Contents
Version Information
This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible.The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The text contains the following technical markings:
<> Translators note representing text not contained in MSS
[] Text not found in all known MSS
{} Meaning of the preceding word or phrase
() Grammatical function (in parentheses)
Copyright Information
This digital version is based on the 1940 edition of the Bulgarian Bible. The original text has been revised according to the current Bulgarian alphabet. The applied transliteration method is patented and may not be used without an express written permission from the patentee. The current version contains exactly: 66 books, 1,189 chapters, 31,101 verses, 679,466 words and 3,027,900 characters. It may be reproduced electronically only in its entirety, except in cases of direct quotation accompanied with complete bibliographical note. The text may be digitally formatted only if this does not modify the order and meaning of words, phrases and sentences. While the order of the books may be rearranged according to the Western canon, the original chapter and verse numbering must be preserved. Titles may be translated.
Old Testament
Genesis
Chapter 1
1В начало Бог създаде небето и земята. 2А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата. 3И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. 4И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината. 5И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи. 6И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода. 7И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така. 8И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори. 9И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. 10И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. 11И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така. 12Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро. 13И стана вечер, и стана утро, ден трети. 14И Бог каза: Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините; 15и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така. 16Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите. 17И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята, 18да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро. 19И стана вечер, и стана утро, ден четвърти. 20И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор. 21И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро. 22И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята. 23И стана вечер, и стана утро, ден пети. 24И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така. 25Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка - според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро. 26И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. 27И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде. 28И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята. 29И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна. 30А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, <давам>, всяка зелена трева за храна; и стана така. 31И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
Chapter 2
1Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. 2И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. 3И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, <от всичко>, което Бог беше създал и сътворил. 4Това е произходът на небето и на земята при сътворението им във времето, когато Господ Бог създаде земя и небе. 5А никакво полско растение още нямаше на земята и никаква полска трева не беше още поникнала; защото Господ Бог не беше дал дъжд на земята и нямаше човек, който да обработва земята; 6но пара се издигаше от земята та напояваше цялото лице на земята. 7И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа. 8И Господ Бог насади градината на изток, в Едем, и постави там човека, когото беше създал. 9И Господ Бог направи да произраства от земята всяко дърво, що е красиво на глед и добро за храна, както и дървото на живота всред градината и дървото на познаване доброто и злото. 10И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни <реки>. 11Името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато. 12И златото на оная земя е добро там има <още> бделий и ониксов камък. 13Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя. 14Името на третата река е Тигър {Евр. Идекел.}: тя е, която тече на изток от Асирия. А четвъртата река е Ефрат. 15И Господ Бог взе човека и го засели в Едемската градина, за да я обработва и да я пази. 16И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; 17но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш. 18И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник. 19И Господ Бог създаде от земята всички полски зверове и всички въздушни птици; и ги приведе при човека, за да види как ще ги наименува; и с каквото име назовеше човекът всяко одушевено същество, това име му остана. 20Така човекът даде имена на всеки <вид> добитък, на въздушните птици и на всички полски зверове. Но помощник, подходящ за човека, не се намери. 21Тогава Господ Бог даде на човека дълбок сън, и той заспа; и взе едно от ребрата му, и изпълни мястото му с плът. 22И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека и я приведе при човека. 23А човекът каза: Тази вече е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарече Жена, защото от Мъжа бе взета. 24Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът. 25А и двамата, човекът и жена му, бяха голи и не се срамуваха.
Chapter 3
1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? 2Жената рече на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем; 3но от плода на дървото, което е всред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. 4А змията рече на жената: Никак няма да умрете; 5но знае Бог, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете, като Бога, да познавате доброто и злото. 6И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си <да яде> с нея, та и той яде. 7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа та си направиха препаски. 8И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на Господа Бога между градинските дървета. 9Но Господ Бог повика човека и му рече: Где си? 10А той рече: Чух гласа Ти в градината и уплаших се, защото съм гол; и се скрих. 11А <Бог> му рече: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш? 12И човекът рече: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото, та ядох. 13И Господ Бог рече на жената: Що е това, което си сторила? А жената рече: Змията ме подмами, та ядох. 14Тогава рече Господ Бог на змията: Понеже си сторила това, проклета да си измежду всеки <вид> добитък и измежду всички полски зверове; по корема си ще се влачиш, и пръст ще ядеш през всичките дни на живота си. 15Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. 16На жената рече: Ще ти преумножа скръбта в бременността; със скръб ще раждаш чада; и на мъжа ти ще бъде подчинено <всяко> твое желание и той ще те владее. 17А на човека рече: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. 18Тръни и бодли ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. 19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. 20И човекът наименува жена си Ева {Т.е. Живот.}, защото тя беше майка на всички живи. 21И Господ Бог направи кожени дрехи на Адама и на жена му и ги облече. 22И Господ Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не простре ръката си да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, - 23затова Господ Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която бе взет. 24Така Той изпъди Адама; и постави на изток от Едемската градина херувимите и пламенния меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота.
Chapter 4
1И Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С <помощта> на Господа придобих човек. 2Роди още и брата му Авела. Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец. 3И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. 4Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; 5а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. 6И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? 7Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш. 8А Каин каза <това> на брата си Авела. И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби. 9И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си? 10И рече <Бог>: Какво си сторил? Гласът на братовата ти кръв вика към Мене от земята. 11И сега проклет си от земята, която отвори устата си да приеме кръвта на брата ти от твоята ръка. 12Когато работиш земята тя няма вече да ти дава силата си; бежанец и скитник ще бъдеш на земята. 13А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. 14Ето, гониш ме днес от лицето на <тая> земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. 15А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери. 16Тогава излезе Каин от Господното присъствие и се засели в земята Нод, на изток от Едем. 17И Каин позна жена си, която зачна и роди Еноха: и Каин съгради град, и наименува града Енох, по името на сина си. 18И на Еноха се роди Ирад; а Ирад роди Мехуяила; Мехуяил роди Метусаила; и Метусаил роди Ламеха. 19И Ламех си взе две жени; името на едната беше Ада, а името на другата Села. 20Ада роди Явала; той беше родоначалник на ония, които живеят в шатри и <имат> добитък. 21Името пък на брата му беше Ювал; той беше родоначалник на всички, които свирят с арфа и кавал. 22Тъй и Села роди Тувал-Каина, ковач на всякакъв <вид> медно и желязно сечиво; а сестра на Тувал-Каина беше Наама. 23И Ламех рече на жените си:- Адо и Село, чуйте гласа ми, Жени Ламехови, слушайте думите ми; Понеже мъж убих, задето ме нарани, Да! юноша задето ме смаза. 24Ако на Каина се отмъсти седмократно, То на Ламеха <ще се отмъсти> седемдесет и седмократно. 25И Адам пак позна жена си и тя роди син, когото наименува Сит {Т.е., Наместник.}, защото <тя думаше>, Бог ми определи друга рожба, вместо Авела, тъй като Каин го уби. 26Също и на Сита се роди син, когото наименува Енос. Тогава почнаха човеците да призовават Господното име {Или: Тогава се постави началото да се именуват човеците по името на Иеова.}.
Chapter 5
1Ето списъкът {Еврейски: Книгата.} на Адамовото потомство. В деня когато Бог сътвори човека, Той го направи по Божие подобие; 2създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени. 3Адам живя сто и тридесет години, и роди <син> по свое подобие по своя образ и наименува го Сит. 4А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери. 5И всичките дни на Адама колкото живя станаха деветстотин и тридесет години; и умря. 6Сит живя сто и пет години и роди Еноса. 7А откак роди Еноса, Сит живя осемстотин и седем години и роди синове и дъщери. 8И всичките дни на Сита станаха деветстотин и дванадесет години; и умря. 9Енос живя деветдесет години и роди Кенана. 10А откак роди Кенана, Енос живя осемстотин и петнадесет години, и роди синове и дъщери. 11И всичките дни на Еноса станаха деветстотин и пет години; и умря. 12Кенан живя седемдесет години и роди Маалалеила. 13А откак роди Маалалеила, Кенан живя осемстотин и четиридесет години и роди синове и дъщери. 14И всичките дни на Кенана станаха деветстотин и десет години; и умря. 15Маалалеил живя шестдесет и пет години и роди Яреда. 16А откак роди Яреда, Маалалеил живя осемстотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 17И всичките дни на Маалалеила станаха осемстотин деветдесет и пет години; и умря. 18Яред живя сто шестдесет и две години и роди Еноха. 19А откак роди Еноха, Яред живя осемстотин години и роди синове и дъщери. 20И всичките дни на Яреда станаха деветстотин шестдесет и две години; и умря. 21Енох живя шестдесет и пет години и роди Матусала. 22А откак роди Матусала, Енох ходи по Бога триста години и роди синове и дъщери. 23И всичките дни на Еноха станаха триста шестдесет и пет години. 24И Енох ходи по Бога и не се намираше <вече>, защото Бог го взе. 25Матусал живя сто осемдесет и седем години и роди Ламеха. 26А откак роди Ламеха, Матусал живя седемстотин осемдесет и две години и роди синове и дъщери. 27И всичките дни на Матусала станаха деветстотин шестдесет и девет години; и умря. 28Ламех живя сто осемдесет и две години и роди син; 29и наименува го Ной {Т.е. Почивка.}, като думаше: Тоя ще ни утеши <в умората ни> от работата ни и от труда на ръцете ни, <който ни иде> от земята, която Господ прокле. 30А откак роди Ноя, Ламех живя петстотин двадесет и пет години и роди синове и дъщери. 31И всичките дни на Ламеха станаха седемстотин седемдесет и седем години; и умря. 32А Ной беше петстотин години; и Ной роди Сима, Хама и Яфета.
Chapter 6
1Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери, 2Божите синове, като гледаха, че човешките дъщери бяха красиви, вземаха си за жени от всички, които избираха. 3И тогава рече Господ: Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. 4В ония дни се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже. 5И като видя Господ, че се умножава нечестието на човека по земята и, че всичко, което мислите на сърцето му въображяваха, беше постоянно само зло, 6разкая се Господ, че беше направил човека на земята, и огорчи се в сърцето Си. 7И рече Господ: Ще изтребя от лицето на земята човека, когото създадох, - човеци, зверове, влечуги и въздушни птици, - понеже се разкаях, че ги създадох. 8А Ной придоби Господното благоволение. 9Ето Ноевото потомство. Ной беше човек праведен, непорочен между съвременниците си; той ходеше по Бога. 10И Ной роди три сина: Сима, Хама и Яфета. 11И земята се разврати пред Бога; земята се изпълни с насилие. 12И Бог видя земята; и, ето, <тя> бе развратена защото всяка твар се обхождаше развратно на земята. 13И рече Бог на Ноя: Краят на всяка твар се предвижда от Мене, защото земята се изпълни с насилие чрез тях; затова, ето, ще ги изтребя заедно със земята. 14Направи си ковчег от гоферово дърво; стаи да направиш в ковчега; и да го измажеш отвътре и отвън със смола. 15Направи го така: дължината на ковчега <да бъде> триста лакти, широчината му петдесет лакти, а височината му тридесет лакти. 16Прозорец направи на ковчега, като изкараш ковчега без един лакът до върха, а вратата на ковчега постави отстрана; направи го с долен, среден и горен етаж. 17И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. 18Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе. 19И от всичко, от всякакъв вид твар, която живее, да вкараш в ковчега по две от всеки вид, за да опазиш живота им със себе си; мъжко и женско да бъдат. 20От птиците според вида им, от добитъка според вида му, и от всички земни животни според вида им, по две от всички да влязат при тебе, за да им опазиш живота. 21А ти си вземи от всякаква храна, която се яде, и събери я при себе си, та да послужи за храна на тебе и на тях. 22И Ной извърши всичко според както му заповяда Бог; така стори.
Chapter 7
1Тогава Господ рече на Ноя: Влез ти и целия ти дом в ковчега; защото в това поколение тебе видях праведен пред Мене. 2Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им; 3също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш <от тях> разплод по лицето на цялата земя. 4Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил. 5И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ. 6А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата. 7И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него. 8От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята, 9влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя. 10И след седмия ден водите на потопа заляха земята. 11В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха. 12И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи. 13В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи - 14те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид. 15Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя. 16И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре. 17Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята. 18Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите. 19Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе. 20Петнадесет лакти по-горе <от тях> се издигнаха водите, та планините се покриха. 21И всяка твар, която се движеше по земята, умря, - птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек. 22От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря. 23Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, - човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега. 24А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
Chapter 8
1Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха. 2Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря. 3Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. 4А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини. 5Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха. 6После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил; 7и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам додето пресъхнаха водите на земята. 8Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята. 9Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе <още> по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега. 10А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега. 11И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, <имаше> в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята. 12След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него. 13В шестстотин и първата година <на Ноевия живот>, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала. 14А на двадесет и седмия ден от втория месец земята <съвършено> изсъхна. 15Тогава говори Бог на Ноя, казвайки: 16Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе. 17Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята. 18Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му; 19излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята, според родовете си. 20И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; 21и Господ помириса сладко благоухание; И рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо, както сторих. 22Доде съществува земята, сеитба и жетва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
Chapter 9
1В това време Бог благослови Ноя и синовете му, като им каза: Плодете се, размножавайте се и напълнете земята. 2Ще се страхуват и ще треперят от вас всички земни животни и всички въздушни птици; те са всичко, що пълзи по земята и с всички морски риби, са предадени в ръцете ви. 3Всичко живо, що се движи ще ви бъде за храна; давам ви всичко също, както <дадох> зелената трева. 4Месо обаче с живота му, <то ест>, с кръвта му, да не ядете. 5А вашата кръв, <кръвта> на живота ви, непременно ще изискам; от всяко животно ще я изискам; и от човека, да! от брата на всеки човек, ще изискам живота на човека. 6Който пролее човешка кръв, и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ направи Бог човека. 7А вие, плодете се и се размножавайте, разплодете се по земята и умножавайте се по нея. 8После Бог говори на Ноя и на синовете му с него, казвайки: 9Вижте, Аз поставям завета Си с вас и с потомството ви подир вас; 10и с всичко живо, що е с вас, - птиците, добитъкът и всичките земни животни, които са с вас, да! с всяко земно животно от всичко, което е излязло от ковчега. 11Поставям завета Си с вас, че няма да се изтреби вече никоя твар от водите на потопа, нито ще настане вече потоп да опустоши земята. 12Бог рече още: Ето белегът на завета, който Аз поставям до вечни поколения между Мене и вас и всичко живо, което е с вас: 13поставям дъгата Си в облака, и тя ще бъде белег на завет между Мене и земята. 14Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; 15и ще спомня завета Си, който е между Мене и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар. 16Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням всегдашния завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята. 17Каза Бог на Ноя: Това е белегът на завета, който установих между Мене и всяка твар, която е на земята. 18А излезлите от ковчега Ноеви синове бяха Сим, Хам и Яфет; а Хам беше баща на Ханаана. 19Тия трима бяха Ноеви синове; и от тях се насели цялата земя. 20В това време Ной почна да работи земята и насади лозе. 21И, като пи от виното опи се и се разголи в шатрата си. 22И Хам, Ханаановия баща, видя голотата на баща си и каза на двамата си братя отвън. 23А Сим и Яфет взеха една дреха и, като я туриха двамата на рамената си, пристъпиха заднишком та покриха голотата на баща си; лицата им гледаха назад, та не видяха бащината си голота. 24Като изтрезня Ной от виното си и се научи за онова, което му бе направил по-младият му син, рече: - 25Проклет да е Ханаан; Слуга на слуги ще бъде на братята си. 26Рече още: Благословен Господ, Симовия Бог; И Ханаан да му бъде слуга. 27Бог да разшири Яфета. И да се засели в шатрите на Сима; И Ханаан да им бъде слуга. 28И след потопа Ной живя триста и петдесет години. 29И всичките дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря.
Chapter 10
1Ето потомството на Ноевите синове, Сима, Хама и Яфета; че и на тях се родиха синове след потопа. 2Яфетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Яван, Тувал, Мосох и Тирас. 3А Гомерови синове: Асханаз, Рифат и Тогарма. 4А Яванови синове: Елисей, Тарсис, Китим и Доданим. 5От тях се разделиха островите на народите, в техните земи, всеки според езика си, според племето си, в народите си. 6Хамови синове: Хус, Мицраим, Фут и Ханаан. 7А Хусови синове: Сева, Евила, Савта, Раама и Савтека; а Раамови синове: Шева и Дедан. 8Хус роди и Нимрода. Той пръв стана силен на земята. 9Той беше голям ловец пред Господа; затова се казва: Като Нимрода, голям ловец пред Господа. 10Първо той царува над Вавилон Ерех, Акад и Халне, в Сенаарската земя. 11От тая земя излезе <и отиде> в Асирия, та съгради Ниневия, Роовот-Ир, Халах 12и Ресен между Ниневия и Халах (който е големият град). 13А Мицраим роди Лудим, Анамим, Леавим, Нафтухим, 14Патрусим, Каслухим (от които произлязоха филистимците) и Кафторим. 15А Ханаан роди: първородния си <син> Сидон, <после> Хет, 16евусейците, аморейците, гергесейците, 17евейците, арукейците, асенейците, 18арвадците, цемарейците и аматейците; и след това ханаанските племена се пръснаха. 19Пределът на ханаанците беше от Сидон, като се отива за Герар до Газа, и като се отива за Содом и Гомор, Адма и Цевоим до Лаша. 20Тия са Хамовите синове в земите си, в народите си, според племената си, според езиците си. 21Родиха се тъй също чада на Сима, баща на всичките Еверовци и по-стар брат на Яфета. 22Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд и Арам. 23А Арамови синове: Уз, Ул, Гетер и Маш. 24И Арфаксад роди Сала, а Сала роди Евера. 25И на Евера се родиха двама сина; името на единия беше Фалек {Т.е., Разделение.}, защото в неговите дни се разпредели земята; а името на брата му беше Иоктан. 26Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Яраха. 27Адорама, Узала, Дикла, 28Овала, Авимаила, Шева, 29Офира, Евила и Иовава; всички тия бяха Иоктанови синове. 30Техните поселения бяха от Меша, като се отива за Сефар, източната планина. 31Тия са Симовите синове в земите си, според племената си, според езиците си, според народите си. 32Тия са племената на Ноевите синове според поколенията им, в народите им; и от тях се отделиха народите по земята след потопа.
Chapter 11
1А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. 2И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. 3И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. 4И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх <да стига> до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. 5А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. 6И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. 7Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си. 8Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града. 9За това той се наименува Вавилон {Т.е., Бъркотия.}, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя. 10Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа; 11а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери. 12Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала; 13а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 14Сала живя тридесет години и роди Евера; 15а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери. 16Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека; 17а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери. 18Фалек живя тридесет години и роди Рагава; 19а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери. 20Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха; 21а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери. 22Серух живя тридесет години и роди Нахора; 23а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери. 24Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара; 25а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери. 26Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана. 27Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота. 28И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя. 29И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, дъщеря на Арана, който <освен че> беше баща на Мелха, беше баща и на Есха. 30А Сарайя беше бездетна, нямаше чадо. 31И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха заедно от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, дето се и заселиха. 32И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
Chapter 12
1Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа. 2Ще те направя голям народ; ще те благословя, и ще прославя името ти, и ще бъдеш за благословение. 3Ще благословя ония, които те благославят, а ще прокълна всеки, който те кълне; и в тебе ще се благославят всички земни племена. 4И тъй, Аврам тръгна според както му рече Господ, и Лот тръгна с него. А Аврам беше на седемдесет и пет години, когато излезе от Харан. 5Аврам взе жена си Сарайя, братанеца си Лот, всичкия имот, който бяха спечелили, и хората, които бяха придобили в Харан, та излязоха, за да отидат в Ханаанската земя. 6И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба Море. В това време ханаанците <живееха> в земята. 7И Господ се яви на Аврама и рече: На твоето потомство ще дам тая земя. И там издигна олтар на Господа, Който му се яви. 8От там се премести към хълма, който е на изток от Ветил, дето разпъна шатрата си, Ветил оставаше на запад, а Гай - на изток; и там издигна олтар на Господа и призова Господното име. 9После, като се дигна, Аврам все напредваше към юг. 10А настана глад в земята; затова Аврам слезе в Египет да поживее там, понеже гладът беше се усилил в <Ханаанската> земя. 11И когато наближи да влезе в Египет, рече на жена си Сарайя: Виж сега, зная, че си жена красива на глед. 12Египтяните, като те видят, ще рекат: Тя му е жена; и мене ще убият, а тебе ще оставят жива. 13Кажи, моля, че си ми сестра, за да ми бъде добре покрай тебе и да се опази живота ми, поради твоята <дума>. 14И като влезе Аврам в Египет, египтяните видяха, че жената беше твърде красива. 15Видяха я и Фараоновите големци и я похвалиха на Фараона; затова жената беше заведена в дома на Фараона. 16И заради нея той стори добро на Аврама, който <достигна> да има овци, говеда, осли, слуги, слугини, ослици и камили. 17Но Господ порази Фараона и дома му с тежки язви, поради Аврамовата жена Сарайя. 18Тогава Фараон повика Аврама и рече: Що е това, което ти ми стори? Защо не ми каза, че ти е жена? 19Защо ми каза: Сестра ми е, така че аз си я взех за жена; сега, прочее, ето жена ти; вземи я и си иди. 20И Фараон му определи човеци, които изпратиха него, жена му и всичко що имаше.
Chapter 13
1Така Аврам излезе от Египет, той, жена му и всичко що имаше, и Лот с него, <та замина> към южната страна. 2Аврам беше много богат с добитък, сребро и злато. 3И от южната страна той минаваше постепенно дори до Ветил, до мястото, гдето от по-напред беше поставена шатрата му между Ветил и Гай, 4до мястото, гдето първоначално беше издигнал олтара; и там Аврам призова Господното име. 5Също и Лот, който придружаваше Аврама, имаше овци, говеда и шатри. 6И понеже земята не ги побираше да живеят заедно, тъй като имотът им беше много, и не можеха да живеят заедно, 7появи се спречкване между Аврамовите говедари и Лотовите говедари. (По това време ханаанците и ферезейците населяваха тая земя). 8Тогава Аврам рече на Лота: Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. 9Не е ли пред тебе цялата земя. Моля ти се, отдели се от мене; ти ако <идеш> наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти <идеш> надясно, аз ще ида наляво. 10Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Иордан <и видя>, че беше добре напоявана доде се стигне в Сигор, (преди да беше разорил Господа Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. 11За това Лот си избра цялата Иорданска равнина. И Лот тръгна към изток и се разделиха един от друг. 12Аврам се засели в Ханаанската земя; а Лот се засели между градовете на <Иорданската> равнина, и преместваше шатрите си <докато стигна> до Содом. 13А Содомските мъже бяха твърде нечестиви и грешни пред Господа. 14И Господ каза на Аврама, след като се отдели Лот от него: Подигни сега очите си от мястото гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; 15защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти до века. 16И ще направя потомството ти <многочислено> като земния прах; така щото, ако може някой да изброи земния прах, то и твоето потомство ще изброи. 17Стани, обходи дължината на земята, защото на теб ще я дам. 18Тогава Аврам премести шатрата си, дойде и се засели при Мамриевите дъбове, които са в Хеврон; и там издигна олтар на Господа.
Chapter 14
1В дните на Сенаарския цар Амарфал, Еласарският цар Ариох, Еламският цар Ходологомор и Гоимският цар Тидал, 2тия <царе> отвориха война против Содомския цар Вера, Гоморския цар Верса, Адманския цар Сенав, Цевоимския цар Симовор и царя на Вала, (която е Сигор). 3Всички тия се събраха в Сидимската долина (дето е <сега> Соленото Море). 4Дванадесет години бяха се подчинявали на Ходологомора, а в тринадесетата въстанаха. 5В четиринадесетата година дойдоха Ходологомор и царете, които бяха с него, та поразиха рафаимите в Астарот-карнаим, зузимите в Хам, емимите в Сави-кириатаим 6и хорейците в поляната им Сиир, до Елфаран, който е при пустинята. 7А като се върнаха, дойдоха в Ен-мишнат, (който е Кадис), и поразиха цялата страна на амаликитяните, както и амореите, които живееха в Асасон-тамар. 8Тогава Содомският цар, Гоморският цар, Адманският цар, Цевоимският цар и царят на Вала, (която е Сигор), излязоха и се опълчиха против тях на бой в Сидимската долина: 9против Еламския цар Ходологомор, Гоимския цар Тидал, Сенаарския цар Амарфал и Еласарския цар Ариох. <Имаше> четирима царе против петимата. 10А Сидимската долина беше пълна със смолни кладенци; и Содомският и Гоморският царе, като бягаха, паднаха в тях, а останалите избягаха на бърдото. 11И <победителите> задигнаха всичкия имот на Содома и Гомора и всичката им храна и си отидоха. 12Взеха и Аврамовия братанец Лот, който живееше в Содом, заедно с имота му и си отидоха. 13А един от избавилите се дойде и извести <това> на евреина Аврам; той живееше при дъбовете на Амореца Мамврий, брат на Есхола и брат на Анера, които бяха Аврамови съюзници. 14А като чу Аврам, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемнадесет обучени мъже, родени в неговия дом и гони <неприятелите> до Дан. 15И през нощта, той и слугите му, като се разделиха против тях, поразиха ги и ги гониха до Хова, която е от ляво на Дамаск. 16И възвърна всичкия имот, върна и брата си Лота с имота му, както и жените и людете. 17И като се върна <Аврам> от поражението на Ходологомора и на царете, които бяха с него, Содомският цар излезе да го посрещне в Савинската долина, (която е Царевата долина). 18Така и Салимският цар Мелхиседек, който беше свещеник на Всевишния Бог, изнесе хляб и вино 19та го благослови, казвайки: Благословен да бъде Аврам от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята; 20благословен и Всевишният Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка. И <Аврам> му даде десетък от всичко. 21А Содомският цар рече на Аврама: Дай ми човеците, а имота задръж за себе си. 22Но Аврам каза на Содомския цар: Аз дигнах ръката си пред Господа, Всевишния Бог, Създател на небето и на земята, 23и <се заклех>, че няма да взема нищо от твоето, ни конец ни ремик за обуща, да не би да речеш: Аз обогатих Аврама. 24<Приемам> само онова, което изядоха момците; и дела на мъжете които отидоха с мене: Анер, Есхол и Мамври - те нека вземат дела си.
Chapter 15
1След тия събития, дойде Господното слово на Аврама във видение и каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, наградата ти е извънредно голяма. 2А Аврам рече: Господи Иеова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми? 3Аврам рече още: Ето Ти не ми даде чадо; и, ето, един роден в дома ми ще ми стане наследник. 4Но, ето, дойде Господното слово и му каза: Тоя човек няма да ти стане наследник; но оня, който ще излезе от твоите чресла, ще ти бъде наследник. 5Тогава, като го изведе вън, каза: Погледни сега на небето и изброй звездите, ако можеш ги изброи. И рече му: Толкова ще бъде твоето потомство. 6И <Аврам> повярва в Господа; и Той му го вмени за правда. 7После му каза: Аз съм Господ, който те изведох из Ур Халдейски, за да ти дам да наследиш тая земя. 8А той рече: Господи Иеова, по какво да позная че ще я наследя? 9<Господ> му рече: Вземи ми тригодишна юница, тригодишна коза, тригодишен овен, гургулица и гълъбче. 10И той Му взе всички тия, разсече ги през средата и постави всяка половина срещу другата, но птиците не разсече. 11И спуснаха се хищни птици на труповете; но Аврам ги разпъди. 12А около захождането на слънцето, дълбок сън нападна Аврама; и, ето, ужас, като страшен мрак го обзе. 13Тогава <Господ> каза на Аврама: Знаейки - знай, че твоето потомство ще бъде чуждо в чужда земя и ще им бъдат роби; и те ще ги угнетяват четиристотин години. 14Но Аз ще съдя народа, комуто ще робуват; и подир това ще излязат с голям имот. 15А ти ще отидеш при бащите си в мир; ще бъдеш погребан в честита старост. 16А в четвъртия род <потомците ти> ще се върнат тука; защото беззаконието на аморейците не е още стигнало до върха си. 17А когато слънцето залезе и настана мрак, ето димяща пещ и огнен пламък, който премина между тия части. 18И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат, 19<земята на> кенейците, кенезейците, кадмонейците, 20хетейците, ферезейците, рафаимите, 21аморейците, хананейците, гергесейците и евусейците.
Chapter 16
1А Сарайя, жената на Аврама, не му раждаше деца; но, като имаше слугиня, египтянка, на име Агар. 2Сарайя рече на Аврама: Виж сега, Господ не ми дава да раждам; моля ти се влез при слугинята ми; може би ще придобия чадо, чрез нея. И Аврам послуша това, което каза Сарайя. 3И тъй, след като Аврам беше преживял десет години в Ханаанската земя, Сарайя Аврамовата жена, взе слугинята си Агар, египтянката, и я даде на мъжа си Аврама да му бъде жена. 4И той влезе при Агар и тя зачна; и като видя че зачна, господарката й стана презряна в очите й. 5Тогава Сарайя рече на Аврама: Поради тебе ми дойде тая обида. Дадох слугинята си в твоите обятия; а като видя, че зачна, аз станах презряна в очите й. Господ нека съди между мене и тебе. 6А Аврам рече на Сарайя: Ето, слугинята ти е в ръката ти; стори с нея, както ти се вижда угодно. Прочее, Сарайя се отнасяше зле с нея, така щото тя побягна от лицето й. 7Но ангел Господен я намери при един воден извор в пустинята, при извора на пътя за Сур; 8и рече: Агар, Сараина слугиньо, от где идеш? и къде отиваш? А тя рече: Бягам от лицето на господарката си Сарайя. 9А ангелът Господен й рече: Върни се при господарката си, и покори се под властта й {Еврейски: Ръцете й.}. 10Ангелът Господен тоже й рече: Ще преумножа потомството ти, до толкоз, че да не може да се изброи, поради <своето> множество. 11После ангелът Господен й каза: Ето ти си зачнала, и ще родиш син; да го наименуваш Исмаил {Т.е., когото слуша Бог.}, защото Господ чу скръбта ти. 12Той ще бъде между човеците, като див осел; <ще дига> ръката си против всекиго и всеки <ще дига> ръката си против него; и той ще живее независим от всичките си братя. 13Тогава Агар даде на Господа, Който й говореше, това име: Ти си Бог, Който вижда; защото рече: Не видях ли аз тук Онзи, Който ме вижда? 14Затова, тоя кладенец се наименува Вир-лахай-рои {Т.е., Кладенецът на Живия, Който ме вижда.}; ето той е между Кадис и Варад. 15И Агар роди син на Аврама; и Аврам наименува сина си, роден от Агар, Исмаил. 16А Аврам беше на осемдесет и шест години когато Агар му роди Исмаила.
