханна тръст двеста и петдесет &lt;сикли&gt;, ²⁴от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин; ²⁵и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване. ²⁶И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега &lt;с плочите на&gt; свидетелството, ²⁷трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар, ²⁸олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; ²⁹така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето. ³⁰И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. ³¹И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения. ³²Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас. ³³Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си. ³⁴Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - &lt;тия&gt; аромати с чист ливан; по равни части да бъдат. ³⁵И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет. ³⁶И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред &lt;плочите на&gt; свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; &lt;тоя темян&gt; да ви бъде пресвет. ³⁷А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа. ³⁸Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.

Chapter 31

¹Пак говори Господ на Моисея, казвайки: ²Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; ³и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; ⁴за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, ⁵и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. ⁶И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: ⁷шатъра за срещане, ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, ⁸трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, ⁹олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; ¹⁰служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; ¹¹мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят. ¹²Господ говори още на Моисея, казвайки: ¹³Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. ¹⁴Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. ¹⁵Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. ¹⁶Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. ¹⁷То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои. ¹⁸И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, &lt;Господ&gt; му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.

Chapter 32

¹А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. ²Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. ³И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. ⁴А той, като ги взе от ръцете им, даде на &lt;златото&gt; образ с резец, &lt;след като&gt; направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. ⁵И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. ⁶И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. ⁷Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. ⁸Скоро се отклониха от пътя, &lt;в&gt; който им съм заповядал &lt;да ходят&gt;; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, ⁹Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; ¹⁰сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. ¹¹Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? ¹²Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, &lt;което възнамеряваш&gt; против людете Си. ¹³Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. ¹⁴Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. ¹⁵И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. ¹⁶Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: ¹⁷А като чу Исус &lt;Навиев&gt; гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. ¹⁸А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. ¹⁹И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. ²⁰Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна&lt; праха&gt; по водата и накара Израилевите чада да я изпият. ²¹После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? ²²И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. ²³Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. ²⁴И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. ²⁵А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), ²⁶застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа &lt;нека дойде&gt; при мене. И събраха се при него всичките Левийци. ²⁷И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. ²⁸И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. ²⁹Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, &lt;като се дигнете&gt; всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение. ³⁰А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. ³¹Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. ³²Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. ³³Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. ³⁴А ти иди сега, води людете &lt;на мястото&gt;, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях &lt;наказанието&gt; на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}. ³⁵Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

Chapter 33

¹Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам. ²И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; ³&lt;и той ще ви заведе&gt; в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя. ⁴(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. ⁵Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. ⁶И тъй израилтяните махнаха украшенията си, &lt;като се отдалечиха&gt; от планината Хорив. ⁷Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. ⁸И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. ⁹И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и &lt;Господ&gt; говореше с Моисея. ¹⁰И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. ¹¹И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше &lt;Моисей&gt; в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра). ¹²Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. ¹³Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. ¹⁴И &lt;Господ&gt; каза: Самият Аз ще вървя &lt;с тебе&gt;, и Аз ще те успокоя. ¹⁵А&lt; Моисей&gt; му рече: Ако Ти не дойдеш &lt;с мене&gt;, не ни извеждай от тука. ¹⁶Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. ¹⁷И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. ¹⁸Тогава рече &lt;Моисей:&gt; Покажи ми, моля, славата Си. ¹⁹А &lt;Господ му&gt; каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. ²⁰Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. ²¹Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; ²²и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; ²³после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.

