Chapter 1

¹Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Ерусалим: - ²Суета на суетите, казва проповедникът; Суета на суетите, всичко е суета. ³Каква полза за човека от всичкия му труд В който се труди под слънцето? ⁴Едно поколение преминава, и друго поколение дохожда; А земята вечно стои. ⁵Също и слънцето изгрява, и слънцето захожда, И бърза да отива към мястото гдето трябва да изгрява. ⁶Вятърът отива към юг, И се връща към север; Вятърът постоянно обикаля в отиването си, И пак се връща в своите кръгообращения. ⁷Всичките реки се вливат в морето, И пак морето не се напълня; На мястото гдето отиват реките, Там те непрестанно {Еврейски: Се връщат да.} отиват. ⁸Всичките неща са досадни, - Човек не може да изкаже <до колко; >Окото не се насища с гледане, Нито се напълня ухото със слушане. ⁹Каквото е станало, това е, което ще стане; И каквото е било извършено, това е, което ще се извърши; И няма нищо ново под слънцето. ¹⁰Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! това е ново? То е вече станало във вековете, които са били преди нас. ¹¹Не се помнят предишните <поколения;> Нито ще се помнят послешните, грядущите, <поколения, >Между ония, които ще идат подир. ¹²Аз проповедникът бях цар Над Израиля в Ерусалим; ¹³И предадох сърцето си да издиря И да изпитам чрез мъдростта Относно всичко що става под небето. Тежък е тоя труд, който Бог е дал на човешките чада За да се трудят в него. ¹⁴Видях всичките дела, що се вършат под слънцето; И, ето, всичко е суета и гонене на вятър. ¹⁵Кривото не може да се изправи; И това, което е недоизпълнено, не може да се брои. ¹⁶Аз се съвещавах със сърцето си и рекох: Ето, станах велик, и съм умножавал мъдростта си Повече от всички, които са били преди мене в Ерусалим; Да! сърцето ми е имало голяма опитност в мъдрост и знание. ¹⁷И предадох сърцето си, за да позная мъдростта, И да позная лудостта и безумието. Познах, че и това е гонене на вятър. ¹⁸Защото в многото мъдрост има много досада; И който увеличава знание увеличава и печал.