Chapter 17
1Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен. 2И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много. 3Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки: 4Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи. 5Не ще се именуваш вече Аврам {Т.е., Висок отец.}, но името ти ще бъде Авраам {Т.е., Отец на множество.}; защото те направих отец на множество народи. 6Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе. 7И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството ти след тебе. 8На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог. 9Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения. 10Ето Моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва. 11Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас. 12Всяко мъжко <дете> между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купено с пари от някой чужденец. 13Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет. 14А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, <защото> е нарушил завета Ми. 15После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя {Т.е., Моя княгиня.}; но Сара {Т.е., Княгиня.} да бъде името й. 16Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане <майка> на народи; царе на племена ще произлязат от нея. 17Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще се роди дете? И Сара, която има деветдесет години, ще роди ли? 18И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе. 19Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, <който ще бъде и> за потомството му след него. 20И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племеначалници ще се родят от него, и ще го направя велик народ. 21Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време. 22А като прекрати думата Си с Авраама, Бог си възлезе от него. 23В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза. 24Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му; 25а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му. 26В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил. 27И всичките мъже от дома му <както> родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
Chapter 18
1След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня. 2Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече: 3Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си. 4Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото. 5И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал. 6Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити. 7А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви. 8После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха. 9Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е. 10И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него. 11А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените. 12И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар? 13А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя? 14Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син. 15Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя. 16Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати. 17И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя, 18тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята? 19Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3:2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него. 20И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък, 21ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная. 22Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа. 23И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия? 24Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него? 25Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда? 26И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях. 27А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа; 28може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет. 29А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това. 30А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет. 31А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>. 32Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя. 33А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
Chapter 19
1Привечер дойдоха двама ангела в Содом; а Лот седеше в Содомската порта. И като ги видя, Лот стана да ги посрещне, поклони се с лице до земята и рече: 2Ето, господари мои, свърнете, моля, в къщата на слугата си, пренощувайте и си умийте нозете, и утре станете та си идете по пътя. А те рекоха: Не, на улицата ще пренощуваме. 3Но, като настояваше много, те се отбиха към него и влязоха в къщата му; и той им направи угощение и изпече безквасни хлябове; и ядоха. 4А преди да си легнат те, градските мъже, Содомските жители, млади и стари, всичките люде от всякъде, обиколиха къщата 5и викаха на Лота, казвайки: Где са мъжете, които дойдоха у тебе тая нощ? Изведи ни ги да ги познаем. 6А Лот излезе при тях пред вратата, затвори вратата зад себе си, и рече: 7Моля ви се, братя мои, не правете такова нечестие. 8Вижте сега, имам две дъщери, които не са познали мъж; тях да ви изведа вън, и сторете с тях, каквото ви се вижда угодно; само на тия мъже не струвайте нищо, понеже затова са влезли под покрива на стряхата ми. 9Но те рекоха: Махни се нататък. Рекоха още: Той дойде тук самичък и пришелец, а иска още и съдия да стане; ей сега на тебе ще сторим по-голямо зло, отколкото на тях. И насилваха премного човека, Лота, и приближиха се да разбият вратата. 10Но мъжете простряха ръце, дръпнаха Лота при себе си, в къщи, и затвориха вратата. 11Тоже и поразиха със слепота човеците, които бяха пред вратата на къщата, и малък и голям, тъй щото се умориха, като търсеха вратата. 12Тогава мъжете рекоха на Лота: Имаш ли тука друг някой: зет, синове, дъщери и които и да било други, що имаш в града, изведи ги из това място; 13защото ние ще съсипем мястото, понеже силен стана викът им пред Господа, и Господ ни изпрати да го съсипем. 14И тъй, Лот излезе и говори на зетьовете си, които щяха да водят дъщерите му и рече: Станете, излезте из това място, защото Господ ще съсипе града. Но на зетьовете му се видя, че той се шегува. 15Когато се зазори, ангелите настояваха пред Лота, казвайки: Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са тука, за да не погинеш всред наказанието на тоя град. 16Но той се бавеше; затова мъжете хванаха за ръка него, жена му и двете му дъщери, изведоха го и поставиха го вън от града; понеже Господ го пожали. 17И като го изведоха вън, рече <единият на Лота>: Бягай за живота си; да не погледнеш назад, нито да се спреш <някъде> в цялата тая равнина; бягай на планината, за да не погинеш. 18А Лот им рече: Ах, Господи, не така! 19Ето, слугата ти придоби Твоето благоволение, и с опазването на живота ми, Ти правиш <още> по-голяма милостта, която си показал към мене; но аз не мога да побягна на планината, да не би да ме постигне злото и да умра. 20Гледай, моля, тоя град е близо, за да прибягна там, и малък е. Нека побягна там, (не е ли малък <град?>) и така животът ми ще се опази. 21Той му каза: Ето слушам те и за това нещо, че няма да разоря града, за който ти говори. 22Бързай, бягай там защото Аз не мога да сторя нищо, доде ти не стигнеш там. Затова тоя град се наименува Сигор {Т.е., Малък.}. 23Слънцето изгряваше на земята, когато Лот влезе в Сигор. 24Тогава Господ изля върху Содом и Гомор сяра и огън от Господа от небето. 25Той разори тия градове и цялата равнина, всичките жители на градовете и земните растения. 26Но жена му, след него, погледна назад, и стана стълб от сол. 27Сутринта Авраам подрани на мястото, дето беше стоял пред Господа; 28и погледна към Содом и Гомор и към цялата земя на равнината, и, ето видя, че дим, като дим от пещ, се издигаше от земята. 29И тъй, когато Бог разоряваше градовете на тая равнина, Бог си спомни за Авраама и изпрати Лота изсред разорението, когато разори градовете, дето живееше Лот. 30А Лот излезе от Сигор и живееше в планината, и с него двете му дъщери, понеже се боеше да остане в Сигор; затова живееше в една пещера, той и двете му дъщери. 31Тогава по-старата рече на по-младата: Баща ни е стар, и няма мъж на земята да влезе при нас, според обичая на цялата земя. 32Ела, да упоим баща си с вино и да преспим с него, за да запазим потомството от баща си. 33И тъй, оная нощ упоиха баща си с вино; и по-старата влезе та преспа с баща си; а той не усети, нито кога легна тя, нито кога влезе. 34На другия ден по-старата рече на по-младата: Виж, миналата нощ аз преспах с баща си; да го упоим с вино и тая нощ, та влез ти и преспи с него, за да запазим потомство от баща си. 35И тъй, и оная нощ упоиха баща си с вино, и по-младата влезе та преспа с него; а той не усети нито кога легна тя, нито кога стана. 36Така и двете Лотови дъщери зачнаха от баща си. 37И по-старата роди син и го наименува Моав; той е и до днес отец на моавците. 38Роди и по-младата син и го наименува Бен-ами; той е и до днес отец на амонците.
Chapter 20
1От там Авраам пътуваше към южната страна. Той се настани между Кадис и Сур и живееше като пришелец в Герар. 2И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати та взе Сара. 3Но Бог дойде при Авимелеха в съня му, през нощта и му рече: Ето, ти умираш поради жената, която си взел; защото тя си има мъж. 4(А Авимелех не беше се приближил при нея). И рече: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? 5Не каза ли ми сам той: Сестра ми е? Също и сама тя рече: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце сторих аз това. 6Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си сторил това с праведно сърце; още Аз те и въздържах да не съгрешиш против Мене, и затова не те оставих да се докоснеш до нея. 7Сега, прочее, върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за тебе, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш; знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои. 8На сутринта, като стана рано Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тия неща в ушите им; и хората се уплашиха много. 9Тогава Авимелех повика Авраама и му рече: Що ни стори ти? Какво ти съгреших, та си навлякъл на мене и на царството ми голям грях? Направил си ми работи, които не трябваше да се правят. 10Рече още Авимелех на Авраама: Що си видял, та стори това нещо? 11И рече Авраам: <Сторих го> понеже рекох: Не ще има страх от Бога в това място, и ще ме убият, поради жена ми. 12А при това, тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. 13И когато Бог ме направи да странствувам от бащиния си дом, рекох й: Ще ми направиш тая добрина - на всяко място, гдето отидем, казвай за мене: Брат ми е. 14Тогава Авимелех взе овци и говеда, слуги и слугини, та ги даде на Авраама и върна му жена му Сара. 15И рече Авимелех: Ето, земята ми е пред тебе; засели се дето ти е угодно. 16А на Сара каза: Виж, дадох на брата ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с тебе; и пред всички човеци си оправдана. 17И тъй, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелеха, и жена му, и слугите му; и раждаха деца. 18Защото, поради Авраамовата жена Сара, Господ беше заключил съвсем всички утроби на Авимелеховия дом.
Chapter 21
1И Господ посети Сара според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал. 2Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок. 3И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак {Т.е., Смях.}. 4И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал. 5А Авраам беше на сто години, когато се роди син му Исаак. 6И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки който чуе, ще ми се смее. 7Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - защото му родих син в старините му. 8А като порасна детето, отбиха го; и в деня когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение. 9А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива; 10затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак. 11Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му <Исмаил>. 12Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство. 13Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо. 14Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; <даде> й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее. 15Но изчерпи се водата в меха; и <майка му> хвърли детето под един храст 16и отиде та седна насреща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака. 17И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е. 18Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ. 19Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие. 20Бог беше с момчето, което като порасна, засели се в пустинята и стана стрелец. 21Засели се във Фаранската пустиня; и майка му му взе жена от Египетската земя. 22По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш. 23Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал. 24И рече Авраам: Заклевам се. 25Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила. 26Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти ми си явил за това, нито аз съм чул, освен днес. 27Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор <помежду си>. 28А Авраам отдели седем женски агнета от стадото. 29И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил? 30А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец. 31Затова той наименува онова място Вирсавее {Т.е., Клетвеният кладенец.}, защото там се заклеха двамата. 32Така те сключиха договор във Вирсавее: и <след това> станаха Авимелех и военачалникът му Фихол и се върнаха във Филистимската земя. 33И <Авраам> посади дъбрава във Вирсавее и там призва Името на Иеова, Вечния Бог. 34И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
Chapter 22
1След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме. 2И рече <Бог:> Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа. 3На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе си и двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал. 4На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч. 5Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас. 6И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно. 7Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече <Исаак>: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето? 8И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно. 9А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дървата. 10И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си. 11Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме. 12И <ангелът> рече: Да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син. 13Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си. 14И Авраам наименува това място Иеова-ире {Т.е., Господ ще промисли.}; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли. 15Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече: 16В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син, 17ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си; 18в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми. 19И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее. 20А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор: 21първородния му Уза, брата му Вуза, Камуила Арамовия баща. 22Кеседа, Азава, Фалдеса, Едлафа и Ватуила. 23А Ватуил роди Ревека. Тия осем <сина> роди Мелха на Нахора Авраамовия брат. 24Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
Chapter 23
1Сара живя сто двадесет и седем години; тия бяха годините на Сариния живот. 2И Сара умря в Кириат-арва, (който е Хеврон), в Ханаанската земя; и Авраам дойде да жалее Сара и да я оплаче. 3И като стана Авраам от покойницата си, говори на хетейците, казвайки: 4Пришелец и заселник съм аз между вас; дайте ми място за погребване между вас, <което да е мое>, за да погреба покойницата си пред очите си. 5А хетейците в отговор на Авраама му казаха: 6Послушай ни, господарю; между нас ти си княз Божий; погреби покойницата си в най-добрата от гробниците ни; никой от нас не ще ти откаже гробницата си, за да погребеш покойницата си. 7Тогава стана Авраам, поклони се на людете на земята, на хетейците, и говори с тях, казвайки: 8Ако ви е угодно да погреба покойницата си пред очите си, послушайте ме и станете посредници за мене пред Сааровия син Ефрон, 9за да ми даде пещерата си Махпелах, която е на края на нивата му; с пълна цена нека ми я даде всред вас, като собственост за гробница. 10А Ефрон седеше всред хетейците; и Ефрон, хетеецът, отговори на Авраама пред хетейците, които слушаха, пред всичките, които влизаха в портата на града му, казвайки: 11Не, господарю, послушай ме; давам ти нивата, давам ти и пещерата, която е в нея; давам ти я пред тия мъже от людете си; погреби покойницата си. 12Тогава Авраам се поклони пред людете на земята 13и говори на Ефрона пред людете на земята, които слушаха, казвайки: Но, ако обичаш, моля, послушай ме: ще дам стойността на нивата; вземи я от мене, и ще погреба покойницата си там. 14А в отговор Ефрон каза на Авраама: 15Чуй ме, господарю: земя за четиристотин сребърни сикли, какво е между мене и тебе? Погреби, прочее, покойницата си. 16И Авраам прие <казаното от> Ефрона; и Авраам претегли на Ефрона парите, които определи пред хетейците, които слушаха, четиристотин сребърни сикли, каквито вървяха между търговците. 17И тъй, Ефроновата нива, която беше в Махпелах, срещу Мамврий, - нивата, пещерата, която бе в нея, и всичките дървета в нивата, в междите около цялата нива, 18станаха собственост на Авраама пред очите на синовете на Хета пред всичките, които влизаха в портата на неговия град. 19След това Авраам погреба жена си Сара в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, (който е Хеврон), в Ханаанската земя. 20Така, нивата и пещерата в нея се утвърдиха на Авраама от хетейците, като собствено гробище.
Chapter 24
1А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко, 2рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми; 3и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея; 4но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака. 5А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл? 6Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там. 7Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там. 8Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там. 9Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо. 10И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град. 11И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец. 12Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама. 13Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода. 14Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми. 15Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор. 16Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи. 17А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти. 18А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие. 19И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят. 20И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили. 21А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не. 22Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече: 23Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме? 24А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора. 25Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване. 26Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа. 27И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми. 28А момата се затече, та разказа тия неща на майка си. 29И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора. 30Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора. 31И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите. 32И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него. 33И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай. 34Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама. 35Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли. 36И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има. 37И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея. 38Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми. 39И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене. 40Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом. 41<Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми. 42И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно, 43ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти, 44и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми. 45Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия. 46И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите. 47Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й. 48И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря. 49Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво. 50А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро. 51Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил. 52Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята. 53И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й. 54Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми. 55А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде. 56Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си. 57А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже. 58И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам. 59И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му. 60И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си. 61И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина. 62А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя. 63И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха. 64Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата. 65Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри. 66И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил. 67Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.
Chapter 25
1А Авраам взе и друга жена, на име Хетура. 2Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха. 3И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим. 4А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура. 5Но Авраам даде целия си имот на Исаака. 6А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака. 7И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години. 8И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит <от дни>; и прибра се при людете си. 9А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий, 10нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, <също> и жена му Сара. 11А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои. 12Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама; 13и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден - Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам, 14Масма, Дума, Маса, 15Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа. 16Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им. 17И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си. 18А <потомците му> се населиха <в земите> от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; <Исмаил> се засели независим от всичките си братя. 19Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака, 20а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана. 21И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна. 22А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа. 23А Господ й рече: - Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия. 24И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й. 25Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав {Т.е., Космат.}. 26После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков {Т.е., Който без право замества, <или> който прави засада.}. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди. 27И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите. 28И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова. 29<Един ден> Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял; 30И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено <вариво>, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом) {Т.е., Червен.}. 31И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си. 32А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство? 33И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова. 34Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.
Chapter 26
1И настана глад по земята, освен първия глад, който беше в Авраамовите дни, та Исаак отиде в Герар, при филистимския цар Авимелех, 2защото Господ беше му се явил и рекъл: Не слизай в Египет; живей в земята, за която ще ти кажа; 3остани в тая земя и Аз ще бъда с тебе и ще те благословя, защото на тебе и на потомството ти ще дам всички тия земи, в утвърждение на клетвата, с която се заклех на баща ти Авраама; 4и ще умножа потомството ти като небесните звезди, и ще дам на потомството ти всички тия земи; и в твоето потомство ще се благославят всичките народи на земята; 5понеже Авраам послуша гласа Ми, и опази заръчването Ми, заповедите Ми, повеленията Ми и законите Ми. 6Затова Исаак се настани в Герар. 7И местните жители го запитаха за жена му; а той рече: Сестра ми е; защото се боеше да каже: Жена ми е, <като си думаше>: Да не би местните жители да ме убият поради Ревека; понеже тя беше красива на глед. 8А след като беше преседял там дълго време, филистимският цар Авимелех, като погледна от прозореца, видя, че Исаак играеше с жена си Ревека. 9Тогава Авимелех повика Исаака и рече: Ето, тя наистина ти е жена; а защо каза ти: Сестра ми е? Исаак му каза: Защото си рекох: да не би да бъда убит поради нея. 10И рече Авимелех: Що е това, което си ни сторил? Лесно можеше някой от людете да лежи с жена ти, и ти щеше да ни навлечеш грях. 11Затова Авимелех заръча на всичките люде, казвайки: Който докачи тоя човек или жена му непременно ще се умъртви. 12И Исаак пося в оная земя и събра през същото лято стократно; и Господ го благослови. 13Човекът се възвеличаваше и продължаваше да става велик, додето стана твърде велик. 14Той придоби овци, придоби и говеда и много слуги; а филистимците му завиждаха; 15и филистимците затрупаха и напълниха с пръст всичките кладенци, които бащините му слуги бяха изкопали в дните на баща му Авраама. 16И Авимелех каза на Исаака: Иди си от нас, защото си станал много по-силен от нас. 17Затова Исаак си отиде от там, разпъна шатрите си в Герарската долина и там живееше. 18А Исаак изкопа наново водните кладенци, които бяха изкопани в дните на баща му Авраама, (защото филистимците ги бяха затрупали след Авраамовата смърт) и нарече ги по имената, с които баща му беше ги нарекъл. 19И Исааковите слуги копаха в долината и намериха там кладенец с текуща вода. 20Но Герарските говедари се караха с Исааковите говедари, казвайки: Наша е водата: затова <Исаак> нарече кладенеца Есен {Т.е., Каране.}, понеже се караха за него. 21После изкопаха друг кладенец, но и за него се караха; затова го нарече Ситна {Т.е., Вражда.}. 22Тогава той се премести от там и изкопа друг кладенец, и за него не се караха; и нарече го Роовот {Т.е., Широта.}, като думаше: Защото сега Господ ни даде пространно място, и ние ще се наплодим в тая земя. 23От там отиде във Вирсавее. 24И Господ му се яви през същата нощ и рече: Аз съм Бог на баща ти Авраама; не бой се, защото Аз съм с тебе, ще те благословя и ще умножа твоето потомство, заради слугата Ми Авраама. 25И той издигна там олтар и призва Господното Име; разпъна и шатъра си там, и там Исааковите слуги изкопаха кладенец. 26Тогава Авимелех отиде при него от Герар с приятеля си Охозата {В изданието от 1940 г. - Оховата, вероятно печатна грешка.} и военачалника си Фихола. 27И Исаак им рече: Защо сте дошли при мене, като ме мразите и ме изпъдихте изпомежду си? 28А те казаха: Видяхме явно, че Господ е с тебе, и си рекохме: Нека се положи клетва между нас, между нас и тебе, и нека направим договор с тебе, 29че няма да ни сториш зло, както и ние не те докачихме, и както само добро ти правихме и те изпратихме с мир. Сега <виждаме, че> ти си благословеният от Господа. 30Тогава <Исаак> им даде угощение и те ядоха и пиха. 31На сутринта станаха рано и се заклеха един за друг; после Исаак ги изпрати, и те си отидоха от него с мир. 32И в същия ден Исааковите слуги дойдоха и му известиха за кладенеца, който бяха изкопали, и му рекоха: Намерихме вода. 33И нарече го Савее; от това името на града е Вирсавее до днес. 34А когато Исав беше на четиридесет години взе за жена Юдита, дъщеря на хетееца Веири, и Васемата, дъщеря на хетееца Елон. 35Те бяха горчивина за душата на Исаака и Ревека.
Chapter 27
1Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме. 2Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра; 3вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов, 4та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра. 5А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе. 6Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи: 7Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра. 8Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми. 9Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича; 10и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре. 11Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък. 12Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение. 13А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси. 14И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше. 15После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова. 16И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи. 17Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила. 18И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко? 19И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти. 20Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех. 21Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не. 22И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови. 23И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го. 24И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз. 25Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи. 26А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко. 27И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ. 28Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино. 29Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя. 30Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си. 31Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти. 32А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав. 33Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде. 34Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате. 35А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение. 36И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение? 37А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко? 38И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас. 39Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе; 40С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си. 41И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова. 42И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие. 43Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан, 44и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, - 45доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден? 46И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?
Chapter 28
1Тогава Исаак повика Якова, и, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от ханаанските дъщери. 2Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния ти баща Ватуил, и от там вземи жена, от дъщерите на вуйчо ти Лавана. 3И Бог Всемогъщи да те благослови и да те наплоди и умножи, така щото да произлязат от тебе редица племена; 4и даденото на Авраама благословение да го даде на тебе и на потомството ти с тебе, за да наследиш земята в която си пришелец, която Бог даде на Авраама. 5Така Исаак изпрати Якова; и той отиде в Падан-арам при Лавана, син на сириеца Ватуила, и брат на Ревека, майка на Якова и Исава. 6А Исав, като видя, че Исаак благослови Якова и го изпрати в Падан-арам, да си вземе жена от там, и че, като го благослови, поръча му, казвайки: Да не вземеш жена от Ханаанските дъщери; 7и че Яков послуша баща си и майка си та отиде в Падан-арам; 8и като видя Исав, че ханаанските дъщери не се нравеха на баща му Исаака, 9то Исав отиде при Исмаила и, освен другите си жени, взе за жена и Маелета, дъщеря на Авраамовия син Исмаил, сестра на Новаита. 10Яков, прочее, излезе от Вирсавее и отиде към Харан. 11И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място. 12И сънува, и ето стълба изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. 13И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята на която лежиш ще дам на тебе и на потомството ти. 14Твоето потомство ще бъде <многочислено>, като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благословят всички племена на земята. 15Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих. 16А като се събуди Яков от съня си, рече: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. 17И убоя се, и рече: Колко е страшно това място! Това не е друго освен Божий дом, това е врата небесна. 18На сутринта, като стана Яков рано, взе камъка, който си беше турил за възглавница, изправи го за стълб, и изля масло на върха му. 19И наименува онова място Ветил {Божий дом.}; а преди името на града беше Луз. 20Тогава Яков се обрече и каза: Ако бъде Бог с мене, и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, 21така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог, 22и тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божий дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десетък на Тебе.
Chapter 29
1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. 2И погледна, и, ето, кладенец на полето, и там три стада овци, които почиваха при него, защото от оня кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък. 3И когато се събираха там всичките стада, отваляха камъка от отвора на кладенеца та напояваха стадата; после пак туряха камъка на мястото му над отвора на кладенеца. 4И Яков каза на <овчарите>: Братя, от где сте? А те рекоха: От Харан сме. 5И рече им: Познавате ли Лавана, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме. 6И рече им: Здрав ли е? А те рекоха: Здрав е; и ето дъщеря му Рахил иде с овците. 7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напойте овците и идете да ги пасете. 8А те рекоха: Не можем доде се не съберат всичките стада и не отвалят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овците. 9Докато им говореше още, дойде Рахил с бащините си овци, защото тя ги пасеше. 10А като видя Яков Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, Яков се приближи та отвали камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйка си Лавана. 11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. 12И Яков каза на Рахил, че е брат на баща й, и че е син на Ревека; а тя се затече, та извести на баща си. 13А Лаван, като чу за своя сестриник Яков, затече се да го посрещне; и прегърна го, целуна го и го заведе у дома си. Тогава <Яков> разказа на Лавана всичко. 14И Лаван му рече: Наистина ти си моя кост и моя плът. И <Яков> живя при него един месец. 15След това Лаван рече на Якова: Нима, като си ми брат, ти ще ми работиш безплатно? Кажи ми, каква да ти бъде заплатата. 16А Лаван имаше две дъщери: името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил, 17на Лия очите не бяха здрави; а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице. 18И Яков, понеже обикна Рахил, рече: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря, Рахил. 19И рече Лаван: По-добре да я дам на тебе, отколкото да я дам на друг мъж; живей при мене. 20И тъй, Яков работи за Рахил седем години; но, поради любовта му към нея, те му се видяха като няколко дни. 21След това Яков каза на Лавана: Дай жена ми, защото дойде вече време да вляза при нея. 22И тъй, Лаван събра всичките хора от това място и даде угощение. 23А вечерта взе дъщеря си Лия, та му я доведе; и той влезе при нея. 24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия. 25Но на утринта, ето че беше Лия. И <Яков> рече на Лавана: Що е това, което ми стори ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга? 26А Лаван каза: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата. 27Свърши <сватбарската> седмица с тая; и ще ти дам и оная за работата, която ще ми вършиш още седем години. 28И Яков стори така; свърши седмицата с <Лия и тогава Лаван> му даде дъщеря си Рахил за жена. 29И Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил. 30И <Яков> влезе при Рахил, и обикна Рахил повече от Лия; и работи на <Лавана> още седем години. 31А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна. 32И тъй, Лия зачна и роди син, и наименува го Рувим {Т.е., Ето син.}, защото си думаше: Господ погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. 33И пак зачна и роди син; и рече: Понеже чу Господ, че не съм любима, затова ми даде и тоя син; и наименува го Симеон {Т.е., Послушание.}. 34Пак зачна и роди син; и рече: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих три сина; затова го наименува Левий {Т.е., Съединение.}. 35И пак зачна и роди син; и рече: Тоя път ще възхваля Господа; затова го наименува Юда {Т.е., Славословие.}. И престана да ражда.
Chapter 30
1А като видя Рахил, че не раждаше деца на Якова, Рахил завидя на сестра си и рече на Якова: дай ми чада, иначе аз ще умра. 2А Яков се разгневи на Рахил, и рече: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод? 3А тя рече: Ето слугинята ми Вала; влез при нея, и тя да роди на коленете ми, та да придобия и аз деца чрез нея. 4И тъй, тя му даде слугинята си Вала за жена; и Яков влезе при нея. 5И Вала зачна и роди син на Якова. 6Тогава рече Рахил: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми, та ми даде син; затова го наименува Дан {Т.е., Съдия.}. 7И Вала, слугинята на Рахил, пак зачна и роди втори син на Якова. 8Тогава рече Рахил: Силна борба водих със сестра си, и надвих; затова го наименува Нефталим {Т.е., Моя борба.}. 9Когато видя Лия, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа та я даде на Якова за жена. 10И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Якова. 11И рече Лия: Щастие дойде; за това го наименува Гад {Т.е., Щастие.}. 12И Зелфа слугинята на Лия, роди втори син на Якова. 13Тогава рече Лия: Честита съм; защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир {Т.е., Честит.}. 14И през времето на пшеничената жетва, Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия; и Рахил рече на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти. 15А тя й рече: Малко ли ти е дето си отнела мъжа ми, та искаш да отнемеш мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил й рече: Като е тъй, нека лежи с тебе тая нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти. 16И така, когато дойде Яков вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и рече: При мене да влезеш, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И лежа с нея оная нощ. 17И Бог послуша Лия; и тя зачна; и роди пети син на Якова. 18Тогава рече Лия: Бог ми даде награда за гдето дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар {Т.е., Награда.}. 19И Лия пак зачна и роди шести син на Якова. 20И рече Лия: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шест сина; затова го наименува Завулон {Т.е., Живелище.}. 21И после роди дъщеря, която наименува Дина {Т.е., Съд.}. 22След това Бог си спомни за Рахил; Бог я послуша и отвори утробата й. 23Тя зачна и роди син, и рече: Бог отне от мене позора. 24И наименува го Иосиф {Т.е., Дано прибави.}, като думаше: Господ да ми прибави и друг син. 25А като роди Рахил Иосифа, Яков рече на Лавана: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си. 26Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида; защото ти знаеш работата, която ти свърших. 27А Лаван му рече: Ако съм придобил твоето благоволение, <остани; защото> разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе. 28Рече още: Кажи ми каква заплата искаш, и ще ти я дам. 29А <Яков> му каза: Ти знаеш, как съм ти работил, и как е бил добитъкът ти при мене. 30Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко; а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега, кога ще промисля и за своя си дом? 31А той рече: Какво да ти дам? И Яков каза: Не ми давай нищо; ако направиш, каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти; 32ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овците, и <всяка> пъстра и капчеста между козите; те ще ми бъдат заплатата. 33И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелствува за мене - всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, <ако се намери> у мене, ще се счита за крадена. 34И рече Лаван: Нека да бъде според както си казал. 35И тъй в същия ден <Лаван> отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всичките капчести и пъстри кози, всичките, на които имаше бяло и всичките черни между овците, та ги предаде в ръцете на <Якововите> синове, 36и постави тридневен път между себе си и Якова; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада. 37Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така щото да се вижда бялото по пръчките. 38Тия пръчки, по които беше изрязал белите ивици, тури пред стадата в коритата, в поилата, дето дохождаха стадата да пият; и, като зачеваха, когато дохождаха да пият, 39то стадата зачеваха пред пръчките, и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри. 40И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овците към нашарените и към всичките черни от Лавановото стадо; а своите стада тури отделно, и не ги тури с Лавановите овци. 41И когато по-силните овци зачеваха, Яков туряше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките. 42А когато овците бяха по-слаби, не ги туряше; така че се падаха по-слабите на Лавана, а по-силните на Якова. 43Така човекът забогатя твърде много, и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Chapter 31
1А <Яков> чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни, и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство. 2И, ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди. 3А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе. 4Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му; 5и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене. 6А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви. 7Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости. 8Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени. 9Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене. 10И <едно> време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви. 11И ангел Божий ми рече в съня: Якове; И аз отговорих: Ето ме. 12И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван. 13Аз съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си. 14Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом? 15Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари? 16Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал. 17Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите. 18И подкара всичкия си добитък и целия си имот що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаака. 19А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си. 20И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива. 21Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат {Еврейски: реката.} и отправи се към Галаадската поляна. 22А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал. 23Тогава <Лаван>, като взе със себе си братята си, гони го седем дни {Еврейски: седемдневно пътешествие.}, и го стигна на Галаадската поляна. 24Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 25И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна. 26И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени? 27Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи, 28нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш. 29Ръката ми е доволно силна да ви напакости; но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро. 30И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за бащиния ти дом; <обаче>, защо си откраднал боговете ми? 31А Яков в отговор каза на Лавана: <Побягнах> понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си. 32У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала). 33И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери <боговете>. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра. 34А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери. 35И <Рахил> рече на баща си: Да ти се не зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите. 36Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено? 37Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя и нека отсъдят между двама ни. 38Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох. 39Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше <откраднатото>, било че се открадне деня или нощя. 40Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми. 41Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти промени заплатата ми. 42Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи нощес. 43А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили? 44Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе. 45Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб. 46Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата. 47Лаван я нарече Иегар Сахадута {Т.е., (Халдейски), Свидетелска грамада.}, а Яков я нарече Галаад {Т.е., (Еврейски), Свидетелска грамада.}. 48И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад 49и Масфа {Т.е., Стражарница.}, защото думаше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг. 50Ако се обхождаш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас <за свидетел>; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе. 51Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба; който изправих между мене и тебе, 52тая грамада да бъде свидетел, и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло. 53Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака. 54Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб, и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната. 55И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.
Chapter 32
1Тогава Яков отиде по пътя си и ангели Божии го срещнаха. 2А като ги видя, Яков рече: Това е Божие войнство; и наименува мястото Маханаим {Т.е., Войнства.}. 3И Яков изпрати пред себе си вестители до брата си Исава в Сирийската земя, на местността Едом; 4и заръча им, казвайки: Така да речете на господаря ми Исава: Слугата ти Яков тъй говори: Бях пришелец при Лавана, и бавих се до сега; 5придобих говеда, осли и овци, слуги и слугини; и изпратих да известят на господаря ми, за да придобия благоволението ти. 6А вестителите се върнаха при Якова и казаха: Ходихме при брата ти Исава; а и той иде да те посрещне, и четиристотин мъже с него. 7А Яков, като се уплаши много и се смути, раздели людете, които бяха с него, и стадата, говедата и камилите, на две дружини, казвайки: 8Ако налети Исав на едната дружина и я удари, останалата дружина ще се избави. 9Тогава Яков каза: Боже на баща ми Авраам, и Боже на баща ми Исаака, Господи, Който си ми рекъл: Върни се в отечеството си и при рода си и Аз ще ти сторя добро, 10не съм достоен за най-малката от всичките милости и от всичката вярност, които си показал на слугата Си; защото <едвам> с тоягата си преминах тоя Иордан, а сега станах два стана. 11Избави ме, моля Ти се, от ръката на брата ми, от ръката на Исава; защото се боя от него, да не би, като дойде, да порази и мен и майка с чада. 12А Ти си казал: Наистина ще ти сторя добро и ще направя потомството ти като морския пясък, който поради множеството <си> не може да се изброи. 13Като пренощува там оная нощ, взе от онова, що му дойде под ръка, за подарък на брата си Исава: 14двеста кози и двадесет козли, двеста овци и двадесет овни, 15тридесет дойни камили с малките им, четиридесет крави и десет юнци, двадесет ослици и десет жребчета, 16и предаде всяко стадо отделно в ръцете на слугите си. И рече на слугите си: Минете пред мене, и оставете разстояние между едно стадо и друго. 17На първия заръча, като каза: Когато те срещне брат ми Исав и те попита, казвайки: Чий си? Къде отиваш? Чии са тия пред тебе? 18Тогава ще кажеш: Те са на слугата ти Якова; подарък е, който изпраща на господаря ми Исава; и той иде подир нас. 19Така заръча и на втория, на третия и на всичките, които вървяха подир стадата, като казваше: По тоя начин ще говорите на Исава, когато го срещнете; 20и ще речете: Ето, слугата ти Яков иде подир нас. Защото си думаше: Ще го умилостивя с подаръка, който върви пред мене и после ще видя лицето му; може би ще ме приеме <благосклонно>. 21И тъй, подаръкът мина пред него, но сам той остана през оная нощ в стана. 22А като стана през нощта, взе двете си жени, двете си слугини и единадесетте си деца, и премина брода на Явок {В изданието от 1940 г. Яков - печатна грешка.}. 23Взе ги и ги прекара през потока, прекара и всичко що имаше. 24А Яков остана сам. И един човек се бореше с него до зазоряване, 25който, като видя, че не му надви, допря се до ставата на бедрото му; и ставата на Якововото бедро се измести, като се бореше с него. 26Тогава <човекът> рече: Пусни ме да си отида, защото се зазори. А <Яков> каза: Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш. 27А той му каза: Как ти е името? Отговори: Яков. 28А той рече: Няма да се именуваш вече Яков, но Израил {Т.е., Борец с Бога.}, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил. 29А Яков го попита, като рече: Кажи ми, моля, твоето име. А той рече: Защо питаш за моето име? И благослови го там. 30И Яков наименува мястото Фануил {Т.е., Божието лице.}, защото, <си казваше:> Видях Бога лице с лице и животът ми биде опазен. 31Слънцето го огря, като заминаваше Фануил; и куцаше с бедрото си. 32Затова и до днес израилтяните не ядат сухата жила, която е върху ставата на бедрото; защото <човекът> се допря до ставата на Якововото бедро при сухата жила.
Chapter 33
1След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил и на двете слугини. 2Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад. 3А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си. 4И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха. 5И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви ти са тия? И той рече: <Те са> децата, които Бог подари на слугата ти. 6Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха. 7Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха. 8Тогава рече <Исав>: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си. 9А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си. 10Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене. 11Приеми, моля, подаръка ми {Еврейски: благословението ми.}, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие. 12Тогава рече <Исав>: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе. 13Но <Яков> му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни, и че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре. 14Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене, и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир. 15А Исав рече: <Поне> да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? <Стига> да придобия благоволението на господаря си. 16И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир. 17А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова, мястото се именува Сокхот {Т.е., колиби, <или> кошари.}. 18И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя, и разположи се пред града. 19И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си. 20Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил {Т.е., Бог, Израилевият Бог.}.