Chapter 34

¹След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. ²Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. ³Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина. ⁴И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. ⁵И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. ⁶Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, ⁷Който пази милост за хиляди &lt;поколения&gt;, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява &lt;виновния&gt;, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. ⁸Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; ⁹и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство. ¹⁰И &lt;Господ му&gt; каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. ¹¹Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; ¹²но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. ¹³Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; ¹⁴защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. ¹⁵&lt;Внимавай&gt; да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; ¹⁶и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та &lt;тия&gt; техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. ¹⁷Да не си направиш леяни богове. ¹⁸Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет. ¹⁹Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. ²⁰А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце. ²¹Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: &lt;даже&gt; и във време на сеитба и на жетва да си почиваш. ²²И да пазиш празника на седмиците, &lt;то ест&gt;, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. ²³Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. ²⁴Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. ²⁵Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане &lt;нещо от&gt; жертвата на пасхалния &lt;празник&gt; до утринта, ²⁶Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. ²⁷Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. ²⁸И &lt;Моисей&gt; стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И &lt;Господ&gt; написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. ²⁹И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с &lt;Бога&gt;. ³⁰Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. ³¹За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. ³²След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. ³³И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. ³⁴Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. ³⁵И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с &lt;Господа&gt;.

Chapter 35

¹Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите. ²Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви. ³В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си. ⁴Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза: ⁵Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед, ⁶синьо, мораво, червено, висон и козина, ⁷червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво, ⁸масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, ⁹ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. ¹⁰И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ: ¹¹скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й; ¹²ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса; ¹³трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за &lt;постоянно&gt; приношение; ¹⁴тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление; ¹⁵кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията; ¹⁶олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му; ¹⁷завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход; ¹⁸коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им; ¹⁹служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. ²⁰Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице. ²¹И &lt;пак&gt; дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди. ²²Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха &lt;какъв да бил&gt; златен принос Господу. ²³И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги. ²⁴Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги. ²⁵Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона. ²⁶Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината. ²⁷А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, ²⁸и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян. ²⁹Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи. ³⁰Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, ³¹и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене, ³²за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед; ³³да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа. ³⁴И той тури в неговото сърце, и в &lt;сърцето&gt; на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават. ³⁵Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, &lt;с една дума, работа&gt; на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.

Chapter 36

¹&lt;Моисей каза още&gt;: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал. ²Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши; ³и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси, ⁴всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше, ⁵та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши. ⁶Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече. ⁷Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече. ⁸И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими. ⁹Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка. ¹⁰И скачи петте завеси една с друга, и &lt;другите&gt; пет завеси скачи една с друга. ¹¹И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от &lt;първите&gt; скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. ¹²Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга. ¹³Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло. ¹⁴После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи; ¹⁵дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка. ¹⁶И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. ¹⁷И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от &lt;първите&gt; скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше &lt;последна&gt; от вторите скачени завеси. ¹⁸Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. ¹⁹И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. ²⁰И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. ²¹Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина. ²²Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията. ²³И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне; ²⁴и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа. ²⁵Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски, ²⁶и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. ²⁷А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски. ²⁸И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. ²⁹Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете &lt;дъски&gt; на двата ъгъла. ³⁰Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска. ³¹И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, ³²пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. ³³И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край. ³⁴И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато. ³⁵И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими. ³⁶И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки. ³⁷Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, ³⁸и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.

Chapter 37

¹И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. ²Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо. ³И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. ⁴Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато. ⁵И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът. ⁶И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. ⁷И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището, ⁸един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края. ⁹И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха &lt;обърнати&gt; лицата на херувимите. ¹⁰И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. ¹¹Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо. ¹²Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й. ¹³И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе. ¹⁴До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. ¹⁵Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях. ¹⁶И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията. ¹⁷И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него. ¹⁸Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. ¹⁹На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника. ²⁰И на &lt;стъблото&gt; на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. ²¹И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под &lt;първите&gt; два клона една топчица, под &lt;вторите&gt; два клона една топчица &lt;и&gt; под &lt;третите&gt; два клона една топчица. ²²Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато. ²³И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато. ²⁴От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори. ²⁵И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него. ²⁶Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо. ²⁷А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. ²⁸Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато. ²⁹И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.

