Chapter 107

¹(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост <трае> до века. ²<Така> нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника, ³Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}. ⁴<Едни> се скитат по пустинята, <по> усамотен път, Без да намират населен град ⁵Гладни и жадни, Душата им примираше в тях. ⁶Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им, ⁷И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град ⁸Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; ⁹Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага. ¹⁰<Други> седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо, ¹¹Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния. ¹²Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да <им> помогне. ¹³Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им; ¹⁴Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им. ¹⁵Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; ¹⁶Защото разби медните порти, И железните лостове сломи. ¹⁷<А пък> безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си. ¹⁸Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта. ¹⁹Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им. ²⁰Изпраща словото Си та ги изцелява, И <ги> отървава от ямите, <в които лежат>. ²¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; ²²И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му. ²³Ония <пък>, които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води, ²⁴Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините, ²⁵Защото, <когато> заповядва и дига бурния вятър, Който повдига <морските> вълни, ²⁶Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие. ²⁷Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща. ²⁸Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им; ²⁹Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват. ³⁰Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище. ³¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада; ³²Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините. ³³Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша, ³⁴Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й. ³⁵Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори; ³⁶И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене, ³⁷И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба. ³⁸Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им. ³⁹Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга. ⁴⁰Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път; ⁴¹А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо. ⁴²Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата. ⁴³Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват <човеците> за Господните милости.