Chapter 34
1А Дина, дъщеря на Лия, която тя беше родила на Якова, излезе да види дъщерите на <онази> земя. 2А Сихем, син на евееца Емор, местния владетел, като я видя, взе я, лежа с нея и я изнасили. 3И душата му се привърза за Якововата дъщеря Дина; и обикна момата и говори на момата по сърцето й. 4И Сихем говори на баща си Емора, казвайки: Вземи ми тая мома за жена. 5А Яков чу, че той осквернил дъщеря му Дина; но понеже синовете му бяха с добитъка му на полето, Яков си замълча до завръщането им. 6Тогава Емор, Сихемовият баща, отиде при Якова, за да се разговори с него. 7А като чуха за <станалото>, Якововите синове дойдоха от полето; и тия мъже се наскърбиха и много се разгневиха, загдето той сторил безчестие на Израиля, като изнасилил Якововата дъщеря, - нещо, което не трябваше да стане. 8И така, Емор се разговаряше с тях, казвайки: Душата на сина ми Сихема се е привързала към дъщеря ви; дайте му я, моля, за жена. 9И сродете се с нас; давайте на нас вашите дъщери и взимайте за вас нашите дъщери. 10Живейте с нас, и земята е пред вас; настанете се и търгувайте в нея и придобивайте владения в нея. 11Тоже и Сихем рече на баща й и на братята й: <Само> да придобия вашето благоволение, каквото ми кажете ще дам. 12Искайте от мене вено и дарове, колкото желаете, ще дам, според както ми речете; само ми дайте момата за жена. 13А Якововите синове отговориха на Сихема и на баща му Емора с лукавство, понеже той беше осквернил сестра им Дина; и говориха им, казвайки: 14Не можем да сторим това, да дадем сестра си на необрязан човек; защото това би било укор за нас. 15Само при това условие ще се съгласим с вас: ако станете вие като нас, като обрязвате всеки от мъжки пол между вас, 16тогава ще даваме нашите дъщери вам и ще вземаме вашите дъщери за нас, ще живеем с вас и ще станем един народ. 17Но ако не приемете <условието ни> да се обрежете, тогава ще вземем дъщеря си и ще си отидем. 18И това, което казаха, бе угодно на Емора и на Еморовия син Сихема. 19Момъкът не се забави да направи това, защото много обичаше Якововата дъщеря; и в целия му бащин дом той беше най-почтен. 20Тогава Емор и син му Сихем дойдоха при портата на града си и говориха на градските мъже, казвайки: 21Тия човеци са миролюбиви към нас; затова, нека живеят в земята и търгуват в нея; защото, вижте, земята е доволно пространна и за тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме нашите дъщери. 22Тия човеци се съгласиха да живеят с нас и да бъдем един народ, само с това условие, щото всеки от мъжки пол между нас да се обреже, както те се обрязват. 23Добитъкът им, имотът им и всичките им животни не ще ли станат наши? Само да се съгласим с тях и те ще живеят с нас. 24Тогава всичките, които излизаха от портата на града му, послушаха Емора и сина му Сихем; всеки от мъжки пол се обряза, всичките, които излизаха из портата на града му. 25А на третия ден, когато бяха в болките си, двама от Якововите синове, Симеон и Левий, братя на Дина, взеха всеки ножа си, нападнаха дързостно града и избиха всички от мъжки пол. 26Убиха с острото на ножа Емора и сина му Сихем; а Дина взеха из дома на Сихема и си излязоха. 27Тогава Якововите синове се спуснаха върху убитите и ограбиха града, понеже бяха осквернили сестра им. 28Заграбиха овците им, говедата им, ослите им, каквото имаше в града и по полето и всичкото им богатство; 29и откараха в плен всичките им деца и жени и разграбиха всичко що имаше в къщите. 30Но Яков рече на Симеона и Левия: Вие ме смутихте, понеже ме направихте да съм омразен {Еврейски: да воня.} между жителите на тая земя, между ханаанците и ферезейците; и понеже аз имам малко хора, те ще се съберат против мене и ще ме поразят, та ще погина аз и домът ми. 31А те казаха: <Трябваше ли> той да постъпи със сестра ни, като с блудница?
Chapter 35
1След това Бог каза на Якова: Стани, иди на Ветил и живей там; и там издигни олтар на Бога, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава. 2Тогава Яков каза на домочадието си и на всичките, които бяха с него: Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си; 3и да станем да отидем във Ветил, и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих. 4И тъй, те дадоха на Якова всичките чужди богове, що бяха в ръцете им и обиците, които бяха на ушите им; и Яков ги скри под дъба, който бе при Сихем. 5След това си тръгнаха; и страх Божи беше върху градовете, които бяха наоколо им, така че не преследваха Якововите синове. 6И тъй, Яков дойде в Луз, (който е Ветил), в Ханаанската земя, той и всичките люде, които бяха с него. 7И там издигна олтар и наименува мястото Ел-Ветил {Т.е., Бог на Ветил.}, защото когато бягаше от лицето на брата си, там му се яви Бог. 8По това време умря Девора, Ревекината бавачка, и я погребаха под дъба, по-долу от Ветил; за това се наименува Дъба на Плача {Алон-вакут.}. 9И Бог пак се яви на Якова, след завръщането му от Падан-арам, и го благослови. 10Каза му Бог: Името ти <наистина> е Яков; но не ще се именуваш вече Яков, но Израил ще ти бъде името. И наименува го Израил. 11Бог му рече още: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и размножавай се. Народ, даже редица народи ще произлязат от тебе, и царе ще излязат от чреслата ти; 12и земята, която дадох на Авраама и Исаака, на тебе ще я дам; и на потомството ти след тебе ще дам земята. 13Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, гдето му говори. 14И Яков издигна стълб на мястото, гдето му говори, каменен стълб и принесе възлияние на него и го поля с масло. 15И Яков наименува мястото, гдето Бог говори с него, Ветил. 16След това тръгнаха от Ветил; а като стигнаха близо до Ефрата, Рахил роди и много се мъчеше при раждането си. 17А като се мъчеше да роди, бабата й рече: Не бой се, защото имаш още един син. 18А като предаваше душа, (защото умря), Рахил го наименува Венони {Т.е., Син на скръбта ми.}, а баща му го нарече Вениамин {Т.е., Син на десница.}. 19Така Рахил умря и я погребаха край пътя за Ефрата, (която е Витлеем). 20И над гроба й Яков издигна стълб; той е и до днес стълб на Рахилиния гроб. 21Подир това Израил тръгна и разпъна шатрата си оттатък Мигдал-едер. 22И когато Израил живееше в оная земя, Рувим отиде и лежа с наложницата на баща си Вала; и Израил се научи за това. А Якововите синове бяха дванадесет души: 23синовете на Лия: Рувим, Якововия първороден, Симеон, Левий, Юда Исахар и Завулон; 24синовете от Рахил: Иосиф и Вениамин; 25а синовете на Рахилината слугиня Вала: Дан и Нефталим; 26и синовете от Лиината слугиня Зелфа: Гад и Асир. Тия са Якововите синове, които му се родиха в Падан-арам. 27После Яков дойде при баща си Исаака в Мамврий, в Кириат-арва, (който е Хеврон), дето Авраам и Исаак бяха престояли. 28И дните на Исаака станаха сто и осемдесет години. 29И Исаак като издъхна, умря стар и сит от дни, прибра се при людете си; и синовете му Исав и Яков го погребаха.
Chapter 36
1Ето потомството на Исава, който е Едом. 2Исав си взе жена от Ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на хетееца Елон; и Оливема, Анаевата дъщеря, внука на евееца Севегон; 3и Исмаиловата дъщеря Васемата, сестра на Навиота. 4Ада роди на Исава Елифаза; Васемата роди Рагуила. 5А Оливема роди Еуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя. 6А Исав взе жените си, синовете си, дъщерите си и всичките човеци от дома си, добитъка си, всичките си животни и цялото си имущество, което беше придобил в Ханаанската земя, та отиде в една земя далеч от брата си Якова. 7Защото имуществото им беше толкова много, щото не можеха да живеят заедно; земята гдето престояваха не можеше да ги побере поради добитъка им. 8И така, Исав се засели на Сиирската поляна. Исав е Едом. 9Ето потомството на Исава, праотец на едомците в Сиирската поляна; 10ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Исавовата жена Ада, Рагуил, син от Исавовата жена Васемата. 11А синовете на Елифаза бяха: Теман, Омар, Сефо, Готом и Кенез. 12А Тамна беше наложница на Исавовия син Елифаза и роди на Елифаза Амалика; тия са синовете от Исавовата жена Ада. 13И ето синовете на Рагуила: Нахат, Зара, Сама и Миза; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. 14И ето синовете от Оливема, Анаевата дъщеря, Севегоновата внука, Исавовата жена: тя роди на Исава Еуса, Еглома и Корея. 15Ето първенците на Исавовите синове; синовете на Исавовия първороден Елифаз: главатар Теман, главатар Омар, главатар Сефо, главатар Кенез. 16Главатар Корей, главатар Готом, главатар Амалик; тия са главатарите произлезли от Елифаза в Едомската земя; тия са синовете от Ада. 17И ето синовете на Исавовия син Рагуила; главатар Нахат, главатар Зара, главатар Сама, главатар Миза; тия са главатарите произлезли от Рагуила в Едомската земя; тия са синовете от Исавовата жена Васемата. 18И ето синовете от Исавовата жена Оливема: главатар Еус, главатар Еглом, главатар Корей; тия са главатарите произлезли от Анаевата дъщеря Оливема, Исавовата жена. 19Тия са синовете на Исава, който е Едом, и тия са главатарите им. 20Ето синовете на Корееца Сиир, които живееха в оная земя: Лотан, Совал, Севегон, Ана, 21Дисон, Асар и Дисан; тия са главатарите произлезли от хорейците, Сиировите чада, в Едомската земя. 22А синовете на Лотана бяха Хори и Емам; и Лотанова сестра беше Тамна. 23А ето синовете на Совала: Алван, Манахат, Гевал, Сефо и Онам. 24И ето синовете на Севегона: Ая и Ана; Ана е тоя, който намери горещите извори в пустинята, като пасеше ослите на баща си Севегона. 25И ето Анаевите чада: Дисон и Оливема, Анаевата дъщеря. 26И ето синовете на Дисона: Амадан, Асван, Итран и Харан. 27Ето синовете на Асара: Валаан, Заван и Акан. 28Ето синовете на Дисана: Уз и Аран. 29Ето главатарите произлезли от хорейците: главатар Лотан, главатар Совал, главатар Севегон, главатар Ана. 30Главатар Дисон, главатар Асар, главатар Дисан; тия са произлезлите от хорейците главатари, според главатарствата им в Сиирската земя. 31Ето и царете, които царуваха в Едомската земя, преди да се възцари цар над израилтяните. 32Царува, в Едом, Вела, син на Веора; а името на града му беше Денава. 33Като умря Вела, възцари се вместо него Иовав, син на Зара, от Восора. 34Като умря Иовав, възцари се вместо него Хусам, от земята на теманците. 35Като умря Хусам, възцари се вместо него Адад, син на Вадада, който порази мадиамците на моавското поле; а името на града му беше Авит. 36Като умря Адад, възцари се вместо него Самла, от Марсека. 37Като умря Самла, възцари се вместо него Саул, от Роовот, който е при Ефрат {Еврейски: реката.}. 38Като умря Саул, възцари се вместо него Вааланан, син на Аховора. 39Като умря Вааланан, Аховоровият син, възцари се вместо него Адар; а името на града му беше Пау; и името на жена му беше Метавеил, дъщеря на Метреда, Мезаавова внука. 40Ето имената на произлезлите от Исава първенци, според семействата им, според местата им, според имената им: главатар Тамна, главатар Алва, главатар Етет, 41главатар Оливема, главатар Ила, главатар Финон, 42главатар Кенез, главатар Теман, главатар Мивсар, 43главатар Магедиил, главатар Ирам; тия са Едомските първенци, според селищата им в земята, която притежаваха. Това е Исав, праотец на едомците.
Chapter 37
1А Яков живееше в Ханаанската земя, земята в която баща му беше пришелец. 2Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. 3А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка. 4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно. 5А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече. 6Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях: 7Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. 8А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му. 9А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. 10Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? 11И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи. 12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем, 13Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме. 14И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем. 15И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш? 16А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат <стадото>. 17И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан. 18А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият. 19Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец. 20Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. 21Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме. 22Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; <каза така>, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му. 23И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше. 24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода. 25После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. 26Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му? 27Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. 28И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет. 29А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. 30И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна? 31Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта, 32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не. 33И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан. 34И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време. 35И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. 36А мадиамците продадоха <Иосифа> в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
Chapter 38
1По онова време Юда се отдели от братята си и свърна при един одоламец на име Ира. 2И Юда като видя там дъщерята на един ханаанец, на име Суя, взе я и влезе при нея. 3И тя зачна и роди син; и той го наименува Ир. 4И зачна пак и роди син; и тя го наименува Онан. 5Пак роди и друг син и го наименува Шела. А <Юда> беше в Ахдив, когато тя го роди. 6След време Юда взе жена за първородния си Ир, на име Тамар. 7А Ир, Юдовият първороден, беше нечестив пред Господа; и Господ го уби. 8Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. 9Но Онан знаеше, че потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена, изливаше <семето си> на земята, за да не въздигне потомство на брата си. 10А това, което правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби. 11Тогава, Юда, рече на снаха си Тамар: Живей, <като> вдовица в бащиния си дом, догде отрасне син ми Шела; защото си думаше: Да не би и той да умре като братята си. И така, Тамар отиде и живя в бащиния си дом. 12След дълго време, Юдовата жена, дъщеря на Суя, умря; и като се утеши Юда, отиде, той и приятелят му, одоламецът Ира, при стригачите на овците си в Тамна. 13И известиха на Тамар, казвайки: Ето, свекърът ти отива в Тамна, за да стриже овците си. 14Тогава тя съблече вдовишките си дрехи, покри се с покривалото си, обви се и седна при кръстопътя на Енаим, който е по пътя за Тамна; защото видя, че порасна Шела, а тя не бе му дадена за жена. 15А Юда, като я видя, помисли, че е блудница: защото беше покрила лицето си. 16Той, прочее, свърна към нея на пътя и рече: Остави ме, моля, да вляза при тебе; (защото не позна, че беше снаха му). И тя рече: Какво ще ми дадеш, за да влезеш при мене? 17А той рече: Ще ти изпратя яре от стадото. И тя отвърна: Даваш ли ми залог, догде го изпратиш? 18Рече той: Какъв залог да ти дам? И тя каза: Печата си, ширита си и тоягата си, която е в ръката ти. И той й ги даде. И влезе при нея и тя зачна от него. 19После тя стана та си отиде, свали покривалото си и облече вдовишките си дрехи. 20А Юда изпрати ярето, чрез ръката на приятеля си одоламеца, за да вземе залога от ръката на жената; но той не я намери. 21Затова попита хората от онова място, казвайки: Где е блудницата, която беше на пътя при Енаим? А те рекоха: Тука не е имало блудница. 22И той се върна при Юда и рече: Не я намерих; още и хората от онова място рекоха: Тук не е имало блудница. 23И рече Юда: Нека си държи нещата, да не станем за присмех; ето, аз пратих това яре, но ти не я намери. 24Около три месеца подир това, известиха на Юда, казвайки: Снаха ти Тамар блудствува; а още, ето, непразна е от блудството. А Юда рече: Изведете я да се изгори. 25А когато я извеждаха, тя изпрати до свекъра си да му кажат: От човека, чиито са тия неща, съм непразна. Рече още: Познай, моля, чии са тия неща - печатът, ширитът и тоягата. 26И Юда ги позна и рече: Тя е по-права от мене, тъй като не я дадох на сина си Шела. И не я позна вече. 27И когато дойде времето й да роди, ето, имаше близнета в утробата й. 28И като раждаше, едното простря ръка: и бабата взе та върза червен конец на ръката му и каза: Тоя пръв излезе. 29А като дръпна надире ръката си, ето, брат му излезе; и тя рече: Какъв пролом си направи ти? За това го наименуваха Фарес {Т.е., Проломване.}. 30После излезе брат му, който имаше червения конец на ръката си, и него наименуваха Зара.
Chapter 39
1А Иосифа заведоха в Египет, и египтянинът Петефрий, Фараонов придворен, началник на телохранителите, го купи от ръката на исмаиляните, които го доведоха там. 2И Господ беше с Иосифа, и той благоуспяваше и се намираше в дома на господаря си египтянина. 3И като видя господарят му, че Господ бе с него, и че Господ прави да успява в ръката му всичко, което вършеше, 4Иосиф придоби благоволение пред очите му и му служеше; и той го постави настоятел на дома си, като предаде в ръката му всичко, което имаше. 5И откакто го постави настоятел на дома си и на всичко, което имаше, Господ благослови дома на египтянина заради Иосифа; Господното благословение беше върху всичко, що имаше в дома и по нивите. 6А <Петефрий> остави всичко що имаше в Иосифовата ръка, и, освен хляба, който ядеше, не знаеше нищо за онова, което притежаваше. А Иосиф беше строен и красив. 7И след време, жената на господаря му хвърли очи на Иосифа и му рече: Легни с мене. 8Но той отказа и рече на жената на господаря си: Виж, господарят ми не знае нищо за онова, което е с мене в дома и предаде в моята ръка всичко що има; 9в тоя дом няма никой по-голям от мене, нито е задържал от мене друго нещо освен тебе, защото си му жена; как, прочее, да сторя аз това голямо зло и да съгреша пред Бога? 10И при все, че тя говореше на Иосифа всеки ден, той не я послуша да лежи с нея, нито да бъде с нея. 11А един ден, като влезе <Иосиф> в къщи, за да върши работата си, а никой от домашните мъже не беше там в къщи, 12тя го хвана за дрехата и му каза: Легни с мене. Но той остави дрехата си в ръката й, избяга и излезе вън. 13А като видя, че остави дрехата си в ръката й и избяга вън, 14тя извика домашните си мъже и им говори, казвайки: Вижте, доведе ни един евреин, за да се поругае с нас; той влезе при мене, за да ме изнасили; но аз извиках с висок глас. 15А той, като чу, че извиках с висок глас, остави дрехата си при мене и избяга та излезе вън. 16И тя задържа дрехата му при себе си, докато си дойде господарят му в дома си. 17И според тия думи му говори, казвайки: Еврейският слуга, когото ти си ни довел, влезе при мене, за да ми се поругае; 18но, като извиках с висок глас, той остави дрехата си при мене и избяга вън. 19Като чу господарят му думите, които му рече жена му, казвайки: Така ми стори слугата ти, гневът му пламна. 20И господарят му взе Иосифа и го хвърли в крепостната тъмница, в мястото гдето бяха запирани царските затворници; и той остана там в крепостната тъмница. 21Но Господ беше с Иосифа и показваше благост към него и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник. 22Тъй че тъмничният началник предаде на Иосифовата ръка всичките затворници, които бяха в крепостната тъмница; и за всичко що се вършеше там, той беше разпоредник. 23Тъмничният началник не нагледваше нищо от онова, което бе в ръката на <Иосифа>; защото Господ беше с него и Господ правеше да благоуспява всичко, каквото той вършеше.
Chapter 40
1След това, виночерпецът и хлебарят на Египетския цар се провиниха пред господаря си, Египетския цар. 2Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни - началника на виночерпците и началника на хлебарите - 3тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен. 4А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата. 5И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки <видя> съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 6И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени, 7попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес? 8А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля. 9Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене; 10и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха. 11А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка. 12И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни. 13След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец. 14Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом. 15Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма. 16Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми: 17в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми. 18А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни. 19След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе. 20След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си: 21Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка; 22а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал <сънищата> им. 23А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.
Chapter 41
1Като изминаха две години Фараон сънува, че стоеше при Нил {Еврейски: реката.}. 2И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката. 3А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при <първите> крави на речния бряг. 4И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди. 5А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло. 6А, ето, след тях израснаха <други> седем класа тънки и прегорели от източния вятър. 7И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън. 8На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона. 9Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен. 10Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите. 11И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му. 12А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки <от нас>, според съновидението му, даде значението. 13И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси. 14Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона. 15И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш. 16А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир. 17Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил {Еврейски: реката.}. 18И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката. 19И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя. 20И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави; 21но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих. 22После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло. 23И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър; 24тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах <съновидението> на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува. 25Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 26Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един. 27А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад. 28Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи. 29Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя. 30А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята. 31Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък. 32А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, <означава>, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши. 33Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя. 34Нека стори Фараон <това> и нека постави надзиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от< произведенията> на Египетската земя. 35Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят. 36И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада. 37Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги. 38И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух? 39Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти. 40Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе. 41Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя. 42Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията. 43После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя. 44При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел {Еврейски: Фараон}, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя. 45И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах {Т.е., Спасение на века} и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя. 46Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя. 47И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно. 48И <Иосиф> събра всичката храна от тия седем години, които бяха <настанали> в Египетската земя, и тури храната в градовете; във <всеки> град прибра храната от околните му ниви. 49Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра. 50А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. 51И Иосиф наименува първородния Манасия {Т.е., Забравяне.}, защото <си думаше:> Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом. 52А втория наименува Ефрем {Т.е., Плодовит.}, защото <си думаше>: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми. 53А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха <настанали> в Египетската земя 54настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб. 55Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете. 56(А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя. 57И <от> всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Chapter 42
1А като видя Яков, че в Египет се намира жито, Яков рече на синовете си: Защо се гледате един друг? 2Рече още: Ето, чух, че в Египет се намира жито; слезте там та ни купете от там, за да живеем и да не измрем. 3Тогава десетте Иосифови братя слязоха да купят жито от Египет. 4А Яков не изпрати Вениамина, Иосифовия брат, заедно с братята му; защото думаше: Да не би да му се случи нещастие. 5И тъй, между ония, които идеха, дойдоха и синовете на Израиля да купят; защото имаше глад и в Ханаанската земя. 6А понеже Иосиф беше управител на земята и той беше, който продаваше на всичките люде на оная земя, затова братята на Иосифа, като дойдоха, поклониха му се с лицата си до земята. 7А Иосиф, като видя братята си, позна ги, но се престори, като чужд на тях, говореше им грубо и им рече: От где идете? А те рекоха: От Ханаанската земя, за да купим храна. 8(<А при все, че> Иосиф позна братята си, те не го познаха). 9Тогава Иосиф, като си спомни сънищата, които беше видял за тях, рече им: Вие сте шпиони; дошли сте да съглеждате голотата на тая земя. 10А те му казаха: Не, господарю, слугите ти дойдоха да си купят храна. 11Ние всички сме синове на един човек, честни човеци сме, слугите ти не са шпиони. 12Но той им рече: Не, дошли сте да съглеждате голотата на земята. 13А те казаха: Ние, твоите слуги, сме дванадесет братя, синове на един човек в Ханаанската земя; и, ето, най-младият е днес при баща ни, а единият го няма. 14И Иосиф им рече: Това е, което ви казах, когато рекох: Шпиони сте. 15Ето как ще бъдете опитани: <В името> на Фараона {Еврейски: Фараон живее.}, няма да излезете от тука, ако не дойде и по-младият ви брат тука. 16Пратете един от вас да доведе брата ви; а вие ще останете затворени догде се проверят думите ви, дали говорите истина; и ако не, <в името> на Фараона, наистина вие сте шпиони. 17И ги постави под стража за три дена. 18А на третия ден Иосиф им рече: Това сторете и ще живеете, защото аз се боя от Бога: 19Ако сте честни, нека остане един от вашите братя в къщата, в която сте пазени; вие идете, закарайте жито за гладните си челяди {Еврейски: За глада в дома ви.}, 20па ми доведете най-младия си брат; така ще се докаже, че думите ви са истинни, и вие няма да умрете. И сториха така. 21И рекоха си един на друг: Наистина сме виновни за нашия брат, гдето видяхме мъката на душата му, когато ни се молеше и ние не го послушахме; затова ни постигна туй бедствие. 22А Рувим им отговори казвайки: Не ви ли говорих тия думи: Не съгрешавайте против детето, но вие не послушахте. Затова, вижте, кръвта му се изисква. 23А те не знаеха, че Иосиф разбираше, защото говореха с него чрез преводач. 24И той се оттегли от тях и плака; после, като се върна при тях, говореше им; и взе измежду тях Симеона та го върза пред очите им. 25Тогава Иосиф заповяда да напълнят съдовете им с жито, да върнат парите на всекиго в чувала му, и да им дадат храна за из пътя; и сториха им така. 26А те натовариха житото на ослите си и си тръгнаха от там. 27Но когато един от тях развърза чувала си на мястото за пренощуване, за да даде храна на осела си, видя, че парите му бяха отгоре в чувала. 28И рече на братята си: Парите ми са повърнати; наистина, вижте ги в чувала ми. Тогава сърцата им се ужасиха, и те се обръщаха с трепет един към друг и казваха: Що е това, което ни стори Бог? 29И като дойдоха при баща си Якова, в Ханаанската земя, разказаха му всичко, което им се бе случило. 30Рекоха: Човекът, който е господар, на оная земя, ни говори грубо, и ни взе за човеци <дошли> да съгледат страната. 31Но ние му казахме: Честни човеци сме, не сме шпиони; 32дванадесет братя сме, синове на един баща {Еврейски: синове на баща си.}; единият се изгуби, а най-младият е днес при баща ни в Ханаанската земя. 33И човекът, господарят на земята ни каза: Ето как ще позная дали сте честни: оставете един от вашите братя при мене и вземете <жито> за гладните си домочадия {Еврейски: За глада в дома ви.} и си идете, 34па ми доведете най-младия си брат; тогава ще позная, че не сте шпиони, а сте честни, и ще пусна брата ви, и вие ще търгувате в тая земя. 35А като изпразваха чувалите си, ето, на всеки възела с парите беше в чувала му; и те и баща им се уплашиха като видяха възлите с парите си. 36Тогава баща им Яков каза: Вие ме <оставихте> без чада; Иосифа няма, Симеона няма, а искате и Вениамина да заведете; върху мене падна всичко това! 37А Рувим, като говореше на баща си, рече: Убий двата ми сина, ако не ти го доведа; предай го в моята ръка и аз пак ще ти го доведа. 38А Яков каза: Син ми няма да слезе с вас, защото брат му умря, и само той остана; ако му се случи нещастие по пътя, по който отивате, тогава ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба.
Chapter 43
1А гладът ставаше голям по земята. 2И като изядоха житото, което донесоха от Египет, баща им рече: Идете пак, купете ни малко храна. 3А Юда, като му говореше каза: Човекът строго ни заръча, казвайки: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 4Ако изпратиш брата ни с нас, ще слезем и ще ти купим храна; 5но ако не го изпратиш, няма да слезем; защото човекът ни рече: Няма да видите лицето ми, ако брат ви не бъде с вас. 6А Израил рече: Защо ми сторихте това зло та казахте на човека, че имате и друг брат? 7А те рекоха: Човекът разпита подробно за нас и за рода ни, като ни каза: Баща ви жив ли е още? имате ли <и друг> брат? И ние му отговорихме според тия <негови> думи. От где да знаем ние, че щеше да каже: Доведете брата си. 8Тогава, Юда рече на баща си, Израиля: Изпрати детето с мене, и да станем да отидем, за да живеем и да не измрем - и ние, ти и чадата ни. 9Аз отговарям за него; от моята ръка го искай; ако не ти го доведа и не го представя пред тебе, тогава нека съм виновен пред тебе за винаги. 10Понеже, ако не бяхме се бавили, без друго до сега бихме се върнали втори път. 11Тогава, баща им Израил каза: Ако е тъй, това сторете: вземете в съдовете си от най-хубавите плодове {Еврейски: хваленото нещо.} на <нашата> земя - малко балсама и малко мед, аромати и смирна, фъстъци и бадеми - та ги занесете подарък на човека; 12вземете двойно <повече> пари в ръцете си, върнатите в чувалите ви пари, повърнете с ръцете си: може да е станало грешка. 13Вземете и брата си та станете и идете при човека. 14А Бог Всемогъщи да ви даде да придобиете благоволението на човека, та да пусне другия ви брат и Вениамина. А аз, ако е речено да <остана> без чада, нека остана без чада. 15Тогава човеците, като взеха тоя подарък, взеха двойно <повече> пари в ръцете си и Вениамина; и станаха та слязоха в Египет и представиха се на Иосифа. 16А Иосиф, като видя Вениамина с тях, рече на домакина си: Заведи тия човеци у дома <ми> и заколи, каквото трябва и приготви; защото човеците ще обядват с мене на пладне. 17И човекът стори, каквото поръча Иосиф, и той въведе човеците в Иосифовия дом. 18А човеците се уплашиха, загдето ги поведоха в Иосифовия дом, и рекоха: Поради парите, върнати в чувалите ни първия път, ни повеждат, за да намери повод против нас, да ни нападне и да зароби нас и ослите ни. 19Затова те се приближиха при Иосифовия домакин и говориха му при вратата на дома, казвайки: 20Послушай, господарю, слязохме първия път да си купим храна; 21а <на връщане>, когато дойдохме до мястото за пренощуване и отворихме чувалите си, ето, на всеки парите бяха в чувала му, парите ни напълно: затова ги донесохме обратно в ръцете си. 22Донесохме и други пари в ръцете си, за да купим храна; не знаем, кой тури парите ни в чувалите ни. 23А той каза: Бъдете спокойни, не бойте се; Бог ваш и Бог на баща ви, ви даде скритото в чувалите ви съкровище; аз получих парите ви. Тогава изведе при тях Симеона. 24И <домакинът> въведе човеците в Иосифовия дом и им даде вода та си умиха нозете; даде и храна за ослите им. 25А те приготвиха подаръка за Иосифа преди да дойде на пладне; защото чуха, че там щели да ядат хляб. 26И когато дойде Иосиф у дома, поднесоха му в къщи подаръка, който беше в ръцете им; и му се поклониха до земята. 27И след като ги разпита за здравето им, рече: Здрав ли е баща ви, старецът, за когото ми говорихте? Жив ли е още? 28А те казаха: Здрав е слугата ти, баща ни, жив е още. И наведоха се та се поклониха. 29И като подигна очи видя едноутробния си брат Вениамин и каза: Тоя ли е най-младият ви брат, за когото ми говорихте? И рече: Бог да бъде милостив към тебе, чадо мое. 30И Иосиф бързо се оттегли, защото сърцето му се развълнува за брата му; и като искаше да плаче, влезе в стаята си и плака там. 31После уми лицето си и излезе и задържайки се рече: Сложете хляб. 32И сложиха отделно за него, отделно за тях и отделно за египтяните, които ядяха с него; защото не биваше египтяните да ядат хляб с евреите, понеже това е гнусота за египтяните. 33И насядаха пред него, първородният според първородството му, и най-младият според младостта му; и човеците се чудеха помежду си. 34И <Иосиф> им пращаше от ястията си; а Вениаминовият дял беше пет пъти по-голям от дела на когото и да било от тях. И те пиха, пиха изобилно с него.
Chapter 44
1После заповяда на домакина си, казвайки: Напълни чувалите на човеците с храна, колкото могат да поберат, тури парите на всекиго в чувала му {Еврейски: в устата на чувала.} 2и тури чашата ми, сребърната чаша, отгоре в чувала на най-младия, с парите за житото му. И той стори според това, което рече Иосиф. 3На утринта, щом съмна, изпратиха човеците и ослите им. 4А когато бяха излезли из града и не бяха се отдалечили много, Иосиф рече на домакина си: Стани, тичай след човеците и, като ги стигнеш, кажи им: Защо върнахте зло за добро? 5Не е ли тая <чашата> с която пие господарят ми, и с която даже гадае? Зле постъпихте като сторихте това. 6И <човекът>, като ги настигна, каза им тия думи. 7А те му рекоха: Защо говори господарят ни такива думи? Не дай, Боже, слугите ти да сторят такова нещо. 8Ето, ние ти върнахме от Ханаанската земя, парите които намерихме отгоре в чувалите си; и как бихме откраднали сребро или злато из дома на господаря ти? 9Този от слугите ти, у когото се намери, нека умре, тоже и ние нека бъдем роби на господаря си. 10А той рече: Нека бъде според както казахте: У когото се намери, той ще ми бъде роб, а вие не ще бъдете виновни. 11Тогава те бързо снеха чувалите си на земята, и всеки отвори чувала си. 12И той претърси, като почна от най-стария и свърши с най-младия; и чашата се намери във Вениаминовия чувал. 13Тогава раздраха дрехите си, натовариха всеки осела си, и се върнаха в града. 14И дойдоха Юда и братята му в дома на Иосифа, гдето той още се намираше, и паднаха пред него на земята. 15И рече им Иосиф: Какво е това що сторихте? Не знаете ли, че човек, като мене, може да гадае безпогрешно {Еврейски: старателно да наблюдава.}? 16Тогава Юда каза: Що да речем на господаря си? що да говорим? или как да се оправдаем? Бог откри неправдата на слугите ти; ето, роби сме на господаря си, и ние и оня у когото се намери чашата. 17Но <Иосиф> рече: Не дай, Боже, да сторя това: Оня, у когото се намери чашата, той ще ми бъде роб; а вие си идете с мир при баща си. 18Тогава Юда се приближи до него и рече: Моля ти се, господарю мой, позволи на слугата си да каже една дума на господаря си, като слушаш ти; и да не пламне гневът ти против слугата ти, защото ти си като Фараон. 19Господарят ми попита слугите си, казвайки: Имате ли баща или брат? 20И рекохме на господаря ми: Имаме стар баща и малко дете на старостта му, и неговият брат умря, тъй че само той остана от майка си, и баща му го обича. 21И ти рече на слугите си: Доведете ми го, за да го видя с очите си. 22И ние казахме на господаря ми: Детето не може да остави баща си, защото, ако остави баща си, той ще умре. 23А ти рече на слугите си: Ако не слезе с вас най-малкият ви брат, няма вече да видите лицето ми. 24И като отидохме при слугата ти, баща ни, разказахме му това, което беше казал моят господар. 25А когато баща ни рече: Идете пак, купете ни малко храна, 26ние казахме: Не можем да слезем. Ако най-младият ни брат е с нас, тогава ще слезем, защото не можем да видим лицето на човека, ако най-младият ни брат не е с нас. 27И слугата ти, баща ни, ни каза: Вие знаете, че жена ми ми роди два сина: 28Единият излезе от мене и си рекох: Навярно <звяр> го е разкъсал; и до сега не съм го видял; 29и ако ми отнемете и тоя, и му се случи нещастие, ще свалите бялата ми коса със скръб в гроба. 30И сега, когато отидем при слугата ти, баща ни, и детето не е с нас, то, понеже животът му е свързан с неговия живот, 31като види, че няма детето, ще умре; и слугите ти ще свалят бялата коса на слугата ти, баща ни, със скръб в гроба. 32Защото слугата ти стана поръчител пред баща си за детето, като казах: Ако не ти го доведа, тогава ще бъда за винаги виновен пред баща си. 33Сега, прочее, моля ти се, вместо детето нека остане слугата ти роб на господаря ми, а детето нека отиде с братята си. 34Защото, как да отида аз при баща си, ако детето не е с мене? Да не би да видя злото, което ще сполети баща ми.