Chapter 38

¹И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок. ²И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед. ³Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни. ⁴И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, &lt;която е&gt; около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на &lt;олтара&gt;. ⁵Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините. ⁶Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед. ⁷И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи &lt;олтара&gt;. ⁸Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат. ⁹И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя; ¹⁰стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹¹И за северната страна &lt;завесите&gt; бяха сто лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹²После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. ¹³И за източната страна, &lt;която гледа&gt; към изток, бяха петдесет лакътя завеси; ¹⁴завесите за едната страна на &lt;входа&gt; бяха &lt;дълги&gt; петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три; ¹⁵така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя &lt;дълги&gt;, стълбовете им три и подложките им три. ¹⁶Всичките завеси около двора бяха от препреден висон. ¹⁷Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро. ¹⁸Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора; ¹⁹и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани &lt;със сребро&gt;, и връзките им сребърни. ²⁰Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни. ²¹Това е сборът на &lt;вещите за&gt; скинията, сиреч, за скинията &lt;за плочите&gt; на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите. ²²Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея; ²³и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон. ²⁴Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището. ²⁵И среброто от &lt;данъка наложен върху&gt; преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, - ²⁶&lt;данък от&gt; един веках на глава, &lt;сиреч&gt;, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, &lt;то ест, ония които бяха&gt; на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. ²⁷От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на &lt;стълбовете&gt; за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка. ²⁸И от хилядата седемстотин седемдесет и пет &lt;сикъла&gt; направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки. ²⁹А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла. ³⁰От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори, ³¹подложките за &lt;стълбовете&gt; около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.

Chapter 39

¹И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея. ²Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ³И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка. ⁴Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края, ⁵и препаската на ефода от същата &lt;материя&gt; и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея. ⁶Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля. ⁷И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. ⁸Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. ⁹Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен. ¹⁰И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред; ¹¹вторият ред: антракс, сапфир и адамант, ¹²третият ред: лигирий, агат, аметист; ¹³а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си. ¹⁴И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена. ¹⁵И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато. ¹⁶Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника. ¹⁷И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника. ¹⁸А &lt;другите&gt; два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна. ¹⁹И направиха &lt;още&gt; две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода. ²⁰И направиха &lt;още други&gt; две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода. ²¹И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея. ²²Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо. ²³И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере. ²⁴По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден &lt;висон&gt;. ²⁵И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете, ²⁶звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея. ²⁷Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка; ²⁸и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон; ²⁹и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея. ³⁰Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу. ³¹И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея. ³²Така се свърши всичката работа на скинията, &lt;сиреч&gt;, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха. ³³Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му, ³⁴покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса, ³⁵ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, с върлините му и умилостивилището, ³⁶трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение, ³⁷чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението, ³⁸златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра, ³⁹медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му, ⁴⁰завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, &lt;сиреч&gt;, в шатъра за срещане, ⁴¹служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. ⁴²Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа. ⁴³И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.

Chapter 40

¹Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: ²На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане. ³И да туриш в него ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата. ⁴Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му. ⁵Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега &lt;за плочите&gt; на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията. ⁶Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане. ⁷И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. ⁸Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход. ⁹Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света. ¹⁰И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет. ¹¹Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш. ¹²После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода; ¹³и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува; ¹⁴да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони, ¹⁵и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения. ¹⁶И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи. ¹⁷В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна. ¹⁸Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й. ¹⁹И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁰И като взе &lt;плочите на&gt; свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините &lt;през колелцата&gt; на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега. ²¹И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та &lt;с нея&gt; покри ковчега &lt;с плочите&gt; на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²²Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата; ²³и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁴Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата; ²⁵и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁶И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата; ²⁷и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²⁸Окачи покривката за входа на скинията. ²⁹Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, &lt;сиреч&gt; шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея. ³⁰Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият, ³¹(и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си; ³²когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея. ³³И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото. ³⁴Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията. ³⁵Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. ³⁶И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания; ³⁷но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. ³⁸Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.

