Chapter 17

¹Наложеното за Дамаск <пророчество>: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини. ²Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши. ³Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите. ⁴И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее; ⁵И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина. ⁶Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове, Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог. ⁷В оня ден човек ще погледне към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев; ⁸Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си, Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му, Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето. ⁹В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората и на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане <там> запустение. ¹⁰Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки; ¹¹В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал. ¹²Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води! ¹³Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч, И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртящ се прах пред вихрушката. ¹⁴Привечер, ето смущение, <И> преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.