Chapter 45
1Тогава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си. 2И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом. 3И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му. 4Тогава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет. 5Сега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота. 6Защото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва. 7Бог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление. 8И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя. 9Бързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно. 10Ти ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш. 11Там ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш. 12И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят. 13И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука. 14Тогава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат. 15И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него. 16И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му. 17И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя. 18И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята. 19А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате. 20При това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши. 21И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя. 22На всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени. 23И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя. 24Така изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя. 25И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова. 26И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше. 27Но те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи. 28И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.
Chapter 46
1И така, Израил тръгна, с всичко що имаше; и като дойде във Вирсавее, принесе жертви на Бога на баща си Исаака. 2И Бог говори на Израиля в нощно видение, казвайки: Якове, Якове. А той отговори: Ето ме. 3И рече: Аз съм Бог, Бог на баща ти; не бой се да слезеш в Египет, защото ще те направя там велик народ. 4Аз ще сляза с тебе в Египет и Аз непременно ще те върна пак; и Иосиф ще тури ръката си на очите ти. 5Тогава Яков стана от Вирсавее; и синовете на Израиля качиха баща си Якова, децата си и жените си на колите които Фараон бе пратил; за да го возят; 6събраха и добитъка си и имота, който бяха придобили в Ханаанската земя; и Яков и цялото му семейство с него дойдоха в Египет; 7той доведе със себе си в Египет синовете си и внуците си, дъщерите си и внуките си, - цялото си семейство. 8А ето имената на синовете на Израиля, които влязоха в Египет: Яков и синовете му: Рувим, първородният на Якова; 9а Рувимови синове: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; 10Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин, Сохар и Саул син на ханаанка; 11Левиеви синове: Гирсон, Каат и Мерарий; 12Юдови синове: Ир, Онан, Шела, Фарес и Зара; но Ир и Онан умряха в Ханаанската земя; и Фаресови синове бяха Есрон и Амул; 13Исахарови синове: Тола, Фуа, Иов и Симрон. 14Завулонови синове: Серед, Елон и Ялеил. 15Тия са синовете, които Лия роди на Якова в Падан-арам, и дъщеря му Дина. Те всички - синовете му и дъщерите му - бяха тридесет и трима души. 16А Гадови синове: Сифон, Агий, Суний, Есвон, Ирий, Ародий и Арилий; 17Асирови синове: Емна, Есуа, Есуй и Верия, и сестра им Сера; и Вериеви синове: Хевер и Малхиел. 18Тия са синовете на Зелфа, която Лаван даде на дъщеря си Лия; и тях тя роди на Якова - шестнадесет души. 19А синовете на Якововата жена Рахил: Иосиф и Вениамин; 20И на Иосифа се родиха в Египетската земя Манасия и Ефрем, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер; 21Вениаминови синове: Вела, Вехер, Асвил, Гира, Нееман, Ихий, Рос, Мупим, Упим и Аред. 22Тия са Рахилините синове, които се родиха на Якова, всичките четиринадесет души. 23А Данови синове: Усим; 24Нефталимови синове: Ясиил, Гуний, Есер и Силим. 25Тия са синовете на Вала, която Лаван даде на дъщеря си Рахил, и тях тя роди на Якова, всичките седем души. 26Всичките човеци, които дойдоха с Якова в Египет, които излязоха из чреслата му, всичките бяха шестдесет и шест души, освен Якововите снахи; 27и синовете, които се родиха на Иосифа в Египет, бяха двама: всичките от Якововия дом, които дойдоха в Египет, бяха седемдесет души. 28И Яков изпрати Юда пред себе си при Иосифа, за да покаже пътя пред него в Гесен; и тъй, дойдоха в Гесенската земя. 29Тогава Иосиф впрегна колесницата си и отиде в Гесен да посрещне баща си Израиля, и като се яви пред него, падна на врата му и плака дълго на врата му. 30И рече Израил на Иосифа: Нека умра сега, като видях лицето ти, че ти си още жив. 31А Иосиф рече на братята си и на бащиния си дом: Ще отида да известя на Фараона, и ще му река: Братята ми и домът на баща ми, които бяха в Ханаанската земя, дойдоха при мене; 32а тия човеци, понеже са овчари, и <се занимават> със скотовъдство, докараха стадата и добитъка си и всичко що имат. 33И когато ви повика Фараон и попита: Какво ви е занятието? 34Кажете: Ние, слугите ти, и бащите ни, от младини до сега сме скотовъдци. <Кажете това>, за да живеете в Гесенската земя, защото всичките овчари са отвратителни за египтяните.
Chapter 47
1И тъй, Иосиф влезе при Фараона и му извести, казвайки: Баща ми и братята ми, стадата им и добитъкът им, и всичко що имат дойдоха от Ханаанската земя, и сега са в Гесенската земя. 2И взе петима от братята си та ги представи на Фараона. 3И Фараон рече на братята му: Що е занятието ви? А те казаха на Фараона: Ние, слугите ти, и бащите ни, сме овчари. 4Рекоха още на Фараона: Дойдохме да поживеем в тая земя, защото няма пасище за стадата на слугите ти, понеже гладът се засили в Ханаанската земя; затова, молим ти се нека живеят слугите ти в Гесенската земя. 5И Фараон говори на Иосифа, казвайки: Баща ти и братята ти дойдоха при тебе; 6Египетската земя е пред тебе; настани баща си и братята си в най-добрата местност от земята; нека живеят в Гесенската земя. И ако знаеш, че някои от тях са способни мъже, постави ги надзиратели над моя добитък. 7След това Иосиф въведе баща си Якова и го представи на Фараона; и Яков благослови Фараона. 8И Фараон рече на Якова: Колко е числото {Еврейски: колко са дните.} на годините на живота ти? 9И Яков каза на Фараона: Числото на годините на пришелствуването ми е сто и тридесет години; малко и зло е било числото на годините на живота ми, и не достигна до числото на годините на живота на бащите ми, във времето на тяхното пришелствуване. 10И като благослови Фараона, Яков излезе от Фараоновото присъствие. 11Тогава Иосиф настани баща си и братята си, като им даде имот в Египетската земя, в най-добрата местност от земята в Рамесийската земя, според както заповяда Фараон. 12И Иосиф хранеше баща си, братята си и целия си бащин дом с хляб, според <големината> на челядите им. 13А нямаше хляб по цялата земя, защото гладът дотолкова се засилваше, щото Египетската земя и Ханаанската земя се изнуриха от глада. 14И Иосиф прибра всичките пари, които се намираха в Египетската и Ханаанската земя, за житото, което купуваха; и Иосиф донесе парите във Фараоновия дом. 15И като се свършиха всичките пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при Иосифа и рекоха: Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе, понеже се свършиха парите <ни>? 16А Иосиф рече: Ако парите <ви> са се свършили, докарайте добитъка си, и ще ви дам <хляб> срещу добитъка ви. 17И тъй, докарваха добитъка си на Иосифа; и Иосиф им даваше хляб срещу конете, стадата, добитъка и ослите им; и така, през оная година той ги прехрани с хляб срещу всичкия им добитък. 18И като се измина оная година, дойдоха при него и другата година и му казаха: Няма да скрием от господаря си, че всичките ни пари се свършиха; и добитъкът стана на господаря ни; не остана друго пред господаря ни освен телата ни и земята ни. 19Защо да измрем пред очите ти и земята ни <да запустее>? Купи нас и земята ни за хляб, и ние ще бъдем слуги на Фараона, и земята ни <за него ще ражда>. Дай ни и семе, за да останем живи да не умрем, и да не запустее земята. 20И тъй, Иосиф закупи за Фараона цялата Египетска земя, защото египтяните продаваха всеки нивата си, понеже гладът се засилваше над тях; така земята стана Фараонова. 21И той пресели населението в градовете от единия край до другия край на египетските предели. 22Само земята на жреците не закупи, защото жреците имаха <определен> от Фараона дял и се прехранваха от дела, който Фараон им даде; затова не продадоха земята си. 23Тогава Иосиф каза на людете: Ето, днес закупих вас и земята ви за Фараона; на ви семе та засейте земята. 24Затова, във време на беритбата ще давате петата част на Фараона, а четирите части ще бъдат за вас да засеете нивите, и за храна за вас и за домашните ви, и за храна на децата ви. 25И те рекоха: Ти опази живота ни; нека придобием благоволението на господаря си, и ще бъдем слуги на Фараона. 26И Иосиф постави това за повеление в Египетската земя, <както> е и до днес, да се дава петата част на Фараона; само земята на жреците единствено не стана Фараонова. 27И тъй, Израил се засели в Египетската земя, в Гесенската страна, гдето придобиваха имения, наплодяваха се, и твърде се размножаваха. 28И Яков живя седемнадесет години в Египетската земя, така че числото на годините на Яковия живот стана сто четиридесет и седем години. 29А като наближи времето, когато Израил трябваше да умре, повика сина си Иосифа и му каза: Ако съм придобил твоето благоволение, моля, тури ръката си под бедрото ми, и <закълни ми се, че ще> ми покажеш тая благост и вярност: да не ме погребеш в Египет, 30но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница. А той рече: Ще направя според както си казал. 31И рече <Яков>: Закълни ми се; и той му се закле. Тогава Израил се поклони върху възглавницата на леглото.
Chapter 48
1След това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>. 2И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото. 3И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза: 4Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание. 5И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон. 6А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя. 7А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем). 8И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия? 9А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. 10А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна. 11И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти. 12И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята. 13После Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него. 14А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният). 15И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден; 16ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята. 17Но като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава. 18И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава. 19Но баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи. 20И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия. 21След това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви. 22Впрочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.
Chapter 49
1Тогава Яков повика синовете си и рече: Съберете се, за да ви известя какво ще ви се случи в следващите дни: - 2Съберете се и слушайте, синове Яковови, И послушайте Израиля, баща си. 3Рувиме, ти си първородният мой, мощта моя, и първият плод на силата ми, Превъзходен по достойнство, и превъзходен по сила. 4Изврял си като вода; не ще имаш превъзходството, Защото си се качил на леглото на баща си, И тогава си го осквернил. На леглото ми се е качил! 5Симеон и Левий са братя; Сечива насилствени са ножовете им. 6В съвета им да не участвуваш, душе моя; Към събранието им да се не присъединиш, славо моя {Т.е., Душе моя.}, Защото в гнева си убиха човеци И в упорството си прерязаха жилите на волове. 7Проклет гневът им, защото беше свиреп, И яростта им защото бе жестока! Ще ги разделя в Якова, И ще ги разпръсна в Израиля. 8Юдо, тебе ще похвалят братята ти; Ръката ти ще бъде на врата на неприятелите ти; Синовете на баща ти ще ти се кланят. 9Млад лъв е Юда; От плячка, сине мой, си се въздигнал; Легнал и разпрострял се е като лъв И като лъвица; кой ще го възбуди? 10Не ще липсва скиптър от Юда, Нито управителев жезъл отсред нозете му, Докле дойде Сило {Т.е., Мирний.}; И нему ще се покоряват племената. 11Като връзва за лозата оселчето си И за отборната лоза жребчето на ослицата си, Ще опере с вино дрехата си, И с кръвта на гроздето облеклото си. 12Очите му ще червенеят от вино. И зъбите му ще белеят от мляко. 13Завулон ще обитава край брега на езерото {Еврейски: морето.}, И ще бъде пристанище на кораби; И ще граничи със Сидон. 14Исахар е як осел, Който се е проснал между кошарите; 15И като видя, че мястото беше добро за почивка, И че страната беше приятна, Подложи плещите си за товар, И стана слуга подчинен. 16Дан ще съди людете си, Като едно от Израилевите племена. 17Дан ще бъде змия на пътя, Ехидна на пътеката, Която хапе петите на коня, Тъй че ездачът му пада назад. 18Твоето спасение чаках, Господи. 19Гада ще разбият разбойници; Но и той ще разбие петите им. 20Хлябът от Асира ще бъде изряден; И той ще доставя царски сладкиши. 21Нефталим е елен пуснат, Който говори угодни думи. 22Иосиф е плодоносна вейка, Плодоносна вейка край извор; Клончетата й се простират по стената. 23Стрелците го огорчиха, И стреляха по него, и преследваха го; 24Но лъкът му запази якостта си. И мишците на ръцете му се укрепиха, Чрез ръцете на Силния Яковов, - Отгдето е пастирът, Израилевият камък, - 25Чрез Бога на отца ти, Който ще ти помага, И чрез Всесилния, Който ще те благославя. С небесни благословения от горе, С благословения на бездната, която лежи отдолу С благословения на съсците и на утробата. 26Благословенията на отца ти превишаваха, Благословенията на праотците ми, До високите върхове на вечните планини; Те ще бъдат на Иосифовата глава, И на темето на превъзходния между братята си. 27Вениамин е вълк грабител; Заран ще пояжда лов. А вечер ще дели корист. 28Всички тия са дванадесетте Израилеви племена; и това е, което изговори баща им като ги благослови; всеки благослови според благословението, <което му се падаше>. 29Още им заръча, като им каза: Аз се прибирам при людете си; погребете ме с бащите ми в пещерата, която е в нивата на хетееца Ефрона. 30В пещерата, която е в нивата Махпелах, която е срещу Мамврий в Ханаанската земя, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата от хетееца Ефрона за собствено гробище. 31Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Исаака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия. 32Нивата и пещерата, която е в нея, бяха купени от хетейците. 33А като свърши Яков поръчките към синовете си, притегли нозете си в леглото и издъхна, и се прибра при людете си.
Chapter 50
1Тогава Иосиф падна на лицето на баща си, плака върху него, и го целува. 2И Иосиф заповяда на служащите нему лекари да балсамират баща му; и лекарите балсамираха Израиля, 3като <работиха> над него напълно четиридесет дена; защото толкова е пълното време за балсамиране; и египтяните го оплакваха седемдесет дена. 4И като преминаха дните на жалейката за него, Иосиф говори на Фараоновия дом, казвайки: Ако съм придобил вашето благоволение, говорете, моля ви се, в ушите на Фараона, и речете: 5Баща ми ме закле, като каза: Виж, аз умирам; в гроба, който си приготвих в Ханаанската земя, там да ме погребеш. Сега, прочее, нека отида, моля, да погреба баща си; и ще се върна. 6А рече Фараон: Иди, погреби баща си, според както те е заклел. 7И така, Иосиф отиде да погребе баща си; и с него отидоха всичките служители на Фараона, старейшините на дома му, и всичките старейшини на Египетската земя, 8също и целият дом на Иосифа, братята му, и бащиният му дом; само челядите си, стадата си и добитъка си оставиха в Гесенската земя. 9Отидоха с него и колесници и конници, тъй че стана много голямо шествие. 10И когато пристигнаха до Атадовото гумно, което е оттатък {Вероятно: на запад от.} Иордан, там ридаха твърде много и силно; и <Иосиф> направи за баща си седмодневна жалейка. 11А ханаанците, тамошните жители, като видяха жалейката при Атадовото гумно, рекоха: египтяните имат голяма жалейка; затова, <мястото>, което е оттатък Иордан, се наименува Авел-мисраим {Т. Е., Египетско ридание.}. 12Тогава синовете на <Израиля> му сториха, според както им беше заповядал; 13защото синовете му го пренесоха в Ханаанската земя и го погребаха в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която <пещера> Авраам купи заедно с нивата за собствено гробище от хетееца Ефрон. 14И Иосиф, като погреба баща си, върна се в Египет, той и братята му и всички, които бяха отишли с него да погребат баща му. 15А като видяха Иосифовите братя, че умря баща им, думаха си: Може би Иосиф да ни намрази и да ни възвърне жестоко за всичкото зло, що сме му сторили. 16Затова пратиха на Иосифа да му кажат: Преди да умре, баща ти ни заповяда с думите: 17Така да кажете на Иосифа: Прости, моля ти се, престъплението на братята си и греха им за злото, което ти сториха. И тъй, прости молим ти се, престъплението на слугите на бащиния ти Бог. А Иосиф се разплака, когато му говориха. 18После отидоха и братята му та паднаха пред него и рекоха: Ето, ние сме ти слуги. 19А Иосиф им каза: Не бойте се; нима съм аз вместо Бога? 20Вие наистина намислихте зло против мене; но Бог го намисли за добро, за да действува така, щото да спаси живота на много люде, както и стана днес. 21Прочее, не бойте се; аз ще храня вас и челядите ви. И утеши ги и говори им любезно. 22Така Иосиф остана да живее в Египет, той и бащиният му дом. И Иосиф живя сто и десет години; 23и Иосиф видя Ефремови чада от третия род; също и децата на Манасиевия син Махира се родиха на Иосифовите колене. 24След това, Иосиф рече на братята си: Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети, и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова. 25И Иосиф закле потомците на Израиля, като рече: <Понеже> Бог непременно ще ви посети, то вие да изнесете костите ми от тука. 26И тъй, Иосиф умря, на възраст сто и десет години; и балсамираха го и положиха го в ковчег в Египет.
Exodus
Chapter 1
1Ето имената на синовете на Израиля, които дойдоха в Египет заедно с Якова; всеки дойде с челядта си: 2Рувим, Симеон, Левий и Юда, 3Исахар, Завулон и Вениамин, 4Дан и Нефталим, Гад и Асир. 5Всичките човеци, които излязоха из чреслата на Якова бяха седемдесет души; а Иосиф беше вече в Египет. 6И умря Иосиф, всичките му братя, и цялото онова поколение. 7А потомците на Израиля се наплодиха и размножиха, увеличиха се и< толкова> много се засилиха, <щото> земята се изпълни от тях. 8Тогава се възцари над Египет нов цар, който не познаваше Иосифа. 9И той рече на людете си: Вижте, тия люде, израилтяните са по-много и по-силни от нас; 10елате, да постъпим разумно спрямо тях, за да се не размножават, да не би, в случай на война, да се съединят и те с неприятелите ни, да воюват против нас и да си отидат от земята. 11Затова поставиха над тях настойници, които да ги измъчват с тежък труд; и те съзидаха на Фараона Питом и Рамесий, градове за житници. 12Но колкото повече ги измъчваха, толкова повече те се размножаваха и се разширяваха, така че <египтяните> се отвращаваха от израилтяните. 13Затова египтяните караха жестоко израилтяните да работят; 14огорчаваха живота им с тежка работа, <да правят> кал и кирпичи и да вършат всякакъв вид полска работа, всичките работи, с които ги караха да работят, бяха твърде тежки. 15При това, египетският цар заръча на еврейските баби, (от които едната се именуваше Шифра, а другата Фуа), като им каза: 16Когато бабувате на еврейките и видите, че раждат {Еврейски: че са на столчетата <за раждане.>}, ако родят син, убивайте го, но ако родят дъщеря, тогава нека живее. 17Но бабите се бояха от Бога, та не правеха каквото им заръча египетският цар, а оставяха живи мъжките деца. 18Тогава египетският цар повика бабите и им рече: Защо правите това та оставяте живи мъжките деца? 19И бабите казаха на Фараона: Понеже еврейките не са като египтянките; защото са пъргави и раждат преди да дойдат бабите при тях. 20Затова Бог правеше добро на бабите. А людете се размножаваха и засилваха твърде много. 21И понеже бабите се бояха от Бога, Той им направи домове. 22Тогава Фараон заръча на всичките си люде, като каза: Всеки син, който се роди <на евреите>, хвърляйте го в Нил {Еврейски: Реката.}, а всяка дъщеря оставяйте жива.
Chapter 2
1В това време отиде някой си човек от Левиевия дом та взе за жена една от Левиевите жени. 2И жената зачна и роди син; и като видя, че беше красиво дете, кри го за три месеца. 3Но понеже не можеше вече да го крие, взе му рогозен ковчежец и намаза го със смола и катран, тури детето в него и го положи в тръстиката при брега на реката. 4А сестра му стоеше отдалеч, за да види какво ще му се случи. 5И Фараоновата дъщеря слезе да се окъпе в реката, а слугините й ходеха по брега на реката; и когато съгледа ковчежеца в тръстиката, тя прати слугинята си да го донесе. 6Като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го и каза: От еврейските деца е това. 7Тогава сестра му рече на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикам доилка от еврейките, за да ти дои детето? 8И Фараоновата дъщеря й рече: Иди. И тъй, момичето отиде та повика майката на детето. 9И Фараоновата дъщеря й рече: Вземи това дете та ми го отдой, и аз ще ти заплатя. И жената взе детето и го доеше. 10А когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и то стана неин син. И наименува го Моисей {Т. е., Извлечен из вода.}: Понеже, каза тя, извлякох го от водата. 11А във времето когато Моисей порасна, излезе при братята си и гледаше теглилата им. И видя някой си египтянин, че биеше един евреин, един от братята му; 12и като поразгледа насам натам и видя, че няма никой, уби египтянина и го скри в пясъка. 13Излезе и на другия ден, и ето, двама евреи се спречкаха; и каза на обидника: Защо биеш другаря си? 14А той рече: Кой те постави началник и съдия над нас? Искаш ли и мене да убиеш, както уби египтянина? Тогава Моисей се уплаши и си каза: Явно е, че това нещо стана известно. 15А като чу това Фараон, търсеше <случай> да убие Моисея; но Моисей побягна от Фараоновото лице и се засели в Мадиамската земя. И седна до един кладенец. 16А Мадиамският жрец имаше седем дъщери, които дойдоха и наляха вода и напълниха коритата, за да напоят бащините си овци. 17Но овчарите дойдоха и ги изпъдиха; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им. 18И като дойдоха при баща си Рагуила, той им рече: Как дойдохте днес толкова скоро? 19А те казаха: Един египтянин ни избави от ръцете на овчарите, при това и вода ни наля та напои овците. 20И той рече на дъщерите си: А где е той? защо оставихте човека? повикайте го да яде хляб. 21И Моисей склони да живее при човека, който и даде на Моисея дъщеря си Сепфора за жена. 22И тя роди син; и той го наименува Герсам {Т. е., Пришелец тука.}, защото думаше: Пришелец станах в чужда земя. 23Подир дълго време египетският цар умря; а израилтяните пъшкаха под робството и извикаха: и викът им от робството стигна до Бога. 24Бог чу пъшканията им; и Бог спомни завета си с Авраама, с Исаака, и с Якова. 25И Бог погледна на израилтяните, и Бог разбра <положението им>.
Chapter 3
1А Моисей пасеше овците на тъста си Иотора, мадиамския жрец; и като докара овците в задната страна на пустинята, дойде на Божията планина Хорив. 2И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и <Моисей> погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше. 3И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря. 4А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме. 5И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя. 6Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога. 7И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им. 8И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците. 9И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните. 10Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет. 11А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет? 12Рече му <Бог:> Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина. 13А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа? 14И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас. 15При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род. 16Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и <видях> онова, което ви правят в Египет; 17и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед. 18И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог. 19Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито <даже> под силна ръка. 20А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне. 21И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни; 22но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.
Chapter 4
1А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ. 2Тогава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл. 3И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея. 4Но Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му); 5<стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. 6При това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг. 7Тогава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът); 8и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение. 9Но ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата. 10А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен. 11Но Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ? 12Иди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш. 13Тогава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш. 14И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно. 15Ти говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите. 16Вместо тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога. 17И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията. 18Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир. 19А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти. 20И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. 21И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете. 22А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми; 23и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти. 24А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие. 25Тогава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец. 26След това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец. 27А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го. 28И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал. 29Тогава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните; 30и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете. 31И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.
Chapter 5
1След това дойдоха Моисей и Аарон и казаха на Фараона: Така говори Иеова, Израилевият Бог: Пусни людете Ми, за да Ми пазят празник в пустинята. 2Но Фараон рече: Кой е Иеова та да послушам гласа Му и да пусна Израиля? Не познавам Иеова, и затова няма да пусна Израиля. 3А те рекоха: Бог на евреите ни срещна. Молим ти се, нека отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог, да не би да ни нападне с мор или с нож. 4Но египетският цар им каза: Защо, Моисее и Аароне, отвличате людете от работите им? Идете на определените си работи. 5Рече още Фараон: Ето, людете на земята са сега много, а вие ги правите да оставят определените си работи. 6И в същия ден Фараон заповяда на настойниците и на надзирателите на людете, казвайки: 7Не давайте вече, както до сега плява на тия люде, за да правят тухли; нека идат сами и си събират плява. 8Но колкото тухли са правили до сега, същото число изисквайте от тях; с нищо да го не намалите; защото остават без работа и затова викат, казвайки: Нека отидем да принесем жертва на нашия Бог. 9Нека се възлагат <още> по-тежки работи на тия човеци, за да се трудят с тях; и да не внимават на лъжливи думи. 10И тъй, настойниците и надзирателите на людете излязоха и говориха на людете казвайки: Така казва Фараон: Не ви давам плява. 11Вие сами идете та си събирайте плява, гдето можете да намерите; но нищо няма да се намали от работата ви. 12Затова, людете се разпръснаха по цялата Египетска земя да събират слама вместо плява. 13А настойниците настояваха, като казваха: Изкарвайте работата си, определената си ежедневна работа, както когато имаше плява. 14И надзирателите, поставени над израилтяните от Фараоновите настойници, бяха бити, като им казаха: Защо не изкарахте, и вчера и днес, определеното на вас число тухли, както по-напред? 15Тогава надзирателите на израилтяните дойдоха и извикаха на Фараона, казвайки: Защо постъпвате така със слугите си? 16Плява не се дава на слугите ти; а казват ни: Правете тухли; и, ето, слугите ти сме бити; а вината е на твоите люде. 17Но той каза: Без работа останахте, без работа; затова казвате: Нека отидем да принесем жертва Господу. 18Идете сега та работете, защото плява няма да ви се даде, но ще давате определеното число тухли. 19И надзирателите на израилтяните видяха, че положението им е лошо, когато им се рече: Нищо не намалявайте от определеното на вас за всеки ден число тухли. 20И като излизаха от Фараоновото присъствие, срещнаха Моисея и Аарона, които се намериха на пътя; 21и рекоха им: Господ да погледне на вас и да съди, защото вие ни направихте омразни {Еврейски: зловонни.} на Фараона и на слугите му, и турихте меч в ръката им, за да ни избият. 22Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Господи, защо си зле постъпил спрямо тия люде? защо си ме изпратил? 23Защото откак дойдох при Фараона да говоря, в Твое име, той е зле постъпвал спрямо тия люде; а Ти никак не си избавил людете Си?
Chapter 6
1А Господ каза на Моисея: Сега ще видиш, какво ще сторя на Фараона; защото под силна ръка ще ги пусне и под силна ръка ще ги изпъди из земята. 2Бог говори още на Моисея, като му каза: Аз съм Иеова. 3Явих се на Авраама, на Исаака и на Якова <с името> Бог Всемогъщи, но не им бях познат с името Си Иеова. 4Поставих още и завета Си с тях, да им дам Ханаанската земя, земята в която бяха пришелци при пребиванията си. 5При това, чух пъшкането на израилтяните поради робството, което им налагат египтяните, и си спомних завета. 6Затова, кажи на израилтяните: Аз съм Иеова; ще ви изведа изпод товарите на египтяните, ще ви избавя от робството ви под тях, и ще ви откупя с издигната мишца и с велики съдби. 7Ще ви взема за Мои люде, и ще бъда ваш Бог; и ще познаете, че Аз съм Господ, вашият Бог, Който ви извеждам изпод египетските товари. 8И ще ви въведа в земята, за която съм се клел {Еврейски: издигнах ръката си.}, че ще я дам на Авраама, на Исаака и на Якова; и ще я дам на вас за наследство. Аз съм Иеова. 9И Моисей говори така на израилтяните; но поради утеснението на душите си и поради жестокото си робуване те не послушаха Моисея. 10Подир това Господ говори на Моисея, казвайки: 11Влез при египетския цар Фараона и кажи му да пусне израилтяните из земята си. 12Но Моисей говори пред Господа, казвайки: Ето, израилтяните не ме послушаха; тогава как ще ме послуша Фараон, като съм с вързани {Еврейски: необрязани.} устни? 13Затова, Господ говори на Моисея и на Аарона, та им даде поръчка до израилтяните и до египетския цар Фараон, да изведат израилтяните из Египетската земя. 14Ето родоначалниците на бащините домове <на Аарона и Моисея>: синове на Рувима, Израилевия първороден: Енох, Фалу, Есрон и Хармий; тия са Рувимови семейства. 15Симеонови синове: Емуил, Ямин, Аод, Яхин и Сохар, и Саул, син на ханаанка; тия са Симеонови семейства. 16Имената на Левиевите синове, според поколенията им са тия: Гирсон, Каат и Мерарий; и годините на Левиевия живот станаха сто тридесет и седем години. 17Синовете на Гирсона са: Ливний и Семей, по семействата им. 18И синовете на Каата са: Амрам, Исаар, Хеврон и Озиил; и годините на Каатовия живот станаха сто тридесет и три години. 19И синовете на Мерария са: Маалий и Мусий. Тия са Левиевите семейства според поколенията им. 20И Амрам взе за жена леля си Иохаведа, която му роди Аарона и Моисея; и годините на Амрамовия живот станаха сто тридесет и седем години. 21И синовете на Исаара са: Коре, Нефег и Зехрий. 22И синовете на Озиила са: Мисаил, Елисафан и Ситрий. 23И Аарон взе за жена Елисавета, Аминадавова дъщеря, Наасонова сестра, която му роди Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. 24И синовете на Корея са: Асир, Елкана и Авиасаф; тия са Кореевите семейства. 25И Аароновия син Елеазар взе за жена една от Футииловите дъщери, която му роди Финееса. Тия са родоначалниците на бащините <домове> на Левитите според семействата им. 26Тия са същите Аарон и Моисей, на които Господ рече: Изведете израилтяните из Египетската земя, според войнствата им. 27Тия са, които говориха на египетския цар Фараона, за да изведат израилтяните из Египет; тия са същите Моисей и Аарон. 28И в същия ден, когато говори Господ на Моисея в Египетската земя, 29Господ говори на Моисея, казвайки: Аз съм Иеова, кажи на Египетския цар Фараона всичко що ти казвам. 30А Моисей рече пред Господа: Ето, аз съм с вързани устни; и как ще ме послуша Фараон?
Chapter 7
1Тогава Господ рече на Моисея: Ето, поставих те бог на Фараона; и брат ти Аарон ще ти бъде пророк. 2Ти ще казваш всичко, което ти заповядвам, а брат ти Аарон ще говори на Фараона да пусне израилтяните из земята си. 3Но Аз ще закоравя Фараоновото сърце, и ще умножа знаменията Си и чудесата Си в Египетската земя. 4Но понеже Фараон не ще ви послуша, Аз ще положа ръката Си на Египет, и с велики съдби ще изведа войнства, людете Си, израилтяните из Египетската земя. 5И египтяните ще познаят, че Аз съм Господ, когато дигна ръката Си против Египет, и изведа израилтяните изсред тях. 6И тъй, Моисей и Аарон сториха така; според както Господ им заповяда, така сториха. 7А Моисей бе на осемдесет години, а Аарон на осемдесет и три години, когато говореха на Фараона. 8И Господ говори на Моисея и на Аарона, казвайки: 9Когато ви говори Фараон и рече: Покажете чудо в себеподкрепа, тогава кажи на Аарона: Вземи жезъла си и хвърли го пред Фараона, за да стане змия. 10Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и сториха, според както заповяда Господ; Аарон хвърли жезъла си пред Фараона и пред слугите му, и <жезълът> стана змия. 11Но Фараон повика мъдреците и чародеите, та и те, египетските магьосници, сториха същото с баянията си. 12Защото хвърлиха, всеки от тях, жезъла си, и те станаха змии; обаче Аароновия жезъл погълна техните жезли. 13А сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. 14След това Господ рече на Моисея: Сърцето на Фараона се закорави до толкова, щото той отказва да пусне людете. 15Иди утре при Фараона; ето той излиза да отиде при водата; а ти застани при брега на реката, за да го срещнеш, и вземи в ръката си жезъла, който се беше превърнал на змия. 16И кажи му: Господ, Бог на евреите, ме изпрати при тебе, и казва: Пусни людете Ми, за да Ми послужат в пустинята; но, ето, до сега ти не послуша. 17Така казва Господ: От това ще познаеш, че Аз съм Господ; ето, с жезъла, който е в ръката ми, ще ударя върху водата, която е в реката, и тя ще се превърне на кръв. 18Рибите, които са в реката ще измрат, и реката ще се усмърди та египтяните ще се гнусят да пият вода от реката. 19Тогава Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Вземи жезъла си и простри ръката си над египетските води, над реките им, над потоците им, над езерата им и над всичките им водни локви, за да станат кръв; и по цялата Египетска земя ще има кръв, и в дървените и в каменните съдове. 20И Моисей и Аарон сториха според както Господ заповяда; и <Аарон>, като дигна жезъла, удари речната вода пред Фараона и пред слугите му; и всичката речна вода се превърна на кръв. 21И рибите които бяха в реката, измряха; и реката се усмърдя, така щото египтяните не можаха да пият вода от реката; и кръвта се намираше по цялата Египетска земя. 22Но и египетските магьосници с баянията си сториха същото; затова, сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както беше казал Господ. 23И Фараон се обърна та си отиде у дома си, без да вземе присърце и това. 24А всичките египтяни копаха около реката, за да намерят вода за пиене, защото не можеха да пият речната вода. 25И <язвата се продължаваше> напълно седем дни, след като Господ удари реката.