Leviticus

Chapter 1

¹И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза: ²Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата. ³Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. ⁴Да положи ръката си на главата на &lt;животното за&gt; всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него. ⁵После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане. ⁶И да одере &lt;животното&gt; за всеизгаряне и да го насече на късове. ⁷А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня. ⁸И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара; ⁹а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁰Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. ¹¹Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му. ¹²И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара. ¹³А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁴Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата. ¹⁵Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара. ¹⁶Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта. ¹⁷И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.

Chapter 2

¹Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан. ²И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу. ³А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. ⁴Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесени с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло. ⁵Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло. ⁶Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос. ⁷Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло. ⁸Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара. ⁹И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу. ¹⁰А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. ¹¹Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. ¹²Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание. ¹³И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол. ¹⁴И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове. ¹⁵Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос. ¹⁶И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.

Chapter 3

¹Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък. ²Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта. ³И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците); ⁵и Аароновите синове да изгорят &lt;всичко&gt; това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу. ⁶И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък. ⁷Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа. ⁸Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му. ⁹И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ¹⁰двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ¹¹и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу. ¹²А ако приносът му е коза, то да я принесе пред Господа. ¹³Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й. ¹⁴И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ¹⁵двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ¹⁶и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа. ¹⁷Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.

Chapter 4

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, - ³ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. ⁴Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа. ⁵Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане; ⁶и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа. ⁷Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. ⁸И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, ⁹двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците, ¹⁰както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне. ¹¹А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му, ¹²сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори. ¹³Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото, ¹⁴когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане; ¹⁵и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. ¹⁶Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане; ¹⁷и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа. ¹⁸Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. ¹⁹Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара. ²⁰И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости. ²¹И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото. ²²А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен, ²³ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък; ²⁴и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях. ²⁵И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне; ²⁶и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости. ²⁷Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен, ²⁸ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък; ²⁹и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето. ³⁰Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее всичката му кръв в подножието на олтара. ³¹И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости. ³²Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък; ³³и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето. ³⁴И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и &lt;тогава&gt; да излее всичката му кръв в подножието на олтара. ³⁵И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.

Chapter 5

¹Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел &lt;в някое дело&gt;, и чуе &lt;че го попитат с&gt; думи на клетва дали е видял или знае &lt;за работата&gt;, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. ²Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен. ³Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е &lt;причината на&gt; нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен. ⁴Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи &lt;някакво си&gt; зло или добро &lt;нещо&gt;, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях. ⁵А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил; ⁶и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му. ⁷Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне. ⁸Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне; ⁹и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях; ¹⁰а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости. ¹¹Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях. ¹²Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях. ¹³Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а &lt;останалото&gt; да бъде на свещеника, както хлебния принос. ¹⁴Господ още говори на Моисея, казвайки: ¹⁵Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление; ¹⁶и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости. ¹⁷И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си. ¹⁸Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости. ¹⁹Това е принос за престъпление; &lt;защото човекът&gt; без съмнение е виновен пред Господа.

Chapter 6

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си; ³или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо &lt;съгреши той&gt; между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава, ⁴тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, ⁵или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. ⁶При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, &lt;достатъчен&gt;, според твоята оценка, в принос за престъпление; ⁷и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен. ⁸Господ още говори на Моисея, казвайки: ⁹Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. ¹⁰Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара. ¹¹Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. ¹²А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси. ¹³Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва. ¹⁴Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. ¹⁵И &lt;свещеникът&gt;, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. ¹⁶А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. ¹⁷Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление. ¹⁸Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет. ¹⁹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁰Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер. ²¹На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу. ²²Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. ²³Всеки хлебен принос&lt;, принесен&gt; от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде. ²⁴Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁵Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. ²⁶Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. ²⁷Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. ²⁸А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. ²⁹Всеки от мъжки пол между свещеническите &lt;семейства&gt; да яде от него; то е пресвето. ³⁰И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.

Chapter 7

¹Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет. ²На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо. ³От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, ⁴двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); ⁵и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление. ⁶Всеки от мъжки пол между свещеническите &lt;семейства&gt; да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет. ⁷Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде. ⁸А който свещеник принася някому &lt;приноса за&gt; всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл. ⁹И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася. ¹⁰А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго. ¹¹Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу: ¹²ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло. ¹³А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб. ¹⁴И от приноса си да принесе по едно от всички &lt;тия неща&gt; принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос. ¹⁵И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта. ¹⁶Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден; ¹⁷но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън. ¹⁸И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си. ¹⁹Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от &lt;неоскверненото&gt; месо да яде всеки, който е чист; ²⁰но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²¹Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²²Господ още говори на Моисея, казвайки: ²³Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза. ²⁴Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка &lt;друга&gt; нужда; но никак да не ядете от нея. ²⁵Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си. ²⁶И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. ²⁷Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. ²⁸Господ още говори на Моисея, казвайки: ²⁹Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва. ³⁰Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа. ³¹А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му. ³²И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви. ³³Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял. ³⁴Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните. ³⁵Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи &lt;синовете&gt; си, за да свещенодействуват Господу, ³⁶който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е &lt;тяхно&gt; вечно право във всичките им поколения. ³⁷Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва, ³⁸който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.

Chapter 8

¹Господ още говори на Моисея, казвайки: ²Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните; ³и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане. ⁴И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане. ⁵Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим. ⁶Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода. ⁷После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея. ⁸Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима. ⁹Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, &lt;сиреч&gt;, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁰След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги. ¹¹С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети. ¹²Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети. ¹³После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁴След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец. ¹⁵И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури &lt;я&gt; на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а &lt;останалото от&gt; кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него. ¹⁶После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара. ¹⁷А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея. ¹⁸След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. ¹⁹И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта. ²⁰И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината. ²¹А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея. ²²Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. ²³И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури &lt;я&gt; на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. ²⁴Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо. ²⁵После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро; ²⁶взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро; ²⁷и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа. ²⁸После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше &lt;жертва на&gt; посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу. ²⁹Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея. ³⁰После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него. ³¹Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато &lt;Господ ми&gt; рече: Аарон и синовете му да ги ядат. ³²А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня. ³³И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви. ³⁴Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас. ³⁵И през &lt;тия&gt; седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано. ³⁶И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.

Chapter 9

¹На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини; ²и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа. ³И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък, ⁴и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ. ⁵И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа. ⁶И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви. ⁷Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ. ⁸Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него. ⁹А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и &lt;я&gt; тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара; ¹⁰а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея. ¹¹А месото и кожата изгори на огън вън от стана. ¹²Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо. ¹³Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара; ¹⁴и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето. ¹⁵Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото. ¹⁶И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата. ¹⁷Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне. ¹⁸Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо), ¹⁹и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката&lt;, тлъстината&gt;, която покрива &lt;вътрешностите&gt;, бъбреците и булото на дроба; ²⁰и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара. ²¹А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал. ²²Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше &lt;вече&gt; принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. ²³И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. ²⁴И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.

Chapter 10

¹А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. ²За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. ³Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше. ⁴И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана. ⁵Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей. ⁶Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом. ⁷И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей. ⁸След това Господ говори на Аарона, казвайки: ⁹Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения, ¹⁰както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто, ¹¹така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея. ¹²После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет, ¹³и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано. ¹⁴Също и гърдите на движимия принос и бедрото на &lt;този&gt; за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните. ¹⁵Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и &lt;право&gt; на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ. ¹⁶И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: ¹⁷Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? ¹⁸Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. ¹⁹Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? ²⁰И като чу това Моисей видя му се задоволително.

Chapter 11

¹И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза: ²Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. ³Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. ⁴Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; ⁵питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; ⁶дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; ⁷и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас. ⁸От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас. ⁹Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. ¹⁰А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. ¹¹Непременно да бъдат отвр