Chapter 8
1Тогава Господ рече на Моисея: Влез при Фараона и кажи му: Така казва Господ, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 2Но ако откажеш да ги пуснеш, ето, Аз ще поразя всичките ти предели с жаби. 3Реката ще кипне с жаби, които като излизат ще наскачат в къщата ти, в спалнята ти, по леглото ти, в къщата на слугите ти, върху людете ти, в пещите ти и по нощвите ти. 4На тебе, на людете ти и на всичките ти слуги ще наскачат жабите. 5И тъй, Господ рече на Моисея: Кажи на Аарона: Простри ръката си с жезъла си над реките, над потоците и над езерата, та стори да наскачат жаби по Египетската земя. 6И Аарон простря ръката си над египетските води и възлязоха жабите и покриха Египетската земя. 7Но и магьосниците сториха същото с баянията си, и направиха да наскачат жаби по Египетската земя. 8Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Помолете се Господу да махне жабите от мене и от людете ми; и ще пусна людете <ви>, за да пожертвуват Господу. 9И Моисей рече на Фараона: Определи ми, кога да се помоля за тебе, за слугите ти и за людете ти, за да се изтребят жабите от тебе и от къщите ти, та да останат само в реката. 10<Фараон> каза: Утре. А той рече: Ще бъде според както си казал, за да познаеш, че няма никой подобен на Господа нашия Бог. 11Жабите ще се махнат от тебе от къщите ти, от слугите ти и от людете ти; само в реката ще останат. 12Тогава Моисей и Аарон излязоха отпред Фараона; и Моисей викна към Господа относно жабите, които беше пратил върху Фараона. 13И Господ стори според както викна Моисей; жабите измряха от къщите, от дворовете и от нивите. 14И събираха ги на купове: и земята се усмърдя. 15А Фараон, като видя, че му дойде облекчение, закорави сърцето си и не ги послуша, според както Господ беше говорил. 16След това Господ каза на Моисея: Речи на Аарона: Простри жезъла си та удари земната пръст, за да се превърне на въшки в цялата Египетска земя. 17И сториха така; Аарон простря ръката си с жезъла си и удари земната пръст, и явиха се по човеците и по животните; всичката земна пръст се превърна на въшки из цялата Египетска земя. 18И магьосниците работеха <да вършат> същото с баянията си, за да произведат въшки, но не можаха; а въшките бяха по човеците и по животните. 19Тогава рекоха магьосниците на Фараона: Божий пръст е това. Но сърцето на Фараона се закорави, и той не ги послуша, според както Господ беше говорил. 20После Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона (ето, той излиза <да отиде> при водата), и кажи му: Така казва Господ: Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 21Защото, ако не пуснеш людете Ми, ето, ще изпратя рояци мухи върху тебе, върху слугите ти, върху людете ти и в къщите ти; тъй щото къщите на египтяните и земята, на която живеят, ще се пълнят с рояци мухи. 22Но в оня ден Аз ще отделя Гесенската земя, в която живеят людете Ми, щото да няма там рояци мухи, за да познаеш, че Аз съм Господ всред земята. 23Аз ще поставя преграда между Своите люде и твоите люде; утре ще стане това знамение. 24И Господ стори така; навлязоха мъчителни рояци мухи във Фараоновата къща и в къщите на слугите му и в цялата Египетска земя; земята се развали от рояците мухи. 25Тогава Фараон повика Моисея и Аарона и рече: Идете, принесете жертва на вашия Бог в тая земя. 26Но Моисей каза: Не е прилично да направим така, защото ние ще жертвуваме на Господа нашия Бог онова, от което египтяните се гнусят; ето, ако жертвуваме пред очите на египтяните онова, от което те се гнусят, няма ли да ни избият с камъни? 27Ще отидем на тридневен път в пустинята и ще жертвуваме на Господа нашия Бог, според както би ни казал. 28Тогава рече Фараон: Ще ви пусна да пожертвувате на Господа вашия Бог в пустинята, само да не отидете много далеч. Помолете се <Богу> за мене. 29И Моисей рече: Ето, аз излизам отпред тебе, и ще се помоля Господу да се махнат утре рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; но нека не следва Фараон да лъже и да не пуска людете <ни> да пожертвуват Господу. 30И тъй, Моисей излезе отпред Фараона и помоли се Господу. 31И Господ стори според както Моисей се молеше; той махна рояците мухи от Фараона, от слугите му и от людете му; не остана ни една. 32Но Фараон и тоя път закорави сърцето си и не пусна людете.
Chapter 9
1Тогава Господ рече на Моисея: Влез у Фараона и кажи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да ми послужат. 2Защото, ако откажеш да ги пуснеш, и ако още ги държиш, 3ето, Господната ръка ще падне на добитъка ти, който е по полето, на конете, на ослите, на камилите, на говедата и на овците, с твърде тежък мор. 4И Господ ще постави преграда между Израилевия добитък и египетския добитък; от всичкия добитък на израилтяните нищо няма да умре. 5И Господ определи срок, като рече: Утре Господ ще стори това на земята. 6На другия ден Господ стори това; всичкият египетски добитък измря, а от добитъка на израилтяните нищо не умря. 7И Фараон прати <да видят>, и, ето, от добитъка на израилтяните нищо не беше умряло. Но сърцето на Фараона бе упорито, и той не пусна людете. 8Тогава Господ каза на Моисея и Аарона: Напълнете шепите си с пепел от пещ и нека я пръсне Моисей към небето пред Фараона; 9и <пепелта> ще стане прах по цялата Египетска земя, и ще причини на човеците и на животните възпаление с гнойни цирки, по цялата Египетска земя. 10И като взеха пепел от пещ и застанаха пред Фараона, Моисей я пръсна към небето; и стана възпаление с гнойни цирки на човеците и на животните. 11И магьосниците не можаха да стоят пред Моисея поради възпалението; защото възпалението беше на магьосниците, <както> и на всичките египтяни. 12Но Господ закорави сърцето на Фараона, та не ги послуша, според както Господ беше говорил на Моисея. 13След това Господ рече на Моисея: Стани утре рано та застани пред Фараона, и речи му: Така казва Господ, Бог на евреите, Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 14Защото в това време Аз изпращам всичките Си язви върху сърцето ти, върху слугите ти и върху людете ти, за да познаеш, че в целия свят няма подобен на Мене. 15Понеже сега можех да дигна ръката Си и да поразя тебе и людете ти с мор, и ти би бил изтребен от земята, 16ако не беше, че нарочно затова те издигнах, да покажа в тебе силата Си и да се прочуе Името Ми по целия свят. 17Още ли се надигаш против людете Ми та не ги пускаш? 18Ето, утре около тоя час ще наваля много тежък град, небивал в Египет, откак се е основал, дори до днес. 19Сега, прочее, прати да приберат скоро добитъка ти и всичко що имаш по полето; <защото> града ще падне на всеки човек и всяко животно, що се намери на полето и не се прибере в къщи; и те ще измрат. 20Прочее, който от Фараоновите слуги се убоя от това, което Господ каза, прибра бързо в къщи слугите си и добитъка си; 21а който не даде внимание на казаното от Господа, остави слугите си и добитъка си по полето. 22Тогава Господ каза на Моисея: Простри ръката си към небето, за да удари град по цялата Египетска земя, по човеците, по животните и по всяка трева на полето из цялата Египетска земя. 23И Моисей простря жезъла си към небето и Господ прати гръм и град, и огън се спущаше по земята; Господ наваля град по Египетската земя. 24Така имаше град, и огън размесен с града, <град> много тежък, небивал в цялата Египетска земя, откак е заживял там народ. 25В цялата Египетска земя градът изби всичко що имаше по полето, и човек и животно; градът очука и всичката трева по полето и изпочупи всичките дървета по полето. 26Само в Гесенската земя, гдето бяха израилтяните, не удари град. 27Тогава Фараон изпрати да повикат Моисея и Аарона и рече им: Тоя път съгреших; Господ е праведен, а аз и людете ми сме нечестиви. 28Помолете се Господу: защото стига толкова от тия ужасни гръмове и град; и аз ще ви пусна, и няма вече да останете. 29А Моисей му каза: Щом изляза от града ще простра ръцете си към Господа; и гръмовете ще престанат, и град не ще има вече, за да познаеш, че светът е Господен. 30Обаче зная, че ти и слугите ти още не ще се убоите от Господа Бога. 31(Ленът и ечемикът бидоха изпобити, защото ечемикът беше на класове, и ленът връзваше семе; 32но пшеницата и бялото жито оцеляха, защото бяха късни). 33И тъй, Моисей излезе отпред Фараона извън града и простря ръцете си към Господа; и гръмовете и градът престанаха, и дъждът не се изливаше вече по земята. 34Но като видя Фараон, че престанаха дъждът и градът и гръмовете, той продължаваше да греши, и закорави сърцето си, той и слугите му. 35Сърцето на Фараона се закорави, и той не пусна израилтяните, според както Господ бе говорил чрез Моисея.
Chapter 10
1Тогава Господ каза на Моисея: Влез при Фараона; защото Аз закоравих и сърцето на слугите му, за да покажа тия Мои знамения между тях, 2и за да разказваш в ушите на сина си и на внука си това що направих на египтяните, и знаменията, които показах между тях, та да познаете, че Аз съм Господ. 3Тогава Моисей и Аарон влязоха при Фараона и му рекоха: Така говори Господ, Бог на евреите: До кога ще отказваш да се смириш пред Мене? Пусни людете Ми, за да Ми послужат. 4Защото, ако откажеш да пуснеш людете Ми, ето, утре ще докарам скакалци в пределите ти; 5те ще покрият лицето на земята, така щото да не може човек да види земята, и ще изпоядат останалото, което оцеля, това, което ви остава от града, и ще поядат всичките дървета, които ви растат по полетата, 6и ще се напълнят <с тях> къщите ти, и къщите на всичките ти слуги, и къщите на всичките египтяни - <нещо>, което не са видели, нито бащите ти, нито дедите ти, откак са съществували на земята, дори до днес. И <Моисей> се обърна та излезе отпред Фараона. 7Тогава слугите на Фараона му рекоха: До кога ще ни бъде примка тоя човек? Пусни човеците да послужат на Иеова своя Бог. Още ли не знаеш, че Египет погина? 8Тогава пак доведоха Моисея и Аарона при Фараона, който им рече: Идете, послужете на Иеова вашия Бог; но кои и кои ще отидат? 9А Моисей каза: Ще отидем с младите си и със старите си, със синовете си и дъщерите си, с овците си и с говедата си ще отидем, защото трябва да пазим празник на Иеова. 10Тогава <Фараон> им рече: Така нека е Иеова с вас, както аз ще ви пусна с челядите ви. Внимавайте, защото зло има пред вас. 11Не така; идете сега вие мъжете та послужете на Иеова, защото това поискахте. И изпъдиха ги от Фараоновото присъствие. 12Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над Египетската земя, за да покрият скакалците Египетската земя и да изпоядат всичката трева на земята, всичко което оцеля от града. 13И Моисей простря жезъла си над Египетската земя; и Господ направи да духа източен вятър на земята през целия оня ден и цялата нощ, и на заранта източният вятър докара скакалците. 14И скакалците се пръснаха по цялата Египетска земя, и нападнаха по всичките египетски предели; те бяха много страшни; преди това не е имало такива скакалци, нито ще има такива след тях. 15Защото покриха лицето на цялата земя, така че земята почерня; и изпоядоха всичката трева на земята и всичките плодове на дърветата, които бяха оцелели от града; и по цялата Египетска земя не остана нищо зелено, било дърво или трева на полето. 16Тогава Фараон бързо повика Моисея и Аарона и рече: Съгреших на Иеова вашия Бог и на вас. 17Но сега, прости, моля, греха ми само тоя път, и помолете се на Иеова вашия Бог да дигне от мене само тая смърт. 18И тъй, <Моисей> излезе отпред Фараона и се помоли Господу. 19И Господ промени вятъра, като докара много силен западен вятър, който дигна скакалците и ги хвърли в Червеното море; не остана ни един скакалец по всичките египетски предели. 20Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не пусна израилтяните. 21Тогава рече Господ на Моисея: Простри ръката си към небето, за да настане тъмнина по Египетската земя, тъмнина, която може да се пипа. 22И Моисей простря ръката си към небето; и настана гъста тъмнина по цялата Египетска земя за три дена. 23Хората не се виждаха един друг, и за три дена никой не се помести от мястото си; но в жилищата на всичките израилтяни беше светло. 24Тогава Фараон повика Моисея и рече: Идете, послужете на Иеова; само овците ви и говедата ви нека останат; а челядите ви нека отидат с вас. 25Но Моисей каза: Обаче, ти трябва да допуснеш в ръцете ни и жертви и всеизгаряния, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; 26<тъй че> и добитъкът ни ще дойде с нас; не ще остане надире ни копито, защото от <добитъка> трябва да вземем, за да пожертвуваме на Господа нашия Бог; и догдето не пристигнем там, ние не знаем с какво трябва да послужим Господу. 27Но Господ закорави сърцето на Фараона, и той не склони да ги пусне. 28Тогава Фараон рече на <Моисея>: Махни се от мене; пази се да не видиш вече лицето ми, защото в деня, когато видиш лицето ми, ще умреш. 29А Моисей каза: Добре си рекъл; не ще видя вече лицето ти.
Chapter 11
1(А Господ беше казал на Моисея: Още една язва ще нанеса на Фараона и на Египет, подир което ще ви пусне от тука; когато ви пусне, съвсем ще ви изпъди от тука. 2Кажи, прочее, в ушите на людете, и нека поиска всеки мъж от съседа си, и всяка жена от съседката си, сребърни и златни вещи. 3И Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните. При това, Моисей беше станал твърде велик човек в Египетската земя пред Фараоновите слуги и пред людете). 4Моисей каза на <Фараона:> Така говори Господ: Около средата на една нощ Аз ще мина през Египет; 5и всеки първороден в Египетската земя ще умре, от първородния на Фараона, който седи на престола си, до първородния на слугинята, която е зад воденицата, и до всяко първородно от добитъка. 6И по цялата Египетска земя ще се нададе голям писък, какъвто никога не е имало, нито ще има вече такъв. 7А против израилтяните, против човек или животно, нито куче няма да поклати езика си, за да познаете, че Господ прави разлика между египтяните и израилтяните. 8И всички тия твои слуги ще дойдат при мене и ще ми припаднат и рекат: Излез ти с всичките люде, които те следват. И подир това ще изляза. И <Моисей> излезе от Фараоновото присъствие с голям гняв. 9(А Господ беше казал на Моисея: Фараон няма да ви послуша, за да се умножат Моите чудеса в Египетската земя. 10И Моисей и Аарон бяха извършили всички тия чудеса пред Фараона; но Господ беше закоравил сърцето на Фараона, и той не беше пуснал израилтяните из земята си).
Chapter 12
1Тогава Господ говори на Моисея и Аарона в Египетската земя, казвайки: 2Тоя месец ще ви бъде началният месец; ще ви бъде първият месец на годината. 3Говорете на цялото Израилево общество, като <им> кажете да си вземат, на десетия ден от тоя месец, всеки по едно агне, според бащините си домове, по едно агне за всеки дом. 4Но ако домашните са малцина за агнето, тогава <домакинът> и най-ближният до къщата му съсед нека го вземат, според числото на човеците <в тях>; смятайте за агнето според онова, което всеки може да изяде. 5Агнето или ярето ви нека бъде без недостатък, едногодишно мъжко; от овците или от козите да го вземете. 6И да го пазите до четиринадесетия ден от същия месец; тогава цялото общество на израилтяните, събрани в <домовете си> да го заколят привечер. 7После нека вземат от кръвта и турят на двата стълба и на горния праг на вратата на къщите, гдето ще го ядат. 8През същата нощ нека ядат месото, печено на огън; с безквасен хляб и с горчиви треви да го ядат. 9Да не ядете от него сурово нито варено във вода, но изпечено на огън, с главата му, краката му и дреболиите му. 10И да не оставите нищо от него до утринта; ако остане нещо до утринта, изгорете го в огън. 11И така да го ядете: препасани през кръста си, с обущата на нозете си и тоягите в ръцете си; и да го ядете набързо, <понеже е време на> Господното минаване. 12Защото в оная нощ ще мина през Египетската земя, и ще поразя всяко първородно в Египетската земя, и човек и животно; и ще извърша съдби против всичките египетски богове; Аз съм Иеова. 13И кръвта на къщите, гдето сте, ще ви служи за белег, така че, като видя кръвта, ще ви отмина, и когато поразя Египетската земя, няма да нападне върху вас погубителна язва. 14Оня ден ще ви бъде за спомен, и ще го пазите като празник на Господа във всичките си поколения; вечен закон ще ви бъде, да го празнувате. 15Седем дни да ядете безквасен хляб; още на първия ден ще дигнете кваса от къщите си; защото, който яде квасно от първия ден до седмия ден, оня човек ще се изтреби отсред Израиля. 16На първия ден ще имате свет събор, и на седмия ден свет събор; никаква работа да не се върши в тях, освен <около> онова, което е нужно за ядене на всеки; само това може да вършите. 17Да пазите, прочее, <празника> на безквасните, защото в същия тоя ден изведох войнствата ви из Египетската земя; заради което ще ви бъде вечен закон да пазите тоя ден във всичките си поколения. 18От вечерта на четиринадесетия ден от първия месец до вечерта на двадесет и първия ден от месеца ще ядете безквасни хлябове. 19Седем дена да се не намира квас в къщите ви; защото който яде квасно, оня човек ще се изтреби отсред обществото на израилтяните, бил той пришелец или туземец. 20Нищо квасно да не ядете; във всичките си жилища безквасни хлябове да ядете. 21Тогава, <на четиринадесетия ден от месеца>, Моисей повика всичките Израилеви старейшини и рече им: Идете та си вземете по едно агне според челядите си и заколете пасхата. 22После да вземете китка от исоп и да я потопите в кръвта, която <ще приемете> в леген, и с кръвта, що е в легена, да ударите по горния праг и двата стълба на <къщната> врата; и никой от вас да не излезе из къщната си врата до утринта. 23Защото Господ ще мине, за да порази египтяните, а когато види кръвта на горния праг и на двата стълба на вратата, Господ ще отмине вратата, и не ще остави погубителят да влезе в къщите ви, за да ви порази. 24И ще пазите това като вечен закон за себе си и за синовете си. 25Когато влезете в земята, която Господ ще ви даде според обещанието си, ще пазите тая служба. 26И когато чадата ви попитат: Какво искате да кажете с тая служба? 27Ще отговорите: Това е жертва <в спомен> на минаването на Господа, който отмина къщите на израилтяните в Египет, когато поразяваше египтяните, а избави нашите къщи. Тогава людете се наведоха и се поклониха. 28И израилтяните отидоха та сториха, според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 29И по среднощ Господ порази всяко първородно в Египетската земя, от първородния на Фараона, който седеше на престола си, до първородния на пленника, който бе в затвора, както и всяко първородно от добитък. 30И Фараон стана през нощта, той и всичките му слуги, и всичките египтяни; и нададе се голям писък в Египет, защото нямаше къща без мъртвец. 31И повика Моисея и Аарона <още> през нощта та рече: Станете и вие и израилтяните, излезте изсред людете ми и идете, послужете на Иеова, както рекохте; 32подкарайте и овците си и стадата си, както рекохте, та идете; па благословете и мене. 33Тоже египтяните принуждаваха людете, за да ги отпратят по-скоро от земята си, защото си рекоха: Ние всички измираме. 34И людете дигнаха тестото си преди да вкисне, като носеха на рамена нощвите обвити в дрехите си. 35А израилтяните бяха постъпили според както Моисей беше казал, като бяха поискали от египтяните сребърни и златни вещи и дрехи; 36и Господ беше дал на людете да придобият благоволението на египтяните, тъй щото те бяха им дали колкото искаха. Така те обраха египтяните. 37Прочее, израилтяните се дигнаха от Рамесий за Сокхот, <на брой> около шестстотин хиляди мъже пешаци, освен челядите. 38Още с тях излезе и голямо разноплеменно множество, както и твърде много добитък - овци и говеда. 39А от тестото, което носеха из Египет, изпекоха безквасни пити; защото не беше вкиснало, понеже ги изпъдиха из Египет, и те не можаха да се бавят, нито да си приготвят ястие. 40А времето, което израилтяните прекараха като пришелци в Египет, беше четиристотин и тридесет години. 41И в края на четиристотин и тридесетте години, дори в същия ден, всичките войнства Господни излязоха от Египетската земя. 42Това е нощ, която е за особено опазване за Господа, загдето ги изведе из Египетската земя; това е оная нощ, която всичките израилтяни, във всичките си поколения, трябва особено да пазят за Господа. 43И Господ рече на Моисея и Аарона: Ето законът за пасхата: никой чужденец да не яде от нея; 44обаче всеки роб купен с пари да яде от нея тогава, когато се обреже. 45Никой пришелец или наемник да не яде от нея. 46В една къща да се изяде; от месото да не изнасяте вън от къщи и кост от нея да не строшите. 47Цялото общество израилтяни ще я пазят. 48И ако би някой чужденец да живее като пришелец между тебе и да иска да пази пасхата Господу, нека се обрежат всичките му мъжки, и тогава нека пристъпи да я пази; той ще бъде като туземец. Но никой необрязан не бива да яде от нея. 49Един закон ще има за туземеца и за чужденеца, който е пришелец между вас. 50И всичките израилтяни сториха според както Господ заповяда на Моисея и Аарона; така направиха. 51И тъй, в същия оня ден Господ изведе израилтяните из Египетската земя според устроените им войнства.
Chapter 13
1Господ говори още на Моисея казвайки: 2Посвети на Мене всяко първородно, всяко, което отваря утроба между израилтяните - и човек и животно; то е Мое. 3Тогава рече Моисей на людете: Помнете тоя ден, в който излязохте из Египет, из дома на робството; защото със силна ръка Господ ви изведе от там. Никой да не яде квасно. 4Вие излизате днес в месец Авив. 5И когато Господ те въведе в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, евейците и евусейците, за която се кле на бащите ти, че ще ти я даде, земя гдето текат мляко и мед, тогава ще пазиш тая служба в тоя месец. 6Седем дни ще ядеш безквасно; и седмият ден ще бъде празник Господу. 7Безквасно ще се яде през седемте дни; и да се не намери у тебе квас, из всичките твои предели. 8И в оня ден ще обясниш на сина си, като речеш: <Това правя> поради онова, което Господ ми стори, когато излязох от Египет. 9Това ще ти бъде за белег на ръката, и за спомен между очите, за да бъде Господният закон в устата ти; защото със силна ръка Господ те изведе из Египет. 10Прочее, ще пазиш тая наредба всяка година на времето й. 11А когато Господ те въведе в Ханаанската земя, както се закле на тебе и на бащите ти, и ти я даде, 12тогава ще отделяш за Господа всичко, което отваря утроба, и всяко твое първородно от животно; мъжките ще бъдат на Господа. 13А всяко първородно от осел ще откупиш с агне <или яре;> и ако не искаш да го откупиш, тогава ще му пресечеш врата. Ще откупиш и всеки първороден човек между синовете си. 14После, като те запита синът ти, казвайки: Що е това? ще му кажеш: Със силна ръка ни изведе Господ из Египет, из дома на робството; 15понеже, когато Фараон не скланяше да ни пусне, Господ уби всяко първородно в Египетската земя, първородно на човек и първородно на животно; по тая причина жертвувам Господу всяко мъжко и първородно; а всеки първороден от синовете си откупувам. 16Това ще бъде за белег на ръката ти и за надчелие между очите ти; понеже със силна ръка Господ ни изведе из Египет. 17А когато Фараон пусна людете, Бог не ги преведе през пътя за Филистимската земя, при все че това беше близкият <път;> защото Бог рече: Да не би да се разкаят людете, като видят война и да се върнат в Египет. 18Но Бог поведе людете по околен път през пустинята към Червеното море. А израилтяните излязоха от Египетската земя въоръжени. 19И Моисей взе със себе си костите на Иосифа; защото той беше строго заклел израилтяните, като каза: Бог непременно ще ви посети; тогава ще занесете със себе си костите ми от тука. 20И като тръгнаха от Сокхот, разположиха се на стан в Етам, към краищата на пустинята. 21И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети, та да пътуват денем и нощем. 22Той не отнемаше отпред людете облачния стълб денем, нито огнения стълб нощем.
Chapter 14
1Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 2Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето. 3Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила. 4И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И <израилтяните> сториха така. 5А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече? 6Затова, <Фараон> впрегна колесницата си и събра людете си при себе си; 7взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките. 8И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка), 9и египтяните се спуснаха подир тях, - всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, - и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон. 10А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа. 11И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет? 12Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята. 13А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века. 14Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни. 15Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред. 16А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо. 17И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му. 18И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. 19Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им, 20и дойде между Египетското множество и Израилевото; <на едните> беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ. 21Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха. 22Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 23А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, - като ги погнаха влязоха подир тях всред морето. 24Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните; 25Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните. 26Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им. 27И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето. 28Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях. 29А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна. 30Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг. 31Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.
Chapter 15
1Тогава запяха Моисей и израилтяните тая песен Господу, като говориха с тия думи: - Ще пея Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. 2Господ е сила моя, песен моя. И стана ми Спасител; Той ми е Бог, и ще Го прославя, Бащиният ми Бог, и ще Го превъзвиша. 3Господ е силен Воевател; Името Му е Иеова. 4Колесниците Фараонови и войската му хвърли в морето; Отборните му полководци потънаха в Червеното море. 5Дълбочините ги покриха Като камък слязоха в бездните. 6Десницата Ти, Господи, се прослави в сила; Десницата Ти, Господи, смаза неприятеля. 7С превъзходното Си величие изтребил си противниците Си; Пратил си гнева Си, и пояде ги като слама. 8От духането на ноздрите Ти водите се струпаха на куп, Вълните застанаха като грамада. Бездните се сгъстиха всред морето. 9Неприятелят рече: Ще погна, ще стигна, ще разделя користите; Похотта ми ще се насити върху тях; Ще изтръгна ножа си, ръката ми ще ги погуби. 10Подухнал си с вятъра Си, и морето ги покри; Потънаха като олово в силните води. 11Кой е подобен на Тебе, Господи, между боговете? Кой е подобен на Тебе, славен в светост, Дивен та да Те възпяват, правещ чудеса? 12Прострял си десницата Си, И земята ги погълна. 13С милостта Си водил си людете, които си откупил; Упътил си ги със силата Си към светото Си обиталище. 14Племената ще чуят и ще затреперят; Ужас ще обладае филистимските жители, 15Тогава ще се уплашат едомските началници; Трепет ще обземе моавските силни; Всичките жители на Ханаан ще се стопят. 16Страх и трепет ще нападне на тях; Чрез великата Ти мишца ще станат неподвижни като камък. Догде заминат людете ти, Господи, Догде заминат людете, които си придобил. 17Ще ги въведеш и насадиш в хълма - Твоето наследство, На мястото, Господи, което си приготвил за Свое обиталище, В светилището, Господи, което ръцете Ти утвърдиха. 18Господ ще царува до вечни векове. 19Защото, като бяха влезли в морето Фараоновите коне с колесниците му и с конниците му, Господ беше повърнал върху тях водите на морето; а израилтяните бяха преминали през сред морето по сухо. 20Тогава пророчицата Мариам, Аароновата сестра, взе в ръката си тъпанче, и всичките жени излязоха подир нея с тъпанчета и хороиграния, 21а Мариам им пееше ответно: Пейте Господу, защото славно възтържествува; Коня и ездача му хвърли в морето. 22Тогава Моисей дигна израилтяните от Червеното Море и излязоха към пустинята Сур; и като вървяха три дена в пустинята не намираха вода. 23После дойдоха в Мера, но не можеха да пият от водата на Мера защото беше горчива; (затова се наименува Мера {Т.е., Горчивина.}). 24Тогава людете роптаеха против Моисея, казвайки: Що да пием? 25А той извика към Господа, и Господ му показа дърво; и като го хвърли във водата, водата се подслади. Там им наложи повеление и наредба, и там ги опита, като рече: 26Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите, които нанесох върху египтяните; защото Аз съм Господ, Който те изцелявам. 27После дойдоха в Елим, гдето имаше дванадесет водни извори и седемдесет палмови дървета; и там се разположиха на стан при водите.
Chapter 16
1Като се дигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откак излязоха из Египетската земя. 2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисея и Аарона. 3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от Господната ръка в Египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тая пустиня, за да изморите това цяло множество с глад. 4Тогава рече Господ на Моисея: Ето, ще ви наваля хляб от небето; и ще излизат людете всеки ден да събират колкото им трябва за деня, за да ги опитам, ще ходят ли по закона Ми, или не. 5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което да бъде два пъти, колкото събират всеки ден. 6И тъй, Моисей и Аарон казаха на всичките израилтяни: Довечера ще познаете, че Господ ви е извел из Египетската земя; 7а на утринта ще видите славата на Господа, понеже Той чу роптанията ви против Господа. Защото що сме ние та да роптаете против нас? 8Моисей още рече: <Това ще стане>, когато Господ ви даде довечера месо да ядете, и на утринта хляб до ситост; понеже Господ чу роптанията ви против Него. Защото що сме ние? Роптанията ви не са против нас, а против Господа. 9И рече Моисей на Аарона: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред Господа защото Той чу роптанията ви. 10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята, и, ето, Господната слава се яви в облака. 11И Господ говори на Моисея, казвайки: 12Чух роптанията на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на утринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм Господ вашият Бог. 13И така, на вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на утринта на всякъде около стана беше паднала роса. 14И като се изпари падналата роса, ето, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. 15Като го видяха израилтяните, казаха си един на друг: Що е това? защото не знаеха що беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който Господ ви дава да ядете. 16Ето що заповядва Господ: Съберете от него, всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор на глава, според числото на човеците ви; всеки да вземе за ония, които са под шатрата му. 17И израилтяните сториха така и събраха, кой много, кой малко, 18И когато измериха <събраното> с гомора, който беше събрал много нямаше излишък, и който беше събрал малко нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. 19Моисей още им рече: Никой да не оставя от него до утринта. 20При все това, те не послушаха Моисея, и някои оставиха от него до утринта; но червяса и се усмърдя; и Моисей се разгневи на тях. 21И всяка заран го събираха, кой колкото му трябваше за ядене; а когато припечеше слънцето, стопяваше се. 22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всекиго, всичките началници на обществото дойдоха и известиха на Моисея. 23А той им рече: Това е <точно> каквото каза Господ. Утре е събота, света почивка Господу; опечете колкото искате да опечете, и сварете колкото искате да сварите; и турете настрана каквото остане, да ви стои за утре. 24И тъй, туриха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се усмърдя, нито се намери червей в него. 25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота Господу; днес няма да го намерите на полето. 26Шест дена ще го събирате; но седмият ден е събота, в нея няма да се намира. 27Обаче някои от людете излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха. 28Тогава рече Господ на Моисея: До кога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? 29Вижте, понеже Господ ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дена. Седете, всеки на мястото си; на седмия ден никой да не излиза от мястото. 30И тъй, людете си отпочиваха на седмия ден. 31А Израилевият дом нарече тая <храна> Манна; {Т.е., Що е това? Виж. ст.15.} тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът й беше като на пита <смесена> с мед. 32Тогава рече Моисей: Ето какво е заповядал Господ: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох из Египетската земя. 33И Моисей рече на Аарона: Вземи една стомна, и, като туриш в нея пълното на един гомор манна, положи я пред Господа, за да се пази за <идните> ви поколения. 34И така, Аарон я положи пред <плочите на> свидетелството, за да се пази, според както Господ заповяда на Моисея. 35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обитаемата земя, ядоха манна, докато пристигнаха до границите на Ханаанската земя. 36А гоморът е една десета от ефата.
Chapter 17
1След това цялото общество израилтяни тръгнаха от пустинята Син, като бяха пътуванията им според Господната заповед; и разположиха стан в Рафидим, гдето нямаше вода да пият людете. 2Затова людете се караха с Моисея и рекоха: Дай ни вода да пием. А Моисей им рече: Защо се карате с мене? защо изпитвате Господа? 3Но людете ожадняха там за вода; и людете роптаеха против Моисея, като думаха: Защо ни изведе из Египет да умориш с жажда и нас, и чадата ни, и добитъка ни? 4Тогава Моисей извика към Господа казвайки: какво да правя с тия люде? още малко и ще ме убият с камъни. 5А Господ рече на Моисея: Замини пред людете, като вземеш със себе си някои от Израилевите старейшини; вземи в ръката си и жезъла си, с който удари реката, и върви. 6Ето, Аз ще застана пред тебе там на канарата в Хорив; а ти удари канарата, и ще потече вода из нея, за да пият людете. И Моисей стори така пред очите на Израилевите старейшини. 7И нарече мястото Маса {Т.е., Изкушение.}, и Мерива {Т.е., Каране.}, поради карането на израилтяните, и понеже изпитаха Господа, като казаха: Да ли е Господ между нас, или не? 8По това време дойде Амалик и воюва против Израиля в Рафидим. 9А Моисей каза на Исуса <Навиева>: Избери ни мъже, и излез да се биеш с Амалика; и утре аз ще застана на върха на хълма и ще държа Божия жезъл в ръката си. 10И Исус стори според както му каза Моисей, и би се с Амалика; а Моисей, Аарон и Ор се качиха на върха на хълма. 11И когато Моисей издигаше ръката си, Израил надвиваше; а когато спущаше ръката си, Амалик надвиваше. 12А като натегнаха ръцете му, взеха камък и подложиха на Моисея, и той седна на него; а Аарон и Ор, единият от едната страна и другият от другата, подпираха ръцете му, така щото ръцете му се подкрепяха до захождането на слънцето. 13Така Исус порази Амалика и людете му с острото на ножа. 14Тогава рече Господ на Моисея: Запиши в книгата за спомен, и предай в ушите на Исуса, това, че ще излича съвсем спомена на Амалика под небето. 15И Моисей издигна <там> олтар, който нарече Иеова Нисий {Т.е., Господ мое знаме.}, 16като рече: Ръка се подигна против Господния престол; затова, Господ ще ратува против Амалика от поколение в поколение.
Chapter 18
1И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет, 2то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире), 3и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя; 4на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож); 5и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан, 6и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея. 7Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра. 8И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ. 9И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните. 10И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните. 11Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях. 12Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога. 13На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер. 14А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер? 15А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога. 16Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони. 17Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро. 18Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам. 19Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога; 20и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат. 21Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници; 22и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе. 23Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир. 24И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече. 25Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници. 26Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами. 27След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.
Chapter 19
1Три месеца подир излизането на израилтяните из Египетската земя, на същия ден дойдоха в Синайската пустиня. 2Като се дигнаха от Рафидим дойдоха в Синайската пустиня и разположиха стан в пустинята, гдето и Израил разпъна шатрите си срещу планината. 3И като се възкачи Моисей при Бога, Господ го повика от планината и рече: Така да кажеш на Якововия дом и да известиш на потомците на Израиля: 4Вие видяхте що сторих на египтяните, а как носих вас на орлови крила и доведох ви при Себе Си. 5Сега, прочее, ако наистина ще слушате гласа Ми и ще пазите завета Ми, то повече от всичките племена вие ще бъдете Мое собствено притежание, защото Мой е целият свят; 6и вие още Ми бъдете царство свещеници и свет народ. Тия са думите, които трябва да кажеш на израилтяните. 7И тъй, Моисей дойде та повика старейшините на людете, и представи пред тях всички тия думи, които Господ му заповяда. 8И всичките люде отговориха едногласно, казвайки: Всичко, което Господ е казал, ще сторим. И Моисей отнесе Господу думите на людете. 9Тогава Господ рече на Моисея: Ето, Аз ида при теб в гъст облак, за да чуят людете, когато говоря с тебе и да те вярват вече за винаги. И като каза Моисей Господу думите на людете, 10Господ рече още на Моисея: Иди при людете, освети ги днес и утре, и нека изперат дрехите си; 11и нека бъдат готови за третия ден, защото на третия ден Господ ще слезе на Синайската планина пред очите на всичките люде. 12И да поставиш прегради наоколо за людете, и да кажеш: Внимавайте да се не качите на планината, нито да се допрете до полите му: който се допре до планината непременно ще се умъртви; 13<обаче> ръка да се не допре до него, но той да се убие с камъни или със стрели, било то животно или човек, <който се допре>, да не остане жив. Когато тръбата дълго тръби, тогава нека се приближат до планината. 14И тъй, Моисей слезе от планината при людете и освети людете; а те изпраха дрехите си. 15И рече на людете: Бъдете готови за третия ден; не се приближавайте при жена. 16А сутринта на третия ден имаше гръмове и светкавици, и гъст облак на планината, и много силен тръбен глас; и всичките люде, които бяха в стана, потрепераха. 17Тогава Моисей изведе людете из стана, за да посрещнат Бога; и застанаха под планината. 18А Синайската планина беше цяла в дим, защото Господ слезе в огън на нея; и димът и се дигаше, като дим от пещ, и цялата планина се тресеше силно. 19И когато тръбният глас се усилваше Моисей говори, и Бог му отговори с глас. 20И Господ слезе на върха на Синайската планина. И Господ повика Моисея до върха на планината; и Моисей се възкачи. 21Тогава рече Господ на Моисея: Слез, заръчай на людете да се не спуснат към Господа, за да гледат и паднат мнозина от тях. 22Така и свещениците, които се приближават при Господа, нека се осветят, за да не нападне Господ на тях. 23А Моисей рече Господу: Людете не могат да се възкачат на Синайската планина, защото Ти си ни заповядал, казвайки: Постави прегради около планината и освети я. 24Но Господ му каза: Иди, слез, <после> да се качиш, ти и Аарон с тебе; а свещениците и людете да се не спускат и да се не качват към Господа, за да не нападне Той на тях. 25Моисей, прочее, слезе при людете и им каза това.
Chapter 20
1Тогава Бог изговори всички тия думи, като каза: 2Аз съм Иеова твоят Бог, Който те изведох из Египетската земя, из дома на робството. 3Да нямаш други богове освен Мене. 4Не си прави кумир, или какво да било подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водата под земята; 5да не им се кланяш нито да им служиш, защото Аз Господ, твоят Бог, съм Бог ревнив, Който въздавам беззаконието на бащите върху чадата до третото и четвъртото поколение на ония, които Ме мразят, 6а показвам милости към хиляда поколения на ония, които Ме любят и пазят Моите заповеди. 7Не изговаряй напразно Името на Господа твоя Бог; защото Господ няма да счита безгрешен онзи, който изговаря напразно Името Му. 8Помни съботния ден, за да го освещаваш. 9Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; 10а на седмия ден, <който> е събота на Господа твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата ти, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти; 11защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети. 12Почитай баща си и майка си, за да се продължават дните ти на земята, която ти дава Господ твоя Бог. 13Не убивай. 14Не прелюбодействувай. 15Не кради. 16Не свидетелствувай лъжливо против ближния си. 17Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти. 18И всичките люде гледаха гърмежите, светкавиците, гласа на тръбата и димящата планина; и, като видяха, людете се оттеглиха и застанаха надалеч. 19И рекоха на Моисея: Ти говори на нас, и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем. 20Но Моисей рече на людете: Не бойте се; Бог дойде да ви опита, и за да има всред вас страх от Него, та да не съгрешавате. 21Така людете стояха надалеч. А Моисей се приближи при мрака, гдето беше Бог. 22Тогава рече Господ на Моисея: Така да кажеш на израилтяните: Вие сами видяхте, че ви говорих от небето. 23Покрай Мене да не правите и сребърни богове, нито да си правите и златни богове. 24От пръст Ми издигай олтар, и жертвувай на него всеизгарянията си и примирителните си приноси, овците си и говедата си. На всяко място, гдето ще правя да се помни Името Ми, ще дохождам при тебе и ще те благославям. 25Но ако Ми издигнеш каменен олтар, да го не съзидаш от дялани камъни; защото ако дигнеш на него сечиво, ще го оскверниш. 26И да се не качваш на олтара Ми по стъпала, за да се не открие голотата ти на него.
Chapter 21
1Ето съдбите, които ще представиш пред тях. 2Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп. 3Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него. 4Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на господаря й, а той ще излезе сам. 5Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен, 6тогава господарят му ще го заведе пред съдиите {Или: Божия съд.}, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги. 7Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите. 8Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил. 9Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите. 10Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея. 11И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп. 12Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви. 13Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да прибегне. 14Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви. 15Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви. 16Който открадне човек и го продаде, или ако <откраднатият> се намери в ръката му, той непременно да се умъртви. 17Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви. 18Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло; 19и ако <последният> се привдигне и излиза <макар> с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен. 20Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже. 21Обаче, ако <удареният> поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока {Еврейски: Пари.}. 22Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, <който я е ударил> непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите. 23Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот, 24око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога, 25изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар. 26Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи. 27И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му. 28Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие вола с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан. 29Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви. 30Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи. 31Било че <волът> е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му направят. 32Но ако волът убоде роб или робиня, <стопанинът> нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни. 33Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел, 34притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова. 35Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят. 36Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
Chapter 22
1Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата. 2(Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да <се пролее> кръв за него. 3Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще <се пролее> кръв за него). <Крадецът> трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото. 4И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно. 5Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най-доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си. 6Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати. 7Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно, 8Но ако не се намери крадецът, тогава стопанинът на къщата ще се заведе пред съдиите, <за да се издири> дали е турил ръка върху имота на ближния си. 9За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си. 10Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой, 11то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме <това свидетелство>, а <другият> няма да плаща. 12Но ако <животното> бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му. 13Обаче ако бъде разкъсано <от звяр>, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща. 14Ако заеме някой от ближния си <животно>, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати. 15Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. Ако е било наето с пари, ще отиде за наема си. 16Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена. 17Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците. 18Магьосница жена да не оставиш. 19Всеки скотоложник непременно да се умъртви. 20Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление. 21Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя. 22Да не угнетявате вдовица или сираче. 23Защото ако ги угнетите някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им, 24и гневът Ми ще пламне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета. 25Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва. 26Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето ще му я върнеш; 27защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив. 28Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си. 29Да не забавяш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене. 30Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане <малкото> с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене. 31Бъдете Ми свети човеци; за това не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.
Chapter 23
1Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш {Еврейски: Туряш ръка.} с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. 2Да не следваш множеството да правиш зло; нито да свидетелствуваш в съдебно дело, така щото да се увличаш след множеството, за да изкривиш <правосъдието;> 3нито да показваш пристрастие към сиромаха в делото му. 4Ако срещнеш забъркалия се вол или осел на неприятеля си; непременно да му го закараш. 5Ако видиш, че оселът на ненавистника ти е паднал под товара си, и не ти се иска да му помогнеш <пак> непременно да помогнеш заедно с него. 6Да не изкривяваш правото на сиромаха между вас в делото му. 7Отдалечавай се от <всяка> несправедлива работа, и не убивай невинния и праведния; защото Аз няма да оправдая нечестивия. 8Да не приемаш подаръци; защото подаръците заслепяват видещите и извръщат душите на праведните. 9И да не угнетяваш чужденеца; защото вие знаете що има на сърцето на чужденеца, понеже и вие сте били чужденци в Египетската земя. 10Шест години да сееш земята си и да събираш плодовете й; 11а в седмата да я оставиш да си почива и да не я работиш за да се хранят сиромасите между людете ти <от самораслото>, и полските животни нека ядат оставеното от тях. Така да правиш и с лозето си и с маслините си. 12Шест дена да вършиш работите си; а в седмия ден да си почиваш, за да се отмори волът ти и оселът ти, и да си отдъхне синът на слугинята ти и чужденецът. 13И внимавайте във всичко що съм ви говорил; и име на други богове да не споменавате, нито да се чува то из устата ви. 14Три пъти в годината да Ми правиш празник. 15Да пазиш празника на безквасните хлябове; седем дена да ядеш безквасни хлябове, както съм ти заповядал, на определеното време в месец Авив, защото в него си излязъл из Египет; и никой да не се яви пред Мене с празни ръце; 16и празника на жетвата, на първите плодове на труда ти, на това, което си посял в нивата; и празника на беритбата при края на годината, когато прибираш плодовете си от нивата. 17Три пъти в годината всичките твои мъжки да се явяват пред Господа Иеова. 18Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасен хляб, нито тлъстината от празника Ми да остава през нощта до сутринта. 19Най-първите плодове от земята си да принасяш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 20Ето, изпращам ангел пред тебе да те пази по пътя и да те заведе на мястото, което съм <ти> приготвил. 21Внимавайте на него и слушайте гласа му; не го предизвиквайте, защото той няма да прости престъпленията ви; понеже Моето Име е в него. 22Но ако слушаш внимателно гласа му, и вършиш всичко каквото говоря, тогава Аз ще бъда неприятел на твоите неприятели и противник на твоите противници. 23Защото ангелът Ми ще върви пред тебе и ще те въведе при аморейците, хетейците, ферезейците, ханаанците, евейците и евусейците; и ще ги изтребя. 24Да се не кланяш на техните богове, нито да им служиш, нито да вършиш според делата им; а да ги събаряш съвсем, и да изпотрошиш стълбовете им. 25Но да служиш на Господа вашия Бог, и Той ще благославя хляба ти и водата ти; и Аз ще отмахвам <всяка> болест помежду ви. 26Не ще има пометкиня или бездетна в земята ти, числото на дните ти ще направя пълно. 27Ще изпратя пред тебе страх от Мене, и ще обезсиля всичките люде, между които отидеш, и ще направя всичките ти неприятели да обърнат гръб пред тебе. 28Ще изпратя и стършели пред тебе, които ще изгонят отпред тебе евейците, ханаанците и хетейците. 29Няма да ги изпъдя отпред тебе в една година, да не би да запустее земята и се размножат против тебе полските зверове. 30Малко по малко ще ги изпъждам отпред тебе, догде се размножиш и завладееш земята. 31И ще поставя пределите ти от Червеното море до Филистимското море, и от пустинята до река <Евфрат;> защото ще предам местните жители в ръката ви, и ти ще ги изпъдиш отпред себе си. 32Да не направиш завет с тях нито с боговете им. 33Да не живеят в земята ти, да не би да те накарат да съгрешиш против Мене; защото ако служиш на боговете им, това непременно ще ти бъде примка.
Chapter 24
1Рече още на Моисея: Възкачете се към Господа, ти и Аарон, Надав и Авиуд, и седемдесет от Израилевите старейшини, и поклонете се от далеч; 2само Моисей ще се приближи при Господа, а те не ще се приближат, нито ще се възкачат людете с него. 3Тогава Моисей дойде та каза на людете всичките думи на Господа и всичките му съдби; и всичките люде едногласно отговориха казвайки: Всичко, което е казал Господ, ще вършим. 4И Моисей написа всичките Господни думи; и на утринта, като стана рано, издигна олтар под планината, гдето <изправи> и дванадесет стълба, според дванадесетте Израилеви племена. 5И изпрати момци от израилтяните, та принесоха всеизгаряния и пожертвуваха Господу телци за примирителни жертви. 6А Моисей взе половината от кръвта и тури я в паници, а с <другата> половина от кръвта поръси върху олтара. 7После взе книгата на завета и я прочете, като слушаха людете; и те рекоха: Всичко, каквото е казал Господ, ще вършим, и ще бъдем послушни. 8Тогава Моисей взе кръвта и поръси с нея върху людете, като казваше: Ето кръвта на завета, който Господ направи с вас според всички тия условия. 9И тъй Моисей и Аарон, Надав и Авиуд и седемдесет от Израилевите старейшини се възкачиха горе. 10И видяха Израилевия Бог: под нозете Му имаше като настилка от сапфир, чиято бистрота беше също като небе. 11Но Той не тури ръка на благородните от израилтяните. И те видяха Бога, и <там> ядоха и пиха. 12Тогава рече Господ на Моисея: Ела горе при Мене на планината и стой там; и ще ти дам каменните плочи, закона и заповедите, които съм написал, за да ги поучаваш. 13И тъй Моисей стана със слугата си Исуса, и Моисей се изкачи на Божията планина. 14А рече на старейшините: Чакайте ни тук догде се завърнем при вас; и, ето, Аарон и Ор са при вас; който има тъжба, нека иде при тях. 15Тогава Моисей се изкачи на планината; и облакът покриваше планината. 16И Господната слава застана на Синайската планина, и облакът я покриваше шест дена, а на седмия ден <Господ> извика към Моисея всред облака. 17И видът на Господната слава по върха на планината се виждаше на израилтяните като огън пояждащ. 18И тъй Моисей влезе всред облака и се възкачи на планината. И Моисей стоя на планината четиридесет дена и четиридесет нощи.
Chapter 25
1Тогава Господ говори на Моисея казвайки: 2Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на радо сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. 3И ето какъв принос ще приемете от тях; злато, сребро и мед, 4синьо, мораво, червено, висон, и козина, 5червенобоядисани овнешки кожи и язовски {Или: делфинови} кожи, ситимово дърво {Т.е., акация.}, 6масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, 7оникси, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. 8И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях. 9По всичко, което ти показвам - образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, - така да я направите. 10Да направят ковчег от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. 11Да го обковеш с чисто злато; отвън и отвътре да го обковеш; и отгоре му да направиш златен венец наоколо. 12И да излееш за него четири златни колелца, които да поставиш на четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. 13Да направиш и върлини от ситимово дърво и да ги обковеш със злато, 14па да провреш върлините през колелцата от страните на ковчега, за да се носи ковчегът с тях. 15Върлините да остават в колелцата на ковчега; да се не изваждат от него. 16И да вложиш в ковчега <плочите на> свидетелството, което ще ти дам. 17Да направиш умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. 18И да направиш два херувима от злато, изковани да ги направиш, на двата края на умилостивилището. 19Да направиш един херувим на единия край, и един херувим на другия край; херувимите да направите част от самото умилостивилище на двата му края. 20И херувимите да бъдат с разперени отгоре крила, и да покриват с крилата си умилостивилището; и лицата им да са едно срещу друго; към умилостивилището да бъдат <обърнати> лицата на херувимите. 21И да положат умилостивилището върху ковчега; а в ковчега да вложиш <плочите на> свидетелството, което ще ти дам. 22Там ще се срещам с тебе; и отгоре на умилостивилището, измежду двата херувима, които са върху ковчега <с плочите> на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ще ти заповядам за израилтяните. 23Да направиш трапеза от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. 24Да я обковеш с чисто злато и да й направиш златен венец на около. 25Да й направиш и перваз наоколо, една длан <широк>, и да направиш златен венец около перваза й. 26Да й направиш и четири златни колелца, и да поставиш колелцата на четирите й ъгъла, които са при четирите й нозе. 27Колелцата да бъдат до самия перваз, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. 28Върлините ще направиш от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато, и да се носи трапезата с тях. 29И да направиш блюдата й, темянниците й, поливалниците й, и тасовете й, за употреба при възлиянията; от чисто злато да ги направиш. 30И на трапезата постоянно да слагаш хлябове за приношение пред Мен. 31Да направиш и светилника от чисто злато; изкован да направиш светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му, и цветята му да са част от самия него. 32От страните му да се издават шест клона, три клона на светилника от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. 33На единия клон да има три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, и една топчица и едно цвете; така да има и на шестте клона, които се издават от светилника. 34И на <стъблото на> светилника да има четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. 35И на шестте клона, които се издават от светилника, да има под <първите> два клона една топчица, част от самия него, и под <вторите> два клона една топчица, част от самия него, и под третите два клона една топчица, част от самия него. 36Топчиците им и клоновете им да са част от самия него; <светилникът> да бъде цял изкован от чисто злато. 37И да му направиш седем светила; и да палят светилата му, за да светят отпреде му. 38Щипците му и пепелниците му да бъдат от чисто злато. 39От един талант чисто злато да се направи той и всички тия прибори. 40Внимавай да ги направиш по образеца им, който ти бе показан на планината.
Chapter 26
1При това, да направиш скинията от десет завеси от препреден висон, и от синя, морава и червена материя; на тях да навезеш изкусно изработени херувими. 2Дължината на всяка завеса да бъде двадесет и осем лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя, всичките завеси да имат една мярка. 3Петте завеси да бъдат скачени една с друга; и <другите> пет завеси да бъдат скачени една с друга. 4И да направиш сини петелки по края на оная завеса, която е последна от <първите> скачени завеси; така да направиш и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. 5Да направиш петдесет петелки на едната завеса, и петдесет петелки да направиш по края на завесата; която е във вторите скачени завеси; петелките да са една срещу друга. 6Да направиш и петдесет златни куки, и с куките да скачиш завесите една за друга; така скинията ще бъде едно цяло. 7Да направиш завеси от козина за покрив над скинията; да направиш единадесет такива завеси; 8дължината на всяка завеса да бъде тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси да имат една мярка. 9И да скачиш петте завеси отделно и шестте завеси отделно; а шестата завеса да прегънеш на две към лицето на скинията. 10И да направиш петдесет петелки по края на оная завеса, която е последна от <първите> скачени завеси, и петдесет петелки по края на завесата, която е <последна> от вторите скачени завеси. 11И да направиш петдесет медни куки и да вкараш куките в петелките, и <така> да съединиш покрива та да е едно цяло. 12И оная част, която остава повече от завесите на покрива, половината на завесата, която остава, нека виси над задната страна на скинията. 13И един лакът от едната страна и един лакът от другата страна от онова, което остава повече от дължината на завесите на покрива, да виси по страните на скинията отсам и оттам, за да я покрива. 14Тоже да направиш покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. 15Да направиш за скинията дъски от ситимово дърво, които да стоят изправени. 16Десет лакътя да бъде дължината на всяка дъска, и лакът и половина широчината на всяка дъска; 17и два шипа да има във всяка дъска, един срещу друг; и така да направиш на всички дъски на скинията. 18И дъските на скинията да направиш двадесет дъски за южната страна, към пладне; 19и под двадесетте дъски да поставиш четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска за двата й шипа, и две подложки под друга дъска за двата й шипа. 20Също за втората страна на скинията, която е северната, <да направиш> двадесет дъски, 21и четиридесетте им сребърни подложки, две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. 22А за задната страна на скинията, западната, да направиш шест дъски, 23И две дъски да направиш за ъглите на скинията от задната страна; 24да са скачени отдолу, а отгоре да са свързани посредством едно колелце; така да бъде за двете <дъски>; те нека бъдат за двата ъгъла. 25Така да бъдат осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, две подложки под една дъска и две подложки под друга дъска. 26И да направиш лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията; 27пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. 28И средният лост, който е в средата на дъските, да преминава от край до край. 29Дъските да обковеш със злато, и колелцата им да направиш от злато за влагалища на лостовете; да обковеш и лостовете със злато. 30Да издигнеш скинията според образеца й, който ти бе показан на планината. 31И да направиш завеса от синьо, мораво, червено и препреден висон, и да навезеш на нея изкусно изработени херувими. 32И да я окачиш със златни куки на четири обковани със злато стълба от ситимово дърво, <които да стоят> на четири сребърни подложки. 33Под куките да окачиш завесата; и да внесеш там, отвътре завесата, ковчега <с плочите> на свидетелството, така щото завесата да ви отделя светото място от пресветото. 34И да положиш умилостивилището върху ковчега <с плочите> на свидетелството в пресветото място. 35А трапезата да положиш отвън завесата, и светилникът срещу трапезата към южната страна на скинията; а трапезата да положиш към северната страна. 36И да направиш за врата на шатъра закривка, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон. 37И за покривката да направиш пет стълба от ситимово дърво, които да обковеш със злато; куките им да бъдат златни; и да излееш за стълбовете пет медни подложки.
Chapter 27
1Да направиш олтара от ситимово дърво, пет лакътя широк; четвъртит да бъде олтарът, и височината му да бъде три лакътя. 2На четирите му ъгъла да му направиш рогове; роговете да бъдат част от самия него; и да го обковеш с мед. 3Да му направиш и гърнета за изнасяне на пепелта и лопатите му, тасовете му, вилиците му и въглениците му; медни да направиш всичките му прибори. 4И да му направиш медна решетка във вид на мрежа, и на четирите ъгъла на мрежата да направиш четири медни колелца. 5И да я положиш под полицата, <която е> около олтара отдолу, така щото мрежата да стигне до средата на олтара. 6Да направиш и върлини за олтара, върлини от ситимово дърво, които да обковеш с мед. 7Върлините да се проврат през колелцата, и върлините да бъдат от двете страни на олтара, за да се носи с тях. 8Кух, от дъски, да направиш <олтара> посред, както ти се показа на планината, така да го направиш. 9Да направиш двора на скинията; за южната страна, към пладне, да има за двора завеси от препреден висон; дължината им за едната страна да бъде сто лакътя. 10Стълбовете му да бъдат двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. 11Също на длъж по северната страна да има завеси дълги сто лакътя, и за тях двадесет стълба и двадесетте им медни подложки; а куките на стълбовете и връзките им да бъдат сребърни. 12После, за широчината на двора, на западната страна, да има петдесет лакътя завеси; за тях да има десет стълба и десетте им подложки. 13Широчината на двора на предната страна, към изток, да бъде петдесет лакътя. 14И завесите за едната страна <на входа> да бъдат <дълги> петнадесет лакътя, и за тях три стълба и трите им подложки. 15Също и за другата страна да има завеси петнадесет лакътя <дълги>, и за тях три стълба с трите им подложки. 16А за входа на двора да има покривка, <дълга> двадесет лакътя, везана работа от синьо, мораво, червено и препреден висон, и за тях четирите им подложки. 17Всичките стълбове около двора да бъдат опасани със сребро: куките им да бъдат сребърни, а подложките им медни. 18Дължината на двора да е сто лакътя, широчината навсякъде петдесет лакътя, а височината пет лакътя; <завесите му да са> от препреден висон, и подложките <на стълбовете му> медни. 19Всичките прибори на скинията, за всяка служба в нея, всичките й колове, и всичките колове на двора, да бъдат медни. 20И ти заповядай на израилтяните да ти донасят дървено масло първоток, чисто, за осветление, за да горят винаги светилата. 21В шатъра за срещане, извън завесата, която е пред <плочите на> свидетелството, Аарон и синовете му да ги нареждат <да горят> от вечер до заран пред Господа. Това да бъде вечен закон за израилтяните във всичките им поколения.
Chapter 28
1А ти вземи при себе си измежду израилтяните брата си Аарона и синовете му с него, за да Ми свещенодействуват; Аарона, и Аароновите синове Надава, Авиуда, Елеазара и Итамара. 2И да направиш свети одежди на брата си Аарона, за слава и великолепие. 3И кажи на всичките умни мъже, които Аз изпълних с дух на мъдрост, да направят одежди на Аарона за освещение, та да Ми свещенодействува. 4Ето одеждите, които ще направят: нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс; и да направят свети одежди на брата ти Аарона и на синовете му, за да Ми свещенодействуват. 5И те нека приемат <от людете приносите им> от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 6Да направят ефодът изкусна работа от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 7На двата му края да има две презрамки, които да се връзват за да се държи заедно. 8И препаската върху ефода, която ще е над него, да бъде еднаква с него по направата му и част от самия <ефод>, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 9Да вземеш и два ониксови камъка, и да изрежеш на тях имената на синовете на Израиля, 10шест от имената им на единия камък, и имената на останалите шестима на другия камък, по <реда на> раждането им. 11С изкуството на каменорезец, както се изрязва печат, да изрежеш на двата камъка имената на синовете на Израиля; и да ги вложиш в златни гнездица. 12И да туриш тия два камъка на презрамките на ефода, камъни за спомен на израилтяните; и Аарон ще носи имената им за спомен пред Господа на двете си рамена. 13И да направиш златни гнездица, 14и две верижки от чисто злато - изплетени от венцеобразна работа да ги направиш, и да закрепиш плетените верижки в гнездицата им. 15Да направиш съдебния нагръдник изкусна изработка; според направата на ефода да го направиш; от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон да го направиш. 16Да бъде четвъртит, двоен, една педя дълъг и една педя широк. 17И да закрепиш на него камъни, четири реда камъни, ред сард, топаз и смарагд да е първият ред, 18вторият ред: антракс, сапфир и адамант; 19третият ред: лигирий, агат и аметист; 20а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; да бъдат закрепени в златните си гнездица. 21Камъните да бъдат дванадесет, според имената на синовете на Израиля, според техните имена, както се изрязва печат; да бъдат за дванадесетте племена, всеки <камък> според името му. 22И на нагръдника да направиш изплетени верижки, венцеобразна работа от чисто злато. 23И да направиш на нагръдника две златни колелца и да туриш двете колелца на двата края на нагръдника. 24Тогава да провреш двете венцеобразни златни верижки през двете колелца в краищата на нагръдника. 25А <другите> два края на двете венцеобразни верижки да свържеш с двете гнездица, и да ги туриш на презрамките на ефода откъм външната му страна. 26Да направиш още две златни колелца; които да туриш на другите два края на нагръдника, на оная му страна, която е откъм вътрешната страна на ефода. 27Да направиш и< други> две златни колелца, които да туриш отдолу на двете презрамки на ефода, откъм външната му страна, там гдето се събират краищата му, над изкусно изработената препаска на ефода. 28И да връзват нагръдника чрез колелцата му за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над изкусно изработената препаска на ефода, и за да се не отделя нагръдникът от ефода. 29Така Аарон, когато влиза в светото място, ще носи, винаги имената на синовете на Израиля върху съдебния нагръдник на сърцето си, за спомен пред Господа. 30На съдебния нагръдник да положиш и Урима и Тумима, които да бъдат на Аароновото сърце когато влиза пред Господа; и Аарон да носи винаги съда на израилтяните на сърцето си пред Господа. 31Да направиш мантията на ефода цяла от синьо. 32В средата на върха й да има отвор, какъвто е отворът на бронята; и ще има тъкана обтока около отвора си, за да се не съдира. 33И по полите й да направиш нарове от синьо, мораво и червено, наоколо по полите й, и златни звънци наоколо помежду им, - 34златен звънец и нар, златен звънец и нар, наоколо по полите на мантията. 35И Аарон да я носи, когато служи, та звънтенето й да се чува когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза, за да не умре. 36Да направиш и плочица от чисто злато, на която да изрежеш, както се изрязва печат, Свет Господу. 37Да я туриш на син ширит, за да бъде на митрата; в предната страна на митрата да бъде; 38така да бъде на Аароновото чело, когато носи Аарон нечестието на светите неща, които израилтяните ще посвещават във всичките си свети приноси; тя да бъде винаги на челото му, за да бъдат те приемани пред Господа. 39И да направиш пъстротъкания хитон от висон, да направиш митра от висон и да направиш - везана работа. 40А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие. 41С тия <одежди> да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. 42Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека <покриват> бедрата им от кръста <надолу>; 43и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. <Това> да е за вечен закон за него и за потомството му подир него.
Chapter 29
1Ето какво да извършиш над тях, за да ги осветиш да Ми свещенодействуват. Вземи един юнец и два овена без недостатък, 2и безквасен хляб, безквасни пити месени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло; от чисто пшеничено брашно да ги направиш. 3Да ги туриш всички в един кош, и да ги принесеш в коша с юнеца и двата овена. 4Тогава да приведеш Аарона и синовете му при вратата на шатъра за срещане, и да ги умиеш с вода. 5После да вземеш одеждите и да облечеш Аарона с хитона, с мантията на ефода, с ефода и с нагръдника, и да го опашеш с изкусно изработената препаска на ефода, 6и да туриш митрата на главата му, и на митрата да туриш светия венец. 7Тогава да вземеш мирото за помазване и да го излееш на главата му, и тъй да го помажеш. 8После да приведеш синовете му и да ги облечеш с хитони. 9И да ги опашеш с пояси, Аарона и синовете му, и да им туриш гъжви. И свещенството ще бъде тяхно по вечен закон. Така да посветиш Аарона и синовете му. 10Тогава да приведеш юнеца пред шатъра за срещане, а Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на юнеца. 11И да заколиш юнеца пред Господа, при вратата на шатъра за срещане. 12После, като вземеш от кръвта на юнеца, с пръста си да туриш от нея на роговете на олтара и <тогава> да излееш всичката кръв при основата на олтара. 13И да вземеш всичката тлъстина, която покрива вътрешностите, и булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината около тях, и да ги изгориш на олтара. 14А месото на юнеца, кожата му и изверженията му да изгориш в огън вън от стана; това е жертва за грях. 15При това, да вземеш единия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. 16И като заколиш овена, да вземеш кръвта му та с нея да поръсиш навред олтара. 17Тогава да разсечеш овена на късове, и като измиеш вътрешностите му и нозете му, да ги сложиш върху късовете му и главата му. 18И да изгориш целия овен на олтара: това е всеизгаряне Господу, благоухание, жертва чрез огън Господу. 19След това да вземеш и другия овен; и Аарон и синовете му да положат ръцете си на главата на овена. 20Тогава да заколиш овена, да вземеш от кръвта му, и да туриш <от нея> на края на дясното ухо на Аарона, и на края на дясното ухо на синовете му, и на палеца на дясната им ръка и на палеца на дясната им нога, и с кръвта да поръсиш навред олтара. 21И да вземеш от кръвта, която е на олтара, и от мирото за помазване, и <с тях> да поръсиш Аарона и одеждите му, и синовете му, и одеждите на синовете му с него; така ще се осветят той и одеждите, му и синовете му и одеждите на синовете му с него. 22После да вземеш тлъстината на овена, опашката и тлъстината; която покрива вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината, която е около тях, и дясното бедро, (защото е овен на посвещение), 23и един хляб, една пита месена с дървено масло, и една кора из коша на безквасните <ястия> положени пред Господа. 24Всички тия да туриш на ръцете на Аарона и на ръцете на синовете му, и да ги подвижиш за движим принос пред Господа. 25Тогава да ги вземеш от ръцете им и да ги изгориш на олтара над всеизгарянето, за благоухание пред Господа; това е жертва чрез огън Господу. 26И да вземеш гърдите на овена на посвещението, което е за Аарона и да ги подвижиш за движим принос пред Господа; и това да бъде твой дял. 27И да осветиш гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия принос, който се е подвижил и който се е възвисил от овена на посвещението от оня, който е за Аарона, и от оня, който е за синовете му. 28И това ще бъде право на Аарона и на синовете му от израилтяните по вечен закон; защото е възвишаем принос; и ще бъде възвишаем принос от израилтяните из примирителните им жертви, техният възвишаем принос Господу. 29И светите одежди на Аарона ще бъдат за синовете му подир него, за да бъдат помазвани в тях и освещавани в тях. 30Седем дена да се облича с тях оня от синовете му, който е свещеник, вместо него, когато влиза в шатъра за срещане, за да служи в светилището. 31Тогава да вземеш овена на посвещението и да свариш месото му на свето място. 32И Аарон и синовете му да ядат месото на овена и хляба, който е в коша, при вратата на шатъра за срещане; 33да ядат ония <приноси>, с които се е извършило умилостивение за тяхното посвещаване и освещаване; но чужденец да не яде от тях, защото са свети. 34И ако остане до утринта нещо от месото на посвещаването или от хляба, тогава да изгориш останалото в огън; да се не яде, защото е свето. 35Така, прочее, да направиш на Аарона и на синовете му според всичко що ти заповядах; седем дена ще ги посвещаваш. 36И всеки ден да принасяш по един юнец за умилостивение за грях; и да очистяш олтара като правиш умилостивение за него, и да го помажеш, за да го осветиш. 37Седем дена да правиш умилостивение за олтара и да го освещаваш; и олтарът ще бъде пресвет; всичко що се докосва до олтара ще бъде свето. 38А ето какво да принасяш на олтара: всеки ден по две едногодишни агнета, винаги. 39Едното агне да принасяш заран, и другото агне да принасяш привечер; 40и с едното агне една десета <от ефа> чисто брашно смесено с четвърт ин първоток дървено масло, и четвърт ин вино за възлияние. 41А другото агне да принасяш привечер, и да правиш нему според <стореното на> утринния принос и според <стореното на> възлиянието му, за благоухание, жертва чрез огън Господу. 42Това да бъде във всичките ви поколения всегдашно всеизгаряне пред Господа, при вратата на шатъра за срещане, гдето ще се срещам с вас, да говоря там с тебе. 43Там ще се срещам с израилтяните; и <това място> ще се освещава със славата Ми. 44Ще осветя шатъра за срещане и олтара; тоже Аарона и синовете му ще осветя, за да Ми свещенодействуват. 45И ще обитавам между израилтяните и ще им бъда Бог; 46и те ще познаят, че Аз съм Иеова техният Бог, Който ги изведох из Египетската земя, за да обитавам между тях. Аз съм Иеова техният Бог.
Chapter 30
1Да направиш олтар за кадене темян, от ситимово дърво да го направиш; 2един лакът дълъг и един лакът широк; четвъртит да бъде; и височината му да бъде два лакътя; роговете му да са част от самия него. 3Да обковеш с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; да му направиш и златен венец наоколо. 4А под венеца му да му направиш две златни колелца; близо при двата му ъгъла на двете му страни да ги направиш; и да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. 5Да направиш върлините от ситимово дърво, и да ги обковеш със злато. 6Тоя <олтар> да туриш пред завесата, която е пред ковчега <с плочите на> свидетелството срещу умилостивилището, което е над плочите на свидетелството, гдето ще се срещам с тебе. 7И всяка заран Аарон нека кади над него благовонен темян; когато приготвя светилата нека кади с него. 8И когато запали Аарон светилата вечер, нека кади с тоя темян; <това ще бъде> вечно кадене пред Господа във всичките ви поколения. 9На тоя <олтар> да не принасяш чужд темян, нито всеизгаряне, нито хлебен принос, нито да изливате на него възлияние. 10Над роговете му веднъж в годината да прави Аарон умилостивение с кръвта на умилостивителния принос за грях; веднъж в годината да прави над него умилостивение във всичките ви поколения; това е пресвето Господу. 11И Господ говори на Моисея, казвайки: 12При преброяването на израилтяните, когато вземеш цялото им число, тогава да дадат откуп Господу, всеки човек за живота си, когато ги преброяваш, за да не ги нападне язва, когато ги преброяваш. 13Ето какво да дават: всеки, който се причислява към преброените, половин сикъл, според сикъла на светилището (един сикъл е двадесет гери); половин сикъл за принос Господу. 14Всеки, който се причислява към преброените <то ест, който е> от двадесет години нагоре, да даде тоя принос Господу. 15Богатият да не даде повече, и сиромахът да не даде по-малко, от половин сикъл, когато давате тоя принос Господу, за да направите умилостивение за живота си. 16А като вземеш парите за умилостивението от израилтяните, да ги употребиш в службата на шатъра за срещане; и това ще бъде за спомен на израилтяните пред Господа, за да бъде умилостивение за живота ви. 17Господ говори още на Моисея, казвайки: 18Да направиш и меден умивалник, с медна подложка, за да се мият; и да го поставиш между шатъра за срещане и олтара и да налееш вода в него, 19та Аарон и синовете му да умиват ръцете си и нозете си в него. 20Когато влизат в шатъра за срещане нека се мият с водата, за да не умрат; или когато пристъпват при олтара да служат, като изгарят жертва чрез огън Господу, 21тогава да умиват ръцете си и нозете си, за да не умрат. Това ще им бъде вечен закон, за него и за потомците му във всичките им поколения. 22При това Господ говори на Моисея, казвайки: 23Вземи си изрядни аромати, от чиста смирна петстотин <сикли>, от благоуханна канела половината на това, <сиреч>, двеста и петдесет <сикли> от благоуханна тръст двеста и петдесет <сикли>, 24от касия петстотин, според сикъла на светилището, и от дървеното масло един ин; 25и да ги направиш миро за свето помазване, мас приготвена според изкуството на мироварец; това да бъде миро за свето помазване. 26И да помажеш с него шатъра за срещане, ковчега <с плочите на> свидетелството, 27трапезата и всичките й прибори, светилника и приборите му, кадилния олтар, 28олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; 29така да ги осветиш, за да бъдат пресвети; всичко що се докосва до тях ще бъде свето. 30И да помажеш Аарона и синовете му, и да ги осветиш, за да Ми свещенодействуват. 31И да говориш на израилтяните, казвайки: Това ще бъде за Мене свето миро за помазване във всичките ви поколения. 32Човешка плът да се не помаже с него; и по неговия състав подобно на него да не правите; то е свето, и свето да бъде за вас. 33Който направи подобно нему, или който тури от него на чужденец, ще бъде изтребен из людете си. 34Рече още Господ на Моисея: Вземи си аромати, - стакти, ониха галбан, - <тия> аромати с чист ливан; по равни части да бъдат. 35И от тях да направиш, темян, смесен според изкуството на мироварец, подправен със сол, чист, свет. 36И да счукаш от него много дребно, и да туриш от него пред <плочите на> свидетелството в шатъра за срещане, гдето ще се срещам с тебе; <тоя темян> да ви бъде пресвет. 37А според състава на тоя темян, който ще направиш да не правите за себе си; той да ти бъде свет за Господа. 38Който направи подобен нему, за да го мирише, да бъде изтребен из людете си.
Chapter 31
1Пак говори Господ на Моисея, казвайки: 2Виж, Аз повиках на име Веселеила сина на Урия, Оровия син, от Юдовото племе; 3и изпълних го с Божия дух, в мъдрост, в разум, в знание и във всякакво изкуство; 4за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед, 5и да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, за изработването на всякаква работа. 6И, ето, с него Аз определих Елиава, Ахисамахов син, от Дановото племе; и на всеки който е с мъдро сърце, Аз турих мъдрост в сърцето му, за да направят всичко що съм ти заповядал: 7шатъра за срещане, ковчега <за плочите> на свидетелството, умилостивилището, което е над него, и всичките принадлежности на шатъра, 8трапезата и приборите й, чистозлатния светилник с всичките му прибори, и кадилния олтар, 9олтара за всеизгарянето с всичките му прибори, и умивалника с подложката му; 10служебните одежди, светите одежди на свещеника Аарона, и одеждите на синовете му, за да свещенодействуват; 11мирото за помазване, и темяна за благоуханното кадене за светилището; според всичко, що съм ти заповядал, да го направят. 12Господ говори още на Моисея, казвайки: 13Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. 14Прочее, да пазите съботата, защото ви е света: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. 15Шест дена да се работи, а седмият ден е събота за света почивка, света Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. 16Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет. 17То е знак между Мене и израилтяните за винаги; защото в шест дена направи Господ небето и земята, а на седмия ден си почина и се успокои. 18И като свърши говоренето си с Моисея на Синайската планина, <Господ> му даде двете плочи на свидетелството, каменни плочи, написани с Божия пръст.
Chapter 32
1А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана. 2Аарон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги. 3И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона. 4А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя. 5И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу. 6И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят. 7Тогава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя. 8Скоро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя, 9Рече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са; 10сега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ. 11Тогава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка? 12Защо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си. 13Спомни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги. 14Тогава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си. 15И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани. 16Плочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите: 17А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана. 18А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз. 19И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината. 20Тогава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият. 21После рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях? 22И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото. 23Понеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана. 24И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле. 25А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им), 26застана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци. 27И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си. 28И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже. 29Защото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение. 30А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви. 31Тогава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове. 32Но сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал. 33Но Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си. 34А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}. 35Така Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.
Chapter 33
1Рече още Господ на Моисея: Иди, дигни се от тук, ти и людете, които си извел из Египетската земя, та иди в земята за която се клех на Авраама, на Исаака и на Якова, като казах: На твоето потомство ще я дам. 2И ще изпратя пред тебе ангел, и ще изгоня ханаанеца, аморееца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 3<и той ще ви заведе> в земя, гдето текат мляко и мед; понеже Аз няма да вървя помежду ви, (защото сте коравовратни люде), да не би да ви довърша из пътя. 4(И когато чуха людете това лошо известие, скърбиха; и никой не си тури украшенията. 5Защото Господ беше рекъл на Моисея: Кажи на израилтяните: Вие сте коравовратни люде; една минута ако бих дошъл помежду ви, бих ви довършил; за това, снемете си сега украшенията, та да видя какво ще сторя с вас. 6И тъй израилтяните махнаха украшенията си, <като се отдалечиха> от планината Хорив. 7Още Моисей взе шатъра и го постави вън от стана, далеч от стана, и нарече го Шатър за Срещане, та всеки, който търсеше Господа излизаше при шатъра за срещане, който беше вън от стана. 8И когато Моисей излизаше към шатъра, всичките люде станаха та стояха, всеки при входа на шатъра си, и гледаха след Моисея догде влезе в шатъра. 9И когато влезеше Моисей в шатъра, облачният стълб слизаше и заставаше на входа на шатъра, и <Господ> говореше с Моисея. 10И всичките люде гледаха облачния стълб, който стоеше на входа на шатъра, и всичките люде ставаха, всеки на входа на шатъра си, та се кланяха. 11И Господ говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си; а, като се връщаше <Моисей> в стана, слугата му, младежът Исус Навиевият син, не се отдалечаваше от шатъра). 12Моисей, прочее, рече Господу: Ето, Ти ми казваш: Води тия люде; но не си ми явил, кого ще изпратиш с мене; но пак Ти си ми рекъл: Тебе познавам по име, още си придобил Моето благоволение. 13Сега, прочее, аз съм придобил Твоето благоволение, покажи ми моля Ти се, пътя Си, за да Те позная и придобия благоволението Ти; и разсъждай, че тоя народ Твои люде са. 14И <Господ> каза: Самият Аз ще вървя <с тебе>, и Аз ще те успокоя. 15А< Моисей> му рече: Ако Ти не дойдеш <с мене>, не ни извеждай от тука. 16Защото как ще се познае сега, че съм придобил Твоето благоволение, аз и Твоите люде? нали чрез Твоето дохождане с нас, така щото да се отделим аз и Твоите люде, от всичките люде, които са по лицето на земята. 17И Господ рече на Моисея: И това, което си рекъл, ще сторя, защото си придобил Моето благоволение и те познавам по име. 18Тогава рече <Моисей:> Покажи ми, моля, славата Си. 19А <Господ му> каза: Аз ще сторя да мине пред тебе всичката Моя благост, и ще проглася пред тебе Името Иеова; и ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля. 20Рече още: Не можеш видя лицето Ми; защото човек не може да Ме види и да остане жив. 21Рече още Господ: Ето място при Мене; ти ще застанеш на канарата; 22и когато минава славата Ми, ще те поставя в една пукнатина на канарата, и ще те прикрия с ръката Си догде премина; 23после ще дигна ръката Си, и ще Ме видиш изотдире; но Лицето Ми няма да се види.
Chapter 34
1След това Господ каза на Моисея: Издялай си две каменни плочи, като първите; и ще напиша на тия плочи думите, които бяха на първите плочи, които ти строши. 2Бъди готов за утринта, и на утринта качи се на Синайската планина та застани пред Мене, там на върха на планината. 3Но никой да не дохожда с тебе, нито да се яви някой по цялата планина; и овците и говедата да не пасат пред тая планина. 4И така, Моисей издяла две каменни плочи, като първите; и на утринта, като стана рано, изкачи се на Синайската планина, както му заповяда Господ, и взе в ръцете си двете каменни плочи. 5И Господ слезе в облака, застана там до него, и прогласи Господното Име. 6Господ замина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност, 7Който пази милост за хиляди <поколения>, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява <виновния>, въздава беззаконието на бащите върху чадата и върху внуците им, до третото и до четвъртото поколение. 8Тогава Моисей бързо се наведе до земята и се поклони; 9и рече: Господи, ако съм придобил сега Твоето благоволение, нека дойде моля Господ между нас; защото тия са коравовратни люде; и прости беззаконието ни и греха ни, и вземи ни за Свое наследство. 10И <Господ му> каза: Ето, Аз правя завет; пред всичките твои люде ще извърша чудеса такива, каквито не са ставали нито в един народ по целия свят; и всичките люде, между които си ти, ще видят Господното работене; защото това, което Аз ще сторя с вас, е страшно. 11Пази това, което ти заповядвам днес. Ето Аз изгонвам пред тебе аморееца, ханаанеца, хетееца, ферезееца, евееца и евусееца; 12но внимавай да не направиш договор с жителите на земята, гдето отиваш, да не би да стане примка между вас. 13Но жертвениците им да събориш, стълбовете им да строшиш и ашерите им да изсечеш; 14защото ти не бива да се кланяш на друг Бог, понеже Иеова, чието име е Ревнив, е ревнив Бог. 15<Внимавай> да не би да направиш договор с жителите на земята, та когато те блудствуват след боговете си, и жертвуват на боговете си, ти, ако те поканят да ядеш от жертвите им; 16и да не вземеш от дъщерите им за синовете си, та <тия> техни дъщери, като блудствуват след боговете си, да направят и твоите синове да блудствуват след боговете им. 17Да не си направиш леяни богове. 18Празника на безквасните да пазиш. Седем дена да ядеш безквасен хляб, както съм ти заповядал, на отреденото време в месец Авив; защото в месец Авив ти излезе из Египет. 19Всичко, което отваря утроба, е Мое, и всяко мъжко първородено между добитъка ти, говедо или овца. 20А първороденото на осела да откупиш с агне {Или: яре.}; и ако го не откупиш, тогава да му пресечеш врата. Всичките си първородни синове да откупуваш. И никой да се не яви пред Мене с празни ръце. 21Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: <даже> и във време на сеитба и на жетва да си почиваш. 22И да пазиш празника на седмиците, <то ест>, на първите плодове на жетвата на житото, и празника на беритбата в края на годината. 23Три пъти през годината всичките твои от мъжки пол да се явят пред Господа Иеова, Израилевия Бог. 24Защото ще изгоня пред тебе народи, и ще разширя пределите ти; и никой не ще пожелае твоята земя, когато отиваш да се явиш пред Господа твоя Бог три пъти през годината. 25Да не принасяш кръвта на жертвата Ми с квасни хлябове; нито да остане <нещо от> жертвата на пасхалния <празник> до утринта, 26Най-първите плодове от земята си да принесеш в дома на Господа твоя Бог. Да не свариш яре в млякото на майка му. 27Тогава Господ рече на Моисея: Напиши си тия думи; защото според тия думи направих Аз завет с тебе и с Израиля. 28И <Моисей> стоя там с Господа четиридесет дена и четиридесет нощи без да яде хляб, или да пие вода. И <Господ> написа на плочите думите на завета, Десетте Заповеди. 29И като слизаше Моисей от Синайската планина, държащ двете плочи на откровението в ръката си, при слизането си от планината Моисей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше понеже бе говорил с <Бога>. 30Но Аарон и всичките израилтяни, като видяха Моисея, че, ето, кожата на лицето му блестеше, бояха се да се приближат при него. 31За това Моисей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него, и Моисей говори с тях. 32След това се приближиха и всичките израилтяни; и той им заповяда всичко що Господ му беше говорил на Синайската планина. 33И когато Моисей свърши говоренето си с тях, тури на лицето си покривало. 34Но когато влизаше пред Господа да говори с него, Моисей вдигаше покривалото догде да излезе; тогава излизаше и говореше на израилтяните онова, което му беше заповядано. 35И израилтяните виждаха лицето на Моисея, че кожата на лицето му блестеше; а Моисей пак туряше покривалото на лицето си, догде да влезе да говори с <Господа>.
Chapter 35
1Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите. 2Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви. 3В съботен ден да не кладете огън в никое от жилищата си. 4Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза: 5Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед, 6синьо, мораво, червено, висон и козина, 7червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, ситимово дърво, 8масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене, 9ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. 10И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ: 11скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й; 12ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса; 13трапезата и върлините й с всичките й прибори, и хлябът за <постоянно> приношение; 14тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление; 15кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията; 16олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му; 17завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход; 18коловете за скинията и клоновете за двора с въжата им; 19служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. 20Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице. 21И <пак> дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка негова служба, и за светите одежди. 22Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха <какъв да бил> златен принос Господу. 23И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червенобоядисани овчи кожи и язовски {Или: делфинови.} кожи, принесоха ги. 24Всички, които можаха да направят принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги. 25Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона. 26Всичките жени, чието сърце ги пробуждаше и, които умееха, предяха козината. 27А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника, 28и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян. 29Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи. 30Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, 31и го изпълни с Божия дух в мъдрост, разум, знание и всякакво изкусно работене, 32за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро и мед; 33да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа. 34И той тури в неговото сърце, и в <сърцето> на Елиава, Ахисамаховия син, от Дановото племе, да поучават. 35Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, <с една дума, работа> на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.
Chapter 36
1<Моисей каза още>: Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум, за да знае да върши каква да била работа, за службата на светилището, нека работят според всичко, което Господ е заповядал. 2Тогава Моисей повика Веселеила, Елиава и всеки, който умееше, в чието сърце Господ беше турил мъдрост, всеки, когото сърцето подбуждаше да дойде при работата да я извърши; 3и те приеха от Моисея всичките приноси, които израилтяните бяха принесли, за да изработят работата за службата на светилището. А като му принасяха всяка заран още доброволни приноси, 4всичките мъдри мъже, които работеха на цялата работа, за светилището, дойдоха, всеки от работата, която вършеше, 5та говориха на Моисея, казвайки: Людете донасят много повече отколкото е нужно да служи за работата, която Господ заповяда да се извърши. 6Затова Моисей заповяда та прогласиха в стана, като казаха: Никой мъж или жена да не работи вече за принос за светилището. И тъй, людете се въздържаха та не принасяха вече. 7Защото материалът, който имаха, беше им доволно, за да извършат всичката работа, и даже повече. 8И всичките изкусни мъже измежду ония, които работеха, направиха скинията от десет завеси от препреден висон и от синя, морава и червена материя, и на тях навезаха изкусно изработени херувими. 9Дължината на всяка завеса беше двадесет и осем лакътя, а широчината на всяка завеса четири лакътя; всичките завеси имаха една мярка. 10И скачи петте завеси една с друга, и <другите> пет завеси скачи една с друга. 11И направи сини петелки по края на оная завеса, която беше последна от <първите> скачени завеси; така направи и по края на последната завеса от вторите скачени завеси. 12Петдесет петелки направи на едната завеса, и петдесет петелки направи по края на завесата, която беше във вторите скачени завеси; петелките бяха една срещу друга. 13Направи и петдесет златни куки и скачи завесите една за друга с куките; така скинията стана едно цяло. 14После направи завеси от козина за покрив над скинията; единадесет такива завеси направи; 15дължината на всяка завеса беше тридесет лакътя, и широчината на всяка завеса четири лакътя; единадесетте завеси имаха една мярка. 16И скачи петте завеси отделно и шестте завеси отделно. 17И направи петдесет петелки по края на оная завеса, която беше последна от <първите> скачени завеси и петдесет петелки по края на завесата, която беше <последна> от вторите скачени завеси. 18Направи и петдесет медни куки, за да съедини покрива в едно цяло. 19И направи покрив за скинията от червенобоядисани овнешки кожи, и отгоре му едно покривало от язовски кожи. 20И направи дъските за скинията от ситимово дърво, които да стоят изправени. 21Дължината на всяка дъска беше десет лакътя, и широчината на всяка дъска лакът и половина. 22Във всяка дъска имаше два шипа, един срещу друг; така направи за всичките дъски на скинията. 23И направи дъските за скинията двадесет дъски за южната страна, към пладне; 24и под двадесетте дъски направи четиридесет сребърни подложки, две подложки под една дъска, за двата й шипа, и две подложки под друга дъска, за двата й шипа. 25Също за втората страна на скинията, която е северната, направи двадесет дъски, 26и четиридесетте им сребърни подложки две подложки под една дъска, и две подложки под друга дъска. 27А за задната страна на скинията, западната, направи шест дъски. 28И направи две дъски за ъглите на скинията от задната страна. 29Те бяха скачени отдолу, а отгоре бяха свързани посредством едно колелце; така направи и за двете <дъски> на двата ъгъла. 30Така бяха осем дъски, и сребърните им подложки шестнадесет подложки, по две подложки под всяка дъска. 31И направи лостове от ситимово дърво, пет за дъските от едната страна на скинията, 32пет лоста за дъските от другата страна на скинията, и пет лоста за дъските от задната страна на скинията, към запад. 33И направи средният лост да преминава през средата на дъските от край до край. 34И обкова дъските със злато, и направи колелцата им от злато за влагалища на лостовете и обкова лостовете със злато. 35И направи завесата от синьо, мораво, червено и препреден висон, и навеза на нея изкусно изработени херувими. 36И направи за нея четири стълба от ситимово дърво, които обкова със злато; куките им бяха златни; и изля за тях четири сребърни подложки. 37Направи и покривка за входа на шатъра, везана работа, от синьо, мораво, червено и препреден висон, 38и петте му стълба и куките им; и обкова върховете им и връзките им със злато; а петте им подложки бяха медни.
Chapter 37
1И направи Веселеил ковчега от ситимово дърво, дълъг два лакътя и половина, широк лакът и половина, и лакът и половина висок. 2Обкова го отвътре и отвън с чисто злато, и направи му златен венец наоколо. 3И изля за него четири златни колелца за четирите му долни ъгъла, две колелца на едната му страна, и две колелца на другата му страна. 4Направи и върлини от ситимово дърво и обкова ги със злато. 5И провря върлините през колелцата от страните на ковчега за да се носи ковчегът. 6И направи умилостивилище от чисто злато, два лакътя и половина дълго, и лакът и половина широко. 7И направи два херувима от злато, изковани ги направи, на двата края на умилостивилището, 8един херувим на единия край, и един херувим на другия край; част от самото умилостивилище направи херувимите на двата му края. 9И херувимите бяха с разперени отгоре крила, и покриваха с крилата си умилостивилището; и лицата им бяха едно срещу друго; към умилостивилището бяха <обърнати> лицата на херувимите. 10И направи трапезата от ситимово дърво, два лакътя дълга, един лакът широка, и лакът и половина висока. 11Обкова я с чисто злато, и направи й златен венец наоколо. 12Направи й наоколо и перваз, една длан широк, и направи златен венец около перваза й. 13И изля за нея четири златни колелца, и постави колелцата на четирите ъгъла, които бяха при четирите й нозе. 14До самия перваз бяха колелцата, като влагалища на върлините, за да се носи трапезата. 15Направи върлините от ситимово дърво, и обкова ги със злато, за да се носи трапезата с тях. 16И направи от чисто злато приборите, които бяха на трапезата, блюдата й, темянниците й, тасовете й, и поливалниците й, за употреба при възлиянията. 17И направи светилника от чисто злато; изкован направи светилника; стъблото му, клоновете му, чашките му, топчиците му и цветята му бяха част от самия него. 18Шест клона се издаваха от страните му, три клона на светилника, от едната му страна, и три клона на светилника от другата му страна. 19На единия клон имаше три чашки, като бадеми, една топчица и едно цвете, и на другия клон три чашки като бадеми, една топчица и едно цвете; така и на шестте клона, които се издаваха от светилника. 20И на <стъблото> на светилника имаше четири чашки като бадеми, с топчиците им и цветята им. 21И на шестте клона, които се издаваха от светилника, имаше под <първите> два клона една топчица, под <вторите> два клона една топчица <и> под <третите> два клона една топчица. 22Топчиците им и клоновете им бяха част от самия него; светилникът беше цял изкован от чисто злато. 23И направи седемте му светила, щипците му и пепелниците му от чисто злато. 24От един талант чисто злато направи него и всичките му прибори. 25И направи кадилния олтар от ситимово дърво, един лакът дълъг и един лакът широк, четвъртит; и височината му беше два лакътя; а роговете му бяха част от самия него. 26Обкова с чисто злато върха му, страните му наоколо, и роговете му; и направи му златен венец наоколо. 27А под венеца му му направи две златни колелца, близо при двата му ъгъла, на двете му страни, за да бъдат влагалища на върлините, за да го носят с тях. 28Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги със злато. 29И направи светото миро за помазване, и чистия благоуханен темян, според изкуството на мироварец.
Chapter 38
1И направи олтара за всеизгаряне от ситимово дърво, пет лакътя дълъг и пет лакътя широк, четвъртит, и три лакътя висок. 2И на четирите му ъгъла направи роговете му; роговете му бяха част от самия него; и обкова го с мед. 3Направи и всичките прибори за олтара, гърнетата, лопатите, тасовете, вилиците и въглениците; всичките му прибори направи медни. 4И направи за олтара медна решетка във вид на мрежа, под полицата, <която е> около олтара отдолу, така щото да стигне до средата на <олтара>. 5Изля и четири колелца за четирите края на медната решетка, които да бъдат влагалища за върлините. 6Върлините направи от ситимово дърво, и обкова ги с мед. 7И провря върлините през колелцата от страните на олтара, за да се носи с тях. Кух, от дъски, направи <олтара>. 8Направи умивалника от мед, и подложката му от мед, от огледалата на жените, които се събираха при вратата на шатъра за срещане да прислужат. 9И направи двора; за южната страна, към пладне, завесите на двора бяха от препреден висон, дълги сто лакътя; 10стълбовете им бяха двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 11И за северната страна <завесите> бяха сто лакътя <дълги>, стълбовете им двадесет, и медните им подложки двадесет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 12После, за западната страна завесите бяха петдесет лакътя <дълги>, стълбовете им десет и подложките им десет; а куките на стълбовете и връзките им бяха сребърни. 13И за източната страна, <която гледа> към изток, бяха петдесет лакътя завеси; 14завесите за едната страна на <входа> бяха <дълги> петнадесет лакътя, стълбовете им три и подложките им три; 15така и за другата им страна; и от двете страни на дворния вход завесите бяха петнадесет лакътя <дълги>, стълбовете им три и подложките им три. 16Всичките завеси около двора бяха от препреден висон. 17Подложките за стълбовете бяха медни, куките на стълбовете и връзките им сребърни, и върховете им обковани със сребро; и всичките стълбове на двора бяха опасани със сребро. 18Покривката за дворния вход беше везана изработка от синьо, мораво, червено и препреден висон; и дължината й беше двадесет лакътя, а височината на шир пет лакътя, както завесите на двора; 19и стълбовете им бяха четири и медните им подложки четири, куките им сребърни, върховете им обковани <със сребро>, и връзките им сребърни. 20Всичките колчета на скинията и около двора бяха медни. 21Това е сборът на <вещите за> скинията, сиреч, за скинията <за плочите> на свидетелството, както, според Моисеевото повеление, се изброиха чрез Итамара, син на свещеника Аарона, за служенето на Левитите. 22Веселеил син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе, направи всичко, което Господ заповяда на Моисея; 23и с него беше Елиав, Ахисамаховия син, от Дановото племе, резбар и изкусен художник, и везач на синьо, на мораво, на червено и на висон. 24Всичкото злато, което се употреби за изработването на цялата работа на светилището, златото на приноса, беше двадесет и девет таланта и седемстотин и тридесет сикъла, според сикъла на светилището. 25И среброто от <данъка наложен върху> преброените от обществото беше сто таланта и хиляда седемстотин седемдесет и пет сикъла, според сикъла на светилището, - 26<данък от> един веках на глава, <сиреч>, половин сикъл, според сикъла на светилището, за всеки, който се е причислил към преброените, <то ест, ония които бяха> на възраст от двадесет години и нагоре, за шестстотин и три хиляди петстотин и петдесет души. 27От среброто на стоте таланта изляха се подложките на светилището и подложките на <стълбовете> за завесата - сто подложки от сто таланта, - един талант за една подложка. 28И от хилядата седемстотин седемдесет и пет <сикъла> направи куките за стълбовете, обкова върховете им и им направи връзки. 29А медта на приноса беше седемдесет таланта и две хиляди и четиристотин сикъла. 30От нея направи подложките за входа на шатъра за срещане, медния олтар, медната решетка за него, с всичките олтарски прибори, 31подложките за <стълбовете> около двора, и подложките за дворовия вход, всичките колчета на скинията, и всичките колчета за двора наоколо.
Chapter 39
1И от синьото, моравото и червеното направиха служебни одежди за служене в светилището, и направиха светите одежди за Аарона, както Господ заповяда на Моисея. 2Направи ефода от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 3И изковаха златото на тънки плочи, които нарязаха на тънки нишки, за да ги работят между синьото, моравото, червеното и висона, изкусна изработка. 4Направиха му презрамки, които да се връзват, за да се държи заедно на двата края, 5и препаската на ефода от същата <материя> и според неговата направа, от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон, според както Господ заповяда на Моисея. 6Изработиха ониксови камъни, закрепени със златни гнездица, и изрязаха на тях, както се изрязват печати, имената на синовете на Израиля. 7И тури ги на презрамките на ефода, като камъни за спомен на израилтяните, според както Господ заповяда на Моисея. 8Направи нагръдника, според направата на ефода, изкусна изработка от злато, синьо, мораво, червено и препреден висон. 9Четвъртит беше; направиха нагръдника двоен, една педя дълъг и една педя широк, и двоен. 10И закрепиха на него четири реда камъни: ред сард топаз и смарагд беше първият ред; 11вторият ред: антракс, сапфир и адамант, 12третият ред: лигирий, агат, аметист; 13а четвъртият ред: хрисолит, оникс и яспис; те бяха закрепени в златни гнездица на местата си. 14И камъните бяха според имената на синовете на Израиля; те бяха дванадесет според техните имена; и на всеки от тях бе изрязано, като на печат, по едно име от дванадесетте племена. 15И на нагръдника направиха венцеобразни верижки, изплетена работа от чисто злато. 16Направиха и две златни гнездица и две златни колелца, и туриха двете колелца на двата края на нагръдника. 17И провряха двете изплетени златни верижки през двете колелца по краищата на нагръдника. 18А <другите> два края на двете изплетени верижки ставиха с двете гнездица, и туриха ги на презрамките на ефода на външната му страна. 19И направиха <още> две златни колелца, които туриха на двата края на нагръдника, на страната му, която е на вътрешната страна на ефода. 20И направиха <още други> две златни колелца, които положиха отдолу на двете страни на ефода, на външната му страна, там гдето краищата му се събират, над препаската на ефода. 21И вързаха нагръдника чрез колелцата му, за колелцата на ефода със син ширит, за да бъде над препаската на ефода, така щото нагръдникът да се не отделя от ефода, според както Господ заповяда на Моисея. 22Направи мантията на ефода, тъкана изработка цяла от синьо. 23И в средата на мантията имаше отвор, като отвора на броня, с нашивка около отвора, за да се не дере. 24По полите на мантията направиха нарове от синьо, мораво, червено и препреден <висон>. 25И направиха звънци от чисто злато, и туриха звънците между наровете на полите на мантията, наоколо между наровете, 26звънец и нар, звънец и нар, наоколо по полите на служебната мантия, според както Господ заповяда на Моисея. 27Направиха хитоните за Аарона и за синовете му от висон, тъкана изработка; 28и митрата от висон, великолепните гъжви от висон, ленените гащи от препреден висон; 29и пояса, везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, според както Господ заповяда на Моисея. 30Направиха плочицата на светия венец от чисто злато, и написаха на нея писмо като изрязване на печат, Свет Господу. 31И туриха и син ширит, за да я привързват отгоре на митрата, според както Господ заповяда на Моисея. 32Така се свърши всичката работа на скинията, <сиреч>, на шатъра за срещане; и израилтяните направиха всичко, според както Господ заповяда на Моисея; така направиха. 33Тогава донесоха скинията на Моисея, шатъра и всичките му принадлежности, куките му, дъските му, лостовете му, стълбовете му и подложките му, 34покривката от червенобоядисани овнешки кожи, и покривката от язовски {Или: делфинови.} кожи, и покривателната завеса, 35ковчега <за плочите> на свидетелството, с върлините му и умилостивилището, 36трапезата, всичките й прибори, и хлябовете за приношение, 37чистозлатния светилник, светилата му - светилата, които трябваше да се нагледват, всичките му прибори, и маслото за осветлението, 38златния олтар, мирото за помазване, и благоуханния темян, покривката за входа на шатъра, 39медния олтар с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подложката му, 40завесите за двора, стълбовете му, подложките му, покривката за дворния вход, въжата му, и колчетата му, и всичките прибори за служене в скинията, <сиреч>, в шатъра за срещане, 41служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват. 42Напълно както Господ заповяда на Моисея, така извършиха израилтяните цялата работа. 43И Моисей видя цялата работа, и, ето, бяха я извършили, според както заповяда Господ; така бяха я извършили. И Моисей ги благослови.
Chapter 40
1Тогава Господ говори на Моисея, казвайки: 2На първия ден от първия месец да издигнеш скинията, шатъра за срещане. 3И да туриш в него ковчега <за плочите> на свидетелството и да закриеш ковчега със завесата. 4Да внесеш трапезата, и да наредиш на нея каквото трябва да се нарежда; да внесеш и светилника, и да запалиш светилата му. 5Да поставиш златния кадилен олтар пред ковчега <за плочите> на свидетелството, и да наместиш покривката за входа на скинията. 6Да туриш олтара за всеизгарянето пред входа на скинията, шатъра за срещане. 7И да туриш умивалника между шатъра за срещане и олтара, и да налееш вода в него. 8Да поставиш околния двор, и да окачиш покривката на дворния вход. 9Да вземеш мирото за помазване, и да помажеш скинията и всичко що е в нея; така да я осветиш и всичките нейни принадлежности; и ще бъде света. 10И да помажеш олтара за всеизгарянето и всичките му прибори, та да осветиш олтара; така ще бъде олтарът пресвет. 11Да помажеш и умивалника и подложката му, та да го осветиш. 12После да приведеш Аарона и синовете му при входа на шатъра за срещане и да ги умиеш с вода; 13и да облечеш Аарона със светите одежди, да го помажеш, та да го осветиш, за да Ми свещенодействува; 14да приведеш и синовете му, да ги облечеш с хитони, 15и да ги помажеш, както си помазал баща им, за да Ми свещенодействуват. От помазването им свещенството ще бъде на тях вечно, във всичките им поколения. 16И Моисей направи всичко, според както Господ му заповяда; така направи. 17В първия месец на втората година, на първия ден от месеца, скинията се издигна. 18Моисей издигна скинията, като подложи подложките й, постави дъските й, намести лостовете й и изправи стълбовете й. 19И разпростря шатъра върху скинията и тури покривалото на шатъра отгоре му, според както Господ беше заповядал на Моисея. 20И като взе <плочите на> свидетелството, положи ги в ковчега, и провря върлините <през колелцата> на ковчега, и положи умилостивилището върху ковчега. 21И внесе ковчега в скинията, и окачи покривателната завеса та <с нея> покри ковчега <с плочите> на свидетелството, според както Господ беше заповядал на Моисея. 22Положи и трапезата в шатъра за срещане откъм северната страна на скинията, отвън завесата; 23и нареди на нея хлябовете пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. 24Тури светилника в шатъра за срещане откъм южната страна на скинията, срещу трапезата; 25и запали светилата пред Господа, според както Господ беше заповядал на Моисея. 26И положи златния олтар в шатъра за срещане пред завесата; 27и покади над него с благоуханен темян, според както Господ беше заповядал на Моисея. 28Окачи покривката за входа на скинията. 29Положи олтара за всеизгарянето при входа на скинията, <сиреч> шатъра за срещане, и принесе на него всеизгарянето и хлебния принос, според както Господ беше заповядал на Моисея. 30Положи и умивалника между шатъра за срещане и олтара и наля в него вода, за да се мият, 31(и Моисей и Аарон и синовете му миеха от него ръцете си и нозете си; 32когато влизаха в шатъра за срещане, и когато пристъпваха при олтара, миеха се,) според както Господ беше заповядал на Моисея. 33И постави двора около скинията и олтара, и окачи покривката на дворния вход. Така Моисей свърши делото. 34Тогава облакът покри шатъра за срещане, и Господната слава изпълни скинията. 35Моисей не можа да влезе в шатъра за срещане, защото облакът стоеше над него и Господната слава пълнеше скинията. 36И когато облакът се дигаше от скинията, тогава израилтяните тръгваха на път, през всичките си пътувания; 37но ако облакът не се дигаше, тогава не тръгваха до деня на дигането му. 38Защото Господният облак беше над скинията денем, а огън беше над нея нощем, пред очите на целия Израилев дом, през всичките им пътувания.
Leviticus
Chapter 1
1И Господ повика Моисея, и като му говореше от шатъра за срещане каза: 2Говори на израилтяните, казвайки им: Когато някой от вас принесе принос Господу, от добитъка нека принесе, от чердата или от стадата. 3Ако приносът му за всеизгаряне е от чердата, нека принесе мъжко без недостатък; да го принесе пред входа на шатъра за срещане, за да бъде прието от Господа. 4Да положи ръката си на главата на <животното за> всеизгаряне, и ще бъде прието за него, за да извърши умилостивение за него. 5После да заколи телето пред Господа; и свещениците, Аароновите синове, да принесат кръвта и да поръсят с кръвта наоколо върху олтара, който е пред входа на шатъра за срещане. 6И да одере <животното> за всеизгаряне и да го насече на късове. 7А синовете на свещеника Аарона да турят огън на олтара и да наредят дърва на огъня. 8И свещениците, Аароновите синове, да сложат тия късове, главата и тлъстината, на дървата, които са върху огъня на олтара; 9а вътрешностите му и нозете му да измие с вода, и свещеникът да изгори всичките на олтара, като всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. 10Ако пък приносът му за всеизгаряне е от стадата, от овците или от козите, нека принесе мъжко без недостатък. 11Да го заколи пред Господа на северната страна на олтара; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 12И да го насече на късове, с главата му и тлъстините му; а свещеникът да ги нареди на дървата, които са върху огъня на олтара. 13А вътрешностите и нозете да измие с вода; и свещеникът да принесе всички тия и да ги изгори на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу. 14Но ако приносът му за всеизгаряне Господу е от птиците, тогава да принесе от гургулиците или от гълъбчетата. 15Свещеникът да го донесе при олтара и, като откъсне главата му, да го изгори на олтара; а кръвта му да изцеди до страната на олтара. 16Да изтръгне гушата му с изверженията му и да ги хвърли на източната страна на олтара, към мястото за пепелта. 17И да го разчекне между крилата, но без да го разделя на две; и свещеникът да го изгори върху дървата, които са на огъня на олтара; това е всеизгаряне, жертва чрез огън, благоуханна Господу.
Chapter 2
1Когато принесе някой Господу хлебен принос, нека бъде от чисто брашно; и да го полее с дървено масло и да тури на него ливан. 2И, като го донесе на свещениците, Аароновите синове, свещеникът да вземе една пълна шепа от чистото му брашно и от маслото му и всичкия му ливан, та да ги изгори на олтара за спомен като жертва чрез огън, благоуханна Господу. 3А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. 4Когато принесеш хлебен принос печен в пещ, нека бъде безквасни пити от чисто брашно омесени с дървено масло, или безквасни кори намазани с масло. 5Ако пък приносът ти е хлебен принос на тава, то нека бъде безквасен, от чисто брашно омесено с дървено масло. 6Да го пречупиш на уломъци и да го полееш с масло; това е хлебен принос. 7Но ако приносът ти е хлебен принос в гърне, нека бъде от чисто брашно с дървено масло. 8Направеният от тях хлебен принос да донесеш Господу; и когато се представи на свещеника, той да го донесе при олтара. 9И свещеникът, като отдели от хлебния принос, колкото е за спомен, да го изгори на олтара като жертва чрез огън, благоуханна Господу. 10А останалото от хлебния принос да бъде на Аарона и на синовете му; това е пресвето измежду Господните чрез огън жертви. 11Никакъв хлебен принос, който принасяте Господу, да се не прави с квас; защото нито квас, нито мед не бива да изгаряте в жертва Господу. 12Тях принасяйте Господу, като принос от първите плодове; но да се не изгарят на олтара за благоухание. 13И от хлебните приноси да подправяш със сол всеки свой принос; да не оставяш да липсва от хлебния ти принос солта на завета на твоя Бог; с всичките си приноси да принасяш и сол. 14И ако принесеш Господу хлебен принос от първите плодове, то за хлебен принос от първите си плодове да принесеш класове пържени на огън, жито очукано от пресни класове. 15Да го полееш с дървено масло и да му туриш ливан; това е хлебен принос. 16И свещеникът да изгори от очуканото му жито и от маслото му, колкото е за спомен, заедно с всичкия му ливан; това е жертва чрез огън Господу.
Chapter 3
1Ако приносът му е примирителна жертва и го принесе от чердата, то, било че принесе пред Господа мъжко или женско, трябва да бъде без недостатък. 2Нека положи ръката си на главата на приноса си и нека го заколи при входа на шатъра за срещане; а свещениците, Аароновите синове, да поръсят олтара наоколо с кръвта. 3И от примирителната жертва нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 4двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което ще извади до бъбреците); 5и Аароновите синове да изгорят <всичко> това на олтара, над всеизгарянето, което е върху дървата на огъня; това е жертва чрез огън, благоуханна Господу. 6И ако приносът му за примирителна жертва Господу е от стадото, било че принесе мъжко или женско, трябва да е без недостатък. 7Ако принесе агне, нека го принесе пред Господа. 8Като положи ръката си на главата на приноса си, нека го заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта му. 9И от примирителния принос нека принесе в жертва чрез огън Господу тлъстината му, цялата опашка, (която да извади чак от гръбнака), тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 10двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 11и свещеникът да ги изгори на олтара; това е храна пожертвувана чрез огън Господу. 12А ако приносът му е коза, то да я принесе пред Господа. 13Като положи ръката си на главата й, нека я заколи пред шатъра за срещане; а Аароновите синове да поръсят олтара наоколо с кръвта й. 14И от нея нека принесе за жертва чрез огън Господу, тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 15двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 16и свещеникът да ги изгори на олтара. Това е храна пожертвувана чрез огън за благоухание; всичката тлъстина принадлежи на Господа. 17Вечен закон ще бъде във всичките ви поколения, във всичките ви жилища, да не ядете нито тлъстина, нито кръв.
Chapter 4
1Господ още говори на Моисея, казвайки: 2Говори на израилтяните, като кажеш: Ако някой съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, - 3ако помазаният свещеник съгреши, така щото да се въведат людете в престъпление, тогава за греха що е сторил нека принесе Господу юнец без недостатък в принос за грях. 4Нека приведе юнеца при входа на шатъра за срещане пред Господа, нека положи ръката си на главата на юнеца и нека го заколи пред Господа. 5Тогава помазаният свещеник да вземе от кръвта на юнеца и да я принесе при шатъра за срещане; 6и свещеникът да натопи пръста си в кръвта, и от кръвта да поръси пред завесата на светилището седем пъти пред Господа. 7Свещеникът да тури от кръвта и върху роговете на олтара за благоуханното кадене, който е пред Господа в шатъра за срещане; тогава всичката кръв на юнеца да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. 8И да извади всичката тлъстина на принесения за грях юнец: тлъстината, която покрива вътрешностите, и всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, 9двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба (което да извади до бъбреците, 10както се изважда от юнеца, за примирителната жертва); и свещеникът да ги изгори на олтара за всеизгаряне. 11А кожата на юнеца, всичкото му месо, с главата му и с нозете му, и вътрешностите му и изверженията му, 12сиреч, целият юнец да изнесе вън от стана на чисто място, гдето се изсипва пепелта, и да го изгори на дърва с огън; гдето се изсипва пепелта, там да се изгори. 13Ако цялото общество израилтяни съгрешат от незнание, като сторят нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стават виновни, а това нещо се укрие от очите на обществото, 14когато се узнае грехът, който са сторили, тогава обществото да принесе юнец в принос за грях и да го приведе пред шатъра за срещане; 15и старейшините на обществото да положат ръцете си на главата на юнеца пред Господа; и да заколят юнеца пред Господа. 16Тогава помазаният свещеник да внесе от кръвта на юнеца в шатъра за срещане; 17и свещеникът като натопи пръста си в кръвта, да поръси пред завесата седем пъти пред Господа. 18Да тури от кръвта и върху роговете на олтара, който е пред Господа, в шатъра за срещане; после всичката кръв да излее в подножието на олтара за всеизгаряне, който е при входа на шатъра за срещане. 19Всичката му тлъстина да извади и да я изгори на олтара. 20И с тоя юнец да направи така както направи с оня, който беше принос за грях; така да направи и с тоя юнец; и свещеникът да направи умилостивение за тях, и ще им се прости. 21И да изнесе юнеца вън от стана, и да го изгори както изгори първия юнец; това е принос за грях за обществото. 22А когато някой първенец съгреши, като от незнание стори нещо, което Господ неговият Бог е заповядал да се не струва, та стане виновен, 23ако му се посочи греха що е сторил, то за приноса си да донесе козел без недостатък; 24и да положи ръката си на главата на козела и да го заколи на мястото, гдето колят всеизгарянето пред Господа; това е принос за грях. 25И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее кръвта му в подножието на олтара за всеизгаряне; 26и всичката му тлъстина да изгори на олтара, както тлъстината на примирителната жертва; така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха му, и ще му се прости. 27Ако пък някой от простолюдието съгреши от незнание, като стори нещо, което Господ е заповядал да се не струва, та стане виновен, 28ако му се посочи греха, който е сторил, то за греха, който е сторил да принесе коза без недостатък; 29и да положи ръката си на главата на приноса за грях, и да заколи приноса за грях на мястото на всеизгарянето. 30Тогава свещеникът да вземе с пръста си от кръвта му и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара. 31И да извади всичката му тлъстина така, както се изважда тлъстината от примирителната жертва; и свещеникът да я изгори на олтара за благоухание Господу; така да направи свещеникът умилостивение и ще му се прости. 32Или ако принесе агне в принос за грях, то да принесе женско без недостатък; 33и да положи ръката си на главата на приноса за грях и да го заколи в принос за грях, на мястото гдето колят всеизгарянето. 34И свещеникът да вземе с пръста си от кръвта на приноса за грях и да я тури върху роговете на олтара за всеизгаряне, и <тогава> да излее всичката му кръв в подножието на олтара. 35И да извади всичката му тлъстина така както се изважда тлъстината от агнето на примирителната жертва; и свещеникът да ги изгори на олтара както се изгарят приносите чрез огън Господу; така да направи свещеникът умилостивение за греха що е сторил, и ще му се прости.
Chapter 5
1Ако някой съгреши в това, че, като е свидетел <в някое дело>, и чуе <че го попитат с> думи на клетва дали е видял или знае <за работата>, той не обажда, тогава ще носи беззаконието си. 2Или ако някой се допре до какво да е нечисто нещо, било, че е мърша на нечисто животно, или мърша на нечист добитък, или мърша на нечиста гадина, и ако не му е известно, че е нечист, пак ще бъде виновен. 3Или ако се прикосне до човешка нечистота; или каквато и да е <причината на> нечистотата, чрез която някой се осквернява, и ако това е без знанието му, то щом знае за него, ще бъде виновен. 4Или ако някой се закълне и обяви несмислено с устните си, че ще направи <някакво си> зло или добро <нещо>, то каквото и да обяви човек несмислено с клетва, и бъде без знанието му, когато узнае, ще бъде виновен в едно от тях. 5А когато стане виновен в едно от тия неща, нека изповяда онова, в което е съгрешил; 6и нека принесе Господу за престъплението си, за греха, който е сторил, женско агне или яре от стадото в принос за грях; и свещеникът да направи умилостивение за него поради греха му. 7Но ако му не стига ръка да принесе овца или коза, то за греха що е сторил нека принесе Господу две гургулици или две гълъбчета, едното в принос за грях, а другото за всеизгаряне. 8Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо оня принос, който е за грях, като пречупи главата от шията му, но без да я откъсне; 9и от кръвта на приноса за грях да поръси страната на олтара; а останалото от кръвта да изцеди в подножието на олтара; това е принос за грях; 10а второто да направи всеизгаряне според наредбата. Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил, и ще му се прости. 11Но ако му не стига ръка да донесе две гургулици или две гълъбчета, тогава съгрешилият да донесе в принос за себе си една десета от ефа чисто брашно в принос за грях; да не го полива с масло, нито да тури на него ливан, защото е принос за грях. 12Да го донесе на свещеника; и свещеникът да вземе от него една пълна шепа за спомен и да го изгори на олтара, както се изгарят приносите чрез огън Господу; това е принос за грях. 13Така да направи свещеникът умилостивение за него поради греха що е сторил в някое от тия неща, и ще му се прости; а <останалото> да бъде на свещеника, както хлебния принос. 14Господ още говори на Моисея, казвайки: 15Ако някой наруши закона, като от незнание съгреши относно посветените Господу вещи, то за престъплението си да принесе Господу овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка в сребърни сикли по сикъла на светилището, за принос за престъпление; 16и в каквото е съгрешил относно посветените вещи нека го плати, и нека му притури една пета, която да даде на свещеника; и свещеникът да направи умилостивение за него чрез принесения за престъпление овен, и ще му се прости. 17И ако някой съгреши като стори какво да било нещо, което Господ е заповядал да се не струва, макар че не го е познал, пак ще бъде виновен и ще носи беззаконието си. 18Нека принесе при свещеника овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, за принос за престъпление; и свещеникът да направи умилостивение за него поради престъплението, което е извършил от незнание, и ще му се прости. 19Това е принос за престъпление; <защото човекът> без съмнение е виновен пред Господа.
Chapter 6
1Господ още говори на Моисея, казвайки: 2Ако някой съгреши и направи престъпление против Господа, като излъже ближния си за нещо поверено нему, или за залог, или чрез грабеж, или като онеправдае ближния си; 3или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; в каквото и да било нещо <съгреши той> между всички ония неща, които прави човек та с тях съгрешава, 4тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека повърне това, което е вземал с грабеж, или това, което е придобил с неправда, или повереното нему нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, 5или какво да е нещо за което се е заклел лъжливо; нека го повърне напълно и му притури една пета; в деня когато се намери виновен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. 6При свещеника нека принесе Господу приноса си за престъпление, овен от стадото без недостатък, <достатъчен>, според твоята оценка, в принос за престъпление; 7и свещеникът да направи умилостивение за него пред Господа, и ще му се прости за какво да било от всичко, което е сторил, чрез което е виновен. 8Господ още говори на Моисея, казвайки: 9Заповядай на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на олтара цялата нощ до заранта, и да се направи огънят върху олтара да гори на него непрекъснато. 10Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени гащи на тялото си; и да дигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на олтара, и да го тури при олтара. 11Тогава да съблече одеждите си та да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. 12А да се направи огънят, който е върху олтара, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка заран свещеникът да тури дърва на него да горят, и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на примирителните приноси. 13Да се направи огънят да гори непрекъснато на олтара; не бива да угасва. 14Ето и законът за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа, пред олтара. 15И <свещеникът>, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебния принос и от дървеното му масло, и всичкия ливан, който е на хлебния принос, да ги изгори на олтара, като негов спомен, за благоухание Господу. 16А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свето място; в двора на шатъра за срещане да го ядат. 17Да се не пече с квас. От Моите приноси дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление. 18Всяко мъжко от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от Господните чрез огън приноси, във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свет. 19Господ още говори на Моисея, казвайки: 20Ето приносът, който Аарон и синовете му трябва да принесат Господу в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за всегдашен хлебен принос, половината заран, и половината вечер. 21На тава да се сготви с дървено масло; сготвено да го донесеш; във вид на печени уломъци да принесеш хлебния принос за благоухание Господу. 22Онзи от синовете му да го принесе, който ще стане помазан свещеник вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за Господа. 23Всеки хлебен принос<, принесен> от свещеника, да се изгаря цял; да се не яде. 24Господ още говори на Моисея, казвайки: 25Говори на Аарона и на синовете му, като речеш: Ето законът за приноса за грях: на мястото, гдето се коли всеизгарянето, да се закаля и приноса за грях пред Господа; пресвето е. 26Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свето място да се яде, в двора на шатъра за срещане. 27Всичко, което се допре до месото му ще бъде свето; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свето място. 28А пръстният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се затрива и да се мие с вода. 29Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да яде от него; то е пресвето. 30И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището да се не яде; с огън да се изгаря.
Chapter 7
1Ето и законът за приноса за престъпление; той е пресвет. 2На мястото, гдето колят всеизгарянето, да закалят и приноса за престъпление; и с кръвта му да се поръсва олтара наоколо. 3От него да се принася всичката му тлъстина: опашката, тлъстината, която покрива вътрешностите, 4двата бъбрека с тлъстината, която е около тях към кръста, и булото на дроба, (което да извади до бъбреците); 5и свещеникът да ги изгори на олтара за жертва чрез огън Господу; това е принос за престъпление. 6Всеки от мъжки пол между свещеническите <семейства> да го яде; на свето място да се яде; той е пресвет. 7Както е приносът за грях, така е и принос за престъпление; един закон да има за тях; който свещеник прави умилостивение чрез него, негов да бъде. 8А който свещеник принася някому <приноса за> всеизгаряне, тоя свещеник да взима за себе си кожата на всеизгарянето, което е принесъл. 9И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, и всичко, което е сготвено в гърне или на тава, да бъде на свещеника, който го принася. 10А всеки хлебен принос, омесен с дървено масло или сух, да бъде на всичките Ааронови синове, по равен дял на всекиго. 11Ето и законът за примирителната жертва, която ще се принася Господу: 12ако я принесе някой за благодарение, то с благодарствената жертва да принесе и безквасни пити омесени с дървено масло, и безквасни кори намазани с масло, и пити от чисто брашно омесени с масло. 13А, освен питите, с благодарствената си примирителна жертва да принесе и квасен хляб. 14И от приноса си да принесе по едно от всички <тия неща> принос за издигане пред Господа; това да бъде на свещеника, който ръси с кръвта на примирителния принос. 15И месото на благодарствената му примирителна жертва да се яде същия ден, в който се принася; да не оставя той от него до утринта. 16Но ако жертвата на приноса е обречена, или е доброволен принос, то да се яде в същия ден, в който принася жертвата си; и каквото остане от него, да се яде на другия ден; 17но каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгаря в огън. 18И ако се изяде нещо от месото на примирителната жертва на третия ден, то оня, който я принася, не ще бъде приет, нито ще му се счете жертвата; отвратителна ще бъде; и оня човек, който би ял от нея, да носи беззаконието си. 19Месото, до което би се допряло нечисто нещо, да се не яде; в огън да се изгаря; а от <неоскверненото> месо да яде всеки, който е чист; 20но оня човек, който, като има нечистота на себе си, яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 21Също и оня човек, който би се допрял до нечисто нещо, до човешка нечистота, или до нечисто животно, или до каква да било нечиста гнусота, и яде от месото на Господната примирителна жертва, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 22Господ още говори на Моисея, казвайки: 23Говори на израилтяните, като речеш: Да не ядете никаква тлъстина, нито от говедо нито от овца, нито от коза. 24Тлъстината на естествено умряло и тлъстината на разкъсано от звяр може да се употреби за всяка <друга> нужда; но никак да не ядете от нея. 25Защото, който яде тлъстина от животно, от което се принася жертва чрез огън Господу, тоя човек, който би ял от нея, ще се изтреби измежду людете си. 26И в никое от жилищата си да не ядете никаква кръв, било от птица или от животно. 27Всеки човек, който би ял каква да е кръв, тоя човек ще се изтреби измежду людете си. 28Господ още говори на Моисея, казвайки: 29Говори на израилтяните, като речеш: Който принася примирителна жертва Господу, нека донесе приноса си Господу от примирителната си жертва. 30Със своите ръце да донесе Господните чрез огън приноси; да донесе тлъстината с гърдите, щото гърдите да се движат за движим принос пред Господа. 31А свещеникът да изгаря тлъстината на олтара; обаче гърдите да бъдат на Аарона и на синовете му. 32И дясното бедро да давате на свещеника като принос за издигане от примирителните си жертви. 33Който от Аароновите синове принесе кръвта на примирителния принос и тлъстината, да има дясното бедро за свой дял. 34Защото Аз взех от израилтяните, от примирителните им жертви, гърдите на движимия принос и бедрото на възвишаемия, и дадох ги на свещеника Аарона и на синовете му за тяхно вечно право от израилтяните. 35Това е делът от Господните чрез огън приноси за Аарона и за синовете му, поради помазването им, в деня когато представи <синовете> си, за да свещенодействуват Господу, 36който дял Господ заповяда да им се дава от израилтяните в деня, когато ги помаза. Това е <тяхно> вечно право във всичките им поколения. 37Това е законът за всеизгарянето, за хлебния принос, за приноса за грях, за приноса за престъпление, за посвещаванията и за примирителната жертва, 38който Господ заповяда на Моисея на Синайската планина, когато заповяда на израилтяните да принасят приносите си Господу, в Синайската пустиня.
Chapter 8
1Господ още говори на Моисея, казвайки: 2Вземи Аарона и синовете му с него, и одеждите, мирото за помазване, юнеца на приноса за грях, двата овена и коша с безквасните; 3и събери цялото общество при входа на шатъра за срещане. 4И Моисей стори според както му заповяда Господ; и събра се обществото пред входа на шатъра за срещане. 5Тогава рече Моисей на обществото: Ето какво заповяда Господ да направим. 6Моисей, прочее, доведе Аарона и синовете му и ги изми с вода. 7После го облече с хитона и го опаса с пояса, облече го с мантията, тури му ефода, препаса го с препаската на ефода и го стегна с нея. 8Тогава му тури нагръдника, и в нагръдника положи Урима и Тумима. 9Положи и митрата на главата му, и отпреде на митрата закачи златната плочица, <сиреч>, светия венец, според както Господ бе заповядал на Моисея. 10След това Моисей взе мирото за помазване и, като помаза скинията и всичко в нея, освети ги. 11С него поръси и върху олтара седем пъти, и помаза олтара с всичките му прибори, и умивалника с подложката му, за да ги освети. 12Тогава от мирото за помазване изля на главата на Аарона та го помаза, за да го освети. 13После Моисей приведе Аароновите синове, облече ги с хитони, опаса ги с пояси, и тури им гъжви, според както Господ бе заповядал на Моисея. 14След това приведе юнеца на приноса за грях; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец. 15И закла го; и Моисей взе кръвта и с пръста си тури <я> на роговете на олтара наоколо та очисти олтара, а <останалото от> кръвта изля в подножието на олтара; така го освети, за да направи умилостивение за него. 16После взе всичката тлъстина, която е върху вътрешностите, булото на дроба, и двата бъбрека с тлъстината им, и Моисей ги изгори на олтара. 17А юнеца, кожата му, месото му и изверженията му изгори на огън вън от стана, според както Господ бе заповядал на Моисея. 18След това приведе овена за всеизгаряне; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. 19И закла го; и Моисей поръси олтара наоколо с кръвта. 20И насече овена на късове; и Моисей изгори главата, късовете и тлъстината. 21А вътрешностите и нозете изми с вода; и Моисей изгори на олтара целия овен; това беше всеизгаряне за благоухание, жертва чрез огън Господу, според както Господ беше заповядал на Моисея. 22Тогава приведе другия овен, овенът на посвещаването; и Аарон и синовете му положиха ръцете си на главата на овена. 23И закла го; и Моисей взе от кръвта му и тури <я> на края на дясното ухо на Аарона, на палеца на дясната му ръка, и на палеца на дясната му нога. 24Приведе и Аароновите синове; и Моисей тури от кръвта на края на дясното им ухо, на палеца на дясната им ръка, и на палеца на дясната им нога; и с кръвта Моисей поръси олтара наоколо. 25После взе тлъстината и опашката, всичката тлъстина върху вътрешностите, булото на дроба, двата бъбрека с тлъстината им, и дясното бедро; 26взе и от коша с безквасните, който беше пред Господа, една безквасна пита, един хляб омесен с дървено масло и една кора, та ги тури на тлъстината и на дясното бедро; 27и като тури всичко това в ръцете на Аарона и в ръцете на синовете му, подвижи ги за движим принос пред Господа. 28После Моисей ги взе от ръцете им и ги изгори на олтара върху всеизгарянето; това беше <жертва на> посвещаване за благоухание; това беше жертва чрез огън Господу. 29Моисей взе и гърдите та ги подвижи за движим принос пред Господа; това беше Моисеевият дял от овена на посвещаването, според както Господ беше заповядал на Моисея. 30После Моисей взе от мирото за помазване и от кръвта, която беше върху олтара, та поръси Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му, с него: така освети Аарона и одеждите му, и синовете му и одеждите на синовете му с него. 31Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му: Сварете месото при входа на шатъра за срещане, и там го яжте с хляба, който е в коша на посвещаването, както ми биде заповядано, когато <Господ ми> рече: Аарон и синовете му да ги ядат. 32А колкото остава от месото и от хляба да изгорите в огъня. 33И да не излизате от входа на шатъра за срещане за седем дена, преди да са се изпълнили дните на посвещаването ви; защото през седем дена ще става посвещаването ви. 34Според както Господ заповяда да се върши, така и е било извършено днес, за да стане умилостивение за вас. 35И през <тия> седем дена да седите при входа на шатъра за срещане, денем и нощем, та да пазите Господните заръчвания, за да не умрете; защото така ми биде заповядано. 36И Аарон и синовете му извършиха всичко що Господ заповяда чрез Моисея.
Chapter 9
1На осмия ден Моисей повика Аарона и синовете му и Израилевите старейшини; 2и рече на Аарона: Вземи си мъжко теле в принос за грях, и овен за всеизгаряне, без недостатък, та ги принеси пред Господа. 3И да говориш на израилтяните, казвайки: Вземете козел в принос за грях, и за всеизгаряне теле и агне, едногодишни, без недостатък, 4и за примирителен принос юнец и овен, за да ги пожертвувате пред Господа, и хлебен принос омесен с дървено масло; защото днес ще ви се яви Господ. 5И тъй, донесоха пред шатъра за срещане онова, което заповяда Моисей; и цялото общество се приближи и застана пред Господа. 6И Моисей каза: Това е, което Господ заповяда да направите и Господната слава ще ви се яви. 7Тогава рече Моисей на Аарона: Пристъпи при олтара та принеси приноса си за грях и всеизгарянето си, и направи умилостивение за себе си и за людете; принеси и приноса за людете и направи умилостивение за тях, според както заповяда Господ. 8Аарон, прочее, пристъпи при олтара та закла телето на приноса за грях, което беше за него. 9А синовете на Аарона му донесоха кръвта; и той след като натопи пръста си в кръвта и <я> тури върху роговете на олтара, изля кръвта в подножието на олтара; 10а тлъстината, бъбреците, и булото на дроба от приноса за грях изгори на олтара, според както Господ беше заповядал на Моисея. 11А месото и кожата изгори на огън вън от стана. 12Закла и всеизгарянето; и синовете на Аарона му представиха кръвта, с която поръси олтара наоколо. 13Тогава му донесоха всеизгарянето, къс по къс, с главата; и ги изгори на олтара; 14и изми вътрешностите и нозете, и изгори ги на олтара, върху всеизгарянето. 15Тогава принесе приноса за людете, като взе козела на приноса за грях, който беше за людете, закла го, и го принесе за грях, както и първото. 16И представи всеизгарянето и го принесе според наредбата. 17Принесе и хлебния принос, напълни ръката си от него, и го изгори на олтара, освен утринното всеизгаряне. 18Закла още юнеца и овена на примирителната жертва, която беше за людете; и синовете на Аарона му представиха кръвта, (с която поръси олтара наоколо), 19и тлъстините от юнеца, а от овена - опашката<, тлъстината>, която покрива <вътрешностите>, бъбреците и булото на дроба; 20и като туриха тлъстините върху гърдите, той изгори тлъстините върху олтара. 21А гърдите и дясното бедро подвижи Аарон за движим принос пред Господа, според както Моисей беше заповядал. 22Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше <вече> принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе. 23И Моисей и Аарон, като влязоха в шатъра за срещане, при излизането си благословиха людете; и Господната слава се яви на всичките люде. 24И огън излезе от пред Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видяха това, всичките люде нададоха силен вик и паднаха на лице.
Chapter 10
1А Аароновите синове, Надав и Авиуд, взеха всеки кадилницата си и, като туриха в тях огън и на него туриха темян, принесоха чужд огън пред Господа, - нещо което им беше запретил. 2За това огън излезе от пред Господа и ги пояде; и умряха пред Господа. 3Тогава рече Моисей на Аарона: Това е, което говори Господ, като каза: Аз ще се осветя в ония, които се приближават при Мене, и ще се прославя пред всичките люде. А Аарон мълчеше. 4И Моисей повика Мисаила и Елисафана, синовете на Аароновия стрика Озиил, и рече им: Пристъпете, вдигнете братята си отпред светилището и изнесете ги вън от стана. 5Те, прочее, пристъпиха и ги изнесоха с хитоните им вън от стана, според както рече Моисей. 6Тогава каза Моисей на Аарона и на синовете му Елеазара и Итамара: Главите си да не откриете, и дрехите си да не раздерете, за да не умрете и да не дойде гняв на цялото общество; но за изгарянето, което подклади Господ, нека плачат братята ви, целият Израилев дом. 7И да не излезете от входа на шатъра за срещане, за да не умрете; защото мирото за Господното помазване е на вас. И те направиха според както каза Моисей. 8След това Господ говори на Аарона, казвайки: 9Когато влизате в шатъра за срещане, да не пиете вино или спиртни питиета, ни ти ни синовете ти с тебе, за да не умрете; това ще бъде вечен закон във всичките ви поколения, 10както за да разпознавате между свето и мръсно и между нечисто и чисто, 11така и за да учите израилтяните всичките повеления, които Господ им е говорил чрез Моисея. 12После Моисей каза на Аарона и на останалите му синове Елеазара и Итамара: Вземете хлебния принос, който е останал от Господните чрез огън жертви, и яжте го безквасен при олтара, защото е пресвет, 13и трябва да го ядете на свето място, понеже това е твоето право и правото на синовете ти от Господните чрез огън жертви; защото така ми биде заповядано. 14Също и гърдите на движимия принос и бедрото на <този> за издигане трябва да ядете на чисто място, ти, синовете ти и дъщерите ти с тебе; защото това е дадено като твое право и право на синовете ти от жертвите на примирителните приноси на израилтяните. 15Бедрото на приноса за издигане и гърдите на движимия да донасят заедно с жертвите чрез огън на тлъстината, за да ги подвижат за движим принос пред Господа; и ще бъде твое вечно право и <право> на синовете ти с тебе, според както заповяда Господ. 16И Моисей търсеше грижливо козела на приноса за грях, но ето че беше изгорен; за това той се разгневи на Елеазара и на Итамара, Аароновите останали синове, и рече: 17Защо не ядохте приноса за грях на светото място, тъй като е пресвето, и ви е дадено, за да отнемате беззаконието на обществото и да правите умилостивение за тях пред Господа? 18Ето, кръвта му не се внесе вътре в светилището. Трябваше непременно да го ядете в светилището, както заповядах. 19Но Аарон каза на Моисея: Ето, те принесоха днес приноса си за грях и всеизгарянето си пред Господа; и, като ми се случиха такива работи, ако бях ял днес приноса за грях, щеше ли да се види угодно на Господа? 20И като чу това Моисей видя му се задоволително.
Chapter 11
1И Господ говори на Моисея и Аарона, като им каза: 2Говорете на израилтяните, казвайки: Ето животните, които можете да ядете измежду всичките животни, които са по земята. 3Измежду животните всяко що има раздвоени копита и е с разцепени копита, и преживя, него да ядете. 4Обаче от ония, които преживят, или от ония, които имат раздвоени копита, да не ядете следните: камилата, защото преживя, но няма раздвоени копита; тя е нечиста за вас; 5питомния заек, защото преживя, но няма раздвоени копита, той е нечист за вас; 6дивия заек, защото преживя, но няма раздвоени копита; той е нечист за вас; 7и свинята, защото има раздвоени копита, и е с разцепени копита, но не преживя; тя е нечиста за вас. 8От тяхното месо да не ядете, и до мършата им да не се допирате; те са нечисти за вас. 9Измежду всичките, които са във водите, да ядете следните: всички във водите, които имат перки и люспи, в моретата и в реките, тях да ядете. 10А измежду всичко, което се движи във водите, и измежду всяко одушевено животно, което е във водите, всички в моретата и в реките, които нямат перки и люспи, те са отвратителни за вас. 11Непременно да бъдат отвр